в. Пари | 26.04.2011 

Платеното медийно съдържание в интернет може и да има известен успех в САЩ, но в Източна Европа и по-специално в България не би могло да работи

Бихте ли платили за медийно съдържание в интернет? На импровизираната анкета, която направихме, получихме отговори в целия спектър от "ти луд ли си" и "не обичам да си плащам за нищо", през "да, стига самото плащане да е лесно" до "да, но зависи дали мога да определям съдържанието, което получавам".
В годините преди кризата въвеждането на платено съдържание от медиите в интернет бе почти сигурен начин за загуба на читатели. Днес обаче това е все по-обсъждана и прилагана мярка за компенсиране спада в приходите на печатните издания. Броят на изданията, които са въвели абонамент под някаква форма за онлайн съдържанието си, постоянно расте. Все още е рано да се видят резултатите от тази практика, но предварителни оценки за въведения наскоро от The New York Times абонамент показват, че евентуалните бъдещи приходи не са особено впечатляващи. Дори формулата да се окаже донякъде успешна, това ще важи по-скоро за световно-признати издания от типа на The New York Times, The Economist, The Wall Street Journal, Financial Times и пр. При локални медии на по-неразвити пазари като Източна Европа въвеждането на платено съдържание изглежда по-скоро като самоубийство.

Добре обмислен ход или лудост

Първият, който въведе подобна практика в стратегията за развитие на медийния си бизнес, беше Рупърт Мърдок, достъпът до чиито издания – The Times, The Sun, The Sunday Times и News of The World, е напълно платен от миналата година. Повечето анализатори окачествиха това като отчаян ход за спасение на империята на магната, която отчете 3.3 млрд. USD загуби за 2009 г. В интерес на истината бизнесът на Мърдок излезе от кризата и регистрира печалба от 2.5 млрд. USD за 2010 г. По-добри годишни резултати има и вестникарският бизнес, но това едва ли се дължи на платеното онлайн съдържание. Въпреки че в годишния отчет на компанията няма подробна разбивка, основното обяснение за положителното представяне е съживяването на рекламния пазар при рекламата "на хартия".
По данни, събрани от Guardian и BBC, The Times и The Sunday Times са имали 90% срив на онлайн читателите си веднага след въвеждането на изцяло платено съдържание. В края на миналата година новите абонати са били 50 000, а пет месеца по-късно -79 000, или с 58% повече. Този ръст обаче не успява да компенсира спада в продажбите на печатните издания.

Повлекли крак

Това, което изглеждаше като екзотичното решение на Мърдок, започна да се възприема повсеместно като рецепта за подобряване на приходите. Множество издания в САЩ преминаха към някаква форма на абонамент за част от материалите, публикувани в интернет. Обикновено практиката е да се дава свободен достъп до определен брой статии, след което достъпът става платен. The New York Times например дава възможност за преглед на 20 публикации, след което се предлага месечен абонамент за 15 USD или в пакет с мобилна версия за 20 USD. Чрез линкове в социални мрежи като Facebook и Twitter достъпът до статиите остава свободен.
Изданието пилотно изпробва проекта първоначално в Канада, където потребителите трескаво започнаха да търсят и намериха множество пролуки, така че да успяват да четат любимия си вестник, без да плащат. Това не е изненадващо на фона на скорошно проучване, проведено от University of British Columbia, според което 81% от канадците не биха платили, за да прочетат нещо в интернет, а 90% биха се насочили към други алтернативи, ако медиите, които следят, направят услугата си платена.
Ако The New York Times успее да привлече 15% от потребителите си към платения онлайн абонамент и те редовно плащат по 20 USD, това би донесло 130 млн. USD за година, показват изчисления на MondayNote. За сравнение годишните приходи на компанията са 1.55 млрд. USD, от тях 160 млн. USD приходи от онлайн реклама.

Експериментът продължава

Епидемията на платеното съдържание плъзва и към Източна Европа – един не особено развит пазар, на който медиите често са със съмнителна репутация. Девет от най-големите медии в Словакия, сред които най-старият словашки вестник Pravda и водещият му широкоформатен вестник SME, бизнес изданието Hospodarske noviny, спортният ежедневник Dennik Sport, седмичното списание Tyzden, сайтът за бизнес новини Medialne.sk, видеопорталът MeToo.sk и компютърното списание PC Revue, стартираха преди дни общ платен интернет проект, наречен "Пиано". "Пиано" ще бъде със свободен достъп през първите две седмици, след което потребителите ще трябва да плащат по 2.9 EUR на месец. Срещу това различните доставчици ще предоставят публикациите си по-рано, сайтове без реклами и др. Пускането на коментари също ще бъде платено, с което се цели "по-високо ниво на дискусията".
Piano Media – компанията, която е разработила проекта и го управлява, ще получава 30% от приходите, а останалата част ще бъде разпределяна между медиите в зависимост от посещаемостта на техните сайтове. Изчисленията на Piano Media показват, че за услугата биха се абонирали между 0.8 и 1.5% от 5.7 млн. население на Словакия, което би донесло приходи от 2.1 млн. EUR на година при оптимистичния сценарий.
Ако проектът се окаже успешен, компанията планира да го предложи и в други държави, като Дания и Холандия.

