в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 23.12.2010 

Концепцията на новия закон за радио и телевизия, която ще следва европейските практики, ще бъде готова до 30 януари, като срокът няма да бъде променян. Това каза за "Класа" председателят на СЕМ и ръководител на работната група, която подготвя законодателните текстове доц. Г. Лозанов. "Най-важното е да се обхване цялата територия, като не се допуска изключване в комуникативно отношение на наймалките градове и населението им, което е било сред причините за удължаването на процеса", подчерта Лозанов. По думите му СЕМ подготвя концепция, която да помогне на обществения интерес за разширяване на радиосредата у нас. Водещи принципи в нея са защитата на специфичните радиоформати, паралелно гарантирането на относителната им финансова независимост, а от там и програмната и редакционна автономност. В пограничните райони, където има сериозна конкуренция с външни радиогласове, трябва да се чуват колкото може повече местни национални програми и в градовете, които сега нямат такива. СЕМ ще започне да обявява конкурсите за регионални програми догодина.

Стр. 19

 

сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 23.12.2010

ЕМИЛ КОШЛУКОВ УМОРЕН ОТ ПОЛИТИКАТА

В no-миналия брой ти разказахме за Вили Сечкова и продуцентската й компания No Frame. Черешката на тортата оставихме за днес. Обещахме да ти разкрием кой е дясната ръка на Вили или на кого Вили е дясна ръка… Както и да бъде зададен въпросът, отговорът е един – Емил Кошлуков.
Бившият депутат се е захванал сериозно с телевизия и възнамерява да потъва във все по-дълбоките води на този бизнес. За съдружието му със Сечкова и за бъдещите планове – Емил Кошлуков отговаря изчерпателно пред ОК!

Какви са точно отношенията ти с Виолета Сечкова?

Изключително приятни. Познаваме се от много години, аз съм и кръстник. Когато решихме да създаваме продуиентската компания, беше най-естествено да се обърна към нея, Иван Радев и Стани. Не е тайна, че самата Вили беше копродуцент на "Градски легенди" заедно с Иван и Андрей. Така че тя има много опит в телевизията. Другите колеги съши имат добра биография. И двамата са работили в най-успешните и гледани телевизионни формати. За мен беше голямо предизвикателство след 20 години политика плюс пет в затвора да се захвана с нещо тотално ново и непознато.
Винаги съм се изкушавал да се занимавам с телевизия, но трябва да си призная, че ме е било страх. Въпреки че всичко живо вече прави телевизия и застава на екран… Хората в България забравят едно – това, че ходиш в ресторант, не те прави ресторантьор, а това, че си добър барман, не означава, че можеш да станеш кръчмар. Затова се чудех дали мога да се занимавам с телевизия. Приех предизвикателството и мисля, че се справяме към момента.

Година след началото?

По проекта работим от година, но реално доста по-късно започнахме да произвеждаме продукция. Вече имаме предавания по няколко телевизии. Работим успешно с TV7, в работни отношения сме и с bTV. Това не е никак малко и ни прави едни от най-работещите в момента. Има къщи с повече продукции от нас, но ние, както споменах, съществуваме по-малко от година, а постигнахме резултати, които други, работейки с години, нямат. За нас е голямо предизвикателство да се борим с големите. В кризата телевизиите режат предаванията, а ние създаваме нови.

Да уточним – ти ли си "баща" на фирмата?

Това е малко подвеждащ въпрос. Сега да не стане така, че кръщелницата (б.а. Вили Сечкова) да подскочи, като прочете това интервю. Съвместна идея е, говорим си го от много отдавна.

Да не е още от първото предаване на "Градски легенди"? Все пак Вили направи дебюта си с твоето гостуване…

Да, аз бях първият гост и видяхме как приключи цялата работа. {Смее се.) Виж, време е да уточним какви са моите функции във фирмата. Вили, Радев и Стани са по-творческата част, аз съм по преговорите. Договарям се с телевизиите за бюджети и всички подробности. Включвам се и към идеите, естествено. Смятам, че ме бива. Знаеш ли, ние правим много смели неща. Вкарахме чужденец за водещ – Лео с готварското предаване. Получи се много успешно. В екипа ни бачка режисьор от италианските "Господари на ефира". Заложихме на външен опит. Гледаме много американски предавания и черпим идеи. "Нашенци" е непознат формат за родния ефир. Смело е, но искаме да видим как ще го приеме пазарът. Утвърдена практика е да се купуват известни формати. Ние се опитваме да бъдем по-различни и по-успешни. Дори опитът ни с Камелия беше рисков. Тя е попфолк певица, известна със своята скандалност. Да, водила е предаване, но в него тя беше себе си – предизвикателна, секси, освободена. Тук образът е друг. Успяхме, предаването се радва на изключително висок рейтинг.

На кого е идеята тя да поеме това предаване?

Идеята пo-скоро е на Вили. Аз бях я гледал в "Голямата уста". Но предизвикателството да сложиш Камелия в някаква сериозна рамка беше голямо. Сега мога да си призная, че имах големи притеснения. Вили беше убедена, че ще се справи, и позна.

Да минем на твоето съботно-неделно предаване пo TV7. Как реши отново да водиш предаване, различно от "Таралежите"?

