БНР, Нещо повече | 09.11.2011

Тема: Бюджетът на БНР за следващата година
Гост: Лили Царева, репортер

Водещ: Продължаваме със следващата комисия, която днес – по култура, гражданско общество и медии, която днес също разискваше за бюджети. Там се разискваше и бюджета на БНР. Лили Царева е в студиото. Тя следи работата на комисията.
Лили Царева: Днес в работата на комисията като че ли тези средства, с които е намален бюджетът на БНР – от 7 млн. лв. за следващата година спрямо тази година станаха център на всички дискусии по време на обсъждането на бюджета в областта на културата. Според проектобюджета на финансовото министерство, БНР ще има субсидия 42 млн. лв., близо 42 млн. лв., а БНТ – 67 млн. лв. Защо казах, че са център на внимание тези 7 млн. лв.? Защото част от депутатите, най-вече от левицата просто направо си започнаха дискусията – защо с този бюджет се отнемат 7 млн. лв. от БНР и се дават 7 млн. лв. на БНТ. От финансовото министерство представителят заяви, че средствата като субсидии за медиите не са толкова, колкото са били поискани, но според финансовото министерство, те са достатъчни в рамките на ограниченията, които са наложени в сегашното време на криза. Генералният директор Валери Тодоров също коментира тази, намаляването субсидията на БНР и каза, че за него този ход ще накърни възможностите БНР да изпълнява своите обществени функции. Създаде се бюджетен натиск и бюджетно напрежение и възможност да се вкара още една медия в криза. Председателят на СЕМ Георги Лозанов пък заяви, че в момента все пак би трябвало този резерв с намалените 7 млн. лв. за БНР да се търсят именно в самите средства, които се отпускат за следващата година, трябва да се търсят резерви вътре в националното радио. Но за сметка на това, той беше категоричен, че в никакъв случай не трябва да се пипат, а напротив, да се увеличат средствата за размера на заплати и средствата, свързани с програмата също. От БСП депутатите предложиха и казаха, че между първо и второ четене ще направят и конкретно предложение за второ четене – субсидията на БНР да не се променя за следващата година, а да остане като тазгодишната от 49 млн. лв.
Водещ: Благодаря на Лили Царева с последната новина за бюджета на БНР. Засега той остава 42 млн. лв. Тя следи днес комисията, работата на Комисията по култура, гражданско общество и медии.

QM Media I 9.11.2011

По случай петата си годишнина легендарното мъжко списание събира лицата от кориците си на парти

Виртуозният джаз китарист Антонио Форчоне, определян като „Джими Хендрикс на акустичната китара”, пристигна в България по покана на списание МАХ. Форчоне ще свири на частното парти, с което легендарното мъжко списание ще отпразнува своята пета годишнина. На 10 ноември издателство QM Media ще се превърне в импровизиран джаз клуб, а МАХ ще посрещне емблематичните личности, дефилирали на кориците и страниците му през годините. Една среща на различни генерации българи, за които всички говорят.

„МАХ обича да разказва истории, за които другите не се сещат или просто подминават. Вярвам, че и за в бъдеще списанието ще продължи да подбира за читателите си историите, които си заслужават”, коментира главният редактор на МАХ Георги Тошев. „Щастлив съм, че музикант от класата на Форчоне прие с удоволствие поканата да бъде нашият подарък към героите и читателите на МАХ.”

По повод петия си рожден ден списанието излиза със специален колекционерски брой MAX People (на пазара от 10 ноември). В него са събрани неочакваните откровения пред МАХ на едни от най-известните мъже в държавата – Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Пламен Константинов, Наум Шопов, Христо Мутафчиев, Александър Морфов. Достойна компания им правят дами като Белослава, Мария Илиева, Гергана Полежанова, Мануeла Малеева, Миленита, Жени Калканджиева, Роси Черногорова, чиито истории са предизвикали оживени дискусии сред читателите на МАХ през годините.

