в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 17.02.2012

Новото светско списание LOVE стартира точно в Деня на влюбените – 14 февруари. България вече има своето истинско списание за звезди – луксозно, любопитно, интригуващо, с блестящи фотосесии и откровени интервюта.
Издател на LOVE е "Муузон", компанията, която стои зад най-елитното месечно списание у нас – "Биограф".
Групата ще се развива в сегмента на качествените списания и до края на 2012-а ще интегрира на пазара още 2 проекта.
Главен редактор на светския терминатор LOVE е Антон Стефанов. Той представя списанието си в откровено интервю за "Уикенд".

- Каква е тръпката да си главен редактор на списание като LOVE?

- Голяма – като истинска споделена любов! Да правя такова списание, е моя сбъдната мечта.

- Още с първия брой разбихте пазара, списанието се изчерпа за часове. Как си обясняваш този успех?

- Хората са жадни за нови издания. Умориха се от досега съществуващите, които им предлагат претоплени манджи. А и при тази конкуренция сред лайфстайл списанията успехът е гарантиран! Ние предложихме на читателя издание за четене, а не за разглеждане на картинки. Неслучайно и слогънът ни е LOVE -изповедалнята на звездите. Изпратихме екип да направи фотосесия на Николета и Валери Божинови в Португалия, успяхме да предразположим Люба Кулезич така, че да разголи душата си и за първи път да проговори за мъжете в живота си, влязохме в дома на единствената жена-премиер у нас Ренета Инджова…
И това е само началото
Екипът, с който работя, е прекрасен и сме ви приготвили още медийни бомби. Във всеки нов брой ще има по една сензация. Ама не фалшива, а истинска, с участието на човека, за когото се пише. Ние сме приятели на звездите и ще ги предразполагаме да разкриват душата си именно пред нашите читатели.

- Защо избрахте точно Николета и Валери за първата корица?

- Защото са интересни, млади, красиви, провокативни, а и скоро ще се радват на своята дъщеричка. Николета носи в себе си нов живот и това е чудесен знак за първи брой на ново списание. Радваме се, че сме първите, които я показват бременна. И други списания я искаха, но тя избра нас. Оцени нашия професионализъм, за което й благодаря.

- Ти подхвана темата за конкуренцията. Не се ли страхуваш поне малко?

- Знам какво могат и не ме е страх! Те започнаха една негативна кампания срещу нас в интернет пространството. Разбирам – притесняват се за хляба си! Тиражите им падат постоянно. Съкращават хора, намаляват заплати… И когато се появи нов играч на пазара, те са длъжни да бранят територия си. Аз обаче бих ги посъветвал да се мерим на пазара с интервютата си, с темите си, а не със злобни подмятания. И още нещо ще кажа: "Когато идва нова любов, една стара история си отива!".

- Работил си и във вестници, и в телевизии. Къде се чувстваш по-уютно?

- Щастливец съм, защото навсякъде съм работил с легенди в журналистиката. Моят голям учител е Кеворк Кеворкян, който ме покани да водя "Всяка неделя". За кратко съм бил и в "По света и у нас", където пък ме прие Нери Терзиева. Близо 20 години от живота ми минаха в "Седмичен Труд". Там беше и моята ценна школа във вестникарството
Навсякъде съм се чувствал прекрасно. Работата в телевизията обаче е доста по-напрегната.

- Говори се, че си в лоши отношения с Иван и Андрей, след като напусна шоуто им, където беше шеф на екипа за гости?

- Това са пълни глупости! Когато си тръгвах от шоуто, дори се прегърнахме и се целунахме с Иван и Андрей. Благодарих им, че са ме поканили да работя при тях. Истината за напускането ми е една – не издържах на голямото напрежение! Само който е работил в предаване, което се излъчва всеки ден, ще ме разбере. Аз живеех в студиото от сутрин до вечер. Нямах никакво време за себе си. Не можех да спя спокойно. Постоянно сънувах гости, кой ще дойде в студиото, каква изненада да му измислим, дали няма да закъснее за снимки… Седнахме един ден в офиса с Иван и Андрей и им казах: "Пичове, аз съм дотук! Не мога повече!". Те проявиха разбиране. Взехме си довиждане и си останахме приятели. Това е истината. Всичко останало са интерпретации.

- А как си работил във "Всяка неделя" с Кеворк Кеворкян? Казват, че е много строг, че хвърля телефони по екипа…

- И тук съм късметлия! (смее се). Кеворкян не ме е замерял с телефони. С мен винаги се е държал много добре. Отнасям се с голямо уважение към него и до ден днешен му говоря на "Вие". Благодарен съм, че ме е допуснал в неговия свят, в който не се влиза лесно. Много неща съм научил от Кеворкян. Едно от тях е – "Паметта на събеседника е ленива, а журналистът трябва да я събуди". Много ценен урок!

