Събитието се организира в рамките на проект „План за действие за ИКТ‐подкрепа на ученето през целия живот“, който има за цел да изработи План за действие (Action plan) за интегрирано използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в подкрепа на реализацията на Националната стратегия за учене през целия живот (2008‐2013).

www.dnevnik.bg I Светлана ГЕОРГИЕВА I 2010-04-08

Исторически преглед на медийното законодателство, юридически анализ на нормативните разпоредби, санкциониращи "прекаляването" с гласността, описание на т.нар. нови медии, хронология на бедите, сполетели българската журналистика през годините (и особено през последните 20) – тази мозайка от привидно различни теми се сглобява елегантно в новата книга на Маргарита Чутуркова "Свободата на словото и нейните граници". Според авторката – доктор по комуникация и връзки с обществеността, произведението е призив към обществото да се научи да пази свободата на словото и да плаща нейната цена.

Изследването позволява исторически, юридически, научно-популярен и публицистичен прочит и това е едно от достойнствата му, наред с гладкия стил и разнообразната база от източници на информация, които ползва. Текстът е богат в културно, литературно и информативно отношение, професионално разчупен с афоризми на известни личности от Библията до наши дни и гарниран с любопитни приложения, носещи ценна информация за съвременното състояние на журналистика и за читателската ангажираност и осведоменост.

Изданието може да бъде разглеждано като първи по рода си сборник, събрал всички важни аспекти на журналистиката, правото на информация, законодателните опити и успехи за налагане на цензура, силата на човешкия глас в модерното виртуално пространство и капаните, които го дебнат. Читателят може да намери себе си в книгата и като обект, и като субект на свободата на словото, да осъзнае както своята отговорност, така и огромните възможности за гласност и получаване на информация, които животът в ХХІ век предлага.

Сред най-големите достойнства на книгата е конкретното и добросъвестно описание на повечето съдебни преследвания, издевателства на властта, както и криминални деяния срещу български журналисти, извършени по време на прехода към демокрация. Именно те дават плътността на повествованието и разкриват зловещата картина на медийната среда в България, в която свободата на словото все още често е проблематична.

"Свободата на словото и нейните граници" е втората книга на Маргарита Чутуркова (с марката на "Сиела") след "PR етика" – издание, което изследва етическото познание и нормативната база на PR-а и извежда основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс.

Премиерата на "Свободата на словото и нейните граници" ще се състои на 14 април от 18.00 ч в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на Фондация "Програма Достъп до информация". Входът е свободен за всички свободни хора.

Оригинална публикация

Още по темата: У нас има автентична журналистическа общност, интервю с д-р Маргарита Чутуркова за Новината, Стара Загора

Новината, Стара Загора | Димка КАБАИВАНОВА I 2010-04-13

Утре в Стара Загора в рамките на проекта "Местните медии и свободата на информацията В България" се провежда дискусия-семинар, в която участват холандският експерт Роже Флюгелс и българският юрист Кирил Терзийски. Проблемите на свободата на словото разглежда в новата си книга и д-р Маргарита Чутуркова. "Свободата на словото и нейните граници", която излиза с логото на издателство "Сиела", има своята премиера също утре от 18:00 часа в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на фондация "Програма Достъп до информация". Маргарита Чутуркова е доктор по журналистика и мениджър връзки с обществеността, маркетинг и реклама в "Болкан Холидейз". Преди това е работила по Програма "Учене през целия живот" в Центъра за развитие на човешките ресурси, във "Вестникарска група България" и Радио Атлантик. Приета е за редовен докторант в катедрата на ЮНЕСКО "Комуникация и връзки с обществеността". Специализирала е връзки с обществеността във Финландия. Защитава дисертация на тема "Етични проблеми на професията пъблик рилейшънс". В Университета в Юваскюла, Финландия, провежда пилотно сравнително проучване "Етика" сред студенти от България и Финландия. През 2008 г. издава първата си книга "PR Етика".

- Д-р Чутуркова, докъде стигат границите на свободата на словото В България?

- Свободата на словото в България не може да накърнява доброто име, честта и достойнството на личността. Наказателната защита на тези престъпления е уредена в гл. Н, раздел VII от особената част на НК, озаглавена "Обида и клевета", също така не може да се разпространява класифицирана информация, да се използва дискриминиращо, враждебно слово, да се злоупотребява с авторски права.
Свободата на словото не е абсолютна в нито една страна по света и България не прави изключение. По-важно е обаче, докъде стигат границите на свободното слово на всеки един от нас, защото автоцензурата е по-страшна от цензурата.

- Доклад на организацията " фрийдъм хаус " определи българските медии като "частично свободни" и постави България на 76-о място от общо 195-те страни в света, преди нас са държави като Тринидат, Мали, Барбадос…

- Общото между трите държави е, че са изключително екзотични и исторически необременени. При тях няма случаи на брутални репресии, каквито се срещат по улиците на Иран, няма мащабно задържане на индивидуалисти, отстояващи универсално приети човешки права, каквото има в Китай (арестите на членовете на Харта 08), няма и убийства на журналисти, каквито има в Русия и, за съжаление, в България. Затова България е по-назад в доклада на "Фрийдъм хаус" от тези държави. Нещо повече, Република Мали, според организацията "фрийдъм хаус", е сред най-демократичните в Африка и в нея се предоставя голяма свобода на медиите, а на остров Барбадос широко са представени офшорни финансови и информационни институции.

- В кое, според Вас, са днешният "грях" и днешните "беди" на българската журналистика?

- Не мисля, че е редно да говорим за грехове. Според християнската религия човек се ражда грешен и може да получи прошка на греховете си с помощта на една от седемте християнски тайни – покаянието. В този ред на мисли, според мен е неуместно да говорим за грехове и беди, а по-скоро за няколко паралелно протичащи процеса: на световна финансова криза, на световна медийна криза и на т. нар. аматьорска пауза – разцвет на гражданската журналистика, на социалните медии, които се превръщат в барометър на общественото доверие.

- Тревожи ли Ви създадената паралелна реалност на действителността и защо темата за обективността като че ли се профанизира?

- Тревожи ме по-скоро пренаписването на дневния ред на обществото. Медиите на 21-ви век (в световен мащаб, не само в България) служат на господарите си. Те все по-често множат измислени авторитети, създават нелепи знаменитости, изкуствени сблъсъци, взаимни услуги в нечии интерес, оставащ зад кулисите. А преди много години един наш журналист бе казал, че медии, които се кланят на властта, са застанали надупени пред обществото.
Свободата на словото предполага свобода не само на вербалния акт, но и на всяко действие, свързано с търсенето, получаването и безпристрасното предаване на идеи. В днешно време обаче обективността не толкова се профанизира, колкото се меркантилизира. Оказва се, че свободата на пресата не включва задължително свободата на словото. В книгата давам пример от предизборната ситуация в България през 2009 г., според който, ако политическите партии нямат пари, те всъщност нямат глас.

- В периода на демокрацията се създадоха няколко кодекса, които съдържат правила и норми, задължаващи журналиста да ги приеме и да ги спазва в работата си. Според Вас, на този етап по силите на "наш е го брата по перо" ли е да носи отговорност за поддържане на "здравословна" етична среда?

- Аз свързвам свободата с периодична смяна на властта, прозрачност на управлението, независим граждански контрол и свободни медии. Да си свободен обаче, означава да си отговорен. Означава, че, ако искаш да запазиш свободата, която ползваш, трябва да не вредиш на другите. А това вече е етика и морал. За морала като философска категория са важни хоризонталните връзки и зависимости. Те създават чувство за интимност и пораждат доверие. Онлайн платформите печелят именно с това. Вярвам, че докато Новата Медия остане открито пространство, с неограничени възможности за обратна връзка, няма да е необходимо да се притесняваме за журналистическата етика, поне онлайн.

- Според Вас, има ли в България автентична журналистическа общност?

- Мисля, че докато вниманието на журналистическата общност е насочено и към проблематиката на етническата и верската толерантност, и повишаването на етнокултурния плурализъм в медиите, докато случаи като този с изземването на имуществото на в. "Виделина" все още успяват да сплотят журналистите в България, а насилието над колеги се заклеймява и счита за недопустимо, България ще има автентична журналистическа общност.

- Куршумът срещу свободата на словото все още не е изправил никого от изстрелялите го пред съда. Научили се българското общество да плаща цената за тази свобода и да я пази? Доколко е възможно то да вдъхне нов живот на националния морал?

- За да стане това, самото общество трябва да осъзнае силата и отговорността си към демокрацията и да изисква от властта да създава закони и справедлива съдебна система, които да гарантират, че ще бъде наказван всеки насилствен акт и авторитарно отношение на която и да е власт над свободното слово. Така че преди обществото ни да се научи да плаща цената на свободата, то трябва да се научи да я цени.
За да говорите за вдъхване на нов живот на националния морал,означава да приемате, че той е мъртъв. Аз не мисля така. По-скоро той е намерил друга среда да изразява себе си и тя е интернет и социалните мрежи. Комуникативното действие е морално. Именно то пази живи онези национални ценности, за които все по-често говорим с носталгия.

- Може ли да се приеме, че преориентирането към онлайн журналистиката е по-сполучливата форма за свобода на словото?

