в. Стандарт, Weekend | Мартин КАРБОВСКИ | 26.11.2011 

Преди много години интервю се наричаше нещо, което разказваше история или съдържаше в себе си цяла една философия. Днес интервю се нарича нещо, което прилича на корида, в която тези, които имат рога, трябва да бъдат разпънати на кръст и да им се жигосат топките.
Интервю беше нещо, което се дава. Днес то е нещо, което се взима, освен това може да се произведе от човек с неизмити пръсти върху стара клавиатура, запазила ДНК-то на една мастурбираща анонимност.
Преди в интервютата раздаваха морал и сентенции интервюираните. Днес това е приоритет на интервюиращите. Огледайте се – въпросите стават все по малко, констатациите – все повече.
Затова и заради Цветанка Маринова, която със страх дойде да говори при Карбовски, но после без страх обиколи всички телевизии, трябва да поставим началото на правилата за Новия вид интервю. То малко прилича на война, малко на кухня, малко на полицейско насилие и малко на телефонна измама.
Всеки, който дава интервю, трябва да знае, че журналистите напоследък не искат да чуят версия. Те искат да чуят фойерверките, които късат от пръстите на публиката. Първото и основно правило в едно интервю е, че може да лъжете. Не е добре, но е ваше право. Огледайте се – всеки ден от телевизора някой лъже. Защо, когато става дума за една лична история, да не може да се представи субективна версия? Разбира се – нормалният журналист в следващото си предаване може да покани някой да ви опровергае. Но в следващото предаване.

Войната

Всеки ден в кухнята на госпожа Журналистика текат преговори кой къде да гостува. В момента журналистите се молят на политици и звезди да им дойдат на крака. Предаванията "с гости", каквото единствено беше преди 20 години "Всяка неделя", днес са повече от 100. Гостите хитруват и поставят глупави условия. Да не говорим за това, да не говорим за онова… Хората, които отиват в студио и не поставят условия, вече изчезнаха. От една страна, хората все повече искат да скрият нещо от живота си, от друга страна – журналистите им правят номера. Хората, които отиват в телевизия или дават интервю на вестник, трябва да знаят, че реално могат да водят войната си и културно. Например – преди да излезе интервюто във вестник, поискайте да го видите. Преди да отидете в телевизия, попитайте дали ще бъдете сами и какви материали ще бъдат излъчвани по време на вашето гостуване. Примерно – Лора изненада Ванко 1 с материал на bTV отпреди десет години. Докато любезничеше с него, в един момент го зашлеви със спомени на момиче, което смята Ванко 1 за звяр, сводник и мръсник. Не коментираме какъв е Ванко, разбира се, че той е мръсник, но не е единственият мръсник в тази ситуация – коментираме, че той не знаеше за тази "изненада". Иначе Лора преди това много любезно го беше убеждавала в своята добронамереност. Войната е малко смешна. Такъв номер моят екип е правил на Кузов. Само на недобре осъден педофил трябва да се прави такъв номер. Върху осъден сводник упражнението не е същото.
Това е и войната със заглавията. Сидеров отива в една редакция, за да се кара какво са написали. При сдобряването дава интервю. На следващия ден интервюто е със заглавие: "Ще спя с когото си искам!" Това ли търсеше като ефект Сидеров? Едва ли. Но и той постъпва умно, като отива на крака при жълтите. А жълтите винаги ще те прецакат.

Кухнята

За да успокоят госта си, за да го приспят, журналистите – ах, тези сладури, правят разговора кухненски. Говорим си за мода, после за какво обичате да ядете, после как сте в кревата, после как го прави съседът, после – аха, ама вие спите ли често със съседа си?!!! Гостите трябва да поставят границата на своята кухня пред журналиста и да не го допускат повече в нея. Нека да е ясно – в кухнята на един човек винаги е мръсно. Недоброжелателният поглед винаги ще забележи петно и кирлива риза. Въпреки това ние живеем в епохата на кухненските интервюта, защото тълпата иска да види мръсните ризи на светлите личности. То па едни светли личности… Реално живеем в епохата на Анонимните срещу Излишно известните. И анонимните командват. Най-анонимни са тези, които задават въпросите. В жълтата преса дори имената им не знаете.

Полицейско насилие

Това е сериозният жълт шантаж, който има наистина голям успех. Един жълт вестник плю по Гълъбин Боевски, после производният му всекидневник плю по жена му, после на същите страници се появява интервю с майката на Гълъбин. Насилието винаги е безпринципно. То е като да се играе на лошо ченге и добро ченге. Днес ще напишем, че Боевски е престъпник, въпреки че няма присъда за това. Същото твърдение е повод да питаме майка му дали е престъпник. Жената е под стрес, бедна и смотана – ще я питаме нежно. Тя не разбира гадната игра на вестника. Основно правило в даването на интервю е да не говориш с тези, които се държат с теб като хунта на стадион. Това е като въпроса: "Вие гей ли сте? Ама наистина ли не сте? Абе не може да не сте малко гей и вие?! Ама как така не сте гей, като вестниците писаха преди време?" Днес аз мога да напиша нещо за собствениците на жълти вестници, да твърдя, че те са гейове, и после трябва те да ми дадат интервю, нали? Опровергайте бе, гейове!

Телефонна измама

Освен ако не става дума за земетресение, никога не давайте интервю по телефона. Никога не говорете с журналист приятел – особено от жълта медия. Никога не знаете дали ви записва и как ще ползва записа. Стана ми жал за Цветанка Маринова, която не знаеше дали е дала интервю за екипа на Патрашкова. Да, говорила е с една журналистка, но въпреки големия шум, в който се твърди, че има запис, никъде няма уговорка кога ще излезе това интервю. Случва се често така – на развълнуван човек му се обажда познат журналист, правят някакви уговорки, но не стигат до договореност за интервю. По време на разговора развълнуваният човек казва неща, които не би искал да бъдат интерпретирани. Това е интервю тип "телефонна измама". Трябва да се прави само на държавни чиновници, които така или иначе винаги се крият. В него фактът, че някой е говорил с някого, не означава интервю, а още по малко заглавие от сорта "абортирах от Веско". Договорете заглавието. Иначе има хора, които ще продадат всяка ваша грешка на езика. И още малко телефонна измама – същата Цветанка отива при "Отчаяните съпруги". Там вместо утешение получава два шамара – първо Патрашкова по телефона, която казва, че Цветанка лъже и е дала интервю, после редакторите набират Веско М. и правят капан и на двамата бивши съпрузи. Това договорено ли беше? Искаше ли Цветанка да говори с мъжа си в ефир точно в това предаване? Хитрини като тези убиват госта ти утре. Наистина трябва да са арсенал само за педофили.
Госпожа Журналистика забрави какво работи. Тя е дементна старица, която се опитва да се гримира като кокетка, но всъщност е телефонна измамница. Трябваше хората да бъдат оставени да говорят. Днес те се плашат – от лошо отношение, от жълти въпроси, от истината често. Един мъдрец беше казал – като не знаеш какво да кажеш, кажи истината. Не е ясно обаче кой точно журналист днес заслужава истината. Предаванията се разделиха на две – едните са официозни и смешни в лъжите си. Другите са жълти и излишни в истините си. По средата стоят Гостите. Те приличат на оредяващи маймуни в една джунгла, където операторите на "Енимал планет" са вече местното население. Днес тази статия трябваше да е далеч по-гневна. Но не би – трябва да се запази баланс между търсенето на истината и самата истина. Другото е истерия. А разликата между истерия и истина е страшна.

