в. ComputerWorld | 14.01.2012

През април тази година ще започнат обучението си първите студенти по новата магистърска програма "Корпоративна социална отговорност (финансов мениджмънт)" във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), обяви на 10 януари на форума "Професия мениджър "Корпоративна социална отговорност" Детелина Смилкова, вицепрезидент на учебното заведение. Събитието бе организирано от ВУЗФ, Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, CSR България и Intertek Moody, по чиято инициатива е и магистратурата.
Освен "диплома по една от най-перспективните професии в света за следващите 5 до 20 години", както пише на началната уеб страница на програмата, обучаващите се ще получат и световно признат сертификат от Intertek Academy за одитор/оценител на системи за корпоративна социална отговорност и сертификат от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Програмата включва подготовка за управление на КСО на ниво бизнес стратегия и процеси, специфични знания в области като екологично и социално счетоводство, управление на риска чрез корпоративна социална отговорност, корпоративно управление и КСО, работа в симулирана среда на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, решаване на реални казуси и участие в проекти на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и CSR България. Опита си пред студентите ще споделят "водещи мениджъри от България", като също така ще има и гостуващи лектори от Европа. Записването се извършва в дирекция "Учебна дейност" на ВУЗФ от понеделник до събота, като крайният срок е 16 март.
"В България специалистите по социална отговорност са такива, които или са завършили образованието си в чужбина, или работят по метода "проба-грешка", а знаете колко скъпо е това, и са за първи път на такава позиция – коментира Детелина Смилкова. – Т. е. в България такива специалисти не се готвят. Затова според статистика на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, броят на такива хора ще расте и ще има такава необходимост."
"През следващите години все повече и повече ще се търсят специалисти по корпоративна социална отговорност – заяви по-рано Светла Стоева, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР). – Да бъдат отговорни е наболяло бизнес изискване към компаниите, а далеч не препоръчителна инициатива, както беше допреди няколко години. От добре подготвени експерти в тази област ще има нужда всяка компания, която се ориентира към управлението на социалната отговорност на ниво бизнес стратегия и бизнес процеси, а не само на ниво благотворителност или маркетинг."
Именно, че КСО далеч не се изчерпва с думата благотворителност бе сред акцентите на форума. Корпоративната социална отговорност е дългосрочен, многопластов процес, свързан с това как компаниите изкарват и инвестират парите си отговорно. В никакъв случай не е еднократна PR акция, маркетингов шум или пък начин, по който компанията да се похвали във връзка с годишнината си, изтъкна Лиляна Загорчева, управител на MB Communications, която отбеляза, че все пак КСО е тясно свързана с връзките с обществеността. Загорчева подчерта, че е необходимо компаниите в своите КСО практики да обръщат внимание на реалните обществени нужди, а не на това, което смятат за симпатично. КСО все по-често става задължение на висшето ръководство на фирмата, а не просто на отдел "Маркетинг" или "Връзки с обществеността". Освен това в КСО е добре да се включва и отдел "Човешки ресурси", защото обществената отговорност на бизнеса все повече определя неговата способност да привлича и задържа служители.

