в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 17.07.2010

Държавната телевизия БНТ се оборудва с нов генерален директор – Вяра Анкова. Сегашната шефка на новините на "Сан Стефано" 29 спечели гласовете на Съвета за електронни медии. И петимата надзорници – двама от квотата на президента и трима от тази на парламента, предпочетоха бившата кореспондентка на БНТ в Атина пред останалите кандидати. (В надпреварата се хвърлиха седмина, но Емилия Стоева бе дисквалифицирана още преди препитването от СЕМ заради липсата на 5-годишен стаж в медията, а принадлежност към бившата ДС не позволяи на проф. Александър Бешков да заеме шефското кресло. И не само тя.). След изслушването Люба Кулезич събра два гласа – на доц. Георги Лозанов и на София Владимирова. Останалите претенденти – Радо Чолаков, Светлана Божилова и Ростислав Главчев – нито един. Според анализатори за първи път изборът на СЕМ е съвпаднал с този на новинарите от БНТ, които подкрепиха Вяра Анкова с подписка. Как и какво обаче очаква държавната телевизия в следващите три години? Дали наистина Вяра Анкова ще оправдае големите надежди и ще реформира телевизията, като я превърне в модерна обществена медия? Ще стане ли зрителят съавтор на програмата, или отново ще се правят отвлечени предавания като "В неделя с"…

Защо Анкова?

Надзорниците мотивираха избора си така – Анкова имала ясна визия за бъдещето на БНТ, необходимата компетентност, професионализъм и желание за работа в екип. Освен това била изключително лоялна към държавната медия, а това според Ани Хаджиева от парламентарната квота в днешни дни почти не се срещало. Един от основните плюсове в полза на новинарката бил и този, че се придържала към реалността и щяла да измъкне БНТ от блатото чрез програма за развитие.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов подкрепи и кандидатурата на Люба Кулезич, но определи концепцията й като страстен артистичен одит на телевизията. Той обаче откри и дефицити – абсолютното отрицание на сегашната програма на БНТ, включително и на новинарските емисии. Лозанов е на мнение, че има качествена промяна в новините, откакто Вяра Анкова е оглавила дирекция "Информация", и трябвало да й се даде шанс да разгърне концепцията си в цялата медия.

Каква телевизия обещава Анкова?

Развлекателна. Новата тв началничка повтори няколко пъти определението в ефира на БНТ, докато колегите й я интервюираха вече в качеството й на бъдещия голям шеф. Наследничката на Уляна Пръмова заяви, че липсата на развлекателни програми била един от най-големите минуси на програмната схема в момента. Към бъдещите си планове за визията на медията журналистката добави и определението "различната" телевизия. Според нея БНТ трябвало да стане различна и да бъде разпознаваема като такава, а основният инструмент за това бил ИНТЕРНЕТ. Вяра Анкова ще се стреми медията да извоюва повече пространство в глобалната мрежа, защото това бил основният начин да се стигне до младите потребители. За целта щяла да използва неограничените възможности на Facebook, Twitter и YouTube. Новинарката плени СЕМ с идеята си да качи максимална част от програмата на телевизията в световната мрежа. Подобна съдба предвижда и за новините, тъй като голяма част от тях, осбено тези от регионалните центрове, "загивали", без да стигнат до ефирно излъчване. Всичко това ще бъде подчинено на основната теза за излизането от кризата според концепцията на Анкова – качествена програма. Новата тв началничка твърди, че успешната формула за БНТ е в баланса между качество и гледаемост. За целта е необходимо тя да докаже, че обществена телевизия не означава скучна и че може да бъде телевизията на зрителя. "Какво трябва да съдържа програмата на една обществена медия? Отговорът, който дават европейските телевизии, е: да правим доброто популярно и популярното добро; да имаме предаване за всеки и да привлечем зрителя за съавтор", пише в концепцията на Анкова. Тя предвижда БНТ да продуцира обществено риалити, да направи външнополитическо предаване, да възроди традицията на телевизионния театър, като първо ще бъде заснета трилогията на Чехов "Вишнева градина", "Три сестри" и "Чайка" на режисьора Крикор Азарян, да създава културни събития – например с БНР можело да разработят Медиен културен календар.
Освен това програмата на БНТ ще влезе в най-новата тенденция в обществените телевизии (Полша и Холандия) – ексклузивните тематични пояси. Те представят актуалните събития през различни телевизионни форми.
По време на мандата на Вяра Анкова БНТ ще реализира мултимедийни проекти, свързани с обмен на съдържание с други медии – т.нар. cross media в две посоки – или "телевизията влиза във вестника" (като видео на сайта на изданието), или "вестникът влиза в телевизията". Международната медийна практика позволява на авторитетни седмични или месечни списания да имат съвместни предавания с тв канали или с радиа и ИНТЕРНЕТ портали.
На препитването си пред СЕМ новата шефка засегна и вечния въпрос за съкращенията в БНТ, но не посочи точни цифри на служителите, които ще си тръгнат. Това трябвало да стане след внимателен анализ на ситуацията и нови длъжностни характеристики. Новинарката обаче сама ще избере екипа си. Затова очаква двадесетина оставки – на главните редактори, на шефовете на дирекции, на членовете на управителния съвет, на шефовете на програмата. Бъдещите ченове на управителния съвет вече ще имат ясни ресори – за европейските проекти, за цифровизацията, за програмата, за финансите и т.н. Сред първите й начинания на новата длъжност са връщането на екипната работа и увеличаването на заплатите, но при предоставянето на качествен продукт.
Анкова предвижда БНТ да привлича приходи не само от реклама, но и от европейски проекти, както и копродукции например. Преди да седне в шефското кресло, новинарката обещава и преоценка на бюджета, одит и бизнес оценка за днешното състояние на медията. Сред намеренията й са изготвянето на нова маркетингова концепция, засилено присъствие на продуцентския принцип, пускане в експлоатация на Студио 1. Анкова ще разработи и връзките с обществеността, като създаде звено за вътрешна комуникация. Ще бъде обособен и "Офис на генералния директор" – структурно звено, в което влизат правният отдел, главният секретар, международният отдел, вътрешният одит, и "Стратегия и развитие" (това щял да бъде специален отдел, отговорен за дългосрочната стратегия за развитие; той ще търси и контролира изпълнението на европейските проекти).
След цифровизацията БНТ ще има един флагман – БНТ1, заявява още Анкова. Той ще търси най-голяма зрителска подкрепа. Останалите канали ще бъдат профилирани в зависимост от интереса на потребителите. Все пак основният принцип в нейната концепция е редовно проучване на зрителския интерес.
В частта за антикризисните мерки, които ще приложи, одобрената кандидатка твърди, че кризата се бори с развитие. Затова вярвала, че най-добрата антикризисна мярка била качествената програма, която да генерира повече приходи от реклама и спонсорство. Вяра Анкова ще съкрати разходите на БНТ, като оптимизира излишни административни звена, преоцени свръхфинансирани предавания и дейности, както и работата на кореспондентите.

