сп. Тема | Милена ДИМИТРОВА | 26.06.2011
Студентите по журналистика, които днес не знаят кой е Чърчил, утре ще насаждат на аудиторията ценности ала Елочка Шчукина за радост на политиците
Ако имаше откровен министър, който да се отбие на конференцията "Образованието на журналисти", организирана наскоро в София от Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер", щеше да признае колко пречат на всяка власт грамотните репортери и коментатори. Само че в залата в "Арена ди Сердика" не се появиха държавници. А и надали днес има шанс да се срещне такъв разкрепостен политик, какъвто е бил сър Уинстън Чърчил. Когато навремето се запознал със Съмърсет Моъм, той веднага му предложил: "Виждам, че сте способен оратор и пишете добре. Хайде да се споразумеем: аз няма да ви преча, а вие няма да сте ми опозиция."
През последните десетина години въпросът за журналистическото образование у нас съзнателно е избягван. Кризи, избори и политически интереси оправдават пренебрегването му. Не е добър вкус медиите да излагат свой проблем, вместо да си вършат работата и да информират.
Образованието обаче остарява по-бързо, отколкото се развиват новите технологии и новите платформи за социална информация. Професията репортер все още е престижна, но, уви, ниско платена. Издателите са на сметка от по-слабо грамотна и поради това евтина и по-лесно заменяема смяна от държачи на микрофони, пишещи под диктовка, с понятиен и речников запас като на Елочка Шчукина (няма да им обяснявам тук коя е).
В Америка медийна теория и практика се учат в престижни университети. В Германия, както припомниха лекторите, издатели заедно със синдикатите откриват школи за наставничество при добри журналисти. В съседни страни в Югоизточна Европа преподаването на PR и комуникации върви в един "разряд" с философията, психологията и социалните науки. В Сърбия искат от абсолвентите по журналистика да са талантливи, да са натрупали теория и познания за световната медийна материя, вещо да пишат новини и да са убедени, че са журналисти само когато не си изкарват парите с друго – когато не го съвместяват с реклама или с каране на такси. В Хърватска пък журналисти стачкуват от трийсетина дни, само че издателите не се тревожат. Вестници излизат и с "карашък" съобщения: чист PR, преписани сензации. Ама и така се продават -винаги има глад за информация.
Да ограмотиш журналистите на което и да е общество е по-важна мисия, отколкото да обучиш политиците му. Във властта има мандати и колкото по-преходна е тя, толкова по-добре е имунизирана срещу корупция. В демокрациите журналистиката е призвана да опонира на всяка власт – докато не я опитомят, подчинят или подкупят. От древна Елада досега няма, не е измислен и не съществува по-добър социален механизъм от медиите за контрол върху властта между изборите. Ако, разбира се, новинарите имат условия и съвест да изпълняват призванието си. Затова са толкова важни професионалната етика и гаранциите за свобода на словото като "майка на всички свободи.
През март 1946 г. Чърчил отива в Америка. Връща се символично към корените си, тъй като майка му била красавица с индианска кръв, която прекосила Океана, в Париж си намерила британски аристократ за съпруг и му родила синове. В американския град Фултън в щата Мисури Чърчил произнася прочутата си реч за Желязната завеса, спусната след Втората световна война. Речта прозвучава в Уестминстърския колеж – в средата на "царевичака", където англичани преди стотина години са открили школа по образа на Уестминстър с мисия да образова американските политици. "Студентите по журналистика имаха да напишат текст по случай 65-годишнината от речта на Чърчил във Фултън. Само че нито един студент не знаеше кой е Чърчил. За Фултън не ги и питах", оплака се доц. Тотка Монова, декан на факултета по журналистика и масови комуникации, и повдигна булото на тъжната до срам реалност на академичното медийно образование. Под ключ и под охрана е студийният комплекс във ФЖМК, в който може да се записват и да се излъчват предавания за националния ефир. В него са инвестирани 3 млн. лв., но трябват още 200 хил. лв., за да завърши ремонтът и общината да позволи да се ползват и горните етажи на сградата на факултета. Нямало скоро да отворят библиотеката, която отдавна не работи.
