в. Банкер | 12.03.2011

Дянков рекордьор по сменени пиари, Цветков може да го изпревари

Трудно е да продаваш калпава стока, която ентусиазирано и неспирно се саморекламира. Без да оставя каквото и да е съмнение, че не е нещо особено.
В това незавидно положение са 80 на сто от пиарите на министри в правителството на Борисов. Класацията водят Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков, които не слизат от екраните и вестникарските страници. Тримата претенденти за любимец на премиера съвсем буквално са схванали евтините съвети на специалисти недорасляци, които казват, че ако не се появяваш в медиите, значи просто не съществуваш. Пристрастеност към този принцип пръв демонстрира Борисов, при това в началото изглеждаше и доста убедителен. Примерът се оказа заразителен, а имитацията на поведението му – твърде несръчна и глуповата. Министрите стигнаха до абсурда да се съревновават по продължително присъствие на екрана и брой публикации и снимки в пресата.
Едва ли професионален пиар би ги обрекъл на подобна преекспонация, от която се носи аромат на превтасало кисело зеле. Непрофесионалните напъни на изпълнителната власт да покаже полезността си ни накараха да поразровим биографиите на т.нар. шефове на дирекции “Връзки с обществеността" или още по-гръмко именувани “спецове по комуникации".

Важно е кой поръчва музиката

Най-често министрите назначават за шефове на дирекции за връзки с обществеността познати ресорни журналисти, които са успели да влязат под кожата им, или такива, които са смогнали да им внушат, че са най-добрите специалисти по пиар. Онези, които идват в изпълнителната власт от бизнеса и не са имали на разположение репортери, отразяващи дейността им, разчитат на приятели или съпартийци, готови да им помогнат. Затова голяма част от назначените за диригенти на връзките с обществеността въобще не си правят труда да търсят информация. Приели са, че тяхната задача е да я пазят, а с това да пазят и “своя" министър. От години има нещо изначално сбъркано около тая категория чиновници из министерствата. Вместо обществения интерес те най-често обслужват – в преносния и буквалния смисъл – работодателя си, т.е. съответния министър. И подобно на цигански оркестър свирят това, което поръчва плащащият.
А плащащите не пестят средства за медийния си комфорт. Във всяко министерство има между четирима и десет “специалисти", които се щурат из пресцентровете. Освен тях всеки шеф на ведомство се обзавежда и с поне един медиен съветник, който се надцаква с пиара – кой за повече командировки с министъра по света, кой за по-голямо влияние над журналистите. Обичайна практика е въпросните медийни съветници да са изпратени от разни агенции или да са достатъчно доверени лица на министъра. Толкова доверени, че винаги да могат да филтрират или прецакат информацията, която трябва да стигне до обществото.
“Правилното" отразяване на министрите се постига и чрез т.нар. медиапланове, което ще рече разпределяне на нескромен паричен ресурс между вестници, телевизии и радия, които са верни хроникьори на властта или трябва да станат такива. По оперативните програми също има пари за популяризирането им (красноречиви примери са земеделският министър Мирослав Найденов, който даде 6 млн. лв. за популяризиране на “селската програма", Трайчо Трайков с 8.7 млн. лв. рекламира България, а до 2015 г. се очаква да бъдат изхарчени 16.043 млн. евро за информиране на обществото за структурните фондове).
Все още има и министерства, които хвърлят пари из медии за т.нар. информационно обслужване, което на практика няма как да не е информационно затъмнение. Последната форма на купуване на медийна благосклонност са командировките на избрани ресорни репортери в чужбина.
Всичко това освен на министрите осигурява комфорт и на техните говорители, на които рядко се налага да отговарят на неудобни въпроси.

Финансовотранспортни рекорди

Финансовият министър Симеон Дянков успя за няколко месеца да натири двама пиари, докато случи на правилния човек. Най-напред край него припкаше проводеното от агенцията на Диана Дамянова D&D същество на име малкото Лили. То издържа само няколко месеца и след като го “напуснаха" от финансовото министерство, отпраши за Германия. На мястото на девойката дойде пиарката на Милен Велчев Таня Митова, която не издържа и година. Според твърдения на хора от ведомството Митова се чувствала изолирана и безгласна буква в министерството. От първи октомври миналата година пиар на Дянков е Бетина Жотева. Преди това тя бе говорител на Постоянното представителство на България в Европейския съюз.
Да се прави пиар на Дянков със сигурност не е лесна работа. Брад Пит с очилата набързо бе успял да си открие войни на всички фронтове – като се започне от президента и се свърши със синодалните старци от БАН. Сега финансовият министър изглежда поне по-адекватно – не обикаля от телевизор на телевизор, по-рядко играе на специалист по всичко и стиска зъби за обидни квалификации. Най-вероятно заслуга за промените в публичното поведение на Дянков има и настоящия му пиар. Макар че не се знае дали няма да му хрумне отново да потърси нов имиджмейкър.
Основен конкурент на финансовия министър в търсенето на най-добрия ваятел на властовия му образ е транспортният министър Александър Цветков, който подобно на Дянков очевидно търси такъв пиар, който да накара обществото да повярва, че е висок поне 1.99 метра.
През декември тихомълком бе изтикана шефката на Дирекция “Връзки с обществеността" Розита Михайлова, която Цветков лично бе поканил. Михайлова бе една от основните пиарки в пресцентъра на ГЕРБ по време на изборите, а преди това бе работила за няколко големи фирми. В момента тя е “командирована" в Национална компания “Железопътна инфраструктура". Оттам пък в пресцентъра на транспортното министерство е преместена Зорница Петкова, която има амбиции за израстване в службата. Засега е назначена за главен експерт в отдел “Пресцентър", където на щат се водят седем човека. На Петкова не й липсват и важните роднински протекции. Тя е снаха на синдикалния лидер Петър Бунев, който буни железничарите да стачкуват.
В края на миналата седмица след интриги си тръгна и поредният шеф на отдел пресцентър във ведомството на Цветков – Илиана Тончева. Журналистката от “Пари" спечели конкурс за тази позиция, но това не й помогна. Преди нея мястото освободи Вера Деянова, която остана в пресцентъра, но на по-ниска позиция. В момента Деянова е в отпуск по майчинство.
Отскоро Дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в транспортното ведомство се ръководи от Мария Маркова. Странно е, че въпросната специалистка е отбелязала в публикуваната в сайта на министерството биографична справка, че е специализирала във Федералното министерство на икономиката и труда в Берлин, а е пропуснала факта, че бе шеф на пресцентъра в икономическото министерство по времето на Николай Василев. Въпросната Маркова бе доведена от съученичката на Василев от езиковата гимназия във Варна Марияна Личева. Оказа се, че двете се познават от БНР.
В транспортното ведомство твърдят, че кадровик в сянка, включително и за пиарите, е шефът на кабинета на Александър Цветков Даниела Делева, която била и семейна приятелка на министъра. Може би това приятелство е затворило очите му пред явния конфликт на интереси при Делева, която до постъпването си в министерството е работила във фирма “Контракс".

