Вечерта ще зарадва посетителите с традиционни сладки изкушения, напитки и наргилета. На микрофона ще се представи специалния гост на събитието Koray Arzanoglu /вокал и саз/, на перкусиите - Димитър Симеонов, а зад пулта гостува Dj Burak от Турция и Стефан Щерев /3inSpirit/.

сп. Elle | Станислава ПЕТКОВА | 2010-04-20

Скандалите в изкуството бяха нейна запазена територия само допреди година, а днес Кристина Патрашкова провокира скандали като главен редактор на "жълт" вестник. Преди тя пишеше за художници и галерии, но след като напусна в. "Уикенд", се концентрира в една "Галерия". "Истории с Патрашкова" – телевизионно предаване с това заглавие вече не съществува, но историите на Патрашкова стават все по-увлекателни и някак тайнствени, защото тя нахлу в ъндърграунд територии – вече не четем нейни интервюта с поети и актьори, а с мафиоти. Навярно е интересно, но комфортно ли е?
Журналистката винаги е дърпала "дявола за опашката", затова етикетът "ексцентричка" прилепва за нея още с прощъпулника й във вестникарските редакции. Една сутрин в 7. 00 ч. тя влита за планьорка във в. "Отечествен фронт", облечена с мундир и пола с волани. През социализма подобни дрехи шокират доста хора. И докато сивите костюми се подсмихват на нейния тоалет, Кристина, без да й мигне окото, изброява поне 10 любопитни теми. И ги написва. Тя умее да комбинира привидно несъчетаеми неща не само в облеклото – дънки с колие от XVIII век, да речем, а и въобще: мода, футбол, политика, кино… за нея всичко е еднакво важно и вълнуващо, има емоционално отношение и към глобалните проблеми, и към детайла.

- Кристина, какво те накара да смениш жанра тотално – "Берлиоз с Георги Илиев" както каза в едно тв предаване неотдавна?

- Простият отговор е, защото повече от 20 години след началото на прехода 6 България малцина знаят кой е Берлиоз, но няма човек, който поне да не е чувал името на Георги Илиев. Дори след смъртта му продължават да излизат книги за житието-битието му, но не съм научила да се е появила нова биография на Берлиоз. Което е жалко. Защото съдбата на този ексцентричен френски композитор е много по-интересна и поучителна от живота на Георги Илиев. За Берлиоз се твърди, че е употребявал опиум, за да създава гениалните си симфонии. За Жоро Илиев се разказва, че коката му е била приятел. Но след поредната доза са се случвали страшни неща. Берлиоз е дирижирал "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж през 1840 г. с 8-килограмова сабя в ръка. Гледката е била сюрреалистична, но е звучала музика. Когато Георги Илиев е хващал оръжие, никой не е мислел за изкуство.
Аз обаче не съм сменила тотално жанра. И до днес пиша за артисти, художници и писатели, защото разбирам най-много от арт.
Когато обаче се съгласих да оглавя в. "Галерия", си дадох сметка, че освен във висшата духовност, която вълнува все по-малко хора в България, ще трябва да надникна и в задкулисието на живота. Да накарам някои личности да направят уникални по рода си, шокиращи изповеди, каквито бяха случаите с бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, с бившия шеф на Отдела за специални акции в ДАНС Велин Хаджолов, с бизнесмена Васил Божков… В самото начало казахме, че няма да мълчим и ще се опитваме да разкриваме тайни, които са важни, за да осъзнаем какви процеси се развиват в държавата. Това е трудна, опасна и понякога неблагодарна работа. Но си заслужава. Ако я възприемеш като кауза.

- С какво те обогатява тази коренна промяна на теми и идеи?

