в. Стандарт | 10.07.2010 

Човекът, който ще ръководи БНТ, трябва да бъде оперативен и да умее да рискува. Да не се притеснява да провежда оптимизация, тъй като всички знаем колко тромава структура е тя, колко е раздут щатът й и през колко дирекции и служби трябва да се мине, за да се случи едно предаване.
Нужно е новият генерален директор да прави телевизия с поглед, обърнат повече към обикновения човек, да има повече култура и информация, интересуваща младите. Трябва човек с авторитет, а авторитетът се гради с иновациите. Нужна е личност с познание за телевизията отвътре, не парашутист или политически кадър. И естествено добър мениджър. Сред имената на кандидатите моят избор е Вяра Анкова.

Стр. 13

в. Стандарт | 10.07.2010 

Асоциацията на продуцентите ще изчака да види кои кандидати са допуснати по документи, преди да даде официална подкрепа на някого. За нас е важно това да е човек с модерно и съвременно мислене, който може да съживи БНТ. Човек, който не си мисли, че тя е собственост на държавата, и е способен да я направи абсолютно конкурентна на частните медии. Защото сега дори кабелните канали имат по-висок рейтинг от нея и за БНТ е нужен пълен рестарт. Трябва да се въведе продуцентският принцип на работа, защото за 20 години стана ясно, че не може да се работи така, както го прави БНТ. Не може 1700 души да правят една телевизия, след като bTV се прави от 400. В БНТ трябва да останат 3 пъти по-малко хора, но генералният директор трябва да бъде подкрепен и от промени в медийния закон.
В лично качество, а не като председател на Асоциацията на продуцентите, аз харесвам идеите на Вяра Анкова и Люба Кулезич.

Стр. 13

в. Република | Бойко СТАНКУШЕВ | 09.07.2010

За първи път от много години в сегашния конкурс за генерален директор на БНТ участват доста силни кандидатури. Има юристи, има преподаватели от факултета по журналистика, има хора с голяма практика в БНТ.
Най-голямото качество, което трябва да притежава генералният директор на една обществена медия е да защити интересите на обществото. То има интерес да бъде информирано безпристрастно и обективно. В този смисъл една обществена медия може да прави това по-добре отколкото частните медии, защото в един или друг смисъл те по дефиниция са свързани с корпоративни интереси, а понякога и с политически.
Второ, генералният директор на БНТ трябва да осигури на обществото правото на култура – с акцент национална култура; на образование, на спорт. Директорът трябва да е почтен човек, също така. Защото – без да цитирам имена, имаме горчивия опит от корупционни практики с предишни генерални директори.
Важно е също така, директорът на БНТ да е комуникативен. Да може да общува с обществото, с властта, както и с колегите си вътре в самата телевизия.
Трудно ми е да преценя всички кандидати, но някои от тях вече са заемали високи управленски позиции и имат готовност за поста. Хубаво е тази готовност да бъде скрепена и с чисто практически опит. Също така – да не се пренебрегва възможността за обезпечаване на приемственост при предаване на властта.
Виждам обаче и един проблем в листата с кандидати. Става дума за един по-скоро морален, а не толкова юридически казус. Присъствието на г-н Радослав Чолаков, член на назначената от министър-председателя комисия за изготвяне на нов медиен закон, е доста странно, защото той се явява в две качества. От една страна като юрист – безспорно той е един добър юрист. Трябва да направи новия медиен закон. А от друга страна – кандидатства пред СЕМ за поста генерален директор. Няма да използвам по силни квалификации. Просто считам, че е недоразумение. Добрият изход от тази ситуация е, той или да напусне комисията, в която работи по новия медиен закон или да се откаже от състезанието за генерален директор на БНТ.
Най – сложното нещо обаче, пред което ще се изправи бъдещият директор на БНТ е следното: в момента законът за радио и телевизия практически не функционира. В членове 70, 93 и 94 той не може да обезпечи независимото финансиране на медията. Става въпрос за текстовете, които касаят създаването на "Фонд електронни медии". Там се набира една сума, която се разпределя между БНР, БНТ и ако има други обществени медии, така че те да не бъдат зависими само от държавната субсидия. Такъв фонд на практика няма. Той не съществува.
Така че обществените медии у нас са почти изцяло зависими от държавната субсидия, която всъщност се определя от правителството, със закона за държавния бюджет. В този смисъл БНТ е изцяло зависима от изпълнителната власт.
Ако " Фонд електронни медии" действаше, тя щеше да бъде много по-независима. Нямаше да има асиметрично финансиране. В момента БНТ на практика е държавна, защото зависи от изпълнителната власт и в частност от
министъра на финансите и неговата воля. Ако той прецени, че може да се даде по-голяма субсидия следващата финансова година – дава, ако не – не.
Най големия парадокс обаче, който го няма никъде в света, е следният: работодателят на телевизията е НС, защото ние сме парламентарна република по конституция. Парламентът възлага на генералния директор и на неговия управителен съвет обществена поръчка каква програма да правят. И там е записано: толкова и толкова новини; толкова и толкова култура; толкова и толкова образование; еди какъв си процент за лица в неравностойно положение – инвалиди и т.н. ; майчин език и прочие. Това е поръчката.
А в същото време медията трябва да изпълнява възложената поръчка съобразявайки се с годишния бюджет, който и дава финансовия министър.
Т.е. един поръчва музиката, а друг я плаща. Ето това е най-големият парадокс.
Поръчката се плаща от финансовия министър, бюджета, изпълнителната власт. А парламентът, законодателната власт я възлага.
В един бъдещ закон, защото това е много важно, тези неща трябва да бъдат оправени. Който и да е бъдещият директор той ще се изправи пред непосилната задача да синхронизира обществената поръчка такава каквато му я възлага парламента с бюджета, който му дава правителството за следващата финансова година. Така че, той е длъжен да окаже натиск чрез обществен дебат и да пледира всичките тези недоразумения да бъдат изчистени.
Най-важният проблем обаче, е да заработи този фонд с набирателна сметка за обществените електронни медии. В противен случай статутът на БНТ реално няма да е обществен, а държавен.