Още за проекта МАХ People можете да прочетете на www.maxpeople.bg.

Списание 8 I 7.11.2011

Свети Кирил единствен разчел Граала

От Мария Бончева

в. Капитал Daily | 08.11.2011

На избори 2011 бургаската телевизия СКАТ се утвърди като политическа сила със собствен електорат

"Паралакс", "Фронтално“, "Атака“, " Да! Антимафия“, "10-а степен по Рихтер“. Това са част от предаванията по телевизия СКАТ, чиито водещи през годините станаха политици – лидери на партии, депутати, общински съветници. Медиите и политиката винаги са били свързани, но в България вече може да се забележи утвърждаване на тенденцията медиите да излизат от ролята си на посредник между обществото и политическите играчи и сами да се превръщат в такива.
инкубатор за политици и партии
Последните избори показаха, че за по-малко от 10 години бургаската телевизия се затвърди именно като такъв играч. Това не е точно моделът, при който политик притежава собствени медийни канали за влияние, какъвто
е случаят с Берлускони. Тук става въпрос за феномена местна медия да се превърне в инкубатор на политически субекти и с национално значение.
През 2003 Волен Сидеров беше кандидат-кмет на София, на когото никой почти не обърна внимание. Но от предаването му “Атака" по СКАТ
се роди едноименната партия, която влезе с летящ старт в парламента, а през 2006 г. лидерът й стигна до президентския балотаж пред смаяния поглед на политическия и всякакъв друг вид естаблишмънт.
Когато през 2009 г. Сидеров и собственикът на СКАТ Валери Симеонов развалиха отношенията си, очакванията бяха, че СКАТ ще загуби влиянието си. Нищо подобно. Новосфосформираният през май т.г. от Симеонов "Национален фронт за спасение на България“ успя да спечели седем места в общинския съвет на Бургас. Самият той се класира втори в кметската надпревара, а Стефан Солаков, кандидат-президентът на партията и водещ на две предавания по СКАТ – пети на първия тур на президентските избори, непосредствено след “оригинала" Сидеров и изпреварвайки кандидатите на партии като СДС и РЗС.
Заради принципа на скачените съдове при един и същ електорат в случая "Атака“ от своя страна претъпя крах – само един съветник в Бургас и посредствен спрямо 2006 г. резултат на лидера й в президентската надпревара. Но като цяло бургаската телевизия като първоизточника и на двете политически формации има пълното основание да се поздрави с два добри резултата.

Преобръщане на нормите

Тези резултати се измерват с по-широк политически ефект. "Обвързаността между телевизията и партията – преди "Атака“, а сега “Национален фронт" – преобръща нормите на публичната политика с главата надолу“, коментира медийният експерт Орлин Спасов. По думите му СКАТ осигурява непропорционално голяма видимост за фигурите и идеите на партията, на което се дължи и сравнително доброто им представяне на изборите. Според политолога Румяна Коларова телевизията играе ключова роля за мобилизирането на националистически настроения електорат – националистическата доктрина лесно се попива от обезверените, социално ощетените и маргиналните групи на обществото, а телевизията е най-достъпното и най-ефективното средство, чрез което тя може да достигне своят потенциален таргет. Но не и ако зад нея липсва идеята.
През лятото на 2009 г. Слави Трифонов също издигна кандидатурата за мажоритарен независим депутат на Виолета Петрова, уволнената от бившия регионален министър Асен Гагаузов служителка, която си позволи да му направи забележка, че не спазва собствената си забрана да не се пуши в министерството. С високия рейтинг на Трифонов, предаването му и медията БТВ тя постигна сравнително висок резултат – над 14% от мажоритарния вот във Варна, но това беше и краят на историята.
В същото време за мнозина пример за медийно произведен политик си остава сегашният премиер Бойко Борисов, чиято политическа кариера от 2001 г., когато стана главен секретар на МВР, а после и столичен кмет, е правопропорционална на присъствието му в медиите и основно в телевизиите с национален обхват.
Според Румяна Коларова последните избори са показали и нещо повече от обичайната сила на телевизията да мобилизира. “След раздялата със Сидеров на тези избори СКАТ доказа, че има свой собствен електорат.