- Темите и идеите са същите – нали изкуството е отражение на живота? Но сега, вместо да пиша анализи как някой писател е пресъздал образа на бандита X в романа си, понякога се срещам със самия бандит. Тези запознанства са много интересни, защото можеш да надникнеш в душа, в която бушуват страшни демони. Когато правих интервю с Димитър Вучев-Демби, който се свързва с търговията с дрога, останах изумена. Оказа се, че той знае наизуст стихове на Смирненски. Престъпник, който се трогва от рими… Бях толкова шокирана, че не можах да реагирам веднага. Не твърдя, че Демби е светец Напротив! Но подобно признание те кара да се замислиш какво се е случило не само с един човек, а с цялото ни общество, че от една страна, се възхищаваш на социалната поезия, а от друга, вършиш престъпления. Отговор на този въпрос, между другото, трябва да дадат всички, които са ни управлявали през последните години.

- Срещите с криминални типове – не са ли опасни? Не те ли е страх понякога какво ще излезе от това, нямаш ли колебания?

- Такива среши не са всекидневие за мен. Пък и едва ли на тях криминалният тип ще извади пистолет да те застреля. Разбира се, че се притеснявам, но пък не познавам истински журналист, който би се отказал да чуе версията на един бандит. За да подреди пъзела на истината.

- Сблъсъкът между поезия и проза ми се струва прекалено остър, но ти явно си готова за битка Имаш ли врагове?

- Да. Преди не ме долюбваха някои актьори и режисьори, в чиито творчески способности се съмнявах. Нона Йотова години наред твърдеше, че я атакувам, защото самата аз не съм станала актриса.
Сега съм трън в очите на някои от най-важните хора в държавата – министри и шефове на служби за сигурност, чиято работа вестникът критикува, когато е необходимо. А това за съжаление в момента правят много малко от останалите медии.
Оказа се, че имам врагове и сред колегите. С изключение на двама-трима, които открито се изправят срещу мен, имената на другите не знам. Те сипят потоци от клевети, обиди, откровени измислици в сайтове и блогове. Не искам да прозвучи самохвално, но ми се струва, че болката, когато не си реализиран и си комплексиран, се изражда в страшна патология. Която се изразява в словесна злоба срещу друг, който е стигнал до някъде. И е платил за това немалка цена.

- Кое е най-несправедливото, което си чувала за работата си?

- Че пиша за пари и обслужвам мафиотски интереси. Тези твърдения започнаха да се разпространяват заради упоритата мълва, че арестуваният и обвинен във всички смъртни грехове Алексей Петров стои зад вестника. За пореден път казвам: той няма нищо общо с "Галерия", както и не отричам, че се познавам с него. Водили сме изключително интересни разговори и няма да повярвам, че е мозъкът на октопода, докато не бъдат извадени категорични доказателства, че това е така. Другото ми прилича на фарс – политици, затворници, престъпници, алкохолни босове, министри забъркват името му във всички далавери, които са се случвали през последните 2 десетилетия. Други виновни няма. Очевидно той е действал сам – доста интересна мутация на мафията у нас!

- Екстравагантността е естествена за теб – знае се, че не ти е представлявало проблем да отидеш на футболен мач с театрален лорнет и рокля с кринолин. В подобни случаи контрастът е симпатичен, но няма ли опасност да загубиш себе си, ровейки в кофата за душевен боклук? Няма ли противоречие между всичко, което си правила досега, и новите ти изяви?

- Аз и сега мога да отида на среща с Демби с рокля с кринолин, ако след това ми се налага да бързам за театрална премиера. Е, вярно, че Вучев ще бъде шокиран. Къде обаче е противоречието? Демби ще ме вкара в кофата за душевен боклук, разказвайки ми кой кого и защо е убил. Разкаял ли се е, или за него човешкият живот няма никаква стойност? След това ще отида да гледам "Престъпление и наказание", в което, както знаете, разореният петербургски студент Разколников убива безскрупулна лихварка за парите й. И най-големият му ад е не самото престъпление, а душевните терзания заради него. Смятам, че ще бъде интересно да се направят някои сравнения. Най-малкото защото ми се струва, че живеем във време, в което все по-малко хора изпитват терзания – за каквото и да е.

- Коя случка е знакова за изграждане на професионалното ти самочувствие?

