сп. Sign Cafe | Мартина БАРБОРСКА | 2009-12-24 

Изписаха се много неща за това как компаниите трябва да бъдат гъвкави и не само да не се поддават на световната криза, но и да извличат полза от нея. Реално обаче кризата за много фирми се оказа претекст да се отдалечат от клиентите си, да пренебрегнат собствените си служители или пък да забравят партньорите си. Ефектът на бумеранга обаче застигна всички, които мислят и действат по този начин.
Компаниите с усет знаят, че един от методите, с който могат най-бързо, най-ефикасно и най-категорично да достигнат до хората, с които работят и да проучат техните мнения и възприятия, е Интернет. За никого няма съмнение, че Интернет е превзел професионалния ни свят, проникнал е в приятелските ни среди и е навлязъл с пълна сила в емоционалното ни общуване. Точно тази ниша използват успешно агенциите за маркетингови проучвания вече и в България. Според последните проучвания през март 2009 проникването на Интернет за страната е 43% (за сравнение през 2000г. то е било 7%). Една трета от населението "сърфира" в Интернет всеки ден или поне веднъж седмично за различни цели или дейности. Не са нужни повече данни, за да се направи логичния извод по отношение на бизнеса, а именно – голям е делът на потребителите, които прекарват много време в Интернет и точно този техен афинитет към мрежата и желанието им да споделят своите мнения и оценки по различни теми успешно може да се използва. Все повече фирми за маркетингови изследвания, сред които и агенция Прагматика, която има собствена система за онлайн проучвания, залагат на тези технологии. Професионално разработените системи са усъвършенствани дотолкова, че позволяват използването и прилагането на най-разнообразни изследователски техники в онлайн среда.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПРОУЧВА ПО ТОЗИ НАЧИН?

На практика изключително богат набор от теми и казуси могат да бъдат изследвани по този начин. Потребителската удовлетвореност в различни нейни аспекти и по отношение на различни показатели може да бъде измервана. Степента на удовлетвореност на клиентите от определен продукт или марка, начинът на дистрибуция или пък начинът на обслужване в търговските обекти са само част от нещата, които могат да се проучат, използвайки онлайн подход. Позицията на дадена марка на пазара, както и сравняването й с конкурентите също е обект на такова изследване. Във връзка с ограничаването на бюджетите за рекламни и комуникационни активности в почти всички фирми постоянно се търси начин за оптимизиране на средствата. Един от начините това да се случи е лансирането на кампании, чийто потенциал предварително е тестван. Възможностите, които дават онлайн изследванията, създават условия за безпроблемно тестване на продуктови и рекламни концепции още на идейно ниво. Опциите за "качване" на аудио, видео и друг формат файлове дават възможност да се тестват не само печатни визии, но също така телевизионни и/или радио варианти на рекламите. Тестването на различни опаковки, етикети, лога, както и генерирането на имена също са част от възможностите, които онлайн проучванията вече реализират. По този начин със сравнително малък ресурс всяка компания може да получи бърза и ефективна обратна връзка от потребителя, да установи неговите спонтанни реакции и да измери потенциала на своята идея.
Ценовата чувствителност на потребителите, както и промяната в тяхното консуматорско мислене и поведение, особено в този деликатен икономически период, също се изследва интензивно през последната година. Провеждат се успешно и проучвания на тема удовлетвореност на служителите в различни компании. Освен удовлетвореност на работещите, се изследват и показатели като лоялност, мотивация, стимули за повишаване на ефективността и др.

КАКВИ КОМПАНИИ МОГАТ ДА ИЗПОЛЗВАТ ОНЛАЙН ИЗСЛЕДВАНИЯ?

На практика фирми във всяка една област могат да използват онлайн изследвания, ако представителите на тяхната целева група са активни ползватели на Интернет. Както споменах, според изследваната тема този тип проучвания могат да са както външни за една компания (с реални и потенциални клиенти), така и вътрешни (с нейните служители). Това могат да бъдат фирми в областта на комуникациите (телекомуникации, медии, Интернет доставчици), маркетингови и консултантски фирми, 1Т фирми, фирми за техника, оборудване, банкови и небанкови финансови институции също вече ползват такива проучвания. Компании в областта на недвижимите имоти, туризма, козметиката и фармацията, автомобилната и мебелната индустрия, както и бързооборотните стоки. Подобни проучвания фирма Прагматика проведе и за някои държавни институции. Както става ясно не толкова браншът, в който оперира определена компания е важен, колкото темата на проучването и специфичната целева група.

КАКВА ЦЕЛЕВА ГРУПА МОЖЕ ДА СЕ ОБХВАНЕ?

С онлайн проучвания може да обхванем лица, които са активни в Интернет пространството или служители на компаниите с постоянен достъп до Интернет.

ЗАЩО ОНЛАЙН ПРОУЧВАНЕ?

Освен улеснения достъп до лицата от целевата група, онлайн изследванията имат и още няколко много съществени предимства: Лесната организация и координация на цялото проучване – на практика не се налага брифиране на полеви сътрудници за изпълнение на теренната работа, постоянен контакт със супервайзорите, нито пък последващ контрол. Бързата и лесна рекрутация на участниците – просто се селектират лицата, отговарящи на таргет групата или се взима база данни от клиента, ако той разполага с такава и директно им се изпращат линкове с въпросите.
Бързината на проучването -реално почти веднага след попълването на въпросниците може да имаме изчислени резултатите. Спестява се време за транспорт на данните, за куриерски услуги, за въвежане и т.н.
Ниските разходи – на последно място, но може би първото по важност за компаниите.
Като заключение може да се обобщи, че в настоящия момент наистина комбинирането на технологиите в маркетинговите изследвания заедно с предимствата, които предоставя глобалната мрежа дават възможност на компаниите, дори и в ситуация на икономическа криза, да не остават дистанция между себе си и потребителите, служителите и бизнес партньорите си.

Автор: 

Стр. 93, 94

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Таня ПЕТКОВА I 2009-12-24 

Димитринка Кирова е директор маркетинг и реклама в БНТ от септември 2009 г. Преди това е работила в GTV – първоначално като финансов директор, а в последствие става генерален директор на частната телевизия. Завършила е Икономическия университет във Варна и е с богат опит в сферата на финансовия мениджмънт.

След като сте работили в частна медиа, трудно ли взехте решение да поемете пост в държавната телевизия?

Не беше лесно. Естествено, първо се запитах, имам ли нужните познания в дълбочина, за да мога да се справя с тази работа. Националната телевизия като обществен оператор е едно много интересно място. Със сигурност не е гъвкава колкото са частните медии, но пък точно, защото е държавна и обществена медия, в нея със сигурност се отчитат много фактори и не се правят компромиси т.е. не всичко е пари. Виждайки какво е положението на медията отвън, аз прецених, че за мен тази работа ще бъде изключително интересна и същевременно много голямо предизвикателство. Интересна, защото все пак това е единствената обществена и третата по гледаемост национална телевизия, а предизвикателството е от гледна точка на това, какво още може да се направи за тази медия. Не обичам да поставям граници нито на работата, която върша, нито на хората, с които работя. Обичам да тествам възможностите и да измислям нови.

Поемайки тази длъжност в държавната телевизия, имате ли ограничения при вземането на решения в своя ресор?

Откровено казано, тежестта на структурата е дефинирана по закон. Въз основа на този закон, телевизията има определена административна структура, през която се взимат решенията. За трите месеца, откакто съм в телевизията, се убедих, че когато предложенията са ясни, точни и обосновани, решенията се взимат бързо. Приятно ми е да споделя, че управителният съвет и г-жа Пръмова оценяват моя устрем да постигнем целите, които сме си поставили и ми гласуват голямо доверие, което много ме улеснява да си върша работата добре.

