сп. Rouge | 19.09.2010

ОТ ЖИВОТА НА КАМЕЛИЯ КРЪСТЕВА -ВОЧЕ БИ СЕ ПОЛУЧИЛ ЧУДЕСЕН СЦЕНАРИЙ ЗА ФИЛМ. СЛЕДЕТЕ ВНИМАТЕЛНО, ЗАЩОТО ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, АКО ИЗПУСНЕТЕ ДОРИ И ЕДИН ЕПИЗОД!

Отгледана е от баба си, след като майка й емигрира В САЩ. Израства като красива дама и талантлива певица. Първата й връзка е с млада футболна звезда. Омъжва се за следващата си любов и на 19 години ражда дъщеря. Тъкмо се докосва до славата, и среща следващия важен мъж в живота си, който я отвежда в Италия. Там създава щастливо семейство, пее на най-големите сцени и заслужено получава псевдонима Voce (от италиански – глас). После започва всичко отначало в България: любови, раздели, предизвикателства. Заинтригувани, помолихме главната героиня да ни "вмъкне" в сюжета и да сподели някои от най-интересните си преживявания с нас. Започнахме с последната серия на сагата – изявата й като водеща на предаването "7-мо авеню" no TV 7.

Как стигна до ролята на телевизионна водеща?

За мен това е нещо много хубаво, с което истински се забавлявам. Продуцентът Виолета Малинова ми се обади в края на февруари и подхвърли идеята. И цялата история се случи от само себе си. За мен беше изненада, че ролята на водещ никак не е лесна. Мислех, че е по-безгрижно, на шега. Но разбрах, че има доста тънкости и много какво да уча. Така че се вслушвам в екипа си, който е с дългогодишна практика. Гледам u чужда телевизия. Откривам, че за водещия най-важно е естественото излъчване. И се опитвам да разговарям с гостите по начина, по който го правя с моето семейство и приятелките си.

А гледаш ли конкурентните дамски предавания по други телевизии?

В Италия разбрах, че работата е голяма торта, с парченце за всеки. Трябва да знаеш кое е твоето, а не да искаш чуждото. Марта Вачкова и Гала са жени, които гледам с удоволствие. Не знам дали мога да си позволя да ги нарека конкурентки, защото съм далеч от тяхната практика и не си помислям да се съпоставям с тях. Животът ме е научил да знам мястото си и да чакам. Успехът трябва да е постепенен, не може да надхвърля нивото ти в момента. Няма как да вляза в нова професия и веднага да поискам "Гран При". Ако правя миши стъпки в правилната посока, е чудесно. В никакъв случай не съм си поставяла за цел да бутна висок стълб, какъвто е например Гала – една от най-добрите водещи. В предаването на Марта пък съм била гост толкова пъти… Тя е истински "бонбон"! Това са дами, от които само мога да се уча, а ако мога да им бъда близка, би било чудесно.

А как се сработихте с Мон Дьо?

Бях ужасена, когато ми съобщиха, че ще работя с него! Той пък си е помислил: "Аз и тая префърцунената!?". Оказа се обаче много чист човек. В никакъв случай не е този екстравагантен елемент, който виждаме. Две репетиции ни трябваха, за да намерим общ език. А вече всеки ден се чуваме по няколко пъти. Страхотна връзка изградихме – много над очакванията ми.

Различна ли е телевизията в Италия?

Разбира се. Независимо, че се учим от тях, което е нормално. Българинът, дори да знае добре езика, не може да се забавлява с италианско предаване така, както италианецът. Хуморът е друг, лошите думи са предадени и приети по различен начин.

А как избра Италия за свой дом за толкова дълго?

Отначало отидох по работа. В България се запознах с тогава бъдещия ми втори съпруг, който беше мениджър на агенция "Лойд Спектаколи" и ме покани за някои ангажименти през 1991 г. После работата ни сближи и накрая се оженихме. А Италия е страна, която лесно те кара да останеш. Там няма нещо, което да не обичам: хората, начина на живот, естетиката.

Майка ти по това време е живеела в САЩ. Не те ли влечеше Америка?

Не. В Италия останах по стечение на обстоятелствата, но чужбина по принцип не ме блазнеше. Бях обиколила доста страни, но не исках съдбата на емигрант, каквато бе избрала майка ми. А и много ми харесваше животът в България: спечелих "Златния Орфей", върнах се с 4 награди от фестивала в Сочи, в Дрезден взех специална награда, после – "Мелодия на годината". Около мен витаеше такъв въздух, който не ми позволяваше да мечтая за друго.

Този живот не ти ли липсваше в Италия?

В първите 5-6 години беше много трудно. Понякога гледах в една точка с дни и ми липсваха приятелите, местата, на които обичах да ходя, успехът пред българска публика. А мъжът ми се дразнеше: "Имаш целия свят, поднесен на тепсия -какво повече искаш!?".

Какво научи от италианците?

Дисциплина. Знаят кога е работното им време и през него се раздават пълноценно. Имам много приятели италианци, които са започвали бизнес в България и с изненада откриват, че четирима български работника свършват за същото време толкова работа, колкото един италиански. Освен това тук сме свикнали на стандарт, който не отговаря на нашите мащаби и икономика – по-големи прахосници сме от италианците. Нещо много различно в отношенията там е и колегиалността. 15 години работих с агенция Malfi Music, където имах десетки колеги певци и те винаги са били като част от мен. Ако на участие ми липсва нещо – апаратура, микрофон, веднага помагат. Един от близките ми приятели – Джиджи Делесио, е най-скъпо-платеният италиански певец в момента, който наскоро записа песен с Майкъл Болтън. Този народ е изключително топъл, никой не те подценява. Огромна е разликата с музикалните среди в България, където гледат да те препънат. И тук има страхотни музиканти, с качества на световно ниво, но за съжаление има и такива, които както комерсиално поднасят продукта си, така и общуват. Често се демонстрира поведение от типа: "Аз съм по-голям от теб!". Отношенията са безобразни. Има и изпълнители, които стоят на лаври от преди 30 години.
В Италия разбрах и какво е професионализъм. Още на първия си самостоятелен концерт пред 13 хиляди души се почувствах истински артист, звезда. Всичко е организирано: от оркестъра до гримьорите и мислиш само за песните си.

Вярно ли е, че си приятелка със сина на Муамар Кадафи?

Така е. Пяла съм на много napmuma на Мутасан u така се запознахме. За него съм чувала противоречиви коментари, но аз съм с прекрасни впечатления. Много щедър и елегантен млад човек. Италианките се надпреварваха да го впечатляват. Той се допитваше до мен за момичета: "Тази ли е по-хубава или другата?". Способен е на страхотни жестове като това заради приятелката си да покани гости на огромна яхта, а в небето 2-3 хеликоптера да летят с надпис: "Обичам те, Изабела". Бях u на 30-я му рожден ден в Маракеш – тридневно парти, за което частен самолет докара от Италия 850 манекенки, една от друга по-хубави. Първата вечер имаше неформална вечеря, за да се опознаят гостите. Втората бяха докарани 500 камили като символ на благоденствие и богатство. Имаше много танци, модерна музика, цветя, лукс. Третата вечер беше моята гордост. Тогава пях не само аз, а и Енрике Иглесиас. Той се оказа много по-чаровен, отколкото изглежда на екрана. Невероятно елегантен и възпитан, може би световната кариера помага за това.

А какъв е италианският мъж?

Прекрасен ухажор. Знае как да накара една жена да се чувства добре, невероятен кавалер u съпруг, изключително грижовен. Никога не съм чула мъж да нагруби дама, не видях пиян италианец. Иначе, въпреки че ги приемаме като еталон за красота, не са нищо особено: дребни, трътлести, даже леко русоляви. Но имат невероятно уважение към семейството. Дори и най-малка опасност да се появи, мъжът трепери над него.

А не са ли малко мамини синчета?

Даже много! До 28-30-годишна възраст италианецът седи до полите на майка си и не бърза да се жени. Но пък и това не е толкова лошо – така става много възпитан. Много се държи на образованието,
университетът е задължителен. Майката пък е на почит в обществото, съпругата в доста случаи се поставя и пред детето. Когато има тържество, тя стои на най-важното място. Уважението към семейството е нещо, което много липсва в България.

Ти си израснала без майка си. Опита ли се да компенсираш това с грижи към своите деца?