Безгласните букви

Кой би могъл да спре Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов от необуздани медийни изяви? Или да им каже: “Не прави това"?
Тези тримата нямат нужда от пиари. Те сами са си говорители, имиджмейкъри, а както е тръгнало – съвсем скоро ще се окажат и единствени слушатели на казаното от тях. Защото все по-голяма част от обществото, което те се стремят непрекъснато да облъчват с пропагандни послания дори и да дава вид, че ги слуша не ги чува, тъй като вече не им вярва.
За пресцентъра на Министерския съвет Борисов си взе от общината Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община. Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цяла кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. Функциите му са сведени до това да свиква пресконференции.
По герберска линия се класира и говорителят на МВР Ваня Вълкова. На бившата общинска репортерка от БНР Цветанов беше обещал да я вземе във вътрешното министерство. След близо година работа Вълкова излезе в отпуск по майчинство. Тя бе назначена в началото на август 2010 г. след едномесечен период на “вникване “ в работата. За нея се говореше, че ще бъде назначена в пресцентъра още през септември 2009 г., но се появил неочакван проблем с образователната степен (може би не е била завършила магистратура). В сравнение с предишните шефове на службата Вълкова остави впечатление, че материята й е чужда. Заканила се е обаче до няколко месеца да се върне на работа, а в момента колежката й Керстин Бояджийска я замества. Според ресорни журналисти Бояджийска не се занимава с истински пиар. Задачите й се изчерпвали със записи на пресконференции и проследяване на точното цитиране на мъдрия шеф на министерството. Цветанов едва ли ползва съветите на професионален пиар и това силно личи по изявите му. Едва ли специалист би му препоръчал в поредния вихър на скандала с имотите му той да ходи “В джаза" и да бълбука за памперси, гинеколози и всякакви човещинизми. Подобна изява биха му препоръчали само жена му и приятелят му Веско Маринов.
Колегата му от земеделското министерство Мирослав Найденов блести не по-малко фалшиво в медийните си изяви. И той едва ли търси помощта на медийния си съветник Мирослав Иванов, който преди да отиде в държавното ведомство бе ресорен журналист във в. “Дневник". Найденов освен много пари за инфокампании за селските райони има и ново медийно ноу-хау. За да не се сърдят телевизии и вестници, че не са били поканени да отразят я някое изложение на селскостопанска продукция в Париж, я ловна изложба в Мадрид, придружават министъра посменно – на ротационен принцип.

На война като на война

Някои пиари на министерства все още не са проумели, че откриването на война на колегите им от медиите носи най-малко ползи за техните работодатели. С най-безумни реакции е пиарката на Трайчо Трайков – Димитрина Христева, която винаги е готова да се скара на журналистите. Приела е за свой дълг агресивно да брани министър Трайков -от какво и да е и от когото и да е. На въпрос на “БАНКЕРЪ" как е била назначена за шеф на “Комуникации и протокол" Димитринка ни посъветва да й пратим писмено въпроси. Това е “най-префиненият" начин за избягване на отговор. Наша проверка установи, че Христева е бивш тоноператор в театър “София". Прелетяла е из кабелните телевизии “Европа" и “Евроком", а след това била за кратко и пиар на “Екопак". Христева, която започна като и.д. пиар в икономическото ведомство, в момента освен на щат като шеф на дирекция е и член на борда на дъщерното дружество на “Булгаргаз" “БулгарТел".
Не по-малко странни са и реакциите на несбъднатата заместник-министърка на външните работи Весела Чернева, която ще трябва да се задоволи със скромното пиарстване във ведомството на Николай Младенов. Професионалната си кариера Чернева започва като репортер на хонорар във в. “Демокрация" – още докато следва политология в Софийския университет. Тя е една от първите стипендиантки от България на фондация “Конрад Аденауер". Твърди се, че Иван Кръстев е препоръчал напористата политоложка на Николай Младенов.
Дъщерята на дългогодишната социална репортерка на “Труд" Соня Гълъбарова е говорител на министерството на Тотю Младенов.
Тази седмица правителството гласува създаването на дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на културата. Във ведомството на Рашидов досега имаше само такова звено. В решението е посочено, че няма да има нови назначения, което означава, че сегашният шеф на звеното Радка Петрова само ще стане директор. За имиджа на Рашидов се грижи Ива Петрони от агенция D&D.
***
Камен Ковачев: ВЛАСТТА СЕ ЗАНИМАВА ГЛАВНО С ПРОПАГАНДА

Д-р Камен Ковачев е дългогодишен университетски преподавател по журналистика, връзки с обществеността (ПР), реклама и аксиология на обществената комуникация. Повече от десетилетие ръководи първия в България отдел за връзки с обществеността, създател е на Българското дружество за връзки с обществеността и е неговия първи заместник-председател.

Г-н Ковачев, за първи път имаме министри, които си мерят рейтингите. Каква е причината и ролята на пиарите в тази надпревара?

- Въпросът предполага поне два отговора. Първият е, че понятието рейтинг няма много ясно определение в социологията – т.е. те си мерят нищото. Да направиш рейтинг означава да подредиш нещо или да го ранжираш. Съизмерването между министрите не е добра практика, тъй като те не би трябвало да са съвкупност от самосиндикално действащи единици, а би трябвало да са отбор. Но, както знаем, министър-председателят заяви, че той иска неговите министри да се мразят, т.е. той не желае те да извършват отборни усилия. И какво друго остава, освен да доказват колко са значими, за да не пострадат административно.

В тази ситуация каква е ролята на един министерски пиар?

- Българският министерски пиар трябва да бъде записан в “Червената книга", защото като правило в тези ведомства се назначават пиарки, главно на крехка възраст. Основното им достойнство е да бъдат много послушни. Не се очаква от тях да бъдат експерти. Те се превръщат в едни викачи на пресконференции.
Масова практика е един журналист да може да влезе в пряк контакт с който и да е държавник, като заобикаля пресцентъра. И ролята на пресцентъра е да знае кои са ресорните журналисти и от време на време да се обажда по телефона и да казва: “Ела на пресконференция". Това не може да бъде пиар, това е слугинаж.

Какъв би следвало да е добрият министерски пиар?

- Пиарът на един представител на изпълнителната власт би трябвало да отговаря да две условия -първо, да има експертни знания – аз не съм убеден от това, което виждам, че пиарът на правителствените лица има такъв потенциал. Второто условие е да има характер. Не виждам и намек за това някой да се опитва да подпомага публичните изяви на министрите и на премиера или да се опитва да ги дозира.

Какво означава да има характер?

- Един пиар би трябвало да каже: “Абсурдно е в един брой на вестник да има четири снимки на Борисов под четири различни текста, възхваляващи неговите подвизи." И той трябва да каже това най-напред на министър-председателя. Не може медиите да се превръщат в личния дневник на премиера и в лексикона на неговия пръв заместник. Много бързо хората, които биват преекспонирани, се изтощават имиджово.

Как ви изглежда сегашната комуникация на властта с народа?

- Комуникацията на настоящото правителство има характера на някакъв вид указания до народонаселението. Това правителство не говори с хората, а назидава народа. Повечето политически сили у нас не правят разлика между пропаганда и пиар. По своята същност тяхната комуникация си е чиста пропаганда, която за “благозвучие" и по западен образец те наричат ПР.

Стр. 12, 14

в. Стандарт | Иваничка ТОДОРОВА | 20.03.2011 

Не се окачествявам като кофти пич, казва за себе си известната журналистка

На граничната просека, в мига преди да прекрачи поредното стъпало на живота си, Люба Кулезич посреща предизвикателството с минерална вода на тихо място с изглед към полуделия софийски трафик. Водата е с лимон. Може би, за да не забрави киселия вкус на неутралитета. Кой знае? Няма чаша ароматно кафе. Това е клише, а за нея клишето е дявол. Но сама се е превърнала в клише на антиклишето, от онези, хубавите такива. В България често наричаме хората с позиция герои. Съвсем неуместна дума, която спокойно и доста по-правилно може да се замести с "характер" – американците я използват вместо "лирически герой", говорейки за сюжет от ярки личности, било то на филм или в реалността. Това самата Люба обясни на прага на рождения си ден вчера.

- Докъде стигна подготовката за предаването "Насреща Люба Кулезич" по ТВ7?

- В момента е трудно дотолкова, доколкото е много малко времето. Магазинно, неделно предаване, близо тричасово, изисква хубав екип, технологическа обезпеченост, динамика, бързина. Не всички условия съвпадат поначало. Решение да започна нещо от нулата за пореден път предполагаше подобна ситуация. Стартираме на 3 април.

- Кога разбра, че новото ти предизвикателство ще е именно това предаване?

- Неотдавна, въпреки че такива разговори, подмятания и сондажи имаше от два месеца.

- Преди да напуснеш Нова телевизия?

- Съвпаднаха нещата. Нова телевизия за мен беше изключително сериозен и дълбок опит за моя мъничък живот. Човек иска да прави нови неща, следващи стъпки. Когато е стигнал до някакво ниво, да продължи нататък. Аз съм работила десет години в БНТ, на едно и също място, но не на една и съща позиция. И мисля, че е било прекалено дълго време, което е можело да бъде съкратено на половина. В крайна сметка, човек като мине 50-те, както съм аз, въпреки че се чувствам вечна абитуриента, която всеки път трябва да започва нещо отначало, се притесних от мисълта, че вътрешно мога да затлъстея и душата ми да хване три сантиметра мастна тъкан. Ама на душа липосукция не се прави.

