Призив към държавните институции за подкрепа на отговорната и етична журналистика

www.capital.bg I 26.11.2014г.

 

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

 

Оригинална публикация  

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 11.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ: Има такива моменти, в които, колкото и да се стреми човек да закъта емоциите си на скришно място, в крайна смета те побеждават усилията за безпристрастност. Преди малко, заедно чухме в бюлетина, въпроса: Има ли надежда за затопляне? Ние сега ще си поговорим за едни други надежди, за надежда трагедиите да не се случват. Дали има такава надежда? Няма нищо по-лошо от лошото време или хроника на обичайната безотговорност и ествествената липса на отговорност. И такова заглавие можем да сложим на репортажите от беедстващите райони в България. В седмицата на бедствия и климматични катастрофи, най-често се казваше: наистина няма нищо по-лошо от лошото време. Какви бяха репортажите през седмицата? Какви бяха коментарите на блогърите и какво постигна т. нар. гражданска журналистика, която поиска от журналистите да покажат другото лице, това на героите, по време на криза. За трагедията в село Бисер и блокираните краища на България от полярния студ ще говорим с Красимира Георгиева от в. „Труд”, Митко Новков от в. „Култура” и Йордан Димитров от БНТ. Няма нищо по-неясно от междинен европейски доклад, защото, както винаги всеки чете отделни части от него. ЕК представи през седмицата поредните междинни доклади за България и за Румъния по механизмите за сътрудничество и оценка. Докладите отчитат напредъка на двете страни от издаването на последния документ, публикуван на 20 юли миналата година. Успоредно с този доклад, политическа партия в Холандия призова „Оплачете се от българи”. За външните коментари по темата, след малко ще научим повече от Даниела Горчева. Дойде ли му времето в Европа да се пише за екология? Ще попитаме колумниста Юлиян Попов. Още за Акта, „протестът вън, в мрежата и коментарите на създаващите обекти, авторски права. Какво се случи в Европа и какво у нас? В изданието днес още: европейски медийни новини „Дайджест”. В Гърция кризата в медиите застрашително расте. Международната фредерация на журналистите призова за по-голяма защита на медиите на международна конференция в Доха, правителства да поемат отговорност при защита на журналистите. Италианският обществен оператор „Рай” затваря филиалите си в Северна Америка. Организация „Репортери без граници” търси отговори, след като програма на общественото радио в Португалия бе спряна по съмнителен начин. Повечето страни членки на ЕС подписаха Акта, предизвикайки протести в стил Сопа. Подробности по-късно в изданието. Добре дошли в „Клубът на журналистите”, ви казваме Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева.
Изпортване по български, това пише балканския наблюдател на германския вестник „Гицайт франкщил”, цитиран от „Дойче веле”, ден слеед като критичният доклад на ЕК за напредъка на България беше огласен. Разбира се, у нас коментарите бяха различни, но ние да започнем в началото с външните коментари. Сега отиваме в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева. Добър ден.
Даниела Горчева: Добър ден, чувате ли ме?
Водещ: Чувам ви,да.
Даниела Горчева: Добър ден на слушателите ви.
Водещ: И така. Нека да се ориентираме първо по външните реакции за междинния доклад за България. В Холандия какво се каза? Знаем, че това, Холандия е критично насочена към България?
Даниела Горчева: Да. Холандия е критично настроена и не е само Холандия, въпреки че във фокуса е, тъй като Холандия налага вето за влизането на България в зоната на Шенген. Вниманеито е насочено към Холандия, но не е лъжа, че големите страни Германия и Фрранция също не са ентусиазирани от това България да бъде приета в тази зона, където няма паспортни проверки. Най-вече няма митнически контрол, а ние знаем, че в България корупцията и организираната престъпност са на такова ниво, че заплашват не само нашата страна, но и целия ЕС.
Водещ: В Германия коментарите обвързаха този доклад с позабравени вечеу нас спомени за Мишоо Бирата?
Даниела Горчева: Аз не знам за разследването за Мишо Бирата да е стигнало донякъде, някой да е наказан, но както навремето, между другото, бившият вътрешен министър Румен Петков, който имаше навика да вечеря с оперативно интересни лица, по терминологията на МВР, което закона му забранява със същата категоричност, с която му забранява да извършва контрабанда на наркотици. Аз не си спомням той да е разследван, да е наказван и т.н., така че аз не смятам, че България има някакъв прогрес, по отношение на корупцията и на престъпността, освен показни акции и пушилки по медиите…
Водещ:Добре. Друго чу ли се за България в Холандия?
Даниела Горчева: В Холандия последният доклад се коментира умерено, че все още не е отбелязан необходимия напредък. Коментира се това, че е оказван натиск от ЕС върху Холандия да отмени ветото. Аз като български гражданин и не само аз, много българи, ако съдя по форумите, това, което хората пишат в България, не желаят България да влезе в Шенген, защото много добре знаят, че така пада последната бариера пред българската мафия.
Водещ: Нека сега включим в разговора и Красимира Георгиева от в. „Труд”. Добър ден.
Красимира Георгиева: Добър ден.
Водещ: Едно и също като, че ли си говорим? Едно и също като, че ли се пише? Защо по различен начин го разчитаме и защо се налага да правите после такива колонки? Вие направихте една колонка, какво всъщност казва евродокладът.
