в. Сега | Радомир ЧОЛАКОВ* | 20.07.2010

Данданията около избора на генералните директори на БНР и БНТ мина. Хубава, лоша, всяка власт е от Бога и трябва да й се подчиняваме. Дотук – добре.
Сега остава да се напише новият закон за радиото и телевизията (ЗРТ), за да се успокои съвсем секторът и да се отдаваме на мирните си трудове. С новия ЗРТ работата е същата, както с генералните директори. На пръв поглед изглежда сложна, ама всъщност може да е и много проста. Може да е лесна, може да е тежка. Може да е и много тежка. Зависи как ще се подхване. Нека кажем коя според нас е леката и коя – трудната част. С което да дадем своя принос към предстоящата обществена дискусия.

Лесна част – частните медии

След 27-ата си поправка сегашният ЗРТ най-после беше напълно синхронизиран с европейските директиви. Тоест, директивите бяха директно преписани в него, с минимални творчески отклонения. Можем да се гордеем, че имаме един напълно европейски закон. И напълно либерален. Всеки може всичко. Да прави каквато си иска програма. Дя я променя както си иска. Да я излъчва откъдето си иска. Да я разпространява както си иска. По кабел, през мултиплекс, чрез спътник, през интернет, кой както може. Има малък проблем с дефинирането на това що е то телевизионна програма, но не бива да се издребнява. Едно по-общо определение ще свърши работа. И без това след една-две години то няма да има значение.
На рекламата е дадено "свободно". В радиото ограничения няма. В телевизията уж има ограничение до 12 минути на час, ама е разрешено пласирането на продукти, така че като се комбинират "модерните рекламни практики", може да се рекламира в 60 от 60 минути.
Лицензиране на телевизии вече няма да има. Няма смисъл. Докато ефирният ресурс беше ограничен и държавата го разпределяше, трябваше да има уж някакъв регламент. Откакто ресурсът стана неограничен и мултиплексите ще могат да качат 40 програми, а кабелът 400, какви лицензи да издаваш? Една регистрация и готово. Либерална медийна Аркадия. По-преди имах обичая да питам защо в София има 30 радиа, а в Лондон – 8? Защо англичаните са толкова прости, та са пуснали само 8 радиа, а не са използвали целия наличен радиоспектър, който е същият като софийския? Дали защото си мислят, че многото количество води до влошаване на качеството? Или гледат да не се прецаква рекламният пазар? Вече не питам. Не ми е работа и не ме интересува. Щом у нас сме решили моделирането на медийната среда да става с максимални исторически производствени разноски, така да бъде.
Прочее, в новия ЗРТ трябва да се копират с мишката от стария всички негови части, касаещи общите изисквания към програмите, рекламите, регистрациите и още това-онова и в тези си части законът е практически готов.

Преди три седмици публично с колеги зададохме въпроса какво ще работи в бъдеще СЕМ?

Гого Лозанов ще потвърди. Факт е, че този важен през прехода медиен регулатор остава без работа. Няма задачи. Няма да има вече лицензиране на електронни медии. Няма да има надзор върху спазването на рекламните ограничения, защото няма ограничения. Регистрирането на програмите може да става в КРС. Или в Министерство на културата. Където собствениците на радиата и телевизиите ще могат да регистрират и себе си, както е при собствениците на вестниците. Няма да има надзор за спазване на програмните параметри, защото няма програмни параметри. Плурализмът на съдържанията се гарантира чрез конкуренцията на телевизиите. Пак като при вестниците. За вестниците защо няма медиен регулатор? Има си Етична комисия, която ги мъмри, ако нарушат етичния кодекс. Ако сгазят някой закон, си има други органи. Впрочем Етична комисия си има и за електронните медии. За какво ще е СЕМ? Cut с мишката сегашния раздел "СЕМ" от закона и готово.
Истина е. Нов, ясен и стегнат ЗРТ може да се направи само с няколко движения с мишката. Ако не бяха т.нар. обществени медии. Ако можеше да се обособят в специален закон, ЗРТ щеше да е готов до две седмици. Ама не може. Щото така!

