www.biographbg.wordpress.com I 29.08.2014г. 

Един от най-популярните ни спортисти в момента – боксьорът Кубрат Пулев, е звездата от корицата на септемврийския “Биограф”. Новият брой на най-голямото българско списание вече е на пазара. Той излиза броени дни преди планирания исторически двубой за световната титла в тежка категория между Кобрата и носителя на пояса Владимир Кличко. Както стана известно в началото на седмицата, сблъсъкът от 6 септември беше отложен за 15 ноември по настояване на украинския шампион. Броят обаче беше предаден за печат преди да бъде обявено това решение.

Върху 18 страници известната спортна журналистка Влади Лазарова разказва не само за кариерата на Кубрат на ринга, но и за пословичния му български патриотизъм, за хобитата му, сред които играта на шах, и за навика да си лепи сам аркадите, с който стресирал не на шега германските доктори. В центъра на материала е голямо и откровено интервю с Пулев, в което той заявява: “Имам чувството, че съм си все същото момче, както когато бях на 11…”. „Мога да разруша къщурката на Кличко и той го знае“, казва Кубрат по адрес на своя съперник, който вече месеци наред всячески избягва среща с него на боксовия ринг.

Спортната тематика е широко застъпена в новия брой на “Биограф”. Списанието публикува очерк на Василен Димитров за легендарния български олимпийски деятел и състезател по конен спорт Владимир Стойчев. Голям материал е посветен и на тенис-легендата Андре Агаси (“Сам срещу съдбата”).

Диктатор или просто патриот е унгарският лидер Виктор Орбан? Какво най-често са си говорели някогашният столичен кмет Петър Междуречки и Тодор Живков? Що за човек, режисьор и съпруг беше рицарят на българския театър Крикор Азарян? Защо емблематичната наша актриса Меглена Караламбова мечтаела да стане диригент? Какво мисли композиторът Стефан Диомов за разпадането на “Тоника” и състоянието на българската естрада днес? Кои бяха най-запомнящите се роли на непрежалимия комик Робин Уилиямс? Това са част от въпросите, на които новият “Биограф” търси отговор.

Очерци за актьорите Джон Малкович и Лиъм Нийсън, “желязната лейди на Изтока” Индира Ганди, певицата с трагична съдба Ейми Уайнхаус и за легендарния наркотрафикант Пабло Ескобар са сред другите гвоздеи в богатото съдържание на септемврийския том.

И този месец миксът на 212-страничното списание предлага и ревюта за нови книги, музикални албуми и филми, откъси от актуална проза, модни тенденции и лайфстайл съвети. 

PRESS.dir.bg I 6.08.2012

Издателство “NY Creative and Publishing” представя първото ежемесечно интернет списание за телевизия на българския пазар. В него читателите му ще открият профили на ключови фигури от тв бизнеса, новини, репортажи, анализи и интервюта.

Премиерният брой на списанието съдържа 58 страници и вече може да бъде закупен на адрес http://www.prime-time.net/. Той се предлага на промоционална цена от 5 лева.

Част от материалите в него включват интервю с Alexandra Ţigănaş, програмен директор на “Discovery Networks” за Източна Европа; анализ на новия тв сезон в САЩ; представяне на актрисата Милица Гладнишка от сериала “Етажна собственост”; класация на най-нестандартните участници от риалити шоута; коментар за метафорите в политическото говорене; поглед към бъдещето на телевизията, последните важни сделки касаещи тв пазара, рейтингите от пролетния сезон на сериалите и други.

Списанието се издава от Николай Йорданов, сценарист и главен редактор на редица предавания, сред които са “X Factor”, “Пълна промяна”, “Великолепната шесторка”, “Страх”, първият сезон на “България търси талант” и три сезона на “Ясновидци”.

Вторият брой на “Prime Time” ще излезе в началото на септември.

За Контакти: editorial@prime-time.net

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 29.03.2012

Business Woman Magazine подкрепи инициативата на Българския Сити Клуб и посолството ни в Лондон за поставяне на българска чешма в един от най-обичаните кралски паркове Кенсингтън Гардънс. Събитието ще е под патронажа на Н. В. княз Кирил Преславски и г-н Димитър Бербатов, които лично ще участват в церемонията. Повече за инициативата, посветена на Олимпиадата "Лондон 2012" и за това как да се включите, ще прочетете в новия брой на BWM.

На корицата е г-жа Светла Манчева – административен диретор на „Риск Инженеринг”.

За работата на Европейския парламент и мисиите си в Африка разказва г-жа Мария Неделчева – евродепутат от ГЕРБ.

Журналистката Бойка Атанасова коментира от Атина „Митологията на гръцката криза”.

В традиционната ни вече рубрика в партньорство с Българския Сити Клуб-Лондон представяме г-н Зарко Янков – съдружник в международната юридическа кантора „Salans”. BWM подкрепя инициатива на Сити Клуба за поставяне на българска чешмичка в Кенсингтън парк. Как да се включите, ще прочетете в броя.

Какви търгове предстоят по ОП „Конкурентноспособност” в сферата на зелената енергия, ще научите от експертите от „Елана”.

За бизнес ще си говорим с Диана Митева – ДСК, Петя Димитрова – Пощенска банка, Борислав Стефанов – БАИ и др.

