На 23 септември 2010 г. (четвъртък) представители на Гражданско движение ДНЕС ще представят резултатите от извършен, през лятото на тази година, мониторинг върху дейността на местната власт в община Сливен. Резултатите ще бъдат представени на граждани и медии в 13.30 часа, в залата за пресконфернции на хотел «Парк Централ» (бул. „Цар Освободител” 6, гр. Сливен).

в. Република | Минко ДОЧЕВ | 16.08.2010 

Нашенският елит напира да се покаже в публичното пространство

Още не са стартирали есенните телевизионни реалитита за вип персони, но нашенският "елит" вече напира да се покаже. Бареков казал, че около мъже като него винаги има красиви жени.
Ще си позволим допълнението: глупави, руси, хитри, меркантилни, агресивни, алчни, брутални – също. Още не завършил мисълта си и някои медии, примрели от радост, че ги е ощастливил с вниманието си – тиражират мъдростите му. Като слушам Бареков и се сещам за Уорън Бийти, който ощастливил 12 000 дами. Но това е нищо, защото наш’та майна донжуан тепърва ще се развихря. Освен това има и джет, а за Бийти няма такива данни. Но с това не се свършва потната информация около Бареков. Медии описват, че той и синчето му били с бански "Армани". Сигурно ги е купил в мола. Уау! Но не е виновен Бареков, не е.
На първо място в Топ 10 на седмицата обаче е вътрешният министър Цветан Цветанов. Просто е отвял конкуренцията с червения потник и гащета, устремения поглед напред в бъдещето, здравословния крос, съпровождащите го приятел и колега, пърхащите отстрани охранители. Той може и да не знае, но ние ще запълним празнотата: всичко започва през 1978 г., когато фотограф заснема американския президент Джими Картър в трико за джогинг. Оттогава насам няма политик, който да не е минал през този сюжет. Има-няма трийсет години и ние сме в джаза, така да се каже. Съобщенията са направо трогателни. С крос започва денят по време на почивката на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той пробягва 8 км. по алеите на Албена в компанията на шефа на ГДБОП Станимир Флоров и певецът и негов приятел Веселин Маринов. Цветанов, който има диплома за треньор по лека атлетика тича с доста високо темпо, което определено затруднява Веселин Маринов и охраната. Точно в 7 ч всяка сутрин вицепремиерът, Веселин Маринов и Станимир Флоров излизат в спортни екипи от входа на хотел "Гранд Фламинго" в курорта. Със скоростно темпо влизат в огромния и потънал в зеленина парк Балтата и тичат поне 30 минути без почивка. Това е единственото време от деня, в което МВР шефът не говори по телефона си. Плътно зад Цветанов, Маринов и Флоров тичат и двамата охранители от НСО, които също са бивши спортисти и не изостават от темпото. Трети гард се движи край вицепремиера на колело и вероятно носи телефоните на МВР шефа. И така през целия роман. Напрежение, трилър, екшън… К’во да кажем повече, дъх не ни остана…
Френският министър на вътрешните работи Брис Ортфе обаче не е заслужил такова внимание. Той се пържи на друг огън: съборил 40 цигански катуна и лагери и предложил на парламента да бъдат лишени от френско гражданство всички имигранти от мюсюлмански страни, които изповядват многоженството, обрязването на жени и "други сериозни нарушения" на човешките права. Вместо да си тичка с приятели по плажа в Сен Тропе.
Google показва, че единствен колега на Цветанов, който е в отпуск през август е вътрешният министър на Дегестан Али Магомедов. Той обаче вече е бивш, защото на 11 август президентът Дмитрий Медведев го уволнил. Едва ли е свързано с годишнината от боевете на Шипка на 11 август 1877 година, ама де да знае човек…
За най-успешен летен пиар може да претендира министър Божидар Димитров. Популярността му скочи тройно, обра и някои пасиви, но като цяло народът си призна, че наистина е "шибан". Археолозите също, защото така и не реагираха адекватно на обидите му, а мълвяха закани и упреци, скрити нейде в анонимните си научни крепости. А можеха да го наплюят от сърце, да кажат, че е тъпанар, пияница, коцкар, меркантилен тип, иманяр и пр. епитети и щяха да се прочуят и те. Вярно, не с научни открития, но покрай попържните можеше да прокарат и някоя теза за траките или ацтеките – все едно.
Добър удар по традиция направи Ахмед Доган. Данъчни, комисии и отделни борци с корупцията си изпокъсаха гласните струни и останаха без сън да обясняват по телевизии и радиа как го дебнат да го ударят за двумилионния хонорар, даден му за "Цанков камък". Доган толкова се притеснил, че се "скрил" чак край Босфора, на яхтата си, където зъбите му тракали от страх, споделят в sms-и до свои близки манекенки. "Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове…" Евалла, пич! Повод за всички членове и фенове на ДПС да се кефят на своя вожд – Летящия Сокол. ("Комсомол, комсомол, ти летиш като сокол…", имаше такава песен едно време.) Интересно защо нито една социологическа агенция не направи анкета: "Ще бъде ли санкциониран Доган за получения хонорар?" Или в сезона на голфа не се предвиждат подобни упражнения?
"Спосибо, Бойко!" Така казал Путин, и няколко мъжки сълзи се търкулнали по обветреното му лице. Родните медии подхващат фразата и бързат да стоплят сърцата ни, което ни препраща във времето на Вазовото "Здравствуйте, братушки". Нашите пожарникари показали чудеса от храброст в горящите руски полета и поселения. Ами на тях да благодарят руснаците, защо на Бойко? Влезте в руските сайтове и вижте колко изречения са написани по повод голямата руска благодарност. Николко. Хайде да не си приписваме повече героизъм от необходимото. Там помагат и други екипи, в Москва стотици измират само поради липса на елементарни маски. Преди няколко години руски пожарникари гасиха гори у нас, храниха ги и ги поиха на корем в герговия хотел "Санкт Петербург" в Пловдив, накичиха ги и с най-високи държавни отличия, а хората се чудеха какво става, защото мислеха че просто си свършат работата. Царе сме да направим отблъскващи и най-нормалните неща.
Открит урок "Как се прави политически PR през август" изнесе израелския президент Шимон Перес. Брилянтен, умерен, говорещ леко за сериозните неща. Каза три изречения за българския народ и отношението му към евреите, но цял свят го чу. "Била е атакувана и нападана от всички посоки и не е лесно да се изтърпи това, но България не се е огънала пред никого. Дори и в най-трудните условия тя се е изправяла срещу нацистите не само, за да защити себе си, а за да спаси българските евреи. И аз бих искал да ви дам устно най-високия орден, който би могъл да се връчи на някого – на целия ви народ – орден за човечност, орден за смелост, орден за опълчването ви срещу нацисткия режим". Рядко чуваме такива думи. Пред тази чистосърдечна оценка думите на българския президент Първанов излеждаха излишни и маранята на "Дондуков" ги погълна… Но в случая той нямаше какво друго да направи.
И като стана дума за Първанов редно е да споменем, че сватбата на първородния син Владимир мина доста незабелязано, въпреки усилията на медиите. Все пак не ни се размина и научихме, че Владимир и Цветанка били готови за звездна двойка във ВИП-денс, например. Колко нормално щеше да е всичко без тази измъчена и неканена простотия. Дано Владимир и Цветанка не са се хванали.
В този ред на мисли няма как да пропуснем последните светски изяви на певицата Мариана Попова, която бе свързвана от клюките в любовен роман с президента Първанов преди време. 7-месечната й дъщеря Мария-Магдалена (колко оригинално име) била заведена от родителите си на купон на PR експерта Максим Бехар. Ние си поплакахме от умиление, не се притеснявайте и вие да си поплачите.