Уреден ли бе мачът?

На препитванията Вяра Анкова категорично отрече, че върху нея има политически чадър, защото не контактувала с политици. "С Първанов се виждаме само по приемите за "Българската Коледа", с Бойко Борисов се познаваме, откакто беше главен секретар на МВР, но скоро не сме се засичали", обясни тя пред надзорниците. Еуфорията около новия БНТ началник някак гигантски засенчи притесненията на гилдията преди старта на конкурса. Опасенията бяха, че изборът е предрешен, т.е. че мачът е уреден в полза на журналистката Анкова. Стигна се дотам, че семаджиите трябваше да успокояват телевизионерите, че всички кандидати стартират от равни позиции. Имаше и хора, които отказаха да си подадат документите заради ясната представа, че нямат никакъв шанс.
След като станаха известни имената на участниците в конкурса, в гилдията се говореше, че основните претенденти за стола на Уляна Пръмова са Вяра Анкова и главният юрисконсулт на Вестникарска група "България" Радомир Чолаков. Твърдеше се, че появата на дамата е със санкцията на президента. Като доказателство се прибавяше и фактът, че Анкова е в екипа на досегашната тв началничка Пръмова, която и през двата си мандата се ползваше от неговата подкрепа. За втория кандидат се говореше, че бил човекът на сегашните управляващи. Обещаваше се още, че този път лобитата на разните олигарси щели да бъдат пренебрегнати и играта щяла да премине изцяло феър плей на полето на големия професионализъм. Може би наистина е така, колкото е истина, че БНТ бие по рейтинг комерсиалните телевизии. Реално обаче битката се пренесе между Анкова и Люба Кулезич. При все това Анкова бе посочена категорично за фаворит в някои ИНТЕРНЕТ медии. Сигурно са се допитали до модния оракул – октопода Паул.
Всъщност на данъкоплатеца едва ли му пука дали мачът е бил уреден. Вътрешнозаводската трагикомедия вълнува тези от СЕМ, може би, тези от БНТ, най-вероятно не всички и повечето от върховете на политиката, рекламния и медийния бизнес. И разни придворни около тях. Традицията е категорична, че на управлаващите никога не им е пукало как промените по високите етажи на "Сан Стефано" ще рефлектират върху интереса на зрителя. Той отдавна е анонимният реципиент, заради когото кандидатът Х иска да направи от БНТ успешна телевизия, все роптае срещу настоящите й управляващи и тяхната некадърност, обещава да реформира медията и дори да я изведе на печалба. Едва ли обаче е останал някой балък, който да вярва, че всичко това се прави в името на зрителя. Все пак БНТ е търговско предприятие, а не хуманоидна кауза. Затова от намеренията на новата тв началничка като най-сигурно остава да не опъва чадър върху тези, които са се възползвали от постовете си на "Сан Стефано" 29, и да изкара на светло имената им. Това е един от начините да докаже, че се разграничава от екипа на Уляна Пръмова и да й дадат възможност да яхне реформаторските си намерения. Докога обаче, не е ясно. Дори и СЕМ не й гарантираха пълен мандат заради новия медиен закон.

Стр. 36

в. Стандарт | Теодора ЙОЛЧЕВА | 16.07.2010

СЕМ избра Анкова за шеф на "Сан Стефано" 29, новинарката с нов екип от 1 август

Всички шефове на дирекции в БНТ – на кастинг. Началниците на отдели ще трябва да защитават концепции и да представят идеите си за развитие пред новия Управителен съвет на телевизията. Това обяви новият генерален директор на държавната телевизия Вяра Анкова броени часове, след като СЕМ я избра за първия пост на "Сан Стефано" 29. Чаровната новинарка удържа пълна победа над конкурентите, като получи 100-процентова подкрепа от медийните надзорници – 5 от 5 възможни гласа. Сребърният медал в конкурса за изпълнителен директор остана за Люба Кулезич, която на предварителния рунд получи подкрепа от председателя на СЕМ Георги Лозанов и София Владимирова.
Анкова спечели надпреварата с вижданията си за реформа, диалогичност и доказания си успех като шеф на Информационната дирекция, поясни шефът на медийните надзорници.
Други двама от смятаните за сериозни претенденти – Радомир Чолаков и Светлана Божилова, не получиха по нито един глас. Като недостатък на техните програми беше отчетен прекалено експертният подход към управлението на телевизията.
Самата Анкова не присъстваше на момента на триумфа си. Макар и задочно обаче, тя получи първата си задача от Георги Лозанов. Веднага щом одитът на Сметната палата за финансите в Националната телевизия стане ясен, той трябва да бъде внесен за обсъждане в Съвета, заяви шефът на СЕМ. По неговите думи въз основа на финансовата картина в телевизията, новият изпълнителен директор трябва да построи и програмата си за управление. Очаква се журналистката да встъпи в новата си длъжност на 1 август. Тогава сегашният генерален директор на телевизията Уляна Пръмова ще подаде предсрочно оставка. Така тя дава бързо шанс на наследничката си да окомплектова екипа, с който ще работи, и да направи антикризисен план на "Сан Стефано" 29. Молбите си за напускане ще подадат и тримата членове на Управителния съвет.
Новината за избора на Анкова предизвика фурор в редиците на телевизионерите. По-голяма част от тях бяха обявили предварително подкрепата си за журналистката. По думите на Лозанов, рамото от професионалните организации също е казало тежката си дума при избора на СЕМ. В конкурса за шеф на БНТ Вяра Анкова беше подкрепена от 50 обществени организации.

Стр. 5

Dnevnik.bg I Лора ФИЛЕВА I 15.07.2010

Вяра Анкова е новият генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Тя беше избрана единодушно от Съвета за електронни медии (СЕМ) след явно гласуване.

"Обещавам много усилия и много работа, както и прозрачност на всички управленски решения на БНТ. БНТ трябва да намери начин да привлече приходи, като това не трябва да е само от реклама, а и европейски програми, копродукции и други", заяви Анкова малко след като беше избрана.

За нея много силен кандидат е била Люба Кулезич, която е показала визия и анализ за изграждане на съвременна телевизия.

Вяра Анкова показа, "че от БНТ може да направи програма. В договора й трябва да бъде заложено как ще излезе от кризата", коментира след избора председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според него не може да се взимат предвид съмнения за това, че Анкова е участвала в схеми за източване на БНТ, "просто защото няма доказателства за това".

Според члена на СЕМ Ани Хаджииванова Анкова е единственият кандидат, който не е изневерил на медията си, което е важно, защото показва лоялност, особено в днешни дни. По думите на Хаджииванова от концепцията на Анкова личи, че кризата може да бъде преборена с развитие.

Анюта Асенова смята, че Вяра Анкова е показала компетентност, професионализъм, конкретност и прецизност. На нея особено й е допаднала визията на Анкова за екипност.

