www.aej-bulgaria.org I 27.07.2015г.

Призоваваме медиите да не отразяват безкритично позициите на неонацистки организации АЕЖ – България с безпокойство следи медийното отразяване на двата драматични случая с насилие, упражнено от привърженици на неонацизма, при които пострадаха дете на 3 години в София и възрастен мъж в Борисовата градина. Призоваваме българските медии да предоставят контекст, когато цитират прессъобщения на морално спорни организации като "Кръв и чест".

Припомняме, че "Кръв и чест" е издънка на неонацистката организация "Blood and honor", която е изрично забранена в страни на Европейския съюз като Германия и Испания, както и в Русия, а в останалите европейски страни е под специалното наблюдение на службите за сигурност заради расистката й идеология и възхвалата на нацизма. Името на организацията идва от мотото на младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия Hitlerjugend ("Хитлерова младеж").

Смятаме, че критичният поглед върху идеологията и дейността на такъв тип организации е задължителен, когато се цитират или изчитат изцяло техни прессъобщения или им се предоставя думата. Това ще допринесе за обективното и етично отразяване на новините. Предвид, че нацизмът не е мнение, а престъпление, безкритичното отразяване на становища на спорни организации би могло да доведе до заблуда у гражданите. АЕЖ призовава за отразяване на целия контекст на дадена новина с цялата му сложност.

Същевременно бихме искали за пореден път да припомним основите правила на професионалната и етичната журналистика – да не злоупотребяваме с навлизането в личното пространство на жертвите, както и да не усилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 21.08.2014 г. 

Над 50 журналисти и граждани протестираха срещу заплахите за свободата на словото

В прокуратурата не се води проверка срещу журналисти за престъпление срещу републиката, увериха в четвъртък от пресцентъра на държавното обвинение. Малко преди това над 50 журналисти и недоволни граждани се събраха пред Съдебната палата на протест в защитата на свободата на словото.

Причина за притесненията бе разпитът на двама редактори от в. "Капитал" в столичната полиция за публикация със заглавие "Паниката е по-голяма от проблема", посветена на банковата криза.

Действията на властите спрямо журналистите са заради подаден сигнал от Момчил Борисов, изпълнителен директор на строителната фирма "Водстрой 98", считана за близка до Делян Пеевски. Борисов твърди, че публикацията е създала паника и настоява журналистите да бъдат проверени дали не са извършили престъпления срещу републиката, обществения ред и спокойствието на гражданите.

В публикация от вторник в. "Капитал" твърдеше, че прокурор Румяна Стоянова е приела, че има достатъчно данни да разпореди проверка за сочените престъпления, и е указала на столичната полиция да извършени необходимите процесуално-следствени действия. Това включва и разпит на главния редактор на "Капитал" Алексей Лазаров и на редактора Николай Стоянов.

Същият ден прокуратурата излезе и със скандално прессъобщение, че публикациите на медиите от издателската група "Икономедиа" (част от която е "Капитал") се характеризират с манипулативност. Това допълнително наля масло в скандала.

След протеста от четвъртък държавното обвинение се опита да успокои топката. В ново прессъобщение бе приложено и разпореждането на прокуратурата за начало на проверката. От него се разбира, че държавното обвинение е указало на полицията единствено да извърши проверка по сигнала на Момчил Борисов, без да посочва определени текстове от Наказателния кодекс.

Протестът пред Съдебната палата бе организиран от неправителствената организация Център за развитие на медиите.

"Идеята е с леко намигване малко да помогнем на прокуратурата. Нашата организация от 15 години се занимава с подкрепа на качествената журналистика и отличаване на добрите журналистически работи. Прокуратурата от известно време и тя навлезе в тази ниша. Миналата година "отличиха" колегата Борис Митов (от Mediapool), тази година са решили Алексей Лазаров и Николай Стоянов. Малко подходът им е странен и не привлича внимание, та решихме да им помогнем", коментира директорът на центъра Асен Величков пред БНР.

Преди година прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров искаше да разкрие със заплахи източниците на Борис Митов от Mediapool за негова публикация, посветена на делото "Цонев, Сантиров, Попов". Тогава пак имаше протест пред Съдебната палата.

Оригинална публикация 

в. Телеграф | Катя ИЛИЕВА I 9.02.2011

37-годишният италианец Раул Киеза е един от най-популярните "етични хакери в света. Той е бил и от двете страни на бариерата, като биографията му стартира още на 13 години. Тогава, като класически хакер, се превръща в интернет страшилище за властите на Ботуша. Когато го арестуват обаче разбират, че Киеза просто си правел експерименти, без умишлено да е искал да навреди. Заради професионалните му качества ченгетата го "вербуват" да работи за тях. Днес той е експерт в звеното за борба с киберпрестъпленията към ООН. Ежедневно атакува различни интернет системи, но не с цел да ги унищожи, а да намери пробойните им.

- Г-н Киеза, като хакер с опит вие работите към ООН в сферата на киберсигурността. Какъв е поводът да дойдете в България?

