Съдът осъди “Монитор” за публикации срещу Антоанета Цонева и Асен Генов

Dnevnik.bg I 13.03.2016

Софийският районен съд (СРС) осъди "Монитор" по дело, заведено от Антоанета Цонева и Асен Генов по повод публикации, че те са плащали на протестиращи за протести срещу главния прокурор Сотир Цацаров, научи "Дневник".

Заглавието на публикацията е "Генов и Цонева в паника, не могат да съберат масовка, 50 лв. на калпак за протест срещу Цацаров". В самата статия се твърди, че "Протестна мрежа" са били на спешна спявка с командира Радан Кънев и Атанас Атанасов" и че "се е родила идеята за набиране на платена агитка — около 500 души, предимно непознати лица от провинцията, на които ще бъдат платени по 50 лв.".

Исковете, заведени от двамата, са за непозволено увреждане, като съдът приема, че твърденията в статията са лъжа и написаното уронва честта и достойнството на Цонева и Генов. Съдът е записал в решението си, че не са събрани доказателства за твърдените в статиите факти и уважава в пълен размер исковете на двамата – за по 4500 лв. Освен това съдът осъжда "Монитор" да плати разноските по делото.

"Определянето на обезщетението от съда съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е по справедливост. В конкретния случай и съобразно приетите по делото доказателства съдът намира, че обезщетението следва да е в пълния претендиран размер на 4500 лв. за всеки от ищците, като съображенията за това са следните. По делото се установи както от публикациите в интернет, така и от разпита на свидетелите, че ищците са известни в обществото като участници в неформалната организация "Протестна мрежа". Същите са претърпели твърдените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството им, което се установи от показанията и на двамата разпитани свидетели. По отношение на размера на исковете съдът намира, че претендираните обезщетения от всеки от ищците не са в прекомерен размер, за да бъдат основателни възраженията на ответника за наличието и на други публикации срещу ищците, както и липсата на обидни квалификации за ищците и личен коментар на журналиста", е записано в решението. То подлежи на обжалване пред Софийския градски съд.

Оригинална публикация

 

Прокуратурата тръгна срещу казанлъшки журналист

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

Коя журналистика харесва властта

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

Три неправителствени организации осъдиха желанието на държавните институции да легитимират жълтите медии

Сайтът "ПИК" и Факултетът по журналистика на Софийския университет отбелязаха рождените си дни в един и същи ден – миналия четвъртък. И докато единият премина без много шум в аулата на най-старото висше училище, другият в хотел "Шератон" беше посетен от забележителен брой представители на държавната власт – от председателя на парламента Цецка Цачева, през депутатите от ДПС Камен Костадинов и Делян Пеевски, до Волен Сидеров и Николай Бареков. Кандидатът за министър-председател Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров пък изпратиха на сайта, създаден от бившия съиздател на вестник "Уикенд" Недялко Недялков, поздравителни писма. Или както "ПИК" сам се похвали, "елитът" им дойде "на крака".

Така представителите на държавни институции и политически партии пожелаха да легитимират псевдожурналистиката. Онази, която стъпва на сензациии, клюки и непроверени факти.

Асоциацията на Европейските журналисти – България, Мрежата за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" изразиха днес в декларация възмущението си от заявената подкрепа за агенция "ПИК" от страна на представителите на властта. "Високата оценка за медии, нарушаващи журналистическата етика, отново поставят под въпрос морала в управлението на страната", пишат в декларацията с журналистите.

И допълват:

"С недоумение научихме, че председателят на Народното събрание е присъствала лично, а главният прокурор е изпратил поздравителен адрес по повод рождения ден на агенцията. Държим да отбележим, че това е медия, която не е подписала Етичния кодекс на българските медии и не само не спазва, но и редовно грубо нарушава записаните там стандарти.

В писмото си до "ПИК" главният прокурор Сотир Цацаров подчертава "професионализма" на работещите в агенцията. Позволяваме си да му припомним, че само преди няколко месеца въпросната медия публикува снимка на напълно невинен човек, набеждавайки го за извършител на жестоко убийство. Изключително притеснително е, ако главният прокурор на една държава и председателят на парламента споделят подобни стандарти за професионализъм.

