в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 03.03.2011

Кризата на рекламния пазар е основната причина качествените програми да намаляват, може ли това да се промени
Вземете дистанционното и да се разходим заедно по сергията – телевизиите все повече започват да напомнят на мърдащи таблоиди. Праймтаймът е окупиран от турски сериали. Политиците бръщолевят из сутрешните блокове и имитират смисъл в дружелюбни разговори с водещите. Екранът се задушава от постоянното присъствие на едни и същи публични личности, които предъвкват изтъркани послания. Публицистиката все по-често подава микрофона на шоубизнеса, вместо да задава остри и критични въпроси на властта. Жанрът на интервюто измести разследванията, превръщайки телевизиите в сцена за изява на силните на деня вместо в коректив на управляващите. В новините пък протестите в арабския свят се редуват с авторекламите на шоупроектите на тв каналите.
Доскоро това не беше така. Помните ли времето, когато телевизорът се включваше не толкова по навик и за убиване на скуката, колкото с онова приятно нетърпение да видиш нещо интересно. Нещо, за което утре ще си говориш с приятели и колеги.
Разбира се, усещането, че телевизията става по-скучна, е доста субективно. Няма как да измериш дали шегите в "Шоуто на Слави" са станали по-плоски, нито да сравниш "Дързост и красота" с "Листопад". (Между другото България е вторият най-голям вносител на турски сериали след Казахстан). Естествено също, че в ефира има и интересни предавания. Въпросът е дали те не стават все по-малко?
Въпреки че се измерва трудно, качеството на телевизионната продукция се подчинява на определена логика. То е следствие на сложните отношения между самите телевизии, рекламния пазар, от който те се финансират, интересите на собствениците им за високи нива на печалби и капацитета на независимите продуценти да произвеждат смислено съдържание. Всички тези фактори в момента се пресичат по начин, който не предполага много добро качество.
Рекламният пазар през последните три години се сви значително. Това ограничава възможностите на телевизиите да инвестират в собствено, качествено съдържание. В същото време двата най-големи канала – bTV и "Нова тв", смениха собствениците си сравнително скоро. И двете компании, които дойдоха в България (особено MTG, която плати немислимата сега сума от 620 млн. евро за "Нова тв"), имат интерес да възвърнат инвестициите си и това е по-голям приоритет за тях от високото ниво на програмите. Освен това през последните години се наложи практиката телевизиите да се конкурират през едно и също съдържание и това допълнително прави синия екран повече сив.
Засега най-големият губещ от това е аудиторията, която привиква да занижава стандартите и изискванията си към телевизионната журналистика. Дългосрочно обаче от тази политика ще изгуби целият телевизионен пазар, който вече започна да се сбогува с една важна част от своята аудитория – младите и активни хора, които избират да се информират и забавляват онлайн.
Това доказват и данните от пийпълметричните и маркетинговите агенции, според които общата телевизионна гледаемост не спада, но все повече намалява времето, което прекарваме пред малкия екран. Според Market Test/TGI България това е най-видимо през почивните дни. Така например в неделя средното време пред телевизора е спаднало от 4 часа 20 мин. на 3 часа и 25 мин. за последните четири години. "Паралелно с това непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира – от 62% през 2006 до 50% в края на 2010", обяснява Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България.
И още нещо – националните канали вече осезаемо губят модерните градски хора в посока на интернет и алтернативните, нишови телевизии. "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare и добавя, че тъкмо тази аудитория е най-интересна на рекламодателите.
Телевизионен таблоид
"Проблемът със съдържанието е въобще един от централните проблеми на българската медийна среда и той е свързан с начина, по който медиите се разгърнаха в хода на прехода", коментира доц. Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация". По думите му хибридизацията на сериозното и популярното съдържание е започнала първо в пресата, но след това се е прехвърлила отчетливо и в телевизията. Според него тази тенденция е най-видима в сутрешните предавания, които все по-категорично се оформят като зони на таблоидната телевизия в България. Това минава през преекспонирането на скандала, търсенето на сензация, доближаването на всяка цена и по всяка тема до социалното, до гледната точка на средния българин. Вместо журналисти на преден план излизат инфотейнърите, специализирани в смесването на популярното съдържание и чистата информация. При тях отсъства експертността и задълбочената подготовка по определени теми, а разговорите са управлявани от спонтанното любопитство на водещия.
В изследванията на фондация "Медийна демокрация", фокусирани върху взаимоотношенията медии и власт, се вижда, че интервюто в българския ефир доминира като жанр над разследванията. Още, че повечето публицистични предавания се захващат с теми, които не са чак толкова конфликтни, а тв интервютата с публични личности се разгръщат на принципа един-два по-остри въпроса, после един-два по-меки за баланс. Според Орлин Спасов, ако една публицистика бъде сведена само до интервюто, това е сериозен проблем. По този начин телевизиите остават единствено трибуна на политическия елит, без да навлизат в дълбочината на важните теми и да бъдат критични.
В подбора на новини и теми в тв предаванията от "Медийна демокрация" наблюдават два противоречащи си процеса – от една страна, умора от прекаленото политическо присъствие и, от друга страна, невъзможност да се избяга от него. "След идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот", обръща внимание ръководителят проекти във фондацията Орлин Спасов. Данните от анализа на "Медийна демокрация" сочат, че има възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.
Според съсобственика на продуцентската компания No Frame Media и водещ на политическо токшоу по TV 7 Емил Кошлуков друг сериозен недостатък на тв публицистиката е липсата на позиция. "Счита се, че е проява на лош вкус или нарушение на всички правила, ако имаш мнение. Бягството от позиция на водещите се наложи в България. Произходът на това е да не си партийно пристрастен, но това не означава, че не можеш да имаш идеологически ценности. По света е тъкмо обратното", аргументира се той. По думите му, както телевизиите, така и пресата са се отдалечили от функцията си да редактират, да обясняват света на своите аудитории. "Целта на повечето разговори в публицистичните предавания е или скандалът, или да се избута на преден план определена теза. Не се прави анализ, водещите не се готвят за разговорите. Сриването на образованието в България е най-видимо на екран", коментира Кошлуков.
Медийният консултант и бивш програмен директор на "Нова телевизия" Олга Лозанова поставя и друга тежка диагноза на българските телевизии, извлечена от опита: "В българския ефир досега "оцеляват" само най-прости и крайни жанрове и форми. Ако ще е риалити, ще е или музикален формат, или "Биг брадър", ако ще е хумор, ще е на ръба, а често и отвъд, ако ще е сутрешен блок, ще е с двама водещи и тежки политически теми и.т.н ." По думите й остро се усеща липсата на по-фини, междужанрови, самоиронични или общо казано – по-сложни предавания.
Една от много болезнените липси в ефира е на силна и качествена документалистика по важни теми. Телевизиите са предпазливи, когато решат да инвестират в подобни проекти, тъй като те са скъпи и изискват много време за реализация. Почти няма и предавания, посветени на култура и изкуство. В ефира отсъстват и икономически предавания, които да обясняват на достъпен език какви са ефектите от икономиката върху реалния живот на хората и които да ги съветват как да си управляват парите. "Предлагали сме на телевизиите около десет различни идеи за предавания за популярна икономика. Всички казват: "Не сега, дай през септември ще помислим", констатира собственикът на продуцентската компания Old School Productions Никола Тупарев.