Още при първия си брак тук, в България, имах невероятния късмет да открия топлота в лицето на моите свекър и свекърва – семейството, което не бях имала. Да вечеряме заедно и майката на мъжа ми да трепери над мен бяха много силни усещания. Това беше и една от причините бракът ни да продължи толкова дълго – около 10 години. По-късно в Италия, с подкрепата на втория ми съпруг също се чувствах прекрасно. А по отношение на моите деца, сякаш се разделям на две половини. Дъщеря ми – Десислава, се появи, когато бях на 19. Събрах в нея всички възможни амбиции: да е най-добрата в училище, най-възпитаната, да има вкус, класа… Горкото дете! И тя наистина стана такава: винаги чиста, спретната, добра. След няколко години започнах да си мисля: "Как искам едно палаво дете, което да не слуша какво му казвам, да прави напук…". И Господ ми го изпрати. Синът ми Самуил е с 11 години по-малък от кака си и всички казват, че ми е слабост. Дъщеря ми ме обвинява: "Ти го обичаш повече!". Естествено, няма такова нещо, но с него повече се отдадох на това да гледам как се глези, как прави щуротии. И той стана добродушен и чувствителен, но мързеливичкък. Докато Десислава носеше медали за постижения в училище и завърши право в Рим, за Самуил всичко, свързано с училище, е трудно и ходи насила. И аз нося вина за това – не му предадох амбицията, която имах за сестра му.

Заедно с децата сега живееш в България. Защо се преместихте?

Не бих се върнала, ако животът не ме беше заставил. Но след 11 години перфектен брак, се случи нещо ужасно, което аз никога не коментирам, и то доведе до развод. Всичко дойде като гръм от ясно небе. Дори леко завиждах на жените, чийто проблем беше любовницата на съпруга им. На мен ми се искаше мъжът ми да е имал 30 любовници, за да се опитам да се боря с това, а не с другото, което се беше стоварило на раменете ми. Оказахме се едно от малкото изключения сред италианските семейства, в които се появи непреодолим проблем. Битката ми натежа и реших да започна отначало в България.

И тук преоткри стара любов?

A, me нещата с Божидар (Божидар Искренов-Гибона, футболист от близкото минало и юношеска любов на Камелия -бел.ред.) започнаха да се случват още преди да се върна. През 2004 г. бях за малко в България и случайно се засякохме на летището. Той живееше в Америка, но реши да не се връща там. След това дойде при мен в Италия, после започнахме по-често да идваме тук. В един момент се уморих от пътувания и се установихме в София.

Бяхте странна двойка ти – фина и елегантна, той – малко грубоват. Къде бяха допирните ви точки?

(Смее се.) Така е, странна двойка бяхме и всички приятели ме питаха, как така сме заедно като сме толкова различни. В началото никой в Италия не допускаше, че той е мъжът до мен. Един ден дъщеря ми каза: "Мамо, питаха ме защо новият градинар не си облича фланелка, когато изхвърля тревата". (Смее се.) Но нас ни свързваше една чиста любов от възрастта, в която младите хора преживяват първите романтични пориви. И когато бях в много тежка ситуация след развода си, не можех да погледна нито най-красивия мъж, нито най-богатия, най-интелигентния или най-добрия ухажор. В този момент отново се появи Божидар. Нямах доверие на никого и единственото нещо, което пожелах след три години самостоятелна битка – разводът започна през 2000 – 2001 година – беше неговата близост. Той е наистина едно добро и чисто момче, дори на моменти първично. Това да дам на такъв човек любовта си, ме накара да се чувствам добре и да повярвам отново в живота. Е, големият дисбаланс и разликата в разбиранията в един момент излязоха на повърхността и се сблъскаха. Никой не е виновен. Аз му желая всичко добро.

Сега обаче отново си влюбена!

Така е. В момента съм щастлива. На мъжа до мен не му е лесно – моят начин на живот не е много "удобен". Въпреки че се стремя да стоя доста вкъщи, никога не ми стига времето, което имам. Сутрин ставам в 6, идвам на снимки в телевизията, после често имам участия, пътувам… Неговата професия няма нищо общо със сценичния живот, но все пак намираме баланс. Той е достоен човек със страхотни качества.

Би ли се решила на трети брак?

Едва ли. Дори в Италия, ако не беше огромната бюрокрация, нямаше да искам подпис на хартия. Но бях чужденка с дете от предишен брак. Омъжих се, за да улесня нещата.

А какво ти предстои в музикално отношение?

Записвам албум с филхармоничен оркестър. Много интересно се оформя: 11 песни и силно присъствие на български и на италиански музиканти. Имам и различни участия. Докато съм жива, музиката ще е част от живота ми, независимо дали ще записвам, ще пея или ще преподавам.

Стр. 145, 28 – 29, 30 

сп. Rouge | Наталия ГЕОРГИЕВА | 19.09.2010 

ТРУДНО Е ДА СИ ПРЕДСТАВИШ ЛЮБО НЕЙКОВ ИЗВЪН РОЛЯ. ЗАТОВА, КОГАТО ПОДАВА РЪКА И МИ КАЗВА: "ПРИЯТНО МИ Е, ЛЮБОМИР", ОЧАКВАМ ПОРЕДНИЯ КОМИЧЕН ГЕРОЙ, КОЙТО ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ КАЖЕ ИЛИ НАПРАВИ НЕЩО НЕВЕРОЯТНО СМЕШНО. НО ДОРИ МНОГОТО ОБРАЗИ, КОИТО СЕ НАС

От театралната сцена, през "Шоуто на Слави" дo "Комиците" ROUGE реши да свали част от наслояваните през годините екранни пластове и да ви представи един от най-усмихнатите съвременни актьори. Забавлението е за ваша сметка.

Когато хората те срещнат извън сцената, очакват ли да си същият този смешен персонаж, когото виждат на екрана?

Да, защото на нас, артистите, това ни е работата – да забавляваме хората. И щом те приемат като артист, значи постоянно трябва да си в добро настроение. За съжаление, не винаги мога на 100 % да се справя с тази нелека задача.

Случвало ли се е да те бъркат с някой от героите, които играеш?

Да, но преди много години. В един период често играех скечове, в които бях Иван Костов или Александър Божков, лека му пръст. Тогава веднъж ме спря катаджия и каза: "О, Иван Божков!". Той даже "уши" двата образа в един.

Отдавна играеш и друг политически персонаж – Бойко Борисов. Този образ има ли градация във времето?

Определено има – той израства страшно много. Спомням си как първоначално съм го играл с черната тениска и коженото манто. После се промени с дънки, тениска и сако. След това първо с костюм без вратовръзка, а впоследствие с костюм и вратовръзка.

Освен в стила, в какво друго е промяната?

Надявам се зрителите да са открили това – намерете деветте разлики.

Кое е по-лесно – някой да те разсмее или да те ядоса?

Предпочитам да ме разсмиват. Ядосвам се на всякакви неправди, защото глупостта е такава болест, която ходи по хората, не по гората. Не се опитвам да се примирявам с несправедливостта, а се боря по свой си начин като обяснявам, че най-важни са дълготрайните отношения между хората и това, което ще оставиш след себе си.

Кое е последното, което те зарадва?

Отдавна не бях ходил в едни райони на София и като минах с колата много се изненадах. Видях подстригани тревички и засадени красиви цветенца, дори на места бяха оформени като герба на столицата. А не съм чувал Йорданка Фандъкова да бие камбаната и да се появява 200 пъти по телевизията, за да каже: "Аз тука направих една градинка и тука засадих пет цветя!" (влиза в роля и променя гласа си – бел. авт.). Много ми хареса, даже намалих и карах бавничко да се насладя на гледката. Това ме зареди за известно време и ако имам шанс да й го кажа на тази жена, ще го направя.

Има ли универсална шега, която може да разсмее всеки човек?

Има такива ситуации. Ето, например, в момента съм с тениска с Чарли Чаплин и веднага се сещам, че на едно пръцкане или спъване се смеят навсякъде и по цял свят. Често тези неща са закодирани във физиологията на човек – нисък и малък срещу висок и дълъг… (Тук Любо Нейков започва да импровизира сценарии за скеч – бел. авт.). Разликата между двамата – малкият спъва големия, който от своя страна замахва, малкият пък се скрива между краката му…

Има ли нови персонажи, които наложихте в турнето на "Комиците"?

Болшинството от образите са познати, любими герои, но около тях има и 2-3 нови. Това е своеобразен малък блок, едно мулти общество, в което живеят всички герои на "Комиците" и се появяват със своите проблеми. Те даже имаха и новодомци – в лицето на Елица и Стунджи, които постоянно блъскат на музикалните си инструменти и тормозят блока.

