Васа Ганчева отиде в по-добрия свят

в. Монитор | 02.07.2011

"Вкусът на живота" така Васа Ганчева беше кръстила едно от предаванията си. В него нижеше истории и диагнози, ровеше из злобата на деня и търсеше светли примери. От екрана показваше своя вкус към живота. Вчера от института "Пирогов" дойде вест, че телевизионната легенда е починала. По ирония на съдбата дори и в смъртта Васа Ганчева прояви вкус към живота – отиде си на 1 юли, деня, в който хиляди празнуват Джулая и посрещат изгрева на морето.
Режисьор, водещ, критик, преводач – за 40 години Васа остави отпечатък в няколко поприща. Вярваше, че във всяко от тях е внесла промяна на статуквото. И не пропускаше примера с барон Фон Мюнхаузен, който се хванал за плитката си и се измъкнал от блатото сам барабар с коня.
"Бъдете здрави и щастливи, бъдете одухотворени, обичайте майка България,
извисявайте се, общувайте, намирайте си занимание, четете, по-бедни едва ли можем да станем, но по-богати духовно – винаги", казваше приживе легендата. Животът є беше динамичен и пълен с обрати, отбелязват нейните колеги от БНТ. Завършила е история и теория на театъра и киното в Швеция. Като дъщеря на дипломат заедно със сестра си Вера има срещи със световни легенди като Франк Синатра, Харолд Пинтър и Жан-Пол Сартр. В БНТ започва работа при Павел Писарев и Иван Славков, с когото я свързва дългогодишно приятелство. Именно за Славков само преди две седмици тя даде последното си интервю пред екип на спортна редакция. Работила е за “Панорама", снима много новогодишни и забавни програми, прави документални портрети на известни българи. "Бохем, интелектуалец, човек на духа, личност с характер – такава ще запомним Васа Ганчева", казва колежката є Петя Тетевенска.
Причина за смъртта на Васа Ганчева е тежко коремно заболяване, съобщиха от пресцентъра на “Пирогов". Миналата седмица тя беше приета по спешност в "Пирогов", след като се оплаква от силни коремни болки. След прегледа става ясно, че трябва да я оперират заради преплитане на червата. Но се получили усложнения.
Според преводачката Вера Ганчева – сестрата на Васа, режисьорката не е могла да преодолее обидата. Неотдавна името на тв критичката беше замесено в скандал, след като екип засне със скрита камера как иска хонорар, за да напише похвална статия за рубриката “Съдебен спор" на “Станция Нова".
“Не е заради скритата камера. Няма връзка между събитията. Проблемът е в слабото є сърце и това, че не е издържало на поредната операция. За мен това е случайно съвпадение", коментира пред "Всеки ден" тъжната вест проф. Хачо Бояджиев, с когото Васа Ганчева делеше режисьорското поприще дълги години в БНТ.
***
ЕДНО КЪМ ЕДНО
Откъс от интервю за в. "Монитор" – 22 март 2008 г.
"У нас пиратството е неописуемо. Всеки си прави телевизия – регионална, махленска, гаражна, каквато се сетят. Окачат една антена, опънат един син чаршаф за блубокс, турят един кретен да говори и това вече го броят за телевизия. Звучи смешно, но е така. При това положение, с толкова много телевизии, не може да има абсолютно никаква обективност в рейтингите.
- Оказва се, че колкото по-интелигентно или насочено към глъбините на човешкото съзнание е едно предаване, толкова по-нисък му е рейтингът. За сметка на това обаче на Азис му е висок. Нямам нищо лично срещу него, дори ми е симпатичен. Но Азис стана мерило за противоположното на онова, за което така жаждее българската телевизионна аудитория – интелигентност, смисленост, правилен говор и език, хубави хора…
Изобщо тотална безпомощност, халтураджийство и безпределна простотия. И излиза, че там, където от балите с боклук се показва някое цветенце, нямало рейтинг. Не мога да приема подобни измислени критерии.
- Според мен именно върху манталитета на българина и неговото образование трябва да се работи. И, разбира се, преди всичко върху здравето му.
Убедена съм, че с корупцията можем да се справим, че ще ни помогнат и с организираната престъпност. Това са много тежки язви на прехода. Но образованието, здравето и манталитетът на българина трябва да са приоритетите и политиците да си опичат акъла в този смисъл.
Нелепо е институциите да воюват помежду си, вместо да се хванат и заедно, с помощта и на обществото, да излезем от кризата.

Стр. 1, 25

АБРО е срещу увеличаването на рекламното време на държавните медии

Дарик радио, Новини в 20.30 часа | Светослава Кузманова | 01.07.2011

АБРО е срещу увеличаването на рекламното време на държавните медии. Създаването на възможност за разширено финансиране поставя в неизгодна позиция търговските медии, коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Допълнителното увеличаване на рекламата в праймтайма и възможностите за продуктово позициониране в БНТ ще доближи медията до ситуацията на търговските, при което възниква въпросът за мястото на публичното финансиране при упражняването на обществената функция, твърдят от АБРО. От там припомнят, че европейската практика е да се ограничава рекламата в програмата на обществените медии, а в някои от тях забранена. За пример са посочени страни като Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия и Естония. От АБРО предлагат рекламата поетапно да се ограничава с по 5 мин. на година, докато накрая бъде забранена със закон.