*Съкращенията са на редакцията

Стр. 9

CNR Communications I 12.07.2010

На 13 юли 2010 г. (вторник) представители на Гражданско движение ДНЕС ще представят резултатите от извършен, през пролетта на тази година, мониторинг върху дейността на местната власт в община Пазарджик.
Резултатите ще бъдат представени на граждани и медии в 13.30 часа, в залата за пресконфернции на Гранд хотел «Хебър» (ул. «Есперанто» № 6, Пазарджик).
В 14.45 часа представителите на Гражданско движение ДНЕС ще се срещнат и ще запознаят кмета на община Пазарджик г-н Тодор Попов с резултатите от мониторинга. По време на срещата представителите на ДНЕС ще поставят на кмета въпроси, свързани с това дали и как ще се променят приоритите в работата на общината в условията на редуцирани общински бюджети, след актуализацията на Държавен бюджет 2010.
В събитието ще участват Анжелика Цокова, член на Координационния съвет на Движение за национално единство и спасение (ДНЕС), представители на Областния съвет на ДНЕС-Пазарджик и агенция ЕСТАТ, извършила изследването.
Инициативата „Граждански мониторинг върху дейността на местната власт” е част от цялостната стратегия на Гражданско движение ДНЕС да работи за подобряване на комуникацията и осъществяването на ефективен диалог с държавните институции, в името на подобярване на качеството на живот на българските граждани.

На 13 юли 2010 г. (вторник) представители на Гражданско движение ДНЕС ще представят резултатите от извършен, през пролетта на тази година, мониторинг върху дейността на местната власт в община Пазарджик. Резултатите ще бъдат представени на граждани и медии в 13.30 часа, в залата за пресконфернции на Гранд хотел «Хебър» (ул. «Есперанто» № 6, Пазарджик).

www.bgnes.com | 10.07.2010

Санкцията на министър-председателя Борисов за излъчването на репортажа по ”Нова телевизия” за скандалния митничар е груба, недопустима намеса в медиите, твърди Иво Инджов, специалист по политически комуникации в интервю за БГНЕС.

Самият премиер разкри, че репортерката от Нова телевизия , която е заснела репортажа за скандалния митничар и неговите имоти, която е била обект на телефонното ходатайство от страна на заместник председателя тогава на Народното събрание Лъчезар Иванов, се е обадила на Бойко Борисов и той дал санкция от негово име, от името на партия ГЕРБ, да се излъчи репортажа, каза Инджов. ”Сега той не казва, че е издал указание да се излъчи репортажа, а е посъветвал да се излъчи (думите му бяха ”помолил” – б.р.), но това е просто разлика във формата, съдържанието е едно и също – груба недопустима намеса на министър – председателя в работата на една уважавана частна медия. Това от една страна. От друга страна възниква въпрос защо тази уважавана частна медия, която е и национална, иска от министър-председателя едва ли не разрешение да се излъчи тази скандална история. Ако от медията бяха поискали становище на министър-председателя по официалния път и то беше включено към репортажа, това би било израз на голям професионализъм, както се прави по цял свят. Но това директно общуване на репортери с министър-председателя, пращане на SMS-и, с което е известен Бойко Борисов, че комуникира с журналистите, това натягане на много главни редактори да са близо до властта, е вредно. Прекрачват се всякакви позволени граници на благоприличните взаимоотношения между журналистите и политиците. И това е един пример за намеса, хайде да го наречем индиректна намеса, от страна на изпълнителната власт в работата на медиите. Ако се върнем към казуса Лъчезар Иванов става ясно, че високопоставен представител на парламента се е опитал да спре едно журналистическо разследване ли да го наречем, или репортаж, няма значение. Всичко това идва само един месец след като правителството направи един наистина силен PR ход да запита повечето главни редактори дали властта им оказва натиск и те рапортуваха, че няма такова нещо. Но всъщност ако се върнем малко по-назад не е вярно, че властта не оказва натиск, да си спомним в началото на мандата на ГЕРБ имаше силна дискусия за новините на турски език по националната телевизия. Сега да оставим настрана как е регулирано правно това и дали трябва или не да има такива новини. Но по начина, по който беше опитано да бъдат спрени чрез директна намеса на министър-председателя и огъването на Националната телевизия – те бяха готови да предприемана някакви действия, впоследствие въпросът затихна, показва, че ГЕРБ в случая като управляващи осъществява натиск и той се развива под различни форми”, казва Иво Инджов.
На въпрос дали причината за вмешателството е въпрос на желанието на властта да са намеси в медиите или пък услужливостта на някои медии, Инджов смята, че има и от двете по нещо. ”Една голяма част от медиите са готови да следват винаги победителя, поне в България е така, но това не е само български феномен, това е световен феномен, но общо взето в България механизмите на медийната саморегулация и журналистическата култура са още слабо развити. Има такава нагласа на журналисти, на главни редактори, да се следва властта. Едно проучване на фондация ”Медийна демокрация” показва, как само в рамките на едни месец водещи вестници, особено вестниците на ”Нова българска медийна група”, са променили драстично отношението си от негативно към Бойко Борисов и ГЕРБ, когато бяха в опозиция, до силно положително, едва ли не пропагандно във времето след като спечелиха властта. Това е едната страна на медала. От другата е опитът на отделни представители на властта. Това не е целенасочена държавна политика, времето на политическата цензура и грубото политическо вмешателство в медиите отдавна отмина. Сега има други механизми, сега икономическата зависимост на медиите, зависимостта им от икономическия фактор и корпоративните интереси често вървят и минават през политически връзки, но всичко е много по-префинено, по-сложно. И не може да се говори за грубо политическо вмешателство. Но го има и третия момент – представителите на ГЕРБ и включително и министър-председателят Бойко Борисов все още не осъзнават какво е значението на наистина свободните медии и прекалено много флиртуват с тях. Това не е характерно само за Бойко Борисов, а и за неговите предшественици и политици, но при него е много по-ясно изразено защото той е медиен тип. Той е свикнал да бъде в светлината на прожекторите, това му е в природата. Това му носи много предимства, но същевременно крие и много рискове, защото любовта на медиите е изменчива. Защото ако има медии, които следват победителя, има все повече нови канали за комуникация, например Интернет, където журналисти, пък било то и граждани, могат да изразяват опозиционни, протестни мисли и да бъдат по един или друг начин коректив на властта. Така че танцът между медиите и политиката е много сложен и все пак трябва да се води по определени правила”, твърди Инджов.
Според него първото правило е да е ясна медийната собственост. ”В това отношение се постигна един добър консенсус между Съюза на издателите в България и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов и се предприеха някакви стъпки за разкриване собствеността на издателите на вестници. Собствеността на телевизиите е в регистъра на СЕМ. Друг е въпросът като е ясна собствеността, как те реагират – дали са отговорни към обществото или търсят сензации. Вторият основен проблем е за финансирането на медиите. Ясно е, че частните медии се финансират от реклама, там трябва да има ясни и строги правила. Кое е реклама, кое е PR публикация, кое е журналистически материал. Особено в условията на криза, когато нелегитимните източници на финансиране нарастват, е много трудно да се направи такова разграничение. И много често PR публикации са маскирани като журналистически материал. Разбирам медиите, в тях по този начин влизат пари, но така се нарушават журналистическите и медийни стандарти. Третият механизъм е медийната саморегулация. Тя е на много ниско ниво в България. Има Етичен кодекс, подписан е от някои вестници, от други не. Интернет изданията въобще на присъстват като подписали го. Друг е въпросът как се спазва. От друга страна, 20 години са прекалено кратко време, за да имаме силни институти за медийната регулация и ясно разграничаване между политиката и медиите”, твърди експертът.
Инджов намира общо между медийната ситуация в Италия и България в това, че новините се съобщават по телевизиите и се регистрират след това в парламента, където би трябвало да се вземат отговорните решения. Причината за присъствието на политици в сутрешните блокове на телевизиите е, че там не трябват задълбочени изследвания, както и в самите телевизии, а просто съобщаване, което след това се подхваща от другите медии – вестници, интернет издания. В телевизията, според него, се реализира масмедиен популизъм. Има Берлусконизация и телекрация у нас, твърди политологът. Въпреки че Берлускони притежава свои медии, а ГЕРБ ги няма – то тук има много услужливи медии и груба намеса в медийната регулация по посока редукцията на състава на СЕМ, казва Инджов.
На въпрос има ли нужда от медийна интернет законова регулация у нас, Иво Инджов отговаря, че трябва дефиниране що е медия в Интернет. Това е, когато има ясен собственик, главен редактор, своя аудитория. Един блог не може да бъде медия в този случай, но той също може да бъде медия, която осъществява съобщения и позиции. Има самостоятелни интернет сайтове, но има варианти на вестници, телевизии. Много е сложна регулацията, ако се регулират сайтовете на телевизиите – те са регулирани от закона, вестниците – не, но може да се стигне за искания за закон за печата, ако се регулират сайтовете им. Много е сложно, трябва да се намери комплексно решение, но на базата на цялата интернет общност, смята Инджов. Според него със сигурност трябва да се спазват законите за клевета и обида, но те са си регулирани с други закони. Неговото мнение е, че е невъзможно да се регулира интернет средата.
”Българските медии тепърва предстоят да се развиват, но аз имам една такава теза, че когато в България се сформира една нова градска средна класа, която беше тръгнала да си стъпва на краката преди икономическата криза, тя ще има своя избор да налага своите критерии. И тогава по-качествени медии, макар и в по-ограничен тираж, ще имат по-голям шанс да оцелеят отколкото сега. Сега просто има една чалгизация на медийната среда, но и на политическата култура и понеже говорим за медийно-политическа симбиоза, сега има медийно-политическа чалга в момента, която наблюдаваме”, заявява Иво Инджов. /БГНЕС
София / България