Стр. 8

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 09.07.2010

Люба Кулезич е филмов критик, журналист и публицист. Автор и съавтор е на пет документални филма, на предаванията в БНТ "Кино в чекмедже" и "24 квадрата". Работила е като автор и политически наблюдател в "Уикенд", "Седем", "Монитор", "Класа". В момента завършва документална книга за легендарната джазова и шлагерна певица Леа Иванова. "Нейната съдба наистина ме покърти", казва Люба.
Кулезич блести и на телевизионния екран на Нова тв като един от малкото журналисти с активна гражданска позиция. Мнението й вече се чува от широката публика и тя стана популярна като професионалист, който не се страхува да излага гледната си точка независимо от обществените нагласи. Отскоро името й се завъртя и като евентуален бъдещ директор на БНТ. Тя е сред кандидатите за поста на Уляна Пръмова, чието управление на държавната медия остро критикува в свои коментари.
В интервю за "Уикенд" Люба Кулезич споделя защо се кандидатира за шеф на БНТ и какво иска да се промени в националната телевизия.

- Люба, в крайна сметка се кандидатирате за шефското място в БНТ. Защо решихте да участвате?

- Не само за мен, а и за много други хора, които се интересуват от политика и медии, този конкурс за шеф на БНТ е тест и за СЕМ с новия му председател Георги Лозанов. От това до колко изборът ще е обективен или предварително уговорен под масата, ще проличи дали имат инстинкт за самосъхранение. Другото име на този инстинкт за самосъхранение в политиката и пред обществото е зачитането на правилата и уважението към кадърните хора, а не към хамелеоните, хитрушковците, далавераджиите. Вече 20 години увлечени в партиен егоизъм, лобистки сметки и номенклатурна глупост, бившите управляващи превърнаха публичното пространство в доста слугинско място. И сами си патиха от това в края на поредното си преяждане с власт и с късогледата си представа за медиен комфорт.
Надявам се, че от конкурса за шеф на БНТ ще се направи показно по доверие в компетентните и кадърни личности. В хората, които пробиват с професионализъм, култура и трудолюбие, а не по втория начин. И не за да се нагушат за сметка на някакъв обществен интерес. Хора, за които една обществена медия е глътка чист въздух насред Чалгария. Защото българската публичност деградира до там, че стана уютно място главно за мутро-мутантите, за динозаврите на бившата соцноменклатура и за техните производни.

- Критикувате досегашната шефка Уляна Пръмова. Най-големите й грешки?

- Пръмова изкара цели два мандата напълно невъзмутима към справедливите критики. Тя демонстрираше по много отблъскващ начин, че е спокойна за мястото си след бутафорните конкурси, с които беше назначена и преизбрана. Дори не намираше за нужно да опровергае по какъвто и да било начин чие протеже е. И с дебелокожието си навреди на имиджа му повече, отколкото му помогна с комфорта, който му осигуряваше. Под майчинското крило на Пръмова БНТ се превърна във второразрядна медия, почти изцяло негледаема, скучна, с бедняшки и ретро изглед, с привилегировани, но кухи и суетни предавания на един-двама фаворити. В този си вид националната телевизия вече е непрес-тижна дори за директна политическа употреба. Тя е не просто беззъба. Тя е лишена от въображение и творчески хъс. Заприличва на изхабена държанка, с която не е за препоръчване да си имаш работа.

- Не сте ли крайна?

- Не, дори съм мека. За 6 години и срещу маса бюджетни пари БНТ имаше твърде малко истински постижения в прокарването на обществената си роля. Макар да са комерсиални, Би Ти Ви и Нова телевизия показват по-пъргави и по-точни обществени рефлекси от време на време. Няколкото помпозни и обслужващи акции на президентската благотворителност в БНТ например не компенсират оскъдицата от модерни формати и от забавни предавания, които да не са пошловати или просто старомодни. Не оправдават липсата на харизматични и знакови лица за сметка на един-двама връзкари с непоносимо самочувствие и с абсолютно смехотворни, но скъпоструващи претенции. Да си спомняте някоя завладяваща репортерска находка или напрегната и умна публицистика, която да е произвела новини и дебати в обществото? Един "Референдум", както се казва, пролет не прави. Проигран беше престижът на националната телевизия, доверието на публиката. И отгоре на всичко медията беше управлявана непрозрачно. Решенията се вземаха от шепа фаворити, които раздаваха на тъмно парчета от телевизионната баница на свои хора, роднини и приятели. Никой не направи нищо, за да разсее съмненията, че БНТ се източва безобразно, и то от много корупционни чучури. Трябва да ви кажа, че и с някои договори покрай Световното по футбол ощетяването на БНТ продължава. За това пък хората, работещи на "Сан Стефано" са сведени до безмозъчни храненици край опосканата държавна ясла. Много жалко и несправедливо е това. И вредно за цялото общество, в което чувството за разпад се усилва.

- Вие какво планирате да дадете на БНТ?