Очаквайте ексклузивно интервю с оперната дива Александрина Пендачанска. И много други интересни и полезни материали.

За Контакти:

Катерина Станкова
monada.corporation@mail.bg

Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 14.01.2012 

За да спечелят по-голяма аудитория издателите трябва да помогнат да се изгради култура на абонамента

Ради е на 31 години. Добре образован. Баща на тригодишно момиченце. След като дълго време работи за различни компании, сега се опитва да развие собствен бизнес. Той е от хората, които си купуват вестници. "Ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата", уточнява той. На практика обаче чете основните всекидневници всяка сутрин в кварталното заведение, където обича да пие кафето си. Отскоро има и Kindle през който пък редовно преглежда западната преса и списания.
Признава, че български списания отдавна не си купувал, "случва ми се ако пътувам понякога, но не винаги", споделя Ради. Единственото издание, за което в момента е абониран, е Moncle и обича да си го чете вкъщи. Обяснява, че за вестник на този етап не би се абонирал, защото не вижда смисъл. "Вестниците много започнаха да се променят. Залитнаха към жълтото, което по-скоро ще ме откаже от тях. Дори да ги купувам", категоричен е Ради. (Тук, разбира се, ние от "Капитал" имаме аргументи против, но след като четете този текст едва ли имате нужда от тях.)

Всички хора в България имат различни причини да изберат да се абонират за списание или вестник. И съответно да не го направят.

Издателите обаче имат сериозни причини да се борят за всеки лоялен читател и абонат. С качествено съдържание и добре разработени абонаментни кампании. И с надеждата, че някой ден и в България ще се развие устойчива култура на абониране, така както е в Германия например, където близо 85% от тиража на вестниците се реализира през абонамент, докато за България делът е далеч по-малък и варира от 5 до 10%.
Според управляващия директор на медия агенция Initiative Media Club Катерина Буюклиева все пак "издателите почти никога не казват или не изтъкват абонаментите си, когато преговарят с потенциални рекламодатели, а това е силен инструмент и трябва да го правят. Защото абонатите всъщност са най-твърдата и лоялна аудитория на едно издание. А това е важно за компаниите, които рекламират в преса", коментира тя. Това твърдение обаче съвсем не важи за целия пазар.

Абонаментът като инструмент

Издателите, които "Капитал" потърси за мнение ("Медийна група България" – "Труд" и "24 часа", "Стандарт", "Sanoma – Блясък България", S Media Team и др.), са единодушни, че абонаментът им дава три основни възможности. Те могат да регулират брака (отпечатания, но непродаден тираж). Освен това им дава възможност да декларират гарантиран тираж пред рекламодателите. Доста важна възможност е, че през абонамента издателствата на вестници и списания предоставят възможност на рекламодателите да таргетират без брак целева група от лоялни читатели на изданието. Абонаментът е и един от инструментите за привличане на приходи към компаниите. Особено в началото на годината, когато рекламните инвестиции са много по-малко.
Търговският директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал", "Капитал Daily" и др.) Станислава Атанасова коментира, че "абонаментът е ключовата база читатели, които осигуряват постоянната аудитория на изданията на "Икономедиа" – броят на тези читатели може да расте тъй като зависи от усилията на фирмата да продава", каза тя. Например абонаментът на "Капитал" е около 1/3 от тиража на вестника, абонаментът за "Капитал Daily" е 3/4, тъй-като има по-силен бизнес фокус и потреблението му е в офиса и в рамката на деловия ден. Специализираното b2b (от бизнеса за бизнеса) издание "Регал" се разпространява само през абонамент.
Изпълнителният директор на S Media Team (издател на Hello!, AutoBild, BBC GoodFood, BBC Knowledge и др.) Любомир Станиславов също споделя, че абонаментът "е важен гарантиран приход и лоялна аудитория". Според Станиславов по отношение на рекламните приходи "абонаментите помагат при доказване на тази аудитория", каза той.
Често абонаментът се използва за влагане на брошури със специални предложения, талони за отстъпки при различни промоции и други инструменти, с които рекламодателите проверяват ефективност на рекламата си. Подобни кампании винаги са много успешни и връщат доверието в печатните медии.