Стр. 10 

в. Седмичен Труд | 13.07.2011

Журналистката Цветанка Ризова избяга от шума на столицата, за да отпразнува рождения си ден на 13 юли на родното Черноморие. Скромната компания от близки и приятели се наслади на изискани морски деликатеси, разхладителни коктейли и традиционни български гозби.

- Имате ли назабравим рожден ден?

- Те са няколко. Обикновено празнувам извън София – в чужбина или на морето. Много вълнуващ беше първият ми рожден ден като майка. Тогава разбрах, че Вселената не се върти само около мен.

- Най-скъпият подарък, който сте получавали?

- Не разделям подаръците си на скъпи и евтини. Днес всеки работещ човек може да си позволи да си купи това, което харесва. Обичам момента на изненадата. Няма да забравя, когато преди няколко години ръководството на Нова телевизия и вестник "Труд" издадоха книга с моите интервюта. Тогава почувствах, че част от живата ми е опредметена.

- Най-лошият и най-хубавият момент в живота ви?

- Чувствах се ужасно, когато баща ми почина. Нищо не е съизмеримо с тази болка и скръб. Най-щастлива бях, когато се роди синът ми.

- Как ще изкарате лятото? Да очакваме ли нещо ново в предаването ви наесен?

-До края на юли съм на работа. След това ще отида до скандинавските страни и ще посетя за пръв път Санкт Петербург. Обичам зимата и хладното съсредоточено време и се надявам да си изкарам страхотно там. В предаването ще наблегнем на предизборната кампания и ще каним всички сериозни играчи, без да пренебрегваме актуалните теми.

- Любима мисъл или девиз?

- Имам много любими мисли, но се опитвам да живея съгласно поговорката: "Човек не прави това, което не иска на него да му се направи." Освен това съм убедена, че "знанието носи само печал" – колкото повече знаем, толкова по-объркани ставаме.

Стр. 2

в. Седмичен Труд | 29.06.2011

На 28 юни водещата на спортните новини по БНТ Люба Пашова навърши 40 години. Според народно поверие тази годишнина не се празнува и тъй като е суеверна, Люба се въздържа от организирането на пищен празник. Така тя наруши дългогодишната традиция на тази дата да прави щури купони с много приятели и близки. Водещата се задоволи само с компанията на съпруга си и малката им дъщеря.

- Имате ли незабравим рожден ден?

- Сещам се поне за два такива. Обикновено на моите празненства първите хора, които идваха, бяха Иван Славков и съпругата му. Отсега нататък рождените ми дни ще са малко тъжни, защото Батето няма да е сред гостите. Винаги каня колоритни личности с голямо чувство за хумор и се получава страхотен празник.

- Най-скъпият подарък, който сте получавали?

- Не ме вълнуват материалните неща. За мен е важно, че хората са ме уважили с присъствието си. Радвам се, когато за подарък получа нещо, което наистина харесвам и ме интересува. Обожавам да получавам бижута. Имам много и те са ми скъпи, но не защото струват много, а защото са незаличим спомен от любими хора.

- Най-лошият и най-хубавият момент в живота ви?

- Много тежко ми беше, когато загубих родителите си. Като всяка жена, най-щастлива бях при раждането на дъщеря ми.

- Как ще прекарате лятото?

- Още не сме решили къде и как ще почиваме. Тази събота и неделя ще направя нещо, за което отдавна си мечтая. Моят род е от Босилеград и със семейството ще се разходя дотам. Ще посетим родната къща на дядовците ми и ще се срещна с роднини, които не съм виждала от 20 години.

- Коя мисъл си повтаряте най-често?

- Когато започвам нещо ново, винаги си казвам: "Всяко начало е отчайващо трудно, но плодовете на упоритостта са омайно сладки."

Стр. 2

сп. Всичко за жената | Драгомира ИВАНОВА | 09.06.2011

- Г-жо Кулезич, толкова ли сте смела, колкото изглеждате?

- Не съм чак толкова безстрашна, разбира се. Но най-тъпото нещо на света е човек да се страхува. Защото тогава всичките му страхове се сбъдват. Не случайно в една арабска поговорка се казва "страхът изяжда душата". Има и такъв филм на великия немски режисьор Фасбиндер "Страхът изяжда душата". Така че по-добре
да не се страхуваме. От какво да се страхувам всъщност?

- Да говорите истината например?

- Човек трябва да се стреми да говори вярно точните неща и да е справедлив. Нашата професия се обезсмисля, ако не се стремим да следваме фактите и да ги коментираме справедливо. Трудно е, защото медиите у нас са прекалено обвързани с куп интереси, не винаги свързани с идеологии, а с пазар, с лични контакти, с бизнес интереси. И се оказва, че опасностите те дебнат много сериозно. По-хигиенично е да се знае има ли цензура или няма. А да се твърди, че медиите са свободни, а вътре в тях, отвъд фасадите да действат механизми, които са чисто субективни, понякога правят журналиста абсолютна мишена на лични интереси. Това е много опасно.

- Труден избор ли е да си журналист?