Красимира Георгиева: Не знам.Да ви кажа, ние точно преди предаването си говорихме с вас, че това е като едно страшно дежавю. Всяка година едно и също се пише, всяка година ние правим колонки с основните препоръки към България и на следващата година всъщност тези колонки се повтарят. За мен основният проблем е, че натискът, който стана ясно, че България не е подготвена да влезе в ЕС. Този механизъм беше измислен неслучайно като форма на натиск, но се оказва неслучайно, че този механизъм не е достатъчна форма на натиск. Колежката Горчева каза, че Шенген остава. Това може би е последното, което е останало като някаква форма на натиск, но явно и това не е достатъчно и тука въпросът е да обърнем гледната точка. Натискът не може да идва отвънка. Натискът трябва да дойде отвътре. ЕС се оказва, Брюксел с всичките еврокомисари, с всичките експерти, с всичките доклади не са в състояние да променят нищо. Ако българското общество не поикса такава промяна, тя няма да се случи.
Водещ: Нека сега да включим и г-н Митко Новков. Здравейте.
Митко Новков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Защо преживяваме едно и също непрекъснато?
Митко Новков: Защото да, каза го колежка. Натискът трябва да дойде отвътре. Ние си оставаме същите. Целият проблем на това, което наричаме преход и България в Европа и преди това България извън Европа е факта, че по някакъв начин навиците си не ги променяме. Хубаво, добре. Спряхме да хвърляме, да кажем, торбичките през балконите, обаче пък си хвърляме фасовете. Ето такива …
Водещ: От там ли идва?
Митко Новков: Да, абсолютно. Точно оттам. Когато възприемеш едно нещо като нормално, като възприемеш като нормално, че отиваш в някакъв магазин ив отиваш и си ги изкупуваш контрабандите и си казваш примерно и това за теб, как да кажа, това за теб е нещо като една такава много решителна постъпка…
Водещ: (…)
Митко Новков: Ти си много в кондиция с живота, след като го правиш.
Водещ:Това, защото е в грешка положителен герой.
Митко Новков: Да. Фактически се получава точно това, че ти, по отношение на безобразията, които правят тези над теб, не изпитваш, как да го кажа, не изпитваш неприязън, не изпитваш недоброжелателство по простата причина, че ако ти си на тяхно място, ще правиш същото.
Водещ: Нека…
Митко Новков: Всичко тръгва отвътре. Тръгва от нас първо като индивиди, а след това идва и като гражданско общество и т.н.
Водещ: Нека да сравним сега с холандците. Даниела, като че ли не е много ясно, дали някой се оплаква от българин, румънец и поляк, но самият факт, какви коментари подбуди в Холандия? Да припомня на нашите слушатели. Това е сайт на политическа партия, в която тя по обичаен популистки начин, призовава холандците да се оплакват, че са с си загубили работата, заради българин, поляк или румънец.
Даниела Горчева: Да. Само искам да кажа, че съм напълно съгласна с колегите, че натискъттрябва да дойде от българското общество, защото ЕС не може да ни се бърка във вътрешните работи дотам, че да ни оправя бакиите, както никой не може да се нахрани, вместо теб и да се измие, вместо теб. Просто работата трябва да си я свършим ние. И тук понеже сме в клуб на журналистите, искам да отправя един апел към българските журналисти, чете на всяка цена трябва да задават конкретни, настойчиви въпроси към българските политици, защото например си спомням случая, по време на случая в Катуница, български репортер зададе въпрос на тогавашния президент Първанов: Как той ще коментира това, че има политици, които са посещавали т. нар. бос Рашков? А пък бившият президент със самодоволна физиономия отговори: Не мога да си го обясня. Аз очаквах българския репортер да зададе следващия въпрос на президента: А вие, г-н президент, защо използвахте услугите на един доказан престъпник, осъден престъпник, престъпник, който по това време беше в затвора, за да ви осигури той гласове, ромски гласове? Става въпрос за Цветелин Кънчев и защо след това вашата институция го помилва и той не си излежа присъдата? Ето, това са въпросите, които в България не се задават, за съжаление, към действащите българските политици.
Водещ: Аз мисля, че те ги задават тези въпроси, но както на тях, така и на други още по-конкретни, отговорът е също доста недостоверен. Нека да…
Даниела Горчева: Задават ги много малко журналисти в България и те не ги задават от централните медии, тези, които са големите медии, които са… БНР, моите комплименти, върши доста добра работа. Аз съм разочарована от всички предавания в българските телевизии. Там трябва да се оказва много по-голям натиск. Но да се върнем на въпроса ви за този сайт.
Водещ: Как реагираха холандците? Да.
Даниела Горчева: Да. Холандците, разбира се, реагираха с доста остра критика, защото холандското общество, за разлика от българското общество, не е преживяло половинвековнасъветска окупация и то има висока демократична култура и веднага разчете това като дискриминация. Една от реакциите беше, че беше създаден един сайт, ироничен, азбира се, който беше огледален на този, който направи т. нар. партия на свободата, чиято единствена цел е да ограничи свободата на другите. Парадоксално!
