в. Капитал I Весислава АНТОНОВА I 2010-03-27

Две нови списания и два вестника се борят за читатели

За някои издатели на вестници и списания кризата сякаш не е пречка, а възможност. Фактът, че на пазара се появяват нови издания го доказва.

"Нормално е във време на криза да се развиват по-широко скроените издания. Тези, които се целят към по-широка аудитория. Такива, в които присъстват злободневните теми от всекидневието – политика, правосъдие и т.н., но в същото време в тях да има достатъчно светска информация, развлекателна и забавна", категоричен e един от съсобствениците на "Бал Медиа" АД Борис Ангелов, който е лицето на един от новите проекти.

Печелившe жълто

Сред новите издания на сергията са жълтият седмичник "Супер 19 минути", зад който стоят издателите на безплатния всекидневник "19 минути" – "Бал Медиа" АД, в която съдружници са Борис Ангелов и Атанас Арнаудов. Издателите на "Уикенд" – "Ню медиа груп", пък решиха да стъпят на пазара на списания в ценовия клас на евтините издания. От няколко седмици на пазара е "Кулинарен Уикенд", а в началото на този месец се появи "Уикенд за жената". На пазара се коментира, че до есента "Ню медиа груп" ще пуснат още две списания. Едното – седмично със светска информация "Уикенд стори" (конкурент на издаваното от "Санома" светско списание Story), другото – месечно, което ще е културно.

Седмичникът "Супер 19 минути" е с цена 55 ст. с тираж 50 хил. копия в обем от 44 страници. "Профилът на изданието е широк, защото се целим към по-многобройна аудитория. Вестникът всъщност е съботното издание на безплатния всекидневник "19 минути". Тъй като марката се наложи, преценихме, че платена съботна версия, която да доразвива и доразработва теми от всекидневното, би се приела добре на пазара. Всъщност това, което правим със "Супер 19 минути", не е ново за пазара, подобни издания има в Австрия и Германия", коментира пред "Капитал" издателят Борис Ангелов. По думите му изданието е със светска насоченост, "защото като издатели в това имаме най-много опит", каза Ангелов. Той е убеден, че седмичникът има добър бизнес модел, "защото сериозни издания много трудно виреят в кризата". Дори на страниците на сериозни издания като The Times вече има място за светска информация, и то не само в уикенд изданието, а и в броевете всеки ден. От "Бал Медиа" твърдят, че седмичникът "Супер 19 минути", който е платен, няма да повлияе на всекидневното безплатно издание и то да стане платено, както се случи с "Новините днес", издаван от Петьо Блъсков (вестникът излезе като безплатен, а сега вече струва 20 ст.).

Битка със списания

Един от съсобствениците в "Ню медиа груп" – Мартин Радославов, обясни, че групата стъпва на пазара на евтини седмични списания, "за да се конкурираме със "Санома Блясък България" и да вземем от техния пазарен дял". Първото подобно списание, с което започна конкуренцията между двете издателства, е "Кулинарен Уикенд". Списанието излиза на всеки две седмици и досега от него са отпечатани пет броя с обем 84 стр. Стартовият тираж е 60 хил., но вече изданието е с тираж от 100 хил. копия. Списанието се продава с цена от 1 лв., докато конкурентното издание на "Санома Блясък – България" – "Кулинарен журнал", е 2 лв. и 92 страници. "Пазарът на списания сега в кризата е паднал с 40-50%. На стагнирания пазар на списания ние предлагаме добри пакетни цени. Със списанията разширяваме портфолиото си от рекламодатели и на практика предлагаме по-добри условия на по-претенциозните от тях, които не намират място за рекламите си в "Уикенд", но знаят, че брандът все пак е силен и се продава. С появата на списанията продаваме по-добре рекламата си", коментира Мартин Радославов.

Второто ново издание в портфолиото на "Ню медиа груп" е "Уикенд за жената", което е на пазара от 8 март. Изданието е предназначено за жените на възраст 30-60 години, тип домакини с доходи между 500 и 1000 лв. То е с цена 1 лв., 52 стр. обем и тираж 60 хил. Излиза всяка седмица.

Директорът "Издания" в "Санома – Блясък България" Николай Караджов коментира, че "конкуренцията е ползотворна за пазара, защото води до повишаване на изискванията към продукта. В крайна сметка големият печеливш от навлизането на нови конкуренти е именно читателят. А конкретно "Кулинарен журнал" дори и в условията на засилена конкуренция продължава да бъде най-четеното и най-продаваното кулинарно списание в България". Според Караджов най-устойчиви на кризата като модел са "утвърдените марки. Не е важно дали списанието е българско или международно, а дали е утвърден бранд или не. Има достатъчно примери за български марки, успешно борещи се с кризата, както и такива за международни заглавия, станали нейна жертва", каза Караджов.

Безплатно за жени

От февруари в София се разпространява безплатният вестник за жени "Белисима". Негов издател е фирма ARS, които стоят и зад интериорното списание "Магазин & интериор, дизайн, архитектура". Изданието първоначално излиза само в София, като първият брой е бил с тираж 7000 копия, предвидено е вторият да бъде 20 хил. броя. "Целта е постепенно, с всеки следващ брой тиражът да расте, като намерението на издателя е да обхване цялата страна и да достигне до 100 000 броя", обясни главният редактор на вестника Веселина Филипова. Периодичността на излизане е на две седмици. "Основната аудитория, към която е насочено изданието, е съвременната жена на възраст между 20 и 60 години, образована, с доходи, вариращи от средни до високи. Надяваме се, че читателите ни биха могли да бъдат и съвременните мъже, които също са подвластни на повика за красота, здраве и елегантност", обясни Филипова.

Вестникът е широкоформатен, с 16 страници и се разпространява в хипермаркетите ХИТ, вериги магазини СВА, Халите, фитнес студиа, козметични салони и други.

Битка за рекламодатели

Възходът на масовата преса е още по-любопитно явление в контекста на свиващия се рекламен пазар, на който традиционните издания се опитват да запазят позициите си и на двата пазара, на които се конкурират – за вниманието на публиката и за инвестициите на компаниите.

Според медиа директора в агенция Optimum Media Женя Гуцова "в ситуацията на криза, която доведе до голям спад на рекламните инвестиции в печатните издания, е рисково начинание да стартираш нови проекти точно в сферата на [жълтите издания]. Разбира се, всеки сам преценява рисковете и възвращаемостта на инвестициите, които ще направи. Предполагам, че за да решат да започнат тези проекти, екипите, стоящи зад тях, са проучили добре възможностите им". Според нея "няма пазарна ниша за такива издания. Да, такава имаше преди, но в момента тя е по-скоро наситена. Новите издания ще откраднат от аудиторията на старите, защото едва ли броят на хората, които четат преса с такъв тип съдържание ще се увеличи. Съществуващите вече вестници с такава насоченост задоволяват нивото на интерес на хората", убедена е Гуцова.

Тя уточни, че клиентите на агенцията "досега не са проявявали интерес към тези издания. Не бива да забравяме обаче, че от печатните медии именно тези са с най-висок тираж. Всеки сам преценява дали те са подходящи за неговите продукти. В крайна сметка това са издания, които се четат от много хора, и посланието на клиента, който ги използва, също ще достигне до тях", каза Гуцова.

