в. Show | 21.09.2011 

Иван Гарелов, Мишо Михайлов, Нико Тупарев, Нидал Алгафари и бившата зам.-министърка на държавната администрация Мария Дивизиева са хората, които ще се облажат най-много от изборите, носи кулоарната мълва. Медийните експерти са поели пиар кампаниите на кандидатите за кметове и президент вместо доскорошните любими външни консултанти. Всички партии твърдят, че ще разчитат на собствени сили, но представители на предизборните щабове с охота се топят как са чули, че опонентите им ще платят милиони за експерти и пиари.
***
Официално за изборите средствата не надхвърлят разрешените по закон. В партийните централи обаче има отворени "черни каси", пълнени от големия бизнес, но до тях достъп имат само лидерите. Те са и единствените, които знаят точно колко ще им струват кампаниите и колко пачки ще бъдат раздадени в "пликове" под масата.
Неуспели кандидати за експерти твърдят, че на тъмно се харчат милиони, но нито кандидат-кметовете, нито общинските съветници могат да разполагат с тях, за да плащат на свои хора. "Всички пари за изборите се държат от партийните вождове. Те еднолично решават кой може да спонсорира кампаниите и на кого да се плаща за отразяване. От бюджета за изборите, който им се полага по закон, се отпускат символични суми, с които кандидатите да си отпечатат плакатите."
Парите за изборите обаче са по-малко от предишни години, категорични са всички експерти. Това личало от започналите кампании. "На този етап са много вяли. Правят това, което се е правило досега. Няма нито една интересна кампания, включително и за софийския кмет, което си е изненада. Има твърде много соцреализъм, а днешното време не търпи това. Хората вече са други, а не каквито бяха преди четири години", коментира пред "ШОУ" Максим Бехар.
За президентска кампания ЦИК гласува максимум до 2 млн. лева, а за местния вот партиите могат да похарчат законно 8 милиона. Според врели и кипели експерти по политически маркетинг една добра кампания за президент на България струва най-малко 4 милиона, от които три отиват за медии, реклама и пиар, а останалите са за наблюдатели, застъпници и купуване на гласове.
Колко да се похарчи за местния вот, зависи от населеното място.
Най-скъпо струват избори край морето и в планинските курорти, както и по местата, на които има концесии и могат да се получават обществени поръчки.
Едно от най-резултатните за партийните посредници по изборите пера от бюджета е това за сувенири. Най-големите комисиони са взимани от поръчителите на шапки, шалове, чаши, фанелки, химикалки и торбички.
Типичен пример в това отношение е пиар консултантът на претендента за столичен кмет Георги Кадиев – Мишо Михайлов. Като пиар на партия "Лидер" бившият говорител на Иван Костов поръчал толкова много картонени шапки, че след изборите в щаба били заринати от рекламните материали. От акцията на Михайлов се възползвали някои заможни застъпници на партията на Ковачки, които ги обрали, за да си палят камините с тях.
Може би от комисионната от картонени шапки Михайлов е горд собственик на къща в Барселона, бъзикат го опоненти.
Михайлов може да се похвали с изключителни "успехи" като пиар. Той успя да провали участието на Миро на "Евровизия", "намазал" и Костов.

Сивите кардинали на новата политика

Пиарите, както и социолозите, започнаха да се изживяват като Петата власт. Вместо да се съобразяват с клиентите си и да отговарят на реалните събития, те създават събитията и вкарват клиентите си в собствени политически схеми. Като легенда на "Позитано" се разказва подслушан разговор, в който на въпроса "колко ли е взел Андрей Райчев, за да лансира Меглена Кунева?", се получава отговор: "Нищо не е взел. Целта му е да си изработи собствени конструкции и да вкара политиците в тях."
Месец преди изборите обаче, вместо да трупат дивиденти, пиарите провалят най-личните кандидатури, показа проверка на "ШОУ".
Най-емблематичен е примерът на подведената от американските пиари на НДСВ "Лофтъс Маркуард" Меглена Кунева.
Кунева даде специално интервю за първото издание за новия тв сезон на предаването "Горещо". Кадрите с облечената в жилетчица от камилска вълна кандидатка за президент обаче се редуваха с почти голата Черна Златка. От това обаче спечели само плеймейтката, която затвърди образа си на мокър мъжки блян, а Кунева изглеждаше като истинска страстоубийка.
Независимият кандидат за президент е ангажирала за кампанията си "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард.
Меглена Кунева признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори, но те не работят за нея. Попитана дали те са й давали съвети, бившата еврокомисарка отговаря: "От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала "не". Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас, слушам инициативния си комитет. Предизборната платформа е изработена от мен и от инициативния комитет и нито една PR агенци няма нищо общо с нея".
От "Лофтъс Маркуард твърдят, че са само прия тели на екипа на Кунева нямат нищо общо с кампанията й. Те обаче казват също, че са правили кампанията на американския президент Барак Обама, а последните проверки показват, че само са носили кафетата в предизборния щаб. Чужденците не могат да се справят с форсмажорно събитие, каквото са избори в България, категоричен е пред "ШОУ" Красен Кралев. В България са се опитвали да правят избори гръцки, френски, английски, американски и израелски компании, но до една са си тръгнали с пълен провал и подвити опашки.
"Чуждите компании пристигат у нас с гръм и 1 трясък, искат страшно много пари и стига да се намери глупак, който да им ги даде, си тръгват след изборите ни лук яли, ни лук мирисали", казват политически анализатори.
Управляващата партия ГЕРБ също направи политически гаф. Те нямат пиар и сами си организират кампанията. Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането. Заблудени вероятно от факта, че Бойко Борисов сам си е пиар, в партията му явно смятат, че също нямат нужда от такъв. Ако обаче се бяха доверили на професионален медиен съветник, Цветан Цветанов вероятно нямаше да направи гафа с изказването за невзетите подкупи на Росен Плевнелиев и да вкара най-силния засега претендент за президент в капан да дава публични обяснения.
За най-добри специалисти по политически пиар и маркетинг в България са смятани Джими Найденов, Нидал Алгафари, Красен Кралев, Диана Дамянова, Моника Йосифова и Арман Бабикян. От тях обаче единствено Алгафари ще участва в президентската надпревара като пиар на кандидата Алексей Петров. По жълтите павета ще се разхождат още Михаил Михайлов и Иван Гарелов като пиари на Кадиев, бившата любовница на последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов – Михайлина Димитрова като медиен съветник на Ивайло Калфин. Старата имиджмейкърка на Стефан Софиянски Анна Гочева ще наставлява ОДС, дъщерята на генерал Бриго Аспарухов Светла ще гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Големите спецове са насочили усилията си към местния вот, където ще са и големите пари.
В провинцията обаче истинският харч ще бъде за купуването на гласове, което въпреки взетите предварително мерки няма да може да бъде овладяно.
Според експертите изборите на 23 октомври ще бъдат решени от националните телевизии, "жълтите" издания и интернет. Някои политици вече са хванали тенденцията. Затова и Меглена Кунева гостува в "Горещо", Румен Христов – в "Модерно", а президентът Първанов – в "Станция Нова".
Въобще – шоу на колела. Или пълна лудница.

Стр. 10, 11

в. Пари | Красимира ЯНЕВА | 16.09.2011 

Според тях скандалът е резултат на неефективен пиар

Цяла седмица всички се чудят кои са общинските съветници, поискали пряко или индиректно подкуп от Росен Плевнелиев, когато е бил шеф на "Линднер" в България. Въпросът защо беше изказването на шефа на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов остана да виси във въздуха. Точно той отключи възможностите за спекулации.

Коментарът на пиарите

"Това не е единичен гаф, а резултат от неефективен пиар. Пиарът на правителството и на ГЕРБ е хаотичен, липсва цел, задача и яснота. Когато има кризисни моменти, каквито несъмнено са предизборните кампании, всичко това излиза наяве. Може и да е направено нарочно от Цветанов, но може и да е инфантилен гаф", коментира Албена Ивайлова, бивш пиар на кабинета "Костов" и ПР директор на "В консултинг".
"От гледна точка на политическата комуникация поведението на господин Цветан Цветанов е поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Почти всички хора, с които разговарям, смятат, че това е несръчно отмъщение като политическа реакция", коментира Деница Сачева, изпълнителен директор на Intel Day Solutions. Според нея изказването на Цветанов разкрива още нещо, че ГЕРБ не е единна партия. "Изказването на Цветанов е убийствено, защото поведението удря не само Росен Плевнелиев, а повдига завесата за много неща, които се случват в ГЕРБ", допълни Сачева.

От полза за БСП

Според пиарите изказването на Цветан Цветанов от миналия петък, че се е запознал с Росен Плевнелиев, когато бизнесменът му се е оплакал, че му е искан подкуп, води след себе си още един проблем за кандидат-президента Росен Плевнелиев, а и за ГЕРБ. "Цветанов и ГЕРБ направиха изключително лоша услуга на своя кандидат, който няма да може да се измъкне от обясненията до края на кандидатпрезидентската кампания", коментира Албена Ивайлова и допълни: "От друга страна, БСП трябва да са благодарни на ГЕРБ, защото им дадоха център на тяхната кампания, който според мен ще остане до края." Според Деница Сачева Георги Кадиев само поставя ребуси с твърденията си. "Това безсъдържателно политическо говорене отблъсква хората. Политиката служи на политиците да обслужват егото си, а не да помагат на хората", коментира Сачева.

Точка вместо бумеранг

Според Сачева Плевнелиев е направил добре, като се е опитал да сложи край на политическите спорове. "Поведението на Плевнелиев беше много добро. Той се опита да затвори разговора и вратата зад себе си", обясни Сачева. Според нея това показва и че той не е политик. "Начинът, по който той реагира, ясно показа, че тепърва ще се учи на политика. Правилната реакция в случая беше не да се затваря вратата, а да се върне бумерангът към източника", обясни Деница Сачева. Според нея Цветанов е трябвало да бъде попитан какво знае по случая и кои са общинските съветници, поискали подкуп. Според нея кандидат-президентът Росен Плевнелиев е направил още една грешка, като е допуснал да употреби думата подкуп. "За две години като министър той успя да се опази от нея и сега не трябваше да я използва", обобщи Деница Сачева. Според Албена Ивайлова политиците периодично трябва да си имат часове, дни или дори седмици, в които да запазват мълчание, защото говоренето става техен враг.

ЦИТАТ

Не искам повече Плевнелиев да бъде замесван в този скандал, защото от това, което виждате, което е казал през 2007 г., септември, и вчера това, което е казал, е едно и също. Не знам такова нещо (да е искан подкуп на Плевнелиев – б. а.) и не ми е работа да знам. Когато станах кмет, такива сигнали имаше със стотици, дал съм ги на прокуратурата. Факт е, че 7 години тази сделка не е минавала и когато станах кмет, общинският съвет я приключи.

Премиерът Бойко Борисов,
в предаването "Тази сутрин" на Би Ти Ви.

