в. Пари | 2010-04-20

Дигитализацията на телевизионния и радиосигнал е сред основните приоритети на СЕМ, казва председателят на съвета Георги Лозанов

Господин Лозанов кои ще са основните ви приоритети след избирането ви за председател на СЕМ?

- Първият е свързан с обществените медии – скоро предстоят избори за генерални директори на БНР и БНТ. Вторият приоритет е цифровизацията на радиото и телевизията, тъй като имаме много парещ срок – 1 януари 2012 г. В тази връзка имахме закъснение от 10 години. Основното, което трябва да се направи, е да се промени моделът на тези обществени медии, защото в съзнанието на хората те си остават държавни. През последните 20 години не успя да се състои същинската обществена медия на модерно ниво в България. Това е една от най-слабо реформираните сфери въобще в България.

Ще бъдат ли цифровизирани навреме националните радио и телевизия?

- В този процес има много играчи – оператори на мултиплексите, радио- и телевизионните оператори и т.н. Тук трябва да се намесват двата регулатора, за да вървят по-лесно комуникацията и договарянето помежду им. Най-сериозната пречка е сериозното забавяне през годините. Ако не успеем навреме обаче, ще има санкции от страна на ЕС.

Възможно ли е да се случи сливане между БНР и БНТ?

- Това е идея, която подкрепям. Ако сливането стане факт, ще се пренареди цялата структура на държавните медии. Сливането ще бъде и антикризисна мярка, защото така ще се намалят администрацията и разходите за правене на програмата. Структурната грешка на тези медии е, че административното ръководство съвпада с програмното. Идеята ми е да се създаде оперативно мениджърско тяло, което да управлява голямата корпорация на двете медии, а даже и трите, ако към тях се присъедини БТА. Необходима е и много голяма самостоятелност на програмите. За да се случи конвергенцията обаче, трябва да се напише нов закон, което бе поет от управляващите ангажимент. Предполагам, че това би могло да се случи до една година.

Трябва ли да се слеят КРС и СЕМ, каквато идея имаха ГЕРБ?

- Когато са отделни, специално СЕМ може да функционира на базата на своята независимост като обществен орган, т.е. да се съобразява повече с обществените очаквания, а не толкова през държавната воля. Не съм сигурен, че сливането няма да се превърне в едно КРС, където СЕМ няма да заглъхне като позиция и да изчезне.

Не се ли притеснявате от монополизация на пазара след промяната на собствеността на НУРТС – представител на купувача в България е фирма на Цветан Василев, който има участие в "Нова българска медийна група" с Ирена Кръстева?

- Това е много сериозен проблем не само по отношение на конкретния пример, а въобще за собствеността на медиите. Ние така и не приехме закон за концентрациите. В България никъде не е казано колко медии можеш да притежаваш. Издателите на вестници стигнаха до извода, че е необходим закон, който да регулира по някакъв начин печата. Това искане дойде след появата на империята "Кръстева", която започна да плаши останалите играчи, и във връзка с жълтата преса, която често пъти нарушавайки определени норми, които другите спазват, се превърна в нелоялен конкурент. Има шанс законът за БНТ и БНР да не бъде само за радиото и телевизията, а за медиите въобще, като включва и печата, и постепенно да започне и да се грижи за регулацията в интернет предвид конвергенцията между традиционните медии и интернет.

Как СЕМ ще работи занапред с онлайн медиите?

- Засега има много малко възможности в това отношение. Това са тъй наречените нелинейни услуги, които се разпространяват през интернет, по отношение на които СЕМ няма регулаторна функция. Все повече понятието медии се променя и все повече се говори за информационни услуги, а при тях излиза напред не програмата, а отделният продукт, който свободно се движи във времето и пространството. Въобще играта става съвсем друга – ние все още мислим през едни категории, създадени в аналоговата ера, а вече сме на прага на цифровата.

