“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 29.10.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 29.10.2011 

Водещ: Французите имат един великолепен израз „Хората говорят.” Хората говорят, че няма бивши журналисти. Ако из тези дни обаче решим да потърсим доказателство в т.нар. нови медии всеки от нас би открил доказателства. Дали обаче традиционните медии не звучат малко официозно? Дали в т.нар. нови медии нещата не са доста по-ясно представени. Разбира се днес не е ден за цитати, а за размисъл. Но размисълът не бива да бъде разтегливо понятие. За това е добре да продължим да мислим и да говорим за нещата, които накараха доста българи да си останат по домовете миналата неделя или откровено да експериментират с „х” в бюлетините. Цялата седмица желанието за обяснение на мотивацията за тези експерименти не спря да бъде актуална и да предизвиква вълна от диалози по повечето постове. Дали не е проблем, че едни и същи хора говорят и пишат едно в медиите, в които работят и съвсем друго на територията на личните си страници, да кажем във facebook.com?Не може да се отрече, че упорито задаван въпрос на пресконференцията на един от кандидатите „Какво ще направите за медиите?”, който разбира се по-късно обрасна в една откровена борба правилата да важат различно според нуждите, не спира да събира отговори под всяко цитиране или споменаване из мрежата. Разбира се имаше и реакции от председателя на СЕМ именно там – в мрежата. Дали обаче за подобни въпроси отговорите не биват да бъдат в медиите и самите медии да бъдат по-отворени за тях? В крайна сметка медиите трябва да са на страната на хората без значение за травмите, които би понесъл рейтингът им. Даже по-лошо – дали не трябва да присъстват половинчато именно заради възможни ползи пак за рейтинга? Има и още нещо важно, за което днес е добре да се замислим – медиите, спазващи правилата, трябваше да приемат неприемливото и да се чудят как са /…/ да пълнят час ефирно време. Абсурдното е, че тези, които се оказаха изненадани от собствената си работа ЦИК, по закон трябваше да обучат ЦИК. И именно точно тъй ги задължиха час време да говорят по езоповски. Дали някой забелязва очевидното? Дали някой някога ще понесе някаква отговорност за зле свършената работа? Само времето ще покаже би казал оптимистът, а какво казва мнозинството песимисти е видно в мрежата. Защо точно там е един друг въпрос. В крайна сметка от кого зависи изборът, който всеки един от нас прави, за да се превърне в смислена дейност. Защо ЦИК задължи медиите да мълчат и кои медии се съгласиха с това? Кой има право да определя съдържанието на новините и коментарите в медиите, и ще има ли санкции? Кой би трябвало да ги наложи, ако е имало нарушение на правилата? Спечели ли някой от задължението в ефира да се говори с езика на басните? Ето за това ще говорим днес с Бойко Василев от „Панорама”. Изчезват ли български ежедневници и какво ще се промени за двете издания „Дневник” и „Пари” ще разберем от Велислава Попова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Жанет Николова, Цвети Николова, Снежа Николова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Добър ден. Разгорещихме се още преди да сме започнали с гостите в студиото. Добър ден на Велислава Попова.
Велислава Попова: Добър ден!
Водещ:И на Бойко Василев.
Бойко Василев:Добър ден.
Водещ:Ами да започнем от там – кой спечели от един час говорене в басни?
Бойко Василев: Никой не спечели. Всички загубиха. Аз бях особено ядосан.
Водещ: То си личи.
Бойко Василев:Да, то си личи, защото може би дали поради възрастта си, аз бях и сред малкото хора, които са участвали в битката да се съобщават резултатите в 7 часа. Тази битка се водеше дълго и епично между телевизиите и ЦИК и спечели с победа според нас – малко, но завинаги, окончателна 97-ма година.
Водещ: Да, ама не, както казва…
Бойко Василев: Да, ама не. Да, ама не. Оказа се, че не. Искам да поясня, че това не е някакъв каприз на телевизиите. Ние винаги можем да си обърнем програмната схема. Това е акт с огромно символно значение. Изборният ден свършва точно в 7 часа. Точно в 7 се съобщават резултатите. От там нататък настъпва спокойствие и идва време за коментар. Това е символичен акт, който носи спокойствие, който носи, ако щете, успокояване на страстите. Това е символичен акт, че изборите са свършили и че от тук нататък е време да се коментират. И като казвам „всички загубиха” загуби на първи място ЦИК, която това беше първия гол, който и вкараха. От тук нататък тя трябваше само да вади топките от мрежата. Автогол – така започна. От тук нататък трябваше да вади топките от мрежата и стана виновникът за всичко от тук нататък. Загубиха и победилите, и загубилите. Победителите, защото вместо да обясняват как са победили, те трябваше да обясняват защо така става с изборите. Загубилите получиха някаква теза, някакъв аргумент, но едновременно с това и те загубиха, защото не можеха да говорят по същество. Загубиха телевизиите, загубиха всички. Никой не спечели, а е толкова просто и не знам не е ли време дали това нещо да се запише в закона.
Водещ: То в закона пише доста други неща, които ограничават обществените медии. Ти добре знаеш. И БНТ, и БНР сме подложени на безпочвени критики именно защото спазваме тези правила ние не можем да ги спазваме.
Бойко Василев:Ние сме в режим на непрекъснато да се оправдаваме. Зрителите не знаят, че законът предвижда точно тези форми на политическа кампания, които ние показваме. Зрителите не знаят, че по закон те да платени, че тарифата е определяна от Министерския съвет. Те мислят, че там злите ползватели на парите на данъкоплатците са се договорили и ето – те сега е време да захлебят. Това дефект на закона.
Водещ:За съжаление зрителите и слушателите не знаят и че ние няма как да принудим кандидатите да дойдат.
Бойко Василев: Разбира се. Освен това зрителите не знаят нещо друго – ние не можем да регулираме дебата така, както е справедливо според нас. Ние не можем например да извадим двамата най-силни или тримата най-силни, не можем да ги извадим, не можем да ги поставим в диспут. Ако няма пълно съгласие. Много неща не знаят зрителите.
Водещ: Но пък знаят кой е виновен.
Бойко Василев:Да. Знаят кой е виновен. Ако говорим за фундаменталната причина това е, че в закона, и това е наследство от прехода, се сблъскват два противоположни принципа. От една страна принципа на равнопоставеността, който доведен до абсурд означава, че този с 0,7% е равен на този на 40. И от друга страна – принципът на справедливостта, който казва точно обратното. Сблъскани така тези принципи получаваме резултата, който получаваме сега. Според мен проблемът е, че когато се писа Избирателният кодекс, медиите някак не бяха догледани там. Много по-важни бяха други неща. Там нямаше, доколкото знам, участие на медийни специалисти в изработването на тези правила, а най-опасното нещо е в момента да каже „има един проблем” и това, че формите по БНТ и БНР са платени, да се махне само това. Ето тогава ще настъпи катастрофа. Първо – ние няма да можем да задоволим прищевките на всички, защото всеки ще иска безплатното. Второ ние няма да имаме физическо време, защото денонощието се състои от 24 часа – много по-малко от кандидатите за слава в България. И трети – защото няма да бъде променен фундаментът. А медийното отразяване вече има нужда решително от крачка към европеизиране и нормализиране. Няма медийни правила такива, каквито има в България. Няма такива. Имайте в предвид, че не говоря просто така. Говорим с експертите към ОСС, говорил съм с хора, гледали сме избори навсякъде по света и няма такова нещо. И всяко такова нещо има някаква опашка в прехода, която в момента се уголемява и ни пречи да вървим. Например при вчера вече всички са забравили защо предаваме целите пресконференции в нощта на изборите. Вече всички са го забравили след един скандал през 96-та. Извинявайте за тази година. Но ние ги предаваме, не се замисляме, не знаем. Има нужда от европеизиране на тази част с медиите решително.
Водещ: Това, което върши пазарът, като че ли за съжаление го регулират политиците. Един много рязък преход. Какво направи пазарът, Велислава? В петък, вчера като че ли много се търсеше последният брой на „Дневник” за съжаление.
Велислава Попова :Да. Вчера, както казваш, излезе последният хартиен брой на „Дневник”, защото доста време смятахме, че „Дневник” е станал много повече от вестник. Той започна преди повече от 10 години, като бизнес всекидневник. До тогава издателите на „Капитал” имат само седмичника „Капитал”, който също е насочен към тази аудитория на активните хора, хората, които взимат решения и тогава стартира и всекидневникът.
Водещ: Обаче кризата ли е тази, която…?
Велислава Попова :Ами не. Аз се опитвам да обясня точно тази логика. След това „Дневник”, който едновременно с това развива и web сайт, който в началото е платен. След това той стана безплатен, защото всъщност го развиваме като новинарски портал и някъде пре последните 3-4 години dnevnik.bg всъщност стана много голяма медия. Ние на месечна база имаме над 700 000 уникални читатели, които влизат и четат нещо в „Дневник”. Т.е. той стана много по-широк и много по-различен. Бизнес частта в него остана много по-малка. И всъщност това, което сега променяме, е изцяло бизнес решение. Да, в него има много емоция, защото ни е мъчно. Смятаме, че с „Дневник” правихме много силен всекидневник, с позиция, различен от това, което всеки ден беше на сергията, но решението е бизнес, защото след като се появи възможността „Пари” да се издава в нашата издателска група – да имаш два бизнес всекидневника на толкова малък пазар като българския, не е адекватно. Напълно нормално беше да преценим, да ги обединим в един продукт и след това направихме разделението, че под марката „Капитал” ние ще имаме вече само продуктите, които са за бизнес хората и за decision maker, докато марката „Дневник” я оставяме за тази по-широка и активна аудитория, която е много по-голяма в интернет. И другото, което аз много харесвам е, че някак си dnevnik.bg показа някак си в online пространството, че докато ти имаш „Дневник” на хартия и той винаги се възприема малко или много като сериозен бизнес, може би по-сложен, за някои хора елитарен, в интернет, използвайки абсолютно същите журналистически ценности, проверена авторска информация – нали, спазвайки тези правила, пишейки на същия нормален език, не залитайки към… Нали, в интернет можеш много бързо да натрупаш някакви посещения и аудитория с много пак жълта информация, да я наречем. Но спазвайки тези правила, успяхме да спечелим много повече читатели и това аз го намирам за оптимистично, че хората са склонни и търсят такава информация. Това малко като противопоставяне на цялото пожълтяване и въобще маргилизиране на голяма част от пресата и на доста места в online пространството.
Водещ: Заради тези читатели ли бяхте единственото хартиено издание, което публикува това, за което говорихме още преди да започне предаването? Именно тези скандали, които бяха предизвикани заради задължението БНТ в случая, БНР да спазват изборния кодекс.
Велислава Попова :Ами по принцип ние имаме позиция, че много неща в изборния кодекс трябва да се променят. Те не са свързани само с медиите и всъщност хаосът в последната седмица показа много от грешките. Ние пишехме и предупреждавахме за рисковете от манипулации още преди, това включително за „х” – този прословут „х”. И в един момент си мислехме, че може би е добре да пробваме нещо като кампания, след като осъзнахме, че има малко време да кажем „Смятаме, че това в изборния кодекс не работи. Трябва да се промени” и все едно да не го спазим. След това решихме, че все пак ние уважаваме закона и няма да го нарушаваме, но си струва веднага след като минат изборите и тези страсти също ще бъде хубаво, ако медиите или тези, които от тях са останали с позиция, по някакъв начин да се обединим и да кажем…
Водещ: Ако чудото не стане за три дни разбира се.
Велислава Попова : …Кодексът трябва да се промени за следващите избори, защото, както каза Бойко – всички губят от това.
Водещ: Бойко, какво стана с телефоните в седем часа, когато се оказа, че ще се правим на автори на басни?
Бойко Василев: Нямам представа. Аз бях в ефир. Мога да кажа какво стана с нашите нерви, но не мисля, че някой го интересува.
Велислава Попова :То Бойко го каза, че това беше първият автогол на ЦИК и всъщност то си пролича през следващите дни, че всъщност изглеждаше, че ЦИК е някакъв орган, който може да взема решенията. В такава ситуация, която е критична, чудиш се дали познаваш закона си, е много лесно да прецениш и да застанеш да кажеш „Това правим”, както и в следващите дни. Те предпочетоха да не отговарят на телефоните си. После забавиха въобще в законовия срок публикуването на резултати. И това поставя гигантска, както се казваше, неонова светлина върху…
Водещ:Но в замяна на това казаха какво медиите са говорят, което беше забележително.
Бойко Василев:Не, аз разбирам и тях. Сега, проявих разбиране, колкото и да ми беше тежко за това, че има сложен избор и т.н. Но не бива да се връщаме към началото на 90-те, в никакъв случай. Не знам дали нашите слушатели си спомнят, но тогава какво правехме? Казвахме избирателната активност и пускахме Тина Търнър, защото чакахме ЦИК да обяви края на изборния ден за приключил. Това можеше да стане в 8, в 8 и 15, 9, най-често 9 и 15, и така. Това беше случаят тогава. Вярвайте ми, понеже съм участвал във всички тези разговори след това, включително с някои от хората, които присъстваха там, знам техния аргумент. Те казват „Има хора пред избирателните урни”.
Водещ: А пред избирателните урни е пълно с телевизори, нали?
Бойко Василев: Те няма да се повлияят от това.
Водещ:Но пък от друга страна цял ден много медии, за които няма толкова строга регулация закона за радиото и телевизията, публикуват едни т.нар. рейтинги със социологически при вкус.
Бойко Василев:Вижте, има две тези по въпроса. Искам да ги изложа, защото, за да водим сериозен разговор, трябва да видим нещата от двете гледни точки. Първо световният опит показва, че тези резултати, съобщаването на резултати като цветенца влияят върху резултата. Безспорно. А влияе в полза на големите и във вреда на малките. Имаше такъв случай в Канада, където това е – съобщаването на резултати през деня е официално разрешено. Тогава интелигентните избиратели на една от партиите, когато разбраха към обяд, че те нямат шансове, се ориентираха към другите и тази партия почти изчезна от политическия пейзаж за един мандат, защото те гласуваха тактически. И в Канада започна разговорът за това – трябва ли или не трябва, защото там, пак повтарям, е разрешено. Канада е една от малкото страни, в която е разрешено. Ние тук понякога си водим доморасли разговори без да видим какво става в света и мога да Ви кажа, че много от хората, включително в големите градове България, чакат да започнат излязат цветенцата и тогава решават какво да гласуват. Това е феномен, който не бива да си затваряме очите. Той влияе върху изборните резултати. Обикновено влияе, както казах, не само във вреда на малките, но и във вреда на партиите, които представят по-интелигентната, по-младата част, по-информираната, по-светната част. Някъде към 4 тя гласува в най-голяма степен и тя решава да гласува тактически. Това е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е последователната кампания, която някои частни медии водеха за това, това нещо да се легализира. И след това казваха „След като това не се легализира, ние ще го правим като цветенца, звездички и т.н.” В скоби казвам само – големият проблем тук е не че научаваш какъв е резултатът, но не научаваш кой е източникът на тези данни. Затварям скобата. И тук има друга логика – когато строиш път дали да избереш пътя през най-тежкото трасе, да го прекараш и да дадеш много пари, или да видиш там, където минават всички, отъпканата пътечка, да не я павираш и да прекараш пътя от там.
Водещ: Каза обаче, че не научаваш източника. Аз мисля, че е по-лошо – научаваш един фиктивен източник. „Хората говорят”.
Бойко Василев:Какво ще се избере от двете, трябва да стане след много внимателен спор, защото ако тръгнем да минаваме през най-тежкото място, през най-тежкото място – тогава трябва да стигнем до забрани. И кой ще ги наложи тези забрани и как ще ги тълкува? Стигнем ли до забрани стигаме… Тук, за да кажа накрая – опираме до най-важния въпрос. Не до регулацията, а до саморегулацията. Това не е единственият въпрос, по който ние – българските журналисти не сме се разбрали.
Велислава Попова : Искам да кажа – това е голяма въпросителна какво да правим. Ние си правим класация на комикси, каквито иначе има на сайта на dnevnik.bg и също е голям спор, обсъждане.
Водещ: Да, но Вие подменихте политическите снимки и предложихте снимки на…
Велислава Попова :Това е, за да спазим изискването да няма агитация и в момента хората си създават политически комикси, но ги оставяме. Много внимателно четохме и кодекса, където има и други пропуски и неща, включително медийните доставчици са описани, но остава facebook.com и twitter.com, макар че почти никой не се изкуши през тях да води агитация последните два дена поне на миналия тур. Но тук отново преценяваш все пак каква информация търсят читателите. Защото това е информация, която читатели търсят много и за да седнем на този разговор от сега трябва да се направи може би пак изследване хората до колко биха се влияли от това. Другото нещо е всъщност, че докато щабовете на партиите стоят и гледат тези резултати и ние през цялото време си говорим за страхотна манипулация, изборен туризъм, пренасочване на хора, е също толкова справедливо пък останала част от гласоподавателите да нямат по някакъв начин информация. Така че това е много голям дебат, който би било хубаво да се случи сега след изборите.
Бойко Василев: Да, но на него трябва да се разберем помежду си. Защото, ако има един, както се казва на английски”spoiler”- един, който разваля играта, другите всички ще… Аз, противно на всички мнения, не смятам, че обществените медии губят от това, че не ги съобщават. Също не смятам, тези медии, които съобщават за нарушители, за някакви зли хора. Пак казвам – става въпрос за това какъв модел ще изберем. Но да го изберем всички заедно, но нека да го дебатираме и да го спазваме. Имат и тази, и онази логика.
Водещ:Изобщо до колко е добре за инстинкта за самосъхранение на самите медии да помпат един фалшив рейтинг, който би могъл да гръмне като Световната икономическа криза? Останете с нас. Ще продължим след малко. Доста сериозен е диалогът, който водим. Всъщност стигнахме до тук – скандалът защо става част от решенията на хората?
Бойко Василев: Скандалът става стратегия на политическата битка. Скандалът става на гърба на институциите, които са принудени да стискат зъби, защото спазват закона, защото никой не им вярва и никой не обръща внимание на аргументите им. Кампанията например на Светлъо Витков беше реализирана изцяло върху това. Аз не знам той да похарчи пари, за която и да е платена форма, в неплатените участваше с голямо удоволствие и скандалът му с БНТ беше базиран именно върху това – чрез скандал той да постигне някакви точки. Аз се лаская, че на наш гръб, може би 0,1 от тези 0,5% са реално на тази база постигнати. Той се опита да влезе в нашето студио. Той твърдеше, че му искаме пари. Зрителите, слушателите, масовата публика – те не обръщат внимание на това, че такива са изискванията на закона. И сега имате една страна, която чинно спазва закона, опитва се да го прави с всички средства и понася всички жабета заради това – има едни други хора, които, знаейки това прекрасно, предизвикват този скандал, експлоатират го и го превръщат в гласове.
Водещ: А цитирането осигурява рейтинг на други.
Бойко Василев: Абсолютно. И винаги, когато… Разбирате ли? Тази кампания тече през facebook.com, тя тече през twitter.com, през сайтове и т.н. Много от тези хора са ангажирани с кампанията на крилете на фразата. Извинявайте, на кого ще повярват хората? На БНТ, която казва, че спазва закона или на Светлъо Витков, който казва „Искат ми пари, за да вляза”. Ами да искат му пари, но такъв е законът. Но всичко „да, ама…” не се чува. Тези неща не се възприемат като аргументация. Аз следих много внимателно форумите покрай този скандал. Никой не си дава труда да види фактите, да ги провери, а казва „Ето, вижте, как там мачкат нашето момче!” Това е един доста показателен случай и винаги, когато срещу БНТ се извади този вечен аргумент за парите на данъкоплатците, аз искам да попитам данъкоплатеца – той съгласен ли е така да се води кампания? Той съгласен ли е човек, който иска да бъде президент, да не е готов да похарчи нито един лев за това? Не искам да говоря за Обама колко пари събрал в Америка или т.н. – за да излезе… Но тук един човек да не похарчи нито един лев, да направи n брой скандала, след това да прибере някакви гласове. От тук нататък неговите неща в неговия собствен бизнес – дали е в музикалния, дали е в някакви други сфери – да върви прекрасно.
Водещ: И понеже могат да ни обвинят, че сме субективни, разбира се като хора, работещи в обществени медии. Велислава, какви бяха реакциите при Вас?
Велислава Попова : При нас и при други избори сме го имали, защото правим отделен изборен сайт и вземаме първите резултати на агенция, с която работим и имаме доверие как се движат основните кандидати и обикновено представяме само тях. След това се започва – звънят, сърдят се много от останалите, които обикновено оставяме в графа „друг” със съвсем кратка информация, защото в крайна сметка всяка медия може да прецени. Има позиция кой как да представи. Светлъо Витков го представяхме, защото нашата аудитория реагира с голям интерес към него. Примерно той пред нашата медия не се съгласи да даде интервю, въпреки че го канихме няколко пъти. Това си е негов избор. Смисъл по нашите медии може да си проличи, че ние по време на изборите не печелим, а само губим, защото инвестираме много средства, а пък при нас не идват политически реклами или много малко някой рекламира, защото не предлагаме пакети с безплатния и необявения PR, защото мисля, че на тези избори достигна висоти.
Водещ: Обаче някой би Ви попитал защо водите такава самоубийствена политика и дали няма връзка с това, че в петък излезе последният хартиен брой?
Велислава Попова :Не, аз това казах – това е бизнес решение. Всъщност в понеделник ще има „Капитал – daily””, който продължава като бизнес вестник, със същите принципи, много смел. Даже много смел като графика и различен като всекидневник, за да се отличи тотално от това, което е на сергията. Той е най-вече за хората, които сутрин отиват в офисите си с бизнеса си, искат да разберат нещата бързо и най-важното.
Водещ: Ако не го крият по сергиите.
Велислава Попова :Да, надяваме се, че няма. Освен това нашите медии залагат най-вече на абонамент. Пак казвам – в офисите хората се абонират. Докато през сайта има вече много по-широко количество новини и ако някой е интересен, предизвика любопитство – ние го представяме. Но аз смятам, че също е въпрос на дебат има ли нужда примерно БНТ да излъчва, както беше миналия петък всички тези безброй изявления и в крайна сметка БНТ губи от това, защото не знам има ли човек, който би ги гледал. Той просто превключва на другия канал.
Водещ:Има логично поведение.
Бойко Василев:Има нужда от радикална промяна, въпреки че законът казва, че тези хроники са задължителни и платени, аз съм сигурен, че финансово те не ни излизат на плюс. Напротив. Но съм сигурен, че вече те са една доста остаряла форма. Аз не знам Европа да има все още такава хроника. И вижте колко е сложен въпросът с хрониката.
Водещ:При положение, че тя е платена…
Бойко Василев:Това е проблемът. Законът казва, че я прави БНТ. Обаче едновременно с това казва, че е платена. Следователно от това, това е обективен репортаж, който ние правим ли или е репортаж, който следва желанието на този, който го е платил?
Водещ:Пак стигнахме до басните.
Бойко Василев:Ами, не. Пак стигнахме до някакви отчаяни договорки на място, които хората правят с цената на всичко. Разбира се правят го добре, защото в крайна сметка се постига някакъв резултат, но кому е нужен този труд? Пак казвам – много е опасно в момента да кажем „Проблемът е в плащането. Премахваме го – БНТ и БНР правят всичко безплатно!” Нямат ресурси, нямат времето и въпросът не е решен по този начин. Трябва от началото до края да се огледа тази работа.
Водещ:За да не изпадаме все по-често в позицията на хора, на които все им пречи нещо. Все ни пречи нещо. Докато слушахме си говорихме за това, че все ни пречи нещо. Дори да има един протестен вот. Бойко ти заговори за Уолстрийт и понеже е ден за разговор, без никакви аналогии, да се замислим за това какво се случи там и защо се случи. До колко у нас имаше някакъв интерес изобщо към темата?
Бойко Василев:Не само към тази тема, а по принцип към важните международни събития у нас има интерес сред хората, но не и в медиите. Чудил съм се как стана така, че може би най-отвореният към света балкански народ, стигна до там да е най-затворен.
Водещ: Нека те върна назад във времето. Спомняш ли си едни кадри от едни протести в Сърбия? По-късно и у нас се случиха.
Бойко Василев:Обикновено протестните движения така обменят символика. Не само кадрите. Те обменяха тогава ритуали, свирките минаха от едното в другото протестно движение. Някои плакати, някои ритуали, символи и т.н. Проблемът е, че ние – медиите, българските медии минахме от едната крайност в другата в началото на 90-те и сметнахме, че международната журналистика едва ли не е…
Водещ: И заключава във фразата „Положението е международно”.
Бойко Василев:Да. Това нещо отвлича от истинските проблеми, които са вътре. Ние допуснахме, че всяка глупост, която се случва тук, е много по-важна от това, което се случва по света и така, както каза веднъж Живко Георгиев – „На нас ни се отне света”. Т.е. ние отнехме света на българите. Сега ние се опитваме да си го върнем, включително със скромните ни усилия в БНТ това е приоритет.
Водещ:Да, но от другата страна, като че ли действа невидимата ръка на рекламиста и показва, че няма интерес към тази тема.
Бойко Василев:Това фактически не е вярно.
Водещ:Това фактически не е вярно, но…
Бойко Василев: Това фактически не е вярно. Ние виждаме, например, не знам дали ще повярвате. Аз се учудих. Имахме един репортаж от Корея преди 2-3 години. Получи най-неочаквано страхотно внимание.
Водещ:Какъв беше репортажът?
Бойко Василев:Най-обикновен репортаж от Корея, в който се съобщават някакви факти, политически, свързани с проблеми там. Неочаквано получихме много писма. Това беше често символ на една лампичка. Сега, когато Вяра Анкова стана генерален директор, нашата политика беше насочена към това да си върнем света. Част от това е рубриката „Светът на живо”, на която аз съм продуцент. И виждаме реакциите от филмите, които правим от различни места. За съжаление трябва да отбележим, че докато българските медии похарчиха огромни пари за реалити формати, огромни пари, които не знам как точно се върнаха, но вероятно са се върнали – ние се оказахме единствената българска телевизия, която беше на Арабската пролет в Тунис и Египет. Това е многозначителен факт.
Водещ:Някой видя ли другия факт на Поли, която го каза с една дума защо в Ирландия нещата стоят така? Образование.
Бойко Василев:Да. Обърнаха внимание много хора. А аз искам това да кажа. Това е стара моя теза, че ние журналистите някак си не можем да оценим какво реално искат хората. Все пак има 1% от хората, който си иска света обратно. Този процент става все по-голям в предвид на това, че се връщат много българи, училиѝ в чужбина, с много по-широк поглед. Те са много важен, включително и пазарен сегмент. Сега, Велислава ще каже по-аргументирано дали това е така. Мисля, че те залагат на същото.
Велислава Попова : Бих искала да кажа, че тук бих се разграничила и от другите медии, защото примерно в „Дневник” и като сме го правили на хартия, винаги ние като си планираме и утре хората като седнат кои са важните неща да знаят. И всъщност вярвам, че нашите читатели трябва да имат глобален поглед, защото нещата, които се случват по света им влияят и в много случаи ние изненадващо сме имали международна снимка или тема на първа страница. По същия начин в сайта много често имаме страхотни пакети от покриване на чужди събития и там виждаме читателите. Примерно българите много се интересуват от Русия, Балканите, Турция. Ти виждаш веднага. Публикуваш и виждаш колко много хора го четат. Следим избори от други страни и т.н. Минусът е примерно, че не можем да си позволим да инвестираме някой да пътува до там или да имаме навсякъде кореспонденти, работим със стрингери и т.н. И другото, което е, че е много важно всички някак си да разберат, че наистина това, което се случва и в Европа, и по света, рано или късно ни засяга. И това при нас, като бизнес медия, беше свързано с финансовата криза, за която може би пишем от първите, когато предишното правителство твърдеше, че няма финансова криза. Това сега ни се случва отново, че ние сме заобиколени навсякъде от криза, но при нас не.
Водещ: Но пак няма криза у нас, да.
Велислава Попова :Даже понякога се чудя всъщност, като вземеш например броя, има много малко български неща, но имаш за спасяването на еврото и т.н. Това е голямото и глобалното и вярваме, че нашите слушатели имат нужда да имат този поглед, и ние го събираме, и те могат да си правят вече и прогнозите за бизнеса на базата на това. Защото това какво се случва например с инфлацията или производството в Германия, зависи и тук някой бизнес, който изнася, има пазар там и те трябва да знаят тези неща. Какво се случва с цената на златото, от какво е повлияно това или как Либия влияе на цената на петрола.
Водещ: Защото, ако не знаеш тези неща, изпадаш в позицията на един /…/
Велислава Попова : Трябва да имаш широк поглед. Някак си така трябва да са възпитавани и следващите поколения – да гледат на цялата картинка. Т.е. на голямата картинка и след това да правиш и своята малка, защото локалното е ок. Навсякъде по света всъщност има много силни местни медии, докато националните винаги са насочени към по-големите проблеми. Докато тук изведнъж нашите медии толкова се вторачват в едни и същи герои, едни и същи случки и т.н.
Водещ: Както се казва „Цитатът сутрин е един, вечер е друг”. И това не е без значение.
Велислава Попова :
Бойко Василев:Вижте, аз съм категоричен, че тази ниша ще съществува, ако ние не я дадем на хората – те ще си я вземат от „New York times” или от „Discovery Chanel”. Или от CNN, или от BBC. Ако ние не им я дадем. Аз винаги давам този пример, сигурно се е изтъркал много. Случи се, така че едно лято отидох и в Турция, и в Гърция по различни поводи и се върнах, и видях там какви мащабни разговор се водят. Как се отразява светът, как се показват световните събития. Върнах се тук и видях как една частна телевизия започва новините с това, че мечката в Карнобат я боли лапата. Аз за първи път разбрах, че има мечка в Карнобат. И драмата беше, че не пускат вътре от „Четири лапи” фондацията да я лекуват. Вторият материал в емисията беше за едни говеда, които изпотъпкали на една жена нивата. Това бяха новините. Аз съм съгласен, че е важно за мечката в Карнобат, обаче не смятам, че това трябва да стане за сметка на света. И вижте, права е Велислава. Аз се питам, не знам дали забелязвате, като изключим един-два опита на БНТ – къде са големите отразявания и големите филми за кризата в Гърция? Колко струва да запалиш колата, да отидеш до Гърция и да направиш един филм или репортаж, или отразяване? Това не е много по-скъпо, отколкото да отидеш до Бургас или до Варна. Защо го няма?
Водещ: Страхът за рейтинга?
Бойко Василев:Страхът за рейтинга или абсолютното подценяване на хората, абсолютното подценяване на хората или пък, как да кажа? Извратената представа за това, което хората харесват.
Водещ:Как бихме могли ние да организираме, да кажем, едно такова обсъждане и до колко някой ще ни повярва, и изобщо би ли могло да покажем и един друг експеримент, да вземем едно дете и да му дадем дистанционното, за да се види какъв е интересът към различните телевизии да едно дете с чисто съзнание?
Водещ: Понеже е по-изразително някак си.
Бойко Василев:Вижте, децата харесват реклами, не знам дали знаете. Те са направени, така че да ги харесват децата. Харесват Discovery. Моето дете гледа общо взето различни деца. Ориентира се кой е Обама и коя е Меркел. Аз не мисля обаче, че трябва да организираме, каквото и да е. Просто трябва да изхвърлим от себе си представата за това, което наричаме обидно средния кюстендилец. Ние сме си въобразили, че това е един фиктивен образ, който иска възможно най-пошло и най-просто да му се отразяват нещата, но аз познавам много хора в Кюстендил и на всички други места в страната и до сега не съм виждал нещо, което в медиите наричаме „обикновен човек” или „среден човек”. Всеки човек е необикновен, всеки човек има интерес. Да, съгласен съм, че има доста голяма група от хора, които имат интереси, различни от моите, но не съм видял човек, на който да покажеш нещо направено по-интересен начин и той да не го възприеме.
Водещ: Добре де.
Велислава Попова : Всяка история зависи дали е интересна и как си я разказал.
Водещ:Добре де, ама политиците реагират ли адекватно на тези истории, на тези хора, които въдворени гледат на студиото на „Панорама” или по-скоро бързо ги забравят? Споменавали сме и друг път.
Бойко Василев: Ами извиваме им ръцете и те щат, не щат. Тук има и малко насили е в цялата тази работа. Някак си политик, забелязал съм го това, политик, когато види т.нар. човек от народа в репортаж, някак си е насилен да каже „Вижте колко мъдро мисли народът”. И ние използваме този древен номер, за да ги накараме да го чуят.
Водещ:Добре де, а външна политика дали да не ги караме по същата схема?
Бойко Василев:Вкарваме им и те много добре разпознават аргументите вътре. Например Гърция беше прекрасен аргумент за левица, за десница. За левицата, защото кризата е станала при дясно правителство. За десница –какво прави.
Водещ:Обаче не довърши и после използват.
Бойко Василев:Нека да използват. Това им е тяхната работа. Нашата работа обаче, пак казвам, е да правим включително това, което ние смятаме за интересно.
Водещ: Можем ли от безкрайния вятър да се опазим ние медиите, от безкрайния вятър на слугуването на рейтингите, Бойко? Защото в крайна сметка ние сме като скачени съдове.
Бойко Василев:Не можем да се опазим. Рейтингът съществува и трябва да се съобразим с него. Въпросът е да се стремим да направим сериозното интересно, а не обратното. Въпросът е каква политика водим и как по принцип правим журналистика, защото има едно също много нелегитимно обяснение на това. След като има рейтинг – ние не работим за рейтинг, следователно можем да си бачкаме скучно. Може въобще да не ни интересува това. Може да си правим – един доклад ще си напишем и това ще е.
Водещ: А от другата страна е лековатото показване на дадено събитие. Хайде да си поговорим за Уолстрийт и за това, че примерно можеше да се прочете в наши медии, че и там палят, и там има мародери. Ама дали само това е, което се случи там?
Бойко Василев:Според мен всяко поколение има своята революция и това е революцията на двадесет, двадесет и няколко годишните, които видяха, че благоденствието не е вечно. Усетиха кризата във всичките и аспекти – икономическа, социална, екологична.
Водещ: Че американската мечта е метафора вече.
Бойко Василев:Все пак те ще постигнат пак някакъв вид американска мечта. Историята на американския бунт е много богата. И по някакъв начин това може да бъде разказано на българите на български. Нали така, Велислава?
Велислава Попова :Да, може и то е подобно и на това, което се случва в Европа и ние от известно време няколко пъти пишем по чуждите източници, на които се доверяваме за протести и въобще какво се случва с младото поколение в Европа. И че това са за съжаление хора, които толкова трудно си намират работа. Те още на старта си – на 24, на 25 години нямат възможност да изберат работа, за която са учили и която е добре платена. В един момент трябва да се задоволят с каквато и да е работа, само да имат работа. И стигаш точката, в която това е несправедливо. Т.е. дори поколението на твоите родители е имало по-добри възможности. Ти си положил много усилия, но заради кризата и това, което се случва, нямаш шанс, нямаш избор, всичко е по-скъпо, нямаш пари и това започва да се появява в тези протести. По същия начин в Щатите след всичко, което се случи – кризата с ипотеките, невъзможността вече на хората по същия начин като преди да живеят на кредит. Малко или много едни от тях сравняват с това какво са могли преди 5-6 години и какво не могат сега, до какво няма достъп. Както пак по-младото поколение, което също няма достъп до това, пак е без работа. Безработицата – това е момента се смята за най-сериозният проблем в Щатите. Липсата на достатъчно работни места и от къде ще бъдат създадени. И когато виждаш, че пък хората, които уж са виновни или предизвикали финансовата криза, с изключение на малко процеси, скандали, на някакви по-скоро имиджови мерки за намаляване на бонуси, какви са отговорностите на банкерите и всичко това – продължават да живеят по същия начин. И то това предизвиква протестите срещу Уолстрийт и той за това имаше дни, в които вървеше по така наречените… Беше маршът срещу милионерите и вървеше по улиците в Ню Йорк, където са къщите на едни от най-влиятелните хора – от Мърдок до шефа на „Goldman sachs. Това е гигантското разделяне на две групи в обществото и какво ще се случи. И вече тук пак е въпроса между политикоикономически – какви решения ще се намерят. Както и сега дали решенията в Европа в крайна сметка ще помогнат и ще върнат потребление, ще върнат възможностите и заплащането на хората или следващите месеци ще има нови вълни на протести на много други места. И то не е да се успокояваме „Ето, вижте какво се случва в Гърция” и т.н. а да видим тук как ние решаваме проблемите си и колко от тях зависят от, пак казвам, европейските решения. Защото, ако Европа не е добре, няма как ние да сме заобиколени от криза и тя да не ни засяга.
Бойко Василев: Виж на-простото нещо. Най-простото нещо. Националния доход, който вкарват в България емигрантите. Ако той секне?
Водещ:Е, той вече намаля.
Бойко Василев:А ако секне съвсем? Това са неща, които няма как да ни подминат. И наред с националния доход емигрантите вкарват в България и свои ценности. Между другото, ако човек се вгледа в интелигентните форуми на част от българските медии, разбира колко понякога читателите знаят повече от нас. Да речем пишеш някаква статия за някакъв световен процес и виждаш отдолу десетина уточнения и то от първа ръка.
Водещ: И то за важни подробности.
Бойко Василев:И то за важни подробности. Много е интересно това.
Велислава Попова : Да, при нас всъщност форумът в dnevnik.bg – той се развива като допълнение, реакция. Много често те посочват дори грешки. Значи това е хубавото на интернет медията, че имаш много бърза взаимовръзка с читателите. Или пък се появяват хора, които са част от процеса или протеста и пишат анонимно, но виждаш, че те са били там. Тази седмица примерно имаше много хора, които се включват и казваха те на какво са били свидетели в секционните комисии, които са били. Допълваха и доизясняваха. По същия начин и с разни икономически процеси. Или пък от време на време с разбираемо популистките обещания или изказвания тук на наши министри, свързани с икономиката.
Водещ: Стигнахме накрая и до сатиричните цитати за взаимопомощ и други такива. Но пак няма да им обръщаме днес внимание, защото е ден за размисъл. Бойко, какви са приликите и разликите между протестиращите гърци и протестиращите американци? И защо българите не протестират като тях?
Бойко Василев: Протестиращите гърци са в по-голяма степен балканци. Те според мен инстинктивно усещат, че протестират срещу самите себе си. Докато протестиращите американци са срещу това, което Велислава назова. Срещу ексцесиите от златните години на 90-те, срещу виртуалната икономика, срещу натрупването на пари от нищо, срещу банкирането с деривативи и хетч фондове.
Водещ:Фалшивата американска мечта.
Бойко Василев:Срещу балонът, който през 90-те надуха. Илюзията е, че две по две е пет, шест, седем, осем. В никакъв случай четири. И срещу хората, които спечелиха от това. Срещу тази изкривена математика на виртуалната икономика. Докато Гърция има съвсем друга история на протести. До някаква степен анархистична, до някаква степен лява. Тя е насочена много често срещу всеки ред, но тя не може да разпознае проблема в самата себе си. Защото илюзията, върху която се крепеше Гърция, че ти можеш на думи да си антизападен, а на дела да взимаш парите на запада. Тази илюзия се срути и в нея участваха по-голямата част от гърците. Това беше илюзията включително, че този модел може да се разпространи и върху другите балкански държави, че, как да кажа, гръцкия износ на „усвояване на фондове” може да определи политиката на страни като България. Това тук понякога се приемаше с аплодисменти. Спомням си хора, които се възхищаваха на гръцкия модел, гледайки гърците как лъжат хубаво. Защо ние така не можем? Защо нас ни критикуват _ „Гледайте как се справят? Умно момче излезе…”
Водещ: Само не разбирам защо говориш в минало време, след като коментарите бяха – „Ето, на гърците им опростиха половината дълг, а ние тук сме най-бедните и дисциплиниране!”?
Бойко Василев:Ами аз съм склонен да поддържам тази логика. Аз съм склонен да Ви задавам този въпрос непрекъснато. Няма ли двоен стандарт? Нима, когато Гърция влезе в ЕС и след като започнаха тези неща, очите на всички бяха затворени? Сега гледах наскоро един разговор между двама големи политици икономисти в Германия. 92 годишния канцлер Хелмут Шмит и /…/. Те казаха „Нима не знаехме ние за това?” А единият беше финансов министър, когато всичко това се случваше. Напротив. Те знаеха, но се надуваше балонът с илюзията, че „Наливаме пари, те от само себе си ще се оправят.” Това стана за сметка на някои, включително и на нас. Защото ние бяхме жертва на ултралибералната илюзия. Колкото стискаш –толкова по-добре ще стане утре. И за това този протест тук от нашите хора е съвсем легитимен. Стискахме, стискахме, стискахме – хайде се, дайте! Дайте да видим каква е ползата от стискането.
Водещ: Изводът какъв е? Да не си стискаме международните новини и да обясняваме повече?
Бойко Василев: Аз лично гръцкия протест го разбирам, но не мога да го оправдая. Аз разбирам, че тези хора схващат: „Край! Безплатният обяд свърши!” Не мога обаче да го оправдая. Някак си ми се струва особено това объркване на националния празник, на парада вчера. Онзи ден мисля. И всичко това. Не мога да го разбера. Смятам, че за Гърция е време за обединение около националните ценности – за обединение и оцеляване, а не време за протест срещу всичко.
Водещ:Колко е важно да знаем какво се случва, за да имаме представа и за това какво зависи от нас и за това какво би трябвало да зависи от нас? Последен въпрос, Велислава. Понеделник какво ще бъде заглавието?
Велислава Попова : За „Капитал – daily” ли?
Водещ: За „Капитал – daily”, да.
Велислава Попова :Не знам още. Екипът, който работи по „Капитал – daily”. Предполагам, че ще е свързано с изборите, защото те са ултимативната новина – балотажът и това, което предстои, но естествено и другите теми, които са бюджет, решенията за спасяването на еврото, което всъщност за мен гигантският проблем с Гърция е първо забавянето на много по-твърда реакция, изисквана от евро лидерите и второ това, че в момента ние дори и като чакаме новините от техните среши, които се бавят, отлагат и са между обеди и вечери. Това продължава да ни дава усещането, че част от тези мерки са чисто имиджови, да успокояват пазарите. Не че няма нужда от тях, но някак си истинското решение е под въпрос. Дори за това последното, което се случи тази седмица с опрощаването на дълга и един дълъг списък го разчетохме като глътка въздух, но…Радостта и празнуването се отлага, защото ще видим какво ще се случи до края на годината.
Водещ:Кажете ми само с да и не. Имат ли нужда българските медии повече да говорят помежду си? Имат ли нужда от спасение? Бойко?
Бойко Василев: Имат нужда да говорят помежду си. Имат нужда спасението да дойде от тях самите. А не от широкия свят, където спасение дебне от всякъде. Имаме нужда да разговаряме, имаме нужда да се разберем помежду си и това, от което най-вече имаме нужда е да поставим себе си под съмнение, да се усъмним в себе си. Да сме критични първо към себе си.
Водещ: За да не спираме да мислим – мислете до края на деня. Утре е ден за гласуване на балотажа. Хубав съботен следобед.

Стартира вестник “Капитал Daily”, наследникът на всекидневниците “Дневник” и “Пари”

www.capital.bg I 30.10.2011

Иван Бедров става управляващ редактор на новия вестник, Велислава Попова ще е главен редактор на dnevnik.bg

В понеделник, 31 октомври, ще излезе първият брой на новия бизнес всекидневник "Капитал Daily", който наследява вестниците "Дневник" и "Пари". Промяната се случва месец, след подписаното между "Икономедиа" и Bonnier споразумение за преминаването на "Пари" в портфолиото на "Икономедиа".

"Стратегията ни е да обединим под марката "Капитал" чрез вече трите информационни продукта (седмичника"Капитал", "Капитал Daily" и capital.bg) бизнес аудиторията и групата на хората, които взeмат решения, марката "Дневник" чрез платформата dnevnik.bg да насочим и развиваме към всички активни интернет потребители", каза Лилия Апостолова, изпълнителен директор на "Икономедиа".

Като резултат от промените в портфолиото се променя и управлението на продуктите. Велислава Попова, до момента главен редактор на "Дневник", става главен редактор на dnevnik.bg. Главен редактор на "Капитал", отговарящ за трите издания под марката, продължава да бъде Станка Тошева. Управляващ редактор на седмичника "Капитал" става Алексей Лазаров, на capital.bg – Иван Михалев. Управляващ редактор на "Капитал Daily" става Иван Бедров, който досега беше зам. главен редактор на "Пари".

Мисията на "Капитал Daily" е да предоставя качествено бизнес съдържание – най-важното от деня с контекст и коментар за хората, които вземат решения. Вестникът ще излиза всеки работен ден, на 24 страници, розова хартия и с модерен дизайн.

В интернет съдържанието на "Капитал Daily" ще се качва на сайта на capital.bg, като част от него ще бъде платено. Това ще са достъпът до pdf версията и съдържанието във вида, в който е селектирано и подредено за вестника. Тях ще могат да четат само абонатите на вестника и онлайн абонатите на изданието. Сегашните абонати на вестниците "Дневник" и "Пари" автоматично ще започнат да получават новия бизнес всекидневник "Капитал Daily".

Оригинална публикация

Любомир Павлов: Пресата няма да умре – елитът винаги ще чете и хартия

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 06.02.2011 

Той е убеден, че освен бизнес във вестникарството има и мисия – в разделеното на две българско мислене европейската част да стане повече от азиатската

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ е на 53 години и е известен с няколко професии (политик, банкер, даже диджей), но не и с основната си – че е дипломиран лекар. Завършил е медицина в София и е специализирал психиатрия и психоанализа, има и висше икономическо образование. Не му остава време да практикува, защото веднага след 10 ноември се заема с политика – в СДС и в ССД. Всъщност основната професия му помага – прави едни от най-успешните предизборни кампании на синята партия, три на Стефан Софиянски за столичен кмет, първата президентска кампания на Петър Стоянов. От 1998 г. той е един от акционерите и председател на надзорния съвет на Общинска банка. От края на 2008 г. живееше повече във Франция. Върна се през декември, след като стана един от собствениците на "Вестникарска група България". Сега е президент на издателския борд. Женен е за журналистката Диляна Грозданова, имат син, който учи икономика във Великобритания.
Четвърти път. Любомир Павлов за четвърти път се заема с медиен бизнес. В началото на 90-те години беше директор на в. "Демокрация". В средата на 90-те години направи в. "Експрес" и едноименното радио. През 2007 г. пробва заедно с брат си, социолога Юлий Павлов, същата марка за истински жълт всекидневник по модела на британския "Сън", но сам признава, че "се получи малко катър" – кръстоска между булеварден вестник в западния смисъл и "общовойскови" в българския смисъл. Продаде го заедно с ТВ7, създадена от съпругата му – известната телевизионна журналистка Диляна Грозданова. През декември 2010 г. Павлов купи заедно с Огнян Донев, Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург бизнеса на ВАЦ в България – най-големите всекидневници "Труд" и "24 часа", седмичниците "168 часа", "Седмичен Труд", "Всичко за жената", много списания, печатница, разпространителска фирма, Полиграфическия комбинат на "Цариградско шосе" в София, недалеч от "Орлов мост". Така влезе във висшата лига на вестникарството. Какво кара един бизнесмен отново и отново да инвестира в медии? Особено когато мнозина предричат смърт на пресата, която щяла да падне жертва на безплатното съдържание от телевизиите и интернет. По този въпрос Павлов е категоричен: "Пресата няма да умре, защото елитът винаги ще чете и хартия, няма да чете само стъкло. Елитът – това са хората, които имат най-висок интелект, най-добро образование, най-голямо влияние в обществото. Част от тях имат и най-много пари, но това не е водещият фактор. Това са бизнесмени, учени, политици, хората на културата, журналисти… Всички те няма да се откажат да четат вестници, списания, книги, макар че търсят информация и в интернет. Едно европейско изследване показва, че най-трайното и силно въздействие върху формирането на мненията оказва печатът. Показателят за влиянието му не се измерва просто с тиража, защото вестниците и списанията се четат от повече от един човек. Проучването в България е категорично, че "Труд" и "24 часа" са най-четените и влиятелни вестници. Разбира се, групата ще развива брандовете и в интернет", казва Павлов. Той отлично разбира, че мениджмънтът на медиите е по-различен, отколкото във всяка друга компания. Продуктът е резултат от особена сплав на правила, свобода на словото, креативност и знания. Продажбата е по-сложна, отколкото на всяка друга бързооборотна стока, а на рекламния пазар нравите са все още малко диви. Павлов ще се занимава с оперативния мениджмънт на "Вестникарска група България" като президент на издателския борд. Признава, че това е промяна за него – в последните години се занимаваше главно с управление на инвестиции и живееше повече във франция. Връща се, защото смята, че в България вече действат правила, които няма да бъдат променяни според моментните интереси на управляващите (посочва за пример раздаването на лицензите за ефирните телевизии при предишните правителства). Правилата са основата, върху която ще бъдат изградени отношенията между издателите и журналистите в групата. Добре казано, но как ще работи на практика? За Любомир Павлов няма съмнение например, че е десен човек – той е един от основателите на СДС, беше син депутат.
Не е нормално издателят всяка сутрин да чете с отвращение вестниците си. На въпроса как ще съчетава плурализма на мнения с десните си възгледи той отговаря: "По принцип по-сериозните издания в Европа и в света споделят по-скоро десни ценности. Но възгледите на издателя са от решаващо значение, ако прави партийни вестници. Ние не издаваме такива. Така или иначе политиката е приоритет на редакциите, а едното от правилата е плурализъм на мнения. Аз дори мисля, че не е лошо двата всекидневника да заемат различни позиции по някои обществени проблеми. Те сега са много близки", обяснява Павлов. Няма съмнение обаче, че той ще прочете с яд текст, който пледира да се спре отварянето на досиетата на ДС. "За досиетата съм безкомпромисен, че трябва да бъдат отворени, и като депутат внесох решение още през 1993 г. Всеки издател по света, ако каже, че по никакъв въпрос не се бърка, ще излъже. Но това не означава да спусна правила по кой въпрос каква позиция трябва да се заема. А ако главните редактори имат нужда да разберат какво мисля по даден въпрос, винаги можем да разговаряме. Те са свободни да защитават мненията си. Ако позициите ни се разминават много често, естествено, ще се разделим. Но, подчертавам, на нас не ни трябват главни редактори, които всеки ден питат какво да пишат. Това не е професионално. Нямам намерение като президент на компанията да решавам как ще изглежда първа страница", подчертава Павлов. Той смята, че при журналистите съществува автоцензура, и се надява да им внуши, че имат свобода да правят обективни и професионални медии. "Когато дават обективна информация, ще имат тотална защита." Президентът на пресгрупата признава, че с жена журналистка вкъщи от близо 25 години е напълно наясно колко чувствителни са журналистите за намеса в работата им, а и е научил много за принципите и етичния кодекс в професията от Диляна.
При издателите, които имат и друг бизнес, винаги съществуват подозрения, че могат да използват медиите си, за да получат конкурентно предимство за останалите си компании. Това беше една от причините журналистическата гилдия да настоява за закон, който да изкара на светло действителните собственици в пресата. Той влезе в сила от декември миналата година и действителните собственици се вписват в специален регистър, качен и в сайта на Министерството на културата. Любомир Павлов допуска, че има медии, чиито собственици ги използват за прокарване на бизнес или политически интереси, но гарантира, че това няма да се случи във "Вестникарска група България". "Ще развиваме нашите медии по европейските правила. Ще следваме отговорността си пред обществото и ще утвърждаваме свободата на словото", казва Павлов. Колкото до това, че може да се появят подозрения дали защитаваната принципна позиция в медиите не обслужва и интересите на собствениците, то всичко опира до доверие – далн читателят вярва на вестника, че винаги поставя на първо място обществения интерес. "Ако вестникът е обективен, има точни анализи, дава различни мнения – място за подозрения няма", изтъква издателят.
Той е убеден, че като собственик и мениджър ще има успех във вестникарството, защото моментът за покупката на компанията е точно избран – когато икономиката започва да излиза от кризата. При преструктуриране и добър мениджмънт групата ще върви нагоре като тиражи, приходи и влияние.
Всъщност Любомир Павлов не го казва съвсем директно, но е убеден, че има и мисия, заради която все се захваща с медии. Смята, че може да промени ето това: "България в мисленето си се дели на европейска и азиатска. За съжаление все още азиатската е по-голяма. А чалгата трябва да си отиде".

Стр. 82, 83

Срещи за химия

сп. Мениджър | Д-р Александър ХРИСТОВ | 05.03.2011

Те са нещо като първи срещи – разбираш дали между хората, които ще работят заедно, има привличане, блясък в очите, харизма – ядрото на всички велики комуникационни постижения

ЖОЗЕф ЛУИ ГЕЙ-ЛЮСАК, легендарен френски химик, е автор на откритието, че обемът на всеки газ се увеличава с нарастването на температурата, ако налягането не се променя. Един друг професор пък казваше, че в отношенията между хората всичко е хормони и биохимия. А Гей-Люсак, като човек изключително щастлив в семейния си живот, вероятно
прекрасно е разбирал, че неговото откритие е валидно и за отношенията между хората – колкото повече е топлината, толкова по-голям или по-значим е крайният резултат от (взаимо)действията.
Много химия има в професиите, в които междуличностните отношения са важни за постигането на определен успех. Такива са рекламата и пиарът, няма как да е иначе, все пак те са базирани на комуникация. Тази химия обаче е различна от онази, когато маркетингови мениджъри с кисели физиономии и хора от агенциите с познания и умения, близки до основата, при взаимодействието си генерират някакви безцветни соли като утайка, а всичко останало е чиста вода. Различна е и от онази, при която ентусиазмът изгаря като магнезий и на места се появяват солите на синилната киселина, наречени простичко цианиди, между впрочем също откритие на Гей-Люсак. Тук говорим за онази химия, която прави така, че хората, които работят заедно по една кампания, да си взаимодействат на личностно и професионално ниво по такъв начин, че резултатите да са задоволителни за всички.
Иначе казано, има причина за съществуването и все по-честото провеждане на така наречените срещи за химия (chemistry meetings) между компанията и рекламните или пиар агенции, които са поканени или предстои да бъдат поканени на конкурс. Тези срещи обикновено се провеждат, след като компанията е направила списък от евентуални партньори, с които да осъществи контакт, и е получила техните презентации и препоръки (credentials) и преди да реши на кои от тях да изпрати бриф. Тези срещи между клиента и агенциите осигуряват възможност и на двете страни да оценят характерите и личностната съвместимост на хората, които предполагаемо по-нататък ще работят заедно. И не по-малко важно – да сравнят вижданията си за пазара и за света въобще, отношението към бизнеса, своите познания и умения. Защото, ако специалистите в компанията и в агенцията гледат в една посока, вероятността за постигане на успех е голяма. Ако не – най-вероятно ще се изгубят някъде по пътя. То е като в личния живот -ако си интелектуалец, едва ли ще изкараш дълго време с някоя красива чалгаджийка. След провеждането на такива срещи компанията много по-лесно и адекватно може да реши кои агенции да брифира -което всъщност спестява много време и нерви и на двете страни в бъдеще. Защото работата с рекламна или с пиар агенция не прилича съвсем на аутсорсинга на други видове услуги. в областта на комуникациите е изключително важно хората, които работят заедно, да си допадат дори в личностен план. Химията в отношенията не е просто прищявка, практиката е показала, че това е важна, понякога дори критична предпоставка за успех. Един външен счетоводител може да не харесва хората в компанията, която обслужва, но това едва ли ще се отрази на отчетите и декларациите, които подготвя. в рекламата и в пиара не е точно така – когато хората се харесват, те са по-склонни да дават най-доброто от себе си, съответно да вършат по-добра работа. Тези дейности са нестандартизирани и креативни и доброто изпълнение зависи и от добрите междуличностни отношения, факт е, че много проекти са се проваляли поради личностна несъвместимост. И когато всичко е казано и направено, успешните взаимоотношения зависят от взаимното уважение и доверие. А фактът, че химията между агенцията и компанията е от голямо значение, означава, че и двете страни трябва да полагат усилия тя да се случи, и двете страни трябва да направят така, че да се харесат една друга. Това, че необходимостта от срещи за химия между клиента и агенцията е ясна, само по себе си не е достатъчно. Важно е и да се знае как да бъдат провеждани тези срещи, за да може и двете страни да извлекат максимална полза от тях. Поради това на първо място хората от компанията е добре да дискутират с колегите си от агенциите какво мислят за сектора, какви впечатления имат от комуникационните дейности на конкуренцията. А също и какви са процедурите, които използват в работата си, и как те биха помогнали да решават казусите на клиентите им. И, разбира се, дали са решавали подобни казуси. Естествено, тези срещи представляват двустранен процес на изпитване – агенцията също трябва да се постарае да събере определена информация за евентуалния си бъдещ клиент. На първо място, доколко хората в компанията са наясно със спецификите на пиара и рекламата. Макар че ако не бяха, едва ли щяха да организират срещи за химия. И все пак това е изключително важно, защото предотвратява по-нататъшни грешки и неясноти във взаимоотношенията. От типа на тези, при които хората в агенцията са абсолютно сигурни, че в маркетинговия отдел на компанията работят непрофесионалисти, защото не разбират и не приемат техните идеи.На второ място, това е възможност да представи по най-блестящияначин, в личен контакт досегашната си работа и постижения, особено ако има такива в област, близка до сферата на дейност на съответната компания. А също и да се види какви хора евентуално ще работят по нейните кампании, какви са техните възгледи и разбирания, каква е тяхната квалификация и най-важното – дали съдържат онзи изключителен, почти алхимичен елемент в себе си, наричан блясък в очите, харизма и как ли още не, който всъщност е ядрото на всички велики комуникационни постижения.
Всичко това не означава, че специалистите от компанията трябва да действат като детективи, търсейки слаби места и опитвайки се да хванат агенциите натясно с някой труден въпрос. Точно обратното, откритостта и добронамереността към всички в тези срещи е важна, защото се връща като бумеранг. Доверието и позитивното отношение са изключително важни мотивиращи фактори за агенцията, а колкото по-мотивирана е тя, толкова по-голяма е вероятността да предложи нещо, от което клиентът да е доволен и да му върши работа. А без химия в отношенията, поне когато става въпрос за пиар и реклама, това по-трудно се случва. в края на краищата каквито и формални критерии да бъдат включени при избора на агенция, поне малко магия винаги измества някаква част от логиката.
Казват, че при избора на агенция е добре да подхождаш като при избора на партньор в живота – правиш го като да е завинаги, пък каквото излезе. Безспорно и в двата случая съществуват и ще съществуват дългосрочни отношения, при които и двете страни са доволни, но ще продължаваме да срещаме и безкрайни сцени на недоверие, разминаване в приоритетите, а и изневери – които в малкия ни свят все по-трудно могат да бъдат прикрити. А в целия този спектакъл срещите за химия са като първите срещи – от тях понякога можеш да разбереш с почти абсолютна сигурност дали от взаимоотношенията ще излезе нещо или не.

Стр. 80 – 81

ДИАНА ДАМЯНОВА: в пиара трябва да се говори истината. Само истината. И то тази част от истината, която искаш да се чуе

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА, Невена ЛЮБЕНОВА | 05.03.2011

Ако ми дадат власт, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката, казва собственичката на агенция D&D

ДИАНА ДАМЯНОВА може да претендира за титлата професионална революционерка. в началото на 90-те години беше вицепрезидент на КНСБ и се бореше да превърне синдиката в основен фактор на промяната. През 1993 г. използва опита си като говорител и създаде първата агенция за връзки с обществеността D&D. За да покаже, че пиарът е важна част от управлението на компаниите, се "командирова" и 8 години беше директор в един от големите си клиенти – "Лукойл България". Сега е съветник на генералния директор Валентин Златев и зорко го пази да не се преекспонира в медиите. Твърди, че се е оттеглила от оперативното управление на D&D – работи само по 8-9 часа на ден. Планира да остави агенцията на племенницата си, защото синът й Мартин не проявява интерес.
Живее с режисьора Джеки Стоев и продуцира филма му "Летете с Росинант" – не защото иска да влезе в нов бизнес, а заради пълната неспособност на твореца да се оправя с пари. Обича да катери планини, през април ще покори връх Калапатар в Хималаите. Любовта към високото има от баща си – планински спасител. Осъзнава я в зряла възраст, а като тийнейджърка бунтарка избира да следва история в СУ. 4 години преподава в гимназия, после работи в Националния исторически музей и прави докторат. Темата му е синдикалното движение и така се озовава в КНСБ.

- Госпожо Дамянова, за 17-18 години не можахте ли да измислите българска дума за пиар? Преводът "връзки с обществеността" изразява ли същността на вашата работа?

- Не можах да измисля. Преди 17 години току-що бях започнала кариерата си и играех карти в интернет с една американска баба. Тя много говореше и все ме питаше какво работя. Казах: "Работя пиар". Тя отговори: "Ааа… Ти си baby-sitter на големи хора!". Така че единствената дума, с която бих заменила пиара, е baby-sitter (бавачка – бел. авт.), но тя също е английска, а българските не стават.

- В предишен текст за сп. "Мениджър" казвате, че за да си пиар, трябва да обичаш този, за когото работиш, и да се опиташ да го представиш като уникален. Това изглежда много трудно за всеки клиент. Как избирате компаниите и хората, за които работите? Отхвърляте ли клиенти?

- Това е изискване да си пиар в D&D, не знам другаде дали го има. Тук сме малко семейство. И освен това аз толкова много обичам себе си, че не успявам да се принудя за пари да извърша нещо, което Диана Дамянова не иска да извърши. Да, отказвали сме. При нас идват главно в беда. Много рядко идва клиент, който иска нормален пиар. Обикновено са с най-различни агенти, много добре си пиарстват. Обаче един ден идва драмата и започват да питат "Къде? Къде? Къде да отида?". И до 4 часа са в D&D. Когато дойдат и си излеят болката, събирам целия наличен състав и казвам: "Този кой го иска?". Ако никой не го поиска, не го вземаме. Защото, когато си в състояние на тревога, ти трябва абсолютно всеотдаен човек. Трябва ти някой, който 24 от 24 часа да работи за теб, който да ти дава привързаност и разбиране. в пиара "Аз съм на работа от 8 до 5" не може да доведе до резултат. Това е моето 100-процентово убеждение. Винаги съм смятала, че пиарът не е професия, а изкуство. И като изкуство той има нужда от вдъхновение.

- Как избирате хората, които работят за вас? Какви качества търсите?

- Като изключим едното от момчетата, всичко в тази агенция е отгледано самостоятелно от дете. Вземам ги, когато нищо не могат и гледат втренчено.
Когато току-що са завършили гимназии или са първи курс студенти. Правя огромна инвестиция да ги науча да работят. Всички в агенцията разсъждават в общ тон, защото са слушали съветите и крясъците ми в продължение на години. Тук съм създала общо усещане какво се прави в определена ситуация – ако сега минете в другата стая и зададете три въпроса, ще получите до 80% еднакви отговори. От младите хора, които вземам и отглеждам, 60-70% остават в агенцията. 20-30% си правят собствен бизнес, което е напълно разбираемо. Има хора, които напускат или освобождавам, но те са пренебрежимо малко. Има и категория "командировани". Много хора даваме под наем в институциите. Стигне ли се до мен като идея за външен пиар, аз виждам, че мащабът им е толкова голям, че те не могат да се ръководят само отвън. Тогава пращам собствен човек, който остава там, докато трае договорът. в момента има поне 10 командировани на различни места, по финансови институции.

- Значи затова се говори, че Диана Дамянова командва правителството?

- Диана Дамянова има нула човека в правителството. в Министерството на културата имаме Ива Петрони. Вежди Рашидов, когато получи предложението да се яви за кандидат на ГЕРБ в Кърджали, дойде тук. Ние сме приятели от 30 години. Командировах Ива да му направи кампанията. Оттам станаха неразделни и когато той се оказа министър, заяви, че без нея не прави нито крачка.

- Имате ли златно нравило като мениджър?

- Имам едно правило, което съм си го измислила аз и което повтарям на клиентите и на служителите си. То е, че в пиара трябва да се говори истината. Само истината. Единствено истината. И то само тази част от истината, която искаш медията да чуе.

- Коя е хигиенната граница, която никога не преминавате във вашия бизнес?

- Пиарът е като адвоката. При адвоката има съдии, пред които трябва да пледира. Пиарът има цялото общество, пред което трябва да пледира. И в двете професии има доза манипулация, която да доведе до това твоят клиент да блесне в добра светлина. Ти не можеш да го направиш бял, но можеш да покажеш най-доброто от него. Тази манипулация е честна част от професията. Стига тя да се затваря в понятието истина, аз съм напълно ок.

- А черният пиар?

- Аз нямам опит в черния пиар. Черен пиар може да прави някой, който има изключително много мангизи, защото той е много скъпо удоволствие. На мене не ми е възлагано. Но смятам, че бих се справила, ако го поема. Обаче преди да стигна до черния пиар, ще пробвам всичко останало. Струва ми се, че ефектът, който се постига от черния пиар, е по-малък от този, който се постига по друг начин. С много професионално око гледах тази кампания "Гласуваш за Борисов, избираш Костов", направена с огромен ресурс. Заклевам се, с този ресурс нямаше да допусна Борисов до такава победа. Конкретно в България черният пиар не работи. Държавата е малка и хората се познават. Наскоро отказахме поръчка от типа "на ви тез пари да изцапате едни хора!", което въобще не ни е в жанра. Ние сме тежка корпоративна агенция. Ако имаш голямо производство или голяма финансова институция – ще работим.

- На журналистите понякога им се иска да убият някой пиар, защото досажда да публикуваме новина, която не интересува читателите, или така "сресва" интервюто на своя шеф или клиент, че го докарва да изглежда по-скучен и от партиен секретар. Какво прави добрият пиар, за да "продаде" клиента си в медиите?

- Това е толкова сложен въпрос, че зад него стои като отговор цяла енциклопедия. Най-голямото умение в тази професия е да успееш да направиш убедително събитие, което да влиза от само себе си в медиите – поради своята важност и смисленост. в пиара и в киното има два начина да пробиеш. Единият е да кажеш нещо ново. Другият е по нов начин. Трябва да се каже нещо ново на хората и да се каже в контекст, в който медиите преди това не са срещали. Първото, което най-много мразя, е да свалям материали от медиите. И не го правя. Който дойде и ми каже: "Там ще ме публикуват, махни го!", аз му казвам: "Ходи се хвърли в Дунава!". Не работя това! И второто ми най-омразно е: "Пиленце, котенце, ще ми го пуснеш ли това със снимката на шефа!". Значи не става! По този начин някой приятел ще ти направи някаква услуга. Но пиаровският номер е цялата тази работа да изглежда важна. Групата за АЕЦ "Белене" сега се връща от някакъв семинар, който може да бъде представен изключително безмозъчно и изключително мозъчно. Ако представиш как 10 хил. работни места се откриват, ти си влязъл във всяка българска медия. И това е част от манипулацията. От онази манипулация за мирни цели. След като си произвел новина, медиите това работят – да я отразят. Най, най, най мразя да свалям и веднага след това най, най, най мразя да моля.

- Чували ли сте, че някои пиари подкупват журналисти? Истина или митове са това?

- Аз не съм плащала на журналисти. Мисля, че в "светския регистър" има такава възможност. На мен не ми е ясно дали, ако отидеш и дадеш пари на един репортер, той ще може да ти свърши работа. Ако ти я свърши, ще я свърши пак в събитието, което си произвел. Той не може да влезе на планьорка и да каже: "Аз тука ще пиша за нещо!". Той също трябва да се аргументира.

- Журналисти са и главните редактори.

- Аз главни редактори не съм купувала, но съм чела много вестници и съм виждала неща, които няма как да влязат. И в електронни медии съм виждала неща, на които им личи от 100 хиляди метра. Дали са платени, дали са пристрастия на главния редактор или на собственика, не знам. Помня за медии, които имаха списъци – това е разрешено, това е забранено от гледна точка на рекламодателите. Аз винаги съм се опитвала да правя едно нещо – да произведа събитие. Ако събитието ми фалира, тръшкам се, плача, рева, карам се с този, който го е произвел, защото не го е направил както трябва. Хората ми са много поощрявани и много мачкани едновременно. Аз търся вината за всичките си неуспехи в себе си и я намирам. в този смисъл всички ние тук сме настроени да даваме максимална част от себе си, но не и пари. Имайте предвид, че пиарът не е много добре платен. Много рядко корпорация е в криза и може да излее някакви пари. Огромната част от клиентите плащат пари, които покриват разходите с 10-15% печалба. в този смисъл аз като пиар агенция не мога да извадя такива пари. Знам за клиенти, които в беда казват: "Дай да ходим да го купим тоя проклет вестник!". Казвам им, че не говорим за този проклет вестник. Говорим за още 14 проклети вестника. Въобще не е това подходът. Освен това знам, че всяко нещо, което опитваш да постигаш професионално с пари, след това се връща върху тебе. Те продължават да искат пари. И пак. И пак.

- Коварен въпрос – каква е оценката ви за българските медии?

- Ще кажа истината, единствено истината и само тази част от истината, която искам да кажа. Българските медии не са това, което бих искала да бъдат, но са това, което са, и ние сме длъжни да работим в тази реалност. Ако ми дадат власт, сега, в момента, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката. Трябва да има някаква граница, критерий за добро и зло, който изключително често отсъства. Понякога започва една тема да се върти и се върти, върти – става като лавина, изключително огромна, въпреки че по съществото си е малозначителна. Ако има скандал, в медиите 4 месеца можеш да си вадиш хляба с него. Честно казано, съм се впивала в такива скандали и съм си вършила работата, защото знам, че тогава е много лесно. Взаимната обвързаност на медиите и това, че влизат в балон веднага, създава друга драма. И тя е, че изключително важни неща не могат да стигнат до медията. БВП се произвежда от икономически субекти. От тях има 4-5 души, които са допуснати да дадат интервю в своите области и които са определени за достатъчно важни. Това, което в света става с най-просто прессъобщение, тук става с кандърми по 10 дни. Разхождаме журналисти насам-натам, за да им покажем достоверността на едно събитие, което е разход и за нас, и за компанията. По-интересни са скандалите. И ние, пиар агенциите, се правим на кучета, за да успеем. Да доведеш някой министър, за да се види, че строиш нещо, когато то само по себе си би трябвало да влезе в новините – например първата такава фабрика се открива на Балканския полуостров. Икономическите новини влизат най-лесно и сигурно в политически контекст.

- Добре, няма ли движение в положителна посока?

- Започна да има все пак страници, които се водят бизнес, въпреки че невинаги са точно бизнес. Но най-труднодостъпна до медията остава икономическата новина.

- