Алманах на успешните бизнес казуси I 25.01.2016

Управлението на бизнеса, освен креативност, изисква и взимането на много стратегически и административни решения. Стартирахме дейността на агенцията в офис на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" в София. Дейността ни се разрасна. Заради сериозните ни международни проекти се наложи да отворим и втори офис, който беше на около 100 метра от другия. Въпреки че сме една фирма, с времето започна разделение на хората от двата офиса.
Бях си дал срок, че през 2010 г. ще се преместим в нов офис и всички ще сме на едно място, защото така не можеше да продължава. На 01 юли 2010 г. се нанесохме в новия си дом.
В работата ми с интериорните дизайнери поисках коренна промяна в концепцията за разположението на хората
Ситуирахме работните пространства така, че вместо служителите да се делят по типове медии и на отговарящи за вътрешните сделки и за международните проекти, ги обединихме в три екипа, всеки от които да обслужва изцяло определен брой клиенти.
Първоначално идеята не се хареса на екипа. Както всяко ново нещо и това беше посрещнато скептично. Само след месец обаче, свикнаха и ако сега се опитам да ги върна на старото статукво, ще срещна същата сериозна съпротива. Нещата днес се развиват в пъти по-успешно от преди.
Считам, че голяма полза за това има фактът, че обединихме хората в един екип и премахнахме разделението между тях. Просто всички станаха едно цяло
Освен това решаващият фактор в бизнеса е как наемаш хора на работа. Преди да се правят големи промени и да се наемат нови служители, трябва да се прецени дали хората са на правилните места и се чувстват щастливи и пълноценни.
Много често се оказва, че някой е много добър художник, а ние го караме да програмира
И той губи своята мотивация. Ако преподредим хората в офиса, така че да използваме техните най-силни качества, това ще ги запали и фирмата ще върви напред. За мен е важно всички да идват с желание на работа, дори и ако понякога закъсняват.
***
Владимир Денев е роден 1965 г. в София. През 1989 г. завършва философия в СУ " Св. Климент Охридски ". Тогава е планирал да прави специализация по политикономия, но му предлагат репортерско място в икономическия отдел на в. "Народна младеж", където още като студент пише на хонорар, и той приема. В началото на 90-те Денев работи в седмичника "Диалог" (продължението на "Народна младеж") и за "Екип 2" на БНТ. Той е дежурен редактор на първия брой на в. "24 часа" (18 април 1991) и дежурен редактор на първия брой на "Стандарт" (10 август 1992). Във в. "Стандарт" започва като зам. главен редактор, а от 1 март 1993 г. оглавява рекламния отдел на вестника. Така се запознава с Йоана Даракова, с която през 1995 г. създават медия агенция "Аргент" (Argent).
***
Създадена през 1995 г., вече 20 години "Аргент" е сред водещите медия агенции на българския пазар, която предлага широк спектър медийни услуги. От 2008 до 2011 г. агенцията е локален партньор за България на една от най-големите комуникационни групи в света – Aegis Media. През 2011 г. става асоцииран член на IAB България, а от май 2014 г. – пълноправен. От 2012 г. агенцията е член за България на Columbus Media International, първата международна мрежа от независими медиа агенции, предоставящи услугите си в над 60 територии по света.

Стр. 18, 19

Алманах на успешните бизнес казуси I 25.01.2016

Финансовата криза в нашия бранш се усети най-силно в периода 2012-2013 г. Докато производители и търговци отчетоха спадове в приходите доста по-рано, при нас те връхлетяха рязко в края на 2012 г. Тогава всичко се срина почти изведнъж с 30-40%. Знаехме, че времената са кризисни, но в същото време не ни се искаше да повярваме, че и ние сме въвлечени във водовъртежа. Винаги сме държали нашите служители да се чувстват комфортно и да работят спокойно, за да постигат добри резултати. Политиката на компанията до този момент беше по-скоро да спестяваме информация за трудностите, за да не притесняваме хората, които работят в нея, а да отбелязваме отчетливо успешните проекти. Не споделихме с екипа и за изключително трудната във финансово отношение 2012 г. Това беше и първата година от оперирането на агенцията изобщо, в която решихме да не раздаваме като бонус 13-а заплата. Съобщихме решението на ръководството делово и без заобиколки.
Офисът затвори за празниците. Изведнъж, на 30 декември, аз и моята колега финансов директор, получихме имейл от част от екипа. В него хората гневно декларираха, че са останали излъгани, защото не са получили така очаквана и планирана допълнителна заплата.Като мениджър и собственик изкарах празниците с горчив привкус. Първоначално се разгневих – започнах да си задавам хиляди въпроси: Как може хората да са толкова егоистични? Как може да не забелязват, че всичко върви надолу и годината е била толкова трудна? Как не виждат, че всички съкращават персонал, а само ние не го правим?!
Ядосвах се много, но в един момент се спрях и се замислих. Всъщност служителите нямаше от къде да знаят, че ситуацията е толкова сложна. Ние като мениджмънт не бяхме споделяли това с тях. Съответно екипът ни живееше и работеше с мисълта, че всичко е наред. Самата аз винаги съм се стремяла да изтъквам успехите и добрия пример, чрез който да мотивирам хората. В този момент осъзнах колко е важно да споделяме освен мисията, целите и визията на компанията, така и трудностите, през които тя преминава. Следващите месеци за нас бяха етап на "затягане на коланите". За служителите ни беше доста шоков моментът, в който разбраха, с какви премеждия се сблъскваме ежедневно. Това бяха две много трудни години, в които обаче въведохме много по-отворен и ефективен стил на работа и на комуникация мениджмънт – екип.
В момента правим обсъждане на целите на компанията на всеки три месеца. Анализираме какво сме постигнали, какво ни носи това, какво не сме постигнали, какво още можем да направим.
Радостна съм, защото виждам страхотна промяна в екипа и в резултатите ни. Тенденцията от вземането на това решение насам, е изключително добра. Въпреки че в нашата сфера настъпиха трудни времена, смело мога да твърдя, че през последните две години агенцията ни има положителен ръст, печели нови проекти и брандът "Интерпартнерс" се утвърждава като символ на креативност, ефективност и ориентираност към резултати за клиента. Същият този модел на споделяне на цели и анализиране на изпълнението се опитваме да приложим и с нашите клиенти. Изключително важно е да измерваме резултатите от това, което правим за тях и по ясен и точен начин да им го представяме. Откровеният разговор, с който дори и да не спечелим дадена поръчка, ще изгради доверие в партньорите, което в бъдеще ще се отплати.
***
Катя Димитрова е собственик и управляващ съдружник на "Интерпартерс Комюнкейшънс". Магистър е по Международни икономически отношения от УНСС, специализирала е маркетинг и реклама в Брюксел (Белгия) и Дюселдорф (Германия). Занимава се с публични комуникации вече повече от 20 години. Заместник- председател е на Българската асоциация на ПР агенциите, както и съветник по комуникационните въпроси на българо-белгийския бизнес клуб у нас. Омъжена е и има син и дъщеря на 14 години. Съпругът и няма нищо общо с нейната професия, защото работи в банковата сфера, но пък "отрезвява" творческите й проекти с категоричното виждане на финансист. Въпреки това, тя постоянно си поставя дръзки цели. Категорична е, че не трябва да се прави компромис с хората от екипа и не трябва да се прилага уравниловка. "Стимулирайте "звездите" и се разделете с компромисните хора. Само така може да вървите напред", споделя Катя.
***
"Интерпартерс Комюнкейшънс" е създадена през бурната 1992 г. като рекламна агенция за цялостно обслужване, а към днешна дата включва три самостоятелни компании – рекламна агенция "Интерпартнерс", "Интеримидж" – агенция за ПР и специални събития, и "TVLowCost България"- експертна компания в сферата на медийната реклама, насочена към малък и среден бизнес. Интерпартнерс членува в европейската верига независими агенции Интерпартнерс Глобал и има партньори в 25 държави по света. У нас е една от малкото иновативни и адаптивни български компании, които не само не свиват дейността си по време на пазарната криза, а увеличават екипа и проектите си и стоят стабилно на българската рекламна сцена. В агенцията работят 22 души.