Трябва да уточним, че продукцията няма нищо общо с No Frame. Предаването е вътрешна продукция и предложението дойде от самата телевизия. Признавам си, че след като машината във фирмата заработи, това предложение дойде навреме. Опитът ми в политиката и новият стаж в телевизията ме привлякоха да правя публицистика.

Как ти се отразява ставането сутрин? Предаването започва в доста ранен час за събуждане през уикенда…

Изключително трудно ми е. Както казват старите хора – всичко се връща. След като 45 години съм ставал късно, сега е обратното, и то през най-тежкия период – уикендите. Няма как, сбогувах се с петък и събота вечер. Мисля да се оплача, чувствам се дискриминиран, смятам, че това е нарушение на човешките ми права. (Смее се.)

Казват че телевизията е "крастава болест". Ти си от двете страни на камерата. Разболя ли се вече?

Да, така е. Един път, като влезеш в този свят, той те поема изцяло. Досега винаги съм бил пред микрофона, никога не съм се интересувал дори как точно се случват нещата. Сега, когато вече знам, наистина ми стана интересно. Всеки ден ми е все по-любопитно. Оказа се, че не е страшно да започнеш нов живот, защото той е пълен с предизвикателства, които малко или много те променят и подхранват като човек. Освен като продуцент аз работя върху изявите си на екран. Не мога да си позволя да бъда един от многото. В България е много модерно водещият да бъде пионка и да не изказва мнение. Как така нямаш мнение? Какъв човек си тогава? Аз изразявам позицията си, защото имам такава! Интересно ми е как се вади новина от гост, как се монтира интервю, как се правят тийзърите – малките автореклами, които показват какво остава да се види до края на предаването, как може с едно изречение да накараш зрителя да те гледа. Много работя върху себе си и ще продължавам, защото ми харесва, надявам се да продължавам да печеля публика с работата си, защото това е най-голямата награда.

Мислиш ли обаче, че в събота и неделя сутрин на зрителя му е до публицистика? Тя изригва от екрана пет дни в седмицата.

Няма да крия, че аз черпя много опит и идеи от американските канали. Гледам и попивам. Всичките пет водещи телевизии в САЩ излъчват публицистика в събота и неделя сутрин. При нас тя е следобед – Цветанка Ризова, Росен Петров… Нека пробваме модела на по-успелите и да видим. Засега вървим напред, така показват рейтингите.

Приключи ли тотално с политиката?

Знаеш ли, докато си в играта, не знаеш какво е всъщност. Политиката беше целият ми свят. Но когато се отделих от нея, когато подадох оставка… осъзнах, че съм се уморил. Наистина! Всичко си оказва влияние един ден. Политиката е много негативно занятие. На този етап с нея ще бъдем само "колеги" пред камерата.

Стр. 74-75 

сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 22.10.2010

В дебрите на телевизията

Думата продуцент от години е често използвана от телевизионните водещи. Едни споменават с добро продуцентите, други се оправдават с тях, трети ги хвалят. Всички сме чували: "Продуцентите така решиха", но кои са те? Повечето предпочитат да стоят в сянка, а други са лица на своите продукции. Пример за това е Слави Трифонов. С две думи "Продуцентът" е шефът! Той решава, той дава парите и той командва играта. Представяме ви едно ново продуцентско трио, което от тази пролет атакува тв ефира. Бившата телевизионна водеща Виолета Сечкова (предаването "Градски легенди") и нейният екип стоят зад най-успешните продукции, излъчвани no TV7. Готварското шоу на Лео, "Споделено с Камелия", комичното оригинално предаване "Нашенци" и неделното "5400" са само началото на про-дуцентската компания No Frame Media. Специално за ОК! Вили даде първото си интервю по повод новото й начинание в дебрите на телевизията. Нейните колеги проговарят също за първи път. Разбери още за това, как се прави предаване, защо тримата се разделиха с Иван и Андрей (след като започват кариерата си точно при тях) и какво се случва в професионалния и в личния живот на новите мускетари в телевизията?

Какво точно работиш в No Frame?

Вили: The Boss.

Стани: Нищо в правенето на телевизия не ми е чуждо: монтирам, режисирам и подготвям новите ни проекти, от опаковката до декора. С други думи, работата ми е свързана с всичко, което включва визуализацията на перфектното съдържание. Ние тримата заедно с целия екип от професионалисти сме идеално работеща машина.

Радев: И аз като Вили – работя Шеф!

С какво се занимаваш, когато не работиш?

Стани: Тук ще съм кратък – спя.

Вили: Всяка свободна минута прекарвам със сина ми.

Радев: Излизам с приятели по барове.

Кога не говориш за работа?

Вили: Когато съм с детето.

Радев: Аз по принцип не говоря за работа.
Все пак съм ШЕФ!

Стани: За добро или зло над 90% от приятелите ми са хора, занимаващи се с телевизия. Карма. Така че дори и извън офиса темата си е актуална. Трудно се бяга от нещо, което ангажира цялото ти ежедневие, още повече че никога не съм бил от хората, за които работното време свършва в 6 вечерта.

Какво гледаш по телевизията?

