БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-13
Водещ: Нещо се обърка тази седмица със задаването на въпросите и получаването на отговори. От една страна излезе, че на въпроси се отговаря с оставки в джоба. От друга страна на журналистите бе казано да не задават въпроси, на които не е получен отговор. Толкова за въпросите и отговорите от двете страни на Дондуков. И за призивите да бъде заровен сатъра. Нищо, че между Дондуков 1 и Дондуков 2 за удобство зее дупка за заравяне не само на сатъри. Ако шоумените бяха журналисти, може би щеше да им хрумне, че скечът би имал по-висок рейтинг от задаването на въпроси без вероятност за получаване на отговори. Но може би има нещо забавно в това шоуто да продължи с актьори, а не с гостуващи политици по вечерно време. А хората се умориха да питат и започнаха по друг начин да си търсят отговори – чрез протести. Започнаха лекарите, седмицата ще завърши с поредния протест срещу генно-модифицираните организми, за който чухте преди малко в новините. И докато коментаторите отбелязват как властта работи като пожарна, властта ни обяснява, че сме като след война. Лошото е, че войните не са такива, каквито бяха и ги печелят отличниците. Те знаят, че богатите трудно дават и за това погледнаха към портмонето на бедните и пресметливите, които пестят ток. И за хората с радиаторите картината е мрачна. И в обърканото време дойде един отговор, без да е задаван даже въпрос. Последните покупки на медийни организации и групи са обвързани с икономически и политически интереси, доведе до частична монополизация на частните медии и огранич1аване на разнообразието от мнения. Закона е неспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Това пише в годишния доклад на държавния департамент на САЩ за човешките права в България. В същото време Economist цитира Красен Станчев от института за пазарна икономика, който за пореден път рецитира една стара идея по нов повод – вместо да се увеличават здравните вноски е по-добре да се вземат бюджетите на БНР и БНТ. Да се чуди човек кой стопанисва този гардероб на стари идеи за рециклиране и защо. Колко струва суспендирането на закона за радиото и телевизията и какви санкции би наложила Европа за това очевидно не е въпрос, на който икономистите са склонни да дадат отговор. За това ще го коментираме с председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова и Гриша Камбуров от АБРО. Медиите и авторските права – има ли конфликт – и за това ще стане дума днес. За спора между АБРО и "Профон" – дружеството за колективно управление в частна полза, правата на продуцентите на звукозаписни и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители – ще чуерм коментарана изпълнителния директор г-жа Ина Килева. Как репортерските разследвания на Стоян Георгиев от БТВ доведоха до законодателни промени в два закона ще поговорим след 13. Добре дошли в "Клубът на журналистите".
Последните покупки на медийни организации и групи, свързани с икономически и политически интереси доведе до частична монополизация на частните медии и органичаване на разнообразието от мнения. Закона е нсспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Това пише в годишния доклад на държавния департамент на САЩ за човешките права в България. В същото време Economist цитира Красен Станчев от института за пазарна икономика, който за пореден път рециклира една стара идея по нов повод – вместо да се увеличават здравните вноски е по-добре да се вземат бюджетите на БНР и БНТ. И така, за да се вземат тези бюджети трябва да се суспендира закона за радиото и телевизията. Та колко би струвало това и какви санкции би наложила Европа за това очевидно не е въпрос, на който икономистите са склонни да дадат отговор. За това ще го коментираме с председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Кой има полза от задаването на подобни въпроси, г-жоПетрова?
Даниела Петрова: В период на икономическа криза се търсят пари от всички сектори. И тук отново се появява една идея, с която се иска да бъде лишено обществото от обществените медии, тоест от радиото и от БНТ. Смятам, че към настоящия момент това е изключително неразумно. Тази идея се вади периодично и винаги не намира подкрепа. Не бих казала, че са интересите, явно има икономически интереси или просто се предлага идея, която е по-екстравагантна, но тя няма практическа реализация към този момент.
Водещ: Какви ангажименти е поела България към Европа по отношение на обществените медии и изобщо възможно ли е в еворпа да има държава без обществени медии?
Даниела Петрова: Ами няма такива позиции да има държава без обществени медии. (?) като съответно трябва да бъде изготвен нов закон за радиото и телевизията, който както казахме ще стартира след сформиране на работната група към МС, ще стартира работа по този закон. Нещо повече – ние към настоящия момент сме транспонирали директивата за Телевизия без граници, към която имахме ангажимент. Имаме и писмо от Алианца, че е налице положително становище за първи опит за саморегулация, вкарването на текстовете в ч.36 от закона за радио и телевизията и готовност за тази година те да проведат своето заседание, своята асамблея в София, където членовете на комисията да бъдат почетни гости. И в тоя смисъл да се проедължи да се работи към една регулация и саморегулация в този сектор. Но никъде не се говори за ограничаване и лишаване от обществена медия.
Водещ: Но сме по-близо до създаването на експертна група, която ще работи по текстовете на един изцяло нов медиен закон, който да догони по някакъв начин медиите в период на цифровизация.
Даниела Петрова: Да. Очаквам до края на месеца да имаме такава информация за формирана работна група. Надявам се това да се случи и да се спазят сроковете, за да се работи за това активно. Да може да се представи текста за общественото обсъждане и да се съобрази със сектора, който наистина се развива твърде динамично.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Председателя на парламентарната медийна комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова пред "Клубът на журналистите".
Добър ден и на Гриша Камбуров от АБРО.
Гриша Камбуров : Добър ден.
Водещ: Вашия коментар за икономистите, които във времена, когато шоумените се правят на журналисти искат закриване на обществените медии.
