Разговор с Рос Джонсън, бивш директор на Радио Свободна Европа

Дарик радио, Седмицата | 12.11.2011

Тема: Свободата в България и датата 10 ноември
Гост: Рос Джонсън, бивш директор на Радио Свободна Европа

Водещ: Следващият гост в „Седмицата” на „Дарик” радио е бившият директор на радио „Свободна Европа”, Рос Джонсън. Здравейте, г-н Джонсън.
Рос Джонсън: Много се радвам да съм тук.
Водещ: Ще ни помага в превода Константин Грозев, който впрочем е един от организаторите на отбелязването на 60-те години от първото излъчване на радио „Свободна Европа” в България. Всъщност за какво е това излъчване?
Рос Джонсън: Първото пултово излъчване от Ню Йорк е всъщност е август 1950 г. Това е само една много къса програма. В началото започват с около 15 минути на ден. Така че това, което отбелязваме всъщност днес е началото на редовното излъчване на българската секция вече от предавателя в Мюнхен, който започва към края на 1951 г., така че в момента е подходящо да празнуваме 60-годишнината.
Водещ: А вие ставате директор на „Свободна Европа” през 88-а?
Рос Джонсън: През 88-а, да. Аз съм работил 3 години за радио „Свободна Европа” през 60-те години. Аз напуснах и след това се върнах отново като директор през 88-а година.
Водещ: И до 2002-ра стигате до президент?
Рос Джонсън: Аз съм бил в мениджърския екип и от 2002-ра година съм в борда, който менажираше, а след това съм съветник, а иначе съм бил президент на радио „Свободна Европа” от 93-та година.
Водещ: Бил сте началник на радиото на 10 ноември 1989 г.?
Рос Джонсън: Това е вярно.
Водещ: И какво предадохте тогава за падането на Тодор Живков?
Рос Джонсън: Не помня. Трябва да видим в архива точно какво сме предали, но през 1990 г. за първи път посетих като човек.90-а година открихме офис в България, но когато станах отново член на екипа на радиото през 88-а година, въобще не си представях, че това ще стане само две години по-късно.
Водещ: А какво беше последното предаване на радио „Свободна Европа” за България?
Рос Джонсън: Също не мога да ви кажа. Може би трябва да видя. Ние имаме архивите, така че можем да се провери. Да, така че като се върна може би трябва да направя съответната издирвателска работа за първото и последното. Това е една идея.
Водещ: … статистики. Всъщност големият въпрос е, това, което вие виждате днес в България, това ли беше целта на радио „Свободна Европа”?
Рос Джонсън: Целта на радио „Свободна Европа” беше да помогне на Източна Европа да премине границите и да остане извън комунистическата система, т.е. да вдигнем „желязната завеса” и при възможност да спомогнем, колкото ни е възможно, страните от Източна Европа да развият свободните медии. От тогава не съм идвал за по-дълъг период в България. Не съм ужасно информирам какво точно става тук и всяка една страна би трябвало да е в състояние да подобри текущото си състояние. Аз съм сигурен, че и България също трябва да е в такова състояние. Сигурен съм, че нещата не са перфектни, но със сигурност, онова, което виждам днес е вероятно Българията, която бихме желали тогава да бъде България днес, а не, каквато беше 88 година.
Водещ: Понеже много хора и в България се съмняват в резултата от тази промяна, от изявление тази седмица на бивш американски посланик, Джеймс Пардю, излиза, че много хора в Америка се съмняват от добрия резултат от тази промяна?
Рос Джонсън: Аз съм сигурен, че никой днес в Америка не би желал България днес да е такава, каквато е България през 80-те години. Може би някои от американците, които гледат какво става в Европа казват: Нещата в Полша са по-добре, отколкото в България, но това е въпрос на българите да си кажат и да се ориентират.
Водещ: Всъщност вашето радио беше финансирано от американския конгрес?
Рос Джонсън: Винаги. Винаги е било финансирано от конгреса на съединените щати, т.е. от американския данъкоплатец.
Водещ: Това е голям спор, не само в България. Всъщност в целия свят, спорът, кой трябва да плаща за обществената функция на една медия и който плаща, ли поръчва музиката? Поръчваше ли Конгресът музиката на радио „Свободна Европа”?
Рос Джонсън: Много сте прав. Много е интересно как се финансира едно публично радио. Много е трудно да се финансира по пазарен принцип, но в повечето европейски страни, това се осъществява с правителствени средства. В Съединените щати, където съществува националното публично , обществено радио на Съединените щати, което също се финансира от с директни дарения от слушателите или компании, корпорации. С радио „Свободна Европа” ние бяхме достатъчно щастливи. Парите идваха от Конгреса, чрез правителството, но без никакъв програмен контрол, от страна на правителството и Конгреса. Имаше механизми за финансов контрол, ние не трябваше да прахосваме пари, но иначе редакторският контрол беше наш.
Водещ: Помните ли да сте критикувал Конгресът в ефира на „Свободна Европа”?
Рос Джонсън: Много пъти. Критикувахме Конгреса, критикувахме американското правителство и точно по тази причина, ние имахме обратната връзка със слушателите, които казват, че на нас ни вярват, защото ние бяхме критично настроени към собственото си правителство. Ние покривахме и отразявахме, не само добрите, но и лошите страни, като борбата за гражданските права, особено лошото отношение с негърската общност.
Водещ: А добри неща за комунистическия свят, казвахте ли?
Рос Джонсън: Разбира се. Ние сме казвали добри неща за лидерите като например г-н Живков, вероятно не, но ние се стараехме да не бъдем само негативни. Опитвахме се да даваме конструктивна критика да отправяме. Естествено, понякога това се случваше по-добре, отколкото в други случаи,. Ние бяхме сигурни, че никой слушател в Източна Европа, не би искал да слуша радио, в което постоянно му се говори лошите неща там и как няма светлина в тунела. Нашата задача беше да даваме информация за това, какво точно се случва, в България и в света, разбира се.
Водещ: Сега, 22 години след края на властта в България, какво ще кажете за нея?
Рос Джонсън: Конкретно за Живков, това е един негативен период в българската история. Определено Живков беше един от лидерите, може би, даже най-силно подчиняващ се на съветските ръководители. Аз не съм… , но поне от моя гледна точка, информацията, онова, което той е оставил като наследство, е доста негативна.
Водещ: Друг голям спор за медиите. Неутрални или пристрастни трябва да са?
Рос Джонсън: Аз идвам от американски медии, които частично като среда са по-различни от европейската медийна среда. Толкова, доколкото аз разбирам нещата, работата на медиите е да бъдат обективни и да бъдат надпартийни, да не бъдат ясно свързани с която и да е политическа партия, а също не трябва да бъдат свързани с големи, определени, търговски индустриални интереси. Никога да не бъдат едностранчиви. Винаги да дават две и няколко перспективи към съответната история. Винаги има граници. Всяка медийна организация има своята редакторска политика. Естествено, сигурно не съществува такова нещо, абсолютна неутралност, така че си мисля, че всяка медия би трябвало да покрива твърде голям обхват от новини и коментари.
Водещ: Тук се оформи голям дебат около изборите и как да се плаща кампанията в медиите. Едни казват, че медиите са длъжни да дават думата на всички, няма значение, че са частни. Никой не трябва да плаща. На другия край е очакването, кандидатите да плащат даже в държавно-финансираните медии. Как е в Щатите?
Рос Джонсън: Моето мнение е, че медиите трябва да осигуряват трибуна и място за изява най-напред да покриват и освен това да дават възможност за дебати на мненията на основните кандидати, на всички основни кандидати. Ние естествено също имаме платени репортажи и платени … в търговските медии.
Водещ: Знаете ли къде е проблемът? Казвам ви основно, само, че ние имахме 18 кандидати за президент. Всички твърдяха, че са основни и че са получили малко, защото не са били отразявани като основни.
Рос Джонсън: Не знам точен отговор на вашия въпрос, защото от наша страна нещата са различни. Доскоро ние имахме почти във всички избори кандидат на Американската комунистическа партия. Никой не го знаеше кой беше. Да. Не може да искате, особено от търговските медии в Щатите, да покриват съответния кандидат от комунистическата партия, по същия начин, както всички останали. Ако наистина сте имали 18 кандидати, аз не знам как да ви отговоря.
Водещ: За гърците предавахте, нали?
Рос Джонсън: Никога не сме имали предавания за Гърция.
Водещ: Дори по време на военния режим?
Рос Джонсън: НВ закона, с който е създадено радио „Свободна Европа”, радио „Свободна Европа” излъчва само за страните от комунистическия блок. За Съветския съюз е радио „Свобода”, за всички останали е радио „Свободна Европа”.
Водещ: Добре. Защо така? Ако принципът е бил недемократичните режими, че трябва да бъде излъчвано, трудно може да се каже, че режимът на полковниците в Гърция е бил много демократичен.
Рос Джонсън: Естествено, че въобще не беше демократичен режим. Интересно е. Ние трябва да кажем, че нашите предаватели бяха разположени в Испания, по времето на Франко, в Португалия, по времето на Салазар, но ние, естествено, че не сме излъчвали за тези страни. Ние никога не сме се опитвали да бъдем насочени към всички репресивни режими. Ние бяхме създадени, така че да излъчваме само за страните, които бяха под контрола на Съветския съюз. Сега е различно, но такава беше ситуацията тогава.
Водещ: Мисията сега се премества на изток. От миналата година Пощу, нали?
Рос Джонсън: От 90-те години ние се ориентираме към Иран, Ирак, 98-а в Ирак, после в Иран, след това пък към Афганистан, а сега и към Западен Пакистан. Т.е. и разбира се, все още се излъчва за Централна Азия и все още за Сърбия, Косово, Македония.
Водещ: Вярвате ли, че и в тези азиатски държави ще стане, както стана в България? Че „Свободна Европа” ще постигне това, което постигна в бившия комунистически лагер?
Рос Джонсън: Мисията е да се направи това нещо възможно. Това само може да засили съществуващи тенденции в тези страни. Според мен, все още съществуващото радиоизлъчване за страни от Източна Европа ще спре, защото Конгресът наистина има , Конгресът и американския данъкоплатец имат интерес към Близкия изток и арабските мюсюлмански страни.
Водещ: Заглушават ли ви някъде?
Рос Джонсън: Иран определено заглушава, едновременно радио и сателитната телевизия. В Китай също има заглушаване.
Водещ: Някой би казал, защо телевизия? Не аз, не бих го казал, но защо радио, г-н Джонсън? Сега има интернет. Ако трябва някой да му бъде казвана истината, защо пак в радио?
Рос Джонсън: Не, не е демоде. Онова, което стана демоде е късовълновото излъчване. УКВ все още е твърде живо. Ако караш автомобил, не можеш да използваш много лесно в автомобила, карайки интернета, но радио може да слушате. Радиото е една много специална медия. Моите колеги казват: Радиото, това е като някой да ти шепне в ухото. Затова айподите са толкова популярни. Ето защо хората свалят радиопрограми от интернет. Радиото ще продължи.
Водещ: Добре. Следващата ни тема е Гърция. Един от познавачите в България, какво става там. Те, какво мислите, трябва ли светът да плати за гърците?
Рос Джонсън: Това е много, много труден въпрос. Аз не съм икономист. Аз разбирам защо другите европейци не искат да плащат гръцкия дълг. Европейците трябва да решат дали ще има обща валута или не и хора, много по-умни от мен, ще трябва да изчислят, може ли или не може и как може това да стане.
Водещ: Не. Понеже и вие в Америка, хайде, да ви питам за италианците тогава. В Америка сте копирали много от римския модел, дори наричате основните си публични сгради, както са ги наричали в Древния Рим. Готови ли сте да платите на тези, които са ви дали тези идеи?
Рос Джонсън: Не мисля така. Америка също си има своите много сериозни икономически проблеми и тя ще се ориентира все повече и повече навътре, отколкото навънка. Аз съм убеден, че Америка в бъдеще няма да бъде толкова активна, особено най-напред военно, но и политически към останалия свят.
Водещ: Т.е., ако днес трябваше да се направи „Свободна Европа”, радио „Свобода”, американският Конгрес нямаше да даде тези пари?
Рос Джонсън: Точно така. Ако тя не съществуваше и не беше, тя не би могла да бъде създадена днес.
Водещ: Добре. Бившият директор, стигнал до президент на радио „Свободна Европа”, в периода 1988-2002 г., Рос Джонсън в студиото на „Седмицата”, с помощта на превода на Константин Грозев.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 12.11.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.11.2011

Водещ: Цяла седмица бюджетът и финансовите неблагополучия бяха в основата на новините. И с медийна новина ще запомним седмицата – намаленият бюджет на БНР и увеличеният на БНТ. Разбира се тази новина е лоша, защото какво по-лошо от това двете обществени медии да се затворят една за друга? Как изглежда обаче вестникарската подредба на основния дневен ред на водещите заглавия днес? „Труд” – „Брюксел призна – Европа печели от българските гастарбайтери”. „Новинар” – „Телевизорът победи хладилника”. И да не си помислите, че става дума за някакво продоволствие, просто образи. „24 часа” – „Вдигат с по 6 месеца на година възрастта за пенсия”. „Монитор” – „Лютеницата по стандарт”. „Дума” – „И студентите бесни на бюджета.” „Сега” – „Държавата стовари осигурените и плащането на скъпото лечение”. „Стандарт” – „Булки връщат халките”. Това е положението с вестникарския дневен ред. Как обаче изглежда другият медиен дневен ред? Да се върнем на бюджета, защото е очевидно – каквото и да се пише, очевидно става дума за пари. Не знае кой, кога и как е планирал обсъждането на бюджета на отделните борси и в него да се обсъжда в парламентарните комисии в навечерието на 10 ноември, но 22 години по-късно това е един доста формален акт, за това аз се позамислих какво точно се крие зад този формален акт. Само за протокола да кажа – депутатите, които участваха в обсъждането го приеха с 10 гласа „за”, 7 „против”, 1 се въздържа. И ако преди години за култура се отпускаха 0,6% от БВП, то те сега са 0,5%. А победителят – победителят е чиновникът от Министерство на културата. Това пък чух лично от тези, които всъщност правят културата и отидоха да чуят за какво става дума. Преди 22 години не знаехме, че свободата не е еднократен акт. За нея се воюва всеки ден и не със скачане, но пеенето в конюктурен хор е тъпо. Точно това си мислех, докато слушах обсъждането на бюджета. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едва ли само у нас има финансова криза, едва ли само у нас се мисли за рестрикции на бюджетите на медиите. Това обаче е една малко по-хлъзгава територия, в която нещата трябва да бъдат поставени на някакви принципни основи. Как стават нещата в Европа? Нека да си припомним сега. Чухме го в миналото издание от Райна Константинова.
Райна Константинова:Рейтингът е една чисто математическа категория. Те в важна за рекламодатели, тя е важна за ситуационни анализи. Когато говорим за общественото радио, както и за обществената телевизия, някой път цифрите не са толкова важни. Ако Вие правите една културна програма, не можете да очаквате много високи рейтинги и те никъде не са налични. Обществените медии в този смисъл, както и въобще медиите, са като банките. Те могат да са бедни, могат да са богати. Нямат ли доверие – нямат нищо. И тези хора, които работят вътре и тези хора, от които зависят решенията, трябва да знаят това много добре. Просто като молитва всяка сутрин. А как се запазва доверие? Ами с това, което се нарича качество. Това е истината, точността, надеждност, компетентност, уважение, безпристрастност и т.н. Оригиналност, иновативност, достъпност и увличане на хората. Радиото очевидно има рецепта – нашето радио, българското.
Водещ: Все по-често се случва на международни форуми радио общността да има известни препоръки, които не са поименно насочени към финансовите министри на страните, но на практика са към тях. До колко те чуват тези препоръки?
Райна Константинова:Ами трябва да започнем с това, че управлението, общо казано, на медиите в Европа е прерогатив на националното законодателство. В Европа финансирането на обществените медии е различно. Има такива, които са финансирани от държавния бюджет. Има такива, които са финансирани от лицензионна такса. Т.е. хората плащат, за да ги слушат. И в момента има дискусии кой е трайният модел за финансиране. Ние държим, че лицензионната такса е тази, защото първо – това прави медията независима от политическите сили и второ – защото ангажира самата медия с отговорност пред нейните слушатели. Разбира се в страните със стабилна демокрация, бих споменала тук Холандия и Испания, финансирането е от държавния бюджет. Но те имат три годишни планирания на бюджета, които никоя следваща политическа сила в случай, че правителството се смени, няма да бъде изкушена да намали и разбира се има културата за програмна независимост на медията. В моменти на финансова криза финансовите министри свирят първа цигулка – това е навсякъде. Но те трябва да знаят, че независимостта на обществената медия като барометър на демократичното развитие на една страна е толкова важна, колкото са важни болниците, колкото е важен транспортът, колкото е важна сигурността.
Водещ: И така. До молитвата го докарахме. Булат Окуджава ни помогна. Въпросът е, че нямаме три годишно бюджетно планиране и поради тази причина радиото е с 7 милиона по-малко в бюджета си за годината. Какво значи това? Нека да тръгнем от тук. Добър ден казвам на госпожа Даниела Петрова – председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте!
Даниела Петрова: Здравейте! Много ми е приятно да участвам в обсъждане и споделяне наистина в един много труден момент, когато се намаляват разходите на конкретна медия. Но като цяло бихме искали да споделим задоволството, че макар и малко с 12,95% има увеличение на бюджета за културата, предвиден в бюджета през 2012 година. Бюджетът предвижда съответно приходи и разходи, които разпределя по конкретни направления. Като за 2012 година за функция „Култура” по консилидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 391 милиона и 700 хиляди лева, които са 0,5% от БВП. И действително.
Водещ:О,6 са далеч.
Даниела Петрова:Да. Всеки би се радвал, когато тази нуличка, която е пред запетайката…
Водещ: По-скоро цифричката след нея е по-голяма, да.
Даниела Петрова:Да, но към настоящия момент това е, което се предлага.
Водещ:Нека да чуем сега и какво каза опозицията в лицето на господин Петър Корумбашев – депутат от Комисията по култура, гражданско общество и медии. Той беше активен на обсъждането на този бюджет. Здравейте господин Корумбашев. Господин Корумбашев, дали ме чувате? Опозицията я няма. Ще опитаме да възстановим разбира се връзката. Госпожо Петрова, ако имаше три годишно планиране, бюджетно, такова, каквото госпожа Константинова каза, че важи по света за медиите, смятате ли, че щеше да се стигне до това намаляване на 7 милиона в бюджета на националното радио и изобщо как бихте опонирали на хората, които скептично се усмихват и казват „Който не слушка, няма да папка!”?
Даниела Петрова:Ами не бих коментирала по този начин „Който не слушка, не трябва да папка!” Разбира се вече конкретни пера се намаляват. Има намаление не само в този…
Водещ: А кои са конкретните пера, от които е предложено намалението?
Даниела Петрова:Намалението, ще посоча, намалението мисля, че от фонд „Текущи и капиталови разходи”. Но за да бъде по-прецизна сега ще Ви съобщя и цифрите, които са посочени. Бюджетът на БНР в предложения законопроект, който разгледахме в комисията, са 2012 година са предвидени разходи в размер на 44 милиона 165 хиляди и 900 лева. Като съответно те са намалени спрямо 2011 година с 13,66%. Тези разходи, които са представени, са за осъществяване на основните цели на обществения оператор – подготовка, създаване и разпространение на националните и регионалните радио програми. Като съответно капиталовите разходи са в размер на 3 милиона и 900 хиляди лева и те са предвидени за продължаване на технологичното преустройство и обновяването на БНР.
Водещ:Нека сега да чуем и господин Корумбашев. Възстановихме връзката. Здравейте, господин Корумбашев!
Петър Корумбашев: Здравейте!
Водещ:Радвам се, че все пак ще можем да се чуем. И така. Бюджетът беше приет независимо от аргументите, които изтъкнахте.
Петър Корумбашев:Бюджетите така се приемат от управляващите винаги. Независимо от аргументите, които се изтъкват, така че няма някаква различна практика. Но се надявам, че тази практика може да бъде поправена между първо и второ четене. Още повече, че бюджетът на културата беше доведеното сираче две години в бюджета на България. Казвам го на фона на това, че БВП да речем не расте с това темпо, с което се иска, или пък цялостно бюджетът пада. Бюджетът за култура падаше много пъти повече, отколкото националния бюджет. Но сега имаме щастлива ситуация. За първи път, от както е това правителство на власт, почна бюджета за т.нар. функция „Култура” расте и респективно имаме повече пари за Министерство на културата, съответно за театри, за музеи. Макар и да са малко, но все пак единствените функции, които нарастват, са култура и образование. Нараства и бюджетът за БНТ, което също е оправдано, защото нейният бюджет беше драстично орязан две години подред. Но абсолютно неясно – бюджетът на телевизията нараства, а пък бюджетът на радиото спада. Няма някаква логика, която да ни казва, че единият оператор трябва да бъде нагоре, а другият – надолу. Според мен логиката, когато се движи бюджетът е, че или бюджетът на двата оператора отиват нагоре, защото бюджетът расте, или бюджетът и на двата оператора отива надолу, защото бюджетът пада. Абсолютно неясно. В този случай единственият, който е ощетен при това нарастване освен култура, е БНР. В комисията по медии и култура аз не получих отговор от нито един представител на изпълнителната власт, който се е сетил да ореже бюджета на националното радио с 7 милиона. Според мен това не е свършено от Министерство на културата. Аз разговарях със зам. Министъра Митко Тодоров. Той каза, че изобщо нямат отношение по процедурата по формиране на бюджета на националното радио. И според мен някой чиновник от Министерството на финансите е драснал и е казал телевизията нагоре, радиото надолу.
Водещ: Госпожо Петрова, дали ще научим наистина кой все пак е предложил бюджетът на националното радио да бъде с 7 милиона по-малко?
Даниела Петрова: Вижте, аз не мога да посоча точно кой.
Водещ:Да, всички питаха да обсъждането. Никой не отговори.
Даниела Петрова:Тъй като представители на Министерство на финансите казаха, че не е участвал пряко в изготвянето, а само в представянето на бюджета. Така че бюджетът в крайна сметка преди да влезе в Народното събрание, той минава през Министерски съвет. Т.е. авторът на бюджета е Министерството на финансите.
Водещ:Имате ли притеснения на фона на прогнозите, които правят от EBO, че пред радиото има бъдеще. Разбира се те го чертаят цифрово, хибридно, разпространяващо се на различни платформи. Но имате ли усещането, че в резултат на орязването на този бюджет БНР няма да се впише и ще бъде по-скоро в графа изключения, отколкото в друга графа?
Даниела Петрова: Ами не бих счела, че трябва толкова крайно и бързо да се изказва човек. Все пак това не е окончателният бюджет. Надяваме се между първо и второ четене да има предложения, да има преосмисляне дали цифрата да бъде 7 милиона. Дали съответно радиото също предполагам може да търси варианти, ако се запази това намаление по какъв начин би могло да се справи, защото човек, когато разполага с бюджет, ясно е, че той трябва да смени някои от приоритетите му. Но аз не смятам, че към настоящия момент трябва да се дават такива съвети, още повече, че медията…
Водещ:Ние задаваме въпроси все пак, защото знаем как стават нещата.
Даниела Петрова:Но смятам, че наистина трябва да се получи едно разумно обяснение, логично и аргументирано, защо точно 7 милиона. Ако действително се отчита, че голяма част от технологичното обновление и част от етапа на цифровизация е свършен, то смятам, че към настоящия момент има още доста какво да се наваксва и всъщност едно такова намаляване на бюджета на БНР съответно би довело до задържане на процесите.
Водещ: Разбира се далеч по същественият въпрос е какво ще се случи със свободата на словото обаче при това положение, защото всички знаем как се получават нещата.
Даниела Петрова: Надявам се да не намери вариант.
Водещ:Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Вижте, въпросът за свободата на словото в България ще се реши.
Водещ:В какъв смисъл се реши? Аз съм пропуснала.
Петър Корумбашев:А, ами Вие сте пропуснали. Ами да Ви кажа как се реши. Има две сериозни издателски групи, които доминират. Едната е телевизионният, другият е вестникарският пазар. Само радио пазарът между другото не е решен по този начин. И тези две сериозни групи работят изцяло в полза на управляващите. Ако случайно не сте забелязали да Ви го кажа. Примерно има вестници, които две години публикуват материали и не са публикували нито един критичен материал за правителството. Да речем – нормално ли е от 100 статии, 100 да са „за” правителството? Да приемем, че е нормално 90 да са „за” правителството, а пък в 10 да има някаква лека критика на фона на участниците в управлението.
Водещ: Разбира се.
Петър Корумбашев:А иначе да Ви говоря по отношение – но ако не сте го забелязали, може би само аз съм го забелязал. А иначе да Ви кажа – по отношение на бюджета на радиото. Вашият бюджет тази година е предвиден да бъде на нивото на 2007 година приблизително, само че разликата е, че националното радио произвежда 16 600 часа повече от програмата за 2007 година. Плюс това, че отива към дигитални програми. Плюс това, че например му е възложен и нов лиценз за сценарий на национална програма като в Бургас. И съставянето на бюджета на националното радио, в случая от Министерството на финансите, е в противоречие със закона за радио и телевизия, където се казва, че бюджетът се формира на база на произведена продукция. Така че Вие, ако Вашата продукция е нараснала с 16 600 часа в сравнение с 2007 година, бюджетът просто не може да бъде същият. Така че дори Министерството на финансите се беше постарало да спази закона за радио и телевизия, щеше да има такъв бюджет. Освен да кажа, че ние с моя колега Петър Данаилов говорихме днес и със сигурност ще внесем предложение между първо и второ четене за актуализиране на този бюджет, така че той да съответства на това, което е записано в закона за радио и телевизия.
Водещ: Ами и госпожа Даниела Петрова каза, че има известни надежди, че би могло нещо да се случи между първо и второ четене. Нали така, госпожо Петрова?
Петър Корумбашев: Аз съм готов да съдействам и на госпожа Петрова заедно да отидем на разговори в Министерството на финансите и да изясним как се е получила тази промяна в бюджета, защото, както разбирам, и госпожа Петрова не е била в течение. Аз дори с лека ирония в Комисията по /…/ националното радио то да си е предложило бюджета тази година. Но се оказа, че не е точно така. Така че съм готов и заедно с госпожа Петрова да проведем този разговор с Министерството на финансите, за да внесем и едно обосновано предложение за увеличение на бюджета, за да не се държим като на сватба – кой колко дарява. Да бъде финансово обосновано с оглед на държавните задачи, които се възлагат на националното радио.