Вили: Музикални телевизии, новини, футбол – това се гледа вкъщи. Не ми остава време да съм насаме с телевизора.

Радев: Discovery.

Стани: Напоследък ми остава малко време за телевизия. Успявам да си открадна по няколко часа вечер, така че не подбирам, сменям каналите и гледам да наваксам от това, което се предлага в ефир.

Какво не искаш да гледаш?

Вили: Посредствени формати, които се опитват да ме убедят колко сме глупави.

Стани: Уважавам всичко, което гледам, все пак е нечий труд. Невинаги го разбирам. Не ми е приятно да гледам как се подиграват със слабостите на българина и с тежкото му финансово положение, лъжейки го, че ще спечели пари, като показва долните си гащи.

Радев: Не искам да натрапвам мнението си. Всеки има над 100 канала на телевизора си – би било тъпо, ако не може да си избере нещо сам.

Кога се раждат идеите?

Вили: Моята най-добра идея се роди на 1 септември 2009 г. в "Шейново".

Радев: Зависи от метаболизма – понякога сутрин, понякога вечер. Може и по два пъти!

Стани: Преди да се родят легендите… градските!

Откъде се познавате тримата?

Вили: Работили сме заедно в "Междинна Станция".

Радев: С Вили се познаваме от времето, когато тя беше асистент-водещ на "Сблъсък", а аз – сценарист. Със Стани – от "10-те най".

Стани: С Радев стана ясно, а с Вили съм обещал да не казвам. Ха-ха, сега сериозно – с нея се познаваме от "Градски легенди".

Кой никога не отстъпва?

Вили: И тримата отстъпваме, когато сме сигурни, че това е вярното решение.

Стани: Няма как да съществува такава голяма продуцентска къща, каквато е No Frame Media, ако никой от нас тримата не прави компромиси. Хубавото е, че при нас те не са с качеството на продукцията, а по-скоро лични. Всеки отстъпва, когато е за общото благо.

Радев: Разбираме се перфектно. Аз съм корав, Стани е пич, а Вили е комбинация от двете!

Как станахте екип? Кой направи първата крачка?

Стани: Всеки един от нас е професионалист и с годините сме си го доказали. Амбицията да се разбиваме ни събра в No Frame Media, a когато хора с общи идеи и големи цели се съберат, се получава качествен продукт. Идеята за компанията беше на Вили. Сподели я с мен и Радев, оттам нататък беше въпрос на време да стане реалност. Е, стана, и то, за жалост на злите езици, доста успешно.

Момчета, Вие израствате във фирмата на Иван и Андрей. Дълги години с тях ви е свързвало професионалното, но и личното. Все пак сте били приятели. Защо решихте да си тръгнете?

Радев: Човек достига до едно ниво, на което трябва да вземе решение. Не ми беше трудно.

Стани: Трудно… Израснал съм с Иван, познавам семейството му. Сестра му е сред най-близките ми хора, много я обичам, а майка му ми е като втора майка. Благодарен съм на Иван и Андрей, че повярваха в мен и ми дадоха възможност да се доказвам, с което мисля, че не сбъркаха. Никога няма да забравя първия път, когато влязох в апаратната на bTV За малкия ми опит тогава имах чувството, че се намирам в космически кораб. Когато работиш на едно място години наред, екипът ти става като второ семейство и е трудно да решиш да си тръгнеш. Но аз съм амбициозен и имам нужда да се развивам. Винаги искам още и още. Просто усетих, че те няма как да ми го предложат, и реших да си тръгна, без да знам какво ще стане след това. Просто скочих!

Съществува ли "ново начало" в живота?

Вили: В живота има едно начало и един край.

Радев: Не. Това е женска реплика след възглавница, напоена със сополи. При мен животът просто си върви.
Стани: Разбира се, – от утре, в понеделник, на първи, или в краен случай – от Нова година. И тримата поотделно имаме слабости, но заедно сме съвършени.

C какво се промени мисленето ти в рамките на тази твоя първа самостоятелна година?

Вили: Мисленето ми не се промени. Набелязах си нови цели.

Стани: Видях как стоят нещата и от другата страна. Досега съм изпълнявал задачи, а сега ми се налага аз да ги възлагам и да следя за изпълнението им. Майка ми винаги е казвала, че е трудно да ръководиш голям екип. Сега всекидневно си доказвам колко е права.

Какъв е проблемът на всеки от тримата?

Стани: Приел съм ги такива каквито са, с всичките им плюсове, а иначе Радев е… (с три букви е!)

Вили: Радев е твърде самоуверен, Стани твърде отзивчив, а аз съм твърде спокойна. И тримата поотделно имаме слабости, но заедно сме съвършени.

Радев: Аз имам малък пенис, Стани е дебел, а Вили привидно изглежда перфектно – сигурно е нещо в психиката.

За какво нямаш време?

Стани: Да не изброявам, списъкът е дълъг, по-добре е да не знам какво пропускам.

Вили: За всичко имам време.

Радев: Напоследък почти не се обличам в женски дрехи.

Кое е първото ти предаване?

Стани: Казваше се Expose. Дори бях водещ, но бързо разбрах, че трябва да не се показвам пред камера.

Вили: "Сблъсък".

Радев: "Сблъсък".