Как работи бизнесът

Едно от предизвикателствата през последните 2-3 години на пазара на абонаментни услуги е, че компаниите заявяват по-малки бройки абонаменти заради оптимизация на разходите. "Читателите ни не намаляват, макар да има спад в количествата. Затова ключова става ролята на директния маркетинг и персоналното отношение към клиента", обяснява Станислава Атанасова. Тя е категорична, че целта на "Икономедиа" е да влиза в контакт с всеки абонат и да се опита да предложи възможно най-подходящото решение за абонаментен план.
Голямата промяна за "Икономедиа" тази година е, че компанията започна да предлага дигитален абонамент. "Логиката, която следваме, е, че вестникът като продукт предлага услугата – селекция на информацията, обозримост, крайност и подредба на съдържанието. Това е ценно, защото информационният поток в интернет е безкраен, а активните хора имат ограничено време, съответно нужда от филтър, на който се доверяват", обяснява търговският директор на "Икономедиа". Станислава Атанасова обяснява, че от тази услуга се очаква читателите да платят, като им се предложи избор на начина, по който да искат да я потребяват. "За някои този начин е само интернет и там ние направихме платен достъп до pdf версиите на "Капитал" и "Капитал Daily". Всички абонати на изданията имат достъп до тези секции, а отделно предлагаме и само дигитален достъп до тях", коментира Атанасова.
От търговския отдел на в. "Стандарт", споделиха, че през последните години се налага компанията да бъде все по-гъвкава, за да задоволи интересите на всеки абонат. "Започнахме да предлагаме освен стандартния абонамент от понеделник до неделя и такъв без уикендите, от който много фирми и учреждения се възползваха", коментираха от "Стандарт". "Медийна група България" (издател на "Труд", "24 часа" и др.) също се стреми да използва всички възможни канали за разпространение на информацията. "Вече имаме pdf версии на основните ни издания. За читателите, които не са в България, това е много удобен вариант. Те са на по-ниска цена, защото реално се плаща само за съдържанието, като отстъпката идва от отпадането на разхода за дистрибуция", обясни ръководителят на сектор "Абонамент" в издателската група Силвия Кръчкова.
"Винаги сме разчитали на директния маркетинг по време на абонаментните си кампании и сме извършвали директен абонамент в редакцията", коментира директор "Издания" в "Sanoma – Блясък България" (Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Story и др.) Николай Караджов. Той е категоричен, че Sanoma е издателството, което се стреми да предлага едни от най-разнообразните начини за сключване на абонамент на много различни точки. Вече четири години издателството си партнира с веригата магазини Office 1 Superstore, които имат директна онлайн връзка с абонаментната система на издателството и извършват абонаменти за списанията на Sanoma целогодишно и в реално време. "Работим и с различни вериги книжарници, като Ciela например, а също и с магазини за фототехника и консумативи като "Фотосинтезис". Същевременно, "Sanoma – Блясък България" засега е едно от малкото издателства в страната, което предлага предплатени карти за абонамент. "Тези карти придобиха водещо значение за абонамента на част от нашите издания. Предплатените карти позволяват и развитие на директен маркетинг под формата на кобрандирани b2b проекти с наши партньори", обясни Николай Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е на мнение, че "издателствата в България, залагащи и развиващи абонамента, в момента са много". Той е категоричен, че за издателството, което представлява, абонаментната кампания е неделима част от годишния маркетинг план, подкрепен с целенасочени реклами в телевизия, интернет, други печатни медии и външна реклама. "Абонаментните сайтове през последните няколко години от лукс се превърнаха в задължителен елемент от портфолиото на всяко издателство, тук ние също не правим изключение", коментира Станиславов.
Според него в момента разликата е, че ако допреди няколко години беше достатъчно да се привличат читателите да се абонират за конкретно издание с отстъпки в коричната му цена на годишна база, днес все повече се стимулират комбинирани оферти или с "добавена стойност" към абонамента. Например допълнителни приложения, книги и други.
Като сериозен инструмент в момента според някои издатели много по-важна е електронната форма на директния маркетинг, а именно социалните мрежи. "Те вече са неделима част от всяка абонаментна кампания", категоричен е Станиславов. Според него обаче при добре планирана и организирана абонаментна кампания, която обхваща повечето рекламни канали, директният маркетинг има по-скоро поддържаща, а не водеща роля.

Истината за пакета

За някои издатели и за "Икономедиа" абонаментът еволюира в пакетна услуга, защото предлагат достъп до няколко продукта през различни платформи. "Освен достъп до няколко продукта през различни платформи абонаментните пакети на "Икономедиа" включват набор от екстри – отстъпка за участие в събитията на "Капитал", бонус издания и реклама през текстови линкове в сайтовете на нашата издателска група за сумата на абонамента, което е стимул за компаниите да подкрепят продажбите си през промоции и друг тип комуникация, подходяща за този тип реклама", обяснява търговския директор Станислава Атанасова. "Икономедиа" е насочена основно към корпоративни абонаменти главно заради тематиката на медиите, а и заради липсата на абонаментна култура на домашния адрес. Съотношението корпоративни/индивидуални абонати в издателската група е 95/5%.
При списанията пакетните предложения дават възможност за допълнителни отстъпки и затова са все по-предпочитани от абонатите. "През абонаментната кампания 2012 "Sanoma – Блясък" предложи на читателите си пет пакетни оферти. Например National Geographic + NG KIDS, "Журнал за жената" + поредица романи "Световни бестселъри" и др.", каза Николай Караджов директор издания в групата. S Media също определят пакетните предложения като успешна търговска практика. "Все пак не мисля, че някой би се абонирал за допълнително издание само заради по-добрата цена. В случая с нашите издания водещият мотив са винаги качеството на съдържанието и интересът към съответната тема", убеден е Любомир Станиславов.
За списанията най-голямата част от абонатите на издателството са крайни потребители. Николай Караджов от Sanoma обяснява, че въпреки това по различни канали за директен маркетинг и посредством различни b2b проекти привличат и институционални клиенти.