- Може да прозвучи парадоксално, но участието ми като коментатор в различните сезони на Биг и Вип брадър. И досега мнозина ме критикуват, че съм се включвала в подобни "тъпи" формати. Аз обаче смятам, че те са важни, защото поставят под лупа всичките ни пороци, дребни страсти, амбиции, лицемерие. В тях хората се саморазголват – от най-известния до човека от съседния блок. Когато коментирах участниците, се опитвах да направя обобщение от дребните или по-големи скандали. Да поставя на дебат различни теми – възпитанието на децата, завистта сред известните, чалга манталитета. И май се получи. Имах, разбира се, и недоброжелатели. Но никога не бях получавала повече поздравления за тезите, които защитавах. Тогава се убедих, че имам силата да лансирам непопулярни идеи. И понякога да обърна общественото мнение.

- С кого е най-щурото ти интервю?

- С Ричард Чембърлейн. Той пристигна да се снима във филм в България, когато беше изключително популярен у нас заради излъчването на сериала "Шогун". Самолетът му пристигна по-рано и нито един от организаторите още не бе дошъл на аерогарата. Заявих, че аз съм представител на домакините, и ме допуснаха до стълбичката на самолета. Посрещнах Чембърлейн, а когато се качихме в автобусчето, което да го откара до ВИП-а, признах, че съм журналистка. Той се усмихна, но се съгласи да ми даде интервю. Разполагах с не повече от 5 минути, но се справих. Бедата беше, че заминавах след няколко часа за Германия. Изпратих касетата до редакцията на в. "24 часа", където работех тогава, и на следващия ден ние бяхме единствените, които имахме интервю с актьора. То беше щуро, защото ме убеди, че в журналистиката няма невъзможни неща. Особено пък ако ти помогне и късметът.

- Мислила ли си някога да зарежеш всичко и да отидеш да живееш на… Лазурния бряг например?

- Той ми е любим заради невероятните преживявания, които съм имала там – 10 години неизменно отразявах кинофестивала в Кан. Звездите, лудницата по улиците, яхтите, фойерверките, блясъкът на диамантите, палмите, прочутият булевард "Кроазет" са най-лъскавото и луксозно нещо, което съм виждала в живота си. Тъжното е, че е фалшиво. По време на фестивала в града цари истински панаир на суетата. Когато влезеш да гледаш филмите от състезателната програма обаче, виждаш съвсем друга действителност – престъпления, кръв, бедност, перверзии. Е, има, разбира се, и комедии. Ето затова в живота не може да се тегли разделителна черта. Дори Кан не е само блясък, а и мъка. Конкретно на въпроса – с удоволствие бих ходила всяка година на Лазурния бряг, но едва ли бих останала да живея там. Битките, които искам да водя, са в България, а не на Ривиерата.

- В какво още не си се пробвала, в какво не си успяла?

- Най-големият ми провал е, че не се научих да шофирам. Взех книжка още като студентка и започнах да карам. Попаднах в една-две по-сложни ситуации и си казах, че от мен шофьор не може да стане. Мисля, че се предадох. Но това е единственото нещо, за което не положих достатъчно усилия и не повярвах в себе си.

- Най-големият компромис, който ти се е налагало да правиш в журналистиката?

- Работила съм в различни издания и в тях е било ясно за кого и как трябва да пишеш. Съобразявала съм се с тази политика, но не за дълго. Сега работя в един от малкото вестници, в които за всичко може да се пише свободно.

- Когато говорим за рокли, жълтият цвят ти отива. Но в поведението?

- Разбирам намека. Оглавявам вестник, който някои наричат "жълт", а аз – масов. Избрахме таблоидната форма, за да може покрай пикантериите да публикуваме изключително сериозни анализи, интервюта и разследвания. Просто тази формула работи. Асоциацията между цвят и поведение ми се струва абстрактна, макар че черното се смята за цвят на мафията, лилавото – на порока, а бялото – на непорочността. Тоалетите в гардероба ми са различни, но преобладават бели, черни, жълти и червени. Предпочитам последните не защото съм от ЦСКА. Валентино едва ли е чувал за отбора от Борисовата градина, но негово ревю без червена рокля няма. И все пак любимецът ми си остава Кристиан Лакроа, нищо че кризата го удари жестоко. За мен той е единственият дизайнер, който може да съчетае жълто с цикламено и това да е естетско, а не кичозно. Ето защо вярвам, че невероятни комбинации и превъплъщения няма – нито в живота, нито в журналистиката. И тъкмо затова те често пъти са по-интересни от изкуството.