Това е уникално“, смята тя.

Орлин Спасов допълва, че тази телевизия не трябва да се интерпретира само като партийна медия: “Тя е адресирана към групи със специфична идеология, но далеч не само към тях. Търси и по-широко влияние от тясно националистическото. Предлага и по-неутрално съдържание, а понякога и нелоша журналистика.“ Така дори без последователите на Сидеров СКАТ има сра внително ш ирока и вя рна публика, от която да дойде подкрепата.

Размножаване на модела

Разривът между Сидеров и Симеонов логично доведе до опит за размножаване на модела на СКАТ. Останалият без основния си политически инструмент лидер на “Атака" поиска
от името на партията си и получи през лятото от Съвета за електронии медии лиценз за собствен телевизионен канал с името “Алфа". Пред “Капитал Daily" Валери Симеонов коментира, че не възприема новата медия като конкуренция, защото няма претенции за монопол върху медийния национализъм. “Нека има още подобни телевизии“, пожела той.
Предвид и глобалния подем на национализма и други радикални политически форми заради продължаващата криза нищо чудно на парламентарните избори през 2013 г. СКАТ и “Алфа" да се окажат част от едно голямо не само медийно, но и политическо семейство.
Дали и как другите политически субекти ще отговорят на предизвикателството засега е неясно.
***
Орлин Спасов, медиен експерт
СКАТ е практически първата и доскоро единствена партийна телевизия в България след 1989 г., което само по себе си е прецедент. Тя заличава разликата между медийна и политическа публичност по един неприемлив за телевизия начин и до голяма степен е екранен вариант на партиен вестник. Би било обаче грешка да се интерпретира тясно само като партийна медия. Телевизията е адресирана към групи със специфична идеология, но далеч не само към
тях. Търси се по-широко влияние от тясно националистическото. Радикални, споделяни в относително тесни кръгове тези се излъчват към една много по-широка аудитория, която може би е дошла да види нещо друго. Затова и телевизиите навсякъде се подлагат на повече регулации, отколкото печатните издания, и по правило не са партийни. Сега обаче почти навсякъде национализмът е във възход и това е един от ефектите от неудовлетворението от начините, по които се случва глобализацията. Политическият подем на национализма и други форми на радикализъм е свързан и с повече претенции за медийна публичност. Това се случва и в Европа, и в САЩ. Акциите на движението “Чаено парти" например буквално разделиха американските медии. Редица от тях отразяват кампаниите на симпатизантите по начин, който за мнозина е равнозначен на открита публична подкрепа.
***
Пътят нагоре
Според данните на "ГАРБ аудиенс рисърч България“ в последните три години СКАТ поддържа стабилен рейтинг и се нарежда между 8-о и 12-о място по гледаемост на телевизионните канали у нас. Но невинаги е било така. Началото на телевизията е поставено в Бургас през далечната 1992 г. и повече от десет години телевизията е била с ограничена местна популярност. “Славната" история на СКАТ започва да се пише през 2003 г., когато пред камерата застава Волен Сидеров с предаването "Атака“. Дали Сидеров е дал тласъкът на телевизията, или пък подкрепата на собственика й Валери Симеонов за националистическата кауза е направила Сидеров популярен е тема, по която двете страни имат диаметрални позиции. През 2005 г. предаването на Сидеров заживява нов собствен живот като партия. СКАТ обаче е достатъчно популярна и привлича близки до националистическата идея публични фигури. Благодарение на това медията не губи рязко аудитория (и избиратели) след "развода“ със Сидеров през 2009 г. Няколко от водещите на предавания по СКАТ бяха и ще продължат да бъдат общински съветници в Бургас. Сред тях са самият Валери Симеонов, Валентин Касабов, Георги Дражев, Валентин Фъртунов и др.
***
Блиц Валери Симеонов, собственик на СКАТ: Нямаме монопол над медийния национализъм

С политическа цел ли създадохте СКАТ през 1992 г.?