- Да, ама да си лекар не е ли трудно? Когато не си почтен в професията си като журналист, това коства души. В света има прекалено много красиво формулирани каузи. В живота понякога е трудно да се отстояват тези неща. Понякога е уморително, струва ти се, че няма смисъл или че публиката е прекалено безразлична и вторачена в някакви битови сензации, глупави атракции и си казваш "какъв е смисълът?" Но това е като избора, който си направил. Всеки избор ти коства много, ако е истински и го защитаваш. Така защитаваш себе си, иначе трябва да кажеш аз съм боклук, не ставам за нищо, предавам се.

- Какво мислите за младите ви колеги журналисти?

- Аз не деля хората на млади и стари. Отучих се от това отдавна. Не вярвам в линейните поколения, тези, които следват едно след друго. Вярвам в така наречените вертикални поколения. Хора от различни възрастови групи могат да си допаднат по усет, по дух, по възпитание, по интереси. И това ме сродява с 20-годишни и с 80-годишни. Как да вярвам в биологията? A3 вярвам в интересите на душата. Това ме прави близка с всякакви хора. Не вярвам, че винаги младостта е извор на страхотни идеи и че старостта винаги е старомодна

- Защо обръщате все повече внимание на духовни теми и на различни теории 3а човешкото съществуване, имате и такава рубрика, която се води от тайнствената София Тзавелла?

- Абсолютно съм убедена, че и на вас ви се струва, че нещо в света не е както трябва. Че нещо се люлеем вътрешно. Че има предчувствие за криза, която не е просто материална или финансова. Има криза в идеята ни как да съществуваме смислено. Когато поканих София да прави рубриката, се разбрахме, че и двете имаме интерес към новия тип "тайни" на неразгаданите неща. Нещата, които стоят отвъд битовото любопитство и стават все по-важни.

-Но нали не само защото са модерни?

- Не, но те стават модерни, защото има такава обща потребност. Човешка, колективна потребност да променим посоката, да потърсим други измерения на собствената си същност. Защото ни е дадено очевидно страшно много като потенциал, а той не се използва. Да черпим това, което ни е дадено от твореца и да го развиваме. Да се простираме отвъд битовия хоризонт.
Много хора се питат какво става, защо се случват такива мощни финансови трусове, които обръщат идеята за правилно и неправилно, по която живее човечеството. Хубаво е, че някои хора започват да си задават въпроси – а оттук нататък накъде, какво правим? Само да трупаме пари и материални блага, това ли е целта на човешкия живот? Или да пътуваме вътре в себе си и да откриваме нови неща. Това са важни въпроси.

- В едно от предаванията ви София Тзавелла говори с д-р Дарин Детера, който прокарва теорията, че структурата на клетките на сърцето наподобява тази на мозъка. Тогава вие се обърнахте към зрителите – да внимават какво мислят със сърцето си, а вие какво мислите със сърцето си?

- Все повече се убеждавам, че ако не се доверявам на това, което ми подсказва сърцето, винаги греша. Става дума 3а инстинкт и 3а усещания 3а света, за хората и нещата, които идват отвъд рационалните правила. Доверявам се на усета и интуицията си. Да мисля със сърцето си, означава да съм честна към интуицията си. Понякога тя подсказва опасни неща. Да се разбунтувам например, когато всички се смиряват с нещо. Да кажа "не", когато всички казват "да". Да не харесам нещо, което всички харесват, ама то да не е чак толкова много за харесване. Да се усъмнявам във видимите неща и в това, което е на фасадата. Това наричам да мислиш със сърцето си.

- За вас се говори, че сте хаплива?

- Това са готови клишета 3а хората и 3а света. Те ме разсмиват. Ако съм несправедливо хаплива, да ме захапят и мен. Впрочем хапали са ме достатъчно много. Но това е обслужване на клишета. Има едни прости правила, които е добре да не Забравяме: не прави на другите това, което не искаш те да ти причинят, недей да отмъщаваш, не бъди зъл. Трябва да се оглеждаме 3а глупостта, подлостта и посредствеността. Никога не съм употребила груб етикет и не съм казала на някого "ти си глупак", никога! Не съм клишето, което се очаква. Да наложиш на един човек клише, това означава изключително примитивно общо мислене. Не мисля, че публиката е такава. Освен това щях ли аз да стоя на екран, ако бях това клише, за което някой ме мисли. Клишето омръзва, то е досадно. Все си мисля, че не съм от най-големите досадници на тоя свят.

- Как се поддържа интересът на Зрителите и къде е границата с това водещият да заприлича на палячо?

- С достойнство и уважение към публиката. Да си интересен означава да уважаваш публиката си. Да се правиш на шут, 3а да мислиш, че я забавляваш, това означава, че нямаш достойнство и се самоунижаваш. Означава, че падаш и се навеждаш пред рейтинга. Това ми е чуждо. На публиката се натрапват неща, които я представят като клюкарска, елементарна, продажна. Цялата ни публичност започва много ясно да се дели на горница и долница. На общности, които имат все по-високи изисквания към информацията и такива, които представят света елементарно, долнопробно, вулгарно. Не можем да сме диктатори. Предлагаме темите, които ни интересуват, ако намерим съмишленици – чудесно. Внушава се на хората, че са тъпи и примитивни и се интересуват само от сексуалните задявки между футболисти и фолкпевици. Струва ми се не съвсем вярно и не е справедливо. В България не се мерят честно рейтинги и интереси. Затова в мрака се ориентираш по душата си и по клетките на сърцето си. Духът на едно общество не се измерва с интензивността на сексуалните контакти между фолкпевици и футболисти. Не че те нямат право да съществуват, но не е това, което ни изчерпва като общност. Човек не трябва да досажда с постоянното си присъствие. Трябва да има хигиена. A3 следвам собственото си усещане 3а мярка.

- А защо се карате сама на себе си?

- Ами по-добре първо на себе си да се скарам, отколкото винаги да търся вината в другиго. Ако първо към себе си се обръщам със самокритичен анализ и смело си казвам "тук сбърках, тук не сбърках" и назовавам нещата с истинските им имена, е много по-лесно след това да имам претенции към другите. Грешим непрекъснато. Важно е да можеш да кажеш – сбърках. Не е задължително да правиш публични самопризнания, да се тръшкаш. Казвам си: "бъди така добра, следващият път да не грешиш" и това е един почтен разговор според мен. Така се карам със себе си.

- Казвате, че е много опасно, ако затлъстее душата на човек, успявате ли да опазите своята?

