Прокуратурата тръгна срещу казанлъшки журналист

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

Закон предвижда забрана на неофициалната информация в медиите по избори

www.mediapool.bg I 18.07.2014г.

Всички медии – обществени и частни радиа, вестници, телевизии и онлайн издания – ще имат право да публикуват само официална информация по време на избори. Това е записано във внесените промени в Изборния кодекс от трима депутати от БСП, публикувани на интернет страницата на Народното събрание (НС).

Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов предлагат медиите да носят отговорност, ако допускат "накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността".

Според разписаните текстове медиите няма да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред; цитати от официални документи; точно възпроизвеждане на публични изявления; при цитиране на документи не се допускат изменения, а новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.”

Въпреки, че подобни изисквания има и в етичния кодекс на медиите, вменяването на законово задължение за ползване само на официална информация, е опит за налагане на цензура под "дулото" на заплахата от санкции.

От текстовете, обаче излиза, че когато политик накърни доброто име на някого или призове към бойкот на конституционния ред, санкции няма да има – нито за медиите, нито за политика.

В проектозакона е записано, че ЦИК ще контролира провеждането на предизборната кампания от радиата и телевизиите чрез мониторинг на СЕМ. За печатните и онлайн изданията мониторингът ще се извършва от юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като наблюдател.

В предлаганите изменения се поставят се и по-строги изисквания за платеното отразяване на предизборни събития. Те ще трябва да се обозначават с надпис или озвучаване, гласящи "Платено съобщение". Видът на знака за платени съобщения всяка медия ще трябва да публикува преди началото на кампанията заедно с тарифите и условията, които предлага за тази услуга.

Онлайн медиите и пресата трябва да предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, като ги публикуват не по-късно от 40 дни преди изборите. Заплащането се извършва предварително, изрично е записано в текста.

Всяко нарушение ще се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лева.

В изменения на друга разпоредба от закона (чл. 200) пък четем, че "при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания всички, включително и гражданите, ще могат да сезират ЦИК, РИК или ОИК, а жалбите ще се гледат до 24 часа от постъпването им".

Потърсена за коментар, депутатът от БСП Мая Манолова, автор и на действащия Изборен кодекс, и на предложените поправки, заяви, че идеите за новите текстове са на наблюдатели.

"Това са изводи на наблюдатели – мога да цитирам Михаил Мирчев от ГИСДИ. Доколкото знам, текстовете а съгласувани със СЕМ. Бяха предложени на последното заседание на гражданската комисия в НС и ги внесохме от добра воля", обясни Манолова пред Mediapool.

По думите й промените няма да бъдат обсъждани от този парламент, а ако медиите се тревожат, че по този начин ще им се наложи цензура, когато БСП ги внесе в следващия парламент, ще ги редактира така, че да не притесняват никого.

"И пак казвам – това са предложения на наблюдатели, на база проведените избори за евродепутати", каза Манолова.

На последните избори на 25 май, обаче политиците създадоха прецедент с дадената от тях възможност за регистрация на хиляди уж независими наблюдатели, които всъщност се ползваха за партийни цели.

Основното съмнение за безконтролната им регистрация тогава беше дали ще създават шум в системата на независимите наблюдение и дали ще дават "експертни оценки", които под благовиден граждански претекст да обслужват партийни интереси.

Исканите изменения на Изборния кодекс задълбочават тези съмнения.

Георги Лозанов: Журналистиката не бива да се превръща в политически пиар

Председателят на СЕМ Георги Лозанов потвърди пред Mediapool, че промените в Изборния кодекс са минали за съгласуване през институцията, но те не са одобрени изцяло.

"Категорично съм несъгласен с предложението по време на предизборни кампании медиите да могат да използват само информация от официални източници. Това ще превърне цялата журналистика в политически пиар. Това е много опасно", коментира Лозанов пред Mediapool.

Той изрази несъгласие и с идеята в закон да се запише, че трябва задължително да има разделение между информацията и журналистическия коментар. "Не може една професионална норма да се превръща в законова. Не може Изборният кодекс да предопределя жанра на медиите", допълни той.
 
Доц. Лозанов каза, че е съгласен с останалите предложения и най-вече с разширяването на регулацията за платените предизборни публикации към регионалните медии.

 

Оригинална публикация