Водещ: Колко далеч сме от европейските стандарти, които в началото и двамата чухте, за едно тригодишно бюджетно планиране? Пък защо не и за такси? Чу се препоръката на СЕМ, че е крайно време да има нов закон за радиото и телевизията.
Петър Корумбашев: Аз 10 години чувам, че трябва да има нов закон за радиото и телевизията.
Водещ:Е, то всички чуваме.
Петър Корумбашев: Да, това не е заслуга специално на това правителство. Така например не се реши, когато се прави бюджетът на националното радио и националната телевизия, за мен те наистина са държавни, тъй като тяхното наричане „обществени оператори” звучи добре, но те биха били обществени, ако наистина се финансираха от такси. Вие знаете, че няма разбирателство в обществото по това, че те трябва да се финансират от такси. Нито едно правителство до сега – включително и сегашното, не е посмяло да го направи. Тъй като хората ще го приемат като един допълнителен данък. Неслучайно няколко пъти са излизали публикации за данък телевизор, знаете. Или за данък – радио.
Водещ:Ако трябва да внеса още малко европейски ориентир – да Ви кажа, че словашкият парламент е приел закон, който ще отмени таксата телевизия заради кризата. И изобщо това се случва и в Япония. В Германия преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване е почти завършен. Само във Великобритания ще се вдига таксата за телевизия, тъй като BBC ще предлага още нови услуги. Госпожо Петрова и Вие да кажете перспективата за един нов закон за радиото и телевизията. Дали би могъл да направи подобни обсъждания и изключения?
Даниела Петрова: Мисля, че приемането на бюджета, т.е. сключването на финансовата /…/ вече трябва да се мисли за стартиране отново на работата на работната група, която се занимаваше с изготвянето съответно на основните параметри – философия, принципите и проблемните въпроси, по които смятам, че достигна до определен консенсус или съответно се формираха по две позиции – „ЗА” или „ПРОТИВ” решението сливане на оператори, респективно финансиране, такси и т.н.
Водещ:Сливане на оператори имат в предвид сливане на БНТ и БНР ли?
Даниела Петрова:Да. Дискусията по този проблем е въпрос, който не е спирал – в този смисъл казвам, че на този етап няма такова решение, но иначе такъв спор, който се водеше по време на общественото обсъждане, съответно плюсове, минуси – надявам се, че трябва да се започне отново работа и да могат да се /…/този нов медиен закон. Той трябва да стане факт.
Водещ: Мисля, че всички биха били печеливши, ако между първо и второ четене БНТ и БНР съумеят да не се скарат. Аз съм сигурна поне що се отнася до колегите, че ние такива неща не правим. Но в крайна сметка за обществото наистина е важно двете обществени медии да бъдат в добри отношения и да не бъдат поставяни на рискове. Предполагам, че постигнахме консенсус по този въпрос поне?
Даниела Петрова:Да и аз също бих се радвала да се прояви здравият разум. Да не се конфронтират двете медии, защото те имат съответно една и съща задача.
Водещ:Обществена функция, да.
Даниела Петрова:Обществена функция, но същевременно се различават по начина на предлагане и изпълнение на тази функция.
Водещ: Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Аз като човек, който е работил на БНТ много години и така да се каже може да се каже, че това е моята първа любов в медиите. Винаги гледам със съжаление сега на съдбата на националната телевизия. Тя за съжаление много отдавна загуби своята лидерска позиция. Между другото това е нещо, което е различавало БНР. Независимо от това какво се случва през годините и либерализацията на медийния пазар, това трябва да се отбележи много ясно. БНР запази своята делегираща позиция. Т.е. запаси и като пазарен дял, и като авторитетен източник на информация. Аз и до ден днешен – за мен най-уважаваните новини, които получавам специално аз, като слушател, са от БНР. И сега за награда БНТ, която се намира в незавидно положение, може би вече в 10-та по рекламни приходи и по гледаемост, и се увеличава бюджетът, а пък националното радио за награда за това, че е пазарен лидер – му се намалява. В никакъв случай не трябва да се разглежда това, че едни 7 милиона, които са отишли към телевизията едва ли не са взети от радиото. Според мен няма връзка между двете неща. Просто и на двете медии трябва да бъде увеличен бюджетът, защото ние първо трябва да стигнем до това, за което говорихме – формулиране на държавна политика, която трябва да се провежда в тези две медии. Неслучайно попитах по време на заседание на комисията защо ние вече нямаме щатен кореспондент в Кърджали на БНТ.
Водещ:Вече са Ви отговорили, че имат.
Петър Корумбашев:Не, нямат.
Водещ:Даже са Ви казали и колко пари е взел за последния месец.
Петър Корумбашев:Знаете ли колко взима колегата в Кърджали? 350 лева. Ако Вие можете да живеете с 350 лева в Кърджали – радвам се за Вас. За разлика от това, от три години там има кореспондент на ТРТ и се питам защо например българските турци трябва да получават своите новини от кърджалийския кореспондент от ТРТ, за не от кърджалийския кореспондент от БНТ? И се питам това национална политика ли е?
Водещ:Може би е дошло времето да направите едно „Куку” в радиото.
Петър Корумбашев:Ами не, като гледам как се развиват нещата е абсолютен „ever green”, даже бих казал, че може да бъде, то беше един път в седмицата – сега вече може да бъде и всеки ден. Въпросът е извън шегите, в които живеем – правим ли животът на хората по-добър и в частност правим ли нашите медии по-успешни? И с това искам да кажа, че националното радио показа една устойчивост. Между другото в националното радио винаги е имало една по-висока нотка на революционност. Аз го казвам като човек от БНТ.
Водещ:Има, да.
Петър Корумбашев: Помните „Let it be”от 1996. Да, много хубаво – по времената на Виденов.
Водещ: И не само по времената на Виденов. По всички времена Ви го припомняхме.
Петър Корумбашев: И се надявам да го има и сега. Обаче, за да го има това, в момента просто се провежда политика, която има по-приятелски разпределения на третата към медиите, които се държат по-приятелски към правителството.
Водещ:Ами, разчитаме на прогнозата, която направихте и двамата, че може да има промяна между първо и второ четене. Благодаря на председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – госпожа Даниела Петрова и на депутата от БСП Петър Корумбашев. Добър ден сега казвам на Евгений Дайнов. В тези условия как ще се развие в бъдеще свободното слово?
Евгений Дайнов: Свободното слово е в доста странно положение в момента. Значи, Корумбашев е прав. Ако погледнем вестниците, там има системно недопускане на цялостно отразяване на това, което се случва, защото неудобни или критични неща просто не стигат до страниците на основните вестници, които формират така вестникарския климат. И човек, ако чете само вестници, на груби лъжи няма да се натъкне предполагам, но светът, в който ще започне да живее, няма да има много общо с реалния свят. Защото ти, като отрязваш неудобни неща, публикуваш само удобните, стигаш до създаването на виртуална реалност и накрая, опитвайки се да живеят хората в тази виртуална реалност, а политиците са много бързо заживяващи. Като видят хубаво огледало да ги отразява и хоп – казват „Това е реалността” Падаш по нос. Да не говорим, че с това затягане на медийния климат се появяват и това, което наричаме подмяна на дневния ред. Днес е фрапиращо това, което гледаме по вестниците. Министърът на здравеопазването попада на първа страница, защото акуширал бебе. Чакай сега! Това е класическа подмяна на действително с реалити шоу. Неговата работа на министъра на здравеопазването, не е да шества по вестниците и по медиите, а да прави здравната реформа, за да спасява живота и здравето на 7 милиона българи. Вместо това той какво прави? Изражда едно бебе, за да попадне на първа страница. И това е класическа подмяна на дневния ред на обществото. Тези неща винаги се плащат. Всеки, който го е правил – пада. Спъва се на равно място и пада, защото не вижда за какво става дума. Защо го правят и сегашните? Управлението на ГЕРБ не открива топлата вода. Такива неща и преди са правени. Удивителна провинциалност в момента се прави и виртуалната реалност, която се изгражда, е толкова подвеждаща самите тях, че те сами ще се спънат много бързо.
Водещ: Останете с нас. Ще продължим след малко да говорим за дневния ред на медиите и възможността на дневният ред да бъде такъв или онакъв спрямо бюджета. В един доклад, който излезе през тази седмица, който изследва възможността чрез етичните кодекси да се подпомага работата на журналистиката, та един от изводите в този доклад е, че подкрепяните от правителството медии са застрашени от авто цензура. Но и със самите закони се налагат ограничения на самите журналисти и етиката отива на заден план. Та, каква е връзката между бюджета и желанието от всеки един работещ журналист достоверност, честност, баланс, достоверност, прозрачност? Господин Дайнов, какво се случва с тези неща?
Евгений Дайнов: Ами, най-добре би било да е като в Англия – хората пряко да се плашат. Или както обществената телевизия в Америка – като искаш обществена телевизия, плащаш такса. Това по чудо е невъзможно да се случи в Източна Европа по ред причини.
Водещ:И в интерес на истината в цяла Европа се намаляват таксите, а само във Великобритания се увеличават.
Евгений Дайнов:Защото от там е тръгнала цялата история. Там са оцелели. Знаете ли, много неща в България, които не са само български, опират до добра воля на властимащия. Ако имаш добра воля – примерно даваш бюджет на радиото. Ти имаш добра воля. Ти си достатъчно умен, вече такива често срещаме в нашите управляващи, да знаеш, че обществото, ако е обслужвано добре от една обществена медия, то е по-стабилно и по-развиващо се и следователно ти намалява твоята работа като управляващ. Ако нямаш добра воля или си някакъв примитивен тип от крайните квартали, си мислиш, че това е твоя рупор – аз плащам, аз поръчвам музиката. Което между другото е българска поговорка. Няма английски еквивалент.
Водещ:Не няма.
Евгений Дайнов: Ти плащаш за концерт. Плащаш, за да отидеш на концерт на Rolling Stones, но Rolling Stones решават какво ще изсвирят – не решаваш ти.
Водещ:Но от друга страна и много трудно се превежда на английски.
Евгений Дайнов:Да, ами защото няма такова нещо. Отиваш на Rolling Stones, плащаш огромни пари, ама те ще решат какво ще свирят. Спомням си в едно от добрите правителства, няма да кажа преди колко години, защото ще се сетите. Абе, от добрите правителства на България, един от вицепремиерите на масата в ресторант гледаше новините по Държавната телевизия в 8 часа и се развика „Кой реди там новините? Я ми го дайте по телефона!” Това не се прави. Това не ти е твой рупор. Значи това не са твои пари. Както сега се казва, примерно казвам „Аз плащам – аз давам”, ама не даваш ти – аз давам!
Водещ:Така е. Всички даваме.
Евгений Дайнов:Срещу което аз не искам обществените медии, които аз издържам да са рупори на някой друг човек. Аз искам това да са моите рупори. Те да ме представляват мен.
Водещ:Как обаче тези 7 милиона по-малко ще натиснат копчето и ще сработи пусковият механизъм на авто цензурата според Вас? Има ли такава реална опасност, макар че с Вас не за първи път, говорих Ви все пак на територията на Драган Цанков четири някъде успява да се поскрие?
Евгений Дайнов: Това с зависи от всеки човек. Наистина тук Корумбашев беше прав като каза, че свободомислието, т.е. революционност го нарежда в тази сграда на държавното радио, на общественото радио винаги искрата на революционността е била по-силна, отколкото горе долу във всички други обществени институции. Това е до лично решение – дали, когато се погледнеш сутрин в огледалото ще се уважаваш или няма да се уважаваш.
Водещ:Харесах маската на не съвсем казващ истината човек.
Евгений Дайнов:Нещо, което много от българите и българските политици не разбират, че в основата на човешкото общество е достойнството. И ако нямаш достойнство, ти не можеш да се уважаваш. Ако нямаш достойнство ти ставаш маймуна, която търси от някъде да открадне банани. Така че то си е винаги до лични решения. Аз винаги се чудя. Аз съвсем сериозно друго се чудя. На фона на частните, така наречени независими медии, наистина с всичките си проблеми БНР е в пъти по-свободолюмислещо, в пъти. И мен ми е жалко и печално. За вестниците говорихме сега, да подпукаме и частната телевизия. Мен ми е жалко и непонятно как качествени и достойни хора толкова лесно се плашат от самата възможност да има сянка на опасност за тях. Във вестниците говорим за авто цензура. В българските вестници има авто цензура. Отгоре се наддават някакви, да речем, доста широки правила като например при предишните собственици на „Труд” и „24 часа” имаше /…/ „Не пипайте Георги Първанов”
Водещ:Е, Вие нали там не можехте да публикувате?
Евгений Дайнов:И сега не мога.
Водещ:А, и сега не можете.
Евгений Дайнов:Сега на мога, защото има и друго /…/ „Не закачай хора, които двете им имена започват с еднакви букви!” Но това е широка /…/. Но вътре вече започва едно, на всяко долно ниво самите журналисти си стесняват параметрите за възможна свобода. Защо го правят – аз това не мога да разбера. Наистина не мога. Значи да се върнем 22 години назад. Нас беше ли ни страх като връчвахме петицията на 3 ноември за Рила /…/ парламента? Беше ни страх, насирахме се от страх.
Водещ:Няма човек, който да не го е страх.
Евгений Дайнов:Ама бяхме там. Ама ние се насирахме от страх, защото те бяха отворили „Белене” вече отново. Можеха какви ли не неща да станат.
Водещ:Така е безспорно.
Евгений Дайнов:А сега какво ще им се случи, ако не ги е толкова страх? Аз това не разбирам!
Водещ:Ами хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:Нито в „Белене” ще ги пратят, нито ще изчезнат, нито ще ги отровят с полоний. Аз не разбирам.
Водещ:Хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:В цялата българската история на България няма нито един човек, умрял от глад. Това е единствената европейска страна, която е изградена върху следната философия – обяснява ми баба ми, която беше автентична селянка. Беше ходила една година на училище. Философия в България е следната – всички да имат какво да ядат. За това тук не бива да има страх.