Митко Новков: (…)
Даниела Горчева: ДаТа те направиха един огледален сайт, който се казва „Оплачете се от линбургчани”. Линбург е една от 12-те провинции в Нидерландия. Ние я наричаме и не само ние. По цял свят тя е известна като Холандия, тъй като това е една от най-известните й провинции. Всъщност Холандия е една от тези провинции, но те казват: Оплачете се от лингбурчани. Между другото, моят съпруг е от Мастифт от Линбург и казва: Ето, от 1886 г. Линбург принадлежи към Нидерландия и разни лингбургчани ходят между нас. Учат в нашите заведениия, учебни заведения. Взимат нашата работа. След това те много обичат да живеят един хубав живот, да си попийват. Едни карнавали правят, едни шумове, едни чудеса. Просто абсолютно са дали такива, както в сайта на „Вилдес”, където са цитирани някакси статийки срещу поляци, българи, румънци и всякакви такива елементи, които „смущават холандското спокойствие” и те са дали същите такива статии за линбургчани.
Водещ: Спомняте ли си онзи хубав литературен пример за детето, което с пръста си спасява Холандия като запушва пробойната в дигата?
Даниела Горчева: Да.
Водещ: Бихте ли го пратили насам, че имаме проблем с язовирите? Изобщо какво ще се случи в холандското общество, ако министър-председателят каже: Да, няма виновни. Не може да има виновни?
Даниела Горчева: България всяка година, това не е само сега, всяка година стават трагедии с наводнения. Два дни вали дъжд и веднага има издавени хора и добитък и наводнени къщи и т.н. 2010 г. си спомням, то бяха наводнения в Банско през май, в Пловдивско, в Смолянско. През декември имаше едно голямо наводнение пак от един голям язовир в Костин брод, който се оказа, че е стопанисван от някаква фирма, близка до БСП, депутата Кирил Добрев и т.н. Ние всяка година, както каза колежката, ние си живеем в едно дежавю и не се взимат никакви мерки. Холандия, която е на териториятя, три пъти по-малка от България и 1/3 от страната е под нивото на морето, където навсякъде има вода и непрекъснато вали дъжд, тука отговорността към дигите, към всичко това, което е свързано със сигурността на хората, е огромна. Тука никой не си представя, че няма да се контролират стените, че няма да се наблюдават, че при най-малкото съмнение, няма да се вземат мерки веднага. Най-малкото да се евакуират хората и т.н.
Водещ: Едва ли обаче следва да обвиняваме българските журналисти, че не са попитали? Напротив! Попитаха и даже получихме отговор.
Даниела Горчева: Не го приемайте като обвинение. Просто аз смятам, че българската журналистика, както и българското общество има много да извървипо пътя си към повишаване на демократичната си култура и разбира се, аз много добре знам колегите в каква атмосфера работят в България. Че има уволнени журналисти, че има страх, но както казва Илия Минев, по-лесно е да се бориш с тиранията, отколкото да си роб.
Водещ: Определено е по-лесно, но и зарова се изискват някакви усилия. Разчитам и малко по-късно отново да ви наберем, защото много ми се ще да продължим това сравнение само, че по една друга тема, Акта. Засега благодаря на Даниела Горчева. Да кажем сега и ние. Преляхме и ние от евродоклада в трагедиите от отминалата седмица. И това е тежко дежавю, нали така?
Красимира Георгиева: Това е тежко дежавю и това е същото като доклада. Нещо, което аз си спомних първия път, връщайки се назад в журналистическата ми практика. Спомних си първия пър, когато писах за липсата на водна стратегия, необходимостта да се направи водна стратегия и как е започнала да се прави. Беше края на 2000 или началото на 2001 г. Тогава министър на околната среда беше Евдокия Манева, която сега е заместник-министър и не отговаря за водите Това нещо е минало през всичките правителства след това. Любка Качакова, която по повод наводненията се появи в медиите и каза, че 2009 г. е оставен един доклад, т.е. тройната коалиция не е направила нищо, но е оставила един доклад на наследниците какво…
Митко Новков: Какво трябва да направи.
Красимира Георгиева: Да. И то не се е направило. Но просто тук говорим вече за нещо наистина убийствено, защото не може всяка година да се повтаря едно и също и едно и също и едно и също и сега да се взимат точно пожарни решения. Не правя никакъв паралел с професията на нашия министър-председател, но не можеш да вземеш за броени часове решение, как да преразпределиш едни хиляди язовири, които никой не е наблюдавал, безв това решение да участват експертите, които разбират от това нещо. Оказа се, че никой, нито от асоциацията на хидромилеоративните специалисти, нито от институтите към академията на науките, никой не е участвал. Как точно са го взели това решение?
Водещ: Пожарно.
Красимира Георгиева: Е това е абсолютно пожарно, да.
Митко Новков: Има нещо много любопитно, което в един по-глобален план дори, ако щете, можем да го погледнем, че по някакъв начин българската държава и това не е от вчера, тя съществува независимо от своите граждани. Тя е самодостатъчно образувание, което по някакъв начин се грижи единствено за себе си.
Водещ: Те да си плащат…
Митко Новков: Да, за себе си като разбира се, те си плащат данъците. Оттам, разбира се, по отношение на гражданите, на населението, тя сякаш няма абсолютни никакви такива ангажименти и отговорности, защото иначе наистина това е ненормална ситуация. След като от 2001-ва най- малко се знае целия този проблем…
Водещ: Всъщност най-абсурдното е, че стената е напукана от преди 30 години, 40 години. Има съмнения за това и хората са писали.
Митко Новков: Най-големият абсурд беше всъщност, че един отговаря за водата, втори отговваря за стената, трети отговаря за брега. Какво са правили тези чиновници, че не са си гледали, така да се каже, имота? Има един момент на българско функциониране на държавата, който е тежък остатък, не знам откъде. Дори подозирам, че не е от социалистическата, а още от преди това, в който някакви преписки си текат от едно кабинетче на друго. Кипи дейност и язовирите преливат.