- Преориентирането към онлайн журналистиката е част от периода на т. нар. аматьорска пауза, на загуба на доверие в традиционните медии, на гражданска журналистика, която е по-цветна, по-емоционална, по-провокативна. Все неща, които едно утвърдено класическо издание не би могло да си позволи да публикува заради обвързаността си с политическата коректност. Това обаче не я прави по-сполучлива форма на свобода на словото.
Правото на свобода на убежденията и изразяването им означава безпрепятствено да се търси, получава и разпространява информация чрез ВСЯКА медия без ограничения!

- Кои са основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс и кои са проблемите в нейната етика?

- Етиката не е само важна част от бизнеса, а целият му смисъл. Основните параметри на отговорността (публична, социална, корпоративна) на професията пъблик рилейшънс са отстояването на човешките права. И основно правото на достъп до истинна информация в случаите, в които обществото е потърпевшо и предоставянето на право на участие в решенията на всички, които ще бъдат пряко засегнати от тях.
Сред проблемите на PR-етиката в България са непознаването на кодексите, липсата на нормативна база и санкции, скептицизъм сред практиците, липсата на обучителни програми по етика в квалификационните програми на организациите.

Стр. 6

Публикацията може да намерите и на: http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=16356

Още по темата: Колко високо летят журналистите, или къде е границата на свободното слово, в-к "Дневник"

Apeiron Communication I 2010-04-13

Лекторите на Apeiron Academy – Нели Бенова и Таня Бриклер ще водят обучения в рамките на програмата на HR Академията на Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР) през 2010 г.

Apeiron Academy беше сред победителите в конкурса на Асоциацията за избор на лектори в различни тематични модули, организиран в края на
2009 г.

"Вътрешните комуникации – средство за изграждане и развитие на корпоративната култура" и "Управление на баланса между работа и личен живот" са темите на двете обучения, които ще се проведат през март и октомври т.г. С тях Аpeiron Academy разшири своята програма от професионални тренинги, давайки нови възможности за професионално развитие на комуникационни специалисти в области като вътрешни комуникации, организационна култура и управление.

Другите тренинги на Apeiron можете да разгледате на сайта на Академията.

Оригинална публикация

в. Пари | 2010-04-13 

Телевизия и интернет не са взаимозаменими, а допълващи се медии. В нашия случай и телевизията, и сайтът ни се развиват отлично. Онлайн присъствието е много важно за нашата компания, защото ни дава възможност по всяко време и от различни места да предлагаме съдържанието на bTV.
За нас е важно да достигаме до младата и активна аудитория, която все повече и по-дълго прекарва времето си в интернет.
Освен традиционно много силното ни
присъствие онлайн с новини, streaming и video-on-demand започнахме да инвестираме в създаването на предавания, които ще се излъчват само в нашия сайт, а не в телевизионния ефир на bTV. Скоро започваме излъчването и на първите интернет новини.

Стр. 23

в. Пари | 2010-04-13

В последните години делът на онлайн рекламата се увеличава спрямо рекламата в печатните издания. Това е световна тенденция, която се повтаря и в България и важи с пълна сила за продуктите на "Икономедиа". Специално Dnevnik. bg е сериозна платформа за рекламодателите.
Работим за сериозното си онлайн присъствие вече от няколко години, което ни позволи да превърнем сайта ни от електронна версия на вестника в самостоятелна информационна
платформа. За това помага т.нар. интегрирана редакция – целият екип работи едновременно за сайта и за печатното ни издание.
Комбинацията от двата информационни канала, които се допълват, освен от читателите вече се оценява сериозно и от рекламодателите. Позиционираме Dnevnik.bg като новинарски портал и ще го развиваме в тази посока.
Сега предизвикателството пред нас е да
запазим силното редакционно съдържание, но да го обогатим и с участието на читателите. Тази година акцентът в работата ни ще е да развиваме обществото около сайта.

Стр. 23 

 

в. Пари | 2010-04-13 

По първоначални разчети се очакваше сайтовете ни (24chasa.bg и trud.bg) да започнат да генерират приходи след първите шест месеца, а реално те започнаха да носят приход още след първия месец. Към момента онлайн приходите са все още сравнително малък процент в сравнение с приходите от печатните ни издания, но очакванията ни са той да расте. Вестникарска група "България" има сериозни очаквания за растеж на приходите от реклама в интернет.
Дали онлайн изданията ще станат по-важни като присъствие от печатните ни издания, ще реши само
и единствено пазарът, респективно интересът на читателите ни.
Пазарните тенденции са категорични – интернет присъствието на медиите става все по-важно, включително за приходите на медийните групи. Развитието на нашите сайтове ще е както и до този момент – ще използваме максимално възможностите на нашите журналисти, както и всичко ново и модерно в интернет технологиите.