Стр. 6

www.standartnews.com | Валерия ВЕЛЕВА I 13.09.2011

Преди десет години предизборната кампания на Петър Стоянов бе определена от експерти като най-големия ПР гаф на 2001 г. Тогава в анкета на в. "Капитал" специалистите отчетоха, че Стоянов е загубил предварително спечелени избори заради размахания компроматен доклад в предизборната дискусия по bTV. Този пример за лоша ПР кампания се превърна в христоматиен. Никой досега не назова публично кой накара Стоянов да се хързулне по пистата на агресията. Едни твърдят, че екипът му го изпуснал от контрол и го оставил да взема решения извън своята компетентност, други – че автори на идеята за доклада били Петър Курумбашев и Любен Дилов-син, тогава членове на щаба му.
Стартът на кампания 2011-а официално още не е даден, но ПР екипите на претендентите за първия пост в държавата вече са на бойна нога. Особено в челната тройка, където състезанието между ПР експертите е не по-малко ожесточено от състезанието между самите кандидати. Дали защото номинирането на първите двама (Плевнелиев и Калфин) закъсня, или защото и двамата допоследно отричаха, че ще влязат в тази битка, но пиарите им не успяха да налучкат верния тон за изграждане на публичния им образ в новото амплоа. Силният до вчера ПР на Плевнелиев като министър – строител на магистрали, който го изстреля на върха на общественото доверие, не можа да превключи на вълната политик-държавник и това роди безсмисления му клип, който Борисов свали в мига, в който зърна първите кадри. Вероятно бе грешка, че Плевнелиев не само упорито отричаше, че ще сменя поста си, но и убедено декларираше, че не става за президент. Хората го харесваха с жълтата каска и сега екипът му изключително бързо трябва да промени нагласата и да покаже, че министърът вече става и за президент. В първите си медийни изяви след номинацията Плевнелиев налучка верния тон, стъпвайки на тезата за последователност и надграждане на политиката, както и за създаване на визия и стратегия за държавата. Но избистрянето и позиционирането на поведението му в кампанията тепърва предстои.
Неособено успешен старт има и клипът на Ивайло Калфин, който се върти в интернет и който за съжаление също не казва нищо. ПР кампанията на Калфин го направи "член кооператор в Търговище", качи го на американски трактор край с. Търнава, накара го да нагази с лъскави обувки в нивата при тютюнопроизводителите. Това е класически евтин трик, използван досега от социалистите, който обаче никак не пасва на европейската визия на Калфин. Вижда се, че не му идва отвътре тази проява на съпричастност с отрудения избирател. На полето на истинската политика обаче – там, където е в свои води, Калфин стои убедително и пиар не му е нужен.
В тази посока "най-напред с материала" изненадващо се оказва Меглена Кунева. В You Tube вече се въртят няколко нейни доста смислени, добре позиционирани клипове, построени по законите на политическата реклама, които имат точни адресати – обикновените хора на деня: Бай Кольо цигуларя, земеделците Балабанови, шивачки, рибари, младежи, дори патриотите, които пресъздават боевете на Шипка. Може да изглежда странно, но проблем при Кунева ще се окаже посланието, че тя е гражданският кандидат за президент, заради партийните й връзки както с бившата БКП, така и с днешното НДСВ. Засега кампанията й не реагира адекватно и на обвиненията за ролята й при затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
Пиарите на Румен Христов не успяват да предизвикат медиен интерес към него и не провокират сериозни дискусии около личността му. В очите на публиката синият кандидат продължава да е неизвестен политик с бледа политическа кариера, с неизразени лични и професионални качества. Макар че Христов бе рано номиниран, пиарите не можаха да го дистанцират от последвалите скандали в десницата, които сякаш обричат кандидатурата му. Всъщност засега около него не се забелязва ПР намеса.
Трима кандидати: на ВМРО – Красимир Каракачанов, на РЗС – Атанас Семов, и на "Атака" – Волен Сидеров, макар и твърде различни, ще тичат в една и съща писта. Семов излезе първи и вече сбърка с обещанието си да уволни Бойко, а Волен е променил тотално имиджа си – толкова широко усмихнат е на плакатите, че дори не можеш да го познаеш. Каракачанов направи нетрадиционен ход с избора на най-умната жена за свой партньор, но какво ще му донесе това, не е ясно. Предизборната кампания крие много изненади. Един грешен ход "ала Стоянов" може да накара избирателят да промени решението си в последния момент и това да не се хване от социолозите, както стана през 2001-а. А това прави задачата на ПР екипите доста тежка игра на нерви, на професионализъм и най-важното – на адекватни реакции спрямо ситуацията.

Оригинална публикация

Тема: Кандидат-президентските избори, PR кампаниите и медийната роля в изборите
Гости: Нидал Алгафари, PR специалист, Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Експертен поглед в следващите минути към кампанията за президентски и местни избори. На телефона е Нидал Алгафари, който аз предпочитам да представя така – човекът, за когото се твърди, че в значителна степен е допринесъл за победата на Георги Първанов преди десет години на президентските избори и Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”. С тях ще говорим за PR-кампаниите и медийната роля в започващите избори. Добро утро, г-н Алгафари.
Нидал Алгафари: Добро утро на вас и на вашите слушатели, на „Хоризонт”.
Водещ: Аз не зная хората, до колко си спомнят какви са били интригите около кандидат-президентските кандидатури, но доколкото сте бил вътре в кухнята, как ви се струва това, което се случва в момента с БСП и с това голямо очакване кой ще е вицето?
Нидал Алгафари: Разликата между тогава и сега е огромна. Тогава лидерът на партията пое кръста и сам, за да влезе в битката, с което заложи и кариерата си, заложи и политическия си живот, бъдеще, всичко заложи на една карта, в името на това да спаси партията, която вече беше тръгнала в някакъв подем. И въпреки това се очакваше от него някаква победа да има, защото до тогава имахме все такива тип загуби. Разликата между тогава и сега е, че тогава имаше такъв оформен лидер, който можеше да поеме, за да бъде кандидат за президент. Докато сега БСП с ръководството на Сергей, за съжаление, в продължение на много месеци ходиха и се молиха на кого ли не: „Хайде, моля ти се, да станеш президент, хайде, моля ти се”. И всички им казват: „Къш, махай се”. Което е обидно за една партия на 120 години. И същото нещо се получава сега и с вицето. Ходят, молят се на един човек, той отказва. Молят се на втори, той отказва. Което е голям срам и резил за една партия на 120 години.
Водещ: Твърди се даже, че…
Нидал Алгафари: … не е виновна.
Водещ: Да. Лидерите.
Нидал Алгафари: Лидерът. Основно лидерът, който докара партията до това срамно положение в момента.
Водещ: Твърди се даже, че изборът на вице минава през собствените страхове на Сергей Станишев да не би някой да направи авторитет и да поиска неговата лидерска роля. Пак ще ви върна, доколкото познавате Георги Първанов, доколко са реални притесненията на Станишев от Първанов и връщането му в БСП?
Нидал Алгафари: Аз не виждам какво може да се притеснява Станишев от това, че ще се върне Първанов. Първанов пое партията в много тежък момент след 97-а година, когато партията като цяло беше бита, мачкана, беше паднала на колене. Тъкмо се обърсваше, както се казва кървищата от боя, който й понесоха ‘97-а година и успя да я възстанови и лека-полека по някаква много тежка схема да я изкара пак на пистата, на това да бъде значим фактор.
Водещ: Сега БСП в такова състояние ли е?
Нидал Алгафари: Точно обратното е. Сергей Станишев получи от Първанов една общо взето добре мобилизирана партия с що-годе добър организационен живот. Сега в момента това, което съм видял, от обиколките, които имах сега тук из България, че партията се намира в едно насипно състояние. Защото нямат идея, нямат политика, нямат нищо. Имат само едно говорене за Сергей Станишев трябва да се пребори с Бойко Борисов и някаква лична битка между тях двамата, която е неравностойна. Водещ: Т.е. време ли е Първанов пак да поеме партията, доколкото пък той преди това я прие в това състояние от Жан Виденов?
Нидал Алгафари: Ами, за съжаление, не знам дори Първанов като дали да я поеме или да не я поеме. Но тя е в такова състояние, че ще е изключително трудно за когото и да било да я поеме. Тя наистина е в насипно състояние.
Водещ: Г-н Алгафари, тук искам да включим в разговора и Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте.
Николета Даскалова: Здравейте.
Водещ: Вие вече наблюдавате ли как се случват изборите, преди официалния старт на предизборната кампания?
Николета Даскалова: Да. Нашата фондация и медийният мониторинг, който ние правим, така, сме активни – ние и мониторингът. Планираме, така, официално нашите наблюдения да ги оповестим на пресконференция непосредствено преди изборите и след това, пък после да анализираме промените, ако има такива промени в медийните настроения.
Водещ: Успявате ли да разграничите къде има преплитане на държава и предизборни прояви?
Николета Даскалова: Вижте, това е едновременно и силен, много силен процес на разграничение и в същото време, лесно уловимо, дори и от широката аудитория, които обикновени зрители, слушатели и читатели са как да кажа, уморено от предизборната кампания. Според тях, преди да е започнала предизборната кампания, според тях, тя вече съществува. Има се предвид най-вече акциите на управляващите, откривания на обекти, магистрали и т.н. Това се интерпретира от аудиторията като вече една активна предизборна кампания. Но и нещо друго, просто предизборната кампания още от последните избори през 2009 г. тя почти не е спирала. Предизборното говорене, от тогава досега съществува … и в страниците на пресата. Нещо друго, което можем да кажем от досегашните ни наблюдения е, че медиите в момента те са готови за предизборната кампания, за отразяване и регистриране на действията на …
Водещ: Готови, в смисъл, доброволно искат да го правят?
Николета Даскалова: Да, да. Те са готови за новини, те са готови за предизборни новини и общо взето очакват кандидатите да им предоставят тези новини.
Водещ: Г-н Алгафари, винаги около избори си говорим за това как властта употребява тези избори. Между другото, чухме, че вътрешният министър Цветан Цветанов, докато е в отпуска като шеф на щаба, ще плаща от парите на ГЕРБ бензина си. Но всичко онова, което представлява охраната на вътрешния министър, ще трябва да плаща държавата. Така беше и преди. Няма нужда да се правим, че не се е случвало. Това, според вас, неопредолимо ли е или просто трябва да го приемем, че когато властта е на власт, тя използва кампанията по този начин?
Нидал Алгафари: Не, вижте, за конкретния случай, за министър Цветанов смятам, че това е доста дребнотемие. Това е човек, който би трябвало да бъде пазен, след като са решили така от ДСО или от самото МВР да го пазят него. Той не променя статута си. Така че това е много дребно дали трябва той да си плаща охраната той или не. Освен това, че той си купувал бензина от парите на ГЕРБ. Ами, взима достатъчно голяма субсидия от държавата, за да има тази възможност да си плаща.
Водещ: Добре. Но когато след 23 септември, той отиде да наобиколи някой град и се появи с целия този антураж, с който се движи, това, според вас, какъв знак е към избирателите?
Нидал Алгафари: Вижте, това да ни е проблемът. Ако беше само до това…
Водещ: А кое ние проблемът? Кое ни е проблемът, според вас, тогава?
Нидал Алгафари: … се опитват в момента да го вкарат в някаква предизборна кампания. Т.е. наистина това да откривам, да режа лентички и всичко да е около тези местни избори, то е явно за хората, че то е опит за предизборна кампания, което няма да помогне. Проблемът на мен ми е друг обаче с тази кампания, особено с президентската кампания. Не знам дали като се опитате да разчетете играчите в тази кампания ще видите, че те всичките са от „В” отбори. Не А, не Б, а В отбори. Навремето Първанов влезе в качеството си на А отбора на БСП. Сега от ГЕРБ какво излиза? Не излиза А отбора Бойко Борисов, не излиза Б отбора Цветанов или другия вицепремиер, а излиза Плевнелиев, който е В отбор. Същото нещо излиза при г-жа Кунева. Не излиза Симеон Сакскобургготски, не излиза Милен Велчев или Николай Василев, или Христина, а излиза Кунева. БСП същото – не излиза Сергей Станишев, не излиза Румен Петков или Румен Овчаров, а излиза един човек, който дори не е член на партията. Единствените, които излизат от А отбори си, това са двама души. Единият е Волен Сидеров, другият е Алексей Петров. Всичко друго е В отбор, което е много смешно за една кампания. Все пак това е президентски пост. Другите са го правили години наред по един и същи начин – и БСП, и СДС. Логично е да бъде така, няма да можем да го променим.
Водещ: Добре де, но това е така част и от цялостното неглижиране на тази институция и репликата: „Ами, какво толкова, все пак, министър-председателят решава всичко”.
Нидал Алгафари: Да, вярно е. Само че ние не сме министър-председателска държава.
Водещ: Е, парламентарна сме. Не сме и президентска.
Нидал Алгафари: Да, за съжаление, не сме парламентарна. Ние само по документи сме парламентарна, а иначе се превърнахме в министър-председателски тип.
Водещ: Значи, затова е така?
Нидал Алгафари: Но има и друго. Представяте ли си вие как например един Росен Плевнелиев казва вето на Бойко Борисов? Аз лично не мога да си го представя, даже ми изглежда малко смешно. Нали, някой, който е от В отбора в екипа, да ти каже на тебе, „А” отбора, вето. Абсурд, просто не мога да си го представя.
Водещ: Добре, но…
Нидал Алгафари: Затова смятам, че е нелогично. Трябваше да излезе А отборите. А с това обиждат въобще целия народ в България, като се крият зад някакви други фигури.
Водещ: Един от кандидатите за участие в изборите Атанас Семов нарече Росен Плевнелиев медиен продукт, нещо като Мадона. Николета, вас искам да ви попитам. Как ви изглеждат медийно кандидатите? За PR специалиста това за В-отборите. За вас? Ясно ли е, хората разпознават ли през тези хора наистина амбицирани държавници, мъже или жени, които искат да променят нещо в тази институция?
Николета Даскалова: Сега, дали хората ги разпознават е въпрос на друг тип изследване – изследване на общественото мнение. От изследването на медиите трябва да кажем, че всъщност, да, наистина, А играчът е Бойко Борисов, ако трябва да говорим конкретно за кандидатурата на ГЕРБ. Но и Росен Плевнелиев се радва на, така, завиден медиен рейтинг.
Водещ: Засега. Все още не сме го видели в кандидат-президентската му роля.
Николета Даскалова: Да, все още не сме го видели. Но пък именно влизането му в кандидат-президентската му роля засилва неговия медиен рейтинг. Тоест той започва все по-активно да присъства и все по-често ще го слушаме на така, ще го виждаме на предни позиции и на челни страници. Това че ще бъде така, просто данните го показват от мониторинга. Но има нещо друго интересно. Интересно е доколко А играчът Бойко Борисов ще успее да прехвърли, той все още остава, така, най-фаворизираният политик, макар и да има в медиите, така, една слаба тенденция на изразяване на критика, на едно по-критично отношение към него… Та да си продължа мисълта, интересно ми е доколко този все още най-символизиран политик и А играч ще успее да прехвърли рейтинг и позитивно отношение към В играча, който е, Росен Плевнелиев. Видяхме, че на предишните избори Борисов беше достатъчен да обслужи цялата си партия.
Водещ: Само, че това беше преди две години. Сега какво ли е положението? Г-н Алгафари, искам с вас да завършим и с така едно сваляне на картите. Вие работите за кампанията на Алексей Петров, нали така?
Нидал Алгафари: Да.
Водещ: Защо? Ако не е неудобен този въпрос?
Нидал Алгафари: Защо да е неудобен. След като работя за кампанията му, какво да има неудобно. Затова, първо, аз искам да работя за човек, който е А отбор. Второ, което ми харесва, това, което предлага Алексей Петров, е да се опита по някакъв начин тези привилегии, които ги имат политическите партии, да се спрат. Той този мораториум, който той обяви, мораториум върху дейността на политическите партии – в един момент да се разбере, че всичките тези играчки, които в продължение на толкова много години се играха, в продължение 15-20 души се въртяха по всякакъв начин помежду ни, че трябва да се спре, че има един народ, който трябва да живее по някакъв елементарен стандарт. И госпожата преди малко каза, че как Бойко Борисов щял да си прехвърли рейтинга…
Водещ: Не, тя попита дали ще го прехвърли? Това е въпросът, който всички си задаваме.
Нидал Алгафари: Да. Ама смешното е, че един народ седи и гледа как този, някакви рейтинги се опитват като все едно, че е някаква купа с боб, нали прехвърлям от тук в едната чинийка, прехвърлям в другата чинийка. И никой не си задава въпроса за тези средностатистически българи, как живеят.
Водещ: Да си говорим честно и да продължим по този начин. Ако Алексей Петров нямаше проблеми с правосъдието, щеше ли да бъде сега, според вас, кандидат за президент?
Нидал Алгафари: Най-вероятно нямаше. Защото той е един от тези хора, които са жертвите на прехода и на насилието, което се получи в тази държава, да се разчистват сметки по един безобразен начин. Аз съм убеден, че Алексей Петров не е това, което се представяше досега.
Водещ: Добре. Тогава как да си обясним, че един такъв елемент от биографията става повод да търсиш политическа кариера – чрез тази кампания той иска да ни каже нещо, което той не можеше да ни каже като бивш таен сътрудник ли
Нидал Алгафари: Той винаги може да излезе и да каже много неща по най-елементарен начин. Излиза на една пресконференция и си разказва всичко. Въпросът е, че в един момент този човек има една кауза за себе си и тази кауза иска да я реализира, че до тук бяхме. Т.е. е бил по някакъв начин в мисленето си като държавник да работи. И работил е в ДАНС като такъв, и в службите е работил с идеята за държавност. В един момент се оказва, че тази държавност се обръща срещу него самия заради някакви дребни далаверки, които са имали висшите кръгове.
Водещ: Така. Това е…
Нидал Алгафари: Ако имаше нещо, досега… Едно нещо да имаше доказано срещу него, макар и минимално, бъдете сигурни – нямаше да излезе от там.
Водещ: Има ли той, според вас, някакви реални шансове? Пак си говорим честно.
Нидал Алгафари: Аз напълно вярвам в това нещо, че ако успее да се качи на пистата на говоренето, ако той медийно не бъде смазан, това, което се опитва в момента да направи лично Бойко Борисов, аз смятам, че има шанс.
Водещ: Добре. Но поне до тук няма някакви разтърсващи разкрития, които да го вкарат в новините. Какво, това ли го съветвате вие?
Нидал Алгафари: Това, което го съветвам аз в момента е това да бъде това, което е той. Той има една кауза за себе си. Съвсем скоро се доказа, че той иска да го направи този мораториум. Има още две-три неща, които ще каже постепенно в кампанията си. Стига да успее да мине през тези канали, които се запушват отвсякъде, на медии, които обслужват в момента интересите на Бойко Борисов.
Водещ: Е, ако има възможности и средства, може да го направи. В крайна сметка човек може да си плаща за кампанията, ако иска да бъде чут. Това ли е?
Нидал Алгафари: Може да си плаща. Само че стига да ги има тези възможности. Аз не смятам, че Алексей Петров има тези възможности да плати – това безумие, което се нахвърли и изхвърли срещу него.
Водещ: Може ли Нидал Алгафари да повтори успеха си отпреди десет години?
Нидал Алгафари: Аз съм убеден.
Водещ: Добре. Ще се чуем отново и по-нататък, за да коментираме и кампанията, и резултатите. Нидал Алгафари и Николета Даскалова в един PR-медиен разговор за кампанията, която вече тече, все още неофициално до 23 септември, след което вече ще тръгне по едни други нива.