Гриша Камбуров : Спор няма, идеята е доста екстравагантна. Година на криза, но все пак европейската общност е признала стойността на обществените медии на двуполюсния модел, ако можем да го наречем от една страна търговските оператори, от друга страна обществените оператори. Що се отнася до санкция от ЕК – едва ли ще понесем такава санкция, защото едва ли ще се пристъпи към предлаганото решение, както и г-жа Петрова коментира. Във всяка една държава-членка под една или друга форма съществуват обществени медии. Въпроса е следния – как те се финансират. В България трябва да решим 3 основни проблема, свързани с обществените медии. Финансирането, контрола и отчетността. Трябва да има гражданска и колкото се може по-голяма отчетност и наблюдение върху този вид медии, същевременно равно финансиране или развиващо се финансиране през всяка една от годините, което да е стабилно, има различни методи на финансиране. Най-разпространения е през държавния бюджет и през такси. Явно в година на криза и до сега, както не са заработили таксата в България, едва ли това ще стане. Модела BBC е ясен. Там се издържат само от такси. Но ако накараме българския гражданин да плаща такси в размер на 390 лева годишно, това би било убийствено за него.
Водещ: Всъщност всички знаем как се постига британска ливада. Нямаме 200 години. Така че явно, че тук ще трябва да се компенсира по някакъв друг наичн.
Как се защитават авторските права у нас, какви са законите и защо през седмицата се стигна до острата декларация на АБРО, да започнем с декларацията. Нека заедно спрем ограбването и целенасоченото унищоважане на българската култура. Така завършва клипа, който вече е в национален ефир. Защо се стигна до тук питам г-н Гриша Камбуров.
Гриша Камбуров : Първо искам да благодаря и на обществените оператори като БНР, които подкрепиха нашата кампания. Мисля, че от вчера клипа е в ефира на всичките пргорами на БНР, за това и това проличава, че това не е една наша солова акция, само търговските оператори. Това значи, че когато медиите в една държава целенасочено кажат, че има проблем, който не е решен, това би следвало да значи нещо, този проблем да тръгне да се решава. Проблемите с авторските и сродните права и въобще с интелектуалната собственост в България датират от доста години. Налице е система за колективно управление на този вид права, която е възникнала през 1992093 година. Към този момент тя се е развивала по даден начин. Но очевидно, че обществените отношения отново изпреварват нормативната уредба. Във всяка една държава членка от еевропейската общност има някаква система за контрол и мониторинг върху дружествата за колективно управление на авторски и сродни права. Съответно освен задължения за контрол върху тях, държавата им дава един вид монопол на тези дружества – да, ти си единственото дружество, което има право да събира този вид права, но същевременно имаш определени задължения за публичност, отчетност и прозрачност. Ние искаме това, не нещо повече.
Водещ: Ясно. Добре. Добър ден и на г-жа Ина Килева, изп.директор на "Профон", дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи, музикални видеозаписи и артистите изпълнители, много ви е дълго заглавието.
Ина Килева: Е, така е, последния да затвори вратата, както казват. Г-жо Филева, благодаря на националното радио и на програма Христо Ботев, че дава трибуна и на нашето сдружение, което в следствие на тази спомената кампания на АБРО беше поставено в ъгъла, в ситуация да се отбранява без да има трибуна, защото това е една битка между Давид и Голиат. Битка на 80% от ефира в България с цялата своя мощ да изрази някаква позициця и от другата страна вечно ощетените през годините на прехода творци, носители на авторски, в нашия случай, това са сродните права и нека да обясня на вашите уважаеми слушатели все пак кои сме ние. Дружество "Профон" е създадено от 1998, а реално вече има отношения със своите ползватели, това са медиите, радиата и телевизите, от една страна, от друга страна множество олзватели на музика от т.нар. публичен сектор, публичното изпълнение, това са ресторанти, хотели, дискотеки, редица обекти, които използвт музика, за да направят своите услуги по-качетвени и по-атрактивни за клиентите. Системата, както правилно обеляза г-н Камбуров е световно призната. Това е система, която е в улеснение максимално на ползвателите. Създава еди нмеханизъм за ползване на музика на едно гише, улеснява ги в това да имат достъп до големите каталози от музикален репертоар, който ние управляваме и същевременно дава възможност на правоносителите да полчуат дължими възнаграждения за използването.
Водещ: Г-н Камбуров вече каза, че има разлики между европейското законодателсто и нашето, има проблем с липсата на прозрачност.
Ина Килева: Нямаме разлика в мненията с г-н Камбуров относно необходимостта от оптимизиране на регламентирането на целия сектор за колективно управление на права. И това беше поставено на масата пред Министерство на културата, което е ресорното министерство, и от сдруженията, които оперират в този сектор с ясна визия, че трябва да се направи необходимото доразвиване на сегашния чл.40, да се създадат ясни критерии за това какви трябва да бъдат дружествата, защото факт е,ч е те трябва да носят голяма отговорност, да имат много ясен регламент за представителност, за вписване в закона. Но също така ние бихме искали в тази регламентация да оставим свободата реалните носители на права да определят на договорено отношение стойността на своя продукт. Тъй като позицията на създателите на креативен продукт е, че този продукт има своята стойност и само те могат да го определят.
Водещ: А кой има достъп до нчина на разпределение на сумите?
Ина Килева: Начина на разпределение на сумите е въз основа на ясно обособени тарифи, които са публикувани на сайта на всички сериозни сдружения по цял свят, ние не правим изключение, които са на принципна Основа. Отчитат се критерии като брой на жителите в населено място, вид на покритие, тоест имаме едно доста разнообразно подхождане към различния вид ползватели в медийния сектор, имаме съответно правила за прилагане на тези тарифи, при които отчитаме естествено наличието на медийни групи, на големи констелации медии, които се радват на определени облекчения. Напоследък УС на "Профон" предвид поставените на дневен ред проблеми от АБРО за икономическата криза, кояо уви с не по-малка сила застрашава и накърнява нашите членове, тоест създателите на музика, музиканти, изпълнителите, продуцентите, но все пак ние имаме партньорско отношение към медиите, ние смятаме, че те са много важен наш съпътник в голямата цел да достигне музиката до крайния потребител, до публиката. И в тази насока обмисляме и вече сме пристъпили към свикване на извънредно общо събрание, на което една от основните теми ще бъде фокусирана върху актуализация на тарифите и на правилата за тяхното прилагане. Но искам да кажа много ясно, че това ще се отнася към тези ползватели, които са доказали във времето коректност, коректност по договори, спазване на договорните отношения и коректност към законит в България, защото за съжаление в момента наистина с тревога го споделям със слушателите на Христо Ботев. От 59 члена на "Профон", всеки от тях с доста голям набор от радио станции зад гърба си, 41 радиостанции са без уредени договорни отношения. Това е в нарушение на съществуващото закнодателство в България и поставя целия медиен…
Водещ: Но сигурно има някаква причина…
Ина Килева: … целия медиен сектор в доста нелицеприятно положение.
Водещ: По отношение на прозрачността, г-н Камбуров, може би вие е добре да кажете нещо.
Гриша Камбуров : Ще развия аргументи в посока на тарифата. Г-жа Килева каза, че правоносителите желаят сами да определят стойността на продукта, който дружеството разрешава неговото ползване. Връщам се към нормативната уредба. Такова нещо никъде няма. В нито една европейска страна дружеството само да определя стойността и едностранно да налага този вид тарифи. Защото по този начин няма преговорен процес. Има едностранно налагане на отношения. Ти, котйо си задължен да имаш такъв договор, нямаш друг избор освен да подпишеш на тези тарифи. Преди 2 години същия този въпрос бе отново повдигнат от нас, тръгна законодателна промяна, но дружеството за колективно управление и част от дружеството за колективно управление чрез натиск върху министъра на културата тогава, проф.Данаилов, неговия началник на кабинет г-жа Малчева успяха да спрат тая законодателна процедура. Сега те ни казват, че отново те са за тази законодателна процедура да започне отново. Защо е така? Понеже се нароиха твърде много дружества и на големите дружества, които работят това им пречи. И е правилно това да им пречи. В повечето дружества няма реална представителност. Това от една страна е проблема. Че ти купуваш нещо от тях, но ти купуваш котка в чувал. Ти не знаеш какво има в този чувал. Те ти казват – ние представляваме световния репертоар. Кой е световния репертоар питам аз. От една страна те не представляват голяма част от българския репертоар. Що се отнася дори и за поп фолк радиата, което ми беше много странно, че "Профон" в своята позиция изглежда не смята, че те са част от българските музикални произведения, защото си бяха написали, че по-малко от 5% в нашите програми е бългаската музика. Ами аз бях изключително много неприятно изненадан за това не познаване на пазара. Бг радио може би е единственото радио, което е със 100% българска музика в плейлистите, доста голям продуцент на българска музика. Същевременно и поп фолк радиата. Които са 3 или 4 на брой изпозлват само и единствено българска музика, нот я не е в каталозите на "Профон". Тя е в катаозите на друг вид продуценти и на друг вид компании.
Водещ: Всъщност може би трявбва да има някаква договореност между различните организации, които представляват авторските интереси на творците, така щото медиите да могат някак да общуват с един субект, а не със 100 субекта. От там идва предполагам голямо объркване.
Ина Килева: Така е, това е в крайна сметка задача на правителството и на компетентните законодателни органи, които да …
Водещ: Тук не става ли дума за саморегулация все пак?
Ина Килева: Не, във всички европейски държави, за които спомена г-н Камбуров, а скоро имаше и туининг проект в тази посока, организиран от министерство на културата, на който ние бяхме поканени, за да се демонстрира опита на Австрия. И там естествено е имало в хода на историческия процес на избистряне на тези отношения множество такива сдружения. Но така или иначе държавата ги окуражава и окуражава малките субекти да се влеят в големите и да се създаде една широка представителност на каталога, който се предлага за един вид права. В случая на "Профон" мога да кажа, че ме изненадва претенцията на членовете на АБРО за непредставителност на нашия каталог. Факт е, че ние имаме зад гърба си каталозите на 4-те най-големи мейджъра – Юнивърсал, Сони Мюзик, Йемай и Уорнър Мюзик груп.
Водещ: Предполагам, че и на БНР, защото то е един от най-големите продуценти.
Ина Килева: Абсолютно. Вие сте наш изключителен партньор и член. Освен това ние, говоря за чуждестранния репертоар, представляваме сериозния каталог на Токо интернешънъл, на Меджик. Чрез договор с много от нашите парнтьорски организации, тъй като ние сме член на специалния EPRC комитет към IFPI. По този начин контактуваме много пряко ъс сродни такива организации, имаме двустранни договори, по силата на които ние представляваме много голяма част от независимия музикален лейбъл каталог в България.
Водещ: Ще задълбочим малко и в тази посока, но да ви попитам – толкова ли е трудно да има някаква прозрачност, особено за случаите, в които да кажем едно радио се явява и продуцент и ползвател. Като ползвател той се възползва само от статута си на ползвател и не може да консумира правата си като продуцент. Това също е сериозен проблем.
Ина Килева: Аз не мисля, че тази двойственост на част от нашите членове, защото има такава, пречи те да усвояват дължимите възнаграждения, които да отиват към тях по един абсолютно равнопоставен начин с останалите членове.
Водещ: Пречи обаче това, че те нямат право да участват в управителните органи.
Ина Килева: Мисля, че това е въпрос на етична норма, въпрос на конфликт на интереси. В момента в България на всички нива се говори за по-сериозно задълбочаване на вниманието към конфликта на интереси. Мисля, че това е точно въпрос набонтон, които се спазват. Така че няма някаква дискриминация на този тип…
Водещ: Но една прозрачност в тази посока би била доста позлена, защото ето виждате тази двойнственост колко е странна.
Ина Килева: Тя се осъществява на ниво общо събрание, на което всички наши членове могат да присъстват и да поставят адекватно своите въпроси. Освен това последните промени в устава на "Профон" регламентиратмного ясен и категоричен начин квотите на представителност, така че да имаме наистина европейски подход към представянето както на продуцентит, така и на артист изпълнителите.
Водещ: Всъщност силата на обществените медии е точно в това, че ние ето предоставяме тази трибуна, в която не се водят преговори и нещата биха могли да се говорят по съвсем различен начин. Г-н Камбуров, как си представяте една прозрачност по-голяма По отношение на "Профон" и на дружествата, които защитават авторски права.
Гриша Камбуров : Аз не искам да отделяме "Профон" като лошия пример дружество за колективно управление на авторски и сродни права. Действително системата е наложила до този момент две дружества, които можем да ги нареч1ем основни. Едното е Музик Аутор, което представлява авторските права, и другото е "Профон", което представлява сродните права. Нароиха се доста дружества, коиот не е ясно кой какво и как представлява. Не е ясно как орпеделят тарифите си. Тоест държавата трябва да има единен подход към тези дружества. Първо аз искам да започна и с това, което г-ба Килева каза за бонтона. Когато ти си едновременно ползвател и си продуцент. Аз бих обърнал същия този въпрос по този начин – как е възможно едни и същи членове на УС да бъдат членове на УС на едното дружество за авторски права и на другото дружество за сродни права. Да, те са в различни качества, но същия елемент. Тоест няма я тази етика, за която се говори. Тоест получава се една свързана политика на двете дружества през общите членове на УС, което ние изпитваме на гърба си през последните месеци. Това от една страна. От друга страна – за мен лично тази отчетност и прозрачност я виждам по следния начин. Първо, всяко едно дружество да е длъжно да разпределя ежегодно сумите, които събира. Второ, да предоставя на министерство на културата или на оправомощен от него орган отчетите, въз основа на които той е направил разпределението. И кой изпълнител, автор или процудент е полкучил сума и каква. Ние не претендираме тези отчети да бъдат виждани от ползвателите. Но ние искаме независим арбитър между двете страни.
Водещ: Всъщност това е скандинавския модел, където Министерство на правосъдието мисля лицензира тези дружества, но и осъществява контрол. Кой осъществява контрол всъщност сега върху вас по …
Ина Килева: Формално би трябвало естествено да бъде министерство на културата и миналата година…
Водещ: Реално никой.
Ина Килева: Напротив. Миналата година имаше искане от министерство на културата към дружествата за колективно управление, които да докажат своята легитимация, така да се каже официално, своята представителност, също така начините по своите тарифи. Целия пакет документи, които ги представят на пазара, както се казва и ги правят легитимни сдружения. И освен това да докажат за коя година на кого разпределят и т.н. Мисля, че "Профон" към този период даде такава информация и до колктоо си спомням в съвета за защита на интелекутална собственост, тогавашния зам.-министър Явор Милушев обяви официално и тогава и г-н Камбуров присъства, че има 3 от 34-те регистрирани по чл.40 дружества, които отговарят на европейските стандарти, коиот имат за себе си Каталог, които имат правила, които разпределят<, които събират и разпределят. И това са Музик Аутор, "Профон" и Филм Аутор. Относно разпределението нека да изясним на вашите слушатели, че то не е някаква функция единствено на административния капацитет и желанието на отделните дружества. Безспорно много е важно да имаме адекватен административен капацитет, да имаме софтуера. Но много е важно да имаме и коректните партньори, които да ни подават своевременно по един подходящ начин отчетите, по които се изготвят съответните разпределения.
Водещ: Ако обаче нещата биха били по-прозрачни, тогава не би се стигало до такива ситуации, поне аз така си мисля. Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : О, определено . само да поправя г-жа Килева, на това събиране, за което тя каза, тогава зам.-министъра каза, че само 3 от дружествата са отговорили на писмото на министерство на културата и само едно от тях, а именно Музик Аутор е представил пълния пакет документация, която министерство на културата му изиксва. В настоящия момент, въпреки че министерство на културата се опитва да налага някакъв „контрол”, в кавички го слагам, разбира се, защото текста касаещ тези дружества в закона за авторското право в рамките на 2 изречения, никой не ги контролира. Те са оставени на добрата воля на своите членове. Тук обаче това не е едно юридическо лице с нестопанска цел в частна или обществена полза, зависи как са се регистрирали, тук се съчетават и обществените и частните интереси. От една страна влиза през БНТ и БНР, публично ограничения ресурс от държавната субсидия. От друга страна влизат ресурса, който плащат частните медии. От трета страна стоят основните правоносители. Четвъртата страна са и не членове, ащото не трябва да пропускаме, че тези дружества трябва да разпределят и на не членовете си. Важно е как се формират тези тарифи. Основата и каква е логиката на развитието на този вид тарифи. Защо е 3, 5, 7, 15, 30%. Тоест как те са обосновани и въз основа на какво. До сега това не се е казвало. Аз искам да обявя пред слушателите на програма Христо Ботев на БНР, че може би през следващата седмица ние ще обявим нашето споразумение, което подписваме с Музик Аутор, то е за следващите 5 години, урежда взаимоотношенията между нашите членове, техните членове в рамките на следващите 5 години, при определени проценти, и доста конкретно там са мотивирани защо през тази година процента е такъв, защо през тази година процента е друг. Но действително закона за авторското право се нуждае от спешна нужда за промяна и това би било в плюс не само за нас ползвателите, че сме сигурни, че партньора срещу нас е реалния партньор с пълната торба от представителност, а не едно дружетво, което както сега сочат последните дни дойдоха при нас тъкмо 3 и казаха – колко ви дава "Профон"? ами 4%. Ами аз ще ви дам 3.2%. Е добре, как са сметнати тези 3.2% и какъв репертоар. И ние за това помолихме "Профон" да ни представи репертоара.
Ина Килева: Много интересен става рекурса на нашия разговор, защото …
Водещ: Нека обаче след малко да продължим за определянето на тарифите. Останете с нас, ще бъде интересно.
Преди малко прекъснахме на най-интересното, г-жо Килева, за това как се определят тарифите и за това дали ползвателите, както вие наричате медиите, имат право да знаят повече подробности в тази посока.
Ина Килева: Тарифите се определят на база на обективни икономически показатели и по този начин са се формирали тарифите на "Профон", а също така и в сериозен диалог с партньорските сдружения в цял свят, защото както вече отбелязах ние представляваме един огромен чуждестранен мейджърски и независим репертоар. Но аз бих искалд а се върна към интересното съмнение, което изведнъж се породи в 2010година сред нашите ползватели, големите радиа и телевизии, членове на АБРО относно нашата представителност и относно дали този каталог, който те непрекъснато използват, дали точно ние сме протабонистите на тези партньорски отношения. В крайна сметка на тяхната врата, както чухме, чукат и други сдружения и в кръга на техния избор как да форматират своя програмен продукт е да изберат и съответно дружество, тоест сегашното състояние в законодателството го позволява. Така че аз бих призовала членовете на уважаваната асоциация АБРО ако имат голямо съмнение към нашата легитимност да бъдат така любезни да не използват нашия огромен репертоар без надлежно разрешение, което се дължи по закон.
Водещ: Да, но така се оказва, че ще има някакви забрани.
Ина Килева: Ами вижте, не, те могат да пускат само репертоара на Пайнер ООД, тъй като ние сме информирани по надлежен начин…
Водещ: Ако може да не го пускат само него ще бъде чудесно.
Ина Килева: Ами така излиза. Ние сме информирали всички от нашите партньори, че този каталог е изключен от нашия репертоар. Факт е, че това им създава може би известни затруднения, вече говорихме за добрите норми, които би следвало да са насочени към естествен монопол и сближаване на представителността в рамките на едно дружество и няма причини да не гледаме заедно конструктивно в тази посока.
Водещ: Аз си мисля, че всеки естествен монопол получава естествената регулация. Тук проблема идва от това, че няма естествена регулация очевидно.
Ина Килева: Ами аз мисля, че точно за това и министър Вежди Рашидов е назначил работна група, която да се занимае не само с този въпрос и не предизборно, както беше проблема с миналтоо правителство, когато имаше такава инициатива и тя беше изключителна инициатива от страна на АБРО и която за съжаление не беше партньорски и констрктивно обсъдена по приетия добър начин с истинските …
Водещ: Ще има ли реакция от "Профон" по отношение на АБРО?
Ина Килева: Ние имахме вече една реакция. Тя беше цивилизована и бих казала,ч е е изключително премерена с оглед емоционалната огорченост и бих казала възмущение, които наши членове засвидетелстваха, тъй като от въпросната декларация излиза,ч е ако има гробокопач на българската култура, то това е дружеството за колективно управление на правата на продуцентите и артистите изпълнителни "Профон". А същевременно в крайна сметка ние сме на този пазар, за да събираме от ползвателите дължими суми и да ги разпределяме точно на тези хора, които представляват българската култура. И аз мога да кажа, че по отношение разпределението, голяма вина за да не се случва то навреме и по качествен начин носят и самите ползватели, които закъсняват с подаването на отчети. В момента имаме закъснение от членове на АБРО с неподадени отчети за 2008г. И за съжаление голяма част от тези отчети касаят точно българския репертоар. Така че се ощетяват директно именно представителите на българската култура.