След един скеч с героя Кулек Иванов ви обвиниха, че започвате война срещу Слави. (В "Комиците" Любо изигра Кулек Иванов, чиято единствена разбираща се реплика беше "Както казва Слави" – бел авт.)

Глупости!

Този скеч оръжие за война ли е?

Не, просто това е трактовката ни на всичко, което се случва наоколо, погледнато през нашата призма. Никой не иска да воюва, особено в тези мирни и спокойни времена. Виждаме, че всичко е розово и прекрасно в държавата, всичко се оправя, даже излизаме от икономическата криза. Ние не сме тръгнали на война, ние сме тръгнали да се забавляваме. Това предаване се роди от сценаристите, които бяха много впечатлени от някаква редколегия, която била много намазвателна… И те бяха направили този скеч, а аз го изиграх. С огромно уважение към самия Иван Кулеков, разбира се, с когото сме и приятели.
А със Слави приятели ли сте? (Поема си дълбоко дъх – бел. авт. ) Бяхме… Работили сме заедно и аз никога няма да спра да го уважавам този човек, все пак там са минали девет години от живота ми.

В какво се превръща подобно приятелство след толкова години?

В забравено приятелство.

Останахте ли близки с Краси Радков и Виктор Калев?

Разбира се, с тях се чуваме и се виждаме.

Защо хората, които са работели при Слави и са си тръгнали сякаш не искат да се връщат към тази част от живота си?

Аз също няма да се върна към тази част, защото сега се занимавам с други неща, но това са девет години. С този човек сме се смели достатъчно много, разплаквали сме се със сълзи, играли сме чудесно, партнирали сме си. Лошо за него не очаквай да ти кажа. Там съм завъдил големи приятелства.

Сега се говори, че "Шоуто на Слави" слиза от ефир.

Не вярвам в това.

Според теб като продуцент кога идва краят на едно предаване?

Не продуцентът си дава сметка за това – той се ориентира по публиката. Ако зрителят иска да гледа – ще го има предаването, ако не иска – няма, независимо каква инерция е придобило през годините.
Андрей Слабаков твърди, че не може да се откаже от цигарите. Ти от какво не можеш да се откажеш?
Няма такова нещо, включително и за Андрей Слабаков. Според мен, при определени обстоятелства дори той би се отказал от пушенето, защото въпреки упоритостта си, е един много разумен и интелигентен човек. Аз лично много намалих цигарите – от една кутия на ден сега кутията понякога я мачкам на три четири дни, а има и такива, когато не паля изобщо.

В "Мисия Лондон" играеш готвач. Какво обичаш да приготвяш?

Разни смешни неща. Забърквам вкусни и забавни скечове. Иначе ролята във филма е много хубава. Това е първият сценарий в живота ми, за който не съм си учил репликите… Текстът само го погледнах и го затворих, защото е толкова лепкав и естествен. Достатъчно е да знаеш ситуацията – ти си готвач, хванали сте едни патки и сте ги заключили във фризера. И край!

Ако поканиш един чужденец на вечеря и трябва да му сервираш нещо типично българско, какво би избрал?

Бих му пуснал музиката на Елица и Стунджи, не защото с тях бяхме на турне, а защото те правят нещо, с което много бързо ще бъдем разбрани от чужденците. Музиката е един от най-преките пътища към сърцето на човек, а в тяхната те са запазили нещо, което си има аромата на миш маша, на бобеца, хубавата салатка и ракийката. Много вкусно, приятно и уютно – дъх на пръст, на копър и на мама.

Роден си в Червен бряг. Връщаш ли се там сега?

Да, u много обичам да общувам с родителите си. Скоро откраднах 3-4 часа, които прекарах с тях, и така се заредих, че не мога да ти опиша. Тръгнах си с хееей такава усмивка (показва Любо – бел. авт.).

Учил си в Техникум по електротехника. Можеш ли да поправиш телевизор?

Не, това ми е твърде сложно. Никога не съм могъл, а върха на сладоледа, който съм постигал в тази област, е да направя сам електрожен. Иначе мога да си сменя крушките и евентуално предпазител от по-старите, новите – не ги разбирам. Но поне знам какво е токът и не смея много да пипам.

Как от там се насочи към ВИТИЗ?

То е от преди това – като бях В четвърти клас за първи път стъпих на сцена. Имах невероятно разбиране в очите на моята класна ръководителка – Ася Стаменова, която никога няма да забравя. Тя страшно много харесваше театъра и ми прощаваше някои отсъствия, които бяха свързани с представления.

В миналия ни брой Зуека каза, че са го приели във ВИТИЗ от четвъртия път. Ти от кой път влезе?

От Втория, защото когато кандидатствах за първи път не знаех какво точно трябва да подготвя. По мое време за изпита се изискваха по два монолога, две песни, танци, басни, а аз бях научил само един монолог и една проза и бях решил, че това е достатъчно. Номерът ми мина до някой кръг, след което ми казаха: "Дай сега да видим песен, танц", а аз: "Ами нямам" и те ми казаха "Довиждане". На следващия път сам се подготвих и влязох.

Имал ли си други мечти освен театъра?

Звучи глупаво и тривиално, но не. Винаги това ме е вълнувало, въпреки че съм се занимавал с хиляди неща и то успешно. Още като ученик съм полагал труд срещу възнаграждение в "Булгарплод", правил съм бетонови блокчета, за да изкарам пари за лятото, бил съм спедитор, занимавал съм се с оформяне на фактури, имах две пишещи машини – на латиница и на кирилица…

Сега се занимаваш и с продуцентство. Каква е формулата на един успешен продукт, който да се хареса на зрителите?

Екипът – той е най-важното.

Как подбираш екипа си?

То се вижда на екран. Това са най-добрите актьори на България, събрани на едно място, прощаващи собствените си грешки, уважаващи личността си, обичащи се, усмихнати и работещи заедно.

Трябва ли участниците в един екип да са приятели, за да работят успешно?

Не знам дали трябва, но при нас е така. Ние сме приятели от много години, приемаме се такива, каквито сме, с плюсовете и минусите си и това приятелство ни позволява да си казваме в очите неща, които може би в друга ситуация не бихме си позволили да споделим. От уважение.

Работата явно отнема една много съществена част от ежедневието ти. Остава ли ти време за семейството и за съпругата ти Гинка?

Много малко. Тук се работи 10-12 go 16 часа на ден, няма събота и неделя, ние сме постоянно на линия. Понякога главата ме боли от телефонни разговори – стапям си батерията на мобилния за по-малко от ден. Занимавам се не само с творчески, но и с организационни въпроси – това е един сложен процес, който трябва да се управлява.

Съпругата ти как приема това да те няма по 16 часа?

Приема го. С разбиране и приятелско отношение.

Помниш ли какво беше първото ти впечатление от нея?

За един много мил и топъл човек, който е и нежен, внимателен. И досега е такова.

От колко години сте семейство?

О, от много. Заедно сме от 1993-а година.

Как се съхранява една връзка вече 17 години?

С уважение и любов.

Има ли я любовта след толкова години?

Разбира се, как иначе. (Смее се.) Защо да не?

Казват, че тя присъства първите 2-3 години, после се превръща в обич, приятелство.

Добре, нека така да казват. (Усмихва се с погледа на един влюбен човек – бел. авт.)

Извън работата имаш ли хоби?

Ще mu кажа нещо, което може би ще те респектира. Рядко си почивам, но го правя най-успешно като готвя. Обичам да приготвям обаче засукани неща – папардели с трюфели, харесва ми бавно да си правя нещо вкусно. А аз готвя вкусно.

А спортуваш ли?

О, да. Най-любимият ми спорт е масажът. Практикувам го един-два пъти в седмицата. Имам тренирано тяло за този спорт.

С какво друго си почиваш?

С книжки. Чета всякакви, а в момента довършвам втората книга на Барак Обама, която ми е интересна. Първата ме респектира, но веднага установих, че думите му са цитати от други книжки, които очевидно са минали през него. Той явно е чел много. Съветвам те да прочетеш, за да видиш как интерпретира чуждите мисли, има такава харизма, че те кара да го слушаш и четеш. Събира вниманието.

Имал ли си някога политически амбиции?

Не, това никога не ми е било интересно, а нещо, ако не го правиш с любов и желание, по-добре не се захващай.

Какви дестинации харесваш извън България?