Кое е любимото ти предаване и защо?

Вили: Chelsea Lately на Челси Хендлър, защото е супер забавно.

Радев: "5400" и "Нашенци". В "5400" правим изключително освободени неща, без да преминаваме границата. "Нашенци" е ново шоу за България и световен прецедент от гледна точка на продуцентство. Никъде по света няма шоу, което да върви всеки ден!

Стани: В момента "5400" – уникално шоу, перфектен сценарий и водещи и страшно красив декор. Какво му трябва на човек.

Какво е да си шеф?

Вили: Страхотно е да знаеш, че работиш за себе си.

Радев: Всички са мили с теб.

Стани: Не искам да гледам на себе си като на шеф. По-скоро вярвам, че с целия екип работим заедно за една идея. Да направим продукт, който е с много нива по-висок от това, което правят другите.

Ще забогатееш ли с този бизнес?

Вили: О, да!

Радев: Не. Аз съм потомствен милионер и едва ли ще постигна нещо повече.

Стани: Откакто си купих замък, самолет и яхта, и аз си задавам същия въпрос.

Какво мисли конкуренцията за теб?

Вили: Мислят, че съм невероятна, неотразима и неповторима.

Радев: Предполагам – каквото аз за тях, само че те не са прави.

Стани: Смятам, че не ме познават. Аз съм геният в сянка.

Какво мислиш ти за конкуренцията?

Вили: Само хубави неща. Приятели сме с всички конкуренти.

Стани: Аз съм за лоялната конкуренция, въпреки че живеем в малка страна с неголям тв пазар. Има място за всички продуцентски къщи. Пресяването и доказването на компаниите трябва да става с произвеждането на качествена продукция. Нека по-добрите печелят. Така се създава истински конкурентен пазар. Има стимул за развитие.

Радев: Ако кажа, ще разваля магията на предишния отговор.

Страх ли те е от нещо?

Стани: Сигурно… Не искам да се замислям.

Вили: Да. Откакто имам дете, ме е страх от много неща.

Радев: От рак, СПИН, хепатит и други.

Вили, интересуваш ли се от писанията в жълтата преса?

Вили: Да, но не ме притесняват.

Как се разделихте с Иван и Андрей?

Вили: Те винаги са знаели какви цели имам и не мисля, че се изненадаха, когато ги осъществих. Винаги сме били приятели преди всичко, така че те се радват, че се развивам добре, както и аз се радвам на техните успехи.

Ти си силен човек и вдъхваш респект въпреки крехката си възраст. Случвало ли се е обаче да не погледнат на теб по сериозен начин?

Вили: Аз съм жена и изглеждам добре – естествено, че са ме подценявали. Но никой не се е опитвал да ме спре да създам No Frame.

Казват, че всичко е благодарение на мъжа до теб…

Вили: Естествено, че е вярно – той ме вдъхновява.

Кой ти помага в грижите за малкия Александър?

Вили: Майка ми и една фея – Жуци.

На кого прилича той?

Вили: На дядо си.

Как се виждаш след 10 години?

Вили: С още едно дете.

Какво би те върнало на екран?

Вили: "Градски легенди".
***
Иван Радев е на 29 години и е завършил стопанско управление. Всички го наричат Радев и за това понякога забравят имения му ден. Обича да пие и мрази мусака. Семейното си положение определя като "семеен". Първите му истински шефове са Иван и Андрей.
***
Станислав Христов е на 25 години и е завършил режисура. Всички го наричат Стани. В бизнеса е от седем години. Относно семейното си положение категорично заявява: "Мастурбацията е хубаво нещо!" Обича да се храни и се старае да не му личи. Първите му истински шефове са Иван и Андрей.
***
Виолета Сечкова е само на 24 години. Първото й предаване като водеща е "Градски легенди", което я превръща в звезда. Малко преди Втория рожден ден на светското шоу тя става майка за първи път. Няколко месеца след раждането на сина й Александър Вили започва и първия си бизнес.

Стр. 60 – 61, 62 – 63

 

Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 23.12.2010

Бременна плачех на площад "Славейков", защото не знаех накъде да поема в живота

Офисът на Мадлен Алгафари е в центъра на София. Целият е отрупан в заленина, има дори папагали и канарчета. Мадлен твърди, че в тази обстановка пациентите й се чувстват по-добре. С известната психоложка говорим не само за професията, но и за трудностите, през които е преминала, за съпруга й Нидал Алгафари и двете им деца. Нейната лична терапия пък е книгата "Приказки за пораснали деца", която вече е на пазара.

- Как решихте да се занимавате с психология, г-жо Алгафари?

- Съдбата го реши. Исках да уча етнография, защото това е професията на майка ми. Кандидатствах с история, но оценките ми стигнаха само за психология. Тази специалност стана популярна едва напоследък. Аз затова се бутам на всяко гърне меродия, за да се опитам да популяризирам занаята. Когато започнах, осъзнах, че съм направила кръстоска между заниманията на родителите ми, защото баща ми е химик, а аз се налага да ползвам в професията си и химия, и медицина.

- Вярвахте ли, че ще можете да изкарвате пари от психологията?