Водещ: И лошото е, че тези преписки се прочитат по един доста странен и свободен…
Митко Новков: И превратен начин!
Водещ: Да. Превратен и свободен начин. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Едва ли експертите могат да дадат определение на понятието гражданска журналистика. Обаче през седмицата имаше много поводи да кажем, ето, това е гражданската журналистика. Ще си позволя един цитат. „Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научихот „Туитър” и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма. Жертвите много. Разрушените къщи и животи също. Въпросът ми обаче е следният: Нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад, от страна на медиите?”, попита в блога си Боян Юруков и помо;и помоли да показваме героите в тази трагедия. Там да сложим акцента. Добър ден казвам сега на Йордан Димитров, към когото…
Йордан Димитров: Здравейте.
Водещ: … по никакъв начин не е насочена тази критика, Йордан Димитров от БНТ. И така.
Йордан Димитров: Благодаря ти за тази оценка. Ние наистина се опитвахме да откриваме героите, малките герои, онези, които влизат в студената вода и наистина залагат на карта здравето си. Аз се опитах именно в пряко включване в националната телевизия и то в централната емисия, да покажа именно тези хора, така че това е всъщност силата, силата на журналистиката. Ние трябва да изграждаме подобни образи. Знаеш и на запад, в американското общество например, то се гради на такива малки частички от обществото, хора, които са готови да дадат от себе си за другия…
Водещ: Пример, който да заразява, да, пример, който да заразява.
Йордан Димитров: Да. В такива моменти, да, трябва да показва подобните примери.
Водещ: Но какво би казал пък на другите хора, които бихаа опонирали, защо ни показвате хората от властта, които няма да отговорина важните въпроси, защо това се случва, които казват, няма виновни? Защото те са на първата линия, разбира се, техните п.р-и бдят, както се казва?
Йордан Димитров: Като журналист, мога да се обърна към теб като журналист с огромна практика имаш и знаеш, че когато един репортер е на мястото на събитието, трябва да отразява всичко.
Водещ: Така е, да.
Йордан Димитров: В крайна сметка държавната машина е там. Ние я виждаме и няма как да не я покажем. Наистина факт е, че имаше кризисен щаб, който работеше активно. Може би за мен беше странно това, че се налага присъствието на толкова високопоставени хора за адекватната работа, евентуално адекватната, ще се направят оценки в последствие и на място. В крайна сметка си мисля, че трябва да има добре оттренирани работещи щабове по места, тъй като, както каза и Кристалина Георгиева, може би ни чака най-лошото тази пролет, а тя знаеш, разполага с експерти и има добра информация за прогнозите, бъдещи, относно климатичните изненади, които ни се готвят. Така че си мисля, ако фронтът на бедствието в последствие стане по-голям, по-широк, ще е трудно да клонираме толкова вицепремиери и министри навсякъде в страната. Така че сега е моментът да си дадем сметка, че…
Водещ:… виждаме доста често.
Йордан Димитров: Да, сега е моментът да си дадем сметка, че ни трябват работещи звена по места, такива, които нямат нужда от вицепремиер или други министри, които да бъдат там и да се разпореждат. Но пък аз в крайна сметка, не виждам и нищо лошо в това, че властта дойде. В крайна сметка, тя показа и някаква съпричастност и най-вече даде ангажимент към тези хора, а ние сега от наш ред като журналисти, ще трябва да проследим дали те ще си изпълнят своите обещания.
Водещ: Ние може би все пак като журналисти, не е лошо, освен да отчетем тази съпричастност, да напомним на същата тази власт и непрекъснато да й напомняме, че е добре да не се случватедни и същи неща, още повече прогнозирани, както ти казваш. Последно да те попитам. Май не оставаше много време за героите?
Йордан Димитров: Оставаше. В крайна сметка, поне ние се опитахме да ги покажем. Такива имаше, Момчетата работеха много. Ако трябва да стъм честен, те нямаха време за нас, което беше и хубаво…
Водещ: Да.
Йордан Димитров: … защото поне малките герои не държаха на медийно присъствие и те си свършиха работата и като че ли аз се опитах и да не им преча. Но имаше такива моменти, в които дори на живо, без по никакъв начин да ги възпрепятстваме, успяхме да предадем на живо тяхната работа. В крайна сметка, те спасяваха наистина деца и възрастни хора,. А като казвам думата спасяваха, тя е с истинския си смисъл, защото една вода до кръста, ледена вода, заскрежена вода, минусова вода, когато си блокиран в дома си,а имаш нужда от лекарства или детето се е уплашило, то няма как да излезе оттам. Затова тези момчета за мен са спасители и те си свършиха работата.
Водещ: Много благодаря на Йордан Димитров за това включване. Къде да построим тази конструкция, въпросът за отговорността?
Митко Новков: Има една, аз, докато слушах колегата ДИмитров и се сетих за една…
Водещ: Да?
