www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.m.mediapool.bg I 20.03.2015г.

Студиото на Russia Today в Лондон. Глобалният телевизионен канал е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада.

Европейският съюз е на път да започне първа операция в нова пропагандна война с Русия до дни, след като лидерите на ЕС дадоха официално одобрение за кампанията на среща на върха в четвъртък. Официални представители казаха за Ройтерс, че дузина експерти по връзки с обществеността и комуникации ще започнат работа до края на март в Брюксел със задачата да противодействат на, както казва ЕС, умишлената дезинформация, координирана от Кремъл във връзка с ролята и целите на Москва в Украйна и на други места в Европа.

Това е първият етап от план, който лидерите искат да бъде завършен до юни от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и който може да включва усилия за създаване и излъчване на програми на руски език, насочени най-вече към етническите руснаци в бившите съветски републики.

В момента тези общности следят предимно руските държавни медии, които имат по-големи бюджети за създаване на развлекателни програми и новини, отколкото местните медии.

Лидерите от ЕС, най-вече в балтийските държави, са разтревожени от това как Москва използва своите медии, за да печели подкрепа за възгледите и политиките си, с бюджети, в сравнение с които няколкото милиона евро на година, които според служители ЕС може да осигури, изглеждат нищожни.

Russia Today е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада

Редица западни политици и журналисти отдавна призовават за по-активно противодействие на пропагандата на руските медии и в частност на телевизионния канал Russia Today (RT), който се излъчва в 100 страни по света на английски, арабски и испански, а от миналата година и на немски и френски език. Бившият директор на британската BBC World Service Питър Хорокс, напуснал поста си през декември м.г., говори за финансовото превъзходство на руските новинарски държавни канали в "глобалната информационна война".

Бюджетът на Russia Today за миналата година е бил 445 млн. долара, по данни на в. "Ведомости". Заради финансовата и валутна криза, която разтърси Русия в началото на 2015 г., бюджетът на RT най-вероятно ще се окаже орязан.

Russia Today е основното оръжие на Кремъл във все по-ожесточената му информационна война със Запада. Главният редактор на медията има директна телефонна връзка с Кремъл.

В отделни европейски страни правителствата вече повишиха бюджетите на държавните медийни компании. Така например през т.г. Германия увеличи бюджета на Дойче веле с 9.3% до 294 млн. евро.

На срещата си, проведена в четвъртък вечерта, лидерите от ЕС се съгласиха да разширят икономическите санкции, за да окажат натиск върху Русия да изпълни мирното споразумение за Украйна. А в изявление от срещата на върха те "подчертаха, че е нужно да се даде отпор на продължаващите дезинформационни кампании на Русия", и натовариха Могерини със задачата да представи цялостен план до юни, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Според описание, разпространено между служителите от ЕС и видяно от Ройтерс, непосредствената задача на новия отдел в Брюксел е "да коригира дезинформацията и да проверява фактите", както и да "разработи представяне на гледната точка на ЕС чрез ключови послания, статии, авторски мнения, кратки данни, информационни графики, включително материали на руски език".

Персоналът ще бъде съставен от граждански служители, вече наети от институциите на ЕС или предложени от някои от 28-те държави членки.

Възвръщаемост на инвестициите

ЕС вече осигурява известна поддръжка за медии от общността и извън нея, включително чрез предоставяне на парични суми и техническа помощ в подкрепа на разнообразни културни програми и отразяване на дейността на ЕС.

Сега той може да обърне внимание на свързването на част от тази помощ с противодействието на руското влияние. "Ние може да поискаме по-голяма възвръщаемост за нашите инвестиции", каза пожелал анонимност служител, участващ в подготовката на плана. Финансираният от ЕС Европейски фонд за демокрация (ЕФД), който насърчава демократичното развитие в съседни региони, ще представи предложения по медийните въпроси на среща на върха на 21-22 май в Латвия, където лидерите от ЕС ще се срещнат с колегите си от Украйна и още няколко бивши съветски републики, които са съседи на Русия.

Директорът на ЕФД Йежи Помяновски каза, че една от проучваните възможности е "по-голяма интеграция и сътрудничество" между съществуващите рускоезични медии в граничещите с Русия държави с цел да се споделя продукция, която може да се конкурира за аудитории с финансираните от Москва програми.

Служителят от ЕС каза, че може да бъдат включени специалисти, които да помогнат за създаване на програми, за да се привлекат хора, говорещи руски, които не следят съществуващите рускоезични медии, финансирани от Запада, като Би Би Си, Радио "Франс ентернасионал", "Дойче веле" и Радио "Свободна Европа". "Необходимо е да разпространим информацията извън кръга на обичайните заподозрени", каза той.