Водещ: Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Тръгвам от зад напред от това, което каза г-жа Килева. Именно когато "Профон" преди 5 години активизира своята дейност, една моя много добра приятелка и наша колежка Анна-Мария Тонкова бе човека, който даде базата данни за българската музика на "Профон". "Профон" към този момент нямаха представа кой е изпълнител, кой е продуцент, кой е автора, кой е текстописеца и т..н. Г-жа Тонкова денонощно в рамките на месец работи и от нейната база данни извлече и подари на "Профон" тази база данни, с която те разполагат в момента за българската музика. Несъстоятелен аргумент е, че медиите не дават своите отчети. Противопоставям отново двете дружества, Музик Аутор и "Профон", не нарочно. Защо при Музик Аутор нямаме този проблем с отчетите? Там се дават отчети и се разпределя ежегодно. Това се случва така заради изричната воля за преговори от тяхна страна. Колегите от Музик Аутор, имахме 2 срещи с тях, където те казаха – имаме нужда в отчета да пише това и това. Ние казахме – ок, възможно е, ние поемаме ангажимент, че в отчетите вие ще ги получавате навреме, веднъж годишно, до еди коя си дата и ще пише това и това в тях. Ако ние не ги направим си поемаме съответните санкции. Ако ние ви ги дадем в определен формат, вие ги използвате своевременно. Относно представителността на "Профон" – винаги е стояла тя на дневен ред. Тоест кои права представлява "Профон" точно, защото се оказва, че от българската музика не само Пайнер ООД е забранила на "Профон" или не желае "Профон" да го представлява, но се оказва, че има и други такива дружества, които вече са осъдили наши членове за това, че нямат договори с тях, тоест идеята е, че когато ти имаш договори с едно дружество за един вид права, авторски или сродни, когато имаш последващи искания, ти ще пренасочиш второто си искане към дружеството. Ще кажеш – аз съм заплатил на "Профон", отиди и си получи правата от тях. Но какво ни казва това второ дружество, което идва при нас или юридическото лице или физическото лице – да, но аз от "Профон" пари не съм видял. Защо се случва така не мога да кажа, а и г-жа Килева може би трябва да каже за коя година в момента разпределят и защо има такова натрупано закъснение. Защото техни членове, които дойдоха при нас ни казаха, че в момента се разпределят за 2007 парите, които са натрупани. Тоест има едно 3-годишно забавяне назад, в което ние сме заплащали и тези пари стоят по някакви сметки. Тук трябва да добавим и нещо, което е много тревожно за нас като медиите, които са гарант за публичност и прозрачност, как се отклоняват пари от този вид дружество. Тоест даряваме пари на еднодруго дружество, което е на музикалните продуценти за антипиратска дейност. Плащаме същевременно на Нилсън Мюзик контрол да следи ефира. И това всичко го плаща "Профон" от парите, които трябва да отидат при продуцентите и изпълнителите.
Водещ: Има ли такъв проблем, г-жо Килева? Ето виждате ли колко е лошо да няма прозрачност.
Ина Килева: Аз не съм убедена, че "Профон" работи непрозрачно. Ние сме имали срещи разговори и с отделните представители на АБРО. В крайна сметка това са нашите директни контрагенти, тъй като по смисъла на закона ние трябва да си уредим въпросните отношения с всеки един от тях, за да могат те да бъдат чисти и да могат да функционират по един европейски начин.
Водещ: Но разбирате предполагам, че когато отиват други дружества при медиите и искат да ги съдят, медиите са в правото си да си търсят защита.
Ина Килева: Аз мога съвсем отговорно да заявя, че до сега единствено Пайнер ООД е предупредил по надлежен начин "Профон" за това, че оттегля своя репертоар от управление. Тъй като знаете, че по смисъла на закона за авторското право, а също така и наши яустав, ние събираме и разпределяме и за не членове. Така че..
Водещ: Не ви ли се иска взаимоотношенията между медиите и Музик Аутор и между медиите И "Профон" да са едни и същи?
Ина Килева: Да, много ни се иска и ние сме готови да имаме констрктивни позиции в разговора си с тях, стига и те да бъдат конструктивни и коректни към нас. Като договорни отношения и като използване на нашия репертоар при сключване на коректен договор с нас. В противен случай ние изпадаме в ситуацията на нарушение…
Водещ: А кое е неконструктивно в случая?
Ина Килева: Неконструктивното е, че нашата позиция и това, което сме и предложили као алтернатива, което беше изключително добронамерена, в рамките на нашите възможности, не беше коментирана, не беше дори огласена по подобаващ начин и по един за мен странен избор от страна на ръководството може би на АБРО се реши да се мине в тази конфронтация по отношение на "Профон", която не е била търсена, която не е била и очаквана от наша страна.
Водещ: Всъщност медиите когато задават въпроси очакват да получат отговори.
Ина Килева: Така е, но договорния процес е един сериозен ангажимент в две равнопоставени страни, които си имат взаимно доверие. В крайна сметка от разменените преписки между нас се оказа, че асоциацията е изпълнена с недоверие към нашата представителност, към каталога, Който ние управляваме, но въпреки това по много странен начин, техните членове кой знае защо продължават и избират да продължавата да използват този каталог, активно в своето програмно време.
Водещ: Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Нашите членове не са виждали до ден днешен каталога на "Профон". И "Профон" няма каталог. Тоест членовете на "Профон" има отделни каталози, "Профон" представлява и управлява, но той няма собствен каталог. Това е едното. Второто, нашите членове никога не са виждали какво пише в тези каталози на "Профон", дали дадена песен или видеоклип попада в тях, защото ние ги получаваме по линия на международните ни партньори и компаниите майки, които изпращат на своята територия определени парчета. И ние не знаем дали те попадат в каталога на "Профон" и именно за това помолихме "Профон" да ни представи своя каталог, за дфа може да започне реалния преговорен процес. Когато ти отиваш и искаш да си купиш нещо, ти искаш да знаеш какво си купуваш и на каква цена си го купуваш. Защото ако представителността е по-малка, цената е една. Ако представителността е голяма, ние сме ок да плащаме ценат.а но тук е липсата на диалог. Тоест за да знаеш какво купуваш, ти трябва да преговаряш. Договорния процес, както Каза г-жа Килева, той е равнопоставен между двете страни. Те излагат аргументи. Аз ще ви кажа какво се случи на нашата първа среща с "Профон". В момента, в който ние изказахме своите искания, "Профон" каза – не, това не може да стане и това е нереалистично да стане. Тоест преговорите, както каза президента вчера и много ми хареса тая реплика, преговорите под сатъра на заплахата не са преговори. В случая под сатъра на импийчмънта, но ще видим какво ще стане в тази плоскост.