Само че…

Един от основните проблеми с въвеждането на платен абонамент за интернет съдържание, както показва и опитът в САЩ и Канада, е, че това обикновено води до срив в посещенията на сайта. И докато приходите от абонамент са доста неясна величина, едно нещо е сигурно – бъдещето е в онлайн рекламата.
Разходите за реклама в интернет се очаква да надминат за пръв път тези в печатни издания през 2013 г., показва проучване на ZenithOptimedia. От 54 млрд. USD в световен план през 2009 г. те се очаква да достигнат 94.5 млрд. USD през 2013 г.
В България медиите също следят тези тенденции. С платено съдържание беше сайтът на в. "Капитал" до 2007 г. "По-рано само част от статиите бяха със свободен достъп. Избрани статии от вестника бяха платени, което беше една сложна схема. Приходите ни от платеното съдържание бяха пренебрежимо малки, особено на фона на това, което дойде като реклама, заради свободния достъп. В България самата среда не позволява такъв модел", обяснява Владимир Петков, директор "Нови медии" в "Икономедиа". "Стратегията е безплатна доставка срещу безплатна регистрация", допълва той.
"Не предвиждаме въвеждане на платено съдържание на медийните ни сайтове", каза за в. "Пари" Любомир Леков, председател на съвета на директорите на "Инвестор БГ" АД, най-голямата онлайн медийна платформа в България.
В. "Пари" към момента предоставя свободен достъп до сайта си pari.bg. Единствено съдържанието на хартиеното тяло е достъпно само за абонатите на вестника.

Стр. 12 – 13 

в. Десант, Бургас | Лъчезар ЛИСИЦОВ I 22.04.2011

Делата за клевета и обида трябва да минат на три инстанции, в провинцията районните и окръжни съдилища са едно и също нещо, казва журналистката

Г-жо Касабова, какво е значението на решението на Европейския съд в Страсбург по вашето дело?

- Това, което днес се случи в Европейския съд за правата на човека, за което ще узнаят всички европейски държави и цялата международна журналистическа общност, е, че това е победа на бургаската гилдия, победа на седящата стачка от 2002 г, която колегите сами, без да съм ги молила, проведоха пред Районния съд в Бургас след присъдата ми на първа инстанция. Тогава те дадоха възможност в България да се разбере, че има един несправедливо осъден журналист. В този смисъл решението на Европейския съд не е моя победа, а на всички медии.

- Какво ще направите с парите, които ще получите от осъдената държава?

- Ще ги върна по най-бързия начин във фонда за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти и на такива, срещу които се водят подобни дела. През 2003 г, когато окончателно се разбра, че съм осъдена, цялата медийна общност в България, всички неправителствени организации излязоха в моя защита и учредиха този фонд на мое име. Тогава, първи в този фонд средства внесе г-н Дими Паница – първо 1000 лева, след това и 500 лева, за да мога да платя първите 30% на тези, които ме осъдиха, а те настояваха да ги платя моментално. Г-н Дими Паница е основателят и на фондация "Свободна и демократична България". Сега е време да му благодаря и да обещая, че аз ще върна тази сума, както и останалата част – те ще постъпят в този фонд, тъй като ми е известно, че до този момент в него не са влезли абсолютно никакви други средства.

- Какво ще посъветвате всички колеги-журналисти, които в момента са в съдебната зала и се борят за правата си?

- През март 2000 г. прогресивномислещата част от медиите в България, както и неправителствените организации успяха да постигнат една чудесна победа. Тогава по законодателен път се прекратиха съдебните дела с участие на прокурор, които се водеха срещу журналисти за техни публикации. Оттогава делата за обида и клевета започнаха да се водят след частна тъжба – като частни наказателни дела и станаха двуинстанционни – само на ниво районен и окръжен съд.
По това време обаче, българският съд за съжаление вече беше превърнат в една мафиотска структура. А в провинцията окръжен и районен съд вече бяха станали едно и също нещо, а самата съдебна система се беше сдушила и с политическата върхушка, както и с всички останали управляващи от съответния провинциален град.
И така – между 2000 и 2006 г. тези бързи съдебни наказателни дела срещу журналисти просто главоломно растяха, като до този момент има стотици колеги, които са в съдебна зала, срещу които се водят съдебни дела. Много от тях са осъдени, но не смеят да го казват, защото те считат, че това е срамно.
Аз не мисля, че човек трябва да се срамува от това, че е рискувал и си е позволил лукса да каже истината в държава като България. Смятам, че той трябва да преследва докрай своята цел, с цената на абсолютно всичко, да не губи надежда и да знае, че рано или късно, ако той е бил справедлив, ако той не е обслужвал нечия чужда поръчка, а го е направил в името на професията, той рано или късно получава това, което наистина е очаквал, че ще стане чрез тази своя публикация. Съветвам ги да продължават в същия дух. Но много малко са колегите, които си позволяват вече да пишат сериозни коментари и разследвания. Знаете, че понастоящем в нашата държава просперира жълтата преса, жълтите издания, а всички сериозни издания отдавна се разделиха с острите си пера, тъй като в тях нямаше място за разследваща журналистика, по простата причина, че собствениците на националните и регионалните медии отдавна са се сраснали със съответните управляващи.

- Очаквате ли след решението в Страсбург българските съдии, които ви осъдиха несправедливо, да пострадат – да бъдат понижени или нещо друго?