- Ще работиш в екип с Иван Ласкин и Шкумбата, а се носи мълвата и за Мия Сантова и Албена Вулева. Какво точно си намислила?

- Това близо 3 часа предаване е част от един по-голям блок, който ще се казва "7 часа с ТВ7", или "Блок седем". Предвидено е Иван Ласкин и Шкумбата да опитат в този магазин със свои рубрики, тъй като са специфични и наложени хора. Единият – бунтар, нежен хулиган, или човек, който не желае да се побира в клишето. Другият – човек, който се задържа с години на полето на народната раздумка, на хумора, който се ражда всекидневно. Да има елемент на комично, парадоксално, към което и единият, и другият има вкус. Мия Сантова е отделна част от този 7-часов блок. Тя ще прави новинарски фрагмент от 8 до 9 сутринта и ме предвожда. Албена Вулева не е част от "Насреща Люба Кулезич".

- Как ти работеше с Иван и Андрей?

- Разбирахме се. В "Станция Нова" нямаха всекидневна намеса. Съжалявам сега, че не сме се срещали и обсъждали по-често всекидневни проблеми и въпроси на едно шоу. Те са пример, че телевизията предоставя терен да имаш роля. Извън нея да си друг човек. Много често това засяга и мен самата. Когато например ми кажат: "О, това е хапливата Кулезич, чийто език реже като бръснач". Всъщност, аз в живота си съм един човек, който не се окачествява като кофти пич. Сантиментална и добронамерена съм.

- Толкова години гледаш негативите на заобикалящия свят. Как им реагираш?

- Когато съществуването на дъщеря ми зависеше пряко от мен – да я отгледам, изуча и издържам – бях по-страхлив човек. Вътрешно се опасявах за елементарни битови неща. Когато тя стъпи на крака, аз се почувствах напълно свободна. Най-отвратителното нещо за моята личност е да се свиваш от несигурност, от страх, да се опасяваш непрекъснато за хляба си, знаейки, че не това прави смисъла на живота. Не мога и няма да се примиря да мисля за хляба. Само. Мисля, че всяко човешко същество има нужда от пример, от авторитет, от някакви хора извън себе си, на които да вярва, с които да спори, на които желае да подражава. Да има формула, с която да ги отъждествява с нещо качествено. Това се разпадна в нашия живот, това трябва да се възстановява – система от авторитети.

- Ще те излъчват по времето на "Тази неделя" с Лора Крумова. Зрителят ще се чуди на коя телевизия да превключи.

- Е, нали въпросът е да се чудят. Ние с Лора сме много различни. Самата различност, заложена в нас, вече дели публиката. Различни сме по темперамент, по стил, по начин на общуване с гости и с публика. Това е залог за нормална конкуренция.

- Как ще коментираш заместничката си в "Рулетка" Валерия Велева?

- Няма да го направя, защото не е коректно и не е честно. Неведнъж досега съм изразявала в мои коментари, посветени на българските медии и морала в тях, отношението към типажа Валерия Велева.

- Откъде идва според теб толкова много негативна енергия у нас и по света? Модерността ли е виновна?

- Човекът не се е променил от египтяните насам. Може би е бил по-съвършен във времената на Леонардо да Винчи – по-образован, по-умен и по-човечен. Изключително вярвам в личния избор. Оказа се, че съм свръхиндивидуалист. Да носиш отговорност за действията и думите си е изключително трудно, но много полезно занимание. Преживяла съм няколко апокалиптични срива в живота си. След последния някак си душата ми сама взе решение да носи отговорност за себе си. Така се връщаш към античното правило: "Не прави на другите това, което не искаш на теб да направят". Негативизмът идва от страх. Омразата и злобата идва от страх. Най-големите си грешки съм допускала в състояние на страх – да не бъда уязвена, да не бъда уволнена, да не изостана, да не ме изхвърлят. Когато се отървеш от страха, ставаш много по-ведър човек. Господ почва да ти помага невероятно.

- Къде е твоята граница?

- Никога няма да заклеймя човек за това, че е различен като сексуална ориентация. Сексът е в главата, а любовта е в сърцето и няма нищо общо с органите, разположени под кръста.

- Лесен характер ли си?

- Сигурно не. Има обаче много хора, с които се виждам и комуникирам спокойно. Непрекъснато някой иска да ми се изповядва – това понякога ме изморява много.

- Правиш ли компромиси?

- Много съм правила. Без компромиси накъде? Ние да не сме робокоп? Ако не правиш компромиси, се превръщаш във валяк, трактор, фадрома, машина за газене. Прави компромиси, но си позволявай да кажеш твоята гледна точка.

- Как преценяваш хората толкова бързо?

- Много съм се лъгала. Бях много доверчив човек. Казвам го с тъга. Да благодарим на кризите, защото те са страхотен учител. Те ме научиха как да развия качеството, което ми е дал Господ – много силна интуиция. Излъгвала съм се и този урок няма да забравя цял живот. Най-суровите учители са предателството и измяната.

СМЕНЯ ЛИ СИ ЗЪБИТЕ ВОДЕЩАТА?

Покрай старта на "Насреща Люба Кулезич" тръгна мълвата, че тя ще си сменя зъби, бюст и какво ли още не. "Пишат, че ще ми избиват зъбите, при положение че ясно личи, че нямам нужда от подмяната им. Освен ако това не е заплаха в онзи метафоричен смисъл на думата, в който се избиват зъбите на непокорните хора. Това ми напомня на саморазправите с чукове и винкели срещу хора, които са неудобни на някой. Щяла съм да си слагам силиконов бюст. Аз имам ли нужда от него? Ако си променя прическата, това ще бъде ли драма? Нямам нищо против, ако ми се наложи да прибегна до козметични операции, които биха помогнали да изглеждам добре в очите на хората. Но още не съм. Ходя на козметик, на фитнес, играя гимнастика вкъщи, карам колело. Нямам много време. Докъде сме се сгромолясали само – за елементарна физическа грижа и хигиена, аз да давам отчет", люти си водещата.
ВРЪЩА ВУЛЕВА НА ЕКРАН
Не й стига малкото време, за което трябва да изготви стройно, чисто ново тричасово предаване, ами водещата се е заела и с идеята да извади една персона нон грата – Албена Вулева, от доброволната й медийна изолация. Интересът на Кулезич бил предизвикан именно от това рязко късане на връзката с публичността. "Аз лично съм един от много острите й критици. Не за това, че тя атакуваше чалгизацията на България, а че средствата, с които го правеше, не се различаваха от вулгарността, която тя критикуваше", искрена е Люба. Идеята е Албена да се върне преобразена по един не толкова олекотен, колкото по-елегантен начин. Сега делата на Вулева й се струват безобидни на фона на "Содом и Гомор, който е настанал в българската публичност".

Стр. 13, 15

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 16.03.2011

- Соня, шокиращо видео сте качили на сайта Bulgaria News?!

- Да, това е поздравление, отправено от депутати на ГЕРБ към избирателите им от Враца по случай 3 март. Виж какво казват тези титани на мисълта – гледаш и не вярваш на ушите си!
Николай Коцев: "Преди 500 години сме се освободили от турско робство… А сега трябва да се освободим от оковите, които са ни слагани 500 години в нашето съзнание, в нашия бит, в начина на решаване на проблемите ни, в начина на отношенията между нас и себеподобните ни!"
Николай Рашев: "Преди 500 и повече години България се освободи от турско робство, надявам се сега да освободим съзнанието си, обременността /?!/ си от това робство и да вървим напред към европейските ценности и наистина да станем европейска държава!"
Какви са тия?! По тайландското летоброене ли, по еврейското ли, или по календара на майте смятат?!
(За сведение: Николай Коцев /45 г./ е предприемач, член е на парламентарната комисия "Антикорупция" и на групата за приятелство България – Филипини; Николай Рашев /38 г./ е инженер, член е на Комисията по околната среда и водите, както и на групите за приятелство с Италия, Албания, Китай, Полша и Швеция.)