Митко Новков: … тя не е много популярна. Щях да кажа, че е популярна, а не е фраза на , мисля на, Дърт Олтбрейт. Той казва следното: Горко на това общество и този народ, който има нужда от герои.В сферата на горедостта трябва да се построят нещата, защото оказа се, че ние в, ето, 21-ви век и т.н. вместо да имаме едни солидни системи на функциониране на социума, не само на държавата, въобще на социума. Та вместо да имаме такива добре смазани механизми, ние имаме нужда, как да го кажа? Ако решиш, че…
Водещ: (…)
Митко Новков: Не. Ако решим, че цялата истрория е една голяма машина, там, където се е случило това наводнение и цялото нещастие и друго нещастие, тази машина е пораждавяла. И какво идва? Героят идва като маслото, греста, която я слагат там, че да почне да функционира машината. Обаче, ако тя не се поддържа по някакъв начин скомпетентност и капацитет, тя ще пораждавее на друго място, тъй че българската машина е много ръждясала.
Водещ: Красимира Георгиева?
Красимира Георгиева: Понякога проблемът е точно това. Да не стигаме в такива ситуации, в които имаме нужда от точно такъв тип герои. Ние имаме нужда от други, много други герои, в най-различни други ситуации.
Водещ: Ако може без трагедии?
Митко Новков: (…)
Красимира Георгиева: Ако не герои, които са след трагичните ситуации, защото какво се оказва?Язовирите, пълен бардак и безхаберие. Никой не знае какво се случва.
Митко Новков: Кое на кого е.
Красимира Георгиева: Трагичният язовир „Иваново”, там се знае какво се случва и просто 6 години никой не иска да вземе, каквото и да е решение за него. Системата за оповестяване просто тази тема само за малко да я…
Водещ: Да, да,да.
Красимира Георгиева: Спомняте си колко милиони бяха излети? Бившата министърка на бедствията Емел Етем какви…
Митко Новков: Да, да.
Красимира Георгиева: … кризисни щабове, там някакви щабове отваря. Телефон 112. Няма система за оповестяване…
Митко Новков: Аз само те прекъсвам. Това беше във вчерашната „Панорама”. Мисля, че Михаилов миков беше трогателен. Как да се дават дежурства в общината и едва ли не хората с флагове еда отиват да махат и да предявяват за опасност…
Красимира Георгиева: Ама не! Точно…
Митко Новков: Е, това просто е абсолютно безумие, да се мисли в такава посока.
Красимира Георгиева: Извинявайте! В 21-ви век при толкова излети милиони, се оказва, че на село Бисер системата за оповестяване е кметицата, която…
Водещ: Кметицата вика, да.
Красимира Георгиева: Тогава каква е разликата с 19-и век?
Митко Новков: Да, да. 19-и век с глашатая. Е, нямаме барабанчета.
Водещ: Сега един бърз преход към реалността, където очаквам да ни върне Юлиян Попов. Добър ден.
Юлиян Попов: Добър ден.
Водещ: Сигурно такова оповестяване, предполагам, чухте как се пошегувахме с нашия…
Юлиян Попов: Да, чух няколко думи.
Водещ: … с нашите по-съобразни системи за оповестяване при бедствия. Една кметица тича и вика, за да спаси хората. Искам да ви върна към една ваша стара реплика. Дайте ми снимка и ще пиша за екология.Така обяснявате невъзможността да се пише за сериозни неща. Сега това променило ли се е?
Юлиян Попов: Това беше по-скоро, свързано с промените в климата, защото това е една много комплексна тема, която много трудно се възприема от хората и са необходими действително образи, а хората в днешно време реагират по-скоро на образи, отколкото на аргументи и концепции. Така че мисля, че това беше контекстът, в който го бях казал.Тука в случая с наводненията и състоянието в България въобще, имаше много, много драматични образи и картини.
Водещ: И какво от това обаче? Може би е редно и това да кажем?
Юлиян Попов: Отново аз си спомням преди 25 години може би, още по времето на комунизма, когато всеки ден даваха интервюта с отговорника на чистенето на снега, който обясняваше как всички са готови за снега и след като снегът падне и затрупа всичко, той изрече тази велика фраза: Снегът ни изненада. И до ден днешен…
ВОдещ: Тя е крилата и реална.
Юлиян Попов:… всяка година, да, всяка година като падне снегът през зимата, той изненадва всички. Просто изглежда ние действаме в България на някаква такава, много сезонен и краткосрочен режим и не мислим за това какво предстои да стане след една гтодина, а подобни бедствия стават всяка година и…
Водещ: И те имат…
Юлиян Попов: Може би не точно същите и юе стават все повече и повече. Това е ясно. Във връзка с климатичните промени, би трябвало просто страната да се подготви за подобно нещо.
Водещ: И при положение, че имаме тези много тъжни образи, много тъжи събития, говори ли се за екология? Може ли да се говори за екология изобщо?
Юлиян Попов: Не би трябвало да се говори за екология в такъв случай, защото екологията не е просто…
Водещ: Излишен лукс?
Юлиян Попов: … грижа за цветя и грижа за чист въздух. Също грижа за цялата околна среда иза предпазване от всичките стихии, които природата може, с които природата може да връхлети хората.Начина, по който хората влизат в морето и винаги знаят, че морето или се качват в планината и знаят, че с планината не бива да се шегуваш, така не бива да се шегуваш и с периродните стихии, които могат да връхлетят едно съвсем обикновено село. Явно не сме подготвени за това. Навремето всички се подигравахме с идеята, че България има министерство за бедствия и аварии. Независимо, че беше изградено може би по-не най-идеалния начин, това беше една много добра идея и много политически нелепо беше, че беше затворено. Ако се изчисли какви щети и какви разходи се нанасят на страната, в резултат на природни бедствия, ще бъде много оправдано да се отвори отново такава институция.