- Планирам да сложа началото на реформирането й, колкото и трудно да е то. Да спра незабавно крановете, от които изтичат държавните пари. Планирам да реорганизирам управленския модел така, че всички усилия да са обърнати към производството на качествен телевизионен продукт. Искам работещите за БНТ и вътре в нея да получат правото на реална конкуренция, на инициативност, на стимули. Да бъдат преоткрити формулите на виталността и съзидателността, с които медията да е полезна и на зрителите, и на политиците. Защото на никого не му трябва безгръбначна и безкрила национална телевизия – нито на властта, нито на институциите, нито на опозицията, нито на гражданите. Искам и външните продуценти, и способните кадри вътре в БНТ да се чувстват равнопоставени и поощрени за работа с честни процедури и с компетентни критерии. Трябва обновление в поколенията. Аман от мъртвите души, от мързеливите получатели на мизерни заплати. Трябва обучение, нужен е дух на модерност, а не на провинциална пресметливост, която винаги води до блатото. Все пак живеем в ерата на интерактивното общуване, на глобалните диалози, на отварянето към света. Други трябва да са манталитетът и културният мироглед, които една обществена медия да внушава на зрителите си.

- А мислите ли, че медия, която се финансира от бюджета, може да е независима?

- Хайде да не злоупотребяваме с думата независимост. БНТ първо трябва да бъде заобичана от зрителите, за да се съгласят те да плащат такси за издръжката й, както е с BBC в Англия например. До тогава парите ще идват директно от бюджета. Но самата политическа класа, както ви казах, има интерес държавната телевизия да изглежда достойна, обективна медия, уважаваща и държавността, и различните гледни точки, и важните тенденции, които битуват в обществото. Тя трябва да създава еталони на журналистиката, на познанието и на забавлението. Трябва да налага стандарти, а не да служи за изтривалка
И част от тези високи стандарти е усетът за това къде интересът на едни или други управляващи се припокрива с интереса на обществото. И ако не, да се пита защо?, Това не е слугинаж. Това е пригодност за ролята на коректив и посредник между хората и властта с всичките й постижения, но и със спънките, с грешките по пътя. А защо не и със саботажите от страна на мафиотизирани структури, които видимо или не блокират битката за реформи, за законност и т.н.

- Как приемате идеята на не малко медийни коментатори, че БНТ трябва да се приватизира или лък да бъде оставена да се финансира на свободен пазарен принцип от реклами?

- Приемам я като израз на безпомощност, на малодушие, на елементарно интересчийство, на недалновидност, на страх от общественото мнение. Приемам я и като проява на неразбиране, че една добра обществена медия е символ за национална сплотеност около традиционни и модерни ценности, около морални, културни и политически стандарти, без които една държава просто потъва в безпътица и хаос.

- През последната година станахте по-известна с медийните си изяви, отколкото със статиите и коментарите си. Как оценявате медийните си изяви в "Здравей, България" и "Станция Нова"?

- Оценявам ги като вълнуващо приключение, като шанс да покажа какво мога и коя съм извън интригите, слуховете и клеветите. Милен Цветков е моят повторен и истински откривател за телевизията. Нова тв и програмната й шефка Олга Лозанова експериментираха с превръщането ми в тв типаж, който рискува да бъде рязък, може би стряскащ с оценките си, но открит. Не на последно място – дързък типаж, който се стреми да говори честно, дори и когато греши.

- Имате ли амбиции в телевизията? За собствено предаване например и какво би било то?

- 0, да! Конкурсът за шеф на БНТ е само част от личната ми битка на екрана да имат шанс не само силиконовите момичета, чалга – веселбите, врачките, екзотичните политици, куриозните типажи, плямпалата и полуграмотните шутове. Смятам, че имам сили за собствено шоу, в което да има място за култура, политика, смях, истински живот с всичките му провокационно поднесени по интересен, занимателен, артистичен начин.

- Останаха ли и въобще имало ли е истински професионалисти в българската журналистика?

- Ама, моля ви се! Що за въпрос е това?! Разбира се, че е имало и има образовани, подготвени, силни имена в българската журналистика. Нямам пред вид само телевизионната. И не смятам, че понятието "истински професионализъм" е еднозначно.
Нито че се изчерпва с няколко романтични представи от старите филми. Има компетентни, настъпателни, енциклопедични журналисти. Не са непременно симпатични като хора, някои са с повредени от медиите его, морал и нерви. Но тези неща не бива да се смесват. Тъжното е, че за големите пера и влиятелните присъствия в родните медии все повече говорим в минало време. Усещането е, че въпреки провъзгласената демокрация, натискът отвън – през бизнес или политически лобита – върху журналистиката изглежда понякога по-силен от идеологическата цензура преди промените. Има тенденция умните, неспокойните, бягащи от клишета водещи, коментатори, репортери да бъдат пращани в ъгъла, да бъдат отсвирвани лесно, да бъдат уволнявани. Или пък – което е по-лошо – въвличани в долнопробни политически интриги, в подмолни схеми.
Други не издържат на популярността, стават податливи на покупко-продажби, развиват измамно чувство за могъщество. На трети пък не се прощават неподкупността, стремежът към независимост. Сега има ненормално много медии. Но пазарът за сериозни и авторитетни журналисти, свободни от автоцензура, от подлизурство или от характеропатии, все повече се стеснява. Това е парадокс. Но той не води до добро нито медийния пазар, нито публиката, която се отдръпва, става недоверчива, апатична, или твърде податлива на манипулации.
По-интелигентните се отдават на самотни пътешествия из интернет и блогосферата. Големите журналистически характери трябва да бъдат подкрепяни, а не оплювани по нашенски. Иначе закърнява имунната система на цялото общество. Силиконът измества сивото вещество.

