в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 17.11.2012

За рекламните и пиар агенции криза няма. През последните две години държавата им даде толкова милиони левове покрай множеството си мероприятия за популяризиране на различните мерки и дейности по европейските фондове, че безспорно се превърна в основен спонсор на рекламния бизнес у нас. Но докато подобни акции бяха запазена марка на министерствата и най-вече на земеделското, сега в раздаването на пари ударно се включиха и общините. Само от началото на октомври са обявени една дузина обществени поръчки за информация и публичност, а очакванията са през декември и януари да има истински бум на тези процедури.
Кметовете поначало разполагат с доста по-дребни суми в сравнение с министрите – все пак рекламната кампания е на местно ниво. Освен това се популяризира конкретен проект, като ремонт на училище или улица например. Но от друга страна, общините са стотици и всяка една от тях има по няколко проекта, така че в крайна сметка те ще налеят много повече средства в агенциите и медиите от правителството. А ако някой смята, че целият този финансов ресурс ще бъде използван само за популяризиране на съответните обекти, определено е в голяма грешка.
Сред най-активните кметства в сферата на рекламите засега е Сливен. Още с първите две процедури градът под Сините камъни излезе на сцената с бюджет от над 620 хил. лева. Това е така, защото кметът Кольо Милев (БСП) е обединил в един търг информационните кампании на всички проекти по оперативната програма "Регионално развитие" на общината. В случая 496 хил. лв. от цялата сума са именно за това направление. Парите ще отидат за отразяване на проектите, изработване и поставяне на билбордове, обяснителни табели, банери, пана, брошури, диплянки, постери, както и изработка на радиосъобщения и излъчване на репортажи в местни телевизии.
За рекламната кампания на "Пътуване през времето, във времето и с времето – интегриран проект за развитие на природни, културни и исторически атракции и туристическа инфраструктура в Сливен" и "Регион Сливен – кръстопът на традиции, култури и епохи" са предвидени и допълнителни дейности. За "пътуването" е необходимо да се заснеме промоционален 12-минутен филм със субтитри на пет езика, да се направи специализиран луксозен каталог и да се излъчи телевизионна и радиореклама . Заложени са също публикации в онлайн издания и туристически списания. Победителят в надпреварата ще трябва да направи и мултимедийна презентация, интернет сайт на дестинацията и да организира официалното откриване на обекта.
По втория проект пък ще се прави рекламeн 20-минутен филм със субтитри на три езика, както и два телевизионни клипа с продължителност 15 и 30 минути. Предвидена е и кампания с платена реклама по националните телевизии и радиостанции, публикуване на статии в специализирани чуждестранни издания, рекламни банери в социалните мрежи, изработване на пътеводител и карти, както и разработване и внедряване на туристическо мобилно приложение за смартфони и таблети.
Останалите рекламни пари на Сливен са за популяризиране на водния цикъл на града. Офертите на кандидатите за тази кампания ще бъдат отворени на 20 ноември, като победителят ще разпространява брошурите и диплянките до края на 2014-а.
Зимният курорт Банско също ще стане любима дестинация на рекламните агенции. Управляваният от Георги Икономов (ГЕРБ) град вече е обявил две процедури за информационни кампании и предстоят още няколко. До 26 ноември например общината приема оферти за осигуряването на комуникация и публичност на проекта за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в Банско. За целта са предвидени 38 565 лв. без ДДС, като победителят ще трябва да изпълни кампанията най-късно до 31 януари 2015-а. В случая от избраната фирма ще се иска да информира обществото за началото, изпълнението и завършването на строителството, както и за постигнатите резултати. Това ще стане чрез публикации в медиите и промоционални материали (брошури и листовки по 250 бройки). Предвидени са още два билборда и няколко обяснителни табели, поставени на видни места в курортния град. Сред задачите на победителя в надпреварата ще е и организирането на три конференции с участието на медиите и две официални церемонии – първа копка и откриване на обекта. Заложено е още разработването на промоционален филм, който да се разпространи чрез 100 DVD-та.
Паралелно с това върви и търгът за публичност на проекта "Идентифициране и внедряване на добри практики в областта на управлението на човешките ресурси чрез обмяна на опит и практически знания между община Банско и община Кройдън". Предвиденият бюджет е 24 хил. лв. без ДДС, а мероприятията са: две конференции и подготовка и публикуване на шест рекламни съобщения в национални или регионални печатни и електронни медии. Кандидатите да извършат тези дейности могат да подават документи до 6 декември.
С две открити процедури за наемане на рекламни и пиар агенции е и Кюстендил. С над 57 хил. лв. кметът Петър Паунов ("Атака", СДС и др.) ще се хвали пред съгражданите си за реконструкцията и разширението на канализационната и водопреносната мрежа. За първия етап на проекта са предвидени 500 брошури и две пресконференции, а за втория – 800 брошури, четири билборда, четири информационни табели, четири платени публикации и излъчвания в печатните и електронните медии, официални церемони за откриването, както и още над 300 рекламни материала.
Други 12 600 лв. са предвидени за популяризирането на центъра за настаняване от семеен тип в Кюстендил и за проекта за оптимизиране на образователната инфраструктура в града. От победителя отново ще се искат брошури, тефтери, химикалки и др. рекламни материали. Предвидени са и публикации в местните медии, както и няколко пресконференции.
Плевен също ще пръсне сериозни суми за реклами. Близо 100 хил. лв. ще отидат за информационна кампания на проекта за модернизация на градския транспорт. Като освен задължителните диплянки, билбордове и плакати ще се прави и специален уебсайт.
Приблизително на толкова пари ще могат да се надяват фирмите и от община Карлово. Подобно на сливенския си колега кметът Емил Кабаиванов е обединил всички проекти по програма "Регионално развитие" в една поръчка.
Списъкът с общините, които навлизат на рекламния пазар, може да бъде продължен с Габрово, Казанлък, Панагюрище, Монтана… Несъмнено през следващите месеци към тях ще се присъединят и големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и Русе, чиито рекламни бюджети ще са по-внушителни. Интересно ще е да видим обаче кои фирми ще се облагодетелстват и дали това няма да са същите играчи, които редовно обслужват министерствата.