в. Пари | Иван БЕДРОВ, Ивана ПЕТРОВА | 09.09.2011

Партии и фирми все по-често наемат платени коментатори по форумите с идеята да привлекат избиратели или клиенти. Засега напълно неефективно

Ема, Пламена и техният приятел, популярен като Men, работят на едно място. Ползват един и същ компютър. И тримата харесват Йорданка Фандъкова и искат тя да спечели още един кметски мандат в София. Когато прочитат в сайта Pari.bg обещанието на Фандъкова, че "До две години в София ще се движат 50 нови тролейбуса", и тримата изпитват спонтанно, едновременно и независимо един от друг желание да напишат своя коментар под новината. И го правят. Първа е Ема: "Хайде, пък до две-три години – и нови влакове и релси!" Няколко минути по-късно Пламена сяда на същия компютър и написва: "Браво – модернизират София!" Само няколко минути по-късно Пламена става от компютъра и Men решава също да добави коментар под публикацията. Сяда зад същия компютър. Неговото изречение е: "Освен новите тролейбуси Фандъкова прави още много неща!"…

Да, ама не

Вече със сигурност си мислите, че това е пълна глупост и че отново някой в медиите се опитва да ви продава измислени истории. Прави сте. Минимална е вероятността това да е истинска история. Но трите коментара са истински, а общото между тях е, че са написани от един и същ IP адрес (какво е IP – виж карето). Напълно очевидно е, че става дума за организирани коментатори. Те могат да бъдат активисти на политически партии или специално наети "писачи на коментари". "Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време," обяснява експертът по политически маркетинг Арман Бабикян.

"Не сме ние"

"Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход," предполага Михайлина Абрашева, експерт в политическия PR. Други представители на бранша също твърдят, че управляващата партия го прави. "Не го прилагаме," беше лаконичният коментар на представителите на пресцентъра на ГЕРБ. Всъщност всички PR специалисти на основните политически сили отричат да използват този метод на агитация. И въпреки това всички са убедени, че Ема, Пламена и Men са един и същи човек, който е част от организирана мрежа за писане на позитивни коментари. В различни периоди и в различни форуми подобен вид коментари са се появявали в полза на различни политически сили. Не е незаконно, но това пък не е достатъчно основание за щабовете да си го признаят.

И какво от това

"Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, който получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено," казва председателят на Българската асоциация на PR агенциите Александър Дурчев. Според него негативните коментари след "съмнителните" коментари показват много ясно как останалите потребители приемат това. "Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени" допълва Арман Бабикян. Михайлина Абрашева е по-директна: "Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората", защото подобен опит за контрол над пространството веднага става видим за умните хора.

Не става само с ядене

Подобни методи на публична комуникация използват и представители на корпоративния бранш. Сред най-коментираните новини обикновено са тези за мобилните оператори. Прекалено позитивните и прекалено многото коментари в полза на някоя от тези компании също говорят са използване на този метод. Досега обаче нито едно партия или компания не е успяла да го приложи успешно в България. "Коментарите" си приличат, посланията са елементарни, не успяват да провокират разговор или да насочат дискусията в определена посока. Затова парите, които щабовете не си признават, че харчат за подобни дейности, очевидно са хвърлени на вятъра. И то в добрия случай. Защото като в онази стара реклама -не става само с пари и група организирани коментатори, трябва и акъл.
***
Дефиниция
IP (internet protocol) е уникален номер, чрез който всеки компютър се свързва с други компютри в интернет. IP адресите се използват за реализиране на връзките със сървърите на уебсайтовете. По този начин машините, предаващи информацията, знаят къде да я изпращат, а тези, които я получават -откъде идва.
*Част от цифрите в IP адресите
са заличени умишлено, за да не се разкрива
самоличността на коментаторите
***
ГЕРБ
Не го прилагаме
БСП
Не използваме този подход. Нямаме пари, а и не е почтено
ДПС
Нова е практиката и само сме го чували. Не го правим
ДСБ
Не сме чували за подобно нещо и не го правим
НДСВ
Разбира се, че не го правим

Стр. 8

Коментари

Тези кампании разчитат единствено на някой по-лабилен в убежденията си потребител

в. Пари | 09.09.2011 I Стр. 9
Иван Стамболов, рекламен консултант: Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни.
Аз също го наблюдавам, но не мога да кажа кой го прави и колко плаща за това. Бях чул, че Първанов има 20 души на две смени от по 10, които следят интернет и пишат с различни акаунти. ГЕРБ поддържа голям (може би най-големия) щат от хюман ботове и това е очевидно. Но много от тях според мен са активисти, защото не могат да пишат, не са съвсем убедени в това, което пишат, и тези работи си личат. Ефектът от това не е голям, защото дори и да създадеш в интернет впечатлението, че 20 души ревностно обичат дадена партия, това не са 20 действителни личности, които ще подадат 20 гласа на избори. Тези кампании разчитат единствено на това евентуално някой по-лабилен в убежденията си потребител, като ги чете, да си каже: "Брей! Колко много хора харесват тази партия или този кандидат! Сигурно има защо да го харесват. Я да започна да го харесвам и аз, че да не остана по-назад." За щастие обаче интернет не е някой телевизионен фолк канал, където вкусовете се възпитават предимно по този начин. Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни. За да формират мнението си, те се нуждаят от много сериозна аргументация, каквато ботовете не предлагат. Но сигурно има някакъв ефект, щом продължава да се прави. Ако се съди по някои коментари, особено под новините в електронните издания, такива екземпляри се подвизават в мрежата, че с тях всичко е възможно да направиш. Особено ако отпушиш омразата и словесната агресия.

Този подход се среща доста често

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг: Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни.
Този подход се среща доста често, дори не само на тези избори. В по-голяма степен се ползва за обругаване на конкурентни политически елементи. Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време. Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени. Особено когато се прекали, имат негативен ефект. В момента ГЕРБ го правят.