Все пак участващи в проекта служители от ЕС заявиха, че не могат да се надяват да се конкурират фронтално със скъпите новинарски и развлекателни канали, които Русия излъчва далеч от своите граници, нито с екипите, популяризиращи идеите на Кремъл в социалните медии.

Общността също така е ограничена от това, че не иска да бъде разглеждана като манипулатор на новините или да се захваща с явна "пропаганда".

"Няма да бъде ефективно и не е възможно да се противодейства на грубата пропаганда на Русия с нейните оръжия", каза друг служител от ЕС.

Оригинална публикация

www.luboslovie.bg I 28.11.2014г. 

Ал Голин е консултант на Министерството на търговията на САЩ, член е на Public Relations Seminar и на Public Relations Society of America. Изнася лекции по пиар в най-престижните университети в света. Пиар библията – сп. PR Week, обявява Ал Голин за един от 10-те най- влиятелни специалисти по връзки с обществеността през XX век.
Ал Голин е основател и председател на борда на директорите на пиар агенция GolinHarris. Той е един от ветераните в пиар професията, в която е от 1951 г.
През годините негови клиенти са били McDonald’s, Bristol-Myers Squibb, Coors Brewing Co., Florida Department of Citrus, Levi Strauss & Co., Lowe’s Companies, National Peanut Board, Nestlé, Nintendo of America, Owens Corning, Sprint, Texas Instruments, Toyota Motor Sales of America, DHL Worldwide Express, Hilton, Puma, SC Johnson, Walt Disney Company, VTech, Wm. Wrigley Jr. Co.
Г-н Голин, в специализираната литература съществуват множество определения за пиар. Каква е вашата дефиниция?
За мен пиарът е вид приложна комуникация или комуникация в действие. Чрез пиара ние оказваме въздействие върху аудиторията и може да влияем върху възприемането на информацията и формирането на общественото мнение.
Съществува ли разлика между пропаганда, манипулация и пиар, защото за много хора това са три различни лица на едно и също нещо?
Думите „пропаганда” и „манипулация” са много силни и с негативно значение, те носят и лоша слава на специалистите, занимаващи се с връзки с обществеността по света.
Работещият пиар винаги трябва да спазва етичния кодекс и да не позволява върху неговата работа да пада дори и бегла сянка на съмнение, или пряко или косвено да го свързват и идентифицират с понятия като пропаганда и манипулация. Тези две понятия са „черни”и „незаконни” техники за въздействие върху аудиторията.
От толкова много реклама и пиар къде остава мястото за истината?
Да казваш истината е първият и най-важен фундамент, който стои в основите на всяко успешно бизнес начинание, без значение от неговото естество. Това е формулата, която винаги съм спазвал, и мисля, че стои в основите на моя дългогодишен успех в тази нелека професия.
Кой са най-важните качества, които трябва да притежава един пиар? Каква част от тези качества са дар от Бога и каква може да придобиеш и култивираш в университета?
Талантът да пишеш добре е основното качество, което трябва да притежава всеки дръзнал да се занимава с пиар. Основните познания по маркетинг и мениджмънт също са много важни умения за всеки млад човек, които е тръгнал да гони кариера в нашата индустрия.
А за да бъдеш добре работещ и ефективен пиар, трябва винаги да си добре информиран какво става по света, в твоята страна и да бъдеш на “ти” с новините, идващи от ресорните области на твоите клиенти.
Съвсем различен е въпросът с творческия елемент в нашата работа. Този тип креативна работа трудно може да се научи някъде. Даровитите хора, занимаващи се с пиар, се раждат с този специфичен талант на добри комуникатори.
В съвременния глобален свят може ли да говорим за регионално или национално лице на пиара?
Днес много от компаниите и марките имат глобална дистрибуция и за нас, пиарите, това не е голям проблем.
Реализирането на регионална или национална кампания е успешно начинание и за множество местни марки, защото тяхната пиар стратегия преследва други цели.
Какви са новите насоки и тенденции на развитие в пиара и как вашата индустрия ще се промени след 20 години?
Пиар индустрията ще се променя така, както се променят технологиите – тези два процеса протичат успоредно. Всички видове комуникации търпят в момента важни и всеобхватни промени, които ще формират новото лице и на нашата работа. Затова никои не знае как ще изглежда пиар индустрията след 10 или 20 години.
В средата на второто десетилетие на XXI век коя от двете технологии – рекламата или пиара, имат водеща роля при изграждането на марката?
Почти невъзможно ми е да преценя и с категоричност да отсека кое от двете – рекламата или пиара, е по-важно и има водеща роля при изграждането на марката. При ефективното и резултатно създаване и изграждане на една марка мениджърите трябва да се доверят и на двете комуникационни техники.
Връзките с обществеността започват все повече да бъдат част от маркетинг усилията на всяка компания по света. В миналото много мениджъри от висшите ешелони не са обръщали внимание на пиара, като са смятали, че единственото нещо, от което се нуждаят, е рекламата.
Днес нещата са коренно различни. Всички вярват, че пиарът може да изгради доверие и правдоподобност, която не може да бъде постигната само чрез използването на рекламата само.
Интегрираните маркетингови комуникации – мит или реална практика?
Интегрираните маркетингови комуникации са могъща комбинация, с тяхна помощ може да се постигне всичко. Публиката, в качеството си на потребител, днес е малко по-изискана, изтънчена и лишена от наивност във вкуса си и начина, по който подбира една или друга марка, стока или услуга.
Аудиторията много добре знае, че зад всяка реклама стои компанията производител, която е платила за нея и стриктно е следила какво рекламата ще каже и покаже на публиката.
Пиарът привнася един нов компонент – доверие, което добавя допълнителна стойност на марката. По този начин пиарът става третият, свързващият елемент между медията и целевата група. Всяка преуспяваща марка се нуждае от това своеобразно сондиране сред потребителите чрез интегрираните маркетингови комуникации.
Какво специфично лице има пиар криейтивът, идващ от вашата агенция GolinHarris?
С риск да се саморекламирам ще кажа, че GolinHarris притежава уникална култура на работа, която е оказала влияние върху цялата пиар индустрия по света.
Ние искрено се забавляваме при всяка кампания. Сигурно затова съм останал толкова дълго време в тази професия, след като отдавна съм преминал възрастта за пенсиониране.
Когато работим за даден клиент, това е един вид близко приятелство, нещо като интимна връзка, в която задължително трябва да се получи правилната химия, за да заработят нещата във вярната посока.
Нашите пиар програми се отличават и със стратегическо мислене и оригинална креативност. Също така GolinHarris не се хвали с големите си клиенти, които има от години – нещо, което правят много други пиар агенции.
Ние предпочитаме да бъде съмишленици и партньори с нашите клиенти в едно общо дело и да изградим с тях дълготрайна връзка през годините.
През 2006 г. агенция GolinHarris отбеляза своя 50-годишен юбилей. За тези години какво научихте и кой е вашият най-вдъхновяващ урок, който никога няма да забравите?
Това, което научих, е, че винаги трябва да се забавляваш с работата, която вършиш, да изпитваш удоволствие от своята професия. Може би затова никога не съм подлагал на преосмисляне моята вече повече от 50-годишна работа като пиар.
Съжалявам хората, който прекарват по-голяма част от живота си, работейки нещо, което не им е на сърце.
Винаги съм мразил наложилото се клише, което гласи, че ако нещо не е развалено, не го поправяй. Моята философия е друга: Поправи го, преди да се е счупило.
След толкова много години в пиар бизнеса се научих: когато имаш силно усещане, че нещата ще станат, тогава трябва да действаш, без много да му мислиш.
Любословие по Bulevard.bg 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 31.10.2014г. 