- Нямало е конкретна идея СКАТ да бъде политическа платформа. Това стана не от желание за самоцелна политическа изява, а заради развитието на политиката и ситуацията в България. Решихме, че няма да можем да си свършим работата по спасението на България, както и да ви звучи, ние така го разбираме, освен ако не участваме в политиката. Политиката е един вид следствие, а не самоцел. СКАТ е дългът, който аз имам към моята родина. Тя работи на загуба и е лишена от реклама тенденциозно от тези, които ръководят рекламния пазар. И въпреки че телевизията е частна собственост, тя работи като обществена. Ние правим това, което не прави БНТ и – нещо повече – това, което не правят и самите институции. Това е въпрос на мисия.

СКАТ освен предавания "продуцира“ и политици. Чувствате ли се уникални?

- Пресилено е да се каже, че сме уникално явление. Много политици са свързани с медии. СКАТ по-скоро е уникална с това, че в центъра на политиката й е национална кауза, която защитаваме и около която се родиха вече две партии.

Ще загубите ли влиянието си, ако се появят още националистически медии?

- Не. Ние нямаме претенции за монопол върху медийния национализъм. Даже бих се радвал, ако още повече телевизии застъпват същата линия. Ще се радвам да го правят и националните телевизии. В материален аспект ние няма какво да загубим. СКАТ не печели пари. Бих се радвал на всеки, който направи телевизия, която обаче да популяризира идеята на национализма, а не собствения си лидер. Нека да има.

Стр. 20,21

в. Дума | 08.11.2011

Европейската комисия предоставя безвъзмездно 600 хил. евро на влизащия в състава на Европейския университетски институт център "Робер Шуман’ за авангардни изследвания с цел във Флоренция да бъде създаден Център за плурализъм и свобода на медиите. За инициативата съобщиха от представителството на ЕК в България. Центърът ще започне работа през декември 2011 г. под ръководството на проф. Пиер Луиджи Парку. В него ще се разработват нови идеи за това как да се осигури висока степен на медийна свобода и разнообразие. Ще се работи и за повишаване качеството на разсъжденията относно медийния плурализъм в Европа.

Стр. 2

БНР, Новини в 22.00 часа | Светослава Кузманова | 07.11.2011 

СЕМ настоява за промени в Закона за радиото и телевизията или бързо приемане на изцяло нов закон, става ясно от отчета на медийния регулатор за първите 6 месеца на тази година. Надзорниците ще предложат и промени в областта на изборното законодателство.
За първите 6 месеца на тази година СЕМ е провел 33 заседания, а председателят доц. Георги Лозанов е издал 73 наказателни постановления. Най-честите нарушения са свързани със скрита реклама. Наблюдението на СЕМ е засекло разпространението на 4 нерегистрирани програми. Общо 229 са сигналите, запитванията и жалбите, получени в СЕМ. Най-често зрители и слушатели се оплакват от съдържанието на излъчените програми.