Стр. 23

в. Сега I Десислава КОЛЕВА I 2010-03-16

Мечтата на всеки абонат да подбира сам програмите си ще се сбъдне, но не под формата на класическата телевизия, казва маркетинг директорът на "КейбълТЕЛ" и "Евроком" Димитър Радев
Димитър Радев е роден през 1970 г. Кариерата му започва в агенции – партньори на някои от най-големите международни маркетингови корпорации, между 1996-1998. След това до 2002 г. оглавява продуктовата дивизия "Битова електроника" на "Филипс" в Букурещ. През 2003 г. става част от мениджърския екип на "КейбълТЕЛ". От 2007 г. е маркетинг директор на компанията след обединението й с "Евроком".

- Г-н Радев, какви промени правите след обединението на двата кабелни оператора "Евроком" и "КейбълТЕЛ"?

- Поставили сме си задача за 2 г. да се превърнем в 100% цифров играч. Затова кабелната инфраструктура трябва да бъде оптимизирана. В цифровата среда на базата на смесването на класическата телевизионна технология и на интернет технологията се отваря вратата за следващото поколение услуги, които би трябвало да ни изведат в следващото измерение на домашното забавление. Ако сега например гледаме телевизия, чиято програмна схема се определя от продуцента на тв канала, а пред нас стои лаптоп с интернет, където можем да си изберем някакъв клип в youtube, всичко това в следващото поколение технологии се събира обратно. Т.е. вече няма да го има проблемът мога ли да си свържа лаптопа към телевизора, за да гледам клиповете от youtube на голям екран.

- Как се прави това на практика?

- Движим се с технологичната програма град по град. Започнахме в Русе. Там техническите екипи модернизираха мрежата метър по метър. Почистихме кабелната среда, защото у нас кабели висят отвсякъде и не се знае кои са действащи кои не. Свързваме се с всеки един клиент и инсталираме безплатно приемник за цифрова телевизия.

- Каква е инвестицията в подобряване на инфраструктурата?

- 60 млн. евро за следващите 2 години.

- Това ще оскъпи ли абонамента?

- Не. Цифровата платформа позволява абонаментите да бъдат по-близо до това, което хората искат. Едно от ограниченията на аналоговата среда е, че един пакет се получава от всички клиенти. С цифровото разпространение ще има голям брой различни пакети с различни програми и цени, така че всеки да намери това, което би искал да гледа и за което би искал да плаща.

- Едно от основните оплаквания на потребителите е, че не могат да създават свои пакети – с колкото програми те искат. Ще има ли такава възможност?

- Ние сме като супермаркет – пакетираме и излагаме за продан продуктите на други. Пакетирането на програмите е един от тънките моменти в нашия бизнес, защото кабелните оператори заплащаме права за разпространение на програми на цени, които се определят от тв операторите. Мечтата на всеки да може да избира няколко програми най-вероятно ще се сбъдне, само че не под формата на линейна телевизия. Хората няма да си избират класическите телевизии, които сега гледаме, защото самите телевизии нямат интерес от това. Би Ти Ви няма интерес който иска, да гледа само Би Ти Ви Комеди например, защото на тях им трябва аудитория, която те после да продадат на рекламните си партньори като рейтинги.

- А какво ще се случи с по-малките оператори, които нямат големи възможности? Какво е тяхното бъдеще в светлината на цифровизацията?

- Категорично не вярвам, че в България цифровизацията ще се случи до 2012 г., защото съм наблюдавал процеса в САЩ, където три пъти се опитваха да дръпнат шалтера на аналоговото разпространение. Дори и при третия опит миналото лято настъпи хаос, при положение че 3 г. се бяха готвили, държавата бе изхарчила огромен бюджет, за да даде на всеки ваучер за безплатен цифров приемник. А у нас не знам дали и 10% от хората могат правилно да изкажат "цифровизация", да не говорим и дали 10% от властимащите могат да обяснят какво означава процесът. Това, което ще се случи, е, че ще се пуснат цифрови мултиплекси, на които ще се повторят сегашните аналогови играчи. 100-процентовото прехвърляне на населението от аналогово на цифрово разпространение ще отнеме 4-5 г.