Гледната точка на телевизиите обаче е по-различна. По мнението на Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" в bTV Media Group, икономическите теми не би трябвало да се отделят в специализирани предавания, тъй като са неделима част от новините и другите актуални предавания, където проблемите се коментират общодостъпно. "Специализираното звучене и високото ниво на говорене по икономика имат своето място в интернет и може би в някои новинарски канали", смята Ризова.
От всички тези дефицити и изкривявания на телевизионната медийна среда губят зрителите. Но губи и целият пазар, който спъва възможностите си да се развива. "Големият ощетен е зрителят, който получава нискокачествен продукт и трайно възпитание към невзискателност към съдържанието, което му се предлага", коментира програмният директор на БНТ Севда Шишманова.
Защо спада качеството на телевизиите
Един телевизионен пазар се разгръща и професионализира тъкмо през инвестициите в съдържание, защото така увеличава възможностите за приходи на всички играчи на него и възпитава лоялна аудитория. В условията на намалени рекламни бюджети и изискванията на чуждите медийни компании за стабилно ниво на печалба обаче телевизионните мениджъри трудно могат да запазят разходите за програма непроменени. Естествено е и да избягват експериментите и рисковите начинания, защото нямат увереността в растящия рекламен пазар от времето на мащабни проекти като "Big Brother" и "Survivor". В същото време търсят предавания, които да се харесват на всички общности – малки и големи, в села и градове и т.н. "Когато търсиш най-малкото общо кратно за такава голяма общност, няма как да не падне нивото", коментира Емил Кошлуков, изпълнителен директор на No Frame Media. (Компанията продуцира предаванията "В джаза в събота вечер", "Споделено с Камелия", "Какво ви забърка Лео").
Има и още нещо, което пречи на разнообразието в тв ефира. Една от болестите на малките пазари е, че се развива на телевизионни моди и вълни, които бързо отшумяват и пренасищат интереса на зрителите. Всички помните господството на риалити форматите, които бяха монополизирали ефира допреди две години. Сега идва ред на сериалите. "Това е толкова закономерно на един малък пазар, който освен това е в стагнация – да залага на отработени територии", коментира продуцентът Магърдич Халваджиян.
Според програмния директор на bTV Апостол Пенчев липсата на инвестиции може да се отрази единствено на качеството на заснемане и продуциране на тв продуктите. Той обаче е категоричен, че независимо от икономическата ситуация bTV не е допуснала компромис с програмното си съдържание. Действително, през последната година телевизията успя да наложи български сериал с качество на филмов продукт – "Стъклен дом". Изхождайки от успеха на този проект, тази пролет bTV инвестира в още три български сериала в праймтайм и кулинарно риалити шоу.
Изпълнителният директор на конкурентната "Нова тв" Светлана Василева обяснява отсъствието на мащабни продукции като сериали и скъпи риалити формати тази година и с малкия размер на българския пазар. "Националните телевизии могат да стартират годишно ограничено количество програми от този тип. За да подсигурят достатъчно висок бюджет за целта, понякога се налага да съкратят разходите на голяма част от останалите продукции, особено предвидените за излъчване в дневния часови пояс. Неминуемо това рефлектира върху тяхното качество или поне не позволява те да се развиват", честна е Василева. По думите й това съвсем логично води и до по-малко новаторски проекти и залагане на сигурни и наложили се продукти.
Аргументите на медийните мениджъри се подкрепят и от финансовите анализатори, които следят поведението на компаниите майки на двете най-големи национални телевизии в България – MTG (собствениците на "Нова тв" и каналите от групата Diema) и CME (на bTV) на всички пазари, на които те оперират. Стефан Нелсон, който покрива медийната индустрия в Skandinaviska Enskilda Banken, и по-специално операциите на MTG, потвърждава, че политиката на намалените инвестиции в съдържание следва логиката на свиването на рекламния пазар. "MTG са по-предпазливи в програмните си инвестиции в България, отколкото на други пазари. Причината е, че от всички страни, в които оперират, България и Балтийските страни са тези с най-слаб рекламен пазар", обяснява Нелсон. По думите му стратегията на MTG е да имат колкото се може по-висока печалба в настоящата бизнес среда, без да загубят пазарен дял. Ако обаче рекламният пазар в страната започне да се възстановява през 2011г, Нелсон прогнозира, че и MTG, и CME ще инвестират много повече в програма, защото тогава пазарният им дял ще бъде от много по-голямо значение.
Друг важен фактор, който влияе на качеството на телевизионното съдържание, е неравномерното разпределение на рекламния пазар в България. Лидерът в ефира bTV заедно с останалите канали от b Media Group държат 63% от телевизионния рекламен пазар. Едва 31% се падат на каналите на MTG ("Нова" и телевизиите "Диема"). За държавната БНТ остават 4%. А всички останали си поделят останалите 2% според данните на TNS/TV Plan за 2010 г. (виж графиката). При такова разпределение на рекламните пари е очевидно кой може да си позволи повече инвестиции в телевизионно съдържание и кой трябва да прави икономии от това. Проблемът според медийния анализатор и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, е че монополизираният от водещата медийна група рекламен пазар "оказва влияние директно върху съдържанието, защото обемите предавания (програми) трябва да останат същите, а в условията на криза и намалени рекламни бюджети тези обеми трябва да се произвеждат с все по-малки ресурси."
Отвъд ефектите от икономическата криза обаче можем да търсим причините за спада на качеството на тв съдържанието и в особеностите на българския телевизионен пазар. През годините двете комерсиални телевизии наложиха практиката да се конкурират с едно и също програмно съдържание в един и същи часови пояс. Ако по bTV върви танцувално шоу в праймтайм, и в "Нова тв" гледаме същото в същия час. И обратното. Този установен ред обаче ограничи пазара и продуцентите в развитието на едни и същи формати, а аудиторията – в избора й какво да гледа. "Когато има само два играча, по-големият винаги запушва по-малкия. Ходът на bTV е да не позволява в "Нова тв" да има иновации", коментира продуцентът Никола Тупарев.
"Прилича почти на картелно споразумение помежду им", казва Севда Шишманова от БНТ за поведението на двете частни национални телевизии.
Мениджърите на телевизиите обаче регистрират и още един проблем, който влияе върху качеството на телевизионните продукти. "Смятам, че има и творческа криза от страна на външните продуценти. Не сме наблюдавали особено интересни концепции за нови формати, а по-скоро има завръщане към сериали и филми", обръща внимание изпълнителният директор на "Нова тв" Светлана Василева. По думите й това не е тенденция, характерна само за България. Тя обаче очаква откриването на нови лица и таланти да се съживи и развие оттук нататък.
Какво всъщност ще се случва през следващите месеци зависи не само от вдъхновението на продуцентите, но в много голяма степен – от конкуренцията между телевизиите и възстановяването на рекламния пазар. Ако беше спазен първоначалният срок за цифровизация на ефира, през 2012 г. щеше да е ясно, че веднага след това състезанието между каналите щеше да ги накара да увеличат качество на програмите си. Сега това ще се случи след още няколко години. Перспективите пред рекламния пазар за тази година са за спиране на спада и в добрия случай – минимален ръст. Това, уви, не предполага някаква генерална промяна в ефира на частните телевизии. Надежда има в БНТ (вижте допълнителния текст), но иначе свиквайте – филмите тази година ще продължат да бъдат стари, шегите – тъпи, а вместо телевизионна журналистика да ни облъчват с политически буфосинхронисти.
За националните частни канали остава санкцията на зрителите, които все повече ще се отдалечават от телевизията като източник на информация и забавление. А за да се върне активната аудитория отново пред малкия екран, нужно е много по-голямо усилие от инвестирането в български сериали. Спасението е в силната и качествена телевизионна журналистика. Ако тя продължава да изчезва обаче, скоро големите канали няма да бъдат нищо повече от ефирен чалга клуб – кичозен интериор, профанска музика и шарени прожектори.
По темата работи и Красимира Карамфилова