Стр. 42-43, 44-45

www.segabg.com I Йоана ГЪНДОВСКА I 2005-11-09

Кой е 20-годишният радиожурналист от "Дарик", успял да доведе до истерия премиера и депутатката с въпросите си?

Има едно дете-чудо напоследък. О, не, не мести предмети с поглед, нито говори с корема си. Още по-малко в него се е преродил някой Пикасо. Просто, макар и начинаещ журналист, умее да задава въпроси и не се отказва да пита – докато политвеличията отсреща му не се предадат и не отговорят, или пък, разпенени от неудобните питания, го залеят с вълна от ругатни. Компрометирайки така себе си.
Иде реч за 20-годишния радиорепортер на "Дарик" Виктор Николаев. Момчето, което – иска или не, се прочу, попадайки в центъра на медийния циклон заради неадекватната реакция на 2-ма мастити политици на зададени от него простички въпроси.
—————————————
Помните ли Юлия Берберян и баничките?
А прословутата й реплика, че "журналистите са пълни боклуци"? Едва ли сте забравили и последните изцепки на премиера Костов за човешките му права и задълженията на журналистите. Ей за всичко това виновен е Виктор. Защо? Защото, както децата искат да знаят всичко, така и Виктор простичко и по детски пита "Защо?". Ама да кажеш, че той прави това грубо, нахално и демонстративно – тъй че да предизвика съответна реакция, не. Напротив. Представете си едно младо момче с още детска физиономия. Към това прибавете нужното възпитание и уважение към когото трябва. Към всичко това сложете благ тон, в никой случай неучтиво, камо ли арогантно държание и накрая въпроса – най-лесния въпрос на света – логичен и точен. Предполагащ точно толкова простичък отговор. И резултатът е: изнервен премиер, истерични депутати, първи страници по вестниците.
Но защо така полудяват политиците? Както казва самият Виктор, "на много по-неудобни въпроси" реакцията не е била такава. И той сам е учуден, че на питането му: "Г-н Костов, кога точно разбрахте, че на Бисеров и Цонев са им застъпени икономически интереси?" е последвал такъв гневен порой от страна на премиера: "Що за въпрос ми вменявате? Откъде накъде идва това нещо? Аз протестирам срещу подобен начин на задаване на въпрос. Това е безкрайно недопустимо за отношение между медии и един човек.

Вие сте длъжен да ми спазвате правата

(Журналистически смях в залата за пресконференции – б. р.) Моля ви се да бъдете коректни. Откъде накъде ще ми вменявате мнения, позиции и т. н. Кой сте вие да си го позволявате в края на краищата? За какъв се преживявате? Ама моля ви се – оттеглете си въобще въпроса! Как така ще ми казвате какво съм искал и какво… Що за нахалство! Върнете се в детския дом!"
Обяснението на Виктор за случая е, че на Костов просто не са му издържали нервите. "Той се беше изнервил от всички въпроси, моят бе капката, която преля чашата", казва скромно радиожурналистът студент. И допълва: "Не се уплаших. Стъписах се. Мен просто ме интересува и сега – защо, когато някой излезе от техните среди, както Бонев, Бисеров и Цонев например, става така, че все те са лоши. Виктор недоумява от тази реакция. "Не защитавам никого. И политическите ми коментари по радиото на тази тема не са били ода за Бисеров или Бонев, просто питам кога и защо", обяснява младият репортер. И твърди, че не мисли да се отказва от провокативните си въпроси. "Ще продължа да питам. На мен все още не ми е ясно кога са разбрали", добавя той.
Това, което дразни Виктор обаче, е усещането, че сините политици гледат на него вече с друго око. "Те сякаш са си внушили вече, че имам едва ли не лично отношение към тях", обяснява той. Виктор се връща назад към скандалите около къщите на Христо Бисеров и на премиерската щерка Мина. "Тогава Иван Костов ме стъписа. Питах го изключително добронамерено не му ли се струва, че СДС губи от факта, че на много конкретни въпроси не се дават точни отговори. Преди се говореше за къщата на Бисеров, сега за една друга къща…" И какво мислите става? Костов се обръща тогава персонално към него и заявява: "Вижте какво, уважаеми колега, наблюдавам ви от известно време – вие се опитвате да вкарате в политически дебат моето семейство."
Покрай тази случка той се сеща и за редица други, свързани със Соколов – например когато на пореден негов въпрос за пътуването в Канада шефът на парламента казва: "Не ме принуждавайте да припомням онзи милиционерски виц: тъп, но упорит."
Виктор не се впряга и от това. Въпреки всичко не смята, че предизвиква такова грубо отношение от политиците. Тези случаи обаче променят отношението му към институциите.
Случаят "Берберян", който е и най-фрапиращ, убива уважението му към Народното събрание.
Прословутото интервю на Виктор с Юлия Берберян за баничките