Стр. 33

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2010-03-18 

Срамежлива краварка, с бяла забрадка, върху тънката първа страница на сп. Отечество. Томек, Рибо-куче, Чоко и Боко от корицата на сп. Дъга. Чернокожа жена от Мианмар, с деформиран от пръстени врат, на корицата на БТА Паралели. Катерина ввро, в костюм на Рила стил, на снимка за сп. Лада. Така общо взето изглеждаше рафта със списания на РEП-а преди ноември 1989. След това тон започна постепенно да расте, а когато през новото хилядолетие навлезе в пубертета – показваше склонност към всеядност и затлъстяване. Двайсет години след настъпването на демокрацията, десет години след първите предсказания за смъртта на печатните медии и две години след началото на глобалната криза – пазарът на списания в България проявява воля за подредба.
През 90-те продължава да излиза списание Жената днес, (най-тиражираното по времето на соца списание с 500 000 тираж), което за известно време се печата като таблоид, а от 96-та е възродено чрез нови издатели. Освен него, най-устойчиви през прехода са списания като Паралели, музикалното Ритъм и мъжкото Клуб М, което стартира през 91-ва, а преди да спре през 2008, организираше конкурса "Мъж на годината". С различен успех се появяваха и изчезваха списания като литературното Ах, Мария, порнографското Табу, семейното Super Маркет…
Между 93-та и 96-та излиза първото списание по западен образец – сп. Unison Media, на чийто екип предстои да направи истинска революция в медиите.
Революцията идва през октомври 1996, когато Ивайло Нойзи Цветков, Емилиян Събев, Сашо Жеков и Мартин Захариев създават списание Егоист, което в следващите 10 години е най-големият авторитет на този пазар. Обявяват го за списание на новото поколение и на практика въвеждат в оборот редица понятия от модерния ни живот, като – стил, фотосесия, различност, свобода, лайфстайл и пр. и както казва Ивайло Иойзи Цветков: "Всичко, което ще прочетете в егоист, е нашият манифест как да живеете по-добре или поне по-интересно."
Успехът на списание Егоист, което през 2000 година достига тираж 60 000 броя, вдъхновява различни хора да правят списания за младите модерни хора. Появяват се заглавия като Sax, За Мен, Аз, Едно. От тях оцелява само последното. Списание Едно се налага с тематичните си броеве, посветени на културата на страните от европейския съюз. По-късно се развива и като лейбъл, организиращ събития – Sofia Dance Week, Sofia Design Week. Sofia Architecture Week.
През 1998 година излиза първият брой на списание Eva, което се утвърждава и запазва и до днес лидерството си на пазара на женски издания. Глобализацията, европеизацията и свободният пазар правят така, че през април 2002 в България за първи път излиза лицензно, западно списание – най-популярната мъжка медия в света – сп. Playboy. Постепенно щандът се разраства и на него се появяват подобни мъжки марки еротични издания – Maxim, FHM. И женски – Cosmopolitan, Grazia, Еlle, Arnica. Наред с платените издания, нараствашщият рекламен пазар позволява и излизането на безплатни списания, от които се налагат малоформатните седмични – Програмата и Една седмица в София. Списание МИТ пък, което излиза от септември 1998 и три години по-късно се преименува на Мениджър, се превръща в медията на личностите от еволюиращата бизнессреда. Сп. SignCafe , което стартира януари 2006 като издание за аутдор реклама, постепенно се трансформира и превърна в космополитна и атрактивна медия за криейтив, реклама, маркетинг и медии. След 2000 година се обособяват няколко силни издателства, които чрез развитите си портфолия претендират за по-голямата част от рекламните бюджети, отпускани, за преса и списания. Санома Блясък, например, което издава 50% лицензни заглавия и 50% български, има – National Geographic България, 8 списания насочени към женската аудитория – (между които Еlle, Harper’s Bazaar, Максимум) и е лидер на пазара на седмични светски, gossip списания с Блясък и Story. Друго голямо издателство Attica Media България пък става лидер на пазара на мъжки еротични заглавия с Playboy и Maxim, като издава още женските Grazia и Joy, списание ОК! и интериорното Casaviva. Издателство QM залага на списания от висок клас, по лиценз на италианската медийна групировка RCS. – Amica, L’Europeo, Max, Bravacasa. А издателство S Media Team Entertainment Group адаптира за българския пазар списанията на BBC – Top Gear, Good Food u Knowledge, и предлага още Motor Show, Yahting и Prime Time. Икономедия пък налага модела вестник със списание. Така заедно с Капитал излиза приложението за свободно време Light, a c Дневник – Digital World, Бакхус, Индекс имоти и Индекс луксозни имоти, по-късно мъжкото лицензно Genleman и женското Нея.
Дори при възможността за избор на толкова основни заглавия, пазарът предстои да се пренарежда. За неговите постижения, за актуалното му състояние и за възможни отпратки към бъдещето, потърсихме мненията на четирима главни редактори на различни по формат списания от различни издателства. Пред Sign Cafe те посочиха основните точки за нормализирането на пазара. А именно: ръстът на рекламни бюджети, наличието на конкуренция при мъжките лайфстайл списания и ясното диференциране на аудиторията.
***
Георги Тошев, сп. Max
8 години Георги Тошев е автор и водещ на предаването Другата България по бТВ. Също там – на поредицата Непознатите, а за БИТ – на предаването Артефакти. Бил е и редактор на Music Idol, работил е за BBC, за Radio France International, за десетки списания – Intro, Eva, Light и др., за вестниците 24 часа и Континент. Автор е на книгата за Невена Коканова. Бил е съветник на министъра на културата Емма Москова. Един от създателите на сп. Едно, българския вариант на сп. L’Europeo и новото ПИК. От февруари 2010 е главен редактор на списание Мах в България

- В КАКВО СЪСТОЯНИЕ СЕ НАМИРА ПАЗАРЪТ НА СПИСАНИЯ СЛЕД 20 ГОДИНИ ДЕМОКРАЦИЯ?

Глобалната криза подрежда пазара на списания в България. Той е ненормален през последните години. След промените, той работи по формулата: едно издание трябва да достигне до максимално огромен брой аудитория. Нещо, което е невярно за чужбина и е невярно извън таргета на така наречените gossip-списания, които са по-масови, по-евтини и в тях не се влагат много пари. Днес пазарът в България показва тенденция за сегментиране. Това означава – за строго профилиране и за търсенето на най-точния таргет, групи от читатели, които да се припознават в определените издания. Появиха се списания като Abitare, Правен свят и др. Ще дам пример и с един проект, зад който стоя от самото начало – L’Europeo. Това е списание, което заедно с издателите от QM нямахме колебания, че трябва да се направи, но не знаехме дали пазарът на списания в България може да го поеме. Тъй като това е един труден проект, защото е свързан с наистина добри текстове, със силна публицистика и журналистика. В същото време, това е един проект, който акумулира в себе си огромни средства. Проектът L’Europeo не само надмина очакванията ни, но той създаде и цяла група, към която преди 10 ноември бих причислил само едно списание – ЛИК, което беше дайджест списание. Тук са купени и пакет от списания на BBC, появи се National Geographic, бившият Космос, вече списание 8. Едно, което тръгна от lifestyle списание, насочено и към по-алтернативна на мейнстрийма аудитория, сега е вече наистина ъндърграунд културно списание, но много честно към аудиторията си. Тоест, вече не всичко е за всички, а читателят трябва да се припознае. Една много силна тенденция в Западния свят, където има наистина много таргетирани списания. Интересите на аудиторията са много различни и те не могат да бъдат фрагментарно представени в едни популярни списания. Има вече публика и това е, бих казал, по-платежоспособната публика, която се припознава в едни други списания.

- КАК СЕ ВПИСВА "НОВИЯТ МАХ" В ТОЗИ ПРОЦЕС?

Аз се съгласих да се занимавам с проекта списание МАХ – връщането му, (в Италия още от миналата година), в жанра на поп културата през мъжкия поглед. Според мен една от грешките, които допусна в България, но и в глобален план е, че някакси искаше да се намести на пазара на еротичните списания. Но там има Maxim, FHM, библията Playboy и там нещата са ясни. Днес, хората, които мен ме интересуват като читатели, много добре си избират. На масата на едно семейство – млади хора – може да има AMIСA и EVA, L’Europeo, МАХ и MAXIM или Playboy или могат да имат и Едно, да имат и Abitare, тоест – това са едни много важни сегменти от пазара, които се подреждат. Какъв е проблемът? Проблемът идва с рекламния обем, който този пазар може да поеме. В България е малък. А по-компромисните списания подбиват пазара на реклама. Защото истината е, че лицензните и някои оригинални български списания, наистина се движат в горния клас на рекламни тарифи. Ясно е, че едно списание, за да бъде качествено, се издържа от рекламите. Ясно е, че съдържанието не трябва да е по-ниско от рекламите. И тук някъде се случват тези противоречия, които кризата изостри, защото обемът от реклами се сви. А самите централи на списанията, към които в България има лицензни издания, имат високи изисквания, както като съдържание, така и като фотографска работа. Това е обем от средства, които трябва да бъдат акумулирани от рекламата. Смятам и че през последните години в България вече има обучени професионалисти, които работят, но те са много малко. Затова и пазарът на така наречените контрибутори също се стесни.

- А КАКВО ЛИПСВА НА ПАЗАРА?