Стр. 8, 9, 12, 13

 сп. Журнал за жената | 03.03.2011

Екранните превъплъщения на една от най-нашумелите ни млади актриси Елен Колева са многобройни. Като "шивачка" взе наградата "Актриса на 2007 г", после я видяхме в образа на сервитьорката София в сериала "Забранена любов". Сега съдбата й поднесе нов кулинарен сюрприз – тя е водещата на кулинарното състезание Lord of The Chefs no bTV.
В следващите три месеца, когато ще се излъчва предаването, синеоката чаровница ще усвои тънкостите и в това изкуство: "Грехота е, когато имам такива майстори до себе си, да не науча куп кулинарни рецепти и да ги прилагам", сподели актрисата, която засега е царица в готвенето на бъркани яйца, миш-маш и спагети.

Съгласна ли си, че любовта на мъжа преминава през стомаха?

- Моят партньор оценява моментите, в които съм изпълнена с кулинарно вдъхновение. С голямо желание му готвя това, което умея, но го правя, когато има добро отношение към мен. Любимият ми знае, че ако удари по масата и изкрещи: "Я, сготви!", няма да го сторя. Такъв характер съм.

Как прие новината, че ти си водещата?

- Приемам го като огромно предизвикателство. Зарадвах се, че ще работя с екипа на Слави и ще се докосна до тези сценаристи. От тях мога да науча много, което ще ми помогне в професията.

Стр. 46

в. Телеграф | Екатерина ТОМОВА | 02.03.2011

Бареков препитва Бойко Борисов по TV 7
С БГ концерти, интервюта, тържествена заря и филма "Хъшове" ще се отбележи 3-ти март в телевизионния ефир.
Националния дух ще подеме сутрешният блок на TV7 – "БОдилник". Водещите Николай Бареков и Даниела Владимирова ще предават директно от Паметника на незнайния воин в столицата утре. В празничното издание, което ще бъде от 8 ч до 11 ч, ще гостуват естрадната прима Лили Иванова и народната певица Янка Рупкина. Те ще споделят на живо в ефир как се чувстват родните творци в съвременна България, живи ли са още народните ценности и какво ги кара да се гордеят с произхода си. Водещият на новините на TV7 Атанас Атанасов ще се включи директно от връх Шипка, където ще започнат традиционните празненства за 3-ти март. Премиерът Бойко Борисов пък ще даде ексклузивно интервю и ще отправи пожелания към зрителите по случай националния празник.
Благотворително
Благотворителни концерти ще излъчат БНТ1, bTV и Нова тв утре. В 12,30 bTV ще покаже рецитала "Българските символи", който се проведе на 19 декември 2010-а. Галаспектакълът с участието на Валя Балканска, Лили Иванова, Камен Воденичаров, Елица и Стунджи, ансамбъл "Българе", подкрепи проекта "Българските символи , които цели да рекламира богатствата на страната ни по света. Зрителите на БНТ1 могат да гледат концерта "С песен от сърце" с участието на Лили Иванова, Маргарита Хранова, Васил Найденов, Мими Иванова и Развигор Попов, Камелия Тодорова, Петя Буюклиева, "Диана Експрес", "Спринт", "Трамвай №5" точно в 15,30 ч. В 18,20 ч медията ще излъчи директно от площад "Народно събрание" тържествената заря по случай празника. За финал на празничната програма точно в 20,45 ч. БНТ1 ще излъчи първа част от телевизионната адаптация от 2008 г. на нашумелия театрален спектакъл "Хъшове" от репертоара на
Народния театър "Иван Вазов". Втората – последна, част БНТ1 ще покаже на 4 март от 20,45 ч.
"Жена на всички времена" – юбилейният концерт на Петя Буюклиева, пък ще бъде излъчен утре в 13,30 ч по Нова тв.

Стр. 11

в. Монитор | 01.03.2011

Продуцентът Евтим Милошев смята да прави нов сезон на риалитито Survivor. Макар че се е захванал и със снимането на тв сериала "Столичани в повече", който ще тръгне през април по bTV, Евтим Милошев не се е отказал от един от най-успешните си проекти – Survivor, сподели самият той пред bliasak.bg. Въпреки последния злополучен сезон, в който един от участниците – кметът на Раднево Нончо Воденичаров, почина от инфаркт, риалитито няма да остане в историята на българския тв пазар. На въпроса защо миналата година нямаше Survivor Евтим Милошев отговори: "Нямаше, защото българският зрител гледа четири много успешни сезона. Беше нужно да направим почивка." Продуцентът намекна че има идея да направи и VIP сезон на риалитито.