- Аз очаквам сега правната общност в България и основно Висшият съдебен съвет да се вземат в ръце и да преразгледат работата на тези свои колеги в Бургас, да преразгледат този случай отново. Призовавам неправителствените правозащитни организации така, както те ми обещаваха през 2002 и 2003 г., понеже това беше голям шамар за цялата журналистика в България, да предприемат мерки. Те тогава обещаха, че ако в Страсбург това дело вземе обрат, ще настояват в подобни случаи разноските на осъдените журналисти да се поемат от съдиите, произнесли тези присъди. Тъй като те са го направили с ясното съзнание, че са потъпкани моето право на защита. Потъпкали са моя труд като журналист, оставили са ме без средства за препитание, което беше факт, и не са ми дали възможност да се защитя.

- Като че ли обаче в съдебната система нищо не се е променило оттогава и пример е присъдата на Христо Ковачки отпреди няколко дни – човекът буквално е откраднал от държавата 16 млн. лева, а е осъден условно на три години затвор. Вярвате ли, че нещо може да се промени след това решение в Страсбург по вашето дело?

- По неясни за мен причини преди около седем години един общински съветник в Бургас, който се казва Ел Масри, беше осъден и той изтърпя своето наказание в затвора, само защото не беше декларирал данъци в рамките на 25 хиляди лева. Виждате двойния аршин, но аз имам надежда, защото е налице известно раздвижване и стресиране в редиците на съдебната система. Не е чак толкова мракобесно състоянието на тази система, каквото беше само допреди три години. Но това не е благодарение на правителството на г-н Бойко Борисов и на вътрешния министър Цветан Цветанов. Те просто бяха притиснати от Европейския съюз и на тях им беше поставен ребром въпроса -или се справяте с корупцията в съдебната система, или просто няма да помагаме на България по никакъв друг начин. Основните акценти, които бяха поставени пред това правителство, за да получи подкрепа от ЕС, беше справяне с корупцията по високите етажи, с което те се провалиха, както и със съдебната система и организираната престъпност. Аз мисля, че към този момент моите колеги в Районния и Окръжния съд могат да дишат по-спокойно, отколкото по времето, когато ме съдиха мен в Районния съд. Г-жа Яна Колева крещеше на колегите ми – понеже беше пълна залата – "веднъж завинаги ще има осъден един журналист, за да млъкнете всички вие", и това е протоколирано. Подобна ексцесия днес съдиите не си позволяват.

- Какво ви струваше тази съдебна сага, чухме, че сте стигнали до крайни намерения в един момент?

- Бях силно шокирана, когато чух присъдата на Районен съд, тъй като през цялото време на мен ми се даваха някакви обещания, че ако изобщо има присъда тя ще бъде минимална, няма да бъде толкова голяма. Аз изобщо не съм и предполагала, че могат да ме осъдят да платя 7500 лева. През 2001 г. за мен това беше непосилна сума, аз просто не можех да си я представя. Тогава бях на заплата от 200 лв. във в. "Компас" и взимах хонорар от в. "Новинар", за който работех като кореспондент.
Спаси ме съпругът ми Валентин Касабов, който стоеше до мен и това беше човекът, който незабавно реагира и събра подписите на всички политически партии и синдикални организации в Бургас в моя защита. Всъщност тогава – през 2000 г. -нямаше партия, която да не сложи подпис в това общо становище, включително БСП и СДС, които враждуваха помежду си. Това беше изпратено до президента, до правителството, до правосъдното министерство, до Народното събрание. Така че аз получих изцяло подкрепата на съпруга си, който организира междувременно заедно с колегите и подписка за отстраняването от длъжност на четиримата инспектори от инспектората, но напук те бяха вече консолидирани в тази система и бяха повишени точно в този период. А двете съдийки, които ме осъдиха, ги бранеше апелативният прокурор Йордан Иванов, както и шефката на Окръжния съд Сабина Христова. И двамата буквално колеха и бесеха в системата -назначаваха послушковци, които трябваше да им служат.

- Какво трябва да се промени в закона, за да се спре съдебната гавра с журналистите в провинцията?

- След като след 2003 г. заваляха тези присъди по най-бързия начин на първа и втора инстанция, особено в провинциалните съдилища, много неправителствени организации, сред които "Артикъл-19" и "Репортери без граници", отново се надигнаха да изследват този феномен в България. Защото уж се освободи от участие прокуратурата в тези процеси, и те бяха заменени с частно производство, а в един момент присъдите станаха страшно много. Оказа се, че тази промяна в България не е ефективна и трябва да се върви към заменяне изцяло на наказателното производство с гражданско на три инстанции, в столицата. Проблемите на националните и регионалните вестници продължават да се задълбочават – при толкова съдебни дела, като се стоварят на една редакция, тя фалира. Затова и има срастване на медиите с властите. Затова и започнаха да изплуват жълтите издания след 2004 г. – точно заради многото осъдени журналисти. Просто спряха да се правят разследвания.
***
Александър Кашъмов – адвокат на свободното слово
Адвокат на журналистите по фундаменталното дело в Страсбург беше Александър Кашъмов, ръководител на програма "Достъп до информация". Припомняме, че Кашъмов представляваше и журналиста от ДЕСАНТ Лъчезар Лисицов в друго ключово за свободата на словото дело – срещу Президента на РБ за укриване на обществена информация. На 11 ноември 2010 г. излезе решението на Софийския административен съд, с което Георги Първанов бе задължен да огласи стенограма и паметна записка от засекретените от него разговори с руския президент Владимир Путин.

Стр. 9

сп. Forbes | Джеф БЕРКОВИЧИ | 22.04.2011

Възможно ли е търсачката гигант да удовлетворява потребителите, да се конкурира с Facebook и да реши проблемите на вестниците едновременно?