- Преди няколко месеца ви видях да се насълзявате в ефир по време на коментара ви в "Здравей, България". Беше заради постановката на Яна Борисова "Приятнострашно". А какво беше толкова "приятнострашно" за Люба Кулезич в салона на "Театър 199", за да плаче и на другия ден?

- Знаете ли, че не мога да поканя Яна Борисова да ми гостува в някое мое предаване, защото е неизвестна на широката публика? Как обаче да стане известна, като медиите не я разпознават като ценен човек?! Това си е омагьосан кръг, в който можеш да си загубиш душата. Спасението е понякога в такива хора като Яна – обречени да стоят в сянка. Като някакви модерни изгнаници, за да извличат смисъл, нежност и любов от объркания българския живот. Той все no-често изглежда като примитивно пиянде, загубило пътя, изпълнено с разрушителен гняв и духовна неграмотност. Но когато видя съпротива срещу това – чрез спектакли като "Приятнострашно" и не само – наистина ми се плаче. От обич и жал заради беззащитността на благородството у нас.

- Какво ви мотивира да останете в България и чувствате ли се разбрана? Много често във форумите зрители на "Здравей, България" ви обвиняват в снобизъм и употреба на прекалено високопарен език. Как ще им отговорите?

- Из интернет някакви комплексирани същества ме ругаят, клеветят и плюят за какво ли не. Ако само аз бях потърпевша, с мед да ги намажеш тези анонимни псувачи. Но си имам и яки защитници. Те са болшинство и съм им признателна. Да ви призная обаче, чудя се на обвиненията в снобизъм и високопарен език. Най-малко си падам по псевдоученост.
Не употребявам никакви превзети и академични словеса които наричам "еманацията на флуидите". Обичам да разказвам, да разчувствам публиката, да я карам да се ядосва или да се смее. Сигурно някои ме намират за маниерна. Но всъщност съм комедиант по природа. Гордея се, когато като онзи ден една хигиенистка в Съдебната палата (където бях по работа) ме спря и ми каза: "Кефиш ме, защото всичко ти разбирам, когато говориш, дори за сложни неща". Обичам зрителите си, вярвам в тях и се дразня, когато ги подценяват.

- Дъщеря ви учи в чужбина. Какво си пожелавате за нея и на какво най-много искате да я научите?

- Винаги съм я молила да не се страхува, да бъде свободен човек, да вярва, че смелите хора сам Господ ги пази. Давам и кураж да устоява на несгодите и на извънредно трудната конкуренция на запад. Най-обичам да й казвам: "Дишай леко, детето ми". Най съм щастлива, когато тя разбира какво значи това и го прави много по-добре от мен.

- Какво сте пожертвали за кариерата? Чувствате ли се самотна?

- Заради една дълга връзка преди години бях заплашена от това сама да размия името си, да се самонаказвам със страхове и комплекси, да се боя от упреци и присмех, да не съм аз, да се откажа от истинска реализация. Не експериментирах, позволявах да ме употребяват и платих за това тежка цена. Докато се отърся от горчивината и самоубийствените равносметки, мина доста време и водих доста войни със себе си. Сега съм вътрешно спокойна, не се тръшкам, ако сгафя или загубя. Научих разликата между самотата и уединението. Най-важното е, че не се отказах да обичам, да търся и да намирам приятели. Не се отказах от своята женственост, въпреки че някои ме наричат настъпателна кучка. Не се вземам прекалено насериозно като лице от медийния пейзаж. Пазя се от главозамайване и излишно самомнение, защото не ща да се излагам. Умът ми е буден и трезв като на столетница. Вече не се обиждам, когато ме обиждат на възраст. Но сърцето ми е детско – ще ми повярвате ли?

Стр. 24-25

Галерия | 08.07.2010 

В индиректен сблъсък ще влязат медийният и рекламен магнат Красимир Гергов и бившият тв водещ Кеворк Кеворкян. Съсобственикът на Би Ти Ви и Про.бг дава рамо на кандидатурата на Вяра Анкова. която има най-голям тв опит и е фаворитка на подчинените си от "Сан Стефано" 29.
Анкова е специализирала отвъд океана и е спечелила благоразположението на Гергов, който твърдял, че жената на Томас Лафчис прави най-добрите новини в България.
Досегашният юрисконсулт на ВАЦ Радомир Чолаков е тайният кандидат на известния агент Димитър. Той се надявал неконфликтният Радо да седне в шефското кресло, а всъщност Кеворкян да дърпа чрез него конците в медията и да си отмъсти на всички, които навремето го изгониха от БНТ. Както "Галерия" писа, Кеворкян дори ходил при Бойко, за да ходатайства за протежето си, което отсега е посрещано на нож от служителите на "Сан Стефано" 29.
"Той въобще не е наясно с нашия занаят и очевидно е човек за поръчки", говорят в кулоарите Попържните, които отнася тези дни Чолаков, са нищо в сравнение със сочните ругатни, които се носят по адрес на другата фамозна претендентка за шефския стол Люба Кулезич.
Жената, която е известно, че кълне децата на враговете си, се самопровъзгласява за спасител на медията, която щяла да процъфти, като в нея започнат да се снимат филми.
Любица, която е работила в БНТ, е един от най-недолюбваните хора в медията. "Тя е страшно злобна и неуравновесена, изпокара се с всички и искаше да се хвърля през прозореца, когато я изгониха. Сега се чуди как да се сложи на ГЕРБ, и по-специално на Цветан Цветанов, за да я подкрепят в безумното й желание да става началничка", коментират хора в телевизията.
Атака срещу нея предприел и Кеворкян, който официално я наричаше в дописките си "сръбска уличница".
В месеците преди да си подаде документите, Кулезич постоянно пишеше анонимни громящи сегашното ръководство на БНТ статии, които публикуваше в сайта на Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски "Фрогнюз", откъдето продължава да получава пари. Сумите, които й се изплащат, са част от милионите, които бившият оръжеен търговец изля в собствения си сайт, уж за да правел Огнян Стефанов някакъв туристически проект.
"Нали е много морална, как не я е срам да плюе анонимно и да прибира крадени пари", обсъждат кандидат-шефката тези дни хората в БНТ.
Те обаче са спокойни, че Любица никога няма да спечели конкурса, защото влиза в групата на маргиналните кандидати за поста, сред които са бившият журналист и представящ се за специалист по сравнително езикознание Александър Бешков и екзотичният вечен кандидат за началник Радослав Главчев.
На стола на Уляна Пръмова има желание да седне и преподавателката от факултета по журналистика Светлана Божилова, която е известна с ненавистта си към формата "Биг брадър", както и напълно неизвестната преподавателка по визуални изкуства Емилия Стоева. След като бъдат разгледани концепциите на кандидатите, те ще бъдат и препитани в СЕМ на 15 юли.