Поемайки тази длъжност, респективно тази отговорност в националната телевизия, кое беше първото нещо, което от ваша гледна точка трябваше да промените?

Не бих искала да давам оценка, за това, което се е случвало преди мен. финансовите отчети на БНТ са публично достояние и са публикувани на уеб сайта на телевизията, факт беше, че през последните месеци имаше силно намаление на приходите на телевизията. За мен нещата бяха ясни от първия ден – наистина е бил пропуснат правилният момент, когато да се променят нещата. Сравнявайки цените за реклама на конкурентите и тези на националната телевизия, веднага става ясно, че БНТ е продавала пет пъти по-скъпо рекламното си време. Трябваше да убедя ръководството ни, че се налага да направим драстична промяна. Много фактори трябваше де се съобразят- гледаемост на предаванията, профил на аудиторията им, програмна схема. Не беше лесно. В БНТ има предавания, които имат обществена функция и от тях не може да се търси висок пазарен резултат, има обаче и предавания, където трябваше да се търси гледаемост и резултати съвсем съизмерими с тези, които постигат другите . две национални телевизии. След анализ на всичко това, трябваше да се промени ценовата рамка, така че да може да се получи точната пресечна точка и да се обърне тенденцията по отношение на приходите на медията от реклама. Така че, първото нещо, което трябваше да се промени е, всички да разберат, че БНТ не е тромавата структура, каквато я възприемат, че сме гъвкави и че имаме нова ценова политика, адекватна на пазарните условия. Това беше много важно за нас. И резултатът не закъсня. За кратко време успяхме да продадем 100% от рекламното време, отредено ни по закон. С гордост ще кажа, че това е прецедент в историята на телевизията.
Вярно е, че заради икономическата криза, тази година пазарът е много ценово ориентиран, .и все пак, освен промяната на ценовата ви политика, имаше ли други критично важни промени, които повлияха на рекламодателите да дойдат при вас?
В интерес на истината, понижението на цените беше ключово. Освен това, ние се постарахме максимално добре да промотираме факта, че цените на БНТ се образуват по нов начин, който е свързан с нов начин на продаването на рекламното време.

Бихте ли пояснили?

Продаването на рекламното време на БНТ вече е обвързано с т.нар. специфичен гарантиран рейтинг. Това означава, че идвайки при нас, рекламодателят има гаранция, че ще постигне това, за което си плаща. Това беше критично важно за телевизията, защото така се работи по цял свят – заплащането става спрямо постигнатото GRP. Освен адекватното понижение на цените, имаше и друг ключов момент – рекламните агенции и медиа агенциите ме познават от съвместната ни работа в телевизия GTV. Там се работеше изключително с клиента и за клиента! И аз много държах да пренеса този подход и в дирекция "Маркетинг и реклама" на БНТ. Откровено казано, коментарите от страна на рекламните и медиа агенциите, които чух, преди малко повече от 3 месеца, когато обявих, че ще заема този пост в БНТ, не бяха особено ласкави. Имаше едно разочарование от отношението на медната към тях за определен период от време. Имаше и недоволни клиенти, които в миналото са платили едно, а са получили друго и не са били компенсирани. Исках много да променим това статукво. Затова променихме начина, по който бяха структурирани нещата в телевизията, като правила и като действия и смятам, че сме на верен път. Печеленето на клиенти е много бавен процес. Моята практика показва, че един доволен клиент би довел, може би, още един клиент. Ако имаш, обаче, един недоволен клиент, той ще откаже още 10 други.
Ако мога да обобщя, адекватните пазарни цени и положителното отношение на рекламните и медиа агенциите, обърнаха нещата в полза на БНТ.

С цел по-доброто продаване на рекламното време, налагаха ли се промени в програмната схема?

С програмната ни директорка, Невена Андонова, работихме рамо до рамо през последните три месеца, за да изчистим разминаванията, които рефлектираха върху продажбите. В програмната схема имаше неща, които имат своята логика по отношение на обществения профил, но нямаха логика по отношение на пазарното поведение. Тези промени ще проличат съвсем скоро. В момента, програмната ни схема има ясна логика в подреждането на предаванията, спазва се и точния час, в който започват те, както и продължителността им. Нещо, което за БНТ дълго време е било пожелателно. Макар и доста трудно, успяхме да наложим практиката предаванията да бъдат прекъсвани за да се пусне рекламен блок.

Стана ясно, че издръжката на държавните медии ще бъде намалена за следващата година. При това положение, националната телевизия ще съумее ли да бъде адекватна на непрекъснато увеличаващите се изисквания на аудиторията, от гледна точка на създаване на нови предавания и Формати?

Това е съвсем уместен въпрос. Очевидно е, че след като се намали държавната субсидия нещата много се променят. Още повече, малко хора знаят, че като държавна телевизия, ние имаме право само на 15 минути рекламно време на ден и само 5 от тях са в prime time. Само за сравнение – търговските телевизии разполагат с 12 минути рекламно време на всеки час или с 288 минути дневно. Разликата е огромна – близо 20 пъти. При това положение, няма как да сме в състояние да предложим на аудиторията си скъпи танцувални и други реалити формати. Няма да скрия, че поради всички тези причини БНТ ще е принудена, не да се развива, а да оцелява. И горчивата истина е, че в медийния бизнес, ако си изправен на прага на оцеляването, всъщност се връщаш назад, защото през това време бизнесът се развива, средата се развива, а ти се връщаш много назад!

Какъв е изходът от тази ситуация?

Изходът е да се направят поправки в медийния закон. Да се разреши продуктовото позициониране, като допълнителен начин за рекламиране, при определени условия разбира се. Другото, което може да се направи е, да ни се разреши да използваме всичките 15 минути за реклама в prime time. Тези предложения са внесени в парламента. Би трябвало до 19 декември да мине първото четене на поправките в закона за радиото и телевизията. Така че, ще видим какво ще стане.

Какви, според вас, са предимствата, респективно недостатъците да се рекламира в държавната телевизия, от гледна точка на клиента?

Предимствата са много. Да започнем с това, че поради законовите ограничения, които разрешават на БНТ само 15 мин. реклама дневно, клиентът получава "добра видимост" на рекламата си. Второто е стабилната аудитория на телевизията по време на рекламния блок. Когато рекламата върви в рекламен блок с максимум 5-6 други реклами, зрителят остава на съответната програма, а не сменя телевизионния канал. В търговските телевизии рекламните блокове са с по 20 реклами, което в един момент започва да досажда и има по-скоро обратен ефект върху аудиторията.Трето, но не на последно място е, че клиентът получава абсолютно адекватна пазарна цена, при гаранция че ще се постигне, това, за което е заплатил. Сещам се за един основен недостатък, който няма как да бъде избегнат, имайки предвид естеството на телевизията – ако в парламента решат, че има нещо важно, което да се дискутира или пък ако има събитие от обществена значимост, то се пуска в ефир и нищо друго няма значение – нито продадени рекламни блокове, нито зрителски интерес, нито планирани предавания. Но такива прекъсвания все пак не се се случват много често.

Отказвали ли сте на клиент?

Да, случвало се е. Както и в началото казах, не всичко е пари. Отказвали сме заявки на клиенти за излъчване на реклами, които считаме, че по някакъв начин биха накърнили престижа на самата медиа или на такива, които излъчват подвеждащо за аудиторията послание.

Кой определя това?

При подаване на рекламата за излъчване, тя подлежи на мониторинг. Мониторингът се прави от член на дирекция "Маркетинг и реклама", юрист и ако съответно рекламата принадлежи към определени категории, присъства и специалист от съответната област. Юристът в тази комисия е задължителен, защото рекламата трябва да отговаря на редица изисквания, описани в закона за радиото и телевизията и които БНТ задължително спазва и не прави компромиси в това отношение.

Стр. 8, 9, 10, 11

сп. Sign Cafe | Албена Чешмеджиева | 2009-12-24 

Двадесетте години от началото на прехода към пазарна икономика в България като че ли е добър повод за ретроспекция. По пътя към свободата, бавно, но сигурно възприемахме духа на капиталистическото общество н икономическата култура. Изживяхме вълни от ентусиазъм и разочарования, а рекламата навлезе в живота ни като нещо модерно и западно. В търсене на собствения си образ, българската реклама премина ред метаморфози, пробивайки си път в творческите дебри на рекламния процес. Как изживя тийнейджърския си период и навлезе ли в своята зрялост, поемайки отговорност за "делата" си?! Отправихме поглед към 20-годишния път на съзряванена на българската реклама през гледната точка на професионалистите в сферата на рекламата и маркетинга.
Красимир Гергов е председател на Управителния съвет на Асоциацията на рекламните агенции в България. От 2001 година е председател на Управителния съвет на Българската голф асоциация, има водеща роля в популяризирането на този спорт у нас. Председател е на Националния борд по туризъм от 2008 година. Консултира най-големите инвеститори в българския медиен пазар.
» Г-н Гергов, каква е вашата комплексна оценка за 20-те години на българската реклама?
Комплексна оценка е трудно да се даде, тъй като приоритетите през изминалите 20 години бяха най-различни. Като започнем от един много дълбок преход и прохождането на телевизионната реклама някъде през 93-та година, която стана платформа за появата на първите рекламни агенции, някои от тях просъществували и до днес. През 2004-та година в България дойдоха и големите лицензирани международни компании. Както е навсякъде по света, първите 12 агенции във всяка една държава са горе долу и първите 12 агенции в България, с много малки
изключения. Водещите агенции заемат 80% от пазара, останалите 20% се поделят между малки бутикови и по-големи небутикови агенции за пълно рекламно обслужване, които се опитват да запазят своя територия, тъй като рекламните бюджети в България все още са p,ocra малки. Колкото и да е скромно нивото, вече постигнахме свои успехи на международните креативни фестивали. Разбира се, развитието на българския рекламен пазар беше позитивно и възходящо с постоянен годишен ръст около 20-30% през последните 10 години. През 2009-та за първи път отбелязваме значителен спад със загуби между 25-30% в сравнение с предходната година. Очаква се догодина пазарът да отбележи още 5% спад или в най-оптимистичния вариант – да задържи тазгодишните нива, което би било сравнителен успех. Ще покаже, че сме стигнали "дъното" на кризата и след 1-2 години можем оново да отбележим възходящ ръст.
» Кои бяха най-знаковите събития в рекламата през този период?
Най-знаковото събитие през тези 20 години беше създаването на българската асоциация на рекламните агенции, която тотално блокира тогавашните непазарни играчи и въведе професионализма и европейските норми в бизнеса. Появата на първата частна национална телевизия през 2000 година наложи пазарно поведение на всички медии в България, както и на рекламните агенции. Смятам, че когато пазарът на реклама достигне някъде около 300 милиона евро, ще се появят и първите сериозни медиа агенции, които ще се конкурират за големите медийни бюджети. В момента имаме 3-4 големи играчи и обемите не са чак толкова големи, за да се обслужват от отделни медиа агенции. Ще достигнем това ниво някъде 2012-2013 година със старта на дигиталната телевизия, която ще даде възможност на съществуващите засега четири канала с национално покритие да имат между 25 и 30
канала с еднакъв достъп в България. Тогава ще се появят и първите телевизионни компании, които към момента не са излезли на пазара на рекламата.
» Пазарните прогнози предвиждат ръст и устойчивост само в интернет рекламата. Ще има ли повече динамика в онлайн рекламата у нас през настоящата година?
Интернет рекламата има своя ръст. Всяка година се качва с около 100-200%. През настоящата година може да се каже., че пазарът на онлайн реклама е в застой, което за този вид бизнес пак е ръст. Все още, обаче, трудно се измерва ефективността на интернет рекламата. Това е едно от задълженията на рекламните агенции и на дигиталните медии, които искат да продават реклама. Да докажат своята ефективност, тъй като изследванията показват, че този вид реклама е допълнение и лесно може да бъде игнорирана.
» Премина ли пикът на кризата? Ще има ли оживление на пазара през следващата година и кои индустрии и сектори ще движат рекламния пазар?
В стремеж за заемане на пазарен дял, един от секторите, в които ще има оживление на рекламните инвестиции догодина е банковият застрахователен бизнес, който през 2009-та драстично сви своите бюджети. Качеството на рекламата по време на криза направи по-конкурентни някои компании. На сцената се появиха фирми, които не бяха реализирани поради ниски и средни бюджети. Кризисното време е период на преход, който ще покаже пътя към светлината и надеждата за рекламния пазар догодина.
Чавдар Кенаров,
съосновател и криейтив партньор Noble Graphics Creative Studio
Нямам мнение за рекламата в България отпреди 20 години, защото по това време интересите ми бяха насочени в друга посока, но преди 15 години на пазара имаше 2 рекламни агенции, които създаваха стойностни идеи и изграждаха облика на съвременната българска реклама – SMS Bates Saatchi Et Saatchi (малко по-късно STeam Bates SaatchiaSaatchi) и McCann Erickson. Това бяха школите, които обучиха голяма част от днешните професионалисти. Ако погледнем нивото и качеството на рекламата през последните години, ще видим, че най-добрите и запомнящи се образци са създадени от агенции и студия, чийто ключови хора са учили занаята точно в тези две агенции, фактът, че на пазара се появиха напълно независими български творчески студия и агенции, които години наред създават качествени и работещи идеи и подходи, говори за осезаемото развитие в бранша. От друга страна има и неща, които за 20 години не са се променили изобщо – едни наистина създават, други предимно дрънкат, а "цялата им пара отива в свирката".
Георги Лозанов, медиен експер!
Спомням си, че в моето детство в магазините се предлагаха всичко на всичко две марки прах са пране – "Алка" и "Симпро", като често беше останала само едната, а не рядко нито една. Така че и да е имало някаква реклама през соца, тя нямаше предмет, защото той зависи от правото на личен избор, който тогава трябваше максимално да бъде ограничен като "буржоазен лукс". А и рекламите, извън комерсиалната си задача, създават пострелигиозни утопии, в които реалното се подчинява на желаното още тук и сега. Докато в онова време утопията беше привилегия единствено на държавата – разполагаше се в бъдещето и се наричаше комунизъм. Друг не можеше да се меси в нея. С падането на комунизма естествено дойде "големият взрив" на търговското слово, което – и като форма на историческа отмъстителност, ни заля отвсякъде. То беше най-бързия начин да усетим новопридобитата си свобода, да правим под дъжд от предложения избор на всяка крачка, пък бил той и само въображаем. Рекламата стана неписания манифест на нашата дясна ориентация, на прехода от тоталитарно към консумативно общество. В този смисъл, рекламата през посткомунизма винаги е политическа, независимо дали криейтърите й искат да го знаят или не.
Екатерина Тупарева, управляващ директор на рекламна агенция Ogilvy&Mather Sofia.
Нивото на рекламата неминуемо отразява развитието на обществото през тези години, т.е. първите години са годините на далаверите, характеризират се с ниско ниво на опит и познание, почти никаква бизнес култура и като резултат лош творчески продукт (моля спомнете си "да заколиш прасето с една Карнобатска"). За съжаление, все още има какво да се желае от кадрите, които излизат от университетите, което е проблем на образователната ни система и не се е променило през последните 20 години. Въпреки трудностите, които споменах, рекламата в България се развива не революционно, а еволюционно. Според мен този процес се движи предимно от международните компании, които са вече в България. Имаме клиенти, с които работим в над 70 държави и те не се интересуват, че рекламата у нас има само 20 годишен опит. Срещу парите си те очакват да получат същото качество, както навсякъде другаде по света. Движеща сила са и международните конкурси, на които всички участници трябва да отговарят на еднакви критерии. Като част от международна рекламна верига, често участваме в такива конкурси. Смятам, че общо взето, се движим напред, малко бавно, но в правилната посока. Има огромна разлика между това, което се случва в рекламната индустрия сега и преди 10 години.
Като положителни тенденции мога да посоча-все по-доброто представяне на агенциите на ФАРА, където измислените самоцелни творчески проекти не успяват да победят добрите идеи за реални клиенти добро представяне на български агенции в международни фестивали получаването на лиценза на фестивала за ефективност Effie и провеждането му за втора поредна година (в крайна сметка целта на рекламата е да продава) все повече български клиенти се обръщат към рекламни агенции, а не си измислят рекламите сами създаването на асоциация на рекламодателите, което позволи да се постави началото на саморегулацията в България и децата ни да не гледат просташки реклами.
Магърдич Халваджиан, продуцент Global Vision
Като се има предвид това, че преди 20 години, тв рекламата никаква я нямаше, значи няма какво друго да кажа освен, че прогресира много за тези години. В момента, като криейтив, визия и професионализъм на работещите, нашият рекламен бранш е на световно ниво. Какво ни отличава – разбира се, бюджетите. Ако на запад е нормално да снимаш 1 реклама цяла седмица, тук всеки снимачен ден в повече е почти апокалипсис. Трябва да се събереш в рамките на един ден – това е. Рядко има изключения. Ясно е, че основната причина за това са бюджетите. Иначе прогресът е сериозен. Само едно нещо бих искал да се промени – клиентите да се престрашат да правят no-смели неща, да възприемат по-щури идеи. В момента като че ли гледат да се придържат към по-сигурното, към изпитаните подходи. Защо например, когато продаваш евтино кафе, непременно трябва да снимаш клипа си в панелка в ж.к. Люлин, с облечени в пеньоари жени?! Защото, казват, те са таргета – продуктът е в ниската ценова категория. Да, но и Head Et Shoulders е евтин шампоан, а правят щури реклами, разчупени, в никакъв случай не евтини. Да не би клиентът да си казва "Ау, това е скъп продукт, не е за мен!". Ако бъдем по-смели, не толкова консервативни и вярваме в професионализма на рекламните агенции и на продуцентските компании, които снимат реклами, това ще даде още 1 звезда на нашия рекламен бизнес. Сега бих му дал 2 звезди, може лесно да стане 3 звезди, ако сме no-отворени към нови идеи.
Мая Герасимова, директор "Маркетинг", "Белла България"
Преди 20 години проблемът на българската реклама беше, че нямаше българска реклама. През първите години на пазарна икономика чуждите компании, които навлизаха на нашия пазар, се съобразяваха най-вече с глобалната си рекламна стратегия и използваха готови клипове, които превеждаха на български език. Постепенно развитието на икономиката даде възможност на много български фирми да започнат да се рекламират. От тогава до днес насищането на медийното пространство нараства непрекъснато. Това наложи използването на нови за страната маркетингови подходи. За да бъде конкурентен, българският производител не само трябва да рекламира своя продукт, но и да формулира посланието си по начин, който да стигне до сърцето на потребителя. За тази цел рекламодателят трябва добре да познава психологията на своя клиент. Тук е и силата на българската реклама, която е много по-близо до начина на мислене и поведение на българския купувач, отколкото един адаптиран "римейк" на чужда реклама. Двадесет години са нищо в сравнение със световния опит. През 2008 г. например рекламата в Германия отбеляза 150-годишната си история. Въпреки това българските рекламни кампании все повече скъсяват космическото доскоро разстояние между тях и световните образци. Опитът на "Белла България" го доказва. Присъствието ни на пазара (скоро ще празнуваме 15-годишен юбилей) почти покрива периода на развитие на българската реклама. През цялото това време освен с потребностите на пазара от нови и качествени продукти, сме търсили креативни решения за тяхното представяне, съобразени с българската традиция, народопсихология и манталитет.
Иван Иванов, Executive Director Zed digital Cybermark
Категорично мога да дам положителна оценка за рекламата в последните 20 години. Смятам, че за това време, тя премина през много трудности, но макар и с частични отклонения, пътят беше верен, а всяко преодоляно препятствие добавяше нови плюсове към нея. Навлизането на чужди компании и използването на международен крейтив оказа благотворно въздействие и също допринесе за повишаване на качеството й. Възникнаха множество медии (телевизии, вестници, радиостанции, външни позиции и др.), което наруши монопола и позволи използването на нови и въздействащи на целевите аудитории формати. За мен най-важното събитие за тези години е навлизането на новите технологии. Разбира се, те се появиха малко по-късно, но за сметка на това наложиха траен отпечатък върху българската реклама.
Никога няма да забравя как с екипа ми в Dir.bg създадохме първата интернет кампания преди около 11 -12 години. Тогава това изглеждаше толкова ново и вдъхновяващо за шепа хора, а сега нещата са съвсем различни. Само за няколко години интернет се утвърди като инкубатор за медии и почва, в която покълнаха нови, интерактивни, творчески възможности. Той създаде и утвърди нова терминология и нови категории измерители за ефективността на кампаниите. В последните години сериозна заявка за участие направиха и мобилните технологии, които ще имат сериозно присъствие в рекламата съвсем скоро. Zed digital Cybermark от години следи точно този дял на рекламата и това ми дава основание да заявя с чиста съвест, че това което виждаме в българската дигитална реклама е с много високо качество и доста често изпреварва нещата, които се случват по света. Искрено се надявам следващите 20 години да бъдат изпълнени с нови възможности и реклама, която да ни кара да се гордеем.
Светослав Билярски, Franchising.bg
През тези години успях да вляза в рекламата и да я напусна! Искам да правя свои брандове, а рекламните агенции не са такива. Има ли начин продуктът им да носи тяхното лого, последователно да комуникира ценностите на бранда и да бъде с определено качество, което се постига със специфична технология? Казват, че един глупак може да зададе въпрос, на който и десет мъдреци не могат да отговорят. И тъй като смятам, че най-добрата критика е да направиш нещо по-добро, започнах да се занимавам с франчайзинг. При него можеш да продадеш едно лого за срок от 4 години, 40 пъти за по 4000 лв. и през цялото време да си остане твое!

Стр. 74, 75, 76, 77, 78, 79

сп. Sign Cafe | Кристиян Постаджиян, преподавател в НБУ | 2009-12-24 

Къде може да се интегрира една марка?

Product placement – някои предричат, че това е комуникацията, която ще измести класическата телевизионна реклама през следващите години. И сигурно са прави – компании като Procter Et Gamble от години пренасочват част от бюджетите си за телевизионна реклама именно в Product placement.
Product placement е показването или използването на един продукт или отделни елементи от идентичността му в кино и телевизионни продукции. Всеки може веднага да се сети поне за няколко филма, в които героите пият Соса Cola, носят Rolex и говорят само с Motorola или Nokia – всичко това е само началото на Product placement.
Кое отличава Product placement от телевизионната реклама? На първо място Product placement не е толкова агресивен и разпознаваем като рекламна атака от страна на зрителите. За разлика от традиционната телевизионна реклама, която зрителите в повечето случаи не харесват и превключват при първа възможност, Product placement е част от самия филм и зрителите приемат това, което се случва на екрана, като елемент от целия сюжет. Всъщност в това е и разковничето на успеха зад Product placement – един продукт, неговата марка, както и отделни елементи от идентичността му могат не просто да се показват и възхваляват, но да бъдат част от сюжета на филма, без който той никога не би бил същия. В 21 век марките на продуктите, които ни заобикалят, са не просто имена, които красят опаковките. Марките са обвързани с определени емоции, които ние изживяваме, когато ги видим. Нещо повече, винаги, когато контактуваме с тези марки, нашият мозък създава определени представи. Ето и един бърз тест – като ви кажа Johnnie Walker и бар вие си представяте изискан пиано бар, а не долнопробна кръчма. Ако кажа Rolex и облекло ще си представите костюм, а не къси панталонки и тениска. Това се дължи на позиционирането – представата, която Johnnie Walker и Rolex изграждат за себе си в резултат на рекламните си кампании през последните десетки години. Тази представа може да бъде успешно използвана и от сценаристите на всеки филм. Защото ако искат да изградят определен имидж на своя герой, те просто могат да пренесат имиджа на определени марки върху него. Ето и един пример – как ще опишете Джеймс Бонд – като онзи филмов герой, който кара BMW и носи Rolex. И в двата случая имиджът на марките е в пряка връзка с имиджа на героя. Това изобщо не е случайно. Във "Винаги ще има утре", 20 компании бяха платили над 70 млн. долара за product placement. Това породи редица коментари, вкл. и заигравки, разпространявани в интернет
Другото предимство на Product placement е в сравнително неагресивния подход към зрителя. Много често компаниите дори не комуникират директно марките си. Пример за подобен похват е Motorola – тя просто разчита на емблематичния си модел V3, който е обичаен елемент от много филми, дори и анимации.
За зрителите не е нужно да видят марката на Motorola
- виждайки този модел, за тях е повече от ясно за какво става въпрос. Но агресивен рекламен елемент липсва и това се харесва на зрителя. Motorola използва и друг похват – често телефоните на герои звънят с мелодията "Hello Moto", която е част от ринг тоновете на всеки апарат Motorola и част от неедна рекламна кампания
- отново марката не се показва, но нейни отличителни елементи са част от това, което се вижда и чува, и това е повече от достатъчно.
И тъй като дотук на няколко места стана ясно, че потребителите не възприемат посланията като рекламни, а като част от сюжета, възниква въпросът за защитата на зрителите. Той е решен, като в регулацията на Product placement в много страни е залегнало правилото кино и телевизионните продукции, които са използвали този похват, да обозначат във финалните си надписи продуктите, участвали с промоционална цел във филма .
Ограничава ли се обаче Product placement в кино и телевизионната индустрия. Отговорът е категоричен – не. Product placement може да се реализира на много места, един от който е музиката. Един от първите успешни примери за това е Nescafe Зв1 и албумът Quattro на Ъпсурд. Освен, че в албума е включена песен със заглавието Зв1, в отделни кадри на клипа се използват чашите със специфичния за Nescafe дизайн.
Червените чаши на Nescafe са неговата идентичност, която се появява в ефир сравнително често. Един от примерите е последният сезон на Music Idol, където въпреки късния за кафе час, чашите неизменно присъстваха пред всеки член на журито.
Едно от многото предимства на подобна комуникация е, че всички медии, отразявали предаването, включваха този елемент в техните публикации, което от своя страна осигури no-голям обхват.
Примери на Product placement могат да бъдат открити в книгите, по време на различни събития (бутилките с минерална вода пред изказващите се на пресконференции често се показват в различни медии след това), дори и в театъра. Рекламният Mr. Proper имаше специално отредена роля в постановката "Ножица-трепач", а пък актьорите от "Шведска защита" носеха с удоволствие костюмите на една добре позната родна марка. Последното може и да не е нарочна форма на Product placement, но за пореден път показва потенциала на този инструмент. И тъй като част от читателите на този текст са български рекламодатели, възниква и въпросът ограничава ли се Product placement единствено и само за големи рекламодатели. Истината е, че Product placement има много специфики, заради което не всяка марка може лесно и бързо да се наложи. Ако Nescafe години наред не налагаха червената си чаша като своя идентичност, то посочените по-горе примери нямаше да се случат изобщо. Точно за това Product placement е успешен не толкова за големи или малки, а за такива, които имат ясен образ и позициониране. Но тези, които са по-скоро марки без образ определено по-трудно могат да се наложат с Product placement.
За голяма част от рекламодателите в България приложение на Product Placement може да бъде намерено в телевизионните продукции, като например реалити форматите. Причината за това е, че те често имат сценарий, който е отворен към импровизации и самите продуценти и сценаристи могат да вплетат образа на всяка марка в определена ситуация. Разбира се, спазвайки основните регулации. Но, както стана ясно и от горните редове, Product placement може да има много по-широк обхват и приложение. И когато видим повече български рекламодатели, използващи този похват, ще можем със сигурност да кажем, че този инструмент е не просто алтернатива на една или друга класическа форма на реклама, а изключително ефективен инструмент, полезен както за рекламодателите (за да популяризират марките си), така и за самите медии (за да генерират допълнителни приходи). Разбира се, спазвайки всички регулации и саморегулации за защита на потребителите.

Стр. 90, 91, 92

в. Пари | Красен КРАЛЕВ | 2009-12-22 

Рекламният сектор очаква трудна година

Годината беше трудна, но мисията беше възможна. Рекламният пазар в България се сви, но агенциите се приспособиха към новите условия – повече работа за по-малки бюджети. Това показва проучване на в. Пари сред мениджърите на рекламни и PR агенции. Очакванията за следващата година са раз-нопо сочни. Всичко зависи от това кога ще започне съживяването на икономиката, за да може да се възстановят маркетинговите бюджети на компаниите.

Спадът

Отминаващата 2009 г. е най-тежката от 1997 г. досега, не само за рекламния пазар у нас, казва Красен Кралев, президент и собственик на MAG Communications. Най-големият проблем беше невъзможността от страна на рекламодателите да предвидят размера на кризата и поради несигурност започнаха да работят на тримесечна база, а не на годишна, целейки по-голяма гъвкавост. Реалният спад, който се измерва към момента, е около 20-30% в различите сфери на рекламния бранш спрямо бюджетите за миналата година, коментира още Кралев. Най-голямото затруднение се поражда от междуфирмената задлъжняло ст, която е огромна в страната и това е о сновният подводен камък и риск за българската икономика и рекламния бизнес у нас.

Прогнозата

Следващата година ще бъде още по-тежка, защото към момента няма признаци за съживяване на икономиката, коментира Кралев. Финансовата криза в Западна Европа и Америка все още не е отминала и тези, които успеят да се адаптират към новите условия, ще минат успешно през този период. Моята прогноза е, че средните по големина фирми от рекламния бранш ще изчезнат, ще започнат съкращения и затваряне на компании.

Проблемите

Основните трудности пред рекламния бизнес са невъзможността за ясно планиране на годишна база и сегашните финансови условия. Планирането на парче не ни позволява да бъдем максимално ефективни при изготвяне на плана и разчетите. Междуфирмената задлъжняло ст също предизвиква сериозни неудобства – медиите и подизпълнителите искат авансови плащания, клиентите искат отложено плащане минимум от 60 дни и това създава най-голямото напрежение и затруднение. Клиентите ще искат от агенциите двойно повече работа при запазване на досегашните бюджети и възможно най-гъвкави форми на плащане. Част от нашата стратегия и цел е да не намаляваме приходите си, но за да я изпълним, работим два пъти повече и това е единственият начин да запазим обема на приходите си. Новите завишени изисквания към рекламните и медийните агенции няма да ни се отразят драматично. Винаги сме отговаряли на тези критерии. Рекламният пазар ще се възстанови на нивата от 2008 г. една година след възстановяването на фондовата борса и на икономиката в България. И следващата година най-активни ще останат компаниите в сферата на телекомуникациите, алкохола, бързооборотните стоки, прогнозира Кралев. Очаквам автомобилния сектор да се свие още повече, ще има затруднения и във финансовия и банковия сектор.