- Не. Беше в началото на 90-те години, пак криза. Никъде не можех да си намеря работа. Единственото място, където ме приеха, беше Телефонът на доверието към Червения кръст, където се записах като доброволец.
Плащаха ни шест лева на ден
Реших да си помогна, като започнах да се занимавам с журналистика. Пишех статии за съдбите на обаждащите се, което ставаше с тяхно съгласие. Много беше трудно да се издържам. По едно време работех в Агенцията за чуждестранна помощ като преводач, защото знам италиански и френски.
Един ден в пристъп на яд и безпомощност се разревах насред площад "Славейков". Тогава бях бременна, седнах на плочките насред площада и с глас плачех, и се питах защо е толкова трудно. Тогава Нидал ми каза нещо, което ще помня винаги: "Искам много добре да се запомниш така".
Защото той знаеше амбициите и възможностите ми.

- Как се запознахте с Нидал?

- Имаше конкурс за репортери и редактори в "Ку-ку". С моята съквартирантка отидохме, но аз бях само придружител. Тогава се занимавах с режисура на куклен театър. Докато тя пишеше, се ядосах, защото открих много грешки в теста. Написах им рецензия с името си и им обясних, че са сбъркали. След това тя отиде да проверява дали е приета и изведнъж видяла и моето име там.
След това имаше вече тест пред камера. Оттогава Нидал се шегува, че сякаш с конкурс ме е избирал, защото ме бил бройнал веднага. По-късно обявиха и конкурс за щатни бройки в БНТ. Явих се и попаднах в програма "Войн", правила съм и предаване за Гражданска защита.

- Защо се върнахте към психологията?

- Един ден на адреса на родителите ми във Враца получих предложение за следдипломна квалификация по психотелесна терапия. Не можех да си я позволя, защото беше много скъпа. Нидал реши, че щом толкова го искам, ще го имам. Започна да снима рекламни клипове за тапети за да може да ми осигури таксата за първата година.
След това започнах да превеждам лекциите и учебниците на български и дори поех офиса на тази швейцарска академия у нас. Пет години превеждах, изваждах визи за студентите, наемах зали, автобуси, бях телефонист, а същевременно учех.

- Кога започна частната ви практика?

- През 1996 година. В началото трябва да се подложиш самият ти на терапия, след това я прилагаш и на пациенти под наблюдение. Първият ми кабинет беше на "Парчевич". В началото нямаше никакви хора. Клатех си краката по цял ден. Вземах по два лева на час, после станаха седем, двадесет. Имала съм по двама пациенти в седмицата. След години идваха вече по десет на ден, което пък се оказа също непосилно.
Сега, покрай кризата, хората пак понамаляха. Не само защото нямат пари, а тъй като в трудни моменти те се мобилизират. Не случайно по време на война психиатриите са празни.

- Скъпа ли е терапията?

- Това е една от най-скъпите терапии, защото страшно много се инвестира в обучение. За да може да бъде мотивиран един човек, той трябва и да дава. Най-важното е да се откъснеш от обичайната си среда. Много хора смятат, че работата на терапевта е само да седи и да клати глава. Моята работа обаче не е точно такава. Аз общувам, докосвам. Така се атакува проблемът изцяло.

- Случвало ли ви се е пациентите да се привържат много силно към вас?

- Да. От време на време се налага да прекъсна връзката.
Понякога дори е възможно пациентът да припознае в терапевта родителя си. Някои с неудоволствие си тръгват.

- Бяхте психолог на предаването "Пълна промяна". Вие бихте ли се подложили на такива интервенция?

- Много крайни, не. Със сигурност правя редовно някакви усилия за физиономията си, мажа се с разни неща, ходя на фитнес, играя гимнастика. Но има естествени неща, които не трябва да се пипат.

- Отнасяте ли се като терапевт и към децата си?

- Дъщеря ми иска да върви по моя път. Приета е в три университета в Англия, иска да замине да учи там терапия. На 18 години е. Не мога да забравя нещата, които знам, и затова ми е трудно понякога да не ги подлагам на анализ вкъщи.
Децата ми са в сложна възраст- синът ми ще стане на 16 след месец. Те често скачат, опитват се да се налагат, да завоюват пространство. Вероятно правя неща, които немного педагози биха приели. Често млъквам, когато се създаде конфликт, защото знам, че той се дължи на хормоните.
Понякога ми се сърдят, че говоря като терапевт, че ги третирам като пациенти. С Нидал рядко се караме. Ние приказваме много с него, водим диалог. Невинаги сме на една и съща позиция. Спорили сме за подхода към децата. За мен е важно те да знаят, че съм възмутена безкрайно, ако имат двойка, но това не значи, че не ги обичам.

- Остава ли ви свободно време?

- Малко е и тогава предпочитам да се отдам на готвенето и на животните. Имам котки, куче, заек, птици. Чета много. Телевизията напълно я бойкотирам. С огромно притеснение трябва да призная, че не знам кой на какво е министър.
Обичам много да пътувам, да бягам към дивото. Оказва се, че съм най-каненият автор по читалища и библиотеки. Говорим си с хората на всякакви теми. Почти всеки петък или събота съм някъде – Търново, Бургас, Пловдив, Шумен.

- Дълъг път ли извървяхте от Телефона на доверието до този кабинет?