- Опасно е, защото за това няма диета, няма хранителни режими. Всеки сам избира този режим за себе си. Аз пазя душата си. Дебна да не Затлъстея душевно. Поддържам любопитство в себе си и желание да правя нещата по-добре, да не се предавам след временните неуспехи. Да не слушам ругатните и обидите по свой адрес, които често са продиктувани от желанието да уязвиш някого само защото той се стреми да бъде различен или да пази хигиена в душата си

- У нас като че ли се смята, че една жена над 40 не може да търси щастието си?

- Примитивна работа. Това е гледната точка на мутрата. Скоро се смях лошо на един виц, в който някаква видна мутра била убедена, че жената живее до 18, защото той, представи си, може да я консумира само до тази възраст. Ако не се засмееш на такова нещо, трябва да се разгневиш много, защото това е човекоподобно създание, типаж, който диктува усещането за царуваща простотия, консумира жената като парче месо. Той определя продължителността на женския живот само защото неговото маймуноподобно съзнание я възприема като обект 3а собственото му телесно удоволствие. Това е триумфът на явлението, наречено чалга. Ако такова е отношението към жените в нашето общество, жалко 3а това общество. Откъде накъде някой със своя долнопробен ум ще ми каже аз до каква възраст съм годна да функционирам. Приемам моята мисия на журналист именно в този смисъл. Без да дразня другите и да ги обиждам, напротив, ще ги вдъхновявам, че животът продължава, че може да си готина, да си женствена и активна толкова, колкото пожелаеш, а не колкото ти нареди някакъв чобанин с гега.

- Какво се случи в нашата страна?

- Случи се това, че законността отстъпи. Оттам нататък очаквай всякакви безобразия, включително и това хора да бъдат дисквалифицирани по възрастов признак и оскърбявани. Господстват всякакви публични взаимоотношения, антикултурни, продиктувани от идеологията на мутрите.

- Как се справяте с лошите мисли?

- Негативните нагласи са като досадни мухи. Пъдя ги от себе си. То е като душевна гимнастика. Трябва да ги премахваме, защото те ни пречат да сме пъргави, активни и ведри. На мястото на лошите мисли какво идва? Чувството на радост. Стремя се непрекъснато да съм радостна. Ето в тази минута се радвам, че съм жива, че небето е прекрасно, че има облаци, че има слънце, че има пролет, че листата са зелени и ухае на акации. Да се радваш на малкото, ей сега в живота си, това е невероятно умение.

- Казвате на дъщеря си "дишай леко, детето ми", на какво искате да я научите с това?

- Има един разказ на един прослувут руски писател, носител на Нобелова награда – Иван Бунин. Разказът се казва "Леко дихание". Това леко дишане е свързано с едно невероятно елегантно и хубаво момиче, в което всички са влюбени, Защото то диша леко. Върши нещата леко, не е обременено със страхове, с комплекси, от правила, които пречат. Това имам предвид под леко дишане. Да си лек, да успяваш да се издигаш над елементарните трудности, над спънките, които така или иначе съществуват. Да си ефирен. Дъщеря ми вече е голяма, пожелавам си аз да се уча от нея.

***
След години работа в различни телевизии, писане по вестници и правене на документални филми, кинокритичката Люба Кулезич като че ли намери мястото си в TV7, където води свое предаване "Насреща Люба Кулезич". В него тя е променена, някак по-мека и занимаваща се с интересите на душата. Изглежда още по-неуморна да търси истината.

Стр. 46-47

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 02.06.2011

Медийният фест MEDIAMIXX се открива днес в курорта Албена и ще продължи до 4 юни. Експертите от сферата на рекламата и медиите ще имат възможност за срещи, където да обменят идеи и контакти. По тези въпроси разговаряме с Георги Кузмов, изпълнителен директор на MEDIAMIXX FORUM 2011:

Господин Кузмов, коя е голямата тема на форума и посланието, което ще излъчите, извън обявения слогън "Елате да се преброим след кризата"?

Слогънът изразява желанието да се съберем, за да видим кой как е преминал през кризата, кой е оцелял, какво прави. Темата няма да бъде една, форумът ще има многообразие и полинасоченост. Първия ден ще дискутираме под мотото "Медии и избори". Очаквам, че панелът "За темите, личностите и политиките през последните 20 години" ще бъде изключително интересен. Бих искал да откроя и модерните теми, сред които са "Дигиталното мастило", "Блоговете – новите медии" и "Крос медията – временно увлечение или сериозно бъдеще за медиите". Разбира се, в рамките на MEDIAMIXX FORUM 2011 сме поставили акценти и върху още изключително важни теми за всички нас – продуктовото позициониране и финансирането на медиите.

Какво ново ще съчетаете с традицията в тазгодишното издание?

Запазваме формата на срещите в Албена, защото освен състезателната част и конгресните панели, винаги най-важното са били неформалните срещи, когато вечер с конкурента си можеш да изпиеш питие, или неформално можеш да обсъдиш новите си проекти с партньори. Ще връчим три награди, като така ще спазим традицията от последните три години. Те са специални и не са предмет на журиране. Едната е за най-голяма инвестиция през последната година, другата е за прозрачност и свобода на медиите и третата е крос-кънтрис, която е израз на подкрепата ни за развитието на междудържавните отношения.

Подробности за самия форум?

Форумът тази година е по-български, защото не сме канили чужденци. Има лектори, които ще се включат чрез видеовръзки от Ню Йорк, Лондон и Виена, като така ще вземат пряко интерактивно участие по време на крос медийния панел, воден от Никола Антонов. Това е човек, който е минал през всичките позиции в Ройтерс, и той ще разговаря на живо със свои колеги от цял свят на тема "крос медия". Ще имаме и френско участие в дискусията по време на панела "Политическата реклама", на който модератор е Михаил Михайлов. В него един от ракурсите е как се прави реклама, особено в контекста на избори. Отправили сме покани и към посланици, като международното присъствие ще бъде изключително силно и по време на т.нар. кабелна среща, която се провежда традиционно в Албена по време на МЕDIAMIXX. Там почти всички водещи канали изпращат свои емисари, които ще присъстват на срещата на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори БАККО – (Новата асоциация правоприемник на АБКО и тв "Клуб 2000").

Изборите ще провокират ли според вас предизвикателства пред медиите?

Хората са свободни да гледат различни телевизии и да четат различни вестници, да се вглеждат между редовете, за да сглобят пълната картина. Не виждам нищо страшно в това да се прави ПР в медиите. В целия свят той е платен и целта е да популяризират конкретни идеи или хора. По-лошото е, когато започват да се взимат пари, за да се прави лош ПР, или да нападаш хората и да съсипваш определен бизнес.

