www.capital.bg I 30.10.2011

Иван Бедров става управляващ редактор на новия вестник, Велислава Попова ще е главен редактор на dnevnik.bg

В понеделник, 31 октомври, ще излезе първият брой на новия бизнес всекидневник "Капитал Daily", който наследява вестниците "Дневник" и "Пари". Промяната се случва месец, след подписаното между "Икономедиа" и Bonnier споразумение за преминаването на "Пари" в портфолиото на "Икономедиа".

"Стратегията ни е да обединим под марката "Капитал" чрез вече трите информационни продукта (седмичника"Капитал", "Капитал Daily" и capital.bg) бизнес аудиторията и групата на хората, които взeмат решения, марката "Дневник" чрез платформата dnevnik.bg да насочим и развиваме към всички активни интернет потребители", каза Лилия Апостолова, изпълнителен директор на "Икономедиа".

Като резултат от промените в портфолиото се променя и управлението на продуктите. Велислава Попова, до момента главен редактор на "Дневник", става главен редактор на dnevnik.bg. Главен редактор на "Капитал", отговарящ за трите издания под марката, продължава да бъде Станка Тошева. Управляващ редактор на седмичника "Капитал" става Алексей Лазаров, на capital.bg – Иван Михалев. Управляващ редактор на "Капитал Daily" става Иван Бедров, който досега беше зам. главен редактор на "Пари".

Мисията на "Капитал Daily" е да предоставя качествено бизнес съдържание – най-важното от деня с контекст и коментар за хората, които вземат решения. Вестникът ще излиза всеки работен ден, на 24 страници, розова хартия и с модерен дизайн.

В интернет съдържанието на "Капитал Daily" ще се качва на сайта на capital.bg, като част от него ще бъде платено. Това ще са достъпът до pdf версията и съдържанието във вида, в който е селектирано и подредено за вестника. Тях ще могат да четат само абонатите на вестника и онлайн абонатите на изданието. Сегашните абонати на вестниците "Дневник" и "Пари" автоматично ще започнат да получават новия бизнес всекидневник "Капитал Daily".

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 06.02.2011 

Той е убеден, че освен бизнес във вестникарството има и мисия – в разделеното на две българско мислене европейската част да стане повече от азиатската

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ е на 53 години и е известен с няколко професии (политик, банкер, даже диджей), но не и с основната си – че е дипломиран лекар. Завършил е медицина в София и е специализирал психиатрия и психоанализа, има и висше икономическо образование. Не му остава време да практикува, защото веднага след 10 ноември се заема с политика – в СДС и в ССД. Всъщност основната професия му помага – прави едни от най-успешните предизборни кампании на синята партия, три на Стефан Софиянски за столичен кмет, първата президентска кампания на Петър Стоянов. От 1998 г. той е един от акционерите и председател на надзорния съвет на Общинска банка. От края на 2008 г. живееше повече във Франция. Върна се през декември, след като стана един от собствениците на "Вестникарска група България". Сега е президент на издателския борд. Женен е за журналистката Диляна Грозданова, имат син, който учи икономика във Великобритания.
Четвърти път. Любомир Павлов за четвърти път се заема с медиен бизнес. В началото на 90-те години беше директор на в. "Демокрация". В средата на 90-те години направи в. "Експрес" и едноименното радио. През 2007 г. пробва заедно с брат си, социолога Юлий Павлов, същата марка за истински жълт всекидневник по модела на британския "Сън", но сам признава, че "се получи малко катър" – кръстоска между булеварден вестник в западния смисъл и "общовойскови" в българския смисъл. Продаде го заедно с ТВ7, създадена от съпругата му – известната телевизионна журналистка Диляна Грозданова. През декември 2010 г. Павлов купи заедно с Огнян Донев, Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург бизнеса на ВАЦ в България – най-големите всекидневници "Труд" и "24 часа", седмичниците "168 часа", "Седмичен Труд", "Всичко за жената", много списания, печатница, разпространителска фирма, Полиграфическия комбинат на "Цариградско шосе" в София, недалеч от "Орлов мост". Така влезе във висшата лига на вестникарството. Какво кара един бизнесмен отново и отново да инвестира в медии? Особено когато мнозина предричат смърт на пресата, която щяла да падне жертва на безплатното съдържание от телевизиите и интернет. По този въпрос Павлов е категоричен: "Пресата няма да умре, защото елитът винаги ще чете и хартия, няма да чете само стъкло. Елитът – това са хората, които имат най-висок интелект, най-добро образование, най-голямо влияние в обществото. Част от тях имат и най-много пари, но това не е водещият фактор. Това са бизнесмени, учени, политици, хората на културата, журналисти… Всички те няма да се откажат да четат вестници, списания, книги, макар че търсят информация и в интернет. Едно европейско изследване показва, че най-трайното и силно въздействие върху формирането на мненията оказва печатът. Показателят за влиянието му не се измерва просто с тиража, защото вестниците и списанията се четат от повече от един човек. Проучването в България е категорично, че "Труд" и "24 часа" са най-четените и влиятелни вестници. Разбира се, групата ще развива брандовете и в интернет", казва Павлов. Той отлично разбира, че мениджмънтът на медиите е по-различен, отколкото във всяка друга компания. Продуктът е резултат от особена сплав на правила, свобода на словото, креативност и знания. Продажбата е по-сложна, отколкото на всяка друга бързооборотна стока, а на рекламния пазар нравите са все още малко диви. Павлов ще се занимава с оперативния мениджмънт на "Вестникарска група България" като президент на издателския борд. Признава, че това е промяна за него – в последните години се занимаваше главно с управление на инвестиции и живееше повече във франция. Връща се, защото смята, че в България вече действат правила, които няма да бъдат променяни според моментните интереси на управляващите (посочва за пример раздаването на лицензите за ефирните телевизии при предишните правителства). Правилата са основата, върху която ще бъдат изградени отношенията между издателите и журналистите в групата. Добре казано, но как ще работи на практика? За Любомир Павлов няма съмнение например, че е десен човек – той е един от основателите на СДС, беше син депутат.
Не е нормално издателят всяка сутрин да чете с отвращение вестниците си. На въпроса как ще съчетава плурализма на мнения с десните си възгледи той отговаря: "По принцип по-сериозните издания в Европа и в света споделят по-скоро десни ценности. Но възгледите на издателя са от решаващо значение, ако прави партийни вестници. Ние не издаваме такива. Така или иначе политиката е приоритет на редакциите, а едното от правилата е плурализъм на мнения. Аз дори мисля, че не е лошо двата всекидневника да заемат различни позиции по някои обществени проблеми. Те сега са много близки", обяснява Павлов. Няма съмнение обаче, че той ще прочете с яд текст, който пледира да се спре отварянето на досиетата на ДС. "За досиетата съм безкомпромисен, че трябва да бъдат отворени, и като депутат внесох решение още през 1993 г. Всеки издател по света, ако каже, че по никакъв въпрос не се бърка, ще излъже. Но това не означава да спусна правила по кой въпрос каква позиция трябва да се заема. А ако главните редактори имат нужда да разберат какво мисля по даден въпрос, винаги можем да разговаряме. Те са свободни да защитават мненията си. Ако позициите ни се разминават много често, естествено, ще се разделим. Но, подчертавам, на нас не ни трябват главни редактори, които всеки ден питат какво да пишат. Това не е професионално. Нямам намерение като президент на компанията да решавам как ще изглежда първа страница", подчертава Павлов. Той смята, че при журналистите съществува автоцензура, и се надява да им внуши, че имат свобода да правят обективни и професионални медии. "Когато дават обективна информация, ще имат тотална защита." Президентът на пресгрупата признава, че с жена журналистка вкъщи от близо 25 години е напълно наясно колко чувствителни са журналистите за намеса в работата им, а и е научил много за принципите и етичния кодекс в професията от Диляна.
При издателите, които имат и друг бизнес, винаги съществуват подозрения, че могат да използват медиите си, за да получат конкурентно предимство за останалите си компании. Това беше една от причините журналистическата гилдия да настоява за закон, който да изкара на светло действителните собственици в пресата. Той влезе в сила от декември миналата година и действителните собственици се вписват в специален регистър, качен и в сайта на Министерството на културата. Любомир Павлов допуска, че има медии, чиито собственици ги използват за прокарване на бизнес или политически интереси, но гарантира, че това няма да се случи във "Вестникарска група България". "Ще развиваме нашите медии по европейските правила. Ще следваме отговорността си пред обществото и ще утвърждаваме свободата на словото", казва Павлов. Колкото до това, че може да се появят подозрения дали защитаваната принципна позиция в медиите не обслужва и интересите на собствениците, то всичко опира до доверие – далн читателят вярва на вестника, че винаги поставя на първо място обществения интерес. "Ако вестникът е обективен, има точни анализи, дава различни мнения – място за подозрения няма", изтъква издателят.
Той е убеден, че като собственик и мениджър ще има успех във вестникарството, защото моментът за покупката на компанията е точно избран – когато икономиката започва да излиза от кризата. При преструктуриране и добър мениджмънт групата ще върви нагоре като тиражи, приходи и влияние.
Всъщност Любомир Павлов не го казва съвсем директно, но е убеден, че има и мисия, заради която все се захваща с медии. Смята, че може да промени ето това: "България в мисленето си се дели на европейска и азиатска. За съжаление все още азиатската е по-голяма. А чалгата трябва да си отиде".