Стр. 54, 55

Списание "Твоят БИЗНЕС" I 8.01.2016

Мартина Христова, мениджър „Комуникации“ на Рено Нисан България

Казват, че първите седем години в живота на човек са много важни и показателни. Същото, мисля, важи и за работата. А аз вече толкова време се уча какво е „ПР“ или казано на български – „Връзки с обществеността“ – осъществяването по най-добър начин на онази изключително важна връзка между всички участници в обществото, в което живеем.

През годините разбрах, че това е професия, която може да работиш само със сърце и много себеотдаване. Започнах да се занимавам с ПР без образование в областта, но с огромно желание за развитие и хъс за работа. Прочетох много книги, статии, блогове по темата и продължавам да го правя, но най-ценните уроци научих от практиката. Споделям част от тях, като нито са подредени по важност, нито изчерпват темата, но действително играят ежедневна роля в моята работа и вярвам, че биха помогнали на всеки, който е поел отговорната задача да бъде комуникатор в една компания.

1. Бъди искрен

Да бъдеш искрен е задължително, а понякога се изисква дори директност. В началото премислях всяка дума, докато общувах с медиите, което водеше до притеснение и скованост. Докато не осъзнах, че моите послания са най-ценени, когато са директни. Все пак силата на ПР-а е в неговата искреност и правдоподобност. Ако излъжем, медиите рано или късно ще разберат, както се е случвало много пъти в историята на различни компании. Затова искреността трябва да присъства във всяка една прес информация, прес конференция, събитие, снимка, разговор… По този начин се градят не просто познанства с медиите, а ценни взаимоотношения и достоверност.

2. Предизвиквай себе си

При начало на нов проект, си поставям предизвикателството да постигна повече от миналия път. Чрез сериозен анализ какво не се е получило добре преди, ще намериш начин да бъдеш различен сега. Живеем в свят, в който всеки ден се случва нещо интересно и за да бъдеш различен, трябва да се положат много усилия. Целта е всяко събитие, което организираш, да е уникално, различно и запомнящо се, за да бъде предадено безупречно конкретното послание.

Едно от най-успешните събития, които съм организирала, е представянето на новия модел Renault Kadjar пред медиите в началото на лято 2015 г. Това е авантюристичен кросоувър с послание Stop watching, start living (бел.ред. – спри да гледаш, започни да живееш). В главата ми изникнаха картини на палатки, каякинг, барбекю – прекрасна идея, но дали не е твърде дръзка?! Притеснявах се да заведа журналисти на къмпинг. Предизвикателството беше огромно и задачата бе да поднеса идеята по такъв начин, че всички да я приемат. Получи се! Никога няма да забравя емоцията, когато видях как всички устремено се спуснаха да разпъват бивака, как се забавляваха, всичко стана като една игра, а Kadjar се превърна в перфектния съотборник. В конкретния случай именно оригиналността изигра успешна роля и рискът бе оправдан. Медийното покритие за модела е едно от най-силните, които сме имали, а всяка статия включва думите: приключение, емоция, иновация – това, което изразява този модел.

3. Изпипвай всеки детайл

Перфекционизмът е ключов фактор за успешния ПР. Дори нещо елементарно като оформление на имейл или писмо е от значение, когато представляваш компанията. Недопустимо е да пропускаш обръщение, да пишеш “незнам”, да забравяш препинателни знаци, да използваш различни шрифтове.

Сбъркаш ли, по-скоро можеш да се поучиш, отколкото да се поправиш. Първият тест драйв, който някога организирах, беше до Автомобилния салон Пловдив, а представяхме кросоувър. Изключително общо, скучно и не на място събитие. Оттогава си казах, че всяко събитие, което организирам ще се изпипва до последния детайл, независимо какво ще коства, а в повечето случаи не струва пари, а време и идеи.

Вниманието към детайла, абсолютно винаги се забелязва и откроява теб, и респективно, твоята марка или продукт.

4. Отговаряй веднага. Спазвай срокове

В ядрото на ПР-а е двупосочната комуникация, за разлика от рекламата, където тя основно е еднопосочна. Тази му същност дава възможност да се води диалог – да се задават въпроси, да се получават отговори, да се разискват казуси. На всеки въпрос от медии, трябва да се отговаря веднага (било то и след кратка справка, защото не може да знаеш всичко, а трябва да си много точен в отговора), иначе съществува риск историята да не бъде публикувана или да бъде отразена непълно. Отговаряй веднага и на колегите – ако се забавиш, забавяш и тяхната работа, което не е приятно за никого. Винаги спазвай сроковете за отговор, така градиш не само репутацията на компанията, но и твоята собствена.

5. Следи конкуренцията

Много е важно да не се заровя глава в пясъка като щраус, а да се следи постоянно какво се случва наоколо. Информираността е ключов фактор да си една крачка пред конкуренцията, следейки тенденциите, откривайки или елиминирайки възможности, опознавайки поведението на медиите. Бъди нащрек какво става в индустрията, какво правят колегите в бранша и извън него.

Забелязала съм, че у нас успехът на конкуренцията, може да бъде обсебващ и да доведе до завист и дори злоба. Затова е много важно фокусът да остане върху собствената марка и нейния успех.

6: Превърни служителите в посланици на марката

Служителите са най-ценният ресурс на компанията и трябва да се полагат ежедневни грижи за тях. В първия ми работен ден в Рено Нисан имахме посещение от Търговския мениджър на региона и дамата категорично заяви: „Вие сте толкова малка фирма, че всички в нея трябва да сте най-добрите на пазара.“ Много просто и вярно. Служителите са най-важните посланици на марката, те работят всеки ден за развитието и бъдещето й. Да, всеки реално е заменим, но е наше задължение да го накараме да се чувства незаменим.

В нашата компания инвестираме изключително много в хората и вътрешната комуникация е приоритет. Например, резултатите на компанията достигат до всеки един служител, защото той е положил усилия за тях и ги представяме ежемесечно на срещи. Така колегите разбират финансовите резултати, които в повечето компании се пазят в тайна и само се шушнат. Всичко това ни спомага да създадем чувство на принадлежност, което се гради дълго и консистентно. Това е глобална политика на Рено Нисан, която изключително рядко се среща у нас.

7. Работи ръка за ръка с всички отдели

Когато започнах първата си работа в България, най-трудно ми бе да разбера защо хората не работят в екип. В университета ни учеха, че трябва да можем да работим с всеки. Изучаваните предмети включваха и групова курсова работа, с цел да придобием умения да комуникираме успешно с хора с различни характери, разбирания, възприятия. Това беше един от най-добрите житейски уроци, които съм получавала. За съжаление у нас е трудно приложим, защото концентрацията е върху собствените задачи, всеки крие нещо и го е страх някой да не му вземе “хляба”.

ПР-мениджърът трябва да работи открито с всички отдели, затова добрите взаимоотношения са важен фактор и трябва да се борим с индивидуалността. Работим за една цел и затова трябва да си помагаме.

8. Инвестирай в ПР, независимо от размера на компанията

Ако компанията няма възможност да инвестира пари в ПР, то може да инвестира време. Първият ми стаж беше в един малък френски хотел, където нямаше конкретен ПР. За сметка на това, собственичката непрестанно търсеше повод за статии в медиите – нов шеф-готвач, ново меню, освежаване на една стая, изпълнение в бара на известен пианист… Елементарни идеи, които не изискват огромна инвестиция, но получаваха отразяване. От нея научих, че независимо от инвестицията, трябва да проследим възвръщаемостта, защото иначе харчим пари, без да сме сигурни, че е резонно.

9. Уважавай журналистите

Неприемливо е да се държи сметка на журналистите за съдържанието на техните материали. Най-вече, когато статията включва и представяне на негативни обстоятелства или черти на продукта. Предполагам, че в България, това се дължи на специфичния медиен пазар и зависимостта му от рекламата. Редно е журналистите да споделят истинското си впечатление от продукта, било то и негативно. Така те изграждат достоверност на собствената си медия, на собствените си статии и следващия път, когато похвалят дадена марка или продукт, то посланието ще има много по-висока стойност. Реално силата на ПР-а е правдоподобността.