Бъдещето на крос медията?

В цял свят крос медията е странно понятие и означава много различни неща. Това, което ние влагаме в него, е трансформацията на един медиен продукт – как той преминава в интернет, в мобилен телефон и в радиоформат. Това е крос медията, която ние планираме да оценяваме от следващата година, и нашият конкурс да бъде поставен изцяло върху тази основа. Никоя от печатните или електронните медии няма да остане сама и да се налага да оцелява сама. Тя просто ще трябва да разчита все повече и на другите медии. Цифровизацията променя съдържанието по посока на това всичко да бъде по-практично и лесно.

Как гледате на състезанието между информационните потоци в интернет?

Все повече новини тръгват от социалните мрежи и блоговете, които в извънредни обстоятелства успяват да бъдат по-бързи от сериозните медии. Блоговете за мен са крахът на медийните продукти. Те по някакъв собствен начин ще се саморегулират. Мисля, че там прилагането на регулация е неразумно. Лично аз избягвам да чета анонимни блогове или такива, които са крайни в позицията си – прекалено критични или възхваляващи. Потребителите сами ще избират своята платформа, която да им предоставя съответната информация.

Коя ще е новата форма на комуникациите като продължение на новите технологии?

Забелязвам, че все повече младите хора не гледат телевизия – съдейки и по предпочитанията на дъщеря ми. Новата генерация все повече консумира съдържание по формулата – гледане на всичко онова, което пожелаят, и то във времето, когато го пожелаят. Това е нещо, с което трябва да се съобразяваме и да отчитаме, че се случва в обществото на медиите. Това е новата тенденция, модерният начин на живот, в който хората живеят много бързо и нямат време да чакат, за да получат информация. Тази година наблюдавам нещо много интересно. Една трета от лекторите са страшно млади. Така, на тазгодишното издание на MEDIAMIXX се оказваме в една интересна и нова позиция – по-младите до показват на по-възрастните посоките и бъдещето пред развитието на медиите. И на мен това определено ми харесва!

Каква е ролята на рекламата в ерата на дигиталните медии?

Рекламата ще бъде в центъра на вниманието на панела, организиран от SIGNCAFE, като фокусът е в продуктовото позициониране и финансирането на медии. В рамките на последната година този маркетингов инструмент все повече започна да се налага в България, виждаме неговото приложение и в сериалите. Професионалистите залагат на силата на въздействие на този подход на търговско послание към аудиторията все повече, а това само по себе си е интересно.

Извън MEDIAMIXX FORUM 2011, доволен ли си от развитието на проекта ви "Денис и приятели"?

Бих казал, че той все още е в развитие. Смятам, че три месеца от стартирането си успя да постигне заложената формула в концепцията и нещата и сетивата, които да трябва да докосва. Проектът за мен е интересен, защото идеята му е наистина кауза. Мисля, че трябва да има алтернатива на чалгата и на това поведение въобще. Срещу чалгата трябва да се действа по същия начин, и то с нейните методи – агресивно и екстремно. Едно от достойнствата на предаването е, че в "Денис и приятели" сме заложили и се показват нови и непознати хора в национален ефир, а не са обичайните 60 човека, които зрителите познават до болка и обикалят през всички медии. Бих искал да добавим още щрихи – повече видеа, повече нощта като присъствие и повече от мъжкия стил и идеи.

Стр. 15

Оригинална публикация

в. Седмичен Труд | Таня ПУШКОВА | 25.05.2011

Топжурналистката Маргарита Михнева е родена е София. През 1974 г. завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". След дипломирането си е разпределена като прокурор в Търговище, но никога не е работила като юрист. Явява се на конкурс в БНТ за редактор-водещ на тогавашната Втора програма. Тя е един от първите разследващи журналисти в България. Уволнявана е 8 пъти от различни телевизии. От2000 г. работи в Канал 3, където и до днес води авторското си предаване "Неудобните". 10 години е работила и в "Таунус филм". Член е на Интернешънъл прес институт във Виена. Има много журналистически награди от чужбина и нито една в България.

- Маргарита, и в предаванията си, и в живота често питаш:11 Каква е тази държава?" Толкова години не намери ли отговора?

- Разбира се, че имам отговор. Държавата е такава, каквато си я направи народът. С годините започнах да се съмнявам в ония качества на българина, в които ни възпитаваха, че той притежава. След 10 ноември, когато отидох да работя в Германия, се разби представата ми за трудолюбието, честността и гостоприемството на нашия народ. Това обаче, което най-много ме разочарова е, че българинът не иска да е щастлив – той ходи на избори между другото, работи с неудоволствие, спи тревожно, яде надве-натри, негативен е.- Имала ли си случаи, в които да си доволна от свършената работа като журналист, или най-често става така: "Като си пееш, Пенке ле, кой ли те слуша!"

- На мен ми беше по-лесно да работя в годините на Тодор Живков. Парадоксалното е, че точно по времето на социализма имаше изключително интересни и ярки личности в българската журналистика. Аз пазя архивите си от 1974 г. с предавания и трябва да ти кажа, че има такива, които и днес биха се гледали с любопитство. Това са документи на времето. Питам се как в ония години успявахме да се промушим през иглените уши на цензурата и да правим това, което искахме. Но големите журналисти в България по времето на соца не бяха ментета, не обслужваха определени хора, не бяха любовници или деца на големци – нека спомена Георги Стойчев, Димитър Езекиев, Николай Конакчиев – днес младите дори не ги знаят. Парадоксално е, че днес пресата и медиите са много по-успужливи спрямо партии или политици.

- С какво си обясняваш това?

- Защото днес се кланяме на няколко господаря, докато преди 10 ноември – само на един. Тодор Живков не беше глупав човек и той умишлено създаваше опозицията в България, с негова благословия в БНТ тръгнаха "Актуална антена", моето предаване "Труд, интереси, закон" – целта беше да се отпушва народното недоволство у дома, пред телевизора. Живков беше без образование, но беше гениален селски манипулатор – нещо, което никой не може да отрече. Днес е почти невъзможно в телевизия или медия да пуснеш материал, който да критикува твоя собственик ипи неговово обкръжение! Можеш ли например в БНТ да критикуваш властта? Тя може да е обществена телевизия, но в момента е най-нискорейтинговата медия, защото няма предавания с позиция, а какво е журналистиката без позиция?! Тези дни научих, че бюджетът на Министерството на транспорта е 50 млн., а за обществената телевизия се дават 55 милиона народна пара.

