в. Дневник | Драгомир ИВАНОВ | 2010-03-02

Представете си, че случайно откриете в интернет не особено красива ваша снимка, която приятел, без да ви пита, е качил в една от социалните мрежи. Вероятно ще му се обадите и ще го помолите да я свали. Със сигурност се е случвало на мнозина, както се е случвало и да се подразните от безсмислени и понякога твърде демонстративно интимни съобщения в същите онлайн платформи. "Мисли", "спи", "прави секс" или други юношески трепети всекидневно се появяват в милионен тираж.
В социалните мрежи, станали неотменима част от всекидневието на милиони хора, се приема за желателно, дори в някаква степен задължително да споделяш и разкриваш пред другите всякакви неща. Колко лековерно и глупаво може да е показват трима холандци, създатели на сайта PleaseRobMe (в превод – моля, ограби ме). Те наслагват два информационни потока – он-лайн играта Foursquare и портала за кратки текстови съобщения Twitter. Играчите във Foursquare са реални жители на реални населени места, които виртуално развиват и доразработват града си. А немалко от тях използват и Twitter, за да съобщят къде се намират в момента. Постинги като "Очаквам да се кача на самолета", "Купонясвам с приятели, връщам се утре" или "Горката ми котка, дано не умре от глад" могат да окажат безценна услуга за потенциални обирджии.
Създателите на PleaseRobMe, разбира се, не си поставят за цел да ги подпомагат, а да бият тревога. Един от тях – Бой ван Амстел, обясни пред Би Би Си: "Доскоро будеше подозрение, ако някой посочи в интернет пълното си име. Днес хилядократно сме прекрачили този момент." В ерата на глобалните комуникации събирането на лична информация в интернет не е трудно, нито е задача за висши програмисти. Всички потребители на Facebook, които надминават 350 милиона и всекидневно пускат по над 55 млн. съобщения, волно или неволно издават детайли от личен характер – рождена дата, семеен статус, професия, къде живее и т.н. Мнозина качват снимки на автомобила си, къщата, градината, задния вход, дори телевизора, което също би било от полза за престъпниците. С помощта на Google Maps пък те ще са в състояние да опознаят вашия жилищен район и да проучат пътищата за бягство. А гордият потребител на Twitter, разтръбил на всеослушание, че ще лети надалеч, може дори да е активирал автоматичен отговор на своята електронна поща, която да съобщава всекиму, че го няма, да речем, до 15 март. Малко вероятно е обаче предупреждението на холандските ентусиасти да бъде чуто. Ексхибиционизмът в мрежата отдавна се е превърнал в стандарт и не го ли практикуваш, губиш от социалния си статус. Спести ли истинската си идентичност във Facebook&Co, човек често може да получи упрека, че едва ли не затруднява работата на мрежата, а поведението му е неадекватно. "Ако има нещо, за което не е желателно светът да узнава, значи не трябва да се прави", беше казал преди време шефът на Google Ерик Шмид и тази му сентенция точно изразява арогантните принципи на дигиталното общуване Ако до средата на 90-те години социалните мрежи бяха преди всичко затворени общности, в които индивидите се криеха зад псевдоними, сега са необятни публични пространства, в които милиони хора се чувстват удобно да общуват с истинската си самоличност. "Най-голямото постижение на социалните мрежи е, че вкара човешкия елемент в място, което някога беше студено и технологично", отбелязва пред сп. "Икономист" Чарлин Ли от консултантската компания Altimeter Group. Но срещу подобен оптимизъм се изправят опасенията на критиците, според които онлайн платформите повече способстват за обезличаване и симулация на обществен живот, отколкото за очовечаване.
Натоварени с огромни очаквания, Facebook&Co не са отговорили на няколко въпроса, най-същественият от които е как ще опазят личните данни на милионите си ползватели. Акумулираните огромни информационни пакети без съмнение будят апетита на търговски и маркетингови компании, а залозите ще се вдигат все по-нагоре. В последните месеци привърженици на социалните мрежи предупреждават, че се разработват корпоративни версии на Twitter и другите мрежи, които биха донесли огромни печалби за инвеститорите. От друга страна, заради "висенето" в мрежите все по-напред излиза и проблемът с ефективността на работното място. Не всички мениджъри гледат с добро око на поредния нов сайт, в който служителят може да прекара часове от деня. "Икономист" цитира например проведено миналата година проучване сред 1400 директори за информационните технологии, според което само една трета от тях са предоставили на служителите си пълен достъп до Facebook и Twitter. Мениджърите говорят за опасността от преход към social notworking (игра на думи с networking), породена от почти наркотичната он-лайн зависимост. Освен всичко друго мрежите засилват и риска от изтичане на чувствителна вътрешна информация. Висящ остава и въпросът за етиката в интернет
Възрожденските опити на първите онлайн общности сами да регулират етичните норми (netiquette) се провалиха с гръм и трясък, а днес дори и споменаването на думите "контрол" и "норми" вдигат накрак хор от крайни либерали и правозащитници. Последните години родиха един от най-драматичните феномени на саморегулацията – кибермобинг, или тормоза над съученици в интернет. И макар че в България все още не е осъзнат напълно, проблемът вече е налице – с примери като снимано в междучасието порно и после качено в интернет.
В други държави дискусията върви с пълна пара. Миналата година обществото в САЩ се раздели на две заради случая с 13-годишната Мегън, която се самоуби след продължителен тормоз от съучениците й в мрежата. През декември казусът се задълбочи още повече, след като съд в Лос Анджелис отсъди в полза на девойка, която подаде жалба срещу решението на нейното училище да я накаже, защото е обиждала своя съученичка в YouTubе. И отговорът на въпроса право на колко лошо поведение можем да имаме онлайн става все по-труден.
Парадоксът във всичко това е, че се случва на фона на все по-остра гражданска чувствителност към различни посегателства от "държавата". Масово по света, включително и в България, се протестира срещу опитите на правоохранителни органи и служби да следят електронната комуникация. И също толкова масово е "само-разголването" в интернет, причините за което със сигурност са в учебниците по психология.
Без съмнение всеки има право да избира да се включва или не в дадена социална мрежа. Но това не отменя въпроса дали всъщност те сближават хората и доколко. А на аналоговия въпрос – колко са хората, с които можеш да споделиш тайните си, едва ли някой човек със здрав разум би отговорил с четирицифрено число.

Стр. 6

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 2010-03-02 

Електронното правителство на България е един от най-протаканите и най-спорни проекти на държавната администрация. Може би единствено строежите на магистрали изпреварват по мудност, сложност и съмнения за корупция. Дигитализирането на администрацията трябва да направи достъпна държавната администрация за всеки. Всеки с достъп до интернет. Проектът за това обаче е скъп – според различни източници между 200 и 250 млн. лв. Срещу които реален резултат на практика няма. Всъщност в момента има един портал egov.bg, в който има само 14 действащи (при това в тестов вариант) услуги. До края на март те трябва да станат около 30, а до края на годината -100. Всичко това за 10 години. Прилича на магистрала Тракия, нали?

Дали обаче е необходимо

да се изливат купища пари в проекти с дълги наименования, а средствата да се управляват от агенции и министерства със сложни и дълги абревиатури? Може би. Всичките усилия на тези чиновници обаче бяха направени на пух и прах от един сайт – Twitter – и един министър – външния Николай Младенов. Примерът е пресен – земетресението в Чили, където живеят над 120 българи. А Младенов не спря да ъпдейтва профила си в Twitter цял уикенд, публикувайки актуалната обстановка около сънародниците ни в
латиноамериканската държава. А те бяха ретуитвани и ретуитвани, и дори използвани от медиите като официален източник на информация. При това безплатно! Е, може би Младенов е платил някой и друг лев за интернет трафик през мобилния си телефон в зависимост от тарифния план, който използва.
Важното е друго – манталитетът на задклавиатурното устройство, в случая министър. Той намери как да уведоми възможно най-много граждани за дадена ситуация, при това през интернет и през безплатна платформа. А тоновете хардуер за електронното правителство на практика събират прах някъде, без да се използват по предназначение. Дали пък правителството да не си направи един свой собствен Twitter, и без това платформата на сайта може да се модифицира свободно и да се използва за подобни цели?

