“България Днес” закова 115 000 тираж

в. България днес | 01.10.2011 

Най-младият всекидневник "България Днес" постигна рекорден успех. Само три месеца след премиерата си удари 115 хиляди тираж. Това установиха със задоволство разпространителите на печатния издания у нас. Те отбелязват също така, че е достигната много висока реализация на отпечатаните тиражни бройки. В някои дни тя надминава уникалните 96 процента.
"България Днес" срази конкуренцията със сензационни, но проверени четива. Невероятните папарашки попадения на фоторепортерите на вестника и шокиращите изповеди на знаменитости от първо лице буквално грабнаха сърцата на иначе преситената от вестникарско многообразие публика. "България Днес" вече е твърд лидер на печатния пазар у нас.

Стр. 7

Кажи си, ще ти олекне

в. Капитал | 11.12.2010

Рекламодателите изпратиха нота на издателите за одита на тиражите

Една от строго пазените тайни за голяма част от българските вестници е тиражът им. Въпросът какъв е тиражът на вестника ви хвърля в смут повечето от издателите. Следва отговор: "Тиражът е търговска тайна. Подобна информация не даваме." Дори и тези, които казват, никога не оповестяват каква част от отпечатаният тираж реално е продаден. Това не е новина за хората от рекламния и медийния пазар – липсата на прозрачност е и една от основните причини за оттегляне на рекламодатели от печатните медии към телевизиите, където размерът на аудиторията е (макар и пак с известни съмнения) много по-ясен. От тази седмица обаче темата за одитирането на тиража на печатните издания отново е актуална, като парадоксално активната страна този път са рекламодателите. Тяхната асоциация призова публично издателите на вестници за повече яснота по отношения на тиражите.
На добре развитите европейски пазари има Одит бюро по тиражите (ОБТ), което дава надеждна информация за броя отпечатани вестници и списания на всяко издателство. Тази информация е важна и за рекламодателите, които имат право да знаят до колко читатели отиват рекламните им инвестиции и дали те са ефективни. Важна е и за самия сектор, защото така конкуренцията между изданията е честна, а бизнесът с печатни медии прозрачен и светъл.
В България от 2001 година има регистрирано ОБТ, но то има доста малко членове (само 7 издатели) и на практика не може да върши работата си. На сайта му не може да видите тиражите на българските вестници и списания. Според мениджъра на ОБТ Румяна Константинова "единствените одитирани вестници за 2009 година са "Дневник" и "Капитал". По думите й бюрото е осъществило контакт с всички издатели и много от тях са заявили първоначално желание да станат членове на сдружението, но впоследствие са останали пасивни. Една от причините е, че одитът е скъпо начинание, което издателите трябва сами да платят (такава е практиката в почти всички страни). Неприятната истина обаче е, че някои издатели предпочитат да не се знае реалният тираж, особено напоследък, когато всички читателите на много издания постепенно намаляват.
Темата за прозрачността на тиражите на вестници и списания занимава издателския бизнес вече десет години. Припомняме я, защото преди няколко дни Българската асоциация на рекламодателите (БАР) изпрати до Съюза на издателите (СИБ) писмо с апел за точност и достоверност на данните за тиражите на изданията, в които рекламират. БАР е сравнително млада организация, но в нея членуват 19 от най-големите инвеститори в реклама, сред които "Мобилтел", Coca-Cola – България, ОББ, Vivacom, Nestle и др.
Одит бюрото по тиражите от самото си създаване преди 10 години търсеше контакти с рекламодателите с надеждата да ги привлече на своя страна, за да принуди издателите да прескочат летвата "честно измерване и деклариране на тиражите".
Писмото на рекламодателите е написано в тон на разбирателство, но внушителната представителност на членовете на БАР е достатъчно силен аргумент за това издателите този път да приемат молбата им за прозрачност. "За да започне да функционира одит бюрото по тиражте и да започнат всички издания да ги декларират, се иска много работа и смелост. Тази година положителното е, че започна конструктивен разговор и на една маса седнахме издатели, рекламни агенции и рекламодатели. Знам обаче, че няма да е лесно", коментира пред "Капитал" члена на УС на СИБ и управител на "Санома-Блясък България" Димитър Друмев.
Писмото апел на БАР е следствие от няколкогодишен процес на опити от страна на рекламодателите да възбудят диалог с издателите за намиране на точка, в която интересите им се пресичат. "В резултат на предишно писмо, покана до издателите, през 2009 БАР проведе срещи с издателите, проявили желание за диалог. След множество срещи и дискусии ни се струва, че писмото, което отправихме сега към издателите, е едно логично продължение на нашите разговори. БАР е в контакт с одит бюрото по тиражите, Асоциацията на рекламните агенции (АРА) и СИБ, и намираме, че моментът е подходящ за предприемане на следващи стъпки", обясниха от асоциацията на рекламодателите. Те очакват от Съюза на издателите становище по писмото им до 23 декември, в което да бъдат описани идеи и предложения за осветяване тиражите на изданията.
"Писмото цели да подтикне издателите към съпричастност към интересите на рекламодателите и обществото и към формиране на работна група през януари 2011 г., която да предложи конструктивни следващи стъпки. Дали това ще означава внасяне на промени в сегашното Одит бюро или създаване на ново такова, можем да решим заедно след обсъждане", коментираха от БАР. Членовете на асоциацията са категорични: "препоръчваме на всички издатели да обявяват реалните си тиражи, както и на рекламодателите да предпочетат прозрачния начин на работа".
От БАР се надяват в крайна сметка и в България "да имаме одитирани издания по европейски стандарти, което е в интерес на бизнеса, обществото и на читателите. Смятаме, че всеки един рекламодател би предпочел да рекламира само в одитирани издания, опирайки се на реални показатели, с които да може да измерва ефективността на направените инвестиции. Целта ни е да вървим по пътя стъпка по стъпка", коментират още рекламодателите в общото си становище.
Факт е, че в момента рекламодателите използват различни независими проучвания, за да проследят ефективността от своите рекламни инвестиции, но според тях те не са напълно достатъчни. От БАР коментираха, че "няма ясно дефиниран механизъм, има метрики, които ползваме: тираж (който е предмет на настоящата дискусия) – броя на продадените или разпространени копия; и достигнати читатели – оценявани на базата на изследвания, които търсят да установят колко и какви хора са имали контакт с определено издание, без значение дали са го закупили или не".
Често обаче изследванията на различни агенции показват значителни разминавания в броя на читателите на дадено издание. В момента рекламодателите работят по-скоро с обща насока и трендове за пазара на печатни издания. И са все по-категорични, че ще започнат да намаляват постепенно инвестициите си в неодитираните издания, въпреки че засега дипломатично не го заявяват открито.

Стр. 32

Прогнозите за смъртта на пресата са малко преувеличени

в. Сега | Таня ПЕТРОВА | 24.08.2010

Тиражите и приходите падат, но вестниците все пак оцеляват, показва изследване на ОИСР

Падащи тиражи, свиващи се рекламни бюджети, променена култура на четене и растяща конкуренция с онлайн доставчици на информационни услуги. 2009 г. беше кошмарна за глобалния вестникарски пазар, рязко задълбочавайки тенденцията за спад от последните няколко години. Силният удар по вестниците, особено в някои пазарни сегменти като регионалната преса, задвижи спасителни схеми в част от страните. Това са част от изводите в годишния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие "Еволюцията на новините и интернет", обявен наскоро. В констатациите няма изненади, освен може би една – прогнозите за "смъртта на вестника" са малко прибързани. Данните показват, че интернет не влияе толкова пагубно на пресата като основен актьор на медийния пазар, макар да стопява хартиените тиражи и да привлича все по-голям дял от рекламните бюджети.

Кой пострада най-сериозно от кризата?

Вестникарският пазар в САЩ отчита 30% спад за периода 2007-2009 г. по данни на "ПрайсуотърхаусКупърс". С близо 39 млрд. долара постъпления за 2009 г. Америка продължава да е най-големият пазар спрямо останалите страни в ОИСР, но отчита и най-големите загуби. Това може да се обясни със силната зависимост на вестникарския бизнес в САЩ от рекламата и чувствително по-ниския дял на приходи от продажба на хартиени копия спрямо други страни в Европа. Рекламата държи 87% от постъпленията на американските вестници срещу 54% за Финландия, 53% в Германия, 38% в Дания. В същото време за последните 2 години приходите на вестниците от реклама в САЩ са намалели с 23%.
САЩ са характерни и с рязък спад на читателската аудитория на вестници във всички възрастови групи и отливът към различни доставчици в интернет. През 2008 г. възрастните американци, които заявяват, че са чели вестник предния ден на хартиен или онлайн носител, е 30%, 31% е делът на четящите на възраст 18-24 години. В същото време интернет се ползва за новини от 40% от населението.
В Европа с най-сериозен спад е Великобритания. Тук сривът в рекламните приходи за 2009 г. е 26%. Общият европейски пазар по предварителни прогнози ще отчете спад от 8.8% за 2009 г., като с чувствително по-добри резултати спрямо останалите изпъква Германия.
Германия има огромен вестникарски пазар, с висок дял на абонираните за вестници читатели. През 2009 г. 71% от германците заявяват, че четат вестници. Характерен за Германия е и отпорът на издателите срещу появата на безплатни вестници. В тази среда издателската група "Аксел Шпринтер", собственик на "Билд" и "Ди Велт", отчита печалби за 2008 г., благодарение и на продажбата на дела си в телевизионната група Про 7. Германия обаче не е подмината от друга обща тенденция – за рязък спад на пазара на регионални и местни издания.
Кризата посече и безплатните издания, успели да се утвърдят за кратко като сериозна конкуренция на платените вестници. След близо двоен ръст от 2004 до 2008 г., особено в Европа (23% дял за страните членки на ОИСР), безплатните издания губят позиции и удържат фронта в шепа държави като Швейцария. 2009 г. сложи край на серия издания като "24 минути" в Италия и "Метро" в Испания.
Какви са изключенията от общата картина?
Въпреки тежката икономическа ситуация, отделни страни и издания успяват да бележат ръст. Причините за това са различни и комплексни, но се очертават и някои общи тенденции, отчитат анализаторите.
Специализираната преса се справя значително по-добре в кризата от неспециализираната, показват данните за приходи и тиражи. Типичен пример тук е "Уолстрийт джърнъл". Това е едно от специализираните издания, което бележи сериозен ръст в тиража за периода 2001-2008 г. – 13%. То се отличава от другите и с успешното налагане на платен достъп до част от съдържанието и услугите в интернет. Сайтът на финансовия ежедневник генерира около 33.4 млн. посещения на месец.
Друга тенденция е значително по-сериозният спад при регионалните медии спрямо националните. Спадът на тиражите при регионалните издания за периода 2004-2008 в ОИСР е минус 8.3% срещу минус 2.8% за националните издания.
Значимо изключение тук е франция. Благодарение на увеличения абонамент и високите разходи за разпространение на националните вестници, регионалната преса във франция минава значително по-леко през кризата и делът й спрямо общия пазар като постъпление е 29% (2008 г.) срещу 26% през 1990 г.
Изключение от общата тенденция за срив в тиражите са Ирландия, Полша, Турция, Португалия. От 2000 до 2008 г. тиражите тук растат съответно с 30, 24, 20 и 10%.

Интернет – заплаха и възможност

Делът на приходите от реклама на вестниците в интернет продължава да е нисък – около 6% от общите рекламни приходи за страните в ОИСР (2009 г.), но анализаторите са категорични, че тенденцията за ръст ще продължи за разлика от приходите на хартиените издания. Очаква се в следващите 2 години рекламата на хартия да отбележи рязък спад за сметка на интернет. В държави като Великобритания, Швеция, Дания, Норвегия през 2008 г. интернет вече държи 20% от общите рекламни разходи. Това ще е предизвикателство пред вестникарските бизнес модели, защото цените на рекламата в интернет продължават да са значимо по-ниски от тези в хартиените издания. Очаква се вестниците да компенсират това с нов опит да наложат платено съдържание в интернет. Различни проучвания показват леко повишена готовност на потребителите да плащат за съдържание.
Въпреки липсата на достатъчно надеждна методология, изследванията показват, че интернет всъщност разширява аудиторията на вестниците, вместо да я свива. На фона на спадащите хартиени тиражи уникалните посещения на вестникарски сайтове бележат огромен ръст в последните години. Според различни изследвания общата аудитория на вестниците – на хартия и онлайн, расте с до 8%.
Сайтовете на вестници удържат на сериозната конкуренция на инструменти като "Гугъл" и Yahoo! News. Тези информационни агрегатори държат под 10% от свързания с новини трафик в САЩ и около 5% във Великобритания и Австралия. Едно от обясненията за това е и по-доброто рефериране на вестниците в различни търсачки. Сериозен дял държат и онлайн информационните агенции, както и публичните оператори като Би Би Си.

Стр. 14

Гланцирана криза

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 10.07.2010

Рекламните приходи в списанията спаднаха с 30%

Погледнат от перспективата пред сергиите, пазарът на месечни списания в България е в истински разцвет. Лавиците на павилионите преливат от пъстри лицензни и български издания. На практика за всеки готов да се раздели с от 2 до 10 лв. има по нещо.
Шарената картина обаче рязко посивява в мига, в който сменим ъгъла, през който гледаме на бизнеса със списания и хвърлим поглед върху данните на агенция TNS/TV Plan за приходите на месечните издания от реклама (виж таблицата).
По данни на TNS приходите на месечните издания за първите шест месеца на тази година (виж таблицата) са спаднали с 30%. Неофициално обаче на пазара се коментира, че реалният спад е между 50 и 70%, тъй като отстъпките (които TNS/TV Plan не отчита) са достигнали рекордни проценти. На въпроса с колко се различават реалните им рекламни постъпления от тези от мониторинга медийните групи обикновено не обичат да отговарят.
Важно е да се направи уточнението, че данните на TNS/TV Plan (единствената агенция, която наблюдава пазара на пресреклама в България) осветяват пазара на печатните медии откъм "официалната му страна" – изчисляват площта на рекламите в изданията и пресмятат на база официалните тарифи, обявени от съответните издания. Факт е, че тези данни в някои случаи са много далеч от реалните, но от друга страна, те са изкривени за всички медии, следени от TNS/TV Plan, така че мониторингът им дава база за извеждане на тенденции. Той не включва още отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции.
Според директора на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева "в момента списанията са склонни на всякакви специфични договорки, комбинирани отстъпки за реклама в повече от едно издание на група, предоставяне на безплатни продуктови представяния, PR материали, интервюта, нестандартни присъствия и т.н., което повишава ефективността на рекламата в пресата и може би до някъде компенсира намалената читаемост и тиражите на списанията", категорична е тя. Като пример за пакетно предложение Георгиева даде "Вестникарска група България" – "за комбинирана реклама във вестник и списания, отстъпката, която комапанията дава, може да достигне до 65%". Според Лили Георгиева "за съжаление, спадът в рекламата на месечните списания в най-добрия случай би останал в рамките на 30%, но по-вероятно е да се увеличи до края на годината".
Изповедта на издателя
Управляващият директор на издателство S Media Team (какво издават отделните компании можете да видите в карето)* Любомир Станиславов коментира пред "Капитал", че "цената на рекламата е функция от търсенето и предлагането на пазара, ние държим да бъдем адекватни на условията. На част от изданията задържахме цените на рекламата на нивата от 2007 г., а на други намалихме съобразно условията в момента".
Маркетинг мениджърът в "Sanoma – Блясък България" Ева Ботева обясни, че "цената на рекламата [в нашата издателска компания] остава същата, но за да отговорим на нуждите на рекламодателите, разработваме специални рекламни проекти, свързани с нестандартни активности и предоставяне на добавена стойност на рекламодателите". В Attica Media Bulgaria* също са запазили нивата на рекламните тарифи. Директорът реклама на Attica Деница Димитрова обясни: "Запазили сме цените на рекламните публикации от началото на 2009 г., когато кризата реално се усети и на българския пазар. Също така бонусираме допълнително клиентите си, за да се чувстват комфортно в новите икономически условия."
Издателите не навлизат в подробности, когато трябва да коментират как се отнася финансовата криза на изданията им, но са единодушни, че трудностите са еднакво големи за всички и тяхното премълчаване не би ги скрило или направило по-малки. "Всъщност, като направихме анализ на изданията си, той показа, че всички трудности за нас се дължат на намалението на потреблението у нас, а оттам и драстичния спад на рекламния пазар като цяло. В действителност във всички останали показатели (продажба на сергия, абонамент, структурни разходи и т.н.) ние отчитаме чувствително подобрение", коментира Любомир Станиславов.
Издателят и съсобственик в QM Кристияна Великова обяснява, че "най-големият удар от кризата се пое от строително-инвестиционния бранш, затова през тази година трансформирахме [архитектурното списание] Abitare от двумесечно в тримесечно издание. През 2010 и 2011 г. Мax, Аmica и Bravacasa ще излизат 10 пъти годишно, обединяваме броевете януари и февруари, юли и август. Това е световна практика, повечето лицензионни договори дават такава възможност, независимо дали светът е в криза или не, поради по-слабите инвестиции в реклама през тези месеци. Възползвахме се от тази опция, макар че досега не ни се е налагало. Намалихме обема на някои от изданията – автоматично се редуцираха някои тежки пера в разходната част – хонорари, запазени права на снимки, хартия, печат и т.н.", обясни Великова.
Кризисен план
Има издатели като Любомир Станиславов, които смятат, че "освен негативни ефекти кризата има и положителни страни. Например ние не просто сме оптимизирали екипа на компанията, но имахме и възможност да ангажираме нови качествени кадри, вследствие на което сме успели да повишим ефективността на всеки един от нашите служители почти двойно. Имахме възможност да предоговорим условията, при които работим с всички наши основни пратньори, сега те са по-добри и по-изгодни от всякога", каза Станиславов.
Все повече издатели засилват и активността си в интернет и социалните мрежи и залагат на организирането на специални събития, за да са по-интересни за рекламодатели и спонсори. "В момента тече организираното от нас TopGear Auto Show, което на практика ще бъде най-голямото автомобилно събитие у нас през 2010 г.", убеден е Станиславов.
По отношение броя на служителите картината навсякъде е различна, но като цяло на пазара има два модела на реакция. "Не просто намаляваме броя на служителите, а привлечеме нови качествени експерти в нашия екип", каза Станиславов. На друга позиция е Мила Кръстева от Liberis, която обясни: "Екипът ни е изграден от изключително ценни професионалисти и свиването му би бил крайна мярка в нашата компания." Конкурентната Attica Media залага на оптимизиране на работата на вече работещите в компанията служители. Издателят на списанията от групата QM Крисияна Великова обясни: "Преструктурирахме цялото издателство, което наложи да се разделим с около 10% от хората. Предприемането на тази крайна мярка бе най-болезнено."
Въпреки устойчивостта и волята да се справят със свития рекламен пазар повечето издатели са на мнение, че ще има марки, които няма да издържат финансовата криза. "Разбираемо е кризата да вземе своите жертви. Голямата част от списанията боледуват. Ще се запазят най-силните, а други ще отпаднат", каза управляващият директор на Liberis Мила Кръстева. От месец май TNS вече изпраща таблица до клиентите си със справка за цикличността на излизане на списанията. От нея става ясно, че мъжкото списание FHM е излязло с общ брой за април, май и юни. Има и още няколко женски списания, които са излезли с общ брой за април и май. През май не са излизали женското Madame Figaro, Easy, Explorer.
Бъдеще има, но…
Шанс за списанията е да обърнат по-сериозно внимание на развитието си онлайн, така както правят големите марки на английския и американския пазар например. Само проектите в интернет могат да променят лицето на хартиените списания и да се опитат да преобърнат нагласите на рекламодателите онлайн, като привлекат нови аудитории за марките си, които традиционно не си купуват списания.
Повече от половината от най-популярните списания имат месечeн трафик от 1.5 милиона онлайн регистрирани потребители, констатира проучване на Columbia Journalism Review, публикувано през март 2010 г. Изследването, обхванало общо 665 списания, както и техните уебсайтове, е проведено от американската агенция за маркетингови проучвания Abt SRBI.
Според изследването приходите от онлайн реклама на списанията са нараснали с 83%. Почти 2/3 от сайтовете, които отчитат категорична печалба, предлагат съдържанието си безплатно.
Интернет комуникацията е все по-значима. Журналистите, работещи в списанията, обект на проучването, са посочили, че социалните медии печелят широка популярност и 60% от тях съобщават, че Facebook и Twitter пренасочват трафика към техните сайтове.
Повечето лицензни и български марки списания имат онлайн версии, блогове, страници във Facebook, но все още не са се научили да ги използват ефективно, така че да повишат рекламните си приходи.

Основни издателски групи

"Sanoma Блясък – България": Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Harper’s Bazaar, Максимум, Тя, Story, "Блясък" и др.
Attica Media България: Grazia, Maxim, Playboy, ОК и Joy
QM: Bravacasa, Max, Amica, L’Еuropeo, Abitare и др.
"Болкан медиа груп" – "Жената днес", "Наш дом"
"Вестникарска група България": "За жената", "Идеален дом", GEO, "Хай клуб" и др.
S Media Team: BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, MotorShow и др.

Стр. 32