Стр. 22

Водещ: Вие гледате Отпечатъци. В студиото са трима от най-остроумните и талантливи коментатори, които можете да прочетете в българската преса напоследък. Любослава Русева от Дневник, Веселин Стойнев с много силния от последните седмици в. Култура, и Иво Христов, който освен колега журналист е и създател на групата във Facebook Солидарна България. освен това пише във вестник Сега и в сп. Еуропео. Вие пишете много силни неща на ръба на политическата сатира, според мен, защото виждам някакви … нещо в гротескния жанр общо взето във вашите статии, за това и ви поканих в този формат. Кажете, гротескна ли е ситуацията в момента в България? има много неща, които избиват на присмех, много вицове, карикатуристите, сатириците са в разцвет. Нещо средно между театъра на абсурда по Бекет и ЮНЕСКО, имаше апропо един такъв текст на Любослава в Дневник наскоро и Шекспировата Комедия от грешки, защото непрекъснато се случват някакви такива полу-смешни, полу-тъжни неща.
Любослава Русева: Вие споменахте последния ми текст, който се казва – Ако сюрреалистите бяха българи и накрая завършвам, че давам отговора – ако те бяха българи със сигурност щяха да се нарекат реалисти, защото нашата действителност наистина вече е толкова абсурдна, сюрреална, че не може да анализираш, можеш само да описваш и то през литературата, през метафората. Това си говорехме с Иво Христов преди да влезем, че вече класическия анализ ни е отказан. Можеш действително, както казвате, само да снимаш гротеската, да насочиш фотоапарата със зум-а към действителността и толкова.
Водещ: Или е достатъчно само да го преразкажеш със силни думи. Между другото (?) когато правихме един видео репортаж за него преди няколко броя на предаването точно това каза – всъщност ние карикатуристите нямаме работа. То сюжетите си ги измислят политиците.
Веселин Стойнев: Голяма заслуга за това може би има самото правителство, според мен, защото това е правителство на волята, на силната воля, на политическата воля, толкова в обръщение термин. Но правителството в същото време е лишено от разум, от воля, която сама от себе си е призвана да произвежда някаква реалност с един пробационен подтичваш разна фриволна воля разум, правителство на пробите и грешките, на постоянните опитвания, на запълване на дневния ред на обществото в общи линии с нищо. С нещо, което днес се казва и след 5 минути се казва точно обратното. Тоест ..
Водещ: Със събития хок, които имат само кратки сюжети, така да се каже, които не се помнят дълго.
Веселин Стойнев: Това правителство твори дори имагинерни факти, противно на така да се каже обективните факти и на досадните обстоятелства и за това то до голяма степен е целия свят, който създава това управление е PR свят. И най-красноречивото показателство, не доказателство, защото не може да има доказателства там, където няма разум, за това е точно този случай с уволнението и назначението в рамките на няколко часа на шефа на Техноекспортстрой, който беше обвинен, никой не разбра как точно, че прави PR на гърба на правителството или по-точно на външно министерство , като е пратил самолет на фирмата с държавни пари, нает от България Еър за спасяването на медиците в Либия. Тука единственото разумно може би е, че трябва да се поправи в конституцията и да се запише, че никой няма право да прави PR в тази страна извън министър-председателя и че всичко останало…
Водещ: И че само той може да праща самолети и хеликоптери.
Веселин Стойнев: До такива политически факти, защото това е политически факт, произведени от това правителство се стига, когато желанието да правиш PR и да произвеждаш от това някаква действителност е надделяло над всичко останало. Както имаше един виц, че борбата за спасяването на българите е толкова силна, че може би нямаше да остави нито един българин, то така и се случи накрая.
Водещ: Имаше една българка. Това между другото е повод за виц, някъде го четох пак из форумите. Как вече в речника ще пише под името Една българка – А, първо, разказ на Вазов, второ – спасителна операция по времето на Бойко Борисов. Иво?
Иво Христов: Ами да се пише анализ днес, то значи да се държиш логично в нелогична среда. Това ни затруднява, тъй като всичко логично отдавна е изговорено, без да предизвика никакъв ефект. На второ място, това все повече затруднява и читателите, не знам какво е впечатлението на колегите, но аз виждам, че съдейки по реакциите във форумите – читателя вече не е способен да възприеме логиката на един чужд текст. Той чака да чуе единствено и само това, което носи в собственото си съзнание. И е глух за всичко останало. Това значи, че е напълно прекъснат обществения диалог, междуличностния диалог и вече разпада е стигнал до ниво език. Виждате, че и езика губи… понася тежки удари между впрочем от самото правителство, ако споменем министър Цветанов, той пренаписа българския синтаксис със своите медийни изяви през последната година. В този смисъл разпада е стигнал много по-далеч от колкото външно личи.
Водещ: Само искам да добавя, защото да не говорим само за правителството. Тя сюрреалистична е цялата държава и защото …
Любослава Русева: Ние сме такива всъщност.
Водещ: Именно. И защото в този текст на Люба Русева аз си спомням и други примери, пък и се добавиха неща и през седмицата, които съвсем не касаят правителството. Например тези роми, които отидоха и разглобиха една млекопреработвателна фабрика под погледа на полицаите, които седяха и ги гледаха или например въпросната жена с нож между очите, която се разхождаше дълго време в един провинциален български град и абсолютно никой не се опита нещо да и каже, докато тя не седна на паважа и сама не потърси утеха и помощ. Тоест това са неща наистина като сцени от филм на Хичкок или на Буньоел.
Любослава Русева: Ами аз си мисля, че ние някак си не сме живи. Не искам да кажа – ние сме мъртви, но не сме живи. Нямаме отношение към собствения си живот. Ето, виждате в Либия хората показват отношение, показват, че им пука, че искат да живеят различно. Докато ние някак си сме се отказали да се борим за собствения си дневен ред. Ето примерно когато ВАС окончателно оправда Доган, нямаше абсолютно никаква обществена реакция. Аз си представям това ако се случи другаде ще отидат тълпи, които най-малкото ще освиркат тези съдии, които оправдаха Доган за хонорара му от 1 млн.
Водещ: Друго по-абсурдно нещо е назначаването на Петко Сертов, шефа на лошата стара ДАНС в ръководството на добрата нова БОРКОР, антикорупционна структура на правителството.
Иво Христов: Моето мнение е, че БОРКОР е надзорен орган, в койот доновете на мафията, невидими за обществото делегират на свои представители правото да надзирават това какво се прави в службите, кого разработват, кого не и до къде са стигнали. Това е начин да се помирят интересите. Имам и една ексклузивна информация – че г-н Сертов е бил на среща в централата на социалистите около час-час и половина след анонса на създаването на БОРКОР.
Водещ: Тоест, че това не е несъгласувано с Позитано?
Иво Христов: Повече от очевидно, въпреки патетичните филипики срещу него от страниците на Дума, които четох ден след това.
Веселин Стойнев: Защо, може би е съгласувано постфактум, те са изненадани и го привикват на Позитано час по-късно… Политически погледнато от тази акция с двама заместници, от които единия от лявото, другия от дясното пространство се провали още на следващия ден, защото и двете страни се разграничиха, да не говорим, че остава необяснимо аргумента на премиера пред широката публика – как така вие до вчера този беше най-лошия и беше пионка в ръцете на Алексей Петров, най-страшния човек в държавата, изведнъж сега вие го слагате заместник на нова антикорупционна структура – ами той е, защото е професионалист. Значи до вчера не беше професионалист, сега изведнъж стана професионалист. До вчера беше опасен, вече не е опасен, ами напротив, той представлява някак си … крепи доверието на левия сектор…. не виждам никакво логично обяснение в това и едва ли широката публика може да види такова.
Любослава Русева: Логиката, както каза Иво, е точно помирителна операция. И неслучайно Алексей Петров беше единствения, който похвали …