Стр. 12

www.44paralel.com | Борислав БОРИСОВ | 08.01.2012

На връх Богоявление – 6 януари, официалният сайт на община Видин се срина и вече трети ден видинските данъкоплатци и потенциалните външни инвеститори нямат достъп до него, както вчера отрази наблюдателният сайт http://s-telegraph.eu/. Е, какво толкова, казахме си ние – ще минат почивните дни и първата серия всенародни чествания на януарските светии, па от понеделник администраторите на сайта на трезва глава могат да седнат и да го оправят – до св. Трифон Зарезан имат барем 20 дни да го реанимират и отново пуснат в глобалната мрежа. Друг въпрос е какво актуално могат да намерят в него евентуалните му потребители, ама това е друга тема за размисъл. Като тази, например – какво върши и е свършил досега PR-отделът на новия кметски екип, който пое местната власт на Видин преди повече от два месеца. Както как и какво от делата му бе отразено от PR-а в публичното пространство.
Поради това си позволяваме да цитираме какво казват експертите за задачите и ролята на PR-а: „Основната функция на професията Public Relations е мениджърска и спомага за добрата комуникация между ръководството и потребителите на дадена услуга, продукт или организация. Целта му е да постигне познаваемост на марката и взаиморазбирателство с потребителите, както и да противодейства на негативните мнения за нея в общественото пространство и в случай на кризисни ситуации при ръководството. Ролята на ПР-ът е да създаде и поддържа доброто име на организацията или компанията. В България тази професия се появява в средата на 90-те години и подобно на всичко друго у нас, тя е силно модифицирана и побългарена до неузнаваемост. Според всеобщото мнение, специалистът по връзки с обществеността е жена между 20 и 35 години с мерки 90-60-90. С течение на развитието на професията ПР-ът се превръща в долен манипулатор, който само се опитва да ни излъже и да ни замажи очите. Той е способен на всякакви аморални и дори незаконни дейности докато не постигне желанието си. Истината обаче трябва да е съвсем различна – ПР не се става лесно. За да си наистина добър професионалист, се изисква подходящо образование, дълги години опит, знания в почти всички сфери и жестока усилия, както и дарба, защото не всичко може да се научи. Казано в една фраза – основната задача на ПР-специалиста е да създава положително мнение за институцията, за която работи, както и ефективна комуникация между нея и хората и организациите, които контактуват с обслужваната от PR-а институция”.
А като как, според скромното ни мнение, се изявява досега PR-екипът на сегашната кметска власт, най-сполучливо би могло да се илюстрира със следния поовехтял тоталитарен виц:
„Събитието е честване на годишнина от битката при Ватерло, на което присъстват държавни глави всички европейски държави. Първа в шествието минава Маргарет Тачър и чува от отвъдното гласа на Наполеон: „Ех, ако разполагах с Вашата непобедима флотилия, никога нямаше да загубя битката при Ватерло”. След нея върви Горбачов, а Наполеон му шепне на ухото: „Ех, ако имах желязната воля на Вашата Червената армия, никога нямаше да загубя битката при Ватерло”. По едно време и Тодор Живков чува задгробния тъжен глас на Наполеон: „Ех, г-н Живков, ако имах Вашите средства за масово осведомяване, и до днес никой по света нямаше да е разбрал, че съм загубил битката при Ватерло”.
Ако се съмнявате в написаното, посетете официалния сайт на община Видин и прочетете какви събития и как са отразени в него. Ако, разбира се, имате търпение да изчакате сайтът отново да стане достъпен за многобройните му потребители. Наслука!

Оригинална публикация 

в. Струма, Благоевград | Лидия МАНЕВА | 12.01.2012

Албена Богаринова е новият пиар на община Сандански. Тя е назначена със заповед на кмета на общината Андон Тотев на пробен период с тримесечен трудов договор.

Мястото на пиар в община Сандански е вакантно вече трета година. За назначаването й натежа фактът, че А. Богаринова е завършила публична администрация, съобщи кметът А. Тотев, като й дава кредит на доверие през този пробен период.
А. Богаринова е завършила ЮЗУ "Неофит Рилски", семейна е, с двегодишно дете. Тя е родом от Червен бряг, омъжена е за санданчанин. Официално новият пиар на общината е назначен със заповед от 10 януари и е представена на екипа вчера лично от градоначалника.
През последните три години медийното отразяване на дейността на общината бе поверено на зам. кмета по образование Мария Чинкова.

Стр. 1, 6

M3 Communications College I Мария АНГЕЛОВА I 12.01.2012

Почерпете snowhow и вдъхновение от една изключително интересна личност, занимаваща се с много и разнообразни дейности. Уникалното е, че във всички тях той е ненадминат – Мартин Линков. Започва ΙΤ кариерата си в българското подразделение на водещата американска хостинг компания Aplus.net, а от 2008 е част от екипа на иновативната платформа за споделяне и обмен на съдържание favit.com. Като регионален мениджър на favit.com за България и Гърция сега той е отговорен за маркетирането и промотирането на услугата, връзката с потребителите и партньорите на favit.