Стр. 23
 

 

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-13

Вестници, телевизии и радиа преоткриват силата на интернет

Световната икономическа криза удари навсякъде – не подмина дори и медийния бизнес. За никого не е тайна, че в последно време тиражите на много печатни медии падат главоломно. Рекламните карета в тези медии също стават по-малки, понякога липсват напълно. Наблюдава се сериозна тенденция на пренасочване на потока от новини от печата към интернет. Все повече издания се ориентират към изграждането на новинарски сайтове, които допълват техните традиционни полета на действие.
Информирането от интернет не е новост за българския потребител. Много преди печатните медии да изникнат в уебпространството, там вече се бяха утвърдили информационни сайтове като Dir.bg, Investor.bg и още куп други медии. Виртуалният облик на вестниците среща сериозна конкуренция в лицето на онлайн медиите, които вече имат своята вярна аудитория.

Пазарът

Българските новинарски сайтове са добре развити и полагат много усилия да са в крак със световните тенценции, казва Жюстин Томс, мениджър на ABC Design&Communication.
Пробуждането на традиционните медии беше преди 4-5 години. Тогава те осъзнаха, че интернет е мястото, на което трябва да присъстват, смята мениджърът Томс. Според Александър Савов от уебкомпанията Creato от началото на 2009 г. значително е нараснал броят на традиционните медии, които са инвестирали в добри интернет портали като нов комуникационен канал. Според него новинарските сайтове сега навлизат в своя тийнейджърски период.
Савов оценява като радостен факта, че се наблюдава увеличаване на собственото съдържание в онлайн медиите, както и собствените проучвания, собствени видеорепортажи, собствени фотографии. Някои медии напоследък избягват от copy/paste съдържанието, коментира той. За съжаление това не са всички – все още има издания, които не са разбрали силата на оригиналното съдържание, допълва той. Савов е категоричен, че българските сайтове за новини са на равни позиции с който и да е международен проект поне като технология. По отношение на съдържанието обаче има какво още да се желае.

Печатни и онлайн издания

Като медии със силно онлайн присъствие Жюстин Томс откроява "Дарик", "Капитал", "Дневник", "Медиапул", bTV. В последно време появата на много издания в уебпространството направи средата много конкурентна, казва тя. Предимство на чисто онлайн медиите според нея е, че те са от по-отдавна на сцената – поне 10-12 години, което ги прави силно наложени на българския пазар. Другото им преимущество е, че имат изграден модел за бизнес съществуване, докато всички останали медии се учат тепърва как да изкарват пари от интернет.
Не всички традиционни медии обаче имат адекватно онлайн присъствие, казва Томс. Един новинарски сайт е качествен, ако е функционален. От изключително значение е стилът на писане – нещо, което малко медии са осъзнали, смята тя. Във вестник дадена новина се пише по един начин, но в интернет тя трябва да е поднесена в съвсем различен стил. Това влияе и на популярността на сайтовете, защото един качествено написан за уебсайт материал ще бъде по-добре индексиран в Google и при търсене ще излиза на по-предни позиции, добавя Томс. Друга слабост на много издания е, че не се използва възможността за добро линкване и свързване на материали по дадена тема.
Според Савов традиционните медии използват интернет страниците си като допълнение към основния си профил – водещите телевизии препращат зрителите за повече информация към сайтовете си и използват потребителско генерирано съдържание в предаванията си. В новинарските си емисии bTV редовно цитира резултати от анкети, проведени в уебсайта им. Интересен факт е, че скоро предстои да станем свидетели как сайт на всекидневник "изяжда" родителя си и се превръща в самостоятелна медия, прогнозира Савов. Според него е логично сайтовете на традиционните медии да бъдат по-богати на съдържание и да представят по-актуална информация, като се има предвид, че разполагат с репортерски екипи. Това обаче засега не се получава, водещи онлайн медии са такива, които нямат зад гърба си друга структура, твърди той. Според Томс обаче сайтовете на печатните издания разполагат с едно сериозно предимство – те имат вече разработена репортерска и журналистическа мрежа. Това позволява пускането на материали с качествено съдържание направо от страниците на вестника в интернет.

Стр. 22 – 23

Още по темата: 

Станимир Въгленов, ръководител на отдел “Информационни и онлайн услуги”, Вестникарска група “България”: Интернет е все по-важен за нас

Анна Христова, управляващ редактор на Dnevnik.bg: Интеграцията вестник – сайт е ключът за успеха

 

в. Строителство Градът | 2010-04-13

Иван Иванов започва професионалната си кариера в изложбената сфера преди близо 25 години. Бил е ръководител на направление "Специализирани изложби" и директор в агенция Булгарреклама ЕООД, а от 1994 г. и до сега е управител на агенция "Булгарреклама" ЕООД, член на борда на директорите и изпълнителен директор на "Булгарреклама холдинг" АД, както и председател на съвета на директорите на "Интер експо център". През 2009 г. общото събрание на Централноевропейския панаирен съюз (CEFA) избира Иван Иванов за президент на съюза с мандат за 2010 г.