Стр. 12-13

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

в. Седем | Галина ВЪЛЧЕВА | 07.07.2010

Галина Вълчева е журналистка. Работила е в телевизия RETV. Интернет активист и известна блогърка.
Листата с кандидатите за генерален директор на БНТ вече е факт. В 17 часа на първи юли изтече срокът за подаването на документите от желаещите да управляват държавната телевизия. Името на новия ген. директор ще научим на 15 юли. По реда на подаване на документите списъкът изглежда така: Радомир Чолаков, Емилия Стоева, Радослав Главчев, Светлана Божилова, Люба Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова.
Признавам си, лично аз съм изненадана!
При тази конфигурация съм готова тук и сега да ви напиша името на бъдещия БНТ шеф. За мен той е ясен. Ясен е и за още много мои колеги. За хората в БНТ – също. Ясен е за тези, които ще го "изберат". За политиците. За всеки, който е прочел "листата на кандидатите". Ясен е от няколко месеца.
А защо съм изненадана? Ами защото си мислех, че ще видя поне още няколко имена, които така да се каже, ще бъдат "навити" да изиграят ролята на параван и поне малко ще подсилят елемента на интригата чрез присъствието си в кандидат директорския списък.
Изглежда, явната предопределеност на избора ги е накарала да запазят достойнство и да не участват в поредния цирк!
В състезание с белязан кон….
Затова написах и така заглавието.
С теза-въпрос и с теза-твърдение.
Търси ЛИ се директор на БНТ?
Питам, защото лично аз съм убедена, че никой не го търси. Той просто вече е определен и само формално ще бъде узаконен от СЕМ!
Ако имаше залагания при букмейкърите, щях да " играя "с най-печелившия коефициент!
Търси се директор за БНТ
А какво да се търси, ще попитате – главен готвач ли?
Ще ви кажа какво влагам в тезата – твърдение, което правя с голяма доза съжаление.
Според мен на БНТ не й трябваше просто поредният генерален директор. Мисля си, че беше крайно време националната телевизия да потърси своя мениджър! Или по-правилното е – да й потърсят!
Е, може би някой ден и това ще стане и тогава ще можем да си сверим часовника за ново тв летоброене…
Така или иначе изборът на генерален директор ще бъде изключително голям, огромен, политически знак. Донякъде и оттенък на икономически интереси.
Защото БНТ остана една от малкото добре запълнени финансови ями – с гарантиран бюджет, гласуван от парламента; с възможност за печелене на пари от реклами; със собствени приходи и с производство на тв продукции чрез външно финансиране. И кой знае чрез колко още механизми?!
За разлика от частните телевизии, които още на началната права тръгват с минус 60 милиона лева, колкото е държавната субсидия на БНТ за 2010 година (за миналата са над 70 млн. лева)!
На практика "драгите зрители" осигуряват чрез данъците си 60 милиона лева на Българската национална телевизия! Гарантирани! Гласувани със закон!
В същото време всички данни от пийпълметричните изследвания доказват, че същите тези "драги зрители" спонсори предпочитат да гледат частните телевизионни канали! Рейтингите на повечето предавания в частните медии, издържащи се единствено от рекламни приходи, бият в пъти продукциите на БНТ. Може би с изключение на случаите, когато националната телевизия има по привилегия изключителното право да излъчва преки събития. След което обаче, без да се свени, тръби в централните си новини какъв успех била постигнала! Веднага се сещам за концерта в подкрепа на Гого от "Тоника" в края на април! Тогава дни наред хората в България се вдигнаха като един, за да подкрепят обичания от всички изпълнител; направиха "Фейсбук" групи; пращаха есемеси; колегите му певци организираха невероятен концерт, който по стечение на обстоятелствата беше излъчен по националната телевизия (и правилно), но… на следващата вечер в централната новинарска емисия (http://bnt.bg/bg/news/view/27475) още преди важната информация за събраната за лечение сума чухме колко бил броят на зрителите, гледали концерта "на живо", и какъв бил пазарният дял на БНТ в часовия пояс, в който той се излъчи?! На гърба на Гого!