Платените коментари не са начинът за постигане на позитиви

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Михайлина Абрашева, PR експерт: Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат.
Адекватният метод за предизборна активност сред младите хора в интернет е Facebook. Това е мрежа, която, ако се ползва както трябва, носи много позитиви. Според мен платените коментари не са начинът за постигане на позитиви. Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат. Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората. Смята се, че интернет е място, лишено от цензура, и с този опит за контролирането му става точно обратното. Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход.

Манипулирането на съдържание в интернет e рисковано начинание

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Александър Дурчев, председател на Българската асоциация на PR агенциите: Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация.
Манипулирането на съдържание в интернет медиите би могло да бъде много рисковано начинание поради анонимността на средата и възможността на потребителите й да изкажат моментално мнението си. Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, която получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено. Сами може да проследите негативизма в коментарите под помпозните статии за велики политици или компании. В подобна среда най-логично е да се подходи внимателно към посланието и да бъдем готови да влезем в конструктивен диалог с десетките хора, желаещи да изкажат своето мнение. 

в. Стандарт | Катерина ИВАНОВА | 07.09.2011 

Всички рекламни и социологически агенции, както и агенциите за връзки с обществеността, с които работят кандидатите за местните и президентските избори, ще бъдат вкарани в регистъра на Сметната палата. Задължение за подробно подаване на тези данни до 15 септември имат всички партии, коалиции и инициативни комитети. Очаква се публичният регистър на Сметната палата да заработи с началото на предизборните кампании. В него подробно ще е описан всеки един кандидат, както и имената на дарителите за кампанията му. Отделно всяко дарение ще бъде обяснено в какъв размер е и за какво е отпуснато. Така ще се знае кои кандидати дават най-много средства за кебапчета, концерти и пр.
Отделно подробно описани ще бъдат и предоставените за безвъзмездно ползване вещи и услуги. По този начин ще може да се проследи кой обгрижва кандидатите с коли и луксозни придобивки. Декларации за произхода на даренията ще се подават към Сметната палата, когато надвишават 1000 лв.

Стр. 4

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.09.2011

Водещ: След кого да вървят журналистите? Все по-често се налага да си задаваме този въпрос, където и да се намираме в Европа. Сигурно помните, във Великобритания се обсъжда отново възможността за блокиране на сайтове като мярка за борба с пиратството. Дали само това е причината обаче? В Германия сериозно се коментира вредата от копчето Харесвам, по-ясно като Лайк във Facebook, защото по този начин изтичат лични данни, а това определено противоречи, според немските експерти на общоевропейските правила. До колко нагласите се определят от старите медии, до колкото от т.нар. нови? Кой кого преписва, кой кого цитира, защото виртуалния свят на т.нар. нови медии би трябвало да се управлява от същия, с който се съобразяват и традиционните. Дали обаче това е така? дали т.нар. нови медии са един общ свят, дали традиционните са също един нов свят? Може ли да има припокриване в позициите? Има ли нова страст към позитивните новини в медиите – нови и стари? имат ли те и политически подтекст. Какви са медийните нагласи преди изборите? Превръщат ли се новините в предизборна хроника?
Темата ще коментираме с Николета Даскалова и Християна Христова от фондация Медийна демокрация и издателя на първия самиздат у нас Рашел Леви. По телефона ще открием и Боян Юруков, известния блогър.