- Повече от две години водеше и авторското си предаване "Моите любовни истории". Кои изповеди няма да забравиш никога?

- Знаеш ли, че предаването "Моите любовни истории" стартира на 14 февруари 2003 година по телевизия "Планета". Сега пак на 14 февруари, девет години по-късно, тръгна и списание LOVE. Тази дата ми носи късмет! Първи гост в предаването ми беше Глория. И в брой номер 1 на списанието тя също присъства. Питаш ме за истории – много са тези, които няма да забравя. Добре помня сълзите на Ивана и на Кичка Бодурова, шокиращата изповед на Део за връзката му с мюсюлманка, признанието на Нели Рангелова, че мъж я е зарязал заради друг мъж, съкровената история на покойната вече Пепа Николова…Трудно ми е да изброя всички. За моя радост след предаването издадох книга и там събрах 30 от интервютата, излъчени в предаването. Така думите останаха и на хартия, а не само в архивите на телевизията.- Какво да очакваме в следващите броеве на LOVE? Стартирахте добре, но това нищо не значи – често сме виждали големи провали след успешни дебюти, особено в медиите?

- Във втория брой ще прочетете първото съвместно интервю на най-актуалната актьорска двойка в България – Радина Кърджилова и Деян Донков, с ексклузивна фотосесия.

Ще публикуваме изключително откровен разговор с Меглена Кунева, която избра нашето списание за своята съкровена изповед. Ще отразим с много снимки и партито за старта на нашето списание. Вярвам в бъдещето на LOVE, защото всяко нещо, правено с любов, е обречено на успех!