На пазара липсват повече профилирани списания. Той е задръстен от lifestyle списания. А начинът на живот на човек е много различен. Списанията се превърнаха в каталози и някакси пиарът и product placement-a изместват съдържанието. Аз съм за работа с рекламни агенции и рекламодатели, които могат да се доверят и да си платят на криейтива на дадена редакция, за да могат техните продукти да стигнат до определен брой читатели.

- МОЖЕМ ЛИ ДА СРАВНИМ БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР С ИТАЛИАНСКИЯ?

Несравними са. Това е друга аудитория. Аз съм бил, както в Rizzoli Group, за която в момента работя и в Montadore, собственост на Берлускони. Това са едни от най-големите в Европа и най-големите в Италия издателски групи. Там няма монопол, но те са си поделили по равно големите и добри издания. Обемът от реклама там е огромен. в България все още съществува куфарната търговия. Оттук насетне повечето марки дори не са официално представени. Купуват се елементи от колекции. Тези, които са представени, нямат бюджети, с които да рекламират, освен някакви бартерни основи – аз ще ти дам примерно Prada или Dolce&Gabbana, ама ще те облека тук с пет костюма, ти ще ми пуснеш пет фолиа… Бартерите не могат да изместят купуването на рекламно място. Вярно, конкуренцията с електронните медии – телевизия и интернет, е убийствена. Но пък аз вярвам, че това, което дава прин-тът, особено добрите и полиграфски списания, е нещо, което има своето значение и има своята роля, и е доказано от изследвания, че има своето въздействие върху аудиторията, върху хората, които принадлежат към определени социални групи, определен стандарт и имат възможност да пазаруват.
***
Богдан Русев, сп. Light
Богдан Русев е автор на книгите Електрочакра, 12 приказки от Белегаст, Вълшебна нощ, Ела при мен, Singles и 32 (трийсет и две) книги-игри. Бил е творчески директор на рекламните агенции Ogilvy&Mather и Demner, Merlicek et Bergmann. Бил е главен редактор на сп. Егоист и сп. Една седмица в София. Завършил е английска филология в СУ Климент Охридски и магистърска степен по английска литература в King’s College, Лондон. Преводач е на автори като Чарлз Буковски, Том Робинс, Уилям Бъроуз. От октомври 2007 е главен редактор на Капитал Light.

- КАКВО ПОСТИГНА ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ПАЗАР НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА 20 ГОДИНИ?

Масовост, няколко наистина добри модела за правене на списания и началото на някаква школа сред хората, които работят за списания – ако в момента се съберат наистина качествените хора, които работят в десетина различни списания, ще се получи една наистина качествена редакция, която може да прави едно наистина качествено списание. Но не повече от едно.

- КОИ СА 5-ТЕ НАЙ-ВАЖНИ СЪБИТИЯ ЗА ТОЗИ ПЕРИОД В ЖИВОТА НА СПИСАНИЯТА ТУК?

Ранните броеве на списание Егоист. Ранните броеве на списание Playboy. Последният брой на списание EGO (и партито покрай него). "Офисният брой" на списанието на M-Tel. Българският Vice, особено в последно време.

- С КАКВИ СПОМЕНИ СИ ДНЕС ОТ ДЕСЕТГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА СП. ЕГОИСТ?

Противоречиви. Най-добрите ми спомени са от времето, когато бях заместник главен редактор на Александър Жеков. От него и от Ивайло Цветков съм научил всичко, което знам за правенето на списания.

- КАКВО ЛИПСВА НА ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ У НАС?

Реклама, съответно бюджети за големи външни продукции.

- КАКВА Е УСПЕШНАТА ФОРМУЛА ЗА ДОБРО СПИСАНИЕ ТУК?

Да бъде посредствено.

- КОИ ДРУГИ СПИСАНИЯ ЧЕТЕШ, БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДИ?

Една седмица в София, българският Maxim, Едно, Empire, Intelligent Life.

- КОИ СА НАЙ-СИЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА СПИСАНИЕ LIGHT?

Излиза заедно с най-авторитетния вестник за политика .и икономика, но е практически независимо от него; прави се в дружелюбна и отворена атмосфера; публикува нов разказ от български автор всяка седмица.

- КАКВО БИ ПРОМЕНИЛ В НЕТО?

Повече големи външни продукции, когато мине кризата и започне да влиза повече капитал.

- КОИ АВТОРИ ЧЕТЕШ С ИНТЕРЕС?

В общия случай чета с по-голям интерес автори на книги, отколкото автори в списания.

- КАКЪВ ТРЯБВА ДА Е ИДЕАЛНИЯТ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕ?

Любопитен.

- КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА СПИСАНИЯТА?

Все по-дебели и луксозни издания с интересен печат, които ще излизат все no-рядко и ще се превръщат в колекционерски предмети, във високия сегмент. Пълна интеграция с интернет в ниския сегмент. Месечните списания на хартия такива, каквито ги познаваме, са довиждане.
***
Поля Александрова, сп. Grazia
Поля Александрова е специализирала журналистика в Ню Йорк, САЩ И в Оксфорд, Великобритания. Работила е в списание Паралели, за сайта Еuropemedia.net, била е кореспондент на Transitions Onhine, а от 2004 г. е в Атика Медия България. В момента е главен редактор на списанията ОК! и Grazia.

- ДОКЪДЕ СТИГНА ЕВОЛЮЦИЯТА НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

Преди 10 години, когато работех в изданията на БТА – Паралели, пазарът не беше 100% устроен в чисто легален смисъл. Примерно – снимки не се купуваха легално, нямаше и агенции, които да представляват права, а имаше преписвания и сканирания. Първото лицензно издание се появи през 2002 – Playboy. А след това се появиха успоредно Grazia и Cosmopolitan. Навлизането на лицензните издания е едно от основните неща, които категорично подобриха ситуацията в България. Започнахме да работим легално и откъм илюстрации и текстове. Но истински пазар има, когато има конкуренция на много издания и те работят в нормална, истинска среда.

- ВСЪЩНОСТ КАК СЕ РАЗВИ КОНКУРЕНЦИЯТА ПРИ ЖЕНСКИТЕ СПИСАНИЯ?

Женските издания са най-активни на пазара. Така е, защото най-много рекламодатели има в тази област и жените са големи потребители. Те купуват списания не само, за да прочетат нещо интересно, за да разнообразяват свободното си време, а и от практична гледна точка – за да намерят някакъв съвет, за да се справят с лабиринта от предложения. Ако трябва да спомена конкуренция, ние приемаме Eva като такава. Списание, което ни е стимулирало, преди ние да се появим на пазара и след това – с нивото, концепцията и съдържанието си. И като аудитория, която търсим – модерни млади жени с образование, технологично ориентирани, с желания за приключения и любопитни за света. Това, което за мен беше разочароващо е, че много чужди марки, които за мен са били вдъхновяващи, не успяха на българския пазар по една или друга причина, може би – лош мениджмънт, неразбрана марка и неразбрана концепция, лоша маркетингова кампания. Сещам се примерно за Harper’s Bazaar, силна западна марка. Другите – Cosmopolitan се развива добре, също така и Elle и Eva – в категорията от 20 до 45 г., списание Joy, което обхваща по-младите жени на възраст от 15 до 30 години. И вече Жената днес, която се чете и от млади хора, и от съвсем друга категория, която също заслужава все пак някакво четиво. Общо-взето в момента на пазара на женски списания е обхваната цялата група от интереси.

- КАК СЕ ПРОМЕНИ ЧИТАТЕЛЯТ?

Когато тръгвахме, всеки ми казваше – България е в труден период, в преход. И този преход беше труден за всички. И сега не е лек периодът. Но в последните 10 години се забеляза едно вървене нагоре по стълбичката във всяко едно отношение. Особено, когато говорим за потребление. Защото преди дори да сме имали възможностите чисто финансово, нямаше къде да вложим, дори да сме спестявали, нямаше избор, нямаше нищо. А пазарът се разви действително. В това отношение и българката се разви. Тя купува повече неща. Това прави присъствието на това списание смислено. Защото през 2004 г., когато ние се появихме, имаше образно казано 3 марки, сега са 20. Това важи и за козметичните, и за фешън марките, и за интериорните марки.

- А КАК СЕ ПРОМЕНИХА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ?