Трудна част – БНТ и БНР

Тази е била винаги най-трудната част в досегашните закони. Моят немски професор казваше, че точно тук законодателят си показва мръсното бельо. Трудно е, защото се опитва да го прикрие. Никога не успява, но е длъжен да опита.
Обединението на БНР и БНТ е технически проблем. Новото образувание може да се казва например Българска телевизия и радио (БТР). Обединението става пак с мишката върху сегашния ЗРТ. Преди 15 години го предложихме написано на пишеща машина, сега ще стане още по-бързо. Кучето обаче не е заровено тук. Кучето е заровено във въпроса кой ръководи програмата? Кой определя каква ще е програмата, заради която тези две медии се наричат "обществени"? Сегашният ЗРТ има един тежък конструктивен дефект – БНР и БНТ нямат програмни съвети. Няма такъв закон за обществени медии в Европа, в който да не е казано, че в обществените медии се изграждат обществени програмни съвети, които от името на гражданското общество определят параметрите на програмите. Колко новини, колко детски, колко култура и т.н. Нашият е единственият. Което води до шизофрения. СЕМ изпитва генералните директори за програмните им намерения. После вика, че трябвало да се разделят административното от програмното ръководство, ама не казва как. Ето, казвам ви как. С обществен програмен съвет. Впрочем в Закона за радиото на ген. Пенчо Златев от 1935 г. към Радио София има обществен програмен съвет от 17 души, от които 10 общественици. Чувате ли г-н Лозанов, онази контекстуално-исторически проблемна власт е тачила гражданското общество повече от демократичната! Не може така! Та тежкият проблем е да се измисли как да се композира този програмен съвет. Но без него не бива. Излагаме се вече много пред европейците.
Другият проблем ще бъде с "продуцентския принцип". Има идеи в новия закон частта за БНР и БНТ да бъде пронизана като червена нишка от т.нар. продуцентски принцип. Нямам нищо против. Нека само кажа, че понятието "продуцентски принцип" във всяка обществена телевизия, извън Би Би Си, се използва като евфемизъм за "ендемична корупция". В една телевизия в континентална Европа го въведоха като модернистичен експеримент, след което директорът лежа 18 месеца. И се отказаха. Може у нас да не стане така, но съм длъжен да предупредя.
Кой ще управлява БТР-а е второстепенен въпрос. Борд някакъв или надзорен съвет. Петчленен, седемчленен, колкото – толкова. Как ще се избират? Както се реши, но от СЕМ твърдят, че не искат повече да се занимават с тая работа. Правилно. И аз да съм, и аз няма да искам.
Всъщност най-уместната забележка по повод бъдещото обединение направи независимият продуцент Димитър Митовски. Той каза: "Ако след обединението ще има повече пари за програми, аз съм "за". Ако ще са по-малко, за какво ни е?"

Невъзможната част – финансиране на обществените медии

Стигнахме и до парите. Сега напускам хвърковатия тон на тези бележки и ви казвам абсолютно сериозно. Има натрапчива идея чрез новия ЗРТ да се създаде "Фонд обществени медии". Целта е в този фонд държавата да налива общо стоте милиона лева, които сега се отпускат целево за БНР и БНТ. За субсидия от този фонд ще може да кандидатства всяко радио или телевизия, ако прави "обществени предавания". БТР-ът ще кандидатства на равно основание. Управителният съвет на фонда ще решава. Може да реши, че частното радио в село Овче поле има толкова гениална идея, че заслужава пет милиона. А БТР-ът не заслужава.
Извинявайте. Доказал съм, че не съм подозрителен човек, но защо ли ми се струва, че който влезе в управителния съвет на този фонд, ще стане милионер в зелено за нула време? Хайде, всички да гледат! Кой иска да стане милионер?
——-
*Авторът е зам.-председател на работната група, която ще изготви новия закон за радиото и телевизията и бе сред кандидатите за генерален директор на БНТ.