Приходите

В света приходите на издателствата от абонамент и ръчна продажба са от 90 до 50% от общите. "В България това перо е далеч по малко, като причините за това са директно свързани с проблемите и особеностите на дистрибуцията на вестници и списания", обясни търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Има играчи на пазара, които смятат, че приходите на издателствата от абонамент са едва 5% от общите.
Според Любомир Станиславов от S Media Team "на Запад този процент понякога достига до 90% от приходите от продажба, но у нас подобни стойности са немислими. Все пак ние сме щастливи, че този процент се увеличава и при нас и в момента той вече надвишава 10%". Николай Караджов от Sanoma обяснява, че приходите зависят от изданията, а също и от броя абонати. "В нашата компания най-висок е делът при National Geographic, където през втората половина на 2011 г. имахме почти 10 500 платени абонаменти, което съставлява над 40% от общия брой продадени списания", уточни Караджов. Според него обаче зависи и от обема на рекламните приходи в конкретното издание. "В години на икономически подем делът на абонаментите намалява за сметка на приходите от реклама и обратно, в години на криза, когато рекламата намалява, приходите от абонаменти придобиват по-голяма тежест в общите приходи на изданието", каза Караджов.
Пазарът отчита тенденция на спад в цените на абонаментите за отделни издания, но тя е само за масовите издания. "При бизнес насочените издания, каквито са тези на "Икономедиа", няма спад в цените", обясни Атанасова. При специализираните, седмичните и месечните издания пазарът е по-стабилен.
Според Любомир Станиславов цената на абонамента е в пряка зависимост от броя на абонатите на дадено издателство, защото съществен компонент в нея е цената на доставката. "В този смисъл успехът ни в тази сфера през миналата година ни помогна да намалим цените за абонаментите за част от изданията ни в края на годината и за нас това е тенденция", уточни Станиславов.
Има издания, които не са променяли цените си за абонамент. Различни издатели на пазара твърдят пък, че не е полезно да се правят нови и нови отстъпки, защото те така или иначе бъркат в джоба на компаниите, защото услугите по доставка на вестници и списания не са евтини и се организират трудно като логистика.

Култура на абониране?!

Издателите са единодушни, че в България има много ограничена култура на абониране. "Между 90 и 95% от изданията се продават директно на крайната точка. Клиентите, които се абонират (почти изцяло офиси на фирми), имат устойчиви навици все пак. Но за разширяване на пазара към физически лица е трудно да се говори в момента по две причини", каза търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Според нея навикът за получаване на издания вкъщи като че ли е изчезнал, а и хората масово нямат надеждни пощенски кутии. "Второ, дистрибуторските фирми са на такова ниво, че няма достатъчно качествено предлагане на услугата "доставка по домовете", категорична е Атанасова.
Според директорът "Издания" в "Sanoma-Блясък" Николай Караджов за слабо развитата култура на абониране в България обективните причини са масовите проблемите с малки, счупени или направо липсващи пощенски кутии и цялостното ниво на пощенските услуги. Според него обаче културата на абониране и в доста от страните от Източна Европа е сходна. "Може би ние не правим изключение от общото правило в нашия регион", смята Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е по оптимистично настроен и се надява, че културата на абониране се завръща. "Спомням си, че през 80-те тази система работеше перфектно. За целта обаче ние, издателите, трябва да спечелим отново доверието на читателите. Основните пречки, за да осъществим по-бързо това, са две", твърди Станиславов. Първата е липсата на адекватна пощенска инфраструктура, а втората причина е лошата работа на пощите. Според него комбинацията от тези два фактора прави успеваемостта на класическите доставки под 50%. "Това е напълно неудовлетворително както за нас, така и за нашите читатели", коментира той.

Стр. 33, 34

в. Сега | 23.08.2011

"Ролинг стоун" устиска на българския пазар почти 2 години. 2010 г. обаче не успяват да посрещнат 77 вестника, показва националната статистика. С малки изключения като явно благоприятната 2004 г. пресата в България е в отстъпление от 2000 г. насам. Новото хилядолетие е посрещнато от невероятните днес 545 вестника, делящи си годишен тираж от 442 570 500. 2000 г. обаче е последната, в която могат да се видят такива тиражи. Миналата година 359 заглавия са успели да направят 340 812 000 тираж, или около

45 вестника на човек от населението годишно.

В България има 60 ежедневника и 148 седмичника, а 151 издания излизат по-рядко от един път седмично. При всекидневниците този брой е връщане към 2005 г. след кратко просъществувал бум през 2008-а, когато на пазара има 70 такива издания. Еднократният тираж на 60-те всекидневни заглавия миналата година е бил 640 000.

Къде излизат най-много вестници?

Без съмнение в София, но балансът спрямо другите градове е силно нарушен. Освен това статистиката показва, че големината на града невинаги предполага мащабите на местната журналистика. В столицата се правят 194 заглавия при едва 16 в града, който идва на второ място – Пловдив. Въпреки значимостта си Варна има едва 8 издания, докато Враца се радва на цели 12, а Стара Загора – даже на 15. 20-те години преход са си казали донякъде думата – в страната няма областен център без поне 2 вестника. Но все пак твърде много са градовете, където плурализмът се гарантира на това минимално ниво – Видин, Монтана, Разград, Перник. Тиражите в провинцията също често са нищожни – да вземем 2000-те бройки еднократен тираж за видинските вестници и 1000-та броя общо за двете издания в Разград. Всъщност единствените градове, където тиражите заслужaват споменаване (извън София), са Стара Загора -изненадващо със 110 000 еднократен тираж, Варна (70 000), Бургас (62 000), Велико Търново (37 000),
Пловдив (34 000).