Г-н Иванов, "Интер експо център" навлезе в активна фаза от изложбената си дейност за тази година. Какви са вашите впечатления за участниците, а и за посетителите на специализираните инициативи?

- Зад себе си вече имаме две от най-големите международни изложения – "Българска строителна седмица" и "Техномебел". И двете изложби са в отрасли, които са от най-потърпевшите от кризата, която преживяваме. Разбира се, че имахме притеснения и се опитвахме да реагираме адекватно на сложната конюнктура, така че да създадем по-благоприятна среда за изложителите. Използвахме активно различни форми на организация и мениджмънт. В резултат се оказа, че и двете изложения преминаха при много добро представяне на бизнеса от тези важни отрасли. Дори ще спомена, че близо 20% от участниците в "Българска строителна седмица" бяха компании с първо участие в изложението. Факт, който подсили оптимизма ни и за следващите изложения. Разбрахме, че сериозният бизнес няма намерение да изключи от дневната си програма участието в международния изложбен живот.
Редица експерти споделят мнението, че изпитанията, които кризата поднася на бизнеса, имат оздравителен ефект от гледна точка стабилност и легитимно присъствие на пазара. Не е пресилено да се каже, че нашите изложбени зали приемат точно представителите на тази "пречистена среда". Прави впечатление, че донякъде за сметка на количеството идват фирми, които представят силни иновационни решения – техника, технологии, продукти, услуги. Някои се явяват с премиери и дори предпремиери на нови продукти. Елементът на иновативност сякаш преобладава за сметка на затормозеното екстензивно развитие. Нашите изложители имат амбиция да бъдат сред участниците на пазара днес, но имат визия и за дните след преодоляването на бариерите. На фона на всичко това бих казал, че и потокът от посетители променя своя профил.
Превес има професионалната бизнес обвързана аудитория с ясно очертани интереси, която води диалог и е мотивирана да постигне позитивен резултат от новите контакти. Интересно е, че посетителският поток не отстъпва по численост на аудиторията, която посрещаха изложенията ни предишни години. Например строителната изложба тази година приключи с 25-процентен ръст на посетителите спрямо мартенското издание през миналата година. При това той става забележимо по-наситен точно с професионалисти и мениджъри, които имат пряко отношение към бизнес нишата на изложенията. За нас това са индикатори, че изложенията наистина са среда, която подхранва амбициите на фирмите при криза.

Какво бихте споделили за международните изложения "Експоенергетика", "Булконтрола" и "Вода София" 2010, които са на дневен ред в "Интер експо център" от 13 до 16 април?

- Рецесията, която преживява икономиката, не заобикаля никой отрасъл и производствен сектор. При едни тя се усеща по-силно, други имат повече резерви и стратегия за преодоляване. Разковничето е в реформите, които трябва да извърши отделното малко или средно предприятие, всяка местна структура. Всички се замислят върху възможностите, които дават фондовете за микрокредитиране, рисковия капитал, редицата национални оперативни програми – за технологична модернизация, за покриване на международно признати стандарти, за създаване на регионални бизнес инкубатори или развитие на клъстъри и т.н. В ход е работата по стартиращи иновативни предприятия, за които се предвижда подкрепа за внедряване на върхови технологии, продукти и услуги. Експонирането на новите и модерни решения, плод на интелектуалните усилия на учени от различни страни, индиректно мотивират мениджъри и предприемачи да обърнат поглед към мултиплициране на готови резултати и внедряването на добри практики за техническо и технологично развитие и изпълнение на големи или малки инфраструктурни проекти.
Едни от целите на енергийната политика на страната са свързани с намаляването с 20% на емисиите от въглероден диоксид, други са свързани със сигурността на снабдяването и диверсификацията на електроенергията и на газовите доставки. Съществен аспект е енергийната ефективност, която у нас продължава да е ниска и това е проблем. В ход е хармонизирането с европейската политика по отношение на сградите, крайните потребители на енергия и редица енергийни услуги.
Във всички тези направления се търсят решения на различни нива и от различни структури. Що се отнася до практическите мерки в живота, те се взимат от бизнеса и изложенията дават една чудесна възможност иновациите и новостите да бъдат поставени във фокуса на деловите хора. Съчетани с модерните технологии на монтаж, лесно поддържане и обслужване вече водят до редица икономии – на време, труд, енергия, материали и т.н., и като цяло повишават ефективността на стопанската дейност.
"Експоенергетика" представя модерна техника и технологии за производство и управление на енергията чрез комбинираното производство на електро- и топлинна енергия, за обновяване на мощностите и повишаването на енергийната ефективност на сгради и обекти, отоплителна и климатична техника, вентилация и газ инсталации за битовия и промишления сектор и други решения.
Основни направления на 39-ото издание на "Булконтрола" са "Буллабор" и "Булекология", които показват нововъведения в областта на контролно-измервателните прибори и аналитичната апаратура, електрониката и автоматизацията, лабораторното оборудване и стъклария, приложния софтуер и системите за мониторинг и превенция, необходими за ефективна борба със замърсяването на околната среда.