Междувременно около смяната на поредния генерален директор синдикатите в БНТ заговориха за крупни далавери и източване на държавната телевизия чрез нецелесъобразни договори и анекси. Твърди се, че отбрани "кадри", включително от ръководството на медията, прибират баснословни хонорари за предавания с нисък рейтинг и съмнителни "творчески" качества.
На фона на огромната задлъжнялостта националната телевизия, говори се за 15 милиона лева "на минус"?! И съдебни дела за неплатени разходи към бившата БТК за излъчване! Тоест, ако добре разбирам онези, 60 милиона лева от държавния бюджет са профукани още преди средата на годината?!
Искам да знам това така ли е? Ако е вярно, ще чуем ли в централните новини кои са тези телевизионни любимци, "изпапкали" паричките на "драгия зрител" спонсор? Още по-интересно ще бъде дали след избора на нов ген. директор тези творчески гении ще останат на държавната софра и през следващия управленски мандат?
Ето, затова смятам, че БНТ има нужда не от генерален директор и партийноквотно назначен управителен съвет, а от мениджър, който в творчески план може да бъде подкрепян от обществен съвет от известни и уважавани колеги – журналисти и интелектуалци!
Този мениджър обаче задължително трябва да е външен човек, неприпарвал по етажите на медията! Само така би имал смелостта веднъж и завинаги да ликвидира роднинско-сватовската традиция, според която се раздават благинките зад стените на " Сан Стефано" 29. Защото връзкарството и приятелско-шуробаджанашкият принцип за преразпределение на държавния тв ефир си остават непробиваеми от години! Ако не вярвате на мен, питайте продуценските компании и автори как се получават минутки ефирно време в БНТ! Или, по-точно, как не се получават. Колкото и гениална и свежа идея за предаване да имате! Колкото и концепции да пишете!
Ще чуете със сигурност за условията-ултиматуми кого непременно трябва да включите в екипа си и срещу какви хонорари, ако искате да ви се разрешат някакви си 20-30 минути (негледаемо) ефирно време. За гледаемото – условията са непосилни за простосмъртните таланти!
Само че явно е и от този пореден "конкурс" целта не е БНТ да стане нормална обществена телевизия. Такава, каквото се опитва да се нарича. Тя ще си остане Държавна. С всичките произтичащи от това удобства за управляващите.
Разбира се, че назначаването на "свой" човек за генерален директор ще гарантира правилната политическа линия и отразяване на държавните дела.
Все пак догодина предстоят и изключително важни избори.
За местна власт и за президент.
И БНТ със сигурност ще има ключова роля не само в отразяването им, а и в прокарването на правилното политическо мислене, което зрителите трябва да усвоят.
Всичко това с достатъчно финансов ресурс, гарантиращ безпроблемно оцеляване в условията на задушаващата финансова и икономическа криза.
На фона на свиващите се рекламни бюджети, на които основно разчитат частните медии! Много от тях вече са на ръба на оцеляването.
Като оставя настрана теорията си за мениджърско управление на БНТ, аз лично съжалявам искрено, че между кандидатите за поста генерален директор не виждам имената на доказани професионалисти.
И то доказани не само от екрана на държавната медия.
Преди да седна да пиша този текст, говорих с някои от тях. Питах ги защо не са се престрашили да участват? До един ми обясниха, че отказват да участват в предрешен, договорен, "купен" мач!
Междувременно разбрах и още нещо.
Че на евентуални кандидат-кандидати за поста им е даден знак да не участват в надпрварата. Демек – забранено им е било! С обещание за подходящи постове на по-късен етап.
Ако това наистина е така, питам аз, кому е нужен целият този цирк с конкурса за генерален директор?! Не беше ли същото и с избора на новия-стар директор на БНР?
Колко по-лесно и по-честно би било шефовете на държавните медии да си се назначават от управляващите! Нали?
Е, да де, ама пустите европейски правила и директиви ни задължават да имаме обществени медии и директорите им да се избират на конкурсен принцип. Задължително условие. В България – формално!