M3 Communications College I Мария АНГЕЛОВА I 6.01.2012

В първото интервю за новата 2012 година  Ви провокираме да забравите за това докъде бихте стигнали в развитието си. Това ни съветва и Огнян Леков, който е Account Director за България в международната агенция Ogilvy & Mather. Неговият професионализъм се дължи не само на 10-годишния му опит в рекламния бизнес, но и на самия него като личност. Неслучайно в „Snowhow от отличниците в бизнеса“ представяме хора, които обичат това, което правят, и се раздават на 100% в работата си. Огнян Леков от 4 години е част от семейството на една от най-известните агенции в целия свят – Ogilvy & Mather, и не прави компромиси в изпълнението и качеството на работата си. Той е човек, който знае как да направи една марка печеливша и в същото време – как да въздейства на аудиторията… Огнян Леков ни разказва какво е да работиш в рекламния бранш в България и как се развива и променя  той у нас.

PRnew.info БЛОГ I 2012-01-09

В новия 42-ри брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 42 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2012/01/PRaktiki_Newsletter_09_01_2012.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Радина Ралчева, r.ralchevabdvo.org
Мила Миленова, m.milenova@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Мартин Линков

Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org     

PRnew.info БЛОГ I 2012-01-08

От 3 януари 2012 г. Людмил Каравасилев заема позицията Съветник по публичните комуникации към Кабинета на Председателя на Комисията за финансов надзор.

През последните 14 години Людмил Каравасилев работи за PR, спонсорство и корпоративна социална отговорност в Обединена българска банка. Неговата успешна работа допринася затова банката да се обвърже трайно с проекти в областта на културно-историческото наследство в областта на спорта и спорта за деца.

В практиката си има многобройни рекламни и PR кампании. През 2004 година проектът на маркетинг отдела на ОББ за уеб-сайт, посветен на Олимпийските игри в Атина печели наградата “БГ сайт на годината” в категорията “Спорт”, съвместно с НетИнфо. През 2005 година печели наградите на Българско дружество за връзки с обществеността в категориите “Кризисен PR” и “Интернет”. През 2008 година неговият екип осъществява един от най-успешните PR проекти на банката – асоцииране с Олимпийските игри в Пекин чрез партньорство с Българска федерация гребане и единствената българска олимпийска шампионка – Румяна Нейкова. Инициатор е на проекта на ОББ „Български столици, твърдини и светини”, фокусиращ усилията на банка та в областта на културно-историческото наследство. Развива дейността по корпоративната социална отговорност и спонсорство на ОББ в направление масов детски спорт, грижа за деца в неравностойно положение, професионален спорт, култура, историческо наследство и други. 

Людмил Каравасилев е завършил Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Климент Охридски“. Специализира в Iowa State University, САЩ, в областта на връзките с обществеността.