Кой сега е № 4

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 03.07.2011

След като изгледа сериалите по ефирните телевизии, българинът обича да види и повторенията по кабела

Когато не гледа шоупрограмите, сериалите и филмите, които ефирните телевизии излъчват, българският зрител обича да гледа повторения на техните стари и нови сезони по кабела, показват рейтингите. По-малко от две години след появата си тематичният кабелен канал bTV comedy вече е най-гледаната неефирна телевизия в България. В програмата й преобладават поредици, които вече са минавали no bTV – "Господари на ефира", "Комиците", "Аламинут" и сериали, които също са давани – "Столичани в повече", "Бар Наздраве", "Зайнфелд", "Монк" и т.н. Въпреки това телевизията, която още се намира в най-ранна детска възраст, е повече от успешна и се радва на добър интерес.
Данните са на агенцията за пазарни проучвания "Маркет Тест" (същото обаче отчита и пийпълметрията ГАРБ). На въпроса "Кои телевизии гледахте вчера?" около 13 процента от анкетираните от "Маркет Тест", или 540 000 човека в национален мащаб са отговорили: "Вчера гледах и bTV comedy". На седмична база аудиторията й е приблизително 28 на сто, или 1 150 000 души. Изследването е направено сред градското население на възраст между 15 и 69 години. Разпитани са 11 439 души, които дават представителна извадка за настроенията на около 4 200 000 българи, живеещи в големите населени места.
bTV comedy се харесва най-много от младите между 15 и 18 години. В София каналът е по-добре приет, отколкото в провинцията. Той също така е по-интересен на необвързаните, отколкото на семейните и на хората с постоянен партньор, личи от статистиката.
"По отношение на bTV comedy за нас най-важно е да ни гледа в свободното си време и през уикендите младежката аудитория между 18 и 34 години – коментира мениджърът "Телевизионни канали" в bTV media group Маргарита Александрова. -Затова и нашите усилия са насочени там, така позиционираме предаванията. За момента нещата се получават, което напълно ни удовлетворява."
И в проучването на "Маркет Тест", както и във всички останали ефирната bTV е много пред другите програми. От над четирите милиона българи в градовете първата частна национална телевизия не се гледа ежедневно от само около 840 000. Следва я Нова телевизия, в чийто ефир всеки ден се застояват около 65 на сто от гражданите, и БНТ с 40 на сто от аудиторията.
Пари отиват при пари, а рейтинг -при рейтинг. От неефирните програми след комедийния канал на bTV се нарежда телевизия "Диема", която е собственост на фирмата, притежаваща и Нова телевизия – "Модърн таймс груп". Нейната ежедневна аудитория е около 430 000 души, а ежеседмичната – около 900 000. Следва отново телевизия на bTV – bTV cinema в съотношение 400 000/ 880 000. След нея е пак телевизия на "Нова" -"Диема 2" с показатели 390 000/ 830 000. Гонитбата между двете медийни групи продължава и за петото и шестото място, където са bTV action, която доскоро се казваше Pro.bg, и "Диема фемили".
В кацата с мед на bTV media group има една-единствена капка катран. Според данните на "Маркет Тест" спортната й телевизия "Ринг" е в дъното на класацията с най-гледаните български кабелни канали (виж таблицата). След създаването на bTV action повечето интересни футболни мачове, които дотогава вървяха по "Ринг", се преместиха. Оттогава и постоянно се говори за нейното закриване или ребрандиране. Учудващото е, че немного преди нея е и конкурентната "Нова спорт", в която са съсредоточени някои от интересните мачове от английската футболна Висша лига.
Зрителското внимание по кабела днес се върти около профилираните телевизии на bTV. До появата им обаче народът гледаше там преди всичко чалга. До 2009 година най-предпочитаната от аудиторията кабелна телевизия бе "Планета", показва справка в архивите на "Маркет Тест". По онова време попфолк програмата можеше да се похвали с дял, горе-долу равен на дела на лидера bTV comedy в момента – малко над 12 на сто от пълнолетното градско население. Втора кабелна сила допреди две години бе отново "Диема" с 11.93, следвана от Foxlife с 9.43, "Диема 2" с 8.27 на сто и т.н.
Въпреки че е ефирна, засега най-новата национална телевизия TV7 не е достигнала мястото, на което шефовете й със сигурност искат да я видят. С дневна аудитория около 200 000 каналът е 15-и в общата класация, като пуска пред себе си цели 11 кабелни медии. За момента най-добре TV7 се позиционира сред възрастовата група между 45 и 54 години и сред по-следващата – 65-69-годишните.
Освен че обича да гледа повторения, масовият български зрител не иска да научава любопитни факти за други страни, не обича да гледа исторически предавания, за животинския свят и за екзотични дестинации. От глобалните научнопопулярни канали като Anrmal Planet и Discovery най-напред е National Geographic с 220 000 души дневна аудитория, следван от Discovery channel с приблизително 10 хиляди по-малко. В Топ 20 на кабелните телевизии е само още Anrmal Plane, която ежедневно се следи от около 130 хил. души. Изброените телевизии интересуват най-много хората между 35 и 44 години, следвани от тийнейджърите до 19. За света най-малко им пука на възрастните от 55 години нагоре. Любопитно е още, че според "Маркет Тест" основният интерес към Discovery channel и National Geographic е в София и в малките градове с население под 150 хил. души. Видимо по-малък е той в градове като Пловдив, Варна и Бургас. Анкетата изобщо засега не засича любопитство към програми като History, Viasat Explorer, Sci-Fi и т.н.