Навлизат много марки в България и тяхната цел е да намерят нови потребители… Има реклама, съответно жените са много силен таргет, както споменах в началото. Така че промениха се много в рекламно отношение, изключвам периода на криза, която беляза всички медии и се отрази на рекламните бюджети на марките.

- А КАКВО ЛИПСВА НА ТОЯ ПАЗАР, АКО СЕ АБСТРАХИРАМЕ ЗА МОМЕНТ ОТ КРИЗАТА? КАКВО БИ МОГЛО ДА ДОПЪЛНИ ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ?

Списанията винаги ще ги има и ще съществуват здравословно, докато има и рекламен пазар. Колкото повече марки, толкова повече живот, храна за списанията, особено женските. Ето сега, тръгват два мола и над 30 нови марки, които до този момент не са били в България. Какво означава това -нови рекламни бюджети, много повече хляб за списанията. И за медиите. Прогнозата е, че нещата ще тръгнат в по-добра посока. Има накъде да се развиват списанията, тъй като има и още лицензни марки, които не са влезли в България. Когато се появят мъжките марки като козметика и като мода, много по-вероятно е тогава да дойдат мъжките lifestyle списания като GQ и Esquire. Когато говорим за списания, които са профилирани, в България има много малко такива. На времето такова списание беше Егоист. Сега до някаква степен това се препокрива от списание Едно и две-три много минимални по отношение на присъствието си издания, което ме натъжава, защото това е сегмент, който трябва да съществува по някакъв начин, да се легализира като такъв, въпреки че никога не можеш да очакваш масовост в тия списания. Говоря за списания, които навън характеризират този сегмент като ID, като Another Magazine, като Love Magazine. Издания, които съществуват свободно и разчитат на тази алтернатива, която в България я няма. За съжаление тук алтернативите са много потиснати за сметка на масовата култура, която е на много ниско ниво. И въпреки че работим в масово издание, много е важно това да се уточни, Grazia се е дистанцирала от въпросната масова култура, която споменавам. Ние се опитваме да покажем на хората алтернативи. Опитваме се да покажем, че има алтернативи и според мен това трябва да правят всички.
***
Анелия Илиева, сп. Rolling Stone
Анелия Илиева завършва Бизнес администрация и Журналистика и масови комуникации в Американския университет в Благоевград. Започва работа в медиите, когато е на 16 г. – като технически редактор на списание Атлетика. На 18 става главен редактор на американското издание Iron Man в България. На 23 е одобрена за главен редактор на българския вариант на световното списание, "което среща музиката с живота" – Rolling Stone.

- КАКЪВ Е ПОГЛЕДЪТ ТИ ВЪРХУ ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

В последните години в България навлязоха много международни заглавия и хората
останаха с впечатление, че нашият печатен пазар е добре развит и дори пренаситен. Но всъщност не е така. Ако трябва изданията да се класифицират в различни категории, за да може да се пресметне техният рейтинг, много от категориите, които съществуват в другите страни, у нас просто липсват. Няма ги и много от международните заглавия, а същевременно съществуват и такива, които, за съжаление, не биха намерили почва в България, като списанията за висша мода например. Пожелавам ни да има български Vogue, но опитът показва, че нямаме достатъчно развит пазар за подобно издание.

- КАК СЕ СПРАВЯ ROLLING STONE ЗА ПЪРВИТЕ СИ ПЕТ БРОЯ?

Rolling Stone се справя много добре. Но това не е толкова нишово списание. Тоест, това е издание, което обхваща много и основни теми и затова мисля, че беше крайно време да дойде в България. Разбира се, Rolling Stone е насочено към музиката, но и нещата и отношенията, които музиката обхваща – политика, социален живот и какво ли още не. В Rolling Stone могат да намерят място, както материали за атомната политика на Иран, така и статии за бъдещето на колите и най-яките видеоигри и т.н.

- КАКВО Е НА 23 ГОДИНИ ДА СИ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕ, КОЕТО ЩЕ СТАНЕ НА 43 ГОДИНИ?

Ами готино е. Сериозна работа. Вероятно много хора си мислят, че живот си живея, след като толкова бързо съм успяла да се реализирам, но всъщност, без да звучи като оплакване, това е изключително голяма отговорност за мен. Rolling Stone е много известна марка, която си е извоювала редица награди и отличия в световен мащаб. Затова ние нямаме правото да не се справяме достатъчно добре и се стремим всичко, което правим, да отговаря на нивото на бранда. Надявам се и ние някой ден да можем да се обадим на Боно за интервю, макар и сега да звучи нереалистично. Все пак вече стигнахме до имена като Роби Уилямс и Морган Фрийман.

- ВСЪЩНОСТ КАК СТАНА ТАКА, ЧЕ ОТ ROLLING STONE СЕ СПРЯХА НА ТЕБ?

Аз се свързах с тях. Не мога да съм категорична защо са ме избрали. Предполагам, че им е допаднал ентусиазмът ми и може би упоритостта и силите, които младостта ми носи. Защото вероятно една "стара пушка" не би имала същия хъс. Самият Ян Уенър, издател и главен редактор на Rolling Stone, е бил на 21, когато е създал списанието. Сигурно в мен е припознал себе си и си е дал сметка, че младостта не означава липса на опит, а по-скоро мотивация и енергия за развитие. Защо се появи Rolling Stone в България?
В момента, в който ми хрумна идеята за българско издание на Rolling Stone, издателите от Sivir Publications ме подкрепиха. Направихме всички нужни проучвания на пазара, маркетингови стратегии и т.н. Защото от Rolling Stone не биха дали лиценз на шепа ентусиасти, които са си казали: "Хайде, ще го направим!" Трябваше да видят всички планове черно на бяло, подкрепени с факти.

- КАКВО ПОКАЗАХА ТЕЗИ ИЗСЛЕДВАНИЯ?

Че определено има пазар за подобно списание.

- КАКВИ РЕКЛАМОДАТЕЛИ БИХА ПРИЛЯГАЛИ НАЙ-МНОГО НА ТОВА СПИСАНИЕ?
Разнообразни: мобилни оператори, дрехи и аксесоари, коли, заведения, храни, напитки, техника. Също и банки, финансови институции, застрахователни къщи. Във всеки брой публикуваме поне по един политически или икономически материал, което означава, че засягаме тази сфера. -Също така имаме рубрика за техника. Изключително странно и непонятно за мен е, че в България е прието, че дрехи могат да се рекламират само в модните списания, кредити – само в икономическите вестници, бельо – в мъжките издания. Хората се обличат, каквото и да четат. Хранят се, карат коли, купуват си жилища… Проучванията показват, че нашите читатели са сред тези в най-активна възраст – между 18 и 40-45 г. В САЩ в Rolling Stone рекламират всички мобилни оператори, хитови сериали и нови филми, много аксесоари като слънчеви очила и пр. неща, свързани с музиката и с начина на живот. Защото музиката, която човек слуша, до голяма степен определя стила му. A Rolling Stone е списание, което следи музиката в нейното развитие.

- КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА СПИСАНИЯТА ВЪОБЩЕ?

Скоро списанията ще бъдат не на хартиен, а на дигитален носител, както вече се случва с книгите. Ще можем да четем пресата чрез продукти като iPad. Като цяло, дигиталните носители предоставят на списанията цял нов свят от страхотни възможности и oт редакционна, и от’рекламна гледка точка. Но смятам, че е погрешно схващането, че интернет убива медиите. В интернет наистина може да се намери всякаква информация, но пък доколко човек може да се довери на нещата, които чете там? Друго е, когато информацията идва от достоверен и изпитан във времето източник.

- КАКВА Е УСПЕШНАТА ФОРМУЛА ЗА ДОБРО СПИСАНИЕ ТУК, СПОРЕД ТЕБ?

Баланс между качествен и интересен редакционен продукт и успех сред рекламодателите, т.е. списанието да е достатъчно добре капитализирано и да намери своето място на пазара, да камери своята аудитория и да предлага материали, които тази аудитория не може да прочете никъде другаде.

Стр. 13, 14-15, 16-17, 18-19, 20

в. Струма, Благоевград I Георги БУЗОВ I 2010-03-13

72-г. Елена Михайлова

- Как стана професионален продавач на вестници?