- Знам какво ми е струвало. Колко вагона прочетени книги, колко срещи с хора, колко много изводи от грешки, колко плюсове и минуси от това, че се бутам навсякъде. Доволна съм от постигнатото. Не съм го получила с вълшебна пръчка. Работя едновременно няколко професии. Страшно ми е трудно в момента, защото
кризата и на мен ми се отразява
Позволихме си след двадесет години брак най-после да заживеем в къща, но срещу такъв кредит, който ме обвързва завинаги. Аз имам доста дългове. Нидал също е затруднен в момента, защото паднаха предаванията, които правеше. Радвам се, че сме станали по-състрадателни. Вече мислим повече за другите.

- Защо написахте "Приказки за пораснали деца"?

- Това е последната ми книга, в която исках да вкарам всичко, което съм научила за последните 24 години. Сюжетите в нея са приказни. Опитах се в метафорична форма да събера всички послания за душата. Следващата книга също е почти готова, но не знам кога ще я издам, защото и това опира до финанси. Аз сама съм издател, защото предпочитам книгата да има добро качество и да ми харесва.

Стр. 20, 45

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 21.12.2010

Радиата са спечелили по-малко – над 2 млн. лв.

За никого не е тайна, че от телевизия в България се печели повече, отколкото от радио, печат или интернет. Едва ли някой обаче е предполагал, че разликите в сумите са драстично големи. През 2009 г., когато рекламният пазар се сви до неузнаваемост, телевизиите у нас все пак са отбелязали обща печалба над 57 млн. лв. Сборната печалба на радиата пък е била малко над 2 млн. лв. Това показват данните от проучването на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.

Електронните медии

Общите приходи на телевизиите в България надвишават 500 млн. лв., а тези на радиата едва достигат 87 млн. лв., сочи още проучването. Най-големи са приходите на електронните медии от реклами и спонсорство. Те представляват 44.8% от всичките постъпили суми в бюджета на телевизиите и 32.5% от тези на радиата.
Електронните медии харчат най-много средства за разпространение и производство на програми. Според данните в изследването всички телевизии у нас са изхарчили близо 221 млн. лв. за тази цел при общи разходи, възлизащи на 475 млн. лв. Това означава, че над 43.7% от приходите си те инвестират в производство и разпространение на програмите си. При радиата процентът е дори по-висок – достига до 67%. От общите разходи на радиата, възлизащи на 84 млн. лв., те отделят всяка година над 56 млн. лв. за производство и разпространение.

Печат и интернет

Изследването обаче не дава подобни сборни финансови резултати за пресата и интернет медиите. Отчетени са само подадените в Търговския регистър данни на някои големи вестникарски групи. Финансови резултати за интернет медиите въобще липсват. Затова пък авторите на изследването дават интересна статистика каква част от населението използва редовно интернет и получава информация от медиите в мрежата. Според резултатите от проучването едва 45% от българите на възраст между 16 и 74 години ползват интернет. Това е една от причините медиите в мрежата да не отчитат растеж с бързи темпове, каквито бяха очакванията. Рекламата там също не е толкова добре платена както в електронните медии и пресата.

Умиращи вестници

През 2009 г. на българския пазар са излизали 109 издания по-малко в сравнение с 2000 г. Това показват още данните от изследването на преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация. Според проучването през миналата година на българския пазар са се търгували 436 вестника, докато преди 10 години те са били 545. Статистиката сочи още, че най-много печатни издания са загинали през 2003 г. Тогава редовно са излизали 386 вестника.
За период от 10 години тиражите също доста са се променили. Пикът на оборота на вестниците е бил през 2000 г. Тогава общият годишен тираж е възлизал на над 442 млн. копия. През 2009 г. той вече е 355 млн. копия.
Изводът от цялото изследване все пак е позитивен. Той затвърждава досега битуващото мнение, че журналистическата професия е динамична и устойчива на промените.

Стр. 22 – 23

ТВ7 I 17.12.2010

Журналистката Таня Иванова бе обявена за „Журналист на годината” на ТВ7 за 2010 година след оспорвана битка с още няколко достойни претенденти.
Церемонията по награждаването се състоя по време на тазгодишното Kоледно парти на националната ефирна телевизия, с което екипът на ТВ7 отбеляза края на отиващата си година и предстоящите Коледни празници.
„Много съм развълнувана и за мен това е най-стойностната награда, защото изборът е направен от колеги”, сподели отличената Таня Иванова, автор на политическите репортажи в новините на ТВ7.
Другите две категории, в които бяха раздадени специални статуетки, са „Оператор на годината” и „Репортаж на годината”.
Наградата за най-добър оператор получи Огнян Кръстев, а за най-добър репортаж бяха отличени журналистът Георги Налбантов и операторът Атанас Захариев. Отличието им бе връчено за незабравимите кадри от изборите в Бразилия, по време на които те успяха да подарят българското знаме на кандидат-президента от български произход Дилма Русев. ТВ7 бе телевизията, която успя да заснеме ексклузивни моменти и да проследи битката за президентския пост от началото до края на предизборната борба.
Наградите в трите категории бяха връчени от Николай Бареков – шеф на отделите „Новини и актуални предавания” и „Публицистика” в ТВ7 и водещ на рубриката „Гореща точка” в сутрешния блок „БОдилник”.
Празникът продължи до късно през нощта и ТВ7 отново доказа, че освен да работи, може и да се забавлява.