Стр. 46 – 47 

Александров: “Ден без Бойко Борисов” е ясен сигнал

www.bgnes.com | 03.07.2011

Интересното в случая е, че хората са станали много чувствителни към това, което говори Борисов, а това не беше така само до преди година – две. Мисля, че това, което се случва в момента, както и този "ден без Бойко Борисов", всъщност показва, че времето, в което всичко му беше простено е в миналото. Това заяви в интервю за БГНЕС антропологът Харалан Александров.
"На мене честно казано няма да ми липсва, ако не го виждам един ден по медиите. Мисля, че много хора ще си отдъхнат", изтъкна антропологът. Той подчерта, че инициативата "ден без Бойко Борисов" е много ясен сигнал към премиера да внимава какво говори и да хармонизира PR-а с реалността.
"Не следя изявите на премиера и те са толкова изобилни и отвсякъде връхлитат, че не успявам и да искам", каза Александров. Той отдава изказването на Борисов, за "българите, които трябва да бъдат държани здраво като кучета" на спонтанната арогантност, която повечето българи практикуват по отношение на сънародниците си и която става скандална, когато премиерът я използва. Антропологът е на мнение, че кризисния PR с публичните изяви на кабинета засега върши работата, но това ще е до време. "Мисля, че все повече хората ще наблюдават, но все по-внимателно и все по-критично какво реално се случва и ще започне сериозен публичен дебат, т.е. влизаме в реалността, което е добра новина", обясни той.
Харалан Александров бе лектор на конференция за етническите отношения в България. Той смята, че нямаме повод за тревога по отношение на етническите въпроси. "България е забележително спокойна в това отношение – от гледна точка на конфликтите, но продължават всички тези феномени, свързани с изключването", каза той. Според него, хората стават все по-чувствителни към въпросите на етническото включване и изключване. "Мисля, че това е истинската гаранция, за това да продължим по пътя на цивилизоването на отношенията. Ние някак си твърде дълго време живеехме с нагласата, че сме постигнали страшно много, просто защото не сме направили етнически конфликт и война. Това е, разбира се, безспорен факт, но далеч не е достатъчно", подчерта Александров. Според него, тепърва в контекста на членството ни в ЕС започва разговорът за мултикултурното общество и намирането на мултикултурното съжителство в България. /БГНЕС
София / България

Оригинална публикация

 

Преди изборите: БНТ с повече реклама в праймтайма

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 02.07.2011

Парламентът е на път да либерализира ограниченията върху рекламата в най-гледаното време на БНТ, след като прие на първо четене поправки в Закона за радиото и телевизията. На практика между 19 и 22 часа медията вече ще може да излъчва по 12 минути реклама, а не както досега – до една трета от цялото й рекламно време за денонощие, което беше 15 минути. Освен това занапред държавната телевизия ще има право да използва в предаванията си и новата форма на реклама на стоки и услуги – продуктовото позициониране. Миналата година тази форма на реклама бе забранена за БНТ, освен във външните й филмови продукции. След като поправките се гласуват и на второ четене в пленарната зала, което се очаква преди лятната ваканция на депутатите, водещите във всяко предаване например ще могат да са с тениска на производител на прясно мляко, а до микрофона им ясно да се вижда марката на любимата им безалкохолна напитка. Продуктовото позициониране няма да може да се прилага в новините и в регионалните предавания.
Седемдесет и един народни представители гласуваха "за" промените, които на практика ще направят БНТ конкурентна на останалите търговски телевизии, и то в навечерието на изборите 2 в 1. Не е ясно обаче защо частните медии продължават да мълчат по въпроса?
Според вносителите чрез промените държавната телевизия ще може да създаде по-качествена програма. Абсолютната забрана за продуктово позициониране в предаванията й поставя БНТ в неравностойно положение спрямо останалите национални тв канали, пише в мотивите на вносителя Таня Димитрова и група депутати от ГЕРБ. Според тях собствените приходи от реклама на държавната медия са под 10% от разходите й. При намалена субсидия и невъзможност да се привличат допълнителни пари тя щяла да работи в условия на невъзможност да покрива изискванията за качество на сигнала, качество на продукцията и да привлича качествени кадри, твърдят някои народни представители. Те очакват ефектът от предложението им да е между 10 и 16 млн. лева. Тази сума щяла да помогне на БНТ да извърши реална оптимизация на ресурсите си, да инвестира в нови технологии и да създаде конкурентни и качествени продукти.
Очевидно е, че това парламентарно мнозинство има афинитет към държавната телевизия, след като миналата година й отпусна извънредни 10 млн. лв. за покриване на част от задълженията към БТК. С поправките в Закона за радиото и телевизията сега пак й удря едно рамо, при това в предизборна ситуация и при положение че тя трудно запълва и досегашните 15 минути реклама на ден.

Стр. 36 

Медийният и пиар специалист проф. Христо Кафтанджиев: Соцносталгията може да донесе успех в предизборната кампания

Vsekiden.com I 30.06.2011

Г-н Кафтанджиев, дали след като носталгията по соца успя да пробие в търговската реклама и да увеличи в пъти продажбата на различни продукти – от паста за зъби през локум до салам, смятате ли, че може да донесе успех и в политиката?
Вероятно да. Избирателите са с различни нагласи и за тези, които имат подобни убеждения, това са работещи стратегии. Съвсем нормално е да се използват подобни апели в предстоящата кампания. Да не говорим за неща като разочарование – от сегашното правителство и прехода. Затова смятам, че е напълно естествена тенденция в развитието на комуникациите.

Представител на една от големите политически партии ме увери, че смятат да заложат на носталгията като елемент от предизборната си кампания, макар да отчитат, че това е маркер, разделящ българското общество. В този смисъл не е ли рискован ход?
Единственото, което е важно за изборите, колкото и цинично да звучи, е какво е отношението на избирателите към дадена идея. Ако тя работи, колкото и това да е ретроградно или екстремистко дори, ще бъде използвана в някаква степен – просто друг начин няма.
 