Водещ:Пресилена ли би била хипотезата, че по този път традиционните медии ще бъдат убити, защото само след малко ще имаме възможността да чуем какво мислят пък хората, които са на възрастта на промените в България и искат да учат журналистика? Те разсъждават по съвсем друг начин. Та, пресилена ли е тази хипотеза, че това е равносилно на убийство на традиционните медии?
Евгений Дайнов:Вижте, вестниците, така наречени вестници, които отдавна не са големи, но така наречените големи вестници бавно и мъчително се самоубиват вече 10 години, както направи това СДС за жалост. И по същия начин, бавно и мъчително, без да било видима причина се самоубиват и този процес на самоубийство започна, когато дойде Царят.
Водещ:Липсата на свобода на словото е авто имунно заболяване. Така да кажем.
Евгений Дайнов: Дори Царят каза „Долу политиците! Всички покрай мен! Долу партиите!” И те започнаха да му пригласят. Е, как може да имаш вестник без политика? Няма такова нещо. И тогава им се сринаха тиражите наполовина, с това още наполовина, с това още наполовина, а сега още наполовина. Т.е. с всяка крачка към своето загиване поради собствения си страх и слагачество към властта, тъй като виждат, че им падат тиражите, правят още една крачка в посоката на слагачество към властта, при която тиражите им падат пак. Т.е. бившите големи вестници в България загиват. Да, това е така. Ама сами си я избраха тази съдба, не съм ги карал аз. Напротив – тичах да ги предупреждавам по царско време главните редактори. Викам : „Абе, хора, как може да има демокрация без партии? Как може да говорите, че двуполюсният модел трябва да бъде сринат, за да се съберем покрай Царя? Как може всички целите Ви да станат на сапун заради братовчеда на Царя?” То не беше пунш, принцеси, принцове, барони извираха от всякъде. Вестникът е политическо животно. В момента, в който престане да бъде политическо, умира.
Водещ:Какво мислят колегите, които тепърва ще станат журналисти, но за сега учат, на 10 ноември отидох във факултета по журналистика и чух много интересни неща. Останете с нас. Ще ги чуете и Вие след малко. Нямаше по-подходящ ден тази седмица да отида и да проверя във факултета по журналистика какъв е дневният ред на тези, които искат да бъдат журналисти утре и ще диктуват медийния дневен ред в другиден. Това пък да го имат в предвид политиците, ако им остава време да слушат радио. Та, във факултета по журналистика се срещнах с докторанти, които са връстници на промените в България. Какво те мислят?
Елена Петрова: Аз се казвам Елена Петрова. Уча международна журналистика. За “Wikileaks” – какво е “Wikileaks”? “Wikileaks” разпространява секретна информация и твърди, че тя е достоверна. Секретна информация, в смисъл такъв, че тя разшифрова грами, които се изпращат от посланици, например от правителството на САЩ. Тези грами обаче са публикувани в точно определени вестници. Единият вестник е „Guardian”. Доколкото знам и доколкото съм чела книгата на “Wikileaks”, която беше преведена на български от мои познати колеги преводачи и аз имах удоволствието да я прочета, Джулиана Санч се е срещнал с петимата главни редактори, с главният редактор на „Guardian”, на испанския „El mondo” май беше. За другите имаше и френски със сигурност. Имаше и още два вестника, за които просто не мога да се сетя в момента, но той се е срещал предварително с тях и са се договорили за информацията, която той ще им предостави и те съответно ще я публикуват. След което избухна скандалът и се заговори за информацията изобщо като достоверност, като достояние на хората. Журналистиката какво предлага? Т.е. има информация, която е строго конфиденциална и следователно достъп до нея имат точно определен кръг от хора. Има въпроси, които ние си задаваме от типа на „Трябва ли да се знае такава информация от всеки гражданин да кажем на Република България, ако със сигурност има и трябва ли да бъде достояние такава информация?” Защото какво би се случило?
Водещ: Какво мислите за журналистите в картончета? Важно ли е кой говори?
Елена Петрова: Да, важно е кой говори, но още по-важно е какво говори и как го казва. Т.е. забелязвам тенденция в журналистиката, че повечето новини са по-скоро повърхностни. Те не се задълбочават в същността на проблема. Има много…Много рядко съм срещала… Разбира се тези чисти коментари и анализи например на Димитър Иванов – следя го всяка сряда, рубриката му във в.”Сега”. Разбира се имам критики към него, но като цяло за вестника, въпреки че претърпях критика относно този вестник защо го чета поради факта, че той е червен. Просто не подобава на младо момиче като мен да чета такива неща. Аз смятам, че трябва да имаш различен поглед върху нещата. Просто, за да можеш на базата на най-различни менения, да си изградиш свое собствено такова и да можеш да го отстояваш.
Елена Кирова: Елена Кирова, Втори курс, „Международна журналистика” – магистърска програма „Международна журналистика”.
Водещ: Колко пъти тази вечер на 10-ти ноември споменахте 10-ти ноември тук? Присъства ли тази дата като някаква отправна точка при научаването на каквото и да било?
Елена Кирова: Не мисля, че е често споменавано по принцип, на който и да е 10-ти ноември, която и да е година т.е.
Водещ: А какво не казаха журналистите днес, на 10-ти ноември, 22 години по-късно?
Елена Кирова: Ами може би няма ясен отговор дали наистина има демокрация в момента в страната. Не знам дали журналистите казват, но мисля, че на много хора не е ясно, че всеки сам за себе си трудно си отговаря дали има демокрация или не.
Водещ:Експертите често казват, че не журналистите пишат заглавията. Кой пише заглавията днес?
Елена Кирова: Публицистите може би.
Водещ: А кой чете тези заглавия?
Елена Кирова:Е хората ги четат. Мисля, че масата ги чете.
Водещ:Как се четат днес вестници? Преди 10-ти ноември се четеше предпоследната страница, прогнозата за времето, резултатите спортните и толкоз. Днес как се четат вестници?
Елена Кирова:Аз всичко правя на обратно обикновено и не ги чета така. Понеже политиката ми е все пак по-интересна от спорта и от времето, аз лично започвам по нормалния начин. От пред назад, но действително много хора около моите познати започват отзад и спират до там. Поне мисля, че има доста хора, които спират до там – времето и спота.
Водещ:Какво е цензурата?
Елена Кирова: Цензурата е нещо, което в България присъства все по-застрашаващо.
Водещ:На какво прилича цензурата?
Елена Кирова: Бръмбар.
Водещ: Важно ли е кой говори?
Елена Кирова:Винаги е важно кой говори.
Водещ:Ясно ли е днес кой говори?
Елена Кирова: Не. Мисля, че не.
Водещ:Какво би станало, ако стане ясно кой говори тогава? Какво би се променило? Би ли се променило доверието, отношението?
Елена Кирова: Ами по-скоро мисля, че да. За голяма част от хората, ако стане ясно кой говори, мисля, че отношението би се променило. Със сигурност и доверието. Да.
Водещ:Какъв коментар или репортаж, или интервю за 10-ти ноември ще направите сега?
Елена Кирова: Бих попитала хората дали живеят в една демократична държава днес. Може би повечето биха казали, че не е така или, че поне това, което е в момента, не е демокрацията в нейния пълен смисъл. Така, както го разбират, че трябва да бъде. Аз имах един преподавател, който винаги казваше, че няма демокрация, а има анархия. Ако приеме, че сме минали демокрацията и сега има анархия в резултат на това, може би под някаква форма има и демокрация.
Водещ:Гневни има ли?
Елена Кирова:Гневни хора? Да.
Водещ:Какъв репортаж или интервю, или коментар за 10-ти ноември, ако сега дам камера, микрофон или там…
Студентка:Бих направила първоначално,ако имам възможност и време, ретроспекция на събитията от тогава и сега. Какво се е променило, какъв напредък имаме или напротив – нямаме. Какво смятат хората, т.е. оправдани ли са очакванията им. Какво са очаквали и всъщност какво се е случило. Има ли го ефектът на излъганото очакване, защото според мен го има и то до голяма степен за голям процент от хората.
Константин Христов:Константин Христов се казвам. Следвам „Международна журналистика” и „Международна сигурност” магистратури. Завършил съм политология.
Водещ:А кога ще ставате президент?
Константин Христов:Ами, президент имам право от Конституция след 40 години, ако все още имам желание, защото малко по-малко се изпарява като се сблъсквам с реалността. Тук ще бъде, да. Абе, Путин май още няма да е слязъл от стола в Русия.
Водещ:Ама това е съвсем сериозно или това е някаква шега колегиална, помежду ни?
Константин Христов:Едно време може би беше сериозно. Вече е по-скоро в рамките на шегата, защото имах шансът да се срещна с такива хора и разбрах, че това не е мястото за мен.
Водещ:Какъв е бил сблъсъкът с реалността, който Ви е отказал?
Константин Христов:Преди известно време бях във Външно министерство и работата там беше от една страна скучна, от друга страна практиките, на които станах свидетел, не ми бяха особено присърце. В момента се занимавам с журналистика и занапред може би ще продължавам да го правя, защото ми е приятно. Приятни хора. Работата е много интересна.
Водещ:Какъв репортаж, интервю или коментар за 10-ти ноември ще направите?
Константин Христов:10-ти ноември е една много светла дата за младото поколение, която последва 9-ти ноември, която е една още по-светла дата за цяла Европа и целия свят. Това е моето мнение с цена да претърпя демонтаж.
Водещ:Ама това също беше отдавна.
Константин Христов:22 години.
Водещ:Къде има частица от Берлинската стена в София?
Константин Христов:В София има пред НДК, но има и в доста други държави. В София трябва да сме горди, че част от социализмът все пак се е запазил под формата на едно парченце скала.
Водещ:Само не разбрах какъв ще е материалът за 10-ти ноември.
Константин Христов:На първо място искам да отбележа, че промяната от един начин на живот, от един режим в промяната на друг. Много хора може би на моята възраст, може би и аз съм от тях, но не можем да направим тази разлика, защото не сме живели и в двата режима.
Водещ:Свободата или саламът?
Константин Христов:Абе свободата е хубаво нещо, но без салама ще е малко трудно да се живее.
Водещ:Как се решава тази дилема от журналистите днес?
Константин Христов:Ами чувам, че много критично се гледа на тази дилема, защото от една страна това са неща, които не могат да се съпоставят малко или много. Едното е материално – другото не е и не е хубаво така да се говори, че едното може да замести другото. Смисъл и двете са важни сами по себе си, обаче свободата е нещо, за което хората са се борили с години, с векове преди нас. Преди саламът въобще да съществува така или иначе. Така че въобще според мен не би трябвало да става въпрос за сравнение.
Водещ: Може ли свободното слово да вземе в салона на политиците или просто да ги лиши от възможността да го разпределят на порции, господин Данов, и изобщо има ли криза на политическия PR? Защото тръгнахме от тази снимка „министърът изражда бебе”.
Евгений Дайнов: То пак е до достойнство. Томас Джеферсън го е казал много отдавна и изключително правилно – „Който, за да получи временна порция сигурност, жертва свободата си, не заслужава да има нито сигурност, нито свобода и доста бързо ги губи и двете!” Значи саламът извира от свободата. Ако нямаш свобода, нямаш и салам. Ние много добре помним как през социализма нямаше свобода и саламите бяха кът. Да не говорим за някои други по-луксозни неща като чесън, леща и подобни, които бяха изчезнали.
Водещ:Дали сега не сме в позицията на хора, за които кът и дефицитни са свободата на словото?
Евгений Дайнов: Към свободата дори професионални гилдии като журналисти и политици – към свободата българите имат лекомислено отношение. Те не я оценяват, типично българско е пак „Свободата не се яде!” Лекомислено е отношението, тъй като свободата трябва да се поддържа всеки ден и като отслабиш малко усилието, тя избледнява и загива, и става нещо друго. В България не се полагат достатъчно усилия да се поддържа тази свобода и това го виждаме. Та се върнем на въпроса за политическия PR. Пак го виждаме. Особено от Станишовото правителство и сегашното как търсят лесното, как подменят многообразието на мнения и гледни точки с опит това всичкото да бъде вкарано в удобно русло чрез това, което смятат, че е PR. Значи PR е доста сложно нещо. Не е баш това, което си мислят Станишев и Бойко Борисов, но в техните глави PR е „не допускаме лоши новини”, „хубавите новини ги увеличаваме” и „когато някъде имаме проблем, вадим човешко лице да умилиме хората”. Примерно „нямаме никаква идея какво да правим със здравеопазването, вадим обаче министъра като един добър човек, който изражда бебета”.
Водещ:Е, добре де, но това го имаше и преди 10-ти ноември.
Евгений Дайнов: Е, тогава всичко беше по-брутално. Беше много по-брутално. Те са принудени да прилагат PR, защото не могат да върнат онзи контрол. Все пак излязохме от онзи контрол. Онзи контрол, при който ние не знаехме колко е бюджетът на държавата, камо ли да го обсъждаме, камо ли да имаме мнение по въпроса.
Водещ:Сега поне го обсъждаме.
Евгений Дайнов:Сега поне го обсъждаме. И тези неща да обречени, но въпросът е друг. Когато нямаш свобода – нямаш салам. Колкото повече обсъждането от обществено и гражданско се подменя с PR-ни инициативи, толкова по-бавно се развива обществото, защото веднъж като отнемеш свободната среда за обсъждане…
Водещ:И толкова по-малко салам респективно.
Евгений Дайнов:Постепенно започваш да отнемаш свободната среда за инициативност в онази среда, която отдавна хората са сигурни, че ако са инициативни ще си направят предприятие и няма да дойде някоя мутра и до основи да им го вземе. Тази зараза плъзва из цялото общество. Опитът за контролиране на обществото плъзва навсякъде. Икономиката спира. В момента сме в точно такова положение. В точно такова. Малките и средните фирми, инициативните хора от цялата страна, от цялата, постепенно спират да правят, каквото и да било. Защото са задушени от данъчни, от доноси, от мутри, от чиновници и когато инициативните хора един по един спират да правят, каквото и да било в една държава, тя спира. В момента сме спрели.
Водещ:Полезно ли е да посочваме всеки ден кой разпределя порциите, защото очевидно тази длъжност навсякъде е заета и много яростно се изпълнява. Дори в медиите.
Евгений Дайнов:Ако в едно общество основният въпрос е кой разпределя порциите, това общество трябва да му дръпнем шалтера, защото то вече не е европейско – то е азиатско.
Водещ:Ами, да се върнем пак назад в годините, когато за нас това беше само една химера, и да си помислим днес, в слънчевия съботен следобед, за ценността „свобода на словото” и изобщо „свобода”. Хубав съботен следобед!