От кого се определят нагласите на хората, превръщат ли се новините в предизборна хроника и дали блогърите са на път да заменят някогашния самиздат. Много ми е приятно да кажа добър ден в студиото на издателя на първия самиздат г-жа Рашел Леви. Здравейте.
Рашел Леви: Здравейте, и на нашите слушатели също. Това, което искам да уточня обаче веднага е, че всъщност съм съиздател, въпреки че няколко пъти така ме представят. Автор на тази поезия, която тогава си позволихме в онези мрачни години да издадем е моят съпруг, поета дисидент Божидар Славов и всъщност той има най-голяма заслуга за това, което се случи в онова време. Тука бързам да уточня, че самиздатът има една изключителна история в Русия, в Полша, но за съжаление в България можем да уточним или да го обхванем само с това единствено явление, за съжаление.
Водещ: 1987 г.
Рашел Леви: 1987г. Като казвам, че това явление беше от-до. То беше цялостно. Знам за случаи преди 1987 на спирани вестничета студентски, та малко по-дребни и частични факти. Но при нас нещата се случиха от началото до край. И другото, което искам да кажа – ние тогава в тези години бяхме underground Или бяха аутсайдери и двамата със съпруга ми. Той чисто наследствено като син на един от най-големите анархисти, но не последовател на анархизма, човек, който или иначе живееше извън закона, имаше изключителна биография. Такава биография имат малко хора в България и за съжаление тези хора, които имат такава биография на истински дисиденти. Това е концлагер комунистически, 6 месеца, след което психиатрична клиника. Изобщо това,което е класическата биография на дисидента. Тези хора са забулени. Тези хора нямаха в последните 20 и няколко години почти никаква изява. Друг е въпроса, че разбира се всички интелигентни хора в България знаят за това. друг е въпроса, че то се знае, но то не се изявява. И бързам да кажа, че 1987, когато ние издадохме тази … две издания направихме, понесохме всички последствия. Влошеното здраве на съпруга ми не позволи излизане от страната, за което ни предупредиха изрично – трябва да напуснем страната. Това беше лятото на 1988, имаше ешалони тогава за Австрия. Само неговото влошено здраве не допусна това да се случи и останахме. Но по-нататък, ето преди 4 години направих пак самиздат на същия този самиздат. Абсолютно никаква подкрепа от Никъде, самофинансиране. Така че нещата до известна степен се повтарят. Сега, това е изключително сложен въпрос, много комплициран. Мога да кажа, че хора, които във времето, 1987-88 аз предлагах на литератори, завършвайки тогава и българска филология, и на мои колеги и на мои преподаватели книгата и хора, които тогава не си взеха Или това ми изявиха своите страхове, след това пък станаха големи специалисти по самиздата. Това го казвам неслучайно, не искам да цитирам имена, защото съм омерзена и огорчена, но в България се случват тези неща. Пак има една забуленост на историята по отношение на словото и то изключително голяма забуленост.
Водещ: Като казвате забуленост какво имате предвид? Това, което говорихме преди да започне предаването?
Рашел Леви: Много хора плакаха на 10-ти за това, че няма литература в чекмеджето. Че в чекмеджето не е имало никаква литература. А всъщност едно явление на ъндърграунда, на една литература, която всъщност тя е лицензирана от доста големи специалисти, всъщност тя и до сега по никакъв начин не е осветлена. Моите усилия, това което аз правя до известна степен и сега тука понеже стана дума за социалните мрежи – социалната мрежа за мен се оказа оня факт от няколко години, която ми даде възможност до известна степен да осветля сама тази поезия. Това е, което искам да кажа. Иначе по принцип искам да спомена заглавието и нещо друго си мислех да кажа – заглавието на стихосбирките се кажи – живот ако ти народ (?). и нещо друго ми се иска да споделя. Езика, нашия език тогава не беше агресивния език. Интересно е после, че хора, които по някакъв начин дори никога не са изявявали протеста си, в по-късни години, в годините на прехода добиха този агресивен език, който не беше нашия. При нас нещата и протеста беше всъщност в мисълта, не толкова в агресията на езика. Това е едно нещо, което искам да спомена. За това ако видите стихосбирките ще видите, че всъщност те не са агресивни. В тях нямаше някакъв език на изключителния протест или на вулгарността – нещо, което се случваше после в говоренето на определени …
Водещ: По-скоро търсене на смисъла.
Рашел Леви: Търсене на смисъл, обръщане на смисъла. И това просто само един момент искам още да припомня – 1987, когато излезе, просто продавах на различни места из София стихосбирките и така в някакъв момент ми хрумна да тръгна към площад Славейков. Отидох на площад Славейков, това младите хора не си спомнят. Пл. Славейков беше толкова пуст и толкова тих, както по принцип площадите през онея 80-те години тогава. Толкова пуст и толкова тих и тогава в моето съзнание се роди като порив просто да застана там до онази известна, по-възрастните хора помнят будка за вестници, в която продаваха Работническо дело само. И ми се струва, че това беше първата промяна на този площад. Промяна въобще на визията. Защото какво се случваше – идваха хората при мен, давах им стихосбирката и започвахме да говорим за всичко, което може би трябва да се случи. За цялото ни усещане за едно преобръщане във времето. И всъщност бяха своеобразните първи митинги за демокрация. Не искам да кажа нищо повече от това или някаква нескромност да изпадна, просто наистина това се случваше като преобръщане. И се радвам за това, че участвах в този момент.
Водещ: Един бърз преход, ако направим сега, и минем през опашките за вестници, които по-късно се появиха. Разбира се и разговорите около тези опашки за вестници, минем съвсем пък на бърз ход и стигнем до днес, когато всички експерти твърдят, че жълтото начало е основното начало. Та тежестта на самиздата днес и изобщо самиздата можем ли да погледнем на него като на медия? Добър ден на Николета Даскалова от фондация Медийна демокрация.
Николета Даскалова: Добър ден.
Водещ: Това, което някога е правил самиздата, ето на площад Славейков, будел е желание за разговор, днешните медии правят ли го? И в по-голямата си част жълтите, разбира се.
Николета Даскалова: Днешните медии желание за разговор – това е идеалния вариант – да събуждат това желание за разговор. За съжаление от нашите няколко годишни вече наблюдения това, което постоянно вече самите ние сме уморени да го регистрираме, че поне традиционните медии, традиционните информационни потоци не будят такова желание за разговор. Те по-скоро показват и забавляват. Те развличат. Казахте езика на агресията го нямаше преди, сега го има, процъфтява, той е атрактивен, той е по-секси. Някак си нещата са по-първични от преди, от тази ситуация, която ми описвате вие, която по-фино са се случвали нещата.
Водещ: И това е разликата. Какви са нагласите, добър ден и на Християна Христова, която е политолог, до колко медиите биха могли да променят нагласите и да подтикват към разговор, към размисъл?
Християна Христова: Ами аз исках да направя най-напред една забележка към досегашния разговор за самиздат – по съветско време има и т.нар. (?), който се увтърждава като една алтернативна публичност срещу една репресивна система. Не знам до колко сега може да се говори за самиздат, тъй като това би било една много тежка критика към сегашната система, защото самиздат предполага наличието на репресивна система, срещу която застава и самиздат. Дали медиите могат да провокират или да предлагат теми за разговор – това е и тяхната задача, тяхната основна функция. Наистина има голямо изместване към жълтото. Политическото остава по-скоро приоритет на качествените медии, но все още го има.
Водещ: Да, но това си е истински самиздат, което държим в …
Християна Христова: Това е от 1987г, когато имаме и предпоставките за това. а сега все пак ние сме и в ЕС и не би трябвало да се говори за самиздат в една страна, която поне на теория отговаря на европейските стандарти. Има изследвания на международни медийни организации, например на International research and exchange board, който показва, че точно в страни с репресивни режими, в арабски страни, точно там самиздата под формата на нови медии се утвърждава. Докато в страни, в които формално има демокрация би трябвало да има…
Водещ: Какъв термин да потърсим? Защото като че ли това го има. Ето, ние държим препечатката, как да я наречем днес?
Християна Христова: За тогавашните условия това си е самиздат, да.
Водещ: А днес какво е?
Християна Христова: Днес може би някакво търсене на някаква алтернативна публичност, тъй като …
Водещ: Нямаме термин явно.
Николета Даскалова: Не знам дали е необходимо да има самиздат при положение, че .. не знам, може би може да разглеждаме всеки един блог като самиздат. Така че …
Християна Христова: Ако срещнем самиздат в смисъл на самоиздателство, а не в политически контекст – да, може да се нарече самиздат. Но не би трябвало …
Водещ: Но пък нямат ли тези т.нар. самиздати, докато намерим термин така може да ги наричаме, те нямат ли политически подтекст? Това деление не е ли малко формално? Не трябва ли по някакъв Начин да намерим отликите? Защото явлението го има, ето ние държим в ръцете си…
Християна Христова: Имат естествено и политически контекст, много се говори в медийната среда за различен натиск върху медиите, така че и това е възможност за много хора да изразят мнения, които не могат, защото в официалните медии…
Водещ: Как гледате на новинарските емисии, г-жо Леви? Превръщат ли се те в предизборни хроники напоследък?
Рашел Леви: Да, това е ясно за абсолютно всеки човек. Аз съм човек, който в момента е далеч от политиката, въпреки че преди толкова години някак си е бил вътре. Аз в мометна съм уморена като всеки български гражданин. Така е, безспорно е така, превръщат се. Но така или иначе каза тук г-жа Христова, че има алтернативност. И това е важното. Всеки един от нас би могъл да намери своята алтернативност и всъщност това е свободата. Това е свободата, която я нямахме преди години. Това е свободата, която все пак постигнахме. Така че тя е налице и в никакъв случай … за мен по принцип изключително много се дразня от тази съпоставка непрекъснато да се намери и някой в момента да бъде герой ситуиран така, както е бил в миналото. Съвсем други са нещата. Възможно е човек да рискува заради словото, но в никакъв случай не може да се съпоставят ситуациите от миналото със ситуацияа сега. Напротив, живеем в един информационен век. И живеем сред все по-информирано поколение с много висока степен на информираност. Това са предизвикателства, винаги като че ли словото е изпреварващо. Голямото слово е изпреварващо.
Водещ: Нека видим обаче чисто статистически как това слово изпреварва. Николета, до колко съдържанието на новините в сайтовете се приповтаря? Защото ние от една страна говорим за алтернативност, обаче от другата страна са фактите.
Николета Даскалова: Приповтаря се, разбира се, че се приповтаря. И това няма … не е нещо, което трябва много да ни плаши, защото има нещо, което се нарича консенсусен медиен дневен ред. Това е дневния ред, това е подборката и приоритетите на определени събития, които се представят пред публиката. Но на принципа,в който повечето моменти следват определени стандарти и го следват и го избират, повечето информационни медии. Така че това приповтаряне означава, че различните редакции и на новинарски сайтове и на преса и на телевизия и радио следват свои определени критерии. Така че приповтарянето не е нещо страшНо, не е нещо, което трябва да ни безпокои. Алтернативността може да я търсим там, където няма редакционна намеса. Това са т.нар. медии на гражданите, на публиките. Това са социални мрежи, блогове и т.н. там трябва да търсим алтернативността. Разговора стана интересен и за този паралел, който правим с миналите години и сега. Нещо, което от известно време много ни притесняваше е, че има едно сходство с миналите години и сега и това е фаворизирането на една личност, която тогава се е случвало под централен натиск върху медиите, а сега се сслучва някак си доброволно от нашите демократични медии.
Водещ: Крилатата фраза беше – знам името на човека.
Николета Даскалова: Да. Мисля, че всички го знаем името на човека. Да, чухме че днес е открил фестивал в Крумово, авиофестивал. Другия въпрос – дали новините се превръщат в предизборни хроники – сега, общото впечатление може би на публиката, на уморената публика е, че да, те отдавна са се превърнали в такива хроники. Че популистките и изобщо PR акциите не са спирали от много дълго време. Но реално ако погледнем, ако направим един много по-фин разрез на медийното съдържание, това което ние правим във Фондация Медийна демокрация, заедно с нашите партньори от Агенция Маркетлинкс, които изготвят един много подробен мониторинг на националните вестници, на 7 национални вестника, месец за месец, това, което гледаме като новинарски емисии по радиото и телевизията може да се каже, че летните месеци не бяха предизборни месеци. Собствено предизборната тема не беше в центъра. Присъстваща е константно, още от юни месец е присъстваща константно, но не е нещо,което да ни грабва вниманието и с което да ни се натрапва. Сега, разбира се, медиите са много жадни да предизборна кампания. Ако трябва да направя аналогия с леката атлетика – те са на стартовото блокче, в позиция Готови, чакат само изстрела, за да се впуснат в официалната предизборна …
Водещ: Обаче пистолета още не е произведен.
Николета Даскалова: Пистолета не е произведен, от време на време има някакви пукоти като прерязване на лентички, както знаем, тези по-завоалирани предизборни стратегии, вотове на недоверие – това са си стандартните стратегии и механизми за присъствие в медиите.
Водещ: И на фона на това приповтаряне, Християна, хората не се ли чувстват изморени, наизустили докрай т.нар. общ дневен ред на медиите, за да търсят каквато и да било алтернативност?
Християна Христова: Аз не знам до колко може да се говори за едно абсолютно приповтаряне. Аз последните месеци следях изявите на кандидатите за президенти и тяхното медийно отразяване, най-вече в принт медиите. Ако погледнем предизборните програми на кандидатите за президент, до колкото има, има вече някои програми, виждаме …
Водещ: Е то ще има вече и имена накрая, до края на седмицата ще има и имена.
Християна Христова: Да, утре вече …
Водещ: Е денят Х.
Християна Христова: Да. Някои са формулирали вече програмите си, при други прозират отделни теми в интервюта, които дават. Вижда се едно определено политическо послание. Например темата Европа, или вътрешна икономическа Политика, или дори световната политика, да кажем връзки на България с Бразилия, Китай, Русия, Индия и т.н. , но това са теми, които не се приповтарят в традиционните медии. Традиционните медии слагат своята логика на представяне по-скоро на темата властта на т.нар. politics, тоест самото политическо ежедневие – например предизборни коалиции или …
Водещ: По-протоколната страна на нещата.
Християна Христова: Да. Докато самото политическо послание много трудно се открива в медийното отразяване и …
Водещ: До колко блогърите имат подобен вкус към представяне на алтернативността в политическите послания – останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: Какви са медийните нагласи преди изборите? Превръщат ли се новините в предизборни хроники? До колко можем да говорим, че някогашния самиздат днес е заместен от блогърите? Ето за това говорим днес в "Клубът на журналистите" и сега продължаваме, търсейки коментара на Боян Юруков, един доста известен блогър. Здравейте.
Боян Юруков: Здравейте.
Водещ: До колко блогърите имате вкус към политическия подтекст в това, което пишете и смятате ли, че това променя по някакъв начин нагласите на хората до колко написаното от вас ги променя повече нагласите, от колкото написаното от традиционните медии?
Боян Юруков: В България за жалост още не е толкова развито, тъй като блогърите и въобще този начин на изразяване и възприемане на новини от хората е доста по-малък от колкото в щатите например. Но все пак блогърите коментираме изключително много политическите новини, правят се анализи, допълва се информация, дори има разследвания, журналистически разследвания. И хората възприемат, променя се по някакъв начин мнението, защото виждат някаква различна перспектива, различна гледна точка. До колко това би могло да повлияе на изборите – не бих могъл да кажа, че е много. Но това е някакъв допълнителен .. независимост, независим източник на информация и все повече хора се влияят от това и разчитат повече и повече на блогърите. За това и някои политици започнаха да дават интервюта на блогъри и виждат в тази група от свободните медии един добър източник за достъп до хората, особено в интернет.
Водещ: Спомняте си преди две години може би за първи път коментирахме тази тема, че блогърите сте много затруднени по отношение на акредитации, по отношение на взимане на новини, на интервюта от политици. Вече като че ли има раздвижване в тази посока.
Боян Юруков: Да, определено има раздвижване, защото до някаква степен самите политици и кандидати за кметове и т.н. виждат и в интернет една нова сцена, така да го кажем. Пример бих дал, кандидати за кметове на София, правят срещи с блогъри, обсъждат, говорят, дават си чатове в интернет, в които може да отговарят. Най-вече аз съм забелязал, отговарят все повече и повече на имейли, на телефонни разговори, на мобилни интервюта. Определено има раздвижване. Също както има раздвижване и в сферата на социалните мрежи. Примерно в момента всички кандидати за президенти, почти всички, имат профил във Facebook, където пишат.
Водещ: Е, дали пишат те или някой друг е страничен въпрос.
Боян Юруков: Да, това наистина е така, но това няма и толкова голямо значение, защото имат представителство там. има някои политици, които примерно имат Twitter акаунти, които аз съм абсолютно сигурен, че те сами пишат, защото говорил съм с тях на тая тема и наистина сами пишат. Наистина има някои (?) политици, които правят първите стъпи в тая сфера и вярвам, че ще имат все повече и повече …
Водещ: Нека да направим обаче едно сравнение с медиите в Германия, вие можете по-лесно да го направите това сравнение. Влиянието на блогърите в Германия и в България. и желанието за политически послания, политически коментари от ваша страна.
Боян Юруков: От гледна точка на политическите блогъри бих казал, че Германия просто сцената е по-голяма, говорещите немски език са много повече и когато един блогър стане известен или натрупа някаква известност, влиянието му естествено е много по-голямо от колкото в България. а и все пак не трябва да забравяме, че хората, които имат достъп до интернет и хора, които се информират от интернет, от блогове, сайтове и т.н. са много повече в Германия процентно дори от България. така че определено имат много по-голямо влияние, но все пак много зависи от обществото. Немците са много традиционалисти и все още много разчитат на местните медии, имат много силен местен патриотизъм и много разчитат на вестници, предавания, които са на местно ниво. В България това не е така, защото просто държавата е много по-малка, динамиката на медиите е много по-различна. Но определено тук има по-голямо развитие И по-голямо влияние на блогърите в политическия процес.
Водещ: Значи стигаме до стария извод, който звучи като цитат – размерът има значение. Да поговорим и за мотивацията – мотивацията има ли значение? Знаем, че не са един и два случаите, в които политици си наемат хора, които да защитават определени позиции в дадени форуми. С блогърите как стоят нещата? Има ли неприлични предложения?
Боян Юруков: Аз лично не съм получавал такива. Но знам, че има. Знам, че има предложения към някои блогъри за написване на определени статии, но не бих казал, че това е някаква тенденция сред политиците. По-скоро е изключение, защото повечето българи сами искат да пишат такива неща и повечето българи сами виждат смисъл да го правят, защото те наистина го мислят това нещо. това нещо почва да се забелязва сред търговските марки, сред компаниите, които наемат доста хора да ги защитават в интернет. По-скоро са … преди това беше при политиците предимно, сега е много при самите компании, при рекламните агенции. Тепърва ще видим на тези избори, те още не са започнали предизборните кампании, но тепърва ще видим дали ще има такъв бум и сред политиците. Дали ще видим един куп коментиращи, които ще се стекат из форумите, из блоговете да коментират и защитават даден кандидат. В момента това още не се забелязва, но мисля, че ще го видим тази година.
Водещ: Аз искам да кажа – или на мен ми харесва да говоря, или трети вариант – къде е истината за блогърите що се отнася до мотивацията.
Боян Юруков: Сложно е за мотивацията, аз много обичам да казвам, че ние пишем, защото нямаме нужда да го правим. Блогъра не пише , за мен поне, блогърите, които аз познавам не пишат, защото искат да променят мнението на някого или защото виждат някаква сцена. Повечето блогъри пишат, защото виждат в този начин на изразяване някаква нужда да изразят мислите, да ги поставят в писмена форма и примерно за мен до голяма степен блога, особено в началото беше средство да формулирам мислите си, да ги видя и да го споделя с някого, така да го кажем. И в последствие вече това се развива в комуникация с други хора и с нещо повече. Но мотивацията да бъдем чути и т.н. – това е по-скоро допълнителен бонус.
Водещ: Предполагам, че сега ще ви е интересно да ви запозная по радиото със съиздателя на първия самиздат у нас, г-жа Рашел Леви, тя ви слуша много внимателно това, което говорите. Предполагам, че и на вас ще ви е интересно да чуете мотивацията пък за някогашния самиздат, тогава знаем нямаше интернет.
Рашел Леви: Това беше единствената възможност тогава. Докато сега … значи аз по принцип чета блогове с голям интерес и виждам много при някои от тях изключително компетентно слово. Ако трябва да кажа близостта – това е желанието да се изразиш и мисля, че той го каза съвсем ясно. Така беше и при нас. Само че ситуацията беше коренно различна. Но това е така, винаги ще има хора, които искат да се изразят. Независимо от това дали са намерили своята конюнктура, дали някой ги представя, дали зад тях стои група Или просто са сами – човека, който иска да се изрази по този начин – той намира формата.
Водещ: Какъв беше интереса към самиздата някога, 1987г., повтарям …
Рашел Леви: Да, на улицата, на пл. Славейков Имаше хора, които бяха изумени. Имаше хора, които не вярваха, имаше хора, които като че ли в този момент, в който им предлагах книгата прозираха нещата. И усещаха, че ето това е пулса на времето, хващаха пулса на времето. Аз винаги съм го казвала, дори комични случаи с издигнати бастуни срещу мен, срещу хора, които казват, че това е невъзможно. Така че нагласите бяха коренно различни. И аз тук искам да върна към предната тема и да кажа – да, фаворизирането сигурно е налице, но има и нещо друго. Аз минавам покрай книжарниците и виждам, че там се продава книгата с политически вицове, знаете за кого и какво става дума и на мен ми е драго. На мен ми е много мило, защото аз помня друго време. И да видя в книжарницата книга с политически вицове – това е прекрасно.
Водещ: Нека сега да кажа на Боян, че държа в ръцете си този въпросен самиздат „Кажи живот ако ти народ”. Става дума за стихове, просто исках визуално да допълня представата ти освен това, което чу и да те попитам как се промени интереса към блога, който пишеш за тези години, за които го пишеш?
Боян Юруков: Блога ми вече стана на 4 години направи, 4, да, … Както казах в началото се започна на майтап, някаква интересна форма, пуска се нещо в интернет, аз започнах блога като начин да давам съвети на различни сайтове как се променят, тъй като работата ми е програмист и реших, че мога да помогна по този начин. В последствие започнах да коментирам различни теми. В крайна сметка всичко опира до постоянството и до създаване на някакво мнение…
Водещ: Да де, но сега вече те и цитират някои медии, някои те цитират, някои те преписват.
Боян Юруков: Да, и при българите думата е онлайн, че общо взето има дори дела за крадени снимки и крадени текстове на блогъри, което е много забавно.
Водещ: Ама това е в Германия.
Боян Юруков: Не, не, в България. имаше един блогър, дето спечели дело срещу Стандарт, ако не се лъжа, за крадена снимка. Но като цяло интереса в момента, последните месеци затихва, защото аз започнах да пиша по-малко, защото отделям повече време за други проекти, но като цяло е много интересно когато се види как … имаше един момент, особено по последните избори, когато седнах и вметнах, че 4-5% от населението на София ми е чело блога последния месец. Което е по много причини.
Водещ: Но това беше защото имаше много сериозни затруднения българите, които живеят в Германия да гласуват на предишните избори.
Боян Юруков: Да.
Водещ: Това беше причината тогава за интереса.
Боян Юруков: Точно, да. Има много голям пик на определени теми понякога. И когато вече се понамали, защото никой блог, както и никоя медия не е постоянна в това, което прави, когато се промени фокуса, когато се променят темите, в момента пиша много повече на политически теми, на теми за различни онлайн проекти, свободни инициативи и в момента има намаляване на трафика и на читателите като цяло. Но интересно е, защото наистина се забелязва, че все повече и повече хора разчитат на блоговете за получаване на информация и оформяне на някакво мнение. И е много забавно дори когато имаме срещи с блогъри в България, когато съм в България,като седнем и започнем да си обсъждаме Лични истории как примерно са ме разпознали на улицата, защото повечето блогъри си слагаме снимките в блога. И се получава малко наистина като в щатите в един момент, където наистина блогърите, много известните блогъри могат да бъдат разпознати, наистина имат някакво признание, така да го кажем. В България това не може да се каже още, но има първи стъпки в тая сфера.
Водещ: Дойде ли време разделно и за блогърите, когато може би ще се разделите по един неформален принцип – анонимни и неанонимни? Взех пример от това, което каза за снимките – не всички блогъри си слагат снимки обаче.
Боян Юруков: Не. Но като цяло забелязал съм, че анонимните блогъри не са тези, които …
Водещ: Имат тежест и влияние.
Боян Юруков: Които се възприемат сериозно. Аз примерно никога не бих чел редовно блог, който е анонимен, просто защото не знам кой стои зад този блог. Аз винаги съм казвал, че когато имаш достатъчно време в един блог, и не само, в онлайн медии и когато има анонимност, не можеш да излъжеш никого. При достатъчно много статии, вече има блогъри с по 1000 статии. При толкова много статии и коментари просто не можеш да илъжеш никого ако излъжеш и ако се опитваш да направиш какъвто не си. В крайна сметка винаги изплува това, което си като блогър и като човек.
Водещ: Какъв коментар смяташ да напишеш, какъв коментар ти се пише?
Боян Юруков: На мен ли?
Водещ: Да.
Боян Юруков: Ами .. аз по принцип пиша доста политически коректни коментари…
Водещ: Какво значи политически коректни коментари?
Боян Юруков: Ами на всякаква тема общо взето. Обикновено когато пиша някоя по-жежка статия, така да го кажем, дето доста хора се засягат и почват да коментират, обикновено, и доста хора са ми го казвали, пиша прекалено политически коректно и гледам да не обидя така да се каже хората. Но по принцип коментарите, които аз пиша са … опитвам се да пиша конструктивни коментари, защото всичко останало е малко безсмислено.
Водещ: Ясно. Благодаря на Боян Юруков за този коментар. Няма как веднага да не попитам Ники, Николета Даскалова, политически коректни коментари? Този термин трябва ли да го вкараме вече като гледна точка?
Николета Даскалова: В едно гражданско общество политическата коректност не винаги е нещо изключително необходимо. Има моменти, когато липсата на политическа коректност помага. Изразена под формата на протести, възмущение и т.н., по-силни гласове, по-силни мнения. Но нещо друго искам да кажа във връзка с целия разговор с Боян Юруков и целия този интерес към блогването и това е нещо, което и преди сме си говорили във вашето предаване – именно…блогърите са много важни, защото те запълват тази липса на коментарна журналистика, която ние регистрираме, за съжаление, в България. наистина коментарната журналистика отсъства. Медиите по-скоро са едни предприятия, комерсиални предприятия, които печелят. Изглежда се оказва много трудно хем да си печеливш, хем да коментираш. В същото време обаче другите, тоест медиите традиционните, казвам ги в опозиция на блоговете, те продължават да бъдат много влиятелни, политически коректни или некоректни, продължават да формират мнение и интересното е, че го правят не толкова по един коментарен начин, но има, изразеното отношение го има. Явно механизмите за формиране на (?) се случват по друг начин, не по тези класически журналистически стандарти, за които сме учили.
Водещ: Християна Христова, която е политолог, не мога да се въздържа да не я попитам какво значи политически коректен коментар?
Християна Христова: Политически коректен значи да не се наслагват много необходими и достойни за критика… проявления с техните истински имена. И сега вече зависи от конкретния случай до къде стига политическата коректност. Например в западните общества много често се казва, че политическата коректност не бива да стига до там, че да нарушава принципите или основите на демократичното общество. Например да кажем темата общуване с терористи – трябва ли принципите, които важат за общуването в едно демократично общество, основано на толерантността и уважението между хората да важат и в общуването с терористи. Това е например да не се споменават определени събития Или определени прояви от тяхна страна, само за да не се наруши тяхното човешко достойнство. Тъй Като например, защото германската конституция, германския основен закон по-точно казано, чл.1 от него е – Човешко достойнство е ненакърнимо. И държавната власт е задължена да спазва и да защитава човешкото достойнство. Обаче ако имаме случай, при който е нарушено човешкото достойнство, например в случай терористична атака, нарушава се правото на живот на други хора, до каква степен може държавата да прилага същите стандарти към този човек, който нарушава човешкото достойнство? Дали в този случй не се стига до едно, как да се изразя, до изземване или до отричане на тези конституционни принципи в името точно на тези принципи. Малко като омагьосан кръг се получава. Тоест това е смисъла на политическата коректност. Тя е по-скоро подходяща за общества, в които всички се придържат към определени принципи на общуване.
Водещ: До колко обаче търсенето задължително на някаква добра новина, защото знаем дефицит има от страна на добри новини, но не защото журналистите не искат да ги видят, а просто защото те не се случват, та до колко търсенето на такава добра новина може да се вмести в понятието политическа коректност?
Християна Христова: Политическата коректност не означава търсене на новина, а това е начин на представяне на новините.
Водещ: Има ли, Ники, желание у журналистите задължително да търсят добрата новина? Изобщо какво е раздвижването през летните месеци в тематиките?
Николета Даскалова: Летните месеци бяха по-лежерни от към новини, говоря откъм политически новини, защото ние това следим най-интензивно. Ако погледнем едни новинарски емисии ще ни направи впечатление, че политиката не е на преден план. На преден план са неща, свързани особено в частните медии неща, свързани с парите и изобщо с бита на българина, също така катастрофичното, разбира се, то винаги е на преден план. По-жълти, като цяло по-популярни, по-жълти теми бяха на преден план това лято. Това е нормално като всяко едно лято се случва и сега всъщност голямото раздвижване се очаква този месец, който вече стартира. Казах и в самото начало, че медиите са наистина гладни за тази предизборна треска, която ще става все по-силна и все по-интензивна. И това си личи от данните от медийния мониторинг, който правим. На преден план по споменаване, по даване на оценка за и изобщо по медийно присъствие са всички парламентарно представени сили със съответните им лидери. Изобщо има … и всички претенденти, които са обявени вече по-ключовите, по-централните кандидати за президент и за кмет ..
Водещ: Едва ли има промяна в най-споменавания политик, най-цитирания.
Николета Даскалова: Най-споменавания, най-цитирания и най-често даващия оценка политик разбира се остава Бойко Борисов. Това е една много устойчива тенденция от вече много дълго време. Но прави впечатление нещо друго. Ако го сравняваме с всички останали – Бойко Борисов е единствен и недостижим. Но когато го сравняваме с него си, той може да бъде сравняван само със себе си, той всъщност се случва една тенденция на снижаване, малко снижаване на интереса към него и на позитивното отношение към него. Но това е една фина и много леко протичаща тенденция, интересно е как ще продължи…
Водещ: Обаче аз си спомням след една ваша пресконференция след предишните избори, когато няколко експерти посъветваха Бойко Борисов да ограничи малко изявите си – тогава като че ли имаше резултат, имаше чуваемост.
Николета Даскалова: Да, но частична. Имаше и акция „Един ден без Бойко Борисов”, но продължава да е в центъра. Ето, сега нарочно слушах вашата новинарска емисия преди да започне предаването. Е, не мина без него. И ще продължава… наистина, този сравнителен процес на нормализация, който се случва в момента, това леко дръпване от свръх позитивния имидж на Бойко Борисов много ми е интересно как ще се развие в следващите два месеца. Ако трябва д акажем и за другите политически фигури – те стоят в зоната на неутралното и на негативното. Много категорично, беше много интересно, много категорично дефаворизиране на Цветан Цветанов се наблюдава. Просто това е може би единствения политик от най-популярните политици през последните две години, който … преминава тази бариера от позитивно към негативно отношение, акумулирано от негова страна.
Водещ: Какво ни предстои – останете с нас, ще продължим след малко.

Водещ: Какви са медийните нагласи преди изборите? Каква е тежестта на медийното влияние по отношение на старите и на новите медии? Това говорехме до сега в "Клубът на журналистите". Разбира се, намерихме много прилики между някогашния самиздат и коментарите на блогърите, които запълват липсата на коментари от страна на журналистите, работещи в традиционни медии. Нека сега да опитаме да разберем и какъв е смисъла и какво е влиянието на лексиката, на изказа. Г-жо Леви, как могат едни стихотворения да променят нагласи и да имат политически послания?
Рашел Леви: Могат. Винаги се е случвало. В поезията Има една голяма доза прозрение, независимо от това колко елитарна може да бъде или затворена. Поезията е нещо, което традиционно за българския народ е имало своето влияние. Ако тръгнем от поезията на Ботев, която сега в момента ако я погледнем от тая гледна точка ще кажем, че е била твърде политическа за времето. Така че.. и от там нататък българската поезия запълвала някои празноти в това отношение. За мен поезията е може би един от най-ярките компоненти за изграждане дори на гражданско мислене. Нещо, което според мен предстои тук и е задача на медиите в момента. Защото това е основното. И защото за мен не толкова е съществено самите позитивни новини да ги има, трябва да ги има, но трябва да има едно възпитание по линия на гражданското чувство, което по принцип убягва на българина, поради особеностите на историческото развитие. Така че за мен добра може да бъде тази медия, единствено, която създава граждански нагласи. Там, където го има – това е добрата медия.
Водещ: Коя книга, влизаме да кажем в една книжарница, където стои „Кажи живот” на една страна, първия самиздат, и от другата страна вицовете за Бойко Борисов – коя купчинка ще свърши първа, според вас?
Рашел Леви: А, предполагам, че вицовете ще свършат първи. Това няма никакво значение. Аз винаги съм казвала, че има всякакви, има различни публики. Има публика, и то в България много трайна, която винаги ще чете поезия. Поезията може да бъде и много тясно и много широко понятие. И във всички случаи може да граничи в много … в зоната на политическото, до колкото политическото също е широко. Така че от поезия винаги ще има нужда. Винаги ще има нужда, тя е едно пророческо слово, в най-общия смисъл на тази дума. И създава дълбочинните нагласи на мисленето. Докато другото е за забавление и в крайна сметка трябва да го има, то е едно освобождаване. Както се освобождавахме навремето, така ще се освобождаваме и сега с политическите вицове. Това е необходимо.
Водещ: Защо имаме нужда от политически вицове, Християна Христова питам.
Християна Христова: Политическия виц по принцип в политическата социология се счита за начин, за реакция срещу един репресивен режим.
Водещ: Коментар.
Християна Христова: И при социализма имаше много политически вицове, които ни показваха точно тази дистанцираност на населението спрямо управляващите. И това, че сега също има политически вицове е и показателно за същността на една политическа фигура, която е заела почти цялото политическо и медийно пространство. И освен това това се вижда и в повторение на лексиката. Ако сравним някои стихотворения или песни от социализма във възхвала на партията може да открием специфични повторения на лексиката в сегашна поезия. То може би не е поезия, но – ок, формално може би е някаква поезия, да кажем …
Водещ: Сатирична поезия, да кажем.
Християна Христова: Не, нямам предвид сатирична поезия. Да кажем тези хвалебствени стихотворения, които бяха писани преди време за родната полиция,която ни пази или пък химна за човека, за който ..
Водещ: Да, но пък от друга страна имаше реакция във Facebook, имаше даже сформирана група.
Християна Христова: Да, разбира се, да. Но това не променя факта, че просто има едно повторение на лексиката. Което показва … и при това едно съвсем доброволно повторение, това не е отгоре спусната поезия. И това се променя много показателно за едно определено отношение към личността. Знаете, има политологични изследвания, които показват, че най-успешния български политик е популист и това … популизма се свързва с определени личности, има много малко популистки партии, по-скоро популистки политици. И това също е много показателно според мен , и са свързани с темата за политическия виц и реакцията срещу доминантното положение на определени личности в политическата сфера.
Водещ: Николета, може би ще почнете да наблюдавате и вицовете?
Николета Даскалова: О, вицовете ние ги наблюдавахме много добре през изминалата предизборна кампания, защото политическите вицове веднага се превръщаха в медийни новини. Медиите бяха наистина (?) за тези атаки на опонентите помежду им и просто не се налагаше да вършат каквато и да е работа, просто се регистрираха нещата. И вица беше на преден план, беше тема номер 1. Очакваме да ги наблюдаваме и сега, но много се надявам да не се случи. Да има по-малко вицове и да има повече говорене по същество за политика, за платформи. Прави ми впечатление, отново стъпвам на данните, ми прави впечатление, че сега в пресата се покачва интереса към политическите субекти като колективните политически субекти. Което според мен е добра новина. По-интензивно се говори и се дават оценки на правителството, такова на партиите, управляващата И опозиционните, и казвам леко, много леко спада интереса към личността Бойко Борисов. Но пък като започне надпреварата предполагам,ч е и претендентите ще започнат да излизат с личните си качества вече.
Водещ: Последно искам да ви попитам кога ще изтече срока на годност на тази прословута фраза „знам името на човека”. Г-жо Леви?
Рашел Леви: Е, това са народопсихологически особености, които в крайна сметка в този глобален свят мисля, че много скоро ще се поизгубят, на фона на това, че в крайна сметка сме и ще бъдем европейци. Разбира се тези чисто самобитни неща наши тука локални – те са обречени на изчезване. И младите компетентни хора го доказват до момента.
Водещ: Християна?
Християна Христова: Мисля, че много трудно се отговаря на този въпрос, защото от една страна имаме структурата, от другата страна имаме личността. И в момента виждаме, че личността надделява над структурата. Ако погледнем българската политика след 1989, от 2001 насам имаме едно по-силно фокусиране върху личността на политика. Виждаме освен това, че винаги, когато се появява ярък политик, който успява да … (?) населението, да, виждаме, че в такива ситуации винаги се увеличава и избирателната активност на населението. Това показват проучвания на … участие на населението в изборите. 2001 имаме много голяма избирателна активност, 2005 рязко намалява, 2009 пак се увеличава. Въпроса е до колко ще се задържи това влияние на личностите. Зависи от следващата личност, която изплува от управляващата партия.
Николета Даскалова: И може от следващите личности. Ще спрем да знаем името на човек, когато човеците станат много. Но факт е наистина и това не е само българска, това е световна тенденция, че персоналното по-лесно първо се конструира медийно, отразява се медийно и се възприема от аудиторията медийно, от колкото колективното като структурата и идеята. Това е наистина една световна тенденция на персонализиране на политиката.
Водещ: Каква предизборна кампания очаквате?
Николета Даскалова: Интересна, напрегната и с неизвестности. Очаквам да се случи просто нещо,което да …
Водещ: Християна?
Християна Христова: Ами ще има според мен и много черен PR, още от сега се забелязва, че много кандидати за президенти се дефинират не чрез конструктивни идеи, а чрез опозицията си спрямо управляващите, което не е хубаво за демократичния процес, тъй като трябва да има и някаква визия, не само критика.
Водещ: Г-жо Леви?
Рашел Леви: Ами аз като човек представител на публиката и неспециалист в тази област само искам да кажа, че една крачка повече към гражданското общество се надявам да извървим, дори след тези избори, и с грешките на тези избори – да бъдем по-близо до истинското гражданско общество и тогава за мен всичко ще бъде пълноценно. Дано да извървим тая крачка.
Водещ: Дано да я извървим. Тук поставяме точката в днешното издание с пожеланието за хубав съботен следобед.

M3 Communications College I Ралица ХРИСТОВА I 26.08.2011

M3 College Summer Challenge отправя поглед към есента, когато неизбежно много ще се говори за избори. И за президентски, и за местни. Решихме да зададем няколко въпроса на Жанета Дядовска, която е работила по осъществяването на много публични кампании, сред които парламентарни, президентски и местни избори.

в. Банкер | Павлина ЖИВКОВА I 20.08.2011

По всичко личи, че основните политически играчи този път ще заложат на носталгията в предизборния си пиар. Бойко Борисов няма да се отклони от магистралите и рязането на ленти – всеки ден поне по на два обекта. Защото има светъл пример, който да следва. Преди година премиерът призна, че огромен успех за правителството му ще е, ако Успее да постигне "една стотна от това, което е построил Тодор Живков за България". Бонбони "Кръц-кръц", "Лакта" и "Карамел Му" щели да се раздават из всички офиси на ГЕРБ и на срещите с избиратели като доказателство за сладкия живот, който управляващите осигуриха на народа.
СДС се присети за пенсионираното си лъвче от най-добрите години на сините и сега го чисти от плесента. От щаба на "Раковски" 134 твърдят, че символът на промяната, създаден от художника Георги Липовански, в момента се брандира. Пораснало било животинчето, в устата му щели да се появят няколко зъба, с които СДС искали да покажат, че партията им може и да хапе.
Звездата на Бузлуджа щяла да грейне и върху етикета на лимитирана серия партийно червено вино. БСП обещават атрактивна кампания, в която ще противопоставят интелект срещу мускули.

Войната за слоганите

Още през май, много преди да станат известни претендентите за президент и за кметове, пламнаха първите искри на предизборната битка на лозунгите. ГЕРБ и БСП се опитаха да премерят сили в създаването на мото на кампанията за президент. Премиерът Бойко Борисов обяви на заседание на Министерския съвет, че си е харесал лозунга "Върху пепелта на тройната коалиция строим магистрали".
Думите му предизвикаха светкавичния отговор на социалистите. "ГЕРБ ще ни дишат пепелта". Борисов им отвърна със "Само пепел остава след тях". Бързо припламналият сблъсък показа, че магистралите ще са не само център в политическия маркетинг на ГЕРБ, но и основен прицел на опозицията. Особено ако министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев действително се окаже кандидатът на ГЕРБ за президент.
Щабът на претендента на Синята коалиция за този пост Румен Христов е избрал доста бъбриво лого на кампанията му, което по никакъв начин не го идентифицира от останалите претенденти.
С "Мога да променя България. От теб зависи" е решил да облъчва избирателите мозъчният тръст от "Раковски" 134.
От щаба на Меглена Кунева твърдят, че все още са на работен вариант на логото на кампанията и затова не могат да го обявят. Не бързат и експертите на Ивайло Калфин, а герберите са се отдали на ваканционно настроение. Чак през следващата седмица щабът на управляващите щял да работи по детайлите на кампанията, но преди обявяването на кандидата им за президент на 4 септември едва ли ще има повече яснота около предизборните идеи. Друг е въпросът, че работещата все още формула за твърдата ръка и митологемата за героя ще се окаже трудно приложима за упълномощения от Борисов претендент.

Сини фонтани и червено вино

Синя вода ще блика от всички фонтани в България, обещават от СДС. Преди месец те се зарекоха, че над София ще има и 100дневна заря, която щяла да осветява небето с цвета на партията. След изчисления обаче идеята почти изгасна, тъй като се оказала доста скъпа.
Председателят на националния щаб на СДС за изборите Борис Марков каза пред "БАНКЕРЪ", че сините имали около 20 атрактивни идеи, които засега щели да запазят в тайна, за да изненадат както конкурентите си, така и избирателите. Марков заяви също, че съпартийците му няма да залагат на партийна реклама с вино, запалки и цигари – щели да ги оставят на ГЕРБ и БСП. Впрочем именно СДС преди години черпи със синьо шампанско в чест на победата на Спас Гърневски в Пловдив.
След хитовата морска напитка "Шамарът на Бойко" (коктейл от парченца диня, натрошен лед, мента и узо), която няколко медии приписаха на незнаен фен на министър-председателя, гръмна новината, че пазарът е наводнен с нискоалкохолно плодово вино "Борисов". Това е поредното доказателство, че с името на премиера у нас може да се брандира почти всичко. Ще припомним, че в навечерието на Нова година на "Илиянци" наймного се харчеха пиратките "Бат’Бойко", 25 изстрела за 30 секунди – само срещу 28 лева. След това се появиха ракия и водка "Борисов". А до изборите нищо чудно почитателите на премиера да пуснат и обикновен локум, носещ името му.

Автобусни рейдове

От понеделник започва автобусната обиколка на Меглена Кунева из страната, съобщиха от щаба й. До първи септември тя ще посети 28 града, като във всеки от тях ще бъде опъната шатра, в която ще се среща с избиратели и лично ще събира подписи. На буса, с който ще пътува, ще бъде написано "Меглена Кунева – кандидат за президент". От екипа съобщиха за "БАНКЕРЪ", че се отзовават на всички писма "Елате ни на гости". Нищо чудно в разгара на кампанията да видим бившия еврокомисар и в реалити формат – като шивачка в някой оцелял гръцки цех, или да ниже тютюн в родопско село, където са я поканили.
С червен автобус ще обикаля из София и кандидатът за кмет на БСП Георги Кадиев. В него ще се возят и червените кандидати за общински съветници. На сайта на Кадиев предварително ще бъдат обявявани спирките на возилото, където идеята на щаба му е там да се провеждат приемни с гражданите. Работният слоган на червения кандидат-кмет на София е "Чист град, сигурни улици, възможности за всеки". "Няма да наемаме рекламни агенции, цялата кампания е в ръцете на щаба на градския съвет на БСП", твърди Илияна Йотова. Тя обясни, че Кадиев има един от най-добрите сайтове, в който всеки може да си отвори блог, както и да гласува за различни предложения. Очакванията са в една от най-атрактивните части от кампанията да се превърне караоке на 23 септември с песни, свързани със септемврийското въстание.

Агитация с басейни, зали и Левски

ГЕРБ залагат на агитация с инфраструктура. Там, където не могат да обещаят магистрали, се задоволяват с уверения, че ще ремонтират пътищата, по които дупките отдавна са повече от асфалта. В големите градове предизборните лакърдии са за спортни зали и модерни пречиствателни станции. Оказа се, че кметовете от ГЕРБ само за един мандат добре са се научили да имитират грандиозните планове на Борисов. Затова не е странно, че при откриването на басейн в един от кварталите на Бургас в началото на седмицата градоначалникът Димитър Николов обеща на съгражданите си във всеки комплекс да открие по един басейн. Сайтът на партията показва, че местните структури вече са предизборно активни – ремонтират детски площадки и пясъчници, даряват карти за градския транспорт на старци и книги на читалища, пускат вода в селата, където от 50 години чакат чешмите да потекат. Вместо на море депутатите от управляващата партия са в избирателните си райони, където правят все важни неща – откриват фестивали на динята и прасковата, възстановяват микроязовири и слушат тревогите на електората.
С фототипно издание от лимитирана серия на тефтерчето на Васил Левски БСП дари кандидаткмета на община Бургас Павел Маринов и кандидатите за общински съветници. Трябвало да си припомнят как Апостола на свободата е държал сметка за всеки похарчен грош и да не забравят в името на кого ще управляват. Червените осветиха и клуба си "Код червено" в сградата на бСп, който бил ремонтиран с лични средства на бившия финансов министър и сегашен бургаски депутат Пламен Орешарски.

Гласът на Костов помага на Кадиев

Пресаташето на Иван Костов и медиен съветник на служебния премиер Софиянски – Михаил Михайлов, съветва Георги Кадиев. "Пиарът по време на избори е все едно да разкажеш една история, но някой трябва да я случи. Обикновено тези, които случват историята – политиците, рано или късно превръщат пиара в рум сървиз." Това каза преди време в интервю Михайлов, а политиците дадоха всичко от себе си, за да не го опровергаят.

Пиар на Ивайло Калфин пък е журналистката от "Труд" Михайлина Димитрова.

ГЕРБ ще разчита на партийната си пиарка Севдалина Арнаудова.

За БСП работят пет PR фирми, всяка от които ще предложи своите идеи за кампанията. Ръководството ще избере най-добрите с гласуване. Заданието към пиарите е било по-скоро за създаване на бранд, а не за политическа визия. Ивайло Калфин залага на кампания сред младите, които са поканени да участват в конкурс "Моята снимка с Калфин". Апелът е да изпращат снимки с една любима дума, изписана на ръката им. От фотосите ще бъдат композирани послания в сайта на кандидат-президента. Друга идея е в кампанията да бъдат ангажирани доброволци, които да работят като Тимур и неговата команда.
Екипът от пиари на ДСБ прати кандидатът на Синята коалиция за кмет на столицата – Прошко Прошков, да покаже човешкото си лице в кулинарното шоу "Черешката на тортата" по Нова телевизия. Изборът не бе случаен, тъй като мониторингът показва, че това е едно от най-гледаните предавания. За да не остане по-назад, председателят на предизборния щаб на ГЕРБ – Цветан Цветанов, обеща Йорданка фандъкова, чиято кандидатура все още не е официално издигната, да бъде черешката на общинската торта.
Всъщност предизборните кампании винаги са повод за разгръщането на оригинални или недотам находчиви пиар решения. Очакванията са, че в центъра на чувството за електорално удовлетворение на предстоящата кампания няма да има кой знае какви изненади. Освен ако посестримите на европейските партии в страната не решат да се поучат от примера на германски канцлер Ангела Меркел например. Ще припомним само, че на последните избори в Германия нейните плакати, в компанията на бившия депутат от Бундестага Вера Ленгсфелд, зарадваха жителите на Берлин. Там те се появиха облечени в елегантни рокли с дълбоко отворени деколтета. На фона на разголената политическа плът бе и лозунгът "Можем да предложим много повече".

Текст под снимка
Станишев и коалиционните му партньори в четвъртък внесоха документи в ЦИК за президентската кампания, а през следващите седмици ще класират пиар идеите на петте фирми, които се състезават за лого и агитационни материали на Калфин.

Стр. 12

в. Сега I Галя ГОРАНОВА I 4.07.2011

Факторът, който партиите ще изчислят най-трудно на предстоящите избори, е степента на откровеност, която трябва да имат към избирателите, казва специалистът по политически пиар Арман Бабикян

Арман Бабикян е роден през 1967 г. Дългогодишен журналист в БНР и радио "Свободна Европа". През 2002 г. създава Агенция за политически маркетинг и ПР. Работил е за повече от 16 изборни кампании.

————
- Г-н Бабикян, кои фактори ще са решаващи за успеха на предстоящите местни и президентски избори?

- Определящите фактори ще са много, но онзи фактор, който най-трудно ще изчислят партиите на предстоящите избори, е степента на откровеност, която трябва да имат към избирателите. Защото отвращението от случващото се надминава критичните норми и за да бъдат откровено приканени хората до урните, ще се изискват особен вид усилия и умения. Иначе обичайните фактори за успех на изборите се наричат пари и влияние. Имам предвид влияние от гледна точка на информационни канали, на определени медии, които подкрепят някого си, ако щете и определен вид специфична информация, която обикновено е във владение на хора, работили в службите или ръководещи службите, какъвто е случаят с Цветан Цветанов. Всички тези оръжия за въздействие са добре познати. Не казвам, че са хубави, а че са известни. Но най-трудното ще бъде това – как партиите да стигнат до тези, които не искат да ги гледат и са се насочили от малките населени места към големите в търсене на решение за живота си. Или тези от големите населени места, които са се насочили към летището.

- Като специалист по политически пиар как ви се струва предизборната стратегия на премиера от последните месеци – срещи с деца, старци и кучета? Една класическа схема в пиара?

- След "лошия човешки материал" и "шибания народ" на Божидар Димитров кучетата си идват съвсем на място. И оформят образа на един човек, който винаги така е мислел. Тъжното в цялата история е, че си мислехме, че кучешкият период на гражданите на тази страна е свършил преди 22 години. Тогава той също беше третиран като маса, население, класа (работническо-селска или Бог знае каква), но със сигурност като тълпа, ръководена от първия и единствения по онова време Тодор Живков. И сега се оказва, че 22 години по-късно гражданите отново са третирани по този начин, този път от охраната на Живков, но все едно -погледът е същият. След всеки подобен гаф започват обясненията. Но когато случаите станат повече от един, е очевидно, че човекът просто трудно удържа естествените си мисли. Не става въпрос за грешка или изкривено тълкуване на думите.

- Това, че е органичен ли кара хората да му прощават всичко?

- Хората отдавна не му прощават всичко. Мина този период. Напоследък те поглеждат по-често към хладилниците, отколкото към телевизора. Може би му прощават повече, отколкото на други представители на ГЕРБ, но това не значи, че му прощават. Все повече хора се убеждават, че симпатичното поведение пред камера все още не е гаранция за добро управление. От гледна точка на пиара, това е важен елемент, но далеч не е всичко. Иначе щяхме да си изберем Ники Кънчев за премиер, който е доста игрив и също ни приканва да станем богати. Хората започват да виждат резултата зад обвивката. Не съм сигурен, че ще прощават дълго.

- При обиколките му из страната виждаме как хората го изпращат с аплодисменти!

- Важното е, че го изпращат. Това с аплодисментите лесно се организира, повярвайте ми. Занимавам се с това и ако поискате, мога веднага да ви организирам аплодисменти.

- За какво е знак това, че 4 месеца преди изборите основните партии още не са посочили кандидатите си за президент? Що за отношение към избирателите е това?

- Партиите са в много деликатната ситуация, защото все пак страната се намира в един постпреходен период и те все още не са налучкали ваксата и не са сигурни какво точно да предложат като образ и политика на избирателите. И безпомощността им се вижда. Тук изключвам гатанките на ГЕРБ, по които гадаем какъв ще е бъдещият кандидат-президент. Искрено се изненадвам на наивността на журналистите, извинявайте, но очевидно се шегуват с тях. Един път им обясниха, че ще бъде или мъж, или жена, после се спряха на мъж, който може и да е министър, но такъв, който ще е изненада за сините. Изключително весели упражнения, които служат единствено за забавление. Някой просто си играе с хората и това е очевидно. Не бива да се възприемат насериозно и всякакви обяснения от типа "99.9 на сто е сигурно, че няма да се кандидатирам". "Шансът да се кандидатирам е 0.001", преведено на езика на Бойко Борисов означава шанс 50:50. Официално решение все още няма или поне никой няма желание официално да обяви, че Борисов ще се кандидатира за този пост.

- Да разбирам ли, че според вас той ще се кандидатира?

- Шансът е 50:50. Публиката се подгрява, медиите тръпнат в догадки какво ли е имал предвид Цветанов, когато е казал еди-какво си.

- Това не е ли традиционен похват на политическия пиар за нагнетяване на напрежение и очакване?

- Има такъв похват, който трябва да предизвика очакване. Но за такъв похват се изисква истинска изненада, която трябва да последва. Аз лично не мога да се сетя с какво точно ГЕРБ може да изненада публиката, освен ако не издигне Зорка Първанова например. Не казвам, че това е невъзможно. Може би пък това да е крайната цел, като виждаме как аршинът в тази партия е екстравагантно двоен. А и отговаря на част от характеристиките, дадени досега. Определено ще бъде голяма изненада за сините, а и ще се окаже, че са имали предвид жена с мъжки характер и много сериозна. След като могат да подкрепят кмета на Варна, който три мандата управлява с червени гласове, какво толкова пречи на ГЕРБ да издигне Зорка Първанова. Това със сигурност ще е изненада, но няма да е почтено към гражданите. Защото гражданинът избирател все пак трябва да има време да разбере какво му се предлага, защо му се предлага и накъде ще го води държавният глава. Истината е, че за това място се търси визионер, който да начертае пътя на страната след прехода. Преходът така или иначе завърши с преминаването на подавляващата част от държавната собственост в частни ръце. Огромна част от външнополитическите цели на страната също бяха изпълнени. Време е за човек, за партия, за политическа общност, която да предложи на нацията голяма национална вътрешнополитическа цел. Предните две – НАТО и ЕС – бяха външнополитически цели, които имаха вътрешно отражение. Ние от доста години се движим като свободен електрон в пространството и партиите не могат да открият тази национална политическа цел, която да обедини търсенето на всички.

- Те дори не изглежда да я търсят.

- Ако не я търсят, това означава, че всички партии ще си отидат. Или поне хората, които в момента ги ръководят. Най-малкото ще се видоизменят сериозно. И тези процеси на ферментация вече започнаха. Нормално е, като минаваш от чакъл на асфалт, да смениш гумите.

- Нещо такова ли се опитва да предложи Меглена Кунева с "гражданската" си кандидатура?

- Вижте, всички кандидатури са граждански. Това изкуствено деление на "граждански" и "партиен" кандидат възникна преди години, когато хората изведнъж решиха, че "партия" е мръсна дума. Сякаш партиите се състоят от марсианци, а не от граждани. Дълбоко не вярвам в тази формула. И не я смятам за почтена. А какво се опитва да предложи г-жа Кунева, предстои да разберем. Всички добре познават превъзходните й административни качества. Сега е дошло време да разберем дали има и политически качества. Което е нещо съвсем различно.

- Предизборният пиар, както знаем, струва пари. Много пари. Очаквате ли нови оригинални формули за финансиране на кампаниите наесен?

- Контрабанда за стотици милиони в една държава няма как да се случи без покровителството на държавата. А държавата – това са управляващите. България открито признава за наличието на проблем с контрабандата на цигари например. Всяка контрабанда търси политическо покровителство. А покровителство се осигурява, когато инвестираш на зелено в избори.

Оригинална публикация