Водещ: Нямате ли усещането, че у нас винаги се оказват виновни институциите? Те се реорганизират, но никога хората?
Юлиян Попов: Ние така сме свикнали. Ние имаме социалистическа нагласа. Очаквамедържавата всичко да ни реши, но институциите са зависими от хората, в някакъв смисъл. Ние ги избираме, ние ги определяме какви да бъдат…
Водещ: Да, но накрая излиза, че не хората са виновни, защото в крайна сметка, хората взимат решенията. Институциите са една формалност около тях?
Юлиян Попов: Стававъпрос за това как институциите работят и дали работят добре и дали са подготвени за подобни събития. Разбира се, че…
Водещ: Как би реагирало британското общество, ако дойдат да му обясняват, въпреки че да кажем, има мораториум, както в нашия случай за шистовия газ, ако дойдат да му обясняват, че трябва да се направят тези проучвания. Как ще реагират британците и как щереагират медиите там?
Юлиян Попов: Много по-спокойно ще реагират и ще реагират с проучвания, изследвания и дебати. Това са неща, които в България цари известна криза в проучване и сериозни дебати. Затова се нагорещяват много страстите около подобни екологични въпроси, екологически въпросии освен това въпросът с шистовия газ, тя България е точно по начина, по който прирподните бедствия връхлетяха българските села. Изведнъж и напълно неочаквано и хората реагираха в някаква паника, защото никой не е подготвен. Във Великобритания може би този процес би бил и е по-бавен, по-задълбочен и по-информиран…
ВОдещ: По същия начин ни връхлетя и темата Акта?
Юлиян Попов: Съвсем същото. Наводнението, шистовият газ и случаят Акта са изключително подобни. В България се надигна голяма вълна срещу Акта без хората да знаят какво е Акта и защо Акта се прокарва. Но Акта разделя света общо взето на две части, една част, която произвежда интензивно интелектуален продукт и една друга, която го ползва, без да го е произвела и тази част е против. Така че Източна Европа, Китай, очаквайте да бъдат силно против Акта, защото това са територии, които крадат интелектуален труд.
Водещ: Аз ще посмея тук да кажа, че и Германия не положи своя подпис в Япония. Рдва ли те точно…
Юлиян Попов: Да. То това зависи главно от това, как онлайн общностите реагират.
Водещ: Реагират, да.
Юлиян Попов: И другият проблем с Акта е, че целият процес на изготвяне на Акта се криеше в известна секретност и хората не знаят за какво става дума. И точно, както с шистовия газ, когато не знаеш за какво става дума и ти готвят някакво законодателство, естествената ти реакция е да се противопоставиш. И така се противопоставят хората в Българиясрещу шистовия газ, така се противопоставят срещу Акта, след като чуват, че по някакъв начин, ще им бъркат в данните и свободите, без да знаят точно как.
Водещ: Юлиян Попов от Великобритания. А ние след малко ще продължим и по темата Акта, защото се оказа, че ако можем образно да се изразим, мерните единици на трите неща, закоито днес говорим, междинния евродоклад, седмицата на наводнения и трагедии и международното търговско споразумение Акта, са с еднакви размери.
Когато миналото се обяви срещу настоящето, значи трябва да спасяваме бъдещето. Този текст някой е поставил във „Фейсбук”, под снимка на паметника на съветската армия с маските на анонимния. И при Акта е валиден съвета, който майката, дала на дъщеря си: Една яябълка много помага срещу нежелано забременяване. Преди или след?-попитала дъщерята. Вместо, вместо.-отговорила майката. Днес в едиинайсет, вземете една ябълка, вмеесто Акта.С тези два цитата оъ „Фейсбук”, разбира се, те са страшно много. Нека да кажа,добър ден на Пейо попов. Здравейте.
ППейо Попов: Здравейте.
Водещ: От „Електронна граница”. Няма как да не сте бил на протеста?
Пейо Попов: Да.
Водещ: Чакаме да ни кажете колко бяхте и измръзнахте ли?
Пейо Попов: Изключително съм впечатлен. Това си мислех, когато се прибирах, че последният премиер, чието решениеизкара толкова много хора на улицата, в момента си изкарва прехраната с честен труд и наистина от времето на Жан Виденов от 97-а година, не съм виждал толкова много хора, събрани и спокойно цялата „Витошка” беше пълна…
Водещ: Това с премиера само не го разбрахме?
Пейо Попов: От времето на Жан Виденов не съм виждал толкова многоброен протест.
Водещ: Разбрах. Сега ви разбрах. Всъщност нека тръгнем от там. Какво е всъщност Акта?
Пейо Попов: Акта е международно споразумение, което е за защита на…
Водещ: Дотам го докарваме, да?
Пейо Попов: … правоносители. Нека първо да кажа какво не е. Единствените субекти, чиито интереси се защитават от това споразумение, това са няколко международни обединения на т. нар. правоносители. Когато говорим за Ата, няма абсолютно нищо за правата на артистите, нищо общо с правата на изпълнителите. Единствено хората, които притежават авторски права и това са обикновено корпорации. Това е споразумение, което предвижда единствено мерки за защита правата на тези няколко корпорации, които мерки варират от плашещи до неясни, които включват наказателна репресия, без дължимата съдебна санкция; право на намеса в личния живот и злоупотреба с правото на търсене на гражданско обезщетение. Т.е. имаме присъди, чиято стойност на обезщетението е предрешена, преди да имаме процес, който да реши действителната стойност на вредата. И тъй като много хора спорят какво всъщност се пише, това, което се вижда от … формулировки и това, което можеда се откриве, да се види в неясните опасения,всичко правят, това е едно много плашещо споразумение. Нека да го квалифицираме като плашещи за всички нас, защото ние сме от другата страна.