Харесвам си Европа – Лондон, Австрия, но много ми допада и Латинска Америка. Бил съм в Доминикана, Панама.

Би ли живял някъде извън България?

Навсякъде. Малко Азия ми идва в повече – твърде източният Изток не ми се отразява толкова добре.

Какво е отношението ти към пластичната хирургия и силикона?

Според мен това разваля нещата. Природата си е природа и аз я харесвам такава, каквато е. Подкрепям, ако има някакви дефекти и аномалии, те да се отстранят, но някое младо момиче ей така да си вдигне бюста или да го уголеми – това не го разбирам. Излез навън и се загледай в дърветата и тревичките и после си ги представи надути със силикон. И такива има – генно модифицирани, хубави, но стоят като нарисувани – нещо не им е като хората.

А ако един ден съпругата ти дойде и ти каже: "Искам да си сложа ботокс!", как би реагирал?

Ако ще, да си слага и тухла четворка в главата. (Смее се.) Но предпочитам природните неща.

Доколко е важно позитивното отношение към живота?

За мен това е най-важното. То може да обърне всичко и да промени една река, която тече отляво надясно като направи така, че тя да тече в обратната посока. Усмивката и позитивното отношение са най-силните оръжия във всяка битка.

Стр. 145, 6, 32 – 33, 34 – 35

в. Уикенд | Мира ТАНЕВА | 03.09.2010

Цвета Кирилова сътвори нечуван гаф в "Календар", от Нова телевизия гузно мълчат – били виновни техниците

И това доживяхме – водеща на новините да псува зрителите в ефир. Случи се преди седмица във вечерната емисия на "Календар".
Едно от най-опитните лица на Нова телевизия Цвета Кирилова стана мишена на зрителите след тъпата случка. Водещата, която е и продуцент на новинарските емисии в частния канал, стана автор на безпрецедентен гаф в родния ефир.
Още на старта на късната емисия миналия петък Цвета забрави репликите си и пусна нервна псувня: "Ох, мамка му!". След секунда излъчването бе прекъснато внезапно. След секунди черен екран новините стартираха от начало, все едно нищо подобно не се е случило
Телевизията не пусна извинение за гафа, но публиката не го остави без коментар.
Възмутени зрители на Нова телевизия цяла седмица раздухваха случая по форуми, а клипче с изцепката на Кирилова бе пуснато във видеосайта "Vbox7" още в събота, където също се коментираше усилено. Ден по-късно обаче видеото изненадващо изчезна.
Водещата Цвета Кирилова обаче няма никаква вина за случая, установи наша проверка. Тя обясни пред "Уикенд", че новините са излъчвани на запис и техническият екип е объркал видеото.
"На запис може да случват много гафове, но те не следва да се излъчват в ефир. Понякога обаче се получават такива грешки, които са на техническия екип. Не мога да коментирам репликата, защото тя не е казана на живо", заяви Цвета Кирилова.
Тя не крие притеснението си от случая, но не смята, че от това трябва да се прави сензация или изводи за работата в Нова телевизия, където според нея работят само професионалисти. Водещата и продуцентка на новинарските емисии в частния канал има дългогодишен опит в професията. Работи като журналист от 1999 г. и има две магистратури в тази област.

Стр. 4

в. Труд | 28.08.2010

От септември уикендите на зрителите на Тв 7 ще започват с Емил Кошлуков. Лидерът на "Новото време" се е нагърбил с нелеката задача да задържа вниманието така, че българите да не превключват на "Станция нова" или на сериалите по другите телевизии.
Предаването му с работно заглавие "Уикенд с Тв 7" ще е от 9,30 ч в събота и неделя по час и половина. През първия ден ще е поразвлекателният блок с панели за култура, шоу, светски новини. В неделя ще има студио с политика и икономика.
Амбицията на екипа е да започнат излъчване на 11 септември.
Кошлуков обещава да е водещ с мнение, защото всеки има ценности и мироглед. "Водещият не е метроном", обяснява той. В предаването ще се търси не обикновен спор, а сблъсък на светогледи.
Всеки уикенд ще се обсъждат горещите теми от седмицата. Специален акцент ще има и върху световните новини – нещо, което често се забравя в родния ефир. По отделни теми Кошлуков ще има постоянни съводещи от различни сфери – млади университетски преподаватели, историци, антрополози, блогьри, журналисти. Имената им още се уточняват.

Стр. 22

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 20.08.2010

Докога Ели Гигова ще съска като гъска в студиото на Нова телевизия?! Докога ще тормози аудиторията с безумните си въпроси към събеседниците?! Няма ли кой да й каже на нея. а и на продуцентите й, че не става за журналистка в "Здравей България"? Ели. впрочем, не я биваше и за водеща на коментарните студиа на БНТ по време на световното по футбол. На "Сан Стефано" обаче се спасиха от милионерската щерка и сега тя цапа с некомпетентността си ефира на частния канал.
Гигова изглежда като манекенка и стои добре на малкия екран, но, уви, и интелектуалният й багаж е като на моделка. На нея щеше да й отива шоу като "Огледала" или "Модерно", където да обсъжда прическата и тоалетите си с други подобни кукли. За публицистични предавания трябват не простакеси, а хора, начетени като Кеворкян, Гарелов, Димитри Иванов, Коритаров и Тома Томов. Че дори и като Милен Цветков и Бареков.
А да споменаваме ли, че освен за ограмотяване Ели определено си плаче и за логопед? Тя слива буквите "з", "с", "ж" и "ш" толкова дразнещо, че зрителите веднага започнаха да коментират металокерамичните й зъби. Те ли са "виновниците" за лошите звуци? Качествени ли са, или са "китайски"? Като се има предвид от какво семейство произхожда Гигова, по-вероятно е резците й да са последен писък на технологиите в стоматологията.
Можем да преглътнем порцелановите зъби на Ели. Също и факта, че замята дълга грива досущ като фолкпевица на селски мегдан
Как обаче да простим на една подвизаваща се в национален ефир водеща, че речникът й е беден, защото отдавна е приключила с четенето на книги? Или може би никога не е и започвала?
В разговорите си с гостите красавицата използва около 20 дежурни въпроса. Питанията й към събеседниците са като попълване на никому ненужен лексикон. Няма каквито и да било елементи на разсъждение и провокация. Сякаш блондито умишлено се кипри в ефир само за да радва мъжете пред синия екран и да се мазни като шарлаган на филия пред интервюираните в студиото. Нейните провлачени фрази "Ами, да", "Ами, ние", "Ами, какво сега", "Ами, накъде сега", "Ами, да починем малко", "Ами, какво ще си кажат хората" напомнят за раздумка на Женския пазар но нямат нищо общо с публицистичната журналистика.
В повечето случаи темите, по които Ели разговаря със събеседниците си, са далеч от компетенцията й. Тогава тя присвива очи и загадъчно мълчи. Но не като Фукуяма или някой вселенски интелектуален ум, осъзнал, че думите трябва да се пестят – просто тъпо дзверене на един слабо подготвен човек.
Щеше да е похвално, че не си отваря устата, ако в един момент и мълчанието не се превръщаше в мъчение. В такива случаи гостите разтягат локуми до безкрай, а зрителите остават с усещането, че водещата Гигова аха да заспи.
Не разбраха ли телевизионните продуценти у нас, че националният ефир не е гьол за всяка жаба, пък била тя и от благороден произход? Гигова е точно такава – кикерица, отгледана от богат татко и целуната от предприемчив Петко.
Грамотността и компетентността й са много под нивото на самочувствието и банковата й сметка. А още по-тъжното е, че Ели не е единствената чорбаджийска щерка, на която малоумници дават поле за изява.
Такива като нея се бутат навсякъде – във всяка една професия. Може би така избиват комплекси, създават си фалшиво чувство за значимост. Лошото е, че го правят за наша сметка.
Представяте ли си една Парис Хилтън да седне да води "Гуд морнинг, Америка"? Едва ли! Хотелиерската наследница си дава сметка, че това, което умее най-добре, е да пълни светските хроники. Наясно е с интелектуалния си багаж и се захваща не с публицистични предавания, а с размятане на цици и дупе по риалити шоута.
За разлика от Парис, Ели Гигова мисли по-бедните от нея за балъци и иска да им втълпи, че е голяма работа във всяко едно отношение. Тя като нищо може да посвети и цяло предаване, за да обясни на зрителите колко й е добър френският. Нали е била пратена от татко си да се изучи в европейски колеж! Бива ли такова нещо да остане неоповестено пред аудиторията?!
Какво ме вълнува мен френският на Ели Гигова? А тя знае ли, че моят английски е като нейният български. Само че езикът на Шекспир не ми е матерен…
Ели да вземе да си разнообрази речника с повече литературни думички, а не с лафовете от нощните заведения на гаджето й
Тогава може и да успее да проведе някой смислен разговор със събеседник, пък дори и оставена без подкрепата на Витомир Саръиванов в студиото на Нова.
Като се замисля, присъствието на Гигова в частния канал, може да се окаже и нещо като брак no-сметка. Не е изключено медията да опитва да се ожени за парите на таткото на Ели. Казват, че той имал цели 75 милиона. С фирмата си "Депта-Г" Николай Гигов е един от най-големите в бранша на търговията с оръжие. Собственик е и на футболния клуб "Локомотив София". Казано честно, всичко му е наред. Особено сега, когато е уредил дъщеря си с тв изяви.
Въпрос на време е след Гигов да се появи друг платежоспособен и амбициозен татко, който с парите си да тръгне да ни убеждава, че неговото гардже е по-умно и от най-умните. Нервите на зрителите, естествено, пак ще бъдат скъсани. Рейтингът на медията, приютила отрочето, няма да се вдигне. Дори напротив! И въпреки всичко практиката с подобни венчавки по сметка ще продължи. България е царството на тези бракове, защото сме си бедни и продажни.