Стр. 82, 83

сп. Мениджър | Д-р Александър ХРИСТОВ | 05.03.2011

Те са нещо като първи срещи – разбираш дали между хората, които ще работят заедно, има привличане, блясък в очите, харизма – ядрото на всички велики комуникационни постижения

ЖОЗЕф ЛУИ ГЕЙ-ЛЮСАК, легендарен френски химик, е автор на откритието, че обемът на всеки газ се увеличава с нарастването на температурата, ако налягането не се променя. Един друг професор пък казваше, че в отношенията между хората всичко е хормони и биохимия. А Гей-Люсак, като човек изключително щастлив в семейния си живот, вероятно
прекрасно е разбирал, че неговото откритие е валидно и за отношенията между хората – колкото повече е топлината, толкова по-голям или по-значим е крайният резултат от (взаимо)действията.
Много химия има в професиите, в които междуличностните отношения са важни за постигането на определен успех. Такива са рекламата и пиарът, няма как да е иначе, все пак те са базирани на комуникация. Тази химия обаче е различна от онази, когато маркетингови мениджъри с кисели физиономии и хора от агенциите с познания и умения, близки до основата, при взаимодействието си генерират някакви безцветни соли като утайка, а всичко останало е чиста вода. Различна е и от онази, при която ентусиазмът изгаря като магнезий и на места се появяват солите на синилната киселина, наречени простичко цианиди, между впрочем също откритие на Гей-Люсак. Тук говорим за онази химия, която прави така, че хората, които работят заедно по една кампания, да си взаимодействат на личностно и професионално ниво по такъв начин, че резултатите да са задоволителни за всички.
Иначе казано, има причина за съществуването и все по-честото провеждане на така наречените срещи за химия (chemistry meetings) между компанията и рекламните или пиар агенции, които са поканени или предстои да бъдат поканени на конкурс. Тези срещи обикновено се провеждат, след като компанията е направила списък от евентуални партньори, с които да осъществи контакт, и е получила техните презентации и препоръки (credentials) и преди да реши на кои от тях да изпрати бриф. Тези срещи между клиента и агенциите осигуряват възможност и на двете страни да оценят характерите и личностната съвместимост на хората, които предполагаемо по-нататък ще работят заедно. И не по-малко важно – да сравнят вижданията си за пазара и за света въобще, отношението към бизнеса, своите познания и умения. Защото, ако специалистите в компанията и в агенцията гледат в една посока, вероятността за постигане на успех е голяма. Ако не – най-вероятно ще се изгубят някъде по пътя. То е като в личния живот -ако си интелектуалец, едва ли ще изкараш дълго време с някоя красива чалгаджийка. След провеждането на такива срещи компанията много по-лесно и адекватно може да реши кои агенции да брифира -което всъщност спестява много време и нерви и на двете страни в бъдеще. Защото работата с рекламна или с пиар агенция не прилича съвсем на аутсорсинга на други видове услуги. в областта на комуникациите е изключително важно хората, които работят заедно, да си допадат дори в личностен план. Химията в отношенията не е просто прищявка, практиката е показала, че това е важна, понякога дори критична предпоставка за успех. Един външен счетоводител може да не харесва хората в компанията, която обслужва, но това едва ли ще се отрази на отчетите и декларациите, които подготвя. в рекламата и в пиара не е точно така – когато хората се харесват, те са по-склонни да дават най-доброто от себе си, съответно да вършат по-добра работа. Тези дейности са нестандартизирани и креативни и доброто изпълнение зависи и от добрите междуличностни отношения, факт е, че много проекти са се проваляли поради личностна несъвместимост. И когато всичко е казано и направено, успешните взаимоотношения зависят от взаимното уважение и доверие. А фактът, че химията между агенцията и компанията е от голямо значение, означава, че и двете страни трябва да полагат усилия тя да се случи, и двете страни трябва да направят така, че да се харесат една друга. Това, че необходимостта от срещи за химия между клиента и агенцията е ясна, само по себе си не е достатъчно. Важно е и да се знае как да бъдат провеждани тези срещи, за да може и двете страни да извлекат максимална полза от тях. Поради това на първо място хората от компанията е добре да дискутират с колегите си от агенциите какво мислят за сектора, какви впечатления имат от комуникационните дейности на конкуренцията. А също и какви са процедурите, които използват в работата си, и как те биха помогнали да решават казусите на клиентите им. И, разбира се, дали са решавали подобни казуси. Естествено, тези срещи представляват двустранен процес на изпитване – агенцията също трябва да се постарае да събере определена информация за евентуалния си бъдещ клиент. На първо място, доколко хората в компанията са наясно със спецификите на пиара и рекламата. Макар че ако не бяха, едва ли щяха да организират срещи за химия. И все пак това е изключително важно, защото предотвратява по-нататъшни грешки и неясноти във взаимоотношенията. От типа на тези, при които хората в агенцията са абсолютно сигурни, че в маркетинговия отдел на компанията работят непрофесионалисти, защото не разбират и не приемат техните идеи.На второ място, това е възможност да представи по най-блестящияначин, в личен контакт досегашната си работа и постижения, особено ако има такива в област, близка до сферата на дейност на съответната компания. А също и да се види какви хора евентуално ще работят по нейните кампании, какви са техните възгледи и разбирания, каква е тяхната квалификация и най-важното – дали съдържат онзи изключителен, почти алхимичен елемент в себе си, наричан блясък в очите, харизма и как ли още не, който всъщност е ядрото на всички велики комуникационни постижения.
Всичко това не означава, че специалистите от компанията трябва да действат като детективи, търсейки слаби места и опитвайки се да хванат агенциите натясно с някой труден въпрос. Точно обратното, откритостта и добронамереността към всички в тези срещи е важна, защото се връща като бумеранг. Доверието и позитивното отношение са изключително важни мотивиращи фактори за агенцията, а колкото по-мотивирана е тя, толкова по-голяма е вероятността да предложи нещо, от което клиентът да е доволен и да му върши работа. А без химия в отношенията, поне когато става въпрос за пиар и реклама, това по-трудно се случва. в края на краищата каквито и формални критерии да бъдат включени при избора на агенция, поне малко магия винаги измества някаква част от логиката.
Казват, че при избора на агенция е добре да подхождаш като при избора на партньор в живота – правиш го като да е завинаги, пък каквото излезе. Безспорно и в двата случая съществуват и ще съществуват дългосрочни отношения, при които и двете страни са доволни, но ще продължаваме да срещаме и безкрайни сцени на недоверие, разминаване в приоритетите, а и изневери – които в малкия ни свят все по-трудно могат да бъдат прикрити. А в целия този спектакъл срещите за химия са като първите срещи – от тях понякога можеш да разбереш с почти абсолютна сигурност дали от взаимоотношенията ще излезе нещо или не.