- Защо?

- Защото хората не са подготвени и не разбират какво трябва да се случи. И защото държавата не изглежда да има готов план за финансово подпомагане на населението. Не повече от 15-20% от хората са с телевизор, който има някаква възможност за цифрово приемане. Всички по-стари телевизори имат нужда от цифров приемник, а той струва пари. Що се отнася до кабелните и сателитните оператори, ключът към успеха в бранша е окрупняване и инвестиции. Инвестициите са толкова големи, че не може един оператор с малко абонати да си ги позволи. Той може да си позволи да опъва кабели по дърветата и отстрани на къщите, което е масово сега, може да си позволи да краде програмно съдържание и така да се задържи на пазара в дадената конюнктура у нас. Ако погледнем навсякъде по света, този бизнес е разделен между класическите кабелни оператори и големите телекоми, които все повече навлизат в територията им и се борят за пазарен дял на базата на много услуги – телевизия, интернет, телефония, мобилна телефония и интернет.

- Тоест консолидацията на пазара все още не е приключила?

- Далеч не е приключила и ще предстоят нови обединения.

- Какви нови услуги ще предлагате?

- Фокусираме се върху телевизията с висока резолюция. Покрай това ще въведем ново поколение устройства при клиентите, които са с вида на цифров бокс, но с мощността на най-модерен компютър. Ще се появи възможността всеки свободно да прескача между различните медии – телевизия, интернет, и редица други приложения ще станат достъпни на телевизионния екран още до края на годината. Другото нещо е в посока на поръчковото съдържание, т.нар. видеодеманд. Това са филми, документалистика, спортни събития. Защото това е бъдещето на телевизията – контролът е в дистанционното и в клиента, а не в оператора и не ние ще му определяме кога да гледа риалити шоу и кога новини, а той сам чрез този нов приемник ще може да избира кога и по какъв начин. Ще може да управлява и свое собствено съдържание – т.е. да покаже снимките и домашните си видеоклипове на приятели.

Стр. 14

в. Класа | 2010-03-16

Комисията за регулиране на съобщенията обяви намерението си за издаване на разрешение за цифров мултиплекс за разпространение на програмите на обществените оператори, съобщиха от пресцентъра на КРС. Чрез мрежата ще се разпространяват програмите на БНР и БНТ като обществени радио- и телевизионни оператори.
Разрешението ще бъде издадено за територията на България със срок 15 години. Националната мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване ще обслужва 12 града в страната: Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Шумен. Условията, които КРС ще наложи по отношение на разрешението за ползване на радиочестотния спектър, включват предприятието, получило разрешение, да започне излъчване на "островен" принцип до ноември 2010 г. в 7 от градовете: Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора. До декември 2012 г. следва да бъде осигурено минимум 95% покритие по население за всички зони на обслужване.

Стр. 15

www.insurance.bg | 2010-03-10 

За успешното продължаване на прехода е необходимо осигуряване на финансови средства за освобождаване на радиочестотен спектър, подчерта заместник-министърът Първан Русинов