Стр. 1,20 

в. Банкеръ | 22.04.2011

Не е тайна, че в туристическия сектор се Въртят много пари и истинските печалби са в пъти по-големи от официално обявените. Едва ли има човек, който да не знае от опит какъв е арсеналът на нашенските бизнесмени в надпреварата за трупане на пачки, но със сигурност малко хора подозират за парите, изкарвани покрай курортистите от едни други предприемачи. Става дума за отбрани рекламни и пиар агенции, на които държавата плаща сериозни суми, за да популяризират България като туристическа дестинация. Само през 2011-а за реклама на страната ни по света са предвидени 34 млн. лева. Поголямата част от тях – 26 млн. лв., ще дойдат по линия на оперативната програма "Регионално развитие", а останалите 8 млн. лв. са заложени в държавния бюджет. Кой точно ще се облажи от тези милиони Все още е рано да се каже, но ако погледнем резултатите от миналата година, картинката значително се изяснява.
Една от най-големите поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през 2010а например е за провеждането на "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България". Целта е била да се изберат фирми, които да организират промоционални събития и реклами, да подготвят откриването на летния и зимния туристически сезон, съпътстващите ги мероприятия и т.н. От обявлението става ясно, че победителят е разполагал с близо 3.8 млн. лева осигурени от оперативната програма "Регионално развитие". Договорите за изпълнението на поръчката обаче са сключени чак в средата на летния сезон на 23 юли, което до голяма степен обезсмисля организирането на каквито и да е мероприятия, особено пък за откриването на летния сезон. Но както се казва има едни пари, които трябва да бъдат похарчени, а за какво и как ще стане това е без особено значение.
В случая за организиране на десет събития, свързани с туризма, и шест прояви за откриване на летен (!) и зимен туристически сезон "Публисис" на Николай Неделчев взима над 100 хил. лева. Но големият пай се "пада" на регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество "Про ивент бизнес груп партнерс 3". То печели три от четирите обособени позиции в търга – за изготвяне, отпечатване и поставяне на 80 тематични билборда, за създаване на интернет сайт и за рекламна дейност чрез телевизия, радио и печатни медии. Важна подробност е, че цялото това начинание е трябвало да се извърши само за срок от четири месеца до края на ноември 2010-а. Още по-любопитното е кой стои зад "Про ивент бизнес груп партнерс 3"?
Според електронния регистър Дакси собственици на дружеството поравно са "ОМ София", "Метрополис груп", "Реформа адвъртайзинг" и група нефизически лица. Мажоритарен собственик на първата фирма е управителката на рекламна агенция Ogilvy и съпруга на продуцента Нико Тупарев – Екатерина Попова-Тупарева. "Метрополис груп" пък е лидер на пазара на външна реклама и се управлява от борд на директорите, в който влизат Христо Гюрговски, Нели Луски, Марк Десбиенз, Евгени Йонов и Александър Тошев. Самият Тошев е и управител на "Про ивент бизнес груп партнерс 3", участва в ръководството на други 31 фирми и има собственост в 21 компании.
В "Реформа адвъртайзинг" също има интересни имена. Освен трите дъщери на шефа на социологическата агенция "Галъп интернешънал" Андрей Райчев – Вера, Стела и Ана Илза, в ръководството на фирмата са още Десислава Тодорова-Олованова и водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ – Мирослава Баджева. Последните две дами не за първи път успяват да се доберат до държавните поръчки за реклама. През миналата година, чрез фирмата си "От-до консулт", те спечелиха 300 хил. лв. от земеделското министерство за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение чрез национален всекидневник на два 60-минутни филма за програмата за селските райони.
Не по-малко внимание заслужава и поръчката за "Изготвяне и разпространение на рекламни брошури за България", която също се финансира от оперативната програма "Регионално развитие". При нея са дадени почти 2.5 млн. лв. за точно 890 хил. листовки и 111 666 компактдиска. Процедурата е разделена на 11 обособени позиции, които в крайна сметка са си поделили само четири фирми:
"Ламбаджиев Стандарт", "МАГ Адвъртайзинг", "Бранд Ню Айдиъс" и консорциум "Дакс Партньори". Трима от отстранените участници – "Одисея – Ин Комит", "Икономедиа" и "Мастър Мад", са обжалвали решението пред Комисията за защита на конкуренцията, но антимонополният орган е оставил без уважение исковете им.
Така изработването на имиджовата брошура "България", която да представи страната ни като "дестинация със съвременни курорти, богато културно-историческо наследство, съхранена природа и разнообразни туристически възможности, т.е. място, където туристите има какво да видят, но и има как да се забавляват", е поверено на "Ламбаджиев Стандарт". Според заданието рекламната диплянка трябва да бъде отпечатана в 215 хил. тираж и да е преведена на няколко езика. Мажоритарният собственик и управител на фирмата Бойко Ламбаджиев е пресметнал, че може да направи това срещу 360 хил. лв., колкото е стойността на договора му с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Фирмата на въпросния бизнесмен явно е много добра в рекламната дейност, тъй като през последните две години е била наета общо осем пъти от различни държавни и общински структури. В предишния си брой в. "БАНКЕРЪ" писа подробно за услугите, които тя е предоставяла на Министерството на труда и социалната политика. "Ламбаджиев Стандарт" е прибрала и близо 11 хил. лв. без ДДС, за да осигури публичност на схемата "Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали". Дружеството се е занимавало и с отпечатването на различни издания и материали по поръчка на Народното събрание, от което е спечелило около 20 хил. лева. Негови клиенти са били още Националният център за информация и документация,
Агенцията по заетостта, община Несебър и други. "МАГ Адвъртайзинг" пък е била избрана да подготви четири брошури – "Българското Черноморие", "Зимен туризъм", "Еко и селски туризъм" и "Вино и кухня", всяка в 75-хиляден тираж. Освен на
български език те е трябвало да бъдат преведени на немски, руски, английски, френски и испански и да представят летните и зимните ни курорти, възможностите за водни и ски спортове, природните и културните забележителности, както и традиционни ястия и вина, екопътеки, занаятчийство и други. фирмата се е ангажирала също така да изработи 111 хил. миникомпактдиска, на които да бъдат качени въпросните брошури. За това тя е получила близо 1.3 млн. лева. През март 2010-а "МАГ Адвъртайзинг" печели още 1.5 млн. лв., но този път за провеждането на рекламни кампании на руския пазар. Управител на компанията е Константин Манолов, който ръководи и "Сън медия сървисиз", а мажоритарен собственик е "МАГ комюникейшънс" на 82-годишната Султанка Кралева. Последната фирма обаче се управлява от заместникпредседателя на партия "Новото време" Красен Кралев.
Следващият печеливш от печатането на брошури е "Бранд ню айдиъс". Дружеството е натоварено с подготовката и разпространението на диплянки за културен, балнео- и конгресен туризъм. Техният тираж също е по 75 хил., но за производството им са предоставени 630 хил. лева. "Бранд ню айдиъс" се управлява от Ваня Димитрова и Виктория Миткова, а негов собственик е "България он еър", в което пък дялове притежават пенсионните дружества "ЦКБ Сила" и "Съгласие", Централна кооперативна банка, "България Ер", ЗАД "Армеец", "Пловдивска стокова борса" и "М Сат кейбъл".
Рекламата на спортовете и религиозния туризъм е била поверена на консорциум "Дакс партньори" срещу 330 хил. лева. В обединението влизат "фондация за регионално развитие" и компаниите "Ай Дии Тийм" и "Ни плюс – Макаров и сие". През миналата година втората фирма, чиито собственици са Кирил Макаров и Светлана Тихова, е спечелила още 80 хил. лв. от доставката на информационни материали за Министерството на финансите.
От средствата за туризма добре се е облажило и "България Травъл 2010". Регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество е получило през септември 2010-а над 1.75 млн. лв. за доразвиване на официалната туристическа страница на страната www.bulgariatravel.org и за създаване на мултимедиен каталог на туристическите обекти. Негови собственици са "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов), "Скрийн брадърс" (на Николай Василев и Женя Йорданова), както и "Сиенсис" (със собственици Николай Медаров, Лъчезар Стаменов и Емил Енев). Така е било през 2010а, но сега предстои раздаването на още пари
Пред приключване е поръчката за рекламни сувенири, за която са предвидени близо 1.7 млн. лв. от оперативната програма "Регионално развитие". Има се предвид изработването и разпространението на хиляди чадъри, химикалки, тениски, значки и др. (виж таблицата), които би трябвало да напомнят на чужденците за нашата страна и евентуално да ги накарат отново да дойдат да почиват у нас. Също на финала е и конкурсът за избор на фирма, която да проведе рекламна кампания във Великобритания. За това начинание са предвидени близо 3 млн. лв., срещу които победителят трябва да подготви и организира информационни срещи и три туристически обиколки за английски журналисти в България, по време на които да им бъдат представени възможностите за балнео-СПА, уелнес, гурме, еко и селски туризъм, посещения на винарски изби с дегустации, езда, голф, исторически и културно-познавателен туризъм, туристически преходи и други. Необходимо е да се осигурят и поне 20 рекламни публикации в пресата (рекламни карета, съобщения и материали) за нашата държава в минимум шест специализирани туристически издания във Великобритания. Списъкът продължава с отпечатване на рекламна притурка в Travel Weekly, минимум 250 излъчвания на рекламен клип по Sky News, рекламни билбордове и банери за период от 100 дни с локации Лондон, Шотландия, Южна Англия и други.
Какъв ще е ефектът от всички тези дейности предстои да видим. Но, изглежда, че българските управници са пропуснали факта, че на Запад хората си планират летните почивки още от предишната година и е почти невъзможно да убедиш някой с каквито и да било реклами в последния момент. А да се надяваш, че с няколко билборда и телевизионни клипа ще те помнят за догодина, е повече от абсурдно.