10. Забрави за работното време

Накрая, но може би не на последно място – нещо изключително важно – ПР-ът не започва в 9 ч. и не приключва в 18:00 ч. Той е 24/7. Е, все пак не бива да се пренебрегва значимостта на почивката, защото тя презарежда емоциите, нагласите и дава живот на нови идеи.

Всички тези точки са елементарни, но често забравяни и пренебрегвани. Теорията и дипломата не могат да заместят сърцето и себеотдаването, които са необходими, за да бъдеш успешен и конкурентоспособен в един толкова забързан и динамичен свят.

———-

Мартина Христова е мениджър „Комуникации“ на Рено Нисан България от февруари 2013 г. и отговаря за комуникацията на марките Dacia, Renault и Nissan. Преди това заема позицията ПР специалист в София Франс Ауто (Peugeot). Има магистърска степен по „Бизнес мениджмънт и технологии“ от Sheffield University и бакалавър по “Международен бизнес мениджмънт в хотелиерството и туризма“ от University Center Cesar Ritz.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 30.10.2015

Соня Славчева е от хората, които всеки приема с усмивка и няма как да й се разсърди. Притежава силно чувство за хумор, които й помага в напрегната комуникационна работа. Иначе е работохолик и съвсем естествено е да получиш мейл от нея в 1-2 ч. през нощта. Тя е човек, на който можеш да разчиташ на минутата.

Соня започва работата си с медии още в гимназията и на 16 години вече има свое радио предаване. С група приятели правят и тв предаване и пише всяка седмица за един от най-четените ежедневници в страната. След тази ученическа кариера съвсем естествено завършва Връзки с обществеността във ФЖМК в Софийски Университет.

Работи няколко години във в. „Пари“, след което управлява комуникациите на технологичната марка Prestigio за целия ЕМЕА регион.

Преди 4 години, заедно със съпруга си създават Well Done Marketing /PR\ Advertising, където консултират и управляват комуникациите на изключително престижни марки, сред които Logitech, MMD, Brother, Persy, Happy Dreams. Фирмата им е представител и на румънската агенция PR People.

Соня, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Имам чувството, че винаги съм искала да се занимавам с PR, с комуникации. Знаех какво искам да уча и работя още в седми клас и нямах търпение да завърша гимназията, за да уча PR. Мисля, че голямото съвпадение дойде от това, че аз съм много любопитен човек. А това е ключово за нашата професия; желанието да не спираш да учиш и да търсиш интересното в света около себе си е истински важно ако искаш да бъдеш добър в работата си.

А и като се замислиш, коя друга професия ще ти даде толкова динамично ежедневие, възможността да се срещаш с много и различни хора от коренно противоположни сфери и не на последно място да съпреживяваш успехите на малки и големи компании, на известни и нишови продукти заедно с партньори, клиенти, медии, колеги и приятели.

Истинската провокация идва от това да приемеш, че това не е просто твоята професия, че не можеш да си тръгнеш от работа в 5 или дори 8 вечерта, a, че PR-ът те е обсебил и е станал твоят начин на живот.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не искам да звуча като пълен работохолик, но аз успявам да намеря вдъхновение дори и в ежедневните рутинни задачи. Защото малките, понякога досадни, задължения или обемни отчетни таблици, всъщност създават основите на резултатите, които постигаме.

Разбира се, щастлива съм, когато спечелим доверието на нов клиент, когато постигнем с лекота поставените резултати, защото това е съвсем нормално чувство.

Но голямата удовлетвореност за мен е да разбера, че някой е препоръчал работата ни. Това ме кара да вярвам, че вървим в правилната посока.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- О, това са просто различни комуникационни похвати. В невиждания до сега поток от информация, с който разполага всеки един потребител, той продължава да има нужда от допълнително инфо в нишите на своите интереси. Нашата работа е да задоволим неговото търсене по един или друг комуникационен начин.

Но знаеш ли, аз не разглеждам PR просто като едно от средствата да предадем нашето послание на хората. За мен той е стратегически инструмент, който движи марката, компанията, личността в изграждането на тяхна комуникационна екосистема. И този инструмент има ефекта на снежната топка. Иначе казано, колкото повече работим в посоката на нашите стратегически цели, толкова по-голяма става тази снежна топка. И избора на даден продукт/марка/компания след работата на една добра PR стратегия, дори и повлиян от търговските подходи на рекламата, би трябвало да е базиран на познанието, на същността на тази екосистема, балансирана и създадена чрез качествена комуникация.

Или поне моите убеждения за PR са такива .

Има ли безплатен ПР?

- Може би избързах в отговора на този въпрос и сега ще повторя, че целта на PR-a не е да получи няколко безплатни публикации. Не би трябвало да е такава. Целта му е да създаде основата на своята стратегия, в която ще се развива бранда или продукта, или компанията. Останалото едва ли ще работи в дългосрочен план. Не съм сигурна, че работи качествено дори и в краткосрочен.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Понякога ми се иска хората да имат смелостта да са една идея по искрени в отношенията си, по-отворени един към друг. Виждам непрекъснато млади хора, седнали да пият по чаша кафе, без да си кажат и дума, забили нос във Facebook, или Viber. Определено изпитвам носталгия по времето, когато не можехме да се наприказваме. Сега, когато се срещаме с приятелки шеговито правим уговорка, че ще пием по чаша вино „на изключени телефони“. Това вече не е нормално (:. Кога ще намерим време да изслушаме отсрещния човек, да му кажем какво мислим, ама наистина, без да се тревожим дали отговорът ни ще е „правилният“. Нали за това сме хора, за да можем да съпреживяваме и хубавите и по-трудните моменти заедно.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Другото ми „аз“ е същото като професионалното – също толкова заето, също толкова динамично и използващо още по-неразумни количества чувство за хумор. J

Другото ми „аз“ има най-прекрасните деца на света (съжалявам за всички останали родители по света, но наистина моите деца са най-прекрасни J), за които ми се иска да имам повече време; съпруг, с който и работя заедно (да, това е истински героизъмJ). Другото ми аз се увлича по кулинарията и готвенето му помага да се отърве от стреса през деня.

И не на последно място, аз съм горда с това, че в дома ни живее кучето Бабъл, което намерихме на улицата в Кипър преди доста години и оттогава всички ние внимаваме да не заемаме неговото място на дивана под климатика.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Един от бащите на PR-a е казал, че за да бъдем достатъчно креативни в работата си, трябва да си уговаряме срещи с изкуството (във всичките му възможни форми и проявления) колкото се може по-често. И аз определено следвам неговия съвет.

Нещото, което ме зарежда много също е пътуването. Пътувам почти непрекъснато в страната. Опитвам се да намирам поне на два-три месеца веднъж повод и време да посетя някое местенце, на което не съм била. Тъй като не съм хазартен тип и не играя тото, знам, че ако баща ми спечели от лотарията, ще ми подари околосветско пътешествие. J

Зареждат ме с енергия децата ми – уча се на щастие всяка една минута около тях.

Какво би учила още?

- Ще се радвам да имам време за професионални курсове по готварство. Искам да науча гръцки. Започвала съм курса няколко пъти, но поради липса на време, стигам винаги до средата, а един език иска отдаденост.

Сега, докато децата ми са малки, не си позволявам да разглеждам курсовете и обученията извън България, но веднага щом имам възможност, ще отправя поглед в тази посока.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Обикновено в 7 сутринта съм вече на крак. Рядко успявам да се отделя лаптопа преди 1 -2 вечерта и семейството ми често се шегува, че батериите ми се зареждат със скоростта на тези на мобилен телефон.

