в. Сега | Божидар БОЖКОВ | 05.10.2010

Манипулациите разчитат на наивна аудитория и непрофесионална журналистика

Когато в централните си новини националните телевизионни и радиоканали съобщават, че в бургаски хотел се е настанил инкогнито Джони Деп; когато вестници групово информират, че от руска база в Черно море е избягала опасна бяла акула, която туристи са зърнали край Созопол; когато сериозни медии се надпреварват да разказват как треньорът на севернокорейския отбор по футбол е в концентрационен лагер и всеки момент ще го застрелят; когато малко преди поредната война на САЩ средствата за информация се напълнят с "разкрития" от не па зован източник за всевъзможни кръвожадни престъпления на актуалния враг…
И най-вече когато ежедневно жълтата преса описва как Алисия и Божинов за пореден път са си изневерили, знайте, че пред вас е разперила крила и полетяла медийна патица. Съшита с бели конци или изработена в специални лаборатории за манипулиране, тя разчита на това, че никой от София, Пловдив или Варна няма да се втурне в Бургас, за да търси Деп, нито ще литне до Лондон, за да провери разпаднало ли се е семейство Божинови, а още по-малко пък ще тръгне към обичайните нарочени столици, за да изследва нивото на кръвожадност на местните режими. Творците на патиците залагат на наивитета на аудиторията и на факта, че тя е свикнала да вярва на думите в ефира и най-вече, че не е защитена от лъжата. Не на последно място и на онази група от хора, които сами искат да бъдат лъгани, поради което са верни фенове на жълтата преса.
В повечето случаи стоварването на един куп измислици се извършва грубо и без особено въображение. Но нерядко, особено когато се касае за авторитетни медии, лъжите са изкусни и поднесени с финес
Авторите им са хвърлили огромни сили и средства, за да ги сътворят и резултатът е налице. В тези редове ще разгледаме национални и световни примери и от двете категории.
Началото на всяка съвременна война е трудоемко занимание заради нуждата общественото мнение да е добре подготвено, за да я приеме. Ако някога на Хитлер му е било достатъчно да изманипулира конфликт на границата с Полша, то глобализацията днес налага много повече изисквания към агресора. Врагът трябва да е майсторски очернян в продължение на дълго време и то така, че информациите да изглеждат правдоподобни. През 1992 година британската телевизия Ай Ти Ен излъчва кадри от Косово, които после са подети от почти всички световни новинарски канали. На пръв поглед се вижда нещо, наподобяващо концентрационен лагер, а зад бодлива тел седи човек, за когото авторите на материала твърдят, че е косовар. След като е повъртян няколко дни и си е свършил работата, репортажът влиза в предизборните речи на Бил Клинтън за предстоящия президентски вот. Така е поставена психологическата основа, върху която Клинтън след време ще разработи стратегиите си за нападение на Югославия.
В книгата си "Психологически войни" преподавателят в Мариуполския университет в Украйна Георгий Почепцов описва как точно е бил изработен британският репортаж, фирма, близка до Пентагона, е осигурила спонсорство на екипа от британски журналисти, който се е разходил в Косово. Там намерили селище, около което въобще не е имало бодлива тел. В средата му обаче се издигала къща, опасана с телена ограда. Екипът режисирал обитателите й да застанат зад телта така, че да изглежда сякаш са зад ограждение на концентрационен лагер
Както може и да се предположи, търсенето на гледната точка на сърбите въобще не е било залегнало в задачата пред британския екип. След като материалът бил готов, поръчителите определили две целеви групи за въздействие: мъже и евреи. Изследователи заключили, че именно върху тях би имало най-силен резонанс внушението, че в Европа са се появили нови фашисти – в случая сърбите. В резултат на тази кампания от края на 1992-ра общественото мнение в САЩ и Великобритания вече знае, че на света има "лоши сърби" и "добри албанци".
В Япония съществуват две организации на корейското малцинство. "Чхонрьон" обединява корейците, симпатизиращи на КНДР и актуалния й велик вожд. "Миндан" пък е на сънародниците им, които са привърженици на Южна Корея. Освен разни обществени дейности основното им занимание ежедневно е да измислят елементарни медийни патици, с които да очернят вражеския лагер. На "Чхонрьон" това трудно се удава, защото медиите в Южна Корея са доста пъргави и лесно могат да опровергаят лъжливи информации. Затова пък "Миндан" е ненадмината. Много от сътворените от нея "новини" попадат в дори най-сериозните западни вестници, а чрез тях и у нас. Последните две са от тази година. Първата бе, че в големите севернокорейски градове е имало улични бунтове срещу властта. Те били организирани от жители, недоволни от паричната реформа, въведена през 2009 г. от севернокорейските власти. Лекомисленият читател вярва, че това наистина е било така. В действителност в КНДР дори само мърморенето под носа срещу правителството може да повлече сериозни неприятности, а за протестни митинги и дума не може да става.
Втората патица е от миналия месец – че треньорът на националния отбор на Северна Корея Ким Йон Хун бил тикнат в концентрационен лагер, където чакал екзекуцията си. Причината – печалното представяне на тима на Световното в ЮАР. "Миндан" пусна новината в няколко вестника в Индия и Пакистан, с които работи отдавна, а те, естествено, не цитираха организацията, а "азиатски информационни агенции". Оттам тя бе подета от Си Ен Ен, Ройтерс, Би Би Си и обиколи целия свят. Докато тромавите държавни средства за информация в КНДР се размърдат, хората вече мислеха, че горкият треньор е екзекутиран. В средата на август дори ФИФА се зае със случая
Да, в КНДР управляват сталинисти, но световната футболна федерация установи, че в случая с Йон Хун истината е друга – той продължава да си е треньор и под негово ръководство премина мачът с Виетнам миналия четвъртък, така ще бъде и при предстоящия с ОАЕ. И двата са от квалификациите за азиатското първенство.
Както се вижда, дори и набързо скалъпените медийни патици изглеждат понякога сериозни, ако попаднат в големи медии. У нас такъв бе случаят с прословутата бяла акула от 1996 година. Историята бе сътворена от сина на известен поет и драматург в компанията на още няколко репортери. В онези години те работеха все в авторитетни всекидневници, а единият бе служител на БТА. В мъртвилото на летните дни националната телеграфна агенция с готовност пусна по телекса новината за кръвожадната риба, с което улесни останалите от сбирката. Щом БТА е поместила нещо, значи е вярно и може да се публикува навсякъде. Така на следващия ден акулата се плезеше от всички национални издания. Дори и от онези, които нямаха репортер на приятелското събиране и следователно не разполагаха със собствена дописка по темата. Те чисто и просто цитираха БТА.
С много повече подготовка премина "визитата" на Джони Деп в Бургас това лято. Организирана от една пиар агенция по поръчка на верига магазини за мобилни телефони, "новината" се промуши не и без помощта на община Бургас. Нейни служители лично прозвъняваха в редакциите на основните медии, за да им "разкрият", че Деп е в града. И че в един сайт за обмен на файлове "случайни потребители" са поместили видео, на което все така случайно запечатали как холивудският актьор влиза във фоайето на местен хотел. Оттам измислицата лавинообразно се понесе през целия медиен небосклон, а пиар агенцията я поддържаше жива, като разпращаше анонимно по редакциите и папарашки снимки, направени уж от туристи. Така сериозни медии като 6ТВ и Нова изпаднаха в конфузната ситуация да твърдят, че "със сигурност" вече можели да потвърдят, че Деп е у нас.
Нито една от тези медийни патици нямаше да бъде така успешна за дълго време, ако репортерите бяха приложили най-важното правило в своята работа – да търсят задължително втори, различен източник. Специално за Джони Деп, например, това можеше да бъде книгата с регистрирани гости на хотела. Но понякога една патица е по-атрактивна от истината.

Стр. 14

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 28.08.2010

Британските медии вече съветват да не се инвестира в имоти в България

Един ден британците се събудили и осъзнали, че са живели в тъп рекламен слоган. "Let’s go crazy", мигал примамващо неонов надпис върху кръчма в центъра на Банско, и те са се втурнали: "Ами, хайде!" В общата еуфория на вестникарски заглавия от типа "Къща на цената на кола" вместо с дом "в сърцето на Пирин" са се оказали с непродаваем имот в сърцето на бетонна джунгла. Страната, която топло им обещаваше слънце и бързо забогатяване, се прояви като куха комбинация от "медийна истерия, фалшива неотложност и преувеличена възвращаемост" по определението на една разочарована британка. Сега те отчаяно търсят кого да обвинят за неосъществените си мечти.
Според текст от последната седмица в британския вестник The Independent на прицел са журналистите, покриващи имотния сектор. Изданието твърди, че група огорчени ирландски инвеститори планира да заведе дело срещу репортери, "подвели" ги да вложат парите си в строителни обекти, които не са им донесли обещаните резултати. "За журналистите може и да е ясно, че лъскавите приложения за имоти следват далеч не толкова взискателен код за безпристрастност в сравнение с традиционната журналистика и са преди всичко средства за събиране на приходи от реклама, но може би за потребителите разликата не е съвсем ясна", коментира The Independent.

От "купете си парче от селска България"…

Въпреки че според адвокати такова дело едва ли би постигнало успех, а и няма да възстанови неразумната им инвестиция, британците може би имат основание да се сърдят на своите медии. Тъй като имотният балон се надуваше с тяхната щедра подкрепа.
За еуфорията на пазара на недвижима собственост, както и за повишаването на цените на някои имоти, голяма роля изиграха именно поредицата от публикации в чуждестранния печат за "евтините жилища в България". "Не можете да си позволите къща в Испания? Тогава опитайте в България." (Observer), подканяха вестниците. И още: "Не можете да си позволите Алгарве или Прованса? Купете си парче от селска България. За цената на четиригодишен Ford Mondeo." (The Sunday Times)
"Високият икономически растеж и чуждите инвестиции, увеличаващият се брой на туристите, стабилната валута и политическа система и предстоящото им членство в ЕС правят неустоима комбинация", обещаваха печатните медии през лятото на 2005 г. (The Sunday Times) А телевизиите се надпреварваха да правят репортажи за щастливото селско лято на Сара и Джон. Един от първите материали, който насочва вниманието на британците към България, датира от лятото на 2001 г., когато телевизионният канал Chanel 4 излъчва поредицата "Място под слънцето". След нея агенциите за недвижими имоти и британското посолство са залети от запитвания и имейли.
"Медиите във Великобритания допринесоха страшно много. Имали сме случаи, когато излъчат някое популярно предаване за България, след това има огромен интерес – звънят телефони, пишат имейли…", спомня си Полина Стойкова, оперативен директор на Bulgarian Properties, една от най-големите посреднически агенции в покупката на имоти в България.

… до "България? Пазете се!"

Днес обаче, когато рецесията е минала като зловеща болест през лъскави курорти като Банско и е оставила призрачни градове с недостроени сгради и магарешки бодили, а рекламните слогани отдавна са изхабени от употреба, британските таблоиди започнаха да си служат със сюжети от хорър филми. Като The Sun, който разказва историята за ужасена шотландска двойка пенсионери, нападнати от "луди зверове, въоръжени с мачете и търнокопи" в селската им къща в България. И я илюстрира с гигантска тяхна снимка, на която те демонстрират пистолетите, които са си купили, за да се защитават от нападатели.
Встрани от обичайните за жълтите вестници "шокиращи" материали обаче през последните няколко месеца във Великобритания имаше серия от публикации, които съветват британците да не инвестират в имоти в България. Слагаха голяма въпросителна след името на държавата, предупреждаваха "Пазете се!" и обобщаваха, че "за стотици инвеститори може да се окаже, че пясъкът е единственото "златно" нещо в България." (The Sunday Times) А разследващото предаване на BBC "Watchdog" направи ударен репортаж с широк отзвук за подведени от Bulgarian Dreams британци.
"Тази индустрия работи на принципа, че винаги трябва да откриеш горещ пазар. През 2004-2005 техните медии решиха, че България е "hot spot". Което за българските предприемачи дойде като манна небесна и почна да се продава всяка тухла и всяко парче камък. Никой обаче не отчете, че цялостният принцип на hot spot е, че той блесва, гори и изгаря бързо. Hot spot означава винаги балон", обяснява Юлиан Георгиев, собственик и управител на Homes in Bulgaria – компанията, която първа започна да предлага български имоти на англичани през 2002 г.
И ако тогава България е по-привлекателната алтернатива на скъпата, презастроена, пренаселена от други британци и гореща Испания, то девет години по-късно изглежда като по-грозната й сестра. "Позитивният имидж на България се промени, когато страната ви престана да бъде "нова и непозната"и бързо си спечели имидж на презастроена дестинация като Испания. А и някои недобросъвестни агенти и строители, които оперираха в Испания, се преместиха в България." Така британският журналист Греъм Норууд, който пише за имоти в британски вестници като The Financial Times, The Guardian и др., обяснява радикалната смяна на настроението в медиите на Острова.
Но той търси и причините в самите журналисти: "Според мен има два типа журналисти, които пишат за имоти – добрите, които понякога пишат истории, критикуващи презастрояването, и лоши, които пишат само "положителни" материали, винаги казвайки, че съответните имот или пазар са добри инвестиции. Винаги има необходимост от баланс", настоява Уорууд "и понякога трябва да се казва, че пазарът е презапълнен и следователно, вероятно, не е добра инвестиция."
Негативната вълна от медийни публикации само трупа черни точки за България в папката "лоши инвестиции" на британските предприемачи и граждани. И поставя под сериозно съмнение възможността отново да привлечем инвеститори в недвижими имоти от Острова, след приключването на рецесията.
Заместник-посланикът на Великобритания в България Катрин Барбер обаче съветва да не правим изводи за отношението на британците към страната от настроенията в медиите. "Не мога да коментирам принципа, по който медиите подбират материалите, върху които да се фокусират", коментира тя, "но от тях не може да се направи обобщение как британските компании и граждани се чувстват в България". И уверява: "Имаме много запитвания тази година от британски компании или граждани, които искат да инвестират в България – дори повече от миналата."
***
Текст под снимка
Кухите рекламни слогани бяха заменени от руините на недовършените сгради в курорти като Банско

Стр. 12 – 13

в. Десант I Пролетина НИКОЛОВА I 29.03.2010

След като бяха притиснати в ъгъла заради участието на деца в шоуто, шефовете му се обърнаха за помощ към фамозна специалистка по цензура

Ако на някой досега не е било ясно, от понеделник вече трябва да е научил, че поне в едно нещо България е на първо място в света. Това е “новият социален експеримент “фамилно риалити шоу Биг брадър”. За първи път от създаването на риалитито в Холандия преди повече от десетилетие някой решава да вкара в него не само цели семейства, но и децата им.

Това не се беше случвало в нито една западна телевизия не защото там не са искали да го направят, а защото регулаторните органи в Западна Европа са изключително бдителни и много строги. Подобен опит щеше да приключи безславно за шоуто, което най-вероятно щеше да бъде забранено за излъчване. А самата телевизия щеше да заплати такава солена глоба, че повече нямаше и да помисля да вкарва деца там, където зрителите очакват да има разврат, изневери, скандали и дори побоища. В бананови държави и някои балкански републики обаче всичко е позволено. Още повече, че шефовете на българската Нова телевизия са готови на какво ли не само и само да се оттласнат от дъното на зрителския интерес.
От повече от година частният ефирен канал върви стремглаво към последните места в изследванията на зрителската аудитория. Стигна се дотам, че в Топ 50 на общата годишна класация на пийпълметричната агенция ТНС/ТВ План за 2009 година нямаше нито едно предаване на Нова телевизия! Това очевидно е докарало до ужас шведските собственици на канала Ем Ти Джи, след като са се решили да направят у нас това, което никога не биха си позволили в родната си Швеция.
Продуцентът Ники Николов, чиято е основната заслуга за детската добавка в “Биг брадър”, твърди, че главната цел на шоуто била, моля ви се, да придобием представа за това как един мъж и една жена живеят заедно в българско семейство. Все едно българският народ живее в Патагония и не знае хала си. Но дори и така казано обяснението на Николов щеше да звучи благородно, ако не ставаше дума точно за “Биг брадър”. Шоуто, в което всеки малък скандал продуцентите раздуват до световна война, и в който дребния флирт те се опитват да организират непременно в сексуална сцена.
“След 89-а у нас няма нито един сериозен филм или сериал, който задълбочено да разкрива истината по темата (за българското семейство – б.р.). Нямаме създадени модели, на които съзнателно или подсъзнателно да подражаваме. Знаем абсолютно всичко за турското семейство, но почти нищо за нашенското”, се обяснява Николов пред “Стандарт”. Едва ли не цяла България трябва да му е благодарна, че той се е оказал човекът, който ще ни разкрие как точно живеем.
”Този "Биг брадър" ще се превърне в наръчник за щастлив семеен живот. Самият аз имам нужда от него”, споделя Ники Николов, който също има вкус към освободения живот – миналото лято заживя на семейни начала с Радост от предаването “Огледала”. Само че Николов се изправи пред един голям проблем, който вероятно не е очаквал да има в България, където апатията и послушните медии са единица мярка за манталитет. Седмици наред до старта на шоуто всякакви неправителствени организации, но също вестници, радиа, телевизии, интернет – агенции буквално се нахвърлиха върху продуцентите му заради участието на деца в него. Това принуди Николов да направи нещо, което също досега никъде не е правено – “Биг брадър” и Нова телевизия да се опитат да наложи цензура на колегите си от останалите медии, за да не може чрез тях неправителствените организации да продължат борбата си с шоуто. Не е ясно дали Ники Николов ще успее да ни обясни как живеем, но със сигурност втората му цел вече постигна успех. Като по команда, още в деня, когато шоуто започна, медиите изведнъж прекратиха критичния тон към него.
И няма как да е иначе, тъй като Нова телевизия възложи задачата по усмиряване на журналистите на голямата специалистка по цензура и притискане на медии у нас Диана Дамянова. Кака Диди, както тя обича да я наричат, макар отдавна да е прехвърлила какината възраст, е собственик на агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. Миналата седмица “Биг брадър” сключи официален договор с нея и й прехвърли изключителните права за медийно обслужване на шоуто. Това се случва въпреки, че Нова телевизия си има отдел за връзки с обществеността с петима души на щат, които получават заплата именно, за да вършат тази работа. Само че в момент, когато и водещият на риалитито Ники Кънчев признава, че неправителствените организации и медиите “ни създадоха много проблеми”, кака Диди е предпочитаният пресцентър.
Натрупала опит още в миналия век като вицепрезидент на КНСБ с обгрижване на послушните и шамаросване на непокорните ресорни репортери, Диана Дамянова навлезе във вихъра си като вицепрезидент на “ЛУКойл”. Едновременно с издигането си в компанията, тя създаде и агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. Самото съчетание “кризисен пиар” за Диана Дамянова означава не да информира медиите за фирмите, които обслужва, а да ги притиска по всякакви възможни начини да не пишат нищо критично за тях. Няма вестник, радио или телевизия у нас, който да не е ял попарата на кака Диди. Къде със заплахи, къде с финансов натиск, къде с шантаж Диана Дамянова успя да всели страх у цялата гилдия у нас. А нейните клиенти хич не са случайни. Освен “ЛУКойл” и неговия шеф Валентин Златев, тя обслужва фирми, около които е пълно със скандали. При Костов нейната агенция обгрижваше всички дружества от приятелския му кръг “Олимп”. И до днес затова я и търсят – защото знаят, че Диана Дамянова е специалистка по запушване на устите на медиите. Методите й на действие са такива, че към днешна дата никой и не помисля да пише нещо лошо за хората и фирмите, които Диана Дамянова обгрижва. Някъде да сте прочели например, че “Нефтохим” е замърсител и причинява масови онкологични заболявания в бургаска област и аномалии при новородени? Няма и да прочетете. Кака Диди се е погрижила.
Вече дори не е нужно тя лично да сплашва репортерите и техните редактори. Те сами си знаят, че видят ли под някое прессъобщение името “Ди енд Ди”, значи е по-добре да замълчат по темата. Ето защо от понеделник насам медийното пространство у нас изведнъж стана приятелски настроено към новия сезон на “Биг брадър”. А някои вестници, като издаваните от ВАЦ например, дори вече не само не се сърдят, че в къщата ще има деца, ми отразиха този факт с радост, задоволство и много шарени снимки. Всичко това се случи, след като в неделя прессъобщенията за “Биг брадрр” изведнъж започнаха да пристигат вече не с щемпела на пресслужбата на Нова, а подписани от Теодора Велева, специалист от агенцията на кака ви Диди “Ди енд Ди”. Оттук-нататък вече “Биг брадър” може да диша спокойно и пред него се е ширнала свобода да прави каквото си иска. Името “Ди енд Ди” дава гаранция, че ако ще няколко човека да направят групов секс пред погледа на дечицата в къщата, а Нова телевизия го излъчи, на страхливите и яли попарата на Диана Дамянова медии у нас не им остава нищо друго, освен или да замълчат, или да отразят оргията с радостна дописка.

Оригинална публикация

www.vsekiden.com | Ана КЪЛЦЕВА | 23.08.2010 

Професор Кафтанджиев, как оценявате рекламата на сайта за фотографски конкурс, в която бе вкаран мним Джони Деп и която вече 10 дни се коментира?

Чисто терминологично това не е реклама, а е пиар. Това си е маркетингова комуникация, която си направиха, маркетингов ход. Но не е точно реклама, а пиар и журналистически жанрове. В играта са вкарани не само пиари, а и журналисти. Общо-взето, това си е нормална практика и се прави често. Защото има подобни изпълнения, които са много по-страшни.

Например?

Например, нещо подобно бе направено наскоро с мощите, намерени на острова край Созопол. Нещата са много по-сериозни, защото са свързани с църквата, която е синоним на морално поведение и т.н. И нещата не са добре от чисто морална гледна точка. Защото може да са мощите на Свети Йоан, но може и да не са. А що се отнася до рекламата с актьора на сайт за фотография е нормална практика, макар и не съвсем морална. Но тази реклама с мнимия Джони Деп не е и нещо, което да е страшно.

Има ли подобни примери в световната практика на маркетинг комуникацията?

С известни личности това се прави непрекъснато. Една голяма част от комуникацията на Холивуд е с подобни истории. Там те са непрекъснати. Подобни техники са описани много добре в книгата “Холивуд пере най-добре”.

Защо оценявате като неморална кампанията около намирането на мощи край Созопол?

Зависи какви са тези мощи. Значи, католическата църква като открие някакви мощи, започва да проверява чрез специалния институт, създаден за това. И много често дава оценки за мощи като фалшификати. И преди да бъде проверено, изобщо не може да става дума да се обяви, че едни мощи са на даден светец. Спомнете си “Името на розата”, където главният герой отбелязва, че ако се съберат всички трески, за които се казва, че са мощи от кръста на Христос, ще се получи, че Спасителят е страдал върху цяла гора.
А църквата носи идеята за морал. Я си представете, че истински вярващите се молят на нещо, което няма нищо общо с даден светец. Няма никаква логика без проверка да се обявяват за мощи на светец откритията край Созопол. Нещата са сериозни, защото са свързани с морала, с църквата като институция, която крепи обществото и може би е по-важна от Народното събрание. А че един фотографски сайт е пуснал Джони Деп – голяма работа! Имаме еднакви неща, които се използват като комуникация, но за мен са различни като тежест за обществото.

А как ще коментирате реакцията на българските медии, които в първите дни буквално “тръгнаха по следите на Джони Деп”?

Аз, като човек, който няма кой знае колко идеалистическо отношение към живота си и се занимава с маркетинг и реклама, смятам, че това е нормално поведение на медиите. Може би го знаете по-добре от мен, сега сезонът е отпускарски и много постен на новини. А медиите винаги търсят някаква драма допълнително, която я няма, за да направят информацията по-интересна. И според мен на медиите това с мнимия Джони Деп им дойде великолепно. И ако това е пиар ход на съответния сайт, много добре е изчислен и като време. Защото, представете си, в един активен сезон, когато има много новини, тази новина може изобщо да не излезе на първите страници. Така че, според мен медиите реагираха адекватно. А и зависи от медията. Въпросът е, че може би реакцията на сериозни медии трябваше да бъде различна.
Пак се връщам към Созопол – тези сериозни медии трябваше да кажат, че има предположения, че това са мощите на Йоан Кръстител и тези предположения се базират на определени неща, но предстои доказване… И при това положение отразяването щеше да е обективно. Може и да са мощите на Йоан Кръстител. До момента не е доказано обратното. Но да се твърди, че това са мощите, без да има експертиза, е недопустимо.

Като човек, чийто живот е многостранно свързан с комуникацията, как смятате – на какво ниво е духовността в българското общество?

Не съм специалист в това отношение, но впечатленията, които имам и това, което виждам, смятам, че нормалните духовни хора съществуват въпреки политици, въпреки медии и т.н. Има си едно нормално ниво. Не мога да кажа, че е паднало или вдигнало. Вероятно това е една величина, която винаги е една и съща. Независимо от политически строй, война или мир и т.н. Това е генетическа характеристика. Според мен, сме си една нелошо развита средноевропейска култура. Не сме неморални говеда. Търдения като това, че кризата ни е смачкала, абсолютно не са верни. Нито умираме от глад, нито от жажда, обществото се развива добре икономически, според мен. Но нали знаете – по някои път и медиите много драматизират нещата.

Оригинална публикация

в. Седем | 25.08.2010

Татуировка, която Джони Деп си направил съвсем скоро, хвърлила в паника екипа, който подготвял нашенския Георги Велизаров за ролята. Наложило се в последния момент да бодат с игли Жоро, копирайки от снимки новата татуировка на оригиналния Джони. Някои от тях ще му останат завинаги. Това разказаха пред "Нова телевизия" Калоян Лалев и Борислав Петров от продуцентската компания "24/7". Двамата са "мозъците" на истерията около " карибския пират", която побърка хиляди българи през изминалата седмица. Самият Георги, който е третокурсник по актьорско майсторство в НБУ, също се появи в ефир. "Аз съм Гошо и съм от България", обяви той и разказа, че най-голямото изпитание било бездействието в хотела, където бе отседнал. "Много скучаех, няколко дни седях затворен", сподели студентът, който накара десетки папараци да кибичат около хотел "Приморец" в Бургас, надявайки се на златна снимка на американския суперактьор.
Нашето момче пък казва, че му трябвали 20 минути, за да приеме идеята. " Сбъднах една моя мечта – да играя Джони Деп", е равносметката му. " Той бе единственият, който успя да измести премиера Бойко Борисов от първите страници на вестниците", шегуваха се в студиото на "Нова". Жоро Деп разказа също, че левскари, отседнали в същия хотел, набили сервитьора, който
трябвало да му носи храна, и останал гладен. "Иронията е в това, че започнахме цялата история в петък, 13", казаха организаторите по повод клипчето във VBOX, от което тръгна шашмата с българския Джони Деп.
Стана достъпен и сайтът, който Георги Велизаров рекламираше. Името на страницата – summershot.net – бе изписано върху фланелката на мнимия Деп, който бе заснет, правейки снимки от балкона на бургаския хотел.
Въпросният кадър, автори на който са самите организатори, обиколи всички медии. Оказа се, че сайтът организира конкурс за летни снимки и публикува фоторазкази. Още с влизането в сайта тръгва клипче, което събира най-култовите изцепки на медиите, които Георги Велизаров майсторски изигра. Скоро обаче му предстои истинска премиера в театър " София" в постановката "Преди/След" на Иван Добчев.
Експертът по връзки с обществеността Максим Бехар пък поздрави хората, съчинили историята за идването на Джони Деп в Бургас. Той обаче отправи упрек към българските медии заради това, че нито един журналист не се сети да се свърже с продуцента на Джони Деп и да потвърди присъствието му в България. Максим Бехар припомни друг аналогичен случай – фалшивата тревога в АЕЦ "Козлодуй" отпреди 20 години.
"Медиите дължат извинение на своята публика", смята Бехар, защото в днешно време информацията им се възприема като неоспорима истина от твърде много хора.
В студиото на новините гостуваха PR експертът Соня Момчилова и журналистът Ива Николова, които дебатираха по темата с "фалшивия" Джони Деп.
" Новината, че българските медии се лишиха от инстинкт за самосъхранение, не е новина. Експериментът на колегите с Джони Деп е леко демоде, защото такива неща са се правели често през 70-те и 80-те години предимно в Холивуд", казва Соня Момчилова.
"Аз лично не разбрах какво целеше тази PR кампания. Ако от нея реално имаше някакъв резултат, може би това щеше да е една симпатична младежка " хашлащина" и аз бих им стиснала талантливите ръце на тези колеги, които са ми много симпатични. Но в случая резултат просто няма", смята още Момчилова.
"Идването на някой си в България, пък бил той и Джони Деп, не може да е новина в централните емисии. Това показва липса на самочувствие", заяви журналистът Ива Николова.
По думите й родните медии са придобили една извратена представа за това кое всъщност е важно за хората и как то трябва да стигне до тях.

Стр. 28 – 29

e-vestnik.bg I 23.08.2010

e-vestnik.bg I Елена КОДИНОВА I 23.08.2010

На 13 август в сайтовете за свободен видеообмен се появява размазано клипче. Авторката му, подписала се като Пипи Дългото чорапче, възторжено твърди, че на него е успяла да заснеме световната звезда Джони Деп в бургаски хотел. Слухът плъзва мълниеносно по форуми и чатове и точно когато тръгва да умира, се появява ново клипче, този път малко по-ясно. На него се вижда човек, поразително приличащ на Карибския пират. Това е достатъчно на три от националните телевизии да излъчат подробни репортажи в централните си емисии. „Новината” се появява на първите страници на всички национални ежедневници.

Кметът на Бургас потвърждава информацията, след като преседява няколко часа като предан фен във фоайето на хотела в очакване на зърне холивудската знаменитост. Служителка на бургаската община се затичва с почетната книга за гости към предполагаемото местонахождение на Джони Деп и се примолва на мениджмънта на хотела като тринайсет годишна почитателка за съдействие за автограф. А няколко момиченца висят пред хотела с часове в най-голямата жега на годината с надеждата да зърнат своя любимец.

Накрая се оказва, че всичко е гениално замислена и изпълнена рекламна кампания, целяща да популяризира сайт на фотоконкурс – http://summershot.net/.

Какво направиха организаторите? Тихомълком вкараха един човек, който прилича на Джони Деп в един хотел, без да вдигат много шум. Оградиха го с професионална охрана, осигуриха му лукс като на холивудска звезда. Не са лъгали и убеждавали никого в нищо. Медиите сами си съчиниха останалото.

Какво стана ясно за българските печатни издания и телевизии, след завихрянето на истерията?

Клип с тв-репортажите + българина имитатор на Джони Деп (в края)

1.Българските журналисти са мързеливи. Те превърнаха един слух в новина, защото обикновено седят пред компютрите си и ровят в интернет за нещо, което да превърнат в дописка. Отдавна са отвикнали да обикалят улиците, да ходят по горещи точки, да разговарят с хора, да си проверяват лично информациите. Най-интересното от всичко е, че работодателите им изискват от тях работно време и ги задължават да стоят на бюрата си по осем часа на ден, вместо да ги прогонят извън редакциите да работят. Журналист на работно време няма никъде по света, освен у нас.
Из гилдията обикаля един легендарен слух, който на всичкото отгоре е верен. Собственик на вестник, вбесен от тази ленива технология на писане на новини, уволнил целия си екип. Казал, че няма нужда от репортери, които пишат статиите си по информации в агенции и интернет. И една седмица писал целия вестник сам, за да натрие носовете на мързеливите журналисти. После ги върнал обратно на работа, но с нови изисквания.

Уж папарашка снимка на Джони Деп с приятелка във фоайето на хотела. Снимки: организаторите на рекламната кампания
Същото трябваше да направят собствениците на национални медии след случката с Джони Деп. Защото нито един репортер не се сети да издири телефона на пи ара на звездата, да се обади и да попита. Или да се свърже с някой от хилядите хора, които са част от живота му и имат достоверна информация къде би могъл да бъде. Класическото правило, че новината се потвърждава от три независими източника, отдавна е забравено и превърнато в излишен разкош за родната медийна ширботреба.

2. Българските журналисти са лековерни и поддаващи се на манипулация. Можеш да ги убедиш във всичко. Здравословният репортерски скепсис отдавна е напуснал гилдията. Половината колеги вярват на всичко, защото не са особено интелигентни и изобретателни, а другата половина са готови да вярват във всичко срещу известни облаги. Щом толкова лесно се отдаде на организаторите на рекламната кампания заблудата с Джони Деп, представете си какви още неистини шестват по вестници и телевизии. Че живеем в рай, че имаме най-доброто правителство, че родната полиция ни пази, че сме нахранени и защитени, че бизнесът ни е честен и загрижен за обществото, че мощите на Йоан Кръстител са в Созопол. Утре някой ще реши да обясни, че Христос е слязъл на земята и е станал съветник на министър-председателя и нищо чудно всички национални медии да го отразят като истинска новина. А тези, които се усъмнят, ще бъдат уволнени за нелоялност към работодателя и застрашаване на националната сигурност.

Кадрите във Vbox7, които медиите приеха за истински

http://vbox7.com/play:075f3087

3. Почти няма медия, която да е създадена на професионален принцип. Тоест – да е основана от професионалисти, които си разбират от занаята и продават единствено новини, анализи и коментари. Ако имаше, тя щеше да разгадае мистерията още в първите 24 часа. А лъжата, че Джони Деп е в България не просто издържа, а се превърна в основно новинарско събитие за цели 4 (четири!) дни. Тогава стана ясно как дрънчат на кухо рекламните слогани на медиите, които се кълняха, че холивудската звезда е у нас – „Новините такива, каквито са”, „Цялата истина” и т.н. Празни фрази, зад които не стои реално съдържание. Истината е, че когато някой събере достатъчно пари, си прави медия, за да продава през нея влияние. И събира вътре лесно манипулируеми журналисти, които биха се справили с тази задача, а не истински занаятчии и професионалисти.

4. У нас жълтата преса в класическия й вид просто никога не се състоя. Ако имахме истински клюкарски медии, те щяха да обсадят хотела, в който се предполагаше, че е Джони Деп, да вербуват хора от персонала, да преровят боклука, който се изнася от стаята на звездата, да се катерят по дърветата край сградата и да спят по клоните. Това не се случи. Което още един път ни показа каква е технологията на правене на жълт вестник у нас – разпространение на злостни добре платени клюки срещу опоненти и конкуренти, изнудване и личен пи ар на мижавите ни звезди, които сами пускат слухове за себе си. А когато има възможност за истински папарашки удар, никой не си мръдна малкото пръстче.

Снимка, разпространена в медиите. Ако някой беше написал в интернет адреса на фланелката на Джони Деп, щеше да разбере, че става дума за рекламна кампания на фотоконкурс. Снимки: организаторите на рекламната кампания

5. Чрез замесването на бургаския кмет в събитието стана безпощадно ясно колко нездрава е връзката между власт и медии у нас. Кметът се опита да се отърка в звездната слава, за да си направи личен пи ар, медиите отразиха всичките глупости, които изрече, без нито за миг да се усъмнят в тях, защото те са свикнали папагалски да повтарят това, което казва властта. След подобна случка е нормално един управник да подаде оставка, защото е дискредитирана истинността на думите му. Днес твърди, че Джони Деп е в града му, утре ще каже нещо точно толкова вярно и за милионите за инфраструктура и обществените поръчки.

Журналист съм от 15 години, напоследък основно на свободна практика. Казвам всичко по-горе с болка, защото си обичам работата, а се оказва, че трудно мога да я практикувам честно, обективно и професионално. Почтените журналисти в България отдавна се притесняват да кажат какво работят. Повечето от тях си смениха професиите, по редакциите останаха предимно хора, които е много лесно да излъжеш, че Джони Деп е в България. След този казус вече никой не се съмнява, че гилдията има нужда сериозно да си зададе въпроса накъде върви и да преживее своя катарзис.

————————-

Елена Кодинова
* Авторката е работила във вестниците “Стандарт”, “Новинар”, “Политика”, “168 часа”. Била е редактор в списание “Егоист” и сценарист на предаванията “Чай” по БНТ и “Отпечатъци” по бТВ. В момента е автор на списанията ”Мениджър” и ”Жената днес”.

Оригинална публикация

Още по темата: Холивудски звезди у нас? По ли е зле журналистиката от… каквото и да е в България?, e-vestnik.bg I 23.08.2010

www.vsekiden.com | 20.08.2010

Развръзката около “идването" на Джони Деп у нас най-накрая дойде. След едноседмична истерия, развихрила се в почти всички медии, че супер звездата е дошъл инкогнито в Бургас, от продуцентската компания "24/7" официално разкриха, че това е рекламна кампания.
Докато телевизии и вестници се надпреварваха да съобщават подробности около престоя на “карибския пират" по родното Черноморие, описваха вечерята му с Летисия Каста и присъствието му на “Spirit of Bourgas", “Всеки ден" първи разкри мистерията и съобщи, че Джони Деп всъщност е 23-годишният актьор Жоро и рекламира сайт за фотоконкурс. Пълното му име е Георги Велизаров.
Той беше главен герой в реклама на сайта Summershot.net, която измислихме, казаха идеолозите на кампанията Калоян Лалев и Борислав Петров. Днес те се появиха по медиите, за да обяснят замисъла си. До вчера на страницата на сайта течеше обратно броене, което известяваше, че съдържанието ще стане достъпно на 20 август. Там вече може да бъде видян и този клип.
“Доказателството", че именно Джони Деп е в Бургас, беше папарашка снимка, на която звездата стои на балкона на бургаски хотел и прави снимки. Медиите я пуснаха със затворени очи, без да отчетат, че “Джони" носи рекламна тениска с надпис Summershot.net.
Рекламата обаче успя да заблуди хиляди фенове на холивудската звезда, които повярваха, че Джони наистина е отскочил до Южното ни Черноморие. Всъщност обаче актьорът отмаряше в компанията на половинката си Ванеса Паради на Хаваите.

Оригинална публикация