SLIDE: Нова българска мобилна игра развива мисленетето и ни дава дневната доза тренировка за мозъка

www.zariba.com I 12.10.2015г.

Варна, 02.10.2015, гейм студио Fractal Games анонсира своята първа пилотна игра SLIDE, която в мoмента е налична в Google Play, но съвсем скоро се очаква да бъде достъпна и в App Store. SLIDE е пъзел игра с числа, която има за цел не само да забавлява играчите, но и да достави дневната доза тренировка за мозъка. Играта има уникален геймплей, който развива логическите и аналичтични умения, подобрява концентрацията и пъргавината на мисълта. Мултиплейър характерът на SLIDE я прави още по-динамична, защото позволява играчите да се съревновават помежду си и да се забавляват с приятели. Играта е подходяща за всички възрасти и не само за любителите на математиката и цифрите, а за всички останали, които обичат да предизвикват себе си и да тестват своето IQ.

Всяка дъска има цифри и математически операции – умножение, събиране и изваждане. Целта е чрез плъзгане на цифрите, да се получат указаните в условието числа, като се спазва броя на зададените операции.
Играта е пилотният проект и само част от поредицата логически игри за мозъка, които са заложени в платформата на Fractal Games.

Функционалности:
Онлайн мултиплейър режим
Решения за всеки рунд
Класации
Опция за проверка на прогрес и позиция
Подробна статистика
Уникален геймплей
PRO-режим:
Без реклами
Активиран Offline режим
Добавени 15 сек. към Online режима
Опции за съхраняване на бордовете и споделяне с приятели
За компанията:
Fractal Games е стартъп компания, основана от Мартин Антонов – млад и амбициозен българин, с диплома по математика от University of Warwick, UK. Мартин решава да се върне и приложи наученото в България. Пристрастен е към игрите, пъзелите и програмирането. Само на 25, той вече е предпиемач и бизнес консултант по множество стартъп проекти като едва на 17 създава първия си успешен бизнес, който продава през 2014.

Контакти:
Уебсайт:http://www.fractalgames.com/
Линк към играта: https://play.google.com/store/apps/details?id=com.fractalgames.slide
Имейл: admin@fractalgames.com
Адрес:ул. Шипка 18, Бизнес Център Шипка, ет.2
Fractal Games LTD, Варна 9000, България

Добрата реч – кратка, но силна

www.manager.bg I 17.03.2015г.

Правило № 1: Всяка добра реч пред публика трае между 20 и 30 минути.

Речите са голямо предизвикателство. Трудно е да се задържи вниманието на хората дори за 5 минути. Поколението на последните 20 години е в твърде голяма степен изложено на непрекъснатите информационни атаки на медиите и рекламата. Това доведе до дефицит на внимание. Хората с проблеми в концентрацията стават все повече, коментира сайтът Marketing.About.

Дори да имате зала с 50 души, дошли на вечеря, всички те имат много други възможности, освен да ви слушат. Отегчената част от публиката винаги може да извади смартфона си и да започне да сърфира.

Лекторите и специалистите в сферата на мотивационното говорене, също изпускат вниманието от контрол. Как може да бъде оказан ефект върху публиката?

Една от най-популярните и велики речи в американската история например е тази на президента Ейбрахам Линкълн. Ефектът й се дължи на умението да се съобщават големи идеи със сила и по предназначение. Речта е дълга само 278 думи. С нея Линкълн доказва, че словото не трябва да бъде дълго, а състоятелно. Дали този извод означава, че когато са ви оставили половин час можете да говорите 3 минути? Не. Това означава, че публичните лица не бива да бъркат задълбоченост с продължителност.

Когато повечето хора видят реч от една страница, често реагират интуитивно и казват, че толкова малко думи вероятно не биха оказали ефект или може би биха изглеждали несериозно и неуважително към публиката. Хората често бъркат като мислят, че от колкото повече страници се състои един документ, толкова по-важен е той.

Замислете се, в епохата на свиващото се внимание и телевизионния звук вече никой не се оплаква, че речта, която слуша, е прекалено дълга. Добрата реч е кратка, независимо дали става дума за представянето на нова концепция за реклама пред потенциален клиент, за представяне на компанията пред партньори или за съвети към стажанти и студенти. Тя е произнесена с емоция и внушава решителност. 

 

Оригинална публикация

 

България е лош пример за свободата на медиите

www.mediapool.bg I 03.11.2014г. 

"България е лош пример по отношение на свободата на медиите, а в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави. Това е най-лошата позиция в Европа и ЕС", каза на пресконференция в София Жерар Чоп – председател на швейцарския офис на международната организация "Репортери без граници".

Пресконференцията бе на тема "Свободата на словото в България – къде сме в Европа? И как да си върнем независимостта?". Тя е част от проекта "Демокрацията е процес", реализиран от фондация "Дарик" с подкрепата на швейцарския "Фонд за партньорство и експертна помощ".

Според Жерар Чоп най-големите пречки пред медийната свобода в страната са голямата концентрация на собствеността в медиите, която е гарнирана с пълна липса на прозрачност по отношение на собствеността. Отделно медиите и отделните журналисти са подложени на силен политически, икономически и търговски натиск. Медиите функционират в среда на постоянна корупция, нездравословна политическа и обществена среда, допълва швейцарският експерт.

"В разговор с български журналисти, те съобщават, че има много цинизъм, много автоцензура и силна липса на надежда. Симптомите не са никак добри. Журналистиката е огледало на обществото, следователно има още много какво да се направи. Дали трябва да се губи надежда и да се примирим – убеден съм, че не бива, нещата могат и ще се подобрят. В това отношение много може да помогне журналистическата солидарност", каза Чоп. Самият той е бил дългогодишен главен редактор на швейцарското обществено радио, а сега е медиен консултант и се занимава с оценка на качеството на швейцарските медии.

Друг участник в пресконференция бе експертът Тереза Ходлер, която е прекарала седем години в Русия след падането на комунизма. Тя признава, че е наистина много трудно за медиите да превключат от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса.

"Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени", каза г-жа Ходлер. Тя обаче споделя, че след идването на власт на Владимир Путин свободата на словото си е отишла.

"През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това – принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като "Независимая газета", но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская", коментира Ходлер.

Според нея проблемите в България не са толкова тежки, колкото в Русия, но има някои сходства.

Журналистът Асен Йорданов от "Биволъ" напомни, че след влизането на България в ЕС е започнал организиран процес на изкупуване и монополизиране на медии. "Процесът беше финансиран от една конкретна банка, която в момента се срива и предизвика криза", каза Йорданов.

По думите му това е илюстрация за пагубните порочни процеси, които протичат в българското общество. "Сега обаче нещата са много по-ясни вследствие на тежкия провал на КТБ и публичната информация за това. В битката за свобода на словото България няма да получи помощ от управляващите, в продължение на години те демонстрират само стремеж за овладяване и пресиране на медиите", каза той.

 

Оригинална публикация