За четвърта поредна година съвместно с Берлинския панаир организирате "Вода София" 2010. Какво продлага изложението?

- Изложението "Вода София" предлага разнородни решения за изграждането на съвременна ВиК мрежа и повишаването на ефективността във водния сектор – техника и технологии за вододобив, за пречистване и преработване на питейни и отпадни води, контролни съоръжения за превенция от наводнения, за анализ, поддържане и почистване на плувни басейни, канализации, водоеми и др.
Eкспонатите на "Експоенергетика", "Булконтрола" и "Вода София" 2010 носят заряд от нови и оригинални решения, които ще улеснят работата на проектанти, инженери, технолози, еколози, експерти в областта на метрологията и стандартизацията, строители и специалисти от различни отрасли на икономиката. Те насочват вниманието на бизнеса към редица стъпки в областта на индустриалната автоматизация и използването на съвременните комуникационни системи за широк кръг дейности. Много от тях ще подсилят капацитета и ще улеснят технологичното развитие в индустрията и в областите, свързани с водата, околната среда и здравето дори. Те показват върхови технологии, модерна техника и апаратура, висококачествени материали и изделия, необходими за изграждане, реконструкция или модернизация на инженерната инфраструктура в областта на водния и енергийния сектор на страната. Внедряването им ще позволи на фирмите от редица сектори на икономиката да се доближат до изискванията и директивите на Евросъюза за редица параметри и за борбата с климатичните промени, която засяга широк кръг индустрии. Така бизнесът по-лесно ще се включи в множеството проекти, свързани с енергетиката, водното стопанство, включително пречистването на отпадъчни води – изключително актуален проблем за много селища и зони в страната.
Могат да бъдат консултирани както специалисти, на които предстои изграждането на пречиствателни инсталации за питейни, битови и промишлени отпадни води, така и хора с грижи към обекти, които се нуждаят от рехабилитация и модернизация, а те не са малко.
Българските общини участват в специализираните изложения със свой колективен щанд и ще представят опита и потенциалните си инвестиционни намерения в секторите "Енергетика" и "Води". Тази година те са един от най-големите инвеститори във водна инфраструктура и в проекти за енергийна ефективност и ще представят текущи проекти с европейско финансиране, както и инвестиционните си намерения, за които търсят инвеститори. Организатор на общинското участие е "НСОРБ – Актив" ЕООД, дъщерна фирма на Националното сдружение на общините в Република България.

Как изглежда традицията да съчетавате изложбите с делови форуми и други бизнес инициативи?

- Както вече споделих, "Експоенергетика", "Булконтрола" и "Вода София" 2010организираме на фона на една сравнително благоприятна среда от гледна точка амбициите на бизнеса за внедряване на експонатите. Ние проучваме обстоятелствата, плюсовете, минусите и тенденциите, които очертават развитието на отрасъла, в който работят нашите изложители. Това определя и стратегията ни за включването им не само като изложители, но и като активни участници в делови форуми, с което искаме да повишим полезността за бизнеса – роден и чуждестранен. По тази логика бих казал, че успяхме да изградим една наситена с форуми и събития програма, така че дните на изложенията да бъдат паралелно и дни на активни бизнес контакти.
Ще започна със семинара "Публично-частното партньорство във водния сектор в България – възможности и перспективи", който ще се проведе още първия ден и по време на който ще бъдат дискутирани едни от най-актуалните теми в тази сфера. Състоянието и перспективите за развитие и модернизиране на водното стопанство са в полезрението на всяка страна и се очаква "Вода София" 2010 да бъде посетено и от група специалисти от Франция с интерес към водния сектор и към български компании – потенциални търговски и бизнес партньори.
Интерес към форума проявяват и немски предприемачи, участници в организираната от IDCED (International Dialogue Centre Environment and Development), Магдебург – Германия, тридневна Кооперационна борса, които търсят контакти с български експерти и специалисти във водния сектор.
Ние допълваме потенциала си в сътрудничество с различни организации и се стараем максимално да бъдем полезни за експерти и мениджъри от различни сектори на икономиката. В рамките на изложенията Enterprise Europe Network – България например организира кооперационна борса с предварително уговорени двустранни срещи с чуждестранни партньори в областта на енергетиката, енергийната ефективност, отоплението, климатизацията и вентилацията, газ инсталациите и електротехниката.