През 2007 г., две години след пускането на новинарския сайт Huffignton Post, съоснователят Джона Перети измисли термин за онези сайтове, които умело прикриват липсата на качествено съдържание. Става дума за стратегията mullet, която носи името на осмиваната прическа, при която косата с силно подстригана и подредена отпред и дълга и неподдържана отзад. Привържениците на стратегията "мълет" поддържат елегантна и добре подредена начална страница с качествено съдържание, която да покажат на рекламодателите. Реално обаче основният трафик се генерира от безсмислени спорове във форумите на сайта, новини за сексуалния живот на известни личности, новини оттук-оттам и съдържание, генерирано или от потребителите, или от п реесъобщения.
Но нискокачествената информация може скоро да бъде орязана. Промяна в начина, по който Google подрежда по важност новините в своята вездесъща система за търсене, не само заплашва да обезцени тайното и доходоносно изкуство за повишаване на читателската аудитория в мрежата, но обещава също и разцвет на притиснатата до стената вестникарска индустрия, за чието западане Google имаше съществен принос.
Разбира се, гледната точка на Google е малко по-различна. Мат Кътс – специалистът, на който е възложено да преработи алгоритъма на търсене на Google – формулира мисията си по друг начин. "Потребителят по-доволен ли е, когато стигне до страницата от показаните от нас резултати от търсенето? – пита той. – Това приблизително е моделът на мислене, който прилагаме."
Може да се спори, но точно сега едва ли има по-Важно лице за новинарския бизнес от Кътс. Като ръководител на екипа на Google за борбата със спама в мрежата той пренаписва сложния набор от правила за подреждане по важност на интернет страниците въз основа на тяхната връзка с конкретно търсене. Тези правила са ДНК-то на фирмата, нейният най-важен продукт и търговска тайна, пазена по-ревниво от рецептата на "Кока-кола". През последните години фирми, използващи трикове, за да изкарат своите страници по-напред в резултатите от търсенето, се опитват да надхитрят алгоритъма. Понякога тези страници са чист спам – прикрити покани за порносайтове например. Много други са резултат от така наречените "ферми за съдържание" (content farms), набиращи армии от нископлатен персонал, който да съчинява статии срещу стотинки, а самите те да обират печалбите, продавайки също толкова евтини реклами. Резултатът е безпорядък.
Актуализацията на алгоритъма е отговорът на Google на проблема. И може да се окаже много, много повече. През последните години главният изпълнителен директор Ерик Шмид и други многократно подчертават нуждата от процъфтяваща преса, както като въпрос от обществен интерес, така и в интерес на самата Google.
Но същата миграция на читателите към интернет, която превърна Google в Голиат с пазарна капитализация от 185 млрд. долара, беше катастрофална за традиционните медии, особено за Вестниците, чиято репортерска дейност продължава да бъде основният двигател на отрасъла, от излъчващи в ефир телевизии до радиопрограми и блогове. Съвкупно американските вестници отбелязаха почти 50% спад в приходите си от реклама от 2005 г. насам, до 25.8 млрд. миналата година. Приходите на дигиталните медии, макар и да нарастват, не се справят толкова добре, че да компенсират загубите на печатните издания.
Има и печеливши дигитални медии, които не са обременени с проблемите на традиционните издателства. Те успяха да привлекат голяма публика, запазвайки редакционните разходи ниски, често използвайки и коментирайки чужди репортерски и журналистически материали, генерирани с големи разходи от Вестниците и другите традиционни медийни компании. Проучване от 2010 г. на Pew Research Center установи, че 80% от историите, които се публикуват или са отправени в блоговете, идват само от четири източника: ВВС, CNN, New York, Times u Washington Post. Huffington Post, който наскоро бе купен om AOL за 315 млн. долара, е най-известният играч, който залага на тази стратегия. Но има и много други, от Gawker до Boing Boing и Mashable.
С новото изменение Google на практика работи в полза на традиционните медии, макар че според думите на Кътс това не е било целенасочено. Кътс казва само, че новият алгоритъм насочва търсеиията към сайтове, които предлагат съобщения и репортажи, изследвания и задълбочен анализ; той противодейства на практики като "Включване на ключови думи извън контекста" (keyword stuffing), форма на писане, която прави статиите силно Видими за търсачките, но трудни за четене за средностатистическите англоговорящи.
Google News, на който се падат около 1 млн. от 4-те милиона кликвания, които Google насочва към новинарски сайтове Всеки месец, отива по-далече в прилагането на тази философия, като следи какво е доверието на потребителите към различните източници на новини, сравнени един с друг. "Дали те търсят конкретен източник, или се абстрахират от него?", казва Бхарат. Неговият екип експериментира също и това дали конкретна статия "представлява значително усилие" на автора, или е просто преписване. "Искаме да сме сигурни, че насочваме трафика към източници, които правят истинска журналистика – казва Бхарат. – Ние ценим оригиналността."
Ето защо Google променят правилата в полза на издателите, които инвестират много във всяка история, е добра новина за предприятие като New York Times, което харчи приблизително 200 млн. долара годишно за новинарство. "Приветстваме тази дейност, те се стараят да подобрят резултатите", казва Мартин Нисен-холц, отговарящ за цифровите дейности в Times. Той казва, че има първоначална, непотвърдена информация, че историите на Times са по-напред 6 подреждането след въвеждането на новия алгоритъм.
Налице е и заплахата от социалните мрежи, особено Facebook, който вече брои повече от 50% от населението на САЩ за свои членове и има нарастващ дял от пренасочването към новинарски сайтове. Google експериментира за намиране на начини за интегриране на социалния елемент в търсенията, в последно Време с опцията "+1", която позволява на търсещите да препоръчат съдържание на приятели, сходно с клавиша Like (харесвам) на Facebook. "Тях ужасно ги е страх от Facebook, а в известна степен и от Twitter", казва Перети.