Т.е. ползите са по-големи от евентуалните вреди?
При всяка комуникация има ползи и вреди. Въпросът е за кого са ползите и за кого вредите. Вероятно някои избиратели ще бъдат отвратени, но други ще се радват. Всичко си е в реда на нещата. Ще стане точно като Паметника на Съветската армия – едни са във възторг, други – в потрес. Зависи от нагласите на електората.

В политическия пиар вече пробваха да използват соцтемата със съвсем директни препратки – онова клипче със Станишев и Стефан Данаилов в трамвая – реплика от „На всеки километър”, с което БСП рекламираше свой конгрес. Запомнихме го така или иначе, а нали това е целта, значи ли това, че е било успешно?
Дали е успешно или неуспешно може да се каже само, ако след това са изследвали качествено влиянието на клипа. Това, че сме го запомнили, не означава още нищо. И до днес помним Херострат, нали? Да, бате Ламбо е доста положително възприемана личност. „На всеки километър” беше много добре направен филм. Така че, вероятно от гледна точка на червения електорат тази реклама беше добър ход.
 
Приема се, че Борисов и ГЕРБ спечелиха изборите на вълната на носталгията – по твърдата ръка, по сигурността и спокойствието, по въздаването на справедливост на основата на морала, понякога въпреки закона. Присъединявате ли се към едно такова мнение?
Вероятно има истина в това, защото немалко хора виждаха колко слабо управляваше тройната коалиция. Нормално е при такова ръководство да чакаме силната фигура. Още повече, че това отговаря на митологичните схеми за героя, който идва след разрухата и установява реда. От друга страна, бате Бойко много добре използва момента и се позиционира великолепно именно в тази си роля на силния, дори свръхгероя. По тази митологична схема работят много комуникации, ако щете и киното – виждате колко успешни са екшъните, в които героят се справя с невероятни препятствия. На подсъзнателно ниво винаги търсим героя, който да ни спаси. Допълнете към това една специфична ситуация в България – робска психика, обезверени хора, при това положение всеки се надява на герой. Сами не вършим нищо в политическо отношение и чакаме героя да дойде и да ни спаси. Политик, който се позиционира така и защитава това положение, печели.

И ще бъде трудно на следващия кандидат-герой да прескочи сянката на Борисов…
Засега имиджът му на свръхгерой работи – активен е, реже ленти наляво и надясно, притежава съответните физически характеристики и т.н.
 
Или срещу човека, посочен от него?
Различно е. Едно е да се яви самият той, друго е човек, който той е упълномощил. Играта загрубява.

Често се твърди, че кампаниите, базирани на анти-тези, не са успешни, макар аз да мисля, че в български условия това не се потвърждава. Особено в съчетание с прословутата ни черногледска нагласа. В същото време все пак всяка пропаганда цели да формира някакъв ентусиазъм, за да може да привлече избиратели. В този смисъл има ли шанс една позитивна кампания?
Много се съмнявам. Не се хващайте много на това, което разправят за позитивните кампании. За 4 години в управление се натрупват много негативи и е нормално тези, които се опитват да изтласкват от властта титулярите, да използват антистратегии. Това работи в цял свят – да кажем кампанията на Обама беше „анти-Буш”, а американците са доста по-позитивни от нас. Така че докато свят светува, политическите кампании винаги ще бъдат анти. От друга страна, партията, която е на власт, естествено се опитва да лансира позитивна кампания, да не й извадят кирливите ризи. В някаква степен пробва да зомбира избирателите с положителни послания, обаче пък и тези, които са решили да ги смъкват от власт, не пасат трева и лансират ярка антикампания и всичко си е в реда на нещата.

Ще бъде интересно, защото БСП явно ще се придържа към антиговоренето в кампанията. От друга страна, Меглена Кунева стои една такава усмихната, проевропейски настроена. Ще бъде интересно какво поведение ще избере ГЕРБ, защото все пак те дойдоха на власт на вълната на отрицанието – към тройната коалиция.
Ако погледнете нещата, които говори Кунева, ще видите, че те макар и замаскирани, са също анти – това не върви, онова не върви, аз съм героят, която ще изкара страната от батака. И нейната кампания не е напълно позитивна, нека да я наречем умерено негативна.
 
Ако трябва да дадете съвет на кандидатите какъв език да използват, какво ще им кажете? Те пак ще издигнат някакви лозунги, ще правят някакви генерални обобщения. Имаше едно изследване за езика на соца, който е тъкмо лозунгов, натрупване на кухи и нищо незначещи думи, абстрактни, губещи битката с всекидневието, с конкретните неща.
Да, бяха кухи лозунгите, но зад тях стоеше ДС и хората правеха, каквото им казваха. В момента вероятно най-добрият съвет е тези, които комуникират политически, просто да се съобразяват с аудиторията си. Ако съответната аудитория е просташка, дава й се чалга, кебапчета и т.н. Ако е постмодерна, се боядисва паметникът на съответната армия. Няма единна формула. Съобразяваме се с образователното ниво, с лайфстайла и т.н. и използваме изтънчена или просташка комуникация – в зависимост от очакванията и нагласите на електората си. Това отговаря на тъй наречените релативистки теории – нещата са относителни, няма общ подход. Не е подходящо да говорим за френския импресионизъм на човек, който си пада по чалга. Царят се изразяваше доста витиевато, което много от българите не харесваха. Борисов е неговият антипод в това отношение – комуникацията му е определено директна.
 
Кой тип би допаднал на соцносталгиците?
Според мен бат`Ламбо е добрият избор. Симпатяга е, етичен е, а е и великолепен актьор.
 