За ТВ7: ТВ7 е национална ефирна телевизия, която стартира излъчването си през месец ноември 2005 г. От 23 януари, 2010 г. ТВ7 започна ефективно разпространение на програмата си и освен по кабел и сателит, телевизията има ефирно покритие в 58 български града. Програмата, която телевизията разпространява, е с изключително високо техническо качество, произведена, обработена и излъчвана изцяло в цифрова среда.
ТВ7 има 24-часова програмна схема, насочена към широка аудитория и предлага разнообразен подбор на филми и сериали, висококачествени новинарски емисии и разнородни публицистични и ток шоу предавания. ТВ7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно стартовете от Формула 1.

За допълнителна информация:

Ася Георгиева
PR Координатор
Тел.: +359 2 861 27 81; +359 2 816 27 40
Моб: +359 885 208 849
e-mail: asya_georgieva@tv7.bg
Web: www.tv7.bg

www.dnevnik.bg | 16.12.2010 

Сателитният канал на държавната телевизия вече се нарича БНТ СВЯТ, съобщиха от медията.

Смяната на името се прави във връзка с промени в програмата, които ще разширят обхвата и целевата й група. От създаването си през 2005 г. досега каналът залагаше на културно-образователните теми. През 2008 г. започна излъчването на 24 часова програма и това определи още по-голяма необходимост от обновяване на програмата и допълването й със собствена актуална и информационна продукция.
Сателитната програма на БНТ има потенциал да стане пълноценен политематичен канал, да увеличи обема на собствените рубрики, като се добавят информационни, художествени и публицистични предавания, пише в официалното съобщение на БНТ. Вече в ефира е и най-новото предаване на телевизионните центрове и БНТ САТ "България днес" – следобеден информационен блок, съдържащ регионални новини и програми, както и включвания на живо от различни точки на страната. Идеята е съобразена с факта, че зрителите от чужбина се интересуват както от общото, така и от конкретните и регионални събития в България.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 15.12.2010

Четири нови предавания предвижда за догодина държавната телевизия. БНТ обяви конкурс за външни продукции, като целта й е да привлече младежите и хората между 18 и 49 г. към нейната програма.

Единият от форматите, за които могат да кандидатстват продуцентите, е всекидневно късно вечерно предаване. То ще върви от понеделник до четвъртък. Ще започва в 23 ч и така реално ще се конкурира с втората част на "Шоуто на Слави".
"Да бъде оригинална българска развлекателна продукция" е определението за другата нова продукция – лаифстайл токшоу. То ще се излъчва всяка събота от 18 до 19 ч.
За младите пък се предвижда шоу за изкуство и култура всеки четвъртък между 23 и 23,30 ч. Най-малките също ще имат свой час в новата програмна схема на БНТ. Те ще се забавляват с музикално състезание всяка неделя от 9 до 10 ч.
В конкурса могат да се включат всички български продуценти. Крайният срок за подаване на документи е 21 януари 2011 г. Повече информация има на сайта на медията на http://bnt.bg/bg/about/24.

Стр. 30

 

vsekiden.com I Яна ДОНЕВА I 10.12.2010

Г-н Тупарев, зрителите са малко озадачени от победата на Красимир Каракачанов в първия сезон на “Байландо”, защото не го намират за добър певец…

Няма какво да кажа. Всеки има достъп до мобилните оператори – да попитат тях. Ако някой си мисли, че можем да фалшифицираме подобни резултати, то значи си имаме работа отново с българската недоверчивост. Няма място за манипулация. Нали разбирате, че ако при операторите данните са едни, а ние обявяваме други, то те ще са първите, които ще нададат вой.

Доволен ли сте от първия сезон?

Аз очаквах повече съпричастност на аудиторията, но явно нещо се случи…

Дали не се дължи на факта, че предаването се дублира като време с “Великолепната шесторка” по bTV?

Не, не смятам, че това е причината. Колкото и грозно да звучи, на хората им дойде до гуша от благотворителност, което е гадно, защото аз си мислех, че обществото ни се вълнува от тези неща.

Значи да не очакваме “Байландо” 2?

Не, няма причина за момента да го правим. Но когато се правят комерсиални неща се казва: а защо не се правят по-благородни. Когато пък се правят такива, репликата е: егати, пак ли това…. Еми да, такава ни е държавата. Щом си се хванал да помагаш на някого в нужда, няма как да не е сълзливо.

Това, като че ли най-много подразни зрителите и в двата благотворителни формата – прекалената мелодраматичност, показана по един лъскав начин.

По целия свят така се прави и всички го харесват и не гледат такива неща. Просто ние тук сме с особен манталитет и все нещо трябва да критикуваме. А какво да показваме три месеца- едно порутено студио и нещастни хора в него, така ли?

Да разбирам ли, че сте разочарован до степен повече да не правите благотворителни предавания?