Стр. 14

в. Галерия | Ивайло ДИНЕВ | 15.07.2010

В абсолютно недоумение изпаднаха всички служители на ТВ7, след като в медията започна да коли и беси доскорошната телевизионна водеща Виолета Сечкова. Само за няколкото месеца, в които беше по майчинство, тя успя да направи своя собствена продуцентска компания, напусна Про. бг и заяви амбицията си да засенчи маститите телевизионни продуценти Маги Халваджиян, Нико Тупарев и Димитър Митовски. Напористата дама не е сама в своето начинание. Неин пръв съдружник е Емил Кошлуков който до неотдавна се изявяваше главно в политиката. След благотворителното издание на "ВИП брадър", в което се включи доста активно, той намери ново поприще. Освен Кошлуков компания на Вили в продуцентската къща "No Frame" й правят още сценаристът Иван Радев и режисьорът Стефан Христов.
Тримата заедно произвеждат "Споделено с Камелия", "Какво ни забърка Лео" и "Нашенци".
Новите играчи са се разпрострели във всички часови пояси и заради тяхната продукция от ефира са паднали доста предавания, сред които "Следобед с ТВ7". Единственият, задържал се от старите труженици там, е журналистът Петър Волгин, който всяка вечер прави свое токшоу. Кой дава тласък на кариерата на Вили Сечкова? Тя никога не се е славела с образователен ценз, нито е била смятана за авторитетна водеща. С мъки завършва основното си образование в 163-то училище в столичния квартал "Дружба". В 7-и клас вече е първа любимка на всички момчета от горните класове, които са пленени от впечатляващата й визия.
Вили завършва средното си образование в 138-о СОУ. Там дори не й се налага да посещава часовете редовно, защото се явява на изпити като частна ученичка
По това време Сечкова отива и на кастинг за асистентка в сутрешното неделно шоу на Би Ти Ви "Сблъсък", където й се налага да замести Ирен Онтева. Сечкова бързо грабва окото на мъжката аудитория и вдига рейтинга на рубриката с оскъдния си бански, по който разнася една табелка.
Оттогава датира и силното й увлечение по Андрей, който е водещ заедно с Иван на предаването. Вили е влюбена в него, но се страхува да му признае чувствата си. В крайна сметка набира смелост, но за всеобщо учудване Андрей не поддава и отрязва мераците й да делят освен един ринг и една постеля. Това не пречи на перфектните им отношения занапред и те дори стават продуценти на нейно собствено шоу по Про.бг "Градски легенди".
По това време Иван и Андрей вече имат изгода от доброто си приятелство със Сечкова, защото точно тогава тя хвърля въдицата в морето от софийски бизнесмени и улавя Александър Сталийски.
Младият мъж е адвокат и внук на бившия министър на отбраната със същото име. Идеална финансова и емоционална партия за напористата Вили. Тя пък винаги е желала хората да си мислят, че сама е постигнала всичко и без особено много труд.
Още от началото на връзката си със Сталински успява да го придума да доведе в студиото й Бойко Борисов, който все още е кмет на София.
Това се случва благодарение на приятелството на Сашо с настоящия премиер. Той е част от осветления от Сергей Станишев приятелски бизнес кръг "Котараците". В него участват още пернишките бизнесмени Иван Алексиев и Богомил Гьорев.
Запитана какво мисли за "Котараците" и дали тя самата присъства на техните срещи с Бойко, Виолета с усмивка казва: "Ами, не знам. Защо не питате Бойко Борисов? Аз не участвам в това каре и не играя карти с тях. Можете да им звъннете и на двамата и да ги питате".
Вили също се познава добре с Борисов, който дори й отправи предложение в ефир да я венчае със Сталийски.
В крайна сметка обаче сватба няма, но се появява наследник, естествено, кръстен на баща си.
Преди да роди, Сечкова пробва да завърши един, а след това и втори колеж, за да се сдобие с диплома но образованието отново се оказа сериозна спънка за нея.
Затова тя се отдава на майчинството, но само след година се захваща с продуцентски бизнес в телевизията. Из коридорите на ТВ7 се мълви усилено, че нищо не може да наруши хегемонията на "No Frame". От есента Сечкова щяла да прави още две предавания както и телевизионни игри. Засега тя не искала да застава отново пред камерата по настояване на любимия й Сашо, който не искал да насочва вниманието към семейството им.
Чрез Вили той, както и премиерът, планирали да прокарат влияние най-на-пред в ТВ7, а по-сетне и в големите национални телевизии, където тя може да спечели чрез конкурси свободните места в програмите.

Стр. 12-13, 18-19

PRnew.info БЛОГ  I 2010-07-13

В новият юлски брой на списание "Мениджър" може да откриете:

От този брой "Мениджър" намалява цената си от 7 на 5 лева. Абонатите ще получат специален подарък в края на годината.

"Мениджър" и GLOBUL създават Зелен кръг на българските компании

Информация за конкурса "Мениджър на годината"

Образът на България по света, от Константин Вълков, "Дарик радио"

Виж кой пише, от Димитрана Александрова. За собствеността на българските медии

Иво Прокопиев: Ако обществото иска да знае механизмите на зависимост в медиите, ще разбере

Гочев, Митовски и Цанков – мисия "Безкомпромисно". Собствениците на най-голямата българска продуцентска компания – СИА, за особеностите на мениджмънта в изкуството, за таланта да се намират таланти, идеи и пари, за държавата и хленченето в културата и за пробива на киното ни

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-07 

Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят

Традиционният ежегоден празник за гилдията – медийният фестивал MEDIAMIXX, присъди наградите си за 2010-а на галапарти, което се проведе в градинката между ул. "Гурко" и "Раковски" в столицата. Генералният директор на БТА Максим Минчев бе отличен навръх рождения му ден заради срещите на българските медии по света. Димитър Митовски и bTV отнесоха "Златен чадър" за най-успешен медиен проект на сезон 20092010 за "Стъклен дом". Вестник "Стандарт" бе награден със "Златен чадър" за крос медия заради съчетанието на книжното тяло с дигиталния формат. Голямата награда за цялостен принос към медиите бе дадена на Иван Попйорданов. Изпълнителният директор на MEDIAMIXX GROUP и организатор на фестивала Георги Кузмов даде специално интервю за "Класа".

Господин Кузмов, поздравления! Въпреки кризата има фестивал.

