в. Уикенд | Ива ДИМИТРОВА | 10.02.2012

Викаха ме в прокуратурата да давам показания заради кражбите на Тошко Добрев, казва журналистът 

Аз съм един неуспял емигрант, въздъхва Георги Тошев в края на срещата ни. Разговаряме в офиса му в стара, добре ремонтирана къща на столичната улица "Шипка". В редакцията на списание "Макс", на което е главен редактор, вечният пътник разкрива и провалите, и успехите си. Общото между тях е значимостта им, усмихва се Тошев. За своите 42 години, половината от които са преминали в посвещение на журналистическата професия, се е убедил в едно – всичко е урок.
"Имал съм много неуспехи. Като млад трудно се примирявах с провалите си, днес ги приемам като повод за размисъл. Само човек, който може да започне живота си отначало, има бъдеще", цитира журналистът йога учителя си Пракаш.
Индийското учение го "връща" в реалността. С него успява да преодолее стреса и да свикне с измамните цели, които другите преследват. Определя ги като "изгубени", които парите и властта са деформирали до неузнаваемост. Доволен е с това, което има, и е радостен, че не се е превърнал в материалист. Заслугата е негова и на Пракаш, под чието ръководство от 5 години практикува йога.
Тошев не се страхува нито от провалите, нито от риска. Никога не му е липсвал кураж да започне живота си отначало. Правел го е неведнъж. Например, когато трябвало да се завърне в България заради болест на баща си. Бил в Ню Йорк, където специализирал журналистика. Заминал, след като завършил българска филология в Софийския университет.
Решил да търси щастието си в САЩ но от пътя му го отклонила коварната болест рак, от която се разболял баща му.
"Трябваше да избирам. Нямах пари за билет, а не можех да не се простя с баща си. Върнах се. Аз съм един неуспял емигрант, който направи "Другата България", споделя Тошев.
Днес избягва думата "емигрант". Смята, че всеки е свободен да избира къде, как и с кого да живее. Пресметнал, че покрай реализирането на .Другата България" и "Непознатите" е посетил 186 държави. Не се отказва от целите си, дори ако трябва да спи на пейка в парк в някоя чужда страна или да пътува на стоп. Такова е било началото на "Другата България". Ентусиазмът, с който прави предаването, по-късно бил попарен. Георги Тошев с ужас научил, че "Другата България" е било удобен параван за въртене на мръсни сделки.
"Спрях го, защото разбрах, че чрез нашето прекрасно предаване Тошко Добрев пере пари на "Софийски имоти". Извикаха ме в прокуратурата да давам показания. Благодарен съм, че съм получил шанс да правя този проект. Но когато съм се съгласявал, никой не ме е предупредил, че ще бъда замесен в нещо подобно – толкова нечистоплътно и мръсно", казва Тошев. Оказва се, че от общинската фирма "Софийски имоти" се изписват милиони левове към продукцията. В действителност "Другата България" харчи далеч по-малко. Останалите пари са крадени от чевръстия общинар.
В онзи момент понася укори, за които не крие, че преживява тежко. Чувал е, че е син и на медийния бос Тошо Тошев, и на Тошко Добрев и куп други щуротии. Преживявал го е и преди.
Например, когато напуска "24 часа". Причината е неразбирателството му с тогавашния редактор Валери Найденов. След години съвместна работа пътищата им се разделят. "Бил съм уволнен, скаран с Валери. Не е вярно. Днес той, моят учител, е автор в списанието, на което съм главен редактор", споделя Тошев.
Покрай петгодишната си работа в Би Би Си се убедил, че се чувства добре в ролята си на посредник. Успешно я изпълнява в "Непознатите", което се излъчва по Би Ти Ви. Казва, че добрият журналист се изгубва в събеседника си. Телевизионното му присъствие се изчерпва до гласа зад камера. Това не му гарантира медиен комфорт и често прочита злостни слухове за себе си. Един от тях е, че е горд собственик на безплатно общинско жилище. Оборва го. Живее в 50 квадрата в София, за които изплащал кредит. Правил опит да изтегли друг, за да си купи по-голям апартамент. Не го одобрили, доходът му бил недостатъчен.
Това не го озлобява, нито натъжава. Негов дом може да бъде всеки хотел. Усеща уют там, където се чувства необходим. Трудно е за проумяване, както и фактът, че живее на хиляда и няколко километра от семейството си. Обикаля света, снимайки документалната поредица "Непознатите", и при всеки удобен случай спира в Париж. Там живеят 7-годишната му дъщеря Ан и майка й Милена.
"Веднъж споделих с йога учителя ми Пракаш страха си, че един ден детето ми ще ме обвини, че съм й липсвал в най-важните години. Отвърна ми да се науча да я гледам. Правя го. Има родители, които са с децата си от сутрин до вечер, а не ги виждат. Погълнати са от ежедневните си задължения и проблеми", споделя Тошев. Допълва и изводите, до които е стигнал от внимателното вглеждане в дъщеря си. Тя прилича на майка си – по характер и външност. От него Ан е наследила любопитството. За жена си Милена казва, че тя се чувства добре, защото има възможност да практикува професията си. Опитала да го направи в България, но без успех.
"С Милена се познаваме повече от 17 години. Бяхме се разделили, защото учеше във франция. Нашето дете се случи в период, в който бяхме заедно дълго време. Милена е лекар и работи в голяма болница в Париж. Уважавам амбицията й да бъде добра в професията си, а не да остане тук и да се примири с всеобщата посредственост. Направих опит да живея във франция, но нямаше какво да работя. Това, което хипотетично ми се предлагаше, беше в сферата на обслужването. Не че е драма да съм сервитьор или продавач в бутик, но все пак съм имал своите журналистически стремежи години наред. Сложно и жестоко е за човек на определена възраст да изпита неудовлетворение. Нали си представяш, ако единият родител се чувства така, как това щеше да смаже нашето дете
То попива тъгата и неудовлетворението на родителите си. Затова избрах да живея отделно от тях и да се развивам в професията си. С Милена сме равностойни. Важно е, че детето вижда и двама ни еднакво дейни", споделя Георги Тошев.
Влага енергията си в стремеж да бъде добър баща и в старание да прави това, което обича. Смята, че всеки епизод от "Непознатите" ще остане във времето, филмите му са ценни, защото разкриват неизвестни черти от характерите на великите. Никой не си дава сметка за трудностите, през които преминавам, казва Тошев. Колеги от чуждестранни медии, с които контактува, се учудвали от таланта му да убеждава. Никак не е лесно, признава журналистът.
"Ако знаеш как, никой няма да ти откаже. Като млад бях нетърпелив. С времето се научих да чакам. За интервюто с Наум Шопов съм чакал 14 години, за Фрида от АББА – 30 години, за фотографа Ани Лейбовиц – 6 години", казва Тошев и допълва, че най-трудният въпрос, който е задавал, е бил към италианския певец Ал Бано. Осмелил се да го попита за дъщеря му "Сигурен ли си, че тя е мъртва? Може да не ми отговаряш. Извинявай", казал Георги Тошев, когато срещнал мълчанието му. В момента, в който се отказал от отговора, го получил. Ал Бано просълзен споделил, че е видял с очите си тялото на дъщеря си. Разкрил и по какви детайли я е познал. Уви, жена му Ромина Пауър в онези години отказала да повярва, че това е детето им. Ал Бано не успял да я убеди, че няма заговор – детето им не е живо. Това ги разделило завинаги.
"Непознатите" е ежедневна битка, но си заслужава, казва авторът. Изисква отдаване, неуморна работа и инат. Логично е предположението, че Георги Тошев е амбициозен. "Напротив, много съм мързелив. Ако животът ми не се случи така, че да нямам друг изход, сигурно щях да бъда алкохолик", оборва първоначалното впечатление той. Подчертава, че не се шегува. Когато баща му си отива, му се наложило да се справя сам. Не можел да пренебрегне ангажиментите към майка си, към дъщеря си и семейството на сестра си.
"Животът ни е даден, за да се справяме, а не да хленчим. От Цветана Манева съм го научил. Дава ти се веднъж шанс да направиш нещо, което ти е важно, и не мога да го пропусна", разяснява журналистът. Манева е от личностите, които са оказали огромно влияние върху него. Другата е Невена Коканова. С нея се запознал, когато работел в славния период на "24 часа", преди вестникът да залинее. Видели се за интервю, което продължило години. Сприятелили се и често се срещали. Когато актрисата се разболява от рак, се променила драстично. Болестта я направила не тъжна, а дейна. В последните си години усещала, че времето й е ограничено, и се стараела да се наслаждава на всичко което правела. Усамотявала се, но не била самотна.
"Има незаменими хора и Невена е от тях, родили се по тези ширини в България. Незаменима не само в киното, като личност. Невена беше изключителна. Можеше да бъде аристократка дори на олющена дървена пейка с пластмасова чаша кафе и евтина цигара в ръката си. През 90-те години- нямаше парите, които актриса като нея заслужава, но трудно можеше да я почерпиш. Беше горда и самостоятелна жена. От нея съм се научил на вкус не само в изкуството, но и в живота. Казвала ми е, че и пет лева да имаш, важно е как ще ги похарчиш", спомня си Георги Тошев.
Когато правел филм за нея, се срещнал със сръбския актьор Раде Маркович. С него Невена си партнира в "Крадецът на праскови". За тайната им любов се говори и до днес. Маркович я чакал, но Невена не се развела със съпруга си. Тошев споделя, че при срещата си с Раде Маркович се убедил, че той все още обича великата актриса.
"Не каква жена, а каква личност трябва да си, за да те обичат 45 години?! Невена е човек, който толкова много е обичал, и затова е толкова обичана. Тя беше купонджийка, понякога затворена, обърната към себе си. Беше много духовен човек. Имаше вяра и често ходеше до манастира в Кремиковци. Голям урок и подарък ми е Невена. Приятелството ми с нея бе привилегия", завършва журналистът.

Стр. 22-23 

Супер 19 минути | Борис АНГЕЛОВ | 30.01.2012

Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга

Катя Касабова е най-известният бургаски журналист. Родена през 1964 г. в Тополовград, завършва инженерна химия, педагогика и право. С медии се занимава от 1992 г., кореспондент на в. Новинар 10 години, пише във всички бургаски печатни издания, зам.-главен редактор на в. Черноморски фар, създател и водещ журналист на първия безплатен вестник в България – Фактор, създател и главен редактор на в. Десант, от една година е собственик на сайта Бесове.бг.
През 2003 г. е осъдена за клевета от четирима експерти на МОН на близо 8 хил. лв. за разследване на корупция в бургаското образование. Съдия-докладчик по делото на втора инстанция е днешният зам. – министър на правосъдието Деница Петкова, която потвърждава тази присъда. През април м. г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург отмени присъдата като несправедлива и обезщети Касабова с 11 600 лв., които България й плати от джоба на обикновения български данъкоплатец.
По ирония на съдбата съдийката с отменена от Европейския съд присъда стана заместник-министър на правосъдието по…европейските въпроси.

Госпожо Касабова, най коментираната тема при представянето на новия екип в Министерството на правосъдието беше вашият казус. Как си го обяснявате, при положение, че това е една стара история?

Живея и работя като журналист в Бургас и от вас чувам, че казусът "Катя Касабова срещу България" е бил най-обсъжданата тема по време на представянето на екипа на г-жа Ковачева. Вероятно в контекста с новата зам.-министьрка Деница Петкова, която бе съдия докладчик по осъдителното дело срещу мен. Правете си изводите колко рафинирана и излъскана информация достига до населението извън стените на това министерство, пък и извън МС като цяло. Видях обаче една интересна снимка, която едва ли случайно е направена от фотограф от голяма информационна агенция. Тя е от последното заседание на МС и акцентът е паднал върху красотата на зам.-министърката Деница Вълкова-Петкова. Седнала е в непосредствена близост до премиера Бойко Борисов – между Цветан Цветанов и Аню Ангелов. Нейният образ е фокусиран, а техните – в мъгла. Не зная защо в този ден Петкова е представлявала правосъдното ведомство, но местоположението й категорично подсказва колко важна е съдийката от Окръжен съд-Бургас при вземането на съдбовни за държавата решения. Все пак, личната и професионална биография на г-жа Петкова са достатъчно известни вече.

Сигурно първо сте прочели в интервю във вестник, свързан със здравния октопод, а после сте и чули как бившият съдия, сега заместник министър Деница Вълкова-Петкова обвини закона за некачествената присъда, която Ви е издала и заради която българският данъкоплатец после заплати немалка сума, когато спечелихте в Европейския съд? Това наглост ли е или е самозабравяне?

И двете, но има и трето – некомпетентност. Чух в ексклузивно интервю с нея по БНТ как за финал казва, че ще съдейства да се промени НК, за да нямало такива присъди като моята. Съветвам я да проследи промените в материалния закон именно в тази част и тогава да говори за каквото и да било синхронизиране с европейските норми, защото в повечето държави-членки отдавна е отпаднало наказателното правораздаване по журналистически публикации и делата се водят по гражданското право. У нас през март 2000 г. след тежки битки на правните експерти от Програма Достъп до информация и на Българската медийна коалиция като цяло, а по това време тя беше доста дейна и авторитетна организация, отпадна участието на прокурор в съдебни дела срещу журналисти за обида и клевета. Премахна се и триинстанционното производство. Този пробив трябваше да облекчи положението на стотици журналисти, които също като мен, бяха в постоянни разпити и разхождане между прокуратура и съд. Лошото бе, че не предвидихме, че в по-малките населени места ще настъпи феодално правораздаване. Съдят те в районния, окръжният го потвърждава и присъдата автоматически влиза в сила. Всеки, подал частна тъжба, може да те осъди в град като Бургас, където всички се познаваме. Такива градове се управляват от т.нар. "местен елит" от политици, магистрати и полицаи. Те допускат до себе си и около софрата си услужливите добронамерени медии, но заядливите са враг, който трябва да бъде преследван и унищожен.

Бихте ли припомнили случая, поради който се опитаха да Ви сложат на позорния стълб, вместо там да попаднат онези които са се възползвали от служебното си положение и са се подиграли със статута на болни деца?

Накратко, през 2000 г. с колегата Божидар Божков от в. Сега, проведохме добросъвестно разследване на корупционна практика в Бургаския инспекторат на МОН, където в продължение на 7 години една комисия с непроменен състав – четирима експерти и лекарка от френската гимназия, са приемали документите на деца с вродени или придобити тежки заболявания, за които нормативната уредба на здравното министерство дава предимство да бъдат приети в елитни училища според успеха им, без изпит. Точно тогава напливът за езиковите и някои професионални гимназии – по туризъм и икономика, бе огромен, родителите плащаха луди пари за частни уроци, кандидатстваха за едно място по осем-десет деца. Та тази комисия още през май месец е трябвало да настани във всички училища общо 152 болни деца без изпит, такава е била квотата. Само че те са настанявали напълно здрави с фалшиви диагнози. И това е било така години наред. Имало е родители на болни деца, които никога дотогава, не са подозирали за тази привилетя. Преди да публикуваме каквото и да било разговаряхме с многс родители, имахме и частична представа за извършена проверка от МОН, която е предадена на икономическа полиция. Казахме, че са уставени фалшиви документи на 78 деца и това бе факт. Тъй като това бяха все отрочета на големци, срещу нас се стовари съдебната система с цялата си мощ. Буквално ни смачкаха. Свидетели нямахме, защото бяхме обещали на родителите, че няма да ги издадем като източници. За получаване на подкуп знаете, че фактури не се издават. Имаше следствено дело и бяха разпитали някои уличени. Например дъщеричката на СДС-лидера Кольо Попов – Борянка, която се бе похвалила, че баща й дал на тази комисия 300 долара. Борянка бе приета в английската гимназия с фалшифицирана диагноза остър пиелонефрит, издадена от отделението на д-р Найденова – съпруга на председателя на Общинския съвет Прокоп Паскалев, който пък бе от БСП. Имаше и други такива абсурдни случаи. Мен ме уволниха от редакцията на местния вестник Компас, където бях изнесла всичко това и останах на улицата. Цената – главният редактор Красимир Кръстъовски получи една жалка сума за реклама от професионалната гимназия по туризъм, чиято директорка Златка Далева бе съпруга на единия от експертите, които ме съдиха – Генчо Далев.

Според Вас възможно ли е в друга страна някой, който е получил диплома по право от непризнат от държавата факултет в един момент, в следващ да стане заместник – министър на правосъдието?

Бившата свекърва на Деница Петкова – Дора Христова, която навремето бе зам.-председател на Окръжния съд, каза онзи ден в интервю, че именно благодарение на контактите си с тогавашния зам.-министър Златка Русева е успяла да уреди снахата с назначение в съдебната система. До 1 януари 1997 г. ВСС се гнусеше от Бургаския свободен университет и не признаваше дипломите му за легитимни. Деница е първият магистрат у нас, завършил този частен ВУЗ, назначен в магистратурата. За светкавичната кариера от Карловския районен съд през Поморийския до Окръжния съд в Бургас не е нужно да говорим. За назначението й като зам.- министър днес обаче аз съм сигурна, че е имало значение и принадлежността на втория й съпруг д-р Костадин Петков – той е сред основателите на партия ГЕРБ в Бургас.

Как коментирате абсурда, че жена, чиято присъда е била отменена като неправилна от Европейския съд, е назначена за заместник-министър… по Европейските въпроси и то в държава, чието правосъдие е обект на засилени критики точно от Европейския съюз? Да не би да се подиграваме с Брюксел или е само майтап?!

Какво да коментирам аз – самият премиер Бойко Борисов каза пред бургаските медии, че е трогнат и възхитен от биографията й – лична и професионална, че е добра и заслужила съдийка, това бяха думите му. Цял Бургас знае, че синът на Дора Христова – Тодор бе срещнал Деница като сервитьорка в свърталището за проститутки Ла пиаца през 1993 г., преди да му стане съпруга и да ползва всичките протекции на майка му. Която, впрочем, макар вече и на преклонна възраст, се грижи за внука Виктор. Петкова има още две деца от втория си съпруг д-р Петков, който живее в Лондон. При него е едното, при зам.- министърката е другото. А с днешна дата във фейсбук-профила й на статус семейно положение е написано: "Сложно е". Впрочем личният й живот е цял екшън сериал, далеч по-впечатляващ от този на министъра на правосъдието Диана Ковачева. Чудя се откъде ги намира Бойко Борисов тези кадри, толкова ли е зле съдебната система, че не можа да излъчи един министерски екип с добра репутация.

В програмната си реч новият президент на България не отрони и дума за свободата на словото и за защитата на журналисти от преследване – на кого можем да се опрем, за да защитава правата ни, освен на Европейския съд?

Много малко колеги са успявали да стигнат до ЕСПЧ, аз бях от редките изключения, защото когато бе произнесена присъдата ми пред Районния съд колегите направиха седяща стачка и така скандалът стигна до столицата, а зад мен застанаха най-влиятелните медии в България. Президентът Първанов излезе с обръщение към нацията в моя защита, надигна се световната правна организация Артикъл 19, станах първият извънстоличен журналист – носител на награда Паница именно за това резследване. Направиха фонд за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти. Сега, ако колеги изпаднат в моето положение просто са загубени, защото многотиражните вестници и сайтове, част от големите национални телевизии обслужват корпоративни интереси. Медиите като вашата, които биха публикували подобно интервю, са твърде малки като влияние, за да се чуе от широката общественост за проблема, за да се зароди нетърпимост и обща кауза за борба. Затова няма и качествена разследваща журналистика, професията е в тежка криза.

В момента управлявате собствен сайт – как успявате да поддържате опозиционна медия?

Сайтът Бесове.бг е далеч от представите ми за ефективна опозиционна медия. Търговска реклама няма, защото местният бизнес е мъртъв, а големите пиар агенции никога не биха насочили реклама към регионална медия, тъй като тлъстите парчета се разпределят между големите играчи в София. Разчитам на приходи от мизерни договори за информационно обслужване на общини, което ми връзва ръцете да критикувам кметовете им. В омагьосан кръг съм. Управляващите в Бургас – тези, които държат парите и подхвърлят отвреме навреме на удобните медии по някоя троха, много добре знаят, че изпитвам неистова нужда от средства, но наблюдават докога мога да издържа. Това е картината.

Президентът Плевнелиев обеща България за няколко години да стане среднобогата европейска държава – какви са вашите собствени прогнози за развитието на страната и на нацията?

Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга. ЕС е пред рецесия. България можеше да е сравнително спокоен остров за външни инвестиции поради евтината работна ръка, свободни промишлени площи и т.н., но от това правителство не виждам кой би изработил и следвал стратегия за привличането им. Всичко у нас трета година се управлява някакси на пожар и според настроението на Борисов.

В какво вярвате?

В себе си. Когато не ми достига вяра, се опирам на рамото на съпруга ми Валентин Касабов, който също е журналист. В него има повече мъдрост и воля, макар често да ме връща обратно в епицентъра на поредното земетресение и настоява да продължа битката, независимо от изхода. Винаги ме е водил по трудния път, който се е оказвал и верният. Защото усещам, че колкото по-твърдо се държиш, толкова повече те уважават. Около мен колегите изпитват неистов страх да зададат някой остър въпрос на силен на деня. Съжалявам ги.

За какво се борите?

Да дойде ден, в които като кажеш, че си журналист от регионална медия, да прозвучи гордо.

Какво значение имат парите за Вас?

Парите са енергия – привличат се и се множат в ръцете на този, който може да ги управлява. Всички се нуждаем от тях, зависи за какво ще бъдат употребени. Ако имам достатъчно пари, ще поканя най-добрите журналисти, а най-добрите са в Бургас, да пишат и говорят каквото мислят. Имаме страхотни журналисти, но те са смачкани до такава степен, че даже не осъзнават как за дреболии се самоцензурират и унижават, за да не загубят работата си. Има и колеги с остри пера, които са уволнени, защото не могат да се подчинят на работодател, който няма никаква представа какво е медия, но иска да си има.

Коя мисъл винаги повдига духа Ви в трудни моменти и Ви кара да продължавате напред?

По-добре геройска смърт, отколкото подъл триумф.

За кое няма прошка?

Досега не съм била в ситуация, при която да изпитам недостиг от вътрешна сила да простя. Дори и когато, неведнъж, са ми отказвали подкрепа в тежки моменти – при това хора, на които съм помагала, мислейки, че са откъм справедливата страна.

Кое е Вашето най-голямо прегрешение?

Няма такова, което да не съм си простила. Но съм вършила куп глупости поради вродената ми импулсивност. Годините, прекарани в ежедневниците, когато конкуренцията бе свирепа между кореспондентите, са ме научили да действам бързо. Нямаше време за изпипване на детайлите. Допускала съм грешки, някои от които бяха сериозни. Сега журналистиката е друга. Всъщност жива журналистика няма. Телевизии, радиостанции и сайтове въртят от сутрин до вечер една и съща обща новина. Рядко, ама много рядко, някой си мърда сивото вещество да създаде нещо свое, преди да го разпространи.

Коя е най-голямата Ви загуба? Кое е най-голямото Ви постижение?

Не мога да кажа, че съм губила нещо разтърсващо душата ми, но има нещо, което не бива да отлагам да изпълня. Не успях да родя собствено дете и ако продължавам да се оправдавам, че нямам време да отгледам друго, ще е съдбовният ми пропуск. Знам, че това няма да си го простя.
Сайтът Бесове.бг, който започнахме със съдружника ми Веселин Василев на 21 януари 2011 г, заедно с двама начинаещи репортери – Ивелина Дончева и Добромир Доскачаров. Мечтата ми бе да имаме 3-4 хиляди уникални посетители в денонощие, за да бием дотогавашните 21 бургаски сайтове. Сега уникалните са 10 хиляди, но аз искам 13-14 хиляди, за да се настаним трайно в топ 100. Тогава, може би, ще мирясам.

Коя книга промени живота Ви? "Кво вадис, домине" на Сенкевич. Когато се озовете пред Бог, какво ще му кажете?

Живях достойно, но ако ще ме разпределяте към пъкъла, не ме плашите: срещнах, удрях и убих достатъчно много адови сенки в земния си път.

Стр. 8 – 9

в. Show | Надежда НЕНОВА | 18.01.2012

"Всички искат да продават, но никой не иска да купува", твърдят медийни експерти по повод оптимизирането на разходите при лидерите на българския тв пазар bTV и Нова тв, слуховете за евентуалната им продажба и намесването на нов играч на тв пазара.
Никой обаче не може да каже колко струват в момента българските телевизии. Сривът на рекламния пазар свали драстично цената им. Но докато собствениците на Нова тв MTG могат да хвърлят шапки от радост, ако вземат и половината от вло-женията си, то СМЕ биха могли да продадат българските си активи дори с печалба.
"Ако гледаме пазарния дял на bTV на българския рекламен пазар и размерите на този пазар, тогава цената на придобиването ми изглежда твърде висока", коментира финансовият анализатор в чешката "Комернични Банка" Йозеф Неми по повод сделката за bTV през 2010 г. Още no-нереална се видя на анализаторите цената от 620 млн. евро, която шведската медийна компания плати за Нова тв и 80 % от списание "Ева".
Йозеф Неми се оказа прав – рекламният пазар се сви като мушмула и дотук изглежда, че сякаш и американците, и шведите са хвърлили парите си на вятъра

Въпреки че bTV медия груп и "Нова броудкастинг груп" вече владеят почти 90 % от пазара.

От тях 2/3 се падат на bTV и прилежащите им кабелни канали, докато при Нова тв рекламните приходи са сринали с 15 %. Равновесието в MTG поддържат "Диемите" и продажбата на интернет реклама.
Изглежда синът на Ести Лаудер си е направил изключително добре сметката.
През 2010 г. неговата компания СМЕ купи 100% от bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, 74 % от "Paдиокомпания Си Джей" и 23 % от Balkan Media Group (дружеството, което издава списанията "Жената днес", "По-здрави" и "Наш дом") за скромните 295 млн. евро. Две години по-рано той вече си беше напазарувал Pro BG, спортния канал Ring и радио ProFM за 98 млн. евро. Така за общо 393 млн. евро Лаудер създаде bTV Медия груп, която не слиза от водещата позиция на рекламния пазар въпреки срива в приходите си.
Под шапката на "Болкан нюз корпорейшън" през 2008 г. bTV декларира 154 млн. лева приход от реклама, което означава, че телевизията е превърнала в нетна печалба 40 % от всичките си рекламни постъпления. Печалбата след данъци пък е била 62 млн. лева. През 2009 г. печалбата след данъци вече е наполовина – 32 млн. лв. при продажби от 124 млн., а телевизията е превърнала в чиста печапба 25 % от всичките си рекламни постъпления. Вече като собственост на СМЕ през 2010-а продажбите са на стойност 111 млн. лева, печалбата е 28 млн., но процентите отново са 25.
Брутният рекламен пазар (без отстъпки и бонуси) през 2008 г. е бил 790 510 000 лв., през 2009 – 647 330 000, а през 2010 – 648170 000.
В същото време Нова тв, която е декларирала печалба от 16 164 000 млн. лева през 2008 г., следващата година вече е на загуба от 12 138 000.
Нова и "Диемите" са на минус с 9 882 000 лв. и през 2010-а
Приходите от реклама на Нова тв за 2008-а са 87 357 000, през 2009 – 63 085 000, а на цялата "Нова броудкастинг медия груп" през 2010 г. – 87 050 000 лв.
Според Неми българският тв пазар няма достатъчно пространство за растеж, тъй като делът на тв рекламата като процент от БВП е вече доста по-висок от този на другите пазари в Източна Европа. "Струва ми се, че растежът на този пазар няма да е топкова висока през следващите години, както е в страни като Румъния например", казва Йозеф Неми.
Нереално високите цени на придобиване и странните финансови отчети за последните три години показват, че и двете медийни групи правят шашми.
В bTV например са решили да плащат точно определен данък печалба. За целта разходите се натаманяват според приходите. Тъй като СМЕ държат да са лидери на пазара и съответно да показват печалба, то разходите се спестяват от основното перо – възнагражденията на служителите. По документи те взимат големи заплати, но реално получават едва половината от сумата, срещу която се разписват. Тъй като обаче телевизията плаща осигуровките върху големите възнаграждения, оплаквания до Инспекция по труда няма.
В "Нова" пък хитро си водят счетоводството по международните стандарти, което им дава възможност да си играят с цифрите в отчетите. Така телевизията изглежда почти пред фалит, но собствениците са доволни, тъй като не си плащат данъка върху печалбата в България
"Ако някой иска да купува в този момент, ще чака кризата да принуди собствениците на телевизиите да свалят цената до санитарния минимум. Тогава някой може да си напазарува наведнъж няколко медии. Медийните собственици обаче не вадят оферти и не демонстрират желание да прехвърлят инвестициите си в чужди ръце.

Те изчакват", твърдят медийни експерти.

Според тях през лятото ще има ново съживяване на рекламния пазар, което ще предизвика нова вълна в промяната на собствеността. Точно тогава пък от Нова тв трябва да предадат финансовия си отчет за 2011-а година, който най-вероятно ще бъде съобразен с вече ясната тенденция. Тогава и MTG ще обявят офертата си, която може да варира от 1 евро и изплащане на дълговете до 400 млн. евро.
За сметка на неясната оферта купувачът със сигурност ще бъде чужда компания, но с българско участие, тъй като кризата отказа основни компании от Италия и Франция.
До април 2012-а и купувачи, и продавачи няма да предприемат действия, категорични са анализатори. "Всички опитват почвата в момента. Все още никой не може ‘ да гарантира ръст на приходите от ‘ реклами, нито дори подобряване на финансовия климат в страната. Ако прогнозите за раздвижване на пазара обаче се окажат верни, ще , бъдат предизвикани нови сериозни промени в медийната среда", обясняват експертите.

Стр. 27 

Bivol.bg I 2.01.2012

Изборът на името за новия вестник "Преса", който стартира от 3 януари може да доведе до конфликт за права.

Вестник "Преса" вече е съществувал в началото на 90-те, директор е бил Петко Бочаров, а вестникът е регистриран в тогавашния Комитет по печата. Издателят му Август Мичев не е давал разрешение да се използва името за нов медиен проект – научи Биволъ от самия него.

На пресконференция по повод първия брой на "Преса", излязъл на 4 ноември 1991, Август Мичев е разяснил защо е избрал това име за вестника си: "..преса, като обобщено понятие за вестниците, преса, като средство за натист, преса, като механизмът, който размножава идеите, довежда ги до хората. ( Пресата на Гутенберг).". Подобна интерпретация на "Преса" има и в пожеланието на президента Жельо Желев, което е отпечатано в първия брой.

При представянето на новия си проект за вестник на 8 декември 2011, Тошо Тошев (известен и като явочник "Бор" от ДС) казва, че името на вестника има двойно значение – преса като вестници и преса като машина за натиск.

Ето защо Мичев днес смята, че е "изплагиатствано не само името, но и неговата символика".

Той е съобщил тези факти на Валерия Велева, зам.-главен редактор на новия вестник "Преса". В отговора си тя твърди, че е научила за съществуването на такъв вестник в зората на демокрацията, след като името е било вече избрано. Името "Преса" не е регистрирано като запазена марка и "никой няма право на "откривателство", "авторство" или патент върху тази дума" – смята Велева.

Формално погледнато Август Мичев едва ли ще успее да се пребори за правата над името "Преса", ако то не е пререгистрирано като търговска марка по новия патентен закон (Законът за марките и географските означения). Още повече, че бившите "Труд-о-ВАЦ"-и добре познават материята. Преди години те бяха особено напористи срещу сайтовете, публикували произведенията на българския класик Елин Пелин, "приватизиран" до 2019 г. от издателството на "Труд".

Отвъд юридическата страна, въпросът има и морално измерение. "Нито ми е искано съгласие, нито бих го дал на човек като Т. Тошев." – заяви пред Биволъ Август Мичев.

"Определено искам да кажа, че се чувствам ограбен, но още повече омърсен, когато човек като Тошев, си позволява такова нагло плагиатстване." – допълни той, но не каза категорично какви правни действия ще предприеме, за да защити своята идея за вестник, наречен "Преса".

Оригинална публикация 

в. Новинар | 03.01.2012 

Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация". Той бе избран за адвокат на 2008 година. Кашъмов е бил защитник на журналистката от Бургас Катя Касабова, срещу която са скочили инспектори, уличени от нея в това, че са престъпили закона, след като са позволили на десетки здрави деца да влязат без изпит в елитни гимназии от квотата на ученици с увреждания. Докладчик по делото е Деница Петкова, която осъдила в Бургаския окръжен съд Касабова за клевета. По-късно Съдът за защита правата на човека в Страсбург осъжда България заради тази присъда. Сега Петкова е предложена за зам.-министър на правосъдието.

- Адвокат Кашъмов, изненадан ли сте от избора на съдия Деница Петкова за заместник-министър на правосъдието?

- Нямам представа коя е тази жена. Аз не я познавам много. Един-единствен път съм я виждал по повод делото на журналистката Катя Касабова пред Бургаския окръжен съд. В този смисъл защо се е стигнало точно до този избор нямам представа.

- Какъв беше казусът с Катя Касабова?

- През 2001 година се появи скандал в Бургас, който включваше една наредба, според която деца с увреждания могат да бъдат приети без конкурс в елитни езикови гимназии. Комисията, която е извършила този прием, бе сътворила множество нарушения. Така деца на местни големци са били приети по този начин. Имаше и вътрешна проверка на Министерството на образованието. Публичност на всичко това даде всъщност първа журналистката Катя Касабова със статия в тогавашния местен вестник "Компас". Статията излезе буквално дни преди 15 септември с ясния зов към обществото, към засегнатите деца, които не са били приети, да бъде преразгледан целият прием на децата и да бъде възстановена справедливостта.

- Това, струва ми се, е един от първите големи корупционни скандали. Така ли е всъщност?

- Може би е един от първите. Той със сигурност е корупционен, поне в смисъла, в който става въпрос за множество нарушения, установени от проверка на Министерството на образованието, която обаче не е била оповестена. Четирима души от засегнатите от Инспектората на министерството завеждат дела, за изненада на обществото и на здравомислещите, и журналистката бива осъдена на първа инстанция, след което съдия Петкова от Окръжния съд в Бургас потвърди присъдата на втора инстанция.

- Бихте ли казали на какво се е позовала съдия Петкова, за да издаде тази присъда?

- Всъщност по това време в съдийския състав фигурира името Деница Вълкова, която е и докладчик по делото. Основните й мотиви са, че журналистката не е провела надлежно разследване и съдът е приел, че действително публикацията е в защита на обществения интерес, но това не премахва наказателната отговорност. Поради това санкцията срещу журналистката бе потвърдена. Другото, което приема съдът и което също е недопустимо и е коментирано от съда в Страсбург, е изискването към журналистката да е в състояние да докаже твърденията си в степен, в която би издържала една осъдителна присъда.

- Това какво ще рече?

- Това означава, че ако се приеме подобна теза, журналистите няма да могат да изразяват никакви съмнения за нередности и престъпления, защото трябва да чакат първо прокуратурата евентуално да благоволи да започне наказателно преследване, а след това ще трябва да чакат години наред, за да може да влезе в сила една осъдителна присъда. Подобна теза е абсурдна и тя точно така е възприета от Европейския съд по правата на човека. Този съд коментира, че това решение пряко противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, на широтата и на смисъла на свободата на словото.

- Кога взехте решението да обжалвате в Страсбург?

- Трябва да се каже, че на първо място Окръжният съд в Бургас бе много добре запознат с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От една страна, защото аз специално бях подготвил заедно с моя колега адвокат Терзийски изложение на практиката на Европейския съд по правата на човека и освен това ние носехме и едно специално изготвено становище на Международната организация за защита на свободата на словото, която се намира в Лондон. Това становище бе специално подготвено и преведено на български за улеснение на съда, той обаче го отхвърли. Не пожела дори да се запознае с него. Беше заявено, че няма процесуален ред за представяне на такова становище.

- Колко години ви отне, докато обжалвахте решението на българския съд?

- Решението на Окръжния съд в Бургас, което бе всъщност и окончателно, бе взето на 17 януари 2003 година, а решението на Европейския съд по правата на човека бе взето на 21 април миналата година. Става дума за 8 години. Това наистина е голям период, но за съжаление Европейският съд по правата на човека е претоварен с дела и тогава, когато националните съдилища нямат възможност да гледат достатъчно задълбочено своите казуси, за съжаление се достига до такова пренатоварване на Европейския съд.

- Вие лично как реагирахте, когато разбрахте, че Катя е оправдана?

- Разбира се, с удовлетворение. Това беше една голяма битка, бих казал, че беше една битка България да стане по-европейска страна. Защото демокрация, в която липсва свобода на словото, в която критичното слово се потиска, властва цензурата и забраната да се говорят неудобни за държавните служители и властта истини, такова общество не може да бъде наречено демократично. В България продължават да се водят дела за клевета и обида, в това число от политици, от държавни служители срещу различни публикации спрямо тях – нещо, което само по себе си не е свидетелство за много висока култура на политиците, или пък търпимост към критика. Това при западните политици стои по различен начин. Затова това беше битка не само на Катя и на нейния колега Божидар Божков, който беше осъден по същия казус, на нас, адвокатите, които водехме тези дела, но и на неправителствените организации, които се занимават със свободата на словото и изпратиха становища пред Европейския съд в Страсбург. Той, за разлика от нашия съд, прие тези становища.

- Какво точно постанови Европейският съд, бихте ли припомнили?

- Разбира се! Това е едно огромно по обем решение. Най-важното е, че се намира категорично нарушение в свободата на изразяване на Катя Касабова. Подобни решения на съдилищата могат да доведат до така наречения Смразяващ ефект. Тоест да попречат на журналистите да пишат свободно нещата, които откриват в своите проучвания. Специално Европейският съд по правата на човека приема, че проблемът в дадения случай не е в българския закон. Имаше аргументи по делото, че и той не е достатъчно добър, но Европейският съд по правата на човека отхвърли тези аргументи и прие, че изцяло проблемът с посегателството над свободата на словото на журналистката Касабова се състои в действията на националните съдилища.

- Имаше ли значение средата, в която е работила Катя Касабова, все пак Бургас е по-малък в сравнение със София. Ако тя беше в столицата, щеше ли да има дело?

- Това не мога преценя, защото за съжаление дела срещу журналисти има навсякъде и в това число в София. Но смятам, че гаранциите в едно по-голямо място, каквото е София, плурализмът, множеството медии и тяхната сила, множеството политически субекти и тяхното влияние, голямото количество съдии, които са с най-различни възгледи, в столицата пречат на подобно капсулиране, това, което се получава на много места в страната и може би тогава се бе получило именно в Бургас – едно свързване на местния елит, едно чувство на симпатия и солидарност между политици, бизнесмени, държавни служители и магистрати. Журналистите в такива места се смятат за неудобни досадници, освен ако не са ласкатели на властниците. Това е много неудобно за самите журналисти, но и за гражданите по тези места, защото дава възможност чрез връзките между хората да се изкривява справедливостта.

Стр. 6 – 7

в. Капитал Daily | 28.12.2011

България е осъдена в Страсбург заради новия зам.-министър Деница Вълкова 

Новият зам.-министър на правосъдието Деница Вълкова-Петкова, която беше назначена миналата седмица от премиера Бойко Борисов и ще заеме поста си на 3 януари, се оказа причина България да бъде осъдена в Страсбург.
Като съдия в окръжния съд в Бургас през 2003 г. Вълкова е била докладчик по делото срещу журналистите Катя Касабова и Божидар Божков, заведено от четирима инспектори от регионалния инспекторат по образованието. Причината са публикации, в които се разкрива, че 157 здрави деца със слаби резултати са приети в елитни гимназии с фалшиви медицински бележки за тежки заболявания.

Незасегнатият въпрос за корупцията

Две инстанции на бургаския съд признават журналистите за виновни за клевета,
като Касабова е осъдена да плати на инспекторите 7500 лв., а Божков – 6300 лв. В мотивите по делото, написани от Вълкова, напълно липсва същественият в случая въпрос – има ли корупция в инспектората. Съдът отказва да приеме становището на международната организация Article 19, бореща се за свобода на словото, в което е направен преглед на практиката на европейския съд по делата срещу журналисти.
Докладчикът Вълкова пренебрегва и факта, че е образувано досъдебно производство от прокуратурата по случая. Тя не приема за доказателство и проведената от министерството на образованието вътрешна проверка, която показва десетки нередности в бургаския инспекторат.
Страсбург: 39 000 лв. обезщетение
След тежките имуществени присъди двамата журналисти получиха награда "Паница" за доблестна журналистика. Те заведоха дела в Страсбург и през април тази година Европейският съд по правата на човека се произнесе в тяхна полза. В решението си европейските съдии подчертават, че непропорционално строгото отношение на българския съд към професионалното поведение на журналистите може да доведе до обезсмисляне на задължението им да информират обществото. Затова Страсбург препоръчва на българските магистрати всеки път, когато решават дело срещу журналист, да преценяват не само конкретния случай, но и въздействието му върху медиите като цяло. На Касабова е присъдено обезщетение от 11 800 лв., а на Божков – 27 000 лв.

Съветско vs. европейското право

"Категорична съм, че съдия Петкова ни осъди с умисъл. Тогава политици, магистрати и висша администрация в Бургас бяха едно цяло. Те се опитаха нас да ни изкарат престъпници, а прикриха престъпления заради деца с вродени заболявания, които ние разкрихме", заяви журналистката Катя Касабова по Би Ти Ви вчера . Тя коментира, че Петкова се е основавала на съветското право, докато адвокатите се
позовавали на Европейската конвенция за правата на човека. Касабова обясни, че след тяхното разследване са били извършени проверки от министерствата на здравеопазването и на образованието, които са довели до промяна на законодателството и смяна на системата на обучение на деца с вродени заболявания.

Шеметна кариера

Касабова и Божков посъветваха министър-председателя да поиска справка за кариерата на Деница Петкова, достигнала до най-високите етажи на властта. Новият зам.-министър е завършила право в Бургаския свободен университет, след което е назначена за съдия в Карлово, в Поморие и Бургас. През 2009 г. Висшият съдебен съвет й присъжда ранг на върховен съдия. Съпругът й д-р Костадин Петков е бивш общински съветник от ГЕРБ в Бургас и основател на местната организация на партията.
Говорителката на Бургаския окръжен съд Веселина Павлова заяви за "Капитал Daily", че съдия Вълкова отказва да коментира критиките с оглед на очаквано официално становище на Министерството на правосъдието в близките
дни.
***
Мнения

Александър Кашъмов,
адвокат, "Програма Достъп до информация":
Международна оценка за нарушаване на човешки права
Във всяка демократична страна се проучва миналото на човека, когато става дума за кариерното му израстване. Това е "А-Бе"-то на превенцията на корупцията и поддържането на интегритета в демократичния свят. Тук обаче не се интересуват какви кадри се вкарват в управлението. Учудвам се, че дела като това не се взимат предвид, особено когато е последвало осъдително решение в Страсбург. Все пак това е международна оценка за нарушаване на основни човешки права.

Йонко Грозев,
адвокат, Център за либерални стратегии
Неглижирането на корупцията е най-лошата атестация
За мен не е случайно, че съдия, който има такова отношение към корупцията, попада в селекцията на ГЕРБ. Основният проблем е, че не се разследва корупцията. Системният отговор на българската държава към едни сериозни сигнали за корупция е, че вместо тя да се разследва, се санкционират тези, които говорят за това. В анализа си по делото срещу журналистите тази съдийка не поставя въпроса какъв е общественият интерес и напълно го пренебрегва. Такова неглижиране е най-лошата атестация за нея.

Мирослава Тодорова,
Съюз на съдиите
Връзката между присъдите в Страсбург и кариерата на съдиите е важна
Дебатът за значението на осъдителните присъди в съда в Страсбург върху кариерата на съдиите дори не е започнал. Никъде в атестацията на кандидатите не се вземат предвид решенията на Европейския съд по правата на човека. Добрата новина е, че сега се дава добър повод това да бъде променено.
Диана Ковачева,
министър
Петкова е с доказани професионални качества
Моята позиция във връзка с избора на Деница Петкова за заместник-министър е изцяло базирана на доказаните нейни професионални качества. Съдия Петкова е водила изключително сложни и тежки дела и е показала освен висок професионализъм, твърдост и последователност – качества, които са от голямо значение за всеки магистрат – те биха били от значение и за нейната практика като заместник-министър.

Бойко Борисов,
премиер
Не я познавам, избра си я Ковачева
Аз не я познавам между другото. А си я избра Диана Ковачева. Ако трябва да бъде ревизирана, трябва да ми предложи министър.

Стр. 4 – 5

ТВ7, Бодилник | 16.12.2011 

Тема: Работата на журналистите, глобите и присъдите
Гост: Георги Лозанов, председател на СЕМ

Водещ: Продължаваме към центъра на София, където е Николай Бареков. Ники, здравей. Как си днес?
Водещ: Добро утро. Само секунда. Ами, като ме гледаш така – с бялата риза как да съм. Шибил.
Водещ: Шибил.
Водещ: Отивам на екзекуция.
Водещ: Трябва една червена роза, един червен карамфил да ти подаря.
Водещ: … Златния скункс.
Водещ: Честито.
Водещ: Обещах на колегите от бТВ, новината е, че се завърнах официално вече в ефира на бТВ, след като успях за една година с помощта на колегите от ТВ7, част от този екип си и ти, да направя сутрешния блок на нашата телевизия основния конкурент на така най-гледания до момента сутрешен блок в националния ефир, този, който създадохме навремето заедно с колегите от бТВ. Не мога да не отчета този огромен успех. Още повече, вчера дори така уважаемите заседатели от СЕМ, които издадоха присъдата срещу моето нарушение, в техните изказвания това ясно се чу – че ТВ7 е една от четирите национални телевизии, нищо, че това не се признава от групировката на така Любомир Павлов, който също е един от създателите на ТВ7, също така стана ясно, че трибуната, от която са произнесени моите слова, е една от най-високите трибуни в българската държава. Иначе малкият го нарича снощи, като гледаше „Господари на ефира”, и малкият каза „Тате, искам тая златна катерица за мен”. Цяла България знае, че аз обичам катериците и златните катерици особено, но въпреки всичко голямо е моето колебание къде да оставя тази златна катерица – дали в офиса си, където й беше мястото снощи или да го подаря на малкия. Леко е крехък материалът, от който е произведено това златно катериче. Ще видим. Или аз, или другият Николай Бареков ще го сложи. Сега, искам да кажа следното. Тук е председателят на СЕМ Георги Лозанов. Чест му прави, въпреки здравословните си проблеми през последните дни. Ние се шегувахме с него, че и двамата сме на една шепа хапчета от вчера – той заради високото си кръвно, аз заради, така, нервното напрежение, което ме сполетя. Въпреки всичко ние ще коментираме с него този казус, в който един журналист бе наказан за слово. И бързам да кажа, в присъствието на знаков български мафиот. Това е огромният скандал, който всъщност са хванали колеги от различни вестникарски лобита. Аз не мога да не кажа едно огромно благодаря тази сутрин на колегите от „Всеки ден”, които обявиха от първата си страница, че аз съм най-опасният престъпник в държавата и това е срам за държавата, и срам за регулаторния орган, издал тази присъда, в присъствието, то се вижда на снимката, на Алексей Петров, който стои до хората от СЕМ и гледа мен по телевизията как говоря с теб. Ето, това си ти.
Водещ: Да, видях се и аз сутринта.
Водещ: Фотографската журналистика, Ина, е най-сложното нещо, което има в нашата професия. Защото това, което ние изразяваме, пишейки цели статии, говорейки цели изречения и анализи, един фотограф го прави просто с една снимка. Колегите от вестник „Капитал”. Не мога да отрека, тези колеги винаги са били много критични към мен. Но в „Капитал” имат усета, имат медийната, медийните сензори да уловят, когато един миг прекрачи границата на нормалното. „СЕМ срещу Бареков”. Но на снимката не е нито СЕМ, там е Алексей Петров – човекът, издал присъдата вчера всъщност.
Водещ: А той в качеството си на какъв отиде там?
Водещ: Няма значение. Той може да е бил дори в качеството си на лоялен гражданин. Алексей Петров няма никаква вина. Човекът изиграва много точно ходовете си. Аз постигнах своята цел. Той призна след това, че всъщност целият този цирк с тракторите в София е и с неговото дейно участие, защото имало доста представители негови. Аз провокирах обществото, давах си сметка. Доцент или професор, той е вече професор Лозанов знае… Доцент си още. Съвпадна едно наше пътуване в чужбина. Аз там без да искам един петък, докато бях във фитнеса видях едно изказване, което беше много скандално. Реших много целенасочено да повторя това изказване, знаейки какво ще се случи върху мен, какво ще се изсипе. Но много желаех да провокирам обществото и много желаех да провокирам точно доцент Петров, ето наистина много доценти тази сутрин, доцент Петров с това мое изказване. Извинявам се, казах го и по бТВ снощи, казвам го и по другата висока трибуна в България, на всички хора, които са се почувствали засегнати от моето изказване. То не беше в никакъв случай непремерено, беше отиграно може би, в така артистичен план. Извинявам се, че ако те са се обидили. Ето сега тук доц. Лозанов казва – това е много добре.
Доц. Георги Лозанов: И вчера колегите от СЕМ специално споменаха за това, независимо от това дали ще има там санкция някаква или не, дължите извинение на хората, които сте засегнали и които нямат нищо общо нито с Алексей петров, нито с протестиращите. Това са хората от селото, от провинцията. Практически вашата дискриминационна реч е била по отношение на тях. Защото вие казвате война на града срещу селото.
Водещ: А всичко това, разбира се, е извадено от контекста изцяло… хората, които организираха кампанията. Дайте да спрем тук за миг. Извинявам се. Понеже това е само минутката на водещия.
Доц. Георги Лозанов: Така ли, извинявам се.
Водещ: Да, доц. Лозанов. Тя беше посветена на доц. Петров. Но след малко ние ще поговорим за другия скандал, който се случи – именно начина, по който СЕМ издава присъди в присъствието на знакови български фигури. Това сега вече е новината, това е неприятната история, която се случи. Аз бях предупредил СЕМ между редовете с това писмо, което написах, това са също хора с изключителна медийна чувствителност, те може би подцениха този факт и сега този факт, както виждаш, вече се оценява от медиите. Спираме до тук. Изключително интересен разговор ни очаква с доц. Георги Лозанов. Ще поговори, ще поспорим. Ние се познаваме с него от десетки години. Така че всичко ще бъде в границите на добрия тон.
Водещ: Добре, Ники. Веднага след рекламите „Гореща точка”.
Водещ: Добро утро. „Гореща точка” ще разглеждаме с председателя на СЕМ Георги Лозанов. Наказанието, което вчера в присъствието на Алексей Петров наложи за мои думи. Вече тотално познат казус в цялата държава. Няма да го коментираме. Аз бих искал обаче, преди да започне разговора с доц. Лозанов. Добро утро, официално вече в ефира на ТВ7.
Доц. Георги Лозанов: Добро утро.
Водещ: Преди малко също така започнахме диалог. Да видим уникални кадри от може би най-абсурдното заседание на СЕМ в цялата му история. Той наскоро навърши, празнува своята 10-годишнина, с още четири като Националнен съвет за радио и телевизия, известен като НСРТ. Вижте тези уникални, абсурдни, тъжни донякъде кадри, които обаче описват цялата история на издаденото наказание от СЕМ и всъщност новината от там, че това наказание по някакъв начин институционализира репресията на Алексей Петров върху мен. Вижте сега всичко това на живо, след малко разговора с доц. Лозанов. А сега запис от вчерашното заседание на СЕМ.
Репортер: В качеството си на какъв сте тук, г-н Петров?
Алексей Петров: Данъкоплатец.
Репортер: Данъкоплатец?
Алексей Петров: Един от най-сериозните данъкоплатци на прехода. А не обратно, както …
Репортер: Не се ли опасявате, че с появата си тук на заседанието на СЕМ, на което ще се говори и за г-н Бареков всъщност го героизирате по някакъв начин? Той е ваш опонент.
Алексей Петров: Не знаех. Не знаех, че Бареков ми е опонент.
Репортер: Критикува ви публично?
Алексей Петров: Лаская се от вниманието.
Репортер: С появата си тук, все пак вие сте обвиняем по някакъв начин в момента?
Алексей Петров: При днешната ситуация вие може след един час да сте обвиняема, така и аз, така всеки български гражданин.
Репортер: Вие дали имате нещо общо с палежите на коли в София чрез Антон Петров – Хамстера?
Алексей Петров: Мисля си, че по-скоро Бареков и властта трябва да дадат отговор на този въпрос, струва ми се. Защото той е доста активен, така, в обясненията и анализите по този въпрос. Пък аз имам своя визия за нещата. Смятам, че властта бездейства и вместо да се занимае с проблема, се опитва да внуши вина на други, в случая на мен. Разбира се…
Репортер: Чувствате ли се виновен?
Алексей Петров: Никога по никакъв повод – за това, което се говори в момента. И затова аз дойдох да видя как в условията на безпрецедентна цензура в България, натиск върху медиите работи държавния регулаторен орган. Дойдох тук, за да видя все пак като данъкоплатец, като защитаващ интересите на част от фирмите, които са протестирали, на част казвам, в никакъв случай от името на протестиращите…
Репортер: Тоест вие сте били тук в качеството на представител на протестиращите по това време, така ли?
Алексей Петров: Направих изрична уговорка, че в никакъв случай. А има някои фирми зърнопроизводители, които са членове на Съюза за стопанска инициатива.
Репортер: Вие участвал ли сте в събиране и публикуване на такива материали в жълтата преса срещу ваши опоненти – журналисти, бизнесмени?
Алексей Петров: Никога в живота си не съм се занимавал с примитивни неща. Това е примитивизъм и аз не се занимавам с такива неща.
Репортер: Г-н Петров, нещо …
Алексей Петров: Вие видяхте, че тук правосъдната система се занимава с такива неща и се убедихте какви сцени бяха режисирани в обвинителния акт. Това наистина е продукт на хора, които могат да бъдат сценаристи, романисти. Но в никакъв случай други експерти.
Репортер: Г-н Петров, телевизията, която разпространява за вас слухове казва „Дръжте крадеца и ви пита вие ли сте разпространявал клеветнически материали”.
Репортер: Оф, г-жа Беновска, много е хубаво.. Ама ние не си говорим с вас, ние задаваме въпроси.
Алексей Петров: Нека попитам обратно – защо, според вас, аз стоях осем месеца в ареста? За тази лопатка ли стоях в ареста, която беше изфабрикувана на седмия разпит на Георги Цветанов, който между впрочем аз в момента съжалявам и всички разбираме, че той е жертва и той няма изход. При тези седем или девет висящи дела, казаха вчера на пресконференция, при тази ситуация, в която е поставен в банката, той би се подписал на всякакъв сценарий.
Водещ: Това беше главният герой от вчерашното заседание на СЕМ. Сега един герой, персонаж от миманса – Илияна Беновска, която се опита, също както протестиращите земеделци превърнаха в медиен цирк своя протест в центъра на София, тя се опита по същия начин да превърне във фарс присъствието на доц. Лозанов като председател на СЕМ в това заседание и да преекспонира участието на Алексей Петров. Мисля, че трябва да й признаем, че Беновска за пореден път успя. Вижте.
Илияна Беновска: Бареков излезе на екран отново и каза, че подпалванията на колите се извършват от хора с дела – Алексей Петров, който присъства тук, Златко Баретата, Маджо и не знам си кой още, аз не го слушах от начало внимателно. И тези хора имат интерес да създават смут в държавата, да дискредитират правителството. Но те бяха ясно идентифицирани – кои са хората, които в момента подпалват колите. Категорично, аз ще моля мониторинга, който се занимава с това, да види това. Бареков каза – нека СЕМ, вие, уважаеми господа и дами, да пратим, нека СЕМ да ме прати на Алексей Петров. Извинете, г-н Лозанов, аз тук преди малко ви се блещих, ви се усмихвах, но искам да питам – вие какви сте, разпореждате вероятно наказателната рота, която се визира под текста на този, Бареков, Алексей Петров, вие сте поръчителите на саморазправите. Така ли излиза? Искам да разбера, конкретен въпрос, СЕМ ще реагира ли на това?
Доц. Георги Лозанов: Няма нарушение на Закона за телевизията.
Илияна Беновска: Няма нарушение?
Доц. Георги Лозанов: … на Закона за радио и телевизия в това изказване.
Илияна Беновска: Вие го приемате? Обръщате си и задника може би, след като бузите, така ли?
Доц. Георги Лозанов: Моля ви. Ще прекъсна този разговор, защото вие…
Илияна Беновска: Изгонете ме, да. Аз ви уважавам.
Доц. Георги Лозанов: … тона, заради който …
Илияна Беновска: Експресивна и аз.
Доц. Георги Лозанов: Достатъчно.
Водещ: Разбира се, тук бяха изречени многобройни лъжи. Точно обратното казах миналата сутрин, че анализът сочи, че палежите се извършват от хора, които искат да дискредитират МВР, но не трябва да бъде хвърляна вината директно нито върху Алексей Петров, нито върху Златко Баретата. Маджо не съм го споменавал. Но няма проблем да го спомена. Напротив, не трябва да бъде хвърляна вината към тези хора, защото те наистина попадат в този кръг от възможности, но няма никакви доказателства. Както и да е, не дължа обяснения точно на Беновска. В словото на доц. Лозанов се съдържаше едно от най-важните неща на вчерашното заседание на СЕМ. Той говори за медийния шум в системата, който го е накарал да гласува за моето наказание. В противен случай, той не ги го подкрепил. Кой и защо обаче създаде този медиен шум. За това след малко. Вижте изказването на председателя на СЕМ вчера.
Доц. Георги Лозанов: Ако казусът не беше така раздухан, ако казусът беше минал по-незначително, аз лично не бих гласувал за наказания. Но сега, ако СЕМ ясно не каже, че такъв тип поведения в ефира са неприемливи от гледна точка на закона, това ще бъде, това ще бъде отказ от регулация в една много важна посока. И затова с големи колебания и така борба със себе си и аз подкрепям.
Водещ: Доц. Лозанов, тъкмо заради тази ваша, така, нерешителност демонстрирана във вчерашния ден, много ми се иска да ви попитам – осъзнава ли СЕМ по някакъв начин, давате ли си сметка, че вчера вие издадохте присъда върху мен в присъствието на знаков представител на мафията в България и по този начин всъщност легитимирахте погазването на свободата на словото?
Доц. Георги Лозанов: Не, това е абсурдно, така, манипулативна интерпретация, за да се защитите или не знам.
Водещ: Не ви притеснява присъствието на Алексей Петров вчера на това заседание?
Доц. Георги Лозанов: Вие не говорите за институцията, не показахте нищо от заседанието. Вие говорите за двама души, които бяха в публиката. Нашите заседания са свободни, така, в публиката може да бъде всеки. Дори по-логично беше вие да присъствате, защото някак си това се отнасяше до вас. Аз нито мога да спря някой. Напротив, смисълът на публичността е това…
Водещ: За да взема участие в целия този цирк там ли?
Доц. Георги Лозанов: Какво значи цирк? Вие го превръщате сега в цирк. Това е една институция. Не. Една институция си е свършила работата. И то аз мисля, че си е свършила работата, така както законът изисква.
Водещ: Питам ви – притеснява ли ви вас лично присъствието на Алексей Петров на това заседание?
Доц. Георги Лозанов: Абсолютно няма никакво значение присъствието, както и на който и да е друг. Има значение това, което става в Съвета за електронни медии. Дори ако бяхте присъствали там, щяхте да чуете, че ние казваме, че това е заседание, ние специално гласувахме, че десет минути на хора, които присъстват, на журналист главно, както и друг път е ставало, да зададат въпроси или да кажат коментари. Но това беше извън заседанието. Заседанието фактически …
Водещ: Няма значение, че тази присъда е била издадена в присъствието на Алексей Петров?
Доц. Георги Лозанов: Първо, думата присъда е, така, какво да кажа, фалшиво патетично…
Водещ: Наказание, добре.
Доц. Георги Лозанов: … героизиращо. Има нарушение.
Водещ: … повече наказание.
Доц. Георги Лозанов: И то неслучайно аз се опитвам да съобразя доста неща. Вие взимате тази част от моето изказване, която на вас в момента ви се струва, че е във ваша подкрепа в някакъв смисъл, което е разбираемо.
Водещ: Оставете. Аз съм наказан, приемам наказанието си. Тук не оспорвам.
Доц. Георги Лозанов: На мен ми се иска да приемете наказанието в този смисъл – да се вгледате в това, което СЕМ казва фактическо чрез това свое решение и казва на вас, а и казва и на обществото.
Водещ: За жалост обаче, контекстът на това казване е по-важен от самото казване и аз се чувствам като на едно дете, на което са му издърпали ушите в присъствието на Алексей Петров.
Доц. Георги Лозанов: Не, не. Ако не присъстваше Алексей Петров, щяхте ли по-ясно да осъзнаете, че не може да се обиждат социални групи от хора без никаква …
Водещ: Не, ще ви кажа следното…
Доц. Георги Лозанов: … И е хубаво, че започнахте с тях.
Водещ: Ще ви кажа следното – присъствието на Алексей Петров там беше знаково, защото всъщност моето изказване беше насочено към него преди една седмица. И той всъщност си призна, че е бил точно част от този протест.
Доц. Георги Лозанов: Изказванията ви срещу Алексей Петров не са нарушение на Закона за радиото и телевизията. Изказванията ви дори срещу протестиращите тук, които бяха, не са нарушение на Закона за радиото и телевизията. Нарушение на Закона за радиото и телевизията е дискриминационната реч – градът срещу селото, селяни, вървете си от тук и т.н. Яжте си сланинката. Това нещо не може да се случи.
Водещ: Само че за жалост ние говорим с вас на различни езици. Значи, ние говорим за това…
Доц. Георги Лозанов: можете да се случи в интернет, защото това е нерегулирана …
Водещ: …, че така издадена тази присъда в присъствието на Алексей Петров обезсмисля всичко.
Доц. Георги Лозанов: Първо, не говорим за присъда.
Водещ: Добре, това наказание. Искам да ви попитам следното – ако там вместо Алексей Петров, извинявам се, така, директно…
Доц. Георги Лозанов: И какво…
Водещ: … беше примерно Маргина или Златко Баретата, щяхте ли да се чувствате по същия начин?
Доц. Георги Лозанов: Ама какъв е проблемът да бъде който и да е, който е на свобода.
Водещ: Ясно. Това исках да чуя. Разбира се.
Доц. Георги Лозанов: Първо е добре, вие е добре самият да не издавате присъди, защото когато се наричат хора престъпници така, редно е това съдът да го е сторил, пък след това. Защото иначе влизаме в една друга…
Водещ: Като съм споменал едно име, не съм издал присъда. Моля ви се.
Доц. Георги Лозанов: Не, искам да кажа, че да се наричат хората престъпници изисква за това все пак решение на съда, независимо от това, че в границите …
Водещ: Не влизате в ролята на адвокат на тези хора, това е много важно да го уточним.
Доц. Георги Лозанов: Аз влизам само в ролята, който е председател на институция. Институциите не могат да говорят по начин, по който говорят журналистите, както знаете.
Водещ: Добре. Още един път да ви запитам, ама откровено – притесни ли ви вас и притеснява ли ви в настоящия момент, че вие взехте своето решение, издадохте това наказание в присъствието на Алексей Петров? Вижте, никакви квалификации не правя.
Доц. Георги Лозанов: Притеснява ме подмяната на това, че вие гледате публиката, когато коментирате решението на СЕМ, а не решението и СЕМ.
Водещ: Ама той контекстът е по-важен вече от … Той стана новина.
Доц. Георги Лозанов: Все едно, че да кажете, че когато в един концертв публиката има хора, които вие не приемате, от това концертът става друг и не трябва да се свири.
Водещ: Добре. Според вас, ако има концерт примерно в София на Лили Иванова и в публиката е Осама бен Ладен, кое ще е новината – концертът на Лили Иванова или това кой е бил в публиката? Ето така да ви питам, вие сте и журналист.
Доц. Георги Лозанов: Аз в случая не говоря за новина. Вие естествено, че търсите някаква сензационна новина и това, което да отклони вниманието от решението на СЕМ, което впрочем е много просто решение…
Водещ: За жалост обаче собствената ми съдба е сложена на …
Доц. Георги Лозанов: Каква е вашата съдба?
Водещ: … на екзекуция.
Доц. Георги Лозанов: Вашата съдба, това решение, което се е случило с много журналисти впрочем показва, че дискриминационна реч в електронни медии, а з пак казвам, в печата много повече може, там такъв тип коментари, понеже това е нерегулирана публичност, да не говорим за интернет, но в електронните медии това се смята за нарушение на закона.
Водещ: И вас не ви притеснява факта, още един път да го изясним, че на това заседание, и вие лично взехте това решение в присъствието на Алексей Петров?
Доц. Георги Лозанов: Мен ме притеснява факта на това, което сега извършвате – изместването на логиката и на смисъла на работата на СЕМ. Тя е да спазва закона, а не да гледа кой ще присъства на публичните заседания, по времето когато се взимат решения.
Водещ: Само че това присъствие там обезсмисля цялото ви решение. Присъствието там на това заседание…
Доц. Георги Лозанов: Хубава работа.
Водещ: … обезсмисля цялата дейност на този орган. Да ви питам следното – вие казахте…
Доц. Георги Лозанов: Правете си журналистически коментари, но не намесвайте СЕМ в един, какво да кажа, фалшиво създаден контекст.
Водещ: Да се прехвърлим към другата тема, която е свързана с тази тема, за която говорим. Вие вчера във вашето изказване, така, малко да ви кажа честно ми заприличахте на Пилат Понтийски в това изказване – хем издадохте присъда, хем ..
Доц. Георги Лозанов: Ама никак не съм, аз никак… Нямах никакво намерение, дори сега си давам сметка, че съм ви окуражил излишно с това изказване. Защото аз просто искам цялата ситуация да опиша. Иначе нямаше никакво съмнение, че вашата реплика, тоест няколко реплики впрочем са в нарушение на закона.
Водещ: Добре. Но вие казвате, че не бихте подкрепили такова решение, ако не беше целият този медиен шум.
Доц. Георги Лозанов: Щях тогава по-скоро да претендирам да обявим случая за маловажен. Не, че няма нарушение. Но че понеже е в …
Водещ: Давате ли си сметка, че цялата …
Доц. Георги Лозанов: … и кой случай ще бъде санкциониран и колко и как, зависи разбира се от това как ще се интерпретира от членовете на съвета.
Водещ: Добре. Давате ли си сметка обаче, че цялата медийна истерия беше създадена и подкладена изключително от хора, кръгове и медии, близки до този човек, който вчера беше при вас – Алексей Петров? Дадохте ли си такава сметка?
Доц. Георги Лозанов: Това няма никакво значение. Освен това не може да се говори за цели издания, за много хора. Вие самият сте следил, така, реакциите към вашите думи.
Водещ: Да.
Доц. Георги Лозанов: Които се почувстваха засегнати и за многото сигнали в СЕМ, които имаме. И това са хора, които казват „Как е възможно? Съветът за електронни медии къде е неговата позиция?”. Създава се обществен интерес и обществен контекст към подобно говорене и обществена реакция към нея, която също е важна, когато съветът взима решения.
Водещ: Така. Да обобщим до тук къде стигнахме с вас. С вас стигнахме до там, че за вас като председател на СЕМ няма значение, че фигура като Алексей Петров е присъствал на заседанието.
Доц. Георги Лозанов: Ама разберете още един път, не го казва… Това е публично заседание. Всеки може да влезе. Аз нито съм го поканил Алексей Петров, нито съм го поканил, нито мога да го изгоня и имам основание да го изгоня.
Водещ: И за вас няма никакво значение, че тази медийна истерия е създадена от определен кръг медии. Важното е, че е медийна истерия.
Доц. Георги Лозанов: Аз мисля, че това, което наричате медийна истерия до голяма степен е създаде в крайна сметка и от вас самия. Тази шега в момена аз участвам във възпроизвеждането на тази медийна истерия и то в нова посока кой бил точно на заседанието.
Водещ: … я създадохте вие. Аз се опитах да ви дам знак и да ви кажа, да ви подскажа, че моето изказване ще докара този човек при вас, написах го и в писмото си.
Доц. Георги Лозанов: … за това, че Алексей Петров присъства СЕМ да не се произнесе за вашето изказване. Няма как да не се случи това нещо. Няма как. Това е…
Водещ: Ще ви кажа. Това, което направихте е взимане на страна в някакъв евентуален спор.
Доц. Георги Лозанов: Не, защо взимане на страна?
Водещ: И това взимане на страна е в негова полза?
Доц. Георги Лозанов: Коя? Откъде накъде взимаме страна? Че вие също можете да присъствате на всяко заседание на СЕМ. Това …
Водещ: Ама вие наистина не си давате сметка за какво говорим. Абсолютно съм… Сега направо съм отчаян…
Доц. Георги Лозанов: Аз си давам сметка, че вие говорите за нещо, което няма връзка с темата, за която сте ме поканили. За това говорим. Говорим за кой е присъствал на това заседание.
Водещ: И това според вас не е важно?
Доц. Георги Лозанов: Е, как ще е важно. Как ще е важно? Освен ако вие не го превърнахте в основна новина.
Водещ: Ама това е абсурдно, разбирате ли.
Доц. Георги Лозанов: Аз наистина очаквах от вас много по-голяма реактивност спрямо словото в България. Вие наказвате човек за слово в присъствието на знакова фигура, която е публично засегната от неговите думи.
Водещ: Какво значение има? Наказанието не е физически някъде…
Доц. Георги Лозанов:
Водещ: Ама той има централната роля. Ама той е с централа роля, всички камери са обърнати към него.
Доц. Георги Лозанов: Вие не сте екзекутиран и той да е присъствал на екзекуцията ви. Някакви такива драматични картини рисувате.
Водещ: Ама вие направо ме хвърлихте на кучетата. Вие буквално с тази присъда ме хвърлихте на улицата и казахте – ей го, Бареков е тук, сега, ако искате, може да го гръмнете.
Доц. Георги Лозанов: Не се занасяйте. Кой, откъде накъде толкова драматично …
Водещ: Ама говорим за сериозни неща? Това са хора, които държат целия публичен сектор в страната.
Доц. Георги Лозанов: Вие трябва като журналист да се занимавате с това, което е вашата професия и там изисква да не допускате дискриминационна реч. А пък това какво прави Алексей Петров, е отделен въпрос.
Водещ: Всъщност аз като журналист въобще нямам работа да се занимавам с г-н Петров и с други такива като него.
Доц. Георги Лозанов: Дискриминационната ви реч въобще не е грам към Алексей Петров.
Водещ: Сигурен сте?
Доц. Георги Лозанов: Дискриминационната ви реч, описано е ясно, ако бяхте завели …
Водещ: Вие помните този момент от нея, че тракторите в София всъщност са Трактор номер 1 в републиката, нали?
Доц. Георги Лозанов: Вие, докато говорите срещу Алексей Петров или срещу протестиращите, което е ваше право, журналистическо, много пъти сме говорили за това, фактически засягате абсолютно несвързани със сюжета невинни хора, а именно селяните, хората от провинцията, държите се, етикетирате по този начин социалните групи и се държите към тях по един недопустим от гледна точка на Закона за радиото и телевизията начин.
Водещ: Да поговорим тогава, оставяме темата, явно няма да намерим общ език…
Доц. Георги Лозанов: …
Водещ: Аз исках да попитам така и заради, и в името на много мои колеги – дълго време, от дълго време аз самият съм обиждан и мачкан, и злепоставян в редица български медии, част от тях вестникарски, нямате отношение към тях, но някои от тях електронни, примерно като Канал 3. Там аз, най-мекото нещо, с което са ме наричали колегите там, че съм мишка примерно и така, подобни. Колегата Люба Кулезич беше наречена Лифтинг от Сашо Диков по време на открито, на открита пресконференция. Защо СЕМ не разгледа тези казуси? Не ви ли притеснява този начин на говорене между медиите?
Доц. Георги Лозанов: Вижте, много ме притеснява. И в момента също има това нещо. Превърнали са се медиите във враждуващи лагери и враждата между тях става по-важна от темите, по които се говори.
Водещ: За жалост.
Доц. Георги Лозанов: За жалост. И непрестанно се възпроизвеждат тези лъжи и те са като че ли основният, макар и чести пъти като контекст основният, така, основната посока на говорене. Това ме притеснява много.
Водещ: Да ви дам един пример – репортерите от ТВ7 направиха едно разследване, в което доказаха всъщност кои са истинските крадци на Общинска банка. Вместо да има някакъв резонанс от другата страна, излязоха изданията на въпросната личност и казаха „Бареков е боклук. И тия, които му плащат заплатата са боклуци”. Това не ви ли притеснява?
Доц. Георги Лозанов: Много ме притеснява. И аз, ми се иска вие самият да носите това притеснение и сам, доколкото във вашата собствена професия, е ангажимент на вашата професия да не го възпроизвеждате. Защото то само така може да се прави – ако журналистите от тези медии се откажат да обслужват враждите на нивото на собствениците, на нивото на създалите се вече отношения.
Водещ: Добре, не е ли тъжно това, че когато кажеш нещо срещу тракторите, предизвикваш такава обществена еуфория, а когато кажеш нещо за това, че някой е откраднал няколко милиарда от държавата, не ти обръщат внимание и те наричат боклук?
Доц. Георги Лозанов: Сега, абсолютно важно е да се правят журналистически разследвания. Аз искам да кажа, че СЕМ не само няма право да се намесва, това и не би искал, но по-скоро това е достойно упражняване на професията да се правят журналистически разследвания. Но когато се правят журналистически разследвания е много важно да се съблюдават етичните стандарти на професията. Иначе има риск самите разследвания да се компрометират и да се говори за нещо друго, а не за …
Водещ: Аз ви говоря за едно журналистическо разследване, извършено по всички правила и канони на журналистиката.
Доц. Георги Лозанов: Тогава е много добре. Тогава е много добре.
Водещ: Въпреки всичко аз трябва да ви благодаря за вчерашния ден, защото, така, фактът, че взе СЕМ такова решение и се почувства доц. Петров може би донякъде благоразположен от това решение, вдигна му се настроението, тонуса, той си призна след това, не знам дали го видяхте, че всъщност той е участвал …
Доц. Георги Лозанов: Вие сте се занимавали през това с доц. Петров, както го наричате, а пък ние сме се занимавали с Бареков. И затова това, което вие сте видели, е едно. Това, което аз съм видял, е друго.
Водещ: Е друго. Всъщност доц. Петров вчера не е бил на заседанието на СЕМ, според доц. Лозанов. Така може да определим ситуацията.
Доц. Георги Лозанов: Защо се опитвате непрестанно да създавате някакви фалшиви, манипулативни тези, като да кажа на черното бяло. За това ли сте ме поканил?
Водещ: Искате да кажете, че може би вчера е имало времепространствени измерения, в които сме били аз и вие.
Доц. Георги Лозанов: Не. Има тема заседанието. Темата на заседанието не беше случаят Алексей Петров. Темата на заседанието беше казусът с Николай Бареков и изказването му за това, че трябва война между града и селото, да си ходят тия селяни по селата и да си ядат сланините.
Водещ: Сланинката.
Доц. Георги Лозанов: Сланинката. Или каквото там им казахте.
Водещ: Дадохте си сметка поне вече, че става въпрос за една медийна истерия, дирижирана изключително от медии, които са …
Доц. Георги Лозанов: Сега, вижте, аз дойдох тук от уважение към това, че действително журналистиката и медиите са територия, в която трябва да се спазва свободата на словото, а не, какво да кажа, да се опитвате да ме назидавате за това какво трябва да направя. Аз съм действал като представител на институция. И по-скоро се вслушайте вие в гласа на решението на СЕМ, без тези контексти, които непрестанно му създавате.
Водещ: Което смятам и да направя. Всеки може би ще трябва да си вземе поуките от тази история. Аз мисля, че моите съм си ги взел.
Доц. Георги Лозанов: Ами, не съм сигурен, че правилно четете тази история. Но така или иначе…
Водещ: За жалост, аз също не съм сигурен, че вие си давате сметка…
Доц. Георги Лозанов: Само че разберете, че имаме различни, от различно качество участваме в тази история – аз трябва да участвам от гледна точка на една институция, която е там, за да се спазва Закона за радио и телевизия, а пък вие е хубаво, тъй като говорите в рамките на българските медии по този закон, да се съобразявате с него.
Водещ: И Алексей Петров всъщност не е участвал… Няма отношение.
Доц. Георги Лозанов: Алексей Петров в този случай е фалшив елемент, така да се каже, грешка в пейзажа, така че да може да се отклони вниманието от това, за което говорим. Не го правете това.
Водещ: Това, което разбирам, само това да изясним. И Бог да го прости, и Осама бен Ладен да беше дошъл в СЕМ, вие нямаше да се спрете да ми наложите наказанието?
Доц. Георги Лозанов: Сега нещо какво, да използваме метафори.
Водещ: Да не споменаваме други хора.
Доц. Георги Лозанов: Да беше дошъл Ангел Господен, ако беше кацнал на рамото ми, щеше може би тогава вие да сте по-убеден в това, че решението ни е било справедливо.
Водещ: Щях. Благодаря ви много за това участие. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, гост на „Гореща точка” по ТВ7.
Надявам се този казус е изяснен и надявам се този казус повече да не представлява драма, поне за нас участниците в него. Но тепърва българските медии може би ще трябва да плащат цената за това, че по този начин беше взето това решение на СЕМ и цялостното решение, цялостното излъчване беше изцяло подменено от знаково присъствие на това заседание. За съжаление обаче, знаково присъствие не само в заседанието на СЕМ, а в цялата история.
В писмото си до СЕМ аз бях написал следното, което също твърдя, но и заставам сега зад него – цялостната история с така фарсовите протести на тракторите в София, с разбиране приемам факта, че завърши като дискусия между медиите в СЕМ и това стана заради една тънка червена нишка в този сюжет през цялото време. Надявам се, че тази сутрин поне сме изяснили това с доц. Лозанов. Благодаря му за това, че въпреки, така, нервния срив, който и двамата имаме от случилото се, беше тук гост на нашето предаване, и запазихме добрия тон…
Доц. Георги Лозанов: … не е свързано със здравето ми, а започна преди тази история и аз не искам да стоварвам върху себе си и тази вина. Нямате връзка с моето здравословно състояние. Пазете и вашето.
Водещ: Благодаря ви, че го изяснихме това нещо. По-малко кафе рано сутрин, едно от нещата и никакво кафе следобед. Приятен хубав ден и приятен уикенд.          

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 15.12.2011

15 декември се оказа богат на медийни новини ден.

Първо, СЕМ глоби Бареков
Съветът за електронни медии реши да наложи парична санкция на ТВ7 заради изказванията в ефир на водещия на "Гореща точка". Органът имаше заседание днес, на което присъства и Алексей Петров.

Главният обвиняем по делото "Октопод" използва възможността да окаже натиск върху СЕМ и открито демонстрира желанието си TV7 да бъде наказана.

Николай Бареков от своя страна отказа да дойде на заседанието. Още през седмицата той изрази подозрения, че мероприятието е на път да се превърне в трибунал, гледащ едностранчиво на изказването му.

"Ще бъда кратък и лаконичен. В контекста на заседанието на СЕМ, на което присъстваха знакови фигури от организираната престъпност, ще кажа само едно – на мен ми беше издадена смъртна присъда", каза пред агенция "Блиц" Бареков след решението на СЕМ.

Мотивите за санкцията са "насаждане на нетърпимост сред гражданите", за което предвидената глоба в закона е между 3000 и 20 000 лева. Размерът й ще бъде уточнен допълнително, но решението може да бъде обжалвано в съда.

Второ, Светлана Джамджиева бе утвърдена за главен редактор на "Труд"
Решението за смяната на досегашния главен редактор – Димитрана Александрова, е взето снощи след като бе обявено, че Диляна Грозданова е новият президент на издателския борд на "Вестникарска група България".

Джамджиева е известна с близостта си до бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, НО не го последва в оставката му, когато пресгрупата смени собствениците си.

Никола Кицевски, който също не последва Тошо Тошев, става член на гореспоменатия борд.

Когато става дума за Тошев, не може да се пропусне намерението му да започне издаването на вестник "Преса". Около "опозиционния вестник", както той сам определя бъдещата му насоченост, могат да се откирият интересни коментарни публикации в Интернет като тази в Е-Вестник и в Биволъ.

Третата новина е свързана със спортната журналистика
Собственикът на Спортал Стилиян Шишков става изпълнителен директор на Левски по въпросите на "мърчъндайзинга, рекламата и други финансови въпроси в клуба" [цитат на Тодор Батков].

Шишков и медийната му собственост са известни с близостта си до рекламния олигарх Красимир Гергов. Гергов и неговата телевизия БиТиВи пък бяха обвинени в нелоялна конкуренция на рекламния пазар от Нова Телевизия. Поради същата причина бизнесменът се ползва със спорно име и в Интернет средите. И малки, и големи играчи в онлайн пространството са силно зависими от бюджетите, които се преразпределят от медия-шоповете на Гергов.

В контекста на назначението на Шишков в Левски може да се смята, че Спортал получава доминиращо положение на пазара на спортните медии и че се формира нелоялна конкуренция.

Оригинална публикация

www.kaldata.com | 13.12.2011

Британската PR агенция Bell Pottinger Group призна, че е редактирала част от статиите в свободната енциклопедия Wikipedia в интерес на свои клиенти. Това беше съобщено от изданието The Independent.

Промените в статиите на Wikipedia бяха открити от независими редактори, които поискаха провеждането на разследване. В резултат на въпросното разследване се разкри, че служители на Bell Pottinger са добавяли положителни са отстранявали негативни факти в интерес на своите клиенти, като използвали няколко акаунта за целта. Според сайта Cyber Security, след това те поставяли на статията отметка Edit Protection, което означава, че статията е вече е завършена и не се нуждае от по-нататъшно редактиране.
От агенцията Bell Pottinger признаха извършването на корекциите, но заявиха, че техните служители не са правили нищо незаконно. От Wikipedia обаче на свой ред отговориха, че, съгласно правилата на онлайн енциклопедията, редактирането на статии в полза на лични или бизнес интереси, както и публикуването на рекламни материали, е забранено. Основателят на Wikipedia Джими Уейлс нарече такова отношение към статиите от страна на PR-специалистите "етична слепота". "Агенцията е извършила най-страшния грях за една PR-агенция или лобистка компания: тяхната лоша постъпка е оказала лошо влияние върху репутацията на нейните клиенти, без дори да им донесе съответните ползи", добавя Уейлс.
В момента акаунтите, чрез които служителите на Bell Pottinger са редактирали Wikipedia, са блокирани. Независими редактори продължават проверката на съдържанието на всички статии, променени от агенцията.
Агенцията Bell Pottinger е една от най-големите лобистки компании във Великобритания. Тя предлага на клиентите си лобиране на техните интереси в правителствени организации, както и писане на речи и редактиране на материали в интернет. Сред клиентите на агенцията има дори цели държави: например, в началото на текущия месец изданието The Independent обвини компанията в намерение да "коригира" на международния имидж на Беларус, Узбекистан и Руанда.

Оригинална публикация

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 19.11.2011

Профил: Теодор Захов е съакционер в "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Капитал Daily"). Той
е зам.-председател на Съюза на издателите в България(СИБ) и председател на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Защо е важно да не се разпадне Съюзът на издателите (СИБ)? Какъв е смисълът от него?

Важно е да не се разпадне, защото пред издателския бизнес има много проблеми, които не засягат едно издателство, а са общи проблеми, които трябва да бъдат решавани от всички заедно. Известен е проблемът със субсидирането на жълта преса, известен е и този с разпространението на вестници, с разпределението на рекламните бюджети, които съвсем тенденциозно се отклоняват към електронните медии. Стои и проблемът с промяната на бизнес модела на вестниците. Много важно и това да се пази етиката в пресата. А всички тези проблеми могат да се решат само чрез такива сдружения, които могат да пазят принципи и ценности.

Но напрежението и напускането на част от издателите на последното ви заседание даде лош сигнал на външния свят за това какво се случва в организацията. Какъв е пътят Съюзът на издателите да си върне авторитета?

Много е неприятно това, което се случи. Сега Съюзът на издателите трябва да премине през катарзис, през период на доказване, че може да работи нормално. Аз не считам, че организацията има чак такъв огромен проблем. По-скоро имаше голямо междуличностно напрежение и то доведе до явна нетърпимост между отделни хора. Ясно е, че голямо напрежение сред членовете създава и това, че издателите на "Медийна група България" имат участие в дружеството, което издава вестник "България Днес".

Това ли беше основната причина за противоречията около кандидатурата на Любомир Павлов за председател на СИБ?

Това е много хлъзгава територия. Лесно е да кажеш: този човек не става, но не може да се каже, че той няма качества. Може да се случи да направи грешки, но това не трябва да се възприема като нещо фатално и непоправимо. Няма никакво съмнение, че Любомир Павлов много искаше да поеме председателския пост и беше много ентусиазиран. Но предизвикателствата и отговорностите, които поема с този пост, са много големи.

Какви очаквания имате към него като председател на СИБ?

Мисля, че това, което ще направи, е да вложи цялата си енергия за решаване на проблемите на всички издатели. Той е представител на едно от най-големите издателства и в този смисъл мотивацията му да реши тези така наболели въпроси е още по-голяма. Но безрезервна подкрепа не можем да дадем на никого. Да си председател е отговорност и тя поставя високи морални задължения и стандарти. Ако не ги спазваш, няма как да получиш подкрепа. Но аз искрено вярвам, че това няма да се случи.

Възможно ли е част от напусналите издатели да се върнат обратно?

Мисля, че да, и то в близките месеци. Всички реагираха прекалено емоционално. Участниците в заседанието бяха силно изненадани от напускането на част от хората. Включително и на тези, които при евентуален избор биха били подкрепени. Едно от нещата, които аз например не мога да разбера, е защо Валери Запрянов (издателят на списание "Тема" – бел. ред.) си тръгна. След като той заяви, че напуска, номинирането му за кандидат за председател беше невъзможно. А много хора възлагаха надежди той да оглави съюза. Не мисля, че ситуацията е фатална. Не мисля, че нещо кой знае колко лошо се е случило. Любомир Павлов има енергия и много голямо желание и мисля, че е способен да свърши добри неща.

А освен споровете около кандидатурата на Павлов имаше ли други проблеми, които предизвикаха раздора?

Споровете датират още откогато те (издателите на "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев – бел. ред.) бяха в едно и също издателство с Тошо Тошев. На управителния съвет нееднократно сме имали такъв тип проблеми – по-скоро дрязги между тях самите, отколкото конструктивен диалог. Но конфликтът стигна връхна точка след напускането на Тошев.

На самото заседание дълго обсъждахте и наградите "Черноризец Храбър". И там ли се различаваха диаметрално позициите на издателите?

Да, това донесе допълнителна негативна емоция. "Икономедиа" не участва в тях, но това е решение на екипа. При това доста единодушно и категорично. За мен не беше трудно да отстоявам такава позиция. Финалният етап на конкурса е тайно гласуване, в което се случва даване на взаимни услуги и аз предложих това гласуване да бъде явно, тоест хората поне да се гледат в очите. Това щеше да намали манипулацията поне с една идея. Следващата стъпка е на това заседание да присъстват и главните редактори на различните издания.

Мислите ли, че ще можете реабилитирате конкурса след време?

Да, би трябвало. Въпросът е наистина да печелят най-добрите материали. Ясно е, че всички номинирани са относително хубави. Миналата година много от материалите бяха категорично по-добри от тези, които спечелиха. Очевидно нещо не беше както трябва. Това беше нашият мотив да не участваме. На вестник "Сега" също. "Медийна група България" се оттегли доста по-късно. Издателите й по-скоро казаха, че биха желали да се направи промяна в правилата и конкурсът да се проведе напролет. Другите издатели много се обидиха. Особено Валери Запрянов, тъй като той беше един от дейните участници в подготовката и провеждането на конкурса.

Каква е посоката, в която ще се развива Съюзът на издателите оттук нататък? Кои ще бъдат приоритетите на управителния съвет?

Голям е проблемът с разпространението. Има очевидно вертикална концентрация на разпространението на вестници (разпространение, издателски бизнес и съдържание), и то до такава степен, че 60-70% от пазара е в ръцете на "Нова българска медийна група".

Какви са възможностите на Съюза на издателите да противодейства на това явление?

Съюзът е правил няколко опита да направи нещо по въпроса, но те някак са се проваляли в последния момент. И то защото някой от участващите в процеса е дал на заден ход накрая. Между другото това е една от мотивациите на Любомир Павлов да бъде председател, за да се справи с този проблем. Той твърди, че (ако той е председател – бел. ред.) няма как съюзът да отстъпи назад в ситуация, в която трябва да се решава въпросът.

Стана ясно, че на самото заседание Любомир Павлов е отправил предложение за решение на въпроса – да се национализира разпространението на пресата. Получи ли широка подкрепа то?

Разпространението в Европа до голяма степен е регулирано. Има регулация, която се стреми да осигури равномерно разпространение на всички издания, което е справедливо и нормално. Когато каналът за достъп до самото съдържание бъде контролиран целенасочено, това е неконкурентна борба в нарушение на честните правила на конкуренцията. Национализирането не звучи съвсем еретично и като чак толкова абсурдна идея. По-скоро е вариант за решение, но аз мисля, че едно добро регулиране също би свършило работа. Другата битка е да се създават фирми за разпространение, конкуриращи се, но това е бизнес на загуба.

А какво имате предвид под регулация?

Одит на тиражите, проверки къде се разпространява, защо някъде няма вестници. Това са по-дребни мерки, които биха осигурили равномерност на разпространението.

На какъв етап са преговорите между издателите и рекламодателите за одитиране на тиражите на изданията? Има ли широка подкрепа в СИБ тази идея?

Има разговори по темата, които датират отдавна, но много от изданията като че ли нямат интерес от това. Когато се говори за одит на тиражи, следващата стъпка е да има оценка на аудиторията. Защото едно е 100 хил. бройки масово, клюкарско издание места и съвсем друго е 20 хил. или 30 хил. бройки, разпространени в таргетирана аудитория, такава, която е с много голяма важност в управлението на страната и в икономиката. Стойността на една бройка продадено издание на такива два продукта е различна. Освен към оценка и одит на тиражите трябва да се върви и към анализ на аудиторията, за да може все пак да се даде справедлива тежест на рекламното пространство във всеки един от тях. От друга страна, не са невъзможни и сценариите, в които се разглежда и се оценява и читаемостта, тоест колко време отделят хората, за да прочетат вестник, и каква степен на доверие имат в пресата, сравнено с телевизия, интернет и радио.

Ще поръча ли СИБ такова изследване?

Не мога да отговоря категорично. То трябва да бъде направено напълно неутрално, без да бъде повлияно от когото и да било, много справедливо и прозрачно. Ако не е така, никой няма да му вярва. Поръчката на подобно проучване би била полезна само при тези условия. Ние като част от управителния съвет не само ще настояваме, но и ще го изискваме това като предварително условие.

По какъв начин СИБ ще се противопостави и разграничи от таблоидизацията на българската преса?

Това се случва през Етичната комисия и през принципите на самия съюз, който толерира сериозната преса и по тази причина е в конфликт с жълтата преса.

Но в същото време вестник като "България Днес", който не е подписал Етичния кодекс, се издава от компания, в която имат участие издателите на "Медийна група България"?

Да, но "България Днес" не е член на съюза и няма как да стане. Стои проблемът, че едни и същи хора са в едната и в другата ситуация. Тук мисля, че имам основание да кажа, че мотивацията за създаване на "България Днес" беше не просто за да има жълта преса, а за да има някакъв отговор на друга жълта преса.

И все пак ще можете ли да гарантирате през съюза, че дори и "България Днес" ще спазва Етичния кодекс?

Не, не мога да гарантирам. Вестникът не е член на съюза и не е приел етичните правила. Клеветата е завладяла жълтата преса до такава степен, че писанията не са просто пикантни подробности от живота на този или онзи, а направо опашати и завъртени лъжи. Те звучат повече като хуморески или скечове от екрана, отколкото като нещо истинско. Лично аз не виждам как това може да бъде повлияно, но си мисля, че хората не са глупави и не вярват на всички тези измишльотини. За съжаление се създава един общ фон, в който всички са маскари, а не е така. Има и почтени хора.

Вие защо си направихте отвод, когато Христо Грозев (бивш съдружник в "Медийна група България – бел. ред.) ви номинира за председател на съюза?

Нямам време да се занимавам с това в момента. Състоянието на целия бизнес е такова, че да си председател на Съюза на издателите изисква изрично фокусиране върху тази дейност, изисква да отделиш много голяма част от времето си на целия бранш в степен такава, че трябва да се превърне в първо твое начинание. Аз просто нямам възможността да го правя. Това не е пост да си го закачиш на ревера, а е къртовска и неблагодарна работа.

А вярвате ли, че отделилите се могат да сформират алтернативен съюз или да се присъединят към този на Делян Пеевски?

Тошо Тошев (бивш главен редактор на вестник "Труд" и собственик на дружеството "Обединени свободни медии" – бел. ред.) заяви, че отделяйки се и напускайки Съюза на издателите ще работи за "обединение на синодите". Това беше точният му израз, който за мен беше доста озадачаващ. Но мисля, че останалите издатели нямат намерение да сформират такава организация.

Стр. 33