Стр. 24, 25 

APRA Porter Novelli I 2010-03-07

Съвместният проект на БАР и АРА ще бъде официално анонсиран на „Пролетния бал” на рекламодателите и представен на „Форума на рекламата 2010”

Българската Асоциация на рекламодателите (БАР) и Асоциацията на рекламните агенции – България (АРА) се обединяват около „Правилата и добрите бизнес практики в отношенията клиент – агенция при организиране на конкурс за избор на рекламна агенция”. Документът предоставя основни насоки на работата при организиране и провеждане на конкурс за рекламна агенция, с цел неговото успешно приключване. Съвместният проект на двете асоциации ще бъде официално анонсиран на „Пролетния бал на рекламодателите” на 15 март в Sofia Live Club и представен на „Форума на рекламата 2010” на 16 март в зала 6 на НДК.

„Правилата при организиране на конкурс” се основава на оригиналния документ на Световната федерация на рекламодателите (WFA) и Европейската асоциация на комуникационните агенции (ЕАCА). Документът разглежда работата на рекламодателя и агенцията в отделните етапи от процеса на провеждане на конкурса и предлага начини за създаване на максимално функционални отношения между клиент и агенция. Определени са общи правила за работа във всеки етап, сред които: определяне на срокове, критерии за оценяване, предоставяне на информация от страна на рекламодателя, заплащане за участието на агенциите, комуникация с кандидатите и т.н.

„В контекста на несигурната икономическа обстановка и предизвикателствата, пред които е изправена и рекламната индустрия днес, е важно да се доверим на доказано ефективните практики. Придържането към правилата ще гарантира равноправни и справедливи условия на конкуренция, ще спести време и средства на всички страни и ще даде възможност за създаване на качествена и ефективна реклама”, коментира Антонис Кандзелис, Председател на БАР и Изпълнителен Директор на Нестле България АД.

“Работата на Асоциацията на рекламните агенции през годините винаги е била насочена към създаването на ясни правила за рекламния бизнес в България. Този пазар е един от най-конкурентните и добре развити и приемането на тези правила е доказателство, че двете страни в бизнеса работят успешно заедно. Сигурен съм, че както рекламните агенции, така и рекламодателите в България ще бъдат по-сигурни и уверени, когато работят по ясни, прозрачни и равнопоставени условия”, заяви Красимир Гергов, Председател на АРА.

Съвместният проект на БАР и АРА има за цел да разпространява добри практики и да предостави повече яснота и посоки за действие, които да улеснят работата и на рекламодателите и за агенциите. Приетите правила ще помогнат на рекламните агенции да се представят по-успешно в обявените конкурси, а рекламодателите ще могат да изберат агенцията, която най-добре отговаря на нуждите на техния бизнес. Двете асоциации ще продължат да работят активно в посока въвеждане и утвърждаване на европейски стандарти за саморегулация, предпоставка за подобряване на рекламната индустрия и на комуникацията с потребителите.

Документът „Правила при организиране на конкурс” ще бъде публикуван в електронен вариант на сайтовете на двете асоциации: www.baa.bg и www.arabulgaria.org.

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-02-23 

Предстои консолидация сред рекламните агенции

Изминалата 2009 г. беше непредсказуема и никой не можа да предвиди, че ефектът на икономическата криза ще е толкова драматичен, колкото се оказа в действителност. По тази причина сливанията и придобиванията в медийния сектор в Европа намаляха значително. Според данните от доклад на PricewaterhouseCoopers на територията на Европа са сключени само 90 сделки на стойност 6.3 млрд. EUR. Това е спад от 33.3% в сравнение с 2008 г., когато са сключени 135 сделки на обща стойност 17.1 млрд. EUR. Сливанията и придобиванията в медийния сектор в Англия отбелязват най-малък спад – 29 сделки на стойност 2.7 млрд. EUR в сравнение с 45 сделки за 4.1 млрд. EUR през 2008 г. 42% от медийните сделки са на телевизионния пазар, 40% от сделките са с пресата, а 18% от общия брой сделки са в сферата на маркетинговите услуги.

Очакванията

След като икономическият климат в Европа започна да се подобрява, вече има и положителни знаци за медийния пазар. През втората половина на 2009 г. във Великобритания и в страните от Западна Европа се забелязва ръст на сделките и оптимизъм за 2010 г. През втората половина на 2009 г. във Великобритания са сключени 18 сделки на стойност 1.4 млрд. EUR, което е значителен напредък в сравнение с второто тримесечие на 2008, когато сделките бяха 10 и възлизаха на 320 млн. EUR. Според експертите от PricewaterhouseCoopers продължаващите структурни промени в медийния сектор ще доведат до нови сливания и придобивания на онлайн медии, тъй като компаниите ще се опитват да компенсират спада в рекламните приходи с увеличаване на приходите от дигитална реклама или платен достъп до съдържанието.
Банките определено имат интерес към медийния сектор, което означава, че ще осигурят финансиране за предстоящи сделки през 2010 г. Тези окуражителни знаци подсказват, че пазарът на сливания и придобивания през настоящата година ще е още по-активен. Събития като световното първенство по футбол дават надежда сред анализаторите, че рекламните инвестиции ще се увеличат. Фактът, че в редица държави отпускането на кредити няма да бъде мираж, означава, че сливания и придобивания в медийния сектор ще има.

Бизнес модели

Всички медии започват да залагат надежди основно на онлайн и цифровите канали за разпространение. Традиционните медии се променят, давайки път на нови бизнес модели, което им гарантира по-малко разходи и допълнителни приходи от реклама. Анализаторите прогнозират също, че развитието на технологиите в медийния сектор ще предизвика интерес сред инвеститорите. Въпреки надеждите за стабилизиране на пазара през 2010 г. медиите и инвестициите в тях трябва да се управляват внимателно. Рекламните приходи в традиционните медии все още намаляват, а голяма част от издателствата се борят за оцеляване.
За да се спасят от това положение, медиите се обръщат към нови бизнес модели. News Corp. е първата компания, която проправя пътя на платеното онлайн съдържание в сайтовете на своите медии. Погледите на вестниците и списанията са отправени в тази посока, въпреки че според експертите платеното онлайн съдържание може да генерира едва 10% от приходите, които традиционната реклама носи на медиите.

Интернет

Онлайн медиите са изправени пред сериозното предизвикателство да отбележат ръст въпреки кризата и да оправдаят огромните очаквания на бизнеса. Голяма част от традиционните медии са съсредоточени върху краткосрочните си планове и загърбват дългосрочните стратегии и планове за разширяване на дейността си в глобалната мрежа. От PricewaterhouseCoopers обаче очакват през 2010 г. тази тенденция да смени посоката си.

Рекламата

Намаляването на рекламните бюджети към традиционните медии доведе до сериозен спад на приходите на медия агенциите. Това може да доведе до консолидация на маркетинговите агенции. Въпреки че към момента делът на мобилния маркетинг от общите бюджети е доста малък, от PricewaterhouseCoopers прогнозират, че 2010 г. ще е добра за мобилната реклама, която отбеляза най-големия си ръст от 99% през през 2007 г. Развитието на технологиите и увеличаването на популярността на смартфоните са основните причини за големите очаквания към развитието на мобилната реклама.
***
Какво ще се случи в бранша

 -  Развитието на технологиите ще доведе до бум на мобилния маркетинг.
 -  Голяма част от сливанията и придобиванията в сектора ще са сред онлайн медиите.

42% от медийните сделки през 2009 г. са на телевизионния пазар

Стр. 20
 

сп. Мениджър | Д-р Боян КУТЕВСКИ | 2010-02-07

Рекламният бизнес има шанс да оцелее само ако се превърне в истински консултантски бизнес, а не в обслужващ такъв

