в. Марица, Пловдив | 2010-03-30

Вчера Комисията за журналистическа етика в печатните медии се събра на извънредно заседание по повод на откритото писмо на г-н Ахмед Доган, озаглавено “До мадам В.", разпространено чрез медиите на 25.03.2010 г. Членовете на комисията – журналисти и представители на гражданския сектор, се обединиха около мнението, че независимо от частния характер на писмото, в него се съдържат ясни намеци за наличието на корупционни практики сред журналистическата гилдия като цяло. Такива изказвания накърняват сериозно доверието в медиите и комисията прецени, че не може да остави въпроса без последствие. Поради което, на основание чл. 3.4. от Етичния кодекс на българските медии, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Правилника за дейността си
реши:
1. Предлага на г-н Ахмед Доган в разумен срок да подкрепи с доказателства направените от него твърдения, уличаващи журналисти в действия, уронващи престижа на професията. Комисията обръща внимание, че под “доказателства" следва да се разбира представяне на неоспорими факти, а не мултиплицирането на безадресни твърдения, имащи характера на донос. В случай, че такива бъдат показани, комисията се ангажира да реагира веднага по тях.
2. Предлага на г-н Ахмед Доган да поясни какво влага в пасажа от откритото си писмо: “Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката. Ще се помоля за теб! Господ да ти е на помощ!", тъй като от гледна точка на комисията подобна формулировка съдържа елементи на заплаха.
3. Препоръчва на всички журналисти и медии да не допускат подмяната на същинския дебат в обществото, който е за начините за оздравяване на държавното управление и повишаване на нравствената хигиена на политиците. Разговорът за отношенията между политици и журналисти, разбира се, също е важен, но той не трябва да отклонява вниманието от конкретните подозрения за злоупотреби в случая с “Цанков камък".
В заключение комисията смята, че дискусиите, както за нравствените устои на политиката, така и за журналистическия морал, са полезни и оздравителни и следва да продължат докрай. С оглед на това комисията препоръчва на журналистите в отношенията си с политици да се придържат стриктно към правилата на Етичния кодекс на българските медии.