Като че ли свързвате соцносталгиците с привържениците на Социалистическата партия, а според мен няма пълно покритие.
Вероятно 70-80 %. При мен, разбира се, няма никаква носталгия по онова време. Не че съм видял нещо лошо, но съм наясно с недостатъците на този строй. Спомням си например как с жена ми купувахме цели кашони тоалетна хартия и веро, защото не беше сигурно на другия ден каква ще е ситуацията в магазина.
Има хляб в идеята някоя маркетингова агенция да изследва тези нагласи и да види какво е положението. Може би ще е успешен ход, ако използват тази стратегия. Стига, разбира се, да я “преведат” на езика, който очаква съответната аудитория.
 

L’Europeo посреща Джулая

QM Media I 1.07.2011

Една песен за невъзможното търсене на любов се превърна в химн и символ на свободата в несвободна България. Точно 40 години след като Кен Хенсли написа „Джулай Морнинг“ L’Europeo чества юлската утрин. Кога неслучилото се българско хипи се превръща в къмпингар? Кога протестът срещу бездарието на комунизма прераства в недоволство от невъзможността свободно да си купиш каравана? Кога хардрокът в Европа се изправя срещу политическия хардкор на студената война?
През 1971 г. за хардрока изгрява слънце, а под лъчите му изпълзява нова музикална митология. Създание с глава на стар индианец и младо тяло на хамалин кръстосва сцената. Иги Поп. „Не мога да пея нещо, което не блика право от сърцето, червата или шланга ми“, казва той. Междувременно Франк Запа мърда електрически мустаци: „Повечето рок журналисти не могат да пишат, но интервюират хора, които не могат да говорят заради хора, които не могат да четат”.
В небето, преди новото поколение да ги нарече „птеродактили”, летят „Лед Цепелин”, яхнали метла, американски бомбардировач, китара с двоен гриф или частния си оловен балон. Върху припева „Нека прекараме нощта заедно” цъфти групи културата. Любовта към музиката не е платонична, момичетата търсят ципа на албума на „Ролинг Стоунс” Sticky Fingers. Самите музиканти бягат от шейсетте години и от данъчните към Франция, за да направят албума Exile on Main Street и да бележат седемдесетте с телесните си течности.
1971 г. е и годината на прераждането. Алис Купър десетки пъти „умира” на гилотината, а кръвта му е прелята на Мерилин Менсън и Лейди Гага. Дейвид Боуи се връща на Земята като Зиги Стардъст. Джим Морисън завинаги прекрачва през Вратите на осезанието, а в джаз бенда на ангелите преминава Луис Армстронг, изпълнителят на алтернативния първоюлски химн „Какъв прекрасен свят“. Мълчанието става равносилно на смърт. Сид Барет се оттегля в психеделичния свят, но остава да блески като луд диамант и да напомня на „Пинк Флойд” колко точно му дължат.
От 40 години политиците и музикантите са on the road и подканят публиката с „Да ви видя ръцете!“. Светът трудно ще забрави десетдневният гастрол на Никита Хрушчов в САЩ, който се родее с турне на рок звезда. На Изток музиката се сраства с държавата. „На югославската рок сцена няма нищо друго, освен „Биело дугме”. Всички, повече или по-малко, подтичват след нас”, твърди Горан Брегович, чиято група разцъфтява с Югославия и се разпада с нея.
Един от първите, който пропука Берлинската стена, но не с децибелите на „Пинк Флойд“, а с умивката си – Вили Бранд, получи Нобеловата награда за мир през 1971 г. През същата година астронавта Джеймс Ъруин от „Аполо“ 15 импровизира върху The Dark Side of the Moon, а митрополит Максим сложи стълба към небето и стана глава на Българската православна църква.
Новият брой на L’Europeo е на пазара от утре, 2 юли 2011 г.

Телевизия “Европа” поиска софийския ефир

в. Труд | 27.06.2011

"Телевизия Европа" поиска час по-скоро да стане ефирна в столицата. Това е записано в писмо от ръководството на медията до премиера Бойко Борисов и министъра на транспорта Ивайло Московски, с което "Труд" разполага.
Претенцията на медията се основава на стартиралата наказателна процедура срещу България заради нагласени търгове. Един от основните проблеми за Брюксел е, че софийската честота неправомерно е отнета от тв "Европа" и също така в нарушение е дадена на БНТ за регионална програма, каквато до ден днешен няма.
"Информираме ви, че имаме правен и финансов интерес от максимално бързо решаване на казуса с непредоставения на 43-ти телевизионен канал за София. Вече понесохме сериозни икономически загуби и пропуснати ползи вследствие на решението на КРС да не ни предостави ресурса", се казва в писмото, подписано от собственика на медията Емил Стоянов, евродепутат от ГЕРБ и брат на бившия президент Петър Стоянов. Загубите са резултат както от невъзможността на тв"Европа" да се възползва от честотния ресурс за най-големия тв пазар в страната, така и от възпрепятстването й да използва ефикасно предоставените й честоти в Бургас и Ст. Загора. Те не можели да се реализират по най-добрия начин без предоставяне на софийския ефир.