НЕ МОЖЕ ДА НЕ ВИ е направило впечатление – тази година всички изпратиха и получиха по-малко коледни картички; с календарите и фирмените подаръци положението беше още по-зле – направо изчезнаха. Коледните партита също преминаха по друг начин – където ги имаше – хората по-скоро кротко си се напиваха. Единствените, които имаха поводи за празнуване, бяха фармацевтичните фирми – хората в кризата посегнаха освен към алкохола и към лекарствата… Да продължим ли този текст с клишираната фраза: "Рекламата никога няма да бъде същата…". По същество това е вярно! Но все пак – нима ще настъпи краят на света? Почти сигурни сме, че и този път ще ни се размине и е време да помислим какво ни чака след това.
Рекламните агенции на практика са "съучастници" в това, което предизвика кризата – най-малкото заради факта, че не се възпротивиха на увеличаването на маркетинговите разходи, които поставиха доста компании в сериозни финансови затруднения. Никой рекламист и съвсем никой рекламодател не се замисли, че надуването на консуматорския балон има определени граници и пукването му ще постави под въпрос ползата от рекламата, каквато я познаваме. Но преди комуникационните стратези да се ядосат, нека се замислят – така ли биха реагирали, ако са на профилактичен преглед при лекар, който им казва, че са болни от сериозна болест, но ако спазват строг режим и неговите съвети, има голяма вероятност да оздравеят.
Ако погледнем на ситуацията на ниво маркетинг, ще видим, че именно там може и трябва да се очакват някои по-сериозни промени, които неминуемо ще повлияят на комуникациите, когато икономиката отново поеме нагоре. Продуктите от времената преди кризата сега разкриха истинската си не особено приятна същност – те са произведени при минимална себестойност и с идеята да генерират печалба не в проценти, а в пъти. А качеството, сравнено с това от минали десетилетия, е занижено именно в пъти. Пример – автомобилният бранш. Катастрофалните продажби на нови автомобили и сравнението с надеждността на някои стари модели, които все още са в движение, показват, че продуктът е насочен главно към суетата на хората, а не към реалните им потребности. Оказва се, че новите коли са станали по-нетрайни, защото индустрията неправилно е разчела желанията ни. Както и да е, налице е парадокс – новите коли са по-скъпи, защото са по-некачествени; а са по-некачествени, защото са станали твърде скъпи. Объркахте ли се? Проблемът е, че не спряхме да ги купуваме, когато имахме достатъчно пари, а сега всички се чувстваме просто излъгани. Ние, потребителите по целия свят, с действията си показахме, че никога няма да ни омръзне да купуваме нови неща, преди старите да са излезли от строя – е, защо тогава се сърдим на производителите, че непрекъснато скъсяват срока до следващата покупка. А рекламата? Тя не просто ни насърчаваше да постъпваме така, а направо вмени на хората от 5- до 105-годишна възраст, че да се купуват непрекъснато нови неща е всъщност най-важният компонент в социалното битие. И тъй като винаги държеше да бъде първа в подстрекателството на потребители, също така първа "увисна" в орязването на "неприсъщи разходи".
Разбира се, че почти веднага заговорихме за втория решаващ елемент от маркетинговия микс – цената. Каквото и да си говорим – става въпрос за пари, нали? Оказа се, че по време на криза цената може да падне до нива, за които навремето производителите и търговците се кълняха, че е невъзможна и че те биха работили на загуба. Дори и да е вярно – от няколко месеца цените на някои стоки в България са такива. Да, има търговци, които фалират. Но като цяло стигаме до заключението, че тези цени все пак оставят "въздух". Проблемът след кризата ще бъде основно как да бъдат оправдани по-високите цени и какво ще бъде основанието да се задържат такива. Защото кризата надникна в чекмеджето на търговците с не твърде приятното обозначение "свръхпечалба". Разбира се, по време на криза също може да се реализира свръхпечалба – иначе нямаме обяснение защо при спад на цената на петрола 3 пъти цените на горивата в цял свят бележат намаление от около 25%. Къде е вината на рекламата? Рекламата не е безплатен обяд, въпреки че така искат да я представят доста браншови организации по цял свят. Истината е, че през последните десетилетия процентът маркетингови разходи непрекъснато нарастваше, без това да бъде непременно обвързано с преки пазарни резултати. Да не говорим за забележими обществени ползи. Едва ли тенденцията към нарастване на обществената значимост на потреблението и все по-ограничените интереси (особено на подрастващите) се случва без участието на рекламата, която претендира за изграждане на ценности.
Мястото, където продуктите срещат потребителите, също може да бъде посочено като причина за предизвикване на определени кризисни явления. Разрастването на модела на търговия в гигантските търговско-развлекателни центрове (моловете) и на хипермаркетите до голяма степен фокусира усилията на производителите и рекламодателите в монополизиращи практики и руши децентрализацията на свободната търговска инициатива. Тези цивилизовани в различна степен складове за стока станаха арена на отчаяни действия, където се пренасочиха оскъдните пари за комуникация на голяма част от рекламодателите. Стигна се дотам, че в петъчен ден в хипермаркетите потребителят буквално слаломира между промоутъри, които му предлагат да хапне, пийне, да си обърше носа, да си купи хапчета срещу напикаване и т.н. Да, разбира се, че езикът ми е груб – но нима допускането на такъв брой досадници в търговския обект е белег на добървкус?! Дори и много да ви се иска да пазарувате в кварталното магазинче – уви, него вече го няма, защото е фалирало и е повлякло след себе си търговците на едро, дистрибуторските фирми, съкратени са мърчандайзърите, които са измисляли всякакви "чудеса", за да ви продадат покупки за цяла седмица на площ, по-малка от един стандартен хол. А какво направи рекламата? Рекламата побърза да пренасочи значими средства в подкрепа на новия търговски модел. И логично рекламодателите се насочиха към директни договори с новите търговски лидери.
И когато стигаме до същината на темата, така използваната в последната година дума "промоция", нещата вече стават истински песимистични. Заедно със съкращенията на служители една от най-популярните антикризисни мерки стана орязването на бюджетите за комуникация. Дали това е правилно – съмнявам се. И тук този текст взема обрат – истината е, че тези, които останат в играта с комуникациите по време на кризата, ще спечелят. Възможността да се запази или увеличи комуникационният бюджет, докато при конкуренцията тече орязване, е истински печелившата стратегия. Не само защото конкурентът изпада в затруднение и дори изчезва изцяло от потребителското съзнание, а и защото самата рекламна среда е по-разтоварена от шумовете на конкуренцията. Правилото е просто -рафтовете на магазините няма да останат празни, просто тези, които са отделили дори и малко пари за комуникации, ще заемат местата на онези, които са съкратили това перо във фирмения бюджет. Тук обаче говорим и за драстично преосмисляне на самата реклама – отчаяните послания към потребителите да купят просто защото им показваме някаква нескопосана смешка или гигантско лого на фирмата, са дори по-вредни от липсата на реклама. Сега е времето на разумните послания. Да кажете, че давате 20% отстъпка от 400% надценка, не е такова послание – това е само знак към потребителите, че сте отчаяни и въпреки това предпочитате да потънете, вместо да предложите честна сделка. Да покажете продукта си в нова светлина, като възможност хората да се отърсят от тежкото ежедневие и да го купят на добра цена – ето това вече е нещо, което ще се помни -поне до края на зимата, когато се очаква да настъпи известно оживление в икономиката.
Като дете много харесвах приказките на Джани Родари, които предлагаха няколко алтернативни финала. Хем ги харесвах, хем малко ме плашеха – да се вземе правилното решение от няколко възможни винаги е ситуация, в която човек се чувства некомфортно. Джани Родари все пак беше достатъчно добър детски психолог – въпреки алтернативните финали той все пак даваше и "края, който предпочита авторът"… И тъй като всяка нова икономическа криза рядко си прилича с предишната, смятам да завърша този материал именно с няколко алтернативни финала, като отдам предпочитанието си на един от тях.

Първи край – едва ли някой би го избрал

Рекламата след кризата няма да достигне финансовите си резултати отпреди нея поне през следващото десетилетие. Много рекламни агенции и медии ще фалират или ще бъдат погълнати от по-големи играчи. Множество рекламисти, пиар специалисти, медия планьори, бранд мениджъри и други свързани с бранша позиции ще останат без работа, което ще доведе до сваляне на нивото на комуникационните услуги. Самите рекламодатели ще бъдат много предпазливи и все по-често ще се опитват да товарят собствения си маркетингов персонал с нетипични функции, които да припокрият това, за което вече се смята, че е твърде скъпо, за да се поръчва като външна услуга. Така рекламата ще трябва да се свие в ъгълчето и да чака подобри времена. Както вече казах -това е най-лошият вариант и дори с критичното си отношение към рекламата напоследък, ми се иска да го избегнем.

Втори край – непоправимо оптимистичен

Излизането от най-тежките моменти на кризата ще накара всички фирми да се върнат към маркетинговите комуникации като контрамярка за връщане към загубени позиции и като основно средство за завоюване на нови. Медиите и комуникационните агенции ще получат бюджети, които преди това са харчени за други дейности. Цените ще растат, медийното и рекламно благосъстояние ще нараства с по-бързи темпове, отколкото спадаше по време на кризата. Потребителите като компенсация за ограниченията на кризата ще бъдат готови да харчат за забавление и това само ще генерира нови, по-високи рекламни бюджети. Толкова захаросан сценарий, че дори Боливуд не би се наел да заснеме такава рекламна феерия.

Трети край – който избира авторът

Както вече всички забелязахме – животът продължава дори и по време на икономическа криза. Ако има нещо оптимистично в този сценарий, то е, че от началото на 90-те всички преживяхме толкова кризи, та тази чак на моменти ни се струва леко имагинерна. Истината е, че глобализацията, с която толкова много нафталинени университетски преподаватели си чесаха езиците през последните десетина години, вече показва как действа на родна земя. Необходим е нов модел на мислене в рекламния и медийния бизнес. Някои стари играчи доказаха, че единствената им грижа е да прибират клиентските бюджети – а те, както стана ясно, вече са под контрол. За всеки изхарчен за реклама лев рекламодателят ще иска продажби поне за пет лева. Защото иначе сметката няма да излиза. Идва времето на истинските "партизански" кампании, на малките агенции и на доверието между клиент и агенция. Рекламният бизнес има шанс да оцелее само ако се превърне в истински консултантски бизнес, а не в обслужващ такъв!

Стр. 100 – 101, 102

Снимка: liternet.bg

EVENTS.dir.bg

Кога: 29 и 30 януари 2010 г. (петък-събота), 20.30 часа
Къде: София, Парти център “Четвърти километър”
Достъп: Такса участие
Организатор: Adweekend и Intro

Събитието:

На 29 и 30 януари ще се проведе второто българско издание на световния формат „Night of the Ad Eaters” (”Нощта на рекламоядите”) в рамките на ADVERTISING WEEKEND провеждан съвместно със списание Интро.

„Ad Eaters’ Night” е рекламен феномен, провеждан успешно в повече от 160 града на 52 страни.

Нощта на рекламоядите е шоу, което сега се представя в повече от 40 страни по света, посветено на прожекцията на реклами от 60 различни националности на големия екран в маниашка атмосфера.

Нощта на рекламоядите е проект, който представя изкуството на рекламата по необикновен и забавен начин. Това е фестивално шоу, което осигурява 6 часа непрекъснат екшън. Включва над 300 смешни, смайващи, артистични, оригинални и неочаквани рекламни спота от целия свят!

Това е възможност да се отвори прозорец към света и шест часа да се „вкусват” предложенията на руски, азиатски, африкански и южноамерикански ракламисти.

Това е и шанс да се открият спотове от разнообразни страни като Монголия, Ирак и дори района Гуарани в Индия.

Нощта на рекламоядите привлича в целия свят професионалисти от рекламата и медиите, корпоративни клиенти и продуценти, студенти, уебари, ученици и въобще млади хора с интерес към киното и нетрадиционните идеи. Това е и една картина на световните тенденции в рекламния бизнес, според които големите рекламодатели и компании сверяват своите часовници.

Програма (за ”Нощта на рекламоядите” и на ADVERTISING WEEKEND)

петък, 29.01

20:30 Откриване на изложбата на Factor Bulgaria – “Реклама – изкуство и технологии”

20:45 Welcome drinks – шоу с акордеони – група “Kord”

21:00 “Музиката в рекламните клипове” – Тема на професор Христо Кафтанджиев

21:15 Classic in the House – live performance с Мария Каракушева и DJ Borra

21:30 Селекция на български клипове

21:34 Презентация на Българска Национална Телевизия

22:00 Първа част от селекцията на Жан Мари Бурсико.

23:40 Презентация на Българско Национално Радио

24:00 Втора част от селекцията на Жан Мари Бурсико.

01:30 Водещ и DJ

02:00 Трета част от селекцията на Жан Мари Бурсико.

03:30 Водещ и DJ

04:00 Четвърта част от селекцията на Жан Мари Бурсико.

05:00 Водещ + DJ

събота 30.01

22:00 DJ Marten, DJ James Bongg, DJ Vladeejay

23:00 The Herbaliser DJs from London

неделя 31.01

16:00 Закриване на ADVERTISING WEEKEND и изложбата ”Реклама – изкуство и технологии”

16:30 Byе-Byе drinks!

Билети

Пакет за двата дни: 30 лв

За Ad Eaters Night – предварителнa продажба: 20 лв
За Ad Eaters Night на място: 25 лв

За The Herbaliser – предварителнa продажба: 20 лв
За The Herbaliser на място: 25 лв

Билети в мрежата на Евентим, Тикетстрийм и Тикетпро.