Оригинална публикация

На 21 април 2010 г. ще бъде даден старт на инициативата за създаване на „Движение 21”(Д21).

сп. Тема | 2010-04-11 

"Смъртта на една любов не означава, че обръщаш гръб на едно нещо, а напротив, че тъгуваш по него и мечтаеш да си го върнеш обратно." С тези думи журналистката, поетеса и преводачка Ива Николова представи преди време книгата си "Смъртта на синята мечта" – сборник с портрети на политици от десницата. Малцина от героите в творбата уважиха премиерата във Военния клуб. Година и половина по-късно изказването на авторката придоби ново звучене, след като Николова беше посочена за кандидат-кмет на Синята коалиция в Габрово. Там трябва да се излъчи наследник на издигнатия за министър по еврофондовете Томислав Дончев. Новият избраник ще довърши кметския му мандат.
Решението на СДС и ДСБ изглежда странно поне по няколко причини. Трудно е да се намери връзка между журналистката от столичните медии и града на отрязаните котешки опашки в центъра на България, въпреки че е родом оттам. Много по-логична би била кандидатурата на бившата синя депутатка от този район Мариана Даракчиева.
Учудващо е също, че СДС и ДСБ първи обявяват кандидата си, въпреки че нямат силни позиции в областта, където спечелиха едва 5.4% на последните парламентарни избори. На миналия местен вот пък кандидатът за кмет на ДСБ получи 4.95%, а претендентът на СДС в коалиция с още четири партии -13.90%. Докато човекът на БСП отиде на балотаж с 24.53%.
Дали в Синята коалиция са калкулирали таланта на авторката на "Стихове с молив, подострен опасно" да убеждава аудиторията? Ива Николова беше член на т.нар. Страшен съд в "Биг Брадър", като с участието си успя да обърне резултата, но… в обратната на желаната от нея посока. Десницата би трябвало да има едно наум и заради вятърничавостта на своята кандидат-кметица. Освен че често е прескачала от медия в медия, тя е работила и като съветник на политици от две партии – на Надежда Михайлова и на Меглена Кунева. Впрочем на представянето на книгата "Смъртта на синята мечта" беше една близка приятелка на авторката -Татяна Дончева, която е областен лидер на БСП в Габрово…