Гласът на Алф смени дублажа с продуцентство

в. Монитор | Ани ЕФРЕМОВА | 12.11.2011

ПЕНКО РУСЕВ СЪБИРА ПРИКАЗКИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ В САЙТ, МЕЧТАЕ ДА ГО ПРЕВЪРНЕ В ОНЛАЙН ТЕЛЕВИЗИЯ

"Като оазис на извънземни сме", замислено отбелязва актьорът Пенко Русев по адрес на родната действителност. Може да не се сещате за лицето му, но едва ли сте забравили бодряшкия лаф "Майтап бе, Уили!". Защото именно Русев е човекът, накарал преди години симпатичния извънземен Алф да проговори български.
С днешна дата Пенко Русев е далеч от образа на косматкото веселяк. Прибягва към него, само когато коментира абсурдите в българската действителност. За да избяга от тях, гради проекти, с които да е полезен.
Отдавна е сменил дублирането на тв сериали с продуцирането на игрални и документални филми. Основател е на продуцентската компания "2 1/2". Създава я през 1994 година. По неговите думи, след като Вельо Горанов го уволнява от театър "Движение" покрай дублажа на сериите за Алф. Името измислил лесно – по онова време синът му бил малък. На шега казано – половинка. Та той и жена му­ двама души, и половинката – малкият. Именно като продуцент Пенко реализира амбициозния проект на БНТ "Английският съсед" по книгата на Михаил Вешим. В сериите видяхме и британската звезда от киното и телевизията Лесли Грантъм.
"Не казвам, че съм сменил професията си, а малко съм я разширил. С екипа създаваме оригинални продукти – филми, клипове, сайтове.
Изнесъл съм се от сферата, в която повтаряш чужди думи и вече на базата на контактите, които имам, създавам произведения с нови послания. Някои от тях се взират във велики личности и славни исторически моменти – говорим за документалните ми филми, но хората, които създават тези произведения, се опитват да ги разкажат на зрителя и представят по друг начин", обобщава настоящето си Пенко Русев.
Каквото и да прави обаче, миналото го следва по петите – все още като чуят гласа му, мнозина се присещат, че им е познат от някъде. Когато му звънят да му предлагат нови рекламни продукти или идеи, му казват, че наподобява перфектно човека, озвучил извънемното с муцуна като мравояд.
"Да, може би нещо от онзи глас е останало. За съжаление той вече не е толкова свеж, не е толкова весел. Той е много тъжен, много умислен, до голяма степен и притеснен, поизплашен от това, което предстои", така че нюансите в гласа неминуемо се свързват с начина на живот , който водим", коментира Пенко.
Когато връща лентата назад, Русев признава, че дублажът е съсипваща работа, която дава отражение върху здравето на актьорите. Откровен е, че при озвучаването на филми трябва да бъде предаден абсолютно точно текстът, който се дава на актьора, а това невинаги му се е отдавало.
Сегашната мечта на продуцента Пенко Русев е свързана с проекта за сайта, който да събере приказките от България, пък след време и от цял свят – www.prikazki.com. На сайта вече има качени 1497 приказки
Една по една се озвучават. В студиото за дублажи на продуцентската компания идват колеги на Пенко – актьори, и ги изчитат. До момента има озвучени над деветдесет истории. "Въпрос на време е сайтът да се разшири. До момента има над 10 000 посещения на месец. Много е радостно, че освен от България, там влизат и родители, които живеят извън пределите на страната, и искат децата им да затвърдят и обогатят родния си език". Мечтае, ако нещата потръгнат, един ден тези приказки да бъдат превърнати в интернет радио, а защо не и в онлайн телевизия.
За което откровено казва, че търси съмишленици. Убеден е, че към prikazki.com ще проявят интерес
и финансови институции. "Представяте ли си, ако това стане гигантски сайт с приказки от цял свят. Които да бъдат разказани на различни езици. И да бъдат интерпретирани от различни студиа, с които имаме установени договорни отношения. Да не са само на български, английски. Да бъдат на наречието "банту" и т. н. всякакви възможности. Сигурен съм, че тази идея при успешно представяне би могла да бъде осъществена от великите за мен Гугъл, които биха направили Гугъл приказки, освен Гугъл мапс. Тоест, отивайки на определено място на картата на света, да имаш възможност да чуеш приказка, която е родена по тази територия. Това като че ли дава възможност да преразгледаме и очертанията на българската държава, но не по географски или политически признак, а да погледнем на нея разширително… Представете си, ако открием у хората, населяващи съседни държави, приказки съхранени от древни времена, това ни дава още мостове за близост и добросъседство. А като казват историците, ние сме малка държава, която граничи със себе си… Това е една безкрайна приказна феерия на съхранение на българския дух. Нещо, което си мечтая в момента и ми се иска да мога да го развия", уверен е в силите си продуцентът Пенко Русев.