е и първият му сериозен сблъсък с политиката

"Не разбирам защо тя побесня от репортаж, който дори не бе посветен на парламента", спомня си Николаев. Известният репортаж през пролетта бе за премахването на привилегията студенти и пенсионери да пътуват безплатно в градския транспорт. "В репортажа една жена каза "и закуската ни вземат". А аз отвърнах, че докато на едни им вземат закуските, депутатите не само се хранят на цинично ниски цени в парламента, но имат право и на безплатни карти за транспорт", казва журналистът. И ей заради тая вметка Берберян почва да звъни в радиото и стига до прословутите си изцепки "журналистите са пълни боклуци", "вашият корем изглежда много голям" и т. н.
До този момент Берберян изобщо не е знаела как изглежда Виктор. После той сам й се представил в парламента така:

"Здравейте, аз съм с големия корем"

Изумих се на наглостта й, след като и дума за нея не е казано в репортажа. За мен и сега цените са си цинично ниски в парламента. Освен това недопустимо е депутат да има такъв речник, смята Виктор. Докато си говорим, покрай нас минава Берберян. "Видя ли как мина, все едно не ме вижда", казва Виктор. И с усмивка повтаря, че се надява реакциите на политиците да не са лично отношение към него. Защото Виктор си харесва ресора СДС и няма намерение скоро да го сменя.
"Чувствам се в кожата си, става ми все по-интересно. Все още имам хъс", казва той.
И родителите му го подкрепят изцяло. Майка му Роси, която е борсов посредник, малко се притеснявала заради скандалите, свързани със сина й.

Хъсът към журналистиката не е случаен

Баща му Николай е вестникар, работи в местния разградски вестник. Разград е и родното място на Николаев. Роден е на 15 декември 1979 г. Завършил е механотехникум. Въпреки че почти не е учил български и литература, решава да кандидатства журналистика. През 1997 г. започнал да работи в местното музикално радио "Оберон". После взема частни уроци по литература и през 1998 г. го приемат журналистика в София. Първите две седмици ходил редовно на лекции, но бързо му доскучало и след около месец започнал да мисли за работа. Така отива на стаж в "Дарик".
Първо работи в икономическото предаване "Портфейл". Там се задържа година. А миналия декември става парламентарен репортер.
Всъщност за първи път гласът му се чул по Дарик радио не като журналист, а като кандидат-студент в анкета за писмения изпит по журналистика през 1998 г.