Стр. 30

БНТ, Денят започва | 2010-03-29

Водещ: Продължават коментарите и ехото от безпрецедентното отворено писмо, с което Ахмед Доган обвини в поръчковост, в манипулации, в корупция дори един от водещите журналисти на в. „Труд” Валерия Велева. Тя в интервюто си за БНТ още в петък първо в нашето предаване съобщи, че ще съди председателя на ДПС и го призова да докаже обвиненията си и твърденията си. Този скандал разбира се постави под въпрос и хвърли дори сянка и върху морала на цялата гилдия. Силна ли е близостта на медиите с политиците? Кога те поръчват и се опитват да влияят? Става ли това със съгласието или въпреки несъгласието на някои медии? Знаем, че има случаи, при които подчинението става чрез покупка на изданието и по този начин някои неудобства биват отстранени. Целта на разговора ни сега не е да покажем, че видите ли, събрали се едни морални хора да развяват душевна чистота и да я пръскат, но така или иначе да започне един разговор по темата. Не знам доколко и гилдията и медиите са способни да понесат и разговор за самите себе си. Ще говорим сега по тази тема с нашите гости Георги Лозанов, медиен експерт; Никола Кицевски, от в. „Труд”, Константин Вълков от Дарик радио. Очакваме към разговора да се присъедини след малко и Галя Прокопиева, която е главен редактор на в. „Капитал”. Защо се стигна дотук и каква е поуката за вас, има ли невинни в тази случка? Г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Специално в тази история, тази престрелка между един политики и един журналист много трудно е да се извади някакъв ясен, обобщаващ извод, тъй като са много конкретни мотивациите. Много хубаво е, че от това писмо на Ахмед Доган започва един разговор. Впрочем той не е нов, но се води обикновено в едни доста по-затворени пространства на гражданската сфера, където се наблюдават медиите. В много проекти аз самият съм участвал, които са изследвали връзките между медиите и властта, включително и политическия PR, включително и (…)PR, който за съжаление по някой път извършват българските медии. Но в този случай разговорът е малко предварително компрометиран, тъй като очевидно г-н Доган чрез това писмо търси начин да премести обекта на скандала от себе си върху някой друг.
Водещ: Успява ли?
Георги Лозанов: Ами това, че сме се събрали тук, до голяма степен успява видимо. И разговорът тръгва около друго. Така ние лека-полека забравяме фактически за огромната комисионна, която той е взел, защото за мене това е комисионна, абсолютно безсмислено е да се говори, че това може да бъде някакъв договор, който плаща някаква негова компетентност, експертна. Не става дума за това, ами става дума за комисионна. Г-н Доган в това отношение е изключителен майстор. Той успява да изрече на глас, и даже да поеме върху себе си, абсолютно скандални поведения и тези и нищо да не му се случи, като по този начин доказва силата си. Така че той така започна, и след това има тактика, чрез която това нещо го удържа. И сега тази тактика минава през това да атакува Валерия Велева. Друг въпрос е, че действително разговорът е важен. Хубаво е, че сега като го започваме да говорим, че в основата му стои фактически самопризнанието на един журналист, на един политик, че той е търсил такъв тип натиск върху журналистите.
Водещ: Ударена е репутацията и на самото издание според мен, защото репликата „спряхме да плащаме” по доста безпардонен начин говори за…
Георги Лозанов: Но само да кажа… Тя показва, че това е самопризнание, че е плащано. За първи път имаме самопризнание… За това казвам, че в това отношение даже е изключително дързък. Той всъщност признава, че е плащал.
Водещ: Някакви последици от наказателно-правно естество очаквате ли да има или всичко ще стане в разговор за морал или нещо от този род?
Никола Кицевски: Първо искам да кажа, че доколкото си спомням Доган няма реплика, в писмото на Доган до Валя Велева няма реплика „спряхме да плащаме”, а има твърдения, че тя е поискала да й плащат за PR услуги. Доколкото…
Водещ: „защото този път не ти платихме, нали” – имаше едно такова изречение.
Никола Кицевски: При всички положения доколкото познавам Доган, доколкото познавам политическата обстановка и методите на ДПС те с радост биха плащали на Валя Велева, ако тя беше поискала. ДПС като всички партии се ползва от сериозен платен PR, плаща си за това нещо. При нас обстановката обаче е малко по-различна. Така че ако Валя наистина беше поискала да й се плаща, щяха да й плащат с огромна удоволствие, но тогава не би се стигнало до статията, която предизвика в крайна сметка това писмо на Доган, а именно „Парите повлякоха Доган и ДПС”. Така че дали е плащано личи от самия скандал.
Водещ: Какво очаквате оттук насетне като отношение на самото издание? Имаше много упреци, че всъщност в. „Труд” е вестникът, който е бил в най-голяма близост, допускан и от самия Ахмед Доган, помним и самото знаменателно интервю в момента, в който се беше затворил Доган и не желаеше да разговаря с други, той предпочете да даде интервю за „Труд.” Добро утро и на Галя Прокопиева! Имаше и една реплика вчера на Любен Дилов – син, когато много се вглеждаш в Доган, перифразирайки Нитше, и Доган ще се вгледа в теб. Как приемате?
Никола Кицевски: Ами аз мисля, че „Труд” е бил предпочитан по доста различни причини. Като на първо място, че това е един сериозен вестник, един вестник с огромно влияние, с авторитет, с доверие в хората. Второто нещо е, че при „Труд” винаги може да се разчита, че ще бъде коректен и обективен. Което пък повлия следващото, че когато „Труд” смята, че някой не е коректен към обществото, той го казва. Нито един друг вестник не излезе със съобщението за хидрохонорара на Доган. Всички тръгнаха след това.
Водещ: А съжалявате ли за тази близост, която се е наблюдавала така или иначе през годините? Дали нямаше да бъде толкова лично, толкова остро и толкова бомбастично дори писмото, ако дистанцията беше по-голяма?
Никола Кицевски: Дистанцията между „Труд” и Доган не е по-различна от дистанцията между „Труд” и други политици. Тоест хората, които отговарят за конкретната партия, те се опитват, нашите репортери, те са професионалисти, те се опитват наистина да бъдат в една доста близка дистанция, за да познават онези, за които пишат. Така че аз не виждам някаква кой знае каква огромна разлика. Напротив, Доган може би е политикът, който винаги е бил на най-голяма дистанция от медиите. И ако „Труд” е била медия, която е била малко по-напред и по-наблизо, това говори добре само за „Труд”.
Водещ: Има ли „опасни близости” според вас, не само в този случай, а по принцип, между медии и политици, между бизнес и медии? Преплетено ли е в такава степен, че да не може самата гилдия да докара един подобен разговор докрай?
Константин Вълков: Има опасна близост според мен по две направления. Първото е абсолютно безпрецедентното писмо, което атакува един журналист независимо по какъв повод. Как след това искате да има млади разследващи, как след това искате да има честна журналистика, която очевидно хората вече се страхуват? Но второто, далеч по-интересно нещо за мене е, че медиите, ние тук всъщност отгледахме това… някои биха го нарекли чудовище, този звяр или този особен тип субект още преди 10-15 години, когато започнаха един целенасочени материали за това как това е единственият човек, който може да опази етническия мир в държава, в която не е имало етнически сблъсък… Това е единственият, който… по-лошо е той да бъде в правителството, но още по-лошо е, ако не е в правителството. И една такава серия, канонада от неща, които го превърнаха в един статус-символ, който може да си позволи с един вид писмо или каквото и да е да казва нещо…
Водещ: Ще излезе, че медиите са виновни, че случват политиците?
Константин Вълков: Абсолютно го случват. Никой досега не си е задал за мен резонния въпрос, ами ако той всъщност не е това, за което се представя, ако той не е толкова умен, за колкото ние всички си мислим?
Галя Прокопиева: Значи журналистите да са доста посредствени, ако той не е това, за което се представя.
Константин Вълков: Защото всичките казват, че той мисли с 10 хода напред. Ами може би не е точно така.
Водещ: Какви са поуките, Галя, според вас от тази история? И за кого?
Галя Прокопиева: Поуките не знам. В журналистиката има един такъв вид сделка с източника. Всеки път, когато получаваш информация, жертваш нещо. Има и цена близостта до източника. Формулата на „Труд” от години е била винаги да е много добре политически информиран. Това го знаем всички и това има своята цена. Случаят сега по някакъв начин показва точно този въпрос. Всяка медия и всеки журналист избира между това доколко да има достъп и да бъде информиран, което е определено качество на журналистиката да знае и да бъде информирана, но и доколко да пази дистанция и да бъде свободен. Аз просто мисля, че в момента видяхме, че Валерия Велева, в добрия смисъл го казвам, е в сделка с Доган в момента, когато тя имаше единственото интервю в сарая след убийството. Помните миналата година. И това интервю определено имаше стойност. Всички тогава го четохме и научихме неща. Просто това е избор, който е направен и от време на време се получават такива дефекти. Сега, писмото на Доган е извън всякаква критика и допустимост разбира се.
Водещ: А всъщност стана дума за това, че то представлява своего рода и признание за практика, от която се интересува Наказателния кодекс обикновено.
Галя Прокопиева: Говорим за хонорара ли?
Водещ: Не само. И за самия хонорар, но и за това, което той намеква, че се случва, че се плаща.
Галя Прокопиева: Това не знам наистина, в смисъл политиците, всеки е склонен да злоупотребява в такива ситуации, и лично към нас… аз съм получавала също някакви такива, разбира се не толкова…
Водещ: Предложения?
Галя Прокопиева: Не, кореспонденции, в които… след всяка по-остра публикация веднага се започват, това е поръчково. Хората твърде много смятат, че журналистите са поръчкови. Повече, отколкото те всъщност са. Тук вече проблемът е разбира се за журналиста по някакъв начин да се защити след такова писмо.