Според Георги Стоименов голямо предимство на Анкова е, че тя е шеф на дирекция "Информация" в БНТ, има критичен анализ и ясна визия за напред.

Другата основна номинация беше на Люба Кулезич. Тя беше предложена от члена на СЕМ София Владимирова и председателя на СЕМ Георги Лозанов. Те двамата номинираха също и Вяра Анкова.

По думите на Владимирова в концепцията на Кулезич е имало висока степен на критичност, необходима за здравето в БНТ. Според Владимирова Анкова обаче се е придържала строго към реалността и не се е уплашила от въпросите въпреки напрегнатата атмосфера.

Според Лозанов концепцията на Кулезич е била като страстен артистичен одит на БНТ. "Все пак има дефицити – страда от импресионалистичност. Има и хиперболизация – не ми допадна абсолютното отрицание на програмата на БНТ в момента, дори по отношение на новините", обясни той.

Кандидатите за поста бяха общо шестима – Радомир Чолаков, Радостслав Главчев, Светлана Божилова, Любица Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова. Седмият кандидат, подал документи за участие в конкурса, беше Емилия Стоева, но техническата комисия по проверка на редовността на документите не я допусна до събеседване, тъй като не отговаря на условията на конкурса да има петгодишен трудов стаж в телевизия.

През последните три дни кандидатите представиха своите идеи какво ще променят, запазят, развият в държавната телевизия. Всички бяха внимателни към темата за съкращения в БНТ, споделиха откровено скептизицъм дали ще успеят да са готови за планираната за 2012 г. цифровизация (миналата седмица настоящият генерален директор Уляна Пръмова предложи отлагане на срока) и демонстираха готовност да направят бюджета на медията максимално прозрачен. Конкурентите бяха единодушни, че липсва достатъчно култура, изкуство и образование в програмата на държавната телевизия.

Вторият мандат на досегашния генерален директор на БНТ Уляна Пръмова изтича в края на септември, но тя вече обяви, че ако новият директор бъде избран по-рано, ще се оттегли от поста си предсрочно.

Фотограф: Цветелина Николаева, в. Дневник

Оригинална публикация

в. Седем | 14.07.2010

- Господин Лозанов, досега изборът за шеф на Българската национална телевизия, малко или много е зависел от политическото статукво. Има ли някакви нови критерии за този избор и развитието на телевизията?

- Има критерии, които в някакъв смисъл са по-различни от традиционното провеждане на този избор, в два аспекта. Едната визия за бъдещето е във връзка с цифровизация-та, на първо място. И второто е да стартира много сериозна антикризисна програма, защото БНТ е в много сериозна финансова криза. Това са двете нови неща като подход. Иначе, разбира се, критериите са известни – кандидатът да има мениджърски умения, но и качества да бъде лице на една обществена медия. Продължават да бъдат актуални идеите, свързани с програмата и програмното развитие, с обществената популярност. Разбира се, много важна е и подкрепата в медийната среда, но особено подкрепата, която един или друг кандидат има вътре в БНТ.

- А вие още ли държите на идеята, която казахте в интервю за СЕДЕМ не много отдавна, че ще бъде добре БНТ и БНР да се обединят под една шапка, както примерно е в Би Би Си?

- Държа на тази позиция, даже ще се опитам да я лансирам сега в групата, която пише новия закон. Зависи много доколко ще бъде подкрепена тази идея, но във всички случаи дебатът няма да бъде лесен, тъй като има много противници на идеята, някои от които, разбира се, просто заигравайки с някои настроения пред медиите. Аз обаче смятам, че това е реформа, от която БНТ и БНР се нуждаят, тъй като до голяма степен до момента те продължават да пазят старите соц. идеи, освен това тя дава възможност да се превърне в едно модерно меиджърско тяло, което да се управлява на принципа на корпорацията.

- Тъй като вече стана дума за Би Би Си, въпросът ми е какво би станало, ако някой от водещите там заяви, че хората, които харесват председателя на консервативната партия, са психопати?

- Ами, предполагам, ще му струва доста, защото там има много ясни правила и норми за запазване на човешкото достойнство. Така че, предполагам, на този журналист вече ще му е трудно да бъде водещ в BBC.

- А какво би станало, ако в България водещият Петър Волгин заяви, че всички, които харесват Иван Костов, са психопати?

- Какво да кажа… В България има много такива нерегламентирани отношения.

- Ами нали вие трябва да ги регламентирате, вие сте председател на СЕМ…

- Това не е въпрос на намесата на някакъв регламентиран орган, а е въпрос на вътрешни правила в медията, които да дават резултати.

- Според вас така нареченото национално радио ще продължи ли да бъде национално радио, след като явно то не е радиото на хората, които харесват Костов, понеже националното радио смята, че хората, които харесват Костов, са психопати?

- Това все пак е политическа реплика от гледна точка на обществената медия… Но все пак, независимо какви са поводите, един журналист не би трябвало да допуска и не би трябвало да има право на такъв тип изказвания.

- А защо да не ги допуска? Какво би му попречило? Какво му пука?

- Ние от много отдавна говорим за това, че трябва да се регламентират нещата в много по-голяма степен…

- Господин Лозанов, от всичко това разбирам следното: нищо няма да последва, същият Волгин пак ще се направи на герой, хиляди хора ще бъдат незаслужено обидени, а националното радио пак ще се нарича национално радио. Това ще стане според мен, а според вас?

- Вижте, аз не мисля, че радиото е заплашено да бъде национално или не заради изказването на един журналист… Аз не знам контекста, в който Волгин е казал такова нещо.

- А може би контекстът оправдава тези думи по някакъв начин?

- Не бих оправдал по никакъв начин възможността да бъдат обиждани хората. Човешко право е да имаш политически възгледи.

- А право ли е на Волгин да изрази своите политически възгледи по радио, което се нарича национално?

- Да, той има право да изразява своите политически възгледи, но не е негово право да обижда хората, които имат други възгледи.

- И така, значи всичко остава на неговата съвест, всичко си остава така и утре той може пак да се гаври с хората?

- Аз не казвам, че това остава на неговата съвест, а че остава на вътрешните професионални правила на медията.

Стр. 14

в. Show | Славей КОСТАДИНОВ | 14.07.2010

По-малко от половин час преди началото на конкурса на мераклиите да управляват националната телевизия, задъхан нахлу в кабинета си председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според уговорката си с "ШОУ". След двайсет и кусур минути разговор доц. Лозанов, погледна часовника си, извика панически, че вече е закъснял за началото, хвана се за главата и изхвърча към залата за изслушване на първия кандидат Радо Чолаков.

- Нека започнем направо – публична тайна е, че фаворитката е Вяра Анкова?