Иска ми се да ставам по-рано, но за целта трябва и да лягам по-рано, а за сега това е само в сферата на пожеланията:). Обичам да започвам деня си с добри новини и всички такива са добре дошли. Лошите ги чета след 10 – имам нужда от поне две кафета преди тях.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 23.10.2015 

Мая Клевцова е от хората, които също познавам от много години. Запазената и марка е широката усмивка, която сваля всички бариери. Тя е човек на действието и работата с нея лесна, директна и много организирана – знаеш, че или става и не става. Мая днес е ръководител „Комуникации” в Сосиете Женерал Експресбанк, като отговаря за връзките с медиите, програмата за корпоративната социална отговорност на банката, вътрешната комуникация и за организацията на събитията на институцията.

Има над 13-годишен опит в корпоративния маркетинг и ПР в банковия сектор и в сферата на недвижимите имоти. Преди да се присъедини към банковата институция, Мая работи няколко години като маркетинг и ПР консултант в международната компания Colliers International и повече от шест години в отдел „Корпоративни комуникации” в Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). Има Бакалавърска степен по „Приложна лингвистика” в Нов Български Университет и диплома от Международния Банков Институт. Владее английски, испански, италиански и руски език.

Мая, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Истината е, че започнах кариерното си развитие в съвсем друга сфера – учител по английски език. Първата ми специалност е приложна лингвистика, и в началото бях убедена, че искам да преподавам. Трябваха ми няколко месеца, за да се убедя, че това не е моята професия, беше твърде монотонна дейност за мен. По случайност започнах в банковата сфера, като още в началото се ориентирах към маркетинг и комуникациите, защото винаги съм обичала динамиката, работата с хора, възможността да свързвам бизнеса и хората чрез различни дейности и каузи, които ги обединяват в името на нещо добро. Няколко години работих и в една от големите консултантски компании за недвижими имоти, където, освен завътрешен маркетинг и ПР, отговарях за маркетинговите комуникации на клиенти на компанията – офис сгради, молове, индустриални и големи жилищни проекти. Беше много интересно да работиш хем като вътрешен ПР, хем като агенция.

Преди три години обаче се завърнах към старата си любов – банковия сектор.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Работата на един „комуникатор” е многоспектърна и често пъти нещата се преплитат – от организация на вътрешни и външни събития, до връзки с „традиционни” и социални медии, и осъществяване на социално отговорни проекти.

За този тип проекти съм безкрайно щастлива да видя, че те са успешни не само от гледна точка на събиране на средства, но и ангажиране на колеги, клиенти и широката общественост, като осъзнаване на конкретния проблем и предприемане на определени действия за неговото решаване. Защото хората могат да бъдат полезни посвоему и често пъти помощта няма финансово измерение.

Моето най-голямо удовлетворение е да видя, че резултатът, който сме искали да постигнем, е налице или дори сме надхвърлили очакванията. Признанието на колегите или добрият резултат от съдействието, което сме оказали на медии, когато работят по разработването на дадена тема и са имали нужда от експертно мнение.

Ние, „ПР-ите”, имаме много сходни предизвикателства и отговорности с тези на журналистите. Работата ни е също толкова отговорна и третираме информацията по този начин. Проверяваме си фактите, търсим различни гледни точки по темите, превеждаме на разбираем език специфични въпроси. И също така се стремим да си спечелим аудиторията. Реално експертът, който се занимава с комуникации в една компания е „човекът” на журналистите в тази компания и също така лицето на компанията при журналистите.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Мисля, че няма да е претенциозно, ако кажа, че през последните години много от големите компании у нас участват все повече в обществения живот. Има прекрасни примери за проекти, случили се с подкрепата на бизнеса, които променят средата, мисленето и живота ни. Именно в тези проекти ние използваме ПР, защото имаме нужда от подкрепата на медиите, за да дадем гласност на онова, което искаме да променим и в което не можем да бъдем сами. Например, възприемането на децата със затруднения, тяхната изолация в специализирани заведения, липсата на адекватна грижа за тях и семействата им. Тук не можем да бъдем сами. И търсим медиите, за да повдигнем дискусията и да бъдем подкрепени в усилията си ситуацията да се промени. За рекламата мисля, че е достатъчно ясно – и че твърдението ”Advertising is what you pay for, publicity is what you pray for” (Рекламата е това, което заплащаш, за да ти се случи, а публичността е това, за което се молиш да ти се случи”) важи с пълна сила.

Има ли безплатен ПР?

- Ако нямаше, едва ли щях да работя това Имам предвид ефектът от една комуникация. Ако всичко беше платено, щяхме да говорим само и единствено за реклама.

Що се касае до труда на хората, работещи в тази сфера – това е професия като всяка друга и която заслужава да бъде оценена. Смятам, че важността на „комуникаторите” се осъзнава все повече в днешно време. Преди 10-12 години най-редовно се натъквах на реакция от рода на „ПР, и това ли вече стана професия, ами че това всеки може да го направи, ако има подходящия бюджет…”. Сега, за щастие, нагласите са коренно променени.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Смятам, че когато комуникираме с хората, е важно да се опитваме да се поставим на мястото на отсрещната страна и да разберем другата гледна точка. Да познаваш публиката си – или най-малкото да се опиташ да я разбереш, ти дава огромно предимство и ти спестява много главоболия. Добрата комуникация е важна във всеки един момент от нашето ежедневие – докато сме на работа и общуваме с колеги, когато сме с приятели и със семейството си.

Арогантността, грубостта и двуличието са способни да ме изкарат от релси, но мисля, че можем да ги преборим с правилен подход и комуникация.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Пътуванията са моята страст, но обичам и семейния уют. Мисля, че те са моето ин и ян, и не мога без нито едното. Обичам да експериментирам в кухнята и да прекарвам свободното си време със семейството си и с близки приятели. Да играем заедно със сина ми, който, за щастие, ме кара да не губя детското в себе си.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Опитвам се да правя неща, които са тотално извън сферата, в която работя. Дали ще е изложба, разходка на непознато място или просто хубава книга, няма значение. Преди няколко дни бях на изложбата на Кристо Явашев и Жан-Клод. Вдъхновяващи са упоритостта и енергията, която влагат в материализиране на мащабните си проекти, както и нестандартният подход за финансирането им.

Зареждащо ми действат и колегите, с които работя – страхотен екип, всеки един допълва другия по много интересен начин. По-опитните, с които обменяме опит, и по-младите, заразителни с неизчерпаемата си енергия и хъс да учат непрекъснато.

Синът ми – който, освен с енергия, ме кара да се зареждам и с голяма доза търпение – качество, което тотално ми липсваше, но лека-полека започнах да изграждам.

Какво би учила още?

- Езици. Готварство. Фотография. Фигурно пързаляне. Само ако денят беше поне 50 часа… Засега всичко гореизброено е в рамките на любителските интереси. За съжаление, често пъти подхващам нещо и после го оставям недовършено – или ми е доскучало, или минавам към следващото предизвикателство.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- През седмицата ставам рано, към 6.30 часа; събота и неделя не чак толкова Странното е, че за „ПР”, аз не започвам деня си с новините, освен ако не следя за нещо специално. Предпочитам да се заредя физически, като правя гимнастика. Баща ми, който е почитател на източната медицина и култура, ми показа едни много ефективни упражнения, заимствани от китайската традиционна гимнастика, чи-гун и др. Десет минути и си зареден страхотно.

Иначе, страшно се радвам, когато чета позитивни новини за успели българи и хора, които се опитват да направят земята по-добро място за живеене. Всеки път каним по един такъв гост във вътрешното издание на банката, който да зареди и вдъхнови колегите с определена тема, която засягаме. Вярвам, че добрият пример ни зарежда и ни мотивира да се справяме с ежедневните предизвикателства.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 16.10.2015 

Харесвам хората, които никога не забравят чувството си за хумор и дори когато нещата висят на косъм, отново ти казват: „Споко, ще стане!“. Даниел Киряков е от този тип и затова работата с него лесна и в същото време си сигурен, че няма да те провали.

В момента управлява външните комуникации и международното сътрудничество на Българската минно-геоложка камара от месец април 2015 г. Преди това над 7 години е в екипа за комуникации и корпоративна социална отговорност на компанията-собственик на ТЕЦ „Марица Изток 3“ (КонтурГлобал, а преди това – Енел). Кариерата му започва в Български икономически форум като главен редактор на бизнес-списанието TheRegion, както и като част от екипа по организиране на събития и проекти на БИФ.