Георги Лозанов: Хората смятат, че журналистите са поръчкови, защото в много отношение оставят това впечатление, особено когато, независимо къде, в предишния мандат например, сега това са така да се каже осколки, останали последствия вече, които се движат на базата на тази близост между журналистиката и властта. Аз, независимо, че при нас това се е превърнало в норма, не смятам, че е допустимо в изпълнението на журналистическата професия да стои някаква близост със субекта, за който пишеш. Смятам, че това е конфликт на интереси, който при нас е нормализиран и това е един от белезите на целия провинциализъм на публичния ни живот. Тази… какво да кажа, топла, почти битова среда, одомашнена, в която всеки познава всеки, и така да се каже, абе какво толкова ще говорим, сяно, дай да се разберем. И стои зад всяка публикация дори, стои някъде един частен разговор, който не личи много в публикацията. Това нещо според мен е голям дефект. Не съм никак сигурен, че това писмо ще почне да ни вади от този дефект. Но съм сигурен, че това… за да може да се модернизира, да стане съвремие на българската журналистика, това ще трябва да се разпада така или иначе, трябва да се нарича конфликт на интереси. Както е абсолютен конфликт на интереси хонорарът, който е взел Доган, няма никакво съмнение, така е конфликт на интереси този тип вътрешна близост между журналистиката и обекта на нейните публикации, на нейните разследвания. Аз дори в този смисъл съм се изказвал многократно, макар че това е световна практика, срещу ресорната журналистика. Казвам, че журналистът трябва да е един „просветен лъик”, в хубавия смисъл на думата, който да може да влиза в различни зони, да влиза от името на читателите и слушателите, защитавайки слушателите…
Водещ: Да, има една такава роля на
Никола Кицевски: Аз вече малко не съм съгласен, защото журналистът трябва да е професионалист и да си познава наистина ресора, да познава хората. Въпросът е къде минава тънката граница.
Константин Вълков: Истината е, че вече цяла седмица, или няколко дни, вместо да говорим и пишем за този милион и половина, ние говорим и пишем за това писмо. Представете си какво би станало сега, и си спомним, когато Барак Обама реши да забрани „Фокс нюз” за достъп до Белия дом. Всички други медии се обединиха и казаха, че ние също няма да отидем, ако „Фокс нюз” не влезе. Защо примерно ние не експериментираме един месец да не пишем за ДПС, един месец то да не съществува?
Водещ: То ДПС така се беше затворило и капсулирали, поне докато беше на власт, че…
Георги Лозанов: Не, не, Косьо е прав, аз съм сигурен, че Доган чрез целия този сюжет иска да се самовъзпроизведе като силен политик в новата политическа ситуация, в която неговото положение беше доста…
Водещ: Той излиза силен от тази история?
Георги Лозанов: Да, той излиза силен по следния начин. Това е неговият… какво да кажа, номер. Той прави нещо, което се смята за недопустимо, или казва нещо, което дотук се е смятало за недопустимо, нищо не му се случва и от това, така да се каже, неговата сила се възпроизвежда.
Константин Вълков: аз продължавам да… че той е човекът, който мисли 10 хода напред, който налага политическото говорене…
Галя Прокопиева: Аз това щях да кажа между другото, че това са абсолютно две различни теми. Хонорарът, който е получил Доган е един огромен скандал, но и писмото вече създава друга тема. И аз не смятам, че е вредно, че едното, да кажем, избива другото. Не, те са два паралелни сюжета и ние трябва да си говорим и за другото. Доколкото разбрах, днес етичната комисия има намерение да се събира по случая.
Водещ: Така ли, това не го знаех? Етичната комисия към печатните медии?
Галя Прокопиева: Точно така, да. И това, което бих призовала всъщност, е разговорът там да бъде публичен. Защото ако има стойност нещо сега за качеството на журналистиката, то е тези разговори да бъдат публични. А не да излизаме с някакви декларации в защита, за, против, без да е изговорено, без да има аргументи докъде стига добрата практика в журналистиката и къде свършва тя.
Никола Кицевски: Аз мисля, че всичко, което се случи от излизането… от 21 март, когато излезе новината за хидрохонорара на Доган, през писмото до днес, е пример за добра практика специално на в. „Труд”. Нещата за това дали има близост или няма си личи от публикацията. Прочетете статията на Валерия Велева, за да разберете дали човек, който влиза в някакви отношения може да бъде обективен или не, защото тази статия е жестоко обективна и точно тя е предизвикала…
Водещ: Много остра, много силна е тази статия, обаче отговорът, който даде „Труд” имаше очаквания да е много по-остър.
Никола Кицевски: Остър към кого?
Водещ: Към Доган след писмото. Има такова чувство.
Никола Кицевски: Ами вижте, в крайна сметка ние трябва да сме премерени. Не можем да бъдем такива, каквито би искал да бъдем може би Доган с това писмо. Впрочем аз това писмо го оценявам като един доста слаб текст.
Галя Прокопиева: Е, тук вече няма нужда да влизаме пак в лични отношения. То това е и част от проблема. Твърде в лични отношения влизаме с политиците, твърде много, дори самият анализ, ако щете по принцип, има едни разсъждения сега за неговите нагласи, пък какво си помислил, пък какво е искал да стане. Случаят с хонорара е толкова ясен, той даже няма нужда от такъв тип коментиране, за мислите и чувствата на Доган… и това за мене е въпросът сега, че не би следвало да се влиза в лична война с Доган, само защото той си е позволил да напише писмо на журналистката или на „Труд”. Поне аз така смятам. Това не би трябвало да (…) някаква принципна позиция на медията и на медиите.
Константин Вълков: Аз дори се питам вече не ви ли стана скучно това слушане на тези низки страсти, на влизане толкова в личното? На мен това е ужасно скучно.
Водещ: Става въпрос за порочни практики, за това. Поставя…
Галя Прокопиева: Не, това е повърхностност на журналистиката. Тук има толкова много неща, които трябва да бъдат анализирани…
Георги Лозанов: Писмото е безвкусно по начина, по който то обсъжда Валерия Велева. Няма никакво съмнение в начина, по който се опитва да я оглежда. Даже, понеже ние с него сме колеги от университета, учихме философия с медии… Става ми малко така, даже тъжно за това, че един човек, който е влязъл в това високо знание, смея да кажа, по този начин използва езика и категориите и толкова разпаднато… Но не е това проблемът. Проблемите са два. Първо, отклонението несъмнено на дебата, защото ние казваме, че трябва да се водят и двата, но ето, в момента общо взето минаваме към втория дебат, което е самата дирижирана в публичността линия от Доган. И второто е възможното самопризнание, което се съдържа в това писмо от политик…
Водещ: Самопризнание за?
Георги Лозанов: За това, че политици купуват журналисти. Това трябва да се изчисти. То разбира се е много между другото казано, много завоалирано и така. И затова аз ценя намерението на Валерия Велева да съди Доган…
Водещ: Аз това исках да попитам дали от правна гледна точка…
Георги Лозанов: От правна гл.т. няма никакво съмнение, независимо че той не я нарича Валерия Велева, че става дума за нея. Това може да се докаже съвсем ясно в съда. И това трябва да бъде един шумен и важен процес, в който преди всичко Доган да изясни какво значи това, че той плащал ли е на журналисти, на кои журналисти е плащал. От този процес на територията именно на съда… Защото тук разговорът действително варива в едни експертно-морализаторски…
Водещ: Прокуратурата има ли според вас възможност да реагира или…
Георги Лозанов: Нека да се разследва това Доган на кого е плащал.
Никола Кицевски: Аз не смятам, че ще се заеме прокуратурата с това нещо. Впрочем то има няколко абсолютно законни начина да се плаща. Първият е разбира се когато си наеме PR агенция, която вече движи нещата. Вторият е просто като си купиш медии. Ако купиш цялата медия, ти плащаш на всички журналисти и това е абсолютно законно.
Георги Лозанов: Аз не казвам, че ще се окаже, че Доган е нарушавал закона. Аз казвам, че това е много важен разговор са гилдията, който през процеса на Валерия Велева, която трябва да си изчисти името през съд… Впрочем върху нея пада доста сериозно обвинение, независимо как сега го тълкуваме. Така или иначе в съзнанието на читателя остава подозрение, че има скрита връзка.
Константин Вълков: Обаче остава в съзнанието на читателя и слушателя точно това подозрение, че всички медии са подкупни. Затова аз си мисля, не е ли по-добре без процес, просто да бъде убито с мълчание всичко това. Аз наистина не бих продължавал да се занимавам по какъвто и да е начин…
Водещ: Не, ама ще увиснат съмненията във въздуха с огромна тежест. Трябва ли да има такъв шумен процес, в който…
Галя Прокопиева: Не дай боже аз някога да съм на нейното място, но това е единственият начин според мен от ситуацията в момента да се излезе.
Никола Кицевски: Аз не мисля, че нещо може да бъде убито с мълчани, особено у нас. И не бива да се мълчи. Впрочем ние забравяме, че днес Ахмед Доган има рожден ден, той става на 56 години…
Георги Лозанов: Нашият разговор е добър подарък, още повече, че той очевидно го е търсил.
Водещ: За рождения ден?
Георги Лозанов: Не, в обществото да има шум по този начин около него.
Водещ: Очакването за този случай, той точка ли е на нещо или отваря нов абзац?
Галя Прокопиева: Ако се върнем на хонорара, който по същество си е някакъв подход…
Водещ: Тук няма точка?
Галя Прокопиева: Ами не би трябвало да има точка. Мисля, че започва цял голям абзац.
Георги Лозанов: Нито си заслужава да има точка, независимо че по този начин започва разговора за медиите. Аз разбирам на Косьо, така да се каже, аристократичния възглед с мълчание да решим въпроса, но в публичността трябва да се дебатира и ако самите медии, тяхното поведение влезе по-надълбоко в дневния ред на медиите, това ще е полезно за тях във всички случаи.
Никола Кицевски: Аз искам да кажа две думи на Валерия Велева по този повод, а именно, че за първи път излиза нещо черно на бяло за тезата на Доган за обръчите от фирми, и то показва благоразположението на Доган към един проект и към една фирма. И оттук трябва вече да се тръгне и да се върви не само по повод на Доган и ДПС, а по повод на политиците и на тяхното благоразположение, обръчите и т.н.
Водещ: Много ви благодаря! 