Първата фаза от преминаването към цифрова телевизия е осигурена, като е прието необходимото законодателство и са освободени честоти. Втората фаза на процеса зависи от намирането на средства за освобождаване на честоти, които в момента са заети от Министерството на отбраната (МО). Това посочи заместник-министър Първан Русинов пред депутатите от парламентарната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Първан Русинов припомни, че са приети промени в законите за електронните съобщения и радиото и телевизията; както и План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване DVB-T. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е издала две разрешения за ползване на радиочестотен спектър за пет национални мрежи за програми на търговски телевизионни оператори, а Съветът за електронни медии – три лицензии на тв организации за разпространение на техните програми по цифров път.
За успешното продължаване на прехода към цифрова телевизия е необходимо осигуряване на финансови средства за освобождаване на радиочестотен спектър, който в момента е зает от МО, подчерта заместник-министърът. Предстои също провеждане от КРС на избор на предприятие, което ще използва радиочестотен спектър за изграждане на цифрова мрежа и ще разпространява програмите на БНТ и на БНР. Провеждането на широка осведомителна кампания за сроковете за преминаване към цифрова телевизия, също предстои. В сътрудничество с други държавни организации ще бъде търсено решение и на въпроса за начините за подпомагане на социално слаби граждани при инсталиране и използване на необходимата техника за приемането на цифрова телевизия. Необходима e силна координация между институциите за преодоляване на закъснението, натрупано през предходните години, за което среща с народните представители от ресорната комисия е силна заявка, каза още Първан Русинов.

Оригинална публикация

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-02-23 

Нямаме готов български инвеститор за цифровизацията на ефира, казва шефката на културната комисия в НС Даниела Петрова от ГЕРБ

Даниела Петрова е юрист по образование. Работила е като преподавател, ст. асистент в катедра "Социални и правни науки" в Техническия университет във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Народен представител от юли 2009 г. Председател на комисията по културата, гражданското общество и медиите.

- Г-жо Петрова, за мнозина беше изненада решението ви да махнете забраната собственици на рекламни агенции да притежават телевизии. Какво наложи тази промяна?

- И със, и без поправката законът функционираше при липса на прозрачност. Т.е. имаше механизми да се заобикаля законът, използваха се офшорни рекламни компании, дъщерни фирми. Чрез такива фирми са се купували медии и се е постигала желаната цел. А с поправката ще има прозрачност и ще се стимулира бизнесът.

- Това не е ли признание, че държавата е безсилна да контролира спазването на закона? Неспазването на една забрана достатъчна причина ли е тя да се премахне?

- Законът отразява определен етап от обществените и бизнес отношенията. Към настоящия момент, след като се е променила ситуацията, трябва да се промени и нормативната уредба. Играчите на медийния пазар сега са големи мултинационални компании и те трябва да могат да играят прозрачно и съобразно законовата рамка, а не да търсят начини да я заобикалят. Из медийните среди се коментираше, че тази забрана е стопирала определени компании и е давала възможност да се намери способ да бъде заобикаляна.

- Не мислите ли, че забраната е имала своята роля – да възпрепятства монополизирането на пазара?

- Не знам каква е била идеята на предходната норма. Но към настоящия момент смятам, че вече има добра конкуренция и с новите промени за регулация, за участие в етични кодекси пазарът се развива динамично и вътрешно се регулира – дали на конкурентна основа или въз основа на етичните кодекси. Нека да видим как ще проработи нормата.

- Досегашният текст на кого пречеше?

- Нямаше такива конкретни оплаквания за пречене. Просто се преразгледа текст по текст законът и преценихме, че трябва да се промени.

- Казахте, че големите компании търсят начини да я заобиколят.

- Да, но това не е ничия инициатива. Това е инициатива на работната група към парламентарната комисия по гражданско общество, медии и култура, в която бяха депутатите на ГЕРБ и експерти от МК и МС. Предложиха я депутатите на ГЕРБ. Текстовете се разгледаха, обсъди се, че всъщност има развитие на доста от секторите на пазара. Затова се вкараха нови текстове за етичните кодекси, за регулацията, за рекламата – съобразно изискванията на една евродиректива.

- Нарекоха тази поправка "Гергов", тъй като Красимир Гергов много лобираше за приемането й. Дни след приемането й неофициално свързваната с него бТВ бе продадена за 400 млн. долара и според публикации той ще има контрол над 6% от новия собственик вече съвсем законно.