За мен по-важното е, че събрах куража да го направя. Цялата идея дойде в рамките наистина на една седмица. Благодаря на Столична община, която ни подаде ръка. Партито по-скоро бе само реверанс към участниците, защото бяха свикнали 15 години вече да се събираме в Албена.
Всички сме зависими от икономическата криза. Въпреки това медийният бизнес продължава да се развива – очакваме процеса на цифровизация, нов Закон за радио и телевизия. В тази ситуация какво е най-важното за медиите? Животът си върви, независимо дали е криза или не. Новите технологии вървят напред. Аз съм човекът, който събира новите неща и среща хората, за да си говорят за тях – според мен това е най-важното. Колкото и да са ни критикували, че е нямало достатъчно бизнес в Албена, това е една среща, на която се случваха и сделки, подписваха се договори. Говореха на конгресите ни през последните две години изключително големи имена като създателя на "Уикипедия", Джими Уейлс, Марио Гарсия и т.н. Тоест MEDIAMIXX наистина е средище за медиите, а това, че сме създали много хубава обстановка за купон, винаги е било най-важното за мен.

MEDIAMIXX се развива. Да очакваме ли нови промени в организацията и провеждането му?

Да, аз смятам, че фестивалът трябва да бъде променен по някакъв начин. И според това, което обсъждаме с моите партньори от известно време, стигнахме до извода, че посоката, в която ще вървим занапред, се нарича крос медия. Тя много отива на нашето име MEDIAMIXX. Тоест медиите отново ще са заедно, само че състезателната програма ще бъде с друга насоченост. Тя ще бъде много по-модерна, защото ще говорим как една медия преминава в друга. Смятам, че оценяването само на радио-, телевизионни или шоупрограми вече е останало във времето. Идват нови категориите, нови са нещата, които трябва да се случват.
По принцип Би Би Си нямат интерес да участват, нито да спечелят някаква награда на Балканите. Но ако тук създадем един крос медия фестивал, в който наистина са новите дигитални форми – нещо, което все още не съществува по света, тогава нищо чудно те отново да се завърнат при нас.

Какво предстои на българските медии, очаква ли се концентрация на пазара?

Дигитализацията трябва да се случи. Но в целия свят процесът е труден, така че аз очаквам, че и при нас сигурно ще е така. Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят. Нормално е нещата да се окрупняват, по-лесно е за бизнеса по някакъв начин. Големите по-лесно оцеляват, малките – по-трудно. Печатните и електронните медии не могат да бъдат само печатни, нито само електронни. На преден план излиза т. нар. крос медия. Там медиите намират своите пресечни точки. Освен книжното тяло вече печатните медии трябва да правят и сайтове, които да пасват на книжното тяло, да не е нещо по-различно и да е едно цяло като медия. А това е и другата възможност да прочетеш един вестник на английски. Така интернет дигитализацията дава различни възможности в много посоки и пътища.
От какво имат нужда БГ медиите в момента – от още инвестиции, от регулация на пазара?
От Smart идеи… Защото както в рекламата има неща, които се правят с много пари, но има и неща, които се правят с много ум, с много идеи и те винаги са много по-симпатични. Крос медията е наистина нещо интересно. Хората по света говорят за него и аз искам да работя в тази посока, защото това за мен наистина е бъдещето – много платформи в една медия. Сега развитието ще бъде във всички посоки.

Стр. 20

сп. Тема | Светослав СПАСОВ I 2010-04-25 

Освен с кураж да се надсмее над кризата, филмът "Мисия Лондон" впечатли и е облаците цигарен дим, които се понесоха от екрана