- Аз съм чул много неща. Вероятно повече от слуховете, които се носят в медийните среди. Чул съм например, че Радомир Чолаков е фаворитът на доскоро зам.-председателя на парламента Лъчезар Иванов. Чул съм, че зад Вяра Анкова стоят управляващите и президентът, чул съм и за други. Но какво от това? Мога да ви уверя, че за мен това ще бъде състезание на концепции и защитата им. Нищо друго.

- Лично за вас не се съмнявам. Въпреки това можете ли сега, минути преди началото на избора, с ръка не сърцето да заявите, че не ви е оказан и грам натиск досега.

- Разбира се. Има и нещо друго, числеността на членовете на СЕМ е намалена, гласуването е явно. Вярно, че квотният синдром е лошо нещо, спомен от миналото. Сега е 3:2 в полза на парламента срещу президента. Но съм убеден, че ще бъде избран най-добрият.

- А чул ли сте, че зад Вяра Анкова плътно стои и самата Уляна Пръмова. която панически бърза па си вдигне чукалата от БНТ? Според моята хипотеза, за па замете някои следи? А според вас защо?

- Относно бързането обяснението е, че мандатите на двама членове от УС са изтекли и Пръмова предпочита новият шеф на БНТ да си ги предложи, отколкото да ги завари наложени от нея.

- А батаците в националната телевизия по време на двата й мандата? Не е ли това причината? Например БНТ дължи 8 млн. лв. неплатени такси към Виваком…

- Нямам наблюдения върху числото, но знам, че има големи задължения във връзка с преноса. Има си финансов надзор. Обясненията на ръководството са големите съкращения на бюджета и че при това положение, с толкова намален бюджет няма с какво да се произведе програма, което е довело до този голям дефицит. Алтернативата била спиране на мощности, спиране на излъчването на сателитния канал, спиране дейността на регионалните центрове.

- Нещо не ми е ясно. Бюджетът на БНТ и при възход, и падение на националния бюджет винаги е бил почти един и същ. Ако не се лъжа, той и сега е около 60-те милиона. А върху главата на Уляна Пръмова толкова кахър се е събрал, че трябвало да избира програма, сателит и регионални центрове, или заради милиона борч към Виваком? Ами, че само неделното фамилно и помпозно предаване на фамозния Митко Цонев излиза по 20 000 лв. парчето. При тая беднотия!

- Вярно е, че предаването е дълго. Ръководството казва, че в тоя часови пояс било най-рейтинговото сред ефирни и кабелни телевизии в България, а една минута от него не излизала по-скъпо от всяко друго предаване.

- Значи така казва ръководството? Абсурд! И кокошките ще му се смеят. Цялата журналистическа гилдия – вестници, радио, телевизионери. се хилят на това предаване и твърдят обратното. Да не говорим за обикновените хора. Явно ръководството на БНТ лъже или си пазарува рейтинг в името на Митко Цонев, който набута част от родата си на хранилка в неделните си изригаания като водещ?

- Вижте, аз мисля, че това предаване се превърна в лоша емблема на БНТ. Не че не бива да има подобно предаване в неделя, но то се превърна в знак, че БНТ прави разточителни предавания.
А това, което е моя гледна точка, е, че хора на ръководна позиция нямат право да правят предавания, които ги поставят в конфликт на интереси по отношение на собствената им продукция. Митко Цонев правеше предаване и дълго време беше същевременно програмен, после зам.програмен директор на БНТ. Все едно да продуцираш собственото си предаване. Явен конфликт на интереси. После сам се отказа от административните си задължения и постове. Мисля, че това беше началото на негативните отношения към него и предаването му.

- А вярно ли е, че в БНТ са отчитали на книга или Бог знае как нулеви месеци рекламни приходи? Не че в други малозначителни медии това го няма, но в БНТ?

- Е, това е доста преувеличено според мен.

- Казват го запознати с кухнята на БНТ?

- Едва ли ще споря, че управлението на бюджета, оптимизирането на програмата според изискванията и реализацията на регламентираните рекламните права и възможности са далеч от оптималното. Това е част от проблема при избирането на кандидатите за нов шеф. Оздравяването на финансовото състояние на БНТ и антикризисните мерки са основен акцент за нас.

- Тогава ще направя и друга догадка според мълвата. От двойката Фаворити – Вяра Анкова и Радо Чолаков, първата е фаворитка. За причините на благословията към първата от страна на Уляна Пръмова вече споменахме, но не до бавихме. че заканите на втория са най-напред да извади кирливите ризи на БНТ под ръководството на Пръмова. Става въпрос за бившия юрист на БНТ и след това юридически консултант във ВАЦ. който най-добре знае що значи медия плюс далавера.

- Всеки от кандидатите трябва да посочи и да каже как ще изпере "кирливите ризи". И да го направи, защото иначе той ще опере пешкира.

- А двойно Финансираната "черна дупка" БНТ не е ли рекордьор и на друг абсурд? Тук вече и вие имате отношение. Всякакви наблюдатели се чудят и се чешат по темето в търсене на въпроса – с какво БНТ изпълнява обществените си функции?

- Аз съм едва от три месеца отново в СЕМ, не съм избирал Пръмова, но няма какво да се крие - БНТ е импотентна по отношение на компонентите, които определят характеристиките на една обществена телевизия.

- Аз тъкмо щях да ви питам, дали случайно не сте заложили в критериите за концепциите на кандидатите задължителното условие – развод на Бойко Василев с "Панорама . която няма нищо общо с "Панорама "-та на Иван Гарелов?

- Бойко Василев е много образован, има друг вкус и стил на водене, изслушва всяко мнение. Въпрос на смяна на поколенията…

- Друг път въпрос на смяна на поколенията.Според  мен е въпрос на смяна на технологията по инстинкта за самосъхранение. Бойко Василев е истински гении по селекцията за участие в студиото на удобните за момента политически Фигури. И е уникално конгениален в задаването на най-удобните неудобни въпроси. Просто "Панорама" беше емблемата на БНТ. където извряха и изкипяха страстите на целия преход, а сега е пълна нула, "Панорама" днес не ражда нито страсти, нито истински дискусии, нито нищо, а Бойко Василев се самолюбува от висотата на широката си образованост и се хили като истински инфантил. Ами с изключение на "Референдум кое е другото дискисионно. коментарно-публицистично предаване в тази обществена телевизия? Няма такова. Абсурдът отново е пълен.

- Всичко това е вярно. Затова СЕМ в изискванията си към кандидатите ще заложи основно и на предложения за разширяване на публицистичните, разследващите и коментарни предавания. Изобщо трябва да ви кажа, че всички кандидати са критично настроени към досегашното ръководство. Най-критична е Люба Кулезич.

- Зад която пък стои Младен Мутафчийски, ако се съди по отзивите от скандалното й участие в скандалното предаване по Канал 3 с главен провокатор Сашо Диков. Кулезич напусна студиото, а веднага след това заваляха коментари, че се дуе, защото усеща зад гърба си духане на Младен Мутафчийски. което я тика напред, към заветния пост.