Ина Килева: Факта е, че преговорите винаги трябва да се водят с взаимно уважение и членовете на УС винаги са заставали зад тази позиция. Интересното в случая е, че някак си АБРО си присвоява правото да се явява нещо като крайна инстанция и съдник на законността на "Профон" в случая. Аз бих казала, че ние сме готови да разговаряме с всеки един от членовете, които са нашите естествени партньори, членовете на АБРО имам предвид, и да докажем по един надлежен начин в хода на този преговорен процес размера на нашата представителност.
Водещ: Ще се съгласите ли с това, че наистина липсва прозрачност, за да се натрупат толкова много проблеми в общуването?
Ина Килева: Винаги можем да бъдем по-прозрачни. Както ние като дружества за колективно управление, така и медийния сектор, като собственост на капитала, като свързани лица, като отчетност, като договорна основа. Също така като спазване на законодателството. Така че това е едно изискване, което би трябвало да бъде прилагано с равна сила към всички обществени стопански субекти в дръжавата. В една европейска правова държава.
Водещ: И накрая какво, да вземем да предложим една среща и с третия субект, за да станат нещата по-лесни. Това възможно ли е, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Първ отговарям на г-жа Килева, ако може, извинете ме. Отваряме закона за радиото и телевизията и виждаме чл.17, където пише, дори още в чл.1 и 2, че медиите подлежат на регистрационен лицензионен режим. Те са едни от доста контролираните в тази връзка и точно по отношение на своята работа. Малко известен е факта, може би, това е по вина на СЕМ, защото той не го е … не е уведомил или не е промотирал тая своя дейност, но ние сме длъжни до 31 март всяка година да предоставим своя финансов отчет от преднага една година на СЕМ. Същото го правим и в търговския регистър. По отношение на прозрачността и собствеността на капиталите, това е една доста популистка тема, която мисля, че вече е на път да бъде решена. От една страна ние се съгласихме в последните изменения на закона СЕМ да разшири своя регистър. Тоест ние ще дадем допълнителна информация именно кой представлява това дружество, кои са съветите на директорите, кои са собствениците, стигаме и по-напред – кой има отговорност за взимане на решенията и кой може да влияе за тази отговорност. Тоест прозрачността и репресията или санкцията от страна на държавата е в огромно по-значителна степен от тази по отношение на дружествата. Ние не искаме н ещо друго, не искаме тези дружества да страдат. Искаме те да бъдат нашите коректни договорни партньори. Г-жа Килева и "Профон" не могат да кажат с кой те ще преговарят. когато медиите са упълномощили своята организация, която в България е едиснтвена и се казва АБРО, единствената медийна организация, в която не членуват само и единствено обществените медии по разбираеми причини, те са упълномощили своята организация не само с пълномощни, но и по устав. И са казали – искаме АБРО да договаря нашите рамкови отношения с "Профон". "Профон" е длъжен да уважи това наше искане. Защото какво се получава? Въпреки, че ние изрично сме ги уведомили за това, че преговорите ще се водят на едно място именно за да бъдат по-лесни, да се постигне по-бързо споразумение и за да може членовете на "Профон" да бъдат максимално защитени, че голяма степен от нашите колеги ще има реципрочност на действията, ще подпишат тези договори, за това сме взели тази мярка. Ние сме една демократична организация и което каза г-жа Килева въобще не е вярно. Не ръководството на АБРО взе решението за тази инициатива, която предприехме, тази кампания, а тя дойде от единичните членове на АБРО . и това са единичните членове, които работят и на малки, и на големи пазари, и националните телевизии. Тоест максимално широк е хоризонталния разрез по взимане на решение…
Водещ: Ще имате ли нова среща, накрая да кажем?
Гриша Камбуров : Ние сме в поредица от срещи, какт оказах довършваме споразумението си с Музик Аутор, в поредица от срещи сме с правителството, ресорното министерство, и т.н. Надявам се, че ще имаме и нова среща с "Профон". Ние в петък сме изпратили нотариална покана в отговор на тяхното писмо, че те не желаят да преговарят с АБРО, искат да преговарят индивидуално с медиите. Аз …
Ина Килева: Искам да уточня, че …
Гриша Камбуров : Много се надявам, г-жо Килева, да не ме прекъсвате докато говоря. Много ще се радвам да заровим томахавката, защото аз крия много голяма лична симпатия към вас още когато бяхте зам.-министър и по-рано. Вие сте направили много за България и за българската култура в лично кач1ество. И се надявам, че в еди ндиалог ще успеем да заровим томахавката и намерим ключа от бараката.
Ина Килева: Ами да, и аз също да довърша. Факт е, че ние уважаваме медиите като наш стратегически много сериозен партньор и на няколко пъти в ралзични формати имахме възможност да го изразим, писмено, вербално, в лични разговори и т.н. Сега и в ефира.
Водещ: Ще има ли нови срещи?
Ина Килева: Ние поискахме от АБРО да ни увери в този формат на представителност като асоциация и до каква степен решенията, които АБРО взима в един такъв преговорен процес са правно обвързващи с отделните членове. Мисля, че това е едно естествено също наше желание – да се уверим в това дали АБРО има достатъчното качество и легитимация да води преговорите…
Водещ: Има ли?
Ина Килева: Не сме получили също тази информация. Така че нека да кажем, че е имало напрежение между страните, напрежение, което една от страните избра да превърне в медийна кампания и в някакъв вид атака срещу дургата страна въпреки че във въпросното изложение се казва, че ние сме агресивните, контрагенти и …
Водещ: Това е защото медиите винаги питат и винаги искат да има отговори. Това, че няма отговори всъщност е най-основния проблем според мен.