Досега знаехме, че баща на изкуството е талантът, а майка -жертвата. Оттук нататък имаме основания да смятаме, че дете им е умението да се лавира между ограничителните закони. Премиерният български игрален филм "Мисия Лондон" вече смая всички с невероятната си дързост да се опълчи на финансовата и икономическата криза, сковала страната ни. Ангажиране на любим на Гай Ричи актьор и на още няколко негови колеги, отцепване на снимачен терен в Лондон, постпродукция в Швеция, премиера като в Холивуд, бляскаво отразяване по медиите – продуцентът и режисьор на лентата Димитър Митовски демонстрира възможности
още преди да е демонстрирал самия продукт. Стратегията "Не пести, а харчи!" проработи и още първия уикенд "Мисия Лондон" започна да чупи рекорди (виж карето). Размахът, с който собственикът на продуцентска къща СИА работи през последните години, накара наблюдателите да си зададат въпрос: Защо и останалите бг продуценти не са така успешни, когато търсят пари за продукциите си? Отговорите може да са разнопосочни, но един от тях със сигурност заслужава внимание.
Премиерата на "Мисия Лондон" вече даде възможност на зрителите да се уверят, че част от финансирането му идва по линия на един от новите за България и работещи по света рекламни модели -product placement, или продуктово позициониране, както се нарича тук. "ТЕМА" вече писа, че у нас то бе регламентирано в края на миналата година. Новите текстове в Закона за радио и телевизия хармонизираха българското с общностното европейско право в тази сфера. С направените допълнения страната ни подобно на останалите на Стария континент диверсифицира източниците за финансиране за продукции.
В "Мисия Лондон" официално product placement правят "Загорка", веригата за бързо хранене KFC и авиокомпания Bulgaria Air. Затова и логата на тези компании са сред спонсорите – на сайта и в авторе-ламите, които медийният партньор на продукцията bTV излъчва в програмата си. Като част от маркетинговата операция актьорите Любо Нейков и Георги Стайков често-често вадят от хладилника кенове "Загорка", а посланик Юлиан Вергов води стриптийзьорката Ани Пападопулу в лондонски KFC. Там той специално се извинява, че в този час на денонощието няма нищо "по-така". Тя го успокоява, че на нея в KFC й е екстра. Като промоция на националния превозвач президентшата лети с него до и от английската столица.
В "Мисия Лондон" изключително сериозно присъствие има и още една марка, на която Митовски досега не е благодарил. Въпреки това началните минути на филма приличат на рекламен клип на цигари "Кинг". Накрая пък комедията завършва със сцена, в която двама богати англичани демонстративно ги пушат в центъра на Москва. Сценаристите на филма прекрояват така оригиналния сюжет на книгата, че да улеснят присъствието на бранда. Те дописват нелегален duty free в подземието на българското посолство, в който героите търгуват на боля с двете марки на българската цигарена фабрика King’s Tobacco -"Кинг" и "Мерилин". В същото мазе алъш-вериш върви и със стоки на алкохолния гигант "Винпром Пещера" – мастика, ракия и т.н. Част от собствениците на двете компании са едни и същи.
В книгата на Алек Попов такава борса няма. В романа в едно изречение се споменава, че героят на Георги Стайков от време на време купува цигари от безмитния магазин, които после продава. В един от епизодите се отбелязва и че посланикът пуши. Но не "Кинг", а "Мурати".
За цигареното позициониране на уебстраницата на "Мисия Лондон" няма знак, тъй като по закон то е забранено. Философията у нас е същата, каквато е в почти всички страни от ЕС – максимално ограничаване на рекламата на цигари и на демонстрацията на пушене. За целта родният Закон за радио и телевизия забранява безпрекословно както кампаниите, така и product placement-a в тв предавания. "Мисия Лондон" не е предаване, а е само филм. Той би станал такова, ако някоя телевизия го излъчи.
За киноиндустрията обаче е помислил
Законът за тютюна и тютюневите изделия. В неговия чл. 35 също ясно е казано, че рекламирането на цигари е забранено. Изключение се прави единствено за магазините, в които те се продават, и за билбордовете. Върху тях обаче може да се слага само запазеният знак на марката, но не и кутията. Още по-малко е позволено папиросите да се вадят и пушат. В същия закон допълнително е посочено и че цигари не може да се рекламират на "места или мероприятия, на които достъпът на лица под 18 години не е забранен". Митовски вече няколко пъти подчерта, че творбата му ще се хареса на всички. Съдейки от броя на зрителите, тя наистина се харесва.
Може би неволно в схемата участва и bTV. От доста време в нейния ефир вървят два клипа, приканващи аудиторията в кината. Разликата между единия и другия са цигарите "Кинг". По-дългият клип прелива от кадри, в които героите търгуват с марката или пушат. Като резултат ефирната телевизия показва части от филма как Славчо Пеев прибира стековете и вика "Чупката!" и как Георги Стайков вади червена кутия, подава я на Любо Нейков и го подканя: "Запали една цигарка!".
"Рекламата на филма ни е предоставена за излъчване от продуцента на филма и я излъчваме такава, каквато е – коментираха през седмицата от bTV. – Същото е с трейлърите на филмите, които придобиваме от холивудските студиа -казаха още оттам. – Както при тях, така и при филма "Мисия Лондон" ние не се произнасяме нито за съдържанието на филма, нито за съдържанието на неговите промоционални материали. Вижте последния филм на Джеф Бриджис Creasy Heart, за който той взе "Оскар" за главна мъжка роля. Героят му – застаряващ кънтрипевец, пуши от първата до последната минута на филма."
Освен да върне зрителя към дните, в които бг комедиите препълваха салоните, "Мисия Лондон" очевидно се е нагърбил и с още една задача – да покаже как може да се заобиколят ограниченията. Миналия септември Съветът за електронни медии (СЕМ) глоби телевизия "Планета" за това, че прави скрита реклама на "Кинг" и на "Мерилин". Това се случваше в клипове на прочути чалга изпълнители като Преслава и Константин, Андреа и т.н. В тях кутиите стояха дълго в ефира, а героите палеха цигара след цигара. "Планета" дори пусна специално видео, което се наричаше "Усещане за Мерилин". Сходна "дейност" кипеше и в други чака-рака канали, "фен" не остана по-назад и пусна парче на Алисия, в което димът също се стелеше като облак от Исландия към Европа.
Сумата на глобата за "Планета" не бе оповестена, но се предполага, че става дума за минималния размер от 2000 лева.
През седмицата от радио-телевизионния регулатор поясниха, че медията още не я е платила, защото обжалва в съда. Говорителят Мария Стефанова даде да се разбере, че органът скоро ще разгледа и случая с "Мисия Лондон".
И от върха на Big Ben обаче се вижда, че тези мерки няма да спрат скритата реклама на цигари. В сегашните си размери те биха стреснали единствено черно-борсаджиите от duty free-mo в "Мисия Лондон". Глобите дори изглеждат измислени като за тях. Големите в тютюневата игра вече отдавна са доказали, че носят и на рестрикции, и на критики. За тях в крайна сметка е важно едно – да минат покрай няколкото закона, които им забраняват да рекламират стоката си.
Добре де, мама му стара, с един от малкото съвременни и съвременно направени български филми ли намерихте да се заяждате, че да се борите с пушенето? – ще попита някой в стила на героя на Любо Нейков от "Мисия Лондон". Преди месеци шефовете на King’s Tobacco се похвалиха, че от началото 2009-а до септември продажбите им скочили с 800 процента. Една от причините бизнесът с цигари да цъфти със сигурност са и подобни въпроси. Както и снизходителното отношение към творци и медии, предлагащи любезно съдействие в търговията с вредни "емисии".
Рекламирането на търговски марки през филми е измислено преди много години в Холивуд. Класически пример в това отношение са филмите за Джеймс Бонд. Щатските закони не предвиждат почти никакви рестрикции по темата, в резултат на което брандът "Марлборо" например започва да се появява във всяко второ заглавие. Преди доста време обаче продуцентите и шефовете на студиа сами решават да ограничат позиционирането на цигари и да "избият" парите от други компании. В резултат днес в американските продукции тютюневият product placement е по-скоро изключение и проява на лош вкус, отколкото правило.