Има две бакалавърски степени – философия и политология. Член е на БДВО и на EACD, както и на Комисията по етика към БДВО. Сертифициран е като Project Management Professional към Project Management Institute.

Днес Дани е гост на традиционната ни вече рубрика „ПР-те“. Убедена съм, че ще четете с усмивка и вие.

Дани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Три неща ме насочиха управлението на комуникациите да стане моя професия. В началото бе вътрешното усещане и нагласа към „изговаряне и оформяне на света“ (личи ми, че съм завършил философия, нали?). Смятам, че думите са сила, че те могат да обединяват хората и да водят към положителна промяна.

Второто бе свързано с лутането и търсенето не на професия или работа, а на призвание. Все пак съм продукт на българското образование от един кофти период – 90те години на ХХ век. Този период бе сравнително кратък, докато не открих (с късмет и упоритост), че е възможно съчетаването на задължения, удоволствие от работата и правене на качествени проекти.

Третото нещо бе, когато започнах да усещам силата от това, че мои идеи срещат одобрението на мнозина, че промяната и успешните резултати от тях носят ползи (в повечето случаи те са невидими, неизмерими с екселови таблици и KPIs). И към това добавих и щипка корпоративна социална отговорност, влечение към темата за устойчивото развитие и организационните подобрения.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Мисля, че са три вида. Първият е, когато убедиш шефа си, че проектът, каузата или идеята си заслужава да я направим. Може да я направим и по „моя начин“ . Разбира се, представянето винаги има отворена врата за подобрения и развитие. Вторият е, когато при реализацията видиш или усетиш реакцията на хората (колеги, гости) и положителната им оценка и удовлетворение от „работещата формула“.

Безценни са моментите, в които дори без думи, усещаш в погледи и в потупвания по рамото, че си се справил добре.

Третият тип момент е, когато разбера, че съм помогнал на някой – с контакт, със съвет, със споделяне.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Има ли такава?:) Може би в майсторството за втъкаване на послание и аргументация за предимствата на една идея, която ПР-проектът представя. И в ненатрапчивостта. Рекламата сякаш казва „ела и ме избери!“, докато ПР-ът създава средата, опитва се да се нагоди към аудиторията и да се вслуша в нея.

Има ли безплатен ПР?

- Има. Четейки това, може би го откривате

Иначе, той сякаш се състои в силата на творчеството, което редица колеги прилагат. То не е просто материализиране на едно хрумване, а е резултат от количествени натрупвания, опит, грешки и нов опит. С този „багаж“ пиар-професионалистът успява да реализира своята идея по иновативен начин и да загърби клишетата. Това привлича вниманието на хората, независимо дали ще бъде чрез жив контакт или чрез дигиталните комуникации. И не му/й се налага да плаща за нещо, което хората вече търсят.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Фалша, преструвката, некомпетентността, стремежа към „всезнаене“, лъжата, лицемерието.

Достатъчно, нали?

А, да добавя – липсата на комуникация, на общуване – също не харесвам. Това не значи само думи.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Опитвам се да бъда баща и съпруг. И да правя опити да готвя.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Засега от желанието ми да съм успешен. Но какво означава това? Да постигнеш планирания резултат, от който другите и ти да сте доволни, по ефективен и приет от всички начин. И този резултат да носи ползи за мнозина.

Какво би учил още?

- Психология, MBA, политически науки, готварство, китайски език.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?

- Ако не се успя, денят ми започва прилично рано – около 07:30 ч. И не искам денят ми да започва само с една новина, а с две – при това добри. Едната да е: „Тате, обичам те!“, а другата – „за успеха на някой българин“.

Няма да откажа и новина за прекратена война и настъпил мир по света.

Оригинална публикяция 

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.09.2015

Днес ви срещаме с Анка Костова, с която съвсем естествено също сме работили през годините. Тя е с над 8 годишен опит в сферата на публичните комуникации като в момента е мениджър "ПР и спонсорство" в Обединена българска банка, където отговаря за публичните комуникации, спонсорските инициативи, вътрешната и дигиталната комуникация. Професионалният й опит включва позицията Мениджър "Външни комуникации" в Societe Generale Експресбанк и Акаунт мениджър в PR агенция United Partners, където започва и своята професионална кариера като стажант. Анка Костова завършва магистратура по "Публични комуникации" в СУ. Специализирала е по специалността в Университета Лювен Ле Ньов в Белгия и ТВ и онлайн журналистика в Университета Лил, Франция.

Анка, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Бих казала, че с професията взаимно се провокираме. Вероятно защото взаимно се открихме. Тя отговаряше напълно на онова, което съм – активна, любопитна, с разнопосочни интереси, интензивно комуникираща с много хора, вълнуваща се от множество и различни неща. Например, за един ден, особено в ОББ – сутринта можем да говорим за планиране на дигитална кампания за потребителски кредити, на обяд да организираме благотворителен кулинарен базар, а вечерта да откриваме опера под звездите.

Това е професия, което всеки ден ще те изненада с нещо ново – не само като съдържание, но и като технологично развитие. ПР не се практикува, той се изповядва – това е начин на живот, а не професия. Мнението ми е, че онези от нас, които обичаме онова, което правим, му се посвещаваме напълно – ПР ни държи будни и ни провокира да бъдем любознателни, защото всеки ден ни провокира – чрез социални медии, нови фото и видео инструменти, ново съдържание, взискателни публики. В съвременната картина на комуникацията ние държим ключа, но само, ако го заслужаваме.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не бих казала, че са моменти – сутрин се събуждам с усмивка и вечер се прибирам с усмивка, но признавам, че най-голяма радост ми носи позитивният заряд на колегите. Ако хората, с които работиш са положителни, те те зареждат с горивото да надскочиш себе си. Това се отнася и за управляващите компанията – в този смисъл, изпълнителните директори на ОББ са толкова отворени към нови инициативи и в същото време, отговорни към служителите си, така че няма начин да не искаш да постигнеш повече и повече за компанията и за хората в нея. Любим проект в дейността ни е вътрешното ни списание, защото именно то е отражение на най-хубавото, което се случва в служебното всекидневие. А социално отговорните проекти са онези, които са и изключително сложни като подготовка и изпълнение, са тези, които удовлетворяват сърцето. Преди година махнахме таксите за онлайн преводи към дарителски сметки – много сложен и трудоемък процес, но когато имаш 10 дирекции, които с радост ще работят, за да се случи, защото е за добра кауза, по-хубаво от това няма.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Много интересен въпрос – макар и да има колеги, които ще се възмутят, смятам, че и двете са инструменти на комуникацията. И за да се спре конфликтът между двете, мисля, че точно така трябва да ги разглеждаме. Но след това и трябва реално да ограничим социалните проекти от ПР-а, тъй като именно тях не можем да сравняваме нито с ПР, нито с реклама, а често се случва, за жалост. Инициативи, в които помагаме на онези, на които съдбата е дала по-малко, отколкото на нас самите, не бива да бъдат използвани нехайно за ПР, а по-скоро за вдъхновение и съпричастност.

Има ли безплатен ПР?

- Има безплатен ПР, когато си си свършил добре работата, бил си коректен с хората, с които работиш, отнесъл си се с уважение. Но в тези случаи не става дума за ПР, а за това просто да се придържаш към ценностите, с които да те припознават, а от там и компанията, чието мото следваш.

Ако става въпрос за ПР работата, тогава бих казала, че безплатен ПР няма – зад всяко усилие, зад всеки поет ангажимент пред обществото, зад всяка осъществена идея стоят хора и тяхната отдаденост и ангажираност, а те в никакъв случай не са безплатни.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам агресивността и липсата на уважение и макар вече за професията ни водещ канал да са социалните медии, смятам, че именно заради тях започва да ни липсва и личният контакт – започваме да бъдем профил, а не личност. Именно по тази причина в работата ми винаги се организират периодични срещи със стратегически партньори – това е възможност не само да намерим нови идеи в дискусия, а и между работните теми да се пошегуваме с някоя лична случка и на следващия ден да продължим работа с този спомен и усмивката от него.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Същото – да съм ангажирана. Обичам да спортувам – тенис, плуване, ски, както и да пътувам. Смятам, че е важно да намериш вътрешния си център, баланса в себе си, за да успееш да се справяш с всяко предизвикателство и да се наслаждаваш на всеки един момент.