Стр. 5

PRO.BG, Новините | 2010-03-31

Водеща: Необходими ли са промени в Закона за авторското право и сродните му права?
Водещ: Ако да, с какви мотиви, как работи системата, която регулира авторските права – по тази тема продължаваме в следващите минути с гостите в студиото. Тук са директорите на „Музикаутор”, защо не го казвате Мюзикаутор?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” е.
Водещ: „Мюзикаутор”, много по-лесно е, Магдалина Тодорова. И изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. АБРО, ако не знаете уважаеми зрители, е Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. За да влезем обаче в темата, и тя от години е много важна тема, как всъщност се плащат, как се използва музиката и как се заплаща за ползвана музика в медиите? К акъв е принципът?
Магдалина Тодорова: Един автор създава едно произведение, а поверява управлението на имуществените права върху това произведение на „Мюзикаутор”, „Мюзикаутор” съответно събира, т.е. на базата на това, което му е отстъпено като правомощия сключва договори с ползватели, каквито са медиите, събира едни пари, които са възнаграждението за използването на тези произведения и след това ги разпределя според отчетите, които ползвателите дават на „Мюзикаутор”.
Водещ: Как взима пари? Направо от медията? Има ли посредници?
Магдалина Тодорова: Няма посредници. „Мюзикаутор” се явява всъщност посредникът, ако въобще може така да се каже, между автора и ползвателя.
Водещ: Между електронните медии – радиото и телевизионни радиостанции?
Магдалина Тодорова: Да, всички…
Водещ: Които ползват музика.
Магдалина Тодорова: Медиите са само една категория ползватели. Включително заведения, промоутъри, всички те също се явяват ползватели и при тях се действа по абсолютно същия начин.
Водещ: Е то вече хитът беше таксито, когато си с такси и слушаш музика, таксиметровият шофьор трябва да плаща права?
Магдалина Тодорова: Точно така.
Водещ: Е как така?
Магдалина Тодорова: Ами защото това е вид използване, публично изпълнение. Значи ти се забавляваш. Това е градски транспорт един вид.
Водеща: Ами ако несе забавляваш?
Магдалина Тодорова: Ако не се забавляваш, казваш на шофьора да си смени станцията и пак се забавляваш.
Водещ: И той пак плаща авторски права.
Магдалина Тодорова: Пак плаща.
Водещ: А ако той не иска да плаща, гаси радиото в колата и никой не плаща.
Магдалина Тодорова: И всичко е ОК, да. Нямаме никакви претенции към него.
Водещ: Що за буквализъм е това?
Магдалина Тодорова: Не е буквализъм. Значи вие имате един продукт, имате един… някой е създал нещо. То е нематериално и затова хората много трудно го възприемат като някакъв продукт, но той е продукт като всеки друг – като ризите, като връзките, като парфюмите, като всичко…
Водещ: Е то това е най-голямата трудност на цялата тема, защо да плащам за нещо като го има в Интернет?
Магдалина Тодорова: То го има в Интернет, ама за да се появи в Интернет някой е положил някакви усилия за това нещо. От една страна, са авторите, които са… т.е. композиторът, който е създал тази музика, текстописецът, който е създал текста и т.н. и това е един дълъг процес в интерес на истината, който е изключително… как да кажа, авторите са доста ревностни на тази тема.
Водещ: Репликата ми беше по-скоро за манталитета и съзнанието на хората, които трябва да плащат и за това нещо. Откъде-накъде си казват, как ще плащам за това, че слушам музика?
Магдалина Тодорова: За съжаление, така тръгна в България, че поради множеството безплатни концерти, които се организираха, в българския ползвател се създаде усещането, че това е един продукт, който идва безплатно. Но винаги за него някой е плащал.
Водещ: Време е да чуем и г-н Камбуров. Само обаче една реплика. Колко пари разпределя „Мюзикаутор” годишно?
Магдалина Тодорова: Годишно в момента около 5 млн.
Водещ: 5 млн. какво, лева?
Магдалина Тодорова: Лева.
Водещ: 5 млн.лв. разпределяте на носителите на авторски права?
Магдалина Тодорова: Да, които са не само български, но и чуждестранни.
Водещ: По какъв механизъм, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Разпределят ли?
Водещ: Да. Справедливо ли е това…?
Магдалина Тодорова: Ако искате аз да ви отговоря?
Водещ: Да включим в разговора и него.
Гриша Камбуров: Разбира се, че с „Мюзикаутор” ние работим от дълги години, имаме доста коректни взаимоотношения. При тях е прозрачен процесът на разпределяне на тези средства, които постъпват. Те разпределят на база отчетите, които ние предоставяме. Но ако се върнем на първия въпрос за самосъзнанието. В България самосъзнанието за плащане и за подкрепата на интелектуалната собственост е на много ниско ниво, за съжаление. Освен медиите, които са 90% от коректните ползватели и от коректните платци на този вид дружества, всички останали сектори като публично изпълнение, от една страна, от друга страна, хотели, автобуси и т.н. и заведения, виждаме, че там делът на събраните средства е доста нисък.
Водеща: Добре, от какви промени има нужда законът за авторското право и сродните му права в такъв случай?
Гриша Камбуров: Очевидно има нужда от промени. Той е приет през 93-а година и е на едно ниво самото развитие на този вид организации за колективно управление на права…
Водещ: Е защо да има нужда? Вие досега говорите, че работи добре, че медиите 90% са коректни, казвате…
Гриша Камбуров: Да.
Водещ: Нашата медия коректна ли е, плаща ли си?
Гриша Камбуров: Да. Но медиите са едната страна на този медал. От другата страна стоят публичното изпълнение, които, да речем, в останалите страни в ЕС публичното изпълнение дава тези 90% на дружествата, медиите допълват останалите 10%. Т.е. моделът е обърнат. Ние сме, както се казва, по-удобната кокошка, която да снася златните яйца. Промените в закона се нуждаят по няколко линии. Първо, да се осигури публичност и прозрачност на всички дружество. Към настоящия момент „Мюзикаутор” да, той е публичен и прозрачен, но това не можем да го кажем със същата категоричност за всички останали дружества, които работят на този пазар – било то за сродни права, било то за авторски права или друг вид права. Това, което ние настояваме е да се приведе и в България европейската практика да се разпише как се организират тези дружества, как работят, как се контролират, кой ги контролира. Защото в момента в такива дружества се преплита и обществения, и частния интерес. И никой не ги контролира. Т.е. те са оставени на свободната воля на своите членове да решат какво да направят с парите, които постъпват. А вие сами чухте колко сериозни суми на година постъпват.
Водещ: А не е ли на практика „Мюзикаутор” монополист?
Магдалина Тодорова: Нашият принцип, принципът на колективното управление е такъв, че създава един естествен монопол. В момента в никакъв случай не е така. В България има повече от 30 организации за колективно управление на права. Просто по стечение на обстоятелствата „Мюзикаутор” си върши най-добре работата и съответно има най-много членове и най-много договори за взаимно представителство с чужди дружества. И поради тази причина концентрира наистина голяма част от репертоара, който се използва. Но в никакъв случай не може да се говори за монопол. Просто така…
Гриша Камбуров: По-скоро самото авторско право като един вид право, то е монополно право, т.е. правото да бъда автор, песента и текстът, който съм написал, то се притежава само на мене. Не може да е на нас четиримата в това студио авторството. Затова говорим за някакъв вид естествен монопол. „Мюзикаутор” е първото по време и може да го наречем първото по право дружество, възникнало в системата за колективно управление на права, като един вид наследник на Държавната агенция за авторско право.
Магдалина Тодорова: …реално погледнато. Защото именно поради обема от права, които концентрира, всъщност сме се принудили да бъдем изключително ефективни, за да можем да функционираме и да продължим да действаме по начина, по който действаме. А иначе, аз пак казвам, самото колективно управление, това му е идеята, събираш, концентрираш едни права на едно място, за да улесниш всички по веригата – и авторите, и ползвателите. Защото си представете какво ще стане, ако за всяка песен, която пускате, идват при вас 10 автора и казват, хайде сега подпиши договор с мене, и с мене, и с мене, и с мене, и аз искам толкова, и аз искам толкова…
Водещ: Интелектуалната собственост е сложна тема. Колкото повече ви слушам, все по-сложно става. За да си го представим и ние и нашите зрители, това ли е конфликтът между Лили Иванова, Асен Гаргов и Митко Щерев – че всеки има вид авторски права върху една песен?
Гриша Камбуров: Лили Иванова в песните има сродни права като изпълнител, т.е. имаме авторски и сродни права. Авторските права са на текстопесеца…
Водещ: И на композитора.
Гриша Камбуров: И на композитора. Сродните са на изпълнителя и на продуцента.
Водещ: Е кой може да забрани на другия правата?
Гриша Камбуров: Ами никога сродното право не трябва да накърнява авторското право. Т.е. авторът може да забрани на изпълнителя да изпълнява неговите произведения, но не би трябвало обратното да е възможно. Защото първично е авторското право.
Водещ: А ако в случая… значи нормално е, че се води сега дело, т.е. ако Митко Щерев е забранил песните на Лили Иванова, той има право да й забрани?
Гриша Камбуров: Да.
Магдалина Тодорова: Това е морално право. Всеки един автор, създавайки…
Водещ: Ама за да станат известни ги е изпяла Лили Иванова?
Магдалина Тодорова: Ама може да ги изпее и някой друг.
Водещ: Ама няма да са толкова известни.
Магдалина Тодорова: Не е ясно. Просто те са работили към този момент заедно. И тези песни са станали известни в публичното пространство с изпълнителя Лили Иванова. Аз трябва да ви кажа, че съм чувала изпълнения на тези песни от един младеж, който пее перфектно и също би имал потенциал.
Водещ: Познаваме го този младеж. Обаче… да, спорът е твърде интересен, защото…
Магдалина Тодорова: Вземете една песен примерно, която е изпълнена и от Бритни Спиърс, и от Блинк 182. Една и съща песен. Тя е популярна за една публика в изпълнението на Бритни Спиърс, а за друга публика в изпълнението на Блинк 182.
Водещ: Да, ама хората, и то наистина масово, всички казват, това е песента „Детелини” на Лили Иванова. Никой не казва композитора…
Магдалина Тодорова: Защото така е много по-лесно.
Водеща: Е за коя песен се казва, това е песента на еди-кой си…
Водещ: За никоя.
Водеща: Именно, но правото…
Гриша Камбуров: Именно защото правната култура в България за интелектуалната собственост е на това ниво. В смисъл, за зрителите и за слушателите тази песен, повечето от тях според мен дори не знаят, че я е написал някой друг, а не Лили Иванова.
Водещ: Добре, край по тази тема за Лили Иванова. Сега обратно към това, за което си говорим. Как да се определят цените, по които се плаща… Трябва ли да има тарифа, или може би сега съществува тарифа, как точно се разплащате в момента с медиите?
Магдалина Тодорова: В момента имаме тарифа.
Водещ: Кой я прави, вие, „Мюзикаутор”?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” я прави. Специално „Мюзикаутор”, винаги когато прави някакви тарифи, винаги търси мнението на ползвателите. В случая с АБРО е много лесно, защото те наистина имат, т.е. имат много голяма представителна власт, но членовете на асоциацията им наистина са най-големите ползватели и е много лесно да седнем с тях и да направим една такава тарифа. На някои места не е чак толкова лесно. Примерно при хотелиерите, там има 65 асоциации и е много трудно да хванеш една представителна извадка и да седнеш с тях на масата, въпреки че ние сме го правили. Обединихме няколко от най-големите асоциации и седнахме с тях, разговаряхме. Само че поради факта, че няма едно тяло, което да каже, управително тяло, което да каже, ето това е, споразумява ме се оттук нататък да действаме по този начин – не постигнахме особен успех, но не сме се отказали. Но принципно навсякъде дружествата действат по този начин. Търсят диалог с ползвателите, защото ползвателите са тези, които знаят в каква среда работят, ползвателите са тези, които знаят какво реално може или не може и съответно дружествата са тези, които знаят какво трябва да се плати, за да се овъзмезди трудът на авторите. И някъде по средата се срещаме. Има всякакви механизми разбира се за определянето на тарифите. Когато не може да се постигне някакво съгласие, примерно се правят някакви специални сметки, в които се влагат едни пари, които след това се разпределят, след като бъдат примерно се постигне някакво съгласие, но принципът би трябвало да е такъв.
Водещ: Дотук, до момента кои са ви най-трудните ползватели, с кого имате най-много проблеми? Понеже сега и хотелиерите намесихте, аз такситата се сетих. Медиите са най-добрите, това го разбрахме.
Магдалина Тодорова: Медиите са много прекрасни поради факта, че наистина имат култура, в смисъл собствениците на медии имат културата за това, че авторският труд трябва да бъде възнаграден, най-малкото защото самите те в някакъв момент създават някакъв продукт, макар и със сродни права. На въпроса кой е най-труден, не мога да кажа кой е най-труден. Има сектори, които са по-малко обхванати поради факта, че са много големи, като публичното изпълнение. Става въпрос специално за хотелиерите, заведенията и т.н. Там са просто много.
Водещ: Ако в една пицария звучи музика, собственикът на пицарията трябва да плати…
Магдалина Тодорова: Вие не си представяйте, че трябва да плаща някакви невероятни суми. Сумите, които се плащат на година наистина са базирани на това колко е голямо едно заведение, колко места има в него. И реално погледнато се поучава…
Водеща: А колко пицарии плащат?
Магдалина Тодорова: В интерес на истината доста…
Водещ: Но клиентът може да не слуша музиката вътре. Може да си мисли други работи и да не слуша.
Водеща: А колко струва примерно за един месец, колко плаща една пицария?
Магдалина Тодорова: Имаше едно много сладко сравнение, че на година на едно място се плаща една чаша вино, значи цената на една чаша вино. Горе-долу така. Това е във Франция разбира се, защото там виното е на особена почит. Но горе-долу толкова. Представете си…
Водещ: Ще измерваме и ние с вино така като натурално стопанство. Трябва ли да има независим орган, който да разпределя тези права и как си го представяте и кой трябва да бъде той, когато разпределя и плаща сумите и на носителите на правата, и сродните?
Гриша Камбуров: Дружествата за колективно управление трябва да бъдат органът, който събира сумите и разпределя сумите. Но между ползвателите, т.е. в случая между нас медиите, дори и дружествата за колективно управление на права ние искаме да има посредник, т.е. това да бъде държавата да влезе в своята регулаторна функция и да каже: да, ти си дружество за колективно управление на права, утвърдил си тази тарифа, дай сега да видя тази тарифа как е утвърдена. И когато Министерството на културата прецени, защото ние държим МК да бъде този независим регулатор, или по-скоро независим посредник между двете страни, МК да каже: да, тази тарифа е утвърдена въз основа на пазарните принципи, въз основан на правилата, определени в закона. И министърът на културата да удари големия държавен печат върху нея и това да стане тарифата. Т.е. едната тарифа на това дружество. По този начин, от една страна, ползвателите са защитени, че дружествата няма безконтролно да си правят тарифи, от друга страна, самите дружества са наясно, след като вече е положен държавния печат, има някаква санкция и ще е по-лесно с всички останали ползватели, които те изброиха като по-трудни сектори.
Водещ: И всъщност това е вашият стремеж, нали така?
Магдалина Тодорова: При всички положения. Значи…
Водещ: Да формулирате накрая желанието за промяна в закона за авторските права?
Магдалина Тодорова: Със сигурност. Ние също смятаме, че трябва да има регулация, също смятаме, че трябва да се въведе ред, защото наистина няма друга държава в Европа, която да има 30 организации за колективно управление на права. Това просто никъде го няма.
Водещ: Добре. Толкова по тази тема. Тя може би ще прерасне и в дебат, ако стане по-ясна за хората за какво говорим. Благодаря ви за това, че бяхте наши гости. 

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2010-03-31 

Марк О’Селски се качва на екран през май

Като отговор на очевидната криза за нови и свежи тв лица у нас, продуцентът Красимир Ванков е решил проблема като вместо човек, използа 3D магаре. Името му е Марк О’Селски и ще се появи в ефира на ТВ7 в началото на май. Виртуалният герой ще води 30-минутно вечерно ток шоу “На инат”, подпомаган от ко-водеща. Чий глас ще бъде използан за озвучаването на Марк, Ванков не иска да издава, затова пък ни сподели плановете си за нетрадиционния водещ.
“Искаме Марк да заживее свой живот, да го интегрираме в обществото, включително да гостува по партита, да ходи по събития, да не бъде само анимация от екрана”, разказа продуцентът пред “Всеки ден”. Докато това се случи обаче магарето ще води разговори с гости в студиото, ще коментира теми от деня и ако се нагала дори ще пее. “В шоуто ще има и бенд, точно по схемата на вечерните ток шоута, с тази разлика, че ще бъде по-кратко”, допълни още той. “Всеки ден” дочу, че музиката в предаването ще се изпълнява от бенда на Дани Милев, но точният състав още не е уточнен.
Затова пък вече е известна биографията на Марк О’Селски и дори публикувана в интернет. “Той е роден на 4-ти юли 1967 в село Долна Мелна (община Трън, Пернишка област). Зодия Рак с асцендент Лъв. Майка му Сара Гарабедян О’Селска е арменска еврейка – майката на майка му е еврейка, бащата на майка му е арменец. Майка му е една от малкото спасени евреи, които вместо в Аушвиц, са депортирани в България.
Баща му Иван О’Селски е от Коньовица, София, но малко след Девети по политически причини е изселен в Трънско. Баща му и майка му се запознават в една бозаджийница в Радомир….”, гласи инфото, с което Краси Ванков вече упорито популяризира новия тв герой.
Този вид предавания са доста разпространени из Европа, но всяка държава има прави да избира какво животно да играе ролята на водещ. Красимир Ванков решава, че у нас най-добре на екран ще седи магаре и дава своето обяснение за това: “Много са причините, както фолклорни, така и изследователски на база аидутиория и географска ширина, на която се намираме”. Резонен и е въпросът защо прави шоуто в ТВ7, а не в bTV, където Краси доскоро бе водещ на “Рекордите на Гинес”, а от известно време и успешно продуцира там. “Всичко е въпрос на пазарна ситуация. В момента, в който придобих лицензията на тази продукт и търсих активно пазар за него, bTV не беше в положението да купува, защото те пък се продаваха и искаха да съкратят до минимум разходите си- така се озовах в ТВ7?, разясни Ванков, известен още като съпругът на актрисата Невена Бозукова от “Аламинут”.

Оригинална информация

www.cross-bg.net | 2010-03-31

По принцип съм дал съгласието си кандидатурата ми за член на СЕМ да бъде предложена за гласуване в НС. Това каза за Информационна агенция КРОСС Георги Лозанов по повод предстоящото попълване на двете вакантни места в регулаторния орган. „Заявявам желание за участие в регулацията. 6 години съм работил в нея, трупал съм компетентности в тази област, а и когато не съм бил член на СЕМ съм се занимавал с тази област", аргументира се медийният експерт. Лозанов уточни, че предложението към него е от името на ПГ на ГЕРБ и вече е разговарял с Цецка Цачева.
Проблемът, който е най-неотложен сега и който винаги се е оказвал много труден за регулатора – това е изборът на директорите на двете обществени медии, смята Георги Лозанов. „Това е много напрегната зона и много често произвежда сериозни скандали", каза експертът.
Много по различни са обстоятелствата, при които е поставен днес Съветът за електронни медии в сравнение с преди 10 години, твърди експертът. „Преди 10 години започваше аналоговата ера, сега трябва да влезем в цифровата ера. За съжаление, днес четем един друг тип отношения – много по-голяма близост със стандартите, които създава новата медия -интернет, в този смисъл въпросът опира не само до конкретните казуси, но за цялостната философия на развитието на медийната публичност и затова за мен е толкова по-интересно", анализира Лозанов.
По повод предложението на икономисти като антикризисна мярка държавата да спре да субсидира БНТ и БНР, Лозанов каза:"В една нова среда, която ще бъде с много по-специализирани и комерсиализирани програми, все повече само БНТ ще остава тази голяма политематична телевизионна програма, която ще се обръща към всички. Така че, обществените медии все повече ще стават „бели врани" и ще трябва да ги пазим". Експертът коментира, че в посока финансиране може да се правят усилия Фондът за радио и телевизия да заработи, задължителни са реорганизациите, но генерално да се зачерква субсидирането на държавните електронни медии, това е в противоречие с логиката на развитие на медийната среда, подчерта медийният експерт.

Дарик радио, Новини в 16.00 часа | 2010-03-31

Управляващата партия ГЕРБ предлага пресатешето на бившия външен министър Румяна Желева – София Владимирова, за член на Съвета за електронни медии (СЕМ). Владимирова е директор на Дирекция „Информация и комуникация" в Министерство на външните работи и е назначена по същото време, в което неуспелия кандидат за еврокомисар Румяна Желева, оглавяваше ведомството. Преди това Владимирова е работила и в продуцентска къща „Междинна станция", която е собственост на Иван Христов и Андрей Арнаудов. ГЕРБ предлагат за нов мандат и бившия член на регулаторния орган Георги Лозанов. В периода 2001/2003 година, той беше в състава на СЕМ от президентската квота. Освен, че е дългогодишен университетски преподавател и медиен критик, сред любопитните факти в биографията му се посочва, че Лозанов е и художествен директор на галерия СИБАНК. Кандидатът на ДПС за член на СЕМ е изпълняващият длъжността председател – Мая Вапцарова. Тя е в състава на наблюдаващия орган от 2006 г.

Британски съвет I 2010-03-26

От 1 април  Гради Градев поема поста Мениджър "Публични комуникации" в Британски съвет.

Неговите координати са:

Директен тел. (02) 942 42 10
Мобилен 0887 424210
Ел. поща gradi.gradev@britishcouncil.bg или press@britishcouncil.bg

Досегашният Мениджър "Публични комуникации" в Британски съвет -  Дияна Запрянова вече е в отпуск по майчинство.

За Гради Градев

БНТ, Денят започва | 2010-03-29

Водещ: Продължават коментарите и ехото от безпрецедентното отворено писмо, с което Ахмед Доган обвини в поръчковост, в манипулации, в корупция дори един от водещите журналисти на в. „Труд” Валерия Велева. Тя в интервюто си за БНТ още в петък първо в нашето предаване съобщи, че ще съди председателя на ДПС и го призова да докаже обвиненията си и твърденията си. Този скандал разбира се постави под въпрос и хвърли дори сянка и върху морала на цялата гилдия. Силна ли е близостта на медиите с политиците? Кога те поръчват и се опитват да влияят? Става ли това със съгласието или въпреки несъгласието на някои медии? Знаем, че има случаи, при които подчинението става чрез покупка на изданието и по този начин някои неудобства биват отстранени. Целта на разговора ни сега не е да покажем, че видите ли, събрали се едни морални хора да развяват душевна чистота и да я пръскат, но така или иначе да започне един разговор по темата. Не знам доколко и гилдията и медиите са способни да понесат и разговор за самите себе си. Ще говорим сега по тази тема с нашите гости Георги Лозанов, медиен експерт; Никола Кицевски, от в. „Труд”, Константин Вълков от Дарик радио. Очакваме към разговора да се присъедини след малко и Галя Прокопиева, която е главен редактор на в. „Капитал”. Защо се стигна дотук и каква е поуката за вас, има ли невинни в тази случка? Г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Специално в тази история, тази престрелка между един политики и един журналист много трудно е да се извади някакъв ясен, обобщаващ извод, тъй като са много конкретни мотивациите. Много хубаво е, че от това писмо на Ахмед Доган започва един разговор. Впрочем той не е нов, но се води обикновено в едни доста по-затворени пространства на гражданската сфера, където се наблюдават медиите. В много проекти аз самият съм участвал, които са изследвали връзките между медиите и властта, включително и политическия PR, включително и (…)PR, който за съжаление по някой път извършват българските медии. Но в този случай разговорът е малко предварително компрометиран, тъй като очевидно г-н Доган чрез това писмо търси начин да премести обекта на скандала от себе си върху някой друг.
Водещ: Успява ли?
Георги Лозанов: Ами това, че сме се събрали тук, до голяма степен успява видимо. И разговорът тръгва около друго. Така ние лека-полека забравяме фактически за огромната комисионна, която той е взел, защото за мене това е комисионна, абсолютно безсмислено е да се говори, че това може да бъде някакъв договор, който плаща някаква негова компетентност, експертна. Не става дума за това, ами става дума за комисионна. Г-н Доган в това отношение е изключителен майстор. Той успява да изрече на глас, и даже да поеме върху себе си, абсолютно скандални поведения и тези и нищо да не му се случи, като по този начин доказва силата си. Така че той така започна, и след това има тактика, чрез която това нещо го удържа. И сега тази тактика минава през това да атакува Валерия Велева. Друг въпрос е, че действително разговорът е важен. Хубаво е, че сега като го започваме да говорим, че в основата му стои фактически самопризнанието на един журналист, на един политик, че той е търсил такъв тип натиск върху журналистите.
Водещ: Ударена е репутацията и на самото издание според мен, защото репликата „спряхме да плащаме” по доста безпардонен начин говори за…
Георги Лозанов: Но само да кажа… Тя показва, че това е самопризнание, че е плащано. За първи път имаме самопризнание… За това казвам, че в това отношение даже е изключително дързък. Той всъщност признава, че е плащал.
Водещ: Някакви последици от наказателно-правно естество очаквате ли да има или всичко ще стане в разговор за морал или нещо от този род?
Никола Кицевски: Първо искам да кажа, че доколкото си спомням Доган няма реплика, в писмото на Доган до Валя Велева няма реплика „спряхме да плащаме”, а има твърдения, че тя е поискала да й плащат за PR услуги. Доколкото…
Водещ: „защото този път не ти платихме, нали” – имаше едно такова изречение.
Никола Кицевски: При всички положения доколкото познавам Доган, доколкото познавам политическата обстановка и методите на ДПС те с радост биха плащали на Валя Велева, ако тя беше поискала. ДПС като всички партии се ползва от сериозен платен PR, плаща си за това нещо. При нас обстановката обаче е малко по-различна. Така че ако Валя наистина беше поискала да й се плаща, щяха да й плащат с огромна удоволствие, но тогава не би се стигнало до статията, която предизвика в крайна сметка това писмо на Доган, а именно „Парите повлякоха Доган и ДПС”. Така че дали е плащано личи от самия скандал.
Водещ: Какво очаквате оттук насетне като отношение на самото издание? Имаше много упреци, че всъщност в. „Труд” е вестникът, който е бил в най-голяма близост, допускан и от самия Ахмед Доган, помним и самото знаменателно интервю в момента, в който се беше затворил Доган и не желаеше да разговаря с други, той предпочете да даде интервю за „Труд.” Добро утро и на Галя Прокопиева! Имаше и една реплика вчера на Любен Дилов – син, когато много се вглеждаш в Доган, перифразирайки Нитше, и Доган ще се вгледа в теб. Как приемате?
Никола Кицевски: Ами аз мисля, че „Труд” е бил предпочитан по доста различни причини. Като на първо място, че това е един сериозен вестник, един вестник с огромно влияние, с авторитет, с доверие в хората. Второто нещо е, че при „Труд” винаги може да се разчита, че ще бъде коректен и обективен. Което пък повлия следващото, че когато „Труд” смята, че някой не е коректен към обществото, той го казва. Нито един друг вестник не излезе със съобщението за хидрохонорара на Доган. Всички тръгнаха след това.
Водещ: А съжалявате ли за тази близост, която се е наблюдавала така или иначе през годините? Дали нямаше да бъде толкова лично, толкова остро и толкова бомбастично дори писмото, ако дистанцията беше по-голяма?
Никола Кицевски: Дистанцията между „Труд” и Доган не е по-различна от дистанцията между „Труд” и други политици. Тоест хората, които отговарят за конкретната партия, те се опитват, нашите репортери, те са професионалисти, те се опитват наистина да бъдат в една доста близка дистанция, за да познават онези, за които пишат. Така че аз не виждам някаква кой знае каква огромна разлика. Напротив, Доган може би е политикът, който винаги е бил на най-голяма дистанция от медиите. И ако „Труд” е била медия, която е била малко по-напред и по-наблизо, това говори добре само за „Труд”.
Водещ: Има ли „опасни близости” според вас, не само в този случай, а по принцип, между медии и политици, между бизнес и медии? Преплетено ли е в такава степен, че да не може самата гилдия да докара един подобен разговор докрай?
Константин Вълков: Има опасна близост според мен по две направления. Първото е абсолютно безпрецедентното писмо, което атакува един журналист независимо по какъв повод. Как след това искате да има млади разследващи, как след това искате да има честна журналистика, която очевидно хората вече се страхуват? Но второто, далеч по-интересно нещо за мене е, че медиите, ние тук всъщност отгледахме това… някои биха го нарекли чудовище, този звяр или този особен тип субект още преди 10-15 години, когато започнаха един целенасочени материали за това как това е единственият човек, който може да опази етническия мир в държава, в която не е имало етнически сблъсък… Това е единственият, който… по-лошо е той да бъде в правителството, но още по-лошо е, ако не е в правителството. И една такава серия, канонада от неща, които го превърнаха в един статус-символ, който може да си позволи с един вид писмо или каквото и да е да казва нещо…
Водещ: Ще излезе, че медиите са виновни, че случват политиците?
Константин Вълков: Абсолютно го случват. Никой досега не си е задал за мен резонния въпрос, ами ако той всъщност не е това, за което се представя, ако той не е толкова умен, за колкото ние всички си мислим?
Галя Прокопиева: Значи журналистите да са доста посредствени, ако той не е това, за което се представя.
Константин Вълков: Защото всичките казват, че той мисли с 10 хода напред. Ами може би не е точно така.
Водещ: Какви са поуките, Галя, според вас от тази история? И за кого?
Галя Прокопиева: Поуките не знам. В журналистиката има един такъв вид сделка с източника. Всеки път, когато получаваш информация, жертваш нещо. Има и цена близостта до източника. Формулата на „Труд” от години е била винаги да е много добре политически информиран. Това го знаем всички и това има своята цена. Случаят сега по някакъв начин показва точно този въпрос. Всяка медия и всеки журналист избира между това доколко да има достъп и да бъде информиран, което е определено качество на журналистиката да знае и да бъде информирана, но и доколко да пази дистанция и да бъде свободен. Аз просто мисля, че в момента видяхме, че Валерия Велева, в добрия смисъл го казвам, е в сделка с Доган в момента, когато тя имаше единственото интервю в сарая след убийството. Помните миналата година. И това интервю определено имаше стойност. Всички тогава го четохме и научихме неща. Просто това е избор, който е направен и от време на време се получават такива дефекти. Сега, писмото на Доган е извън всякаква критика и допустимост разбира се.
Водещ: А всъщност стана дума за това, че то представлява своего рода и признание за практика, от която се интересува Наказателния кодекс обикновено.
Галя Прокопиева: Говорим за хонорара ли?
Водещ: Не само. И за самия хонорар, но и за това, което той намеква, че се случва, че се плаща.
Галя Прокопиева: Това не знам наистина, в смисъл политиците, всеки е склонен да злоупотребява в такива ситуации, и лично към нас… аз съм получавала също някакви такива, разбира се не толкова…
Водещ: Предложения?
Галя Прокопиева: Не, кореспонденции, в които… след всяка по-остра публикация веднага се започват, това е поръчково. Хората твърде много смятат, че журналистите са поръчкови. Повече, отколкото те всъщност са. Тук вече проблемът е разбира се за журналиста по някакъв начин да се защити след такова писмо.
Георги Лозанов: Хората смятат, че журналистите са поръчкови, защото в много отношение оставят това впечатление, особено когато, независимо къде, в предишния мандат например, сега това са така да се каже осколки, останали последствия вече, които се движат на базата на тази близост между журналистиката и властта. Аз, независимо, че при нас това се е превърнало в норма, не смятам, че е допустимо в изпълнението на журналистическата професия да стои някаква близост със субекта, за който пишеш. Смятам, че това е конфликт на интереси, който при нас е нормализиран и това е един от белезите на целия провинциализъм на публичния ни живот. Тази… какво да кажа, топла, почти битова среда, одомашнена, в която всеки познава всеки, и така да се каже, абе какво толкова ще говорим, сяно, дай да се разберем. И стои зад всяка публикация дори, стои някъде един частен разговор, който не личи много в публикацията. Това нещо според мен е голям дефект. Не съм никак сигурен, че това писмо ще почне да ни вади от този дефект. Но съм сигурен, че това… за да може да се модернизира, да стане съвремие на българската журналистика, това ще трябва да се разпада така или иначе, трябва да се нарича конфликт на интереси. Както е абсолютен конфликт на интереси хонорарът, който е взел Доган, няма никакво съмнение, така е конфликт на интереси този тип вътрешна близост между журналистиката и обекта на нейните публикации, на нейните разследвания. Аз дори в този смисъл съм се изказвал многократно, макар че това е световна практика, срещу ресорната журналистика. Казвам, че журналистът трябва да е един „просветен лъик”, в хубавия смисъл на думата, който да може да влиза в различни зони, да влиза от името на читателите и слушателите, защитавайки слушателите…
Водещ: Да, има една такава роля на
Никола Кицевски: Аз вече малко не съм съгласен, защото журналистът трябва да е професионалист и да си познава наистина ресора, да познава хората. Въпросът е къде минава тънката граница.
Константин Вълков: Истината е, че вече цяла седмица, или няколко дни, вместо да говорим и пишем за този милион и половина, ние говорим и пишем за това писмо. Представете си какво би станало сега, и си спомним, когато Барак Обама реши да забрани „Фокс нюз” за достъп до Белия дом. Всички други медии се обединиха и казаха, че ние също няма да отидем, ако „Фокс нюз” не влезе. Защо примерно ние не експериментираме един месец да не пишем за ДПС, един месец то да не съществува?
Водещ: То ДПС така се беше затворило и капсулирали, поне докато беше на власт, че…
Георги Лозанов: Не, не, Косьо е прав, аз съм сигурен, че Доган чрез целия този сюжет иска да се самовъзпроизведе като силен политик в новата политическа ситуация, в която неговото положение беше доста…
Водещ: Той излиза силен от тази история?
Георги Лозанов: Да, той излиза силен по следния начин. Това е неговият… какво да кажа, номер. Той прави нещо, което се смята за недопустимо, или казва нещо, което дотук се е смятало за недопустимо, нищо не му се случва и от това, така да се каже, неговата сила се възпроизвежда.
Константин Вълков: аз продължавам да… че той е човекът, който мисли 10 хода напред, който налага политическото говорене…
Галя Прокопиева: Аз това щях да кажа между другото, че това са абсолютно две различни теми. Хонорарът, който е получил Доган е един огромен скандал, но и писмото вече създава друга тема. И аз не смятам, че е вредно, че едното, да кажем, избива другото. Не, те са два паралелни сюжета и ние трябва да си говорим и за другото. Доколкото разбрах, днес етичната комисия има намерение да се събира по случая.
Водещ: Така ли, това не го знаех? Етичната комисия към печатните медии?
Галя Прокопиева: Точно така, да. И това, което бих призовала всъщност, е разговорът там да бъде публичен. Защото ако има стойност нещо сега за качеството на журналистиката, то е тези разговори да бъдат публични. А не да излизаме с някакви декларации в защита, за, против, без да е изговорено, без да има аргументи докъде стига добрата практика в журналистиката и къде свършва тя.
Никола Кицевски: Аз мисля, че всичко, което се случи от излизането… от 21 март, когато излезе новината за хидрохонорара на Доган, през писмото до днес, е пример за добра практика специално на в. „Труд”. Нещата за това дали има близост или няма си личи от публикацията. Прочетете статията на Валерия Велева, за да разберете дали човек, който влиза в някакви отношения може да бъде обективен или не, защото тази статия е жестоко обективна и точно тя е предизвикала…
Водещ: Много остра, много силна е тази статия, обаче отговорът, който даде „Труд” имаше очаквания да е много по-остър.
Никола Кицевски: Остър към кого?
Водещ: Към Доган след писмото. Има такова чувство.
Никола Кицевски: Ами вижте, в крайна сметка ние трябва да сме премерени. Не можем да бъдем такива, каквито би искал да бъдем може би Доган с това писмо. Впрочем аз това писмо го оценявам като един доста слаб текст.
Галя Прокопиева: Е, тук вече няма нужда да влизаме пак в лични отношения. То това е и част от проблема. Твърде в лични отношения влизаме с политиците, твърде много, дори самият анализ, ако щете по принцип, има едни разсъждения сега за неговите нагласи, пък какво си помислил, пък какво е искал да стане. Случаят с хонорара е толкова ясен, той даже няма нужда от такъв тип коментиране, за мислите и чувствата на Доган… и това за мене е въпросът сега, че не би следвало да се влиза в лична война с Доган, само защото той си е позволил да напише писмо на журналистката или на „Труд”. Поне аз така смятам. Това не би трябвало да (…) някаква принципна позиция на медията и на медиите.
Константин Вълков: Аз дори се питам вече не ви ли стана скучно това слушане на тези низки страсти, на влизане толкова в личното? На мен това е ужасно скучно.
Водещ: Става въпрос за порочни практики, за това. Поставя…
Галя Прокопиева: Не, това е повърхностност на журналистиката. Тук има толкова много неща, които трябва да бъдат анализирани…
Георги Лозанов: Писмото е безвкусно по начина, по който то обсъжда Валерия Велева. Няма никакво съмнение в начина, по който се опитва да я оглежда. Даже, понеже ние с него сме колеги от университета, учихме философия с медии… Става ми малко така, даже тъжно за това, че един човек, който е влязъл в това високо знание, смея да кажа, по този начин използва езика и категориите и толкова разпаднато… Но не е това проблемът. Проблемите са два. Първо, отклонението несъмнено на дебата, защото ние казваме, че трябва да се водят и двата, но ето, в момента общо взето минаваме към втория дебат, което е самата дирижирана в публичността линия от Доган. И второто е възможното самопризнание, което се съдържа в това писмо от политик…
Водещ: Самопризнание за?
Георги Лозанов: За това, че политици купуват журналисти. Това трябва да се изчисти. То разбира се е много между другото казано, много завоалирано и така. И затова аз ценя намерението на Валерия Велева да съди Доган…
Водещ: Аз това исках да попитам дали от правна гледна точка…
Георги Лозанов: От правна гл.т. няма никакво съмнение, независимо че той не я нарича Валерия Велева, че става дума за нея. Това може да се докаже съвсем ясно в съда. И това трябва да бъде един шумен и важен процес, в който преди всичко Доган да изясни какво значи това, че той плащал ли е на журналисти, на кои журналисти е плащал. От този процес на територията именно на съда… Защото тук разговорът действително варива в едни експертно-морализаторски…
Водещ: Прокуратурата има ли според вас възможност да реагира или…
Георги Лозанов: Нека да се разследва това Доган на кого е плащал.
Никола Кицевски: Аз не смятам, че ще се заеме прокуратурата с това нещо. Впрочем то има няколко абсолютно законни начина да се плаща. Първият е разбира се когато си наеме PR агенция, която вече движи нещата. Вторият е просто като си купиш медии. Ако купиш цялата медия, ти плащаш на всички журналисти и това е абсолютно законно.
Георги Лозанов: Аз не казвам, че ще се окаже, че Доган е нарушавал закона. Аз казвам, че това е много важен разговор са гилдията, който през процеса на Валерия Велева, която трябва да си изчисти името през съд… Впрочем върху нея пада доста сериозно обвинение, независимо как сега го тълкуваме. Така или иначе в съзнанието на читателя остава подозрение, че има скрита връзка.
Константин Вълков: Обаче остава в съзнанието на читателя и слушателя точно това подозрение, че всички медии са подкупни. Затова аз си мисля, не е ли по-добре без процес, просто да бъде убито с мълчание всичко това. Аз наистина не бих продължавал да се занимавам по какъвто и да е начин…
Водещ: Не, ама ще увиснат съмненията във въздуха с огромна тежест. Трябва ли да има такъв шумен процес, в който…
Галя Прокопиева: Не дай боже аз някога да съм на нейното място, но това е единственият начин според мен от ситуацията в момента да се излезе.
Никола Кицевски: Аз не мисля, че нещо може да бъде убито с мълчани, особено у нас. И не бива да се мълчи. Впрочем ние забравяме, че днес Ахмед Доган има рожден ден, той става на 56 години…
Георги Лозанов: Нашият разговор е добър подарък, още повече, че той очевидно го е търсил.
Водещ: За рождения ден?
Георги Лозанов: Не, в обществото да има шум по този начин около него.
Водещ: Очакването за този случай, той точка ли е на нещо или отваря нов абзац?
Галя Прокопиева: Ако се върнем на хонорара, който по същество си е някакъв подход…
Водещ: Тук няма точка?
Галя Прокопиева: Ами не би трябвало да има точка. Мисля, че започва цял голям абзац.
Георги Лозанов: Нито си заслужава да има точка, независимо че по този начин започва разговора за медиите. Аз разбирам на Косьо, така да се каже, аристократичния възглед с мълчание да решим въпроса, но в публичността трябва да се дебатира и ако самите медии, тяхното поведение влезе по-надълбоко в дневния ред на медиите, това ще е полезно за тях във всички случаи.
Никола Кицевски: Аз искам да кажа две думи на Валерия Велева по този повод, а именно, че за първи път излиза нещо черно на бяло за тезата на Доган за обръчите от фирми, и то показва благоразположението на Доган към един проект и към една фирма. И оттук трябва вече да се тръгне и да се върви не само по повод на Доган и ДПС, а по повод на политиците и на тяхното благоразположение, обръчите и т.н.
Водещ: Много ви благодаря! 

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2010-03-29 

Г-н Вапцаров, последните години успешно се изявявате като продуцент, но все пак екранът не ви ли липсва?

Ако има нещо, което ми липсва, това е публиката. Хората. Екранът е средство да достигнеш до тях. Той сам по себе си не ми липсва. Не страдам от болестта “телевизионен нарцисизъм”.

А мислите ли, че шоу “Невада” днес липсва на зрителите и има ли, според вас, аналог сред настоящите предавания?

Не мисля, че “Невада” би липсвала на някого. Успехът й се криеше в това, че тогава беше нещо ново и оригинално. “Невада” беше интересна с емоцията от сцената и големите награди. Днес наградите са още по-големи, но емоции липсват. Всичко е дежурно и скучно, като на събрание. Телевизията се напълни с активисти, а не с професионалисти. В това отношение все повече започва да прилича на Ленински комсомол. Все едно кой го прави, важно е да е от “наште”.

Какво мислите за тв продукцията, която медиите бълват – кое ни е в повече и какво ни липсва?

На мен ми е в повече липсата на вкус. Липсва ми елегантност и тънък хумор. Всичко е брутално, пресилено, преиграно и агресивно. Нагледахме се на какви ли не опити, кой ли не се опита, в това число и Азис, а нямаме нито един смешен сериал, нито едно истински забавно предаване, нито едно истински интелигентно шоу, нито един хубав телевизионен филм, театър или детско филмче, направени през последните 20 години. Аз лично да си призная нямам нито един любим телевизионен водещ. От класата на тези, които сме гледали по руската телевизия да речем. Тук разполагаме с царе на кича, в оплюването, в простотиите, в клюките и интригите, в пошлотиите и най-вече в маймунджилъците и чалга хумора. В телевизията редовно задавам въпроса: “Кои са лицата ви? Кой е отборът на водещите, които се очаква да бъдат любими и обичани от публиката?” Отговор няма. Задавал съм години наред този въпрос и на хора по улицата: “Имаш ли любим водещ?” Почват да викат “Амиии…”, да вдигат рамене и да мънкат. Много сме далече от света. Телевизиите са се капсулирали и дори и не забелязват, че никой вече не ги гледа. Поколението на 15-17 годишните въобще не гледат телевизия. Синът ми е във втори клас. Там темата телевизия и предавания е напълно непозната. Просто тези, които превзеха ефира, отвратиха хората напълно от това.

И все пак имате ли планове за авторско предаване?

Имам идеи. Години наред съм предлагал какви ли не. Сериали, игри, с милиони, без милиони и какво ли не. И не, и не. Тук е така, за едни може, за други не. Честно казано, на този етап съм отписал телевизията. Не храня особено големи надежди. Смятам, че истинските неща са добри, когато човек засее една малка семка и с много поливане и любов тя израсне голямо и стройно дърво, което да радва с вкусните си плодове. Лошото е, че тук каквото и дърво да отгледаш, все ще дойде групичка активисти и ще го отрежат из корен. Според мен днес липсват личности. Такива като Теди Москов и Сашо Морфов. Те нямат място в България. Аз, например, се разбирам от половин дума с хора навън. Но така или иначе животът ми е ситуиран тук и се опитвам да оцелявам у нас.

Оригинална публикация

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2010-03-29

Миглена Чакракчиева ще се завърне на екран, Къци Вапцаров е разочарован

Наричат ги “старите муцуни”, защото това са тв лицата, с които се идентифицира родният ефир в ранните години на прехода. Тя с предаването “Искрено и лично”, просъществувало повече от 7 години в bTV, а той с шоу “Невада” и после с играта “Риск печели, риск губи”. След дълги и успешни тв изяви двамата слязоха от екран, но зрителите не са ги забравили. “Всеки ден” реши да разбере с какво се занимават в момента и имат ли планове за завръщане в телевизията.
Миглена Чакракчиева призна, без да се замисли, че има проект, върху който работи и предаването естествено ще бъде от типа “Искрено и лично”. Дала си е и срок за реализирането му – 1 ноември тази година. “Няма смисъл да сменям концепцията, щом като е печаливша и това с времето съм го доказала”, обясни тя.
Според нея запазената й марка все още е без аналог в българския ефир, защото правенето на подобно всекидневно шоу е по-трудно, отколкото изглежда. “Но аз не се отказвам, защото като ме срещнат непознати хора, въпреки че си теглил майната на телевизионната си дейност, и ти кажат, че имат нужда от предаването, то друго не ми остава. Всъщност, аз също имам нужда от човешки работи и това ми дава стимул”, допълни още тв водещата.
Категорична е обаче, че не е станала жертва на т.нар. “ телевизионна болест”. “От това, че ме дават често по телевизията, нищо чак толкова не произтича. Аз винаги съм се опитвала да не забравям, че съм с единия крак навън, защото телевизията не може да бъде живот. При мен не е така, но разбирам, че всяко работно място си има своите болести”, откровеничи Чакракчиева.
Къци Вапцаров също призна, че никога не се е обричал на тв воденето и затова то сега не му липсва. “Ако има нещо, което ми липсва, това е публиката. Хората. Екранът е средство да достигнеш до тях. Той сам по себе си не ми липсва. Не страдам от болестта “телевизионен нарцисизъм”, сподели Къци пред “Всеки ден” и разказа как няколко пъти е предлагал на различни телевизии свои концепции за игри и шоу програми и навсяъде са му отказвали. “Тук е така, за едни може, за други не. Честно казано, на този етап съм отписал телевизията. Не храня особено големи надежди”, каза още известното тв лице и не скри разочарованието си от това, което се случва по екраните. Той дори пророкува, че скоро интересът към аудио-визуалните медии съвсем ще отшуми, затова и се е захванал с друг бизнес – направил е частна детска градина.
От водещите категория “тежка артилерия” зрителите няма как да не страдат по Иван Гарелов. Преди време екслицето на “Панорама” сподели пред “Всеки ден”, че би направил авторско предаване в БНТ, но само като външна продукция. “Искам да съм независим, защото за толкова години като щатен служител на медията се нагледах на бюрокрация”, откровено си призна Гарелов, който в последно време се е посветил на Пиара.

Оригинална публикация

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 2010-03-29

Екипът на в. "Пари" ще поднася всяка минута най-важната бизнес информация на читателите си, като следва най-новите тенденции в уебтехнологиите

Промените

На първо място сред промените е подобрената визия на сайта. Повече снимки и графики са най-малкото, което можем да направим, за да улесним читателите си при поднасянето на информацията, необходима за бизнеса и личните им финанси и инвестиции.
Информацията за движението на водещите индекси на Българската фондова борса, както и най-популярните валути вече се вижда в удобен графичен вид още със зареждането на pari.bg. Ако все пак искате още по-задълбочена информация за случващото се на родния капиталов пазар, то вашето място са секциите Инвеститор и Пазари.
Не може да че споменем, че целият екип на в. "Пари" се включва активно в списването
и на сайта, което означава повече и съответно по-качествени информации за вас, нашите читатели. Самите те ще бъдат ясно структурирани в съответните тематични рубрики като Недвижими имоти, Свят, Технологии и т.н.

Вестникът

Освен промени по сайта решихме да предоставим и самия вестник в удобен за четене онлайн вариант. Абонатите ни вече могат да следят и хартиеното издание, което е налично както във Flash, така и PDF формат. Всъщност всеки може да опита напълно безплатно новия уебпривкус на в. "Пари" само срещу регистрация на pari.bg. Срещу нея получавате безплатно 14-дневен абонамент за онлайн изданието ни, достъпно от всяка точка на света и от всеки компютър.

Блогове

Едно от свежите нововъведения в сайта са блоговете на журналистите от в. "Пари". Повечето от нас ще представят своята гледна точка по събитията от България и света на blog. pari.bg. Паралелно с мненията на авторите от в. "Пари" ще можете да следите и коментари на водещи имена от света на бизнеса и финансите.
И не на последно място – за читателите ни, чийто роден език не е българският, сме предвидили и секция с английски новини, която също се ъпдейтва в реално време.
Всичко това можете да намерите на pari.bg. Приятно четене!

***

Анкета

Харесва ли ви новата визия на в. "Пари" в интернет?
Споделете вашето мнение на pari.bg. Пак там се надяваме да получаваме гледната точка на вас – читателите ни – по различни проблеми, касаещи бизнеса или инвестициите ви. Разчитаме на вашите мнения от първо лице, единствено число, които после да използваме в материалите си.
***
Последни новини
Всеки ден и дори всеки час екипът на в. "Пари" ще ви поднася най-важната информация, свързана с бизнеса ви онлайн. Най-важните според редакторите ни информации ще бъдат изнесени на по-предни позиции и илюстрирани по подходящ начин, за да може читателите ни да не губят излишно време в търсене на информацията, която им трябва.
***
Вестникът
Ако искате да четете в. "Пари", но не ви се Занимава с хартия – няма проблем. В. "Пари" вече е онлайн във Flash и PDF формат, а ако не сте наши абонати – тествайте удобствата на онлайн изданието ни безплатно за 14 дни!
***
Блогове
Едно от нововъведенията в сайта ни са блоговете на журналистите на в. "Пари". На blog.pari.bg можете да следите най-актуалните събития, пречупени през призмата на авторите на вестника.
Филипа Радионова
Много важно данъците

Стр. 24