Стр. 86, 87

сп. Forbes | Христо ПЕТРОВ | 22.04.2011

Три години след като излиза на пазара, бизнесът на Иван Николов вече диша във врата на лидерите в областта на интернет рекламата

На 21 години (които ще навърши на Великден) Иван Николов управлява бизнес с годишен оборот от над 1 млн. лв. И това само 3 години след като излиза на пазара буквално от нищото. За повечето младежи това вероятно звучи като сбъдната мечта. За Николов е само стъпка към следващата му цел – да затвърди лидерската си позиция на интернет пазара в България.
Николов е изпълнителен директор на НЕГ.БГ – дружеството, което е собственик на някои от най-големите специализирани портали в България като сайта за бременни жени bg-mamma.com или фитнес портала bb-team.org. Едва тригодишна, компанията вече диша във врата на най-големите играчи на българския интернет пазар. НЕГ.БГ генерира приходи, като предлага интернет реклама в нишови сайтове. За 2009 г. НЕГ.БГ има около 500 хил. лв. годишни приходи, а за 2010 г. оборотът е скочил до близо 1.3 млн. лв.
"Не сме имали година, в която приходите ни да са нараснали с по-малко от 100%", казва Николов. През настоящата година той очаква ново удвояване на оборота. Отчетите на компанията показват, че през дебютната си година на пазара НЕГ. БГ реализира чиста загуба от 10 хил. лв. А през 2009 г. вече е на печалба от над 40 хил. лв.
В края на миналата година дружеството купи мажоритарен дял в компанията за таргетирана реклама User Media, с което получи достъп и до нишови сайтове за студенти, автомобилни маниаци, IT специалисти и други. User Media не е собственик на тези сайтове, но притежава правата да публикува таргетирана реклама в тях.
Според изчисленията на изследователската компания Gemius НЕГ.БГ достига до около 1.7 млн. потребители, което й осигурява почти 50% от интернет аудиторията в България. Последните изкупени сайтове са bb-team.org и порталите testdrive. bg и tuning.bg, което разширява още повече пазарния обсег на НЕГ.БГ. Компанията Вече е собственик и на криейтив агенцията "Амекси", която осигурява корпоративната Визия на големи концерни като Nestle, Coca-Cola, Mazda и други.
За ИВан Николов навършването на пълнолетие е сбъдване на една от големите му мечти – защото му позволява формално да управлява бизнеса си, ръководен дотогава от името на майка му. "Нямате представа с какво удоволствие подписах дружествения договор, след като навърших пълнолетие. Дотогава всичко ставаше през майка ми. Просто това беше сбъдване на една голяма мечта", казва Николов.
Той основава НЕГ.БГ през 2008 г., като тогава името на компанията е Net Entertainment Group. Дружеството навлиза ударно на пазара, като купува портала bg-mamma.com. Сделката е изненадваща, защото порталът привлича вниманието на някои от най-големите интернет компании в България, но вместо това минава в ръцете на никому неизвестно дружество. И до днес Николов отказва да каже каква е цената на сделката, но твърди, че тя е под лансираните като слух 700 хил. лв. Той отрича и друг слух – че НЕГ.БГ е била създадена с цел именно да купи bg-mamma.com. "Компанията беше създадена с идеята да развива международно dtrailer. com (портал за кино, който Николов разработил като тийнейджър в свободното си време). Междувременно обаче имаше още един проект – телевизия за САЩ. Български телевизии, които се предават в България, да могат да бъдат излъчвани в други държави и конкретно САЩ.
Тогава имахме разговори със системния администратор на bg-mamma. com и от тях стана ясно, че собственичката на сайта не е доволна от сегашния си рекламен партньор "Нетинфо", казва Николов.
Първоначалното финансиране на компанията идва от роднини и от бизнес ангел, който вече не е акционер, защото Николов е изкупил дела му преди малко повече от половин година. В началото на 2011 г. НЕГ. БГ емитира нови акции, а купувач е "Иновейтив медиа", в която акционер е един от първите интернет предприемачи в България Любен Белов. Стойността на емитираните акции е 855 хил. лв., показва справка в Търговския регистър. За Николов Белов споделя, че е пример за успешна предприемаческа история и че "на 20 години това момче има познанията, които аз имах на 30".
Николов започва да се занимава с интернет и сайтове още в първите си години като тийнейджър. "Бях на 13-14, когато за пръв път направих някакво подобие на сайт – просто да видя как се случват нещата. Даже съм бягал от училище заради такива работи", казва той.
Първите му проекти са недовършени модели на сайтове. Първият сайт, който Николов счита за "прилично успешен", е кинопорталът dtrailer.com. "Представляваше библиотека от различни филми – трейлъри, кой участва, дали филмът си заслужава и т.н. За момента, когато го пуснах, беше доста успешен – реализираше 35-40 хил. души дневно. По онова време бяха излезли т.нар. СРС [cost-per-click] мрежи, в които даден сайт може да стане участник, да печели от кликовете на рекламите, които се публикуват в сайтовете. Тогава, а и досега е така, повече от 1500-2000 лв. беше невъзможен приход, това беше таванът", казва Николов.
На 15 години прави първата си фирма – това е хостинг компанията Site.bg. Тъй като по това Време няма навършени 18 години, фирмата формално се Води на името на майка му, Въпреки че управленските решения се вземат от него. Инвестицията Във фирмата е 5 хил. лв., като тези пари отиват предимно за сървър, компютър и разходи за персонал. В началото компанията се развива успешно и за около 8 месеца намира 1000 свои клиенти. "По това Време това е сериозна клиентска база, защото хостинг пазарът все още беше малък и нямаше голяма конкуренция", казва Николов.
След това обаче нещата се променят и компанията тръгва надолу. "Така се случи, че системният администратор, на когото разчитах за технологичното обезпечение, излезе в отпуск. Чисто мениджърска грешка на организация на екипа. Аз бях на 15 години, имайки пълна свобода на действие и нулев опит, не е чудно докъде е стигнало", казва Николов. Неговата компания не може да осигури технологичната поддръжка на клиентите си, те започват да недоволстват, а броят им – да намалява.
Николов не е учил нещо специално в областта на IT сектора, завършил е Френската гимназия в София. "Философията, която аз имам, е, че тези неща не се учат в училища и университети. Повечето успешни интернет хора не са се запалвали в училище, университетите или нещо от този род. Нещата в тази сфера или са ти в кръвта, или не", казва той.