Ина Килева: Факт е, че също така нас ни питат и правоносителите, питат ни и казват – защо в България не работим нормално…
Водещ: Не може обаче един да има превес. Има производители, има и потребители. За да има една честна и коректна търговия трябва да има баланс между потребители и производители. Не може единия да бъде поставен…
Ина Килева: Тук става дума за много повече от търговия, г-жо Филева. Тук става дума за основни ангажименти, които са част от нашето определяне като европейци. Става дума за защита на изходни права за собственост, каквото е авторското право и сродните му права.
Водещ: Последно, с едно изречение. Ще има ли нова среща?
Ина Килева: когато имаме израз на добронамереност…
Водещ: Той как изглежда този?
Ина Килева: … и желание за контакт, ние от наша страна сме готови за преговори. И аз съм много щастлива да заявя, че г-н Генов, който е председател на АБРО, същевременно и оглавява някои от ключовите медии в организацията, вече ни е изпратил писмо с искане за среща и ние естествено ще откликнем.
Водещ: Ще има ли среща, г-н Камбуров, да или не?
Гриша Камбуров : Ще има среща. Пак казвам – медиите са чувствителни не само по задаване на въпроси и търсене на отговори, но те са чувствителни и по намеса в редакционните им съдържания.
Водещ: Най-вече. Благодаря ви за това участие. Сега ни остават минутки само да разберем още какво могат медиите.
Добър ден на колегата от БТВ Стоян Георгиев.
Стоян Георгиев: Здравейте.
Водещ: Две ваши разследвания доведоха до законодателни промени. Закона за движение по пътищата, може би и закона за образованието. Да ви попитам първо имате ли книжка и цената на това разследване не беше ли прекалено висока?
Стоян Георгиев: Да, имам книжка и искам да уточня, че за образованието не мисля, че нещо има връзка това, което е променено с мое разследване. А конкретно за движението по пътищата – регламента за провеждане на изпитите за шофьори предполагам, че разследването имаше своя принос, така или иначе проблема беше ясен от много време и от много години и някак си може би не в точното време, когато се променяше и идваше ново правителство и имаше някаква воля за промяна. Така че правя това уточнение, за да е ясно, че не мисля, че чак такава голяма значимост има това, което направих.
Водещ: Да, но определено има значение, защото в крайна сметка правилата са променени, а това значи, че за да търсят гражданите журналистите, значи гражданите вярват на журналистите и журналистите И гражданите могат да постигнат нещо добро.
Стоян Георгиев: Много често търсят гражданите журналистите, защото не вярват на държавата и то съвсем основателно и за това до колкото ние правим репортажи и показваме проблеми и разследваме, ако така го кажем, че сме разследващи репортери, стигаме най-често до битовизми, решаваме битови проблеми предимно, които държавата не решава. Това е факт, че в България ако има някаква особеност на нашата журналистика, тя доста се занимава с такива проблеми, които се решават когато се покажат по телевизията. А кгоато говорим за корупция, какъвто случай показахме с ДАИ, сме стигнали до едни служители на регионално ниво, което пак си е някакво постижение, но в крайна сметка трябва да кажем, че нивото е толкова…
Водещ: Да. И на този фон какво е бъдещето на разследващата журналистика, още повече, че вие снимайки със скрита камера си давате сметка, че ако някой поиска може спокойно да ви осъди.
Стоян Георгиев: Да, аз наскоро правих БТВ Репортерите точно по тази тема. Да, факт е, че законодателно снимането със скрита камера, до колкото това снимане със скрита камера е едно от оръжията на разследващата журналистика, е забранено. И в случая очевидно за всички е ясно, че то е напълно оправдано, когато е направено за цели, които са от обществен интерес, има едно негласно споразумение между държавата, между прокуратурата, която би следвало да повдигне обвинение и репортерите, че такива обвинения не се повдигат. Но в крайна сметка когато имаме закон, който е такъв, закона не се е променил от времето на … да припомним случая с румънския журналист, нито случая с Батето и BBC. Закона си е същия, както тогава. Тогава България се вкара в едни международни скандали и по света в две държави вече посочената страна, в която свободата на словото не е на добро ниво, защото държавата си е оставила отвор за саморазправа с неудобни репортери, закона е същия и сега в момента държавата просто използва тези лостове. Но факта, че те съществуват е лош сигнал. И тъй като аз пак се връщам към това, което казах. Че ние, когато разследваме, не знам дали вие имате примери, но аз лично не се сещам, да сме стигали до повече от чиновници на ето такова ниво, каквото ние показахме в нашия репортаж.
Водещ: Ами не ни допускат.
Стоян Георгиев: (?), регионални. Да, показваме корумпирани инструктори, но на това ниво. Ако представете си ние направим едно наистина сериозно разследване, голямо, което отнема и много време и много ресурс, в което примерно показваме как един депутат или един министър всъщност е корумпиран, по същия начин, както тези даяджии. Такива има, това е абсолютно сигурно и е въпрос на много воля да бъдат показани. Те не са показвани до сега и представете си тогава те дали не биха се възпозлвали от тези закони. Моя отговор, който бих си… поне това, което мисля е, че ще се възползват. И така. Не мисля, че това е причината журналисти да не стигат до там, но да кажем това е една от причините.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. За съжаление винаги времето не стига. Сега имам точно 5 секунди, за да ви пожелая хубав съботен следобяд.
Рамково споразумение за уреждане на авторските права за излъчваната музика в търговските доставчици на радиоуслуги бе подписано между МУЗИКАУТОР и Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО). Срокът на споразумението е пет години и чрез него над 90% от музиката в частния радио ефир ще продължи да се излъчва легално. Според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) всички доставчици на радиоуслуги, които излъчват музика на територията на България, трябва да заплащат отчисления за авторски права към МУЗИКАУТОР – сдружението за колективно управление на авторските права на композитори, аранжори и автори на текст към музика. 