Стр. 80 – 81

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА, Невена ЛЮБЕНОВА | 05.03.2011

Ако ми дадат власт, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката, казва собственичката на агенция D&D

ДИАНА ДАМЯНОВА може да претендира за титлата професионална революционерка. в началото на 90-те години беше вицепрезидент на КНСБ и се бореше да превърне синдиката в основен фактор на промяната. През 1993 г. използва опита си като говорител и създаде първата агенция за връзки с обществеността D&D. За да покаже, че пиарът е важна част от управлението на компаниите, се "командирова" и 8 години беше директор в един от големите си клиенти – "Лукойл България". Сега е съветник на генералния директор Валентин Златев и зорко го пази да не се преекспонира в медиите. Твърди, че се е оттеглила от оперативното управление на D&D – работи само по 8-9 часа на ден. Планира да остави агенцията на племенницата си, защото синът й Мартин не проявява интерес.
Живее с режисьора Джеки Стоев и продуцира филма му "Летете с Росинант" – не защото иска да влезе в нов бизнес, а заради пълната неспособност на твореца да се оправя с пари. Обича да катери планини, през април ще покори връх Калапатар в Хималаите. Любовта към високото има от баща си – планински спасител. Осъзнава я в зряла възраст, а като тийнейджърка бунтарка избира да следва история в СУ. 4 години преподава в гимназия, после работи в Националния исторически музей и прави докторат. Темата му е синдикалното движение и така се озовава в КНСБ.

- Госпожо Дамянова, за 17-18 години не можахте ли да измислите българска дума за пиар? Преводът "връзки с обществеността" изразява ли същността на вашата работа?

- Не можах да измисля. Преди 17 години току-що бях започнала кариерата си и играех карти в интернет с една американска баба. Тя много говореше и все ме питаше какво работя. Казах: "Работя пиар". Тя отговори: "Ааа… Ти си baby-sitter на големи хора!". Така че единствената дума, с която бих заменила пиара, е baby-sitter (бавачка – бел. авт.), но тя също е английска, а българските не стават.

- В предишен текст за сп. "Мениджър" казвате, че за да си пиар, трябва да обичаш този, за когото работиш, и да се опиташ да го представиш като уникален. Това изглежда много трудно за всеки клиент. Как избирате компаниите и хората, за които работите? Отхвърляте ли клиенти?

- Това е изискване да си пиар в D&D, не знам другаде дали го има. Тук сме малко семейство. И освен това аз толкова много обичам себе си, че не успявам да се принудя за пари да извърша нещо, което Диана Дамянова не иска да извърши. Да, отказвали сме. При нас идват главно в беда. Много рядко идва клиент, който иска нормален пиар. Обикновено са с най-различни агенти, много добре си пиарстват. Обаче един ден идва драмата и започват да питат "Къде? Къде? Къде да отида?". И до 4 часа са в D&D. Когато дойдат и си излеят болката, събирам целия наличен състав и казвам: "Този кой го иска?". Ако никой не го поиска, не го вземаме. Защото, когато си в състояние на тревога, ти трябва абсолютно всеотдаен човек. Трябва ти някой, който 24 от 24 часа да работи за теб, който да ти дава привързаност и разбиране. в пиара "Аз съм на работа от 8 до 5" не може да доведе до резултат. Това е моето 100-процентово убеждение. Винаги съм смятала, че пиарът не е професия, а изкуство. И като изкуство той има нужда от вдъхновение.

- Как избирате хората, които работят за вас? Какви качества търсите?

- Като изключим едното от момчетата, всичко в тази агенция е отгледано самостоятелно от дете. Вземам ги, когато нищо не могат и гледат втренчено.
Когато току-що са завършили гимназии или са първи курс студенти. Правя огромна инвестиция да ги науча да работят. Всички в агенцията разсъждават в общ тон, защото са слушали съветите и крясъците ми в продължение на години. Тук съм създала общо усещане какво се прави в определена ситуация – ако сега минете в другата стая и зададете три въпроса, ще получите до 80% еднакви отговори. От младите хора, които вземам и отглеждам, 60-70% остават в агенцията. 20-30% си правят собствен бизнес, което е напълно разбираемо. Има хора, които напускат или освобождавам, но те са пренебрежимо малко. Има и категория "командировани". Много хора даваме под наем в институциите. Стигне ли се до мен като идея за външен пиар, аз виждам, че мащабът им е толкова голям, че те не могат да се ръководят само отвън. Тогава пращам собствен човек, който остава там, докато трае договорът. в момента има поне 10 командировани на различни места, по финансови институции.

- Значи затова се говори, че Диана Дамянова командва правителството?

- Диана Дамянова има нула човека в правителството. в Министерството на културата имаме Ива Петрони. Вежди Рашидов, когато получи предложението да се яви за кандидат на ГЕРБ в Кърджали, дойде тук. Ние сме приятели от 30 години. Командировах Ива да му направи кампанията. Оттам станаха неразделни и когато той се оказа министър, заяви, че без нея не прави нито крачка.

- Имате ли златно нравило като мениджър?

- Имам едно правило, което съм си го измислила аз и което повтарям на клиентите и на служителите си. То е, че в пиара трябва да се говори истината. Само истината. Единствено истината. И то само тази част от истината, която искаш медията да чуе.

- Коя е хигиенната граница, която никога не преминавате във вашия бизнес?

- Пиарът е като адвоката. При адвоката има съдии, пред които трябва да пледира. Пиарът има цялото общество, пред което трябва да пледира. И в двете професии има доза манипулация, която да доведе до това твоят клиент да блесне в добра светлина. Ти не можеш да го направиш бял, но можеш да покажеш най-доброто от него. Тази манипулация е честна част от професията. Стига тя да се затваря в понятието истина, аз съм напълно ок.

- А черният пиар?

- Аз нямам опит в черния пиар. Черен пиар може да прави някой, който има изключително много мангизи, защото той е много скъпо удоволствие. На мене не ми е възлагано. Но смятам, че бих се справила, ако го поема. Обаче преди да стигна до черния пиар, ще пробвам всичко останало. Струва ми се, че ефектът, който се постига от черния пиар, е по-малък от този, който се постига по друг начин. С много професионално око гледах тази кампания "Гласуваш за Борисов, избираш Костов", направена с огромен ресурс. Заклевам се, с този ресурс нямаше да допусна Борисов до такава победа. Конкретно в България черният пиар не работи. Държавата е малка и хората се познават. Наскоро отказахме поръчка от типа "на ви тез пари да изцапате едни хора!", което въобще не ни е в жанра. Ние сме тежка корпоративна агенция. Ако имаш голямо производство или голяма финансова институция – ще работим.

- На журналистите понякога им се иска да убият някой пиар, защото досажда да публикуваме новина, която не интересува читателите, или така "сресва" интервюто на своя шеф или клиент, че го докарва да изглежда по-скучен и от партиен секретар. Какво прави добрият пиар, за да "продаде" клиента си в медиите?