Стр. 18

Още по темата:

В PR бизнеса настъпиха промени, Мария ГЕРГОВА, управляващ директор на United Partners

Догодина маркетинг бюджетите ще растат, Светлана САВОВА, управляващ директор на V+O communications

Няма криза, има просто нови условия, Любомир АЛАМАНОВ, управляващ директор на APRA Porter Novelli

Надявам се 2010 г. да е по-смела, Калина ПЕТРОВА, съуправляващ мениджър на ПублисисДиалог

в. Дневник, Компании & Финанси | Зорница СТОИЛОВА |2009-12-22 

- Основната ни цел е да създадем рекламен чадър от много маркетингови елементи и услуги

- Изглежда много просто, но понякога точно простите идеи са най-успешни

Изпълнителният директор на рекламна агенция Advertising Prodigy Никос Асикос е от хората, които вярват, че рецесията предлага повече възможности за промоционалния маркетинг, отколкото проблеми. Разговаряме с него за най-често срещаните спънки пред ефективността на промоциите като бизнес и какви са средствата за преодоляването им.
"Живеем в дните на отстъпките и намаленията", простичко казва Никос Асикис. Той е убеден, че въпреки лошия период, през който преминава рекламният бизнес, в по-печелившата позиция са онези, които се фокусират в лице-в-лице (one-to-one) комуникацията, търсеща индивидуалния подход към потребителя. И сега не е времето да се гради имидж, а да се стимулират продажбите. "Когато хората влязат в магазина, не избират непременно марките, които са видели вечерта по телевизията, а търсят онова, което им е най-изгодно", обобщава изпълнителният директор на може би най-новата рекламна агенция на българския пазар.
Advertising Prodigy е регистрирана в края на 2007 г. в Гърция, а в края на февруари тази година стъпва в България и взема нетипичното за рекламна агенция решение да се листва на българската борса. "Знам, че е малко необичайно, но нашият бизнес план е експанзията на компанията на Балканите", обяснява Никос Асикис. И продължава: "Избрахме София за център на тази дейност. Основната ни цел е да създадем рекламен чадър от много маркетингови елементи и услуги."
В България Advertising Prodigy разполага с шест души постоянен екип, които се грижат за обслужването на клиентите, но заедно с хората, които се наемат за реализирането на промоции и кампании, агенцията достига над 300 души. По думите на Асикис компанията влиза в ролята на инструмент за нуждите на маркетинг мениджъра и затова в портфолиото им от услуги влизат разнообразни решения – от промоционални активности, през производство на тв реклами, бенчмаркинг (сравнителен анализ – бел. авт.), мониторинг на конкурентите, предложения за нови рекламни канали и т.н.
Сред клиентите й са Germanos, HTC, Sony Ericson, Henkel. Асикис определя като ключова цел на агенцията през 2010 г. да увеличи броя на клиентите си и размера на екипа си в България. Планира и да отвори нови офиси в Македония и Кипър. "Може би и в Румъния, но това ще е по-скоро третата стъпка", коментира той.
Според Никос Асикис един от най-големите проблеми на промоционалния маркетинг е, че клиентът получава информация за това как протича промоцията едва след края й и няма възможност да реагира, ако тя не върви добре. Той казва, че системата за раздаване на подаръци на потребителите също не е съвършена и много от тях се губят, докато стигнат до консуматора. В стремежа си да намерят решение на тези проблеми, които често поставят под въпрос ефективността на промоциите, Advertising Prodigy патентоват своя инструмент Barcode Game, който по думите на Асикис е комбинация от софтуер и начин на мислене, специфичен подход към клиентите.
"Според маркетингови изследвания, които анализират промоциите, потребителите вече не вярват в лотариите, дори ако подаръците имат голяма стойност", разказва той. И уточнява: "Предпочитат да спечелят веднага нещо малко, но със сигурност. Затова основната ни стратегия с Barcode Game беше, че всеки печели веднага."
Според Асикис, особено във време на финансова криза, задачата на рекламната агенция е не само да насърчи продажбите на мястото на продажба, но и да увеличи трафика в магазина с нови потенциални клиенти. По този модел с помощта на Barcode Game те са реализирали успешно кампании за Germanos, Sony Ericsson, MTV, концертите на Tiesto, Linkin Park, Depeche Mode. "В момента провеждаме коледна кампания за Vodafone. В преговори сме и с клиент в България, но все още не мога да съобщя името му", казва той.
По думите му една от кампаниите, които постигат най-добри резултати, е тази, която реализират за веригата за мобилни телефони и аксесоари Germanos в Гърция. "Концепцията ни е, че раздаваме на потребителите специални карти за участие в игра, всяка с уникален баркод, и ги каним да посетят магазина на Germanos, за да видят какво печелят", разказва Никос Асикос. И добавя, че основните им послания са, че всеки печели, и то веднага.
Според Асикис неработещият маркетинг е да убеждаваш клиента да си купи нещо. "Старите техники за насърчаване на продажбите не се посрещат добре от потребителите", казва той. И обяснява: "Когато потребителят отиде в магазина и даде промоционалната карта на продавача, тя минава през баркод скенер, който е свързан с компютър. Когато продавачът сканира картата за игра, потребителят веднага разбира какво печели и си получава подаръка директно в магазина. Може да бъде телефон, фотоапарат, телевизор или пък купон за отстъпка."
Резултатите от последната им промоция за Germanos са 25% увеличение на продажбите и 42% участие на потребителите в игра при обичайно 7% за класическите промоции според анализите на компанията.
За Никос Асикис обаче по-важният момент е, че клиентът може да извършва постоянен мониторинг на активностите чрез софтуера на Barcode Game. "Всичко се наблюдава онлайн. Бранд мениджърът може да следи денонощно развитието на промоцията", обяснява той и добавя, че клиентът може да проследи също така всички детайли в даден магазин – колко потребители са участвали, какви подаръци са били спечелени, каква част от ваучерите за намаление са използвани.
"Изглежда много просто, но понякога точно простите идеи са най-успешни", завършва с усмивка Асикос.
Стр. 5

в. Новините днес | Павлина ЖИВКОВА | 2009-12-21 

В два поредни броя вестник НОВИНИТЕ ДНЕС представя коледните изповеди на бизнесмена Красимир Гергов. Темите на тези изповеди са медиите в условията на финансова криза, лоялността, отношението бизнес-политици и греховете, които не може да прости.

-Г-н Гергов, прогнозата на финансистите е, че кризата в България ще продължи най-малко до 2011 г. Как ще се отрази това на рекламния и продуктов пазар?

- Кризата наистина ще продължи най-малко до 2011 г. Въпреки това обаче смятам, че повечето фирми трябва да са оптимисти, че в 2011 г. кризата би трябвало да е приключила. Затова очаквам повишения на рекламния пазар догодина, тъй като много компании имат запазени резерви от тази година. Тя не беше чак толкова лоша, колкото се очакваше по отношение на продажбите за най-масовите продукти. Това ми дава основание да смятам, че компаниите ще инвестират, за да постигнат по-висок пазарен дял. Сигурният начин за успех в тази посока е повишаване на рекламните усилия.