- Случайно. Започнах на 18 март 1992 г., веднага след като се пенсионирах. Преди това работех в Завода за съобщителна техника в Благоевград като бобиньорка. Казах си: Елено, на тия години бобиньорка вече никой няма да те вземе. Или трябва да станеш чистачка, или се хвани да продаваш вестници. Избрах втората възможност и така се изтърколиха цели 17 години, откакто съм в този “бизнес”.

- Павилионът ти е на кьоше, минават много хора, имаш добра клиентела, със сигурност и добри пари изкарваш.

- За тебе 300-350 лева за 12-часов работен ден и цели 30 дена в месеца добри пари ли са? Но няма къде да ида на тия години. Както виждаш, млад човек, продавач на вестници, в нашия град няма – всичките са пенсионери, които се опитват да прибавят по нещо върху пенсийката си, защото иначе са вътре с бюджета.

- Как минава денят ти?

- Сутрин отварям към 6 без нещо. Първо си подреждам вестниците. Някъде към 6.30 “цъфват” и най-ранобудните ми клиенти. Докъм обяда е добре. Следобеда продажбите са слаби. Това е времето, когато се купуват повече списанията,а след четири-пет часа почти нищо не върви.

- А когато завали дъжд?

- Тогава е направо кошмар. Покривам вестниците с парчета найлон, за да не се намокрят, но не си е работа, защото хората обичат да поспрат, да разгледат и тогава да купят. Дъждовно ли е времето – оборотът ми е нула. Аз затова не обичам есента и зимата – хем е студено, хем и клиентите са по-малко.

- Как си обясняваш факта, че един ден продаваш повече, а на другия – по-малко вестници?

- В много случаи алъш-веришът ми зависи от сутрешния преглед на печата, който правят по телевизията и радиото. Като чуят за нещо интересно – хоп, идват веднага при баба Ленче.

- Когато ти е по-спокойно, към кой вестник посягаш най-напред?

- Различно. По-често прелиствам местния ежедневник, не пропускам обаче “жълта преса”, хвърлям задължително и по едно около на “наборите ми”, като например вестник “Трета възраст”, “Над 55 години” и т.н. Ама всичко е, колкото да минава по-бързо времето.

- След 12 часа работа не ти ли идва нанагорно?

- Иде ми, разбира се. Вечер се прибирам като скапана круша, но нямам друг изход – трябва да изкарам някой лев, защото с една пенсия не се кара. Имам внуци, искам и на тях нещо да подам. Пък да ти кажа, свиква се – тоя мине, друг ти каже здравей или здрасти, трети се спре на приказка, четвърти си е наумил, че аз съм му нещо като изповедалнята за грижите му вкъщи, и така често пъти не усещам кога е минал денят.

- Колко заглавия на вестници и списания предлагаш в павилиончето?

- Не са повече от 60-70.

- Успяваш ли да ги продадеш всички?

- Много рядко. Има вестници, като “Струма” например, и сто броя да ми дадат, ще ги продам. Има обаче и такива, от които и едната бройка, която са ми оставали, зорлем я пласирам. И със списанията е същото.

- Сега ми кажи – кои са ти най-лесните за продаване вестници?

- От ежедневниците – “Струма”, “24 часа”, “Телеграф”, “Стандарт” и “Труд”. От седмичниците – “Уикенд”, “Галерия”, “Шоу”, “Вестник за дома”, “Лична драма”. Пенсионерските, като “Трета възраст”, “Над 55 години”, и още един-два “от тая нива” се купуват, защото са много евтини и бая страници имат, та човек може да си ги чете чак до следващата седмица. От останалите продавам колкото за “цвят в косите”, както казва една моя приятелка.

- Ако зависеше от тебе, какво би сложила във вестниците като информация?

- Повече човешки истории, интервюта с интересни хора, т.е. това, което хората не са имали възможност да чуят или да видят по радиото и телевизията вчера. На народа му е омръзнало от политика и затова търси нещо “за душата”, та дори и да е измишльотина некоя.

- Средно на ден какъв процент от доставените ти бройки успяваш да продадеш?

- Различно. От вестниците, които се търсят, продавам между 85-90 на сто. От “Монитор”, “Дневник”, “Новинар”, “Пари”, “Атака” и др. продавам не повече от 25-30 %. Останалото връщам. От седмичника “Капитал” например, нищо че струва 2.50 лева, продавам доста, и то все на едни и същи клиенти.

- Има ли вестници или списания, от които не си могла да продадеш дори и една бройка?

- Такива еднодневки имаше бая преди години, когато всеки с повечко пари започваше да издава я вестник, я списание. И сега има издания, които никой не чете, ама са по-малко. Пък и види ли, че не се търсят, шефът спира да ги доставя.

- Виждам, че имаш клиенти, които въобще не разгръщат вестника, който си купуват.

- Повечето са такива. Идват, взимат каквото са си наумили от сергията, плащат и си заминават. Тях ги обичам най-много. Имам обаче и от другите – които ще прелистят всичките вестници, дето съм ги изкарала отпред, и накрая пак нищо няма да купят.

- Лесно ли разпознаваш кой от застаналите пред сергията ти ще купи я вестник, я списание и кой няма да купи?

- Да не се хваля, ама мога да се цаня някъде за “психолог”. Тези, които са решили да си купят вестник или списание, си държат парите в ръката. Другите – в джоба. И в повечето случаи искат само да разгледат.

- Редовни клиенти имаш ли?

- Разбира се. И то много. На тях разчитам винаги. Най-възрастният от тях е бай Асен Нитов, който живее в съседния блок отдолу. Скоро научих, че той е бил най-старият филателист в България. През всичките тези 17 години не е пропуснал и ден дори да не купи любимия си вестник “Струма”.

- Тази зима имаше доста студени дни. В такъв студ как издържаш?

- Навличам се с повечко дрехи, завивам си краката с едно по-дебело одеяло и така. От време на време си пускам и електрическата печка, ама много дебело ми излиза на масрафа. Зимата не е най-приятното време за човек с моя занаят, но и през лятото не се издържа от горещина. Важно е обаче на душата да е добре.

- Как й угаждаш на душата ти?

- Скромно, сутрин си взимам задължително по едно кафенце от кафенето отсреща, и толкова.

- Ако сега шефът ти рече да те премести в друг павилион, какво ще направиш?

- Ще се пазаря да си остана на това място, защото едно че ми е близо до дома, второ, защото тук съм от 17 години и всички ме познават. И трето – да не се хваля, но повечето от хората в квартала си купуват вестници от този павилион единствено заради уважението, което им засвидетелствам. Шефът знае това и засега се въздържа да ме мести.

- Жените или мъжете са по-добри клиенти?

- Мъжете. Те купуват 90 на сто от вестниците. Списанията са територия на младите хора, които се интересуват от мода, от обзавеждане и от автомобили, а детските издания се купуват предимно от майките и бабите, които са излезли на разходка с децата или внуците си.

- Спомням си, че преди години една твоя колежка продаваше вестници на Централна гара – София с думите: “Няма стандарт, няма демокрация, няма пари… останаха само труд и капитал!” Ти използваш ли такава реклама, за да си продадеш вестниците?

- Стара съм за такива работи. Който иска – да купува, а който не иска – прав му път. Данчо, който продава вестници по улиците, той е по “рекламата”. Аз не мога така.

- Продаваш ли на вересия?

- Ако не го познавам, няма да му се хвана на приказката. Но на тези, които ги познавам, правя такива услуги, но рядко, защото съм имала случаи, когато са забравяли да ми платят, та е трябвало да ги подсещам.

- Къде държиш вестниците от рода на “Чук-чук”, “Аз и Ти”, “Супер шанс” и т.н.?

- Под масата.

- Търсят ли се?

- Както казват хората, за всеки влак си има пътници. Купуват ги главно по-младите мъже. Продавам седмично по 4-5 броя от тях. Едно време мераклиите бяха повече и съм продавала на седмица по 20-30 броя, ама от една-две години почти нямам клиенти за тях. Мисля, че интернет сайтовете и телевизионните порноканали им изядоха “хлебчето”.

- В Благоевград не се продават чуждестранни вестници. Как смяташ, ще вървят ли немски, гръцки или френски вестници и списания в нашия студентски град?