- Пристигането ми в България е свързано с дейността на Международната академия за обучение по киберразследвания. Тя беше открита през миналата година с подкрепата на вътрешния министър Цветан Цветанов. Хубавото е, че в школата работят най опитните ви съдии, прокурори и полицаи в тази област. Напоследък европейската общност обръща все повече внимание на този проблем. И това не е никак случайно. Известно е, че дори и най-обикнове ните престъпления вече се извършват или в интернет, или посредством глобалната мрежа. А престъпниците, които сядат зад мониторите, не признават нито закони, още по-малко държавни граници. Те се вихрят навсякъде. Като се замисля май само физическата саморазправа и убийството няма как да се извършат по компютърен път. Но за сметка на това пък подготовката им става с помощта на комуникационните средства. Като представител на спецзвеното, което се бори с кибератаки към ООН, е важно да разработим съвместни проекти, свързани с киберсигурността. Именно затова предстои да се срещна с представители от ГДБОП. С нетърпение очаквам да се запозная с опита, който имат вашите антимафиоти. Впечатлен съм обаче от резултатите, които е постигнал досега екипът по киберпрестъпления. Именно затова ще предложа в България да се създаде център по киберсигурност и превенция.

- А каква ще бъде задачата на този център?

- Да следи за т. нар. лош трафик, който протича по комуникационните средства. Иначе казано да лови престъпниците, преди да са нанесли необратими щети на безкрайно много хора. Да си призная, тази задача не е по силите на всеки. Не е лесно да намериш полицаи, които да са в крак с развитието на съвременните технологии.

- С какво точно се занимава асоциацията, в която работите?

- Тя се занимава с разузнаване и разкриване на киберпрестъпленията. Това е нашата ключова дума. Има и още една – правосъдие. Убеден съм, че виновните трябва да си понесат отговорността за това, което са сторили и да бъдат наказани. Иначе те продължават да действат още по-нагло и да обричат усилията ни.

- Това значи ли, че дебнете престъпниците в интернет от засада?

- Това правя всеки ден. Освен това тествам системите за сигурност на една или друга институция, като се опитвам да ги атакувам. Така се добирам до слабите им места, преди някой злонамерено да го е направил преди мен. Хубавото е, че вашите полицаи работят по същия начин. Престъпленията в интернет набират все по-висока скорост. И не можем повече да си позволим да чакаме бомбата да избухне и тогава да предприемаме действия. Трябва да имаме предварителна подготовка и да реагираме навреме. Учим се да действаме преди престъплението да е станало факт. Няма да скрия, че все повече и повече неща заплашват потребителите. Например сигурността в социалните мрежи е доста слаба. Няма никаква защита наличните данни. Това важи с пълна сила за Фейсбук например. Също слаба защита имат мобилната сигурност и националната инфраструктура. Когато получим спам, това не е просто спам. Зад това нещо стоят много хора и много пари. Но обикновеният човек не знае за тези неща. Преди няколко месеца някой беше откраднал 3 млн. профила от Фейсбук, които след това бяха продадени на черния пазар. И целта на тези неща не са парите, а информацията – тя движи света. Защото ако науча името, личните ви данни, името на кучето ви, аз живея като ваш клонинг.

- А какво става когато посегнат на личния ти профил?

- Да речем, че в интернет имате 600 приятели. Когато хакерите ви атакуват, това означава, че автоматично са се добрали до информацията на всичките ви познати. Оттук насетне сценариите са различни. Една от възможностите е всички вкупом да бъдат заразени с вирус, с помощта на който бандитите да се доберат до личните им данни. Целта, разбира се, е една – с тях да се извършат нови престъпления.

- Имате ли информация дали терористите използват интернет, преди да реализират пъклените си планове?

- Това е труден въпрос. От ООН не можем да дадем точен отговор на този въпрос. Защото когато получим кибератака, не можем да обвиним никой. Така е построено интернет пространството. Дори да получим атака от Китай, аз никога не мога да бъда сигурен дали тя идва точно оттам. След задълбочено разследване може да се окаже, че е пристигнала от Русия или от някое друго място на света. Досега нямаме терористична атака в нейния чист смисъл. Известно ни е, че терористите използват интернет, за да комуникират помежду си, да проиграват плановете си, да си разменят сведения за дадена сграда и подходите към нея. Досега няма подобен род кибератаки, но съм сигурен, че един ден и това ще се случи. За терористите е много по-трудно да нападнат България с бомби и да се взривяват пред Народното събрание. Много по-лесно е да нападнеш една страна през средствата за масова комуникация. Представете си, че днес се събуждате и установявате, че телефонът ви не работи. Нямате ток и нито една банка не функционира. Сигурно ще си помислите, че е дошъл краят на света. Ето на това му викаме кибератака. Точно така се случи в Естония през 2008 г.

- Биографията ви е изключително интересна, защото навремето сте започнали като класически хакер. Кога се превърнахте в "етичен" хакер?

- Вярно е, че от 1986 до 1995 г. бях хакер. След като ме арестуваха, полицията разбра, че съм действал от чисто любопитство и желание да се развивам, а не защото съм искал да навредя на някого. По това време технологиите не бяха толкова добре развити, така че нямаше как да навредя. Тогава разбрах, че мога да превърна хобито си в професия, с която да помагам на хората. Така и стана. След това написах книга. В нея разказах всичко за психологичния профил на хакера.

Стр. 13