- Как ще коментираш последните социологически проучвания? Рейтингът на властта пада. доходите – също, алтернатива – няма…

- В проучването на "Медиана", огласено в неделя, само 8% от хората запазват стандарта си на потребление, а 44 % са ограничили рязко разходите си. 12 % от домакинствата са с по двама и повече безработни, а 26,5 % от домакинствата – с по един. Ако имаше избори сега, за ГЕРБ биха гласували 23,6%, което е намаление с 4,3% спрямо декември 2010, за БСП -15,8%/+ДПС-5,1% /-1,5%/, Синята коалиция – 4,4% /+ 0,2%/, "Атака" -3,9% /- 0,9% /.
Срива се рейтингът на Цветан Цветанов, пада одобрението за Бойко Борисов. На хората просто им писна! Шоуто свършва, икономиката затиска народа. За мен е отчайващо, че пак се задават избори без избор. Ако не е ГЕРБ, БСП ли да бъде отново?! Къде са носителите на новото, европейското и патриотичното, на алтернативата в политиката… Няма ги. Пак ли ще събират бъдещите властници от улицата?!
В началото на февруари бях по работа в Израел. В Кнесета ми показаха компютърна система, която позволява на всеки гражданин или журналист да влезе в безплатен сайт и да намери каквато си желае информация за народните представители – изписваш името и получаваш аудио, видео и текстова информация за всички активности на съответния депутат: кога, какво и по какъв начин е изразил становище по определен проблем. Изумителна прозрачност!

- Е. у нас пък щели да замразяват цената на ..депутатското кюфте" в Евксиноград… Голям успех!

- Спомняш ли си, че Цецка Цачева беше първата от новите властници, която отиде в Евксиноград, още преди да е работила един-единствен ден в парламента – да си ползва привилегиите, милата женица, да не пропусне нещо! От години питам – къде по света има болници, почивни станции, специални автопаркове за властта? В Русия, Китай, Куба и Северна Корея.
В Европа – никъде! Спомняш ли си колко лицемерно обявиха, че съкращават служебните автомобили, та чак Симеон Дянков се изхвърли как ще кара колело от резиденция "Бояна" до "Раковски" и обратно. Вятър и мъгла!
Живея близо до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – ела да им видиш лъскавите автомобили, строени под конец на "Славянска". Но това не би ме интересувало чак толкова, ако си вършеха работата като хората. Виж последния скандал с МИЕТ. Министър Трайчо Трайков обяви със заповед конкурс за изработване на български национален щанд за изложението ТТР в Букурещ. Най-напред срокът за подаване на документите беше един ден, после го удължиха на три дни, последният от които е събота. Едно свидетелство за съдимост да си извадиш, ти трябват поне 3-4 дни. Защо се прави това?! От некадърност, безхаберие или да се пробутат в тарапаната "наши" хора. Без да си специалист по темата, не ти ли се вижда безумно офертите да се подават до 10 март, а борсата да се открива на 31 март – за две седмици бунгало не можеш да спретнеш, камо ли представителен щанд. Ей така щеше да бъде провалено и участието на България на Международното туристическо изложение в Лондон през ноември 2010 г. Не е от незнание, защото при предишното правителство сегашният заместник-министър Иво Маринов, който отговоря за туризма, беше редовен член на журито за определяне на фирмите, които да изграждат щандовете на световните изложения. Остава да е нещо друго, напи?!

- Като говорим за депутати, гледа ли интервюто на Мадам В. в "Станция Нова " с парламентарната шефка?

- Насилих се да гледам. Какво има да се чудя, че са прости и необразовани депутатите, виж колко е елементарна самата парламентарна шефка. Освен че е банална, тя е и дълбоко лицемерна жена. Не се чувствала добре в "комбинация с охрана", живеела "като в клетка" в безплатния парламентарен апартамент! Ах, недей, че ще ме разплачеш!
Същата тая пишман плевенска адвокатка, която съдеше общината, докато взимаше хонорари от нея, не се свени ни най-малко да ползва правителствения "Фалкон", за да прелита до Виена и Тел Авив в компанията на служители от парламентарния протокол, от пресцентъра на Министерски съвет и даже на личната си лекарка. "Спасявам се в спалнята с томче стихове"- откровеничи Цачева, на която съм изпратила купища писма с въпроси: докога ще продължава порочната практика да се раздават на народните представители в пощенски плик безотчетни пари – по 1400 лева средно на месец над заплатите им?! Между две томчета със стихове, купени на бензиностанция /по собственото й признание/ да беше прочела във вестниците за хилядите случаи на мизерстващи пенсионери, на бедстващи млади семейства, на отчаяни безработни, на безпътни младежи, на смазани бизнесмени… "Аз съм верен човек -хвали се Цецка, – няма да предам ГЕРБ и Бойко Борисов!" А случайно да се интересува дали не е предала доверието на избирателите си?! Какво й пука, всъщност. Нищо чудно ГЕРБ да я издигне и за кандидат-президент дори. Тя е оборотна активистка: днеска тук, утре – там, важното е да е вярна…
Докато по Нова телевизия вървеше репортажът на Валерия Велева от дома на Цецка Цачева, по БТВ течеше интервюто на Лора Крумова със Стефан Данаилов. Интересно съвпадение, защото имената и на двамата се спрягат за кандидат-президенти. Интересно съвпадение и по друга причина…

- Каква?

- По медиен слугинаж. Любопитно ми е дали Валерия и Лора намазват с мед политиците, преди да ги оближат ефирно?
Не им ли загорчава поне мъничко от толкова сервилност, от толкова слагачество, от толкова груби шпакловки? Пред очите ни стремително и вулгарно "публичното фелацио" се превръща в нов жанр на българската журналистика.
Печално, много печално! Ще ти цитирам един читателски коментар под публикацията: "Сергей и Моника отказват на Мадам В., Царя – също", който обобщава пороя от реакции в Интернет: "Ама ще взема да го изхвърля наистина! За телевизора говоря. Още сутринта в неделя, като станах и го пуснах – и от него, моля ви се, ми се намъква в стаята, направо "по пантофи" една Мадам В.?! Без да ти казват минала ли е през венеролог, обезпаразитена ли е, чисти ли са й гащите?! Да е във вестника – хубаво, ще минеш край сергията, ще се изплюеш – приключено! Ама взе, че се пръкна и в телевизора. Аман!"
И аз викам "Аман"! Ще взема да глътна дистанционното, за да не-попадна, без да искам, на някой телевизионен "червен фенер", зад който се вихрят необузданите оргии на перверзни политици и проституиращи журналистки. С приближаването на изборите ще става още по-страшно, май. От няколко медии, които се смятаха за "институции , претендиращи, че качват и свалят правителства, тръгна модата на медийните брокери, които търгуват с информация и с влияние – те изпълзяват като същински медиен "Октопод". Те опорочават, направо убиват с безочието на "Наглите" медийната комуникация, която е необходима на гражданското общество, за да не допуска терора и бруталността на властимащите и олигарсите да се стоварват над гражданите, да предотвратява издевателствата над хората в тази страна.

- Затова пък мадам В. каза, че… нямало драма! – тя остава и в "Труд", и в "Станция Нова"…

- Явор Дачков ми каза, че Валерия горко му се жалвала от един от собствениците – Любомир Павлов. Той бил я натиснал да напише върху две страници във в.Труд" потресаващо инфантилния подмазвачески текст за шефа на Корпоративна банка Иван Василев. Добре де, какво е тогава това мазохистично удоволствие да служиш на насилника си?! Ако от великата журналистка изискват с насилие да измени на професионалните си принципи – защо не си вземе шапката и не се махне, без да се обръща назад?
А?! Впрочем, ти чувала ли си какво стана със заканите на Велева да съди Ахмед Доган заради убийствено ироничното му писмо до Мадам В. от 10 март м. г.?! Прочетох го отново наскоро – ами да, ако се чувства обидена, че я е обвинил в двуличие (била писала срещу него, защото той й отказал тя да прави на ДПС високоплатен скрит пиар), редно е да се защити по съдебен ред, нали така?!
Изплува ми в съзнанието един спомен. Седим с издател на среднощната пресконференция на ДПС след парламентарните избори на 5 юли 2009 г., до нас се настанява Валерия Велева, устремила възторжен поглед към Доган. Той, като започна да стърже злобно и саркастично по бронята на победителя Бойко Борисов, някои запазихме спокойствие, други зашумяха възмутено, само Валерия изпадна в разнежен екстаз: "Е, кажи ми, не е ли най-умният политик?!".
А Доган обясняваше високомерно, наричайки Бойко не по име, а с неприкрита погнуса "субекта": "Ще му дадем на субекта да се понаиграе година – година и половина и после ще го изхвърлим от лодката на властта".