Стр. 24

“Шоу” бизнес

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 12.11.2011

След като купи 34% от "Стандарт", "ГМ прес" придоби сайта blitz.bg и групата вестници около него

Февруари 2011. "Строителният предприемач и собственик на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев и бившата Мис България Галена Димова от Коледа обитават четириетажен палат в Бояна…", пише сайтът blitz.bg.
Допреди няколко месеца Георгиев е просто част от светските хроники на онлайн медията. Днес той вече е съдружник в "Интермедиа" ООД, компанията – издател на вестниците "Шоу", "Доктор", "Над 55", "Женски тайни", "Врачка" и blitz.bg (виж тиража в карето).
В края на миналата седмица в. "24 часа" съобщи, че акционерното дружество "ГМ прес", в което съсобственик е и Георги Георгиев, придобива 50% от "Интермедиа". Промените в собствеността и управлението на двете компании са регистрирани в началото на октомври в Търговския регистър. Преди сделката 89% от акциите в "Интермедиа" се държат от Георги Илиев, 10 са на съдружника му Пламен Каменов и 1% е на Милен Милушев. След сделката Илиев прехвърля 50% на "ГМ прес" от своите 89% и така остава само с 39%.
Георги Георгиев има участие във фирми, свързани със строителство, туризъм и търговия. По-известен е като президент на волейболния отбор на ЦСКА. След като придоби дяловете от "Стандарт", в интервю за "Пари" каза, че зад фирмата "ГМ прес" "седи един сериозен инвестиционен фонд, който не иска да влиза в България", но е с български капитали.
Това е втората инвестиция на същото дружество в печатна медия. Преди няколко месеца "ГМ прес" придоби малко над една трета от дружеството, което издава в. "Стандарт". Това беше представено по-скоро като заем за собствениците на всекидневника, който е гарантиран с акции. След влизането на "ГМ прес" и в групата на "Шоу" обаче инвестициите на компанията в медии изглеждат по-дългосрочни. Това е и поредната сделка на вестникарския пазар от началото на годината, след като ВАЦ напусна България и продаде два от най-тиражните всекидневника в България – "Труд" и "24 часа", на Огнян Донев и Любомир Павлов. Малко по-късно от страната се оттегли и шведската медийна група Bonnier. Издаваният от тях в. "Пари" беше купен от "Икономедиа" (собственик на вестниците с марка "Капитал").
През последните две години всяка сделка на пазара на печатни издания е под подозрението, че зад нея стои "Нова българска медийна група" ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач" и "Уикенд" + "Шок"), която упорито преследва целта си за монопол. Съмнения се породиха и при сделката със "Стандарт", и сега, когато "ГМ прес" прибави към придобивките си нова медийна група – "Интермедиа". Няма обаче преки доказателства, че зад сделките стои собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев – основна фигура в експанзията на "Нова българска медийна група".

Сделката

Цената на сделката за "Интермедиа" засега не е публично известна, не са и много ясни причините мажоритарния собственик на дружеството Георги Илиев да се раздели с половината от акциите в изданията си. След 2008 г. кризата доведе до катастрофален срив на рекламния пазар, като вестниците са може би най-силно засегнатият сектор. Това обаче не се отрази сериозно на масови издания като тези от групата на "Интермедиа". Жълтата преса обикновено разчита на големи тиражи и съответно на приходи от продажби, а не толкова на рекламни приходи. Според публикувания в Търговския регистър финансов отчет на "Интермедиа" за 2010 г. компанията няма сериозни финансови проблеми и загуби. Дори напротив. За миналата година печалбата на дружеството е 468 хил. лева и е с 58% по-голяма от 2009 г.
Изданията от групата на "Интермедиа" са преки конкуренти на "Уикенд", "Шок" и останалите издания от портфолиото на "Ню медиа груп" (зад която се смята, че стоят Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски). От свежи инвестиции обаче има нужда и жълтата преса, а пък инвеститорите в нея със сигурност обичат да се възползват от нарасналото й влияние. Собственикът на "Интермедиа" Георги Илиев твърди, че е приел офертата на новия инвеститор, "защото искаме да растем и да се развиваме и това ще стане с новия ни партньор. Имаме амбиции да се развиваме в интернет".
Слуховете, че Георги Илиев преговаря с потенциални инвеститори в медиите, са се появявали нееднократно. Собственикът на "Блиц" и "Шоу" потвърждава, че сред тях са и собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов. "Усилено преговаряхме, но цената, която те предложиха за "Интермедиа", беше обидно малка. Иначе имах голямо желание да станем партньори", обясни Илиев. Пред "Капитал" той поясни, че през годините е имал много предложения да продаде вестниците си, но не уточни от кого са били отправи. Той не пожела да коментира и каква е стойността на сделката с "ГМ прес". Илиев отрече зад сделката за "Блиц" и "Шоу" да стои Делян Пеевски. "Единственият ми досег с Пеевски е, че си партнирам с неговата Национална агенция за разпространение на печата", коментира Илиев. Пред "24 часа" той се защитава, че ако сделката имаше нещо общо с Пеевски, той ще печата вестниците си в ИПК "Родина", а не в печатница "София".
Новият съсобственик в "Интермедиа" и "Стандарт" Георги Георгиев мотивира поредната си медийна инвестиция с факта, че "издателският бизнес е интересен", и допълни "още когато купихме "Стандарт", казахме, че имаме желание да придобиваме и други вестници". Пред "Капитал" той уточни, че дружеството "ГМ прес" проявява интерес и към пазара на електронни медии. "Защо пък да не купим телевизия. По принцип нашата компания има такава стратегия, но все още е много рано да се говори за това", каза Георгиев. На този етап "ГМ прес" ще се фокусира върху това, което притежаваме, но в бъдеще " имаме желание да развиваме и други медии. Имам някакво виждане по този въпрос", уточни Георгиев.

Голяма въпросителна

Фактът, че "ГМ прес" е акционер и в "Интермедиа" с 50% и преди това в "Стандарт нюз" с 34% даде повод на пазара да се коментира, че се създава нова медийна групировка. Нещо повече управители на "Интермедиа" според регистъра вече са Георги Илиев и Славка Бозукова – изпълнителният директор и главен редактор на в. "Стандарт". Двамата управляват и "Интермедия трейдинг" – фирмата, която държи правата на търговските марки на издателството. В нея съдружници с равни дялове са Илиев и "ГМ прес". Защо става тази трансформация с главния редактор на "Стандарт"? "След като купихме вестника през лятото, се опознахме и имаме доверие на Славка Бозукова. Няма значение, че е изпълнителен директор и главен редактор на "Стандарт". Тя може да контролира и част от новата медийна група. Това предстои да бъде решено", коментира Георги Георгиев. Въпросът за влизането на Бозукова като член на съвета на директорите на "ГМ прес" (факт от 5 октомври) не се коментира от собственика на "Стандарт" и управителния съвет. "Славка Бозукова отива в "ГМ прес", за да помогне на миноритарния акционер в "Стандарт", да си направи новата структура като професионалист и мисля, че това ще е временно", коментира Мартин Батков, член на съвета на директорите на "Стандарт". Той беше категоричен, че издателството няма нищо общо с "Интермедиа". "Ние сме си отделна издателска група. Това, че акционер в "Стандарт" купува други медии, е негова свобода и не ни интересува, че влиза в друга група", каза Мартин Батков. Той уточни, че няма да продават "Стандарт", и допълни: "Очевидно сме атрактивни, но не се продаваме. На този етап нямаме никакво намерение да се разделяме с вестника. Фактът, че през лятото продадохме 34%, трябва да се тълкува като привличане на свежи капитали в дружеството, за да преодолеем трудната ситуация, в която се намирахме", обясни Батков. Пред "24 часа" Тодор Батков определи слуховете за продажба като "поредната интрига". Фамилията Баткови дава ясни знаци, че не харесва опитите "Стандарт" да бъде слаган в група с жълти медии.

Кой кой е

Освен Георги Георгиев другите двама собственици в "ГМ прес" са Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Очевидно дружеството бе създадено специално за сделката със "Стандарт", защото има няколкомесечна история.
От информацията в Търговския регистър става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата "Вектор Фикс", собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя притежава пловдивския производител на цигари "Кингс табако", свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната "Винпром Пещера". Оттам обаче коментираха пред "Капитал", че нямат никакво отношение към сделката. "Този човек, чието име цитирате (Кирил Захариев – бел. ред.), няма нищо общо с "Винпром Пещера", категоричен беше Нешо Нешев, рекламен директор в компанията.
На въпроса за връзката на неговия бизнес партньор Кирил Захариев със "Сигма консултинг" и цигарената компания "Кингс табако" Георги Георгиев отговори преди време пред "Капитал", че няма нищо общо с цигарени компании. "Няма други хора зад нас. Аз стоя зад сделката финансово. Това мога да ви го кажа 100%." И след това добави: "С Кирил (Захариев – бел. ред.) се познаваме отдавна. Още в началото на 90-те години изнасяхме цигари и други неща за Русия."
Факт е обаче, че с днешна дата "ГМ прес" влезе като съакционер в един от най-тиражните всекидневници на пазара и на първите места по приходи от реклама. По данни от пазара през седмицата вестникът се отпечатва в 40 хил. копия, а през уикенда достига до 100 хил. бройки. С по-голям тираж са "Телеграф" (115 хил. бройки), "Труд" (60 хил. бройки) и "24 часа" (40 хил. бройки). С днешна дата дружеството придобива влияние в нова вестникарска медийна група, която има сериозно място на пазара. Остава да проследим дали ще се опита да направи синергия между двете издателски групи и да спечели от това.