/Някои от твърденията на госпожа Вълкова са доста спорни. Заговори се, например, не най-вероятният печеливш от изборите за Генерален директор на Българската Национална телевизия няма да е този, когото всички очакваха , а юрисконсултът на вестниците Труд и "24 часа"Радомир Чолаков.
Както винаги досега, около избора на Генерален директор на БНТ се разгарят доста страсти. Затова в следващия си брой вестник СЕДЕМ ще отрази различни настроение и мнения около този избор./

Стр. 10

в. 24 часа | 05.07.2010

- Какъв конкурс за генерален директор на БНТ се очертава, г-н Лозанов? Сблъсък на идеи или на лобита?

- Едва ли ще е на лобита, защото те вече щяха да са надлежно описани – преходът тренира журналистите в ресора безпогрешно да ги разпознават и разобличават.
Както беше например в началото на мандата на царя, когато останаха трима кандидати в надпреварата за поста и всеки знаеше зад кого кой стои. Тогава пак бях в СЕМ, но не гласувах, защото казах, че не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.
Иначе битката е и на идеи, и на характери, и на съвместимост, ако щете, между човек и медия – просто трябва да й отива.

- Какъв шеф й отива на БНТ?

- На първо място трябва да е специалист по излизане от кризи, каквито в момента са най-търсени по целия свят. Второ, трябва да принадлежи на семейството на европейските обществени медии – и като мислене, и като контакти. Трето, да е човек на бъдещето, на цифровата ера. Четвърто, особено важно за мен, да има ухо за гласовете на обществото. Спомням си един случай с Лили Попова – аз я ценя, въпреки че имахме сериозни конфликти, докато бе шеф на БНТ, най-малкото защото си тръгна от телевизията по-бедна от всички, които останаха. Но съдействах за среща между нея и режисьора Рангел Вълчанов, за да й представи идеята си за нов филм. И той – един от най-чаровните разказвачи в нашата култура, цял час в кабинета й обяснява, играе, вживява се, а накрая единственото, което тя му казва, бе: “Свършихте ли?".
Иска ми се, когато отиде да разкаже за свой филм на новия директор, той, дори да му откаже, да го направи така, че следващия път Рангел пак да дойде първо в БНТ. Не говоря, естествено, за Рангел конкретно, а за диалогичността като управленски подход, защото тя е в основата на културното многообразие, а то пък е в основата на обществената медия.

- Свирен ли е мачът в полза на Вяра Анкова, както се говори?

- Не, разбира се, дори само защото ангажиментът й като шеф на новините на БНТ, е утежняващо обстоятелство в сравнение с другите кандидати. По време на “мача" тя има неблагодарната роля да превръща колективните негативи на БНТ в собствени позитиви.

- Болна ли е БНТ, както се чу на дискусия преди дни. Какво трябва да предприеме новият шеф веднага?

- Болна е и диагнозата е все старата – криза. Виждал съм БНТ жертва на какви ли не кризи – политически, управленски, творчески. В момента очевидно я мъчи икономическата.
Състоянието й може би не е много по-различно от редица обществени сфери, но така или иначе, досега ефективно лечение няма. Първата работа на новия директор ще е да смени терапията, което минава през оценка на причините и опира до персонални отговорности и дефицити. Спешно ще му се наложи да решава човешки съдби, което винаги е болезнено.
Още повече че предстои цифровизация, включително изискваща създаването на цели нови канали. А цифровизация по време на криза си е направо Маркесов сюжет. Но пък пали въображението и осигурява запазено място в ненаписаната история на българските медии.

- Ако вие бяхте генерален директор, кого от кандидатите бихте поканили в екипа си?

- Разбирам капана във въпроса – да изразя предпочитание към някои от кандидатите, което, разбира се, няма да направя преди гласуването на 15 юли. Но мога да призная, че с повечето от тях професионалните, а и личните ни маршрути вече са се пресичали.
Със Светлана Божилова освен във Факултета по жуналистика сме работили и в НСРТ и сме защитавали не една или две общи каузи. Най-дълго се познавам с Александър Бешков – още от редколегията на сп. “Българско фото" през 80-те г. Бях поразен от желанието му да живее два живота наведнъж – своя и на прочутия му баща. Това едва ли има много общо с медиите, но е благородно усилие на кръвта и паметта.

- Успокоиха ли се духовете в БНР след избора на новия-стар шеф Валери Тодоров?

- Странното е, че въобще се разбуниха от непочиващото на нищо подозрение, че има политическа поръчка Валери Тодоров непременно да бъде махнат, която СЕМ, главно в мое лице, трябвало да изпълни. А и не мисля, че “спокойствието на духовете" е добра атестация за обществените медии. Особено пък у нас, където моделът им още не е намерен.
Не спокойният, а реформаторският дух създава репутацията на директора. В това отношение Валери Тодоров засега е длъжник и на радиото, което масово го подкрепи, и на СЕМ, който единодушно го избра.

- Шеф сте на комисията, която пише новия медиен закон. За какво спорите?

- Още сме в антрето – обсъждаме какво да обсъждаме. Но пък щом се реши, пасиансът ще започне да се нарежда сам. Идеята е до края на юли да изчистим концептуалните въпроси и да ги поставим на голям публичен дебат, където да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и на широк кръг експерти. Въобще, законът да се пише под погледа и според очакванията на обществото.
Има обаче няколко тези, около които позициите в групата вече се сближават: регулация на съдържанието, независимо от средата на разпространението му; опростяване на лицензионните режими и свеждането им до един, при това най-добре регистрационен; либерализация на традиционната реклама в радиото, където новата й форма – продуктовото позициониране, едва ли може да има съществена роля; оптимално изнасяне по пътя на корегулацията на правомощия на регулатора към държавни и гражданскиорганизации; цялостна реорганизация на обществените медии; прозрачност на собствеността не само на нивото на субектите, но и на капиталите.
Моето мнение е, че тук е систематичното място и на разпоредбите за прозрачност на капиталите в пресата, така че да получим един закон за медийните услуги въобще. В глобалния комуникативен свят всички наследени деления между медиите стават все по-излишни и формални. Самото понятие “медия" също.

- Има ли нагласа и у останалите ви колеги от комисията БНТ и БНР да се слеят под някаква форма и това няма ли да обезсмисли конкурса за тв шеф?

- Още не сме минали през тази тема, но мисля, че поне зам.-председателите на групата – Хачо Бояджиев и Радомир Чолаков, са привърженици на обединението. А конкурсите за шефове въобще няма да се обезсмислят. И защото медийното време е бързо и докато законът влезе в сила, могат да се направят чудеса. И защото, ако наистина се направят, съм сигурен, че законодателят в преходни разпоредби ще съхрани по някакъв начин ролята на избраните директори в новата Национална радио-телевизионна компания.

- А ако общото мнение на комисията е да се закрие СЕМ като регулаторен орган или да се слее с КРС, вие на каква позиция ще сте?

- Естествено, че общото мнение ще е решаващо. Но все ми се струва, че унищожаването на СЕМ като независим, включително и от КРС, орган е доброволен отказ от демокрация. Заради неспособността си да го създадем на европейско ниво, прибягваме до сталинската логика – няма орган, няма проблем.

- Има ли смисъл от такси при цифровизацията?