Маркетинг директорът на King’s Tobacco Милен Щерев: Вероятно е режисьорска преценка

Г-н Щерев, прави ли компанията продуктово позициониране на цигари "Кинг" в "Мисия Лондон"?

- Продуктовото позициониране на тютюневи изделия в България е забранено със закон. Поради тази причина ние нямаме никакво отношение към присъствието на нашата марка в игралния филм "Мисия Лондон".

Как тогава си обяснявате множеството кадри на вашата марка в лентата и в единия от двата промоклипа, които bTV върти?

- Най-вероятно е режисьорска преценка. Не знам. Поради ограниченията от закона не правим продуктово позициониране на марките си, нито имаме договорки или рекламни договори с екипа на продукцията.

Режисьорът Димитър Митовски: Исках филмът да звучи съвременно

Г-н Митовски, прави ли филмът реклама на цигари "Кинг"?

- Не, защото е забранена по закон, факт е, че марката присъства, но това не е свързано с product placement. Основните ни спонсори са четири. На първо място трябва да спомена bTV и равностойно до нея – "Загорка". След това идват KFC и "България еър".

Защо тогава сценарият е преработен така, че ролята на цигарите е засилена – търговия, "Запали една цигара", сцената на финала между англичаните? Ако в романа "Мисия Лондон" се споменава марка цигари, то тя е "Мурати", и то веднъж…

- Бих искал да поясня, че в книгата на Алек Попов всичко е по-различно. Тя е написана преди 10 години и отразява живота на българските емигранти в онзи момент. Аз и екипът ми искахме да й направим съвременен прочит, да звучи "сега". В сюжета трябваше да има някакви цигари, защото доста голяма част от българите пушат и затова прецених, че "Кинг" като българска марка е най-подходяща.Цялата история с duty free-mo съм я подсилил и наблъскал с български продукти, за да характеризират това, което се случва в България в момента. Това ми беше важно.

Като се има предвид, че рекламата на цигари е забранена, не беше ли редно да измислите бранд – например "Тютюн", "Никотин", "Катран"? Тогава всички въпроси щяха да са излишни…

- Ще се изгуби реализмът. Това е нож с две остриета. Как да покажеш България без песента на Паша Христова? Не може да измислиш нещо несъществуващо и то да въздейства така, както чистата истина. Няма как да стане. Всички знаят, че на кутията с локума има розоберачка. Ако сложиш нещо друго, то вече няма да е локум. Същото се отнася и за ракията и цигарите, които сме включили във филма – те са най-популярните.
Може би знаете, че в Лондон има едно българско магазинче, където се продават вече споменатите продукти. Българите от целия град ходят там и си пазаруват. Това отговаря на всички ваши въпроси.