Голяма част от пиар професионалистите смятат, че работата им е повече занаят, отколкото наука. Много от тези, които са начинаещи в професията или все още не са се усъвършенствали да работят професионално, често практикуват пиара, изхождайки от дълбоко погрешни представи за него.
Има много митове, които определят разбиранията на стотици служители на пиар отделите в компаниите и агенциите за връзки с обществеността, отбелязват авторите на MarketingAbout.
Ето кои са някои от най-опасните от тези митове:
"Всяка публичност е добра публичност“. Много хора в пиара си мислят, че докато името на клиента го има в текстовете на вестниците, това е добре и достатъчно. Независимо какво се казва. Заглавието на изданието обаче има значение. Контекстът, в който се появява името, също.
Пиарът се занимава с "прессъобщения" и "пресконференции". Това са двете популярни фрази от професията, които клиентите и шефовете знаят и повтарят. Хората използват тези думи често, но понякога това не е добре. Прекаленото внимание и повтаряне на факта, че има прессъобщение, пречи на пиара да намери по-правилните канали да си свърши работата и да наложи някакво общо разбиране сред публиката.
Щом името на клиента влезе в публичното пространство, той вече е "позлатен“. Това, че една пиар информация е обиколила медиите, не е успех. Тя би имала успех, когато вниманието към нея се задържи. Също както при музикалните хитове. Техният успех се признава от критиците в най-голяма степен, когато те се задържат по върховете на класациите. Самият факт, че са хитове предполага, че трябва да са достигнали до там.
Публичността е безплатна и лесна. Не! Много хора в днешно време опитват да влияят върху съдържанието на медиите.
За да има успех бизнесът, той трябва да наеме скъпа пиар агенция. Практиката сочи, че много предприемачи и собственици на малък бизнес успяват да рекламират фирмата си сами, със собствени непрофесионални усилия. И се справят доста добре.
Добрите продукти нямат нужда от публичност. Дълбоко невярно. Не бива една компания да изхожда от стратегията, че добрите й продукти "се продават от само себе си“ и да акцентира в публичното пространство на по-некачествените.
Пиарът не може да бъде измерен, следователно няма смисъл от него. Отзвукът в медиите не може да бъде отмерен със статистика, също както победите във футболните мачове или страниците с реклама. Но добрите отзиви в текстовете на пресата например са много по-ценни и влиятелни от рекламните илюстрации и страници.
Пиар професионалистът диктува волята си и контролира пресата. Строго забранено! Натискът на пиара върху репортерите има обратен ефект – това поведение отблъсква журналистите и се смята за недопустим опит за влияние върху правото им за подбор на темите.
Само бившите журналисти могат да се занимават с пиар. Няма такова нещо. Стига да те обучат добре правилните хора, можеш да практикуваш спокойно тази професия, не само ако не си бил журналист, но и ако нямаш диплома за квалификация в тази сфера.
Пиарът е увъртане, лозунги и пропаганда. Пак не! Това са средства за манипулация, а манипулацията означава да насочваш мнението, възприятията и действията на хората към нещо, което може да не е в техен интерес. По-скоро пиарът има за цел да улесни решенията на забързаните клиенти на компаниите, като ги информира за новите оферти. Или да набавя на журналистите нужната информация.
Вижте още: Рекламирането е скъпо, текстът с похвала – безценен 