сп. Sign Cafe | Стефан СЕРЕЗЛИЕВ I 29.12.2011

Бих искал първо да приветствам списание Signcafe, че в тези интересни времена на кризисни трансформации на комуникационния бизнес дава трибуна за новите перспективи в него в контекста на участието на модерните потребители. За мен, лично, една от отправните точки е отношението на модерните потребители към креативността в рекламата. Между другото, това е един от най-често дискутираните въпроси по света по простата причина, че въпросът със засилването на ефективните комуникации, всъщност, е въпрос на качествено нов етап в отношенията между организацията (бранда) и потребителите.
Отношението към креативността в рекламата винаги е било белязано от един, съзнателно или не, усложнен поглед към него от различните участници в процеса на маркетинговите комуникации. До преди известно време като "активни" участници в процеса бяха разпознаваеми от една страна организацията и маркетинговия отдел. От друга – комуникационната структура в лицето на различните типове агенции. Агенциите бяха (и все още са) припознавани според функционалните области, в които действат: реклама, ПР, директен маркетинг и пр.
Въпросите гравитират в широк регистър от дали креативността в рекламата е водещ или не и докъде е фактор за ефективна (рекламна) комуникация; през какво всъщност се разбира под креативност в рекламата до екзистенциалните дилеми за важността, смисъла и релевантните начини на измерването на творческата сила.
Различните участници реагират според своите знания, умения и компетенции. Резултатите от това създават една допълнителна драматична рамка във взаимоотношенията както между клиент и агенция и различните типове агенции, така и в "градивни" конфликти вътре в самата агенция, между отделните департаменти.
Този процес на "творчески катарзис" не е от вчера. Може да се припознае още от възникването на първите агенции за пълно рекламно обслужване и непрекъснато се инициира от пулсиращото развитие на Интегрираните Маркетингови Комуникации (ИМК), развитието на различни форми в изкуството (дизайна) и т. н. От друга страна, отношението към креативността в рекламата от страна на клиента и агенцията не е еднозначно. "Клиентът харесва алгебрата. Агенцията харесва изкуството." (Gladman and Melsom). И всичко това на фона на еднопосочна комуникация през традиционни медии, където на крайния консуматор се отделя незавидната роля на самотен "зрител" в комуникационния театър.
Първата декада на 21-ви век обаче наложи нови ракурси в проблема. Тези ракурси са резултати от вътрешното преформулиране на ИМК (интегрирани маркетингови комуникации) към ИМК 2.0 в концептуализиращата рамка на модерния брандинг. В крайна сметка стана ясно, че нещата са значително по-прости и могат да се обобщят до следното: всички комуникационни усилия се свеждат до изграждане на емоционален, позитивен и дългосрочен диалог между бранда и потребителя. Което води до неговото предпочитане, а то се изразява и в съответното действие, което от своя страна намира място в съответната екселска таблица на продажбите и пр.
Оказа се, че "самотният" зрител не само иска да е режисьор, но и сценарист, осветител, гримьор и какво ли още не В комуникационния спектакъл. Ако ли пък не, драмата е пълна.
Оказа се, че "самотният" зрител не само не е самотен, но и непрекъснато влиза и излиза от салона, според интереса, като междувременно променя някои неща в движение:
- "Вечната" формула AIDA към AISAS: внимание (attention), интерес (interest), тьрсене (search), действие (action), споделяне (share). Споделянето не включва само, както на някои маркетолози им се иска, информация за
продукта, а реферира пряко към репутацията на бранда;
- Съдържанието на бранд посланието, създавайки и нов вид реклама (Consumer-Generated Advertising). To се характеризира като съдържание, което потребителите създават сами (User Generated Content), c помощта на различни технически средства (напр. YouTube) за брандове, към които имат различно отношение – обичат или са недоволни и го комуникират по различен начин към другите. Много авторитети отбелязват нещо много важно – потребители, които генерират такова съдържание, без да са мотивирани от вътрешната си нагласа към забавление, го правят от уважение към творчеството;
- Схващането за ролята на креативността в маркетинговите комуникации. Модерните потребители са чувствителни към различни фактори в ИМК, които усилват перцепцията за бранда и се тълкуват като маркетингови сигнали. Така например големите разходи за реклама говорят на потребителите за мощност и качество на бранда. По същия начин креативността в рекламните комуникации от много изследователи се тълкува като позитивен маркетингов сигнал към потребителите в аспекта на проявено внимание към тях;
- Идеята за "традиционните" бранд-точки на контакт в "моменти на истината", които са неочаквано многобройни и важни в бранд колелото преди, по време и след покупка. Някou oт новите контакти, които някои наричат "бранд точки на повлияване", показват и ролята на рекламата в повлияването на така уважаваната от всички реклама от уста на уста (WOM). /Таблица 1/
С една дума: новата роля на потребителя като активен участник в маркетинговите комуникации за пореден път доказва азбучната истина, че "брандовете не принадлежат на организациите, а на хората". Креативността в комуникациите е един от мостовете, който в крайна сметка може да свърже алгебрата с изкуството.