www.actualno.com | 08.11.2011

Предложих на министър-председателя Борисов лично да разпореди проверка на КЗК и да проследи паричните потоци в медиите на Делян Пеевски и Красимир Гергов. Това заяви журналистът и мениджър на Радио „К2" Илиана Беновска по повод състоялата се на 2 ноември 2011 година в Министерски съвет среща между нея, министър-председателят, на която е присъствал и началникът на политическия кабинет г-жа Румяна Бъчварова. Според нея КЗК трябва да провери от коя банка се теглят кредити за тези медии; кой ги обезпечава; какви са обезпеченията; откъде идват рекламите.
Съобщих на г-н Борисов и какви ще бъдат верните отговори, ако КЗК действа добросъвестно, допълва Беновска. По думите й всички тези медии са кредитирани от КТБ; обезпеченията им са от фирми и с активи на Делян Пеевски и Красимир Гергов; обезпеченията са едни и същи; рекламите са от КТБ и фирми на Пеевски и Гергов.
Предложих да се проследят паричните потоци, защото само по този начин може да се установи свързаността на лицата и монополното положение на тези медии, тъй като в ТР излизат различни подставени лица като собственици, допълва журналистката.
В разговора с премиера Борисов си послужих с факти, че тези медии сеят клевети, лъжи, омраза, противопоставяне и се опитват да подменят важните за обществото теми. Поставих въпроса, че собствениците и ръководителите на медиите трябва да имат висок ценз, висока култура, висока гражданска съвест, висок морал. Поставих и въпроса за това, че собствениците на тези медии забогатяват неправомерно, не с пазарни методи и в конкурентно състезание на качеството, а заради близостта си до властта. Обърнах внимание на министър-председателя Борисов, че ако медиите са безсъдържателни и манипулативни, изводът е и че политиката на ГЕРБ е такава.
Разговаряхме още за финансирането на медиите – чрез евросредства и обществени поръчки и нуждата от промяна и създаване на съответстваща на световните стандарти на развитите демокрации нормативна база за финансирането и регулацията им, допълва Беновска. Обърнах се към г-н Борисов открито, на публична пресконференция след местните и парламентарни избори 2011 и знам, че диалогът ни с министър-председателя Борисов ще продължи открито и ще доведе до качествени промени. Каквато и кампания да се води срещу мен, чрез определени медии, тя няма да промени световните критерии за свободата на словото, за качеството на медиите, за прозрачността на собствеността им, за прозрачността на финансирането им и съм уверена,че и България ще излезе от стадия на "диви медии" и ще влезе в световните стандарти за мястото и ролята на медиите в една демократична държава. Гражданското общество бавно се утвърждава в България и получих уверенията на министър-председателя, че отношението на ГЕРБ към финансирането, регулацията и качеството на медиите в България ще бъде за прозрачност, законност и по правилата на демокрацията, гражданското общество, плурализма и свободата на словото, казва още за срещата си с премиера мениджърът на Радио „К2".

Оригинална публикация

в. Всеки ден | 07.11.2011 

Антоан Николов затвори кранчето на ежедневника

След няколко седмици вестникарският пазар ще остане с едно издание по-малко, научи "Всеки ден". В. "Новинар" спира да излиза на хартия, обмисля се евентуално марката да се запази под формата на информационен сайт. Изданието е във финансов колапс от години, тиражът е сринат до критичния минимум. Реалният собственик на медията Антоан Николов вече отказва да дава пари За губеща структура, която отдавна не му върши работа, а не дава и качествен продукт на аудиторията. Николов беше председател на Столичния общински съвет и задкулисен собственик на в. "Новинар" от години насам. Името му се свързва с големи приватизационни далавери в общината по времето на Стефан Софиянски. Въпреки че успя да натрупа милиони, не му се наливат повече средства в малотиражно издание. Наскоро дори се е опитал да плати заплатите на журналистите в изданието с кашкавал, сирене и вино. "Новинар" започва да излиза през декември 1992 г. Негов основател и първи главен редактор е Степан Ерамян. Той налага тенденцията за превес на читателското мнение в редакционната политика. Самият Ерамян през смях си спомня един от най-запомнящите се гафове на вестника – всекидневникът отрази несъстоял се концерт на "Джипси Кингс" в София. През различни периоди вестникът е достигал тираж от 70 000 броя, но през последните години купените бройки не достигат и няколко хиляди на месец. Настоящият главен редактор Любен Дилов-син има достатъчно други ангажименти, за да се тревожи, че ще остане без работа.

Стр. 8