Стр. 4

Интервю с Огнян Стефанов

ТВ7, Бодилник | 27.06.2011

Водещ: Добро утро във втората част на Гореща точка днес. С журналиста Огнян Стефанов ще разговаряме за медийната действителност в България. напоследък като че ли медиите започнаха да продуцират все по-ярки скандали, включително и такива скандали, които стават полемика на политически дебат, а не обратното – политици, които да продуцират скандали в медиите. Добро утро, Оги.
Огнян Стефанов: Добро утро.
Водещ: Защо всъщност стана така? Защо медиите в България като че ли напоследък станаха някак си по-интересни, по-скандални, от колкото хората и явленията, които трябва да отразяват. От къде се случи тази невероятна метаморфоза?
Огнян Стефанов: Ами според мен има две причини за това, може и да са повече, аз се сещам поне за две, едната е наближаващите избори, които всеки път активират подобни процеси, катализират скандали, журналистите стават по-бдителни, по-подозрителни, по-любопитни зад всеки жест, зад всяка дума. Ето преди малко беше Мони Паси тука, сега ще бъдат тълкувани и неговите думи по всевъзможни начини, може да изскочи скандал.
Водещ: факта, че той отказа да се разграничи от номинация, от участие в президентските избори за разлика от останалите..
Огнян Стефанов: Да. Така че скандала в (?) преди избори е много желан и много търсен. Освен това всички издатели и всички, които се занимават с медии по един или друг начин вече са разбрали, че пазара у нас все още изпитва някакъв глад за скандали. Хората вероятно може би, не знам, не мога да го твърдя със сигурност, но може би всекидневието, което .. личното всекидневие на всеки един от нас, което не предоставя кой знае какви екстремни преживявания, приятни или емоционални и т.н., търси някаква утеха в скандалите с известни имена и за това и може би точно тези скандали са в центъра на вниманието на почти всички медии.
Водещ: Дори според мен донякъде се преекспонира по този начин влиянието на медиите в България и едва ли не ние самите се представяме като по-влиятелни от колкото е реално нашето място в обществената скала.
Огнян Стефанов: Значи това, че медиите са четвъртата власт от парламента френския след (?) революция, когато са определени тези 4 власти е минало доста време. И не знам дали тя продължава, медиите продължават да са четвъртата власт. Но така или иначе стремежа към влияние, стремежа към запазване или извоюване на нови позиции в сферата на политиката, в сферата на бизнеса, в сферата на обществения живот, на културата ако щете и т.н., това неистово желание на медиите да се намесват в тези различни области на живота са очевадни.
Водещ: Което всъщност по принцип нямаше да е чак такъв голям проблем, ако не трябваше сега да коментираме опита за срастване и за вливане на криминалните структури в медиите. И вече картината става доста по-различна. Включително и факта, че медиите се опитват да продуцират цели политически проекти. Такова нещо, такова чудо имаме пред очите си сега с опита за легитимиране през медиите на т.нар. група от МВР Октопод.
Огнян Стефанов: Ами да, така е. Аз категорично заставам зад подобна теза, тъй като смятам, че и до сега са правени опити от различни структури да влияят в дадени медии, да имат влияние в дадени медии, но те са го правели като че ли повече за личната си безопасност, в кавички, тоест за личния си медиен комфорт.
Водещ: Имаше два типа опити до момента на такова влияние. Или директно пазаруване на журналисти и главни редактори или създаването на такава медия, собствена медия, от лицето на въпросната структура. Но за първи път…
Огнян Стефанов: Има още един начин – чрез политици.
Водещ: Чрез политици, точно така, тя вече става по-посредствена връзка. Но за първи път имаме директен опит на вливането на такава криминална структура в утвърдена българска медийна група. За първи път, това е по-любопитното вече.
Огнян Стефанов: Разбира се това ще бъде отричано до последно ..
Водещ: То е ясно, то вече е отричано.
Огнян Стефанов: Да. И няма как да се очаква някой да излезе и да каже – да, ние правим нещо, което е проект, свързан с еди кой си. Такова изречение или такова признание е абсурдно да се очаква, че ще последва или въобще ще съществува. Обаче присъствието на, ако говорим конкретно за лицето Алексей Петров, нашумяло през последната година и половина още и като Трактора, е очевидно дори само от рекламата на тази нова медия, която …
Водещ: Спокойно я назовавай, ще платим глобата, която се рекламира..
Огнян Стефанов: … както и да се казва.
Водещ: И аз не си спомням в момента.
Огнян Стефанов: Аз тука не искам да коментирам професионалната част, защото не е моя работа. Професионалната част е въпрос на умения на екипа, на създателите, на тези, които ще го правят. Това си е отделна тема. Агресивността, с която се тръгва, която се демонстрира, в рекламата този юмрук, аз мисля, че малцината, които имат основание, мотив и право да говорят по този въпрос..
Водещ: Ти познаваш юмруците в журналистиката, защото беше смазан буквално…
Огнян Стефанов: … спокойно можеха да сложат чук…
Водещ: Да, юмрук с чук.
Огнян Стефанов: Юмрук с чук, просто щеше да е прекрасно, щеше да е като портрет на лицето, което наднича зад този проект, според мен. Тук не ангажирам никой, това си е мое лично мнение. И защо смятам аз така. Налагаш нещо, което трябва да разбие останалите, което трябва да умори останалите, което трябва да разбие пазара, ти не налагаш нещо, което читателите да преценят, да оценят, да приемат – ок. Всичко би било нормално. Не, ти идваш да разбиваш, да унищожаваш. Да унищожаваш другите. И веднага се сещам за една случка от има-няма 7-8 месеца, може би, 9 да са станали, не е толкова важно. Когато ми се най-неочаквано по телефона ме потърси първо Кристина Патрашкова, главен редактор на "Галерия", с която не бях се чувал от много време и нямах основания да се чувам, за да ми каже, че Недялко Недялков много държи, също ме търси, да ме чуе. Това беше в навечерието, когато трябваше да излезе първия брой на вестника, който …
Водещ: На тоя вестник, чиито издател ..
Огнян Стефанов: Да. И в този недълъг разговор по телефона г-н Недялков ми каза, започна с това, че иска да ми помогне. И аз изразих искрено учудване и изумление от това, че точно те искат да помогнат, след като чрез вестник "Галерия" срещу мен и срещу моето семейство и срещу хора, с които работя бяха изсипани толкова (?) помии, че просто Ниагарския водопад ряпа да яде. И казах, че съм много изумен точно те да искат да ми помогнат. Той ми каза – ако работиш с еди кой си, там назова едно лице, ако започнеш работа с него, ще те унищожа, ще ти унищожим бизнеса, ще те съсипа и т.н.
Водещ: Което не е голяма изненада, защото г-н Недялков това си го позволява и в публична среда, пишейки задочни писма.
Огнян Стефанов: Питам – заплашваш ли ме, той казва – не. Казвам – толкова помия се изля срещу мене. И тогава той ми казва – това е бизнес, не го приемай лично, това е бизнес. И аз разбрах, че обливането с помия в България е вид бизнес.
Водещ: Това е много цинично, но за съжаление то беше институционализирано точно от медиите, към които за съжаление към които техен родоначалник се води самия г-н Недялков. Това е. Наистина е бизнес. Той е прав човека.
Огнян Стефанов: Аз няма да коментирам нито качествата неговите, нямам такова основание, аз не го познавам, ако той е направил тези продукти, ако е участвал в създаването на Уикенд – ок, моите поздравления и т.н. Но едното няма нищо общо с другото.
Водещ: Въпроса е, че той е бил наистина прав с това, което ти е казал – това е бизнес, нищо лично. Нали така беше по филмите?
Огнян Стефанов: Да. И това сега, когато започва по този начин, нека Ники Пенчев и екипа да си имат едно наум за какво става въпрос.
