БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.12.2011

Водещ: Какъв образ на протестите изградиха медиите? Безспорно темата на седмицата бяха протестите, резултатът от протестите и различните коментари. До колко може да се говори за резултати и до колко коментарите са различни, и надскочиха аритметиката? Това ще говорим днес с колегите Цветелина Стоянова от „Хоризонт”, Веселин Стойнев от „Труд”, Мила Минева – асистент от катедра „Социология” на „Софийски университет”, социологът Радостина Ангелова от „Alfa research” и политологът Евгений Дайнов. Къде е разпознаваема корупцията и защо се подредихме пак на опашката? Някак естествено и този сюжет се вписа в пъзела от протести и коментари. Ето я картината на деня във водещите вестникарски заглавия днес без претенция за обобщение. Вместо коментар цитат от „Дума” по повод протестите в страната „Борисов – в страната има лумпени.” „24 часа” – „Олигарх живее в офис, спестил данъци. НАП не го проверява, комшия е с президента Първанов.” „Труд” – „ГЕРБ дава земя на ромите. Ще узакони домовете им, за да могат общините да търсят пари от ЕС за облагородяване на гетата.” „Новинар” – „Менте електромери и вехти бараки заплашват гетата. 96 на 100 от жителите на „Столипиново” си плащали тока.” „Стандарт” – „Заплатите само от банкомат. Слагат банкомати във всяко село. Намаляват таксите, за да излязат на светло доходите.” „Сега” – „Пациенти се отказват от лечение заради страх от лекарски грешки.” „Монитор” – „Родилен туризъм след лекарски грешки.” Ето и заглавията на медийните новини от света – ЕС подкрепя плана на EBU за гарантиране на медийната свобода в Югоизточна Европа. „Имате медийна свобода – кандидатствате за членство. Нямате – не кандидатствате.” Цифровите технологии – ЕК притиска 16-те държави членки за прилагане на новите правила за електронните съобщителни мрежи и услуги на ЕС. Повече от сигурна съм, досетихте се, че ние сме сред 16-те. „В Гърция е обявен планът за реорганизиране на гръцкото обществено радио и телевизия. В Италия пък в писмо до новия премиер на Италия Марио Монти компанията „Rai International” заявява, че е в тежко финансово състояние. Подробностите малко по-късно. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме сега Александър Райчев, Валя Момчилова, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Ще започнем с една картина, която начертаха медиите на протестите през седмицата през погледа на Мила Минева – асистент в катедра „Социология” на „Софийския университет”.
Мила Минева: Нямаме друго знание за стачките от това, което сме получили от медиите. Тук ми се иска да кажа нещо. Аз не съм много почитател на визията, че журналистиката е обективна и че медиите дават обективна информация. Мисля, че медиите имат интереси и имат позиции, точно както всеки един от нас има интереси и позиции. И мисля, че е добре за всички ни, медиите да кажат какви са техните интереси и позиции, за да знаем как да четем тяхната информация. Това, което бих казала от гледна точка на образа на стачката – стачката беше разказана преди всичко от властта и от синдикатите. От властта беше разказана като нещо, което нямаме право да правим – обида. Така да се каже, аз разбирам господин премиера, който каза „Защо тези хора сега искат аз да си отида? Ще дойде пак Жан Виденов.” Честно казано това плашене мисля, че не е изиграло добра роля за никого и малко ме притеснява мен. Но синдикатите не успяха да ни разкажат много точно какво искат и какво правят, или поне това потъна в известна медийна шумотевица. Но това, което ми се струва важно да кажем, е че протестите бяха до голяма степен окарикатурени и изненадващото е, че медиите не дадоха дума на никакви солидарни гласове с тези стачки. А такива солидарни гласове имаше все пак по форумите например на електронните издания. Удивителна беше липсата на солидарност. Някак си всички се вживяваме в позицията, като че ли на работодатели. Аз се страхувам, че по-малко от нас са работодатели, отколкото работници и ми се струва добре да си дадем сметка, че ако нас тръгнат да ни уволняват, няма какво друго да направим. Няма как да приеме тази историческа необходимост. По-скоро ще се опитаме и ние да протестираме и да запазим работното си място.
Водещ: И все пак чии послания бяха по-убедителни в медиите по повод всичките протести и стачки?
Мила Минева: Чух идеята за криминализиране на не плащането на осигуровки. Идея, която се върти от много отдавна в публичното пространство. Страхувам се, че криминализирането, полицейщината същност няма да помогнат никога и че проблемът на системата е, че няма доверие в нея. Трябва да измислим как да създадем доверие в нея, а не как да отблъснем повече хора от тази система. От друга страна чух нещо, което много ми харесва. Чух, че да – има проблем с НОИ, но той трябва да бъде справедливо понесен. Не може непрекъснато да караме най-бедните да плащат за реформата. Трябва всички да понесем относително по-равно, справедливо, разпределено тежестта. Така че имаше предложения, които някак си разбирам. Имаше аргументи, които не разбирам. От друга страна основният проблем в предложението на властта е, че аз не знам какво е това предложение. Знам, че е една година, знам, че е четири месеца, знам, че е без 20 заплати, знам, че е ТЕЛК и всеки ден се появява нещо ново и нещо различно. Трябва да искаме консистентни предложения от властта. Ако синдикатите това са искали и аз сега случайно повтарям тяхната позиция, то тогава видимо за мен тя е прозвучала по-убедително. Чухме повече властта, но тя пък беше в този оправдателно подигравателен жанр, който не е много сериозен все пак.
Водещ:Хващам се за думите Ви. „Чухме какво обиди властта”. А чухме ли достатъчно какво обиди протестиращите, защото всичките бяха обидени. Синдикатите бяха обидени, че се внася по един не до там легитимен начин тази промяна и тази реформа пенсионна. Чухме зърно производителите, че са много обидени, че са зърнари. Същото се отнасяше и за тези, които са в БДЖ. Изобщо това бяха протести или демонстрации на обиди?
Мила Минева: Разбирам тази обида аз и тя е сериозна заявка. Обидени са на Симеон Дянков и няма никакво съмнение в това. И това, което мен ме изненадва – вместо да го изговорим политически и да кажем „Искаме му оставката!”, защото това е политическата обида. Някак си, ако някой те е обидил, ти му казваш „моля ти се да си отидеш”. Някак си не може повече. Защо смятам обаче, че трябва да обърнем сериозно внимание на тази обида? Защото тези последни предложения – властта се държи изключително еднолично, което много ме притеснява. Ако ни предстоят тежки реформи и ситуацията в Европа не е никак радостна, и това го виждаме всички, в такъв случай не може да си позволи някой, независимо кой, да налага решения. Той трябва да се научи да ги договаря, защото ще бъдат тежки решенията и те могат да възпроизведат някакъв ефект само, ако има консенсус за тези решения. В този смисъл няма нужда да сме толкова мъже и да тропаме по масата. Добре е да се научим да говорим, дори да говорим с враговете си, защото тъкмо тях трябва да убедим да ни подкрепят, за да излезем всички заедно. Национално отговорното поведение – много се спекулира с тези думи. Днес е не налагане, а разговор.
Водещ: От голямото говорене по повод протестите се разбра, че има едно голямо сърдене, в резултат на което се появиха и коментарите, на които можем да сложим работно заглавие „Голямото плашене.” А страхът е едно древно човешко оръжие, най-ловкото. С него винаги са жонглирали хората на власт или хората на силни икономически позиции. Тази седмицата се прокрадна допускането, че със страха ловко жонглират и протестиращите. Какви са резултатите от голямото говорене и къде е изненадата? Сега ще коментираме с Радостина Ангелова от „Alfa research”.
Радостина Ангелова: Повишаването на пенсионната възраст някак си не се възприема като решение, което би могло да стабилизира осигурителната система. А българите не успяват да бъдат убедени и да видят действително дългосрочните последствия. Имаме и разбира се една друга съпротива по отношение на самата готовност на хората да се пенсионират по-късно. Тук имаме 2/3 – предпочитат да се пенсионират, когато достигнат пенсионна възраст. Разбира се мен много ми се иска тези данни да ги четем и през един по-социално демографски профил на населението. В страната изобщо има един фолклор, че увеличаването на пенсионната възраст би довело до това хората просто да не могат да се пенсионират, защото поради лошия здравен статус, поради, знаете, имаме и не толкова висока, колкото в Европа продължителност на живот. На практика за много хора ще стане невъзможно изобщо да ползват това, което сега отделят като пенсионни осигуровки. Зад тези данни все още виждаме едни някак си нормални, обясними нагласи и може би е въпрос на това пенсионната реформа от една страна да бъде малко по-последователна, малко по-добре комуникирана и разбира се да бъде и съобразена с това, което е реалността в българското общество. Защото на практика, да, санкциите в една или друга степен биха сработили, но това, което е най-важно е мотивацията. Ако хората вярват в пенсионната система, ако те виждат някак си стимул, действително биха отделяли средства и може би и голяма част от доходите, които в момента не са официални, биха излезли на светло. Въпросът е, че нито работодателите, нито служителите виждат ползите от това. Така че правителството, освен за санкции, някак си много добре да помисли и за стимули. Замислете се, че за всичко друго поведението на хората се води много повече от това къде те виждат своя интерес. Ако тук те не виждат своя интерес и не смятат, че в бъдеще ще могат да получават една достойна пенсия, която да им позволи добър живот и че тя ще зависи от това, което са отделили и са плащали най-почтено, съвсем естествено някак си пенсионната система страда като цяло.
Водещ: Става дума за криза на доверието.
Радостина Ангелова: Да. Криза на доверието, но някак си всъщност мащабите от тази криза на доверието ни оставят в един порочен кръг. Страдат пенсионерите сега, най-вероятно ще страдат и тези за в бъдеще. Разбира се останалите мерки – ограничаване на ранното пенсиониране, получава подкрепа от 35%. Предложението ТЕЛК да се контролира от НОИ- подкрепа от 31%. Да се увеличат самите пенсионни осигуровки – 25%. И вдигане на възрастта на пенсиониране с една година за всички – виждате, 19%. Чисто социологически на мен ми се струва, че комплексът от мерки, който би бил най-работещ в настоящия контекст, е някакъв умерен баланс между стимули и контрол. Да, контрол, но и много повече някак си изграждане на доверие в потребителите. Именно ще направя паралел с банковата система, при всички условности, които разбира се и кризата разбута ситуацията там, но едно доверие, което въпреки сериозните проблеми от периода 96-та – 97-ма – едно доверие, което заедно с усилията на БНБ и разбира се на ТБ се закрепи достатъчно стабилно, така че потребителите на банкови услуги да се чувстват достатъчно уверени в това, че парите им са на сигурно място. Разбира се и фондът, който гарантира влоговете също допринесе за това.
Водещ:Понеже много се заговори за липсата на солидарност. Има или няма солидарност? Какво прозира под данните Ви?
Радостина Ангелова:Ако говорим за солидарност сега, тук ние да си плащаме осигуровките, за да могат пенсионерите да получават по-високи пенсии, тази солидарност не мисля, че е все още толкова силна. Биха могли да се използват и малко по-гъвкави мерки, които младите поколение, които тук и сега се нуждаят от много повече средства, защото имат деца, имат нужда от жилище, осигуровките да бъдат по-ниски. Обратно – когато хората някак си са в по-висока възраст, когато вече се чувстват по-близо до възраст за пенсиониране, да плащат по-високи осигуровки. Може индиректно, чрез част от сивата икономика, това лобиране сигурно се случва, но защо не това да бъде просто един легитимен начин, който правителството да предложи.
Водещ:И така. Ако обобщим социолозите – обидените не вярват. Добър ден и на Цветелина Стоянова от „Хоризонт”.
Цветелина Стоянова: Добър ден и на слушателите на програма „Христо Ботев”.
Водещ: Ами да започнем по новинарски. Снощи имаше тристранка. Днес нещо ново има ли, защото като че ли постоянство липсваше в посланията?
Цветелина Стоянова: Нещото ново, което е старо от снощи, е че поне в БДЖ чакаме нещо да се случи днес. Стачката утре да приключи. Аз пак го оставям под съмнение, защото имаше анонси и че след националния протест на синдикатите нещо ще се случи. 24 часа по-късно то се случи, но не беше в полза на синдикатите.
Водещ:Може би ще изчакаме и тракторите във вторник.
Цветелина Стоянова:Не знам. За тракторите съм малко по-скептична, защото там властта има как да натиска според мен. И с компромати би вадила, и с акции – за мен не са случайни това, което МВР прави с разследвания, които са започнали преди време и точно сега се финализират. Та дори и в БДЖ кой кога крал – за мен е ясно, че това много отдавна се е знаело.
Водещ: Но пък иначе беше подходящ моментът. Всъщност, освен обида и доверие, като че ли никой не обича да говори за солидарност, само че, ако я няма солидарността, каква би била перспективата едни логични аргументи да бъдат чути? Липсваше ли солидарност така, както казва властта?
Цветелина Стоянова: Не. Солидарност има, защото много хора извън синдикалните структури подкрепиха протеста, националния протест. За кой ли път на площада излязоха толкова много хора. Лично аз не очаквах да са толкова много, като знам колко много се мобилизират синдикатите. Този път дори знам, че може би поради финансови причини, са се отказали част от рейсовете. Имало е твърде много заявки на хора, които да дойдат, но всичко това е свързано и с харчене на пари. Просто организирането на една протестна демонстрация струва пари. Синдикатите не са от тези богаташи или поне не могат да си позволят спонсорите.