Стр. 157,158

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

Като говорим за аудитории, естествено не можем да пропуснем да проследим и в каква степен родните PR агенции и техните клиенти се адаптират към най-новите изисквания за дълбочинно проучване на аудиториите. Противно на логиката, според която ниските бюджети трябва да бъдат реализирани ефективно и заради това е абсолютно задължителна максимално таргетираната комуникация, клиентите масово орязват първо бюджетите за изследвания на потребителите си. Тази тенденция показва едно -родните PR агенции и техните клиенти все още не са осъзнали пълноценно необходимостта и ефективността от правилното сегментиране. Кой пръв трябва да се осмели да инициира диалога за сегментирането там, където той не съществува – разбира се, PR специалистите. В подкрепа на идеята, че PR специалистите са тези, които трябва да вземат основната роля, когато клиентите отхвърлят провеждане на дълбочинни изследвания, застава и Катя Димитрова, СЕО в Интерпартнерс Комюникейшънс.
Катя Димитрова е управляващ съдружник на Интеримидж и СЕО в Интерпартнерс Комюникейшънс. Интеримидж е агенция за PR и специални събития, оперираща самостоятелно на пазара от 4 години, обслужваща сериозни международни клиенти като BILLA, Deichmann, Pernod Ricard, GlaxoSmithKline, Ytong и др.

Каква, според Вас, е ролята на дълбочинните изследвания на аудиториите при реализиране на качествени PR кампании?

На теория ключова – за съжаление инвестирането в дълбочинни изследвания преди началото на една PR кампания не се случва често в практиката. Компаниите или нямат време, или се въздържат от такава инвестиция. В тези случай основна роля има експертизата
на техния PR партньор, доколко PR агенцията познава пазара, играчите на него и лидерите на мнение. В България PR агенциите са вече със сериозна експертиза и имат много верен усет за настройката на различните целеви групи – на практика и усет, и опит, на база историята и проектите си на пазара.

Можете ли да посочите разлика в начина, по който българските ви клиенти и международните такиВа подхождат към предварителните проучвания на нагласите на аудиториите си?

В настоящия момент и предвид продължаващия спад на пазара, нагласите на българския и международния клиент към проучванията на аудиториите са еднакви и се свеждат до съкращаване на тези инвестиции. Разбиранията им са различни – мултинационалните компании имат по-дълга практика с такива изследвания, повече примери за ползата от тях. Това е въпрос не на ниво на мислене, а на обективно развитие на пазара. Българските предприемачи все повече имат желание да тестват нагласи на аудиториите – така се чувстват по-сигурни, че ще инвестират в правилната комуникация. Но сравнително рядко отделят бюджет за проучвания на практика предвид по-малкото средства за комуникации.

В каква степен, предвид кризата и доста орязаните бюджети, клиентите в момента са готови и инвестират в предварителни детайлни проучвания?

Доброто желание е налице, реалната възможност за съжаление – не винаги. Поне в практиката на нашите компании в момента проучванията не са ежедневие. Поне не в традиционната им форма – препоръчваме на клиентите си като алтернатива все повече варианти за онлайн проучвания при по-нисък разход и бързи резултати.

Имат ли клиентите ви (или някои от тях) по-специално отношение към просуматорите си или засега не се наблюдава подчертано отношение към отделни представители на потребителите на бранда?

Особено при брандове В сферата на лайфстайла – в ИнтерИмидж такива са алкохолни напитки, обувки, автомобили – лидерите на мнение са много важни и почти винаги се залага специфична комуникация към тези групи. Те са труднодостъпни, трудно манипулируеми, но веднъж облъчени правилно, стават лоялни "посланици" на марката. Направи ми приятно впечатление, че агенциите за пазарни проучвания започват да разработват специални изследвания към лидери на мнение, към хората, диктуващи трендовете на пазара, и инвестират време в набиране на такава извадка хора, което не е лесно.

Имате ли клиенти, които инвестират в по-специално отношение към лидерите си на мнение? Ако да – дайте примери за ваши кампании, насочени към конкретни лидери на мнение.