 

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 2010-03-13

Икономическата криза няма да доведе до политическа криза в България. Възможни са фрагментирани протести, но липсва алтернатива на ГЕРБ, казва социологът

- Господин Павлов, една от особеностите на правителството "Борисов" е, че в него има не политици, а предимно мениджъри и експерти. 7 месеца по-късно те оправдаха ли очакванията?

- Що се отнася до действията по управлението на страната, до голяма степен оправдаха очакванията. Що се отнася до приказките, също оправдаха очакванията, че след като нямат политически опит, ще правят много гафове. Парадоксалното е, че един от най-успешните министри като действия – финансовият министър Симеон Дянков, в същото време е и шампион по гафове наред с Божидар Димитров. Докато за Божидар Димитров това би могло да се очаква, съмнявам се, че Дянков дори си е помислял да си позволи подобен език в Световната банка. Ако погледнем по-общо на нещата, поначало не е нормално само двама от министрите да са членове на управляващата партия. По света нормалната практика е управляващата партия да съставя правителството от свои представители, и то от политическото си ръководство. Не е нормално да спечелиш изборите и да правиш експертно правителство. То се прави, когато няма политическа сила или коалиция, която да поеме отговорността. Това означава, че ГЕРБ на практика не носи отговорност за своите министри. Между другото те и членове на ГЕРБ да бяха, пак нямаше ГЕРБ да носи отговорността. Нея я носи Бойко Борисов персонално. Това е характерно за целия кабинет. Тази безпартийност освен недостатъците има и положителна страна – премиерът може да сменя министри, без това да предизвиква разцепление в партията на отделни лагери. Ръцете му са развързани да прави промени и да гърми бушони, когато има нужда.

- Вие добре познавате лидерите в Синята коалиция. Можете ли да обясните защо всъщност беше съпротивата им срещу назначаването на безспорно авторитетния икономист Млиян Михов за вицепремиер?

- Нямам логично обяснение. Най-вероятно става въпрос за личностна непоносимост. Още повече че на Илиян Михов бяха вменява-ни тези, каквито той никога не е защитавал. Сините викаха, че сестра му е компаньонка, а той трябваше да обяснява, че няма сестра. Цялата работа беше абсолютно непочтена. Той е уважаван преподавател. В научните си публикации е развивал теоретични постановки за различни варианти на валутен борд. Има дори мнения, че точно тази постановка, за която го атакуваха, укрепва борда, а не го отслабва. От Синята коалиция му сложиха в устата това твърдение и независимо че той го опроверга поне 10 пъти, продължаваха да викат "Долу ръцете от борда" – без някой да го застрашава. Не е ясно защо Илиян Михов и премиерът отстъпиха пред този натиск и отложиха назначението

 - Казвате "личностна непоносимост". Значи да не подозираме сложни политически игри?

- В много случаи, когато подозираме сложни политически игри, просто става дума за лични взаимоотношения. Когато се твърди, че политиците се държат като деца от детската градина, това не е съвсем вярно – по-скоро е обидно за децата от детската градина.

 - Вашата прогноза за отношенията между трите партии, подкрепящи правителството на Бойко Борисов? Ще предявят ли сините и/или "Атака" повече претенции към властта? Ако поискат, ще им се даде ли?

- Те непрекъснато си предявяват претенции, само че не публично. За разлика от "Атака", които си траят за това, че претенциите им не се удовлетворяват, СДС и ДСБ не спират да изявяват публично недоволство, че с тях не се съобразяват и съветват. Не смятам, че това ще се промени. Те ще си предявяват претенции, но Бойко няма да обръща внимание. Ако назначава хора от тези политически сили, то ще бъде, след като те поемат ангажимента, че ще изпълняват неговата програма.
Бойко може да бъде напълно спокоен, че подкрепата няма да бъде оттеглена. При предсрочни избори "Атака" ще присъства в новия парламент, но от нея нищо няма да зависи, а СДС и ДСБ вероятно ще останат извън него. Борисов само може да се моли тези политически сили да оттеглят подкрепата си и да се стигне до предсрочни избори. Ако те се проведат тази година, ще доведат до пълно мнозинство на ГЕРБ. Независимо от това, че рейтингът на партията спада и има известен отлив в електоралната подкрепа, тя ще е напълно достатъчна на фона на дълбоката криза, обхванала всички останали партии. В следващ парламент ГЕРБ би имал абсолютно мнозинство.
В него биха присъствали и БСП, ДПС и "Атака". Под бариерата категорично остават РЗС и НДСВ, а вероятно и Синята коалиция.

- А не би ли се изкушил Борисов сам да предизвика предсрочни избори, за да спечели абсолютно мнозинство?

- Проблемът е, че ако Бойко Борисов ги предизвика, това ще срещне неодобрението на общественото мнение. Засега обществото не гледа с добро око на предсрочни избори. Хората смятат, че така или иначе премиерът разполага с достатъчен ресурс, за да води самостоятелна политика. ГЕРБ ще спечели от предсрочни избори, ако успее да накара някой друг да ги предизвика, което е трудно, защото никой друг няма интерес от тях.

- Има ли центробежни сили в ГЕРБ, възможни ли са вътрешнопартийни сблъсъци и какви биха били последствията от тях?

