Евроспорт | 09.05.2016

„Две неща имат най-голямо значение в кариерата на един спортист: да спечели олимпийски златен медал и да подобри световен рекорд“, коментира в новия, четвърти епизод на предаването „Преследвайки златото“ Джонатан Едуардс – един от най-големите атлети в историята на спорта. В поредицата той ще разкрие интересни факти от своята професионална кариера и ще разкаже какви усилия се изискват, за да подобриш световен рекорд два пъти в рамките на едно състезание. Феновете на британеца могат да видят ексклузивното му интервю в понеделник, 9-и май, от 21:00 ч. по Евроспорт 1.

Джонатан Едуардс е олимпийски, двукратен световен и европейски шампион в тройния скок. От Световното първенство през 1995 г. насам той държи световния рекорд в дисциплината с постижение от 18,29 м.

През май Едуардс ще направи своя дебют в ефира на Евроспорт като водещ на студийните предавания от Европейското първенство по плуване в Лондон, където ще можем да проследим участието на двама български плувци – Добромира Иванова и Любомир Агов. Едуардс ще бъде и водещ на зимните Олимпийски игри в Пьончан през 2018 г., като освен че ще коментира част от живите включвания по време на игрите, той ще бъде и домакин на предаванията, посветени на Олимпиадата.

Откъси от интервюто с Джонатан Едуардс:

Джонатан Едуардс за подобряването на световния рекорд на Световното първенство през 1995 г.:

„С приземяването си знаех, че това ще бъде световен рекорд. Станах от пясъка и обърнах поглед към зрителите, те изумено вдигаха рамене в знак, че отново съм подобрил световния рекорд и то с осем сантиметра за последните 20 години спрямо скока на Оливейра през 1975 г. и този на Уили Бенкс през 1985 г. Беше 1995-а, бях подобрил световния рекорд с 8 см. за по-малко от 20 минути, беше невероятно!“

Джонатан Едуардс за присъединяването си към екипа на Евроспорт:

„Появата ми в спортен телевизионен канал е голяма възможност за мен. Мрежата на Евроспорт се увеличава непрекъснато, Discovery Networks притежава правата за Олимпийските игри до 2024 г., така че определено влизам в екипа по време на един много вълнуващ период.“

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.biographbg.wordpress.com I 29.08.2014г. 

Един от най-популярните ни спортисти в момента – боксьорът Кубрат Пулев, е звездата от корицата на септемврийския “Биограф”. Новият брой на най-голямото българско списание вече е на пазара. Той излиза броени дни преди планирания исторически двубой за световната титла в тежка категория между Кобрата и носителя на пояса Владимир Кличко. Както стана известно в началото на седмицата, сблъсъкът от 6 септември беше отложен за 15 ноември по настояване на украинския шампион. Броят обаче беше предаден за печат преди да бъде обявено това решение.

Върху 18 страници известната спортна журналистка Влади Лазарова разказва не само за кариерата на Кубрат на ринга, но и за пословичния му български патриотизъм, за хобитата му, сред които играта на шах, и за навика да си лепи сам аркадите, с който стресирал не на шега германските доктори. В центъра на материала е голямо и откровено интервю с Пулев, в което той заявява: “Имам чувството, че съм си все същото момче, както когато бях на 11…”. „Мога да разруша къщурката на Кличко и той го знае“, казва Кубрат по адрес на своя съперник, който вече месеци наред всячески избягва среща с него на боксовия ринг.

Спортната тематика е широко застъпена в новия брой на “Биограф”. Списанието публикува очерк на Василен Димитров за легендарния български олимпийски деятел и състезател по конен спорт Владимир Стойчев. Голям материал е посветен и на тенис-легендата Андре Агаси (“Сам срещу съдбата”).

Диктатор или просто патриот е унгарският лидер Виктор Орбан? Какво най-често са си говорели някогашният столичен кмет Петър Междуречки и Тодор Живков? Що за човек, режисьор и съпруг беше рицарят на българския театър Крикор Азарян? Защо емблематичната наша актриса Меглена Караламбова мечтаела да стане диригент? Какво мисли композиторът Стефан Диомов за разпадането на “Тоника” и състоянието на българската естрада днес? Кои бяха най-запомнящите се роли на непрежалимия комик Робин Уилиямс? Това са част от въпросите, на които новият “Биограф” търси отговор.

Очерци за актьорите Джон Малкович и Лиъм Нийсън, “желязната лейди на Изтока” Индира Ганди, певицата с трагична съдба Ейми Уайнхаус и за легендарния наркотрафикант Пабло Ескобар са сред другите гвоздеи в богатото съдържание на септемврийския том.

И този месец миксът на 212-страничното списание предлага и ревюта за нови книги, музикални албуми и филми, откъси от актуална проза, модни тенденции и лайфстайл съвети.