- Точно Ахмед Доган да учи някого на морал ?! Та дори това да е Мадам В…

- Известно е, че аз ни най-малко не споделям преклонението пред хидролога, наричан напоследък Прилепа, и не крия, че приемам със симпатии всеки почтен опит за промяна на статуквото в ДПС. Но в писмото му до Мадам В. има нещо, което не се отнася само до конкретния адресат, а до цялата българска журналистика:
да не се правим на морални съдници и морални стожери на обществото. Защото имаме много грехове пред същото това общество. Станали сме бездушни към драмите в обикновения български дом, в който са се сгърчили от високите цени и ниските приходи нашите сънародници. В неделя в София, Пловдив и Бургас хиляди хора излязоха по улиците на протест срещу високата спекулативна цена на горивата, но това не стана новина номер едно на повечето така наречени национални медии…

- Оказва се. че Цветелина Бориславова няма да вземе "ония" 800 хиляди лева, за които спомена ти в предния ни брой?

- Да, от нашето интервю тръгна информацията за това, че Столичният общински съвет гласува да се отпуснат безвъзмездно на фондациите на Цветелина Бориславова и на Асен Асенов /поборник за легализирането на еднократната доза марихуана/ 800 000 лева, за да организират някакви културни празници в "Западен парк". След публикацията в "ШОУ^ бившата приятелка на Бойко Борисов обяви чрез шефа на фондацията си "Кредо Бонум", че няма да вземе парите. "Да, ама още не сме видели нито заявление, нито решение за отказа", коментира пред мен скептично общински съветник от опозицията. Безобразно е, че милионерка взима пари от общината, вместо да прояви жест на благотворителност с малка сумичка от онези 141 милиона лева, които придоби за акциите си в Сибанк! Но още по-безобразна беше реакцията на шефката на общинската група на ГЕРБ. Попитана от репортерите дали не е неморално и дали няма конфликт на интереси тъкмо Цветелина Бориславова да взима тези пари, Малина Едрева отговори високомерно и цинично: "Какво от това?!" Тая Едрева е потенциален кмет на София, имай предвид. Ако Бойко Борисов реши, че Йорданка Фандъкова ще бъде кандидат-президентът на ГЕРБ на предстоящите избори, същата тази безочлива гербаджийка ще управлява – може би! -столицата ни. Бог да пази България!

Стр. 20-21

в. Show | Анелия ПОПОВА | 16.03.2011

- Г-н Кеворкян. зависими ли са от властта българските медии, и в частност телевизиите? До каква степен? Сериозен ли е натискът върху тях?

- Натискът е доста свиреп – в смисъл, че ги корумпират непрекъснато. Обикновената публика не се досеща за всички форми на този флирт, макар тя по начало да си е наясно, че телевизиите са отрасъла, който осигурява милувки и целувки за властта. И все пак доста хора биха се втрещили, ако научат примерно, че едно министерство е превело половин милион лева европейски пари на една телевизия, след което господин министърът ни се плези непрекъснато от екрана на тази телевизия. Никакво приличие не е останало вече в днешните бюрократи.
Милиони се разпределят чрез различни европейски програми. Други милиони се наливат директно чрез разни уж патриотични начинания. В началото на мандата си Бойко подхвърли от парламентарната трибуна, какви пари е прехвърлил експремиера Станишев на някои предавания, сетне обаче забрави за това.
Тия дни пък, година и половина по-късно, Бойко каза нещо и за бившата приятелка на Станишев Елена Йончева и за нейните спонсори. Но той така си говори – с подхвърляния.
Ауди държавни пари се наливат за реклама на туризма, напълно безсмислено начинание за една страна, в която все още бесят кучета.
Станишев тия дни публично оповести връзката си с Моника Йосифова – любопитно ще бъде обаче да разберем какви държавни пари са минавали през нейната пиар и рекламна агенция. Никога няма да научите, ще се задоволите със съобщението, че чака дете от Сергей.
Преди изборите през 2009 г. доста министерства раздадоха пари на различни бояджийски работилници, които иначе се наричат пиар агенции. Едно министерство официално обяви сумата от 4 милиона и 600 хиляди лева за това богоугодно начинание. Обаче сега, когато съответният министър е обвиняем – по други причини – не виждам бояджиите да са се разтревожили особено за съдбата му.
Никой така и не разбра срещу какви пари си осигури за изборите Станишев израелските специалисти от тъй наречения "Боен клуб", кой плати услугите на тия хора и пр.
Нито една власт няма да провери отчетите на големите рекламни агенции за дейността им по време на изборите. А тъкмо чрез тях се правят големите подаръци, пак чрез тях се осигурява по-късното благоразположение на властта. Щом дори Янето разполагаше с около 800 билборда, можете да си представите какви услуги се правят на големите партии.

- Кога започна голямата игра на политиците с телевизиите?

- 1999 година беше преломната година, когато тръгна голямата кална игра. Това беше годината, когато започнаха конкурсите за частни национални телевизии. Нито един от тези конкурси не беше нормален, те бяха използвани като някакъв параван, за да се прикрият истинските фаворити на Костов. Той даде първия лиценз за частна телевизия на една американска компания, обаче едва 10 години по-късно се оказа, че в собствеността на тази телевизия дял е имал и един българин. 10 години той мълча и на другия ден, след като изтече давността за извършеното нарушение на Закона за телевизия и радио, той се появи на витрината.
Вторият конкурс също беше порочен. Тогава успях да спечеля делото във Върховния административен съд и да отменя решението на кабинета. Това можеше да се случи още в първия конкурс, но ме подведоха, че веднага ще направят нов, и аз си оттеглих жалбата до съда.
"Честен ли ще бъде конкурсът?" – попитах наивно, и като видяха колко ми е акълът, ме успокоиха, че ще бъде честен. И, разбира се, излъгаха.
За този конкурс бях ангажирал в нашия екип бившия председател на Държавната комисия за далекосъобщения Веселин Стойков. И по някое време той ми призна нещо. Всъщност ми каза на какви глупаци ни прави Костов.
Няколко месеца преди изобщо да се обяви конкурсът, по негова заръка били потърсили връзка с гръцкия бизнесмен Кириаку, който вече беше придобил софийската Нова телевизия, и го поканили да участва. Подобни покани означават, че ти дават лиценза на тепсия.
Дадоха им лиценза, ние пък им го отнехме, но междувременно шведските ми партньори от "Модърн Таймс Груп" се отказаха да се занимават повече с българските дивотии.
Седем години по-късно обаче те се върнаха и се изръсиха цели 620 милиона евро за същата Нова телевизия. А Kupuaky направи Великолепна сделка, към онзи момент едва ли беше похарчил и една десета от тази сума. Беше много смешно, когато откриваха новата сграда на Нова телевизия, която всъщност си бе собственост на "Порше Груп". Но нашите провинциалисти -включително и премиерът Станишев и президентът – отидоха на откриването. Станишев дори заседна там в един асансьор. Нашенски веселби, нашенски преувеличения. Нищо не излезе и от шумно оповестения проект за сграда на Би Ти Ви -телевизията продължава да е наемател на Христо Друмев в НДК. Сигурно им е дал добри условия, понеже около истериите с досиетата доста се гавреха с него.
Трите "национални" телевизии, ако броим и НЛО-то ТВ 2, бяха проГ дадени по различно ^ време и с различни комбинации за около един милиард евро – нищо друго в България не е било капитализирано по този начин. Нищо. Дори БТК беше харизана за 5 пъти по-малко. Споменавал съм и друг път, че в ТВ 2, която беше продадена за 172 милиона долара, най-ценното нещо беше задникът на Азис.