- Едва ли в близко бъдеще това е възможно. ГЕРБ е силно централизирана структура. Там нещата стигат почти до авторитарност. Така че оформянето на отделни кръгове и лобита е почти изключено. Това може да стане едва в последните месеци преди изборите. Тогава ще се разбере, че някои народни представители няма да попаднат в листите, и е възможно роене в партията. Този филм вече сме го гледали в предишните парламенти. Докато всеки от депутатите се надява да остане в печелившия отбор, разцепления няма да има.

- Синдикатите заговориха за социално напрежение, предизвикано от увеличаващата се безработица и замразените доходи. Бизнесът си иска милиардите от неплатени държавни поръчки и невърнат ДДС. Каква е вашата прогноза за икономическата криза и може ли тя да доведе до политическа криза в България?

- Може би ще има социално напрежение, но то ще бъде доста фрагментирано. Всяка гилдия ще се бори за собствените си права или привилегии. Обединени протести трудно могат да се получат. Така е, защото правителството продължава да се радва на обществено доверие и не се вижда алтернатива на управлението на ГЕРБ.
Не смятам, че икономическата криза може да доведе и до политическа. Още повече че икономическата криза вече и в България свърши. Това не означава, че веднага ще започне растеж. Рецесията свърши, но
следва депресия и не се знае колко ще продължи тя. За страна като нашата, която разчита по-малко на собствено производство, а повече на чужди инвестиции, вероятно депресията и високата безработица ще продължат по-дълго. Растежът след това ще е бавен и мъчителен. Докато се възстановят брутният вътрешен продукт и потреблението на нивата отпреди кризата, ще минат поне 4 години.

- Има ли коректив властта? Опозицията е дискредитирана и слаба, повечето медии изглеждат запленени от премиера и от президента…

- БСП е доста тиха, ДПС напълно се е снишило. Тяхното творение РЗС се опитва да вдига гюрултия, но вече напълно е загубило достоверност. Коректив би трябвало да бъдат гражданското общество и медиите. Но повечето в момента не са.

- Премиерът обаче показа, че прави промени, като се влияе от това, което излиза в медиите. Друг е въпросът дали то отразява общественото мнение.

- Да, невинаги написаното в медиите отразява общественото мнение. Промените и отмятанията обаче се случват прекалено често и започват да стават правило, а не изключение. Тази непоследователност вече започва да тревожи и да създава впечатление за липса на ясна политическа стратегия. Бойко Борисов смята, че ще му бъде и по-лесно, и по-приятно, ако продължава да се радва на висока степен на обществено доверие. Един отговорен политически лидер обаче трябва да има способността и да насочва общественото мнение, а не всеки път да го следва.

- Бойко Борисов се ползва с голямо доверие, но в състояние ли е да формулира национална цел и да привлече българите за постигането и? Каква може да е тази цел?

- Глобално погледнато, не е ясно каква дългосрочна цел си е поставил и Европейският съюз, и светът като цяло. В момента целите са малко абстрактни – високотехнологично общество, повече демокрация, повече права на гражданите. В същото време ограничаваме тези права, защото трябва да спрем тероризма и да защитим основното право – на живот. Липса на дългосрочни цели се забелязва навсякъде. Едва ли България е изключение в този смисъл. Няма и политическа сила в страната, която да е поставила някаква дългосрочна цел. Аз лично виждам една възможност, не толкова свързана с България, колкото с целия Европейски съюз – да достигнем до Обединени европейски щати, по подобие на САЩ.

- Един от приоритетите на България би трябвало да е да промени образа си пред света. "Мениджър" събира мнения какво да се прави. Вие как мислите?

- Симпатизирам на усилията на "Мениджър". Смятам, че в основата на проблема са смесица от обективни обстоятелства, но и от предразсъдъци. Можем да се преборим с тях с положителни примери, но това няма да стане от днес за утре. Необходимо е време, необходими са повече представители на България в международните институции като Меглена Кунева, Кристалина Георгиева, Петко Драганов (който е зам. генерален директор на УНКТАД – Организацията на ООН за търговия и развитие; той беше избран на този пост без държавна подкрепа, благодарение на личните си качества и контакти). В същото време
положителният имидж на България се създава и от големия брой учени и преподаватели в западните научни институти и висши училища. В този смисъл негативизмът на Симеон Дянков към Българската академия на науките няма обяснение. БАН е институция, която с 16% от учените дава 60% от научната продукция и която в момента единствена създава само положителен образ на България пред света. Би било добре да има и национална стратегия за подобряване имиджа на България. Виждате какво става в САЩ, които натрупаха (несправедливо според мен) негативен облик по времето на Джордж У. Буш. Първата година от управлението на Обама беше насочена към преодоляване на последствията от това.

- А как може да се промени отношението към успелите хора? Според социологическите изследвания мнозинството българи все още смятат, че успехът не е резултат от труд и способности, а от връзки и далавери.

- Моите данни показват, че около 80% от хората имат негативно отношение към богатите, а 60% смятат, че всички са за затвора. Това отношение е част от народопсихологията ни. Още Иван Хаджийски го е описал и не знам как може да се промени. Каквото и да правят успелите хора, това само дразни неуспелите. Може би с разширяването на сродната класа и нетърпимостта към богатите ще намалее. Но дори тогава не съм сигурен какво ще се случи. В момента около две трети от хората живеят по-добре, отколкото преди 1989 г. Въпреки това продължават да се оплакват и да казват, че живеят по-зле. Хората не се сравняват със себе си преди 1989 г., те се сравняват с комшията.

- Журналистите установиха, че вашите прогнози за отминалите избори се оказаха най-точни. Какво предвиждате, че ще се случи преди местните избори догодина -ще има ли нови партии? Очаквате ли недоволните от Станишев в БСП да направят т.нар. "ляв ГЕРБ", ще търсят ли бизнесмени политическо представителство, създавайки своя партия?

- Със сигурност ще има много нови регионални бизнес партии с нелоши резултати. На местно ниво бизнесмените не се чувстват представени от националните партии и ще защитят интересите си с бизнес проекти. На национално ниво е интересно, защото бизнес партия не би имала успех.
Има обаче сериозни ниши както вляво, така и вдясно. Вляво нишата е по-голяма, защото БСП е в сериозна криза. Тя доста оголи левия фланг с дясната си икономическа политика. "Атака" също изостави крайнолевите си искания. Вдясно положението изглежда по-стабилно. ГЕРБ все пак е партия, обхванала голяма част от център-дясното пространство. Но все още много от десните избиратели не са припознали ГЕРБ като истинска десница. Старата десница пък е дискредитирана и постепенно залязва. Но за момента липсват политическа енергия и харизматични лидери за запълването на тези ниши.