- Искаш да кажеш, че днес журналистиката е беззъба?

- Не, не е беззъба, но повечето журналисти пускат в медията това, което би се харесало на собственика й. Защо в Германия например журналистиката е по-смела – защото зад различните медии стоят различни собственици, с различни политически възгледи и в този букет от мнения можеш да се ориентираш каква е истината.

- Наказвали ли са те за някое твое журналистическо разследване?

- Много пъти. Но за съжаление днес разследващата журналистика е непознат жанр за повечето от младите колеги, защото той е неудобен. Вероятно ме взеха на работа в Канал 3 тъкмо заради моята опърничавост, за да печелят рейтинг, но ако собствениците на Канал 3 приклекнат пред някоя политическа група, аз веднага ще бъда изхвърлена.

- Маргарита, колко пъти си уволнявана и съдена?

- О, аз не искам да спекулирам с тези неща. Но това, което правя, е въпрос на характер и натрупан житейски опит. Ако тези изпитания ми се бяха случили преди 10 ноември, сигурно щях да се предам, защото никой не може да издържи на този тормоз. Парадоксалното е, че всичките проблеми, свързани с професията ми, се случиха по време на демокрацията. През социализма бях уволнявана два пъти лично от Тодор Живков и назначавана отново пак от него.

- За какво те уволняваха?

- Тодор Живков ме уволни от телевизията за два случая. Първият – заради репортаж за един милиционер дерибей от с. Светлен. Направих го по сигнал на Радой Ралин и поета Борис Христов. В деня, в който репортажът трябваше да се излъчи по "Панорама" /февруари 1989 г./, дойде светкавично писмо от ЦК на БКП да не бъда допускана до телевизията и в репортажа да не бъдат споменавани имената на Радой Ралин и Борис Христов.

- Може би тогава си преброи приятелите.

- Какви приятели, аз имам малко приятели, имам много познати. Тъкмо хората, в които се кръстех, ми забиха най-големия шамар. Вторият репортаж, за който ме уволниха, беше за селското стопанство, за едни закупени скъпи пестициди, с които трябваше да убиват вредители по растенията, а те поразяваха и птиците. Разкрих корупционна схема в Министерството на земеделието. Заснех смъртта на птиците и тогава шефът на пресцентъра на МВР – ген. Орманков – ме извика на разпит. Пак ме уволниха.
Журналистиката ме разболя

- Значи демокрацията те завари в БНТ?

- Точно така, и последваха още 6 мои уволнения от всички правителства, чието интереси бях засегнала. Всички до едно: на Иван Костов и последното – от тройната коалиция. През годините на демокрацията в БНТ бях уволнена веднъж от Хачо Бояджиев, веднъж от Иван Попйорданов. В Нова телевизия се получи същото, а в bTV уволнението беше съпроводено с криминално отмъщение – заплаха за заливане със сярна киселина. Последното ми предаване там беше на 10 февруари 2003 г. Когато излязох от телевизията, ми се обади глас, който ме заплаши: "Сега ще те залея със сярна киселина!" Веднага се обадих на Бойко Борисов в МВР. Благодарение на него беше издирен човекът, който се обади – никога няма да забравя името му, казва се Александър Стуканьов. Но случаят беше потулен.

- Как издържа?

- Ако бях по-млада, сигурно нямаше да мога да издържа, но всичко това ми се случи в по-зряла възраст. Но пък тогава ми се стовариха и сериозни болести. Аз се разболях от журналистиката – в истинския смисъл на думата. Само като изслушвам хората, аз се превръщам в кошче за душевни отпадъци. Всеки ден ми’се обаждат минимум по 20 души, които изливат негативна енергия върху мен и споделят тежките си проблеми.

- Получавала ли си някакви журналистически награди?

- Да – в Германия, Австрия и Швейцария, но не и в България. Мен никога не са ме канили на тържества на телевизията. Аз не съм член на СБЖ. С възрастта не ми пука и продължавам да правя разследваща журналистика.

А знаеш ли, парадоксалното е, че съм уволнявана и съдена, защото съм един от малкото журналисти, които четат дела. По време на съдебните процеси ми запорираха къщи, обвиняема беше и дъщеря ми… Слава Богу, спечелих всички дела. Сама жена съм и се боря.

- Върху какво работиш в момента?

- Сега чета дело 2340/1962 г. за къщата, в която навремето са живели Иван Славков и Людмила Живкова на бул. "Васил Левски" 79. Собственикът Добри Минов – виден български фабрикант – е бил убит в Държавта сигурност, след това е хвърлен от последния етаж на къщата, за да се имитира самоубийство. Известно е, че в къщата на убития Минов живееха само партийни величия, без да са платили една стотинка, настанени там от Политбюро на ЦК на БКП заради "заслуги" към Партията. Чета и разсекратените дела за Народния съд, от които май някои хора вместо герои ще се окажат абсолютни убийци. Ние нищо не знаем за периода от 50-те до 60-те години. И друго, помниш ли как през края на 89-а Ахмед Доган се яви пред Парламента, слезе от черен джип и каза, че поема ангажимента пред своите братя -турците, да им върне имената. Оказва се, че ден преди това ЦК на БКП вече е гласувал това решение. Като прочетохме досиетата на активните борци и членове на Политбюро в разпитите пред Гешев, също разсекретени тази година, разбирам кои са Тодор Живков, Цола Драгойчева и Пенчо Кубадински. Сега чак си обяснявам защо тези двамата, пък и други от Политбюро, са били толкова послушни пред Тодор Живков – той просто е знаел много неща.
вярвам във възмездието

- Вярваш ли във възмездието?

- Да, всеки който е правил мръсотии, един ден получава наказанието си.

- Може ли да се каже, че журналистиката ти отне личния живот?

- Абсолютно. И не само личния живот, а и здравето. В личен план останах сама, защото мъжете не обичат силните и независими жени. Развам се обаче, че животът ме подложи на тежки изпитания, които ме калиха.

- Срещна ли голямата любов?

- Всеки човек вярва, че голямата любов ще дойде. Имах една силна връзка с чужденец.

- Беше ли богат?

- Да. В Германия, Австрия и Швейцария не можеш да забогатееш от това, че си бил партизанин, или от политика. За съжаление този човек си отиде от този свят преди 13 години. Имам сложен и драматичен личен живот. А можеше и да не е такъв, ако бях послушна женичка до някой мъж. Дори и когато имах връзка с австриеца, аз не се кротнах, а точно тогава направих най-силните си журналистически удари.