Водещ: Ще бъдат атакувани. А всъщност имаше ли диалог? Кой разказа стачката? Ето, чухме от Мила Минева, че всъщност стачката са я разказали главно синдикатите, но по-главно и властта.
Цветелина Стоянова: Това бяха двете действащи страни.
Водещ:Няма как друг да я разкаже.
Цветелина Стоянова:Никой не посредничи на този диалог. Никой не каза „Хайде, сега!” Всичко беше малко под натиск. Но то нормално – ГЕРБ изигра своя ход да прибере хората от площада. Не знам дали лидерите на синдикатите си даваха сметка. По-наивни ли са или просто не искат да отидат до край? Но в края на краищата ти ме попита за солидарност.
Водещ:Да. Защото без нея няма баланс. Няма как да има баланс.
Цветелина Стоянова: Значи, солидарността тръгва от собственото мислене на човек. В края на краищата – не сме преди 10 години, когато беше нормално да приемаме – „Аз плащам, за да взима моят баща, моята майка, баба или дядо.” Сега икономическите реалности са такива, че егоизмът в човека надделява. „Защо аз да плащам?” В младото поколение няма чувството на солидарност. То не е възпитано в тези 20 и повече години демокрация.
Водещ:Да де, ама това е модел, който е създаден на тази база. Това е солидарният модел.
Цветелина Стоянова: Това е солидарният модел, но никой не говореше през тези години и не утвърждаваше тази солидарност. Дори в елементарното възпитание много хора, включително и аз си задавам въпроса „Аз ще внасям цял живот. Колко ще ползвам?” 4-5-6 или 7 години в най-добрия случай. Отговорът е много тежък. „Да го правя ли и защо да го правя?”
Водещ: Ами то на такива тежки отговори би трябвало да се дават политически решения, а не икономически. Тук само икономиката олеква.
Цветелина Стоянова: Плюс това медиите имат своя формат. Той не може да изчерпи детайлите в това, което се прави и в последствията. Много е фрагментарно и предвид корпоративните интереси, които защитават – вестниците, ние знаем…
Водещ:Редакционни политики.
Цветелина Стоянова:Да, ние знаем кой вестник на кой е, коя телевизия от къде се спонсорира, на коя гледна точка набляга, коя пренебрегва. И трябва много ловко да превключваш каналите на телевизора и да имаш достатъчно пари да си купиш вестниците, за да събереш целия пъзел. Но примерно аз знам, че за себе си и то на данни, на които стъпват управляващите, че те манипулират данните. Това, дето българинът работел повече, отколкото била пенсионната възраст – ами това е така, защото хората не могат да си направят стажа. Никой не обяснява, че за да се пенсионираш, трябва да имаш възраст и стаж. Но какво като имаш 60 години като не ти стигат 3 години стаж – ами ти работиш тези три години по принуда.
Водещ: Защото няма какво да направиш, разбира се.
Радостина Ангелова: Това, което е за младежката безработица, две действащи мерки, които по никой начин не могат да обхванат този контингент.
Водещ: Добър ден на Веселин Стойнев от вестник „Труд”.
Веселин Стойнев: Добър ден.
Водещ: Протести, коментари, резултати? Това е може би горещата тема на седмицата.
Веселин Стойнев: Ами тя е толкова гореща, че буквално през няколко часа се променят нещата, се променя ситуацията. И като постъпки от страна на управляващите, и като поведение на протестиращите. Да вземе само от вчера до днес какво се случи. Точно петък до събота или от четвъртък до петък. Първо беше предложено с една година да се увеличи пенсионната възраст за трета категория труд. След това се оказа, че това ще бъдат 4 месеца за всички категории. А след това се оказа, че това било лично предложение на премиера, понеже нямало пари в НОИ, но пък после изведнъж намерили тези пари. За това от една година се минало на варианта за 4 месеца. Това са някакви наистина невероятни бакалски сметки по нощите, които никой не може да им хване, така да се каже, дирите. Но ако трябва да разграничим протестите, всъщност те са три типа протеста. Единият е на зърно производителите, другият е на служителите на БДЖ и третият е на синдикатите срещу пенсионната реформа. Най-нелегитимни са тези с обществените протести, т.е. те биха събрали най-малка обществена подкрепа – на зърно производители и на служители на БДЖ. Първо, защото при зърно производителите става дума за преразпределение на пари, на финансиране от европейски средства и от бюджета. И това финансиране отива в зърно производителите. Тази година правителството се сети, че има и други земеделски производители и пренасочи по-голяма част от парите за тях, като в същото време средствата за зърно производителите не се намаляват. Така че техният протест не е особено защитим. Сега, друг е въпросът, че премиерът постоянно се шегува, че това са хора с бентлита. Наистина има много едри земеделски производители и зърно производители. Служителите от протеста на БДЖ също не е особено легитимно от гледна точка на цялото общество. Разбира се хората имат право да защитават работните си места, но протестът за пенсионната реформа е повече от основателен и то не защото такава не трябва да се прави, а тъкмо защото тя се прави по един изключително /…/ начин. На парче, на коляно, със смешни обяснения като това, че, видите ли, изведнъж са намерили едни пари. През цялото време осигурителни експерти, специалисти доказваха с числа, че и при варианта за година, и при варианта четири месеца – никакъв фискален осезаем резултат в близките 1-2 години не може да се очаква, какъвто всъщност беше мотивът и какъвто продължава според премиера да е мотивът за тази реформа, че няма пари в бюджета за 2012. Не може да се прави по такъв начин и защото така не е справедлива, не касае всички. Големият резерв и финансов, а и от гледна точка на справедливост за всички, е тъкмол в категориите за ранно пенсиониране и то преди всичко военни и полицаи, които дори нямат пределна възраст за пенсия. Те имат само стаж, който пък на всичкото отгоре не е задължително да е изцяло на кадрова служба. Т.е. Вие може да работите 10 или 15 години в системата на МВР и след това още 10 години нещо друго и да се пенсионирате на 45, на 47. А в същото време управляващите, чрез групата на ГЕРБ, решиха да увеличат с четири месеца и стажа, и възрастта за пенсиониране на друга част от хората с ранното пенсиониране – така наречените хора, работещи при тежки и вредни условия на труд от първа и втора категория. И сега излиза, че минъорът може да се пенсионира по-късно и да работи още по-дълго, солидарно с всички останали, а полицаи и военни не може. Ето за това тези предложения за реформи са повече от необясними. Освен, ако това не касае абсолютно всички. Пенсионната реформа касае, както сега пенсионираните, така и тези, които ще се пенсионират за в бъдеще, защото в момента плащат осигуровки. Не може на единия ден да се казва едно, на следващия ден да се казва друго и от днес за утре. Това е абсурдно просто.
Водещ:Протестите – това е темата на седмицата. Има ли прилики и разлики в лексиката на тази власт с протестиращите според Мила Минева.
Мила Минева: Протестите се представят така, като че ли са нелегитимни, като че ли едни злодеи отказват да разберат, че някакви неща трябва да се направят и единственото, което можем да направим е или да ги кленим или да им се подиграваме, както направи премиерът със зърно производителите. И това е първият случай, в който аз виждам да се разминава премиер подобна подигравка, да се разминава без бой. Спомняме си по време на учителската стачка, си позволиха в частен разговор – не по медиите, не публично, не в интервю, а в частен разговор между тях, но чут от медиите – Орешарски и Даниел Вълчев, тогавашните министри на финансите и на образованията, да нарекат учителската стачка седянка. И това беше огромен проблем. Медиите го разказаха като огромен проблем. Това е далеч по-адекватно поведение, отколкото да се подминават с насмешка твърденията на господин Борисов, че това са пред коледни тържества. Много е лесно да кажем, че медиите са виновни за всичко. Нали, някак си няма да е честно, няма да е справедливо. Всичко, което го знаем, от медиите го знаем. Никой от нас не присъства директно на тези разговори. Щом знаем някакви неща, че се случват, значи медиите общо взето добре си вършат работата. Аз имам по-скоро друг проблем. Бих обвинила, сега много радикално ще го кажа, бих обвинила пазара. Мисля, че за да тече един разумен дебат и за да може да има артикулирани, не просто, искания, защото от една страна имаме неясни искания, но от друга страна имаме неясни предложения. Аз не знам каква е дългосрочната визия на нито една от предложените реформи. Въобще не знам какво значи думата реформа. Чувала съм я само като съкращаване на средства. За мен, извинявайте, но това съвсем не е реформа. Та за това се връщам – за да тече смислен дебат, той трябва да тече дълго и да бъде доста скучен. Не може в интересно предаване, накъсвано от реклами, паузи на всеки три минути, да протече смислен дебат. Тогава има надвикване. Всички знаят, че няма да им стигне времето, говорят един през друг и се опитват някак си да ни убедят с емоцията си, че са прави. Така демократичен процес не тече. Така тече единствено популистка шумотевица, която е много интересна, много шарена, обаче така не се става. И второ нещо – медиите са виновни все пак за едно нещо. Много често те поставят различни гледни точки и разбира се, че те трябва да представят различни гледни точки. Но понякога говорителите им казват факти, факти, които могат да се проверят. Факти, от които единият от двата е лъжа. Мисля, че работата на медиите, ако не в рамките на самото предаване, то поне на следващия ден, да кажат „Този излъга. Този каза тази цифричка – излъга.” Само ще си позволя да Ви припомня президентския дебат, когато нашите кандидат президенти се хванаха на бас за няколко цифрички. Аз и до сега не знам кой спечели баса. Може би, защото единият спечели поста, но какво от това? Трябва да знаем. Трябва да знаем, че има мнения, но има факти и едни от тях са истина, други не. И това ще ни помогне да си формираме мнението. Защото аз действително вече се обърках с тези милиони и милиарди. Получават ли повече милиони и милиарди за зърно производителите или не получават? Някой трябва да ни каже каква е истината. И някак си това е въпрос, който може да се промени, по който няма мнение. Това е факт.
Водещ: Цветелина Стоянова от „Хоризонт” – да направим една прогноза. Ще излезем ли накрая виновни медиите и има ли чуваемост за проверка на такива факти? Този излъга, онзи излъга.
Цветелина Стоянова: Има как фактите да се проверят, стига да има нормален достъп до въпросните регистри, които се цитират и една цифра или едно число трябва да се постави в един контекст. Така че манипулацията тук може да се окаже, че цифрите са верни, обаче поставени в контекст, който вече не е коректен. Не казвам, че е лъжа – не е коректен. Това е. Властта има достатъчно лостове да манипулира. Властта също има достатъчно лостове да притиска. Въпросът е до колко иска да чуе нормалните хора. Дали медиите ще се окажат виновни – това не е много страшно за медиите. Дори да кажат „Вие сте виновни” аз не мисля, че това е много, много страшно за хората. Но управляващите имат една поза на обидени и не мога да разбера защо, след като те правят каквото си искат. На кого са обидени? На хората, които са ощетени, на хората, които смятат, че трябва тяхната гледна точка да бъде чута? Обидно ли е да чуеш гледната точка на опонента? За мен това не е обида и лексиката на говорене, принизената – така бих я нарекла, като „лумпени”, „кюфтаци” – аз не мисля, че протестиращите обиждат властта по този начин, по който властта ги квалифицира. Лично аз, дори и на протеста, движейки се в мнозинството, в хората, не чух протестиращите да кажат „те са лумпени, идиоти.” Хората търсеха правата си. Имаха своята логика да са на площада. Не всички заради пенсионната реформа – много, защото са недоволни от живота. Учителите искат нормално образование или образователна система, която да им позволява да възпитават. Те не бяха толкова на площада заради пенсионната реформа, защото те имат работа на ранно пенсиониране този учителски фонд. Иска ми се да направя една съпоставка. Миналата година имаше същия протест. В центъра на този протест бяха категорийните работници, техните права. В края на властта Станишев, лятото – пак национална демонстрация за класа. Сега всичко това е обединено в едно – и клас, и пенсионна реформа, позовавайки се на кризата в Европа. Да, това е моментът управляващите да успеят максимално и бързо с минимална съпротива, да го направят – като имат оправдание кризата в Европа. Няма пари. Само че в тази държава преди време също имаше пари и хората бяха също толкова недоволни. Въпросът е, че нито една власт не се концентрира и не каза „Моят приоритет през следващите 2 години е здравеопазването”.
Водещ:Да обърнем обаче въпроса. Кой чува повече аргументите на другата страна? Дали протестиращите или властта в този случай?
Цветелина Стоянова:Властта реагира остро, което означава, че чува. Хората също пък чуват тази остра реакция. Това не е нормална форма на диалог. Сега, има определени моменти, в които се опитва да се снижи градусът на напрежението. Чухме извинение на това, че хората били милионери. Аз не знам защо в България може би наистина думата милионер да е обидна, защото как се правят милионите в България – това е друга тема. Но ако ти ги правиш със светъл и прозрачен бизнес, защо трябва да се обиждаш, че си милионер. Смисъл, в думата „милионер” се влага едно гадно звучене. Ами – да ги няма тези хора! Да няма богати! Всички да сме там.
Водещ: Закон за опазване от думите, може би.
Цветелина Стоянова: Да. Въпросът е какво влагаме в думата „милионер”, защото милионери са и ръководителите на бизнес организациите, които преговарят в момента с властта.
Водещ: Нека за дежурния въпрос за дежурната вина на медиите към отговора да включим и Веселин Стойнев от „Труд”.