- Не мога да ти кажа. Иначе минават всеки ден млади хора, повечето явно са студенти, и ме питат за различни заглавия на немски, френски и италиански вестници и списания, но нашата фирма не предлага от тях, защото ако останат непродадени, всичко ще е чиста загуба. А и при сегашната ситуация, когато българските вестници и списания едва-едва вървят днес, не ми се вярва чуждестранните да станат по-търсени.

- Защо павилионите за вестници в Благоевград са с размери на коптори, вместо да бъдат малко по-широки и по-красиви?

- Не знам кой акъллия от общината ги е проектирал и одобрил и как е преценил, че трябва да са толкова малки, та човек да не може да се обърне. Виж как съм натрупала вестниците един върху друг в тази теснотия. И то за какво – защото някой си е решил, че вестникарите ще “забогатеят”, ако будките станат поне с един метър по-широки.

- Докога смяташ да продаваш вестници?

- Докато мога. Видя ли, че започва да не ме бива за тази работа, минавам на резервния вариант – пенсийката ми, и започвам да си гледам живота. Но засега оставам. На 18 март ще започна 18-а година като продавачка на вестници само в този павилион.

Стр. 8

в. Класа | 2010-03-15

И социалните мрежи Facebook и Twitter пренасочват трафика си към тях

Повече от половината от най-популярните списания имат месечeн трафик от 1.5 милиона онлайн регистрирани потребители, установи проучване на Columbia Journalism Review . Ръстът на рекламата като най-голям източник на приходи за интернет сайтовете е 83%, което е безспорно доказателство за успеха им. За седмичните издания данните показват два пъти повече приходи от останалите.
Почти две трети от сайтовете, които отчитат категорична печалба, предлагат съдържанието си безплатно. Изследването, обхванало общо 665 списания както и техните уебсайтове, е проведено от Abt SRBI за Columbia Journalism Review.
Данните показват, че повече от една трета от наблюдаваните списания в Обединеното кралство не знаят дали сайтът им реализира печалба или не са отговорили, че "не са сигурни" , а 110 въобще не измерват постъпленията си от приходи. 212 обаче потвърждават категорично, че следят баланса на приходи и разходи. 67% от печелившите сайтове имат независим мениджмънт и самостоятелен бюджет за дейността си. За това експертите са на мнение, че ако отделен и самостоятелен уебредактор отговаря изцяло за управлението на онлайн бюджета, на практика са реални високотехнологичните инвестиции, както и печалбите. Продуктът е повече от авангарден – създава се и се поддържа версия на сайтовете, адаптирани с мултиплатформи, предназначени за удобно сърфиране с мобилни телефони и смартфони.
Интернет комуникацията е все по-значима. Журналистите, работещи в списанията, обект на проучването, са посочили, че социалните медии печелят широка популярност и 60% от тях съобщават, че Facebook и Twitter пренасочват трафика към техните сайтове.
Както и при вестниците, интеграцията с уебсайтовете и печатното тяло се превърна в немаловажен проблем за списанията. 62% от изданията отчитат, че техните екипи работят както за интернет варианта, така и за печатния, като 24% са ангажирани твърдо с печатното тяло и едва 5% работят само в уебпространството. 87% разполагат с рекламен екип, който работи за двата варианта на списанието, като едва 13% разполагат с отделни екипи.
89% от анкетираните списания редактират нарочно онлайн съдържанието; за 41% процесът е идентичен с печатното издание.

Стр. 20

в. Класа | 2010-03-02 

Негативните тенденции в рекламата в печатните издания се задълбочават в Испания, съобщи InfoAdex в свое изследване. Похарчените за реклама средства през 2009 година – около 5 милиона и 210 хиляди евро, са с над 20 процента по-малко в сравнение с 2008-а. Драстичното намаляване на инвестициите в рекламата не учудва никого, както и фактът, че само в интернет се забелязва повишение на рекламите с около 8 процента.
В списанията, дори женските, които се радват на особена популярност, рекламата убийствено пада. С около 35 на сто са се снижили инвестициите в рекламите в този вид издания. В телевизията рекламата е паднала с 23 на сто, във всекидневниците – с 22 на сто, а в радиото – с 16 на сто. В близко време InfoA-dex ще представи задълбочен доклад за рекламния пазар в страната.

Стр. 15

в. Труд | Стефан МИЛАНОВ | 2010-03-02 

Със стратегическата си дата – в нощта на 28 февруари срещу 1 март, партито по повод първия брой на българския “Пентхаус" спокойно може да претендира за събитие на двумесечието. Никъде другаде няма да видите от вратата френско шампанско и български красавици по бельо (не проверихме от коя държава е то) да посрещат такава гама от ВИП гости.
300-ина души напълниха столичния клуб “Маскара", за да изплакнат очи пред еротичните танци и тела с най-марковите възможни питиета и да честитят дебюта. На малка сцена не точно облечени девойки не спряха да изпълняват споменатите хореографски хрумки стилно и без прекалености. Цялата армия репортери и телевизии също понапълни тефтерчетата и касетите на камерите с нови клюкини.
Още след входа колосът Любо Ганев посрещна с мечешка прегръдка бизнесмена Красимир Георгиев. “Много мислих дали да дойда, но в крайна сметка защо да се крия – абсолютно нищо не ме притеснява", каза в отлично настроение собственикът на най-известния телефонен указател у нас. Красьо обеща, че ще говори повече, когато му приключат и текущите в момента данъчни ревизии във фирмите. “Като гледам обаче, и там всичко ще е окей." После направо се плесна по челото, като го питахме за 2-3 девойки, които обикалят по вестниците и разказват, че са му бивши гаджета. “Не ги и познавам – не знам как да нарека такива жени…" През една маса евродепутатът Слави Бинев седеше кротко с питие, а пред “Труд" довери, че е намерил време да си дойде от Брюксел освен заради “Пентхаус" и заради предстоящите третомартенски празници.
Ивайла Бакалова пораздвижи клюкарите, като пристигна едновременно с Емил Кошлуков и Христо “Стоте манекенки" Сираков. Като по-наблюдателни обаче отчетохме, че после си тръгна само с руса приятелка. Всички естествено бяха посрещани на входа лично от издателя и главен редактор Радослав Тошев, подпомаган от най-малкия си брат Васил. Сред изискания свят бе забелязан и третият им брат Ангел. “Надявам се освен превъзбудени от сцените, които ще видите вътре, и да четете. Защото това е и списание за четене", каза в кратката си реч Радослав Тошев. После благодари освен на доброжелателите и на тези, които го убеждавали, че проектът няма да се получи, защото именно те го карали “да се чувства жив".
Партито продължи до малките часове, а изреждането на безбройните знайни и не чак толкова випове е просто безсмислено. Ей, да не забравим – дори бившият ЦСКА бос Александър Томов свали временно угрижената си физиономия. Добавете 2-3 автобуса моделки, Димитър Рачков и безгрижните като чучулиги тризначки от “Биг брадър" и ще добиете… съвсем бегла представа за събитието.

Стр. 24

в. Уикенд | Надя КОСТОВА | 2010-02-26

Първородният син на вестникарския бос Тошо Тошев Радослав дълго време стоя далеч от светската суматоха. 42-годишният бизнесмен имаше различни от журналистиката занимания и с нищо не показваше амбиции да поеме щафетата в от именития си баща.
В последния месец обаче общинският съветник от ГЕРБ реши все пак да последва примера на татко си – зае се да издава на български списание "Пентхаус". Като собственик и главен редактор Тошев-младши си е поставил задачата да превърне изданието в библия за всеки хетеросексуален мъж, като накара читателите да гледат не само голите картинки, но и да четат остроумните статии.

- Г-н Тошев, тези дни излиза първият брой на списание "Пентхаус", където освен собственик сте и главен редактор. Как решихте да влезете в медийния бизнес?

- Баща ми винаги е искал да се занимавам с журналистика или нещо свързано с нея. Изглежда вече ми е дошло времето за това. Между другото, аз съм работил във в. "Труд" още като ученик. Тогава нямаше компютри и се трудех като уредник. Задълженията ми бяха да нося готовите текстове до метранпажа. Там те се набират с едни оловни букви. Закърмен съм с машините.

- Колко ви се плащаше?

- Не са ми плащали. Това си беше чиста експлоатация на детския ми труд (смее се).