За щастие имаме добри примери от практиката на ИнтерИмидж и Интерпартнерс -кампании за марки като Suzuki (новия Swift -предоставяне на тестови автомобили на известни личности от сферата на модата, изкуството, поп-сцената), Deichmann (ангажирането на известни лица за промотирането на бранда), Beefeater u Ballantines (таргетирането на талантливи дизайнери, фотографи -като цяло арт личности, които да "носят" и популяризират стила на марката).

Стр. 180, 181

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

Twitter е една от най-известните мрежи, разбира се. Трудно ще се намери човек, камо ли специалист по комуникации, който да не знае това. Реално всеки, който прекарва по минимум 5-6 часа на ден пред компютър, може спокойно да разкаже случки, да сподели жаргон или да разпознае логото на тази мрежа. Въпросът обаче е колко от всички нас, които буквално "живеем" онлайн, използваме Twitter no предназначение. И то в България.
Що се отнася go PR-a, ние Възприемаме идеята за "отдадеността" на аудиториите към бранда много сериозно. Процесите на изграждане на тази отдаденост и нейните реални измерения на финала са онова, което се оценява от PR специалистите като "ефективност" от кампаниите. То пресъздава най-точно степента на взаимодействие между даден бранд и неговите публики.
Напоследък обаче, както беше отбелязано и от Дейвид Солтър, зам-главен редактор на сn. The Week, терминът "отдаденост" (engagement) все повече се превръща в "жертва" на определени модни нагласи. Все по-често изглежда "модерно" да си "отдаден" на дадена марка, без обаче да си отдаден наистина. Достатъчно е само да обявиш, че си такъв, например във Facebook.
Красноречив пример за подобна грешна интерпретация на термина се наблюдава в реакцията на онлайн общности, които реагират много крайно по политически, културни или социални теми. Спокойно може да се заключи, че терминът се използва доста "грубо", като се интерпретира единствено повърхността на неговото значение. С други думи – отдадеността или "съпричастността" към дадена идея се реализират единствено и само чрез присъединяването към някоя онлайн група. И нищо повече. В тази връзка и Солтър споделя нашироко схващането, че простото лайкване на дадена онлайн група никак не ни превръща в нейни отдадени привърженици. Според
него, това толкова широко разпространено напоследък явление има сериозни морални измерения. Реално всички ние, които правим само и единствено това – да присъстваме в корпоративните групи на различни брандове чрез еднократен акт на съгласие, ни прави стерилни и подчертава практическо нежелание за поемане на сериозна отговорност към политиката и вярванията на този бранд. Такова е и моето схващане.
Тук естествено се появява и следващият въпрос – онлайн активизмът "обвързващ" ли е наистина? Опитвайки се да говорим за реалните онлайн процеси и явления, които протичат 6 световен мащаб, не бива да пренебрегваме "другата страна на монетата". Защото, докато масовото състояние показва откровена пасивност на симпатизантите на различните брандове в дигиталното пространство, успоредно с това съществуват онлайн общества, които успяват да набират осезателна сила. В този контекст силата на потребителите никак не бива да бъде пренебрегвана. И тук става дума за силата на "потребителите" на различните стоки и услуги, предлагани от определени марки, които споделят смело своя позитивен или негативен опит с тях. Последствията от това активно онлайн взаимодействие реално може да разцъфтява или убива цели бизнес идеи и модели… И, разбира се, тези "активни потребители" се превръщат в осезаем знак за екипите на брандовете за това, накъде се развива бизнесът, какво трябва да се промени и кое трябва да се запази. Тази активна "страна на монетата" звучи обнадеждаващо. Провокира ни да мечтаем, че краят на пасивното присъствие в различни корпоративни групи наближава. Може би е въпрос на време всички морални въпроси, свързани с имитираната или престорена "отдаденост", да бъдат разплетени и тя да отстъпи място на активните потребители. Всичко е въпрос на време… А дотогава? Дотогава брандовете са онези, които трябва да направят така, че "мъртвите души" във Facebook, които в момента са просто статистика, да се размърдат и да станат активни, живи и ярки потребители, които да водят градивен (или не) диалог със своите най-обичани или най-мразени марки. Топката е хвърлена, но сега тя е в полето на корпоративните отбори!

Стр. 179,180