Допълнителна информация: adweekend.com

Оригинална публикация

в. Класа | 2010-01-26 

Организаторите на второто издание изготвят селекция и от български клипове

Второ издание на "Нощта на рекламоядите“ ще се проведе в София този петък. Събитието се организира от списание "Интро“ и ще се състои в "Парти център 4 км“ като част от т. нар. Advertising weekend. Тази година селекцията включва 360 реклами от 54 страни, съобщиха за "Класа“ организаторите. Селекцията от реклами ще бъде разделенa на 4 части. В момента списание "Интро“ създава колекция от български реклами, които ще бъдат предложени на екипа на френската продуцентска къща "Синематик Жан-Мари Бурсико“ за включване в програмата. Избраните клипове ще пристигнат у нас тази седмица, а от френска страна се очакват трима представители, които ще проследят протичането на събитието и ще консултират българските организатори. Засега София е единственият град, в който ще се проведе "Нощта на рекламоядите“. Водещи на събитието ще бъдат Петър Димитров от Дарик радио и Косьо от музикалната MAD TV.
Сред акцентите в програмата са най-добрите автомобилни реклами от Satcar Festival Sol, първата реклама на прах за пране, антология от най-вълнуващите и изненадващи реклами от колекцията на Жан-Мари Бурсико, най-добрите вирусни реклами от Viral Film Festival, американската мечта в US рекламата между 1950 и 1982 г., френската реклама по времето на френските колонии, както и реклама, снимана от Мартин Скорсезе за Freixenet, кратък рекламен филм, заснет от Джон Франкенхаймър за BMW, с участието на Клайв Оуен, най-добрите хуманитарни рекламни кампании и др. Сред популярните лица, които ще могат да бъдат видени в селекцията, са Омар Шариф, Джон Траволта, Пол Нюман, Ким Бейсинджър, Брад Пит, Дъстин Хофман, Антонио Бандерас, Бриджит Бардо, Чарли Чаплин, Вал Килмър, Жерар Депардийо, Ума Търман, Леонардо ди Каприо, Мелани Грифит и други. Ще бъдат показани и спотове с участието на музикантите Рей Чарлз, Чарлз Тренет, Ману Дибанго, Серж Гинсбърг.
Преди "Нощта на рекламоядите“ в петък вечерта е предвидено шоу с акордеони на група Kord и изпълнението на живо на Classic In The House – проект на пианистката Мария Каракушева, която изпълнява класическа музика на концертен роял върху хаус, пускан от DJ.През втората вечер от Advertising weekend ще се проведе парти на списание "Интро“, на което гости ще бъдат лондонското дуо DJ-и The Herbaliser, a другите зали ще гостуват още DJ Marten, DJ James Bongg и DJ Vladeejay.
"Нощта на рекламоядите“ е фестивално шоу, което се провежда в повече от 160 града на 52 страни. За първи път се състои във Франция през 1981 г. В САЩ, Канада и Австралия се организира през 1989 г., а през 1994 г. събитието стига и до Азия и Средния изток. За първи път "Нощта на рекламоядите“ се проведе в България през декември 2008 г. и тогава бе организирана от Mediamixx Group.

Стр. 15

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 2010-01-23 

Заради рецесията компаниите използват рекламни конкурси, за да намаляват цените на агенциите

Добри практики

"Да бъдеш подложен на рекламен конкурс за съществуващ свой клиент е като това съпругата ти да обяви пред всички, които познаваш, че не те обича вече и че през следващите няколко месеца ще се вижда с други хора. И то с по-умни, по-млади и по-готини от теб, с които ще правят луди и интересни неща, много от които ти вече си предлагал, но никога не ти е било позволено да правиш. И след шестте месеца, през които си си държал езика зад зъбите и си продължавал да миеш чиниите, да се грижиш за мръсното пране, ще можеш да кажеш: дадох ти всяка капка от моята енергия и страст, и се промених, скъпа, до степен, в която съм способен да се унижа публично, за да те спечеля отново."
Този забавен пасаж от книгата AdLand на бившия криейтив директор на Young & Rubicam Джеймс Отмър напоследък се разиграва често на българския рекламен пазар. Един от порочните ефекти на икономически трудната 2009 г. беше прекалено честото организиране на рекламни конкурси като инструмент за намаляване на цените на рекламните агенции. До степен, в която по думите на рекламисти целият пазар е един огромен "пич" (конкурс на рекламен език – бел. ред.). Тази тенденция продължава и в началото на 2010 г.

Конкурс след конкурс…

"Определено 2009 г. беше година, която премина под знака на конкурсите. Това е пряко свързано с финансовата криза и част от усилията на компаниите да оптимизират разходите си за реклама по два начина – като засилят конкуренцията между агенциите, а оттам се намаляват цените за обслужване, и като потърсят чрез конкурс най-ефективните идеи за комуникация", обобщава София Коен, директор "Връзки с клиенти" в агенция Leo Burnett Sofia.
Всъщност поредицата от конкурси започна през втората половина на 2009 г., когато настъпи и дългоочакваното оживление на рекламния пазар (след антикризисното съкращаване на бюджети и замразяване на рекламни активности в началото на годината). Според рекламисти най-активни в организирането на пичове са били компании от силно ударения от рецесията финансов сектор, следвани от бързооборотните стоки, алкохолните напитки, веригите магазини и др. Татяна Кучинова, директор "Връзки с клиенти" в Huts JWT, забелязва, че напоследък са се появили нови български компании, извън традиционните рекламодатели, които за пръв път ще се рекламират и си търсят стратегически партньори. "Въпреки че нямат опит, те са осъзнали нуждата да се позиционират на пазара и са успели да заделят някакъв бюджет в тези трудни моменти", добавя тя.
Сред вече приключилите конкурси, които са официално обявени, са тези на бирената марка "Загорка" и Райфайзенбанк, спечелени съответно от Publicis MARC и Ogilvy Sofia. В момента текат още няколко, започнали в края на декември. Някои агенции чакат резултати буквално до дни, други – в средата на февруари. Те обаче отказват да посочат за кои клиенти се състезават, тъй като са обвързани с договори за конфиденциалност.

Ще играя, няма да играя

Въпреки, че определят практиката на честите конкурси като порочна, тъй като търпят загуби на ресурси и време, рекламните агенции не могат да си позволят да не играят тази игра. Заради свитите бюджети на съществуващи свои клиенти и за да компенсират тези, които са изцяло неактивни, те са принудени да търсят други източници на приходи. "В миналото сме подбирали в кои конкурси да участваме, докато сега приемаме и сами търсим", признава Татяна Кучинова от Huts JWT.
Основният проблем при ценово ориентираните конкурси е, че носят твърде краткосрочни ползи, а в дългосрочен план вредят не само на агенцията, но и на резултатите, които постигат компаниите. Да, рекламните агенции получават възможност да се докажат пред нови клиенти. А рекламният пич дава на компаниите свежи идеи и различни гледни точки към бизнеса им. Но изборът на нова агенция неминуемо нарушава ритъма на работа и отнема време за адаптация, а ако такива промени се предприемат често, се губи и постоянство в комуникацията и има опасност от размиване на посланието на марката.
Татяна Лозович, управляващ директор на медиа агенцията MediaS SMV, нарича това явление на пазара екселски пич: ако преди са били оценявани стратегическото мислене, ефективното планиране и оптималното закупуване, в момента основната оценка идва от условията в медиите и възнаграждението за агенцията.
Още по-лишена от смисъл е практиката, вместо да се организират рекламни конкурси за дългосрочно обслужване, да се залага на краткосрочни проекти и отделни кампании. "Да се работи на парче е непрофесионално", е аргументът на рекламистите. Опитът им в подобни начинания е причина да заключат: В България като цяло липсват ясни критерии и правила при провеждането на рекламни конкурси.