- Това вече не го знам. По принцип съм съгласен, че в миналото нямаше кандидат, който да не разчита на нечий як гръб, но пак ви гарантирам, че това ще е съвсем различен конкурс. Можем да си поговорим повече за него след края му.

Стр. 26

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 13.07.2010

Работите на Б. Б. изглежда наистина не вървят на добре – щом и Андрей Райчев започна да му кади тамян. Сега остава Бойко да го вземе за съветник, и ще стане ясно, че му остават 12 месеца.
Поначало Райчев е много забавен разказвач – особено изразителни са ръцете му, те са много изчерпателни, има много логика в на пръв поглед хаотичния им летеж в пространството, винаги оставят впечатлението, че искат да се откъснат, да избягат по някаква причина надалеч.
Интересен разказвач – особено ако бяхме все още в предгутенберговата епоха, нямаше печат и пр. Сега обаче остават свидетелства – и за някои хора би било хубаво да са само разказвачи, но не едновременно и социолози, понеже те пък ръсят след себе си някакви данни. Но са и щастливи – за разлика от публиката, тъй като веднага ги забравят, все едно че не са изречени. И никога не се връщат назад, към гробището на социологическите си прогнози, ужас.
Бойко сигурно се е усмихвал доволно, докато е слушал какъв любимец е на народа. Така се усмихваше и царят, обаче сега плаче пред резиденцията в Кричим. Българинът – а още повече българският социолог – е цар на преструвките, иначе нямаше и да оцелее.
Бойко бил – според ония жестикулации – “обикновено момче от народа". И си правел сметките с кого да се бие – рече по някое време с известна надежда социологът. Охо, голяма грешка, съвсем скоро “момчето от народа" ще изпердаши някои от любимите олигарси на социолозите. Между другото, те никога не влизат в полезрението на тази наука.
“Момче от народа" – ето до това се домогва социологията. Доста изобретателен образ, като се има предвид, че Живков беше човек от народа.
Ако Райчев за момент се беше превърнал в Диляна Гайтанджиева, която кротко си чакаше реда в “На 4 очи", щеше например да попита защо Бойко позволява мъжът на парламентарната Цецка да е в борда на “Булгартабак" – вместо да коси плевелите в някой гробищен парк, каквото било призванието му.
Социологията няма очи за подобни дреболии. Но пък претендира, че е наука за това кой е народен любимец – дайте да му вчешем гривата дрън-дрън-дрън.
Да твърдиш, че някой е народен любимец, когато тия дни личния му балама Лъчезар Иванов го развеждат из всички медии, намазан с катран и овъргалян в перушина, трябва наистина да умееш да говориш с ръцете си. Впрочем българинът никога не е вярвал на никакви цифри, най-малкото пък на социологическите.
Спомнете си какво твърдяха ония през последните 20 години. И получавате отговора на загадката.
Социолозите много мразят Мира Янова, не си спомням новото й име, понеже тя си позволява да казва странни неща, които смущават покоя на заверата. Например: “Не може в едно и също време да си съсобственик със собственика на най-голямата телевизия в голф игрищата на морето и заедно с това да мериш рейтингите на телевизиите" – край на цитата. Сега да видя как да го преразкажа, за да не ядосвам излишно някой редактор.
У нас всичко е объркано. Навремето горкият евреин Анжел изпука парите за “Градът на бъдещето" и прати 400 българи да мрънкат пред Стената на плача в прародината му. Но докато беше все още на свобода, започна да продава месо в една миниатюрна бакалничка в квартал “Изток" – и всички приеха това за невъзпитано. Но не мислят така, когато някой продава цифри, а сетне си прави голф игрище.
Както и да е, да вървим към втората дупка. После ще се върнем пак към първата, предаването на Цв. Р.
Тази седмица най-сетне с Витомир С. се случи нещо интересно, понеже ползвал някакви сексуслуги на публично място в колата си. В това по принцип няма нищо лошо, като изключим факта, че това не се излъчваше на живо и Ани Владимирова, психоложката – така ли се казва? – не го коментира увлекателно както винаги.
Мечтите все пак накрая се сбъдват. Както би казала програмната шефка на Нова телевизия – Това е модерната телевизия. А пък нейният брат, който е шеф на СЕМ, освен че е личен биограф на Бойко – този Бойко пък е навсякъде! – би казал, че това е акт срещу скуката на соца. Така се изразяваха те по повод на онова нещо – “Цената на истината", където Вито получаваше своите все още скромни по онова време оргазми.
А пък продуцентът му, който е кумец на програмната шефка на онази телевизия и нещо като универсалното ренде “Бьорнер" за нейната продукция, сигурно е бил също много щастлив, да не споменавам пък кой му е кум, за да не заприлича работата на сергия от “Плод-зеленчук".
Мечтите им се претворяват в живота, така излиза, но няма да им завиждате по нашенски.Аааа, преди това пък съдружника на кумеца, който също е майстор на “риалитито", пък го бяха заснели с любовницата му да тупат някакъв юрган из Родопите, тайно от мъжа й.
Върнете се 6 реда назад – и вижте как са се оплели тия хора – из телевизии, сем-ове и пр., а пък Бойко ги е сложил и закона за телевизията да пишат. И той понякога не е с … – не е в кондиция, така да се изразя.
Момче от народа. Не е бил никога бодигард на Живков, каза авторитетно лявата ръка на Райчев. Любимец, обаче не съвсем като Живков.
Да се върнем към темата за оргазмите.
Докато следваше истинското си призвание, онзи Бареков пееше “Радка Пиратка" из пловдивските дискотеки, а пък дамите търсеха някакъв дудук из потурите му. Това не е образ – той така си е ходил тогава, такава е била артистичната му опаковка, доста по-късно го опаковаха като телевизионен водещ.
И той беше напълно прав един-единствен път, когато сподели, че всяка маймуна може да стане телевизионен водещ.
Витомир пък се беше опаковал като нещо друго в “Цената на истината", за да набере кураж да разговаря с министри и важни политици, и чак тогава стигна до истинския си оргазъм. Ето как се получават спонтанно “Законите на К. К." – “Говори с Костов, за да стигнеш до края". А пък и в края на краищата подобни публични сексжестове разрушават ограниченията на соца, които все още ни тежат, извисяват ни над скуката, и пр.