Водещ: Потвърждавам това, което казваш, защото когато срещу мен беше проведена една мащабна кампания точно от г-н Недялков преди години, мойто проучване, което смея да гарантирам, че беше на 100% абсолютно вярно, подкрепено с железни доказателства просто подсказа, че никакви морални подбуди не са водили този човек или групата около него в опита да ме разобличат. Напротив, просто са получили една доста точна и ясна поръчка от хора вътре в структурите на държавата и на службите за сигурност и на най-високите етажи и са я изпълнили. За това става въпрос. Наистина нищо лично. И аз за това запазих чисто в човешки план добри отношения с тези хора и навремето им дадох дума по скандалния случай "Галерия", надявайки се, че най-накрая ще лъсне истината и ще бъдат разобличени хората, които създадоха т.нар. операция "Галерия", но това разбира се не се случи.
Огнян Стефанов: Аз искам и още нещо да отбележа. Това, че г-н Недялков, аз гледах едно негово интервю тук от последните дни, което Сашо Диков върти непрекъснато и повтаря, преповтаря, препотретя и т.н. Той казва, че е добър приятел с Алексей Петров. Аз задавам следния въпрос – Алексей Петров също се афишираше, че той е в приятелски отношения с "Галерия", там той е защитаван, там всички, които са срещу Алексей Петров биват съсичани и т.н. Подобно ли ще е поведението и на новия вестник, който означава, че примерно добрия приятел ще съветва, ще дава информация в новия вестник. И освен това да задам още един въпрос – до сега медиите в България, тука вече не говоря само за кръга около или близък до Алексей Петров, а медиите в България до сега почти не обръщат внимание или не са обръщали внимание на жертвите на октопода. До сега никой не е писал кои са тези хора, какво те са преживели, какво се е случило с тях, за сега имаме само едно категорично даже трескаво говорене – ама това още не е доказано, нищо че има 100 тома обвинения, че еди какво си, еди що си, че се говори така, така, така. Да, но някой потърси ли тези жертви, да разберем те как живеят в момента, тези хора, част от свидетелите, има ли опити за убийства срещу сегашните свидетели. И то опити за убийства след като г-н Петров е излязъл от ареста, има ли опити за сплашване, за договорки с тях, за купуване, за да се неутрализират техните показания и т.н. тоест това като че ли остава в страни. Като че ли това никого не интересува. Единствено нацията трябва да се интересува дали някакъв човек, излязъл от милиционерското училище в Пазарджик щял да се кандидатира за президент или не? Абе стига сте обиждали нацията, стига сте обиждали българите. Дайте, покажете, какво се случва. Какво се е случвало около него. И веднага ще ви дам един пример, който също като че ли остана незабележим от българските медии. Преди няколко дена в САЩ е извършен арест на един човек, който е бил на прикритие в мафията, който се е възползвал от името на ФБР и е извършил маса престъпления и който е издирван от години. Тези обаче двама или трима служители на ФБР, които са работили с него и които в определени ситуации са го прикривали, заради това, че ползват от него информация за други, те са арестувани много преди него. Те ще си получат сега заслуженото и ще лежат в затвора не знам колко години, там съда ще определи, но този човек го очаква доживотна присъда за това нещо. Тука някой прави ли тези сравнения? Някой тука казва ли, че миналото лято през август месец една адвокатка, една много известна адвокатка в САЩ е осъдена на 14 години ефективно да лежи в затвора за това, че е препредавала неща от своя клиент, който е в затвора, на негови близки и хора от неговия кръг и т.н. И когато се доказва, че … тя отрича, че това е така, и когато се доказва, че е така, само за това, че тя е излъгала в съда се счита и първоначалната присъда от 3 години, тя е казала – на ръце ще ги излежа. За тази обида тя получава 14 години ефективно.
Водещ: В България знаеш, че адвокатите дори е срамно да ги попиташ дали сътрудничат на мафията освен, че я защитават. Дори е срамно да ги попиташ.
Огнян Стефанов: Искам да кажа, че тези примери някак си остават встрани.
Водещ: .. обаче службите за сигурност в България спокойно през годините работиха в полза на организираната престъпност, разпределяха пазара, но никой не задава тези въпроси.
Огнян Стефанов: Ами службите за сигурност у нас сигурно имат много грехове, сигурно много грехове, както имат и медиите и журналистите, в това число не изключвам и себе си в това число..
Водещ: Нито пък ние, всички.
Огнян Стефанов: .. и съдебната власт и т.н. и прокуратурата, но това може да се … това е поправимо. Винаги имаш шанс съдебната власт, разследващите органи да поправят поне част от греховете, които са сторили, поне част от тях да ги направят, за да може обществото наистина в един момент да изпита поне известно удовлетворение, че някаква справедливост съществува.
Водещ: Добре. Понеже ти спомена преди малко, как е възможно медиите в България да се вълнуват изключително много от кандидатурите на Меглена Кунева и Алексей Петров за президенти при положение, че според всяко едно социологическо проучване, което съм видял до момента публикувано в българската преса, те двамата общо имат около 2% общо. Единия има 0.5, другия 1.4. Това е. Меглена Кунева и Алексей Петров. А те са може би най-коментираните, заедно с хипотетичния химерен кандидат на ГЕРБ.
Огнян Стефанов: Аз не бих поставил тези двама души един до друг, защото те са несъпоставими. Независимо какви са процентите на одобрение, те са несъпоставими по простата причина, че Меглена Кунева е с класи над човека, за който е, над Петров, и аз даже си спомням нееднократно Татяна Дончева беше казала – абе оставете човека, той е един милиционер, той е завършил едно милиционерско училище. Аз също считам, че самото обсъждане на неговите амбиции, на амбициите на кръга около него е доста обидно.
Водещ: Но със сериозна медийна подкрепа..
Огнян Стефанов: И за вашите зрители и за обществото и всички.
Водещ: Но със сериозна медийна подкрепа сме длъжни да кажем, че тези амбиции стават поне сериозни що се отнася до нови политически проекти, политическо инженерство. Ето сега изведнъж се създаде някакво второ дясно пространство в лицето на г-н Софиянски и г-н Бакърджиев. Те искат да възродят синята идея, искат да бъдат фактор на тези избори. Защо не, ако имат една по-сериозна медийна подкрепа…
Огнян Стефанов: И тези, които …
Водещ: Ще позабравим част от модела Софиянски и крадливия модел на дясното и ще гласуваме пак за тях, какво толкова.
Огнян Стефанов: Това е просто възползване от ситуация, според мен. Никой от тях не взема нито този човек, нито кръга около него на сериозно, обаче биха се възползвали от ситуация, тоест от някаква полза.
Водещ: Не, те го дават, тоест те са там…
Огнян Стефанов: Това са допустими някакви игри в политическото пространство, но и самите те, както и най-близките до него, аз съм дълбоко убеден, познавайки някои от тях нелошо, аз съм дълбоко убеден, че те просто вечер, когато си лягат го презират тежко. Защото те знаят, че той е такъв, какъвто е, той знае, че е такъв, какъвто е. Разбира се, комплексите му го карат да иска още, още и още. Как да се постигне – ако не може по друг начин – чрез агресия.
Водещ: Добре. Завършваме така анализа на Огнян Стефанов. Колега журналист, издател и автор във вестник Торнадо, както и в много други български медии. За съжаление неговия анализ не е просто анализ на журналист, а е анализ на човек, който е бил и жертва на нещата, за които говори. Нещо, което е много тъжно за българската действителност, защото ако наистина с нещо се различаваме от ЕС и приличаме на страните от третия свят, включително и на Русия е насилието и опитите за насилие, морално и физическо, върху български журналисти и медии. За съжаление обаче тези опити продължават и в наши дни, а ще продължат и занапред във времето. 