Иво Христов: А дни по-късно Яне Янев излезе на съвместна пресконференция със Симеон Дянков за всеобщ потрес да подкрепи идеята за пакт за финансова стабилност. Тази идея всъщност минава малко незабелязано от обществен интерес. Всъщност тя рискува за години напред да лиши българските правителства от основния инструмент за правене на политика – данъците. Тоест стагнацията, която е резултат от тази монетарна догма, която Европа, света и България в частност изповядват да се превърне в закон и това ще мине незабелязано, щастлив съм, че г-н Костов все пак обърна внимание и даде крачка назад последните дни, но е на път да се оформи конституционно мнозинство и това може да стане.
Веселин Стойнев: И логичното продължение на това нещо, като наистина стане законова норма и конституционна, е че тогава трябва да се криминализира нарушението на чисто финансови, икономически и законодателни дейности. Тоест този, който се опита да вдигне данъците, които по конституция са фиксирани на сегашното ниво трябва да подлежи на финансова отговорност, което разбира се е пълен абсурд. И ние се връщаме в едни революционни години или постреволюционни, дори в рамките на нашата история от преди няколко десетилетия, когато се съдят едни хора за икономическа политика.
Водещ: Нека да ви върна към една данъчна неикономическа тема, която е свързана с министър Цветан Цветанов. Това, което се случва също не ви ли звучи сюрреалистично? Излезе след 4 месеца проверката на данъчните, която оповести, че министър Цветанов е сух, но за сметка на това част от неговите доходи са с неясен произход, защото идват от тъста и тъща му, които ги били дарили, спестили с техните пенсии. Тов ае така да се каже прехвърляне топката от болната глава на здравата.
Иво Христов: Ами ето това е обяснение защо ние сме неспособни да пишем сериозни анализи, защото абсурдното се заявява от шефа на данъчното, а все пак държавните органи са тези,които носят официалната истина и официалната информация в държавата, и ние трябва да коментираме този абсурд.
Веселин Стойнев: Това е второто изсушаване. Първото беше установено прокуратурата, до колкото си спомняте. Но аз се сещам за една проста, елементарна практика, която най-добре може да използва. Сега се говори само за СРС-та и подслушване. Преди няколко години или десетилетия хората са използвали съгледвачи. И може би ще бъде интересно ако докато говори от поредната телевизия вицепремиера и министър на вътрешните работи с оправдателен тон, няколко съгледвача в няколко кръчми, кафенета, просто да слушат как реагират хората, които гледат това, което им се казва от екрана.
Водещ: Какво би чул министър Цветанов?
Веселин Стойнев: Ами ще се опитат да доловят до колко е било (?). Според мен е пълна глупост поведение, при което ти обясняваш с трудовия си стаж, че понеже работиш от 1964, някакво фактическо имотно твое или парично състояние на нещата. Това е още по-голям автогол, защото всеки човек се идентифицира с това и казва – абе чакай, и аз работя от 1961, защо нямам 6 апартамента, защо нямам 100 000 лева като пенсионерка сега, а взимам 300 лева пенсия. Просто изключително силен е този удар срещу министъра на вътрешните работи и той по изключително силен начин задълбава още повече проблема. Защото ако обясните на хората, че бившия финансов министър Милен Велчев е откраднал 1 млрд. Лева от българския външен дълг никой няма да разбере и по никакъв начин няма да го трогне, защото това е непредставимо. Но ако му кажем, че тъщата на министъра на вътрешните работи има еди какви си пари, защото работи от 1951 – е това вече някак си … Всеки с епидермиса си го разбира и е ангажиран към такова твърдение.
Водещ: Добре, Люба, според теб кои се бият в момента, защото наблюдаваме три сюжета. Значи от една страна властите казват „Тук ни бият престъпни групировки с помощта на опозицията.” Опозицията казва „Тук ние в момента наблюдаваме тотална милиционерска държава.” А пък Иван Костов каза „Тук има някакъв съмнителен мир между престъпните групировки и правителството, и ГЕРБ по-точно.” Кое е вярно от тези три абсолютно взаимоизключващи се тези?
Любослава Русева: Според мен се бият едни и същи хора, едни и същи групировки. Тоест едни групировки, които са напълно еднакви и просто разликата е, че едната е текущо овластена, другата се стреми да бъде овластена. Те по същество са с еднакъв манталитет, с еднакъв произход.
Иво Христов: Вчера имаше една чудесна снимка, илюстрираща една публикация с Алексей Петров, скрит зад маската на Бойко Борисов.
Водещ: Да, всъщност самият Алексей Петров си е направил тази маска и така е посрещнал кореспондента на МОНД в тях.
Любослава Русева: Точно това – маските са…То няма нужда от маски всъщност. И маските, и лицата зад тях са еднакви.
Иво Христов: Какво представлява българският политически живот? Прощавай. В момента това са двама бивши приятели каратисти, които чрез два жълти вестника „Уикенд” и „Галерия”, и своите говорите в тях – бивша двойка, господата Дачков и госпожа Кулевска. С това се изчерпва политическият дебат в момента.
Веселин Стойнев: Вестник и журналисти…
Водещ: Определят дневния ред в държавата.
Веселин Стойнев: Не, дават пресконференция на други журналисти. Това мисля, че до сега не сме го виждали. Освен, че пишат жълт вестник, те…
Водещ: Интересно ми е какво ще коментирате, защото аз наблюдавам още едно ново явление, свързано с медиите и с журналистиката, но нека най-напред да видим защо най-интересните събития ги предизвикват с пресконференция няколко журналисти от вестник „Галерия”? Очевидно снабдени с много добра информация разбира се, защото тези неща, които се вадят са сериозни.
Иво Христов: Просто, топката е изнесена от политическия терен изцяло на терена на скандала. А медиите са тези, които дават ехо на скандала. И с това се изчерпват обясненията по мое мнение.
Водещ: Люба?
Любослава Русева: Точно така, абсолютно се е разпаднало политическото. Всъщност на терена не са се появили тези играчи – жълтите медии.
Веселин Стойнев: Това всъщност – българската политика винаги и българските политически кризи са започвали и са минавали през скандали. Обаче скандалът е изомощната същност на българското политическо изобщо и ако се върнем години назад, ще видим, че винаги през вестници са излизали такива неща, дори имаше /…/ по времето на Иван Костов. Във вестник „Дума” излезе един доклад на НСС, нали в опозиционния вестник „Дума”, който беше излязъл – твърдеше се от страната на тогавашните управляващи. Сега вече имаме изцяло канализирани медии, които са посочени – тази медия е на Алексей Петров, тази е един каква си и може би сега нещата са по-центрирано медийни, защото просто самото управление е такова. Медийно управление до сега не сме имали.
Водещ: В същото време има – аз наблюдавам персонални, лични войни, както ти каза нали колегата Дачков има, освен това Бареков с Лили Маринкова има, Карбовски срещу Патрашкова. Има изобщо такива едни – за първи път виждам сюжети, които са абсолютно персонални и които също не са за подценяване, тъй като сме колеги журналисти. Очевидно това е симптоматика някаква.
Иво Христов: Това е тъжно за мен, че журналисти могат да се вживеят до там в някоя позиция, че да водят персонални войни, често съпроводени с много язвителност в личен план. Това ни отдалечава от нормалния дебат. Би трябвало да бъдем на терена на аргументите. Това е вече забравен терен за българската журналистика и за политически живот.
Водещ: Ще продължим за медии и политика да си говорим след малко. Останете с нас. Гледате „Отпечатъци”. Мои гости са колегите Любослава Русева, Веселин Стойнев и Иво Христов. Говорим си за българската политика и нестихващите вече месеци скандали в нея. А последното нещо, за което си говорихме, беше журналистиката и медиите. Сега тук има някои неща. Ако ти си прав за това, че Вие имате проблем като пишещи хора с тези, които Ви четат, защото читателите Ви искат да четат само собствения си глас, така да се каже, тоест живеят си в главите – тогава има и още един проблем – че политиците също искат да виждат само това, което така … Представата си за себе си огледана в медиите. И тогава какво? Това е абсолютен омагъосан кръг.