Къде са правилата?

Красимир Папазов, директор "Обслужване на клиенти" в Ogilvy Sofia, изброява проблемите, с които се сблъскват по време на пич: "Рядко има прозрачност за това колко и кои са поканените агенции, тоест не знаеш с кого се състезаваш. Често сроковете са на ръба на безумието – между седмица и две за разработване на цялостна творческа концепция. Добре е да се осигуряват минимум четири седмици, защото това е важен процес, който трябва да се планира адекватно във времето", обръща внимание той. И продължава: "Не е ясно каква е тежестта на отделните фактори при селекцията на агенциите – винаги се казва креативнoстта на предложението, нивото на обслужване и ценовата оферта. Но никога не си наясно кое е водещото." И ако доброто възпитание (и нормалните европейски практики) изисква след приключването на конкурса да дадеш обратна връзка на участвалите агенции, независимо дали са спечелили или не, в България случаите, в които това се прави, са по-скоро изключение от правилото.
Рекламодателите, към които се обърнахме за коментар по темата, отклониха поканата ни с мотива, че темата е деликатна и предпочитат да се въздържат от мнение. Получихме обаче официалното становище от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), в която към момента членуват 19 от компаниите с най-големи рекламни бюджети. От него става ясно, че в момента се подготвя документ с правила и добри бизнес практики за организирането на рекламни конкурси. Зад инициативата стоят асоциацията на рекламодателите и Асоциацията на рекламните агенции (АРА). "В контекста на финансовите предизвикателства е важно индустрията да се придържа към доказано ефективните практики, за да се спестят време и средства на всички страни", се казва още в тяхното становище.
Управителят на Ogilvy Sofia и член на управителния съвет на АРА Екатерина Тупарева обясни, че двете организации все още водят преговори какви мерки да предприемат, но ще излязат с решение до месец. Едно от обсъжданите предложения е било да се вдигне таксата, която рекламодателите заплащат на агенциите, участващи в даден конкурс. Към момента, ако компания покани повече от три участника, заплаща 250 евро на всеки. Идеята е сумата да се увеличи между 500 и 1000 евро. "Опитваме се да намерим баланс, така че да се спре порочната практика на прекалено честите конкурси с участието на много агенции, без да засегнем интересите на рекламодателите, които имат собствени корпоративни правила за провеждане на конкурси", обясни Екатерина Тупарева.
По-лошото е, че този хаос в отношенията между рекламодатели и рекламни агенции не само няма да помогне на индустрията да се възстанови по-бързо от икономическия спад, но и ще се отрази на качеството и ефективността на рекламата.

Стр. 34

 в. Бургас днес и утре | Елена АРНАУДОВА | 2009-12-10 

Около 30% от рекламните студиа в Бургас са фалирали. Това каза за вестник "Бургас днес и утре" Румяна Веселинова, собственик на рекламно студио "Васанта". Този факт бе потвърден и от служители на други рекламни агенции и печатници. Според представители на бранша, сред прекратилите дейността си са както малки фирми, така и няколко големи. Причината за това е финансово-икономическата криза, която води до рязък спад в поръчките на рекламни материали от страна на фирмите от другите отрасли. Това превръща рекламните агенции в един вид "жертвени агнета" на кризата. Надеждата, че кампанията по печат и изработка на календари и бележници за следващата година ще донесе някакви финансови приноси, се е стопила. През изтеклите години именно периодът – краят на ноември, началото на декември – бе един от пиковите моменти за този бранш. Тази година обаче предприемачите явно са решили да спестяват от рекламни календари, тефтери, бележници, химикалки, запалки и всякакви подобни предмети, споделят работещи в рекламния бранш. Поръчки за подобни изделия почти нямало. Това, което в настоящия момент поддържа ателиетата, са визитните картички, но приходите от тях са недостатъчни. Докато през изтеклите години в този период рекламните ателиета и печатниците изнемогваха от работа и едва приемаха нови клиенти, тази есен всяка поръчка се превръща в една малка "сензация". Спадът в поръчките на подобни материали е над 60%, сподели служител от една от реномираните рекламни агенции в града. Рядко се появявали 1-2-ма клиенти на седмица, а поръчваните бройки били далеч по-малко в сравнение с други години. Кризата, покосила страната, спира фирмите да отделят средства за рекламни материали, оплакват се хората от бранша. Това рефлектира на тези, чиято дейност е пряко зависима именно с рекламата. Те се превръщат в един вид "бушони" на бизнеса и за да оцелее той, гърмят те. Оцеляването е трудно и ако положението се задържи така, все повече фирми ще фалират, категорична е Веселинова.

Преди няколко седмици самият премиер забрани на Министерския съвет да извършва разходи, свързани с коледните и новогодишните празници, за картички, рекламни материали, календари. Разпореждането се отнасяше и до други държавни служители. И ако на държавните институции се налага да бъде припомняно, че сме в криза, при частния бизнес съвсем не е така. Частниците са наясно, че парите за реклама могат да бъдат спестени. Това обаче води до фалити в рекламния бранш. За сериозността на положението е силно показателен екшънът, разиграл се неотдавна в Бургас. На 21 октомври бивш служител на печатарско ателие, намиращо се на ул. "Георги Шагунов", се опита, да си вземе неизплатената заплата с оръжие. 31-годишният М.М. насочил пистолет към бившите си колеги, след което взел единия от компютрите. Преди нелепия инцидент мъжът си търсил дълго време парите без никакъв успех. След като не помогнали нито молби, нито заплахи, съкратеният решил да се справи с проблема сам.

09.12.2009 г.
Стр. 2

Блогът на Capital.bg / МЕДИА, РЕКЛАМА И PR I Борислав КАНДОВ I 2009-11-27

Оригинална публикация