- Каква е перспективата за пазара на луксозни стоки в България?

- Тази перспектива се е отдалечила малко във времето, тъй като и тези, които имат възможност да си позволят луксозни стоки, са в задръжка Винаги на пазара на луксозни стоки обаче остават места за правене на бизнес, които след една-две години, когато ситуацията се промени и най-луксозните клиенти биха се върнали в най-луксозните места за продажба, те ще са заели тези ниши.

- Как ще се отрази на телевизиите изискването за 25% българска продукция, записано в преходните и заключителни разпоредби на Закона за радио и телевизия?

- Тези 25% са нещо измислено, изсмукало от пръстите на неколцина български продуценти. "Шоуто на Слави", примерно, не е сред тях, но така или иначе, този закон обслужва и неговите интереси, т.е. те имат интерес от условието за въпросните 25%. bTV, например, в момента има 45% външна продукция, но не смятам, че подобно изискване би било честно да се постави пред малки телевизионни компании като тв "Европа" и подобни на нея, които ще бъдат в невъзможност да изпълняват тези 25% без повторенията, тъй като това е голяма част от тяхната програма Такова изискване не съществува и никъде в Европа по отношение и на големите телевизии и ако някой може да ми даде пример за повече от 10%, аз съм готов да приема изискването за нормално. В Евро па се държи на това да има 50% европейска продукция, а не на това колко процента да са външна и колко да са собствена продукция на телевизията Това според мен е дискриминативно желание от страна на продуцентите към медиите, които всъщност рискуват и инвестират в този бизнес.

- Бихте ли направили прогноза за развитието на телевизията в България по отношение на формати и програми?

- България е един феномен в момента, тъй като формати като Big Brother, Survivor в останалите страни са доста изчерпани, а тук са едни от най-дълго живеещите формати. Смятам, че те вече са накрая на своя живот и може би сега в България ще се появи някой, който ще произведе за пръв път дълъг и хубав български сериал.

- Във ваше интервю твърдите, че журналистиката е длъжник на инвеститорите. Бихте ли развил тезата си?

- В последните 20 години много хора инвестираха в медии, някои опити бяха успешни, други се оказаха неуспешни, но така или иначе, тези опити продължават. В тази връзка аз не смятам, че журналистите, които са работели в електронните и в печатни медии, са били твърде лоялни към своите работодатели. I Знаете, че това е професията, която може да1 се кандидатира за българските рекорди на Гинес според това колко често журналистите си сменят медиите, съответно и работодателите. Разбира се, има и журналисти, които не са напускали медията, в която са започнали кариерата си. Смятам, че те са по-значими и не само заради лоялността си към работодателите. Те би следвало да имат предвид, че техните работодатели са инвестирали в тях. Зад тази малка на пръв поглед инвестиция стоят много големи усилия, много сериозни бизнес планове и милиони договори, що се касае за национални медии. И би следвало да имат предвид, че трябва да са лоялни към колегите си и към всички проекти. Смятам, че над всичко не стои свободата на словото, а бизнесът на този, който би могъл да създаде свобода на словото. Тъй като свобода на словото може да съществува само ако има приходи от реклама. Това единствено прави журналистиката свободна.

- Това не намалява ли професионализма за сметка на комерсиализацията?

- Има такъв момент, разбира се, и никой не може да го отрече. Но в същото време най-добре е да има баланс. В момент на криза наистина може да има комерсиализация, но това е единственият начин медиите да издържат на кризата и да продължат да съществуват. Считам, че журналистите трябва да бъдат максимално лоялни към медията и да бъдат нетърпими към всяка една журналистическа перверзия, защото съм сигурен, че в журналистическата среда се знае много добре кой какво прави извън правилата

- Как ще коментирате оправданията на наши колеги за агентурното им минало?

- Много ясно трябва да се разбере, че едно е да си бил агент, друго е да си правил доноси, които нямат нищо общо с престъпността в една държава или с нейната сигурност. Така например, аз смятам, че всички агенти на Шести отдел, на Шесто управление, които са разработвали интелигенцията на България, както и всички хора, които са във въпросния отдел на това управление, са се занимавали с типични доноси. Като един агент Димитър, който е писал за интелигенцията по най-зверски начин, намесвал се е в личния живот на тези хора, той е уволнявал и преценявал кой да бъде в предаването му, кой да заема управленски пост в телевизията, кой да пътува в чужбина Тези донесения са постъпвали в Шести отдел, оттам са отивали у човек на прикритие в БНТ и той е вземал мерки срещу журналистите. Това нещо в момента продължава да се случва в българската преса Той си избира хора, които поканва на вечеря, ако не отидат, ги смята за мръсници, следва шамар от неговите доноси във вестниците срещу този журналист. Ако хората случайно се съгласят да отидат на вечеря, той им задава въпроси.
Ако те не отговорят, пак следва шамар. Мога да дам много примери с хора, които са получавали най-лични епитети, и може би ще трябва да се направи анализ, да се съберат всички етикети, които той е давал на журналистите. Да видите какъв списък ще се покаже. Освен това този агент Димитър съди всички по-важни телевизии в България. Няма личност в тези телевизии, която да се е изявила и той да не е завел дело срещу нея. За голямо негово съжаление обаче предишният главен прокурор Филчев вече не е на власт, за да вкара някой и друг журналист в затвора или да го привика в прокуратурата Мога да кажа на всички журналисти и медии, че агент Димитър вече няма съответните връзки в прокуратурата и съда, така че спокойно можете да кажете всичко, което мислите за него.

***

КРАСИМИР ГЕРГОВ е роден на 30 септември 1961 г. в София. Завършва "Спортна журналистика", "Туризъм, алпинизъм и ориентиране" и специализира World Report в CNN, Атланта и Лондон. Професионалната му кариера се развива в маркетинга, рекламата и консултирането на медии. Гергов инвестира активно и в развитието на туризма в България. Страстен любител на голфа, създава българското голф общество и започва изграждането на най-красивите спортни комплекси в страната.

***

Джазът, още една страст на бизнесмена
Красимир Гергов е прочут с неукротимата си страст към джаза. Има завидна колекция от винилови плочи и дискове. Неговата философия е, че всеки има място под слънцето, т.е. на пазара, който се саморегулира. И че естественият подбор е валиден както за класиката, така и за чалгата. Самият той не слуша попфолк, но не го отрича. Ненавижда думата "забрана", тъй като е наситена с негативни флуиди.

Стр. 7

www.capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I2009-12-21

Тя ще се заеме със създаването на нова рекламна концепция за марката.

От януари 2010 г. криейтив обслужването на "Загорка" (част от Heineken) се поема от рекламна агенция Publicis MARC. Агенцията е спечелила конкурс за създаване на нова комуникационна стратегия на марката, който започна още през есента на 2009 г. По непотвърдена информация сред другите участващи са били още Leo Burnett, Oglivy Sofia и Brigada BBM.

Publicis MARC ще реализира всички медийни активности на "Загорка" в дългосрочен план. Изпълнителният директор на рекламния холдинг Николай Неделчев коментира, че са предложили няколко различни творчески платформи, като спечелилата идея била избрана след тест върху потребители. "Изключително сме щастливи от възможността да работим на стратегическо ниво за "Загорка" през следващите години", каза още той.

Маркетинг мениджърът на "Загорка" Дончо Хаджиев също потвърди, че последната дума за избор на криейтив агенция са имали консуматорите, които са харесали най-много идеята на Publicis. Хаджиев добави, че можем да очакваме новата реклама на "Загорка" в началото на следващия бирен сезон.