Веселин Стойнев: По-философски погледнато , медиите са такива, каквото и всичко в страната. Те нито са по-добри, нито са по-лоши общо погледнато. Но в случая да се изкарват синдикати или медии, или някакви там „лумпени”, както си прави намеци премиера –„ да не дърпам дявола за опашката прекалено много, че в страната има много лумпени”. Ами то и сред управляващите има много лумпени, ако погледнем начина, по който правят реформи – с някакви бакалски сметки на коляно и с кадрили напред назад от единия петък до другия петък. Това, ако не е лумпенщина просто здраве му кажи. Така че медиите не виждам с какво вредят, така да се каже, на управляващите. По-скоро вредят с това, но това е вече друга тема, че медийната собственост също е неясна, че голяма част от медиите са про правителствени. По същия начин става, както се правят и бакалските сметки с пенсионната реформа. Едната вечер си срещу премиера, срещу Бойко Борисов. На следващата сутрин си изцяло с него – нали, такива обрати се получават в българските медии в рамките на едни избори.
Водещ:Ако трябва да сравним медиите и да измерим тяхната степен на корупция, защото тази седмица ние отново се подредихме на опашката по ниво на корупцията. Там ни подреди „Прозрачност без граници”. Та, ако трябва да премерим корупцията в медиите, тя как ще изглежда според Вас?
Веселин Стойнев: Ами, не знам дали можем да я премерим, както не можем да премерим това, което премери „Прозрачност без граници.” Тук наистина това е въпрос на усещане – за тази дума се хвана премиерът. Изглежда парадоксално, че правителството, като поведе борба с корупцията, всъщност докара страната до тази имиджова гледна точка за още по-лоша ситуация.
Водещ:13 места по-надолу.
Веселин Стойнев:Да. По-генерално погледнато пък е по-големият куриоз, че България след като влезе в ЕС, всъщност стана още по-зле, отколкото беше преди това. И по отношение на корупцията, и по отношение на свободата на медиите, има и такива други изследвания. Т.е. когато вече го няма остенът на притискането на целта към присъединяването, всичко това отпадна и някак си ние се успокоихме сякаш почнахме да си живеем, както ни е най-добре, а същевременно европейските институции много, много не се занимаваха с нас, защото сме в периферията и не им създаваме проблеми. Точно както влязохме в ЕС, ние тръгнахме надолу. А колкото до медиите – корупцията в медиите е свързана преди всичко с… Тръгва проблемът от непрозрачността на собствеността. Ако изключим националните медии, т.е. държавно обществените медии и ако изключим някои медии, които се броят може би на пръсти, някои медийни групировки – за всички останали, и в печата, и в електронните медии, трудно може да се посочи кой е собственикът на тази медии, до колко тази медия е печеливша или пере пари, или използвана за нещо друго, но не за чисто комерсиална задача да печели, защото все пак се сещаме, че няма благодетели, които просто издават вестник, радио или телевизия, което да им носи стотици милиони загуби или десетки милиони загуби просто ей така, заради любовта към свободата на словото. Така че от там започва и проблемът с корупцията в медиите и всъщност това е една висока политическа корупция.
Водещ:Ако ние имаме Етичен кодекс, който едни медии приемат, други медии не приемат, какъв кодекс трябва да има властта по принцип, която и да е тя, в отношението си към медиите?
Веселин Стойнев: Всеки може да пазарува медии, буквално, при това част от тях са с държавни пари. Има една банка, зад която стоят държавните фирми. С тези пари се купуват и се издават медии. Ако това е позволено да се случва, няма никакво значение. За каква етика можем да говорим? За какви отношения? Просто от тук тръгва всичко.
Водещ:А до къде стига? До къде може да стигне?
Веселин Стойнев:Ами, както казват руснаците – винаги си мислим, че не може да е по-зле, но винаги се оказва, че може и да е по-зле. В момента медийният сектор в страната е може би в най-лошото състояние от последните 20 години, като качество на продукт, като свобода на словото, като концентрация на медийна власт в няколко ръце. Но нищо чудно да може да има и още по-лоша ситуация на пълна олигархизация на медиите и на пълно срастване на власт и медии.
Знаете ли? Аз пък вече много се страхувам от тази дума „корупция”. Много ме мъчи тя, защото непрекъснато подозираме, че някой, някога, някъде е корумпиран. Разбира се, че колкото повече се подозираме, толкова повече имаме усещането, че корупцията е огромна. Няма никакво съмнение в това. Мисля, че е много хубаво. Аз много се зарадвах на това изследване, защото трябва да си припомним, че това правителство дойде на власт с обещанието да спре корупцията. През цялото време, особено в началото на мандата, ние виждахме едни просвания на корумпирани хора по лица, арестувания, дела бомбастични пак за милиони, милиарди. Мисля, че вече всичките тези нули – нищо не ми оставя в главата от тях. Нямаме нито един осъден до този момент. И мисля, че правителството, нагнетявайки непрекъснато това твърдение за предишните корумпирани, всъщност раздаде доверието в самото себе си. Всъщност ние в момента имаме усещането, че след като много говорят, много ни показват как арестуват някакви хора, а няма осъдени, вероятно и те са част от тази корупция. Така че анти корупционният дискурс няма как да не се върне към властта. ГЕРБ трябваше да го знаят това от самото начало и да не прекаляват толкова много с това. А защо казвам, че ме е страх от корупция? Защото страхувам се, че това ни е много лесно и удобно извинение. Лесно и удобно, за да не кажем „нашата страна е бедна”. Ако искаме да имаме европейско образование, ако искаме да имаме европейско здравеопазване, европейска полиция и т.н. или поне някакво качество, което да ни харесва – трябва да платим повече. А ние хем искаме да имаме качество, хем не искаме да платим за него. И как се оправдаваме? Ами защо да плащаме като така или иначе някой ще го открадне? Страхувам се, че който и да краде, това е бедна страна. Просто парите не стигат.
Водещ: Всъщност Цвети, „доверие” – това, като че ли, е най-големият дефицит? Това е изводът, който можем да направи?
Цветелина Стоянова: Не, тежки решения и тежки реформи са правени и до сега. Значи, връщаме се 12 години назад. Виждаме с колко се увеличи пенсионната възраст, с колко скочи стажът – с много повече, отколкото ни се предлага сега. Така че тогава, когато започваше, никой не знаеше измеренията.
Водещ:Да направим тогава извода, че тези 78% от българите, които не приемат начина, по който се направи опит да се коригира възрастта и да се…
Цветелина Стоянова:Много криминално се случи. Много изведнъж след изборите. Говорехме, че ще увеличаваме всички пенсии, което беше някак си – има пари, не сме зле. Изведнъж какво обърна палачинката? А да поставим ситуацията на България в контекста на това, което се случва в Европа. Навсякъде има стачки и протести. Навсякъде явно диалогът не е толкова качествен и хората трудно приемат или не могат да преглътнат, или смятат, че поне могат да изразят своята гражданска позиция. Обаче не са оплювани според мен така от властта.
Водещ:Но това определено се усеща. Равнището на административната и политическата корупция в България е достигнала най-лошите си стойности от 1999 година насам – сочи годишният доклад на индекс за възприятието на корупцията на „Прозрачност без граници”. Този доклад беше представен в четвъртък и за съжаление за пореден път ние се оказваме на дъното на класацията. Добър ден на Евгений Дайнов.
Евгений Дайнов: Добър ден.
Водещ:Намирам Ви на село. Как изглежда корупцията на село? Различава ли се тя от корупцията в града?
Евгений Дайнов: Тук се виждат безчислените монополчета и картелчета, които си разпределят територии или щото са опрели на гърба на държавата, или защото са се опрели на гърба на някакви мутри. И командват кой от къде ще се снабдява, кой и за колко пари ще продава реколтата си. И /… на хората е нещото, което се превежда като усещане за корупция, но то е много по-широко.
Водещ:А всъщност медиите до колко могат да влияят върху тези процеси?
Евгений Дайнов: Медиите. Медиите не знам какво трябва да правят – да отстояват обществения интерес и да гледат изкъсо какво правят чиновниците и политиците. Това им е работата на медиите. И би трябвало да го правят и до голяма степен го правят, но живея с усещането, че вторачени във важни въпроси като например безобразното поведение на съдебната власт, тази алчност и безпардонност, която те демонстрират – та, вторачени в тези по-видими неща, медиите изпускат наистина какво става надолу по веригата и пропускат да подемат борбата и да я развият срещу това, че България вече не е пазарна икономика. Което има три последствия най-малко. Първото е корупция, защото ти като не си регулираш на пазара отношенията, ги регулират някакви хора срещу пари. Второто последствие от това, че България вече не е пазарна икономика е силното покачване на цените, защото ти като имаш монопол естествено качваш цената. И третото, което се случва и много трябва да се гледа, е че стегнат ли менгемето на кризата, корупцията и монополите, инвестиционните хора един по един се отказват да работят. Това е онова, което тече тук на село. И в другите села на около. Хората един по един се отказват, обхванати за гушата от монополи, рекетъори и корупция.
Водещ:Фактът, че толкова често в медиите се задава въпросът какво променят протестите? Не е ли също едно от многобройните проявления на последствията от корупцията?
Евгений Дайнов:Нито ние – анализаторите, нито медиите успяват да нарисуват цялата картина, така че всеки като я види да кажа „Да, тази картина описва моя живот. Тази картина описва моите проблеми.” И на основата на тази картина правителството започва да взема решенията. Правителството оперира, че намеренията си да се бори срещу монополите и прочее. Но дали знае картината достатъчно, за да направи истински план за действие и дали има волята да приложи този план – това нямам никаква представа. Не забравяйте следното – зад протестите понякога се крият пак монополи и картели. Тези протести са против намеренията на правителството да реформира онези сектори, които останах не реформирани в нашия живот. И тук целта е много ясна. Ако един сектор бъде реформиран, този сектор престава да стачкува, защото този сектор има разум, в този сектор са поставени нещата на здрава основа, а и в този сектор дори да има профсъюзни членове, те не се водят сляпо по профсъюзите в България и нейните членове предимно във не реформираните държавни сектори. В реформираните сектори в училищното образование имат, но Вие няма да видите учителска стачка. Това Ви гарантирам. Този сектор беше реформиран. Т.е. тези протести в момента са против реформите и против обществения интерес, защото повечето не знаят какво значи реформа. Реформа значи някакъв сектор да заработи с по-малко пари. Това значи реформа. Наши пари. Във всяка страна протестите са различни. Ето, в Англия например протестите са на съвсем на друга основа поставени. В Англия протестират срещу това, че цената на кризата се плаща от обикновените хора, а не от онези, които я причиниха със своята алчност и финансовата върхушка. Това са протестите в Англия. Това е в обществения интерес. В Гърция протестите са до голяма степен самоубийствени, защото тя потъва. Тя вече е потънала, само че още за медиите не са видни мехурчетата, които пуска на повърхността. Така че всяка страна има свои протести и свои проблеми за решаване. Някъде протестите са справедливи. На други места не.
Водещ: Кой в България трябва да протестира и за какво?
Евгений Дайнов:Трябва да протестират инициативните хора, които са задушавани в момента от корупция, монополи. Трябва да протестират данъкоплатците, чиито пари потъват безнадеждно в АЕЦ „Белене”, в БДЖ, в „Цанков камък”. Трябва да протестират, ако щете, и гражданите като граждани против липсата на справедливост в страната, защото и в съдебната система, и в милицията потъват огромни средства. МВР и прокуратурата в България са двата сектора, които са най-изобилно финансирани в целия ЕС, а ние срещу това правосъдие не получаваме.
Водещ: Но как би изглеждал един такъв протест?
Евгений Дайнов: В България, слава Богу, всички видове протести вече са минали, така че можем да си избираме. Може да бъде шествие, може да бъде някакъв митинг. Всички видове протести в България много отдавна са приложени и ги знаем.
Водещ:Обаче някой обръща ли им внимание?
Евгений Дайнов:Обръща се внимание, разбира се. Даже прекалено. Поне това правителство понякога прекалено обръща внимание на протестите. Заело решителна позиция да свърши нещо добро за общественото благо, изведнъж се появява някой да протестира и правителството дава заден, което е най-добре.
Водещ:Обективни ли са медиите в отразяването на протестите? Обективни ли са медиите? Цялата картина ли начертахме, Цвети? Ще се хвана с думите на Евгений Дайнов „Инициативни хора, данъкоплатци, граждани”. Отговаряха ли тези, които бяха на площада?
Цветелина Стоянова: Инициативните хора – те не са на площада. Те търсят начин сами да решат проблемите си със собствената си инициатива.
Водещ:И подсилват усещането ни за корупция.
Цветелина Стоянова:Точно така. На площада са хората, които не виждат перспективата. Това е най-страшното. Никой не им казва „Да, ще стиснем зъби две години, обаче след две години, да знаете, ще имаме добро образование, добро здравеопазване.” Аз лично съм готова да платя и по=висока цена за реформата в образованието, само че някой да ми даде гаранция и аз да видя, че след 2 или 3, или 4 години образователната система ще е такава, че тя да възпитава. Бих била готова да платя повече и за здравеопазване. Аз не мисля, че плащам малко в момента. Само че пак чувството на справедливост го няма, защото тези лекарски грешки… В момента лекарите воюват с обществото.
Водещ: Което е нелепо разбира се.
Цветелина Стоянова:Нелепо е. Нелепо е, защото в края на краищата не бива и те да са уплашени. Не бива и хората да са толкова агресивни. Няма я средата.
Водещ:Всъщност е добре да се знае, че медиите е редно сами да си пишат заглавията, сами да си редактират текстовете. А какво значи реформа? Това май е добре да го обясняваме повече. Хубав съботен следобед. 