Стр. 26

в. Show | 04.08.2010

Миналия петък Слави официално потвърди новината, която "ШОУ" разкри още преди месеци. Дългия призна, че слиза от екрана, а сценаристите му обявиха кастинг за нов водещ на предаването.
Слави Трифонов се изсулва като пръдня от гащи от bTV, коментират в Интернет. След като се разбра, че Дългия "сдава стола" в собственото си предаване, форумите се препълниха с догадки какво ще прави оттук нататък най-богатият български шоумен.
Според едната версия Слави ще остане в САЩ след задокеанското си турне. Както "ШОУ" вече писа, той си има проблеми с данъчните и с ДАНС. България вече въобще не е комфортно място за живот за Дългия, който успя да си създаде доста неприятности с финансовите си машинации и "мокрите политически и икономически поръчки", които изпълняваше чрез шоуто си и които му навлякоха много врагове. И макар че Бойко Борисов е настоящата му мишена №1, инициаторът за разправата с Трифонов е експремиерът Иван Костов, твърди сайтът razkritia. НАП също вече диша във врата му. След сигнала, подаден в парламентарната комисия за борба с корупцията от Борислав Стоянов от "Атака", най-после излезе със становище по въпроса. Шефът на комисията Димо Гяуров обяви, че ще започне проверка на далаверите на Дългия. Освен данъчните в разследването ще се включи и ДАНС, която ще се рови в съмнителните контакти на Слави с братята Маргини и кръга около ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов. Ще бъде проверена и аферата с укриването на приходи на фирмата на Дългия "Седем осми" чрез щатската офшорка "фулмър трейд линкс". Паметливи припомнят, че офшорката на тв водещия е регистрирана на един и същи адрес заедно с фирми на Маргините и Величко Адамов.
Данъчните правят и пълна ревизия на приходите на Дългия, след като се появиха съмнения в началото на годината, че той е укривал доходите си, за да си намали данъците. При тези обстоятелства нищо чудно Трифонов след щатското си турне да не се завърне у нас, докато нещата поулегнат и той се ориентира накъде ще задуха вятърът, коментират анализатори на обществено-политическите процеси у нас.
Мнозина обаче смятат, че Дългия се готви за скок в политиката. Това отдавна се говори в общественото пространство, като се споменават имената на Георги Първанов и бъдещият му нов политически проект, както и това на олигарха Георги Гергов, който щял да спонсорира "бъдещите творчески планове" на стария си приятел Слави.
"Чичко Славчо вече е на трамплина към поли тическите врътки. Телевизионните му омръзнаха. Чичкото ще да се е засилил в големото блато да цопне. В парите, пардон, в политиката. Насъбрал е достатъчно цинизъм и непукизъм и що пък да не си позлати тези придобивки?!", пише интернет-потребетил с ник omana а Светлана го допълва компетентно; "Слави влиза в политиката. Всичко е пресметнато. Първанов и Станишев го очакват".
ЕДИНСТВЕНО В "ШОУ ГОЛЯМАТА МУ ЛЮБОВ МАГИ Е БРЕМЕННА!
Голямата любов на Слави – варненката Магдалена, е в напреднала бременност, видя с очите си човек на "ШОУ". Наша проверка обаче показа, че русокосата ексманекенка не чака дете от Дългия, а от друг мъж. Отскоро дипломираната психоложка, която откри свой собствен център със спонсорството на още непрежалилия я шоумен, се подписва не Ангелова, както се водеше, а Данаилова. Този факт навежда на мисълта, че Жената в живота на Слави се е омъжила без шум и фанфари.
Бременната красавица дотолкова се е потопила в трепетите и проблемите на майчинството, че напоследък дава психологични консултации само по тази тема. Маги е специализирала терапии за бременни, жени с проблемно забременяване, следродилна депресия и се занимава с това както в своя център "Емпания", така и в специализираните сайтове, посветени на майчинството.
ДОСИЕ:
- Магдалена Ангелова-Данаилова има бакалавърска степен по "Психология" от СУ "Свети Климент Охридски" и магистърска по "Клинична психология и психоаналитична перспектива".
- Преди няколко години Слави й помогна да направи собствен бизнес и спонсорира нейната гордост, наречена "ЕМПАТИЯ – център за хармония , баланс и психотерапия". Той се намира на столичната улица "Мальовица" №1. Проверка на "ШОУ установи, че в момента клиниката на Маги е в лятна ваканция навярно заради предстоящото й раждане.
- Наскоро стана известно, че Трифонов е прехвърлил няколко свои имота в София на името на Магдалена.

Стр. 16

в. Стандарт | Петър БОЙЧЕВ | 24.07.2010

Водещият вече открива в себе си симптомите на кризата на 40-те

Росен Петров 8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и единствен (след напускането на Любен Дилов-син през 2003 г.) съдружник на Слави Трифонов в "Седем-осми" – продуцентската къща, създаваща "Шоуто на Слави", "Вот на доверие", "Файф старс", "Сървайвър БГ", "Мюзик айдъл". Бил е сценарист на "Ку-ку" и "Хъшове"
Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник на длъжност разузнавач първа степен.
Сега е водещ на "Нека говорят" по bTV.

- Честито, ставаш днес на 40! На 10 ноември си бил на 20. 20-те следващи години са т.нар. преход. Ако съдим по тебе – бил е успешен.

- Хм… зависи. Всеки съди от своята камбанария. За мене – да речем да, преходът е бил успешен. Но в историята нещата са сложни. Често съм си задавал въпроса ами ако не се бяха случили промените? Какво щеше да стане с мене?

- Може би щеше да си шеф на РДВР и да си вече пред пенсия. Милиционерите се пенсионираха на 40-45.

- (Смее се гръмко.) Да, подполковник, даже полковник след 20 години служба.

- Как щеше да се чувстваш като окръжен шеф на милицията? Полковник Петров.

- (Пак се смее.) Няма нужда да си го представям, защото го имам пред очите си -
баща ми е полковник от милицията полковник Петров. Беше зам.-началник на КАТ. Дядо ми е бил полицай. Аз исках да стана милиционер. Сега изглежда адски банално и лековерно, но аз вярвах, че МВР се грижеше за хората.

- Нашата милиция ни пазеше?

- Да, точно като в химна на Веско Маринов. Сега не е за вярване, но когато кандидатствах в школата в Симеоново, се борихме 8 души за едно място. Балът беше по-висок, отколкото в Софийския университет. Но после в един момент избухна свободата и настъпи анархия.

- Как дойде 10 ноември в школата в Симеоново?

- Школата беше една социалистическа организация. Генерал Кипров беше началник, събраха ни един ден и обявиха, че няма да допуснат антисоциалистически организации на територията на школата. Поводът беше, че поискаха да правят "Екогласност". Тогава стана един намахан школник и каза: и какво ще ми направите? В този момент социализмът рухна. Нищо не можеха да ни направят. Само за три дни изчезна всякакъв ред, настъпи тотална анархия. А ходехме под строй, в униформи, отиваме да ядем – пеем, отиваме да учим, пак пеем. Вече ми се повдигаше от "Край Босфора шум се вдига". Тя беше любимата песен на Димитър Стоянов – министъра на вътрешните работи. Беше много популярна покрай възродителния процес.