Единственото, което ме отличава, е, че, в личния си живот не съм толкова организирана колкото в професионалния. Ако едно събитие се готви за повече от месец, то следващото ми пътуване (освен датата, съобразена с работата и закупуването на самолетния билет) и неговата програма се готвят по време на полета.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От самата работа – тя е моето вдъхновение, колегите са моите мотивационни фактори, ръководителите ми – пътеводители, а солидните основи – моето семейство.

Какво би учила още?

- Бих учила история на изкуството, защото е стара моя любов, а и изкуството е носител на много красота в свят, в който сме заобиколени (особено от постоянни информационен поток) от грозота и негативизъм.

Но бих преподавала ПР – никога не отказвам да споделя наученото в практиката с младите специалисти, за да не им се налага, като на нашето и на предходното поколение, да се борят с „вятърни мелници“ в изграждането на професионалния имидж на професията ни.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Зависи – започвам по различно време, в зависимост от ангажиментите, но най-често към 07:30, с телефон в ръка. Макар първо да се информирам за важните финансови и икономически новини и събития от деня, винаги с удоволствие търся да прочета някоя „положителна новина“ – за нови изложби, постижения в науката, спорта, нови социални инициативи, нови инвестиции.

Оригинална публикация

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 28.08.2015

В началото на историята на списанието, преди десет години, за един от броевете исках да направя интервю с тогавашния изп. директор на Майкрософт за България. Както е редът се свързах с ПР-а на компанията – Наталия Димитрова и тя ми каза директно да му пиша, а той щял да ми отговори. Затворих телефона с неприятното усещане, че тази ПР-ка елегантно ми отказва. Въпреки това написах мейл на Теодор Милев (който не познавах лично, още повече той мен, за списанието – мисля, също). Още вечерта получих поздрави от Буенос Айрес с насрочен час и място за интервюто след няколко дни в София. Бях като гръмната! (Това е един от примерите в живота ми, който давам за поведение на истински стойностните хора).

Оттогава до ден днешен работим с Наталия и знам, че когато каже нещо – то ще се случи, защото тя е директна, откровена и много отговорна.

Наталия Димитрова вече има повече от 15 години опит в големи международни компании като Майкрософт, БНП Париба, Интраком и Телерик. През 2012 г. създава Акта Верба – компания, която предоставя консултантски услуги в сферата на PR, управление на събития и дигитален маркетинг за ИТ сектора.

От създаването на фирмата си досега, сред клиентите ѝ са били организации като Телерик, НР, Коника Минолта, Мнемоника, L3C, Асоциация на софтуерните инженери , мащабни международни ИТ конференции като DevReach и ISTA в България, ITCamp в Румъния и други.

Наталия, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Стана случайно. Василка Вълова, много близка семейна приятелка, която сякаш ме познава по-добре от мен самата, ми каза веднъж, че съм родена да се занимавам с PR. Това се случи във време, в което PR-ът не бе толкова популярен. И така, като на шега, започна всичко.

Започнах професионалния си път в българска ИТ компания. Там научих, че не е необходимо една фирма да е много голяма, за да прави големи неща. Важни са хората и духът, който ги сплотява.

След време реших, че искам да работя във финансовата сфера. Чух мнение, че няма как да стана PR на банка, ако не съм работила в сектора, но реших да опитам. Отделих време и направих свое проучване. Свързах се с всички банки, чиито контакти открих онлайн. След 2 месеца ми се обадиха от БНП Париба, че имат обявена позиция. Явих се на няколко интервюта и успях.

Процесът на подбор в Майкрософт пък продължи повече от 8 месеца. По онова време нямаше HR експерти в българското представителство на компанията и подборът се водеше от румънския офис. Последваха множество интервюта по телефона с HR специалисти, регионалния PR директор, изготвяне на списък с журналисти, с които от компанията да могат да се свържат и да попитат за мнение за мен, други тестове и т.н. Спомням си срещата ми с Теодор Милев, тогава изпълнителен директор на Майкрософт България. Бях едновременно много притеснена и респектирана. Говорихме си както за медии, комуникации, ИТ тенденции, така и за Йовков, Радичков и други любими автори. Разговорът завърши с това, че той ме поздрави с „Честито“.

Прекарах там повече от 5 години, като отговарях за PR-a и за програмите, свързани с корпоративна социална отговорност. Чувствах се на точното място, до момента, до който не видях обява за ЕМЕА Events manager в Телерик. След не повече от месец и половина вече се бях явила на интервютата и бях одобрена за позицията. Отговарях за участието на Телерик в конференции за региона на Европа, Близкия изток и Африка, както и за цялостното организиране и управление на международната софтуерна конференция на Телерик – DevReach. Организирах от край до край 3 годишни издания на събитието, първото – като служител на Телерик, а вторите две чрез консултантската ми компания Акта Верба. През 2013 г. успяхме, с комплексна маркетингова кампания и със силно използване на социалните мрежи, да привлечем за събитието в България повече от 1 000 посетители от 25 държави. Това е постижение, с което се гордея и сега – както и с изключително високото ниво на удовлетвореност на участници, лектори и спонсори от всяко от изданията на DevReach.

Благодарна съм, защото през изминалите 15 години имах възможността да се срещна и работя с много стойностни хора, да попадам в ситуации, в които ми се налагаше да излизам от зоната си на комфорт – това ме направи по-смела и по-уверена.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Чувствам удовлетворение, когато проект, в който са вложени много труд и време, има резултати и виждам положителен ефект от работата ми върху живота на много хора. Например, когато разбират за успеха на някой и това ги вдъхновява сами да опитат да реализират собствена идея. Или пък научават нещо, което може да им е полезно на практика: като родители как да говорят с децата си за разликата между истинските и виртуалните приятели или като потребители на бизнес софтуер например как да спестяват време и да са по-ефективни.

Понякога това може да отнеме години. Такъв пример е програмата за безопасен Интернет, която реализирахме в продължение на 5 години в Майкрософт. Като родител, усещах и много силна вътрешна мотивация, това бе една много лична кампания за мен. Успяхме да привлечем като участници много тийнейджъри, учители, родители в цялата страна, медии, неправителствени организации и държавни институции.

Доволна съм и когато успеем да обърнем внимание върху темата за вътрешните комуникации в една компания. Струва ми се, че по-често информационният поток е насочен навън. Радвам се, когато можем да предложим решения за по-ефективни вътрешни комуникации. Добрата информираност за това какви са приоритетите на компанията помага за това човек да се чувства ангажиран и част от едно по-голямо цяло, да има увереността, че е нужен и ценен като професионалист.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Разликата за мен не е никак тънка. За да се променят дадени нагласи и да се изгради или възвърне доверие – нещо, което се постига със средствата на PR – понякога са необходими години. Рекламата или те грабва в момента, или не. При нея пътят до сърцето е доста по-кратък, но пък и по-нетраен и несигурен. В най-добрия случай двете са част от обща комуникационна стратегия, където имиджовата реклама е част от общия микс.

Има ли безплатен ПР?

- Няма. PR-ът е полагане проактивно на усилия, които имат конкретна цел – и които дори и да не се заплащат, са цената за нейното постигане. Има много труд, стрес, кризисни ситуации, постоянно задълбочаване на знанията в предметната област (на клиента) и градене на имидж стъпка по стъпка. Определено PR-ът е маратонски спорт, а не спринтова дисциплина.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Харесвам комуникацията между хората, защото вярвам, че към всеки има път, ако тръгнеш с открито сърце и без предразсъдъци. Мисля, че общуването, въпреки прегради от различно естество, е пътят за разрешаване на конфликтите, а не замитането им „под масата“ или украсяването им.

Естествено, през годините имаше случаи, когато доверието ми бе излъгано. В такива ситуации, ясно съм изказвала позицията си и повече не съм общувала с тези хора. Накратко, не ми допада разминаването между думите и делата.

Затова и когато реших да започна собственото си начинание в сферата на PR, организиране на събития и дигитален маркетинг, избрах за име Акта Верба – думи и дела. Стремя се, както в личния, така и в професионалния живот, да има синхрон между двете.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Мисля, че имам едно „аз“: постоянна съм, не се отказвам, колкото и да е трудно. Смятам, че съм земен човек и съм далеч от суетата. Обичам книгите, музиката и концертите, харесва ми да пътувам.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Почти изключително работим с компании от ИТ сектора – комбинацията от професионализъм в нашата сфера и дълбоко познаване на същността и спецификите в ИТ бизнеса ни дават възможност да предоставяме услуги с високо качество и добавена стойност за клиентите ни.

Зареждащ е ежедневният контакт с хората от този сектор – с тяхната упоритост да превръщат страната ни в едно по-добро място, в което е нормално да успяваш с труд и постоянство. Технологичната сфера е източник на много енергия и нови идеи. Затова и се стремим комуникационните решения, които предлагаме да са адекватни на средата – ефективни, надеждни и новаторски.

Източник на енергия и вдъхновение са семейството, книгите, приятели и пътешествия – често по повод на концерти на любими групи, като RHCP например.

Конкретно като предприемач ме мотивира постигането на измерими и разпознаваеми резултати за клиентите ми и тяхното удовлетворение. Ценя също усещането за свобода, което имам при приоритизирането на задачите си и при избора на проектите и хората, с които работя с Акта Верба.

Какво би учила още?

- Психология и математика – за да мога да разбирам още по-добре хората и света като цяло.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва в 6:30-7:00. Сутрин е времето, когато съм най-продуктивна. Би ме зарадвала новина, че българите сме най-щастливата нация на света. Още повече би ме зарадвало това да е факт. Вярвам, че е възможно и зависи от всеки един от нас.

Оригинална публикация

 сп. Твоят бизнес | 07.12.2013 

В началото на ноември София бе домакин на регионалната конференция на Международната асоциация за Връзки с обществеността (IPRA) по PR, маркетинг и стратегически комуникации "Силата на интелигентните комуникации"’. Над 200 експерти успяха да чуят презентациите на глобални лидери като Алистър Кембъл, директор комуникации на кабинета на британския премиер Тони Блеър в годините 1997-2007, Кристоф Жинисти, водещ международен PR експерт и Президент на IPRA за 2013 г. и други. Сред тях бе и Екатерина Сафарика, Асоцииран директор комуникации на P&G за Балканите, Турция, Израел, Кавказ и Централноазиатските републики, която даде специално интервю за списанието.

Г-жо Сафарика, как социалните мрежи промениха днес комуникациите и как конкретно влияят на бизнеса?

- Ако трябва да си припомня каква беше комуникацията, когато се присъединих към P&G, ще трябва да се върна в една различна епоха. Дори ако само си припомня комуникацията преди 5 години и я сравня с днешната, пак говорим за различни епохи. Еволюцията на социалните медии се случи много бързо – някои биха казали "за една нощ". Ако си извън социалните медии, все едно не съществуваш. Наистина същуствуват успешни компании, които имат малко присъствие или дори не присъстват в социалните медии, което доказва че това е въпрос на избор.
Нашият избор е да комуникираме там, където са потребителите ни. Ако преди 5 години Facebook имаше 100 милиона потребители, днес те са 1,1 милиард. Развитие на социалните медии с тази скорост ни направи свидетели на това, как потребителите се "преместиха" от традиционните медии към социалните. Затова плановете и комуникацията вече трябва да се адаптират към тези канали. И Все пак, социалните медии са комуникационен канал, а същността на комуникацията остава в една или друга степен еднаква през годините.

Дали културните специфики на дадена страна могат да бъдат пречка за успешна кампания или обратното? Можете ли да дадете пример?

- Културните специфики са изключително важни за дефинирането на комуникационна кампания, но има някои общозначими теми, които се отнасят до Всеки – това е голямата идея зад една кампания. Независимо от къде сте, Вие имате отношение към майчинството и това не е единствената такава тема. Моят подход по Въпроса е първо да се идентифицира голяма идея, след това да се внесе локален подход за реализирането й. Най-добрият пример, който мога да дам и който е най-близо до сърцето ми, е партньорството между Pampers и УНИЦЕф. Тази инициатива стартира през 2006 г. и е създадена на база проблема с неонаталния тетанус в Африка, от който на всеки 9 минути умира едно бебе. А това е болест, която се лекува напълно. За седемте години на партньорството, което продължава и днес, Pampers се обедини с УНИЦЕф за осигуряване на ваксините, от които се нуждаят тези уязвими жени и деца. При покупка на една опаковка памперси, компанията дарява една ваксина. От 2006 г. насам финансирането на Pampers помогна за предпазването от неонатален тетанус на 100 млн. Жени и техните бебета. Вече в осем държави заболяването е елиминирано напълно -Буркина фасо, Гана, Гвинея Бисау, Либерия, Мианмар, Сенегал, Източен Тимор и Уганда. Pampers подкрепя УНИЦЕф в усилията за премахването на неонаталния тетанус в цял свят. Тази инициатива се провежда и в България и, разбира се, българските потребители биха се запитали – "Защо Африка, когато ние имаме свои проблеми?". Именно затова добавихме локална част към глобалната инициатива. Освен целта ни да се помогне за премахването на тази болест, ние подпомогнахме и местната общественост, като дарихме неонатологично оборудване в български родилни отделения. Казано обобщено
- идеята не е да се елиминират културните различния, а да се използват в подкрепа на големи, глобални идеи по такъв начин, че те да могат успешно да се реализират във Всяка една страна по света, фактът, че тази кампания продължава да се реализира след толкова години, означава, че рецептата е успешна.

Хората днес са буквално "залети" от информация, предлагане, реклама. Можете ли да дадете три важни правила, за да бъде успешна една комуникация?

- Наистина, 6 днешно време сме претрупани от информация. Истинско предизвикателство е да намерим информацията, от която се нуждаем, да направим разлика между полезно и не толкова полезно. На моменти това е много трудно и за мен. Да се дадат три правила е ограничаващо, защото в тази среда правилото е, че няма правила. Не може да се каже, че прилагането на този или друг процес би осигурило магическа формула за перфектна комуникация. Не е реалистично, защото всичко се променя, както и потребителските навици. Единствената ми препоръка, която отправям и към моя екип, е да се комуникира с потребителите там, където са те в определения момент. Да комуникираш голяма идея, в която потребителите могат да се припознаят, и най-важното да вярваш в това, което правиш! Без респект и честност няма добра комуникация!

Къде е връзката между ПР и реклама? И кое днес е по-силно?

- ПР-ът и рекламата комуникират една и съща инициатива/кампания. В идеалния свят те би трябвало да вървят ръка за ръка от първия момент и не би следвало да има конкуренция между двете, тъй като са двете страни на една монета и имат обща цел.

Има ли безплатен ПР или по-точно – каква е цената на ПР?

- PR-ът е безплатен доколкото, че не заплащате медийно пространство, но всичко има цена. В случая хонорари, разходи по продукция и организация трябва да се имат предвид.
Смятате ли, че балканските народи, които са по-емоционални, са по-подвластни на внушенията на комуникациите?

- Добрата комуникация трябва да е емоционална. Предизвикателството е да се идентифицират правилна тема, история, ъгъл, който да е интересен на аудиторията и да отговаря на марката.

Възможна ли е днес комуникация без Фейсбук, Twitter и други социални мрежи?

- Комуникиране в свят без социални медии… възможно е, тъй като го е имало преди. Въпросът е, какво би било отношението на младото поколение към свят без социални медии? Дали би било по-добре и по-лесно? Най-вероятно – не!

Стр. 44 – 45

сп. Твоят бизнес | Пепи Димитрова, консултант по медии и обществени комуникации | 16.10.2013

Минута невнимание и цял живот те разнасят по вестниците

Преди 10 години, когато започнах да се занимавам с ПР, бях убедена, че има само едно правило за тази област от бизнеса, която собствениците/ изпълнителните директори на компании трябва да знаят: "Нито секретарката, нито любовницата са подходящи за изпълняващи длъжността ПР." в защита на тезата си имах и два основателни и доста уважителни и към двете персони мотиви: (1) секретарката не е в позиция да дава съвети, а ако случайно го прави, то не би било логично да ги следвате (2) човек, който ви обича, няма да бъде обективен в преценката си за ситуацията, в която сте изпаднали.
Това правило е важно и общовалидно. И днес съветвам хората да го спазват
Десет години ежедневно се срещам с хора, които (като по чудо) са осъзнали, че публичният имидж иска особено внимание и грижа. Те търсят съвет за това как да се позиционират по-добре на пазара, как да продават повече, как да повишат популярността и стойността на марката си. За тях моето "Правило 1" е обидно. Затова се наложи да генерирам поне 10. Ако ги следвате стриктно, ще живеете (работите) сравнително скучно, но ще си гарантирате успеха на китайците, които стоят до реката и чакат труповете на враговете им да минат покрай тях. Ако пък ги нарушите, имате уникалната възможност да се превърнете в героя от "Транспортер" – ще станете популярен, някоя яка мацка (пич) ще се влюби във вас, ще се развивате е бясна скорост и винаги ще успявате да се измъкнете от неприятностите. С две думи "ако нарушите правилата", ще настъпи онова сътресение, което е необходимо на всеки, за да формира собствени истини. Дотогава, просто ми се доверете

1.Аз съм ПР. Аз съм експерт, консултант, партньор. Не съм сърдечен хирург. Колкото и да ми се иска, даже не съм кардиолог. Аз съм един (може би популярен) пластичен хирург. Ще опъна бръчките на публичния ви имидж, ще понадуя малко по-слабите ви места, ще подсигуря симетрията и ще се усмихваме заедно, когато важните гости дойдат. Но ако бизнес моделът ви е сгрешен, а сте се вкопчили в него с всички сили, няма да мога да випомогна, колкото и да ме молите.

2.Не гледайте в коя медия се е появил съседът, приятелят от фитнеса или бившият ви партньор. Недейте да служите на клишета. Експертът по ПР по-добре от съседа, приятелят и врага ви знае къде е редно да се появявате и къде не. Някои
списания са подходящи за собственик на магазин, някои женски предавания – също. Но ако сте корпоративен адвокат, нямате място в кухнята на Гала. Без значение дали онези, с които споделяте пурите си вечер, са направили този избор или не. В публичните комуникации мястото и времето са определящи за успеха.

З.Не занимавайте медиите със себе си "напразно". Ако искате да се похвалите, обадете се на жена си. Може да извикате и колегите да пиете по едно и да се потупвате по рамото. Те искрено ще се зарадват на успеха ви, някои лекичко ще ви завидят. Ако търсите интереса на медиите и искате да достигнете до широката общественост, спестете си "самохвалството" и напразните действия. Съсредоточете се върху генерирането на "обществено значими послания".

4.Помнете четвъртата власт, за да я светите. Един път искайте от тях, два пъти – давайте. Наричат ПР-а "безплатната реклама". Винаги съм била скептична към това определение, но в конкретния случай не визирам заплащане. Ако искате медиите да се отнасят добре с вас и да ви отразяват, трябва да намерите начин да им върнете жеста. Ако сте производител на сладолед или хотелиер, не е трудно да им се отблагодарите, без да останат е впечатление, че ги подкупвате. Ако бизнесът ви не предполага "директни действия", бъдете креативни. Не само собствениците на хеликоптери могат да накарат някой да полети.

5.Почитайте аудиторията, за да ви бъде добре и да се развивате дълго и успешно. Когато пишете или говорите на медиите, това не е самоцелно. Обикновено искате да ви публикуват, за да достигнете чрез тях до определен таргет и да прокарате някакво внушение. Виждала съм десетки умни хора, които надценяват или подценяват публиката и така се провалят. Нито журналистите, нито техните потребители са навътре е темата ви толкова, колкото сте самите вие. Ако искат да ви чуят, проявете разбиране: към първоначалната липса на интерес към вас, към неразбирането и отхвърлянето; бъдете изпълнени с търпение и времето и усилията ви ще бъдат възнаградени.

6.Не убивайте добрия имидж е лоши дела. ПР-ът не е вълшебна пръчка, нито магическа лампа, от която ще излезе нов Джин и с нови заклинания ще оправи всичките ви стари поразии. Ако нещо фатално сте сбъркали, ще се наложи да се пребран-дирате. Ако това е възможно. За добро и лошо, Google помни повече от всички нас взети заедно. Да заличават миналото може да е било в правомощията на властта преди 10 ноември. Знаем, че съвсем качествено се получава при Орусл. Но в България през 2013 г.? Най-добре не инвестирайте време и средства в загубени каузи. Още по-добре би било да си пазите марката от смъртоносни вмешателства.

7.Не словоблудствайте. Съдържанието е без значение, ако сте "измислили" добре заглавието. Виждала съм хора, които с дни, със седмици, даже с месеци се занимават с една или две думи в текста, понякога гледат по-мащабно и редактират няколко изречения. Други умножават по 100
Всяка дума, за да стане текстът по-тежък . Наричам това "класическо губене на Време". Единственото, което наистина си струва, когато пишете публично съобщение, е да измислите правилното заглавие и да го докажете в текста. Думичките, предлозите, дори словоредът, ако не противоречи на граматическите правила, по-добре да оставите на писателите.

8.Не крадете идеите на другите. Това правило дори няма нужда от защита. От една страна Google ни гледа, от друга – Големият брат (използвам тази обобщаваща метафора, за да не наричам поименно няколко изключително уважавани от мен колеги журналисти, които ме впечатляват с умението си да помнят първоизточника на почти Всяка публична информация). Никой не може да ви опази от зоркия им поглед. Дори и най-добрият ПР консултант.

9.Не лъжете. Колкото по-силно е изкушението, толкова по-далеч бягайте от лъжата. Не знам дали краката й са къси, но последиците винаги са тежки. Ако си мислите, че ПР-ът е именно това – манипулация, то ще трябва да ви разочаровам. Истината е, че терминът "публични комуникации" е роден от племенника на Зигмунт Фройд, веднага след войната, в търсене на дума, която е подходяща за мирни времена и покрива значението на военния термин "пропаганда". Така че, да обобщим -ПР-ът не е лъжи и манипулации, той е "правилно поднесени истини".

10.Не пожелавайте имиджа на ближния си, нито мястото му във вестниците, нито интервютата му, нито събитията му… Нищо, което е на друг, защото то е подходящо единствено и само за него. Създайте си собствен имидж, усетете го, работете за него ден и нощ и дори докато пиете в бара. Поддържайте го ежедневно и не се отклонявайте от образа, който сте решили да градите. Доверете се на консултанта, който сте избрали и не веднага, но скоро ще видите резултата. След това като се погледнете в огледалото и ще виждате не себе си, а приказката за себе си, която сте създали. Ако се харесвате, значи задачата е изпълнена успешно.

Това е. Звучат просто и са супер лесни за изпълнение. Не ми коства почти нищо да ги следвам, ако не беше едно скрито, слабо популярно, но изключително важно правило:
В ПР-а времето не се измерва в часове, а в секунди. Заради тази истина самоотверженият консултант по публични комуникации няма свободен ден, не ходи на ваканция в чужбина, а когато реши да го направи, не изключва телефона си, независимо от цената на роуминга. Може да е леко замаян от коктейлите на плажа, но звънне ли клиент, се скатава на тихо, за да не шуми морският бриз в слушалката и се включва в конферентния разговор. Защото както се казваше в една стара поговорка, "минута невнимание и цял живот те разнасят по вестниците".

Стр. 52, 53