- Изглежда въпреки връзката ви с Тошо Тошев не сте били разглезено дете…

- Ни най-малко. Още от 12-годишен съм свикнал да се трудя. Всяко лято берях грозде и череши на село при дядо ми и копаех. Строяхме вилата, садяхме дървета. На 15 изкарах курс за екскурзовод и на 16 вече водех руски групи в "Балкантурист". Много добри пари изкарвах, но на 17 влязох в казармата. Бях тръгнал една година по-рано на училище и така завърших преди пълнолетие. Можеше да се отърва от казарма, но сам изявих желание да отбия военната си служба. Две години не съм излизал и не съм ползвал привилегии. Нямаше жени, нямах си гадже, нищо…
Днес съжалявам, че отмениха казармата и че моите деца няма да облекат униформи. Ако бях на мястото военния ни министър, щях да върна задължителната служба да е поне 2 години.

- Сигурно много ви е липсвало общуването с жени, като се има предвид реномето ви на плейбой?

- Честно казано, не много, макар че преди казармата вече бях опознал донякъде жените в лицето на няколко рускини. Първата жена в живота ми е Марина от Москва. Беше в една от групите туристи, които водех от "Балкантурист".

- Как я свалихте?

- Тя ме свали, беше със седем години по-голяма от мен. Вечерта, преди да замине за Русия, имаше прощално парти в бара на хотел "Верея" в Стара Загора. Тя дойде при мен и ми прошепна да не пия много водка, че после ще се качим в нейната стая. Аз се притесних и обърнах още две малки. Нищо не си спомням от първия път – правихме ли секс, не правихме ли… Това, което ми е останало като изживяване, е, че нещо стана и след това беше влажно и възбуждащо (смее се).

- Привилегия ли е да сте дете на известен родител?

- По-скоро отговорност. Винаги са ме гледали с очакване, че ще съм на нивото на баща си. Трябвало е да се справям с много по-големи отговорности, отколкото възрастта ми е позволявала. В същото време баща ми никога не ми е помогнал с нищо. Не защото не е искал, а защото не сме се занимавали с бизнес в една и съща сфера. Спомням си, веднъж си беше позволил да се държи грубо с една моя учителка, която му се обади в кабинета му в телевизията. Не си бях написал домашните и преподавателката беше решила да се заяде, като звънне на баща ми. Изглежда не го беше хванала в подходящо настроение, защото той започнал да й обяснява как стават нещата. Навлякох си такива неприятности… Учителката ме изпитваше всеки час.

- Липсвал ли ви е баща ви, докато растяхте?

- За да му липсва нещо на човек, той трябва първо да го е имал някога. Баща ми и майка ми се разведоха, докато бях на 6, та не помня много какъв беше животът преди. Понякога си мисля, че именно това ме е накарало да се боря повече, за да се превърна в това, което съм. Работил съм какво ли не. Занимавал съм се с всякакъв бизнес – внасял съм комбайни и трактори от Украйна, продавал съм на битака като студент през 1988 г. Майка ми тогава живееше в Сирия с мъжа си. Аз ходех при нея, купувах обувки на едро и ги внасях у нас. Вече бях втори курс "Икономика" и бях много предприемчив.

- Кога се стоплиха отношенията ви с Тошо Тошев?

- Станахме близки чак когато навърших 27-30-годишна възраст. До тогава се срещахме по-рядко. Аз ходех в БНТ, когато той работеше там, и после в редакцията на "Труд". Може да се каже, че тогава се запалих по журналистиката макар да бях далеч от това поприще.

- Как е в момента баща ви? Говори се, че е зле.

- Баща ми е мъжко момче. Не се предава лесно. Понякога си мисля, че е роден под щастлива звезда. Живее втори живот след трансплантацията преди години и се чувства прекрасно. Наскоро имаше някакви проблеми, но от последните седмици изследванията са добри. Лекарствата, които взема, отслабват имунната му система и всяко заболяване изкарва много по-тежко, отколкото другите хора. Сега е добре.

- Колко често се виждате?

- Старая се възможно най-често. Ние, мъжете във фамилията, имаме традиция в събота или в неделя да се сбираме в централен софийски ресторант, да се видим, да обядваме. Никой не взема жена си. Ние сме си женкари и дамите само ни разсейват (смее се).

- Разбирате ли се братята си от другите бракове на баща си?

- Бих казал, че се открихме повече в последните години. Васко, най-малкият, работи при мен. Съдружник ми е в издателската къща. Много добре се справя със задълженията си. Подадох му ръка и се опитвам да го уча на бизнес. Разликата ни е 20 години и освен като партньор и брат го чувствам и като мой син. Ангел има рекламна агенция и се опитва да пробие в този бранш. В последните няколко месеца се насочва и към ресторантьорството, отваря малка пицария.

- Какви са отношенията ви с жените на баща ви? Възприемате ли ги за свои мащехи?

- Аз си имам майка и никога не съм се месил в отношенията на родителите ми. Някои от жените на баща ми ги харесвам, други не чак толкова, но в отношенията си с тях не влагам никакви лични елементи
Държа се с тях с уважение и респект, макар че последната съпруга на баща ми е no-малка от мен… Скоро тя дойде в редакцията и аз я представих като майка ми. Получи се доста интересно.

- Много често ви сравняват с баща ви, който има 5 брака зад гърба си. Вие самият сте с две бивши съпруги. Да не се състезавате в тази област?

- Предполагам гените на баща ми си оказват влиянието (смее се). Наистина има нещо като кръговрат. Аз самият имам двама синове от бившите си жени – Теодор на 13 години и Виктор на 4. Не мога да кажа, че с баща ми се състезаваме или си мерим нещо. Дори не зная с колко жени съм спал в живота си.

- Повече ли са от 100?

- При всички положения са повече, но не си водя точна бройка.

- След опита с рускините имате ли завоевания от други култури, раси?

- Аз обичам само българки. След като ги опитах, се убедих, че никъде няма по-хубави жени от нашите. За мен е важно да можем да си общуваме с партньорката не само в леглото, но и словесно.

- Правили ли сте тройка с две жени?

- Разбира се, че съм правил. С повече от две обаче не съм си лягал. Човек заслужава да опита всичко… Въпреки това не мога да си представя да правя тройка с мъж и жена. Неестествено ми е. По същата причина не бих участвал в суинг (когатo две двойни си сменят партньорите – б.а.).

- Какво мислите за изневерите?

- Не ги одобрявам, но това не означава, че не съм изневерявал…

- Какъв човек сте извън работа си в "Пентхаус"?

- Сигурно на читателите ще им се стори много странно, че издателят на "Пентхаус" е романтик, но аз съм точно такъв.
Обичам семейния уют но в същото време съм и бохем. Предполагам, това е част от противоречивата ми природа. Дори бих се оженил отново, но засега не виждам тази, заради която да си наложа желязна дисциплина и ограничения.

- Популярно е схващането, че всяка жена, която излезе на корица на еротично списание, е имала вземане-даване с редактора. Вие спали ли сте с момиче на "Пентхаус"?

- Не, не съм одобрявал така никое момиче. Там, където работиш, не трябва да си го вадиш…

- У нас станаха много популярни домашните порноклипчета като на адреналинката Яна от последната седмица. Означава ли това, че българките са много разкрепостени жени?

- Гледах клипа на Яна и да си призная, тя е много секси. Подходяща е за някоя фотосесия за списанието. Що се отнася за това дали българките се чувстват добре в кожата си, ще кажа, че само за първия брой има снимани 5 момичета.

- Интернет успя ли да измести еротичните списание с безплатните снимки на голи модели?

- Голите жени, разбира се, са първоначалната мотивация, заради която човек си купува списание като "Пентхаус". Лично аз обаче се надявам да успея да предложа и един друг продукт – хубави статии. Обичам да казвам, че в моето списание еротичните модели са само илюстрации към текстовете. Това ще е списание с хубави материали, които стават за четене и се надявам, че българските мъже ще харесат продукта.

- Напоследък у нас се появи една нова категория жени – златотърсачките, които често са сравнявани с еротичните модели. Вие имали ли сте си работа с тях?

- По-голямата част от жените искат да "работят" гадже на някой богаташ. Очакват мъжете да ги издържат. Нямат мотивация да работят. Аз самия не понасям жени златотърсачки. Получавал съм предложения.
Една такава красавица ме пита още на втората среща: "Колко ми е издръжката на месец?". Отговорих й, че не съм я осиновил и я разкарах с шут. Умните жени могат да извлекат полза от това, което научават от мъжете, с които са. Не превръщат основния си капитал в безчет обувки и парцали.