- А какво става с дъщеря ти?

- Завърши в САЩ, където се самовъзпита да се състезава, да живее без връзки и привилегии. Сега живее и работи в Швейцария. Там хората са трудолюбиви и затова просперихаха. Нещо, което мечтая да се случи и в България.

Стр. 11

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 17.03.2011

Искаме да насърчим куража на колегията да отстоява свободата си, за това учредихме "Наградата за телевизионна журналистика Св.Влас". Това каза Иван Гарелов по повод инициативата на "КРЪГ 11". Според Гарелов призът ще провокира дебати в гилдията по отношение на качеството, съдържанието и отстояването на стандартите "Сериозната политическа журналистика е сведена само до шоу. Като че всичко започва да има определена цена – изказването на мнение, отстояването на позиция, участието в дадено предаване. Все по-голяма беда е налагането на поръчки през медиите. Втората опасност се крие в това, че заради конкуренцията, комерсиализацията подчинява масово медиите. Всичко онова, което привлича вниманието на зрителите, се използва без никакви скрупули, без оглед на продукта. И в битката за вниманието на зрителите интересите на обществото остават на заден план. През медиите вече тотално се замърсяват и подменят ценностите", заяви Гарелов.
По отношение на златните правила и принципи в журналистиката, той изказа тревогата си, че изградените традиции през годините все повече се използват като параван, та журналистите да не заемат позиция. "Наблюдава се все повече тенденцията да има едно показно съпоставяне на мнения и позиции, което е необходима толерантност, но мисля, че така медията изгубва своята позиция. Важно е да подкрепим онези, които имат куража да надскочат другите и да стигнат по-далеч в дълбочина в работата си", заяви Иван Гарелов.
"Наблюдавам тв продукции, в които определени хора и позиции се сблъскват и съпоставят само с идеята за предизвикване на разгорещен спор в студиото. Да се радваш на скандала и на
"високия" рейтинг – какъв е смисълът от това? Освен че е шутовско и забавно, каква е истината, която изплува?Стигнахме до положението, че сериозната политическа журналистика е сведена до шоу", казва Гарелов.
Необходими са все повече алтернативни инициативи на монополизираната тв критика, които да провокират и оценяват добрите и лошите постижения в родния ефир, е категоричен Гарелов. Той е на мнение, че хора, които имат интереси в медиите, не би трябва да пишат критика. "Човек трябва да има три качества, за да се занимава с журналистика – да бъде смел, да бъде честен и да бъде мъжествен, за да отстоява първите две", шеговито коментира той.

Стр. 15

Оригинална публикация

в. Дума | Веселка ВЕНКОВА | 14.03.2011

В петък председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов застана в БТА пред около петнайсетина репортери, фотографи и оператор на БНТ, за да коментира резолюцията на ЕП от 10 март за свободата на медиите в ЕС. Той се опита да обясни защо България е сред страните, в които медийният плурализъм и свобода на словото предизвикват сериозната загриженост на евродепутатите.

- Сам сте днес, г-н Лозанов, смятате ли, че електронните медии са по-застрашени от липсата на свобода на словото и плурализъм?

- Сам съм по чиста случайност, не се доразбрахме с "Пресклуб". Очаквах това да е дебат, на който ме канят, а то се оказа форма на пресконференция. Тук съм не защото електронните медии са по-застрашени. Напротив, смятам, че ситуацията при тях винаги е била по-добра, макар да става дума за голям бизнес, а телевизиите особено са такъв. И има подобен аспект в претенцията на ЕП, макар че самата Резолюция от 10 март е до голяма степен политически акт и е приета на базата на политическо противоречие, вижда се от гласуването й. За попадането на България в този списък пък е имала значение изнесената от български евродепутати вътрешна информация.

- Няма да отречете, че има "нужда" от притеснения, нещата вървят към ограничаване на свободата на словото. И "Репортери без граници" ни преместиха с 13 места назад. Вече сме на 71-во.

- Променят се нещата. Изискват се нови мерки за защита на свободата на словото. Ще има нова директива очевидно и смятам, че й е време. Не толкова, и не само за България, колкото въобще за Европа. Много се промениха условията от първия демократичен бум, така да се каже, представите ни за свобода на словото. Тя сега е много повече свързана с регламентиране на конкуренция и бизнес, на пазари. Дойдох тук, за да кажа какво става с подготвяния закон за аудиовизуалните медийни услуги, защото ние вече работим в посоката, по която ЕП възложи на Европейската комисия да подготви директива.

- Извън ролята ви като председател на СЕМ какво е личното ви мнение по темата?

- Има няколко основни проблема през прехода, които така и не уредихме никога – въпроса за праговете на концентрация, за автентичен стабилен модел на обществените медии и мисията им, която досега не стана ясна. Прозрачност на собствеността, гарантираща плурализма. Има много сериозни теми, които трябва да решим, за да гарантираме свободата на словото. Ние все още си я представяме като моментен скандал, а тук става дума за цялостни процеси.

- Защо не ги решаваме, щом са в ръцете на медийната гилдия и експертите й?

- Напротив, изискват и политическа воля, а тази управленска гарнитура демонстрира готовност за това. Доколко ще се приеме подготвяният закон, не знам?

- А как противодействат медиите на партийния "картел"?

- Аз не мисля, че битката на медиите основно трябва да минава през битка с политическите сили – това е един аспект само. Основно трябва да минава през собствената й регулация и способност да усвоява своите принципи и права.

Стр. 5

 сп. Журнал за жената | 03.03.2011

Екранните превъплъщения на една от най-нашумелите ни млади актриси Елен Колева са многобройни. Като "шивачка" взе наградата "Актриса на 2007 г", после я видяхме в образа на сервитьорката София в сериала "Забранена любов". Сега съдбата й поднесе нов кулинарен сюрприз – тя е водещата на кулинарното състезание Lord of The Chefs no bTV.
В следващите три месеца, когато ще се излъчва предаването, синеоката чаровница ще усвои тънкостите и в това изкуство: "Грехота е, когато имам такива майстори до себе си, да не науча куп кулинарни рецепти и да ги прилагам", сподели актрисата, която засега е царица в готвенето на бъркани яйца, миш-маш и спагети.

Съгласна ли си, че любовта на мъжа преминава през стомаха?