- Как се отразиха тези сделки на самите телевизии?

- Тези комбинации пречупиха вратовете на българските телевизии. В смисъл, че увредиха окончателно разбиранията на хората, които работят в тях. Те отлично знаят, че всичко е било въпрос на съмнителни сделки и безпринципно договаряне с властите. И не им остава нищо друго, освен да са принципни и взискателни, обаче само когато се нахвърлят стръвно върху дребния човек или беззащитния.
Има един шуменски бизнесмен – Йонков, който може да претендира, че е най-прекараният човек изобщо в световния бизнес. Навремето Джоф Тибълс направи книга за най-големите бизнес гафовете, случаят на нашия Йонков обаче е безподобен. В различно време той беше успял да се снабди с 28 лиценза за регионални телевизии, сетне изпада в някакви финансови затруднения, и в крайна сметка му вземат тези лицензни, обединяват ги в една и в нарушение на закона започват да излъчват "национална" програма. Следва малко пудрене по постната физиономия на ТВ 2 и след една годинка тя бе продадена за 172 милиона долара. А две i години по-късно просто изчезна.
Всички тези салтоморталета не могат да станат без височайша политическа протекция. Без Станишев и особено Първанов това не беше възможно да се случи. Някои хора си капитализираха по чудовищен начин уж дребните услуги, които са им направили въпросните политици. Уж дребни подаръчета, какво толкова – отменяш конкурс, пък сетне без конкурс пробутваш някаква телевизия, в Съвета за електронни медии се правят на по-глупави, отколкото са – и в крайна сметка резултатът от всичко това е цял милиард.
Но няма пълно щастие – взеха каквото можаха от политиците и започнаха да ги унижават. Първанов никъде не е бил унижаван така, както по Би Ти Ви. Там създадоха историята за Гоце. Румен Петков също си изпати, за Станишев да не говорим. Янето от сутрин до вечер го ругаеше от тази телевизия, пък сега твърдят, че той бил продукт тъкмо на някои среди от БСП. Тези хора са мазохисти.
Когато през 1999 -2001 г. Костов подхвърляше някакви хартийки – лицензни за частни телевизии, и през ум не му е минавало, че едно десетилетие по-късно този бизнес ще се капитализира до умопомрачителните 1 милиард. Тогава той вероятно е търсел сигурна медийна платформа за себе си – ето ти хартийката, но ще ми осигуриш трибуна. И това, трябва да признаем, сработи добре – в поне една от телевизиите той постави свои хора, които и досега са си там. И първата им работа навремето беше да избудалкат Царя при неговото интервю за тази телевизия, понеже Костов вече усещаше, че сянката от Мадрид е сериозен проблем. Тогава за Симеон появяването му по Би Ти Ви беше кошмарно преживяване – чираците на Костов си мислеха, че чорбаджията им е вечен.
Между другото, предполагам, че поне няколко вечери Костов не е спал добре, когато е научил, че Нова телевизия е продадена за 620 милиона евро. Едва тогава сигурно си е дал ясна сметка, че е проспал цял милиард и той му се е измъкнал между пръстите.
Както и да е. На фона на този алъш-вериш да се говори за вмешателство на политическата класа върху телевизиите е просто излишно. Политиците заченаха телевизиите в грях. А сетне се превърнаха в просяци, които чакат подаяния от тях.

- Какво преобладава днес – прекалената "лоялност" на някои медии или политическата цензура?

- Не си спомням скоро някой да е говорил за цензура. Всъщност днешните журналисти понятие си нямат какво е това. Днес те могат да плещят каквото си искат, да човъркат във всяка рана, стремежът към скандалното е техният инстинкт. При едно условие – свято да пазят интересите на собствениците на медиите, на техните временни партньори или опекуни. Голямата истина е изоставена на произвола на съдбата. Собствениците на медии вече нямат никакви грижи със служителите си, никой не си спомня кога беше последният самотен бунт на някой журналист. Гладните хора сами хе цензурират. В интерес на истината Красимир Гергов беше единственият от заменкаджиите, който публично се съгласи да развали сделката за своите заменки. Но го каза в едно вестниче и никой репортер не се сети да попита земеделския министър Мирослав Найденов за тази родолюбива идея. Всъщност Найденов е без всякакво значение в случая, той е само един натрапчив пример. Тези хора при своята изначална случайност са наясно, че са напълно зависими от милостта и подаянията на телевизиите и се стремят да не я загубят. В тях се е развила тежка зависимост от медиите.

- Това и за Бойко ли се отнася?

- Той е съвсем друг случай. Ако Бойко се скрие за една седмица, телевизиите няма да има какво да показват.
Те са зависими от него, той е техният наркотик.
Обижда ги, нагрубява ги, но те искат още и още. Надпреварват се за неговата милост, всеки водещ иска да се усуче около него, без оглед какъв ще бъде резултатът от това отъркване. От многообемната вече продукция на Бойко личи, че всъщност той е водещият, той е и продуцентът. Има собственици на медии, които изобщо не го понасят, обаче са безсилни пред неговия апетит. Между 2001 и 2011 г. той практически повтаря едно и също, но това неизменно радва публиката. Той е абсолютен господар на малките форми, кратките му изявления или интервюта са извънредно ефикасни. А когато влезе в студио за по-дълъг разговор, което му се случва .поне веднъж на ден, той , веднага обсебва разговора, разхвърля го на удобни за него фрагменти, хвърля на публиката нужните му внушения и си тръгва, като дори не забърсва лигите на поредния водещ, който е искал на всяка цена да му се хареса. Дал е вече буквално стотици интервюта и трудно някой може да се похвали, че е придвижил познанието ни за него поне милиметър напред. Телевизиите са напълно безсилни пред него. Това е уникален случай. Най-яростните му противници нагласиха телевизионната карта – раздаваха лицензни, правиха услуги и се унижаваха по всевъзможен начин. А Бойко дойде и обра активите.
Сравнете например телевизионното му битие с това на Първанов, който има решителна роля за днешното състояние на телевизиите, на поне две от тях. Той наложи чрез послушниците си от СЕМ Пръмова за директор на БНТ. Той осигури и комфорта на Би Ти Ви, както и краткия живот на ТВ 2 и ПРО.БГ Сега, разбира се, се прави, че няма нищо общо с краха на държавната телевизия. Между другото неговото протеже Пръмова сътвори другият безпрецедентен провал на тази телевизия: Лили Попова не успя да покаже слънчевото затъмнение, а пък другата мадама – европейското първенство по футбол от Германия. С което ощети милиони зрители. След тази афера БНТ вече изобщо не може да бъде наричана обществена телевизия. Това беше безпрецедентен акт на дискриминиране на публиката, никъде не се е случвало подобно нещо.
Тези некадърници не могат да осигурят никакви предимства за опекуГ на си, в случая Първа- | нов, макар че сигурно го искат. А Бойко, който изглежда беше схванал това, наруши тази игра. На него изобщо не са му нужни послушници, които в крайна сметка винаги са коварни. Той тръгна и сам обсеби телевизиите, сигурно е доста уморително това занятие, обаче то отговаря на природата му, на него му се говори и говори, с това говорене той решава проблемите си. Изобщо не го интересуват семове, телевизионни менажери или собственици. Той неизменно е любезен към тях, обаче те схващат каква е природата му. Както веднъж бях писал в моите дописки, той е наясно какво е разстоянието до гърлото на неговия опонент. Той няма да се поколебае да изпрати на някой медиен разбойник есемес, че може да се види проснат с белезници по своята телевизия.И онзи да мълчи като пукал, понеже знае, че целият е омотан в далавери.
Бойко, понеже обича да се забавлява с медиите, преди време си направи една доста грубиянска шега. Реши да подпита главните редактори на важни медии, дали е упражнявал някакъв натиск върху тях. Отговорът беше ясен: "Много ви обичаме, г-н премиер, вие сте нашето слънчице, цун-гун", и пр. Неприличното не е толкова в шегата на Бойко – неприличното е в угодническото усърдие, с което някои му отговориха тогава.
Ами онази сълзлива историйка с някаква репортерка от Нова телевизия, която уж била притисната от личния балама на Бойко – Лъчезар Иванов, пък сетне се оплакала на Бойко, а той й разрешил да изнесе публично случая. Навремето така се оплакваха на Вожда от някой прекалено правоверен велможа от обкръжението му и той го разкарваше. С подобни евтини етюди медиите се опитват да имитират съпротива срещу цензурата. Това е не само комично, то е и нахално. Цензурата се самовъзпроизвежда в хората от медиите всяка заран със започването на работния им ден, тя вече е дълбоко вътре в тях. И вече е нещо неизкоренимо. Те си я отглеждат кротко и без никаква съпротива.