Студентите също се оплакаха от академичното тяло: все по-дълбока пропаст ги разделя от професорите им, занимавали ги с контент-анализ на стари вестници, не обърнали внимание на студентския фестивал "Журналистика 6 1 калория", не уважавали усилията им… Според Орлин Спасов, който е асистент от ФЖМК и изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация", работодателите искали евтина работна сила и виновен за некачественото образование бил медийният пазар. Той корумпирал младите хора, бил изкривен и ги държал далеч от стандартите в професията.
Само че катастрофата има по-дълбоки корени. Доцентската заплата е 370 евро на месец и преподавателите са принудени да се издържат и с друго, вместо да се посветят на изковаването на таланти като Димитър Найденов, Йосиф Хербст или Опра Уинфри. Учебната програма е същата, каквато е била преди три години, а това е най-престижното и първо у нас висше образование по журналистика.
Немалко професори нямат интернет вкъщи
не си позволяват парно през зимата, нито да купуват нови книги. "На трима даже разписвам разрешителни да живеят в студентските общежития, не им стигат средствата за квартира", въздъхна деканът. Основната грижа на академичното ръководство е да осигури средства за заплати, каза още Монова.
Една добра школа по журналистика не само обучава следващата смяна в професията, а генерира и наука, отбеляза проф. Миролюб Радойкович от Белградския университет. В Софийския отдавна не се е чувало за професорски труд с истински полезни изследвания, а не със съчинен принос като за пред покойната ВАК, присмиват се студентите. Как обаче 1300 възпитаници и стотина преподаватели от ФЖМК да погребат ненужната вражда, подклаждана от безпаричието и от страха, че утре няма да има работа и за едните, и за другите? Как да се случи това, ако няма поне обществено признание за труда и на едните, и на другите? "Трябва да се презареди журналистиката," предложи Матиас Барнер, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", като се опря на модерния термин re-load.
Възпитаничката на ФЖМК Дарина Сарелска, която е изпълнителен продуцент на бTV, се удиви защо факултетът не се адаптира и защо не произвежда кадри за телевизионните занаяти – оператор, монтажист, продуцент. Дискусионно е дали във факултета да останат само магистърски програми, щом от гимназиите идва полуграмотно поколение, нечувало за Чърчил…
"Аз се питам кой е отговорен за това?", стресна се телевизионната водеща Добрина Чешмеджиева. Не е факултетът, по-скоро е средата, намира тя, убедена, че журналистиката продължава да е престижна професия у нас въпреки омагьосания кръг, в който мизерията я закопава. В департамента "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България, където цената на образованието е над възможностите на средностатистическия българин, не се оплакват от стеснен кръгозор, нито от демодирана наука. "Поставени са ни високи цели, непрекъснато обновяваме академичния план и го изпълняваме", мотивира с интернет страницата на ДжейЕмСи ръководителката му Динка Спировска. По-различното в Благоевград е, че отглеждат лидерски качества у бъдещите журналисти независимо от коя родина идват. Доказано е, че коментаторите стигат до върховете на майсторството само в страната, в която са родени и израснали. По природа професията трудно се конвертира, макар да е голям плюс за журналистите, ако познават и чужда среда: така по-добре сверяват представите си с реалността.
Талант не стига, трябва много учене, защото медиите насаждат ценностите и техният труд рефлектира върху обществото и вкусовете му, синтезира Берхард Руде от частния Институт за обучение на журналисти в Германия. Което е още един аргумент защо "презареждането на журналистиката" не е академична грижа само на ФЖМК, а публичен проблем на държавниците, обсебили правото да диктуват как да се развива обществото.
Стр. 46-47