Бихме искали да попитаме публичните личности, заявили подкрепата си за "ПИК", одобрявате ли и поощрявате ли начина, по който агенцията отрази трагедията на самозапалилата се жена пред президентството в понеделник. Харесаха ли ви снимките, които "ПИК" публикува като илюстрация към крайно манипулативния си текст по случая? Смятате ли, че това е поведението, към което трябва да се придържат отговорните медии?

Както вече стана ясно, Сотир Цацаров и Цецка Цачева не са били единствените представили на високи постове на държавни институции и политически партии, уважили рождения ден на "ПИК". В същото време както председателят на парламента и главният прокурор на републиката, така и по-голямата част от присъствалите на коктейла в х-л "Шератон", необяснимо пренебрегнаха празника по повод 40 години от основаването на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет "Климент Охридски".

Асоциацията на европейските журналисти – България, Мрежа за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" призовават както българските политици, така и представителите на институциите в страната да заявят ясно позициите си към медии, които не спазват елементарни етични правила. Нещо повече – явните демонстрации на подкрепа и близки отношения между политици и медии, на които често ставаме свидетели у нас, са недопустими за едно демократично общество и компроментират ролята на журналистиката като "куче-пазач" и коректив на властта."

 

 

Оригинална публикация 

Няма проверка срещу журналисти за престъпление против републиката

www.mediapool.bg I 21.08.2014 г. 

Над 50 журналисти и граждани протестираха срещу заплахите за свободата на словото

В прокуратурата не се води проверка срещу журналисти за престъпление срещу републиката, увериха в четвъртък от пресцентъра на държавното обвинение. Малко преди това над 50 журналисти и недоволни граждани се събраха пред Съдебната палата на протест в защитата на свободата на словото.

Причина за притесненията бе разпитът на двама редактори от в. "Капитал" в столичната полиция за публикация със заглавие "Паниката е по-голяма от проблема", посветена на банковата криза.

Действията на властите спрямо журналистите са заради подаден сигнал от Момчил Борисов, изпълнителен директор на строителната фирма "Водстрой 98", считана за близка до Делян Пеевски. Борисов твърди, че публикацията е създала паника и настоява журналистите да бъдат проверени дали не са извършили престъпления срещу републиката, обществения ред и спокойствието на гражданите.

В публикация от вторник в. "Капитал" твърдеше, че прокурор Румяна Стоянова е приела, че има достатъчно данни да разпореди проверка за сочените престъпления, и е указала на столичната полиция да извършени необходимите процесуално-следствени действия. Това включва и разпит на главния редактор на "Капитал" Алексей Лазаров и на редактора Николай Стоянов.

Същият ден прокуратурата излезе и със скандално прессъобщение, че публикациите на медиите от издателската група "Икономедиа" (част от която е "Капитал") се характеризират с манипулативност. Това допълнително наля масло в скандала.

След протеста от четвъртък държавното обвинение се опита да успокои топката. В ново прессъобщение бе приложено и разпореждането на прокуратурата за начало на проверката. От него се разбира, че държавното обвинение е указало на полицията единствено да извърши проверка по сигнала на Момчил Борисов, без да посочва определени текстове от Наказателния кодекс.

Протестът пред Съдебната палата бе организиран от неправителствената организация Център за развитие на медиите.

"Идеята е с леко намигване малко да помогнем на прокуратурата. Нашата организация от 15 години се занимава с подкрепа на качествената журналистика и отличаване на добрите журналистически работи. Прокуратурата от известно време и тя навлезе в тази ниша. Миналата година "отличиха" колегата Борис Митов (от Mediapool), тази година са решили Алексей Лазаров и Николай Стоянов. Малко подходът им е странен и не привлича внимание, та решихме да им помогнем", коментира директорът на центъра Асен Величков пред БНР.

Преди година прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров искаше да разкрие със заплахи източниците на Борис Митов от Mediapool за негова публикация, посветена на делото "Цонев, Сантиров, Попов". Тогава пак имаше протест пред Съдебната палата.

 

Оригинална публикация