- Това е толкова сложен въпрос, че зад него стои като отговор цяла енциклопедия. Най-голямото умение в тази професия е да успееш да направиш убедително събитие, което да влиза от само себе си в медиите – поради своята важност и смисленост. в пиара и в киното има два начина да пробиеш. Единият е да кажеш нещо ново. Другият е по нов начин. Трябва да се каже нещо ново на хората и да се каже в контекст, в който медиите преди това не са срещали. Първото, което най-много мразя, е да свалям материали от медиите. И не го правя. Който дойде и ми каже: "Там ще ме публикуват, махни го!", аз му казвам: "Ходи се хвърли в Дунава!". Не работя това! И второто ми най-омразно е: "Пиленце, котенце, ще ми го пуснеш ли това със снимката на шефа!". Значи не става! По този начин някой приятел ще ти направи някаква услуга. Но пиаровският номер е цялата тази работа да изглежда важна. Групата за АЕЦ "Белене" сега се връща от някакъв семинар, който може да бъде представен изключително безмозъчно и изключително мозъчно. Ако представиш как 10 хил. работни места се откриват, ти си влязъл във всяка българска медия. И това е част от манипулацията. От онази манипулация за мирни цели. След като си произвел новина, медиите това работят – да я отразят. Най, най, най мразя да свалям и веднага след това най, най, най мразя да моля.

- Чували ли сте, че някои пиари подкупват журналисти? Истина или митове са това?

- Аз не съм плащала на журналисти. Мисля, че в "светския регистър" има такава възможност. На мен не ми е ясно дали, ако отидеш и дадеш пари на един репортер, той ще може да ти свърши работа. Ако ти я свърши, ще я свърши пак в събитието, което си произвел. Той не може да влезе на планьорка и да каже: "Аз тука ще пиша за нещо!". Той също трябва да се аргументира.

- Журналисти са и главните редактори.

- Аз главни редактори не съм купувала, но съм чела много вестници и съм виждала неща, които няма как да влязат. И в електронни медии съм виждала неща, на които им личи от 100 хиляди метра. Дали са платени, дали са пристрастия на главния редактор или на собственика, не знам. Помня за медии, които имаха списъци – това е разрешено, това е забранено от гледна точка на рекламодателите. Аз винаги съм се опитвала да правя едно нещо – да произведа събитие. Ако събитието ми фалира, тръшкам се, плача, рева, карам се с този, който го е произвел, защото не го е направил както трябва. Хората ми са много поощрявани и много мачкани едновременно. Аз търся вината за всичките си неуспехи в себе си и я намирам. в този смисъл всички ние тук сме настроени да даваме максимална част от себе си, но не и пари. Имайте предвид, че пиарът не е много добре платен. Много рядко корпорация е в криза и може да излее някакви пари. Огромната част от клиентите плащат пари, които покриват разходите с 10-15% печалба. в този смисъл аз като пиар агенция не мога да извадя такива пари. Знам за клиенти, които в беда казват: "Дай да ходим да го купим тоя проклет вестник!". Казвам им, че не говорим за този проклет вестник. Говорим за още 14 проклети вестника. Въобще не е това подходът. Освен това знам, че всяко нещо, което опитваш да постигаш професионално с пари, след това се връща върху тебе. Те продължават да искат пари. И пак. И пак.

- Коварен въпрос – каква е оценката ви за българските медии?

- Ще кажа истината, единствено истината и само тази част от истината, която искам да кажа. Българските медии не са това, което бих искала да бъдат, но са това, което са, и ние сме длъжни да работим в тази реалност. Ако ми дадат власт, сега, в момента, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката. Трябва да има някаква граница, критерий за добро и зло, който изключително често отсъства. Понякога започва една тема да се върти и се върти, върти – става като лавина, изключително огромна, въпреки че по съществото си е малозначителна. Ако има скандал, в медиите 4 месеца можеш да си вадиш хляба с него. Честно казано, съм се впивала в такива скандали и съм си вършила работата, защото знам, че тогава е много лесно. Взаимната обвързаност на медиите и това, че влизат в балон веднага, създава друга драма. И тя е, че изключително важни неща не могат да стигнат до медията. БВП се произвежда от икономически субекти. От тях има 4-5 души, които са допуснати да дадат интервю в своите области и които са определени за достатъчно важни. Това, което в света става с най-просто прессъобщение, тук става с кандърми по 10 дни. Разхождаме журналисти насам-натам, за да им покажем достоверността на едно събитие, което е разход и за нас, и за компанията. По-интересни са скандалите. И ние, пиар агенциите, се правим на кучета, за да успеем. Да доведеш някой министър, за да се види, че строиш нещо, когато то само по себе си би трябвало да влезе в новините – например първата такава фабрика се открива на Балканския полуостров. Икономическите новини влизат най-лесно и сигурно в политически контекст.

- Добре, няма ли движение в положителна посока?

- Започна да има все пак страници, които се водят бизнес, въпреки че невинаги са точно бизнес. Но най-труднодостъпна до медията остава икономическата новина.

- Българските компании разбират ли вече, че пиарът е съществена част от управлението?

- Даже преиграват. Сега вече компании и цели институции подчиняват дейността си на пиара. Пиарът е много важна част от системата на управлението, защото често казва: "Не го правете това, ще стане много лошо!". Той може да повлияе на решения, които биха се отразили негативно. Това всъщност е смисълът на пиара – да повлияе върху вземането на неправилни решения, бидейки в органите на уиравлението. Наскоро ми попадна някаква много голяма цифра на хора, които си вадят хляба с пиар в България. Леко сме преиграли. Станали са много от нула, колкото бяхме, когато направихме агенцията и ни питаха какво работим и ние самите не знаехме. Истината е, че няма никакво значение какво си направил, ако не си казал за него. Общественото мнение, политическото влияние, социологическото одобрение се набират на базата на това, което обществото знае за тебе. Трябва речитативно някак си да съобщаваш нещата за себе си на обществото. Така че тази професия си е за уважение. Тя е нова професия, родена от информационния век. Когато информацията определя решението ти, съвсем логично е много, много време да се отделя на пиара. Малко се работи пиар в интернет. Решила съм да мисля как интернет пространството да бъде ползвано, защото има огромна аудитория, която живее в интернет и не гледа стандартните медии. в следващите няколко месеца ще си хвърля усилията натам.

- За да бъдем максимално полезни, бихте ли посъветвали читателите на "Мениджър" как да си изберат пиар компания? И кое е по-добре – собствен отдел ли да си направят, или да работят с външна агенция?

- Ако си много голям, трябва да имаш малък собствен отдел и външна агенция. Външната агенция има много важна роля, която малкият вътрешен отдел не може да ти даде – страничната гледна точка. Най-страшното на пиара в институциите е, че той прави някаква перманентна драма: "Ах! Снимката не е излязла добре!". Докато външният пиар има външната гледна точка и е по-обективен. Иначе станат ли си подчинени, пиарът и да иска да е обективен, шефът го мачка.

- Списание "Мениджър" прави мозъчна атака на тема "Образът на България по света". Какво е нужно, за да се подобри този образ?

- Синът ми, който се занимава с диджейство, наскоро имаше един английски диджей на гости. Той го посрещна на аерогарата. Първият въпрос, който задал гостът, бил: "Още ли имате конски лайна по улините?". Защото предишния път, като идвал преди 10 години, сме имали. Тогава си казах, че докато не се справим с отпечатъците на конете по улиците, работата ще бъде доста рехава.

- Нужен ли е на България кризисен пиар в момента?