- Не знам за тази продажба. Не мога да коментирам. Винаги ще има облагодетелствани. Но в момента нито знам кои са купувачите, нито кои са играчите на пазара. Мисля, че няма пряка връзка между закона и това, което може да получи г-н Гергов. От интервютата, които даде той, след като законът влезе в сила, става ясно, че той няма такива претенции и желания. Различни неща се пишат и се говорят. Докато нямаме факти, не мога да коментирам хипотези. Освен това не познавам бизнеса на г-н Гергов, и г-н Гергов не го познавам. Възможно е той да се облагодетелства от тази промяна, но не съм убедена. Пак ви казвам, такива бяха мотивите на депутатите. Знаете че, комисията ни функционира от 7 месеца. Тя е с три сектора – култура, гражданско общество, медии. За 7 месеца ако мислите, че може да проучите на всеки бизнеса… Не казвам, че комисията не е добре подготвена, колегите много добре се готвят, стараем се да постигнем много добър продукт. Всяка законова норма решава определен казус.

- След като вече нямат пречки, кои големи мултинационални компании биха могли да дойдат и да кандидатстват в процеса на цифровизация у нас?

- Всички големи телевизии. Но не мога да кажа кои, не познавам финансовите им възможности. Собствениците на всички телевизии са чуждестранни компании. И докато не стане факт новият закон за радио и телевизия, считаме, че за този период не трябва да има норми в закона, които биха спънали привличането на чужди компании в цифровизацията, в изграждането на мултиплекси.

- Така на тях няма ли да им се даде предимство?

- При положение че нямаме готов български инвеститор, който може да се справи с тази задача, ясно е, че ще бъде компания отвън. Не смятам, че има българска компания, която има тези сили и възможности да изгради мултиплекс. Трябва да има и преносна мрежа, и съответно устройства. Това е твърде сложен и дълъг процес, първата му част е техническата. Впоследствие като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми. Но първо трябва да се обявяват конкурси, не мога да се ангажирам кога точно ще стане това.

- Оптимист ли сте, че ще успеем с цифровизацията до 2012 г.?

- Имам опасения, че може и да не успеем да се справим. Защото опитът на европейските държави показва, че този процес е текъл и в рамките на 9 г. Въпреки това амбицията ни е да се направи голяма част от подготовката и да спазим срока. Надявам се, че през март ще се сформира работната група в МС, която да почне работа по новия закон за радио и тв.

- Какво ще съдържа той?

- Трябва изцяло да бъде сменена философията на закона, тъй като всичко трябва да бъде подчинено на цифровизацията. Именно в този период, ако някой някъде прецени, чуха се много становища от заинтересованите страни, може да се отреагира, да бъдат коригирани някои текстове и да се постигне добър за сектора закон. Трябва да има пълна прозрачност на собствеността на медиите. Всеки собственик на бизнес трябва да бъде известен, да е ясен, да има регистрация, да се знае кой е. Към настоящия момент не е така. Няма такова прецизно изписване на текстовете в закона, което да разкрие собствениците на медии. Едни получават лицензите, а други стоят зад тях в качеството на собствениците. Това е един от въпросите, които трябва да се решат в новия закон. Предполагам, че досега не е имало воля за това. Мисля, че сега обществото вече е на друг етап и трябва да се работи прозрачно. И да са ясни и отговорностите, и задълженията, и печалбите. По отношение на СЕМ е възможно регулаторът да остане един, т.е. СЕМ и КРС да бъдат обединени. Но не смятам, че сега е моментът за това. Другият вариант е двата регулатора да бъдат запазени. В някои страни обединяването на регулаторите е практика, въпрос на преценка е каква формула ще се приеме у нас. Лично аз не мога да преценя дали това ще се окаже добра форма. Може би трябва да се преструктурират СЕМ и КРС, да бъдат редуцирани съставите им.

- При дебатите по последните промени в закона имаше голям спор за квотата за външни продуценти. Първо МС предложи тя да е 25% от програмното време, после вие се отметнахте и записахте 12%, а БСП продължи да подкрепя първоначалната ви идея. Защо стана така?

- Това е договорено с продуцентите, направено е обсъждане, проведени са срещи, те са приели. В гилдията има всякакви мнения. В евродирективата е записано този процент да е поне 10% или съобразно преценката. 25% е била преценката на МС първоначално. Не мога да коментирам кой се е объркал. След това текстът е бил прецизиран и изцяло нормата е променена. Защото при 10% заедно с повторенията се получаваше число, което е по-голямо дори от 25% – около 50%.

- Защо не приехте да се увеличи рекламата в праймтайма на БНТ?

- По отношение на прилагане на евродирективата в обществените медии не трябва да има реклама. Към настоящия момент до изготвянето на закона, и съответно в криза, не може да бъде изцяло лишена обществената медия от реклама. Затова преценихме, че рекламата трябва да остане във фиксираните параметри, в които съществува. Това е причината да се запази, а не да се увеличава. Нещо повече, от изготвените и представени справки в МК стана ясно, че не се използва ефективно и сегашното време за реклама от БНТ. Въпрос на мениджмънт е да се използва даденото време. Имаме и месеци, в които има нулеви средства от реклама.

- А ще има ли промени при рекламата в БНТ в новия медиен закон?

- Предполагам, че ще има и там корекция към намаляване на рекламата и съобразяване с новото функциониране на обществените телевизии. Трябва да се прецени за какъв период и това да стане плавно. До изцяло изключване на рекламните блокове в обществената телевизия. Но ще си остане рекламата в предаванията.

Снимка: Юлиян Савчев

Стр. 14

 в. IT Forum | 2010-01-18 

Съветът за електронни медии обяви конкурс за национални цифрови TV програми. Той ще определи кои програми ще могат да бъдат качени на бъдещите мултиплекси. Документи за него ще се приемат до 25 февруари. По закон всеки мултиплекс ще може да качи поне по още 2 програми извън задължителните, но те трябва да са лицензирани от СЕМ. Съветът има право да издаде неограничен брой разрешителни. Експертна група ще разглежда документите и ще издава разрешителните.
Цифров програмен лиценз сега имат само БНТ, като национален обществен оператор, и частните bTV, Нова Телевизия и ProBG. Останалите оператори ще могат да кандидатстват в предстоящата процедура. Още в първата фаза на цифровизацията, която трябва да завърши през 2012, трябва да започнат работа първите два мултиплекса и в ефир да има поне 12 национални тв канала.
На втория етап от цифровизацията ще се изграждат регионалните мултиплекси и тогава СЕМ ще направи конкурси за местни програми в София, Бургас, Пловдив и Варна.
В края на годината правителството одобри промени в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в страната. Промените са продиктувани от липсата на каквито и да е практически стъпки за реализацията на приетия през м. май м. г. Закон за публичното радиоразпръскване и изтеклите срокове за издаване на разрешително за ползване на ограничен ресурс
- радиочестотен спектър за изграждане на обществена електронна съобщителна мрежа за телевизионно радиоразпръскване. Това наложи промяна на етапите за изграждане на мрежата в плана, като се запазва крайният срок
- м. декември 2012 г., за обслужване с обществени цифрови TV програми на 95% от населението в страната.
Според новия график, до май 2010 г. трябва да бъде издадено разрешението за ползване на радиочестотен спектър за изграждане на единна национална мрежа (многочестотна за територията на България и едночестотна във всяка зона на обслужване по план Женева 2006 г.) за зони на обслужване Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора и Шумен (мрежата е предвидена за радиоразпръскване на програмите на БНТ и БНР като обществени радио и телевизионни оператори).
До ноември 2010 г. предприятието, получило разрешение, започва излъчването на "островен" принцип в градовете Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора, а до април 201 1 г. – и в Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен. Година след крайния срок за начало на излъчването то трябва да покрие минимум 75% от населението в тези зони, а до декември 2012 г. – 95% от населението във всички зони.
Промяната на сроковете за реализацията на обществена електронна съобщителна мрежа за телевизионно радиоразпръскване наложи и промяна на датата за издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър за изграждане на 12 регионални мрежи за радиоразпръскване на програми на търговски телевизионни оператори. Срокът за това става юни 2010 г. Предприятията трябва да започнат излъчване на "островен" принцип в съответните зони на обслужване до декември същата година, а до май 2011 г. трябва да осигурят минимум 95% покритие по население за зоните на обслужване. Програмата за реализирането на плана трябва да бъде приета от правителството до края на февруари 2010 г.

