Когато медиите не са на страната на хората

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

 

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…


Оригинална публикация

Конкурсът на БНТ за външни продукции – пълен с глупости!

в. 168 часа | Бисерка БОРИСОВА | 31.12.2010

КОНКУРС за външни продукции обяви на 13 декември т.г. новата шефка на БНТ Вяра Анкова.

Информацията е поместена на сайта на телевизията. Крайният срок е 21 януари 2011 г.

Като се имат предвид коледните и новогодишните празници, излиза, че кандидатите имат на разположение по-малко от месец, за да подготвят концепциите си. По този повод някои от тях споделиха пред "168 часа", че ако телевизията наистина е имала намерение да направи такъв конкурс и търси възможно най-много предложения, тя едва ли би се спряла на такъв будещ недоумение кратък срок.
В тази линия проверка на "168 часа" установи интересна подробност. Решението за конкурса е взето на заседание на Управителния съвет на БНТ още на 24 ноември т.г. и е влязло в сила от 01.12.2010 г. Какво е наложило забавянето на публичното обявяване, е трудно да си обясним "168 часа" се опита да вземе коментар по темата, както и по тази за бюджетите на предавания, печелили конкурса в предишните години – виж долния текст. Съгласно правилата, наложени от медията, всички въпроси трябва да минават през шефа на PR отдела Силвия Симова. Тя не бе открита на стационарния си телефон, а пред вестника служители от телевизията обясниха, че не можели да дават мобилния й "на всеки"! Веднъж вече БНТ се опари от подобни къси срокове. Продуценти припомниха, че на 18 декември 2007 г. телевизията обяви подобен конкурс, като даде за краен срок 14 януари 2008 г. Продуцентската гилдия възнегодува и срокът бе удължен с месец. Странно или не, но тогава Управителният съвет на БНТ одобри кажи-речи само предложения на близки до ръководството продуцентски компании:

"Седмо чувство", "Кафе Признание", "Добър ден, г-н Жасмин". До голяма степен те бяха свързани с фирмата "Доменика про", близка до тогавашния програмен директор Димитър Цонев.
Днес продуцентите се притесняват, че историята ще се повтори. Съгласно правилата на конкурса БНТ търси късно вечерно забавно шоу което да върви от понеделник до четвъртък в часовия пояс 23,00 – 24,00 часа. Другата позиция е за предаване за съвременния начин на живот – токшоу в събота от 18,00 до 19,00 часа. Държавната телевизия търси и предаване за културата, изкуството и средата на младите. То трябва да върви в четвъртък от 23,00 до 23,30 часа. Конкурсът включва и детско музикално състезание, за което е предвиден неделният час между 9,00 и 10,00 часа.

Навярно всеки читател още дотук е забелязал сериозно противоречие

Няма как вечерното шоу да върви от понеделник до четвъртък в 23-24 часа, щом като за четвъртък е предвидено в интервала 23,00 – 23,30 да има предаване за изкуството и средата на младите! Как точно продуцентите да развият концепциите си за тези две предавания? Трябва ли да ги обединят в четвъртък? Едни и същи ли трябва да са водещите? Това са въпроси, които може би звучат смешно.
Тъжното е, че за тези неща е трябвало да помисли далеч не малката бройка чиновници на "Сан Стефано" 29, които получават заплатите си от данъците на българските граждани.
Друг съществен момент е заложеното като параметри за детското предаване. Очевидно някой премъдър чиновник в БНТ е планирал за това предаване целева група от 4 до 16 години!
"Кой с какъв мозък е решил, че това, което е интересно зa 4-годишните, вълнува 16-годишните! И на хлапетата от предучилищна възраст ли трябва да обяснявате зa кондомите?", възмущават се продуцентите. Иронично допълват, че в интернет се въртят порнографски анимации за "Снежанка и седемте джуджета" и подобни. "Е, те може да се гледат от тази целева група , смеят се продуцентите. Допълват, че и заложеният час на излъчване също бил безумен. "Кой ли тийнейджър ще скочи в 9 сутринта в неделя, за да гледа заедно с 4-годишното си братче предаване по БНТ?", питат се те. В заповедта на Вяра Анкова за участниците в конкурса е написано "Не се допуска до участие лице, което е служител на БНТ или съпруг или роднина по права линия на членове на Управителния съвет на БНТ, както и техни братя и сестри, както и свързани лица по смисъла на българското законодателство". По принцип това би било хубаво, ако имаше някаква нормативна тежест, но има само пожелателен характер, тъй като законът не забранява изброените лица да кандидатстват и да бъдат одобрявани.
От самия конкурс не стават ясни и изключително важни за продуцентите въпроси – дали новите предавания трябва да се излъчват на живо, ще може ли да се ползват студиа и камери на БНТ, до каква степен трябва да е разгърнат бюджетът, какъв е макрозамисълът на мениджмънта на БНТ по отношение на водещи, визия и сценарий. "Това граничи направо с престъпление! Обявява се и се провежда конкурс, без да са обявени точните правила за това. Това поражда сериозни съмнения", коментират в продуцентската гилдия.

Стр. 38-39

БНТ иска да конкурира Слави, пуска и детско предаване

в. 24 часа | 15.12.2010

Четири нови предавания предвижда за догодина държавната телевизия. БНТ обяви конкурс за външни продукции, като целта й е да привлече младежите и хората между 18 и 49 г. към нейната програма.

Единият от форматите, за които могат да кандидатстват продуцентите, е всекидневно късно вечерно предаване. То ще върви от понеделник до четвъртък. Ще започва в 23 ч и така реално ще се конкурира с втората част на "Шоуто на Слави".
"Да бъде оригинална българска развлекателна продукция" е определението за другата нова продукция – лаифстайл токшоу. То ще се излъчва всяка събота от 18 до 19 ч.
За младите пък се предвижда шоу за изкуство и култура всеки четвъртък между 23 и 23,30 ч. Най-малките също ще имат свой час в новата програмна схема на БНТ. Те ще се забавляват с музикално състезание всяка неделя от 9 до 10 ч.
В конкурса могат да се включат всички български продуценти. Крайният срок за подаване на документи е 21 януари 2011 г. Повече информация има на сайта на медията на http://bnt.bg/bg/about/24.

Стр. 30

 

БНТ обявява конкурс за външни продукции

БНТ I 13.12.2010

Анализът на програмната продукция на БНТ 1 показва, че в действащата програмна схема има дефицит на развлекателна продукция, нови жанрови формати, както и формати и предавания за детската и младежка аудитория.
Задълбоченият преглед на интереса на целевите групи към БНТ отчита, че в програмата на обществената телевизия отсъства продукция за възрастовите групи 18-34 години и по-широката 18-49 години.
В тази връзка БНТ обявява конкурс за нови програмни позиции, които ще разширят традиционната аудитория на БНТ и ще предложат съдържанието. Изборът за обявяване на крос медия позиции показва новаторския подход на БНТ програмирането, продукциите ще обновят съдържанието чрез участието на доказани на медийния пазар екипи и ще развият и разширят интереса на рекламодателите.
Конкурсът ще се проведе по регламента и правилата за включване в програмите на БНТ на предавания създадени от независими продуценти. Повече за условията на конкурса можете да намерите ТУК.

Конкурс за подбор за включване в програмите на БНТ на нови предавания, създадени от български независими продуценти за одобрените от УС на БНТ програмни позиции   103.96 KB

 

Оригинална публикация