Снимка: Велко Ангелов, вестник "Капитал"

Оригинална публикация

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-15

Разходите за реклама в мрежата се увеличиха с 10% през настоящата година

Интернет рекламата продължава да расте. Темповете са по-бавни, но на фона на икономическата криза и намалените бюджети дори и минималният ръст е постижение. Надеждите за движение нагоре се запазват и за следващата година, показа проучване на в. Пари. Рекламодателите все повече обръщат поглед към социалните медии и мрежи като Facebook. Това коментира за в. Пари Моника Ласота, мениджър бизнес развитие на Гемиус. Това е сравнително ново поле на маркетинга и все още няма ясна отчетност за ефективността на кампаниите там. Приема се просто като препоръчително присъствие. Ако марката иска да е разпознаваема, трябва да има профил в някоя социална мрежа, да се покаже пред потребителите. Никой обаче не се интересува как тази реклама влияе на продажбите на компанията, каза Ласота.

Потенциал

Началото на 2010 г. ще бъде трудно за повечето рекламодатели, защото обикновено в този период всички изчакват. Това коментира за в. Пари Мартин Попов, генерален мениджър на дигитална агенция Mindshare. Кризата се усети и в интернет, но все пак годината приключва с ръст на пазара от около 10%, което прави близо 18 млн. лв. разходи за интернет реклама. Тя ще затвърди позициите си и очаквам през 2012 г. да изпревари радио- и прес рекламата, коментира Попов. Според него потенциалът на интернет не се използва пълноценно и близо 90% от рекламите там са само имиджови или просто отбелязват присъствие. Трябва да се търси ефективност, отчетност, креативност, коментира Попов. Липсата на тези неща се дължи на факта, че около 80% от бюджетите за интернет реклама се управляват от медия агенциите, а не от специализираните дигитални агенции, допълва той.

Ръст

Това, което очаквам от 2010 г., е лек ръст, коментира Жюстин Томс, експерт онлайн маркетинг и медии. Факт е, че в последните години свикнахме с годишни ръстове от около 90-100%, а тази година за първи път ръстът ще е едва около 5-10%. Очаквам подобна цифра и за идната година. Отдавам го, от една страна, на икономическата криза, а от друга – на успешното навлизане на low cost модела за интернет реклама. Съвсем естествено е да се увеличава делът на разходите за интернет реклама спрямо този на другите медии. По данни на Гемиус, ако през 2007 г. той е бил едва 3%, през 2008 г. е 5%. В много държави достига до 20-25%, казва Томс.

Забавяне

По-различна е позицията на Иван Иванов, изпълнителен директор на Zed digital Cybermark. Смятам, че ръст на пазара на интернет реклама няма да има поне до средата на следващата година, коментира той. Може би звучи малко нелогично, като се има предвид, че интернет рекламата по света бележи ръст, дори и малък, но в България нещата се случват така. Интернет рекламата все още е подценена и така ще бъде още дълго време. По-склонен съм да мисля, че ще има още движение надолу, преди да се обърнат посоките.
До момента делът на интернет рекламата в общия микс е 3-4% за българския пазар, казва Иванов. При нас тази цифра е два пъти по-висока, защото успяваме да спечелим доверието на нашите клиенти и да покажем наистина ефективност и резултатност от инвестицията в интернет. Наблюденията ми върху пазара показват, че този дял нараства, но бавно. Това се дължи до голяма степен и на агенциите, които предпочитат да работят по утвърдените схеми и канали, казва Иванов.

***
Прогнози

Пазарът леко се възстановява

▶ През третото тримесечие на годината разходите за онлайн реклама в световен мащаб възлизат на 5.5 млрд. USD, сочат данни на Interactive Advertising Bureau и PricewaterhouseCoopers. голяма част от надеждите на анализаторите за ръст на пазара са насочени основно към 2011 г.
▶ Някои оптимисти смятат, че положителните промени се случват още сега, тъй като има леко повишение в разходите за реклама в сравнение с второто тримесечие на годината. Проучване, направено от анализатори на JP Morgan, показва, че 45% от анкетираните представители на медия агенции са на мнение, че през второто шестмесечие на годината разходите за интернет реклама ще се повишат с 5-9%. очакванията са за леко възстановяване на пазара, но никой не се надява да се върнем до нивата от 2006 г.

стр. 18

в. Капитал, електронно издание I Борислав КАНДОВ I 2009-12-19

Преструктурирането на международния холдинг достигна българския пазар

Старият модел е счупен, необходима е промяна, трябва да оптимизираме ресурсите.

Тези реплики са познати до болка в рекламната индустрия. Допреди една година основният повод те да се споменават бе навлизането на интернет и успеха на малки, нови агенции, изместващи старите динозаври. Днес по-скоро се цели свиване на разходите заради икономическата криза, която удари рекламния пазар почти навсякъде по света.

В световния холдинг Publicis Groupe преструктурирането започна преди доста време, но едва сега засегна по-чувствително българския пазар. Компанията е собственик на три от големите глобални рекламни агенции – Leo Burnett, Saatchi&Saatchi и едноименната Publicis и е представена тук чрез Publicis MARC Group, в която холдингът държи мажоритарния дял от собствеността.

В България Leo Burnett Sofia са афилиация на международната агенция – имат договор да носят името на една от най-старите агенции и да обслужва някои от глобалните клиенти на агенцията. Създадена като "Конворт" ООД през 1992 г., през 1997 г. фирмата вече се казва "Рекламна агенция Лео Бърнет България" АД. Няколко дни преди Коледа обаче агенцията получи неприятна новина – заради преструктурирането на Publicis Groupe от пролетта на 2010 г. лицензът за името Leo Burnett ще бъде прекратен. Тъй като все още няма никаква подробна информация за плановете на Publicis за развитието на тази част от бизнеса им в България, от агенцията отклониха поканата за официален коментар, но подчертаха, че случващото се е резултат от стратегическите планове за развитие на световния холдинг и нямат нищо общо с работата на агенцията в България. Най-вероятно лицензът и клиентите, които досега се обслужваха от агенцията Procter & Gamble и Philip Morris, ще преминат в структурата на Publicis MARC Group. Управителят на групата Николай Неделчев също не коментира казуса, тъй като и той не е получил повече информация.

Leo Burnett са специализирани в креативното обслужване на клиентите си, докато медийното планиране и купуване се извършва от StarcomMediaVest. В България лицензът за името се държи от MediaS SMV, която пък е част от структурите на New Moment New Ideas Company. От медиа агенцията коментираха, че не са получили никаква информация за предстояща промяна в отношенията им със Starcom. New Moment преминаха по пътя на екипа зад Leo Burnett Sofia през 2001-2002 г., когато агенцията се казваше S Team Bates Saatchi & Saatchi, но лицензът за името на международната агенция им бе отнет.

Подобен процес тече в още няколко източноевропейски страни, но навсякъде Publicis Groupe действа според развитието на конкретния пазар. В Сърбия например се е случило обратното – Publicis ще стане част от структурата на Leo Burnett. В Австралия Leo Burnett премина към Publicis още през 2007 г. Накратко концепцията на това сливане е трите водещи агенции на холдинга – Leo Burnett, Saatchi & Saatchi да обединят ресурсите си с цел по-добро обслужване на клиентите им. Така в холдинга ще има един акаунт директор (който следи за гладкото протичане на работата между агенцията и клиента) за даден клиент и пред него ще се отчитат всички екипи от агенциите на холдинга, които работят по активности за Tide например.

Както от екипа на все още казващата се агенция Leo Burnett, така и управителят на Publicis MARC Николай Неделчев казаха, че ще могат да съобщят повече подробности около бъдещата си дейност през януари.

Фотограф: Надежда Чипева

Оригинална публикация