- Безспорно си успял, но все пак отговори честно – какво не успя да направиш за тия 40 години?

- Ами не успях да се оженя.

- Е, човек и добре да живее, се жени един ден. Ето – пишат, че си водил гадже в Париж и там сте се венчали.

- Гадже водих в Париж, но не сме се венчавали.

- Как изтичат тези информации, след като сте били само двамата?

- Аз имам адски много приятели във Фейсбук – към 3000, повечето не ги познавам. Засякъл съм, че ако пусна снимки във Фейсбук, средно 10 дни отнемат да се появи новината в пресата. От някой приятел журналист. Адски банално, а хората си мислят: Боже Господи, как са го проследили!

- Значи слуховете за твоята венчавка са силно преувеличени?

- За съжаление да. Но все пак има обект.

- Щом днес ще правиш голям купон за 40-те, значи не си суеверен.

- Напротив. Суеверен съм и няма да празнувам. И слуховете за купона, на който
Слави забранил на екипа си да дойдат са силно преувеличени.

- Тъкмо щях да те питам кого нямаше да поканиш на купона.

- Аз по принцип не правя пищни тържества, това си нещо лично за мене. Да каня хора, които малко познавам, а те да подаряват плакети, писалки, букети, мерси. Все едно всяка година да правя сватба. Иначе предишни години Слави ми е бил винаги гост, Бойко Борисов два пъти. Бяхме много близки, даже една картина имам от него.

- Защо бяхте, според мене няма как да не му симпатизираш, най-малкото заради Симеоново.

- Аз мога да му симпатизирам, но както самият той заяви: премиерът няма приятели. Иначе разбирам Бойко, но не разбирам тези, които го подценяват. Колко пъти ги бие на избори, продължават да мрънкат бил пожарникар, не му били много ясни нещата. Всеки, който го подцени, ще страда. Те не знаят какво е да си бил 5 години главен секретар на МВР.

- Днес в един форум коментират акцията "Всичко коз". "Всичко коз, а после съдът дава контра и те остават капо. Не става ли малко комично с тези названия на акции. Не самите акции, а кръщаването им.

- Вярно е, че дава малко повод за подигравки. Все едно Холивуд се е настанил в МВР, но пък акциите вършат работа. Не знам колко в реалната борба в престъпността, но вършат работа в мнението на хората. Те са убедени…

- …че нашата полиция ни пази?

- Не знам доколко ги пази, но са убедени, че нещо там се върши. Има раздвижване, активизиране, не знам доколко е ефективно, но има. Тази тема ми е болна, аз съм бил полицай, баща ми, дядо ми. Но схемата беше разрушена. В една държава това е най-деликатната система. Хората, които работят вътре, са на ръба между това да си полицаи или да си престъпник. Много лесно се минава границата. Ние разрушихме системата и сега си патим от последствията – затова дойде тази престъпност. Жънем това, което посяхме преди 20 години. И то навсякъде – здравеопазване, полиция, съдебна система. Разрушихме един модел, без да имаме готов друг.

- Четох твое изказване и за учителското съсловие. Че е натикано в ъгъла и не може да дава сериозни подготвени кадри.

- Така е. Пълна феминизация, колко учители мъже има? Не че съм против жените, но не и да е съвсем без мъже. Но колко подготвени кадри ще се навият да работят за тези заплати? Навремето беше престижно да си учител. Аз още помня учителите си. От първи клас помня другарката Тошкова. От Класическата гимназия помня всички учители. Имаше респект, уважение.

- Добре, какво става тогава – неподготвени учители, забързани родители плюс интернет. Резултатът какъв е?

- Резултатът от твоите въпроси и моите отговори е такъв, че ние наистина остаряваме. (Смях.) Приличаме на тия, които навремето седяха пред блока, гледаха ни и си викаха "Е тия, младите… Ние какви бяхме, а те какви са сега…"

- Да си дойдем на темата за 40-те. Спомняш ли си героят на Джером Джером, който чете много медицински списания и открива в себе си симптоми на всички болести. Нямал само вода в коляното. Ти си любопитен, четеш много – откриваш ли симптоми на кризата на 40-те?

- Много често. Наскоро препрочитах "Фондацията" на Айзък Азимов. Главният герой, професорът, започва да обяснява как е стар и животът му свършва. Това го прави на 40-ия си рожден ден! Като гледах пък световното сега, там представяха 40-годишните като някакви патриарси, като старци на умиране. Роже Мила, старецът също, забавлява се, но и той е вече на умиране… Боже Господи, какво отношение към 40-годишните. Аз навремето така бях шашнал Слави. Един доктор беше пресметнал колко ти остава от живота в реални числа – да речем,
още 5 хиляди вечери, 1000 пъти секс…
Реалните измерения подтискат – като пясъчен часовник са. 40 години и часовникът се обръща, пясъкът започва да изтича. Започва обратното броене. От друга страна, обаче годините дават мъдрост. Не че съм поумнял, но вече гледам по-реално на нещата, по-спокоен съм.

- Ще погалиш девойка и ще я подминеш.

- Е, това още не съм го постигнал. Нали знаеш, навремето римляните, като спре да им става, правели луд купон. Най-големият им дерт вече е отпаднал! И се отдават спокойно на държавна работа. Затова сенаторите са били само възрастни – пари имат – няма да крадат, дерт нямат – жени не ги изкушават.

- Ти си съосновател на "Гергьовден", много емоционално влязохте в политиката, но рязко се отдръпнахте.

- Също така емоционално се отдръпнахме – всички от сценаристите на Слави се дистанцирахме от "Гергьовден". Преценихме, че не можем да бъдем част от властта, която трябва да критикуваме. Сега от дистанцията на годините преценявам, че е било прекалено емоционално. Друга е играта в политиката, други са правилата, много сложно е. Едно е да си на плаката, на знамето – съвсем друго като влезеш вътре, в играта. Ако искаш нещо, трябва да говориш с Пенчо, с Тенчо, с Георги. Ама Пенчо е от СДС, а Тенчо от БСП. Политиката е баланс на интереси. Пред един политик всеки ден има маса избори, които трябва да направи, а всяко, и най-доброто намерение, може да бъде осуетено, ако не е постигнат този баланс на интересите.

- Но не си затръшнал вратата на политиката.

- Никога не казвам никога, но по принцип политиката не ми е интересна.

- "Българската Коледа", освобождаването на медиците ни в Либия, операция "Слава" – това са все твои идеи – с коя от тях най-много се гордееш?

- Като идеи да, но като реализация са дело на много хора. Но все пак медиците. Акцията "Свобода за българските медици!" беше моя идея, но инициативата беше на Слави. Аз съм по-инертен, той ме изюрка. Той е такъв, обича да пресира, когато нещо трябва да се направи. Но виж как всяко чудо е за три дни. Аз самият даже не мога да си спомня имената на всичките, след като съм се срещал толкова пъти с близките им.

- Не смяташ ли, че това е нормално – да започнат нормален живот, а не да стават медийни звезди.

- Нацията ни помни малко, ужасно малко
Даже мисля да започна една такава рубрика – кой какво е казвал преди. Нямаш си представа преди пет години отговорни фактори какво са говорили.

- Сещаш ли се кой е казал това: "Виж сега, моето момче, човек трябва да прави добро, не защото му се пише, не защото ще му се отблагодаряват…"

- Слави.

- Точно така.

- От същото интервю е и примерът с тримата китайци, които играели ма-джонг и разбрали, че идва краят на света. Единият казал, че ще се моли до края, другия го ударил на живот, а третият доиграл играта.

 - Ти от кои си?

 - Е, играта продължава. Спомням си, че побърквахме Слави с този ма-джонг. Той е склонен да мисли в метафори, гледа много филми. И като влезе, ние го почнем: "О-о-о, Мистър Ма-джонг!" Или пък поръчваме пица и казваме "Един китаец поръчал пица!" или "Важното е пицата продължи да се прави!". Много се бъзикахме.

- Че той търпи ли, нали е диктатор и тиранин?

- Търпи. Почва да пуфти и става още по-забавно. Най-добре е да се шегуваш с този, който се връзва. Мен например трудно могат да ме иронизират, защото се самоиронизирам.

- Кого може да цитираш по-дълго – Швейк или Илф и Петров?

- Илф и Петров. Какъв хумор в най-суровата сталинска епоха! Огромни таланти. Направо се чудя как властта е допуснала това да се напише. Изобщо аз съм голям фен на руската и съветската литература.