“Икономедиа” взе 7 награди за уеб

в. Дневник, Компании & Финанси | 27.06.2011

Най-голямата група за бизнес медии в България и издател на "Дневник" и "Капитал" – "Икономедиа", спечели 7 награди за уеб. Компанията беше отличена във всички категории на раздаваните от Българската уебасоциация отличия и взе и най-големия приз – за автор на годината. "Дневник" беше определен от журито за най-добър новинарски сайт в България, а секцията му "Голямата снимка" беше отличена в категорията "Графично съдържание". "Капитал" взе призовете в категориите "Общество и политика" и "Текстово съдържание", а "Кариери" беше отличена за най-добра онлайн консултантска услуга. Последният, седми приз, беше за приложението за Android и iOS "Винопедия", което беше избрано от журито за най-добро мобилно решение. Общо 108 проекта се състезаваха за 37-те награди, разпределени в 3 категории – "Браншови награди", "Медийни награди" и "Професионални награди". За 4 от наградите имаше само по един претендент – това са "Държавно управление" и "Транспорт и логистика" в браншовата категория, и "Култура и изкуство" и "Наука, образование и технологии" в медийната. Те получиха само почетни грамоти за участие в конкурса.
"Икономедиа" е и компанията, отличена с най-много награди в рамките на "Български награди за уеб". "eDesign", "Би Ес Ейч" и "Калипърс" си поделиха по 3 приза в различните категории, а "БГ Лийдс", "ДДБ София", "Екзисто" и "Маг студио" взеха по 2 награди. Пълният списък с победителите може да бъде видян на webawards.bg/bg/winners. В конкурса, който се провежда за трета поредна година, наградите се разпределят от жури, избрано от асоциацията. В него влизат представители на бизнеса, на медиите и на фирмите, членки в Българската уебасоциация.

Стр. 2