Обаче ония скопци от СЕМ, които дори не смеят да си помислят за оргазъм, взеха, че глобиха “Цената на истината", понеже противоречала на добрите нрави. Все едно че “Радецки" акостира на медийния бряг.
Сега сериозно. Съсипаха публичността и продължават да го правят – защото стръвта към мерзкото е вътрешната им същност. Едни произвеждат боклук – извън всякакво приличие, отвратително вонлив. Другите го легитимират усърдно.
И заедно морализаторстват. Непременно.
Тази седмица съм леко притеснен от поведението на американския посланик Уорлик – все още нищо не е споделил за новата песен на Веселин Маринов. На кого ни оставяте, екселенц.
Но пък “Труд" взе едно забележително интервю с него. Така се случва понякога в нашия занаят – говориш си с някого – хай-хай, нещо като изчеткване на сакото от пърхот, пък интервюто отива директно в историята. Някои от откровенията на господин посланика са наистина приносни.
Излиза например, че за да диверсифицираме енергийната си политика, трябва да обявим война на някого. Добре че нашите мързеливци го слушат с половин ухо. Ето, казва г-нът, “в САЩ си научихме урока преди 30 години, когато бяхме зависими от близкоизточния петрол". Затова сега уж открихме ядрено оръжие в Саддам, набутахме се в Ирак и вече не зависим от близкоизточния петрол – допълнението е мое, ако позволите.
Руснаците са много лениви – техният посланик никога не би дал толкова приносно интервю, той може би дори не знае, че без руския газ се превръщаме в една огромна монголска юрта.
Веднъж един друг американец, Марк Уайнгарднър, беше казал следното: “Не трябва да се отнасяме към Всевишния, все едно е актьор, играещ ролята на Дядо Коледа в някой супермаркет." Но не мога да ви кажа защо се сетих за това сега. И още нещо беше казал Марк: “Здравият разум е за баламите."
Фразата на седмицата безспорно принадлежи на министър Трайчо Трайков. Той каза ясно следното: “С никой посланик не правим упражнение “Въпроси и отговори". И още: “Аз си формулирам и въпросите, и отговорите."
Така става понякога – изглежда като безукорно негоден, а пък се оказва човек с характер. Поне на думи.
А така се случват и скромните ми дописки – ето я една тема за някой друг ден: как, защо, докога, как така и пр. нашите политици ще проявяват характер на думи.
Бойко пак беше буквално навсякъде – хубаво, радвам се, това означава, че все пак е някъде. Бях писал за царя, че с мънкането си може да приспи и боа. Бойко отдавна го задмина в това занимание – някой ми каза, че в “Панорама" участието му било като в “Платен репортаж".
Той вече беше наречен Батман, Херкулес, Кол, гений – и аз се питам каква е всъщност цената му? Наричаш го Кол или Батман и цъфваш в някое сладко кресло. Ами после? После по-вероятно е да получиш здрав отпечатък от милиционерския ботуш, възпят от Веско М. – епизод от “Цената на истината".
Да се върнем към нашите овце, както обичат да се изразяват французите. Вече са положени трайните основи на безкритичното възприемане – затова Бареков си казва, че е маймуна, пък Бойко е Хелмут Кол, а “Цената на истината" не е клозет, а нещо друго, и пр.
Фантазьорите се увеличават и дори не крият хранилките, на които са подвластни. Янето вече отпадна от техния “А" отбор. Но има немалко други, по-въздържани и уж авторитетни имена, които направо се панкьосват, когато стане дума за магистрали, Ковачки, газ или нещо подобно.
Има и тарикати, които се държат като потайните герои на Дан Браун. Константин Пенчев, председателят на ВАС, е много атрактивен, когато говори за корупцията в съдийското съсловие. Но той знае ли всъщност кой е шефът на неговия съд? Някои са готови да се обзаложат, че това е адвокатът И. Т.
Бойко намери време и да даде ценни наставления на Диляна Гайтанджиева, която стана причина да натирят онзи Лъчо. Бях писал преди време, че е истинско изтезание да слушаш как функционира езикът му, за другото да не говорим.
Още далеч преди епохата на ГЕРБ Бойко ни показа какъв ще е човешкият материал, от който ще слепва конструкциите си. На него лъчовци са му напълно изгодни и пр.
Пред “24 часа" (8 юли) Диляна каза: “Тогава звъннах на премиера и се оказа, че той тъкмо излиза нанякъде. Дойде при мен и говорихме на 4 очи. Аз му разказах за обаждането на Лъчезар Иванов. Борисов не се замисли за секунда и каза: “Пускайте абсолютно всичко!" Вечният арбитър наш.
За това казвам, че Б. е навсякъде – в случая е бил нещо като главен редактор на Нова.
Същият Б. обаче преди няколко седмици отряза друга репортерка на Нова с думите: “Баш на тебе знаеш ли кога ще ти отговоря…"
Тогава, разбира се, ставаше дума за нещо далеч по-маловажно – газовата криза.
Погледах снимката на Диляна и се сетих каква може да е причината за разликата в отношението на Бойко.
И аз харесвам Диляна. Но тя не бива да надценява ролята на подобни скандали за журналистическата й кариера. “Този скандал няма да се забрави" – рече тя пред Цв. О, моето момиче, и далеч по-важни неща са отдавна забравени. Вече са забравени – и, слава Богу, и думите на Б., че “постъпка като оставката на Лъчо в българския политически живот нямало". Бре, бре! А това беше казано преди 4 дни.
Навремето една особа смяташе, че се е превърнала в нещо си, понеже засне – по поръчка естествено – как покойният вътрешен министър Начев дремеше на някакъв купон с манекенки. И какво сетне? Нищо и половина. Сетне малко дилетантски упражнения на тема изборите в САЩ, още по-сетне Емел Етем я доведе за ръчичката и я навря в УС на БНТ, и накрая – пустиня.
За разлика от нея Диляна е наистина талантлива и упорита, от години вече се навира между шамарите. Стана ми жал, когато я гледах в “На 4 очи". Но не за нея, разбира се, а за водещите и останалите дрънкала, които никога няма да имат храбростта да живеят като Диляна. А тя дори свари да поиска оставката на ген. Танов.
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Анализи". Предишната бе прочетена от 9311 души и бе коментирана от 67 от тях.