Стр. 26 – 27

в. Сега I 2010-04-13

Дребничкият сайт за разкрития на държавни тайни се записа сред най-опасните врагове на Америка и световната политика

Преди 3 месеца в "Туитър" се появява следното съобщение: "Притежаваме кодиран запис как американски бомби убиват цивилни. Имаме нужда от компютърно време." Призивът за спешна помощ идва от сайта "Уикилийкс". В началото на април става ясно, че по някакъв начин – който отказва да разкрие – "Уикилийкс" се е сдобил с необходимото компютърно време да разбие кодовете на Пентагона и да разшифрова записа. Потресаващите кадри от 2007 г. в Багдад, когато военни убиват 12 души, сред които двама кореспонденти на "Ройтерс" и деца (реплика на един от бойците: "Сами са си виновни, като вкарват деца в боя"), в следващите няколко дни са гледани 2 милиона пъти в YouTube и са извъртени хиляди пъти по новинарските емисии в целия свят.

И така, "Уикилийкс" зае централно място в общественото внимание. За 3 години сайтът има повече удари, отколкото "Вашингтон Поуст" за 30, обявява интернет гуруто Клей Шърки. Американско списание квалифицира "Уикилийкс" като апостоли на "екстремната прозрачност". "Екстремната прозрачност" обхваща всичко – от имейлите на Сара Пейлин до данъчните декларации на Уесли Снайпс. На този адрес цензурата е забранена, а да подминеш теч на информация е все едно да помогнеш на лошите. Дори бастионът на традиционалистите Вашингтон, където иначе си умират за хубавите течове на информация, вече се събужда и заспива с тях.
А доскоро "Уикилийкс" се смяташе за маргинална структура, която има за цел да изобличава политици и корпорации, бранейки строго самоличността на източниците си. Макар че властите в САЩ никога не са приемали сайта за маргинален. Доказателство за това беше дадено през март, когато се разбра, че Пентагонът е записал сайтчето в списъка с враговете, заплашващи сигурността на Америка. Верен на мисията си да публикува материали, които разкриват тайни от всякакъв характер, преди няколко седмици "Уикилийкс" пусна и доклада на военните за самия себе си.

Кои са "Уикилийкс"

Сложен въпрос, тъй като основателите се държат подобаващо конспиративно. Главният човек зад сайта – Джулиън Асандж, е активист и журналист, макар според "Вашингтон Поуст" да е с минало на хакер, което повече му приляга. Родом от Австралия, днес Асандж май пребивава основно в Кения. Основава сайта преди 3 години заедно с група съмишленици, сред които има журналисти, математици, техничари и даже китайски дисиденти. "Уикилийкс" няма централа, но основните му сървъри са в Швеция, а хостингът е на същите хора, които основават "Пайрът бей". Оперира обаче и чрез сървъри в Белгия, САЩ и къде ли не. "Уики" идва от първоначалното намерение сайтът да публикува всякаква информация по подобие на "Уикипедия". Сега всеки материал се преглежда от ядро от неколцина доброволци на пълно работно време, които разчитат на 800 до 1000 души за експертна помощ в области като шифровка, програмиране и писане на новини.
На колко години е Асандж? Трудно е да се каже. Той поне предпочита да си мълчи – "Защо да улеснявам копелетата?" Предпочита телефон пред срещите на живо, освен това, изглежда, никога не ползва един и същи номер повторно. Гласът му често е приглушен, разговорът е набразден с дълги паузи, човек тутакси си представя как непрекъснато поглежда през рамо. Също като него организацията в тази машина за разкрития от ново поколение може да бъде влудяващо непрогледна.

Нова платформа

Извън коментарите с политически заряд видеозаписът от Ирак мобилизира и медийните анализатори, които заговориха за нова ера в разследващата журналистика. "В крайна сметка разузнавателните агенции се занимават точно с това – хай-тек разследваща журналистика", казва пред "Ню Йорк Таймс" Джулиън Асандж. Но прави и стъпка по-нататък – "Крайно време е медиите да се издигнат до същото ниво". "Уикилийкс" не крият амбицията си да променят формата на медийното покритие – нещо, което е напълно по силите им за разлика от традиционните медии. Няколко издания и агенции се опитваха безуспешно да се сдобият със същия запис. Но ако там всеки съдия или засегната страна може да запуши устата на медиите, в дигиталния свят на "Уикилийкс" такива бариери пред информацията не съществуват.
"Най-важното нещо за този запис е, че няколко милиона души можеха да влязат едновременно на една и съща страница в интернет – казва преподавателят по журналистика в университета Конкордия в Монреал Лайза Линч. – Изумително е, че извън конвенционалните средства за информация съществува такава възможност."
А защо това е важно? Да погледнем един друг доклад, докопан от "Уикилийкс". Този път автор е ЦРУ, а темата – как най-добре САЩ могат да манипулират общественото мнение в Германия и Франция, за да осигурят продължаващото участие на двете страни в мисията в Афганистан. "Обществената апатия позволява на лидерите да игнорират избирателите" – така се казва една от главите в доклада. Друга обаче анализира провала на участието на холандците и задава въпроса: "Защо не е достатъчно да разчитаме на апатията?". Тук идват отговорите как САЩ могат да манипулират обществото в другите държави. Във Франция например има симпатия към афганските бежанци, така че може да се използват жените в Афганистан като адвокати на войната. В Германия пък печелившата стратегия би била да се предизвика страх – провалът в Афганистан ще означава, че терористите ще стигнат и до вас. Стряскащо, нали?

В името на свободата на словото

"Ройтерс" опитва от 2 и половина години да получи достъп до записа по силата на закона за свободата на информацията, но без успех. В същото време "Уикилийкс" е едновременно навсякъде и никъде конкретно и на практика е отвъд капаните на всякакви институции и правителства, които биха искали той да замлъкне завинаги. Не че властите не правят непрекъснати опити за това.
Още през 2008 г. опит да се затвори сайтът беше направен в САЩ по искане на швейцарска банка, обвинена в пране на пари, измами и избягване на данъци. Достъпът до него беше спрян за 2 седмици, след което насред протестите на граждански организации банката си оттегли жалбата, а достъпът бе възстановен. Сега във Великобритания вестниците често намират спасение в "Уикилийкс", след като веднъж съдът им е наложил забрана да публикуват определен материал.
Сред враговете на сайта има и такива екзотики като Северна Корея и Тайланд, които също искаха запор от съда и се оплакваха, че на сайта се публикуват критични материали за тях. Когато на страницата му изтича таен черен списък на германското правителство със сайтове, сред които и няколко за детска порнография, студентът, който отговаря за немската версия на "Уикилийкс", е арестуван за разпространение на… детска порнография.
Най-силни взаимни чувства обаче малкото разузнаване има с военните. Интересът на Пентагона е неизбежен, тъй като с годините "Уикилийкс" е публикувал доклади за въоръжение (само за екипировката на частите в Ирак и Афганистан има 2000 страници), численост, операции и "почти цялата военна стратегия" в Ирак и Афганистан. Пак на същия адрес беше пуснато и старо, несекретно копие на "стандартните процедури" във военния затвор в Гуантанамо Бей, Куба.
На този фронт "Уикилийкс" среща съюзник в Исландия. Тук според британската преса сайтът разработва законодателство с местните власти, което ще превърне страната в убежище за разследващи журналисти, като им гарантира най-силната комбинация в света от защита на източниците, свобода на словото и възможности за "клеветнически туризъм".

Живот като на кино

Ето някои от последните съобщения в "Туитър" от името на сайта:
"Ако нещо се случи с нас, вече знаете защо – видеото от 5 април (с въздушната атака в Ирак)".
"Двама под дипломатическо прикритие следят редактора ни в Исландия".
"Наш източник задържан за 22 часа. Компютърът му е иззет".

Кризата

И тук обаче не всичко са шпионски игри и конспирация. Тъй като разчита единствено на дарения, сайтът се бори да се задържи онлайн. Някои традиционни медии – като британския "Гардиън", му оказват морална, но не и финансова подкрепа: "Лошите се страхуват от него, добрите го обичат. Нещо като модерен Робин Худ. Ако искате да четете бъдещето, влезте тук". Въпреки славата и дори някоя и друга награда (за нова медия на "Амнести Интернешънъл" през 2009 г. например), "Уикилийкс" едва не хлопна врати тази година поради пълно разорение. Заради безпаричието сайтът работи и далеч под пълния си капацитет. Според Джулиън Асандж даренията от теоретици на конспирацията, неправителствени организации, борци за човешки права, журналисти и технически маниаци успяват да набавят 2/3 от 600-те хиляди долара, необходими за издръжка през 2010 г. Затова и "Уикилийкс" не публикува всичко, с което разполага. От което сигурно още много правителства по света си плюят в пазвата. Впрочем може би най-забавният детайл от онзи доклад на Пентагона е спекулацията, че "Уикилийкс" е творение на ЦРУ. "Поне да бяха изпратили чек", свива рамене Асандж.

Стр. 14