Стр. 4

 в. 24 часа | 2009-12-08 

Австрийската компания ORS отказа да закупи Националното управление на радио- и телевизионните системи (HVPTC). Собствениците на фирмата са преценили, че инвестицията от 80 млн. евро при сегашните условия е твърде рискована, заяви говорителят й Михаел Вебер пред австрийския в. "Виртшафтсблат".
60 на сто от ORS държи националната телевизия ORF, останалите 40 на сто са собственост на медийния холдинг Medicur. Според постигнати по-рано договорености австрийците е трябвало да заплатят авансово цялата сума и да поемат всички задължения на HVPTC. Те остават с надежда за развитие на нещата през 2010 г. "Възможно е собственикът БТК първо да раздели мрежата и тогава да я продаде", смятат от ORS.

Стр. 10

сп. Тема | 2009-11-22

Правителството обяви плановете си за цифровизацията на телевизионния ефир. По темата предишният кабинет остави маса съмнения.

Няма нищо по-хубаво от лошото време и по-лошо от бързото писане на закони, показаха събитията през последните дни. През пролетта БСП и ДПС приемаха закони, свързани с цифровизацията на телевизионния ефир, със скоростта, с която свинският грип завладяваше света. Бързането накара наблюдателите да останат с впечатление, че кабинетът "Станишев" се спешава, за да вкара в схемата си избрани хора и фирми. Част от текстовете обаче бяха отменени от Конституционния съд, който ги обяви за противоречащи на основния закон. Това обезсмисли голяма част от усилията на старото мнозинство.
След изборите процесът спря, а тия дни стана ясно, че новият кабинет ще ревизира всички онези решения на предишния, за които има законово основание. В края на миналата седмица Министерството на транспорта и съобщенията предложи отмяна на Закона за публичното радиоразпръскване, който уреждаше дигитализацията на БНТ и БНР. Идеята на старото мнозинство бе държавата да влезе в партньорство с частни фирми, а бюджетът да подкрепи съвместните им действия с над 300 милиона лева. Плановете на този кабинет пък са бъдещото цифрово разпространение на БНТ и БНР да се поеме изцяло от частен инвеститор, на когото медиите да плащат такса. Така е и в момента с участието на "Виваком".
От проекта на Бойко Борисов най-доволна засега се очертава дъщерната компания на австрийската обществена телевизия ORF – ORS. Същата се опитва да влезе и да завоюва позиции на българския пазар от есента на миналата година. Тогава шефовете й обявиха, че са се договорили с БТК (сега "Виваком") за закупуване на мрежата й за радио- и тв пренос НУРТС. След това сделката влезе за разглеждане в Комисията за защита на конкуренцията, която така и не излезе с окончателно решение, въпреки че на няколко пъти удължаваше срока за разглеждане на документите. През юни срокът на първоначалното споразумение между двете дружества изтече. През тази седмица ORS обяви, че подновява офертата си за закупуване на мрежата. Ако това все пак се случи, австрийците ще се сдобият със силен коз при така обявените намерения на кабинета.
През юни тази година Конституционният съд определи като противоконституционни текстове в Закона за електронните съобщения и в Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, приети от тройната коалиция. Те засягаха цифровизацията на тв пазара в България. Решението се отнасяше до условията кой може и кой не може да кандидатства за изграждането на цифрови мрежи (мултиплекси). БСП и ДПС стъкмиха нормативите така, че оставиха ORS извън играта. "Процесите от януари до юни 2009 г. бяха забавени поради редица причини, отчасти от институционален, законодателен и регулаторен характер" – коментира дипломатично през седмицата изпълнителният директор на фирмата Михаел Вагенхофер.
Стр. 29
 

БНТ, Новини в 20.00 часа | 2009-11-12

Мрежата за цифрово разпространение на програмите на БНТ и БНР ще се изгражда изцяло от частна компания, която до края на 2012 г. трябва да осигури цифров сигнал в цялата страна поне за четири цифрови програми на всяка от националните медии. За да отпадне ангажиментът на държавата към изграждането на т.нар. мултиплекс, Министърството на транспорта, информационните технологии и съобщенията вече е предложило на парламента да отмени приетия през май Закон за публичното радиоразпръскване.

В закона, който новите управляващи смятат да отменят, е записано, че държавата също ще участва в изграждането на обществения мултиплекс.

Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: "С него изкуствено се разделят преноса и излъчването и се въвеждат много сериозни финансови ангажименти на държавата за финансирането на преноса на данни."

Записаните в закона 150 млн. лв. държавни пари, които правителството на Станишев отпусна за изграждането на обществения мултиплекс са останали само на хартия, обясни заместникът на Александър Цветков – Първан Русинов. Според него, месец след корекциите в законите за радиото и телевизията и за електронните съобщения Комисията за регулиране на съобщенията ще обяви конкурс за избор на изпълнител, а до пролетта ще започне ударно изграждане на мрежата. При пълна мобилизация страната ни ще се справи с цифровизацията до края на 2012 г. и ще избегне санкциите от Европейската комисия, смята Русинов. Предвижда се през цялата 2012 БНТ да излъчва и по аналогов, и по цифров сигнал. След това избраният оператор на обществения мултиплекс ще разпространява само цифрово цели четири програми на БНТ, които ще плаща държавата.

Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: "А в зависимост от формата, те могат да бъдат осем, дори 12, ако се стигне до въвеждане на най-новия формат за цифрово телевизионно разпръскване.”

При този вариант БНТ ще може да прави съвместни програми с частни телевизии, но те трябва да имат обществен характер. А за да стигне цифровия сигнал до зрителите, те трябва да си купят или нов телевизор, или допълнително приставки към стария.

Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: "Устройства за приетия към момента формат и некодирани програми, мисля че са от порядъка на 100-ина лв.”

Междуведомствена група тепърва ще решава как да бъдат подпомогнати социално слабите потребители за закупуването на тези устройства. Цифровите телевизори се появиха на българския пазар едва преди няколко години.

С промяна в Закона за електронните съобщения ще бъде редуциран състава на Комисията за регулиране на съобщенията от 9 на 5 души, а мандатът на членовете на комисията ще бъде 5 години. Това е другата новина от днешната пресконференция на министър Александър Цветков. С преструктурирането и на останалите седем регулаторни комисии ще бъдат освободени 26 щата и така от бюджета ще бъдат икономисани над милион и половина лева, изчисли министърът.
 

Снимка

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще представи на пресконференция в министерството предложението за отмяна на Закона за публичното радиоразпръскване и ново законодателно решение за прехода на БНТ и БНР към цифрово разпространяване.

Министърът ще обяви и промените в Закона за електронните съобщения, които министерството предлага във връзка с позицията на правителството за преструктуриране на всички независими регулаторни органи.

Информация за Пресконференция относно Закона за публичното радиоразпръскване и Закона за ел. съобщения. Участие на министър Цветков, 12.11.2009 г. от EVENTS.dir.bg

Снимка