- Какво беше според вас посланието на взрива пред в. "Галерия"?

- Не ми се говори за тия хора, не са ми интересни. Но съм сигурен, че е дошло време за някои издатели. Георги Стоев и Боби Цанков бяха лесните жертви, предизвестените жертви. Това бяха хората, с които се олицетворяваха лъжите и клеветите, които други продаваха. Смятате ли, че потърпевшите са толкова наивни – и не знаят, че двамата са били прости изпълнители, маниаци, които са в състояние да изрекат всичко заради ефимерната си слава. Тяхната смърт беше едно просто упражнение, и в същото време – едно предупреждение към онези, които се криеха отзад. Ако направите списък на заглавията само от първите страници на някои вестници, ще видите един доста многочислен списък от хора, които жадуват да си отмъстят. И там има доста мрачни фигури. При едно от появяванията си по телевизията Георги Стоев изрече някои много опасни неща – и дълбоко ще се заблуждавате, ако решите, че става дума за прокурори или министри. Други хора бяха смъртоносно уязвени. В края на краищата медиите трябва да са наясно на кого дават думата – и няма защо да стоят отстрани, да потриват ръце и да се хилят доволно. Редакторите и водещите ще си приберат трофея -поредната кирлива сензация. А някой ще си плати с живота. Има нещо патологично в това да правиш кариера или пари, когато виждаш, че някой се готви да се самоубие.
И го поощряваш отгоре на всичко.

- Кой спечели от медийната битка между Бойко и Трактора?

- Няма такава битка. И не може да има. Понякога Бойко проявява виртуозност в двусмисленото си отношение към някои хора и това подвежда публиката. Той контролира изцяло съдбата си и е абсолютна глупост някой да се състезава с него. Дори БСП, която обичайно не вижда по-далеч от носа си, схвана това. И прехвърли натиска върху обкръжението на Бойко. Разбраха, че няма смисъл да хабят напразни усилия. Освен това измежду велможите на Бойко има някои достатъчно подходящи хора…

- Пишете ли нова книга, ще има ли продължение на ..Тайните дневници"?

- Сега се забавлявам с едно томче, издателят ми иска да се казва "Афоризми". Но на мен ми се вижда прекалено претенциозно това заглавие. Във всеки случай става дума за някои по-артистични фрази, които всеки един от нас всеки Божи ден ръси наляво и надясно. Ще видим какво ще излезе накрая.

- Цитирайте ми една-две фрази в аванс?

- Аха. Ето една: "От някои интервюта оставаме с усещането, че двама далтонисти обсъждат картина на импресионист".
Или: "Свободата, с която разполагат днешните телевизионни водещи, е като на онези, които съобщават разписанията на влаковете".

- А какво стана с разследването за първия том на "Тайните дневници", докъде стигна то?

- Все още се точи. Но аз не бързам. И си харча хилядарките, които все още всеки месец получавам в пликове от издателя си.

Стр. 10-11

www.blitz.bg | 20.03.2011

Това съобщи пред “Труд” новата изпълнителна директорка на медията Светлана Василева.

Тя лично е гледала част от историите, които се случват в Къщата, но това не е бил нейният формат.
Турските сериали също са загубили мястото си в праймтайма на Нова тв, смята Василева.
Наесен имаме намерение да продуцираме български сериали, разкри изпълнителната директорка. Каква ще е темата и кой ще бъде продуцент още не е ясно, но е сигурно, че няма да бъдат сапунки, а по-скоро от т. нар. американски тип сериали, които ще вървят в най-гледаното време. Със сигурност вече няма да излизаме срещу Би Ти Ви едновременно с танцувален или певчевски формат, както се случваше досега, категорична беше Василева.
През април по Нова тв ще тръгне и кулинарно предаване, в което няма да има просто рецепти, а ще се показва готвенето като лайф стайл. Продуценти са “Нова студио”, които преди време правеха първия вариант на предаването на Иван Звездев по Би Ти Ви.
Възможно е да има промени и в часа на излъчване на “На 4 очи” с Цветанка Ризова (в момента то е от 17,45 ч в неделя). “Това е по-леко предаване, което може да върви по-рано през деня”, смята Василева.
По повод слуховете, че “Шоуто на Иван и Андрей” може да падне от екран, Василева уточни, че със сигурност Нова тв ще продължи договора на двамата зевзеци. “Единствено може да променим формата на тяхното вечерно шоу с такъв, който е по-подходящ за тях”, добави шефката на медията./БЛИЦ

Оригинална публикация

в. Уикенд | Мая СТЕФАНОВА | 18.03.2011

Валерия Велева, прясната водеща на предаването "Рулетка" по Нова телевизия, има кариера за завист. Тя е от щастливите българки, които нито ден не са стояли безработни у дома.
Преди да се докаже на журналистическото поприще. Валерия е била теле граф в пощенска станция. Работила е и като машинописка, секретарка, шивачка, собственичка на моден бутик. Истинската й стихия обаче е кулинарията. Особено витите баници, с които става известна из гилдията, почти колкото с рубриката си "По пантофи" във вестник ..Труд", в тях Валерия влага толкова творчест во. че професионален майстор готвач би могъл да й завиди. Между корите реди всичко – от сирене до локум, а късметлиите, имали честта да ги опитат, остават омагьосани за цял живот.
Валерия Велева е родена на 2 януари 1955 г. В София и като истински представител на зодия Козирог не крие никога годините си, макар да е суетна като всяка втора жена. Израства в патриархално семейство, където народните традиции и обичаи се спазват стриктно. Баща й е инженер. Той е един от вдъхновителите за строежа на телевизионната кула на Витоша. От малка я научава да бъде дисциплинирана и отговорна. Майка й е съдия, но в същото време и перфектната домакиня. Вероятно от нея Валерия наследява умението да прави баници и погачи.
Журналистката винаги с много любов е разказвала и за своята баба по майчина линия. От нея пък си "откраднала" любовта към българското село. Възрастната жена била изключително трудолюбива. Цял ден се потяла по нивите, а на гърба си в шарена люлка носела малката Валерия. Така хубавицата опознавала света, растенията, билките, животните, а след време започнала да тича и боса по ливадите. Изпитвала невероятно усещане, за което едва след десетилетия учените ще говорят, че е вид енергийно зареждане.
Голямата й мечта е да се занимава с български език и литература. По настояване на родителите си обаче кандидатства за лекар. Тогава щастието й се усмихва и тя се проваля на кандидатстудентските изпити. За да уплътни времето до следващата студентска кампания, започва работа в пощенска станция, където прекарва 8 месеца.
След това постъпва в Националната телевизия като литературен сътрудник благодарение на протекциите на свой близък приятел. Там Хачо Бояджиев забелязва русата фурия и я кани за своя асистентка. Същевременно Велева завършва задочно българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Годината е 1988 – корифеят е телевизионния жанр и Валерия правят заедно нощното предаване – "формула 5". Като репортерка в предаването се изявява Наталия Симеонова. Шоуто се радва на завидна популярност. Водещата е облечена по последен писък на модата. Малцина обаче знаят, че повечето дрехи тя си е ушила сама. Колкото и невероятно да звучи, блондинката редовно изкупува модните списания. Копира кройки, избира платове и шие. Майсторлъкът с шевната машина овладяла още в 7-и клас и от тогава до ден днешен не пропускала да експериментира. Рекорд поставя, когато за два дни ушива балната си рокля.
"По време на криза зная как да оцелея. С тези ръце никога няма да остана гладна. Освен това си почивам, докато кроя плат за дрехи. Мога да правя не само рокли, но и ризи", споделяла пред приятели Валерия.
Участието й във "формула 5" е белязано с два основни скандала. Първото счепкване е с Наталия Симеонова, която по това време е брюнетка, ненавлязла още в телевизионния бранш. Двете се "захапват" една друга на база професионализъм. Враждата им не остава незабелязана и скоро из коридорите на "Сан Стефано" 29 тръгва мълвата, че някоя трябва да си тръгне. Следва втори скандал – този път с Асен Агов – тогава програмен директор в БНТ. Той посочва вратата на Велева и казва, че не е желана там. Предаването е спряно, Валерия натирена, а на Наталия е предложено ново музикално предаване "Рококо".
В яда си Валерия Велева пише открито писмо, озаглавено "В телевизията се извършва геноцид на професионалисти", което е публикувано във вестник "Труд" с благословията на Тошо Тошев. Той остава очарован от стила на писане на дамата и я кани на работа. В началото тя е на пробен срок, без заплата. Бързо обаче я назначават.
Първото интервю "По пантофи" взима от певицата Лиана Антонова. Следват изповеди на водещи политици като Ахмед Доган, доктор Константин Тренчев, Желю Желев, Тодор Живков, Бойко Борисов, Петър Стоянов, че дори й майката на синия лидер Иван Костов… Години по-късно Валерия се скарва с почти всички от събеседниците си. Иван Костов спира да я поздравява след неин критичен коментар, докато той е премиер. Най-големият скандал обаче е с Ахмед Доган. Миналото лято той я уличи индиректно в корупция и й лепна прякор, който най-вероятно ще върви с нея до края на професионалната й кариера -Мадам В.
Днес най-интересната клюка около Валерия Велева е колко апартамента в столицата има и как се е сдобила с тях. Според злостните клюкарите те са около 5-6, като почти всички са подарък от влиятелни приятели. Два от тях били на апетитни места в кварталите "Лозенец" и "Стрелбище". Близки на Валерия смятат, че броят на имотите й е силно преувеличен. Знае се, че Валерия обитава уютен апартамент на улица "Нишава", който успява да купи след 20 години журналистическа кариера в най-влиятелния вестник, факт е, че заплатата и е от най-високите в ежедневника и според нейни колеги заедно с хонорарите надхвърля 10 000 лева.
Освен многото жилища новата водеща на "Рулетка" има и малък семеен бизнес, който върти в съдружие с 30-годишния си син. Двамата притежават пиар агенция, както и издателство. Любопитен факт е, че преди години Валерия Велева за малко не стана свекърва на тв журналистката Гена Трайкова. Синът й се залюби с водещата на новините по Би Ти Ви, но скоро след това двамата се разделиха. В момента той има нова връзка с красиво момиче, а Валерия с нетърпение очаква мига, в който ще стане баба.
Личният живот на Валерия също от години е тема за всевъзможни спекулации. Журналистката се развежда малко след като се ражда синът й. Години наред пикантната мълва я спряга за любовница на композитора Найден Андреев. Двамата изживяват истинска любов и са заедно около 10 години, въпреки че никога не официализират връзката си. Преди 2 години Валерия и Найден се разделят и от тогава новоизлюпената тв звезда е сама. Клюката й приписва връзка с политици от всякакъв ранг, но каква е истината, само тя знае…

Стр. 20

МЕНИДЖЪР.NEWS I 20.03.2011

Социалните медии безспорно са страхотен PR инструмент. Но подходът към тях има своите специфики. Ако се занимавате с PR и вашата компания има присъствие в тях, моля отделете няколко минути, за да се уверите, че не допускате някоя от следните пет грешки:

     1. Преработвате малко прессъобщенията си и ги пускате във Facebook и Twitter.

Дано да не ви е хрумвало нещо подобно. PR професионалистите не бива дори да си помислят да вземат едно “скучно” прессъобщение и в този му вид да го предлагат на аудиторията в социалните мрежи. Не е хубаво просто да пуснете заглавието като туит или обновен статус във Facebook. Ако случайно правите това, моля спрете. Това е сигурен начин да накарате вашите приятели и последователи да избягат от вас.

Това, което е добре да направите, е да привлечете вниманието на целевата си група към съобщението като им зададете въпрос, обвързан с темата. Може да акцентирате върху някоя ключова дума и да оформите дискусия около нея. Един от вариантите е да прикачите линк към съобщението си. Важно е максимално да се възползвате oт възможността да общувате директно с хората по един по-различен, по-приятелски и близък до тях начин.  

     2. Поддържате формален стил на общуване (сякаш сте на заседание на борда на директорите).

Поставете се на мястото на целевата група в профила ви в Twitter, Facebook или в някой известен блог. Сега се опитайте да чуете строгия си, далечен, формален корпоративен тон, който обяснява за социалната политика на компанията. Нещо не е наред, нали? Нормално, просто не става така. В социалните мрежи стилът е друг. Разбира се, вие искате да поддържате определен имидж, но инструментите за това са различни. Трябва да въвлечете приятелите си във Facebook в диалог. Попитайте ги какво ги вълнува. Няма нищо лошо, ако нещата са по-лични. Ако само се опитвате да продадете на хората нещо, това само ще ги отблъсне.

3. Използвате социалните медии само, за да излъчвате някакво послание, но не и да получавате обратна връзка.

Всъщност красотата на социалните мрежи е да усетите пулса на потребителите си. Да имате по-истиснки и жив контакт с хората, да получите техните безценни мнения и коментари. Те ще ви помогнат да набележите най-правилните стъпки за успешното развитие на бизнеса ви. Във Facebook всяка компания може на седмична база да се допитва да потребителите си, да проучва мнението им за нови продукти, които разработва, за начини, по които може да подобри услугите си. Забравете позицията: “Аз съм PR и моята роля е да изпращам съобщения.” Хубаво е "да се изцапате малко", да поразпитате хората в дълбочина, да сте готови да понесете и някоя друга критика. В противен случай просто нямате място във Facebook. Важно е да разберете какво наистина кара хората да избират вас и да знаете кое отблъсква тези, които не са ви предпочели. Бъдете отворени за отговорите.

4. Третирате социалните медии като свободна позиция за работа за специалист по PR и маркетинг.

Ако все още си мислите, че социалните медии са много подходящи за най-новото попълнение в екипа ви, който си пада и без това по модерни технолгии, съжаляваме, че трябва да ви го кажем, но така напълно ще пропуснете възможностите, които ви предлагат сайтовете. От PR и маркетинг специалистите вече се очаква да имат базови познания и разбиране за това как функционират социалните медии. Това разбира се, не означава, че ще трябва да прекарват целия си работен ден във Facebook и Twitter. Но адекватното онлайн присъствие е важно. Не може само един човек да се занимава със социалните медии, като същевременно кампанията инвестира големи бюджети в телевизионна реклама например. Това може да означава само едно – вие подценявате влиянието на мрежите.

5. Присъединили сте се към социалните медии без ясна стратегия.

Инвестирахте ли достатъчно време и ресурси, за да проучите трите най-значими инструмента на социалните медии: Facebook, Twitter и YouTube? Има ли резултат от вашето присъствие там, успявате ли да ангажирате хората с коментари, споделяне, харесвания и т.н.? Като начало трябва да се върнете назад във времето и да си отговорите на въпроса защо сте онлайн? Преди да започнете да избирате коя от всички безброй апликации е най-подходяща за вашата марка си помислете внимателно дали присъствието ви в социалните медии отговаря на корпоративните цели, ценности, мисия, на характера на вашата марка. Колко често и как ще ангажирате потребителите си посредством социалните мрежи, доколко те са смислени и подходящи за вашия бизнес – отговорите си на тези въпроси и те ще ви помогнат да решите коя медия е най-подходяща за бизнеса ви. Преди всичко, дори преди да направите своята първа крачка в посока на развитие на присъствието си в социалните медии, трябва да имате ясни цели и стратегия.

Източник: MarketingAbout

Оригинална публикация

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177