Първият му репортаж пък е с граждани за визитата на принц Чарлз.
Иначе Виктор е изключително разсеян и разпилян, казват колегите му, а и той сам си признава. Например редовно звъни от нечий чужд телефон на собствения си, за да открие къде го е оставил. "Забравям. Разсеян съм, но Таня Генева слага ред в къщата на нашия екип в парламента", признава си Виктор.
Колегите му в радиото пък го "мразят", защото след случая "Берберян" пристигал винаги с една баничка в ръка, нахапвал я, а после я оставял на някое бюро. Но пък така те винаги знаели дали Виктор е минал през редакцията.
Николаев е известен и с това, че може би е единственият човек, който винаги и навсякъде иска касови бележки. И един съвет, дано не сте магазинер и да продадете нещо развалено на Николаев, защото лошо ви се пише. Веднъж си купил вкиснала лютеница, веднага извадил касетофона и после – цял репортаж.
"Виктор и в тоалетната да отиде, ще се върне с репортаж", казват колегите му от радиото. През една от отпуските си отишъл в Разград и се върнал с материал… за тоалетните.
Та ей такова е момчето, навлякло си свещения гняв на премиера.

Оригинална публикация

Събитието е организирано от Фондация "Български адвокати за правата на човека" и цели да се дискутират предложените от Фондацията генерални мерки за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) постановени срещу България и разкриващи особено често повтарящи се нарушения на правата, уредени в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). На срещата ще присъстват авторите на предложенията, представители на събедната, изпълнителната и законодателната власт, други гости и представители на медиите.

Събитието е организирано от Фондация "Български адвокати за правата на човека" и цели да се дискутират предложените от Фондацията генерални мерки за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) постановени срещу България и разкриващи особено често повтарящи се нарушения на правата, уредени в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). На срещата ще присъстват авторите на предложенията, представители на събедната, изпълнителната и законодателната власт, други гости и представители на медиите.

Telemaniac I Петя МИЛЕНСКА I 2010-04-21

Виктор Николаев ще е новият екранен партньор на Ани Цолова в предаването на bTV “Тази сутрин”. Той ще заеме своето място в ефира на телевизията в началото на месец май, след като Митко Павлов напусна в края на миналата седмица.
Виктор Николаев е завършил Журналистика в СУ „Климент Охридски“. Стартира журналистическата си кариера през 90-те, като до момента е работил в Дарик радио, в радио НЕТ и в БНР. От 2005 г. започва работа в екипа на БНТ. Бил е репортер на „Новините“ на Канал 1.
От ноември 2007 г. е водещ на „Денят започва“ по BNT1.

Снимка: вестник "Класа"

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 2010-04-21 

Списание "Мениджър" е на първо място по приходи от реклама през първите три месеца на 2010 г. Ръстът на "Мениджър" е 20% и така измества от двете челни позиции модните женски списания. Средният спад на приходите от реклама в месечните списания е 34%. Данните са на агенция TNS/TV Plan, която наблюдава рекламния пазар в медиите.

Списание "Мениджър" е на първо място по приходи от реклама през първите три месеца на 2010 г. Ръстът на "Мениджър" е 20% и така измества от двете челни позиции модните женски списания.

БДВО I 2010-04-21

Вече могат да се записват участниците за Четвъртия PR фестивал

21 Април 2010 г. – София – Днес председателят на журито в „PR Приз” 2010 Аня Павлова оповести, че приемът на проекти за участие в „PR Приз” 2010 е приключил на 15 април, а проектите са класирани по категории и са предадени за оценка на членовете на журито. Тази година в конкурса са участвали 29 проекта от 27 агенции, компании и организации в 11 категории. Има също 5 одобрени проекта за специалната категория „PR студент”. Следователно общо 33 проекта ще бъдат оценявани до публичните защити на 15 и 16 май, а един е дисквалифициран.

Любопитен факт е, че за втора година подред липсват проекти в определени категории, а именно: „PR на политическа организация”, „Кризисен PR”, „PR кампания в сектор Финанси и връзки с инвеститори”, „PR кампания в сектор Информационни и телекомуникационни технологии (ICT)” и „PR кампания за персонален имидж”. Тази година липсват кампании също и в категорията „Вътрешноорганизационен PR”.