Стр. 82

БНР, Преди всички | 17.02.2012

Водещ: Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестниции списания да станат членове на нов медиен съюз, който ще се учреди днес. Създаването на този съюз има и своята предистория. За смисъла от новото формирование ще говорим с Валери Запрянов, който е на линия. Добро утро!
Валери Запрянов: Добро утро!
Водещ: Да уточним в началото, кои са изданията, които към момента влизат в този съюз? И какъв е смисълът от неговото създаване?
Валери Запрянов: Ами, трябва да Ви загубя много време, докато изредя всичките заглавия. Освен това, те са…
Водещ: Основните.
Валери Запрянов: Моля?
Водещ: Опитайте!
Валери Запрянов: Ами, влизат в-к „Стандарт”, влизат всичките списания на „Санома”, на издателство „Санома”. Влиза в-к „Преса”, влиза в-к „Тема”, влиза в-к „Новинар”, влиза в-к „Марица” и „Струма”. Влизат в-к „Земя”, „Монитор”, „Телеграф” и още много, много вестници. Освен това, влизат всичките провинциални вестници, сдружението на вестниците от провинцията участва също като асоцииран член.
Водещ: И формулата, доколкото разбирам, е отворена, тъй като поканата Ви е към всички, които се занимават с този бизнес и могат да се определят към вашия съюз.
Валери Запрянов: Абсолютно. Досега заглавията са около 40. Предполагам, че… защото постоянно има обаждане за нови кандидати да участват в това сдружение, предполагам, че ще бъдат някъде не по-малко от 50 заглавия до месец.
Водещ: Има и активен интерес, казвате?
Валери Запрянов: Да. Наистина активен интерес и то от медии от провинцията, не само от софийски, което е много хубаво. Хората имат нужда да се сдружават. Имат нужда заедно да решават професионалните си проблеми. Това е основата на един такъв съюз.
Водещ: Хората имат нужда да се сдружават, но в тази ситуация имат нужда и да се определят. Така че нека да ни кажете Вие как определяте формулата на вашия съюз?
Валери Запрянов: Вие сама казахте. Това е един отворен съюз. Съюз, който трябва да работи в името на професионалните предизвикателства, да може да ги решаваме. Много е труден този етап не само за икономиката на България. Труден е и за вестникарството. Появяват се интернет издания. Много е тежко в това време да оцелееш сам. Затова е по-добре наистина да се сдружим, да намерим точната формула.
Водещ: Но не споменавате, че създаването на този съюз идва като етап след протеста на издатели след избора на Любомир Павлов за председател на С ъюза на издателите в България, т. е. … Валери Запрянов: Това е широко известно.
Водещ: Тоест, има и някакъв друг смисъл в създаването на това сдружение? То дели…
Валери Запрянов: Разбира се. Ние се обединяваме след като се разграничихме.
Водещ: Така.
Валери Запрянов: Това е много важно.
Водещ: И това разграничаване съдържа ли в себе си „срещу”? Създаването на вашия съюз противопоставя ли се на нещо?
Валери Запрянов: Да. Противопоставя се и би трябвало да се противопостави на една корпоративна журналистика. Значи, ние сме против корпоративната журналистика. Това езалегнало в устава. Използването на вестниците и списанията за лични цели, за провеждане на лична битка срещу икономически формирования или срещу останали медии. Съюзът на българските издатели беше един, може да се каже, прекрасен съюз до влизането в него на някои лица. Голямата амбиция на Любомир Павлов да оглави този съюз го разби. В момента в списание „Тема” текат едни публикации за приватизациите с негово участие в дружества, общински. Навсякъде се появява една закономерност. Влиза се в дружество, приватизира се и след това в касата се оказва, че има повече пари, отколкотое струвало самото дружество. По същия начин стана и със Съюза на издателите. Да, ние си тръгнахме, но оставихме в касата 360 000 лева. Това не са малко пари за един съюз да може да работи пълноценно.
Водещ: Ще имате ли претенции към това, което сте оставили? В поканата за създаването на съюза, публикувана в пресата, имаше едно такова изречение, че предпочитате да насочите енергията си към създаване на нов действащ съюз вместо да се посветите на съдебни спорове. Слагате ли черта на това, което е зад Вас?
Валери Запрянов: Разбира се, слагаме черта. Сигурен съм, че някои от много малкото останали колеги в другия съюз ще ни подкрепят и ще дойдат след време. България няма нужда от два съюза. Но искаме да направим един истински действащ голям съюз, който да обединява много повече хора, а не един корпоративен съюз, който да събира само привърженици на някаква кауза, понякога доста икономическа.
Водещ: И все пак, дефакто ще има два съюза.
Валери Запрянов: Дефакто ще има два съюза. Имаше опасност да има три съюза.
Водещ: Да.
Валери Запрянов: Защото в България дефакто имаше два съюза, но г-н Пеевски и неговите заглавия, хората, които участваха в неговия съюз, решиха да се саморазпуснат, за да няма трети съюз.
Водещ: Това, че Делян Пеевски е във вашите редици, няма ли да донесе същите коментари за корпоративна журналистика.
Валери Запрянов: Много е трудно да обсъждаме един нероден Петко. Просто, трябва да оставим времето да покаже. При нас, за добро или за лошо, работата ни личи черно на бяло. Четете изданията, които участват в този съюз и ще разберете дали има някаква разлика.
Водещ: Добре. Какво ще бъде посланието от тук нататък? Така или иначе създаването на един съюз, какъвто и да е неговият подтекст, какъвто и да е неговият контекст, е свързано с определени конкретни стъпки, с формални действия. Така че, г-н Запрянов, какви ще бъдат първите стъпки на новия съюз? Какви са неговите планове, амбиции?
Валери Запрянов: Прекалено много са професионалните предизвикателства, прекалено много са проблемите, за да бъдат изредени, а и няма смисъл. Просто, трябва да работим заедно за бъдещето на професията.
Водещ: Добре. Останете на линия! Може би ще Ви е любопитно да чуете и другия наш събеседник по темата. Това е преподавателят във факултета по журналистика, медиен анализатор, доц. Мария Нейкова. Здравейте!
Доц. Мария Нейкова: Добро утро!
Водещ: Г-жо Нейкова, как Ви звучи това, което чувате? Според Вас, има ли място за два съюза на издателите в България? И тотално ли се раздели секторът?
Доц. Мария Нейкова: Не смятам, че секторът се е разделил. Това, че ще има два съюза на издатели, ще видим как ще действа. Но в България сме видели много неща да имат по две форми. По-важно е какво ще прави новият съюз, защото аз слушах много внимателно г-н Запрянов и откроих само две неща – че може би става дума за опит за подпомагане на професионалното оцеляване на печата. Той не го изрича пряко, но на мен ми се струва, че има предвид създаването, намирането на нова бизнес формула за съществуването на печатните издания. И въпросът за преодоляването на корпоративната журналистика си остава. Но аз проследих съобщенията за предстоящото учредяване в ранния следобед днес на съюза и там наистина акцент е поставен върху мотива да се решават професионалните проблеми. Много е важно да видим тепърва за кои професионални проблеми става дума, защото за мен има някакво смесване. От една страна се говори за оцеляване на печатните издания, от друга страна се говори изобщо за професията. Значи, ако говорим изобщо за професията, трябва задължително да погледнем последната класация на „Репортери без граници”, да видим изобщо въпросите, които от години само се говори за тях и няма никаква стъпка за решаването им. Какво се случва с прозрачността на собствеността на медиите? До къде може да стига медийната концентрация? Какви зависимости водят капиталите след себе си? Видяхме, че не работи Бюрото за одит по тиражите. Комисията за защита на конкуренция миналата година предприе някакви действия. След това се самоограничи и каза, че ще се занимава само с проблемите за конкуренцията в разпространението. Връзките на журналистите с политиците изобщо не се поставят на дневен ред. Тук оставям настрана, че самите български политици нямат хигиена на тези връзки. И последният, най-драстичен за мен, пример беше рожденият ден в края на миналата година на Тошо Тошев, когато той обяви създаването, тръгването на в-к „Преса” Ами, там беше цялото държавно ръководство. Това има ли значение, няма ли? Трябва ли да стигнем до скандала, който се случи миналото лято във Великобритания с Мърдок, за да почнем да правим комисии, които да изследват връзките между политиката и журналистиката. Това са изключително важни проблеми на професията. Дали съюзът ще има някакво отношение към тях? Това втрещи. Дори и сега да ми се каже – да ще има, трябва да мине време, за да видим какво ще се случва.
Водещ: Г-н Запрянов!
Валери Запрянов: Да, слушам ви.
Водещ: Ще бъдат ли във фокуса на вашето сдружение всички тези въпроси и по какъв начин?
Валери Запрянов: Някои от тях да, други не, защото уважаемата госпожа накрая направи един доста голям мишмаш, свързвайки Мърдок и политиците. Там нещата са съвсем други. Тя много добре знае. Във Великобритания големият скандал е за подслушване. И това е…
Доц. Мария Нейкова: Да, разбира се.
Валери Запрянов: Не виждам нищо лошо, ако…
Доц. Мария Нейкова: Не е само за подслушване. Там скандалът е за това, че Мърдок е влизал на “Downing Street” №10 още от времето на Маргарет Тачер и че е плащано на полицията и за много други неща.
Валери Запрянов: Така. Не виждам нищо лошо, ако един човек е градил кариерата си цял живот, градил името си и когато навършинякаква годишнина, на неговия рожден ден да дойдат бивши и настоящи министър-председатели, депутати, бивши, настоящи и т. н. Какво лошо има в това, че рожденият ден на Тошо Тошев е бил посетен от толкова много знакови фигури? Не мога да разбера.
Водещ: Според мен, това не е най-важното, което си струва да обсъждаме в момента. Но въпросът за прозрачността на собствеността е наистина важен и…
Валери Запрянов: Значи, ще бъде направен, както… Това са добрите практики на съюза на издателите, където имаше регистър на собствеността и всеки един от членовете ще участва в този регистър на собствеността.
Водещ: Тоест, това ще бъде регистър, който сега ще бъде създаден наново в новия съюз?
Валери Запрянов: Разбира се, разбира се. Добре…
Водещ: И всеки ще бъде задължен да се впише там.
Валери Запрянов: Хайде да кажем така, ще бъде дублиран. При нас няма да приемаме жълти медии.
Водещ: Как ще определите кои са жълти?
Валери Запрянов: Много ясно разграничима е линията и всички я виждат на вестникарската будка.
Водещ: Тоест, някое издание кандидатства за членство при Вас, Вие казвате – Вие сте жълто издание, нямате място тук.
Валери Запрянов: Да, да. Точно така, точно ака. Слагаме една разграничителна линия. Ако жълтите издания станат донякъде розови, както в много страни в Европа и не лъжат, не си измислят, а са папарашки, тогава да, нека са добре дошли. Но не да лъжат и да си измислят информации. Ние имаме да направим още много неща. Освен това, задължително до месец първата ни задача е да бъде създадено действително бюро по одит на тиражите, за да може да помагаме и на хората, които определят в кое издание какви реклами да влязат. Това са рекламодателите, това са рекламните агенции. Ние сме поканили за асоциирани членове рекламни агенции, дружеството, Асоциацията на рекламните агенции, за да могат да наблюдават нашата работа отблизо.
Водещ: Ще изисквате ли от всички свои членове да бъдат част от етичния кодекс на българските медии в случай, че не са го подписали?
Валери Запрянов: Това е малко по-труден въпрос. Дали да бъде направен нов закон за етичните медии или да бъде подписан стария. Повечето от участниците в този проект са подписали етичния кодекс.
Водещ: Но очевидно…
Валери Запрянов: Съществуващият етичен кодекс.
Водещ: Очевидно има настроения да се върви към промяна и то сериозна, доколкото разбрах.
Валери Запрянов: Има настроения да се прави нещо ново. Ако това се нарича промяна, да. Има интерес да се върви към промяна.
Водещ: Добре. Ще очакваме по-конкретната формула на тази промяна след създаването на съюза и отговарянето на неговите конкрени цели. Благодаря за този разговор! Валери Запрянов и Мария Нейкова преди създаването днес на Съюз на издателите.          

в. Торнадо | Васил ВАСИЛЕВ | 16.02.2012

Въпреки комсомолския изказ, не вярвам Първанов да направи нещо сериозно, защото е ограничен 

Откриваме Петьо Блъсков в редакцията на вестник "Република", където пие сутрешно кафе и чете пресата. Създателят на модерния български печат и баща на медийната група "168 часа" може да ни отдели 30-тина минути, тъй като влиза в планьорка. Журналистът е категоричен, че без работа нищо не се случва. "Социализмът мина, не е читав модел и не може да се разчита на него. Това трябва най-накрая да го разбере цялото общество", категоричен е бизнесменът.

- Г-н Блъсков, какво се случва в държавата?

- По това време на година в тези географски ширини е нормално да вали сняг – класически януарски и февруарски климат, така че нищо изненадващо не се е случило. Трагедията е, че в някои посоки местната власт е тежко неорганизирана. Стилът на работа пречи да има адекватна на обстановката реакция, тъй като е чиновнически и бюрократизиран. Дълбокото заблуждение в България е, че сме променили организацията си на живот от административна-управленска гледна точка. Напротив, в страната ни от 20 години се говори за пазарна икономика, която е доста куца, крива и неефективна. Причината за това е, че България Все още се намира В социализма по отношение на държавната си организация. Структурно много малко неща са променени в администрацията. Разликата е, че във властта се разменят местата на повече политически групи. Те контролират държавните структури и всъщност не правят нищо или почти нищо срещу корупционните кръгове. В условията на демокрация и плуралистичен политически живот действащата стара соцструктура на държавна уредба е гаранция и за бъдещи подобни провали в защитата на хората от природни бедствия.

- Чия е вината за това вредно явление?

- Не е нормално в бедствено положение чиновниците по места да се карат кой е виновен и какви грешки е допуснал. Води се политическа разпра кой е червен, кой е син и кой е жълт, а в същото време никой не работи. Политиците се бият 20 години в гърдите за това, как могат да оправят всичко. Това не е вярно. Единственото, което могат да правят, е да си помогнат на себе си. Хората не могат да берат плодовете на своя труд. Колкото по-малко се бъркат в работата на гражданите, толкова повече грешки се случват. За съжаление все още ни възпитават, че държавата е длъжна да ни дава, каквото ни е нужно. Веднъж завинаги трябва да се разбере, че държавата няма какво да ни даде защото не притежава нищо. Тя разполага с това, което ние сме й дали. Простата операция, която се върши, е следната -държавата взима едни пари от нас, оставя от тях за себе си и ни връща след това някаква част във вид на услуги. Ние сме се съгласили с останалите пари да издържаме администрацията. Срещу това обаче искаме да получаваме наистина качествени услуги. Погрешно е да се мисли, че има някакъв таен трезор, в който държавата си има някакви свои пари, паднали от небето парите. За съжаление чиновникът е мързеливец, който яде нашите пари, без да получаваме истински услуги срещу това.

- Какво е решението на проблема, който поставяте?

- Ако управляващите, които сега са на власт и които ще дойдат след тях, не се усетят, че държавата трябва да се отказва от безсмислените услуги, които върши, няма как да очакваме добро бъдеще. Европейските структури не може да са пример за България, защото тяхното създаване на практика е едно продължение на социализма. Те са бюрократични и почти неефективни.
Не може да има общи пари и общи закони
Светът е създаден благодарение на разделението на труда и индивидуалностите. Колективизмът се доказа по времето на социализма, че е непродуктивна техника за изграждане на общество. Единствената полза от членството ни в ЕС е, че имаме да вземем едни пари. Това е най-голямото щастие в момента и е необходимо да утроим силите да приберем средствата в държавата. Максимално да се ликвидират измамите, да се олекоти административния път за достигането до тези пари за фирмите.

- Защо не се съкращават чиновниците и не се намери решение за усвояването на средствата?

Защото все още не достига политическа воля и политическа идея. Нашите партии, които се изреждат през последните 20 години, само се плюха – "ти си мръсен комунист – ти си мръсен седесар" като ЦСКА и "Левски". След това се появиха неясни политически организации като ДПС, което не предполага политическа визия и идея. Обособиха движението за права и свободи, но в тях се включват много абстрактни елементи, неуточнени от никого.

- Каква е алтернативата за излизане от политическата криза?

- Първо политиците трябва да прочетат някои много важни книги и трудове, защото са неграмотни. Те не познават сериозните световни политически модели. Не говоря за сегашното управление,а за всички политици, защото спорът у нас в това отношение се води на примитивно ниво и не е продуктивен. Държавата трябва да се оттегли до задължителните си отговорности от живота на хората, да съблече социалистическите си парцали и да потърси по-модерна дреха.

- Имат ли вина медиите и защо се намесват в ситуациите като село Бисер, след като вече има жертви?

- В медиите положението се усложни, тъй като много от тях се движат като книжни параходчета, които чакат да видят накъде ще духне вятърът. Освен това в медиите няма авторитети. Ако има, те пък са изкушени от политически и парични страсти. От друга страна, читавите анализатори, които показват правия път, не са смятани интересни. Дори и да им се даде думата, не са слушани. В края на 90-те години политиците успяха да прелъстят медиите превръщайки ги в любовници. В българските медии се появява Стокхолмският синдром – жертвата се влюбва в палача. Не казвам, че постоянно трябва да се бием с политиците и да не отразяваме полезните ходове, но все пак нека има една хигиенична дистанция.

- Съществува ли автентична опозиционна преса у нас?

- За да има опозиционна преса, трябва да има истинска политическа опозиция, която у нас я няма. В България има противопоставяща се политика, а не опозиционна. Чува се само: "вие сте много лоши" от хората, които не са на власт. Бяха създадени кресльовци в партиите, за да поддържат огъня.

- Георги Първанов успява ли да се държи като опозиционер на сегашната власт, след като напусна "Дондуков" 2?

- Първанов е твърде ограничен човек. Той притежава селска гъвкавост, с която успя да се закрепи в политиката толкова години. Комично е, защото говорим за бездарен човек. Усвоил е лъскав комсомолски изказ, но не може да направи нищо. Дълбока е заблудата, че рейтингът, който е имал като президент, продължава да е същият. Това ниво, което е държал, беше благодарение на институцията, а не на личността. Трудно може да се случи нещо сериозно около Първанов, а и по-добре да не се случва, защото 20 години си имаме достатъчно социализъм.

Стр. 11 

S Media Team I 15.02.2012

Информацията ни залива, но в същото време знанието става все по-недостъпно. Именно затова едно от най-обичаните издания в България – списание BBC Knowledge, започва годината с нова, по-достъпна цена, и име, преведено на български. Новият, 26-и брой, на списанието за любознателния ум вече се казва BBC Знание; дизайнът и форматът му са освежени и предлагат на българския читател още по достъпна и лесна за възприемане концепция.

Списание BBC Знание продължава да бъде лиценз на световноизвестното издателство Immediate Co (подразделението за печатни медии на BBC), а в България продължава да се издава от S Media Team. Освен по-актуалния и привлекателен начин на поднасяне на информацията списанието вече има и нова, по-достъпна цена, от 3,99 лв. BBC Знание има и по-атрактивна рекламна тарифа, въведена от началото на тази година, увеличават се и изненадите и привилегиите за абонатите.

След постигнатите в края на миналата година успехи, повишението в продажбите на дребно и регистрирания огромен интерес към изданието в традиционната годишна абонаментна кампания, S Media Team вярва, че с направените промени BBC Знание ще намери още по-добър прием сред читателите и рекламодателите, както и че вече ще бъде достъпно за нова група читатели, които до момента не са били сред редовните му фенове.

Единствено списание BBC Знание с всеки свой брой същевременно информира, образова и забавлява, като залага на интересни и занимателни статии за света, който ни заобикаля: животните и растенията, които го населяват; историята, която е оформила нашето съществуване, и науката, която ни тласка ежедневно да вървим напред.

За списанието: BBC Знание съчетава най-доброто от предаванията на BBC за наука, история и природа. Ключът към успеха на списанието са интересните и авторитетни статии за наука и технологии, достъпни не само за изследователите, но и за широката публика. Основно предимство са материалите, написани от експерти и илюстрирани с наградени на конкурси снимки, а съществена характеристика – публикуването на най-новите провокиращи размисъл изследвания. Всичко това – поднесено по забавен и интригуващ начин.

За ИЗДАТЕЛСТВОТО: S Media Team е частна медийна група, основана през август 2004 г. S Media Team е лицензен партньор на най-престижните световни издателства: BBC Worldwide Magazines (за България, Сърбия, Македония, Косово, Албания и Черна гора); Haymarket Consumer Mediа, Hello! Limited и Axel Springer. Портфолиото на S Media Team включва световноизвестни и локални издания като BBC TopGear България, BBC GoodFood България, BBC Knowledge България, F1 Racing България, HELLO! България, Yachting&Lifestyle, Prime_Time, Motor Show, Auto Bild България, ComputerBild България и автомобилната информационна агенция Speed-Press.

Информацията ни залива, но в същото време знанието става все по-недостъпно. Именно затова едно от най-обичаните издания в България – списание BBC Knowledge, започва годината с нова, по-достъпна цена, и име, преведено на български. Новият, 26-и брой, на списанието за любознателния ум вече се казва BBC Знание; дизайнът и форматът му са освежени и предлагат на българския читател още по достъпна и лесна за възприемане концепция.

в. Сега I Светослав Терзиев, д-р по журналистика I 14.02.2012

АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.

Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.

Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как

губят нещо много по-важно,

от което зависи самото им съществуване – основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо – като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето – лекарят, за сигурността – полицаят, за правната защита – юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?

Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.

В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и

бе заменена от корпоративна журналистика,

при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.

Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.

Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.

Не става дума за специфичен български проблем, а за

обща медийна криза,

която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник "Трибюн", уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития "Франс соар". Авторитетният "Монд" пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са "Фигаро" и "Либерасион". На червено са даже влиятелният "Лез еко" и най-тиражният всекидневник във Франция – спортният "Екип". Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.

Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът "Публико" е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият "Елефтеротипия". Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман "Уолстрийт джърнъл", който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният "Ню Йорк таймс" обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката "Гардиън", чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният "Дейли мейл" с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.

Медиите се държат като динозаврите,

изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).

Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.

Какво е бъдещето?

Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени – добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите "обичат" лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини".

В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме – журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Филип БУРОВ | 13.02.2012

Приходите от платени абонаменти са скочили с 87% до 33.3 млн. долара през последното тримесечие на 2011 г. 

Акциите на най-голямата професионална социална мрежа LinkedIn отбелязаха сериозен ръст, след като компанията отчете двойно увеличение на продажбите и прогнозира по-високи приходи за 2012 г. По време на последната сесия в Ню Йорк книжата на компанията се оскъпиха със 17% до 89.69 долара, а от ноември насам са скочили с 35%. Стойността им обаче все още е под 121.97-те долара, достигнати при първичното публично предлагане (IPO) през май. Все пак резултатите на LinkedIn са далеч по-добри от тези на други технологични компании като Zynga и Groupon, които също осъществиха IPO през миналата година.
Повече абонати и повече рекламодатели
В края на миналата седмица LinkedIn обяви, че приходите от платени абонаменти са скочили с 87% до 33.3 млн. долара през последното тримесечие на 2011 г. Членовете на социалната мрежа са надминали 150 млн. в сравнение със 131 млн. през третото тримесечие. Освен увеличения брой потребители LinkedIn са привлекли и повече рекламодатели. "Четвъртото тримесечие надхвърли очакванията ни за както за членската маса, така и бизнес растежа", заяви главният изпълнителен директор Джеф Уайнър.
Приходите през четвъртото тримесечие на миналата година са достигнали 167.7 млн. долара, което надвишава средните прогнози за около 160 млн. долара. Нетната печалба за същия период се е повишила до 6.92 млн. долара, или 6 цента на акция. Година по-рано печалбата е била 1.58 млн. долара. LinkedIn прогнозира, че продажбите ще достигнат 840-860 млн. долара в сравнение с предишната прогноза за 834.1 млн. За първото тримесечие на 2012 г. LinkedIn прогнозира приходи от 170-175 млн. долара.
С повишено внимание
Представянето и перспективите на LinkedIn се следят внимателно от инвеститорите като индикация за това доколко е стабилен бизнес модела на интернет компаниите – особено в светлината на предстоящото IPO на Facebook. Двете социални мрежи в скоро време ще изострят конкуренцията си, тъй като компанията BranchOut започна изграждане на професионална мрежа в рамките на Facebook, която за последните два месеца вече е набрала 50 млн. потребители.

Стр. 18

в. Монитор | 13.02.2012

Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестници и списания да станат членове на новия медиен съюз, който ще се учреди на 17 февруари 2012 година от 14 часа в хотел "Радисън" – София. Професионалните проблеми и предизвикателствата пред печатните медии са твърде големи, за да може всяко отделно издание да ги решава само. Това е причината за създаването на много по-широко представен издателски съюз, който да привлече за участие и други организации, които имат пряко отношение към медийната дейност. След отказа на съда да впише промените в ръководството на СИБ в края на миналата година дейността на съюза реално е блокирана.
Издателите, които напуснаха в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за председател, предпочитат да насочат енергията си към създаване на нов, действащ съюз, вместо да я посветят на съдебни спорове.

Стр. 1, 2

PRnew.info БЛОГ I 2012-02-13

Българската стопанска камара организира специализиран семинар на тема „Популяризиране на фирмите чрез медиите”, който ще се проведе на 29 февруари 2012 г., сряда, от 10 до 17:30 часа, в залата на БСК, ул. "Алабин" №16-20.

Обучението е фокусирано върху базисни знания за управлението на вътрешните и външните комуникации на фирмите. Обучението е подходящо за специалисти „Връзки с обществеността” на организации, институции и фирми както и за лица, на които е поверена ролята на говорители.

В рамките на обучението ще бъдат засегнати следните теми:

• Функции и дейности на връзките с обществеността. Аудитории. 
• Комуникационен план на организацията. „Черен ПР”. 
• Комуникацията. Видове, начини и канали за предаване. 
• Новинарска стойност на съобщението. 
• Комуникационни проблеми на организацията. 
• Медиите – същност, типове. Медиа мониторинг. 
• Поведение и външен вид по време на участие в радио, телевизия. 
• Пресконференция и брифинг. 
• Прессъобщение. 
• Комуникации при криза.

След преминаване на обучителната програма, курсистите ще могат да организират дейността на фирмата по отношение на контактите и работата с медиите, както и да подготвят участия в телевизионни и радиопредавания. Участниците в обучението ще могат самостоятелно да подготвят прессъобщения и да планират пресконференции.

Лектор е Анета Алашка – директор на отдел „Връзки с обществеността" в Българска стопанска камара. За регистрация, моля попълнете приложената регистрационна бланка.

Изпратете я до 24 февруари, петък, на е-mail: ierc3@bia-bg.com.

Такса за участие за един представител от организация е 120 лв. с включен ДДС. За втори участник от същата организация, таксата е 60 лв. с включен ДДС. 
Таксата за студенти е 60 лева с ДДС. 
Цената за участие на организации, редовни членки на БСК е 90 лева с ДДС. 
За втори участник от същата организация, таксата е 60 лв. с включен ДДС.

В таксата е включена кафе пауза, материали за всеки участник, сандвич за обяд и безалкохолни напитки. Таксата се заплаща в срок до 28 февруари 2012 г., след наше потвърждение на регистрацията.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/2636  

Начало: Сряда, 29 Февруари 2012 г. – 10:00 часа
Край: Сряда, 29 Февруари 2012 г. – 17:30 часа
Място: София, БСК
Достъп: Такса участие
Организатор: БСК
Файлове: Регистрационна форма 

Българската стопанска камара организира специализиран семинар на тема „Популяризиране на фирмите чрез медиите”, който ще се проведе на 29 февруари 2012 г., сряда, от 10 до 17:30 часа, в залата на БСК, ул. "Алабин" №16-20.

Обучението е фокусирано върху базисни знания за управлението на вътрешните и външните комуникации на фирмите. Обучението е подходящо за специалисти „Връзки с обществеността” на организации, институции и фирми както и за лица, на които е поверена ролята на говорители.

В рамките на обучението ще бъдат засегнати следните теми:

• Функции и дейности на връзките с обществеността. Аудитории.
• Комуникационен план на организацията. „Черен ПР”.
• Комуникацията. Видове, начини и канали за предаване.
• Новинарска стойност на съобщението.
• Комуникационни проблеми на организацията.
• Медиите – същност, типове. Медиа мониторинг.
• Поведение и външен вид по време на участие в радио, телевизия.
• Пресконференция и брифинг.
• Прессъобщение.
• Комуникации при криза.

След преминаване на обучителната програма, курсистите ще могат да организират дейността на фирмата по отношение на контактите и работата с медиите, както и да подготвят участия в телевизионни и радиопредавания. Участниците в обучението ще могат самостоятелно да подготвят прессъобщения и да планират пресконференции.

Лектор е Анета Алашка – директор на отдел „Връзки с обществеността" в Българска стопанска камара. За регистрация, моля попълнете приложената регистрационна бланка.

Изпратете я до 24 февруари, петък, на е-mail: ierc3@bia-bg.com.

Такса за участие за един представител от организация е 120 лв. с включен ДДС. За втори участник от същата организация, таксата е 60 лв. с включен ДДС.
Таксата за студенти е 60 лева с ДДС.
Цената за участие на организации, редовни членки на БСК е 90 лева с ДДС.
За втори участник от същата организация, таксата е 60 лв. с включен ДДС.

В таксата е включена кафе пауза, материали за всеки участник, сандвич за обяд и безалкохолни напитки. Таксата се заплаща в срок до 28 февруари 2012 г., след наше потвърждение на регистрацията.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/2636