Стр. 35

Катя Сунгарска: “Бяхме в челните редици на Европа по свобода на словото, а в последните изследвания сме на последно място”

В. ”България Сега” I Светлозар МОМЧИЛОВ I 10.11.2011

Интервю на в. "България СЕГА" с популярната журналистка Катя Сунгарска
 
Разкажете ни нещо за вашата журналистическа кариера?
Кариерата ми започна почти на шега. Бях втори курс в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и двама състуденти ми предложиха да кандидатствам заедно с тях в най-слушаното тогава Радио 99. Честно казано имах доста резерви, но понеже това бяха едни от най-добрите ми приятели, се съгласих. Измислихме няколко концепции за предавания и един ден просто се изтърсихме в радиото и казахме: Ние сме студенти в НАТФИЗ, искаме да водим предавания тук, защото много ви харесваме. Шефове на радиото бяха Радко Янкулов и Владимир Игнатовски и взеха, че ни се довериха. Така започнах. После на дипломния ни спектакъл дойдоха хора от Нова телевизия (тогава още я нямаше в ефир – току що бяха взели лиценз) и ме поканиха да се присъединя към новосформиращия се екип. Там 5 години водех първото в България предаване за клубна рок музика- „Сoсa Сola Planet Live“. Групи като Б.Т.Р., Мери Бойс Бенд, Сленг, Биг Мама Скендъл, изпълнители като Ани Лозанова, Митко Кърнев, Лили Друмева и много други бяха показани за първи на широката публика именно в това предаване и може да се каже че тръгнаха от него. След това получих покана от БНТ да водя сутрешния блок „Точно в 7“. После работих в Btv, PRO.BG, Националното радио, екологичната телевизия VTV и пак в БНТ. От началото на тази година съм управител на MAG MEDIA – компания за ПР и реклама и насочвам усилията си към продуциране на тв и радио предавания, както и промотирането на проекти, свързани с екология – тема, към която съм много съпричастна. 

Какво се е променило в българската журналистика за последните десетилетия?
Твърде много неща се промениха. В началото на промените много журналисти имаха силата и смелостта да показват случващото се такова, каквото е. Тенденциите от няколко години обаче е този бизнес да се окрупнява. Има няколко големи консорциума, които държат множество електронни, печатни и интернет медии и интересите на собствениците (най-вече икономически и политически) прозират в изданията им. Публична тайна е, че рекламният пазар също е монополен. Единици са колегите, които правят истинска разследваща журналистика. Бяхме в челните редици на Европа по свобода на  словото, а в последните изследвания сме на последно място. Това изведе на преден план така наречените „жълти вестници“, които в момента са с най-висок тираж. Не бих искала да генерализирам и да слагам всички под общ знаменател, но това, според мен, е най-голямата и тъжна промяна. Разбира се, ако се прави паралел между журналистиката от времето преди промените и сега – разликата е колосална. На фона на клонящия към нула прираст, тук има най-много медии на глава от населението в сравнение с другите европейски държави. Парадоксалното е, че колкото повече медии има, толкова повече няма какво да се гледа, слуша и чете. Но това е въпрос на критерии. Другата основна промяна е в подхода – в почти всички медии например, включително и националните, вече не се следи за чистотата на езика, поради което могат да се чуят и прочетат уникални словосъчетания и стилистични грешки, които буквално облъчват. Според моите разбирания, голямата грешка е липсата на приемственост. Масово се налагат твърде млади и неопитни в житейско и професионално отношение водещи, които за кратко време натрупват сериозно самочувствие, което обаче не е подплатено със съдържание.

Как се роди идеята да напишете книгата „ Кафе за събуждане“?
Никога не съм писала такава книга, но съм я представяла в предаването си по VTV заедно с нейния автор Димитър Божанов.

Кой медиен формат ви е най-любим: печатен, електронен, радио  или видео?
Повече от 18 години правя телевизия, така че тя е моята медия. Телевизорът ми е включен почти през целия ден, което граничи с професионално изкривяване, но считам това като част от работата ми. Журналистиката не може да се работи от 9 до 17 часа – това е професия, която изисква пълно отдаване и непрекъснато следене на информационния поток. Другата все по-поглъщаща времето ми медия е интернет. В това огромно виртуално пространство се случват много интересни неща и може да бъде изключително полезно, но като всяко нещо на този свят и то си има своите подводни течения и опасности.

Каква е според вас ролята на българските журналисти и медии в променянето на съзнанието на българите в България?
Ролята на журналистите и медиите във формирането на самосъзнанието и промяната на нагласите е огромна. Това е феномен, който, поне в България в момента не може да се каже, че е с положителен знак. Ефирът се напълни с помпозни и лишени от съдържание реалити формати, които на фона на дългогодишната духовна разруха и преобърнати ценности, оказват пагубно влияние  върху зрителите – особено върху младите. Може би моето поколение е леко изкривено в представите си за медиите и възпитателната им роля (в моето детство имаше само една телевизия и едно радио), но все пак човешката ми логика казва, че не би трябвало да гледаш телевизия, да четеш вестник или да слушаш радио и да не научиш нищо. Затова и социалните мрежи навлизат все повече в бита ни – задоволяват естествената нужда да споделяш, да общуваш, да учиш, да изразяваш мнение – все неща, които са дефицитни в ежедневието ни. И от друга страна – отпушват натрупаното напрежение. Негативните нагласи на българите отдавна са влезли в статистиката на Европа и интернет, както и тв и радио предаванията, които поддържат пряка връзка със зрителите и слушателите, са удобно поле за подобен тип изяви. Знаете ли, тук продължава от време на време да се води дебата за това кое е определящото за едно предаване или медия – това, което зрителите искат или отговорността към ценностите на едно силно и здраво общество. Според мен истината е по средата, но като цяло позицията „това искат зрителите и това се котира“ е удобно оправдание за липсата на критерии и самосъзнание за собствената ти отговорност към хората и се използва постоянно. 

Вие сте в инициативния комитет на фестивала за детско филмово творчество „Арлекин“. Какво мислите за този проект?
Този проект за момента е единствен по рода си в България и аз го адмирирам от все сърце. Децата са изложени на множество опасности и вредни влияния и всяка възможност да се стимурира фантазията и креативността им е добре дошла. Проектът ги учи да изразяват себе си, да преследват желанията и мечтите си, да работят в екип. „Арлекин“ е много ценен и за родителите – чрез него те могат да разберат и преоткрият децата си, да погледнат в сърцата им. Докато четях сценариите при първата селекция едно нещо се открои отчетливо – децата искат да живеят в един много по-добър свят. Те искат да бъдат добри и да правят добро. Инстинктивно разбират, че самите те трябва да генерират доброто чрез действията си и така то ще им се върне. Това е най-силното послание, което идваше от всички сценарии и си дадох сметка колко ние, възрастните, сме заглушили детското в себе си и сме забравили тази простичка природна истина.

Гледате ли американска телевизия? Какво ви е мнението за американските ви колеги журналисти?
Да, гледам от време на време – някои от тях са сериозен еталон за това как трябва да се прави телевизия. Наскоро си пуснах някои от предаванията на Опра Уинфри и си казах, че и тук има колеги, които правят стойностна журналистика и ако имахме други мащаби и позиции, спокойно могат да научат на някои неща колегите си отвъд океана. В контекста на глобализацията и интернет, може и това да се случи някой ден.

Какво знаете за българската общност в Чикаго и въобще в САЩ?
Имам приятели, които от години живеят в САЩ. Знам, че българската диаспора в Чикаго е най-голямата и най-сплотената на фона на останалите български общности по света. Тук дълги години се говореше, че българите в чужбина са много разединени и не поддържат контакт един с друг, не се събират и не общуват. Преди години снимах филм в Лондон и видях с очите си как българи седят с гръб един към друг и не си говорят. В мои интервюта с такива българи винаги съм питала защо се получава така и в общи линии отговорите бяха идентични – Защото сме лоши, завистливи и гледаме да навредим, а не да помогнем! Много ми беше тъжно като чувах това! Надявам се, че вече не е така и тези взаимоотношения са се променили. Надявам се, че българите по света вече се поддържат, милеят за Родината и сънародниците си, отделят време за общуване помежду си и не се страхуват един от друг!

Интересуват ли се българите от това, което става с техните сънародници в САЩ?
Може би ще Ви разочаровам, но моите впечатления са, че само семействата, които имат близки в САЩ или другаде по света се интересуват от сънародниците си. Българското общество се измори изключително много от така наречения „преход“, който продължава повече от 20 години и ни донесе много болка и страдание. Станали сме инертни, затворени, незаинтересовани от това, което се случва около нас. Имам усещането, че жизнената ни енергия се изчерпва. А може би, просто така е по-лесно. Какви са причините могат да кажат социалните антрополози, аз мога само да констатирам. Доста често напоследък в обществото ни се говори за това как гърците отстояват правата си и как при най-малката промяна в статуквото излизат на улицата, докато тук се извършват откровени нарушения, дори конституционни и това не води до никаква гражданска реакция. В големите градове малко хора се интересуват от съседите си, камо ли от българите, които живеят в чужбина. 

Позитивно или негативно е отношението в България към 2-та милиона българи в чужбина?
Не бих искала да обобщавам, но както и за много други теми – има полярни мнения. Една част от българите смятат, че сънародниците ни навън извършват предателство спрямо Родината си и в тежък момент не са тук, за да помагат. Друга част застъпват тезата, че всеки има право да решава сам как и къде ще изживее живота си и дори казват: Щом не си тук – спасил си се! Все пак, ми се струва, че като цяло отношението към българите в чужбина е положително. Има и много надежда – младите са отишли там, ще се научат кое как се прави и ще се върнат в България, за да оправят нещата. Този синдром „да дойде някой и да ни оправи“ продължава да бъде много силен в народопсихологията ни, но в конкретния случай е с положителен знак. 

Каква е вашата професионална мечта?
В журналистическата си кариера имах късмета да се срещна с много обичани и успели хора. Щастлива съм, че сред интервюираните от мен личности се нареждат Райна Кабаиванска, Йосиф Сърчаджиев, Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова, Боби Йоцов, Бианка Панова, Валя Балканска, Васко Василев, Веско Панталеев Ешкенази, както и личности от световната сцена – проф. Ифра Ниймън, Рита Павоне, Матиа Базар … твърде много са, за да ги изброя. Някои от тях са мои приятели и се гордея с това! Интервюирала съм и много политици, лекари, хора на науката … В тази връзка нямам амбиции на всяка цена да интервюирам някого, въпреки, че не бих отказала среща с Барак Обама или Маргарет Тачър, но професионалната ми мечта се свежда до това да виждам все по-отговорни и лоялни към професията и аудиторията медии. Амбициите ми в момента са насочени към няколко телевизионни проекта, които ще продуцирам и сформирането на силен екип с високи професионални критерии.

Какво бихте искали да се промени в България?
Бих искала ние, българите, да станем по-отговорни към бъдещето си и към бъдещето на децата си! Поради изключителната несигурност и лошите условия за живот тук /имам предвид здравеопазването, работата на институциите, корупцията, с която сме известни в цяла Европа, бюрокрацията … /, обезверяването е огромно и ми се иска този процес да обърне хода си. Иска ми се свободата, вярата и това, което пише на сградата на Народното събрание – „Съединението прави силата“ отново да станат национални идеали! 

Какво искате да кажете на българите в САЩ и Канада?
Това, което ми се иска да пожелая на българите в САЩ и Канада е преди всичко здраве, хармония, вяра, късмет и някой ден да се завърнат в България! Въпреки кризите и проблемите, България си остава едно райско кътче на планетата! А и си е нашето кътче! Много бих искала българите по света винаги да носят България в сърцето си и никога да не забравят откъде са тръгнали. Поздрави и Бог да пази всички българи! 