- Моят партньор оценява моментите, в които съм изпълнена с кулинарно вдъхновение. С голямо желание му готвя това, което умея, но го правя, когато има добро отношение към мен. Любимият ми знае, че ако удари по масата и изкрещи: "Я, сготви!", няма да го сторя. Такъв характер съм.

Как прие новината, че ти си водещата?

- Приемам го като огромно предизвикателство. Зарадвах се, че ще работя с екипа на Слави и ще се докосна до тези сценаристи. От тях мога да науча много, което ще ми помогне в професията.

Стр. 46

в. Седмичен Труд | Жени КОСТАДИНОВА

До обяд Георги Крумов гледа близнаците си, след обяд пътува из страната да снима филми

В българския тв ефир най-после се появи нещо различно! Канал, който не се интересува от клюки, сензации, силикон, чалга и прочее формати, водещи до масово оскотяване и затъпяване. Телевизия Туризъм – TBT – е позитивна, посветена изцяло на България. Излъчва 100 процента авторски предавания – всички филми и материали са снимани специално за нея. Преди старта на медията 4 години екипът прави филми и клипове, подготвя своята продукция, пътувайки из всички кътчета на страната. Мотото на TBT е "Виж България".
Телевизията показва уникалната българска природа, най-красивите маршрути, богатата ни история и култура, мистериите и легейдите ни. В програмата има специално място за семейните пътешествия, приключенския дух, различни изследователски и фотографски експедиции. Чрез "Телевизия Туризъм" зрителят, зажаднял за нещо красиво и смислено, ще види изумителната ни дива природа, ще разкрие много тайни от миналото, ще си припомни древните обичаи и традиции. Всяка събота и неделя се излъчва по един документален филм на интересна тема: например "101 мъже" разкрива как в с. Врачеш живеят сто души с еднаква професия (оъчвари), "Вино в кърпа" проследява тайните на истинското вино, правено някога в днешен Асеновград от сорта "станимашка лоза".
За качеството на филмите на ТВТ говори фактът, че още преди да бъдат излъчени в ефир, са носители на Гран При и първи награди от международни и национални кинофестивали за туристически филми. Продуцент на ТВТ е бившият кукувец Георги Крумов, който беше автор на предаванията "Мрежата" и "Наслука" по БНТ. Освен че се е заел с патриотична кауза, Крумов е и отдаден татко на две близначета, чакани дълго и дошли на бял свят с благословия: Ева и Жорко. Не е за вярване, но всеки ден таткото гледа малките до обяд и тръгва на работа едва след 12 часа.

- Г-н Крумов, как се роди ТВТ?

- Обичам да пътувам и преди 2005 г. живеех със съзнанието, че познавам България. Така се случи, че бях поканен за проджект мениджър на 10 филма от типа "Най-добре направено в България". Оказа се, че не знаех нищо за Ивановските скални манастири, за крепостта Червен, за Глухите камъни и много други места. Това, заедно с абсолютния недостиг на истински документални филми за българските природни и други феномени, ме наведе на мисълта за създаването на телевизия за туризъм.

- Чрез кой кабелен оператор се излъчва ТВТ?

- Доста са вече: има ни във всички големи градове чрез мрежите на "Близу" (бившите "Евроком" и "Кейбълтел"), а и малко над 20 други кабелни мрежи ни излъчват засега.

- Възможно ли е в родния ефир да просъществува некомерсиална телевизия? С гол идеализъм и патриотизъм нищо не се получава…

- Трудно е наистина. В разгара на кризата миналата година всички приеха тръгването на нов тв канал с огромна изненада и скептицизъм. Ние обаче работим повече от 5 години, за да създадем програмата си, без да ползваме чужди аудио- и видеопродукти. Много ми беше приятно това начало, но съзнавам, че истинската работа едва сега започва: селектираме нови теми за филми и поредици, търсим контакти с хора от бранша на документалното и научно-популярното кино по места в България, мислим за съвместни проекти с хората от туризма и киното.

- Кой ви подкрепя финансово?

- Засега обемът на приходите от реклама е малко над критичния минимум, но това е нормално. Все пак на този така наситен откъм телевизии пазар е трудно да бъдеш забелязан. Но вече сме обект на интерес с нашата уникалност и позитивизъм и вярвам,че скоро ще връщаме рекламодатели.

- Напипвате ли вече зрителската си аудитория?

- Да, гледат ни хора на различна възраст, с различни интереси – имаме фенове сред младите, които са почитатели на екстремния туризъм, сред възрастните планинари, зорко бдящи да не объркваме имената на хижи и маршрути. Някои харесват кулинарните ни открития или ловно-рибарските похождения. Трети с удоволствие гледат забравените в други телевизии импресии от най-красивите места в България.

- Хората, свикнали да гледат шоу, риалити формати, предавания, в които преобладават разголени деколтета и плосък хумор, ще превключат ли на вашия канал?

- Ами тези хора не са нашият таргет. Нашите зрители са онези, които обичат България и се гордеят с нея, онези, които искат да научават повече за достойнствата й и които са решили да останат в нея. Вярвам, че всички печелим от показването на красота и уникалност. А страната ни е прекрасна! Имаме стотици филми, предстои да направим още стотици. Темата "България" е неизчерпаема.

- Да не се окаже твърде елитарна ТВТ…

- Силно се съмнявам. Миналата година поканихме 50 човека с различни професии, мироглед и разбирания в едно предварително представяне на нашата телевизия. Оказа се, че тези хора без изключение харесаха направеното от нас. Всеки втори от тях каза: "Браво, бе! Откога чакам такава телевизия!" Или: "Ей, най-накрая някой се сети, че това е нужно и на нас, и на Европа, и на света!" Чувствах се удовлетворен след такива признания.

- Имате ли амбиция да покажете чрез ТВТ България и на света?

- Надявам се скоро някой да забележи нашите усилия и да разбере, че това, което правим, е прекрасна реклама за България. Още повече че скоро пускаме програмата си на английски, а сега върви и превод на руски език.

- Оптимист ли сте, че България ще я има и след 50-100 години? Че близнаците ви, които са едва двегодишни, няма да напуснат един ден България?

- Вярвам в това, че ще има България. Колкото до децата… Дано всички българи успеем да направим така, че децата ни да искат да остават тук, да се гордеят с родината си. А отвън – да идват тук да работят и да творят, откривайки България като уникално кътче от Земята.

Стр. 15