сп. Forbes | Камелия ИВАНОВА | 28.11.2011

Стилян Шишков и Мартин Петров пренасят спортния дух в полето на бизнес инициативата. 

Резултатът е печеливш

ИДЕЯТА НА СТИЛЯН ШИШКОВ (38) за новинарски спортен сайт се ражда спонтанно в края на 2005 г., докато живее в САЩ. Той се впуска в реализацията й, като инвестира собствени средства в Sportal.bg в период, когато никой не вярва, че начинанието може да бъде перспективно. Само за три месеца след старта си през пролетта на 2006 г. вложената инвестиция в сайта излиза на нула. "Ентусиазмът играе важна роля в компанията и до днес", казва Мартин Петров (29), директор "Бизнес развитие", който се присъединява към начинанието година по-късно.
Освен приятелство със Стилян Шишков имат и общ път на развитие – и двамата са бивши футболисти и се дипломират в специалността маркетинг и мениджмънт в Blender University, САЩ. Всичко това се оказва добра основа за общ бизнес. До 2008 г., когато Стилян Шишков се завръща окончателно в България, Мартин Петров се грижи на място за новосъздадената медийна група MS Key Group. Двамата сами разработват структурите на сайтовете с помощта на програмисти и дизайнери. "Следваме наши собствени правила и черпим добри практики от успешни проекти в чужбина", казва Шишков, който е главният изпълнителен директор на групата.
Портфолиото на MS Key Group е съставено от вертикални сайтове, насочени към определена аудитория. Сред общо 40-те тематични сайта са Formulal.bg, Hotnews.bg, Woman.bg. Men.bg, Games.bg, Data.bg. Перлата за тях остава първият им сайт Sportal.bg , който вече има свои клонинги в Русия (Sportal.ru), Унгария (Sportal.hu) и Сърбия (Sportal.sr). Чуждестранните проекти разполагат с цялото ноу-хау, което двамата предприемачи са натрупали през годините. "Това е лукс, защото отпада технологично време, за да се постигне определено ниво на качество на продукта", казва Мартин.
Всички сайтове в групата генерират над 700 хил. уникални посещения на ден, според статистиката на компанията. "Насочваме се към проекти, за които смятаме, че ще са печеливши. Правили сме и грешки, но без тях няма как да се расте", казва Стилян Шишков. Според него е нужна бърза реакция при взимането на стратегическите решения, защото нишите в интернет пазара се запълват много бързо и вероятността някой да те изпревари е голяма.
Най-важната цел на двамата предприемачи е сайтовете да бъдат лесни за използване от потребителите. "Нашите продукти еволюират постоянно", казва Мартин Петров. Принципът е оптимизацията на сайтовете да се прави на малки етапи, които се натрупват и водят до качествена промяна в цялата медия. Друга посока за развитие е в областта на мобилните приложения. През 2012 г. всички сайтове в групата ще имат мобилни версии.
"Успехът на медийната група се дължи на факта, че през първите години почти всички приходи се инвестираха обратно в компанията, както и в покупката на дялове в други компании", казва създателят на компанията Стилян Шишков. Сред тези придобивания се нареждат сделките за финансовите сайтове Profit.bg и Insurance, bg, както и инвестицията в социалната мрежа Svejo.net. Един от най-новите им проекти е Novini.bg, който само три месеца след старта си регистрира над 1 млн. уникални посетители. Всяка интернет медия в групата има своя отделна редакция и журналистически екип. "Опитваме се да правим журналистика, доколкото това е възможно в интернет", казва Мартин Петров. Според него доброто съдържание и неговото ритмично подновяване са ключови, за да се привлекат читателите. Например редакцията на Sportal.bg работи 24 часа, 365 дни в годината, което е причина сайтът да има високи показатели за лоялност сред потребителите – 33% от тях правят по осем отделни посещения на ден.
"Ние сме много позитивно настроена компания. За мен е важно да работим с хора, с които ни е приятно", казва Стилян Шишков. Атмосферата в MS Key Group е като в спорта – задружен екип, амбициозни цели, а и всеки понеделник всички заедно играят футбол. Ето защо според Мартин Петров да се работи до късно не е запазена територия само за управленския мениджмънт -"Всички колеги го правят, защото не го усещат като задължение, а като удоволствие".
Рекламният пазар в интернет се разраства с всяка изминала година, казва Шишков.
Прогнозата на Асоциация на рекламните агенции -България, е тази година стойността му да достигне 18.2 млн. евро. MS Key Group има очаквания за сериозен ръст на нетните приходи от реклама от 2.2 млн. евро в края на 2010 г. до 3.4 млн. евро в края на 2011 г. Според Стилян Шишков това са индикаторите, които реално показват дали една компания е успешна.
"Имаме големи идеи. Ще разширяваме дейността си не само в сектора на онлайн медиите, но и в услугите и интернет търговията", казва Шишков, за когото спортният принцип никога да не се отказва важи и в бизнеса.

Стр. 68-69

Талони за пазаруване в магазините Roda могат да получат регистриралите се в игрите Fresh Christmas и “Вълшебна Коледа”

в. Банкер | Борис ГЕОРГИЕВ | 26.11.2011

Хиляда и петдесет български домакинства имат съдбовно значение за българските телевизии и продуцентските компании. Те определят рейтингите на предаванията им и от тях зависи в коя медия рекламодателите ще "налеят" пари. Когато започват нови шоупрограми, телевизиите тръпнат в очакване да получат данните от пийпълметричните изследвания и да разберат колко българи са се задържали на канала им. Ако повечето от 1050-те домакинства не са гледали дадено предаване, вероятността то да изпадне от програмната схема е много голяма.
Никъде другаде по света пийпълметричният метод за изследване на телевизионната гледаемост не е толкова жизненоважен за рекламния бизнес и електронните медии, както у нас. При това в случая не става въпрос за "престиж" или "слава", а за много пари. По данните на TNS/TV Plan приходите от реклама през 2010-а на двете най-големи частни телевизии btv и Нова са общо 349 млн. лева. Btv е привлякла 217 млн., а Нова тв – 132 млн. лева. Двете са получили тези средства благодарение на рейтингите, съставени въз основа на тв предпочитанията на споменатите 1050 домакинства.
Допреди година в България имаше двама основни играчи, които предлагаха мониторинг върху гледаемостта на телевизионните предавания – TNS/TV Plan и GfK Audience Research Bulgaria (GARB). В края на 2010-а TV Plan бе продадена на GARB. Но в момента доставката на рейтингова информация и мониторингът на тв рекламата се осъществява на базата на пийпълметричния панел на TV Plan, тъй като тя е сключила дългогодишни договори с медии и рекламодатели, обясни за "БАНКЕРЪ" Доротея Дервишева от GARB.
Клиенти на пийпълметричната агенция са и търговски компании, които се интересуват от специфичната таргет група, която следи даден канал или предаване. Изследванията от този род отговарят на въпросите "кой", "от колко до колко часа", "кой тв канал гледа", "какъв е този човек", както и какъв е социално-демографският му профил. Устройството, използвано от ТV Plan, измерва с точност до секунда коя телевизия се гледа. Ако в една минута зрителят се е спрял на два или повече канала, тя се приписва на този, на който се е задържал по-дълго.
До неотдавна в изследванията на GARB бяха включени 750 домакинства. Сега броят им е увеличен и според Дервишева вече става дума за близо 2800 души. Но и така числото е твърде скромно, особено като се има предвид за какво се използват телевизионните им предпочитания. С нищо не прави по-ясна картината и обстоятелството, че всеки град има своя "квота" за съоръженията и че в София те са най-много.
От GARB упорито ни убеждават, че данните от проучванията им и рейтингите на тв каналите и предаванията са изключително точни. Днес договори с нея имат btv, Нова телевизия, "Диема", bbt, TV7, "Диема", "Диема 2", "Диема Фемили", както и продуцентските компании "Сиа адвертайзинг" и Seven Eight Production. Само че не са ли някои от тях в привилегировано положение, след като бившите собственици на TNS/TV Plan – социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, са в близки бизнес отношения с рекламния бос и съсобственик на btv Красимир Гергов? Този въпрос стои отдавна заедно със съмненията, че изследванията са нереални и дават висока гледаемост на btv, за да може тя да получи по-голяма част от рекламите. През 2003 г. БНТ и bbt директно обявиха, че данните на агенцията са манипулирани. Оказа се, че според данните на TV Plan в деня, когато БТК е провеждала профилактика на ретранслаторите, btv е имала 70% пазарен дял, без да е излъчвала изобщо.
***
КЗК все проверява bTV за "господстващо положение"
Комисията за защита на конкуренцията все още не се е произнесла по жалбата на "Нова телевизия" за господстващо положение на btvна пазара на тв реклама. В момента експертите й правели проверка на посочените от "Нова тв" факти за практиките на конкурента им.
През юли "Нова Броудкастинг Груп" АД обвини btv в прилагане на хищническо ценообразуване и некоректно привличане на клиенти. Като доказателство бяха посочени необосновано големи отстъпки за рекламодатели. Те получавали бонусни излъчвания срещу условието да не рекламират в други канали. "Т.нар. "хищническо ценообразуване" е една от най-често срещаните ценови злоупотреби с господстващо положение", отбелязват от "Нова телевизия" и дават за пример промоциятa "Зима 2011", при която клиентът е трябвало да заплаща неустойка на btv, ако рекламира в други канали. В "Нова" са недоволни и че конкурентът им е предлагал отстъпката предварително. В случай че рекламодателят не реализирал гарантирания обем, той дължал неустойка.

Стр. 35

в. Класа | 25.11.2011

Ново седмично лайфстайл токшоу – "Високи токчета", стартира в ефира на bTV от 3 декември. То е насочено към съвременната, отговорна, независима и грижовна жена, която държи да бъде информирана и цени стойностните неща в живота: семейството, здравето, бизнеса, изкуството, спорта. Предаването ще се излъчва всяка събота от 17:00 часа по bTV.
Форматът на предаването е изключително динамичен и уникален с решението то да бъде водено от четири изключително различни една от друга жени - Юлияна Дончева, Людмила Филипова, Ива Дойчинова и Гери Гочева. Те са красиви, умни, популярни и всяка има своята телевизионна и обществена биография. На "Високи токчета", а и не само, те имат собствено мнение за актуалните теми, които вълнуват съвременните жени, и знаят как да го отстояват.
Предаването има едно от най-модерните студия в ефира. Продуцент на "Високи токчета" е bTV Studios, новата марка, която представя всички продукции на MediaPro Entertainment за bTV Media Group.