- Прякото финансиране от обществото е благо за медиите, но наистина то е далече по на мястото си в аналоговата ера. Ние за повече от 10 г. така и не успяхме да съберем нито един лев от такси и сега е късно. Новият закон обаче задължително трябва да задвижи предвидения и сега фонд за обществените оператори и за обществени проекти на търговските оператори. Тоест таксите не като практика, а като принцип – помощ от държавния бюджет, но разпределяна извън него.

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е философия в СУ. Бил е зам.главен редактор на в. “Култура" и главен редактор на списание “Егоист". Член на НСРТ от 1997 до 2001 г., след което е член и на Съвета за електронни медии. Неотдавна бе избран за председател на СЕМ. Председател е на УС на Българска медийна коалиция. Преподава във Факултета по журналистика на СУ, в НБУ и НАТФИЗ. Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии. На 15 юли СЕМ трябва да обяви кой е новият генерален директор на БНТ. Кандидатите са 7 и ще бъдат изслушани от съвета на 12, 13 и 14 юли.

Стр. 16

в. Класа | 02.07.2010

Срокът за прием на документи на кандидатите за поста генерален директор на БНТ за участие в конкурса приключи вчера в 17 ч. Седем са заявили желанието си да участват в състезанието за директорското място на обществената телевизия. Това са: Радомир Чолаков, Емилия Стоева, Радослав Главчев, Светлана Божилова, Любица Кулезич, Александър Бешков, Вяра Анкова. Съгласно изискването на закона техническа комисия следва да започне проверка на редовността на документите и да вземе решение за допускане на кандидатите до участие в конкурса. СЕМ ще проведе събеседванията с кандидатите на 12, 13 и 14 юли 2010 г., а решението на регулатора за нов тв началник на "Сан Стефано" 29 ще бъде взето на 15 юли.

Стр. 15

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 22.06.2010

"Не знам дали ти си писал това в Avtora.com, но определено не ти прави чест! Някак не ми е ясно за каква запалянковщина и спряло време говориш и ще се радвам да ми обясниш!".
Получавали ли сте писмо от Кедър? Аз вече да. Ето така спортният водещ на БНТ Камен Алипиев реагира на статията от TV Наблюдател миналата седмица. Интересно дали е написал подобни писма и на десетките читатели, цъкнали Like it под нея във Facebook.
А после нека някой да каже, че тв критиката в Avtora.com не си тежи на мястото.
Впрочем, в предишния коментар за спортните водещи на БНТ бяхме пропуснали важна тяхна характеристика – чувството за безнаказаност, ненаказуемост, непогрешимост, неподатливост на критика.
Какъв човек и от коя епоха трябва да си, за да тръгнеш да пишеш писмо на непознат журналист, с което да му търсиш обяснение за отправена професионална или пък даже непрофесионална критика? "Сан Стефано" да не е в Пхенян?
Самият Алипиев обича често да цитира Волтер: "Не съм съгласен с теб, но съм готов да умра, за да можеш да защитиш мнението си". В случая никой не иска каквито и да било жертви от Камен. Достатъчно е да не размахва пръст към нас, сякаш сме направили нещо лошо, изразявайки позиция.
На доста хора в БНТ им се иска часовниците да са спрели и да не сме в 2010 година. Ако може телевизията все така да е една-единствена, във ведомствения стол пържолите да струват стотинки, всички да въздишат по "Робинята Изаура", а спортните коментатори да обикалят света в несекваща поредица командировки.
Все още доста служители на БНТ не могат да приемат никакво мнение, различно от тяхното. Бойко Василев например също се разсърдил от наша статия отпреди 2 седмици. Даже коментирал, че с критиките си срещу неговата работа в "Големият избор" правим целенасочена PR-кампания в полза на Добрина Чешмеджиева от "Референдум".
Що за душица трябва да си, за да отричаш качествата на свой колега и да търсиш извънредни обяснения за изтъкването им, както и за отправени към теб забележки? В коя епоха живееш? В епохата на кедрите и сребърните шишарки.
Ако телевизионните коментари на Avtora.com бяха немотивирани или тенденциозни, едва ли щяха да предизвикат и една одобрителна реакция в социалните мрежи. Не десетки, даже една. И едва ли щяха да ги препечатват в най-четените български вестници.
Ако пък една телевизионна звезда е напълно невинна, а нападките срещу нея – лишени от смисъл, нима е нужно да им обръща внимание, че чак и да иска обяснение за тях?
"Юпитер, ты сердишся, значи – виноват", се казваше в един руски детски филм от юношеските години на Алипиев и Василев. Явно не са го гледали.
Но нека се върнем на Кедъра и му дадем обясненията, които иска. Какво значи времето за един човек да е спряло? Ами например да се изненадва, че зрители може да не са щастливи от начина, по който държавната телевизия харчи данъците им. Или да се държи в ефир сякаш навън е 1994-а, а не 2010 година.
Какво значи запалянковщина? Например това да коментираш с интонация на фен. Да натякваш непрекъснато пристрастията си и да се кефиш или ядосваш, все едно не си на работно място, а на стадион. Да фамилиарничиш с гостите в студиото и нонстоп да разказваш свои преживявания и емоции, сякаш някой се интересува от твоя живот и чувства по трибуни и скамейки.
Все Библейски истини. С изключение на Алипиев, тези обяснения не бяха нужни никому. Повечето хора отдавна знаят как не бива да се коментира световно първенство. Който не знае, не е нужно непременно да чете Avtora.com. Достатъчно е да си пусне БНТ 1 и да чуе Кедъра или Петела.

Оригинална публикация