БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I Силвия ВЕЛИКОВА I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто

Българското дружество за връзки с обществеността организира днес кръгла маса на тема – Публичния образ на институциите, а сега накъде. Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани днес сега в аванс ще дискутираме със Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността.

Водещ: Здравейте, г-н Стоянов.

Стоян Стоянов: Здравейте.

Водещ: Има нещо предизвикателно във въпроса „а сега накъде”, нещо като признание, че има проблем и трябва да се тръгне на някъде различно от посоката, в която сме вървяли до сега, така ли е?

Стоян Стоянов: Ами, 20 години минаха от промените в България и нашата професия, PR професията, както и институциите в България се променят. Има доста положителни неща, които се случиха през последните години от гледна точка на работата с медиите, на държавната администрация, заедно и с PR общността, но според мен има доста неща, които трябва да бъдат подобрени и трябва да бъдат поставени на нови начала. Сега имаме ново правителство, имаме специалисти в него по отделните министерства и агенции, които се занимават точно с имидж, с връзки с медиите, с комуникации, така че нашата идея на събитието е не да търсим само добрите или лошите неща, а събирайки гилдията, събирайки хората, които са работили на високи позиции в предишната администрация, събирайки новите PR мениджъри на властта, ние да се опознаем взаимно първо и второ да можем да начертаем някаква линия за по-добра комуникация между нас.

Водещ: Споменахте за новото правителство, то освен многото определени етикети, които има, има и този, че министър-председателя сам си е PR и няма нужда от PR-и, така ли го усещате и вие?

Стоян Стоянов: Ами лично аз като страничен наблюдател и без да ангажирам БДВО като институция, аз също работя и в една от големите PR агенции в България мисля, че неговия стил на поведение е точно такъв. В това няма нещо лошо. според мен той все повече се консултира и взима мнения от неговите съветници и PR консултанти, но все още той си е PR-специалиста и човека, който може да каже нещо, може да се поправи след това и може да привлече вниманието и интереса на хората, както и симпатиите.

Водещ: Това обаче допустимо ли е от гледна точка на науката за връзките с обществеността да променяш мнението си през няколко часа и да казваш две взаимно изключващи се тези, всяка достатъчно убедително?

Стоян Стоянов: Според мен не е удачно. Науката за PR или пък практиката в PR показва много неща, но тези неща се менят според компанията или човека, който ние консултираме. Подобно на други европейски лидери, ние виждаме там също има хора, които имат собствено PR излъчване, мисля че г-н Борисов се справя добре, единственото, което е, наистина когато заявиш някаква позиция и след това я промениш създава нагласа у хората, че ти нещо или не разбираш или се опитваш да прикриеш или просто това ти е твоя стил на поведение. Аз мисля, че последното е най-силно застъпено, като стил на поведение.

Водещ: Усещате ли известно профанизиране на вашата професия, когато за всяка по-необяснима постъпка или действие някой казва – абе остави го, това е PR.

Стоян Стоянов: Да, има нещо такова. Значи ние PR-специалистите, специалистите по връзки с обществеността, сме много силно свързани както и с медиите, с комуникацията с медиите, така и с отделни обществени целеви групи. Лошото в България е, че все по-голяма комерсиализация навлиза в сектора на медиите, сектора на отделните целеви групи от гледна точка на това, вие виждате какви телевизионни предавания имаме, предимно забавни, предимно развличащи или предимно търсещи проблемите на по-ниско ниво в нашето общество. Същото е и с комуникацията ни с медиите. За профанизиране не мога да говоря, по-скоро нещата вече излизат от основите на PR теорията и са представени по друг начин.

Водещ: Как стои България на фона на другите държави по отношение на професионализирането на публичния й имидж?

Стоян Стоянов: Аз мисля, че в България има доста добри специалисти, като PR специалисти, като специалисти в администрацията. Ние имаме представители на общността, които са на високи позиции в професионални организации и т.н., тоест и в България също така има и много големи чуждестранни PR фирми и т.н. Има няколко добри специалисти в България по изграждане на добър позитивен имидж, но в крайна сметка дори и да има добри специалисти много зависи от това – компанията консултираш или човека, чийто имидж трябва да изградиш, да се е вслушва в твоите съвети, да обсъжда, да признава грешките си понякога и в крайна сметка да се върви напред. В България моите наблюдения са, че ръководни мениджъри на високи позиции, особено на български фирми трудно се вслушват все още в съветите на нас, на PR-ите.

Водещ: Какво ви е обяснението, защо това се получава така?

Стоян Стоянов: Ако говорим за корпоративния сектор, политиката е също … нещата са сложени по същия начин. Това са хора, които предимно, говоря за големи мениджъри или за политици, които са изградени сами. В крайна сметка техния бизнес е да развиват дейността на компанията, да печелят пари или да печелят политически битки. Техният бизнес не е толкова да комуникират правилно, първостепенен бизнес имам предвид и първостепенна дейност. Така че тези хора са израснали в един малко по-различен, как да кажа, бизнес модел или пък те се опитват да държат всичко в своите ръце и да пренасят от своята бизнес дейност или политическа дейност в комуникацията с медиите или с обществеността. И от там се получава една малка разлика, те се опитват да правят комуникацията с медиите подобно на това както правят бизнес. Или почти така.

Водещ: А правилата всъщност са различни.

Стоян Стоянов: Правилата са различни, да.

Водещ: Да, и трябва да имаш предвид това ако искаш и добре да стоиш с това, което правиш. Благодаря ви. Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността. Днес дружеството организира една голяма дискусия на тема – публичния образ на институциите, а сега накъде?

* Стоян Стоянов е член на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността. Стоян Стоянов работи като Старши мениджър "Организация на събития" в ПР агенция AMI Communications

ОБЩЕСТВО И МЕДИИ I Мариян ТОМОВ I 2009-11-10

Направих кратък паралел на медийната картина от началото на 2003 г. отразена в Препоръка 1589 (2003) на Парламентарната асамблея на СЕ и днешната, през 2009 г. Какво се е променило от тогава? Каква е новата реалност? По-свободни ли са медиите днес? Има ли плурализъм на гледните точки? Как се ограничава медийната концентрация?
Свободата на изразяване в медиите в Европа

2003

Насилието продължава да бъде начин на сплашване на разследващите журналисти или уреждане на сметки между съперничещи си политически и икономически групировки, за които някои медии действат като наемници. Броят на нападнатите журналисти и дори убитите в Руската федерация е обезпокоителен. Насилието също така нараства в Армения, „бившата Югославска република Македония”, Грузия, Украйна и Беларус.

2009

Това, което се случи с главния редактор на „Frog News“ Огнян Стефанов e твърде показателно, че в демократично общество като нашето, все още чрез сила могат да се уреждат сметки. Сплашването на журналистите от една страна, а от друга редакторската цензура са все порочни практики до които и днес нерядко се прибягва. Нищо чудно, че и според класацията за 2009 г. на организацията “Репортери без граници”, България заема 68-о място. Преди нашата страна се нареждат държави като Того, Танзания, Малави, Либерия, Ботсвана, Ливан, Хаити.

2003

Не е също така приемливо при демокрация журналистите да бъдат изпращани в затвор за тяхната работа, както в случая на Микола Маркевич, Павал Мажейка и Виктар Ивашкевич в Беларус, и Григори Паско в Русия. В Турция продължават съдебни преследвания срещу журналисти. Други форми на законодателно преследване, такива като съдебни процеси за клевета или непропорционално високи глоби, които докарват медиите до ръба на затихване, продължават да се разпространяват в някои страни. Такива случаи има сега в Азербайджан, Беларус, Хърватия, Русия и Украйна. Дузина съдебни процеси са проведени срещу Пресрепублика, издателят на главния полски ежедневник Rzeczpospolita. Сплашването на медии също така приема формата на полицейски проверки, данъчни проверки и други видове на икономически натиск.

2009

Примерът е със Сърбия, която се стреми към членство в ЕС. През лятото на 2009 г. сръбският парламент прие закон, който предвижда солени глоби за масмедиите, тиражирали клевети. На печатно издание, публикувало клеветническа информация, ще бъде налагана глоба, чийто размер може да достигне едноседмичните му приходи от продажби. Електронните медии ще бъдат глобявани по идентична схема, като за база обаче ще бъдат взимани приходите им от реклами. Според сръбските власти законът ще сложи порядък в медийния хаос в страната. Международните наблюдатели и медийни групи обаче разкритикуваха закона като недемократичен.

В Украйна пък, според голям брой журналисти и изводите от парламентарните изслушвания за свободата на словото и цензурата, президентската администрация дава инструкции на медиите за отразяване на главните политически събития.

2003

В много от страните в Общността на независимите държави националната телевизия, главният източник на информация за преобладаващата част от населението, продължава да бъде ръководена от държавата или под силен държавен контрол. За съжаление, например, въпреки изричните препоръки на Съвета на Европа към властите в Молдова и масовите протести в Телерадио-Молдова миналата пролет, новоприетият закон за радио и телевизия съдържа много форми на пряка политическа намеса. Същият проблем съществува при предложения проект на закон за държавната телевизия в Азербайджан. В някои страни е все още много лесно да се заместят ръководителите на публичните медии според прищевките на управляващата власт. Дори най-напредналите нови демокрации все още са изправени пред трудности в осигуряването на истинска независимост на държавните радиостанции и телевизии и необходимия баланс между управляващи и опозиция.

2009

У нас съществува проблемът с финансирането на държавната телевизия. Все още има противоречиви мнения дали БНТ и БНР трябва да се издържат за сметка на данъкоплатците. Частните медии често отправят критики към държавните, че освен с държавния бюджет, те имат право на рекламно време и същевременно са техни пазарни конкуренти.

Във Франция например, е въведена забрана за реклама по държавните тв канали. Мярката, одобрена от долната камара на парламента, предвижда ограничение по главните обществени телевизионни канали от края на 2011 г., а дотогава те да бъдат разрешени само преди 20.00 ч.

След победата в националните избори на ГЕРБ, все повече се забелязва липса на критичност от страна на медиите спрямо новата власт. Това обуславя в пълна степен липсата на баланс между управляващи и опозиция.

2003

В някои западноевропейски страни, съдилищата продължават да нарушават правото на журналистите да защитават своите източници на информация, и това става въпреки съдебната практика на Европейския съд за човешките права.

2009
Тук е мястото да споменем случая „Галерия“, при който са подслушвани и редица журналисти.

2003

Законодателството за медиите в някои от тези страни е остаряло (например Законът за пресата във Франция датира от 1881 г.) и въпреки че ограничителните разпоредби не се прилагат вече в практиката, те осигуряват подходящо извинение на новите демокрации, които не желаят да демократизират своето медийно законодателство.

2009

Въпреки някои промени съобразени с бъдещата цифровизация, Законът за радио- и телевизия е доста остарял и не защитава успешно общественият интерес. От друга страна, под влиянието на мощните бизнес стремежи, Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията често абдикират от своите функции, за което често става въпрос в блога ми.

2003

В Италия потенциалният конфликт на интереси между ръководителят на правителството г-н Берлускони и неговите частни икономически и медийни интереси е заплаха за медийния плурализъм, докато не се установят ясни защитни мерки, и представлява лош пример за младите демокрации.

2009

Берлускони продължава да играе четири роли – премиер, собственик на медии, диспечер на рекламата и физическо лице, което при това има добро име за защитаване.

2003

Концентрацията на медии в малък брой собственици е сериозен проблем в целия континент. В някои страни на централна и източна Европа много малък брой компании притежават преобладаващ дял от печатните издания. Достъпът до дигиталната телевизия също има тенденция да бъде съсредоточен в малък брой компании.

2009

Процесът на медийна концентрация у нас все повече се засилва, което сериозно застрашава плурализма на гледните точки.
Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски притежават вестниците „Монитор“, „Телеграф“, 80% от „Политика“, „Експрес“, „Уикенд“, „Меридиан мач“, „Марица“ – Пловдив, издателство „Борба“ – Велико Търново, огромен дял от ИПК „Родина“. Говори се, че бившата шефка на тотото е пред сделка за купуването на изданията на ВАЦ – „24 часа“ и „Труд“. Кръстева притежава и телевизиите ТВ7 (която ще бъде качена на мултиплекс още на първия етап от цифровизацията) и тв ВВТ.

Американската компания News Corp. пък притежава bTV, bTV Comedy, веригата FOX. Скоро News Corp. ще разпространява нов канал – bTV Cinema.

„Нова телевизия“ е собственост шведския медиен гигант МТG (Modern Times Group MTG AB), която притежава още каналите Диема, ММ и женското списание „Ева“. MTG даде 620 млн. евро през 2008 г. за да изкупи акции от гръцката компания „Антена“. Водят се преговори от страна на MTG за закупуването на програмите на News Corp. Договорът за продажбата на bTVе само въпрос на време, споделят добре информирани източници от медията.

RING.BG и PRO.BG са част от американския медиен конгломерат CME (Central European Media Enterprises), с мажоритарен собственик наследника на козметичната империя Este Lauder, Роналд Лаудър, и миноритарния акционер Time Warner. CME притежава 80% собственост в пакета канали, като останалите 20% са собственост на български акционери.

Финансовата криза в обществената телевизия и радио, както и проблемът с качването им на цифров мултиплекс все повече стоят на дневен план.

Процесът на цифровизация пък е бавен и следван от много финансови и лобистки интереси. Допълнително забавяне вероятно ще се получи и от заявката на новата власт да пренапише законите, като пренареди пъзела в своя полза. Според зам. транспортния министър Първан Русинов неговото министерство вече е подготвило предложения за промени.

Компанията, която ще изгради двете търговски цифрови мрежи в първата фаза на цифровизацията на страната (2009-2010), е Тауърком България. На втората фаза (2010 – 2012) Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ определи „Хану про България“ ЕАД за кандидата, спечелил конкурса за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват за срок от 15 години.

Съветът на Европа се ангажира с редица мерки които да променят статуквото от преди 6 години. Днес начинанието изглежда в голяма степен неуспешно. Особенно когато става въпрос за ограничаване на влиянието на мултинационалните компании. И ако Съветът не успява да се справи със ситуацията, то страна като Франция много успешно ограничава влиянието на чуждестранните собственици на медии в страната, най-вече американски. Държавата стимулира френските аудиовизуални продукти, като чрез национален закон задължава всички електронни медии (без изключение), да излъчват в голяма част от програмата си национални филми, музика, културни предавания. Стимулират се френските продуценти. Модел който работи успешно.
 

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2009-11-16

Hopenhagen е кампания на Международната рекламна асоциация IAA по повод срещата на високо равнище за климатичните промени, която ще се проведе на 7 декември 2009 г. в Копенхаген.

От 16 ноември до 7 декември България се присъединява към медийната кампания на проекта “Hopenhagen” по повод срещата на високо равнище за климатичните промени, която ще се проведе на 7 декември 2009 г. в Копенхаген, Дания. Срещата е по инициатива на ООН, с участие на лидери на 192 страни.

Hopenhagen е кампания на Международната рекламна асоциация IAA, съзвучна с големите цели, които си поставя форумът в датската столица, а именно: определяне на конкретни мерки за намаляване на парниковите газове до 2020 г.; изработване на рамка в подкрепа на действия за устойчивост на уязвимите страни срещу климатичните промени с цел запазване на човешкия живот; подкрепа на развиващите страни в техните усилия за напредък и климатична справедливост за всички.

Мисията на “Hopenhagen” е да привлече вниманието на максимален брой хора по света, които да се запознаят с проблемите на климатичните изменения и да подпишат петицията за борба с тях. Посланието, което IAA и ООН отправят чрез широко достъпната платформа на инициативата Hopenhagen, е:

"Когато лидерите на 192 държави се срещнат на конференцията на ООН в Копенхаген, посветена на климатичните изменения, те ще се сблъскат с едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Те обаче не могат да се справят сами. Ние всички трябва да участваме. Присъединете се към нас, за да превърнем Копенхаген в Hopenhagen – град на надеждата. Подпишете петицията за климатичните изменения и станете гражданин на Hopenhagen."

Мотото на инициативата е “Нека да превърнем Копенхаген в Хопенхаген”. Hopenhagen е не само игра на думи с името на датската столица, но и замяна на досегашния пасивен подход за “справяне” (на английски език “cope”) с по-мотивиращото “има надежда” (hope), когато всички положим усилия да променим човешката дейност, за да спасим планетата.

Кампанията вече започна в Интернет (страници: www.hopenhagen.org, Facebook.com и Twitter.com) и в множество страни от различни континенти (Полша, Бахрейн, Индия, Австралия и много други), където медийната подкрепа се разраства с всеки изминал ден.

В България Hopenhagen ще получи широко разгласяване чрез преса, телевизия, Интернет и външна реклама. Страната се включва в глобалната инициатива благодарение на систематичните усилия на българския клон на Международната рекламна асоциация (IAA), единствената тристранна организация, която работи за световно партньорство на рекламни агенции, медии и рекламодатели. Българският клон на IAA е учреден през 1996 г. В момента има 23 членове.
 

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2009-11-15

Петко Бочаров, доайенът на българските активни журналисти, навърши 90 години през месец Февруари. Той е най-възрастният действащ журналист в света, но изглежда по-млад от възрастта си. Млад е и духът му. В НБУ ще разговаря с преподаватели, студенти и гости на департамент „Масови комуникации” и департамент "Право".

Студентски Правен Клуб "Fiducia est audacia", Департамент "Право" Нов български университет(НБУ) съвместно с “Клуба на журналиста и РR-а”, Департамент "Масови комуникации", НБУ организират публична лекция с тема: "ТРОЙНОТО "НЯМА" – "Ако искаш да не бъдеш критикуван – не прави нищо, не казвай нищо, бъди нищо!" с лектор Петко Бочаров- български юрист и журналист.

Лекцията ще се състои в Нов Български Университет на 16.11.2009 г., 15.00 часа, София бул.”Монтевидео” 21, зала "Малка аула".

Водещи:
Лефтер Василев
Андрей Велчев

Гостът е роден през 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор.

През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя”.

Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”. На 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око" произнася фразата „Да, ама не”, с която става известен. Днес пише предимно за вестник „Новинар”.

Петко Бочаров, доайенът на българските активни журналисти навърши 90 години през месец Февруари. Той е най-възрастният действащ журналист в света, но изглежда по-млад от възрастта си. Млад е и духът му. Сините му очи не са загубили блясъка си, излъчват интелигентност, любознателност и жажда за живот. В НБУ ще разговаря с преподаватели, студенти и гости на департамент „Масови комуникации” и департамент "Право".

Информация за Публична лекция на тема: "Тройното "НЯМА" на Петко Бочаров, 16.11.2009 г. от EVENTS.dir.bg

Оригинална публикация

в. Марица, ТВ 2 | 2009-11-15

През 2010 година БНТ ще получи по предварителни данни 60 млн. лв. държавна субсидия и още 10 млн. лв. от реклама. Това означава с 14 млн. лв. по-малко от разходите през 2009, които са за 84.6 млн. лв. Уляна Пръмова коментира в интервю за в. Капитал, че сумата е крайно малка и казва, че „с предлагания бюджет на БНТ не могат да се правят шестте регионални програми на телевизията и не може да продължи излъчването на сателитния канал". Очевидно съдбата на телевизионните центрове пак се поставя на везните, и то малко след отбелязването на 50 год. юбилей на БНТ. Създадени в началото на 70-те, те са своеобразен заложник на всяко управление. Регионални центрове към национални телевизии има във всяка страна, по отношение на организацията на работа обаче българските подразделения на БНТ в страната са просто уникални. След няколко плахи опита, БНТ остана единствената телевизия с толкова големи структури, изнесени извън столицата. В Пловдив например работят 75 души. С подобен състав например центровете на BBC във Великобритания захранват програмната схема със собствена продукция, а от центъра в Лондон излъчват само важни национални новини. Така е и в САЩ с националните мрежи. Простичко обяснено, ако в България може да се види водеща новина в „По света и у нас" от страната само ако е изключителна, а всичко останало е от София, то в много други страни става точно обратното. Лондон се бори за една-две новини в емисията, примерно, на Кардиф. През годините, откакто е създаден (1971) Пловдивският тв център е преживял не един или два труса, предизвикани от столицата. Не само той, и останалите центрове са като заварени деца и се радват на подарена стара техника и на много редки финансови инжекции. Затова пък, стане ли дума за съкращения, точно от тях се започва. Може да се спори дали щатът не е прекалено раздут, но ако се сравни със столичния, като нищо ще излезе недостатъчен. Само преди дни БНТ- Пловдив обяви новостите в 8-часовата си програмна схема, показа ловите визуални опаковки.

От тази есен обновени тръгнаха предаванията „Местно време" и „Вечерен магазин", съвсем ново е „Метафора" – предаване за четящи хора, продължават работата си „Духовна обител", „Еко", „Стадион", „Знаете ли, че". Новините са с нов час на излъчване – започват в 18.30, всеки ден имат и 5-минутна спортна емисия. Най-ярката промяна в скъсяването на дистанцията със зрителите напоследък е новият екип на „Вечерен магазин" с водеща Люба Разпо-пова и репортер Румен Бахов.

Особено директните включвания на Румен Бахов от всевъзможни точки на града оживяват наистина програмата и впечатляват. Водещият на „Местно време" Камен Коларов пък създаде модерна „опаковка" на предаването, в което кани политици и по примера на други водещи не само създава новини от редица изказвания, но и ги тиражира в Интернет и други медии. Сред другите новости, които предстоят, са икономическо предаване от средата на ноември и две съвместни инициативи с Александър Секулов и клуба му „Петното" – кинолектория с участието на филми, произведени в БНТ-Пловдив и литературен младежки клуб.

На фона на всичко, което се прави и е планирано да се прави в момента, наистина увисва с пълна сила неизвестността, задаваща се пак откъм София. Помолихме за коментар директорката на БНТ Пловдив Десислава Шишманова, ето какво отговори тя: „На 07.11. стартирахме програмата с ново лого, което е изработено от Ивайло Саферов – автор на визуалната опаковка на БНТ.

Новите ни лого и шапки – в стилистиката на БНТ, подчертават единната визия и факта,че точно това ръководство осмисли значимостта на регионалните си телевизии и ги обозначи като част от голямото семейство. В този смисъл думите на Генералния директор аз приемам като израз на голяма тревога и съжаление, че на фона на постигнатото се задават наистина големи трудности и изпитания, в които държавата трябва ясно да определи има ли воля да осигури съществуването на истински обществена телевизия, да определи доколко за нея е важен и принципът на регионалността.

След поредица недообмислени ходове в годините и различни интереси БНТ остана единствената телевизия (обществено-правна, по смисъла на европейската телевизионна терминология), която няма втора програма; нито една от същите европейски телевизии не е без РТВЦ-та, в Полша са 16!, а АРД е мрежа от регионални телевизии във всяка федерална провинция.

14.11.2009

Стр. 6
 

Вестник "Капитал" I Алексей ЛАЗАРОВ, Весислава АНТОНОВА I 2009-11-14

Два новинарски сайта влязоха в сивата зона на анонимната собственост 

Ако преди две години някой беше пророкувал, че на българския медиен пазар ще се появи компания, която да инвестира пари в шест вестника и две телевизии, всички щяха да избухнат в смях. Когато към това прибавим и факта, че огромната част от тези проекти са на сериозна загуба, случката изглежда още по-невероятна.

Днес обаче, две години по-късно, вече никой не се смее – вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Експрес", "Меридиан мач" и "Борба", както и телевизиите TV7 и BBT са част от една медийна група, която следва сравнително сходна редакционна политика. Нещо повече – медийната експанзия продължи и по-нататък. Преди време беше официално обявено, че най-тиражният български седмичник – масовият "Уикенд", също е продаден. Новият собственик все още не е обявен, като единствената официална информация за него беше, че това ще е "американска компания". В сделката обаче отново участва и шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който е и ключовата фигура в сглобяването на описания по-горе сложен медиен пъзел.

Вестникарският и телевизионният пазар обаче не са единствените сегменти със засилена инвестиционна активност въпреки кризата и не особено светлите прогнози за бъдещето на медийния бизнес. В последните седмици раздвижване има и при интернет базираните новинарски медии. Преди около месец и половина с доста големи амбиции стартира сайтът bnews.bg, а миналата седмица стана ясно, че и vsekiden.com е продаден. Общото между тях е, че те са изцяло с новинарска насоченост, че реалният им собственик е добре скрит и че хората, които са ангажирани с тях, отказват всякакъв коментар.

Не всеки ден е…

Официално информация за продажба на сайта vsekiden.com няма. Досегашният собственик  Мирослав Боршош нито потвърди, нито отрече този факт и категорично отказа какъвто и да било коментар. Три независими един от друг източника на "Капитал" обаче са сигурни, че преговорите за продажба на vsekiden.com са водени с депутата от ДПС Делян Пеевски. Той е и човекът, който реално управлява "Нова българска медийна група холдинг" – компанията, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Експрес", "Меридиан мач" и "Борба". По документи собственик на дружеството е майка му Ирена Кръстева през "Балканска медийна компания" ЕАД. Сделката за покупка на всичките издания беше финансирана от Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу залог на акциите.

Шефът на КТБ Цветан Василев категорично отрече пред "Капитал" да има участие в покупката на vsekiden.com. Според него фактът, че той е финансирал сделката за вестниците и печатницата ИПК "Родина", не означава, че е ангажиран с всичко, което собствениците на "Нова българска медийна група холдинг" биха предприели. Той подчерта, че не знае да има сделка за новинарския сайт.

Делян Пеевски не беше открит за коментар. В началото на седмицата обаче във всички вестници, управлявани от него и майка му, се появи "отворено писмо" по повод изказване на журналистката Люба Кулезич в предаване на "Нова телевизия", в което тя говори за продажбата на vsekiden.com. "… Кулезич заяви, че нашата медийна група е "заграбила медийния пазар" и е изкупила сайта "Всеки ден". Това не отговаря на истината", се казва в официалното изявление.

Кой е реалният собственик на новинарския сайт е невъзможно да се разбере от официалните регистри. Справка в базата данни whois показва, че домейнът vsekiden.com е собственост на "Всекиден" ЕООД. Според търговският регистър това дружество е 100% собственост на "Всекиден медиа" ЕАД. При регистрирането му акциите в него са записани на името на Мирослав Боршош, но според устава на дружеството те са на приносител и така реалният собственик на vsekiden.com не може да бъде установен, освен ако сам не реши да се афишира.

Б като Бареков

Същата форма на собственост са избрали и инвеститорите в друг новинарски сайт, който се появи преди около месец – bnews.bg. Макар на етапа посещаемостта му да е сравнително малка, медията привлича внимание с големия си екип (до момента около 15 души), който работи в офис на едно от най-скъпите места в София – пл. "Народно събрание" 9.

Журналисти, които вече са наети да пишат за сайта, обясниха, че отговорен редактор е Айсехел Руфи. Това е бившата съпруга на Ахмед Доган, която допреди парламентарните избори работеше като съветник по връзките с обществеността на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Руфи работеше преди време и като журналист във в. "Труд". Макар и да няма пряко участие в компаниите около bnews.bg, с тази инициатива очевидно е свързан и водещият в bTV Николай Бареков. Журналистът категорично отказа коментар по темата.

Домейнът на сайта е регистран от дружеството "Делфин нюз" АД, в което акциите също са на приносител. Компанията е вписана в търговския регистър през март тази година. Преди около месец – на 14 септември, съветът на директорите решава да предложи на общото събрание за нов член на съвета да бъде избрана съпругата на Николай Бареков – Евгения. Двамата преди време пътуват до САЩ, като според информация на в. "24 часа" целта е била да съберат опит в правенето на новинарски сайт. Според всекидневника инициативата за това е на Евгения Барекова. Заедно с тях в щатите е и политолога Димитър Аврамов, който по собствените му думи сега управлява проекта bnews.bg.

Според журналисти финалните интервюта за назначаване на работа в сайта се провеждали от Николай Бареков. В редакцията на bnews.bg той донесъл и черно коте, което му било подарено по време на едно от излъчванията на предаването "На БарЕкадата" от гр. Разлог.

От bTV отказаха коментар по темата.

"С Бареков сме приятели и ми помага, познаваме се, защото моята компания поддържа блога му, но със сайта няма нищо общо, той си има друга работа", обяснява Аврамов и допълва, че единственото общо е, че се препечатват текстове от блога на водещия, като това изрично се цитира. Според политологът, който казва, че и сам е инвестирал в сайта, "зад проекта няма колосален финансов гръб", но отказа да съобщи кои са реалните собственици. "Искаме bnews да има собствен живот вън от интересите на собствениците. Аз си знам отговорностите. Не се интересувам от бизнеса на собствениците на сайта", допълва Аврамов.

При първоначалната регистрация на "Делфин нюз", 98.8% от акциите са записани на името на Иван Терзийски. Той категорично отказа да коментира за "Капитал" каквото и да било, свързано с bnews.bg. Според източници от bTV Терзийски е нещо като шеф на охраната в най-голямата частна телевизия още от създаването й. Предприемаческата му активност се свежда до bnews и още една друга нова компания – "Ноу фрейм медиа". Тази фирма е свързана с TV7 чрез Александър Пайр, който е представител на основния акционер в "Ноу фрейм медиа" – регистрирана в Кипър компания. Пайр е и председател на съвета на директорите на ТВ7. В сделката за ТВ7 отново участва шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който официално е представен само като финансов консултант на австрийския фонд купувач. Самият той отрече категорично да има някаква роля във финансирането и на bnews.bg.

Журналистика в сивата зона

В сделката за vsekiden.com и старта на bnews.bg нямаше да има нищо лошо, ако двете медии не попадаха изцяло в сивата зона на анонимната медийна собственост. В момента е невъзможно да се установи кой стои зад тях, още по-малко причините за тези инвестиции. Рекламният пазар в интернет в България на етапа е силно недоразвит и много трудно може да гарантира възвращаемост на вложените в тези сайтове пари, така че те със сигурност дълго време ще бъдат субсидирани.

Другият проблем е, че анонимната медийната собственост по принцип силно намалява степента на доверие в журналистиката. Хубавото в тази история е, че очевидно и на българския пазар онлайн медиите започват да имат все по-голямо значение. Лошото е, че с тях очевидно започва да се повтаря сценарият със собствеността на вестниците – "инвеститорите" влагат пари, за да търгуват с влиянието на медиите. Схема, която предполага участието на наивни читатели/зрители и политици, готови да приемат силата на "общественото мнение" като разменна монета. Само си представете: ако шест вестника, две телевизии, два сайта и Николай Бареков едновременно започнат да твърдят, че земята е плоска, ще се объркате, нали?

www.mediapool.bg | 2009-11-13

Варненските кореспонденти на БНР, БТА, в. "24 часа", “Днес+”, "Медийна компания", БГНЕС, главният редактор на в. "Черно море" и на едноименната регионална телевизия заявиха официално с декларация, в която изразяват своето "неодобрение по повод акциите, организирани от група хора във Варна, които се изживяват като лидери на общественото мнение".

В тяхна защита се намеси германският разследващ журналист Юрген Рот, който дори написа отворено писмо до премиера Бойко Борисов.

Тази намеса на Юрген Рот вече изглежда не толкова странна, като се има предвид, че журналисти от основните варненски, а и от ключови национални медии, открито обявяват, че ще бойкотират "групата граждани".

"Те си позволяват непрекъснато да ни засипват с декларации, обръщения, позиции, изпращат на мобилните ни телефони съобщения по всяко време на денонощието, без да се съобразяват с нищо и с никого", пишат журналистите по адрес на "групата хора".

В декларацията, публикувана в сайта на "Черно море", се казва още:

“Категорично заявяваме,че ще бойкотираме изявите на тези хора, въпреки че по принцип подкрепяме всички смислени прояви на гражданското общество. Такива организатори на неадекватни “активности” обаче маргинализират и обезсмислят истински стойностните и естествени протести, които са израз на смелост и непримиримост към всяка несправедливост. Не можем и да не си зададем въпроса кой издържа тези “защитници” на истината, които по цял ден обикалят институции и пресконференции, кой финансира провеждането на брифинги, митинги и граждански неподчинения?! Ние, журналистите във Варна държим на професионалното си име и няма да занимаваме обществото с дребнотемие и с проблеми, които нямат нищо общо с гражданското общество и с безкористните каузи!”

Както отбелязва в блога си журналистът от Re: tv Иван Бедров, това е познат стил – подобни въпроси задаваха ченгетата по време на протестите преди 20 години.

Той се надява колегите да са били принудени от шефовете си да подпишат такава декларация, защото в противен случай картината изглежда много гнусна – журналисти публично се отказват от професията си.

Журналисти от Варна, подписали декларацията, се обадиха в редакцията на Mediapool силно възмутени от интерпретацията на тяхната проява. Те казаха, че бойкотът им няма нищо общо с ТИМ, а хората, чиито изяви ще бойкотират, действително били "маргинали", които тероризират кореспондентите със съобщения, SMS-и, искания да бъдат отразявани и заплашвали, че в противен случай ще се обадят на началниците им.

Оригинална публикация

Снимка: Вестник "Дневник"

в. Уикенд | Янаки ПЕТРОВ | 2009-11-13

Социологът, Андрей Райчев горчиво съжали за участието си в предаването „Челюсти" на Диана Найденова, което го сблъска челно със Сашо Диков. В ефира на Нова тв програмният директор на Канал 3 успя да ядоса истински мъжа на Виза Недялкова с поставянето на въпроса, как точно той е успял да съгради уникален голф комплекс за 35 милиона евро край морето. Въпросът разтрепери Райчев и го изкара от равновесие.

„Вие не сте никакъв, че да ви се обяснявам. Теглил съм кредити, платил съм си данъците, проверявали са ме 69 пъти", разлюти се левият социолог.

Оказа се, че само в журналистическите среди се знае за огромното богатство на социолога Андрей Райчев, което надхвърля 150 милиона евро. Защото няколко зрители истински се учудиха на информацията, че той е съдружник в уникалния комплекс за голф на родното Черноморие, разпрострял се върху цели 1000 декара между Каварна и Балчик.

Цялата инвестиция в комплекса „Блек Сий Рама", открит миналото лято, надхвърля 35 милиона евро. Дизайнер на игрището за голф е живата легенда в този аристократичен спорт Гари Плейър. В комплекса се предлагат над 25 модела двуетажни вили по дизайн на европейски и американски архитекти. Цялостният проект е за около 400 къщи, от които към момента са построени около 100 постройки.

Мащабната инвестиция в уникалния голф комплекс е само едно от бизнес начинанията на Андрей Райчев и съдружника му Кънчо Стойчев. Оказва се, че в България действа уникален модел, неприложим никъде другаде по света – колкото повече бъркаш, толкова по-богат ставаш. Социологическата агенция на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев не предвиди влизането на „Атака" в парламента, а това лято упорито твърдеше, че разликата между ГЕРБ и БСП на парламентарните избори ще е „не повече от 5-6 процента, а може и да се стопи в последния момент". Въпреки това Райчев продължава да се появява по телевизията и да ръси акъл, а свързаните с него социологически агенции винаги се уреждат с най-апетитните поръчки за измерване на обществените настроения.

Възходът на Андрей Райчев стартира през 1989 г., когато по поръка на Андрей Луканов написва програмния документ „Път към Европа" и учредява такова движение. В смутната за българския преход година Райчев е назначен за директор на новосъздадения Национален институт за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Този пост крие огромни възможности за политически и финансов просперитет и 20 години по-късно банковата сметка на социолога потвърждава това.

През 1990 г. Андрей Райчев се съюзява с Кънчо Стойчев и двамата създават дружеството „Сова-5". По това време в България все още няма адекватно законодателство, което да забрани на държавни служители да участват в частни социологически агенции, чиято дейност се припокрива с тази на НЦИОМ.

През 1991 г. тандемът Райчев – Стойчев вече е успял почти напълно да приватизира нематериалните активи на държавното дружество. Тогава Андрей Луканов ги свързва с „Галъп", която търси български партньор за смесено дружество. Така Андрей Райчев става представителят на световноизвестния концерн за социологически проучвания от всякакъв вид в България.

Все пак това не е чак толкова сигурно, тъй като наименованието „Галъп" липсва в съдебните регистри на дружеството на Андрей Райчев в „Държавен вестник". Първото наименование на социологическата агенция, регистрирана на 6 март 1991 г., е „Болкан Бритиш Сошъл Сървейс". Сред учредителите е фалиралата Първа частна банка на Валентин Моллов.

Така Андрей Райчев и Кънчо Стойчев слагат ръка върху три големи помещения в центъра на София, които наемат от държавната „София прес" за цели 8 години на минимална цена.
В следващите години Андрей Райчев и Кънчо Стойчев влизат в съдружие с газовия крал Сашо Дончев, с няколко банкери и с още видни представители на червения олигархичен елит. Двамата социолози са създатели и съучредители на поне десетина фирми, усвоявали през годините милиони левове от всякакви обществени проучвания и мултимедийни проекти.

Покрай Андрей Райчев просперират и близките до сърцето му дами – съпругата му Виза Недялкова е собственик на „Радио Нет", а пък особено близката на социолога Мира Баджева е назначена за управител на „Болкан медия груп" – фирмата, която издава списанието „Жената днес" и още няколко издания. Баджева е водеща и на предаването „Отпечатъци" по Би Ти Ви, където почти всяка събота гост е социологът със специфичен говор.

Преди година Андрей Райчев бе уличен от академиците от БАН, че иска да източи от държавата милиони левове и затова плюе по поръчка академичната общност. Това се случи, след като социологът олигарх набеди БАН за самодостатъчен паразит, който хленчи и смуче пари от държавата. В отговор главният научен секретар на Академията на науките Стефан Хаджитодоров представи данни, че Андрей Райчев е спечелил проект за милиони в конкурса „Развитие на научната инфраструктура – 2008" към Министерството на образованието.

Според данни на „Уикенд" само за последните четири години Андрей Райчев е взел от държавата над 15 милиона лева по различни проекти, свързани със социологията, медиите и развитието на различни програми уж в полза на обществото.

НАРОЧНО ХОДИ С ВЕХТИ ДРЕХИ

Андрей Райчев никога няма да бъде видян по телевизията, изтупан в лъскав костюм и със скъп часовник на ръката си. Той няма да бъде засечен да шофира и лимузина, макар да има пари да изкупи цяла автокъща. Като социолог и съответно познавач на общественото мнение, Райчев добре осъзнава, че за да буди доверие в хората, трябва да изглежда като тях. Поради тази причина винаги се явява на екрана в съвсем обикновени, даже поовехтели дрехи. Съвременният Корейко!

стр. 26
 

Снимка: Вестник "Капитал"