Оригинална публикация

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 15.10.2011

Едни добри пари ще потънат в джобовете на армията от пиари и рекламни агенции, които обгрижват партиите за президентските избори и вота за местна власт. От политическите централи твърдят, че средствата за агитация не надхвърлят разрешените по закон. Неофицално обаче е известно, че всички партии си имат "черни каси", пълнени от икономическата клиентела и приближени бизнесмени. Именно тези пари се раздават на пиари и медии.
За първи път от 20 години насам управляваща партия е ангажирала толкова много компании за връзки с обществеността за избори. В края на миналата седмица стана ясно, че партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции. Списъкът бе публикуван на сайта на Сметната палата. Той стана причина за оживени коментари в опозицията, тъй като потвърди съмненията й, че управляващите ще пръснат милиони за изборите. Обявяването му предизвика и недоумение сред рекламните специалисти, защото се оказа, че авторите на документа не правят разлика между социологически агенции, фирми – издатели на вестници, рекламни агенции, медия шопове , компании за външна реклама, агенции за медия планиране и пр. Според ГЕРБ всички те са "рекламни агенции".
Освен внушителния брой на медия компаниите в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е договорът на предизборния щаб на управляващите със социологическата агенция "Маркет линкс", чийто неотдавнашен собственик – Румяна Бъчварова, е началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.
Друг подобен пример е договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовгард. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.
Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал.
Шоуменът Тончо Токмакчиев също е ангажиран за предизборната кампания на ГЕРБ. Той и брат му Ангел държат 40% от компанията "Рекламна мрежа 5". От години тя има силни позиции във външната реклама в най-големите български градове. Партньорка на братя Токмакчиеви с 30% от капитала е Елена Урумова-Стефанова. Тя е съпруга на Богдан Стефанов, който бе зам.- кмет с ресор "Образование и култура" по времето на кмета Стефан Софиянски. За външната реклама (билбордове и прочие) управляващата партия е заложила и на мощната компания "Метрополис медия", която е собственост на скулптора Евгени Йонов. Той е съпруг на певицата Белослава. ГЕРБ ползва и съоръженията за външна реклама на фирмата на Румен Кривицки.
Сред обявените от ГЕРБ "рекламни агенции" са и "ТВ Седем" ЕАД и "Ню Медия груп" АД. Предметът им на дейност всъщност не е реклама. Двете компании са собственици и издатели на медии. Първата фирма държи телевизия TV 7, а втората – няколко тиражни жълти издания. По същество обаче от 2 години те основно се занимават с реклама на постиженията на правителството на ГЕРБ и громят реалните и измислените врагове на премиера Бойко Борисов.
В списъка с медийните партньори на властта фигурират две ключови компании. Първата е "Вестникарска група "България" ООД на Огнян Донев и Любомир Павлов. Дружеството издава вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа". Другата интересна фирма е социалогическата агенция "Център за анализи и маркетинг" на брата на Павлов – Юлий. Проучванията на последния са широко отразявани във вестникарската група.
Като "рекламна агенция" е определена и компанията "Дарик нюз" ЕООД, която притежава едноименното частно радио и електронен сайт.
На челно място в списъка фигурира и "Фокус – нунти" ООД на Красимир Узунов и адвокат Трифон Балевски. Фирмата е собственик на агенция "Фокус" и едноименната радиоверига. Медиите са известни с близостта си до всяка власт. Преди няколко седмици Узунов обяви пред "БАНКЕРЪ", че "Фокус" няма сключени договори със сегашното правителство. Документът от Сметната палата обаче опроверга твърденията му.
ГЕРБ има договори за "връзки с обществеността" и с големи регионални медии. Сред тях са великотърновските вестници "Янтра днес" и "Борба", "Хасковска Марица", "Черно море" и др., както и с кабелна телевизия и сайтове.