- На България кризисен пиар не й е нужен. Тя трябва да се концентрира върху позитивния си пиар, защото е държава, по-красива от Швейцария. Просто е по-крадена от Швейцария. Вместо да се откраднат парите за пиар – да вземат да се влагат точно в него. Правителството има нужда от кризисен пиар, но то си има личен пиар в лицето на министър-председателя, който се справя много добре.

- Тази есен ще има президентски и местни избори. Каква кампания прогнозирате?

- Гадна. Много гадна. Такова ми е усещането от начина, по който почва. Ще бъде истински отвратителна и ще доведе до това 60% от българския народ да не гласува. Президентът си отива и не е склонен да иде да държи речи в университета, както обикновено става с българските президенти. Изборният резултат ще бъде категорично в полза на ГЕРБ или поне 80% в тяхна полза. Но ще гласува много малка част от народа.

- Да поговорим за вас. Какъв човек сте извън работата? Какво ви прави щастлива?

- Всичко над 2000 м височина. Играя бридж в интернет, с това си прекарвам вечерите. Не успявам да стана много добра, защото трябва да се самообявя за пенсионерка и да отделя 2-3 години, за да достигна най-добрите. Но играя прилично. Правя го с хъс, както всичко в живота. На тези години съм установила, че мога да се занимавам с нещо само ако ми е много интересно и виждам предизвикателство.

- Какво ви блазни още да постигнете?

- Да отида на световен шампионат по бридж. Да се кача на Калапатар. Здрава, в добро финансово състояние, с висока репутация, да предам агенцията след 6-7 години в ръцете на наследницата. После ще го ударя на живот.

D&D е агенция за проучване и връзки с обществеността. От 18 години се занимава с кризисен пиар, връзки с медии, връзки с неправителствени и правителствени организации, организира събития. Първи клиент – строителна компания "Динени & со" Последен клиент – "Росатом" Най-стар клиент – "Лукойл България" Най-зелен клиент – "Горичка" Най-артистичен клиент – Георги Стоев-Джеки

Стр. 52 – 53, 54 – 55, 56 – 57, 58 

сп. Мениджър | Бойко ВАСИЛЕВ | 05.03.2011

Аз – това са моите герои, винаги по-добри от мен

"ТВОЯТА РАБОТА Е ПРОСТА", ми каза Зоран. Бях на 24 и беше оправдано с мен да се държат леко покровителствено. Войната в Босна вървеше с пълна сила, а мотел "Олимпик" в Пале над Сараево приличаше на бар "Наздраве" от популярния тогава сериал. Там отсядаха едни и същи хора – журналисти, преводачи, политици, стрингери (водачи на журналисти), с едни и същи лафове и едни и същи роли. На една маса бъдещата президентка на Република Сръбска Биляна Плавшич се срещаше с митрополита, на съседната министърът по войнишките въпроси
играеше шах с нашия оператор Хриси, на третата аз разговарях със стрингера Зоран, по прякор Японеца (защото водеше японски журналисти). "Разбираш ли ме? Проста е твоята работа."
Правилата на бар "Наздраве" не ми позволяваха да прекъсна Зоран, нито да го иронизирам. "Ти, репортерът, трябва само да разкажеш онова, което неговото око (тук Зоран посочи оператора Хриси, който се опитваше да загуби тактически от министъра, без да жертва достойнството си), вече е видяло." "Голям мъдрец си", казах на Зоран и веднага се сетих за думите на Ханс-Петер от предишния ден. Възрастен кореспондент на голяма немска частна телевизия, Пит (както му викаха) бе безспорният авторитет в нашата малка общност. Неговото изречение беше: "Ти – това са твоите герои".
Моите герои. Неговото око. Историята. Съдбата ми даваше знак. Всичко около мен искаше да каже, мс животът на репортера представлява чисто себеотрицание. Не се плашете от тази дума. Преценете я внимателно. Да отхвърлиш себе си; да се изключиш; да не дуднеш, докато говорят другите. в истинския репортерски разказ Азът мълчи – мълчи напрегнат, за да не изпусне речта на героите. Няма нищо по-важно от тях, моите герои – нашите герои. Те стават част от живота ти; срещаш се с тях, пиеш с тях, спомняш си за тях; гордееш се с тях; инстинктивно търсиш продължение с тях. Благославяш шанса, че си ги срещнал. Неговото око е видяло твоите герои – и ти си щастлив.
Щастлив съм да разкажа три истории за героите.

БРОЕНИЦА ОТ ЧУДЕСА
Тази история е свързана с Босна, но предхожда мотел "Олимпик" с около две години. Като репортер в "По света и у нас" посрещах първите босненски бежанци от Македония за България. Пътувахме с автобус – телевизионен екип от трима,
плюс още няколко хуманитарни работници. Беше 1992 година.
Магията на тази история се събира в словосъчетанието за първи път. За първи път отивах в Македония, за която копнеех. За първи път се докосвах до войната, която търсех. За първи път отивах в чужбина с екип, което си бе изпитание. Още по-голямо изпитание бе срещата с бежанците.
С пристигането ни лагерът до Скопие внезапно се оживи. Босненците, бежанци от прочистената фоча (прекръстена на Сърбинье), ни гледаха с недоверие. "СРНА, СРНА", чувах около себе си; тогава още не знаех, че това е информационната агенция на босненските сърби, от която мюсюлманите се бояха панически. Жените приплакваха. Брадичката на едно момиченце трепереше. Майката, с която говорех, каза на детето си: "Погледни камерата, за да те види баща ти в Сараево". "Искам татко да ме види", рече момиченцето.
Но истинските странности се случиха на обратния път. Потресът от трагедията и гордостта, че ние, българите, приемаме тези хора, се сговориха в опит да превърнат завръщането ми в низ от чудеса. На граничния пункт "Гюешево" стана ясно, че автобусът закъснява. Почуках на единствената кола наоколо и помолих пътуващото семейство да Кадър от Босна, 1994 г.
вземе другите двама от екипа; хората веднага се съгласиха. Самият аз слязох посред нощ в Кюстендил, докато автобусът продължаваше за Велинград. в мен бяха касетките със скъпоценния материал и те бързо трябваше да стигнат до София. Последният влак беше вече тръгнал. Излязох от гарата и се натъкнах на автомобилна катастрофа. Помолих полицаите за помощ и те ме качиха в една от полусчупените коли, която отиваше за Перник. Въпреки настояванията на шофьора, слязох на софийския път в два часа през нощта и започнах да стопирам. Най-неочаквано един човек спря. Попитах го учудено: "Защо спряхте? Не ви ли е страх в тези лоши времена?". "Имам пистолет – отговори човекът. – Казах си: ако аз не спра на това момче, няма кой." Стигнахме в Княжево някъде към три. Тук се случи последното чудо – в мъглата, напълно извън разписанието, гордо се носеше трамвай петица. Взех го и се прибрах.
Материалът, разбира се, се излъчи навреме. Бях истински горд – с поредицата от хубави случайности в онази странна нощ. Сякаш съдбата наистина е на страната на тези, които носят голямата история. Оттогава не се боях да бъда повече човек, отколкото журналист. Когато се отказвах от някоя компромисна история, съдбата ми носеше нова, още по-хубава. Хората, които ми помогнаха по пътя към София, бяха моят заговор на добрите; паяжината на една светла конспирация. Хвала Богу, когато ми е най-трудно, виждам около себе си проблясващите й нишки.

ЧЕРЕН ПЕТЪК
През последните десет години водя "Панорама" и знам – в петък вечерта светът често се обръща е главата надолу. Не знам дали си давате сметка колко решаващи, често трагични, а понякога знаменателни събития са се случвали в петък: убийството на Илия Павлов, смъртта на малкия Пепи Терзийски и протестът на таксиметровите шофьори пред парламента, речта на царя на 11 април 2001 г. и влизането му в българката политика, смъртта на папа Йоан-Павел Втори и какво ли не още. в петък вечер се случи и трагедията в дискотека "Индиго".
Спомням си, водех разговор с тримата тогавашни политически лидери – Пламен Панайотов, Сергей Станишев и Екатерина Михайлова. Интервюто тъкмо завършваше, когато някой ми внесе листче с текст. Започнах да го чета – и ме втресе: дискотека, инцидент, деца.
Загинали са деца. Донесоха ми второ листче – имена на деца, само че оцелели. "Внимавайте – казах аз, -тези деца са живи. Не се притеснявайте, нищо им няма. Техните имена са… Разбрахте ли? Живи са, здрави са, нищо им няма."
Завърших четенето и разбрах – на гости беше дошъл ужасът. Колелата на 2001 г. щеше да бъде черна за България.
Но бях в ефир и срещу мен вече седеше следващият събеседник, последният. Писателят, историкът и етнографът Христофор Тзавелла трябваше да говори за Коледа. Само че каква ти Коледа… Светът под краката ни се клатеше и нито една дума на никой език не можеше да излекува болезненото усещане, че думите са излишни. Бях на 31 и исках да избягам от студиото. Бях забравил обаче, че срещу мен стои човек състрадателен и умен, баща на три деца. "Трудно е – започна Христо. – Народът не е измислил пословица за такъв ужас. Но все пак ще кажа една: Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите."
Най-тежко е да намериш трудните думи. Лесните думи всеки ги знае – думите на ликуването, спора, свадата. Но простите – и трудни -думи на трагедията не са по мярата ни. Христовата мяра обаче се оказа голяма.
Между другото за това предаване се казаха после и несправедливи приказки. Как не сме прекъснали, божем от страх заради лидерите (а по време на техния разговор още не беше ясен мащабът на трагедията). Винаги съм се чудил колко лесно трупаме вина за чужда сметка. Но мъдрите думи на Христо се понесоха из етера и станаха плът. Оттогава не вярвам в тези, които, колчем дойде нещастие, слагат черните маски и пускат траурни маршове. Не приемам това лицемерие. Убеден съм, че болката се лекува с думи – думи конкретни, умни и добри. Думите на черния петък; трудните думи, чиято мяра така тежко намираме.
ИНТЕРВЮ С КЛАСИК
В инициативата на БНТ "Голямото четене" избрах да защитавам "Железният светилник" на Димитър Талев. Помислих, че ще си свърша работата и толкоз. Но не. С Димитър Талев останах завинаги.
Тръгнах по дирите му – и се запрепъвах в изненади. Родният му Прилеп (Преспа от романа) – заспал, сякаш още във Възраждането. Прототипите на главните герои и техните наследници, по-живи отвсякога – Климент Бенков, Лазар Глаушев, Султана. Прилепската чаршия. Железарската работилничка в Прилеп, където още правят светилници. Синът на Талев, Братислав, който е превърнал една студена къща в полите на Витоша в паметник на баща си. Снежана, която държи бившата къща на Талеви в Прилеп и която е свикнала с туристите от България. Ния, още една Ния, още една и още една; само в класа на сина ми още две -всички те кръстени на онази Ния от "Железният светилник". Нашият водач, прилепският писател Трайче Кръстески, чието куче Айнщайн винаги знае къде ще отиде стопанинът му. И актрисата Цветана Манева, която говори за Султана и за това как потискаме децата със своята любов. Снимането се превърна в серия от открития. Талев се превърна в съвременник, героите му -също. Разбирах неговите усилия, проблеми, подвизи, компромиси, страдания. Имах чувството, че правя едно дълго интервю с него. Например разбирах усилията му да спре времето и да събере своята Македония със своята България. Разбирах защо се е съгласил да стане главен редактор на вестник "Македония" на михайловистите. Защо другото крило във ВМРО го е пощадило от екзекуция. Усещах въртопа на времето: във вестник "Зора" излизат първите глави на "Железният светилник", докато в София падат бомби. След 9 септември го търсят; следва щастливо разминаване със смъртта, изкупено после от лагерни мъки. И после пак обрат: огромният, несравним успех на "Светилника". През тези събития Талев минава невъзмутим, сух, мълчалив, верен. Човек на думата, но не човек на водопада от думи.
Струва ми се, че това са истинските герои. Тяхната тиха категоричност заобикаля шумните площади, но издържа в лагерите. Убежденията се заплащат със своя живот, здраве и дори със здравето на децата. И всичко това се прави с кротко достойнство, което не търси отплата. Виждате ли как третата история събра всичко в едно. Твоите герои са герои. Герои и в двата смисъла. Хубавият български език ти дава възможност да си герой, без да си герой – но и да си двоен герой.
"Ти – това са твоите герои" – немският език не носи двойното значение. Но без да иска, Ханс-Петер създаде един афоризъм на български и вдигна летвата почти до небето. Аз – това са моите герои, винаги по-добри от мен.

Стр. 104 – 105, 106

Комуникационна агенция PRoWay I 30.10.2011

Екип на БФТ проведе интензивни работни срещи по време на WTA Championship 2011 в Истанбул.

Екип от Българска федерация по тенис, воден от нейния президент Стефан Цветков бе на 3-дневно работно посещение в Истанбул, по покана на мениджмънта на Женската тенис асоциация (WTA), като част от подготовката за предстоящия през 2012 г. в София първи WTA Турнир на шампионките.

„Имахме поредица от интензивни срещи по време на WTA Championship 2011, който се провежда в Истанбул!“, обясни Стефан Цветков. „Екипът ни се срещна с вече назначения супервайзър на софийския турнир Фабрис Шуке, както и с представители на всички основни звена от организационния екип на финалния женски Мастърс.“

“През 2012 – 2014 година София ще е домакин на Турнира на шампионките – вторият по значение заключителен турнир на WTA. Всеки един от нашият екип имаше срещи със своите колеги от проявата в Истанбул – операции, техническо обезпечаване, комуникации, маркетинг и реклама, телевизия.“, каза Стефан Цветков. „Ангажиментът, който сме поели пред WTA и българския спорт е значителен, затова не жалим време и усилие! Постигнахме пълна координация със съответните звена в тенис асоциацията и оттук насетне, навлизаме в задълженията си в дълбочина!“

„Вече стартирахме работата си по уебсайта на софийския турнир, в който още от януари ще следим състезателките, печелещи участие на нашия Tournament of Champions 2012. В сайта предвиждаме резултати в реално време, видео и пълна информация за всичко, което ще интересува българските и чуждестранни тенис почитатели!“

„Постигнахме договореност с WTA Digital Team, отговарящ за разпространението на новините ог женските турнири, първото интервю на победителката в Tournament of Champions 2011, който ще се проведе за последна година в Бали, да е за нашия уебсайт. Хората от екипа им вече подготвят с наша помощ кампании в социалните мрежи – Facebook и Twitter за София 2012!“

„Вече формираме и организационния комитет за турнира. Една от идеите ни е да предложим партньорство на Софийска община и на госпожа Фандъкова, да си партнираме в промоцирането на София едновременно като домакин на толкова престижен тенис турнир и като кандидат за Европейска столица на културата. В това няма нищо необичайно – видяхме го и в Истанбул. Култура и спорт работят за рекламата на града и държавата. Сигурен съм, че ще получим подкрепата на Общината.“

„Ще координираме усилята си с турската тенис федерация, така че WTA Championship 2012 в Истанбул и Tournament of Champions 2012 в София, да се промоцират едновременно. Те ще стартират в две последователни седмици, така че за нас ще е добре международните медии и пътуващите фенове на тениса, да знаят че София е само на няколко часа път от Истанбул. Ще обърнем внимание на промоцията в съседните държави и най-вече в Сърбия.“

„Смятам, че 2012 година ще бъде Годината на българския тенис! Започваме през януари с участието на Цветана Пиронкова и Григор Димитров на Хопман Къп в Австралия. Продължаваме през февруари и май с Фед Къп и зоналния турнир за Куп Дейвис, с участие на 13 държави. През юли е Европейското първенство за ветерани в София. Ще открием официално и обновения Български национален тенис център. Предстоят участие на Олимпийски игри и разбира се първият ни Турнир на шампионките с награден фонд 750 000 долара. Утвърдихме се като индивидуален спорт номер едно в България! Наистина очаквам една много добра година!“

За допълнителна информация:

Людмил Каравасилев
Маркетинг и комуникации
Българска федерация по тенис
Моб. тел.: 0888 345 564

Екип на БФТ проведе интензивни работни срещи по време на WTA Championship 2011 в Истанбул.

сп. Мода | 30.10.2011

Тя е от онази особена порода хора, които стават убийствено рано и въпреки това винаги са усмихнати. Всяка сутрин я виждаме в домовете сиис нея започва денят ни. На живо само потвърдихме онова, което вече знаехме от екрана: тя е стилна, спокойна и уверена, но под повърхността емоциите й вилнеят като буря в чаша вода. Калена с дисциплината на сериозния спорт (тренирала е художествена гимнастика, а напоследък се занимава с езда и ски), тя не пести енергия, когато става дума за професията й, а в детайлите и малките моменти е изключително фина. С нея се общува с огромна лекота. Вижте отблизо новото лице на сутрешната журналистика.

>> След четири години в телевизията като политически репортер и водещ Новини, вече си част от сутрешния блок на TV7 Бодилник. Това ли е твоето място?

Чувствам се в свои води. С екипа на Бодилник съм работила и преди това и много лесно се приобщих. А дали това е моето място, не мога да кажа все още. Това е стъпка напред, но не и финалът. Още съм в началото на професионалния си път и смятам, че като водещ на сутрешния блок ще развия журналистическите си качества най-бързо. В Бодилник имам възможност за повече творчески подход и идеи, както и да виждам реакцията на зрителите. Необходими са познания по различни теми, а не само по политически. За мен е важно да бъда максимално близка до хората, да ги зареждам с положителна информация в началото на деня. Работата ми досега в Новините много ми помага, защото имам рефлекса да разбирам кое е важно, значимо и интересно. Новото е, че трябва да го поднасям много внимателно рано сутрин.

>> Грижиш се за това зрителите да посрещат деня си информирани. А как изглежда един твой ден?

Денят ми започва много рано. Събуждам се всеки ден в 4.30 сутринта. След това отивам в телевизията и преглеждам вестниците. Това може би е най-неприятната част за всички сутрешни водещи – ранното ставане, но пък си има и своите преимущества. Първото е, че си тръгвам от работа на обяд, а второто е, че денят ми е по-дълъг. Вечерите обикновено се подготвям за следващия работен ден. Опитвам се да си лягам по-рано, за да компенсирам сутрешните часове.

>> Успяваш ли да намираш време само за себе си, или си изцяло посветена на професията си?

Напълно съм отдадена на работата си. Професията ми заема 90% от времето, но мисля, че сега е моментът за това. Дори и когато не съм в телевизията, с колегите обсъждаме по телефона гостите и темите. През седмицата трудно намирам време за себе си. Личното ми време е през уикенда. Само тогава успявам да си почина и да се посветя на себе си. Обикновено пътувам извън София, така най-добре релаксирам. Това са дните за семейството и близките ми.

>> Спомняш ли си първия репортаж, който направи?

Беше сесия на Общинския съвет в София. Много наболял проблем беше софийският боклук. За първи път се сблъсках с многото журналисти и суматохата, която създават при приближаването на някой политик. Още от първия си работен ден паднах в дълбокото, без никакъв опит, и се радвах, че успях да изплувам бързо. На следващия ден трябваше да отразя три събития, като едното беше огромен пожар в горите край Самоков. Успяхме да влезем в сърцето на пожара, но в един момент се оказа, че бяхме буквално обградени от огъня. Успяхме да излезем от ситуацията благополучно и това може би беше един от най-емоционалните ми репортажи досега.

>> Събитието, с което ще запомним 2011 г.?

В световен план, със сигурност земетресението в Япония. Малко преди това бях там и видях силата на тази държава, за която си мислех, че никой и нищо не може да разклати. Природата обаче за пореден път опроверга всичко.

» Кога един журналист може да се нарече талантлив? Когато успее да развълнува хората. Когато изпълнява журналистическия си дълг да работи обективно в полза на обществото. Когато запомнят името му.

>> На какво би се доверила по-скоро в работата си – на инстинкта или на авторитетното мнение?

На първо място, разчитам на себе си, но не толкова на инстинкта, колкото на упоритостта си да стигна сама до истината. Разбира се, не пренебрегвам авторитетното мнение, защото в никакъв случай не смятам, че разбирам от всичко и че винаги съм права. Важно е обаче да можеш да преценяваш правилно хората, на които се доверяваш. Инстинктът е необходим, за да овладееш ситуацията и да прецениш какъв човек стои срещу теб и как точно да го предразположиш.

» Кой е най-важният човек, с когото те срещна журналистиката до момента?

Много са и от всички съм взела по нещо.

>> Изкушена ли си от модните тенденции? Има ли дизайнер, на когото се доверяваш безпрекословно?

Напоследък се доверявам на Karen Millen и Patrizia Рере. Освен това обичам сама да творя дрехите си. Вдъхновявам се от новите модни тенденции, но акцентите от там съчетавам по мой вкус. Не мога да рисувам, но пък имам добра шивачка, която ме разбира от една дума.

>> Следиш ли българската мода?

Ако трябва да избирам между българското и чуждото, ще заложа на нашето и не само в модата. За съжаление не ми остава много време, за да следя всички колекции. >> Какво си купи последно за новия сезон? Какво има в гардероба ти за специални случаи? Купих си две рокли. За мен това е най-удобната женска дреха, защото не мислиш с какво трябва да я комбинираш, просто я слагаш и излизаш. Това е и дрехата, която най-добре ми стои, и гардеробът ми е пълен с всевъзможни рокли. За специален случай бих акцентирала върху обувките и чантата. За тези аксесоари съм склонна да давам много повече пари, отколкото за скъпи дрехи. Според мен една жена трябва да има в гардероба си задължително няколко неща – черна рокля, обувки на високи токчета и дънки, за да може да реагира адекватно във всеки момент.

>> Как се справяш със светския блясък? Как пазиш баланса между лично пространство и това, че си публична личност?

Не съм имала проблеми до този момент. Аз съм доста интровертна и личният ми живот е много ценен. Трудно споделям дори с най-близките си и затова запазването на личното пространство е от изключителна важност за мен.

>> Кога си романтична и кога не успяваш да намериш компромиса с най-близките?

Много съм романтична, сантиментална, дори понякога прекалено емоционална. Но това си го знам само аз, много трудно мога да го покажа и когато го правя, е истинско. С близките си съм най-трудна. Доста често ми се случва да съжалявам за казаното, опитвам се да се науча да броя до три, когато усещам, че моментът е наситен с отрицателни емоции. Мисля, че постепенно се научих да казвам "извинявай" и ми е по-лесно да го изрека, отколкото "обичам те".

>> Каква е Инна Пелева само в три думи?

Упорита, емоционална и справедлива.

Стр. 174, 175

сп. Мениджър | 30.10.2011

Така се казва новата инициатива, която списание "Мениджър" обявява. Ние призоваваме собствениците и мениджърите на големи, средни и малки компании да намалят цените с 10%, 10 лева или 10 стотинки през ноември, декември и януари. Така, надявам се, заедно ще успеем да увеличим потреблението, ще помогнем производството и икономиката да се завъртят на по-бързи обороти.
С тази своеобразна ценова Ваканция Всички ние ще покажем на нашите клиенти, че мислим за тях и разбираме техните затруднения в кризата. Когато българските граждани имат Възможност да купуват по-вече стоки, да си позволяват повече неща, те ще имат усещане за по-голяма стабилност и перспектива.
Участвайки масово в тази инициатива, ние ще покажем, че българският бизнес е социално отговорен, че – напук на мрачните прогнози – може да Влияе положително на процесите, които се случват в държавата.
Убеден съм, че много мениджъри ще харесат идеята и ще я подкрепят. Заедно можем да направим нещо добро за българите, пазара и производството.
Моля Всички Вие, които приемате каузата "Намали с 10" и се присъединявате към нея, да ни пишете на имейл namalislO@manager.bg. За нас ще бъде удоволствие и чест да разкажем за Вашата компания, производство, клиенти и мениджмънт.
"Мениджър" ще намали с 10% цените на рекламата за три месеца.
Очакваме съмишленици!
Желая ви приятно четене!
МАКСИМ МАЙЕР, редакционен директор

Стр. 3

в. Национална Бизнес Поща, Стара Загора | Живка КЕХАЙОВА | 24.10.2011

Старозагорецът Станимир Въгленов, чийто път в разследващата журналистика започна от НБП, спечели голямата награда за журналистическо разследване Daniel Pearl Award като член на международен разследващ екип. Наградите бяха връчени по време на международната среща на разследващите журналисти, която се проведе този път в Киев.

- Стаиимире, коя бе най-трудната част от твоето разследване? Какви са последствията от него и чувстваш ли се удовлетворен? Да очакваме ли скоро други твои разработки?

- Няма как да говоря за моето разследване – всъщност Offshore Crime, Inc е колективен труд на 7 разследващи журналисти, двама редактори и един координатор, който също е разследващ журналист.

МОЯ Е ЧАСТТА ЗА БЪЛГАРИЯ, В КОЯТО РАЗКРИХ ДОСТА ИНТЕРЕСНИ ВРЪЗКИ
което даде още сила и значимост на разследването. Но основната заслуга и за доброто разследване, и за действително престижната награда, е най-вече на колегите от Румъния и САЩ. Естествено, чувствам се удовлетворен, защото разследването доведе до ареста в Румъния на организатора на мащабната схема за пране на пари с помощта на офшорни компании. В България също имаше конкретен резултат -

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОБЛОЖИ С 10%-ТЕН ДАНЪК ОФШОРНИТЕ КОМПАНИИ (от април 2011 г.), които извършват услуги на територията на България. Истината е, че преди това години наред милиони, а вероятно и милиарди левове заобикаляха влизането си в държавната хазна под формата на данъци.
Продължавам да работя в екипи с разследващи журналисти от различни страни и със сигурност ще има и други интересни истории в бъдеще. С подобен екип от добри разследващи журналисти през 2007 г. спечелихме наградата Global Shining Light Award, която ни бе връчена на конференцията за разследваща журналистика в Торонто, Канада. Онова разследване беше за новите големи играчи в енергетиката на територията на Югоизточна Европа и за незаконните практики на някои от тях, които водят до ощетяване на потребителите. Иначе казано

РАЗСЛЕДВАХМЕ ЕНЕРГИЙНАТА МАФИЯ И ОТКРИХМЕ ДОСТА ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ И ВРЪЗКИ НА БАЛКАНИТЕ И В ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Всъщност, още миналата година, с друг екип разследващи журналисти, бяхме много близо до спечелването на Daniel Pearl Awards с друго разследване – за фалшивите документи, чрез които се извършват множество измами, трафик на хора и др. между Източна и Западна Европа. С това разследване също бяхме сред седемте финалисти за престижната награда, но малко не ни достигна да я спечелим.
Тази година също не беше лесно, защото в надпреварата участваха над 70 разследвания от 30 държави, журналисти от най-големите световни медии.
Особено се зарадвах и за наградата, която спечели Мими Чакърова – една българка, която от 1989 г. живее в Балтимор. Тя взе голямата награда Daniel Pearl Awards за журналист, работещ в САЩ,

С РАЗСЛЕДВАНЕТО СИ ЗА ТРАФИКА НА ЖЕНИ "ЦЕНАТА НА СЕКСА"
(The Price of Sex). C него Чакърова печели вече втора престижна награда, след като през юни й беше връчена Nestor Almendros Award.

- Какво е бъдещето на разследващия журналист в България, а настоящето? Отделя ли се у нас достатъчно внимание на развитието на разследващата журналистика, на подготвянето на млади кадри?

- Благодарение на международните контакти, които натрупах чрез разследващата журналистика, през последните над 10 години следя отблизо какво се случва в областта на медиите. Виждах как медиите, основно в САЩ и скандинавските държави, постепенно се превръщат в мултимедийни организации.
Всички – вестници, радиостанции, телевизии и т.н., започват да произвеждат онлайн съдържание ида търсят своите потребители в глобалната мрежа. Тенденцията завладя Западна Европа и всички развити страни. Беше ясно, че рано или късно това ще се случи и в България, затова се подготвях, стремях се да бъда в крак с техническите новости.
Сега, от една страна,

ИЗПОЛЗВАМ НАТРУПАНИЯ ОПИТ В СЪЗДАВАНЕ НА МУЛТИМЕДИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ ОТ НОВ ТИП
от друга – участвам в създаването на нови медии, включително базирани на мобилни телекомуникации. Ръководител съм на отдела във Вестникарска група България, който поддържа интернет сайтовете на "24 часа" и "Труд", които имат над 100 000 читатели всеки ден.
За мен бъдещето и на разследващата журналистика, и на медиите като цяло, е в новите технологии, в мултимедията, в развиването на гражданската журналистика и

ЗАСИЛВАНЕТО НА ОБРАТНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ МЕДИИТЕ И ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ ПРОДУКТИ

- Разкажи ни за впечатленията от Украйна – как се случиха събитията, какво усети от страната, какво за теб бе най-интересно и вълнуващо?

- Глобалната конференция за разследваща журналистика в Киев, Украйна, бе 7-ма поред – след Дания (два пъти), Холандия, Канада, Норвегия и Швейцария. Аз имах шанса да участвам във всички срещи с изключение на Швейцария и мога да направя сравнението с Киев – и там организацията беше на отлично ниво.

СРЕД 400-ТЕ УЧАСТНИКА БЯХА МНОГО ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ИМЕНА В РАЗСЛЕДВАЩАТА ЖУРНАЛИСТИКА
Освен презентации и кръгли маси, в рамките на конференциите има и специализирано обучение за журналисти – по Computer Assisting Reporting, Excel, по най-различни продукти на Google и други компании, чрез които се подготвят мултимедийни журналистически продукти.

ПОДОБНО ОБУЧЕНИЕ НЕ СЕ ПРЕДЛАГА НИКЪДЕ В БЪЛГАРИЯ, НИТО В ИЗТОЧНА ЕВРОПА
а на Запад е изключително скъпо. Затова участието в тези конференции е особено важно.
Киев е красив град, доста по-чист и подреден от София, с добре поддържани сгради, паркове и т.н. В същото време разделението между богатството и беднотата е фрапиращо – имат както страшно много скъпи коли, луксозни заведения и високи цени, така и изключителна бедност. Освен това полицейщината е много по-голяма, отколкото в България – видях как действа тяхната жандармерия например.

Стр. 8