Стр. 46-47, 48-49

БНР, Преди всички | 2010-02-25 

Водещ: Как изглежда политическият процес в образи, каква е медийната визия за управляващи и опозиция – това е поводът, който събира днес на дискусия експерти по медийните въпроси и политолози. Тя е организирана от клуба на стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер”. Председателят на този клуб Първан Симеонов е наш събеседник. Може би го познавате още като политолог или още повече като известен блогър. Добро утро, г-н Симеонов! Кажете като един от организаторите защо решихте, че вече е назрял моментът да се направи подобно медийно обобщение за образите в управление и опозиция?
Първан Симеонов: Преди всичко защото, може би като журналист ще се съгласите, че в момента сме свидетели на едно изключително активно строителство на публични образи, една изключителна динамика на имиджите, едно много, много интензивно политическо говорене, в което в интерес на истината вече за мнозина може би е трудно да поделят, да нанесат отчетлива граница между политическо действие и политическо говорене. Имаме една прекалена, или пък прекрасна, вече зависи от формулировката, която днес ще се даде, диалогичност на управлението. Имаме едно управление, което ни прави свидетели на своя вътрешен диалог, едно управление, което мисли на глас. А това е една дълбоко медийна ситуация, една ситуация, в която производството и публичното възприятие на изградените медийни образи почва да става изключително интересна…
Водещ: Да, обаче интересно е дали управлението мисли на глас, както вие се изразявате, или виждаме един премиер, който мисли на глас? Защото кой друг образ освен този на премиера вие откроявате ярко?
Първан Симеонов: Вижте, едно е сигурно – че публичният образ на премиера е взел една значителна дистанция от публичните образци на партията ГЕРБ, а дори от публичния образ на правителството. Тази дистанция може да бъде здравословна в отделни случаи на непремерени действия от страна на министри или на публично поведение, което очевидно не е в унисон с волята на министър-председателя Борисов. Тази дистанция в известна степен дори и митологизира образа на Бойко Борисов, а в същото време той успява да бъде едновременно и митологичен, и изключително диалогичен, което означава земен, близък и доста реактивен, доста гъвкав.
Водещ: Смятате ли, че тази дистанция е изиграна, т.е., че това е само за пред медиите?
Първан Симеонов: Не мога да твърдя. Аз не мога да се наема с такава спекулация, нито мога да кажа тук твърдение, под което съм готов да се подпиша. Истината обаче е, че тази дистанция е една от трайните характеристики на това управление. Но негова друга крайна характеристика е това, че в крайна сметка то успява да поддържа големия разказ на възмездието, големия разказ на ревизията. Дали това е изиграно или е съдържателно не може да се каже, но този разказ се поддържа с настойчива честота, с настойчива педантичност. Въпросът сега е докъде ще стигне тази ревизия. Образно казано, ако сме хванали Трактора, дали ще хванем тракториста, образно казано, дали ако хванем тракториста, ще хванем този, който е произвел, пласирал, внесъл трактора, дали ще ревизираме целия преход, дали ще ревизираме собствено натрупването на капитали, икономическата трансформация? Това е големият въпрос, който ще осмисли това управление. Ако това управление успее да отговори на този въпрос, то ще се окаже, че нищо не е изиграно, а всичко е съдържателно в истинския смисъл на думата.
Водещ: Не знам дали ще възприемете като риторичен следващия въпрос. Как според вас се отразява на медийния образ на управлението активността срещу организираната престъпност? Вие сам включихте образа на Трактора преди малко.
Първан Симеонов: Образът на Трактора ще стане може би в доста голяма степен симптоматичен. Как се отразява? Естествено се отразява положително. Това разбира се трябва да се мери на емпирично ниво и в последните дни ние имаме данни, които излязоха в публичното пространство, данни, които безспорно свидетелстват, че тези акции са възприемани добре. Въпросът е, че тези акции задават и голяма опасност за управляващите, и тази опасност се състои във факта, че ако те не бъдат изведени докрай, ако не бъдат изведени до едни резултати в съзвучие с обществената поръчка, с общественото очакване, то тогава те могат да имат, и биха могли да имат, контраефект. Разбира се тук можем само да гадаем, но към момента аз, честно казано, адмирирам откровеността на вътрешния министър Цветан Цветанов, който наскоро заяви, че това е традиционната дейност на МВР да привежда в известност криминалния контингент. Оттам нататък това, че дадени предполагаеми дейци на организираната престъпност могат отново да бъдат пускани всъщност вече е съвсем друг въпрос. Но засега очевидно акциите срещу организираната престъпност привнасят положителни черти към публичния образ на правителството.
Водещ: Според вас тези акции помагат ли на вътрешния министър Цветан Цветанов да излезе от ролята на подгласника на Борисов и да изгради свой собствен?
Първан Симеонов: Това е безспорно. Това е безспорно, още от месеците ноември, декември, поне според мен, и съм имал възможност в блога, който поддържаме заедно с моя колега Георги Георгиев, Блог Жоро и Първан, имал съм възможност да отбележа това и преди, че от известно време насам ние имаме една еманципация, едно автономизиране на публичния образ на Цветан Цветанов. Цветан Цветанов, ако и да излъчва професионализъм, или по-скоро експертност, той успява да бъде достатъчно отчетлив публичен образ, даже бих казал ярък, въпреки че в известна степен е трудно да си ярък политически образ, когато си по-скоро професионалист в сферата на вътрешното образование. Пак образно казано, както съм си позволявал и друг път да казвам, Цветан Цветанов доказа едно, че е възможно да си полицейски шеф и да трупаш публични позитиви към образа си, без да си Бойко Борисов. Да, Цветан Цветанов вече е самостоятелен публичен образ, даже бих могъл да кажа, той е самостоятелен политически актьор, или по-скоро има потенциала да се развие като самостоятелен политически актьор.
Водещ: Къде е опозицията в картинката?
Първан Симеонов: Опозицията е в доста деликатно положение, но по-скоро въпросът на последните седмици е започнаха ли вече явни политически заявки по отношение на президентските избори? Защото в последните дни станахме свидетели на две такива явни политически заявки, или бихме казали не толкова явни, но очевидни. От няколко месеца насам, даже вече бих казал, президентът Георги Първанов се опитва да легитимира себе си като не толкова като представител на политическа институция, или по-скоро институция с представителни политически функции, колкото като автор на политики, и то алтернативни политики. И тук вероятно колегите по-късно днес на дискусията, медийните експерти ще кажат, че това е направено с всички възможности да се изстиска потенциала на институцията, която президентът представлява – от стратегически дискусии до класически, това е термин в пиара, дано никой не се обижда, класически псевдосъбития от сорта на Дни на отворените врати. Тоест ние имаме един Георги Първанов, който вече е част от партийния разговор, ако изобщо да не е партиен политически актьор. Имаме разбира се една Меглена Кунева. На този фон въпросът за опозицията става още по-сложен, толкова сложен, че на мене ми се струва, че като че ли не съм в състояние сега да гадая какво се случва там, но аз лично не виждам много полезни ходове в близко бъдеще пред тази опозиция. Колкото до останалите партии едно е сигурно – да останем пак на ниво политическа видимост и публични образи – едно е сигурно, безкрайно разтегнати са, неимоверно разчекнати са границите на допустимото политическо говорене. За никого вече не е изненада, ако двама политици се обвиняват взаимно в хомосексуализъм или се заканват на жените си, на неродените си деца, не дай си боже, и т.н. Тоест имаме едно огрубяване на политическия дискурс, сериозно огрубяване на политическия дискурс.
Водещ: И на какво се дължи според вас това?
Първан Симеонов: Преди всичко се дължи на факта, че имаме ексцес на популизъм в последните години в България. Политическият популизъм е една изключително модерна тема в политическите изследвания, няма да скрия, че това е и тема на моите непосредствени изследвания, с които се занимавам като политолог, но помислете, ние имаме няколко общи избори, на които влиза нов политически актьор изключително и само през популистки дискурс, през антиелитиско говорене, антипартийни сантименти дори. Тоест имаме едни политици, които в известна степен черпят своята политическа енергия, черпят своята политическа състоятелност от кресливостта, от димкаджийството. И в този контекст става ясно, че политическото говорене се огрубява. Както казва проф. Петър Емил-Митев, това е негова теза, той нарича това „опростачване”. Едно опростачване, което в интерес на истината аз поне не си спомням от времената на началото на това, което обикновено сме свикнали да наричаме преход.
Водещ: Самото то по себе си може да бъде знак за много неща и е едно добро поле за разсъждения. Но аз предлагам да спрем дотук, за да оставим финала отворен, така че през деня да добавим още мнения по тази тема от предстоящата дискусия.