Водещ: Да, но всъщност май не ни остава време да кажем основното за Акта, спиране на достъпа до знания, до споделяне, защото и това е Акта?
Пейо Да, това е крайният ефект, който ще бъде.Знанието ще се монополизира, тъй като живеем във време и продължаваме да живеем, когато знанието е нещо ценно и когато хората, които имат достъп до знание, те имат власт, те имат и богатство и те са по-силните. Когато…
Водещ: Разпределят си порциите? Нека да си послужим с тази реплика.
Пейо Попов: Да. Когато имаме възможност да управляваме достъпа до знания, когато можем да приватизираме цензурата. Както определи проф. Огнянова, то разделението в обществото между бедни и богати, което всички сега познаваме, всъщност ще се превръща, ще се осъществи чрез разделение на обществото между знаещи и незнаещи. Хората, които ще бъдат изолирани, те ще бъдат на практика натикани в едно културно и информационно гето и всички други, които ще имат правото, да им отпускат малко знание, ще…
Водещ: И понеже казахте, че протестът е бил многоброен, нека сега да си сравним часовниците. Даниела Горчева пак набрахме по телефона. В Холандия какво е отношението към това международно търговско споразумение?
Даниела Горчева: Холандия не подписа това споразумение в Япония на 26 януари, тъй като Министерски съвет не беше взел решение. Поради тази причина, тука протестите са. Има ги разбира се. Имаше демонстрации и в Амстердам и в Ротердам, но те не са така многобройни просто, защото холандците не се чувастват застрашени от неправомерно решение на своето правителство. Между другото, вчера стана ясно, че Германия, която също не е подписвала, както Полша, Чехия, Словакия и Словения, вероятно няма да подпише това споразумение. Това ще стане ясно най-вероятно в петък, тъй като протестите на интернет-обществото и на либералните политици нарастват и на вашия събеседник правилно посочи някои от важните проблеми, които създава пред свободата и пред достъпа до лична информация и лични данни, това споразумение. То наистина защитава преди всичко интересите на индустрията, а не на артистите. Индустрията тя иска да печели като продаде един продукт не само веднъж, а в продължение на години и десетилетия. Предполагам, че тъй като ЕСсе занимава с това споразумение, много се надявам…
Водещ: Рисковете за нас да са по-малко?
Даниела Горчева: За съжаление, България го подписа и аз тук биъх искала да напомня на българските политици поговорката, хубавата българска поговорка, 7 пъти крои, един път режи!, Но в България отново ставаме свидетели на прибързани действия, на стряскаща некомпетентност, защото същото нещо беше и с този мораториумза шистовия газ, където не вярвам, че всички народни представители, които го подписаха, са корумпирани и са мислели за интересите на „Газпром”, но става въпрос за впечатляваща некомпетентност и безотговорност.
ВОдещ: Благодаря на Даниела Горчева. Аз само да кажа, че Латвия спря ратификацията, Словакия спря ратификацията. Нека да продължим с Пейо Попов. Как точно ще бъде приватизирано знанието? Хайде, да ги съберем в едно?
Пейо Попов: Когато изместим инструмента за държавната репресия в частни ръце, аналогия, която може да се приложи много бързо, нещо, което хората биха разбрали, това става въпрос за синята зона. Интерес търговски е на много хора да събират глоби за неправилно паркиралите коли в София, които знаем, че са поне 30 % от хората, които паркират неправилно. Това е, ако дадем възможност на някой да ви върви и да ви глобява всеки път, когато паркирате неправилно. Вие знаете, че нямате избор да спрете колата си, без да нарушите някоя от многобройните норми и същото нещо ще стане в интернет. В момента авторското право е толкова широко и неясо понятие и ние всички, оито си служим снякакъв, извършваме някакъв род интелектуална дейност, винаги можем да бъдем обвинени и подведени под някаква отговорност. Но дори и този опит да бъдем подведени под отговорност, ние ще бъдем изцяло зависими. Този спор ще бъде неравнопоставен, защото нашият атакуващ има много по-силни средства. Той няма да има нужда да ходи до съд. Той няма да има нужда да води процес. Той ще може да използвва типиччно държавни наказателни средства за репресии. Ще може да се намесва в нашия личен живот и неговият процес на доказване ще бъде значително облекчено.Така че това е нещото, още веднъж, това е инструмент, който ни прави всички нас жертви и ако мога да използвам този, съветския виц за майора, който потупал един човек, който не го арестували този път. И той му казал: Това, че вие сте невинен и ние сега не ви арестувахме, това не е еаша заслуга. Това е наш пропуск. Създаваме атмосфера и среда, в която всички са виновни и в зависимост от благоволението и благоразположението на т. нар. правоносител, той не е обвиняван и не се използвва репресия срещу него.
Водещ: Оттук насетне, вашата прогноза каква е?
Пейо Попов: В моемнта…
Водещ: Дали и с Акта ще се случи това, което се случи със Сопа?