Лентата чупи рекорди

"Мисия Лондон" вече счупи всички рекорди по посещаемост, съобщиха през седмицата от СИА. Точната бройка на зрителите за първите три дни от разпространението от 16 до 18 април е 46 291. Приходът от билети е 355 120 лв. За сравнение досегашният рекорд в съвременното българско кино е на филма "Дзифт", който за цялото си разпространение е събрал
36 000 зрители и 255 896 лв., поясниха от компанията.
Зрителската посещаемост на "Мисия Лондон" е по-добра от филми като "Сблъсъкът на титаните" (39 997 зрители), "300" (44 405 зрители) и "Троя" (42 053 зрители). Резултатът на филма "2012" в зрители е почти същият – 46 631, но "2012" е бил на 29 екрана, а пък българският е излязъл на само 18 екрана.

Стр. 48 – 49, 50

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 2010-04-14 

"Мисия Лондон" тръгва по кината от петък. Снощи бе премиерата на тази ексцентрична комедия. Вчера пред журналисти английският актьор Алън Форд ("Гепи"), каза, че сънародниците му много обичат да се шегуват с хората на върха и сатирата с английската кралица в "Мисия Лондон" е благонамерена. Той е звездата на филма наред с нашите Юлиан Вергов, Любо Нейков, Малин Кръстев, Орлин Горанов и др. Режисьор на комедията е Димитър Митовски.

***

- Г-н Митовски, защо избрахте да филмирате точно романа "Мисия Лондон"?

- Алек Попов е от малкото български автори, които пишат много драматургично. Когато прочетох романа, видях филма в него. А Алек, като пишеше сценария, реално погледнато, преосмисли книгата. Все пак сценарият, който направихме, е 10 г. по-късно. Тези, които са чели книгата, веднага ще открият огромната разлика между филма и романа. За вашите читатели мога да кажа, че посланикът в романа е отрицателен герой, а във филма е положителен.

- Какво друго да очакват зрителите? Повече комедия?

-"Мисия Лондон" е на 100% комедия. Европейска комедия. Самата история е много ексцентрична, тя граничи със сюр-реалистичното.

- Как се навиха толкова известни английски актьори за участие в българки филм?

- С Томас Арана ми беше много лесно. Бях го снимал в късометражния филм Rabbit Troubles, който правих заедно с Камен Калев и бе представен в Кан през 2007-а. Томас беше много наясно кой съм, какво и как правя. Прочете сценария и се изкефи на историята. С Алън Форд се свързахме чрез агента му, тъй като много държах той да играе ролята на Зиблинг, собственика на агенция за двойници. Бях супер впечатлен от образа му в "Гепи" на Гай Ричи. За Зиблинг имах трима англичани, и пак толкова известни, но няма сега да им кажа имената. Пратих сценария, Алън го прочете и хареса много историята. Пожела да се видим и направихме среща в Лондон. Няколко дена по-късно получих положителен
отговор.

- След филмите на Гай Ричи той е доста известен, на какъв хонорар се съгласи?

- За истинските актьори парите не са най-важното нещо, а филмът.

- Екзотични ли сме на англичаните като кино?

- Да. В Англия сме популярни с българския чадър за убийството на Георги Марков и покушението срещу папата. Но пък ето, този филм е мост, който може би по някакъв начин ще покаже други неща за нас. Алън Форд опозна България по различен начин и сега е своеобразен наш посланик в Лондон, който говори хубави неща за нас.

- Как бяха избрани българските актьори, сред тях има и непрофесионални?

- Ролята на Андреа като килър на мафията е доста малка, но тя много добре и. пасва. Павел Чернев също много добре се вписва в образа на руския уличен гангстер. Андреа съм я снимал в няколко реклами и бях убеден, че ще се справи, защото е родена много артистична. Павката го познавам отдавна и смея да твърдя, че той е доста различен от това, което хората виждат външно у него.

- Защо Любо Нейков бе избран за човека със сатъра?

-Той се представи много добре, бе в голяма конкуренция. Имах огромни колебания кого точно да избера, защото и другите се представиха отлично. Но Любо надделя с външността си, която много добре пасва на този образ. Другите, които пробвах, бяха не по-малко популярни от него.

- В рекламата на филма се акцентира върху момента, когато двама герои казват колко много мразят българите. Това не е ли много втрещяващо за националното самочувствие?