Стр. 78, 79 

в. Банкеръ | 22.04.2011

Не е тайна, че в туристическия сектор се Въртят много пари и истинските печалби са в пъти по-големи от официално обявените. Едва ли има човек, който да не знае от опит какъв е арсеналът на нашенските бизнесмени в надпреварата за трупане на пачки, но със сигурност малко хора подозират за парите, изкарвани покрай курортистите от едни други предприемачи. Става дума за отбрани рекламни и пиар агенции, на които държавата плаща сериозни суми, за да популяризират България като туристическа дестинация. Само през 2011-а за реклама на страната ни по света са предвидени 34 млн. лева. Поголямата част от тях – 26 млн. лв., ще дойдат по линия на оперативната програма "Регионално развитие", а останалите 8 млн. лв. са заложени в държавния бюджет. Кой точно ще се облажи от тези милиони Все още е рано да се каже, но ако погледнем резултатите от миналата година, картинката значително се изяснява.
Една от най-големите поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през 2010а например е за провеждането на "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България". Целта е била да се изберат фирми, които да организират промоционални събития и реклами, да подготвят откриването на летния и зимния туристически сезон, съпътстващите ги мероприятия и т.н. От обявлението става ясно, че победителят е разполагал с близо 3.8 млн. лева осигурени от оперативната програма "Регионално развитие". Договорите за изпълнението на поръчката обаче са сключени чак в средата на летния сезон на 23 юли, което до голяма степен обезсмисля организирането на каквито и да е мероприятия, особено пък за откриването на летния сезон. Но както се казва има едни пари, които трябва да бъдат похарчени, а за какво и как ще стане това е без особено значение.
В случая за организиране на десет събития, свързани с туризма, и шест прояви за откриване на летен (!) и зимен туристически сезон "Публисис" на Николай Неделчев взима над 100 хил. лева. Но големият пай се "пада" на регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество "Про ивент бизнес груп партнерс 3". То печели три от четирите обособени позиции в търга – за изготвяне, отпечатване и поставяне на 80 тематични билборда, за създаване на интернет сайт и за рекламна дейност чрез телевизия, радио и печатни медии. Важна подробност е, че цялото това начинание е трябвало да се извърши само за срок от четири месеца до края на ноември 2010-а. Още по-любопитното е кой стои зад "Про ивент бизнес груп партнерс 3"?
Според електронния регистър Дакси собственици на дружеството поравно са "ОМ София", "Метрополис груп", "Реформа адвъртайзинг" и група нефизически лица. Мажоритарен собственик на първата фирма е управителката на рекламна агенция Ogilvy и съпруга на продуцента Нико Тупарев – Екатерина Попова-Тупарева. "Метрополис груп" пък е лидер на пазара на външна реклама и се управлява от борд на директорите, в който влизат Христо Гюрговски, Нели Луски, Марк Десбиенз, Евгени Йонов и Александър Тошев. Самият Тошев е и управител на "Про ивент бизнес груп партнерс 3", участва в ръководството на други 31 фирми и има собственост в 21 компании.
В "Реформа адвъртайзинг" също има интересни имена. Освен трите дъщери на шефа на социологическата агенция "Галъп интернешънал" Андрей Райчев – Вера, Стела и Ана Илза, в ръководството на фирмата са още Десислава Тодорова-Олованова и водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ – Мирослава Баджева. Последните две дами не за първи път успяват да се доберат до държавните поръчки за реклама. През миналата година, чрез фирмата си "От-до консулт", те спечелиха 300 хил. лв. от земеделското министерство за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение чрез национален всекидневник на два 60-минутни филма за програмата за селските райони.
Не по-малко внимание заслужава и поръчката за "Изготвяне и разпространение на рекламни брошури за България", която също се финансира от оперативната програма "Регионално развитие". При нея са дадени почти 2.5 млн. лв. за точно 890 хил. листовки и 111 666 компактдиска. Процедурата е разделена на 11 обособени позиции, които в крайна сметка са си поделили само четири фирми:
"Ламбаджиев Стандарт", "МАГ Адвъртайзинг", "Бранд Ню Айдиъс" и консорциум "Дакс Партньори". Трима от отстранените участници – "Одисея – Ин Комит", "Икономедиа" и "Мастър Мад", са обжалвали решението пред Комисията за защита на конкуренцията, но антимонополният орган е оставил без уважение исковете им.
Така изработването на имиджовата брошура "България", която да представи страната ни като "дестинация със съвременни курорти, богато културно-историческо наследство, съхранена природа и разнообразни туристически възможности, т.е. място, където туристите има какво да видят, но и има как да се забавляват", е поверено на "Ламбаджиев Стандарт". Според заданието рекламната диплянка трябва да бъде отпечатана в 215 хил. тираж и да е преведена на няколко езика. Мажоритарният собственик и управител на фирмата Бойко Ламбаджиев е пресметнал, че може да направи това срещу 360 хил. лв., колкото е стойността на договора му с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Фирмата на въпросния бизнесмен явно е много добра в рекламната дейност, тъй като през последните две години е била наета общо осем пъти от различни държавни и общински структури. В предишния си брой в. "БАНКЕРЪ" писа подробно за услугите, които тя е предоставяла на Министерството на труда и социалната политика. "Ламбаджиев Стандарт" е прибрала и близо 11 хил. лв. без ДДС, за да осигури публичност на схемата "Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали". Дружеството се е занимавало и с отпечатването на различни издания и материали по поръчка на Народното събрание, от което е спечелило около 20 хил. лева. Негови клиенти са били още Националният център за информация и документация,
Агенцията по заетостта, община Несебър и други. "МАГ Адвъртайзинг" пък е била избрана да подготви четири брошури – "Българското Черноморие", "Зимен туризъм", "Еко и селски туризъм" и "Вино и кухня", всяка в 75-хиляден тираж. Освен на
български език те е трябвало да бъдат преведени на немски, руски, английски, френски и испански и да представят летните и зимните ни курорти, възможностите за водни и ски спортове, природните и културните забележителности, както и традиционни ястия и вина, екопътеки, занаятчийство и други. фирмата се е ангажирала също така да изработи 111 хил. миникомпактдиска, на които да бъдат качени въпросните брошури. За това тя е получила близо 1.3 млн. лева. През март 2010-а "МАГ Адвъртайзинг" печели още 1.5 млн. лв., но този път за провеждането на рекламни кампании на руския пазар. Управител на компанията е Константин Манолов, който ръководи и "Сън медия сървисиз", а мажоритарен собственик е "МАГ комюникейшънс" на 82-годишната Султанка Кралева. Последната фирма обаче се управлява от заместникпредседателя на партия "Новото време" Красен Кралев.
Следващият печеливш от печатането на брошури е "Бранд ню айдиъс". Дружеството е натоварено с подготовката и разпространението на диплянки за културен, балнео- и конгресен туризъм. Техният тираж също е по 75 хил., но за производството им са предоставени 630 хил. лева. "Бранд ню айдиъс" се управлява от Ваня Димитрова и Виктория Миткова, а негов собственик е "България он еър", в което пък дялове притежават пенсионните дружества "ЦКБ Сила" и "Съгласие", Централна кооперативна банка, "България Ер", ЗАД "Армеец", "Пловдивска стокова борса" и "М Сат кейбъл".
Рекламата на спортовете и религиозния туризъм е била поверена на консорциум "Дакс партньори" срещу 330 хил. лева. В обединението влизат "фондация за регионално развитие" и компаниите "Ай Дии Тийм" и "Ни плюс – Макаров и сие". През миналата година втората фирма, чиито собственици са Кирил Макаров и Светлана Тихова, е спечелила още 80 хил. лв. от доставката на информационни материали за Министерството на финансите.
От средствата за туризма добре се е облажило и "България Травъл 2010". Регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество е получило през септември 2010-а над 1.75 млн. лв. за доразвиване на официалната туристическа страница на страната www.bulgariatravel.org и за създаване на мултимедиен каталог на туристическите обекти. Негови собственици са "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов), "Скрийн брадърс" (на Николай Василев и Женя Йорданова), както и "Сиенсис" (със собственици Николай Медаров, Лъчезар Стаменов и Емил Енев). Така е било през 2010а, но сега предстои раздаването на още пари
Пред приключване е поръчката за рекламни сувенири, за която са предвидени близо 1.7 млн. лв. от оперативната програма "Регионално развитие". Има се предвид изработването и разпространението на хиляди чадъри, химикалки, тениски, значки и др. (виж таблицата), които би трябвало да напомнят на чужденците за нашата страна и евентуално да ги накарат отново да дойдат да почиват у нас. Също на финала е и конкурсът за избор на фирма, която да проведе рекламна кампания във Великобритания. За това начинание са предвидени близо 3 млн. лв., срещу които победителят трябва да подготви и организира информационни срещи и три туристически обиколки за английски журналисти в България, по време на които да им бъдат представени възможностите за балнео-СПА, уелнес, гурме, еко и селски туризъм, посещения на винарски изби с дегустации, езда, голф, исторически и културно-познавателен туризъм, туристически преходи и други. Необходимо е да се осигурят и поне 20 рекламни публикации в пресата (рекламни карета, съобщения и материали) за нашата държава в минимум шест специализирани туристически издания във Великобритания. Списъкът продължава с отпечатване на рекламна притурка в Travel Weekly, минимум 250 излъчвания на рекламен клип по Sky News, рекламни билбордове и банери за период от 100 дни с локации Лондон, Шотландия, Южна Англия и други.
Какъв ще е ефектът от всички тези дейности предстои да видим. Но, изглежда, че българските управници са пропуснали факта, че на Запад хората си планират летните почивки още от предишната година и е почти невъзможно да убедиш някой с каквито и да било реклами в последния момент. А да се надяваш, че с няколко билборда и телевизионни клипа ще те помнят за догодина, е повече от абсурдно.