Не, защото трябва да се променя нагласата на хората, те трябва да станат по-добри, колкото и време да отнеме. Участниците са доволни и това не е малко, защото сме дали гласност на техните проблеми и сме им помогнали да сбъднат мечтите си. Има ли нещо по-хубаво от това?!

Оригинална публикация 

в. Show | 15.12.2010 | 00:01 | Стр. 30

- Г-н О ‘Селски, всички се питат кой стои зад вас, откъде идват въпросите, дали импровизирате в ефир?

- Зад мен стои цяла армия своенравни интелигенти, които постоянно ме врънкат за пари. Смешките им са готини, но когато ми
излизат прекалено скъпо, карам на импровизации.

- Марк, набързо си извоювахте реномето на институция, която може да разпитва за най-неудобните неща, когато и когото си поиска. Кой до момента се оказа най-неудобният събеседник?

- Неудобен? – Няма такъв! На всеки му намирам цаката. А за институция -не съм сигурен. Звучи ми като министерство на не знам-какво-си. Просто очаквам гостите ми да бъдат откровени, а не да ме използват като евтин начин за реклама.

- Гостите ви са най-различни – политици, шоумени. артисти, певци. Разкажете ми някакви куриозни случки с някои от тях?

- Да, имал съм всякакви гости – с различно настроение, с различни характери. Някои се опитваха да мятат по-силни къчове от мен, други се инатяха, трети флиртуваха (а аз не се опъвам)… Идвали са ми на гости с подкови, с вибратори, с кучета… А – кучета!
Песът на Милена Славова ни изгриза кабелите, а Доли Партън (кучето на Роси Кирилова) се опита да ме захапе под бюрото от яд, че аз съм в ефир, а стопанката му вече не е.

- Кои от гостите ви досега проявиха най-голям магарешки инат?

- Инат, глупост – трудно е да определя. Нешка Робева имаше какво да сподели, но от инат не ми каза нищо. Иван Ласкин не знаеше защо е дошъл… а Теди Москов обикаляше из студиото и търсеше някакви кукли… ама той нали е куклен режисьор човекът…

- От позицията на предаванията, които са минали, можете ли да откроите кои са най-конфликтните ви гости, кои най-скандалните, както и кои са тези, които не се притесняват да си кажат всичко?

- Притеснение да си кажат всичко имат тези, които крият нещо. Политиците са определено най-хлъзгавите събеседници, но то това им е работата.

- Премиерът Бойко Борисов получавал ли е покана да гостува в "На инат"?

- Този въпрос ме натъжава. Вече сто и не знам колко си предавания очакваме премиера с отворени обятия (особено Силвето Драгоева). Но той е толкова зает, че все ни се изплъзва. А може би се страхува от моя инат… и моите къчове. Надявам се, че като свършат магистралите и детските градини, ще дойде и при мен, за да открие(м) истината за човека Бойко Борисов.

- А как се справя екранната ви партньорка Силвия Драгоева?

- Много е добра и става все по-добра. В началото и тя беше малко инатлива, но… ние не си го мерим… ината. Само аз
от време на време й меря гръдната обиколка…с педи. Разбираме се много добре. Тя винаги успява да ме убеди, че е права, особено когато е легнала.

- Вие всъщност на колко години сте, кога точно сте роден?

- На 4 юли 1967. Много ме кефят американците, че толкова яки купони вдигат за моя рожден ден…

- А какъв е коефициентът ви на интелигентност?

- Учил съм в чужбина – в Сорбоната, но предимно пасях (или пушех) трева на моравата отпред. Затова и френският леко ми куца, но обичам да го упражнявам…

- Кои според вас са най-върлите ви конкуренти в тв ефира… може би "Шоуто на Слави" или пък това на Иван и Андрей?

- Със Слави водим битка на сляпо… исках да кажа "задочно". Записах се като претендент за неговото шоу, ама той не ми се обади. Сигурно си пази балерините.

- Г-н ОУелски. как оценявате българския елит, колко струва той – при вас досега гостуваха достатъчно негови представители, така че логично е вече да имате някаква представа?

- Забелязах едно нещо, наистина – че голяма част от днешния български елит има вчерашно агентурно минало. Даже питах Радосвет Радев – трябва ли човек (или магаре) да е бил агент преди, за да е в елита днес? Той замълча. Ще замълча и аз по този въпрос.

- Отказвал ли ви е до момента някой да участва в "На инат" и ако не е тайна – кой?

- Гостите ми отказват рядко, и то ако има какво да крият, или ако се срамуват от нещо, а знаят, че аз няма да го пропусна. Който не се страхува -идва с кеф, говорим си, забавляваме се и сядаме да пийнем по едно след предаването. Всъщност повече ме тревожи, че ми отказват мадамите. Сигурно и тях ги е страх от нещо… Нали…

- И като за финален въпрос нещо ударно – кое според вас е най-голямото магаре в родния парламент, сред депутатите?

- О-о-о – веднага отговарям. Наскоро на гости ми беше един човек със сложна диагноза и от него разбрах, че се е опитал да вкара магаре в парламента и за малко да събере нужните гласове. Е това щеше да е най-голямото магаре в Народното събрание. А иначе мисля, че групата на "телефонистите", които измисляха най-нелепи оправдания за постъпката си, могат да се нарекат истински магарета.

Стр. 30