Стр. 16

сп. Тема | Светослав ИВАНОВ | 10.07.2010 

При пълна тишина върви (и е на път да приключи) конкурсът за третия телевизионен цифров мултиплекс, известен и като "държавния". Победителят в него ще получи правото да разпространява програмите на БНТ и БНР след 2012 г. Съгласно стратегия за цифровизацията на ефира, приета още от миналия кабинет, същият конкурс трябваше да е приключил до края на юни. Това обаче не се случи, затова 9-членната комисия, състояща се от шестима експерти на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), двама на Съвета за електронни медии и от човек на ДАНС, продължи да заседава и през тази седмица. Освен при пълна тишина конкурсът се провежда съвсем нетипично – без предварително огласяване в медиите и без обява на първа страницата на сайта на организиращата го институция. Там в средата на март се появи единствено намерението на КРС да го проведе. След това органът даде срок фирмите, които проявяват интерес, да попълнят до края на април необходимите формуляри. После настана мълчание и КРС спря да дава каквито и да е индикации за следващите си намерения. Затова нито една медия не публикува ред, че такъв конкурс се задава и че той ще определи нещо много важно за държавата – името на фирмата, която след година и половина ще започне да разпространява БНТ и БНР до всички точки на България. Мълчанието беше прекъснато с появата на регистър, в които фигурираха имената на вече записалите се за участие в конкурса фирми. В същото време журналистите не разбраха кога и как точно председателят на КРС Веселин Божков е информирал всички потенциални инвеститори и дали всеки желаещ да участва е получил своя шанс. Въпреки че процедурата започна при "загасени лампи", впечатление прави краткият срок, който КРС отпусна за подготовка на документи – от 21 май, когато обявата се появи в Държавен вестник (следваха почивни дни, което направи така, че първият работен ден се оказа седмица по-късно), до 18 юни, когато всички папки трябваше да бъдат предадени. Скорострелният конкурс накара експертите да коментират, че комисията се готви да даде победата на играч, който разполага с инсайдърска информация и по тази причина е подготвил книжата си по-отрано. За участие все пак успяха да се запишат четири фирми – М-Тел, БТК, Ди Ви Би Ти и "Хану про". Измежду тях единствено "Хану про" вече бе участвала в първите конкурси, които КРС организира за частните мултиплекси. Нещо повече – латвийците не просто участваха, а и спечелиха втория, което им дава право да експлоатират след 2013 г. Три цифрови честоти, върху които ще могат да разположат по 10 тв програми. Преди това "Хану про" отстъпи в първия конкурс, в който победител стана словашката "Тауърком". Напоследък обаче все по-усилено се говори, че точно хора на "Хану про" работят по проекта на "Тауърком", чиято мрежа вече трябваше да е готова. След като стана ясно, че "Хану про" влиза в битката и за "държавния" мултиплекс, се чу, че гарант по финансовото осъществяване на нейния проект е Корпоративна търговска банка. Другото, което все по-усилено се обсъжда, са критериите за оценка на кандидатите, изготвени от КРС така, че най-доволен да остане един играч. Подозренията идват от изискването компаниите вече да притежават най-малко една цифрова честота, чрез която да разпространяват обществен оператор. Както вече стана дума, след победата си във втория конкурс през 2009-а "Хану про" вече разполага не с една, а с цели три. Обстоятелство, което е твърде възможно да изиграе решаваща роля в крайното класиране