Стр. 20

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.11.2011

Водещ: Кой се страхува да стачкува? Страхува ли се някой от стачкуващите или може би чии са тези стачки и протести? С липсващите отговори на тези въпроси изпращаме отиващата си седмица. Какъв диалог проведоха власти, синдикати и имаше ли диалог? До колко в една стачка трябва да се търсят само изчисления? Отвъд границите ни протестиращите имат не само финансови искания. Къде сме ние? Очаквайте коментарите на Валентина Попова от вестник „Труд” и Весела Смилец от БНТ 1. В началото обаче ще проверим движи ли се един влак. Ако не с движи – кой го е спрял? Името на локомотивния машинист ще спестим, но е важно да си припомним една друга стачка от 1998 година, защото светът не започва нито с тази стачка, нито с тези управляващи, нито ще свърши с тях, но във влаковете ще трябва да има машинист, както и пилот в самолета. Независимо дали излита с делегация или без. Два медийни образа от света оставиха следа тази седмица. Двама световни лидери бяха освиркани. Зад океана не само видяхме какво се случва, но и ни напомниха защо представители на „Окупирай „Уолстрийт”” освиркаха Обама. В руските медии освиркването на Путин блесна с присъствието си. Но пък водеща показа среден пръст, съобщавайки вести за Обама и после беше уволнена. Не знам защо се сетих за един виц, който идваше заедно с руски медии, доста по-свободни тогава. Малко преди промените у нас, когато американец и руснак спорили къде има повече свобода на изразяването. Американецът казал „Аз мога да освиркам Клинтън пред Белия дом и никой нищо няма да ми каже.” На свой ред руснакът отвърнал „Аз също съм свободен да освиркам Клинтън, колкото си искам на Червения площад и никой нищо няма да направи”. Как световните лидери приемаха освиркванията? Как и защо медиите коментират или не случващото се? И не само това, изобщо какво се случва по света и до колко ние разбираме какво се случва? За това ще говорим с журналиста Тома Томов и разбира се за новия му филм, който все още не се знае къде ще бъде излъчен. Но пък в замяна на това е готов. Разбира се ще потърсим приликите и разликите на протестите по света, защото у нас повече от скромни и главно анонимни са протестите. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна в обществото – земеделие, образованието, в законите, в правата ни. До колко медиите, които обичат да отбелязват липсата на гражданско общество у нас, ще маргинализират това събитие, ще опитаме да прогнозираме пък с колегата Асен Асенов. В началото обаче – ето, най-важното от медийните новини, които по-късно ще прегледаме по-подробно. Шокиращ доклад за състоянието на португалската телевизия и решение да бъдат спрени повечето канали на обществената телевизия и радио, и да останат само по един. Финландското правителство пък в това време обмисля директно финансиране на обществената медия, тъй като финландците отказват да си плащат лицензионните такси. Вече е публикуван докладът на ЕК от изследването „Индикатори за независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални медийни услуги”. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. Международна комисия не одобрява унгарския медиен закон. Законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. В Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да отиде на търг за мобилните оператори. Очаквайте подробностите по –късно. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Седмицата запомнихме със стачката на БДЖ. Запомнихме я с повече протестиращи, подкрепящи стачката, отколкото протестиращи, работещи в БДЖ. Чия е тази стачка? Обещах Ви по-необичайно да потърсим отговора на въпроса кой и защо спира влаковете. В крайна сметка най-логично е да потърсим машиниста. Може би трябва да спестим името. Добър ден.
Машинист : Добър ден.
Водещ:Къде Ви намираме?
Машинист :Ами намирате ме в Горна Оряховица.
Водещ:Има ли машинист във влака?
Машинист :Машинистите не стачкуват. Оперативният персонал е в локомотивите в очакване за потегляне.
Водещ:А кой спира влаковете тогава?
Машинист : Ами по информация превозен персонал – началник влакове, кондуктори.
Водещ:Но заради изискванията за сигурност просто спират влака.
Машинист :Поради изискванията за сигурност влакът спира и ние не можем да тръгнем без да има ред и процедура, за да се гарантира безопасността на движението. Ние не можем да тръгнем без сигналите, които трябва да получим от тях.
Водещ:И всъщност сега се налага да Ви бъде спряно работното време, за да можете да върнете влака?
Машинист : Ами ние ще изчакаме да свърши стачката и тогава вече ще тръгне.
Водещ:Добре ли е да си припомним стачката от 1998 година, за която говорехме с Вас в предварителния разговор?
Машинист :Да. Ами през 1998 година синдикатът на локомотивния персонал в България тогава предприе стачни действия с цел подобряване условията на труд, подобряване на техническото състояние на целия подвижен състав, за едно по-справедливо възнаграждение трудово. Стачката беше едночасова като спирахме част в определени гари. Инициативата ни беше подета обаче от другите поделения. Действията ни бяха обявени като незаконни, тъй като синдикатът ни беше млад тогава и не беше под шапката на нито един от двата по-големи синдиката.
Водещ:То и сега ще се случи така.
Машинист :Медиите не представиха цялата истина тогава на обществото. Те скриха част от исканията. Представиха невярна информация за размера на заплатите, които искахме – 2000 марки тогава пуснаха съобщение, настроиха хората против нас. КНСБ и „Подкрепа” мълчаха. Спряхме. Съгласихме се на преговори. И тогава вече започнаха гоненията. Значи голяма част от локомотивния персонал – една част беше уволнена, останалата част бяха понижени – от локомотивни машинисти понижени в помощник локомотивни машинисти. Има още хора, които останаха като такива с по-ниски възнаграждения.
Водещ:Значими санкции. Всъщност тогава…
Машинист :И правителството на Иван Костов тогава отказа преговори. Ако се беше състояла тогава стачката, ако бяхме седнали на преговори- може би състоянието на железницата в момента щеше да бъде съвсем различно. Но виждате – минаха, няколко прав2ителства се изредиха. Промените в БДЖ бяха по-скоро козметични в резултат, на което се натрупаха огромни дългове. Обемът на работата намаля значително.
Водещ:И заради това се предлага сега редуциране на състава.
Машинист :И се стигна до там, че просто трябва да се редуцира съставът, трябва да се промени структурата на железницата и това е първото правителство, което предлага някакви реформи. Аз очаквах, че синдикатите ще седнат, ще дебатират, ще предложат алтернатива при предприети стачни действия.
Водещ:Нека да Ви попитам така – вредно ли е да се стачкува днес и до колко желанието да се стачкува трябва да бъде само въпрос на някакви сметки и изчисления? Все пак, ако погледнем малко по-далеч от границите си, ще видим, че има и едни други протести, в които се протестира за управлението на парите, а не за повече пари. Разликата е сериозна.
Машинист : Икономическото състояние на страната, виждате какво е. Мисля, че преди стачните действия е редно да се седне и да се помисли за бъдещето на железницата. Ако имат алтернатива синдикатите, някой да я предложи. Ако милеят искрено за членския внос ,който ще остане не събран със състоянието на тези железничари, това не е решение на нещата. Но аз смятам, че диалогът на този етап е най-добрият вариант. Нека да се седне около масата за преговорите и да се обсъдят нещата според конюктурата икономическа. Вие виждате какво е състоянието и в останалите страни от ЕС.
Водещ:Вече стана дума за това, че и предишната стачка, и сегашната стачка не е добре отразена от медиите или поне се чуват такива коментари. Какво не попитахме за сегшната стачка?
Машинист : Не попитахте какво е състоянието. Значи можеше да се качите в някой подвижен състав да видите при какви условия работят машинистите.
Водещ:То се чува. Чува се.
Машинист :Вижте състоянието на вагоните. Просто имайте в предвид, че ние трябва да гарантираме безопасността на хората, които возим, на пътниците.
Водещ:Смятате ли, че това са неща, които не са ясни?
Машинист :Това са неща, които пътниците ги виждат, но някак си примирено мълчат и всичко това е за тях. По-добре един по-малък обем на влакове, но пък влакове с един сигурен железен транспорт. Един сигурен железен транспорт. И аз смятам, че това е едно от основните желания на правителството.
Водещ:Мислите, че някой не е наясно с условията за трус, със състоянието на влаковете?
Машинист : Ами аз виждам Ваши колеги журналисти, които стоят долу, показват лица, една част, от които не са от железниците. Не чухме ясно зададени въпроси към синдикалните лидери – какво предлагат те в крайна сметка. Какво предлагат? Нека да се изяснят позициите, нека медиите да помогнат просто да се изяснят позициите и да се вземе някакво разумни решение. Нека да има диалог. Нека да се видят всички аспекти на проблема.
Водещ:Всъщност сега има спрени влакове, има подкрепящи стачкуващите, а стачкуващите ги няма. Медиите няма как да покажат някого, когото го няма на перона в крайна сметка. Едва ли за това са виновни медиите обаче.
Машинист : Може би, но трябва повече информация за естеството на работа – как протича един трудов ден на железничарите. На тези железничари, които водят влаковете, за да се разбере защо искаме реформа.
Водещ:Ясно. Има машинист във влака. На Вас не Ви харесва обаче, че някой друг спира влака.
Машинист :Ами не ни харесва, защото надали това е начинът. Вие виждате, ако продължи дни нататък – гарата е нечовешки пуста. Ако това продължи дни напред, ще настъпи хаос. Има нужда от диалог.
Водещ: Има нужда от диалог. Много Ви благодаря за този коментар. Добър ден сега на Весела Смилец от БНТ.
Весела Смилец: Добър ден.
Водещ: Всъщност ние винаги сме виновни, но приемаш ли критиката? Да я приемем ли ?
Весела Смилец:Не напълно. Има едно залитане безспорно от страна на медиите, ако говоря от името на цялата гилдия, че позовавайки се на двете страни в конфликта – да кажем Министерство на транспорта с ръководство на БДЖ и от друга страна със синдикални лидери, ние малко изпадаме наистина в едно заблуждение наше да броим колко са стачкуващите, колко са движещите влакове, описвайки хода на стачката. И на фона на всичко това наистина забравяме сериозният проблем, затлачван от години наред, за модела на железницата, който ни е нужен. В крайна сметка в България все още оперира модел на железница от времето на социализма. Той е правен за други условия, за една друга държава, с други приоритети. Знаете, едно време искахме да бъдем развита индустриална държава. В последствие се оказа това една огромна заблуда. Минаха 20 години преход и за тези 20 години за съжаление всички правителства се задоволиха с малко или повече наистина козметични промени. И дойде 2007 година, когато влязохме в ЕС и от тогава сме в един постоянен “side not” спрямо европейските изисквания. Защото, влизайки в тази общност, искаш всъщност един общ европейски пазар. И вече трябва да изпълняваш други изисквания и да спазваш други закони. А ние влязохме абсолютно неподготвени за тази нова действителност и съответно по спиралата надолу се затлачихме във все по-големи дългове и сега сме изправени пред един фалит.
Водещ: Добър ден на Валентина Петрова от „Труд”.
Валентина Петрова: Добър ден.
Водещ:Ние, медиите, разбрахме ли кой стачкува в БДЖ?
Валентина Петрова:Ами не е много ясно кой стачкува в БДЖ. Поставят едни аутиматуми от шефовете на БДЖ. Някак си е много мътна и неясна ситуацията. Има известен страх и сред стачкуващите. Опитват се да им извиват ръцете и аз честно казано не знам как ще приключи стачката в БДЖ.
Водещ: Дали успяхме да очертаем поне картината и да представим гледните точки? Дали няма хора, които мълчат от БДЖ все още.
Валентина Петрова:Вероятно има хора, които се страхуват. Няма как да няма хора, които са изправени пред неясно бъдеще, не знаят какво ще стане, хранят някакви надежди,че може би работата и заплатата им ще бъде запазена поне по някакъв начин, макар че на мен ми се струва, че това вече е невъзможно. Макар че днес не би трябвало никой да се страхува, но това е толкова необяснимо обяснение и нищо чудно някои хора наистина да не смеят да кажат това, което мислят.
Водещ: Не превърнахме ли реакциите по повод различните стачки в едно голямо изчисление. По принцип една стачка не е само изчисления. Би трябвало вътре да има и други искания, не само финансови. Ако погледнем отвъд границите си, има достатъчно много движения, които всъщност изразяват недоволство не заради финанси, а заради начина на управление на финансите.
Валентина Петрова:Ами това е една следваща стъпка. Това е липсващото у нас гражданско общество, което гледа малко по-напред в бъдещето, чиито искания са по-социални, по-широки, отправени по-напред в перспектива. Аз мисля, че тук е въпрос на оцеляване и наистина спасяването на всеки един, и материалното, и финансовото излиза на преден план и някак си замъглява другите неща.
Водещ:Какъв диалог проведоха през седмицата власти, синдикати, защото не само БДЖ е повод за спорове помежду им?
Валентина Петрова: Ами неуспешен. Даже не знам този диалог – всъщност на практика нямаше. А пък и това, което се случи вчера – парламентарната група на ГЕРБ внесе този законопроект, който едва ли не предрешава нещата за увеличаване на пенсионната възраст с една година още от 2012. За какъв диалог става дума? Диалог няма. Има едно извиване на ръцете и едно притискане в ъгъла и на синдикатите, и според мен не е добре това, което става. Особено по отношение на пенсионната система. Особено, че миналата година се обещаваха едни неща, а вече се говоря2т съвсем други. Така че тази седмица и предстоящите седмици вероятно вече трябва да има диалог и трябва да бъдат уважени и синдикатите от моя гледна точка, и исканията на хората.
Водещ: Всъщност може и да има машинист в локомотива обаче в локомотива на диалога има ли машинист, Весела?
Весела Смилец: В диалога дали има машинист?
Водещ:Да – в локомотива на диалога.
Весела Смилец: Няма. Никакъв машинист. Има едно нелепо поведение. Може би и от двете страни. Определено то е такова обаче от страната на мениджърския екип на БДЖ, защото не може един изпълнителен директор да влиза с думите на пресконференция по време на стачка „Има две новини – една добра и една лоша. Лошата е, че не реализирахме печалба от стачката, както аз очаквах. Добрата е, че стачкуващите са по-малко от това, което сочеха моите разчети.” Не може шефът на борда на директорите да казва „Нас стачката не ни касае. Касае ни да спасим БДЖ от фалит. Тази стачка няма кауза. БДЖ е бизнес – не е политика.” Всичко това втвърдява позицията на ответната страна. От вчера встъпиха в борда сплашвания към онези, които са в стачката. Исковата молба, която е за законност на стачката. Сигурно има основания, че тази стачка е незаконна. Синдикатите казват обратното. Те също имат своето основание. Съдът ще си каже думата. Но не може да се заявява, че исковата молба за незаконност на стачката ще бъде предявена към стачкуващите лично. Защото има степени на отговорност и тук на предна линия са синдикатите като организатори на стачката. Не можеш да плашиш всеки един от стачкуващите, че на него ще му бъде предявена имуществена отговорност. От вчера заради лошото състояние на дружеството и за това, че безспорно се трупат още загуби по време на стачка шефът на борда на директорите каза „Няма да има може би и заплати. Не се знае кога ще дойдат следващите заплати.” Синдикатите и те се държат много странно. Те не разясняват достатъчно своята гледна точка. Казват за един колективен трудов договор, който сигурно в тази обстановка се явява единствената матрица, която урежда правата на работника, но не се разбира с какво ще бъде запълнена тази матрица. Изобщо и едните, и другите спорят между себе си задочно чрез медиите без да има разяснителни разговори сред хората, които провеждат стачката.
Водещ:Всъщност ние вече изброихме, че повече са тези, които са външни на стачката хора. Нека да направим една прогноза за 30-ти. Кои ще са повече – журналистите или тези, които имат нещо против увеличаването на пенсионната възраст и странния начин, по който това се прави – чрез промяна в бюджета на НОИ?
Весела Смилец: Говорим за всеобщата стачка, която се очаква на 30? И тук залагаме подозрението, че повече ще са журналистите от онези, които излязат на стачката, така ли?
Водещ:Чудим се, да. Чудим се, защото те са като огледални образи – стачката на БДЖ и държанието на участниците в този конфликт, както и увеличаването на пенсионната възраст по своеобразен начин.
Весела Смилец: За жалост, както отбеляза и колежката от „Труд”, имаме едно крайно недоразвито гражданско общество. Много лесно и много бързо вярваме на онова, което се изсипе от екрана, от радиото или е заявено, тиражирано от вестниците.
Водещ:Прекомерно вярваме в чудеса и в спасение.
Весела Смилец:Също да. Не се замисляме. Не търсим дълбочината, защото специално за БДЖ – в момента стачката е само един кратък епизод от големия проблем – ще има ли железница и каква да бъде тя. Никой до момента не описва модела на тази железница. Всичко е краткосрочно. Дори и петте задължителни мерки според мен са краткосрочни. И никой не отива на там. Никой не разговаря. Никой няма сякаш стратегическото мислене за следващата, по-следващата стъпка. И така се движим от много време насам.
Водещ:По-важен е въпросът не има ли машинист в локомотива, а има ли мисъл?
Весела Смилец: По този начин разсъждаваме и ние. Какво да сложим тази вечер на трапезата си и не ни интересува след това.
Водещ:Благодаря за този коментар на Весела Смилец от БНТ и Валентина Петрова от вестник „Труд” за темата на седмицата „Железничарската стачка”. Кой пресява най-важните неща? Добър ден и на Тома Томов.
Тома Томов: Добър ден.
Водещ:Всъщност има ли машинист в локомотива на световните финанси?
Тома Томов:Винаги има, разбира се.
Водещ:Обаче той май е невидим за медиите.
Тома Томов:Ами те не обичат да се появяват по медиите. Защо трябва да се появяват по медиите? То има различни нива, различни прагове. Сега, тези, които са горе на Олимп, защо трябва да слизат долу в равнината? Все пак медиите си изпълняват задачите, които имат и никой не им е казал, че трябва да общуват с тези, които управляват света. Вие да се видели някъде интервю с Рокфелер?
Водещ:Не.
Тома Томов:Да сте чули нещо – довечера да се изкаже нещо за стачката в България шефът на „Goldman Sacks’” или нещо да говорим, да кажем, Обама за проблемите в българското здравеопазване? Нали разбирате, че ние сме си тука – нека си говорим за това, което си е наше, но да не закачаме Олимп, защото в момента Олимп има проблеми системни. На самия връх има много голяма парализа и колкото и да са богати хората, и те си имат своя стрес.
Водещ:Между другото тази седмица ще я запомним с освирквания – освирквания на двамата най-големи да кажем – Обама, когото видяхме как се усмихва на тези, които го освиркваха от движението „Окупирай „Уолстрийт”” и Путин, когото не видяхме как реагира на това, че и него го освиркват.
Тома Томов:С кой да започна?
Водещ:Ами с когото.
Тома Томов:Путин беше освиркан, когато един руснак напердаши един американец. И то от мужици. Това е много дивашки спорт. Путин е малко или повече любимецът на мъжкия мужик, но нормално е. Защо не? Може и да бъде освиркан. Това обаче едва ли ще промени това, което ще се случи в Русия.
Водещ:Решенията, които се взимат от Олимп.