При списанията изненади няма.

От 695 издания на пазара мнозинството – 234, се падат в литературната група "обществено-политическа, култура, наука, книгознание", но лесно може да се предположи колко е делът на науката на техните страници. Второто почетно място заемат здравните и медицинските заглавия – 106. Посветените на техника, промишленост, транспорт идват на трето място по разнообразие с 91 заглавия.

Стр. 14

QM Media I 1.07.2011

Една песен за невъзможното търсене на любов се превърна в химн и символ на свободата в несвободна България. Точно 40 години след като Кен Хенсли написа „Джулай Морнинг“ L’Europeo чества юлската утрин. Кога неслучилото се българско хипи се превръща в къмпингар? Кога протестът срещу бездарието на комунизма прераства в недоволство от невъзможността свободно да си купиш каравана? Кога хардрокът в Европа се изправя срещу политическия хардкор на студената война?
През 1971 г. за хардрока изгрява слънце, а под лъчите му изпълзява нова музикална митология. Създание с глава на стар индианец и младо тяло на хамалин кръстосва сцената. Иги Поп. „Не мога да пея нещо, което не блика право от сърцето, червата или шланга ми“, казва той. Междувременно Франк Запа мърда електрически мустаци: „Повечето рок журналисти не могат да пишат, но интервюират хора, които не могат да говорят заради хора, които не могат да четат”.
В небето, преди новото поколение да ги нарече „птеродактили”, летят „Лед Цепелин”, яхнали метла, американски бомбардировач, китара с двоен гриф или частния си оловен балон. Върху припева „Нека прекараме нощта заедно” цъфти групи културата. Любовта към музиката не е платонична, момичетата търсят ципа на албума на „Ролинг Стоунс” Sticky Fingers. Самите музиканти бягат от шейсетте години и от данъчните към Франция, за да направят албума Exile on Main Street и да бележат седемдесетте с телесните си течности.
1971 г. е и годината на прераждането. Алис Купър десетки пъти „умира” на гилотината, а кръвта му е прелята на Мерилин Менсън и Лейди Гага. Дейвид Боуи се връща на Земята като Зиги Стардъст. Джим Морисън завинаги прекрачва през Вратите на осезанието, а в джаз бенда на ангелите преминава Луис Армстронг, изпълнителят на алтернативния първоюлски химн „Какъв прекрасен свят“. Мълчанието става равносилно на смърт. Сид Барет се оттегля в психеделичния свят, но остава да блески като луд диамант и да напомня на „Пинк Флойд” колко точно му дължат.
От 40 години политиците и музикантите са on the road и подканят публиката с „Да ви видя ръцете!“. Светът трудно ще забрави десетдневният гастрол на Никита Хрушчов в САЩ, който се родее с турне на рок звезда. На Изток музиката се сраства с държавата. „На югославската рок сцена няма нищо друго, освен „Биело дугме”. Всички, повече или по-малко, подтичват след нас”, твърди Горан Брегович, чиято група разцъфтява с Югославия и се разпада с нея.
Един от първите, който пропука Берлинската стена, но не с децибелите на „Пинк Флойд“, а с умивката си – Вили Бранд, получи Нобеловата награда за мир през 1971 г. През същата година астронавта Джеймс Ъруин от „Аполо“ 15 импровизира върху The Dark Side of the Moon, а митрополит Максим сложи стълба към небето и стана глава на Българската православна църква.
Новият брой на L’Europeo е на пазара от утре, 2 юли 2011 г.