- Втрещяващо е, но е една от най-българските черти за съжаление. Не вярвам да има друго място на света, където съществува поговорката "Не искам на мен да ми е добре, а искам на съседа да му е зле". Тя е сентенцията на "Мразя българите". Смятам, че това е от основните неща, над които трябва да се замислим. Когато монтирах трейлъра, много се чудих дали да го вмъкна вътре. Точно тогава се случи това нещо с външната ни министърка Румяна Желева в Брюксел, което ме убеди, че трябва да го покажа и в трейлъра. Те го показаха пред цял свят – българин срещу българин.

- Казвате, че филмът ви ще е комедия, но тя няма ли да навежда на доста драматични размисли?

- Точно такъв филм се стремих да направя. За най-широка публика, но в същото време той да казва много важни неща. То и като прочетеш романа на Алек Попов, се чудиш какво да правиш – да се смееш ли, да плачеш ли. И във филма нещата са по този начин.

- Какъв е бюджетът на филма?

- Някъде около милион и половина евро, но това няма значение. Даже по-добре не го пишете като точна цифра. В крайна сметка зрителят не се интересува колко скъп или евтин е един филм. Има филми, които не струват почти нищо, но като ги гледаш, ти идва да си удариш главата в стената и настръхваш. "Мисия Лондон" е скъп, но за нашите стандарти. Ние така снимахме, че в крайна сметка нашите английски коп-родуценти, като видяха какво сме направили, не повярваха, че с тези пари може да се изкара такова нещо.

- По техните стандарти това е повече от нискобюджетен филм, нали?

- Да. За техните стандарти дори 5 млн. евро е с нисък бюджет. Но там цените са други. Ние не можем да се сравняваме. "Мисия Лондон" е скъп филм за България, но да не забравяме, че половината е заснет в Англия. И от тая гледна точка парите не стигат.

- Юлиан Вергов ли е от любимите ви актьори – играе в "Мисия Лондон" и в продуци-рания от вас сериал "Стъклен дом"?

- Така се случи. Това, което той показа в "Мисия Лондон", беше респектиращо за мен. Аз правих много проби и в крайна сметка се спрях на него. Филмът помогна за присъствието му в сериала. Но това, което направи, е с много труд и хъс.

- Ще режисирате ли лично някои от епизодите в сериала, след като Виктор Божинов отиде в Русия да снима друг филм?

- Има други режисьори, които работят сега за сериала. Смятам, че като продуцент там съм доста по-полезен.

- Сериалът направи пробив и в Турция. Ще има ли момент, в който ние само им продаваме?

- Ние винаги ще купуваме. Но трябва и да продаваме. Да правим такива продукти, които могат да бъдат продавани. Това означава, че сме на европейско и световно ниво. Не се сравнявам с това, което се случва в България. Какво значи да си първи на село, образно казано? Сравнявам се с това, което се случва по света.

- Преди време пишеше в медиите, че от "Сиа" сте купили остров в Гърция.

-Това са пълни глупости. Хората обичат да фантазират и мечтаят, щом така се чувстват по-добре. Всичко, което си купуваме в "Сиа", е свързано с нашия бизнес. Докато някои си купуват острови, ние си купуваме камери.

- Остава ли ви време за хоби?

- Аз рисувам. Като се прехвърлям от едното занимание на другото, се разтоварвам. Карам сноуборд, но то е за раздвижване. Тази година не успях заради "Мисия Лондон", защото трябваше да прекарам зимата в едни студия в Швеция. Но това има и добри страни – всяка година съм с някаква контузия, а тази се спасих.

- Каква музика слушате?

- Харесвам британската. Като тийнейджър отраснах с музиката на "Пинк Флойд". Тя ми е от любимите групи. Също "Куин", "Дженезис" с Питър Геибриъл. След това се прехвърлих върху ню уейв, брит поп и т.н. Винаги британската култура е допадала на моя светоглед и чувствителност. Не съм го търсил, но стана така, че трябваше да снимам този филм в Лондон. Което ми бе добре дошло. Ако искам да живея в различно място от България, това би бил точно Лондон.

- Е, искате ли да живеете на различно място?

- Не. Тук се чувствам добре. Ако исках, щях да се махна. Точно моето поколение е на най-многото емигранти. Вълната след 10 ноември. Когато нещата се смениха, бях на 25-26 години. Време за осъзнат живот зад граница. Аз направих своя избор и смятам, че постъпих правилно. Не съжалявам нито за миг. Боря се за това, в България нещата да стават по-добри.

***

Димитър Митовски е режисьор, художник и продуцент
Роден е в Пловдив на 1 август 1964 г. Бил е ученик на Доньо Донев
Снимал е филмите "ФСБ" за популярната група, "Върнете заека" и "Лошият заек"
Новият му филм е "Мисия Лондон", който от петък тръгва по кината
Основател е на продуцентските компании "СИА Адвъртайзинг" и "Камера"

Стр. 18