Иво Христов: Обществото се атомизира и това е процес, които тече от години. Господин Стойнев, мисля, че е социолог, така че със сигурност има наблюдения. Но ние вече си говорим сами. Кой в буквалния смисъл, защото има не малко луди по улиците, кой все още тихомълком – но ние слушаме собствените си мисли в опит да се вкопчим в някаква логика, която да ни спаси от битуващия абсурд и в резултат всеки се затваря в собствените си мисли. Споменахме вече, че ни е все по-трудно да анализираме. Виждаме, че читателите често реагират без да прочетат статията или по предубеждения спрямо лицето, което я пише или спрямо зададената тема. Това е просто атомизация на обществото.
Водещ: Добре, но има още нещо, което може да се види по форумите. Като че ли ни липсва така наречената „критична маса”. Смисъл форумите са пълни с недоволстващи, протестиращи хора, обаче те са само виртуални. Ако излезем – ето например, те просто нямат лице на площада. Да вземем случаите с протестите с мобилните оператори.
Иво Христов: 20 човека от 2-3 милиона потребители, ако не и повече.
Водещ: И всички са недоволни от мобилните оператори, убедена съм дори и тези, които не са се записали във въпросните facebook групи. Люба, как го обясняваш?
Любослава Русева: Ами аз вече казах – ние не сме живи, просто не реагираме. Нямаме отношение към собствения си живот. Просто аз гледам като стана дума за форумите, под последната ми статия примерно има страшно много ругатни по мой адрес „Ти си много черногледа, виж хубавото. Какво пишеш тука нихилистка такава?” А ти всъщност се грижиш за този човек. Ти му казваш „Много сме болни. Нещо не ни е наред. Хайде да видим какво точно не ни е наред.” Той ме ругае и обижда, напада ме грубо. Абсолютно ненужно, нали, не спори по същество, не предлага аргументи. Въобще нещо ни е сбъркано и трябва да се види какво.
Водещ: Какво е точно – инерция ли е това, мързел ли е, пасивност, апатия, страх?
Веселин Стойнев: Активността в социалните мрежи, която е само виртуална и не води до градско действие, е просто продължение дали на атомизацията, дали на класическата, типична за български народопсихология, че ние сме хора, които не сме способни на елементарна социална солидарност, дори тогава, когато става въпрос за защита на твой много личен интерес, като интересът да ти бръкнат в джоба или да те лишат от някакво твое фундаментално право. Право не в абстрактния смисъл на думата. Например правото да си паркираш колата там, където живееш. По същия начин, по който българинът на ракийката и салатката гледа телевизора и псува властта, по същия начин този, малко по-млад може би и по-активен българин, се включва в Facebook и Twitter в групи по интереси и се опитва да откаже Веселин Маринов от пеенето или от цената на мобилните оператори.
Водещ: Човека глас.
Веселин Стойнев: Излиза на площада с лицето си, винаги под някакъв nickname и никога това, което толкова се възмущава, особено ти сигурно знаеш – тези майчинските, женски форми, колко са страстни – там също рядко се стига до нещо, което все пак има нормални механизми на гражданко и политическо поведение.
Водещ: Иво, ти си много активен в facebook и твоите статии винаги са много граждански ангажирани с някакви така политически наблюдения под формата на Хай Клуб много често. Защо се случва така?
Иво Христов: Защо? Защото имам много свободно време. Защо хората реагират?
Водещ: Защо хората не реагират извън виртуалната среда?
Иво Христов: Защото мнозина от тях са похарчили своя ентусиазъм и гражданска енергия напразно. Имаше вълни от разочарование в България, те са плод, както на нашата наивност, така и на нашата безкритичност и липса на ценност на мислене. Българите отказват да мислят ценностно, те просто намразват някого и се хващат със следващия. След като се хванаха на няколко хора – вече краката са им уморени и те стоят в къщи пред facebook и там реагират на моите статии.
Любослава Русева: Виртуални хъшове ги наричат.
Водещ: И нека се върнем към живата журналистика. Смисъл малката част от нея, която проявява функции на живот и мърда обаче вече се опитват да и слагат пранги. Смисъл искам да цитирам нещо от седмицата. Премиерът Борисов не се случва често да отговаря на въпроси, това се случи в петък, когато каза там на двама журналисти да си гледат работата, когато го питаха за кореспонденцията в МОНД или за данъчната проверка на Цветанов. Но правителственият пресцентър, преди няколко дни, по време на посещението на президента на Европейския съюз – Ромпой, просто не даде на журналисти изобщо да задават въпроси. След това същото стана и с председателя на Съвета на Европа. Това беше предварително забранено и беше казано, че няма да има въпроси.
Иво Христов: Това ни връща във времената на София-форм бюро. Тоест журналистите там, за да запишат както казва официалното лице, за какво става дума. Посещението на Ромпой не беше без значение, тъй като в Европа е на път да се оформи така наречената Г17 – група на страните от евро зоната, които дефакто ще бъдат авангарда и тези, които ще диктуват политиката на съюза, и една периферия от страни, сред които и България, до които тези решения ще бъдат свеждани по един или друг начин. При положение, че той е тук с тази толкова важна мисия, от страх да не се зададе сконфузен въпрос относно имотно състояние на Цветанов и прочее, правителството просто…
Веселин Стойнев: Точно така е. Но тук аз по-скоро мога да вляза в положението на…
Иво Христов:
Водещ: Имаше два прецедента, в които премиерът съвсем ясно показа, че е раздразнен от въпроси и на български, и на чужди журналисти, които го питат на такъв тип високи срещи за някакви други неща, наши текущи проблеми.
Веселин Стойнев: Точно така, но ние нямаме елементарна такава медийна саморегулация, етична, която да би ограничила тези въпроси на места, които не са подходящи. Например, ако премиерът беше помолил „Така и така, разбирам, че за Вас този въпрос е много важен, защото е важен – за проверката на НАП и за /…/, но нека сега, ако обичате не ме питайте това. След срещата – 10 минути по-късно ще отговоря на въпроса.”
Водещ: Да, но не беше така в парламентарните колари. Предстои ли, Люба, това е последният ми въпрос към Вас, защото приключваме. Предстои ли ледников период между властта и медиите след като до сега имаше голяма любов, но ето сега повече и повече се чуват нотки на раздразнение?
Любослава Русева: Не мисля, но аз тук конкретно в този случай искам да кажа, че вината, по-голямата вина е на журналистите, които би трябвало да бойкотират пресконференцията и да кажат „Как така? Ти ми пречиш да си изпълнявам служебните задължения.” От къде на къде ще ми забраняваш да задавам въпроси? Тоест и от наша страна…
Водещ: Трябва да има вид гражданско отношение.
Любослава Русева: Разбира се.
Водещ: Последни думи от Иво Христов.
Иво Христов: Аз мисля, че вървим към неизбежен катаклизъм и ако не е обществен, той ще бъде природен, но нещо трябва да върне българина към съзнанието, че е човек, че трябва да се бори за правата си, ако иска да оцелее и че сме все още някакво подобие на общество. Може би това са последните години, в които то може да бъде спасено, защото то умира демографски, духом и интелектуално.
Водещ: Надявам се.
Веселин Стойнев: Аз мисля, като става дума за журналистиката, медиите и властта – в момента сме свидетели на това как влюбената в управлението българска журналистика, която е като една фуния, която транслира постоянно едни и същи звуци, образи от сутрин до вечер, в момента показва, че има и обратната сила. Подаден от където и да е скандал, от някаква маргинална медия или от самостоятелен журналист по същата тази фуния, само че в обратна посока – да върне, с извинение тази помия, в лицето на властта и в момента на това сме свидетели. Звучи парадоксално, /../ , че всички са влюбени в управлението, но получават в лицето си едни черни, лоши, малки петънца.
Водещ: Благодаря Ви. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще пропуснем следващата неделя заради празниците, ще се видим отново на 13 март.