в. Застраховател прес | Гергана ИВАНОВА | 31.12.2010

65-ата годишнина на първото в България академично икономическо списание "Народностопански архив" отбеляза Стопанска академия "Димитър А. Ценов" – Свищов. Поводът бе отпразнуван с тържествена церемония и провеждане на Втората национална среща -дискусия "Научната периодика в икономиката". Сред гостите и участниците във форума бяха проф. Евген Савелев, заместник-ректор на Тернополската академия по национална икономика в Украйна, проф. Йон Стегарою и проф. Константин Гита, заместник-ректори на Университет Валахия в румънския град Търговище, проф. Йоана Панагорец, директор на филиала на Университет Валахия в гр. Александрия, проф. Сам Дзевер, директор на отдел "Международни изследвания" към Института по телекомуникации в гр. Еври, Франция, и ас. Бхумина Гупта от Института във френския град Еври. Събитието уважиха още кметът на община Свищов Станислав Благов, главни редактори и членове на редакционни колегии на научна периодика от България и чужбина.
В приветственото си слово ректорът на свищовската академия доц. д-р Величко Адамов подчерта, че честването на юбилейни годишнини е повод да направим равносметка за това кои сме, от къде сме тръгнали, какво сме постигнали, какви са нашите цели и задачи за в бъдеще. 65 години от гледище на икономическото развитие на България е малък отрязък от време, но от гледище на младата ни икономическа наука 65 години е впечатляващ период, отбеляза доц. Адамов. Той припомни, че за рождена дата на списанието се приема 1 октомври 1945 г., когато на заседание на Академичния съвет на свищовското висше училище е взето решение "Институтът за стопански изследвания да започне да издава тримесечно научно списание в обем от 40 коли годишно". По думите на доц. Адамов сп. "Народостопански архив" по своето съдържание и форма, със своя национален и международен престиж несъмнено доказва, че идеите и целите на неговите създатели съвсем не са били напразни.
В доклада си по повод годишнината на сп. "Народостопански архив" настоящият главен редактор на изданието проф. Радко Радков припомни накратко историята. Той поясни, че за първи главен редактор на списанието е определен самият негов инициатор проф. д-р Тодор Владигеров, а сред основателите на списанието е и тогавашният ректор проф. Димитър Бъров. Книга първа излиза в началото на 1946 г. и в редакционната статия се изтъква, че целта на списанието е "да даде своя принос в разискванията и решенията на онези проблеми в областта на стопанството, които днес вълнуват обществото и които са от значение не само за практиката, но и за теорията". През изминалите 65 години свищовката академия не е прекъсвала издаването на списание "Народостопански архив", като периодичността му – 4 книжки годишно, е запазена и до днес с малки изключения.
Зa основните направления на редакционната политика при създаването на списанието можем да научим от първата редакционна статия – "Нашите задачи", поместена в книжка първа от януари 1946 г. В нея проф. Тодор Владигеров казва: "… да разисква и предлага решения по актуалните проблеми на стопанството в периода на неговите структурни промени след Втората световна война". Това е периодът на драматични промени не само за стопанството, но и за обществото, посочи в своя доклад проф. Радков. По думите му от редакционната статия може да се направи и изводът, че най-важната задача на редакционната политика е публикациите да са в унисон с изграждането на нова "задоволителна социална концепция" в търсенето на новото, а стопанската наука – да се приспособява към "… промените в съвременната стопанска система". Друг съществен аспект на редакционната политика е необходимостта да се създаде широка аудитория от сътрудници и читатели.
В унисон с основната задача на списанието е и другата водещата статия на проф. Тодор Владигеров "От военновременно към мирновременно стопанство. Стопанска свобода – стопанска намеса". Основният извод, който може да се направи, е, че ще се следва генералната линия, насочена към "… разширяване на обществено-стопанския сектор за сметка на частно-стопанския". Тази тенденция се определя като преход към държавно-капитапистическото стопанство, а плановото начало трябва да намери по-широко приложение, за да осигури необходимите предпоставки на стопанската демокрация и социалната справедливост "… то ще даде простор на продуктивните сили на обществото, ще приспособи старите производствени отношения към новите условия и ще внесе повече хармония в международните стопански и политически отношения".
Още през първата година се взема решение за обмяна на научните издания между Висшето училище за стопански и социални науки "Д. А. Ценов" (ВУССН "Д. А. Ценов") и стопанския факултет при университета във Варна. През следващата година Академичният съвет взема решение да изпраща "Народостопански архив" безплатно на администрацията на вестник "Фри Бългериа" в замяна на техните издания в. "Ла Бюлгари нувел", "Фри Бългериа" и "Свободная Болгария". В края на същата година се обсъжда предложението на The British Council от 27 ноември 1947 г. за размяна на сп. "Народостопански архив" с икономическите издания на Лондонския и Кеймбриджския университет. Тези факти показват, че още през първите години има интерес към първото българско университетско икономическо списание – интерес както от страната, така и от чужбина. Едновременно с това редакционният комитет провежда политика за популяризиране на списанието сред студентите. През 1950 г., по предложение на Ст. Станев и М. Русенов, Академичният съвет взема решение от средствата на фонд "Еленка и Георги Високови" при училището да се отдели сумата 100 000 лв., с която да се закупят 125 течения от сп. "Народостопански архив", год. IV, по 800 лв. течението, които да се раздават на завършилите училището студенти.
От 1959 г. за популяризиране на списанието, както и за подпомагане на неговото финансиране, започва да се публикуват реклами. За първи път реклами в списанието се появяват през 1959 г., когато главен редактор е проф. П. Мастиков. Началото се поставя с рекламите на Държавната парично-предметна лотария и на Държавния застрахователен институт (кн. 1, 1959 г. ). В следващите книжки на списанието се отпечатват реклами на държавни предприятия и кооперации. Първите такива рекламодатели са предимно от град Свищов ("Република", "Градска търговия", "Винпром", ТПК "М. Василев", ТПК "Червена звезда"), но се появяват и рекламодатели от Русе, Троян и Габрово. В следващите броеве на списанието се публикуват рекламите на Държавната спестовна каса и Държавния застрахователен институт, които много години след това продължават да са основните рекламодатели.
Нов момент в редакционната политика през последните години е оформянето на отделна (пета) книжка на списанието, която се издава на английски език. Запазен е и принципът да се публикуват статии не само на преподаватели от Свищовската алма матер, но и на външни автори от страната и чужбина. Формирана е дискусионна среда за обмен на научни идеи и резултати от научни проучвания, приоритетни за европейската изследователска зона. Изграден е и нов уеб портал, чрез който се разширява достъпността до научния пазар на изследователските продукти.
През последните години, в периода 1998 – 2010 г., рязко са се увеличили публикациите в списанието на автори от страната и от чужбина. Особено очевидно е това нарастване при публикациите на автори от други висши училища и изследователски институти от страната. Докато за целия период от основанието на сп. "Народостопански архив" до 1997 г. с публикации са участвали 26 външни за Стопанска академия "Д. А. Ценов" автори (от други институции и висши училища в България), то за последните 12 години публикациите им се увеличават на 105.
Международната значимост и представителност на първото българско академично икономическо списание отбелязаха в своите изказвания и гостите на форума. С пожелания за вдъхновение, дълголетие и творчески успехи, проф. Евген Савелев, заместник-ректор на Тернополската академия по национална икономика в Украйна, сподели, че списание "Народостопански архив" "го знаят в цяла Европа".
***
До 1950 г. списанието се е наричало "Народостопански архив", след това до 1964 г. носи името "Известия на Висшето училище…" По това време негов главен редактор става проф. П. Мастиков, а в редакционния комитет са проф. В. Ранков. проф. М. Русенов и проф. Т. Тотев. Списанието сменя редакционните си колективи в интервал приблизително 6-7 години. От 1964 г. до днес то се нарича "Народостопански архив". В кризисни за него периоди не е преставало да излиза, но броят на книжките е стигал до 1 за година. Във връзка с 40-годишнината на списанието и за неговата активна научноизследователска дейност с указ № 3303 от 2 октомври 1986 г. на Държавния съвет на НРБ то е удостоено с орден "Кирил и Методий" II степен.

Стр. 6

www.cross-bg.net | 23.12.2010

Със стилно парти на 21 декември в столичния клуб Night Flight бе отбелязано излизането на първия брой на Mr. BIG – най-новото списание за мъже на българския пазар.
След като откри вечерта, красивата ТВ-водеща Гери Гочева даде думата на издателката на списанието Ваня Ханджиева. Тя приветства гостите и им обеща серия от ежемесечни партита на лейбъла Mr. BIG и още много изкусителни фотосесии, като тези в пилотния брой. Безспорно, най-голям интерес сред тях предизвика тази на певицата Деси Слава, чиято еротична снежна приказка бе разказана от топ-фотографа Велислава Каймаканова-Ножарова.
Освен впечатляващите кадри, броени дни преди Коледа талантливата дама подари на гостите и уникално шоу от свои и световни поп и рок хитове. Една от изненадите бе дуетът с нейното откритие – красивата и също изключително талантлива поп певица Надя. По-късно на сцената зад Деси се качиха да потанцуват и атрактивните промоутърки на Jagermeister, които после продължиха да изкушават гостите на партито с немската напитка.
Близо до сцената беше и една от другите дами, позирали пред Mr. BIG – Снежана Онова, която поразително прилича на актрисата Моника Белучи. Събитието, организирано от PR и ивент агенция NG Partners, уважиха с присъствие и други представители на светския и бизнес елит. Сред тях бяха сбственикът на „Ню Бояна Филм” Дейвид Варод, Юлияна Дончева и съпругът й Станислав Недков-Стъки, интервю с когото може да прочетете в списанието, Аксиния, Христо Сираков, Елеонора Манчева, Албена Йорданова от Жени ГЕРБ, бизнесдамата Ралица Хофщетер, ТВ-водещите Ели Гигова и Надя Иванова, Кристина Димитрова, Златка Райкова, Яна Стайкова, Боби Михайлов, Деси Зидарова и др.
Mr. BIG вече е в търговската мрежа и всеки месец ще предлага по 100 страници
– три спиращи дъха еротични фотосесии, интервюта с най-интересните жени и мъже в България, секс-съвети от най-откровените и атрактивни дами, много спорт, автомобили и нови технологии, мода и любопитна информация!

Оригинална публикация

в. 24 часа | 11.12.2010

Най-клюкарското световно списание Hello! тръгва на български до 2 седмици.

Това е изданието, което се печата в 71 държави, има над 15 млн. читатели, а знаменитостите с удоволствие разказват историите си в него.
За първи път списанието излиза в Испания през 1944 г. и прави революция, като слага на корицата известна личност, което е и началото на нов формат в печатните издания. И до ден днешен го има там под името Hola!. To редовно публикува снимки и любопитни материали за семейството на Симеон Сакскобургготски и на децата му.
През 1956 г. за първи път в историята на журналистиката Hello! отразява кралската сватба на принц Рение и Грейс Кели. Стартовият брой на Hello! във Великобритания публикува първото интервю, давано от член на британското кралско семейство. Сватбата на принц Чарлз и Даяна е обилно отразена със снимки, защото списанието е ексклузивен гост на събитието. Сега по същия начин ще заснеме и сватбата на принц Уилям и Кейт Мидьлтън.
"Hello! България" тръгва на 92 страници. Ще се издава от S Media Team – партньор на Би Би Си за България, Сърбия, Македония, Черна гора, Косово и Албания. Портфолиото на издателя включва още издания като BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, Yachting and Lifestyle, Prime_Time и Motor Show.

Стр. 32

www.capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 8.10.2010

"Лада" възкръсва като доказателство, че списанията трудно се предават пред кризата

По различни статистически данни на българския пазар има (внимание!) между 500 и 600 списания. Кризата на пазара и намаляването на рекламните бюджети през последните две години са взели жертвите си, но въпреки това сергиите преливат от гланцирани издания. Паралелно с новините за спрели заглавия не липсват и такива за излизащи нови. 

"Лада", но списанието

Въпреки че според скептиците 20-30 години са много дълъг период за ремисия на издания, едно от най-популярните женски списания от близкото минало "Лада" се възражда и започва да излиза отново. Докато четете този текст, то вече ще е по сергиите. "Списанието, превърнало се преди години в институция, ще се различава от многобройните дамски и лайфстайл издания", казват от екипа в специално съобщение до медиите. То не само ще информира за най-актуалните модни тенденции, но ще съдържа истории за драми, любови и житейски перипетии на известни и обикновени хора. По това ще се различава и от класическата легендарна марка. Според корицата на днешната "Лада" то ще е "списание за шоу, мода и нещата от живота". Преди повече от 50 години, когато излиза първият брой на "Лада" екипът му уточнява, че това ще е списание за "мода, естетическо възпитание, култура на бита, дома и семейството". "Лада" излиза от 1959 до началото на 90-те. Издание е на две министерства – на леката промишленост и на търговията. През годините тиражът му се променя, като на български е приблизително 75 хил. броя, на руски – 46 хил, на немски – 50 хил. У нас е месечно, а в останалите държави – по три или четири книжки на година. "Лада" не е единственото сред женските списания по онова време. Излизат още "Божур" и "Жената днес".

Днес "Лада" ще има по-скромно присъствие на пазара. Ще излиза всеки месец и няма да слива броеве, както правят други списания особено през летните месеци. Издател на "Лада" е "Ен Ем медиа" ЕООД, чийто изпълнителен директор е Милена Трандева. Името й фигурира като съсобственик и управител в "Милениум пъблишинг" заедно с бившия издател на вестник "Уикенд" Недялко Недялков. Цената на първия брой е 3.95. "Това е промо цена за първите няколко месеца. Възможно е тя да бъде коригирана", обясни главният редактор на списанието Биляна Димитрова. От издателството гарантират, че "Лада" ще излиза твърдо в 128 стр. и тираж 20 хил. "Тръгваме смело с висок тираж и ни се иска да не падаме под него", категорична е Димитрова. Тя разказва, че идеята на новото издание е да има "повече четива". "Да има любопитни, човешки истории, шоу новини. Ще има и мода, но ще се стремим да привличаме хората, които са уморени от рекламното съдържание в повечето списания", коментира Димитрова. Според нея разликата между "Лада" преди и изданието сега е, че "в миналото е имало много българска мода, сега тя е в криза".

Жертви на кризата

Въпреки устойчивостта и волята да се справят със свития рекламен пазар повечето издатели са на мнение, че ще има марки, които няма да издържат финансовата криза. От следващия месец "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Дневник") спира женското списание "Нея". "Списанието е нов продукт в силно конкурентен пазар с нисък рекламен потенциал. Рекламодателите предпочитат лицензионни брандове, което поставя "Нея" в стратегически неизгодна позиция", коментира изпълнителният директор на "Икономедиа" Елица Ангелова.

Attica Media България – издателите на Grazia, Maxim, Playboy, ОК и Joy – също предприеха крачка за справяне с кризата по метода две в едно. Освободиха екипа на Playboy и сега списанието се прави от екипа на Maxim. Двете издания вече имат един главен редактор – Ивайло Нойзи Цветков.

Останалите издания намаляват броя страници и спестяват, като намаляват заплатите на служителите си и съкращават разходите за фотосесии. От май не са излизали женското Madame Figaro, също Easy и Explorer.

Картина на пазара

В шарената картина на пазара на списания вече съвсем сериозно нахлуват сиви тонове, особено ако погледнем данните на агенция TNS/TV Plan за приходите на месечните издания от реклама.

Важно е да се направи уточнението, че данните на TNS/TV Plan (единствената агенция, която наблюдава пазара на пресреклама в България) осветяват пазара на печатните медии откъм "официалната му страна" – изчисляват площта на рекламите в изданията и пресмятат на база официалните тарифи, обявени от съответните издания. Факт е, че тези данни в някои случаи са много далеч от реалните, но от друга страна, те са изкривени за всички медии, следени от TNS/TV Plan, така че мониторингът им дава база за извеждане на тенденции.

По данни на TNS приходите на месечните издания за първите шест месеца на тази година са спаднали с 30%. Издателите обаче с неохота коментират, че реалният спад с днешна дата е между 50 и 70%, тъй като отстъпките (които TNS/TV Plan не отчита) са достигнали рекордни проценти. На въпроса с колко се различават реалните им рекламни постъпления от тези от мониторинга медийните групи или не отговарят или споделят, но неофициално. "Издавам списанието си малко на инат. От уважение към марката и идеята с която го пуснах на пазара. Истината обаче е че нищо не печеля. Важното е поне, че накрая излизам на нула", откровен е издател, който обаче не пожела да застане с името си.

Заради кризата списанията са склонни на всякакви договорки, комбинирани отстъпки за реклама в повече от едно издание на група, безплатни продуктови представяния, PR материали, интервюта…

Тази стратегия, ако и да е спорна от журналистическа гледна точка, изглежда за момента помага да се тушират ефектите от кризата и поне за известно време да гарантират оцеляването на списанията. Сигурно е обаче, че в момента борбата на пазара не е за по-големи печалби, а за това кой ще остане на сергиите.

Оригинална публикация