- За тези 40 години кого не предаде?

- Най-страшното е себе си да предадеш. Аз не съм. И каузи не съм предавал. Аз съм такъв тип, че докато вървя по пътя, който съм избрал, мога да понасям удари. Не съм обаче на принципа, ако те ударят по едната буза, подложи и другата. Напротив. Ако те ударят по едната буза, ти трябва така да отвърнеш с два, да отвърнеш така, че да няма връщане. Малко съм по-старозаветен в това отношение.

- Вярно ли е, че никога не знаеш колко пари имаш в портфейла?

- Глупости. Винаги знам приблизително колко имам. Що се отнася до богатството, у нас обществото има нагласа, че щом си известен, то си много богат. В Америка е така, тука пазарът е съвсем различен, ограничен. Ето един поп певец – известен е, всеки го знае, но не е богат, няма откъде да изкара пари – няма участие. Участие имат фолк певиците, за да изкарат пари, трябва да ходят да пеят на разни пияндурници. Малкият пазар не предлага звезди. Имаме две-три звезди.
Царят е звезда, Бойко Борисов е звезда, Ахмед Доган е звезда. Те имат качества и живот на звезда – живеят потайно, встрани от хората, не можеш да го срещнеш на улицата, не можеш да го пипнеш.

- А Слави Трифонов?

- Да, в този смисъл е звезда. Но ако някой иска да се срещне със Слави, ако се закотви в НДК, за два дни ще е успял да го направи. Но я иди се срещни с Джей Лено? Джей Лено – 100 млн. долара му е заплатата за три години и колекционира спортни автомобили… Слави е заможен човек, но не е Джей Лено. Затова са и тия писания.

- А ти колко си богат, каква кола караш?

- Не карам. След катастрофата спрях, ползвам такси. Но в интерес на истината имах добра кола – А8. Имам апартамент, живея нормално. Вбесявам се обаче, като видя имотните декларации на политиците. Един политик прави повече пари от един водещ. Много е лицемерно – трабантче, малко дворно местенце в затънтено селце.

- Вярно ли е, че те открил Август Попов?

- Егати глупостите. Откриха ме Тошко Йорданов – главен сценарист на Слави, и Николай Русакиев – режисьор на "Горещо". Приятели сме от Класическата, с Николай седяхме на един чин.

Стр. 1, 15, 20 – 21

в. Уикенд | 09.07.2010 

Нова телевизия наема Василка без пари

Азис ще бъде водещ най-новото шоу в ефира на Нова телевизия, наречено "Байландо", научи "Уикенд". Предаването ще стартира през есента, а кастингите за участниците започнаха още в края на месец юни. С амбициозното риалити медията се опитва да повъзвърне някоя точка към трагично срутилия й се рейтинг.
Костинбродският славей бил един от най-нахъсените кандидати за водещи и вкарал в действие всичките си връзки, за да се докопа до национален ефир. Перхидролената Василка копнеела за тв изяви, след като вечерното й шоу по Про.бг беше свалено заради нисък рейтинг. Напъните на Азис явно са подействали върху продуцентите на шоуто, които са го избрали за лице на предаването. Договорът ще бъде подписан до няколко дни. Според запознати Азис склонил да се изявява срещу повече от символична сума. За него просто било важно да е на екран!
Освен перхидроления фолкаджия на сцената постоянно присъствие ще има и квалитетно жури. За негови членове се спрягат имената на естрадната звезда Лили Иванова и треньорката Нешка Робева. "Желязната лейди" има солиден опит в подобни тв формати, тъй като се изявяваше в журито на първия сезон на "Денсинг Старс" и "ВИП денс".

Стр. 79

сп. Всичко за жената | Драгомира ИВАНОВА | 08.07.2010 

Дори и при наличие на нерадостни новини, които често чуваме по телевизията,

спокойствие и хармония зареждат домовете ни, когато тв водещата Галя Щърбева е на екран. Несличайно през 2007 година е избрана за най-обичаната българка. На живо , тя е още по-харизматична, не пропуска повод да се усмихва.

От екрана излъчвате мекота и позитивност, как го постигате?

• С времето се научих да слагам преграда между себе си и това, което ми се случва. Ако преживяваш всяко нещо, което минава като поток от информация, се натоварваш. Давам си сметка, че спокойствието, оптимизмът и позитивизмът са важни 3а нас. В новините напоследък се появи тенденцията, че добрата новина не е новина, а по-скоро се търси драматизъм и негативизъм. А аз като бъдеща трябва да вдъхвам спокойствие на хората, 3а да балансирам нещата.

А вашият свят какъв е?

• Спокоен. Това е думата, която точно ме описва. Заобиколена съм с хора, които ме обичат и аз обичам. Гледам да изживявам нещата в момента, да им се радвам, колкото и банално да звучи. Фактът, че се занимавам с тв новини и виждам какво се случва по света, колко е временно всичко, ме убеждава, че трябва да се радваме на това, което имаме. Не се знае какво ще стане утре, затова се наслаждавам на всеки миг.

Лесно ли станахте водеща в Нова телевизия?

• A3 съм отгледана в Нова телевизия. Това е първата ми работа, която започнах преди 11 години. Четири месеца стажувах и в един момент колегите ме харесаха и ме назначиха. Започнах от най-ниското стъпало и постепенно се издигнах в ресорите. Бях икономически и парламентарен репортер. Хубавото е, че не ми се случиха нещата изведнъж. Всичко, което съм постигнала, е било постепенно и заслужено. Не са ме направили веднага водеща. Това ми помогна да не си повярвам много или да реша, че съм велика.

Какво ви радва в професията?

• Никога не съм си представяла, че ще работя на бюро от 9 до 17 и че няма да разполагам с времето си. Радват ме динамиката, разнообразието, че правя продукт, който се вижда от всички и от който хората научават нещо. Чувствам се оценена, въпреки че работя цял ден 3а един репортаж, който се излъчва 3а една минута. Телевизията е наркотик и трудно можеш да работиш нещо друго, след като си се Занимавал с това. Единствените две посоки, в които бих се развивала, със сигурност няма да са далеч от телевизията или киното – документално или игрално.

Ако бяхте станала актриса, коя роля би ви подхождала?

• Щях да се справя доста добре с ролята на Скарлет Йохансон в "Изгубени в превода". Детската ви мечта каква беше?
• Обожавах да гледам продавачките в магазина как завиват сирене и кашкавал и го мерят. Направо изпадах в транс. Така че първата ми съзнателна мечта беше да стана продавачка. Като пораснах малко, исках да стана актриса, агроном, ветеринарен лекар, но никога не съм си представяла, че ще водя новини. Защото никога не съм харесвала новините. Като се замисля, винаги съм имала желание 3а изява, но без да съм център на вниманието. Исках хората да ме оценяват. И всичко това ме е довело до тази професия. Държах много и всички да ме обичат, да ме гушкат и да ми се радват. Няма да забравя как изпаднах в драма, когато на една приятелка чичо й се върна от чужбина и започна да я гушка и прегръща, а аз се разревах, защото не гушна и мен.

Как ще възпитавате децата си?

• Майка ми и баща ми са ми дали много хубав пример, който ще ми помага. Става все по-трудно да гледаш деца в това време и да ги научиш да не се поддават на лоши компании, алкохол, наркотици.

Имате ли верни приятели?

• Благословена съм, че имам истински приятели, които винаги са до мен. Не са хора от професията ми, с които да сме конкуренция. Имам си пет приятелки от университета, с които всеки четвъртък се срещаме и това се е превърнало в психотерапия, която не пропускаме. Толкова е приятно да можеш да споделиш с хора, които те обичат, какво ти се е случило, хубави неща, проблеми. Много ни е хубаво, много се обичаме.

Винаги съм казвала, че единствената ми приятелка от телевизията е Лора Крумова. Какво ви сближава с нея?

• Много сме еднакви. Тя дойде по-кбсно в телевизията. И двете сме завършили едно и също училище, тя е с една година по-малка. Не С5м предполагала, че ще станем приятелки и ще проделжим заедно в една посока. Просто се надушихме, ние сме адски еднакви, с еднакви интереси, тя е страхотен човек. Вече 7 години не С5М имала конфликт с нея, толкова добре се разбираме. С нея си коментираме, успокояваме се, когато нещо не ни е както трябва, даваме си съвети една на друга.

Спортувате ли?

• Ходя на скуош с моята колежка и приятелка от bTV Генка Шикерова. Това е страхотен спорт, 3а който дълго време нямах партньор. Тя е спортна натура и когато й предложих, много й хареса. Сега ходим всяка седмица. Зимата карам ски. Миналото лято се учих да карам сърф, но тази година ще положа повече усилия.

Обичате ли екстремните спортове?

• Не бих скочила с бънджи например. Имам достатъчно емоции в живота си, че да търся адреналин в спорта. Любимото ви изкуство е…
• Киното. Това е страстта и хобито ми. Обожавам филмите, често ходя на кино, гледам и вкбщи. Имам си голям телевизор и супер удобен диван и едно от любимите ми неща е да гледам някакъв филм. "Американски прелести" ми е един от любимите. Много харесвам филмите на Мел Гибсън – "Апокалипто", "Страстите Христови".

Коя част от деня предпочитате?

• Със сигурност не сутринта, Защото трудно ставам. Телефонът ми ме буди със зверски, ужасяващи вибрации и мелодии. От малка Съм поспалива. Любимата ми част от деня е вечерта, защото тогава свършвам работа, срещам се с приятели, пием вино, Забавляваме се.

Кажете ни за един ваш каприз?

• Глезя се с хубава козметика. Много държа на нея. Предпочитам да харча повече 3а козметика, отколкото 3а дрехи. Особено 3а кожата и 3а косата давам пари 3а стойностни неща. Моята професия налага постоянен грим и сешоари, които естествено имат вредно действие. Обичам масаж, след скуош задължително ходим на сауна, на парна баня и джакузи.

Кой доминира в семейството ви?

• A3 съм твърдо против еманципацията и жените да бъдат мъже вкъщи. Трябва да я има йерархията. Естествено мъжът трябва да е истински мъж, а жената да е по-слабата, по-спокойната, по-емоционалната. Тя трябва да създава уюта и баланса в семейството. Всичко се постига с компромиси. Хората не са идеални. За да се събереш с някого, трябва да си готов да правиш компромиси.

Какъв е съпругът ви?

• Не мога да определя какъв е. Явно е трябвало да се срещнем, защото още от първия поглед ми беше ясно, че това е човекът, който ще бъде до мен. Така и стана, ние сме заедно от доста време. Не мога да го обясня и не искам. Просто Знам със сигурност, че е моят човек. Това, което съм търсила, съм го намерила.

Има ли перфектни мъже?

• Според мен това е заблуда на всички жени – че ще дойде идеалният мъж на бял кон. Няма перфектни мъже, просто трябва да извадиш най-доброто от тях.

Какво поддържа любовта между двама души?

• Нямам рецепта. Знам, че любовта трябва да се отглежда, тя не е даденост. Любимото ви място?
• Къщата, в която живея (усмихва се). И още две места – къщата, която имам в едно селце, а другото е къмпингът на южното Черноморие, където от години почиваме в каравана с мъжа ми, кучето и приятели. A3 разбирам почивката само по този начин – на брега и морето да е първото нещо, което виждам, когато се събудя.

С каква музика релаксирате?

• Обожавам джаз, хаус релаксирам с чилаут. Иначе любимите ми изпълнители са много. Имам няколко диска, които обожавам и си пускам често. Имате ли си начин да се зареждате с нови идеи?
• Зареждам се, когато виждам резултата от това, което правя. Не съм от хората, които казват – ето направих това и край, няма да се занимавам повече. Амбициозна съм, но не болезнено. И никога не Съм доволна от себе си – винаги искам още и още.

Казвате ли си нещо в мигове на изпитания?

• Моля се на Господ. Вярвам в Господ, вярвам, че го има и ни помага. Към него се обръщаме в дадени моменти от живота си. Той е над нас и е много силен. Но не съм човек, който намира Господ в църквата.

Най-силното и най-слабото ви качество?

• A3 съм доста всеотдайна и държа много на близките си хора, готова съм на всичко 3а тях. Целеустремена съм и като си намисля нещо, не се спирам. Заради това съм доста критична към себе си. Това е слабото ми място. Понякога изпитвам несигурност и съмнения, които преодолявам с любовта на хората около мен.

Какво искате да ви се случи в живота?

• Да сме живи и здрави. Получила съм голяма част от това, 3а което съм мечтала и Съм благодарна 3а всичко.

Щастлива ли сте?

• Да, определено! Лесно ли прощавате?
• И да, и не, зависи от ситуацията. Понякога мога да бъда много крайна. Мога да прощавам до един момент. Имам граница, която ако бъде премината, няма връщане назад.

Каква е преценката 3а живота ви досега?

• Всичко, което съм, го дължа на себе си и на родителите си. Щастлива съм, че не се е налагало да нарушавам принципите си. Най-хубавото е, че заспивам спокойно и съвестта ми е чиста.

Стр. 8 – 9

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ I 6.07.2010

Телевизионната сутрин без Милен Цветков е като мохито без бакарди, текила без лимон, Куба без Фидел и радио без "Тройка на разсъмване".
Бившият ас на Нова тв е пример как дори и в маргинална зона от честотния диапазон човек може да тежи на мястото си, да преосмисля и доразвива един от най-важните жанрове в тази индустрия.
За много от бившите си колеги Цветков в момента е аутсайдер. Правят тази констатация с радост, наследила дългогодишна завист. Да откриеш новата му телевизия – бизнес канала EBF – в списъка от програми, е трудна задача. Въпросът е, че веднъж попаднал на сутрешния й блок, те обзема приятно носталгично усещане.
Да, Милен отново е тук, с купчина вестници пред себе си, с добре познатата ехидна усмивка на лицето и скъпоструваща риза на гърба. Подборът на темите и гостите е все така алтернативен и търсещ необичайна гледна точка – подход, който впечатлява точно толкова, колкото и дразни.
В никой друг сутрешен блок няма да откриеш толкова контрапункти и такъв стремеж събитията да се погледнат от друг ъгъл.
Рейтингът на Милен може и да се измерва с частици от милиметъра, но тук, в сградата на бившето севернокорейско посолство в "Младост", той е в свои води. По-точно – в стихията си. "Събуди се с EBF". Понякога наистина действа ободряващо.
Извън сковаващите рамки на претендираща за лидерско място телевизия, Цветков на воля се вторачва в любимото си дребнотемие, кани все повече чешити да сядат до високата или ниската масичка в студиото, слуша в захлас все по-клиничния професор Вучков. Пътьом обаче не пропуска да зачекне и някоя наистина важна тема от деня и да зададе най-сериозните въпроси измежду всички телевизии. Друг е въпросът, че срещу него в студиото почти никога не седи личност, способна да им даде пълноценен отговор.
Но телевизията невинаги е място за получаване на отговори. И не всичко е "На Четири очи", "Панорама" или "Нека говорят". Понякога задаването на един-единствен въпрос, отекнал между кънтящите стени на бивше тоталитарно посолство, струва повече от десет отговора.
Парадоксално, но факт – в резиденцията на EBF Милен Цветков се радва на комфорт, какъвто рядко се среща в далеч по-рейтингови телевизии. Мраморно фоайе, салон за частни партита, картини по стените, заседателна зала с президентски кресла, вътрешен двор от апогея на застоя – тук всичко изглежда по-казионно отвсякъде другаде.
В нетипичния за млада бизнес-телевизия интериор събуждането е като след тежък запой с руска водка, но без махмурлук. Неудобните истини са тук, но не звучат болезнено. Иронията се смесва със самоиронията, а мисълта на водещия тече по-бързо от скролиращите валутни курсове за деня. Кога изобщо спи този човек? Сигурно вечер си ляга с кокошките.
В кратките рекламни паузи Цветков ловко прескача от стола си зад високата маса на креслото в другия край на студиото. Там му водят гости като на посещение при Ким Ир Сен. Ритуалът е зареден с ирония и самоирония. Милен изслушва телеграфно резюме на темата, по която ще трябва да дискутира с гостенина, след което прави светкавичен коментар. Обикновено запокитва разговора в посока, която никой не е очаквал, начело с редакторите на предаването…
И така всяка сутрин. "Събуждане с EBF" е алтернативен сутрешен блок с култов статус сред малка, но вярна армия от фенове. Излъчват го и онлайн – в сайт с претенциозното име "За начало".
Не е много ясно дали финансовите сметки на телевизията излизат, покрай издръжката на толкова голям екип.
Това обаче е сред редките примери в българското медийно пространство една внушителна сума пари да не е похарчена абсолютно на вятъра.

Оригинална публикация