Стр. 24, 25 

в. Банкеръ | 22.04.2011

Световноизвестната мексиканска писателка Лаура Ескивел пристига за първи път у нас за среща с българските си читатели. Те ще имат възможността да се срещнат с авторката на бестселъра "Като гореща вода за шоколад" в книжарница "Пингвините" (в подлеза на Ректората на Софийския университет) на 28 април. Основни теми в романите на Лаура Ескивел са мексиканската история и култура, отношенията между мъжете и жените и съдбата, за която казва, че е "пътека, която следваш и само ти можеш да решиш как да преминеш по нея". Ден по-рано Лаура Ескивел ще излезе за първи път пред българска публика, за да участва в церемонията по връчване на журналистическите награди на M-Tel. Писателката ще говори и за влиянието на новите технологии върху начина, по който общуваме днес. Според Лаура Ескивел маите са вярвали, че свързвайки се с пъпната връв на Вселената, можем да достигнем цялата ни необходима информация. Именно това постигаме чрез интернет днес, и то само за секунди, но дали използвайки технологиите, не губим способността си да се свързваме помежду си и с Цялото, както са можели древните, пита писателката.
Лаура Ескивел е родена през 1950-а в Мексико. Тя е автор на световни бестселъри като "Като гореща вода за шоколад" (преведен на 35 езика и продаден в 4.5 млн. екземпляра), "Малинче" и "Законът на любовта", дело на издателска къща "Колибри". Често пъти е сравнявана с Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса и Исабел Алиенде.

Стр. 40

Фокус Спорт I 21.04.2011

София. На 30 април и 1 май ще се проведе 28-то издание на ОББ Държавното първенство по тенис за журналисти. БФТ е партньор на атрактивното състезание.

По традиция в състезанието взимат участие най-добрите журналисти от електронни и печатни медии. Шампионите ще получат правото да представят България на европейското и световно първенство за журналисти.
И тази година домакин на турнира ще бъде тенис комплекса „Дема” в София. За голямата награда ще играят представители на медии от Русе, Варна, Пловдив и други големи български градове. Записването ще става на място на 30 април от 9.30 ч. След това ще започнат срещите.

Оригинална публикация

в. Банкеръ | 22.04.2011

Около българските щандове на международните туристически изложения Винаги е имало скандали и неуредици. Или ще сме на най-забутаното място, или никой няма да разбере какво точно рекламираме, или просто не сме успели да изградим павилиона на Време… На нас Все нещо ни куца и ако успехът от присъствието на подобни борси често е под Въпрос, то приходите за фирмите, които подготвят представянето ни, е повече от сигурен. Всяка година държавата плаща сериозни пари за подготовката на рекламните щандове, в което по принцип няма нищо лошо. Не може да не се запитаме обаче, защо от години този сладък бизнес е разпределен само между няколко конкретни дружества и нито смяната на Властта, нито провалените участия могат да променят тази традиция?
Павилионите за последните пет най-големи туристически изложения в ЕВропа – WTM в Лондон, ITB в Берлин, MITT и Intourmarket в Москва, както и UITT в Киев, например са дело на "Арка ЛТД". За труда си фирмата, чиито собственици поравно са Димитър Гачев, Марина Гачева и Саво Вълчев, е прибрала над 1.26 млн. лв., и то само за строителството на щандовете. За проектирането им е платено отделно на "Юропел комюникейшънс" и "Експо Вижън", които също са сред редовните печеливши. В края на март тези компании, заедно със "Стройтек", "Експо груп" и "Фернет България", се "бориха" и за изграждането на българския щанд на най-голямата румънска туристическа борса – TTR в Букурещ. При обявяването на малката обществена поръчка Възникна напрежение, тъй като със заповед на икономическия министър Трайчо Трайков беше даден еднодневен срок за подаване на оферти. Впоследствие от Ведомството обясниха, че е станала техническа грешка и той беше удължен на 4 работни дни. Така или иначе, само Въпросните дружества са били поканени за участие в търга и в крайна сметка за победител бе избрано "Юропел комюникейшънс" с предложена цена от 46 хил. лв. без ДДС. фирмата има още над десет договора с различни държавни институции като Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и това на труда и социалната политика. През 2008-а и 2009 г. тя е спечелила пет поръчки на Държавната агенция по туризма за проектиране и изграждане на рекламни щандове.
Според електронния регистър Дакси собственик на "Юропел комюникейшънс" е "Триас холдинг" АД на Николай Димитров и Илиана Неделчева-Димитрова. Николай Димитров е едноличен собственик и на "Феаруей", която пък от своя страна до септември 2009-а е била съсобственик в друг от потенциалните строители на щанда – "Стройтек". Сега "Стройтек" е притежание на Милена Енчева, но е любопитно, че след изборите през 2009-а дружеството няма спечелена поръчка, докато преди тях редовно е обслужвало Държавната агенция по туризма.

Стр. 25