Например govtwit.bg?

Може би така ще събудим интереса на държавния чиновник към използването на интернет за полезни цели. А може да се катализира и изграждането на електронното правителство, прощавайте, управление на България, което засега пак е само на хартия. Пак прощавайте – на PDF файл. Поне това е стъпка напред – използва се електронен формат, на който се разписва концепцията за развитието на електронното управление.
Създаването на подобен "проект" ще има една положителна страна – така органите на реда лесно ще следят кой, какво и как в интернет, без да им се налага да си правят пасивни интерфейси при интернет доставчиците.
Уви, това май са само смели мечти, които няма да видят бял свят. За нас, гражданите, които не обичат и не искат да губят време в редене по опашки, остава да чакаме и да се надяваме този път egov. bg да заработи, макар и лека-полека, и да видим реален ефект от парите, изхарчени за електронно управление досега.

@ е символ за отговор към потребител в Twitter.

Стр. 3

в. Пари | 2010-03-02 

Да си част от правителството в XXI век означава да използваш съвременни методи в комуникацията с избирателите си

Да си министър не е лесно. Особено когато от теб и министерството ти се очаква да имаш навременна информация за малко над 120 българи, които живеят в Чили. А след земетресенията в събота там нямаше много работещи телефони, през които сънародниците ни да уведомят близките си, че са живи и здрави, въпреки 8.8 по Рихтер, което разлюля страната. Имаше обаче министър на външните работи с будно съзнание, който през целия уикенд не спря да ъпдейтва профила си в микроблогинг услугата Twitter. Със скромните 140 знака, които предоставя сайтът, Николай Младенов успя да покрие случващото се със сънародниците ни в Чили и посолството в страната, което на практика превърна пресцентъра му в излишен, спести доста средства и не на последно място – държеше хората информирани.

Технологии

Действията на министъра са просто един простичък пример за това как може да
се използват интелигентно новите технологии. И да, Twitter има много минуси, но и един голям плюс – достъпен е за целокупния български народ. И въпреки че не се радва на толкова огромна популярност у нас като Facebook, в мрежата има около 100 хил. българи (според статистика на Google AdPlanner за септември 2009 п). Те, както и още над 60 млн. други потребители на услугата, не спряха да бълват информация за случващото се в Чили през уикенда. Подобна беше ситуацията след земетресението в Хаити и протестите в Иран преди година. И още много други, далеч по-приятни събития.

Конкуренция

Българският външен министър обаче не е пионер политик в Twitter. Защото микроблогинг услугата отдавна се ползва в САЩ и Западна Европа от политиците като средство за разпространяване на вижданията им по различни теми. Безспорно най-известната фигура от политическия елит, която
разполага със собствена страница в Twitter, е американският президент Барак Обама. По време на предизборната му кампания в края на 2008 г. профилът му бълваше най-различни съобщения. След избирането му за държавен глава Twitter.com/barackobama беше позанемарен, а вчера в профила на американския президент се четяха поздравления за американските олимпийци, участвали на игрите във Ванкувър. Послание, което е било видяно от над 3.3 млн. последователи на Обама в социалната мрежа. Междувременно на twitter.com/politicians може да бъдат следени всички американски политици, които използват услугата, за да споделят свои мисли. А те не са малко.

Против

Както всяка монета, така и използването на Twitter има своята тъмна страна. Така например през уикенда група британски политици бяха използвани за разпространяването на спам съобщения, без естествено да имат и грам идея, че това се случва. Сред тях беше дори енергийният министър на страната Ед Милбранд, който впоследствие се извини на последователите си.
Друг недостатък на подобни социални мрежи за политиците е фактът, че Twitter е инструмент и за обратна връзка. Тоест очаква се, че потребителите могат да получават отговори на въпроси, които задават директно на министри, политици и дори на приятелите си. Въпроси, на които не е лошо да се отговаря.
Според социолога от Алфа Рисърч Боряна Димитрова използването на подобни платформи за разпространение на съдържание е хубаво, защото дава възможност да стигне до по-широка мрежа от хора. Това обаче не бива да компенсира официалните канали за разпространение на информация, коментира тя. И все пак, ако се търси публичност на определена тема, блоговете и Twitter са повече от подходящи, смята Димитрова.

Забавяне

Българите изостават

 - Българските политици не са сред най-активните блогъри или ползватели на Twitter.
 - От правителството например само финансовият министър Симеон Дянков (simeondjankov.com) и колегата му от външното ведомство Николай Младенов (mladenov.org) притежават блогове.
 - Дянков обаче разчита предимно на пресцентъра си и поства в блога си съобщения, които пиарите на министерството му са качили и на minfin.bg.
 - От министрите единствено Николай Младенов притежава официален профил в Twitter (twitter.com/ nmladenov).
 - Колегите му Бойко Борисов, Симеон Дянков и външния ексминистър имат фалшиви профили в мрежата.
 - Понятието блог навлезе широко в българската политика при кметските избори през 2007г., когато кандидатът на СДС и ДСБ Мартин Заимов използва интернет като активна платформа за комуникация с избирателите си.
 - Впоследствие немалка част от предходното правителство обяви, че разполага със собствен онлайн дневник. Един от тях, на Ивайло Калфин, беше "осветен" от едно от култовите имена в интернет – създателя на Flickr Джоичи Ито, който тогава беше в България.
 - Последният пост на kalfin.eu е от 7 юли 2009 г. – малко преди парламентарните избори.

Стр. 24

в. Сега | 2010-03-02 

Интернет е третият най-популярен източник за новини за американците. 78% от 2259 души, участвали в проучването на Pew Research Center, заявили, че получават новини от местна телевизия. 73% се доверяват на националните. 61% четат новини он-лайн срещу 54%, които
слушат радио, и 50%, които четат вестници. 92% от хората ползват информация, получена от различни медии, като половината от тях използват 4 до 6 метода за достъп до информация. 57% се задоволяват с информацията от 2 до 5 сайта. 33% от притежаващите мобилни телефони получават новини и по тях. "Информираността за новините вече се получава "по всяко време, навсякъде, с всяко устройство за тези, които искат да бъдат информирани", смята Кристен Пурсел, по-мощник-управител по изследванията в Pew Research Center.

Стр. 16

БНТ, Денят започва | 2010-03-02 

Водещ: Сега добро утро на Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Добре дошли.
Веселин Божков: Добре заварили.
Водещ: Нещо като право на отговор и възможност да ви попитаме и други неща. Вчера в нашето студио доста скандално прозвучаха думите на журналистката Илияна Беновска, тя беше наш събеседник, мениджър на радио К 2, което от години си има проблеми с вас директно. Тя каза, че сте й поискал в един коридор доста познат, сградата на Централна поща, 300 хиляди евро рушвет, за да пуснете в ефир нейното радио, което представлява и да спрете пиратско радио, които излъчваше на същата честота, даже по едно време се излъчваха едновременно в продължение на часове двете радиа. Ще я съдите ли за клевета, ако твърдите, че това не е вярно и кога?
Веселин Божков: Нека да сложим веднъж завинаги край на това активно мероприятие, не ви ли се струва, че периодично, през шест месеца, някакъв вълшебник от ръкава си изважда една дама, аз я наричам дама с особено поведение, които са от сектора знаят какво имам предвид.
Водещ: Кое е особеното в поведението?
Веселин Божков: Всеки момент аз очаквам следващия път тя да намеси в целия този казус може би Силвио Берлускони, може би президента Саркози, защото всеки ден тя излиза с различни версии, когато е удобно. Въпросът е друг, въпросът е, има ли такова нещо и защо се появява периодично?
Водещ: Има ли, да изчистим първо с този рушвет, искал ли сте го?
Веселин Божков: Не, никога…
Водещ: И даже 200 хиляди били малко (…) 300 хиляди били достатъчни, беше преразказът на ваши реплики.
Веселин Божков: Това звучи несериозно. И второ, ако има такова нещо, нали сами разбирате, че аз няма да съм тук и да говоря срещу вас. Въпросът е друг, въпросът е, че в нашия сектор, ако говорим сериозно, седят изключително големи икономически интереси, изключително големи корпоративни интереси и когато регулаторът, провеждайки европейска регулаторна политика, защитава определени интереси, стреми се да има ефективна конкуренция на пазара, стреми се българският потребител да получава определено количество и качество на услугите. Тогава има сили…
Водещ: Кои са тези сили, вие твърдите, че тя е инструмент на тези сили?
Веселин Божков: Абсолютно.
Водещ: Кои са тези сили?
Веселин Божков: Второ, всичко това, което трябва е, информирани са компетентните органи за…
Водещ: Само да уточним, кои са тези сили, които я използват, за да, тя клевети ли ви първо?
Веселин Божков: Абсолютно.
Водещ: Ще заведете ли дело за клевета?
Веселин Божков: Ще заведем дело в момента, когато се изчистят и наяве излязат…
Водещ: Кои са тези сили?
Веселин Божков: Аз ще кажа нещо друго.
Водещ: Да?
Веселин Божков: Първо, за да се изчистят нещата, защо не попитате примерно сегашният председател на ДАНС Цветлин Йовчев? Има сигнал там, има доклад, тук се казват някакви непроверени неща, хвърлят се в ей така в пространството.
Водещ: Тя разказа, че след като са били поискани…
Веселин Божков: Не, аз не искам разговора, аз няма да се пусна на нивото…
Водещ: … че има изтичане на информация е че сте цитирали текстове на НК в мига, в който е трябвало да има предаване на пари и даже призова…
Веселин Божков: Не, от едно такова предаване каквото е като днес, аз просто казах, че за мое щастие в момента, когато имаше телефонен разговор, защото аз нея не съм я и виждал даже визуално за това, което става дума и в моя кабинет се намираха сегашни двама членове на комисията и един директор на дирекция, и те станаха свидетели на това нещо. Аз съм уведомил ресорния ни офицер на ДАНС…
Водещ: А какво стана?
Веселин Божков: … и така нататък. Така че, моля ви, дайте да говорим, да поставим въпроса от друга страна. Кои са заинтересовани, с какви действия комисията успява и предизвиква..
Водещ: Тези хора, които са присъствали, могат да потвърдят какво?
Веселин Божков: Могат да потвърдят и реакцията, могат потвърдят и факта, че аз казах, че „госпожа Беновска, ако вие повдигате или повтаряте, или поставяте въпрос с такъв характер, аз ще уведомя веднага компетентните органи”. И веднага го направих.
Водещ: Тоест, само да оправим микрофона, тоест е имало намек така ли?
Веселин Божков: Имало е намек, да.
Водещ: За какво?
Веселин Божков: За нещо, което, да се довърши някакъв разговор и тъй нататък. Казах й, ако имате такива намеци…
Водещ: Намек за какво?
Веселин Божков: Сигурно, за да ми се даде нещо. И има хора, които са свидетели там, които бяха и знаят аз какво съм реагирал. Но за това…
Водещ: Добре, кои са тези сили според вас, след като става дума за организирана акция срещу полезни, по думите ви, действия на комисията?
Веселин Божков: Да, вижте до, края на 2007 година в нашия телекомуникационен сектор не се свършваха много неща, не се случваше това, което се случваше в Европа. Ето защо ЕК предприе „нифриджмът процедура”.
Водещ: Да, дайте конкретно кое се промени?
Веселин Божков: Промени се преди всичко, в момента ЕК настоя всички европейски регулаторни органи да правят пазарни анализи. Това е този инструментариум, с който ние налагаме специфични задължения на операторите и по този начин влияем на ценообразуването на цените, които се предлагат на българския пазар и тъй нататък. Когато аз станах председател на Комисията за регулиране на съобщенията, цените примерно на мобилните разговори бяха 40 стотинки, при средни 20 стотинки за Европа. Вие разбирате ли, на всяка минута…
Водещ: Тоест сте намалили цените?
Веселин Божков: … разговор 20 стотинки от цените на едро се слагат в джоба някъде.
Водещ: В чий джоб, на мобилните оператори?
Веселин Божков: На мобилните оператори.
Водещ: Тоест мобилните оператори искат да ви разкарат от поста и да ви дискредитират, вие това казвате в момента чрез този разказ?
Веселин Божков: Не, аз казвам, че мобилните оператори или хора, които са близки до тях, които до момента на базата…
Водещ: И трите ли?
Веселин Божков: Не.
Водещ: Най-големият ли?
Веселин Божков: Няма да конкретизираме нещата.
Водещ: Защо?
Веселин Божков: Защото, ако се анализира внимателно откъде идва атаката към мен и комисията, ще се разбере кой стои зад тях.
Водещ: Помогнете ни с този анализ.
Веселин Божков: Не, вие сте журналист, достатъчно сте интелигентен, достатъчно добро е вашето предаване, за да…
Водещ: Казвате, че не са трите мобилни, значи е един от тях?
Веселин Божков: Всеки от мобилните оператори защитава свой корпоративни интереси, аз го приемам като нормално. Ние водим…
Водещ: Вие нарушавате интереса на единия от тях, така ли?
Веселин Божков: Не, ние водим диалог. В този диалог обаче ние казваме, вие трябва да намалите цените, защото в Европа цените в момента са 6 евроцента, в България са 15 евроцента. Сега от Нова година ние ги направихме 20 стотинки.
Водещ: Колко ги ощетихте в такъв случай, за да смятате, че те…
Веселин Божков: Става дума средно, за да не коментирам, тъй като това е търговска тайна, но икономията е в порядъка от 150 до 200 милиона лева.
Водещ: Кой ги губи реално всъщност?
Веселин Божков: Губи ги, това са цените на едро за трите оператора.
Водещ: А кой ги, кой ги загубва? Кой най-много губи?
Веселин Божков: Най-големите оператори „Мобилтел”, „Глобул”, „Виваком”.
Водещ: Значи най-много ощетявате..
Веселин Божков: Не, аз не искам да коментираме и превеждаме нещата в този ред на мисли.
Водещ: Добре. Твърдите, че те поощряват атаките срещу вас, или ги организират?
Веселин Божков: Искам да кажа, че има хора, които казват, има проблем в регулаторните органи има проблем в КЗК, ние ще отидем и ще решим този проблем. Въпросът е да се държи под контрол, под напрежение съответния регулатор, съответната комисия. Това е проблемът.
Водещ: Нещо, което обаче излезе от прокуратурата.
Веселин Божков: Ето защо аз искам още веднъж да кажа, проведохме, проведохме това намаляване на цените. Затова ЕК и лично Фабио Колосанти и Вивиан Рединг ни благодарят и ни дават за пример на останалите регулатори. Ние сега отиваме на услугата на едно гише, преносимост на едно гише. Дасега в България това го нямаше, вие разбирате ли? Затова всеки един наш потребител носи по три GSM-а в джоба си, защото…
Водещ: Окей, кажете ми, прокуратурата излезе със съобщение, че повдигате обвинение за престъпление по служба ли беше, неизпълнение?
Веселин Божков: За неизпълнение на решение на Върховен административен съд.
Водещ: Доколкото разбирам и пак се връщам и към Илияна Беновска, вие не искате заедно с нея да участвате, за да използвате право на отговор. Не знам защо заедно не…
Веселин Божков: Не, това не е право на отговор.
Водещ: … не се съгласихте.
Веселин Божков: Не, ние каквото има сме казали и каквото има то е изяснено пред съответните компетентни органи.
Водещ: Не искате с нея заедно, това ми е мисълта?
Веселин Божков: Това ми е под нивото. И плюс това тя е оръдие в едно активно мероприятие, тя не е човекът.
Водещ: На мобилните оператори?
Веселин Божков: Не.
Водещ: Ама нали това казвате?
Веселин Божков: На една група с корпоративни интереси, не мобилните оператори. Група с корпоративни интереси, които като пиявица живеят именно за тази разлика на цените, които са…
Водещ: Да уточним за обвинението, то твърди, доколкото видях, поне смляно като информация, вие не сте изпълнили решение на ВАС или разпореждане да си изпълните функцията като регулатор и да изключите…
Веселин Божков: Не, господин Николаев…
Водещ: …предавателя на едно пиратско радио, за да звучи другото.
Веселин Божков: …всичко, което трябва е направено. Аз, аз коментирам…
Водещ: А защо ви повдигат обвинение?
Веселин Божков: …от началото, от началото на декември месец 2007 година до 2008 година – 20.11, когато ние взехме и решение на комисията.
Водещ: Защо ви повдигат обвинение тогава прокуратурата, за какво е?
Веселин Божков: Защото може би има някои неща, които преди мен са се случили, аз няма да ги коментирам, нито моя предшественик, нито аз. Но ние като комисия след 20.11.2008 година сме взели всички необходими действия. Ние имахме…
Водещ: А ако има неща…
Веселин Божков: …всички предписания, изслушайте ме, всички предписания на Върховна административна прокуратура.
Водещ: Изпълнихте ли ги?
Веселин Божков: Абсолютно и то в срок.
Водещ: В такъв случай прокуратурата също ли е инструмент и маша в ръцете на тези корпоративни интереси, за които твърдите, че Беновска говори? И прокуратурата ли обслужва?
Веселин Божков: Аз не искам да коментирам. Може би към днешна дата може да кажем така, може би по някакъв начин прокуратурата или даден конкретен прокурор е бил подведен. Не искам да мисля нещо друго.
Водещ: А друго, друго какво може да мислите?
Веселин Божков: Друго няма. Аз затова искам хубаво, нека да си влезем където трябва.
Водещ: Прокурорът е подведен, защото вие твърдите, че всички разпореждания са изпълнени?
Веселин Божков: Всички, аз мога, да, всички, ден в ден, час в час. Ние сме правили проверка, и за три дена сме правили проверка и сме реагирали със съответните срокове, със съответните компетентни действия. Когато не сме били…
Водещ: Ама аз не мога да разбера…
Веселин Божков: Не, изслушайте ме малко.
Водещ: … в такъв случай наистина прокуратурата значи гони и преследва един невинен човек с повдигане на обвинения така излиза.
Веселин Божков: То ще излезе истината наяве и аз чакам само с нетърпение, ще видите, то е смехотворно, защото то това е проблемът и всички, които са в казуса го знаят за какво става дума. И затова…
Водещ: С премиера говорихте ли, той следи винаги и е много чувствителен на тема – корупцията вън, говорихте ли с него, след като и казахте ли му за тези 300 хиляди, това, което и на нас казахте, че е абсолютна лъжа? Казахте ли му, че мобилни оператори са със засегнати икономически интереси от смъкването на цените и тяхната печалба? Разпоредено ли е ДАНС да провери дали те стоят зад дискредитацията ви?
Веселин Божков: Надявам се. Искам да кажа две неща и премиерът е уведомен, господин Бойко Борисов, и министъра на вътрешните работи, и всички хора, които са ангажирани с компетентните институции. Аз нямам никакви притеснения. Те са в…
Водещ: Говорихте с тях, вярват ли ви?
Веселин Божков: Мисля, че ми вярват. След като, нека да кажа и нещо друго, аз сега се връщам от Париж, в момента ние имаме благодарности и от бившия еврокомисар Вивиан Рединг, и от настоящия комисар Нели Крус, и в същия момент имаме и благодарности към изпълнителната власт, защото тя застана зад нас в борбата за намаляване на цените. И голямата атака срещу мен през месец ноември и октомври…
Водещ: Защо не говорите с имена и с конкретни, кой стои зад тази атака, защото така си говорим общо?
Веселин Божков: Не, не, искам да ви кажа. Изслушайте ме само, искам да ви кажа, и действително те благодарят и на изпълнителната власт и лично на премиера, защото той също извика големите оператори и каза, трябва да се намалят цените, ние искаме да съдействаме на Комисия за регулиране на съобщенията за намаляване на цените, защото българският гражданин не заслужава най-високите цени да плаща в Европа.
Водещ: Да, това е така.
Веселин Божков: Ето това, това е проблемът.
Водещ: Просто…
Веселин Божков: Той е в течение, той стои зад това нещо и ЕК му благодари. Втори момент, благодарение на добрата работа на комисията в последните години, работите, които тя предприе, дейностите, които извърши, пак казвам, неща, които не бяха популярни, за които се плащаше може би да не се случат в България, се случиха.
Водещ: Кой плащаше? Пак мобилните оператори, на предното ръководство?
Веселин Божков: Хора, които стоят близко до тях и зад тях, не искам да ги коментирам. Има си компетентни органи, те може би знаят или пък …
Водещ: Ама казано така, значи вие укривате данни за престъпления, които очевидно знаете. Вие трябва това и в прокуратурата да го кажете, защото вие имате подозрения, съмнения или информация за извършване на плащания, което не би трябвало да си го пазите за ваши консумации.
Веселин Божков: Господин Николаев, аз вярвам в българската държава, вярвам в българската държавност.
Водещ: Нали трябва да й съдействаме, ако има данни за…
Веселин Божков: В момента, когато аз се сетя, че…
Водещ: … покупка.
Веселин Божков: … българската държава не е зад гърба ми, аз сам ще стана и ще си тръгна. Но в момента аз вярвам и тя ми вярва на мен. Това е.
Водещ: Коя е тя?
Веселин Божков: Държавата. И още повече, това е тест, това е тест въобще за цялата система в нас, в България. Сега в момента тази провокация, която се готви, тази атака отново, която…
Водещ: Готвят се още провокации?
Веселин Божков: Не, не, защото сега ще се изменя закона и затова тези хора, тези сили са заинтересовани сега в момента на всяка цена, това им е последния бой, който да повлияе…
Водещ: Ама кои са тези сили? Това не е природно явление, това са хора с имена.
Веселин Божков: Ами наречете ги хидра, наречете ги пиявици, които живеят за сметка на тези високи монополни печалби.
Водещ: Как изглеждат визуално, добре няма да казваме имена, как изглеждат пиявиците?
Веселин Божков: Добрият анализ, който се прави и като прочетете и средствата за масова информация, ресурсите, които се отделят, това са едни планирани акции. Разчита се…
Водещ: Някои от вестниците ли имате предвид, защото има публикации в някои вестници?
Веселин Божков: Погледнете, аз нищо повече няма да коментирам, няма да използвам имена, има си компетентни органи, аз вярвам в тях. Ние провеждаме тази политика и ще я провеждаме. Ние ще направим сега и услугата на едно гише преносимо, защото това го нямаше до 2009 година.
Водещ: Как ще работите с тези оператори, защото сега това…
Веселин Божков: Ние работим много добре.
Водещ: … си е направо война, да се казва, че тръгва атаката от там, че използват хора…
Веселин Божков: Не, не, още веднъж искам да кажа, не от операторите. Операторите…
Водещ: А от кой?
Веселин Божков: Има група корпоративни интереси, които са близко до тях и тъй нататък.
Водещ: Къде близко?
Веселин Божков: Под една или друга форма свързани с тях.
Водещ: С коя буква започват?
Веселин Божков: Не, не.
Водещ: Е, нали трябва да разберем истината.
Веселин Божков: Не, вижте, няма.
Водещ: Добре, разбрах ви, отричате тези обвинения, смятате, че е целенасочена акция, която излиза периодично. Това е вашият отговор?
Веселин Божков: Не, това е едно активно мероприятие.
Водещ: Активно?
Веселин Божков: Абсолютно, абсолютно. Ние си вършим нашата работа пък да става каквото ще. Още повече, нека да кажа и нещо друго, в резултат на добрата работа на комисията, ето аз идвам и сме поканени за първи заместник-председатели на групата на независимите регулатори на „Фрател”, това са 54 независими регулатора. А догодина ние ставаме председател, лично получих поканата.
Водещ: Много ви благодаря.
Веселин Божков: Ето това е една оценка на ЕК как работим.
Водещ: Дават ни знак, че трябва да приключваме в този момент. Веселин Божков беше наш събеседник.
Веселин Божков: Благодаря.
Водещ: Отговори на въпроси, които не бяха определено с шоколадова глазура, но трябваше да отговорите на част от тях. Може би имате какво да кажете и на прокуратурата допълнително, а не да таите подозрения или данни, които имате, за извършване на някакви нерегламентирани плащания, данни за корупция.
Веселин Божков: Има компетентни органи, те ще си свършат работата.
Водещ: Вие, ако знаете, сте длъжен да ги кажете тези неща.
Веселин Божков: Ще го направя.
Водещ: Така че ви благодаря много за участието.

Още по темата:

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 2010-03-02 

По едно време стана наистина страшно. Беше неделя, малко след 18,30 ч – Босия и Янето по СКАТ, Сашо Диков по Нова, Станишев по Би Ти Ви. Ако искате да проверите как сте с нервите – гледайте ги едновременно. Понеже непрекъснато си търся белята, направих този опит. Все едно се спусках по улея за бобслей във Ванкувър, който, както се твърди, сякаш е проектиран от почерпен архитект. Никакви шансове за Станишев, макар че беше най-спокойният глас сред врякането. Запомних само, че имал житейски опит, понеже бил живял 9 години в общежитие – не уточни, че е съветско, но това се подразбира. Забележителен опит за един политик, съгласен съм.
Имаше нещо подозрително в старанието на Би Ти Ви да препита повторно Станишев след участието му в “Панорама" предната вечер и Камен Костадинов след участието му в “Тази сутрин". Може би Росен Петров искаше да провери дали бившият премиер си спомня какво е споделил преди 20 часа. И дали Камен ще повтори, без да сбърка, казаното от него за смъртта на Ахмед Емин. Той успя да го направи. Обаче ако го повтори и днес или утре по същия начин, ще бъде вече прекалено. Никога не е било лесно да бъдат разчетени докрай посланията на Доган, още повече когато те се представят от българските му съратници. А и анализаторите на посланията му изглеждат почти винаги недоспали, сякаш внезапно са ги събудили в ранни зори със задачата да дешифрират поредната му конструкция. Той си ляга по-свеж отвсякога, а пък те трябва да трият очи и да напрягат мозъци. Дали не е решил сега пък да шаржира операцията “Октопод" просто за да се забавлява? Възможно е това да бъде късният ефект от свързването на А.П. със смъртта на Емин. Или пък има друга причина за закъснялото му прозрение – нещо направо невъзможно в досегашната му политическа практика.
Нищо няма да излезе от повторните следствени действия около тази смърт, просто ще наблюдаваме второто действие от пиесата “Танц с труп". Стартовият пистолет изгърмя в ръцете на Б.Б.
Това е факт, макар че той вече може дори да го е забравил. Странното обаче е, че по темата зашушука човек, твърде приближен и много задължен на Станишев. 30 секунди по-късно Доган е намерил вярното решение и Камен тръгна из Би Ти Ви.
Ботьо Ботев (“Панорама"), при целия му грамаден и забележителен при това опит в криминалистиката, продължава да се учудва, че политиката е нещо съвършено различно от обикновения живот. Там нищо не е така, както изглежда. И никак не е странно, че предсмъртното писмо на Емин правилно е написано в тефтерчето му. Причината за това е толкова очевидна, че не е нужно дори да се коментира. Думите в него са малко, но затова пък извънредно важни. Продължавайте да човъркате фразата “Не се чувствам предател на Р. България".
И може би ще стигнете и до фразата, хвърлена от Доган в село Кочан. Омръзна ми да виждам опулени физиономии, когато казвам на приятели, че тя изобщо не е случайна. Тя прати Станишев вън от властта, а царя в небитието. Това е една от най-важните телевизионни фрази на прехода, може да й съперничи само “танковата" реплика на бившия президент Петър Младенов пред парламента – макар че той докрай, и пред мен включително, твърдеше, че тя е извадена от контекста. Само че тя имаше фатални последици за самия него и разчисти пътя на съперниците му в собствената му партия. Думите на Доган обаче имаха разрушително действие навън, към всички останали, не и към самия него.
Между другото, много съм благодарен на Росен Петров. Чисто формално той продължава да поддържа спомена за “Всяка неделя", това вече е известно на всички ви. Но не е лошо да си припомняме колко смислено е била направена тази програма още преди 30 години – та да изглежда толкова солидно, дори по външните си белези, и досега. Росен, който играе все по-добре ролята си, отдавна не се е обаждал, иначе щях да му кажа, че ръкоплясканията на публиката в студиото изобщо вече не му трябват, те не му и вършат никаква работа. Те са най-фалшивият му съюзник, изначално непотребен и несигурен. Тия хора могат да сметнат, че трябва да аплодират френетично примерно много важния опит на бившия ни премиер из съветските общежития, и в същото време да не обърнат никакво внимание на нещо друго, извънредно важно. В “Събеседник по желание" е нужно максимално съсредоточаване върху детайла, понякога върху някаква почти неуловима сянка, мернала се зад думите. Думите са свещени – остави публиката да проникне далеч зад тях, не я разсейвай с аплаузи, които, разбира се, идват винаги тогава, когато ги очакваме. А ценното в подобни разговори идва в моменти на напрегнато мълчание. Колкото и да му се иска на Биг Брадър, зрителите не са идиоти, не ги разсейвай с платен шум, остави ги да проникнат зад думите на събеседника. Тогава те ще открият неща, които изобщо не са подозирали. Живот из общежития? Охо-хо…
Седмицата бе добра поне за още трима души – Бойко Василев (“Панорама"), Светла Петрова (“Сеизмограф") и особено за Мира Баджева (“Отпечатъци"). Мира зададе изключително прозорлив въпрос, какъвто отдавна не бях чувал от екрана – “Дериват на бедността ли е омразата?"
За втора поредна седмица предаването й изглежда като територия на умността. Когато е съсредоточен, Бойко показва отлична класа, той беше извънредно настъпателен в разговорите си с външния министър и Станишев. Въпросите му, максимално изчистени от всичко излишно, не оставиха особени шансове за шментикапелуване на гостите му. Не искам да кажа, че те не го заблуждаваха в някои моменти, но понякога добрите въпроси са напълно достатъчни, за да се очертаят текущите им портрети. Това е най-трудното в едно интервю, но сега Бойко го постигна.
А Станишев вече става досаден с упоритото си дистанциране от аферите в ДАНС. Някоя куха лейка му е подсказала, изглежда, това медийно поведение, а то е съвсем глупаво. Все едно Тони Блеър да каже, че е нямал представа за работата на МИ 5, а пък със Стела Римингтън, шефката на службата, се виждал ей тъй, между другото. Той не бива да отговаря на всяка медийна публикация с едни и същи реплики. Сякаш не знае, че понякога човек просто трябва да се придържа към старото правило: Онова, което не знам, не съществува.
А Светла постигна нещо наистина удивително, макар да подозирам, че целта й е била съвсем друга. Беше истинско удоволствие да се гледа слисаната физиономия на Меглена Кунева, когато я убеждаваха, че тя ще бъде следващият кандидат-президент.
Тя дори по някое време изтърва фразата: “Говорите за мен като за природно явление", така й изглеждало. Отначало жената бе искрено озадачена, но сетне ми се стори, че към края на разговора започна дори да харесва идейката. Хубаво е да запази спомена за това преживяване, защото ще си остане единствено с това. В българската политика и особено в рововете със застояла вода, които я обграждат, има шегобийци, които се забавляват, като съчиняват различни конструкции и ги изговарят сериозно, квак-квак. Но те нямат провидчеството на Доган, остават си само на ниво Алф – сочни шеги, обаче шеги. Трябва да си надарен наистина с особено чувство за хумор, за да видиш зад, около, във – и където намериш за добре – тази дама “алтернатива" на Б.Б. Писах веднъж преди време за “новите Сийки" на царя. НДСВ – и заради лисичата природа на царя – се превърна в терен, в който се мистифицираха или преувеличаваха качествата на отделни лица, сетне ги запращаха в изначално загубени каузи – припомнете си само кметските избори в София. В подобни случаи сякаш се чува тихото хихикане на Симеон, предполагам, че и сега искрено се е забавлявал с “алтернативата" на Б.Б. След 2 години няма да има и помен от вълненията около тази дама, както и от всичко останало, свързано с царя, освен ако Бойко не реши да го направи президент – както Живков до едно време назначаваше председателите на президиумите на Народното събрание, най-високия пост тогава, на книга, в държавата. Ще си останат из канцелариите на НДСВ няколко кротки жени, може да шият и гоблени с видения из 800-те дни и пр. Имах доста приятели в тази партия, Бог да я прости, все качествени хора, обаче никой не беше чел книгата ми “Разговори със Симеон Втори", съжалявам.
Изкушавам се да цитирам нещичко от дописката си “Новите Сийки" (30 октомври 2007).
“Сийка (Георгиева?) и останалите особи от партия “Български орел" и други подобни бяха нужни по време на първите демократични президентски избори, а и по-нататък. Чуваха се формени идиотщини, но това бе полезно, понеже шаржираше системата. Тия орли бяха одиозни, но и фаворитите не бяха кой знае колко рафинирани. Лидерите на СДС например все още ходеха със зимни обувки през лятото.
Сегашните Сийки външно са нещо различно. Те са опаковани в Прада и Версаче, но в крайна сметка са като бенд, разгряващ публиката, преди да излезе звездата. В някои случаи ми изглеждат и като мажоретките, които веселят окото в паузите на NBA. Или като сладураните, които изнасят на ринга табелите с номера на поредния боксов рунд, като внимателно заобикалят локвите кръв.
Често Сийките не са за подценяване. Те дори са абсолютно ценни в някои други случаи – но не и в това състезание, в което са пуснати. Все едно да използваш световен рекордьор по хвърляне на чук в спринта на 100 метра.
Например Антония Първанова. Но тя просто участва (в кметската надпревара) – за да даде знак, че царското движение е все още живо. В онзи смисъл, в който е жив пациент, изпаднал в кома преди три години.
Вън от съмнение е, че Милен Велчев може да бъде кмет и на Лондон. Днешният (2007 г.) лондонски мер Кени Ливингстън изглежда като селянин в сравнение с Милен. Нашият човек сякаш е излязъл от таен каталог как трябва да изглежда представител на английски аристократичен род. Той и така говори – понякога се чудя дали наистина не е някакъв преоблечен англичанин, за чувството му за хумор да не говорим. Съвсем не прилича на уличните момчета, които кралицата от време на време удостоява с рицарско звание за постижения в ръгбито или музиката например.
Обаче предишния път, когато царят трябваше да покаже, че е в относителна форма, Милен спечели малко над 10 процента на кметските избори. Подобно участие ми напомня за западнал и обеднял като църковна мишка аристократ, който гладува, обаче не се отказва от клубната си карта или от посещения на надбягванията в Аскът. За човек, който независимо от маниерите му тайно взема прочетен и захвърлен вестник, за да го прегледа безплатно.
Защо подобни хора с лични постижения и завидно състояние и положение приемат да участват в изборни авантюри? Защо не отказват на суверена си? Защо се превръщат в наемници, ако тази дума не им изглежда отблъскваща?" (край на цитата).
Както и да е.
Един траен дефект на днешните телевизии е, че авторите на различните предавания сякаш не се гледат. Портретът на Б.Б., очертан в “Отпечатъци" – всъщност това бе резюме на есето на Ивайло Дичев от вестник “Култура" – може да подскаже на Светла, когато следващия път покани Кунева, да си поговорят за онзи гоблен.
А Янето всеки момент ще обяви някоя война от името на народа, неговия народ. Той и така се изразява вече – “моят народ" – в телевизионния си клип, който разпространява чрез “Ю Туб" по повод доклада на Голдстоун, който бил нечестно средство за демонизиране на Израел. Страхувам се, че този човек ще се гръмне, ако някой ден няма достатъчно медийни трибуни. Но пък и апетитът му е като на Гаргантюа. В клипа си той изплаква, че – цитирам – “няма достъп до обществените и псевдочастни медии, понеже настоящото правителство наложило контрол и монопол над повечето медии". Псевдочастни? Откога телевизиите, които толкова охотно му даваха и дават трибуна, станаха псевдочастни? И в неделя вечер той беше показан в доста новинарски емисии да връчва нещо си пред Министерския съвет. Б.Б., разбира се, отсъстваше. Янето му върши отлична работа. “И го оставих така – с етикета с цената му, увиснал във въздуха…"

Стр. 16

в. Труд | Стефан МИЛАНОВ | 2010-03-02 

Със стратегическата си дата – в нощта на 28 февруари срещу 1 март, партито по повод първия брой на българския “Пентхаус" спокойно може да претендира за събитие на двумесечието. Никъде другаде няма да видите от вратата френско шампанско и български красавици по бельо (не проверихме от коя държава е то) да посрещат такава гама от ВИП гости.
300-ина души напълниха столичния клуб “Маскара", за да изплакнат очи пред еротичните танци и тела с най-марковите възможни питиета и да честитят дебюта. На малка сцена не точно облечени девойки не спряха да изпълняват споменатите хореографски хрумки стилно и без прекалености. Цялата армия репортери и телевизии също понапълни тефтерчетата и касетите на камерите с нови клюкини.
Още след входа колосът Любо Ганев посрещна с мечешка прегръдка бизнесмена Красимир Георгиев. “Много мислих дали да дойда, но в крайна сметка защо да се крия – абсолютно нищо не ме притеснява", каза в отлично настроение собственикът на най-известния телефонен указател у нас. Красьо обеща, че ще говори повече, когато му приключат и текущите в момента данъчни ревизии във фирмите. “Като гледам обаче, и там всичко ще е окей." После направо се плесна по челото, като го питахме за 2-3 девойки, които обикалят по вестниците и разказват, че са му бивши гаджета. “Не ги и познавам – не знам как да нарека такива жени…" През една маса евродепутатът Слави Бинев седеше кротко с питие, а пред “Труд" довери, че е намерил време да си дойде от Брюксел освен заради “Пентхаус" и заради предстоящите третомартенски празници.
Ивайла Бакалова пораздвижи клюкарите, като пристигна едновременно с Емил Кошлуков и Христо “Стоте манекенки" Сираков. Като по-наблюдателни обаче отчетохме, че после си тръгна само с руса приятелка. Всички естествено бяха посрещани на входа лично от издателя и главен редактор Радослав Тошев, подпомаган от най-малкия си брат Васил. Сред изискания свят бе забелязан и третият им брат Ангел. “Надявам се освен превъзбудени от сцените, които ще видите вътре, и да четете. Защото това е и списание за четене", каза в кратката си реч Радослав Тошев. После благодари освен на доброжелателите и на тези, които го убеждавали, че проектът няма да се получи, защото именно те го карали “да се чувства жив".
Партито продължи до малките часове, а изреждането на безбройните знайни и не чак толкова випове е просто безсмислено. Ей, да не забравим – дори бившият ЦСКА бос Александър Томов свали временно угрижената си физиономия. Добавете 2-3 автобуса моделки, Димитър Рачков и безгрижните като чучулиги тризначки от “Биг брадър" и ще добиете… съвсем бегла представа за събитието.

Стр. 24

сп. EVA | Таня БОРИСОВА | 2010-03-02

След 16 години в спортната журналистика кариерата на Никола Стойнов взе рязък завой и от 15 февруари той е партньор на Лора Крумова в "Здравей, България". Коко, както го наричат всички, признава, че още не знае къде се намира, защото изведнъж се е хвърлил в дълбокото. Синеокият симпатяга никога не е обичал да се показва и в последното десетилетие е отказал няколко предложения за работа в телевизията.

Коко, защо преди година прие предложението на Милен Цветков да водиш спортната рубрика в сутрешния блок?

Имах нужда от голяма промяна в живота си. Дотогава бях работил за различни вестници – "Меридиан Мач", "Монитор", "Телеграф" и като заместник главен редактор в "7 дни спорт". Освен това първо в ефирното радио "Тангра", а сега и в онлайн варианта водя спортното рокендрол шоу "Джитбол". Правим го заедно с Васил Върбанов, който е водещ от световна класа и страхотен приятел.

Изведнъж обаче твоите 5 минути в Нова телевизия прераснаха в 2 часа и половина.

Продуцентите може би са забелязали потенциал в тези минутки, защото покрай спорта вкарвах елементи от други области. Ходът им обаче ме изненада – не очаквах, че така бързо ще се развият нещата след раздялата с Милен Цветков. С Лора много ги харесвах като тандем и благодаря на Милен за шанса, който ми даде. Бяхме страхотен екип и дано да останем такъв, защото аз съм лицето на труда на много хора и искам да успея и заради тях. Винаги съм бил отборен играч, но никога лидер просто защото нямам такива качества. Малко съм мързелив, но пък съм честен и лоялен към работодателите и колегите си.

Зрителите вече са забелязали, че наред със спорта си падаш и по музиката…

Слушам рок, хеви метъл, но и класическа музика, оперите на Пучини. Заради AC/DC и "Ролинг Стоунс" съм се вдигал на концерти в чужбина. По-интересното е, че пея фалшиво, но в студио записах "Бате Гойко" с "Хиподил" и изпълнението стана хит в интернет. Направихме експеримента след продължителна почерпка по случай седмия рожден ден на "Тангра" през декември 1999 г. В края на тържеството минах да видя как вървят записите на групата в съседно студио и те ме поканиха да попея.

Какво те свързва със спорта?

Харесва ми от дете, когато тренирах футбол, лека атлетика и водна топка. После завърших НСА, специалност футбол. Почитател съм на ските, плуването, леката атлетика, ръгбито и на бразилските футболисти. Искам да запазя спортната си рубрика В "Здравей, България", защото зрителите много се интересуват и трудно си представям предаването без нея. Има ли значение за теб как изглеждаш на екран? Засега ме вълнуват много по-важни неща, като например в коя камера да гледам и как да изграждаме все по-добър синхрон с Лора. Разбира се, има значение и как съм облечен, защото жените гледат основно това (смее се). Идеята е с Лора да изглеждаме по-модерно, като енергични млади хора. (От екипа на предаването споделиха, че било истинско удоволствие да избират дрехи за Коко – веднага се разбирало, че това тяло е на спортист – б. р.)

Семейството ти как понесе голямата промяна?

Първото нещо, което казах на жена ми и дъщеря ми, е, че отсега нататък ще научават всеки ден нови неща за мен от жълтия печат. И наистина ме започнаха веднага. Добре че съпругата ми Ирена се отнася мъдро към ситуацията. Тя винаги ми е била опора. Иначе 11-годишната Карина много се забавлява, защото само за една седмица станах известен. Вчера ходихме да пазаруваме и тя ме бута: "Тате, виж kak те зяпат продавачките. Тази направо ще си изпусне тавата с маслините." А ние отдавна сме клиенти на магазина, но отношението не беше такова. С Ирена се стараем всичко това да не промени поведението на детето, което, мисля, е достатъчно интелигентно, за да разбере как да се държи, най-вече със съучениците си.

Стр. 78

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 2010-03-02

Навлизането на таблетите ще промени облика на медийната индустрия, но тя ще продължи да мирише на мастило

Почти 1400 страници от най-реномираните американски списания ще бъдат декорирани от една и съща реклама: Печатът е номер 1. Това предвиждат плановете на Time, Hearst, Conde’ Nast, Wermer Media и Meredith, които започват кампания на обща стойност 90 млн. USD. Целта й е обединена в думите на главния изпълнителен директор на Times Ан Муур. Дигитализирането на съдържанието ни е важно за нас, но не искаме клиентите ни да вярват, че печатните ни издания не се четат въобще, коментира тя пред Wall Street Journal. А колко по-различни звучаха издателите преди година, когато всеобщото мнение беше, че бъдещето на медиите е в интернет.

Планове

Целта на кампанията, която ще започне по-късно този месец, е да се покажат предимствата на печатните издания и по-специално на списанията пред интернет. Една от причините – рекламата в интернет оставя краткотрайно впечатление, докато мастилото носи своя чар и дълготрайност. Едно от лицата на кампанията е плувецът Майкъл Фелпс, който казва: В интернет сърфираме; в списанията се потапяме.
Мрежата обаче нанася необратими промени в начина, по който се развива медийната индустрия. Примерите за това са много. Преди седмица датският вестник Information стана първият в света, който представи своя версия за таблета на Apple iPad. Или поне подсказа как ще изглежда тя, когато устройството се появи на пазара в Европа след около 2-3 месеца. Плановете на други медии обаче са далеч по-сериозни.

Видео

Британската ВВС пусна приложение в App Store, чрез което предлага своето видеосъдържание от сайта си. Новинарската агенция Associated Press обяви, че планира да пусне платено приложение за iPad, което ще бъде част от усилията й за капитализирането на присъствието й в интернет. Плановете на главния изпълнителен директор на компанията Том Кърли са да създаде "изцяло нов бизнес, наречен АР Gateway". Той ще обединява всички полета на дигиталните медии, в които оперира АР. Сред тях е АР Mobile за смартфони, сред които е и iPhone. Разликата е, че докато сега агенцията разчиташе предимно на приходите от реклама, в бъдещите й приложения такава няма да има. Вярваме, че потребителите са склонни да плащат за услуга, съвместима с iPad, която да предлага съдържание, съобразено изцяло с нуждите и желанията им, казва Кърли. А използващите таблета ще могат да се възползват от цялото налично съдържание на агенцията – снимки, видео, текстове и т.н.

Ефект

Именно в мултимедийното богатство на таблетите се корени и евентуалният им успех. Устройствата, които досега не се радват на особено голям интерес от страна на потребителите, съчетават предимствата на две продуктови категории, между които се позиционират. От една страна това са смартфоните, които обаче не са достатъчно големи и мощни, за да задоволят всички потребности. От друга страна са нормалните лаптопи, които обаче са твърде големи и тежки, а батериите им не издържат достатъчно дълго. Нетбуковете определено не можаха да запълнят възникналата празнина. Те бяха по-големи от смартфоните, но недостатъчно мощни, за да заместят лаптопите. Таблетите обаче имат потенциала да запълнят тази дупка в продуктовите гами на производителите. Ненапразно по време на презентацията на своя iPad главният изпълнителен директор на Apple Стив Джобс показа как точно се чете сайтът на New York Times.

Приходи

Въпреки намерението на американските издатели да вдъхнат нов живот на печатните си издания прогнозите на анализаторите за бъдещето им не са особено розови. На другия полюс обаче са очакванията за развитието на интернет рекламата. Според ZenithOptimedia през 2012 г. интернет рекламата ще представлява около 16% от целия пазар спрямо 12% през миналата година. А до 2015 г. интернет ще е вторият по обем рекламен пазар след телевизията.
Самите рекламодатели също не стоят твърдо зад идеята за доминация само на един от двата модела – онлайн и офлайн. Дори обратното. Те трябва да открият начина да се обвържат с новите предложения на пазара като iPad, които да добавят стойност към вече съществуващите им активи - хартията. Подобно е положението и при другите традиционни медии като вестниците.
Така например през миналата година американската Вестникарска асоциация публикува на няколко пъти карета, в които показваше колко точно хора четат вестници всеки ден. Целта й беше същата – да покаже, че мастилото не е умряло и няма да се даде без съпротива на новите медии.

Проучване

Кой чете на мобилен телефон

 - Около 25% от американците четат новини на мобилните си телефони, показват данните от проучване на Pew Research.
 - По-голям дял – 43% от американците на възраст под 43 години – получават най-горещите заглавия директно на мобилните си устройства.
 - Най-четени са новините за времето (72%) и събитията на деня (69%).

Стр. 20

в. Сега | Божидар БОЖКОВ | 2010-03-02 

В отсъствието на "Всяка неделя" неделният следобеден ефир печели рейтинг в частните телевизии

Докато вестниците публикуват периодично спомени за "Всяка неделя", а БНТ със завидна упоритост отказва да обърне внимание на неделния следобед и продължава да го пълни с каквото дойде, легендарното предаване на Кеворк Кеворкян тихомълком възкръсна. Но не в оригинал и не в предишния си блясък, а в подобие, което обаче се стреми да го копира с пълни шепи. То започва и свършва горе-долу по времето, в което някога се излъчваше "Всяка неделя", а основната му конструкция е копирана почти едно към едно от старото предаване. Всеки, който е гледал навремето оригинала и сега проследи поне едно издание на "Нека говорят" с водещ Росен Петров (17.00, неделя, бТВ) няма как да не забележи тези стряскащи повторения. При Кеворкян в началото бяха новините, четени от Димитри Иванов. Росен Петров отделя по две-три минутки за нещо актуално. Тази неделя те бяха посветени на земетресението в Чили. После във "Всяка неделя" гостуваха лица от тогавашния културен живот или естрадата. Петров леко е моделирал това и кани основно какички от чалгата или модните агенции. В последните си години "Всяка неделя" предлагаше "Обичайните репортажи на Карбовски" – рубрика, кръстена на своя водещ, който специално издирваше всякакви обществени мръсотии. В "Нека говорят" същата роля е поета от Теньо Гогов. Той обаче е
твърде милозлив и добродушен, за да го докара до "екстраординарните" Карбовски репортажи. Кеворкян винаги имаше своите запазени пет патриотични минути, в които обикновено се застъпваше за някаква кауза, една от които бе войнишките паметници. При Росен Петров патриотизмът е включен в рубриката "Операция Слава". По средата на "Всяка неделя" в малко по-стария й период обикновено се излъчваха клиповете на трио НЛО – Георги Мамалев, Велко Кънев, Павел Попандов. Петров пълни това време със скечове на Комиците. Но това не е всичко. Копието се стреми да наподобява оригинала и чисто фонетично. В паузите между отделните рубрики и гости говорител зад кадър изчита на драгите зрители онова, което предстои да видят в "Нека говорят" с почти същата интонация и лека превзетост, с която някога при Кеворкян го правеше Димитър Игнатиев.
Като черешка на тортата в края на предаването си Петров предлага и събеседник по желание, който тук е маскиран като "Пожелахте да говори". Всъщност, маскирано е само името. Всичко останало е еднакво – от начина, по който говорителят подканя зрителите да задават въпроси по телефона през време на цялото предаване, та до самото им изчитане накрая. Кеворкян небрежно размахваше един наръч листи със зрителски питания, прехвърляше страниците, но прочиташе само два – най-много три въпроса. Със заучен от оригинала маниер Петров също мачка в ръцете си подобен свитък и постоянно премята страниците, за да прочете също само два-три въпроса. Докато събеседникът го кеворкираха, в студиото на "Всяка неделя" покойният Борис Димовски му рисуваше приятелски шарж. В студиото на "Нека говорят" му правят пък "приятелски колаж". Различното е, че докато Кеворкян си запазваше шаржовете за архива на предаването, Росен Петров подарява своите на госта. Петров засега не е въвел единствено книгата на Кеворкян, в която събеседниците му пишеха по нещо. Но живот и здраве скоро сигурно и това ще видим. Има и още една разлика. Тя е в желанието на Петров непременно да се хареса на всичките си гости. Поради което атмосферата е захаросана, а въпросите са поднесени почти с шоколадова глазура.
Появата на публицистика тъкмо в неделния следобеден ефир, освободен от всякаква конкуренция на БНТ, веднага се забелязва в рейтингите. Паралелно с Петров по "Нова" върви "На четири очи", водено от Цветанка Ризова. Дори кабелната СКАТ усети, че в тези часове на уикенда има много хляб и пусна там главния редактор на електронния вестник "Афера" Веселина Томова с едноименното предаване. БНТ, която в миналото даде тон за гледане на телевизия в неделя следобед, сега доброволно е отстъпила времето на частните медии. Наместо това предлага по-рано през деня тромавото, скучно и почти негледаемо "В неделя с…", което обаче е и сто пъти по-скъпо от събратята си в другите медии. Не е ясно кой в обществената телевизия е решил, че основните предавания в една държавна медия трябва да са тромави и трудни за гледане, но резултатът е тъкмо такъв. Докато в "Сеизмограф" по бТВ Светла Петрова с лекота разнищва всичко интересно от седмицата и винаги предизвиква дебати сред гостите си, в своя си политически обзор "Панорама" Бойко Василев изпада в едни философски размисли за живота и се изкачва в други менталности и пространства, далече от реалността. По този начин дори и иначе речовитият Волен Сидеров, когато му е гост, стои в студиото свит и омърлушен, курдисан до останалите събеседници и кротко си чака реда да каже нещо.
Миналата седмица британската обществена медия Би Би Си обяви, че е решила да отстъпи доброволно пространство на конкуренцията и ще закрие няколко свои радиоканали и ще се откаже от плановете си да издава регионални вестници. В България БНТ също доброволно година след година отстъпва пространства на конкурентите. Разликата е, че във Великобритания Би Би Си е почти империя с 88-те си радиа и телевизионни канали, а националната телевизия на България продължава да лежи само на лаврите от имперското си отминало величие.

Стр. 14