Пейо Попов: Аз съм убеден, че обществената реакция няма да допусне този конкретен акт, законодателен, да бъде ратифициран и да стане действащо право, но това не означава, че интересът и опитите ще спрат. Акта нито е началото, нито е края на тази борба. Имаме огромни финансови интереси и за съжаление, политическата система, когато е доста корумпирана, допуска те да се упражняват чрез законодателна реформа.
Водещ:Няма да ви питам, в 11 като се събрахте, носихте ли ябълки? Обаче ще ви попитам, гневни ли бяхте?
Пейо Попов: Не. Всъщност настроението беше добро, като това ми хареса, че това бяха хора, които не бяха водени от емоции. Това бяха хора, които бяха водени от различни, изключително разумни подбуди. Това са хора, които осъзнават своето мяссто в света. Осъзнават своите интереси, осъзнават от какво зависи тяхното бъдеще и реализацията им като разумни, творящи същества. Хора, които искат да учат и които искат да знаят…
Водещ: Но предполагам, че това са прочели „Разгневете се!”?
Пейо Попов: Моля? Прочели са…
ВОдещ: Това са хора, които са прочели Хесел?
Митко Новков: „Възмутете се!”.
ВОдещ: „Възмутете се!”, да.
Пейо Попов: Не. Това ми направи впечатление, че тези хора са си хора, които осъзнават това, което се случва в техния свят. Те живеят в един свят, който може би вече е по-различен от този свят на вашето поколение. Това е светът на интернет, светът на информацията и те разбират какво влияние биха оказали подобни мерки на този свят, в който те израсват и тяхното бъдеще как е било засегнато. Така че емоцията бе заместена от нещо, което много повече ми хареса, осъзнатата необходимост, осъзнатия общ интерес.
Водещ: Осъзнатата необходимост, осъзнатият общ интерес? Нека тук да завършим. Благодаря на Пейо Попов от „Електронна граница”.
Пейо Попов: Благодаря ви.
Водещ: Аз сега искам в края много бързо да коментираме една снимка, която има 697 споделяния. Тя е на Жоро Хаджиев, който е имал работа в Хасково. Слязъл е към Харманли. Отбил се е в наводненото сео Бисер и там до рвеката е срещнал една възрастна жена. Без да я заговаря, тя отишла при него и заплакала. Отивала при доктора да вземелекарства за дядото. „Не плачеше, заради наводнението, а заради целия й живот, целия й провален живот. Кой ли не ни управлява? Кой ли не ни обещава и все сме нямали пари за лекарства, а се убихме от работа. Кажи ми, момче, има ли оправия този свят?” Хайде, да коментираме това.
Митко Новков: Няма! Няма какво да го коментираме света. Света е…
Водещ: Голям и спасение дебне отвсяъкде ужким.
Митко Новков: Светът е ужасно място, а пък човечеството е, как да кажа, раковото образувание на вселената, но това са общи такива неща. Въпросът е, ето и в случая. Акта е същата работа, само че… Аз четох един анализ, мисля, че беше или по-скоро коментар, но в чуждата преса, където събираха заедно Акта, Сопа и Пипа.
Водещ: Да? Пипнаха сопата. Това…
Митко Новков: Те само имената да им вземеш,вярно, че на другите езици не звучи така, но поне на български…
Водещ: Не звучи така, да.
Митко Новков: Така. Та вземам ги тези и всъщност се говори за американското правителство, което седи в основата на всичките тези мерки като функция на Холивуд.
ВОдещ: Да, ама те не само…
Митко Новков: Ако българската държава е функция на самата себе си, така да се каже, интересува се единствено от себе си, всичките тезиголеми правителства, които прокарват такива неща, са функции на наистина едни големи корпорации, които по някакъв начин имат необходимост …
Водещ: Желанието?
Митко Новков: … и желанието да ни следят в някакви ситуации
Водещ: За маркетингови цели.
Митко Новков: Да.
КрасимираГеоргиева: И да ни държат зависими.
Водещ: Да.
Митко Новков: Да. Да бъдем зависими. В крайна сметка наистина какво? Аз слушах днеска…
Водещ: Ще стигнат ли по-бързо до истината, ако цитираме по-често и тази страна, сочи в моментакъм ”Фейсбук”, който седи отворен и снимката, чийто текст цитирахме. Няма ли да бъдем по-почтени в коментарите си?
Красимира Георгиева: Аз нещо друго искам да кажа. Говорейки за всички тези неща, вижте, как в последните години имаше много случаи,в които някакви каузи ъв „Фейсбук” се събират страшно много …
Водещ: Да.
Красимира Геоергиева: Обаче всъщност на улицата не може да избие. Акта, която засегна изконно нещо на младото, на следващото поколение…
ВОдещ: Усвещането му за свобода?
Красимира Георгиева: Да. Усещането му за свобода наистина ги изкара на улицата и според мен, това е нещото, хубавото и различното, което се случва. Всичко се повтаря като дежавю, обаче вече има едно поколение, което за важните неща, които са за него, това е супер важно. Това е свободата му на информация, свободата му на обмен, то излиза и то, надяваме се, заедно с наша помощ, че то ще успееда си защити това право.
Водещ: И най-хубавото от всичко е, че малко трудно ще му бъде на премиера или на министрите да отидат да се снимат във „Фейсбук”, за да влязат в общюественото пространство като новинарски акцент. Хубав събота следобяд ви желаем. Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева.