Прогнозите за смъртта на пресата са малко преувеличени

в. Сега | Таня ПЕТРОВА | 24.08.2010

Тиражите и приходите падат, но вестниците все пак оцеляват, показва изследване на ОИСР

Падащи тиражи, свиващи се рекламни бюджети, променена култура на четене и растяща конкуренция с онлайн доставчици на информационни услуги. 2009 г. беше кошмарна за глобалния вестникарски пазар, рязко задълбочавайки тенденцията за спад от последните няколко години. Силният удар по вестниците, особено в някои пазарни сегменти като регионалната преса, задвижи спасителни схеми в част от страните. Това са част от изводите в годишния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие "Еволюцията на новините и интернет", обявен наскоро. В констатациите няма изненади, освен може би една – прогнозите за "смъртта на вестника" са малко прибързани. Данните показват, че интернет не влияе толкова пагубно на пресата като основен актьор на медийния пазар, макар да стопява хартиените тиражи и да привлича все по-голям дял от рекламните бюджети.

Кой пострада най-сериозно от кризата?

Вестникарският пазар в САЩ отчита 30% спад за периода 2007-2009 г. по данни на "ПрайсуотърхаусКупърс". С близо 39 млрд. долара постъпления за 2009 г. Америка продължава да е най-големият пазар спрямо останалите страни в ОИСР, но отчита и най-големите загуби. Това може да се обясни със силната зависимост на вестникарския бизнес в САЩ от рекламата и чувствително по-ниския дял на приходи от продажба на хартиени копия спрямо други страни в Европа. Рекламата държи 87% от постъпленията на американските вестници срещу 54% за Финландия, 53% в Германия, 38% в Дания. В същото време за последните 2 години приходите на вестниците от реклама в САЩ са намалели с 23%.
САЩ са характерни и с рязък спад на читателската аудитория на вестници във всички възрастови групи и отливът към различни доставчици в интернет. През 2008 г. възрастните американци, които заявяват, че са чели вестник предния ден на хартиен или онлайн носител, е 30%, 31% е делът на четящите на възраст 18-24 години. В същото време интернет се ползва за новини от 40% от населението.
В Европа с най-сериозен спад е Великобритания. Тук сривът в рекламните приходи за 2009 г. е 26%. Общият европейски пазар по предварителни прогнози ще отчете спад от 8.8% за 2009 г., като с чувствително по-добри резултати спрямо останалите изпъква Германия.
Германия има огромен вестникарски пазар, с висок дял на абонираните за вестници читатели. През 2009 г. 71% от германците заявяват, че четат вестници. Характерен за Германия е и отпорът на издателите срещу появата на безплатни вестници. В тази среда издателската група "Аксел Шпринтер", собственик на "Билд" и "Ди Велт", отчита печалби за 2008 г., благодарение и на продажбата на дела си в телевизионната група Про 7. Германия обаче не е подмината от друга обща тенденция – за рязък спад на пазара на регионални и местни издания.
Кризата посече и безплатните издания, успели да се утвърдят за кратко като сериозна конкуренция на платените вестници. След близо двоен ръст от 2004 до 2008 г., особено в Европа (23% дял за страните членки на ОИСР), безплатните издания губят позиции и удържат фронта в шепа държави като Швейцария. 2009 г. сложи край на серия издания като "24 минути" в Италия и "Метро" в Испания.
Какви са изключенията от общата картина?
Въпреки тежката икономическа ситуация, отделни страни и издания успяват да бележат ръст. Причините за това са различни и комплексни, но се очертават и някои общи тенденции, отчитат анализаторите.
Специализираната преса се справя значително по-добре в кризата от неспециализираната, показват данните за приходи и тиражи. Типичен пример тук е "Уолстрийт джърнъл". Това е едно от специализираните издания, което бележи сериозен ръст в тиража за периода 2001-2008 г. – 13%. То се отличава от другите и с успешното налагане на платен достъп до част от съдържанието и услугите в интернет. Сайтът на финансовия ежедневник генерира около 33.4 млн. посещения на месец.
Друга тенденция е значително по-сериозният спад при регионалните медии спрямо националните. Спадът на тиражите при регионалните издания за периода 2004-2008 в ОИСР е минус 8.3% срещу минус 2.8% за националните издания.
Значимо изключение тук е франция. Благодарение на увеличения абонамент и високите разходи за разпространение на националните вестници, регионалната преса във франция минава значително по-леко през кризата и делът й спрямо общия пазар като постъпление е 29% (2008 г.) срещу 26% през 1990 г.
Изключение от общата тенденция за срив в тиражите са Ирландия, Полша, Турция, Португалия. От 2000 до 2008 г. тиражите тук растат съответно с 30, 24, 20 и 10%.

Интернет – заплаха и възможност

Делът на приходите от реклама на вестниците в интернет продължава да е нисък – около 6% от общите рекламни приходи за страните в ОИСР (2009 г.), но анализаторите са категорични, че тенденцията за ръст ще продължи за разлика от приходите на хартиените издания. Очаква се в следващите 2 години рекламата на хартия да отбележи рязък спад за сметка на интернет. В държави като Великобритания, Швеция, Дания, Норвегия през 2008 г. интернет вече държи 20% от общите рекламни разходи. Това ще е предизвикателство пред вестникарските бизнес модели, защото цените на рекламата в интернет продължават да са значимо по-ниски от тези в хартиените издания. Очаква се вестниците да компенсират това с нов опит да наложат платено съдържание в интернет. Различни проучвания показват леко повишена готовност на потребителите да плащат за съдържание.
Въпреки липсата на достатъчно надеждна методология, изследванията показват, че интернет всъщност разширява аудиторията на вестниците, вместо да я свива. На фона на спадащите хартиени тиражи уникалните посещения на вестникарски сайтове бележат огромен ръст в последните години. Според различни изследвания общата аудитория на вестниците – на хартия и онлайн, расте с до 8%.
Сайтовете на вестници удържат на сериозната конкуренция на инструменти като "Гугъл" и Yahoo! News. Тези информационни агрегатори държат под 10% от свързания с новини трафик в САЩ и около 5% във Великобритания и Австралия. Едно от обясненията за това е и по-доброто рефериране на вестниците в различни търсачки. Сериозен дял държат и онлайн информационните агенции, както и публичните оператори като Би Би Си.

Стр. 14

Wikileaks журналистика

в. Монитор | 28.07.2010

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж е австралиец, базирал разследващата си организация в Швеция.

Възможно ли е Wikileaks да измести традиционните медии? Въпросът добива все по-голяма актуалност, след като базираната в Швеция организация публикувала в сайта си 91 000 документи, съдържащи информация за войната в Афганистан.
За тези, които не знаят, уточняваме, че Wikileaks е система за масово публикуване на тайна информация от анонимен източник. Съществува от декември 2006 г. и е базирана в Швеция.
Тези дни около името на Wikileaks се зашумя, след като въпросните 91 000 документи бяха споделени първо с "Ню Йорк таймс", с лондонския "Гардиън" и германското списание "Шпигел".
Схемата показва как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, разпространи БТА. Но показва също, че традиционните медии все още имат ключова роля в новините.
Въпросът е дали Wikileaks е журналистика – термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, публикуващи материали в блоговете и Туитър, докато световната мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.
"Не знам как да нарека това, което Wikileaks прави," заяви Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика "ПроПублика" и бивш отговорен редактор на "Уолстрийт джърнъл". – Те са ново явление." И докато вестници като "Ню Йорк таймс" се придържат към класическите новини, основателят на Wikileaks Джулиън Асанж казва пред "Шпигел": "Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите. И да мачкам негодниците."
Wikileaks публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Тя например пусна в обръщение видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., при която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс..
Заради това видео Wikileaks обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.
В последния случай Wikileaks привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация. Решението им да подхванат темата с документите гарантира, че тяхното въздействие ще се усети по целия свят. Броени минути след публикуването им линкове към материалите се появиха в Туитър, блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.
"Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички," заяви на пресконференция в понеделник в Асанж. Wikileaks сподели материала с традиционните вестници месец преди публикацията, като им даде време да проучат документите.

ДОСИЕ

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж няма дом, отсяда при приятели по света. Неговата мрежа включва 800 доброволци и 10 000 "поддръжници".
Wikileaks разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи "Ню Йорк таймс".
Страницата на Wikileaks в Туитър посочва местоположението й като "навсякъде". Австралиецът Асанж и колегите му използват кодирани комуникации и подозират, че са следени.
В известен смисъл Wikileaks разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите по журналистика наричат това "краудсорсинг" – да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер.

Стр. 23

Yahoo в света на медиите

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 10.07.2010

Компанията започва да проучва интересите на своята аудитория и създава новини, съобразени с тях

По време на летните олимпийски игри, проведени през 2008 г., онлайн порталът Yahoo решава да си направи експеримент: започва да следи и анализира кои са най-търсените думи и фрази около спортното мероприятие.
От тях става ясно, че едно от нещата, които потребителите искат да разберат, е защо плувците си взимат душ, след като излязат от басейна. В резултат се ражда текстът "Мистерията на къпещите се плувци", който се радва на изключително сериозно читателско внимание.
"Докато нашите конкуренти покриваха повечето от големите, сложни теми, ние се съсредоточихме върху истории, които бяха малко в периферията", разказва Джеймс Питаро, вицепрезидент на Yahoo Media, пред вестник New York Times. Това е така нареченият нишов подход към новините – попълване на дупки в покритието на новинарския поток от конкурентните медии. Именно той ще бъде в основата на новосъздадения блог на Yahoo, наречен Upshot, разказва Питаро.
В момента Yahoo изживява болезнена трансформация от чисто технологична компания към онлайн медия, която се изхранва от продажба на реклама, разположена върху нейните сайтове. Този процес, който продължава вече няколко години, започва да придобива все по-завършен вид. През първото тримесечие на 2010 г. се забелязват и първите позитивни резултати. Приходите на компанията се покачват с 1% до 1.6 млрд. долара в сравнение със същия период за 2009 г., а продажбите на банерна реклама растат с 20%. Освен това YahooNews е най-посещаваният новинарски сайт в САЩ за април с регистрирани повече от 46 млн. уникални посетители, сочат данните на уебанализаторите на Businessinsider.
Междувременно от начало на годината Yahoo събира екип от популярни журналисти, отразяващи политически, бизнес и медийни теми. Само за няколко месеца в него попадат имена като Джон Куук (работил в Gawker), Майкъл Калдерон (работил в Politico), Холи Бейли (Newsweek) и други. Начело на звездния отбор на Yahoo е 26-годишният Андрю Голис. Именно той е натоварен с тежката задача да събере екипа и разработи най-новия блог Upshot, който трябва да се разрасне по подобие на Yahoo Sports, съдържащ мрежа от блогове на спортна тематика.
Двамата редактори и шестимата журналисти, които вече списват Upshot, ще имат на своя страна ценен помощник – специален софтуер, който им показва кои са най-търсените думи в мрежата от сайтове на Yahoo. По този начин редакторите ще разполагат с още един инструмент за сверяване на часовника с читателските предпочитания. Търсеният краен резултат е симбиоза между модела на т.нар. ферми за съдържание, който изследват потребителските/читателските настроения, и качествена журналистика, която разполага с повече от видим подиум за изява, какъвто е новинарският портал на Yahoo.
"Това, което ни прави различни от всичките ни конкуренти, е нашата способност да събираме всичката тази информация (свързана с навиците на търсене на потребителите в мрежата от сайтове на Yahoo – бел. авт.)", казва Джеймс Питаро пред вестник New York Times. "Идеята за създаване на съдържание в отговор на нуждите на аудиторията е само един компонент от нашата обща стратегия. Но определено е един голям компонент", добавя той. Всъщност за "големината на компонента" свидетелства скорошното решение на Yahoo да закупи компанията Associated Content в сделка на стойност 100 млн. долара. Associated Content създава съдържание за сайтове от типа "как да…?" чрез голяма мрежа нископлатени външни автори.

Съдържание "по поръчка"

Не е тайна, че през последните няколко години печатните медии по цял свят имат един сериозен проблем – сриващи се приходи заради миграцията на аудиторията им онлайн. Проблемът е, че тази промяна в навиците на читателите води след себе си и намаляващи приходи от скъпа печатна реклама, които не могат да бъдат компенсирани от нейния по-евтин онлайн аналог. За момента това, което правят повечето стари медии, е да се появят и онлайн. Някои го правят механично, без разбиране за изискванията на новата среда, и по-скоро така се обричат на провал. Други имат по-избистрени онлайн стратегии, но както изглежда, за момента това не е достатъчно, за да запълни зеещата дупка в приходната част на бюджетите им.
Очевидно е, че ситуацията изисква нов подход. Когато говорим за новинарско съдържание, може да се каже, че Yahoo е пионер, използвайки данните от своята търсачка. Когато обаче става въпрос за неновинарско съдържание, първите иноватори са т.нар. ферми за съдържание. Това са компании като Demand Media и Associated Content, които плащат по 10-15 долара на хиляди свои външни автори, за да пишат кратки текстове на всевъзможни теми от типа на "как да нарежа домат", "как да поливам кактус" и т.н. Иновацията при тях се крие не толкова в самото списване на текстовете, колкото в определянето на темите, които да бъдат разработени. За целта Demand Media ползва алгоритъм, който извлича информация за най-търсените думи онлайн и за интересите на потребителите въобще. След това на тази основа се изготвят и самите теми, по които хилядите външни автори пишат текстове. За разлика от все повече затъващите вестници Demand Media има 200 млн. долара приходи за 2009 г.
Съдържанието, бълвано от "фермите", обаче едва ли би могло да бъде конкурентно на класическите медии, блогове и новинарски сайтове в този си вид. Затова и сега Yahoo се опитва да комбинира най-доброто от модела на Demand Media и качествената журналистика; да се използва информацията за интересите на аудиторията, за да могат редакторите и авторите да създават професионално новинарско съдържание, при това достатъчно популярно, за да бъде атрактивно и за рекламодателите.

Стр. 34

Маркетингът в социалните мрежи

сп. Мениджър | 13.06.2010

Не се опитвайте да контролирате нещата, да ги криете или да се преструвате, че не съществуват, съветва Майкъл Лийндер, един от най-големите експерти в областта на дигиталния и интерактивния маркетинг в Европа

- Господин Лийндер, какви са плюсовете за бизнеса от навлизането на социалните медии?

- Краткият отговор е, че компаниите могат да достигнат до по-голяма публика по-бързо и на по-ниска цена. Ако говорим за маркетинг, много хора от бизнеса смятат, че социалните медии просто изпращат едни съобщения на публиката и измерват резултатите с традиционни метрики. Но опитът показва, че маркетолозите трябва да бъдат по-умни, ако искат да се възползват от социалните медии. Ако бизнесът ви е насочен към други бизнеси, може да разговаряте с вашите партньори или конкуренти на едно друго ниво, стига, разбира се, да бъдете допуснати в този разговор. Социалните медии всъщност до голяма степен се занимават точно с разговора и общуването като цяло.

- Има ли значение големината на компанията за успеха на една рекламна кампания в социалните мрежи?

- Абсолютно не. Очевидно е, че комуникационните специалисти, разполагащи с повече средства, могат да направят повече неща, да експериментират повече. Но малките компании са по-склонни да подходят към социалните медии по правилния начин, т.е. като наблегнат на адекватното отношение към клиентите и техните преживявания.

- Като говорим за рекламни кампании, за всеки продукт или услуга са подходящи Facebook, MySpace, Linkedln, блоговете, или има такива, които е по-добре да разчитат на традиционните медийни канали?

- Ако оставите нещата на проповедниците на социалните медии, те ще ви кажат, че са подходящи за всичко. Според мен не е така. Водещите интернет платформи за социално общуване все още не могат да предложат рекламни продукти за специфични таргет групи. Така че, докато едни биха ви убеждавали, че може успешно да рекламирате всякакви продукти на всяка целева публика на всякаква платформа за социални медии, аз бих казал, че това не е вярно. Като маркетолог смятам, че е важно да се уверите сами в това. И ако установите, че не получавате желаните резултати, тогава съсредоточете комуникационните си усилия другаде.

- Как да реагираме, когато в социалните медии се появят негативни публикации?

- Самият риск от това, че трябва да се справяме публично с негативни коментари, за съжаление е възпиращ фактор за много компании да се присъединят към социалните мрежи. Моят съвет към тях е да се включат в разговора, да бъдат прозрачни и да се отнесат сериозно към критиките. Не се опитвайте да контролирате нещата, да ги криете или да се преструвате, че не съществуват. Негативните реакции много често се публикуват заради фрус-трация*. А не от омраза. Това е вик, който трябва да бъде чут от съответната страна, причинила разочарованието. Повечето пъти "постинг терористите" се превръщат в положителни или неутрални защитници на марката, ако с тях се отнесат коректно. Знам го от личен опит. За пример ще ви дам един мой постинг, критикуващ чешките авио-линии. Няма да ви отегчавам с пълната история. Накратко, похарчих много пари за чешките авиолинии, които поради някакви технически проблеми отказаха да ми дадат голям брой бонус точки, освен ако не попълня цял куп досадна документация. Ако се бяха отнесли с мен като с лоялен и редовен клиент, ако бяха признали, че проблемът е в тяхната система, никога нямаше да прибягна до публикуването на негативни постинги по техен адрес.

- Могат ли социалните медии да достигнат до тези, които са офлайн?

- Могат, но само по лична препоръка. Или чрез отразяване в традиционните медии.

- Трябва ли да се дава безплатно съдържание на потребителите и доколко това може да се превърне в плюс за една компания?

- Много хора ще ви убеждават, че съдържанието трябва да е безплатно. Аз пък съм на друго мнение. Сигурен съм, че в близко бъдеще ще станем свидетели на увеличаване на разплащанията чрез е-търговия във водещите платформи за социално общуване. Що се отнася до вестници, списания и другите източници на съдържание в мрежата, смятам, че част от съдържанието трябва да е безплатно. За ексклузивните материали съм категоричен, че трябва да се плаща. Хората биха платили за съдържание, ако то е достатъчно важно за тях. Един американски журналист, Крие Андерсън, издаде книга, озаглавена FREE (от англ. – безплатен, свободен). Според мен си заслужава да се прочете, ако искате повече информация по темата.

- На кой е по-добре да се възложи комуникацията чрез социалните медии – на външна за компанията агенция или на вътрешен човек/отдел?

- Не забравяйте, че социалните медии са много неща: блогове, социални мрежи, букмаркинг**, видео, подкасти*** и др. Смятам, че е добре комуникацията да се провежда и от двете страни. Контролът, обслужването на клиентите, всичко, което представлява същността и ценностите на една компания, трябва да бъде в ръцете на вътрешни служители. Останалото лесно може да бъде възложено на аутсорсинг партньори.

МАЙКЪЛ ЛИЙНДЕР е роден в Дания и е признат експерт с над 20 години опит в маркетинга и иновациите в области като директен маркетинг, автоматизация на маркетингови дейности, имейл маркетинг, програми за предотвратяване на загуба на клиенти, стратегии за привличане и задържане на клиенти. Той е изпълнителен директор на Fokus Integrated – международна агенция за директен и интерактивен маркетинг, и председател на FIMAC – отделно звено по интерактивен и дигитален маркетинг към FEDMA (Европейската асоциация по директен маркетинг).

** Метод, чрез който интернет потребителите споделят, търсят и управляват съдържание от уеб източници.
*** Подкаст е асинхронно радиопредаване, излъчвано по интернет.
Майкъл Лийндер ще бъде водещ лектор на семинара Social Media MASTERCLASS – Как да използвате социалните медии за маркетинг на вашия бизнес.
Семинарът ще се проведе на 9 юли 2010 г. в СТЦ "Интерпред" – София. Организатор на събитието е "Интер Контакт България".

Стр. 98 – 99

Ще важат ли правилата за традиционните медии в интернет?

БНР, Преди всички | 22.06.2010

Водещ: Новите медии влязоха в полезрението на законодателя. Депутатите, които работят по изготвянето на изборния кодекс, разбуниха духовете с идеята правилата, които важат за традиционните медии, да важат и за уеб пространството. Има ли логика в подобно решение и какви биха били работещите правила, можем ли да съзрем в подобна идея опит да бъдат преследвани и санкционирани мнения, изразени в блогове и социални мрежи? Добро утро казвам на Мария Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации. Изненада ли ви вас тази идея, която се оказа, че, честно казано, г-жа Искра Федосова, която е председател на тази работна група, не си спомня точно кой от колегите е поставил, но така или иначе въпросът е бил да се уеднаквят правилата на предизборната кампания в електронните и печатни медии с тези в интернет?
Мария Попова: Честно казано, не ме изненадва подобна позиция, тъй като през последните години в различни държави се върви към много по-строга регулация на интернет пространството, подобно на регулация, която се налага и спрямо традиционното медийно пространство. Но според мене лично тук се разминава разминаване между представите за това как действат традиционните медии и съответно каква е регулацията върху тях и това какво представлява интернет пространството и доколко е възможна подобна регулация, специално по отношение на журналистиката, на свобода на словото, на изразяването на някакви политически пристрастия.
Водещ: Т.е. смятате, че не могат да бъдат абсолютно наложени правилата, които важат за електронните и печатните медии, върху медии, които присъстват в интернет пространството?
Мария Попова: Поне това, което четох като информация в печата, се говори, че те искат да наложат правилата, които важат за традиционните медии спрямо т.нар. определение от тях „интернет сайт”. Явно е, че в интернет пространството не всеки интернет сайт е медия, и честно казано съществува голямо разминаване в теоретичните разработки какво точно представлява медията в интернет. Доколко примерно една дигитална версия на традиционна медия е различна медия от това, което е традиционната медия, т.е. примерно един вестник, който има интернет страница. Тъй като много често тази интернет страница предлага и допълнителна информация, предлага допълнително видео, снимки или някакви аудио файлов, които ги няма в хартиеното тяло и няма как да бъдат представени.
Водещ: Да не кажем, че много голяма част от, да речем печатните издания, пък и електронните имат такива.
Мария Попова: Хубаво е, че имат, и това тенденцията, която върви в световен аспект, възможност да се привлече допълнителна аудитория, която не потребява по никакъв начин традиционни медии, особено по отношение на печата.
Водещ: Да. Т.е. според вас ще възникне проблем, той е възникнал очевидно и за депутатите, заради това те са поискали дефиниция от страна на министерството на транспорта за това какво представлява интернет сайта. Доколкото разбрах оттам не са могли да дадат съвсем точна дефиниция, което какво означава, че по-скоро депутатите ще се откажат, или това е пробване общо взето на общественото мнение, за да видим как хората ще реагират? Защото доста бурна беше реакцията, особено в по-широкия вариант, в който се говореше, че това ще засегне блогъри, различни мнения, които се изразяват в популярните напоследък социални мрежи.
Мария Попова: Да, това беше свързано и с едно тълкуване, което те искаха за това какво представлява социалната мрежа. Разбира се, в медийната теория категорично е казано, че социалните мрежи, блоговете, форумите и мненията, които се изразявани там, не могат да бъдат определяни като медийна информация. Т.е. при всички положения те имат характер на медийна информация, един блог може да се приеме, че има характер на медия, но не е традиционна медия в класическия смисъл, който е един вестник или което е едно радио или една телевизия. Тъй като при традиционната медия при всички положения има ясно организирана професионална структура, има много ясно упоменат кой е собственик, има редакционна политика, редакционни правила. Има полагане на някакви много ясно обозначени финансови средства, има много добре оформена представа за това каква е целевата аудитория. Докато при един блогър това всичко като някакъв вид характеристики на медия липсват. По скоро то се родее с възможността на хората да излязат публично и да изкажат мнението си. Мисля, че опитът да бъдат включени блоговете и социалните мрежи като форма на някакъв вид медийна регулация не беше добре насочен, дотолкова доколкото в интернет съществува представата за анонимността, т.е., че ти си анонимен, че можеш да играеш със своята идентичност и в резултат на това да си много по-свободен в изразяването на мнение, което може и да не е твоето собствено мнение, или да не е мнението на това какъв си ти във физическото пространство, а по-скоро да се опитваш да играеш с някакъв вид позиция.
Водещ: Да, и тук идва всъщност тази идея, доколкото въобще е била идея, за отговорността при онлайн публикации, т.е. правото на отговор, включително се говореше като аргументация и обяснение около тази идея, защо тя и в какви аспекти се обсъжда. Как всъщност, кой носи отговорност при онлайн публикация, как се дава право на отговор онлайн?
Мария Попова: Когато става въпрос за онлайн медия, т.е. медия, която ясно е обозначила своето поведение като медийно, примерно сайтове с новини, сайтове, които са онлайн информационни агенции, при тях поведението е идентично на това на традиционните медии. Т.е. при тях има редакционна структура, има отношение към някаква онлайн аудитория и там разбира се биха могли да важат в някаква степен правилата, които важат и за традиционните медии. Но да се отнасят тези правила за всякакъв вид публикация в интернет според мене лично не е възможно. Още повече, че това отправя и темата за свободата на словото, по която българските медии през последните години са доста чувствителни, а още по-чувствителни са всички онези, които публикуват в интернет. Тъй като в интернет и в интернет комуникацията много по-ясно могат да бъдат забелязани някакви особености на организирано гражданско общество…
Водещ: Което видяхме и при последните избори…
Мария Попова: … нещо, към което според мене в нашето публично пространство много ясно се стремят да изградят такова. Виртуалното общество е много по-добре организирано и действа като гражданско общество. И може би това е и причината за тази бурна реакция в момента на всички онези, които изразяват мнението си онлайн, т.нар. блогъри.
Водещ: А може би пък това е и отговор на въпроса защо и законодатели и политици се насочиха към това пространство. Защото видяха силата му на последните избори. Имам предвид конкретно да речем партия „Зелените”, които общо взето присъстваха само и единствено в интернет, в това пространство успяха да спечелят своите привърженици.
Мария Попова: Да, примерите за добро използване на интернет като инструмент в политическата кампания са много като такива. Барак Обама винаги се посочва като ключов пример за това как един политик, първо от една страна, успява да си намери финансирането, което му трябва в политическата кампания, и от друга страна, именно чрез социалните мрежи успява да достигне до своята аудитория. В последната американска кандидат-президентска кампания това беше използвано от всички политици за някакъв вид политически пост. Забелязва се много добро развитие и в българското интернет пространство. Много политици, действащи министри имат свои блогове, имат свои профили във Фейсбук и по този начин се опитват да се свържат със своята аудитория, да общуват интензивно със своята аудитория. Така че интернет е едно хубаво пространство, което може да бъде успешно използвано в политическите кампании.
Водещ: Със сигурност, обаче не може да не направи впечатление, че част от тези политици престанаха да бъдат активни в блоговете си в интернет пространството, след като приключиха изборите, нали? Един не малък процент.
Мария Попова: Да, случва се и това нещо, за съжаление. Това вече е въпрос на политическа, по-скоро на PR преценка, доколко PR-екипите им са решили, че това общуване трябва да бъде прекратено. Поне според мене едно интензивно общуване с интернет аудиторията е добро, успешно влияе при изграждането на един политически имидж. Още повече, че съвременната медийна аудитория, особено виртуалната аудитория, е много по-активна в изразяването на своите преценки, в изразяването на своите очаквания спрямо публичните личности. И едно интензивно общуване, една интензивна комуникация с аудиторията би била успешна за всяка публична фигура, особено и за българските политици. В случая, ако трябва да говорим от PR гл.т. този ход, самото представяне в публичното пространство на такава тема не беше според мене удачно. Честно казано, на мене в този избирателен кодекс по-скоро ми липсва темата за електронното гласуване и мисля, че тя щеше много по-добре да бъде приета от обществото – и традиционно, и виртуално.
Водещ: Ами да, но остава загадка логиката на депутатите всъщност да се съсредоточат върху една такава идея, в която идея някои прозряха опит да бъде контролирано и това пространство, или опит да бъде контролирано това пространство по време на предизборната кампания, което към този момент на депутатите им се струва единствената свободна зона, в която нещата биха могли да не минават по каналния ред. Ще видим, доколкото разбирам, прогнозата ви е, че няма да се стигне до каквато и да било реламентация.
Мария Попова: Може би ще има някаква форма на регламентация, дотолкова доколкото и в сегашния избирателен кодекс, поне по отношение на президентските избори има опит за подобна регламентиране, т.е. казва се, че правилата, които важат за традиционните медии, се отнасят и за тези, които са в интернет. Прави се опит по-скоро за разширяването им във всякакъв вид политически кампании. Може би ще остане в същия вариант без някаква по-трайна промяна.
Водещ: Благодаря ви за мнението и коментара! 

Българската уеб общност избира най-добрите сайтове

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 22.06.2010

В конкурса "Български награди за уеб" 2010 се състезават 249 проекта

Уеб общността ще бъде разтресена от сериозни вълнения тази седмица. Повод за тях е второто издание на конкурса "Български награди за уеб". Основна цел на конкурса е да поощри професионализма в уеб бранша, като стимулира добрите практики. За тази цел организаторите от Българска уеб асоциация са предвидили и провеждането на семинари, на които да бъдат представени успешните и добри практики, които може да направят този бизнес конкурентен.
Конкурс
Общо 249 проекта са кандидатствали за тазгодишното издание на конкурса "Български награди за уеб" 2010, казаха за в. "Пари" Дора Василева и Борил Караиванов от Българската уеб асоциация. Състезаващите се за призове ще се борят за три групи награди – браншови, медийни и професионални. Най-много регистрации има за браншови отличия -107, следват ги 87 кандидатури за професионални награди за уеб. Състезаващите се за медийни награди фирми са 55.
В първата група се оценяват категории като здравеопазване, хранително-вкусова промишленост – типичното браншово сегментиране, обясни спецификата на конкурса Борил Караиванов. Във втората категория медиите са разделени по специфика като новини, бизнес, свободно време. В третата категория се оценяват качествата на сайтовете – кои са с най-добро визуално и текстово съдържание. Ще се гледа и кои сайтове са с най-добра навигация и функционалност.
Категории
По предварителна информация от уеб асоциацията най-голяма е конкуренцията в категориите "Технологии и комуникации", "Търговия на едро и дребно" и "Услуги и консултации" на браншовите награди. В медийните награди претендентите за победители са най-много в категория "Новини", а при блоговете – в категория "Култура и изкуство". В групата на професионалните награди най-оспорвано е състезанието в категориите "Графично съдържание", "Функционален дизайн", "Начална страница", "Добра практика" и "Рекламен банер". Интересът към конкурса е нараснал почти двойно в сравнение с миналата година, твърдят организаторите. Като доказателство казват, че миналата година участниците са били 148, докато тази година обемът им достига 249.
Оценяващи
Журито е от съответните три групи и се състои от 96 души. Те са разпределени в следните пропорции – 37 души гласуват за проектите от браншовата част, 31 – за медийната, и 28 души, предимно от уеб асоциацията, ще оценяват професионалните качества на проектите.
Проекти
Всеки участник е свободен сам да избере категорията, в която да участва. Няма техническа комисия, която да го спре да кандидатства в дадена категория, защото не е подходящ за нея, казаха от Българската уеб асоциация. Състезаващите се проекти може да участват в една или повече категории, като всяко участие в различна категория се заплаща отделно. Участието на блогове и форуми в конкурса е безплатно, иначе таксите за участие в конкурса са 120 лв. за първи регистриран проект и 96 лв. за всеки следващ от същия участник.
Оценяване
Единственото условие е участващите в конкурса проекти да са създадени в България и реализирани в страната или в чужбина. Гласуването е изцяло на положителен принцип, дават се само положителни вотове – всеки член на журито има своите фаворити и ги посочва. Оценяващите за трите групи трябва да гласуват, като номинират по три финалиста в категория. Резултатите на журито са видими – няма нищо скрито, категорични са от Българската уеб асоциация. Вчера бяха обявени финалистите – техният брой е 106. От тях 50 са в браншовите, 20 в медийните и 36 в професионалните категории. Преминалите първоначалното гласуване ще трябва да защитят своите проекти на живо пред представителите на журито. Това е уникално за конкурса, каза за в. "Пари" Борил Караиванов, защото на втория етап журито гласува едва след като се е запознало с кандидатите. Така може да види неща, които в началото са били пропуснати, а са изключително конкурентни за съответния проект.
***
Конкурсът ще е придружен от семинар
Докато тече второто гласуване, от Българската уеб асоциация ще организират и безплатен семинар.
Той ще е отворен за всички, които се интересуват от уеб, и темата му е "Опитът говори".
Български лектори от областта на уеб ще споделят своя опит от реализирани от тях проекти

Стр. 22

Сайтовете под удара на изборния закон

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 22.06.2010

Депутатите пак се вторачиха в уебсайтовете. Като медии, макар и не официално регламентирани, е крайно време и те да започнат да се подчиняват на същите закони като радиото, телевизията, печата. А именно да не упражняват предизборна агитация по време на избори или в деня за размисъл. Такава клауза да бъде включена към новия изборен кодекс, е предложил проф. Михаил Константинов. За идеята обаче няма достатъчно добра обосновка, твърди депутатът от "Атака" Десислав Чуколов, който е и член на Временната комисия за изработване на изборен кодекс. "Предложението ми звучи екзотично", казва той. Мярката нямало как да бъде изпълнявана ефективно в български условия. Интернет пространството е необхватно и няма кой технически да следи какво се публикува там, казва още Чуколов. Журналистът Иво Инджев, който вече е активен блогьр, пък разглежда идеята като вид признание на словесното творчество във виртуалното пространство.

Стр. 23

Медии по поръчка

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 19.06.2010

Така наречените ферми за съдържание стават заплаха за новинарските сайтове и блогове

Сравняват ги с бързото хранене. т.нар. ферми за съдържание проверяват какво търсят точно хората в Google и аутсорсват писането на статии по темата към хиляди нископлатени автори на свободна практика. Те създават статии и видеоклипове от типа "Как да отслабнем" или "Как да направим гръцки туники". След това материалите се редактират и проверяват за плагиатство. После фермата използва SEO (Search Engine Optimization), за да изкачи статиите до челните резултати в Google. И така до безкрай.
Най-голямата компания в сектора, която следва този модел на работа, е Demand Media. Тя поддържа сайтове като eHow и Cracked и печели от рекламата в тях. Въпреки традиционното си високомерие професионалните медии също поглеждат към този иновативен модел, защото е печеливш.
Преди месеци вестникът USA Today изнесе писането на пътеписи именно към авторите на Demand Media. Позагубилите позиции AOL и Yahoo пък смятат да се завърнат в интернет подобно на огромни медийни компании, заимстващи от идеята на Demand Media. AOL наема над хиляда журналисти, които ще творят интензивно за 17 тематични сайта. Преди месец пък Yahoo закупи фермата Associated Content за $100 млн. и също ще бълва евтино онлайн съдържание.
Успехът на фермите за съдържание се дължи на пропуски в работата на интернет търсачките. Според Фред Уилсън, инвеститор в Twitter, социалните мрежи ще затруднят компании като Demand Media, тъй като истински хора и техните приятели ще решават кое съдържание е качествено, а не само търсещите машините. Чрез бутона Like във Facebook например демонстрирате силен интерес, който не може да бъде засечен сега от алгоритъма на Google.
Силните дни на фермите могат да приключат, когато приоритизиращия механизъм, подобен на Like, се разпространи в интернет. Най-вероятният носител на промяната ще е услугата Facebook Connect, която добавя функционалност на социалната мрежа към произволен сайт. Тоест четете статия в интернет и още на сайта вдигате палец Like, без да влизате във Facebook. Този механизъм обаче остава пожелание за бъдещето и дотогава компании като Demand Media ще продължат да са заплаха за традиционните производители на онлайн съдържание.

Стр. 35

Дебют: Стартира първото бизнес шоу в България

в. Пари | 2010-06-08

13-годишен младеж търси финансиране за детски "Фейсбук". Българка, живяла в САЩ и Великобритания, иска да направи сайт срещу глобалното мрънкане. Ентусиаст иска да помага на хората да колекционират и споделят своите сънища. Това са само една част от идеите на участниците в първото българско бизнес реалити "2 минути". То се реализира от онлайн медийната група "Инвестор". Проектът "2 минути" всъщност представлява конкурс за най-добра идея за уебсайт. Спечелилият проект ще бъде реализиран и ще стане пълноправен член на портфолиото на Инвестор.БГ АД. Компанията се нагърбва с цялата инвестиция. Освен реализация на своя уебсайт победителят ще получи процентов дял от печалбите на страницата, 5000 лв. в брой и трудов договор в компанията на "Инвестор" като "проджект мениджър" на новия сайт.

Стр. 23

Топ съвети за онлайн PR

www.manager.bg I 2010-06-03

Писането на PR текстове, които трябва да са намерени и прочетени в интернет, има своите специфики, коментира UTalkMarketing.com.

Това дори смело може да се нарече отделна дисциплина, която трябва да се разглежда като различна от писането за останалите видове публика, „облъчвана” през други канали.

Да се пише за онлайн медии е по-трудно, отколкото за други източници заради различните изисквания към текстовете в отделните търсачки и масовата критичност в социалните медии.

Ето няколко топ съвета, които ще направят вашите PR текстове в интернет по-ефективни:

1. Напишете каквото искате да кажете в първия параграф. Извадете най-важното в 25 думи. Помнете: първите 5 секунди от четенето на текста в интернет са фатални. След тях читателите или остават докрая или забравят написаното веднага.

2. Поднесете текста като новина. Така я давате наготово на много от журналистите в уеб-медиите и си осигурявате по-голям шанс те да я копират и публикуват. Ако я изпратите на медиите във вид на дълъг текстови файл с много хвалби и разказ за събитието на втората страница, много по-малко новинари ще си направят труда да я прочетат.

3. Открийте подходящия ъгъл. Дори и да правите PR на пчеларски магазин, пак можете да намерите интересното, вълнуващото и различното във вашия продукт. Всички любопитни особености се наричат „примамка за препратки” (link bait) и могат да доведат до лавина от копиране и препращане на линка към текста ви от сайт на сайт, в програмите за комуникация като Skype, ICQ и MSN и в социалните мрежи.

4. Съкратете дистанцията между ключовите думи и фрази в текста ви, като пишете с прости изречения. Това означава да избягвате използването на „и”, „а”, „ако”, „като”, „защото” и др.

5. Пишете правилно. Думите с правописни грешки доста по-трудно могат да излязат като резултат от търсенето в Google.

6. Избягвайте да поставяте в прессъобщенията си HTML или други уеб-маркери. Повечето от тях се преразпределят от RSS емисии и други методи. Затова форматирането може да се обърка и да повредите функционирането на собствения си линк.

7. Когато публикувате текст в корпоративен сайт, обобщавайте. Така много сайтове впоследствие ще могат да публикуват обобщението ви и да го сложат като начало на препратка към целия текст, публикуван от вас в сайта. 

Оригинална публикация