„Наблюдава се тенденция към отпадане на определени категории от конкурса, тъй като няма участие в тях, откакто сме ги измислили. Явно все още специалистите не са узрели за това да споделят опит и да покажат какво са постигнали в тези сфери. Идеята ни беше да предоставим възможност на колегите от сферата на политиката, финансите, телекомуникациите, имиджмейкинга и всички, които умеят да се справят с кризата да покажат какво могат. Но явно още е рано за това.” – сподели Милена Атанасова, председател на БДВО

Първоначално бе оповестен следният състав на журито: Аня Павлова – председател на ИМАГИНЕС и председател на журито за PR Приз 2010; Милена Атанасова – председател на БДВО; проф. дфн Милко Петров – ръководител на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”; д-р Валерия Пачева – гл.ас. към катедра „Медии и обществени комуникации” към УНСС; Надя Кантарева – началник "Пресцентър" на Министерство на образованието и науката; Любов Костова – мениджър “Връзки с обществеността” и “Проекти за комуникация на науката” в Британски съвет – България; Велислава Ивановска – началник отдел "Връзки с обществеността" в ПИБ; Цветeлина Петрова – редактор „Маркетинг и медии” в списание „Мениджър”; Албена Ивайлова – собственик и управител на PR агенция „VIVEKA”; проф. дфн Георгий Почепцов – преподавател по теория на комуникациите в Мариуполския университет – Украйна, първият президент на първата PR Асоциация в Украйна; Аманда Джейн Сучи – преподавател по PR техники в университета в Катаня, Италия и член на борда на Глобалния алианс. Впоследствие обаче в състава на журито влезе и Юлия Угринова – мениджър „Корпоративни комуникации” в „Софарма”. Така журито тази година ще се състои от общо дванадесет човека.

Стартира и записването за Четвърти PR фестивал. С цел по-лесното администриране на фестивала, тази година има ранна и късна регистрация. Заявката за участие може да бъде изтеглена от www.prpriz.info и следва да бъде изпратена попълнена на e-mail: s.stefanova@bdvo.org или на адрес: БДВО/ Българко дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. “Сан Стефано” 25

PR Приз 2010 се провежда с любезното съдействие на Mtel, Софарма, Гранд хотел София и медийното партньорство на: БТА, Списание „Мениджър”, Списание „Тема”, Списание „Sign Cafe”, Blitz.bg, AvantX и специализираното онлайн издание „Медии и обществени комуникации”.

EVENTS.dir.bg

Кога: 21 април 2010 г. (сряда)
Къде: София, хотел Шератон
Достъп: Такса участие, с Регистрация
Организатор: ICT Media

Събитието: Обучението e насочено към финансовите институции и цели не само да въведе, но и да задълбочи и развие темата за борбата с най-новите компютърни и интернет престъпления в светлината на постоянната нужда от обновяване на понятията за информационна сигурност, особено в клиентски ориентиран сегмент като финансовия.

По време на обучението двама от най-авторитетните експерти и преподаватели по информационна сигурност на Стария континент ще представят:

* конкретни сфери на „проява" на киберпрестъпниците
* новите техники за идентифициране, анализ и разследване на киберпрестъпленията
* водещите концепции, свързани с киберпрестъпленията и борбата с тях
* правните стандарти – материални, процедурни, свързани с международното сътрудничество
* процедурните аспекти на разследването и наказанието на киберпрестъпленията
* възможностите за публично-частно партньорство в тази област

За кого е предназначено обучението:

Представители на банки, застрахователни, лизингови, пенсионно-осигурителни дружества, картови оператори и други финансови институции със следните позиции:

* Директори и мениджъри „Информационна сигурност"
* Експерти по информационна сигурност
* ИТ мениджъри
* ИТ експерти
* Мениджъри „Операционен риск"
* Мениджъри „Електронни канали"

Всеки участник ще получи сертификат, издаден от МБИ, за преминато обучение по киберсигурност.

За контакти:

Надя Караджова
мениджър "Събития"
ICT Media
тел.: 400 1121, 400 1111
факс: 980 66 10
e-mail: nadia_karadjova@idg.bg

Допълнителна информация: http://events.idg.bg/bg/86/

Оригинална публикация