Тома Томов:Това, което ще се случи в Русия догодина и тогава вече Русия ще избере Путин за свой лидер, както и до сега Путин е управлявал. Схемата на тандема беше, че ти избираш един млад човек, който е твой секретар, който добре знае английски и който е приятно, силно момче, има IPad, участва в www.twitter.com, във www.facebook.com, знае да играе рок, да яде хамбургери с Обама и т.н. Ти си алфа кучето, което Западът не обича, който може да позволи да каже на Буш „Вие, когато ние бяхме слаби, когато Русия беше паднала, ни минахте по главите и това втори път няма да Ви го позволя.” Който може, когато неговите членове, с лек страх казват „Ама Запада не ни харесва. Вие сте много за тях…” И той казва /…/ Така че той може да си го позволи. Това е Русия. Напоследък върви. Има стотици милиарди в резерв. Има ресурс, за да се справи със следващата криза. Изнася петрол най-много от всички в света. Климатичните промени едва ли ще я засегнат много, защото дори и да стане нещо на север, от там ще се открият огромни богатства и Русия притежава поне една четвърт от тях или една трета. Териториално това, което е Русия, е една шеста от човечеството на земята. Не човечеството, от земята. И там има нечувани богатства. И даже всички говорят, че ако има някаква логика евразийския съюз, който сега ще се създава като дневен ред на неговите следващи години, е на ново ре-колонизиране на Сибир. И един ден даже българи могат да участват в това, ако наистина се плащат добри заплати, както сега да кажем ходят в Испания, както ходят в Близкия Изток и прочее. Защото този Сибир, както е в момента, той е една абсолютна пустиня, която е пълна с богатства и който може да бъде ре-колонизиран. На времето, по времето на царете, са направили някаква колонозация. Сега в момента цяла Русия е отвъд Орал в Европа. Отвъд Орал имат само няколко милиона души. Ако те не го ре-колонизират, ще го вземат китайците или американците. Това е неизбежно. Това богатство не може да остане така не управлявано. Ето защо той създава този евразийски съюз, който опитва да създаде една конструкция, която по някакъв начин да не е Съветски съюз, а да е нещо с качествата на ЕС. Дали ще успее? Според мен да. Има един голям проблем. Това, което още преди стотици години го е казал /…/, след това го е повторил и друг, всички руски историци го казват, че когато опишеш руската с една дума, тя думата е „карък”. Ако познавате блога на /…/ той казва, че управляващата партия в Русия е партия „…”. Красиви мошеници. Това е истината. В Русия е една огромна част, може би половината от националния доход отива в корупционни схеми. И не напразно, представете си, това е една страна, все едно Саудитска Арабия е Сибир с лед, а не с пясъци. Само 6 % от брутния продукт е икономика. Миналата година за произвели 1500 трактора. Не могат да произвеждат локомотиви. Германците им ги произвеждат. Страна, в която имаш 24 хиляди града и села, където единствената връзка с тях е чрез авиация и те миналата година са произвели горките 10-12 самолета и са изостанали с две поколения от съвременната модерна авиация, гражданска, когато едно време произвеждаха по 500 машини годишно. Дори военната им техника се скапа. Вече си купуват самолетоносачи от Франция. Това е една страна, която е в това отношение е жалка сянка на някогашния велик Съветски съюз. Това е страна с колосални структурни проблеми. И това, че са го освиркали Путин е част от този отвратителен цикъл 24 часов цикъл новини. Стане ли нещо в тези последни 24 часа, веднага почваш да го коментираш. Истината е, че Русия трябва да се вгледа в много по-големи времеви откъсляци. Русия е страна, от която аз се възхищавам. Аз съм върл русофил по отношение на културата. Защото ако ти си закърмен с Толстой, с Чехов, с…Ако ти си създал такава велика култура, ти не можеш, ти си велик народ.
Водещ:Добре, обаче тази култура влиза ли в управлението?
Тома Томов:Да. Има един много хубав английски /…/ „How do you find my wife – compared with what?” Нали „Как намираш жена ми – сравнена с какво?” От първите царе, да кажем не от първите, но от Александър Първи насам през Николай Александър, Николай Втори, Сталин, Хрушчов – всичките. Кога руснаците са били по-свободни? Кога са пътували повече? Кога са имали такава колосална свобода в Интернет, блого сферата? Къде са големите руснаци? Ами всички руски управляващи фамилии – те са в Лондон. Нарича се „Москва на Темза”. Къде са техните емагнали? Те сега се съдят там. Чорни се съди с /…/ Абрамович се съди с /…/ И си живеят с техните милиарди. Руските милиарди, които те са изнесли в Лондон. Живеят в Ница, живеят в Антип, живеят в САЩ.
Водещ:Това ли е част от системата на световните финанси?
Тома Томов:Не. Световните финанси имат съвсем друг проблем. Аз говоря още за Русия. Световните финанси… Но това, което в момента Русия е, е Русия така, както тя не можа да направи преход. Управляващата класа на Съветския съюз на времето си приватизира Съветския съюз и сега в момента имате една Русия, където имате една върхушка, която малко или повече е наследница на старата управляваща класа, която живее като едни капиталисти, които са откровено казано много алчни и много безотговорни. В такъв аспект Путин, като човек, който се опитва да запази Русия, а не да я продаде като Ходорковски, който беше готов да я продаде за 30 милиарда смешна сума. 80% от руските петролни резерви чрез /…/ на САЩ. Ако щеше това сега да стане, американците щяха да контролират тези несметни богатства. Донякъде Путин ги запази. Нали Ходорковски сега е в затвора. Но аз не знам, аз не съм почитател на Путин в никакъв случай. За мен по съвсем друг начин може да се управлява Русия, но кой съм аз да говоря за тези неща. В крайна сметка, ако погледнете в класацията, на първо място е Обама, на второ място е Путин. Чак на трето място е /…/. На четвърто е Меркел. Значи това са хората, които влияят на съдбините на света и ако един такъв човек е на такъв пост, по-добре е да го анализираш, отколкото да го плюеш.
Водещ: Или да му сложиш амфора, ако тръгне да се говори, за да се открие тържествено.
Тома Томов: Да, може да му сложиш амфора, можеш да му сложиш и лентички, които да реже всеки ден. Тук ние познаваме един ленто резач.
Водещ: Какво да кажем за Обама?
Тома Томов:Аз лично винаги съм се възхищавал на Обама. Когато за първи път прочетох книгата му „Dreams for my father”, изключителна книга е тази. Слава Богу я преведоха и на български. Си помислих, че няма нито един български политик, няма нито един български писател в момента да пише толкова добре, колкото той. Един човек, който е от малцинствата, един човек, който е от периферията на САЩ – действа в Хавай и в Индонезия. Един човек, който е отгледан в едно семейство, в което са наистина маргинали, да стигне до самия връх на САЩ, което означава уникални качества. И си спомням, че аз тогава влизах до някъде с Байърли и си спомням, че на един прием си говорехме „Аз съм за Обама. Аз ще гласувам, ако бях американец, за Обама”. Една година да мине и той да дойде на власт. И Байърли ми каза „И аз съм за Обама”. Аз му казах „Вижте, Вие сте много расистка страна. Няма начин да изберете такъв човек” И той „Не, ние сме готови вече! Готови сме!” И действително – случи се. Какво уникално нещо. Един човек от малцинствата и толкова страни, защото за огромна част от управляващата Америка – Обама е социалист. За тях е такава анатема, горе долу като…
Водещ:Какво се оказа – в момента всичко е възможно. В България няма нищо невъзможно?
Тома Томов:Оказа се, че Обама например веднага като дойде на власт, първото нещо, което направи, Вие знаете какво направи Федералния резерв – напечата парите, спаси „Уолстрийт”. Това направи преди всичко Обама. Въпреки че сега „Уолстрийт” не е с него. И, правейки това, той отчужди голяма част от своята основна база, която в момента е правото си да го освирка. Аз не съм много убеден, че това движение „Окупирай „Уолстрийт”” има бъдеще. Трябва да видим още какво ще се случи.
Водещ: Е, то идва и зима все пак.
Тома Томов:Дано да има бъдеще, защото е хубаво този не един процент, защото ние сме 99% срещу 1 %, а „Уолстрийт” казва гордо „Ние пък сме 1%” Те не са единият процент – те са една стотна, не, ами една хилядна от нацията, която държи 40% от националните богатства. Така че истинските богаташи в Америка, които бих се възхищавал, ако те като Стив Джобс или като Бил Гейтс. Но голяма част от тях са просто чиновници, ръководители на могъщи корпорации, банкери от банковия елит и аз не мисля, че допринасят за създаване на национално богатство.
Водещ:Какво мислят…
Тома Томов:И тези хора в крайна сметка заслужават да им бъде даден един урок, защото те в момента създадоха системен кризис на капитализма в САЩ.
Водещ: Какво мисли Олимп за Обама според Вас?
Тома Томов:Кой?
Водещ:Олимп.
Тома Томов: Ами Обама не е харесван от Олимп. Те му подготвят заместник. Аз говорих с едни мои приятели, които подразбират нещо от САЩ през лятото и те почти ме убедиха, те бяха привърженици на Обама – не говоря за имена, защото няма смисъл, те ме убедиха, че един /…/ би свършил по-добре работата.
Водещ:Или жена.
Тома Томов:Би свършил по-добре работата. Същото ме убедиха наскоро и в Израел, където ми казаха, че /…/ е бил много близък на /…/ на времето в /…/ като са били студенти. Така че, ако /…/ може да им свърши по-добре работата, предстоят следващите 9 месеца – може би много тежки 6-7 месеца преди изборите в Близкия Изток и освен това не се знае дали Обама ще събере необходимата поддръжка от тази една хилядна, които са върха – „невидимата власт в САЩ.” Дали те ще застанат зад него. Това е въпрос, открит въпрос. Дали те ще застанат зад този интелигентен професор по касационно право, този прекалено хладнокръвен, прекалено студен човек, който трудно вдъхновява, както на времето вдъхнови, когато дойде на власт, с едни абсолютно неизпълними обещания тълпите. Но днес е изправен пред океан от трудности, не е ясно дали ще може той да се справи. Те мислят, те са ми заместник.
Водещ: На Путин как гледа?
Тома Томов:Вижте. Там имаше една /…/ Аз лично не виждам за какво могат да се карат Русия и Америка. Значи Съветският съюз си е отишъл. Големият проблем на САЩ е Китай. Догодина, само по това време вече, Китай ще има /…/ ръководител, който е един уникален човек. В България никой нищо не знае за него. Сменят се 60% от военната комисия. Сменя се цялото ръководство едва ли не на Китай. Това е уникална година. Ще се смени ръководството на Китай, ще се смени ръководството на Франция, ще се сменят един куп правителства – могат да паднат. Не дай си Боже да стане най-лошото в Европа. Т.е. ние ще имаме един уникален нов свят и аз не виждам САЩ с Русия няма никакви проблеми реално. Това са проблеми остатъци от Студената война. Големият проблем на САЩ е Китай и по-скоро ще е способна ли супер силата на 20 век да намери такива решения в началото на 21 в САЩ, че когато виждаш една издигаща се, невероятно издигаща се със страхотни темпове и търсеща справедливост според мен, не номер 2, а може би номер 1 сила за в бъдеще сила като Китай – дали това може да се постигне без война. Защото винаги в такива случаи има война. Винаги.
Водещ:В една такава прогноза е свързан най-новият Ви филм. Как се казва той?
Тома Томов: Аз снимах в Израел два филма всъщност. През септември. Единият е свързан с едни българи, българин евреин. Той е един уникален човек, на който аз винаги съм се възхищавал. Той ми е като герой. Той наближава 100 години. Виктор Шентов. Напуска България 38-ма година. Отива в Израел. Тогава не е имало Израел, нали. Това е било. Той е един от създателите на държавата. Воюва вътре в първата война, воюва във втората война, воюва третата война – три войни. Освен това – бил е министър на най-важното нещо – на здравеопазването. После на социалните грижи – два мандата. Постепенно. В две велики правителства. На Голдан Мир и на Исак Рабин. И строи 10 болници. Представяте ли си? Български министър, който да Ви построи 10 болници? А той ги строи с хиляди легла. В целия Израел го знаят с това. Той е министър – здраве. Господин „Здраве”. След това – той е винаги за мира. Той е един от авторите на „Процес Осло”. Когато получава нобелова награда Исак Рабин за това той го кани, когато му дават наградата в Осло. И, представете си, това са двете неща, които той воюва целия си живот. Той сега е на 97 години. Наближава 100. Има един страхотен, аз го слагам във филма, едно страхотно предсказание на пророк Исая, който казва „И на края, на свършека на дните, аз ще съм в Йерусалим и ще съм със своя народ, и той ще е щастлив и няма да има повече писък, и ридания, и най-младият от Вас ще расте до 100 години”. Истината е, че това, което го има и във филма – той предсказва, че толкова голям е конфликтът вътре в израелския народ, че той ще убие своя министър председател. И това става. Това го предсказа една година преди това и те убиха Исак Рабин и искам да Ви кажа още нещо. Той предсказа, че рано или късно Израел ще удари Иран и няма да му позволи да има ядрено оръжие. Предстои да видим дали това ще стане.
Водещ:Макар че това звучи доста…
Тома Томов:Доста реалистично.
Водещ:И доста страшно.
Тома Томов:Един ден може да осъмнем, един или два израелски без пилотника казват, че вече са готови. Това са колосални, чисто нови израелски без пилотници, които са големи, колкото един /…/ 747. Ще увиснат над Иран, ще изключат цялата електрическа мрежа. Ще изключат всичките възможни връзки, защото те това могат да го направят. Хвърлили са милиарди долари за подобна война. Както например на времето, знаете, този компютърният вирус, който съсипа центрофугите в …. Те са 15 ярдени обекта, които, въпреки че някои от тях са под 8-10 метра бетон, някои са в планината и към тях водят само тунели – Израел.. Азиатците имат около 460 самолета – най-добрата авиация в региона. Може с едно 100 машини да удари Иран. Иран е страна, която въпреки това, което се говори, те имат изключително слаба противосамолетна защита. Те в много отношения са една държава, която предстои да видим дали те могат да водят война в 21 век. Така че – после имайте в предвид, че Обама е против – каквато и да е операцията. Обаче толкова са силни израелците и толкова силно е лобито им в САЩ, че те могат да си позволят, ако това решение се вземе, а като гледам и /…/, и /…/ са хора, които говорейки за екзистенциална заплаха в лицето на Иран, са готови да извършат това нещо. Готови са да извършат това нещо и според мен те подготвят общественото мнение, но това ще стане вероятно тогава, когато ние не мислим, че ще стане. Когато се говори много в медиите няма да стане. Но когато мъкнат, стане тихо в стаята, гответе се за удара.
Водещ: Но то не е много шумно сега.
Тома Томов:Сега е шумно. Шумно. Говориха къде ли не. Излезе един доклад на Магате, на /…/ След това те правиха изявления. След това /…/ прави изявления. След това правиха операции. След това правиха с подводниците си разни такива…
Водещ:Да де, но това е в контекста на 24 часовите новини по-скоро.
Тома Томов:Не, те си подготвят нещата. Аз лично считам, че рано или късно Израел ще удари. И това ще го направи преди изборите в САЩ, защото при едно такова нещо той ще бъде подкрепен според мен и от Саудитска Арабия. Даже някои специалисти говорят, че те може би ще презаредят самолетите си, защото разстоянието е много голямо, над Саудитска Арабия. Саудитска Арабия е открита, ако четете тези „Уикилийкс”, те казаха, че главата на змията трябва да бъде отрязана. Змията е Иран. Египет не е възможен да помага. Сирия е в развалини. Според мен единственият най=удобен момент за Израел да извърши нещо такова е преди американските президентски избори, когато зад тях ще седят републиканците, кандидати за президент, и на Обама ще му е много трудно да реагира.
Водещ:Не ми казахте как ще се казват филмите.
Тома Томов:Ами единият се казва „Била в джунглата”. И става дума действително за една знаменита фраза на /…/, който каза „Ние сме билата в джунглата на Запада тук в този хаос арабски”. А другият се казва „Векът на Виктор Шентов”, защото това е политикът, който е живял един век и се е борил целия си живот за мир, и е строил болници.
Водещ: Има ли рейтинг в тези филми? Има ли желаещи медии, които да ги излъчат?
Тома Томов:Да. Надявам се, че ще ги излъчат. До сега моите филми се излъчват по първи канал. На много хубаво място, на което се излъчват. Какво значи рейтинг? Аз не съм журналист на рейтинга. Аз не вярвам даже и 1% да бъде.
Водещ:Аз го казах иронично.
Тома Томов:В крайна сметка всеки човек трябва да знае по коя пътека върви. По-добре да избереш пътека, по която не вървят много хора.
Водещ: Ако този сценарий се сбъдне с нападението над Иран, това как ще се отрази на световната финансова криза? Ще изчисти системната грешка по един доста особен начин или ще увеличи кризата?
Тома Томов: Вижте, при всяко положение, ако има война в Близкия изток, няма да може да се режат лентички. Иначе аз не искам да правя лоши предсказания, но според мен ние влизаме в период от 10 години може би, които ще са може би най-тежките от тези, които сме наблюдавали през целия си живот.
Водещ:Солидарност ли ще бъде ключовата дума, за да се издържи и на това след финансовата криза?
Тома Томов:Не. Аз мисля, че хората ще забравят тази дума „солидарност”. Думата, която ще определя това десетилетие, ще е „егоизъм” и може би „хаос”.
Водещ:Много мрачна прогноза. Добре, че грее слънце.
Тома Томов:Да. Слънцето е много хубаво нещо, нали?
Водещ:Да. Слънцето е много хубаво нещо. Ами – нещо оптимистично или? Дали да не кажем? Освен, че слънцето грее.
Тома Томов:Е, аз не мога да режа лентички.
Водещ:Това оптимистично ли е?
Тома Томов:Това съм аз.
Водещ:Тома Томов пред „Клубът на журналистите”. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна на обществото. Много ми се искаше да направим една прогноза с колегата Асен Асенов за това дали подобни събития ще бъдат маргинализирани от медиите, които пък често обичат да повтарят как у над гражданското общество няма. За съжаление те много са се задълбочили в работата. За това пък ние сега набързо ще прехвърлим медийните новини от седмицата. Специално изготвен доклад от работна група съветва правителството на Португалия да намали драстично броят на публично финансираните телевизионни и радио канали. Според предложението португалското обществено радио и телевизия би трябвало да излъчва само един програмен канал със съдържание от общ интерес и реклами. И още нещо – международният канал на медията следва да се управлява от правителството. Твърде странно решение. Финландското правителство пък обмисля директно финансиране на обществената медия, защото всъщност все повече финландци отказват да плащат тези лицензионни такси. Основна пречка пред прякото правителствено финансиране е неразбирателството между двете основни управляващи партии. Предишното правителство се провали в опита си да замени въпросната лицензионна такса с така наречената такса медии – регресивен данък се събира във всички домакинства и компании, независимо дали притежават телевизионен приемник. Вече е публикуван доклад на ЕК от изследването „Индикатори на независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални услуги”. Изследването е проведено в университета в Хамбург от името на ЕК и има за цел да анализира ефективното прилагане на правната рамка за функционирането на въпросните регулатори на медиите. Линк към доклада потърсете в понеделник на страницата на програма „Христо Ботев” в „Клубът на журналистите”. Там можете винаги да слушате последните издания на предаването в удобно за Вас време. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. И заместник председателят на ЕК Нели Круз, отговаряща за цифровите технологии и медийната политика и комисарят по разширяването на европейската политика на добро съседство Щефан Фюлер, с председателя на ЕП Йежи Бузек в Страсбург на 15 ноември поставиха свободата на словото в дневния ред на Европа. Разбира се продължава сагата с унгарския закон. Международната комисия не одобрява унгарския медиен закон. По света – законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. А в Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да бъде отдаден на търг на мобилните оператори. Ами това са медийните новини на седмицата. Две минути остават до 12 и 30. Точно толкова, колкото да Ви пожелая хубав съботен следобед и дано намерим нещо по-добро от Слънцето, което грее прекрасно.

в. Стандарт, Weekend | Мартин КАРБОВСКИ | 26.11.2011 

Преди много години интервю се наричаше нещо, което разказваше история или съдържаше в себе си цяла една философия. Днес интервю се нарича нещо, което прилича на корида, в която тези, които имат рога, трябва да бъдат разпънати на кръст и да им се жигосат топките.
Интервю беше нещо, което се дава. Днес то е нещо, което се взима, освен това може да се произведе от човек с неизмити пръсти върху стара клавиатура, запазила ДНК-то на една мастурбираща анонимност.
Преди в интервютата раздаваха морал и сентенции интервюираните. Днес това е приоритет на интервюиращите. Огледайте се – въпросите стават все по малко, констатациите – все повече.
Затова и заради Цветанка Маринова, която със страх дойде да говори при Карбовски, но после без страх обиколи всички телевизии, трябва да поставим началото на правилата за Новия вид интервю. То малко прилича на война, малко на кухня, малко на полицейско насилие и малко на телефонна измама.
Всеки, който дава интервю, трябва да знае, че журналистите напоследък не искат да чуят версия. Те искат да чуят фойерверките, които късат от пръстите на публиката. Първото и основно правило в едно интервю е, че може да лъжете. Не е добре, но е ваше право. Огледайте се – всеки ден от телевизора някой лъже. Защо, когато става дума за една лична история, да не може да се представи субективна версия? Разбира се – нормалният журналист в следващото си предаване може да покани някой да ви опровергае. Но в следващото предаване.

Войната

Всеки ден в кухнята на госпожа Журналистика текат преговори кой къде да гостува. В момента журналистите се молят на политици и звезди да им дойдат на крака. Предаванията "с гости", каквото единствено беше преди 20 години "Всяка неделя", днес са повече от 100. Гостите хитруват и поставят глупави условия. Да не говорим за това, да не говорим за онова… Хората, които отиват в студио и не поставят условия, вече изчезнаха. От една страна, хората все повече искат да скрият нещо от живота си, от друга страна – журналистите им правят номера. Хората, които отиват в телевизия или дават интервю на вестник, трябва да знаят, че реално могат да водят войната си и културно. Например – преди да излезе интервюто във вестник, поискайте да го видите. Преди да отидете в телевизия, попитайте дали ще бъдете сами и какви материали ще бъдат излъчвани по време на вашето гостуване. Примерно – Лора изненада Ванко 1 с материал на bTV отпреди десет години. Докато любезничеше с него, в един момент го зашлеви със спомени на момиче, което смята Ванко 1 за звяр, сводник и мръсник. Не коментираме какъв е Ванко, разбира се, че той е мръсник, но не е единственият мръсник в тази ситуация – коментираме, че той не знаеше за тази "изненада". Иначе Лора преди това много любезно го беше убеждавала в своята добронамереност. Войната е малко смешна. Такъв номер моят екип е правил на Кузов. Само на недобре осъден педофил трябва да се прави такъв номер. Върху осъден сводник упражнението не е същото.
Това е и войната със заглавията. Сидеров отива в една редакция, за да се кара какво са написали. При сдобряването дава интервю. На следващия ден интервюто е със заглавие: "Ще спя с когото си искам!" Това ли търсеше като ефект Сидеров? Едва ли. Но и той постъпва умно, като отива на крака при жълтите. А жълтите винаги ще те прецакат.

Кухнята

За да успокоят госта си, за да го приспят, журналистите – ах, тези сладури, правят разговора кухненски. Говорим си за мода, после за какво обичате да ядете, после как сте в кревата, после как го прави съседът, после – аха, ама вие спите ли често със съседа си?!!! Гостите трябва да поставят границата на своята кухня пред журналиста и да не го допускат повече в нея. Нека да е ясно – в кухнята на един човек винаги е мръсно. Недоброжелателният поглед винаги ще забележи петно и кирлива риза. Въпреки това ние живеем в епохата на кухненските интервюта, защото тълпата иска да види мръсните ризи на светлите личности. То па едни светли личности… Реално живеем в епохата на Анонимните срещу Излишно известните. И анонимните командват. Най-анонимни са тези, които задават въпросите. В жълтата преса дори имената им не знаете.

Полицейско насилие

Това е сериозният жълт шантаж, който има наистина голям успех. Един жълт вестник плю по Гълъбин Боевски, после производният му всекидневник плю по жена му, после на същите страници се появява интервю с майката на Гълъбин. Насилието винаги е безпринципно. То е като да се играе на лошо ченге и добро ченге. Днес ще напишем, че Боевски е престъпник, въпреки че няма присъда за това. Същото твърдение е повод да питаме майка му дали е престъпник. Жената е под стрес, бедна и смотана – ще я питаме нежно. Тя не разбира гадната игра на вестника. Основно правило в даването на интервю е да не говориш с тези, които се държат с теб като хунта на стадион. Това е като въпроса: "Вие гей ли сте? Ама наистина ли не сте? Абе не може да не сте малко гей и вие?! Ама как така не сте гей, като вестниците писаха преди време?" Днес аз мога да напиша нещо за собствениците на жълти вестници, да твърдя, че те са гейове, и после трябва те да ми дадат интервю, нали? Опровергайте бе, гейове!

Телефонна измама

Освен ако не става дума за земетресение, никога не давайте интервю по телефона. Никога не говорете с журналист приятел – особено от жълта медия. Никога не знаете дали ви записва и как ще ползва записа. Стана ми жал за Цветанка Маринова, която не знаеше дали е дала интервю за екипа на Патрашкова. Да, говорила е с една журналистка, но въпреки големия шум, в който се твърди, че има запис, никъде няма уговорка кога ще излезе това интервю. Случва се често така – на развълнуван човек му се обажда познат журналист, правят някакви уговорки, но не стигат до договореност за интервю. По време на разговора развълнуваният човек казва неща, които не би искал да бъдат интерпретирани. Това е интервю тип "телефонна измама". Трябва да се прави само на държавни чиновници, които така или иначе винаги се крият. В него фактът, че някой е говорил с някого, не означава интервю, а още по малко заглавие от сорта "абортирах от Веско". Договорете заглавието. Иначе има хора, които ще продадат всяка ваша грешка на езика. И още малко телефонна измама – същата Цветанка отива при "Отчаяните съпруги". Там вместо утешение получава два шамара – първо Патрашкова по телефона, която казва, че Цветанка лъже и е дала интервю, после редакторите набират Веско М. и правят капан и на двамата бивши съпрузи. Това договорено ли беше? Искаше ли Цветанка да говори с мъжа си в ефир точно в това предаване? Хитрини като тези убиват госта ти утре. Наистина трябва да са арсенал само за педофили.
Госпожа Журналистика забрави какво работи. Тя е дементна старица, която се опитва да се гримира като кокетка, но всъщност е телефонна измамница. Трябваше хората да бъдат оставени да говорят. Днес те се плашат – от лошо отношение, от жълти въпроси, от истината често. Един мъдрец беше казал – като не знаеш какво да кажеш, кажи истината. Не е ясно обаче кой точно журналист днес заслужава истината. Предаванията се разделиха на две – едните са официозни и смешни в лъжите си. Другите са жълти и излишни в истините си. По средата стоят Гостите. Те приличат на оредяващи маймуни в една джунгла, където операторите на "Енимал планет" са вече местното население. Днес тази статия трябваше да е далеч по-гневна. Но не би – трябва да се запази баланс между търсенето на истината и самата истина. Другото е истерия. А разликата между истерия и истина е страшна.

Стр. 10 

Фондация Медийна Демокрация I 18.11.2011

Лабораторията за медиен мониторинг представя финалните резултати от наблюдението на медийната среда в периода на Избори 2011.

ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА

или оттук

http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2011/11/mediite-i-izbori-2011.pdf

Съдържание

ОНЛАЙН НОВИНАРСКОТО ПРОСТРАНСТВО | Николета Даскалова

ТЕМИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ | Гергана Куцева

ТЕЛЕВИЗИЯ | Тодор П. Тодоров

ЛАЙФСТАЙЛ МЕДИИТЕ | Силвия Петрова

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕМИ В МЕДИЙНИТЕ ПОСЛАНИЯ | Мая Цанева

ПОЛИТИЧЕСКА ВИЗУАЛНОСТ В ПРЕСАТА | Елена Колева

ВСЕКИДНЕВНИЦИТЕ ТАБЛОИДИ | Богдана Денчева

ФЕЙСБУК | Ели Александрова

ПОЛИТИЧЕСКА БЛОГОСФЕРА и ТУИТЪР | Марина Кирова

ТУИТЪР и ГУГЪЛ+ | Юлиан Борисов

Оригинална публикация 

QM Media I 22.11.2011

От къде минава пътят към висшето общество – през „Оборище”, Кеймбридж или масата на Борислав Дионисиев? Защо аристократите изпитват неутолима жажда да се смесят с бохемите и как звездите ги заразяват със своя начин на живот? Какво е социалното призвание на Николета Лозанова и от какво живее Коко Динев? Това са част от въпросите, на които отговаря новият брой на списание AMICA, озаглавен „Пътят към висшето общество".

„Този път прилича на разходка по тънък лед. Ако не знаеш как да стъпваш, рано или късно се пребиваш,“ констатира в новия си брой AMICA. Списанието проследява светската хроника на модерния живот през XX век. Коя е първата футболна съпруга? Откога скандалът и славата вървят ръка за ръка? И кои от неустоимите съблазни на свободата дължим на Ивана Тръмп и Парис Хилтън?

Какви са особеностите на градския елит и защо моделите са кръстоносците на 20 век – разговор с Георги Лозанов. Какъв е речникът на социалния живот и кои са „антиките“, „космонавтите“, „айсмейкърите“ и „пачитас“? Езда, сватба с олигарх или борба в защита на климата – кои са кривите пътеки, по които можете да минете. „Освен частния клуб, за който мнозина ви завиждат, качите ли стъпалата на социалната стълбица, сте длъжни да посещавате и клуб, където „кракът ми никога повече няма да стъпи”, пише AMICA.

И още в броя: За Труман Капоти и партито на века. „Животът е средно добра пиеса със слабо написано трето действие”, казва скандалният писател, докато редактира сценария на своя „Бал в черно и бяло”. Валери Найденов за дълбокия смисъл на плитките разговори и защо small talking e лесно изкуство, особено в компанията на small thinking.

 

в. Монитор | Светослав ПИНТЕВ | 23.11.2011

Бих се снимала в сериал, казва журналистката

- Миa, как си обясняваш големия интерес към твоето предаване и към предаванията на TV7 като цяло напоследък?

- Има вакуум на пазара, който според мен TV7 успешно запълва. Усеща се един глад за алтернативна телевизия, различна от вече официозните БНТ, bTV, Нова, като тук отварям скоба, че Нова телевизия в последните години, по мое мнение, се срина. Фактът, че някои от най-добрите им журналисти дойдоха в TV7 последния един месец, е много показателен. Истината е, че Нова телевизия погреба публицистиката си. Това се отрази на рейтинга и на доверието много сериозно. Веднъж загубиш ли доверието на аудиторията, е почти невъзможно да се възвърне, да не кажа, че е невъзможно.

- От кой тв порок искаш да избягаш?

- Иска ми се да избягам от втръсналите физиономии, което другите телевизии правят, подчертавам го дебело. Въртят се едни и същи лица непрекъснато. Иска ми се да се занимаем с малко по-глобалния аспект на нещата.

- Мислиш ли, че за успеха на твоето предаване имат заслуга и твоята привлекателност като жена?

- Не знам. Виж, аз съм от това поколение тв работници, на които имената ни станаха разпознаваеми. Имаше един много дълъг момент, когато бяхме просто част от медията.

- Би ли участвала в тв продукт извън твоята сфера – риалити, сериал?

- В риалити категорично не бих участвала. В сериал бих се снимала с удоволствие. Между другото, имах едно съвсем условно предложение, което за съжаление не мога да приема, защото е от конкурентна медия. Това все пак е нещо, което с удоволствие бих направила. Например някоя епизодична роля, където да съм сервитьорка. Шегувам се, но такова нещо бих направила с удоволствие. Давам си сметка, че съм много осакатена от това, че цял живот съм правила новини. Сега го усещам, като подготвям предаването, че там си в матрица, имаш една информация, която трябва да поднесеш по най-достойния и авторитетен начин, но дотам. Няма импровизация, няма разсъждения. Това много ограничава в един момент, когато трябва да правиш другото. В новините човек се стяга, там наистина нямаш право да проявяваш лично отношение.

- Сама си пишеш текстовете за предаването. Не те ли изкушава някакъв друг вид писане?

- О, много, но истината е, че се притеснявам, че няма да се получи. Знаеш ли колко пъти ми се е искало да седна и да пиша, много идеи са ми хрумвали, обаче… Бих писала разкази, някаква форма на абсурда. Трудно е да се обясни. Много ми се е искало, но ме е срам.

- Нещо езотерично?

- Тази тема ми е страшно интересна, но като консуматор. Чета много такива неща, абсолютно безразборно. Препрочитам по няколко пъти книгите на Елена Блаватска, Рьорих, класиците в областта. Препрочитам ги, защото понякога разбирам, понякога нищо не разбирам от това, което пише, то е въпрос на порастване да го проумееш. Имам няколко тома на нощното си шкафче, които чета от години, непрекъснато се връщам към тях, пак ги препрочитам. Гледам как съм подчертавала някои неща и си викам: "Това защо съм го подчертавала, като сега въобще не ми е интересно.“ Съвсем по друг начин човек възприема нещата.

- Какво те накара да се обърнеш към езотеричната литература ?

- Един личен момент, който преживях, обикновено така става. Потърсих някакъв изход от това нещо. В интерес на истината, го намерих. Нали знаеш, че книгите сами идват при теб. Намират те буквално. Една книга ме намери в най-точния момент от живота ми. Казва се "Храбри души", но не помня автора. Открих тази книга в най-най-тежкия възможен момент. Така ми светна пред очите, когато я прочетох. Започнах малко по малко. Като малка съм чела такива неща, защото баща ми много се интересуваше от подобна литература, вкъщи беше пълно. Аз просто не я разбирах. Преди 3-4 години започна всичко да ми бъде страшно интересно. Не мога да кажа, че съм разбирач, в никакъв случай, но това, което на мен ми върши работа, си го намирам. Това е важното.

- Какво четеш в момента?

- В момента чета три книги едновременно. Чета една много странна книга, която се казва "Елегантността на таралежа", чета "Физика на вярата" на двама руснаци, където тези неща се обвързват с квантовата физика. Там е много дълбока работата и ми е много трудно. Признавам си. Такива неща чета. Много ми е интересна тази тематика, много.

- Любовта ти към пътешествията е всеизвестна, работата пречи ли ти да пътуваш?

- Сега с тази съботно-неделна формула е малко по-трудно, но не ми липсва. Има периоди, в които човек се отдава на нещо и само то го интересува. Година и половина обикалях света. Сума ти места обиколих и някак се наситих. Сега имам нужда да си поседя тук, да си поработя. Много ми е приятно. С такова удоволствие го правя и толкова добре се чувствам. Напоследък не ходя никъде. Тия избори ми изпиха силите. Истински съм горда, че телевизията ни се представи блестящо на изборите. Беше един много голям скок от всякаква гледна точка.

Стр. 24