Стр. 27  

БНТ, Денят започва | 10.07.2010

Водещ: „Дигитализацията на медиите – технология, политика, култура” – това е темата на публичната дискусия, която ще се състои днес. Тя се организира от фондация „Конрад Аденауер” и Фондация „Медийна демокрация”. По темата ще говорим сега с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и основател на фондация „Медийна демокрация”. Добро утро! Тази дискусия е обявена като публична, но очаквате ли освен професионалистите, хората, които са пряко свързани с медиите, с дигитализацията на медиите, да проявят интерес и по-широк кръг хора?
Георги Лозанов: Не знам дали ще дойдат на дискусията, но смисълът, или поне една от целите й е да започнем да говорим нормално за цифровизацията и дигитализацията, което е синоним. Сега като прочетохте думите видях колко звучат все още дори за моето ухо някак си далечно, абстрактно, а пък това е нещо, което ни се случва и идва върху нас.
Водещ: И трябва да се случи през 2012 г.
Георги Лозанов: Трябва да се анализира, да говорим за цифровизация като да говорим за телевизия.
Водещ: Как да го предадем?
Георги Лозанов: А то ще се случи по-лесно и по-бързо, и това също ще е тема на дискусията, когато се отрази на самата програма, на самото съдържание. Знаете ли какво най-общо си мисля, че кога ще го усети зрителят, когато дистанционното, което държиш в ръка, от един гид между програмите, и движение между програмите както е сега, да ти даде възможност да се движиш вътре в програмата. И докато гледаш, най-просто да кажа, докато гледаш един футболен мач, а през това време върви любимият ти сериал, да можеш долу в едно прозорче да си го пуснеш. Или пак ако си го изпуснал, да имаш възможност в архив да влезеш и да си го видиш. И постепенно да започнеш сам да си композираш от отделни елементи от програмите собствена програма. Това е… какво да кажа, влизаме в нов свят, телевизионен. И както всяка голяма промяна става бавно и първо не я усещаш. А ние вече участваме в нея и трябва да го изговаряме, да си го казваме, да говорим за привилегиите от това, да говорим за рисковете, защото и рискове има. Дигитализацията е свързана с ново разпространение, как ще се случи това разпространение и финансово, и от гл.т. на свободата на словото, няма ли да възникнат монополи в него, така да се каже. В една по-свободна несъмнено реалност, каквато е цифровата изведнъж да се окаже, че вече сме заложили капани и прагове. Всички тези неща ще са тема на нашата дискусия, вярвам. Разбира се, всяка дискусия, всяка такава конференция, каквото и да се замисля, тя тръгва по свой път и никога не знаем докъде точно ще се стигне, но се надявам да почва голямото публично усещане, а пък и говорене…
Водещ: И разбиране.
Георги Лозанов: И разбиране за цифровизацията.
Водещ: Като казвате привилегии и капани, има ли спорни моменти и досега ясно ли е кои са опасностите и кои са привилегиите? Технически вие обяснихте и за нашите зрители, това досега фантастично усещане да променяш програмата…
Георги Лозанов: Аз споменах за това, че опасно е да не би в новата среда да заложим монополи, да заложим фигури, които фактически през собствения си интерес, в което няма лошо да имат собствен интерес, но той да бъде такъв, че да започне да влиза в противоречие с обществения. Тук има едно ново голямо цялостно пренареждане, което е много важно какви ще са фигурите, и много е важно да се запази многообразието. Защото ние практически основното, което ще ни даде в повече цифровизацията е един много по-многообразен свят. И още нещо си мисля, знаете ли, сега мислихме в дълъг период за противоречие между двата екрана телевизионния и компютърния, едно компютърно поколение, което не гледа вече телевизия, а сяда веднага пред компютъра. Сега телевизията ще дойде и от там. И фактически цифровата телевизия най-общо ще е телевизията на поколението, което се отказва от телевизията заради компютъра. Така да кажем, да говорим за един още културен аспект на дигитализацията.
Водещ: Кой е най-неясният засега, най-сложният момент от трите модула, които са изградени? Или може би вие ще кажете, че във всички има неясноти. Но технологията ли, въвеждането на технологията ли е най-трудният?
Георги Лозанов: Не, там общо взето нещата вече са ясни. Тръгнаха, започна да става, разбира се с голямо закъснение както при нас, и затова пък сега трябва много да се бърза. Най-сложният момент е следният. Самите медии да имат воля и да влязат в цифровата ера. Тъй като това е свързано и с ресурси, финансови, свързано е и с ново програмно мислене. Там е проблемът.ние още гледаме на цифровизацията само като на един по-нов начин на пренос на телевизионния сигнал. А цялата културна страна на този процес, културният шанс, който ти дава, той още не е усетен. И заради това имаме, казано в термини, един вече започнал да се изгражда на островен принцип мултиплекс, в който засега само една телевизия, да не я казваме коя е да не правим реклама на други медии тук, е качила своята програма. Другите все още имат в това отношение задръжки и колебания, а пък имат възможността да го правят. Т.е. стоим на прага на цифровизацията и аха-аха да влезем вътре, но още не е започнало това.
Водещ: Но тя трябва да се случи?
Георги Лозанов: Да, тя трябва да се случи непременно, и това е част от отговорността на хората, които правят медии в България, да преведат България в следващата епоха.
Водещ: Програмно как ще повлияе дигитализацията?
Георги Лозанов: Ами най-общо ще повлияе с възможността да правиш много повече програми, много по-конкретно насочени към отделни аудитории. И съответно пък да правиш предавания, и въобще програмни продукти, които да позволяват на зрителя да участва, както казах през дистанционното, през допълнителни услуги вътре в самия процес. Дори можеш да си избираш камера, от която да гледаш един мач например. И това са само най-външните първоначални възможности, които ще ни даде този процес.
Водещ: Все още звучи фантастично.
Георги Лозанов: Да. Ами ето какво да кажа, в технологично отношение сме на прага на нещо, което доскоро е било само полет на въображението.
Водещ: На 15 юли предстои изборът на нов директор на БНТ. В едно интервю и по този повод вие, ще цитирам, казвате, че на новия директор предстои много сложна задача, цифровизация по време на криза си е направо „маркесов сюжет”. Финансовата страна ли имате предвид, или?
Георги Лозанов: Ами да, финансовата страна, ресурса, защото не е тайна, сега особено и покрай конкурса, че БНТ, на чиито любезен екран сме в момента, е, както много предприятия в държавата, в сложно финансово положение, а пък цифровизацията ще даде възможност, а и в някакъв смисъл ще изисква, ще стане част от обществената поръчка телевизията да направи още канали, не казвам колко, просто още нови програми. Така че на вас това ви предстои. Трябва да започнете да разработвате нови програми, които да се разпространяват в цифрова среда. И тези програми вече да са много по-различни като мислене и начин на правене, за да отговорят на тези възможности, на този потенциал, който цифровизацията носи. Защото няма никакъв смисъл да правим същите програми и да използваме цифровизацията като един, и то все още труднодостъпен начин те да се разпространяват. И да, разбира се ние правихме една конференция преди време, една среща по-скоро, когато вече телевизията почна да говори за това, какви биха били тези програми, към децата ли повече, дали няма да е една програма, която ще е един тип забавление, но ще предложи много по-цивилизован, да го кажа така, свързан с ангажимент на обществената медия и прочие, да не изпреварваме събитията. Но предполагам, че пък участниците в конкурса за генерален директор сега, когато излагат своите виждания, ще говорят за това.
Водещ: Досега говорихме за възможностите, които ще даде дигитализацията на зрителите, тъй като идеята на предстоящата днес дискусия е да отвори, да направи разговора достъпен за зрителите. Освен възможностите, но как ще бъдат убедени хората, финансово как ще ги засегне дигитализацията? И ще кажат някои, защо да си сменям приемника.
Георги Лозанов: Не, няма да падне тежестта върху крайния потребител, никъде не става така. Тя ще падне частично върху новите оператори на мултиплекси, тези, които ще разпространяват цифрово програмите и на държавата. Трябва да се направи един фонд, чрез който да се подпомогне именно тази промяна технологична на собствениците на крайни устройства, както се наричат.
Водещ: Това предвидено ли е, заложено ли е?
Георги Лозанов: Това е заложено в идеите за този преход от аналогово към цифрово разпространение, но конкретният механизъм в това отношение още не е изработен и не е тръгнал този процес. Когато, както се казва, на бабите ще започнат да им променят циповете, но на телевизорите. Това трябва също да стане. Въобще трябва да бързаме, да бързаме, тъй като комуникативното време е бързо време, медийното време, а ние в това отношение дълго време сме стояли и сме се оглеждали, тъй като дигитализацията дава по-голяма свобода, а пък винаги свободата плаши, особено политиците, и затова много бавно се взе политическото решение, което да доведе до този процес.
Водещ: Трябва да се случи през 2012 г. така или иначе?
Георги Лозанов: Да, това е знак за нашата интеграция към ЕС. М 2012 . общо взето аналоговото разпространение трябва да изчезне и да започва да изчезва от медийната карта. Това е свързано и с една тревога например на кабелните оператори, че те изведнъж ще бъдат заплашени от тази нова технология, което даже в началния период е по-скоро обратното, кабелната комуникация ще остане и ще бъде устойчива за не кратък период, докато върви този преход. Така че никой не е особено заплашен. Въпросът е да всички да си дадем сметка, че това е едно благо, и то европейско благо, и да му се радваме.
Водещ: За скептичните зрители, или не само за скептичните, но ако можем да обобщим, вие току-що казахте благо, но какви са компонентите на тази голяма промяна, която предстои и за която трябва бързичко да се случи до 2012 г.?
Георги Лозанов: Знаете ли, аз друго ще кажа, на времето се казваше, че ако Хитлер би имал телевизия щеше да спечели Втората световна война. Има се предвид старият вид телевизия, в която някой диктува на една аудитория, която стои и понася неговото въздействие. Сега нещата се обръщат точно обратното, няма го този някой, а аудиторията сама според собствените си вкусове и разбирания решава това, което ще гледа, това, което ще й се случва на екрана.
Водещ: Много ви благодаря!

www.actualno.com | 10.07.2010

Телевизиите поискаха отсрочка за цифровия сигнал. Първа за това настоя шефката на БНТ Уляна Пръмова. Според нея прибързаното изключване на аналоговата телевизия и преминаването изцяло на цифров сигнал може да остави определени райони без телевизия, предаде АСН.
Причина за това ще е, че хората няма да са се сдобили с крайни устройства за приемане на дигитален сигнал. Пръмова настоя срокът, който сега е краят на 2012 г., да се измести с шест месеца или една година.
За преразглеждане на крайните дати се обявиха и от bTV. Шефката на "Корпоративни отношения" там Яна Иванова настоя също кабинетът да изготви наредба, с която да задължи търговците на телевизори да поставят обозначение на всеки апарат дали може да лови дигитален сигнал. В противен случай много клиенти щели да се лъжат и да дадат парите си за приемници, които няма да им служат за нищо след две години.
Тогава те ще трябва да плащат още веднъж за допълнително устройство.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов пък поиска да се създаде специален фонд, който да компенсира потребителите за покупката на подобни устройства, така че те да не изнасят на гърба си тежестта на прехода към цифровизация. Пари в него ще дават операторите на мултиплекси и държавата, а след това с тях ще се закупят устройствата на пенсионери и социално слаби.
Лозанов настоя също държавата да поеме информационната кампания по въвеждането на дигитална телевизия, тъй като зрителите били тотално неинформирани какво предстои да се случи.

Оригинална публикация