Стр. 24-25

Снимка: www.novinar.net

Свързани публикации: “Пентхаус” разпалва фантазии

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-02-26

Треперете, жени, иде българският “Пентхаус"! От понеделник родната версия на мъжката еротична Библия ще бъде на пазара.

От екипа на родния “Пентхаус", сформиран преди няколко месеца, обещават интелигентни, леки и сътворени с чувство за хумор текстове. Сред авторите, привлечени да пишат в списанието, са Любен Дилов-син, Михаил Заимов и Михаил Михайлов…. Ще има еротични разкази, комикси, както и специална рубрика “Доктор М". В нея психоаналитикът на списанието ще отговаря на читателите, които искат да споделят свои проблеми от интимния живот.
Още в първия брой има 4 фотосесии с български красавици. Тенденцията да се представят основно родните прелести ще бъде запазена и в бъдеще.
Издател и главен редактор на “Пентхаус" е общинският съветник от ГЕРБ в София Радослав Тошев с помощта на по-малкия си брат Васил. “Смятам, че по време на криза трябва да се правят нови проекти, а и българският мъж заслужава точно такова списание, което да говори без табута за секса", категоричен е Тошев. Освен това от списанието жените ще разберат какво харесват мъжете, шегува се той. Статистиката показала, че около една трета от читателите на мъжки издания са именно… от нежния пол.
“За разлика от други конкурентни списания, където често се снимат известни модели или манекенки, ние търсим неизвестни момичета, които са красиви, секси, сластни и искат да покажат телата си", обясняват издателите. Ограничението е само едно – да са над 18 години.
Ще снимаме не само в апартаменти и хотели, но когато се затопли времето, фотосесиите ще се пренесат и на плажа, на яхти, издават от екипа.
Първият брой на списанието излиза на 1 март. Дори цената му е оформена еротично – ни повече, ни по-малко от 6,96 лева. “Пентхаус" ще излиза у нас в началото на всеки месец. Правата върху лиценза са за 5 години.
Марката “Пентхаус" е с 40-годишна история, както и българските читатели ще научат от първото издание на родната версия. Сред най-добрите попадения в световното минало на изданието са голите снимки на Пола Джоунс, която съдеше бившия американски президент Клинтън за сексуално посегателство. Особено голям скандал предизвикаха и снимките на тъмнокожата “Мис Америка" Ванеса Уилямс в средата на 80-те години на миналия век. Заради голата си сесия в изданието Уилямс дори трябваше да се откаже от короната. Останалото – в понеделник.

Стр. 23

Свързани публикации: Радослав Тошев: Не харесвам всички жени на баща ми Тошо Тошев

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2010-02-17 | 00:01:01

ВИЗИТКА

Арх. Любомир Станиславов е роден през 1976 г. в София. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия. Изпълнителен директор е на S Media Team Entertainment Group, която издава у нас списанията на Би Би Си "Топ гиър", "Гуд фууд", "Нолидж", както и списания "Мотор шоу", "Яхтинг" и "Прайм тайм".

- Г-н Станиславов, най-новото издание от портфолиото ви е „Нолидж“. Защо решихте да го издавате в България?
- „Нолидж“ е уникален проект, калейдоскоп от пет различни силно специализирани издания на Би Би Си за природа, наука, астрономия, история и е едно от най-добрите, което може да се намери на пазара. Това дава възможност на лицензиантите като нас да сглобяват сами съдържанието на броя, като ползват материалите на Би Би Си според предпочитанията си. Затова е почти невъзможно дублирането на съдържание между различните държави, в които се издава „Нолидж“. Появяването му в България е резултат от нашето желание да направим на българския пазар продукт с невероятно високо качество. Би Би Си е най-силният производител на научнопопулярно съдържание в света. Опитваме се да добавяме и между 10-20% локално съдържание, произведено в България. Основният проблем e, че качеството на материалите трябва да е на нивото на тези, които получаваме от Англия.

- Имате договор с Би Би Си за издаване на списанието и на други балкански пазари. Коя е следващата страна, в която ще стартира, и кога?
- Имаме интерес от Сърбия, Македония, но зависи и от локалните партньори, с които ще работим на тези пазари. Там за съжаление ситуацията във връзка с кризата е по-тежка от тази в България. Имаме намерение през 2010 г. да стартираме списанията „Нолидж“ и „Топ гиър“ на поне още един балкански пазар, а може би и два. 

- В световен мащаб луксозните списания са най-силно засегнати от спада в рекламата. Как стои въпросът при вашите издания?
- В световен мащаб има две ясно изразени тенденции – увеличаване на рекламата в интернет, а всички наши проекти включват и уебсайтове. Другият сегмент, в който се наблюдава ръст, са т. нар. спешъл интрест мегъзинс. Особено в Англия и САЩ списанията с обща лайфстайл тематика губят пазарен дял и реклама за сметка на силно специализираните издания. Рекламата в тях нараства, а всички 7 списания, които S Media Team издава в България, са именно такива. Смятаме, че това е пазарна ниша, интересът към която ще започне да се увеличава. Списание „Нолидж“ е доказателство за това – целият първи брой е разпродаден. Ако по време на криза човек може да представи правилния продукт, който да предизвика достатъчно висок интерес, на подходяща цена, с правилен допълнителен бонус, това е гаранция за успех. Бъдещето в този бизнес принадлежи на такъв тип ниши, които издателите да могат да открият и да произведат продукт, който да е ясно таргетиран. Доказателство за нарастващата популярност на „Нолидж“ е и абонаментът – за два месеца съществуване в момента то има над 500 абонати. Може би сме първото издателство с уникална за нашите условия схема за абонамент – списанията ни се доставят не до пощенска кутия, а до физическо лице с куриер, което дава гаранция, че поръчаното списание няма да се изгуби.

- Планирате ли издаване на нови специализирани списания у нас?
- Да, миналата седмица подписахме договор за издаване на списание „Ф1 Рейсинг“ – това е официалното списание на Формула 1, издание на най-голямото частно английско издателство „Хай маркет“. Списанието ще стартира с новия сезон на Формула 1, който започва на 14 март, и е част от „Аутоспорт“ – най-влиятелната медия в света на автомобилните спортове. 

- Каква е вашата прогноза за печатната реклама през 2010 г.?
- Целият пазар страда от спада на реклама. Миналата година той беше около 60%, а в някой области дори 80%. Тази година също ще бъде трудна, но вероятно част от компаниите, които през 2009 г. свиха рекламите си, тази година ще се върнат към по-нормални нива, съответстващи на техния бизнес, което ще доведе и до леко съживяване през втората половина на 2010 г.

Стр. 15

PRESS.dir.bg I 2010-02-16

Новият брой на американското списание "Archaeology" излезе с материал и водеща снимка от трета страница за находките от 2009 година на екипа на българския археолог Веселин Игнатов и реставраторската работа на Силвия Борисова. Под заглавие "Тракийско царско погребение" се разказва за гробницата, открита миналата година в Караново с предположения, че е на член на фамилията на последния тракийски цар Реметалк III заради пищните дарове, открити там. 

Разкопките са по проект на сдружение "Културни проекти", финансиран от Обединена българска банка и подпомогнат от община Нова Загора. За броени седмици мястото на гробницата беше покрито с модерна поликарбонатна конструкция, под която продължава работата на археолозите. От банката е поет ангажимент да продължат спонсорството и през 2010 година, като сдружението се надява да привлече и още амбицирани да участват в престижния проект дарители. 

Списанието е с аудитория от 786 000 души и е официален орган на Американския археологически институт. В шестте си годишни книжки редакторите селектират най-интересното от археологическите открития в цял свят. Публикацията е втора поява на екипа на Веселин Игнатов на страниците на списанието. През 2007 американците отделиха три страници в текст и снимки за откритите в местността "Триъгълника" край Нова Загора две тракийски колесници. И в двете публикации снимките са направени от репортери на агенция БУЛФОТО.

Наближаващият 14 февруари, освен дeн на влюбените и на Трифон Зарезан е и официален празник на археолозите. Интересът отвъд океана към работата на българските откриватели е още един приятен повод за отбелязване на празника, коментират почитатели на историята.

Оригинална публикация