Кой кого обслужва

Пиар кампанията на независимия кандидат за президент Меглена Кунева е поверена на американската компания "Лофтъс Маркуард", гласят слухове. Нейни собственици са 48-годишният ирландец Джим Лофтъс и 37-годишният американец Йън Дейвид Маркуард. От "Лофтъс Маркуард" обаче твърдят, че са само "приятели" с Кунева и че нямат нищо общо с кампанията й.
Пиарът на кандидат-президента Алексей Петров е поверен на Нидал Алгафари, който години наред работеше за БСП
Бившият шеф на пресцентъра на правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов – Михаил Михайлов, и тв водещият Иван Гарелов са ангажирани с кампанията на червения кандидат-кмет Георги Кадиев. Бившата журналистка от "Дума" и "Труд" Михайлина Димитрова пък е медиен съветник на Ивайло Калфин.
Анна Гочева, която бе имиджмейкър на Стефан Софиянски, в момента съветва ОДС и кандидат-президента Румен Христов. Дъщерята на Бриго Аспарухов – Светла, гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Клонът на световната агенция "Юро Ар Ес Си Джи" в Тел Авив се грижи за пиара на двойката Димитър Куцаров – Камелия Тодорова.
Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф в предизборния щаб на ГЕРБ, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането.
От централата на БСП заявиха, че нямат пари, за да наемат пиар агенция. С кампанията на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов се занимават партийният пресцентър и предизборният щаб. Тв клипът им е изработен от продуцентската компания "Сиа адвертайзинг". Във вторник тази седмица бе заснета втора част от видеото "Аз се срамувам". Според шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева новият агитационен клип бил "по-оптимистичен" от първия вариант, който се върти в телевизиите.
ДПС също не ползва услугите на външни пиари. Предизборните стратегии на движението се задават от Централното оперативно бюро, а техен изпълнител е медийният отдел. Отговорността за публичния образ на партията Ахмед Доган е прехвърлил на двама депутати. Христо Бисеров отговаря за стратегиите за развитие, разширяване и комуникации, а Камен Костадинов – за връзките с медиите.

Гергов продаде "Нюз аутдор България"

Един милион евро е спечелил рекламният и медиен консултант Красимир Гергов от продажбата на акциите си в компанията за външна реклама "Нюз аутдор България".
Акционери в нея са били Гергов и холандската фирма "Новакорп лимитед". През юни тази година те са продали акциите си на "Жи Се Деко България Б.В", сочи справка в Търговския регистър. Веднага след продажбата "Нюз аутдор България е преименувана на "К аут ов хоум" ЕООД. В момента неин едноличен собственик е акционерно дружество "Вал" от Германия. Фирмата купувач обаче няма нито един служител.
Тази седмица стана ясно, че "К аут ов хоум" е спечилила обществената поръчка за монтирането на 100 нови спирки в София. Тя е била предпочетена от "Центъра за градска мобилност" в конкуренция с 4 фирми. Стойността на поръчката е 382 500 лв. без ДДС
Новите столични спирки трябва да бъдат готови до 15 декември. Предвижда се върху тях да няма реклами. От Столична община обясниха, че 8 от спирковите навеси са по линиите на трамваите и тролейбусите, а останалите 92 – по маршрутите на автобусите във всички райони. Съоръженията ще са стъклени, като покривът им ще бъде непрозрачен. Вътре ще бъдат монтирани пейки. На информационните табла ще бъдат поставени маршрутите на градския транспорт.

Стр. 35