Започва медийният фестивал Българската Европа

www.ngobg.info I 11.11.2011

Медийният фестивал Българската Европа ще се проведе от днес до 12 ноември. Това е единайстото му издание, като организатор е Сдружение Европейски пространства 21. Осъществява се с подкрепата на Община Русе и Институт Отворено общество София. 54 телевизионни програми на 8 телевизии и независими продуценти участват в конкурсната програма на фестивала в трите категории: разследваща журналистика, реформа в съдебната система и социално включване.

Българската Европа продължава и най-новата линия в своето развитие: насърчаване популяризирането на българското кино. Публиката може да гледа безплатно непоказвани все още, но много стойностни продукции. Сред тях е последния филм на Пламен Масларов, довършен от колегата му Ивайло Пенчев: „Корави старчета". В ролите ще видим русенските артисти Иван Самоковлиев и покойния Никола Чиприянов. В програма Специален поглед Българската Европа акцентът тази година е върху „Вляво от пътя Лондон – Калкута" – документален филм на сценариста Влади Киров и режисьора Михаил Мелтев.

Програма Френски филми, със съдействието на Френски Институт България, показва драмата „Като другите" и анимацията „Керити или къщата на приказките".

Специална селекция Късометражно кино показва най-талантливите и награждавани български творци на лентите Влакове, Демони, Заложна къща и Шопинг.

Фестивалът БЪЛГАРСКАТА ЕВРОПА през 2011 отбелязва единадесет години медийни събития в Русе.

Стартирал като единственият в България пазар за радио и телевизионни програми, BGMediaMarket се превръща във фестивал за европейския път на България далеч преди членството в ЕС да стане факт. Днес остава единственият състезателен форум за телевизионна журналистика в България.

Оригинална публикация 

Продуценти печелят и европари

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 12.11.2011

Милиони левове държавни и европейски пари усвояват най-големите български продуценти на развлекателни тв предавания като Магърдич Халваджиян, Димитър Митовски, Борислав Чучков, Христо Тучев или Иван и Андрей. Най-много средства са раздадени по Оперативната програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икомоника", управлявана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според списъка на ведомството почти 2.5 млн. лв. е взел доставчикът на интерактивни услуги "Интерактив медиа сървисиз". Компанията осигурява есемес гласуванията в различни тв игри и предавания, разработва формати като телевизионна лотария, Call TV продукции, праймтайм шоута, новини и др.
Собствеността в "Интерактив медиа сървисиз" е разделена между продуцента Христо Тучев и "ЮМС" АД, показва проверка в Търговския регистър. Тучев е и в съвета на директорите на "ЮМС Интернешънъл" АД, заедно с Николай Иванов, Теодор Марков, Любен Йовчев и Марио Караконовски. Последният е бивш служител на "Мтел". Името на Каракановски нашумя преди няколко години, когато бе уволнен от мобилния оператор след обвинение в кражба на софтуер и предлагането му на конкурента "Глобул".
Христо Тучев е в управата и на "Макс ченъл" АД, а също на "Контравърджант медиа" ООД. Той е процудент на предаването "Пряка демокрация", излъчвано по ТV7.
"Интерактив медиа сървисиз" бе и сред кандидатите в първия конкурс за изграждане на двата мултиплекса за разпространение на тв програми през май 2009 година.
Продуцентът на предаванията "Господари на ефира", "Море от любов", "На кафе" и др. Магърдич Халваджиян е одобрен за получаването на финансова помощ от 1 073 000 лева. Една от фирмите му – "Глобал филмс", е кандидатствала по оперативната програма и с парите ще закупи нова снимачна техника. Освен продуцента, неин собственик е и "Ентреа Кепитъл партнърс" АД. Халваджиан и семейството му притежават няколко продуцентски компании, които създават предавания за ефирните телевизии. Така например водещата на "На кафе" Гала се явява и продуцент, тъй като е съдружник във фирмата собственик на продукцията "Глобал мегазин" ООД.
На европейски пари се радва и американското акционерно дружество "Ню Бояна филм", което притежава Киноцентъра в столичния квартал "Бояна". По споменатата оперативна програма за развитие на конкурентоспособността студията получава 1.7 млн. лева. Парите ще отидат за "внедряване на иновативно високотехнологично оборудване за развитие на продукти и услуги с висока добавена стойност".
Продуцентът Димитър Митовски взема 1 млн. лева. Оказва се, че неговата "Камера" ООД също има спешна нужда от нова техника. Митовски е подпомогнат и с държавни пари. Филмът му "Мисия Лондон" бе финансиран от Министерството на културата. Според Търговския регистър той притежава палитра от фирми, които се занимават с производство на тв програми и филми. Собственик или съсобственик е на "Българска кастинг агенция" ООД, "Дарак" ООД, "Сиа адвъртайзинг" ЕООД, "Камера" ООД, "Брада"ООД, "Некс крийетив фактори" ООД, "Рабит филм" ООД, "Бългериан филм продъкшън сървисис" ЕООД. Едно от дружествата му – "А плюс синема", е продуцент на новия филм "Кецове", който откри Фестивала на българската култура в Брюксел през октомври.
И продуцентската къща "Чучков брадърс" ООД не може да се оплаче от липса на внимание. Нейните собственици Виктор и Борислав Чучкови , чрез "СИФ 309 филм мюзик " ООД , вземат почти половин милион лева от европейската програма. С държавни пари пък бе създаден игралният им филм "Тилт".
Продуцентите на тв предаването "Станция Нова" Иван Христов и Андрей Арнаудов ще получат безвъзмездно по линия на европрограмата 475 000 лв. за закупуването на нова снимачна и звукозаписна техника. Близо половин милион лева ще отидат и в продуцентската къща "Страйп медия" ЕООД.
Проектът за финансиране на високотехнологично оборудване на "Дарик радио" АД също е одобрен, но засега е сред резервите, тъй като не е осигурено налично финансиране по процедурата. Става дума за 1 729 728 лева.
На "опашката" за средства от Оперативната програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" е и димитровградският фолкгигант "Пайнер медиа" ООД. Той чака 1 918 232 лева.
Компанията "Хит вижън плюс", която притежава кабелната "Икономика тв" и марката "Хит тв", е одобрена да получи 1 167 140 лв., а новата телевизия "България он ер"- 1 279 437 лева. Продуцентските къщи "Дрийм тийм" и "Телеман" също очакват съответно 461 083 и 220 225 лева. Такива грижи обаче нямат студиото за озвучаване на филми и тв продукции "Доли", взело 995 881 лв., и ямболската кабелна телевизия "Диана", която е получила 351 540 лева.
Като продуцент се изявява и актьорът от най-новата продукция на btv "Седем часа разлика" Калин Николов Сърменов. Неговата фирма "Студио Златен век" е получила над 500 000 лв. по линия на програмата за развитие на селските райони, управлявана от Министерството на земеделието. С парите актьорът ще пропагандира биоземеделието и ще прави рекламни клипове. Те ще се излъчват по 60 национални и регионални телевизии във версии от 30, 20 и 10 секунди. Ще ги разпространява консорциумът "Тандем-Труд", който за труда си ще вземе почти 550 000 лева.

Стр. 35

Списание МАХ отпразнува 5-тия си рожден ден със стилно частно парти, което събра столичния елит

QM Media I 11.11.2011

Списание МАХ отпразнува 5-тия си рожден ден със стилно частно парти, което събра столичния елит. Дъщерята на световно известния диригент Херберт фон Караян – Арабел Караян, която е известна с това, че избягва светските събития, пристигна от Залцбург, специално за да уважи МАХ.
Сред гостите бяха забелязани актьорът Христо Мутафчиев със съпругата си Елица, двойката Захари Бахаров – Диана Алексиева, Виргиния Захариева и Христо Живков, Евгения Атанасова и Георги Тенев, шефът на СЕМ Георги Лозанов със съпругата си Галя, Магдалена Малеева и Любомир Ноков, Явор Милушев, Махаил Заимов, продуцентът Мартин Захариев, дипломатът и дългогодишен посланик в Париж, Лондон и Ню Йорк Стефан Тафров, диригентът Максим Ешкенази, маестро Живко Петров, Калин Вельов, Мирослава Кацарова, Виктория Терзийска, Люси Дяковска, Миленита, проф. Любомир Стойков, Евгени Минчев.
Скулптурът Евгени Йонов дойде без половинката си Белослава. Продуцентът Нико Тупарев също пристигна сам, но пък се засече с бившия си съдружник и понастоящем основен конкурент Димитър Митовски. Звездата от сериала „Седем часа разлика” Евелина Борисова за първи път представи публично дъщеря си Антоанета, която учи в Ню Йорк. Специално от Лондон за партито дойдоха младата дизайнерка Марина Гергова и приятелят й фотографът Джордж Гарние. На купона бе забелязана и майката на Марина – модната икона на 90-те и първа съпруга на рекламния бос Красимир Гергов Румяна Цанчева. През цялата вечер неотлъчно до нея беше стилен англоговорящ мъж с излъчване на бизнесмен. Бизнесмени, архитекти, дизайнери и адвокати се смесиха с артистичния хайлайф.
Пирон на партито беше виртуозното изпълнение на легендарния джаз китарист Антонио Форчоне. Наричаният „Джими Хендрикс на акустичната китара” пристигна в България по покана на МАХ специално за партито на легендарното мъжко списание.
По повод петия си рожден ден МАХ издаде специален колекционерски брой MAX People, който вече е на пазара. В него са събрани неочакваните откровения пред списанието на едни от най-известните мъже в държавата – Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Пламен Константинов, Наум Шопов, Христо Мутафчиев, Александър Морфов. Достойна компания им правят дами като Белослава, Мария Илиева, Гергана Полежанова, Мануeла Малеева, Миленита, Жени Калканджиева, Роси Черногорова, чиито истории са предизвикали оживени дискусии сред читателите на МАХ през годините.
Проектът МАХ People има и своето on-line измерение – сайтът www.maxpeople.bg, който издателство „Кю Ем Медия” създаде специално по повод годишнината на МАХ.

 

Елен Колева атакува кастинга на Star machine

Здравейте колеги, Стартираме ново, грандиозно риалити - Star Machine по ТВ 7. В него ще се състезават млади и амбициозни актьори, а журито и менторите са сред най-утвърдените и скандални представители на гилдията. В тази връзка, намираме за удачно да научавате новостите около формата, които биха се видели интересни и на Вашите читатели директно от нас. При по-следваща комуникация, може да уточним, всичко което Ви интересува и да профилираме новините, които адресираме до Вас. Това е и причината да се свържем с Вас и да Ви изпратим този прес релис, който касае първия "скандал" във формата ни, появил се преди още да сме стартирали кастингите.

Уволнен е главният редактор на „Дума”

News.bg I 9.11.2011

Прекратен е договорът на главния редактор на „Дума" Ивелин Николов, предаде ТВ7.

Николов е смятан за близък до президента Георги Първанов.

Издателят на партийното издание и член на тясното ръководство на БСП Николай Малинов ще е и.д. главен редактор, става ясно от редакционното каре.

Ивелин Николов който преди около година премина в пропрезидентския лагер на "Позитано" 20 и присъства на 11 ноември м.г. на учредяването на президентското движение АБВ, отдавна е в конфликт с издателя на вестника на социалистите Николай Малинов.

През април т.г. на Николов дори беше приписвано авторството на анонимна статия в изданието в подкрепа на президентското движение АБВ. Стигна се и до заповед към пазача на сградата да не допуска главния редактор в редакцията.

Оригинална публикация