в. Труд | 26.02.2011

Би Ти Ви може да свали женското си предаване "Денят е прекрасен", научи "ТРУД"

В момента се водят преговори за ново шоу, което да върви на гърба на "На кафе" по Нова тв. През януари шоуто по Би Ти Ви с Ива и Васко са гледали средно 392 000 души, а по същото време пред Нова тв са били около 229 000 зрители. Един от вариантите, който обмисля ръководството на Би Ти Ви, е предложен от Мартин Захариев. Заедно с Робин Кафалиев той стои зад състезанието "форт Бояр" (Би Ти Ви), издава и няколко списания. Пред "Труд" Захариев отказа коментар.
Това са само слухове, твърди Милена Будинова, която е продуцентка на "Денят е прекрасен". Само преди няколко месеца от екипа на шоуто обаче си тръгна една от водещите Богдана Трифонова, която се съсредоточи върху работата си в БГ радио.
От началото на март и ТВ7 ще се раздели с дамското "На седмо авеню", а водещите Камелия Воче и Мон Дьо засега остават без ефир. Кой ще се разхожда по тв улицата, още не е ясно.

Стр. 19

в. 24 часа | 24.02.2011

Пламен Константинов обвини български медии за негативното отношение, което феновете на ЦСКА демонстрираха към него.
Старши треньорът на "Зиратбанк" бе освиркван и псуван при гостуването на турския отбор в Самоков. Бившият национален капитан дори бе дисквалифициран от срещата заради бурни реакции към съдиите.
Според Пламен част от медиите са настроили агитката предварително с провокативни материали.
"Седмици преди мача в Самоков един спортен сайт пусна анкета със заглавие "Трябва ли да бъде освиркван Пламен Константинов. Това нормално ли е според вас", зададе риторичен въпрос Гибона в сутрешния блок на bTV.
Той не скри разочарованието си от коментарите в някои издания, че е еничар
и предател само защото работи в турски отбор.
"Омразата продава – когато в сайтовете има някаква хубава новина, никой не се интересува, когато нещо лошо стане, някакъв конфликт, някой нападне някого, има по 100 коментара отдолу", добави бившият посрещач.
"Не бяха ли медиите тези, които накараха Берба-тов да не стъпи в България? Аз винаги съм искал да се връщам и да живея в моята родина. Това е нещо напълно естествено. Има обаче журналисти в България, които убиват тази професия", категоричен бе треньорът.
Константинов поздрави ЦСКА за победата над "Закса" и му пожела успех на реванша. Според него "червените" имат всички шансове да се класират за финала.

Стр. 34

Елен Колева ще бъде водеща на кулинарното телевизионно състезание Lord of The Chefs по bTV.

Предаването ще започне през март и ще се излъчва два пъти седмично в праймтайма на телевизията, в продължение на 3 месеца.
Актрисата, която има зад гърба си редица роли в късометражни и пълнометражни филми, а през 2007 г. бе обявена за най-добра българска актриса за участието си във филма „Шивачки”, бе специален гост в „Тази сутрин” по bTV.
Тя обясни, че целта на шоуто е да представи кулинарията като изкуство.
„Не става дума за това как се прави, например, миш-маш, а за неща, които са истински постижения в кулинарията”, допълни тя.
Това е и причината интерес към шоуто да проявят толкова много хора.
Желание да демонстрират своето готварско майсторство в Lord of The Chefs заявиха близо 10 000 участници.
Само 150 от тях обаче стигнаха до телевизионния кастинг.
Водещата разказа, че сред най-любопитните кандидати е французин, който е живял във Великобритания и е бил главен готвач на турнетата на Металика, AC/DC, Джипси Кингс, Мадона, Лени Кравиц, а впоследствие се е преместил да живее в едно българско село.
На кастинга с е явил и турчин – личен готвач на бивш турски президент, както и индиец, който има индийски ресторант.
Освен професионални готвачи, своите умения в кухнята са показали и любители-кулинари с интересни професии – волейболистка, инженер, криминолог.
Елен разкри още, че Lord of The Chefs ще се снима извън София. Кое е мястото обаче, водещата не пожела да издаде. „Това е точното място”, бе единственият й коментар.

Оригинална публикация

ПАЗАРЛЪКЪТ за пълните телевизионни права за излъчване на мачовете от "А" група през следващия сезон ще започне от 7 млн. лв.
Това казва бившият президент на професионалната футболна лига Валентин Михов. Той е упълномощен от елитните клубове да води преговори от тяхно име с потенциалните купувачи на продукта.
"Сумата трябва да е по-голяма от 7млн. лв. – уточни Михов. – Всичко зависи от рекламния пазар на телевизионните медии, рейтингите и условията на стадионите."
Настоящият договор за излъчване на мачовете изтича през тази година. Правата се държат от Би Ти Ви, която през пролетта ще предава срещите по своя канал "Би Ти Ви екшън". Кабелният канал е приемник на "Про БГ", която беше изкупена от Би Ти Ви.
"Има достатъчно оферти 3а следващия сезон, но не е коректно да ги коментирам – допълни Михов. – Виждате каква беше нашата стратегия през последните години. Разпределяхме парите 3а всички клубове спрямо класиранията. Ако на някого не му харесва, е способен да се конкурира. В България има специалисти по всичко. Ако са способни, нека да предложат сферти от 8 или 10 млн. лв." През 2008 г. ТВ 2, която впоследствие се превърна в "Про БГ", купи правата за три сезона с евентуално продължение за още два. Общата предложена сума тогава беше около 50 млн. лв.
Според източници на "168 часа" Би Ти Ви няма намерение да инвестира подобна сума за бъдещ договор.
"Нямаме право да коментираме дали контрактът ще бъде продължен – заяви пиарката на телевизията Ина Маркова. – Не мога нито да потвърдя, нито да отрека продължаване на договора. Не се доверявайте на информация от клубовете. В най-скоро време ще обявим намеренията си."
В наддаването са готови да се включат три телевизии. С най-сериозни позиции са каналите на "Булсатком" -
"ТВ + " и "Филм +". Те навлязоха сериозно във футболния пазар, защото дават всяка седмица срещите от италианското и испанското първенство. Старозагорската компания отмъкна и голяма част от двубоите на националния отбор, както и няколко среши на българските клубове в европейските клубни турнири през този сезон. "ТВ +" и "Филм +" се излъчват единствено за абонатите на "Булсатком".
ТВ 7 промениха изцяло спортната си програма с идването на Николай Бареков начело на медията. Журналистите заложиха на живи включвания от най-горещите точки и освежиха сериозно новините. Спортният отдел стартира и седмично спортно предаване. "Наистина беше подхвърлено, че може да излъчваме мачовете, но няма нищо конкретно", казват от мениджърския отдел на ТВ 7.
Със сериозни шансове е и Българската национална телевизия, която разполага с най-сериозен потенциал като екип и техника. Настоящите й шефове са обърнали внимание на спада в рейтинга на спортните предавания. Една от причините е липсата на мачове от родните първенства.
"Много е трудно да бъдат удовлетворени всички изисквания и на клубовете, и на телевизиите – споделя Валентин Михов. – Само за тази година съм вкарал лично 500 хил. лв. от реклами, 3а да се получи крайната сума, която ще получат отборите. През годините цифрата отива на 20 млн. лв. Обещавам на всички зрители, че каквото и да се случи – мачове ще има по телевизията."

Стр. 55

в. 24 часа | 15.02.2011

Драго Симеонов с черпак и калпак? Едва ли ще докарат по този начин известния журналист от Дарик радио, но е факт, че той е сред кандидатите да води кулинарното шоу Lord of the Chefs.
Симеонов се е явил на кастинг с още няколко души, поканени да се пробват за водещи, и май засега се е справил най-добре, казват запознати. Първоначално екипът от "Шоуто на Слави", който ще прави кулинарното предаване, искал жена да го води. Но вече били разколебани, защото мъжете като цяло се представяли доста добре.
Иначе журито е избрано – 3-ма мъже и една дама, всичките изявени готвачи от реномирани ресторанти. Някои дори са собственици на заведения.
Вече тръгна и най-важната част -кастингът за участници. В неделя първите кандидати представиха готварското си изкуство.
Някои бяха донесли гозби от вкъщи. Шиш кебап в бутертесто по стара българска рецепта показа Боряна Павлова от София. Други кандидати бяха избрали свои авторски рецепти, уточнява Евгени Димитров-Маестрото, продуцент на шоуто. Огромен наплив от желаещи има за предаването. Подадените заявления са почти 10 хил. Шоуто тръгва през март.

Стр. 28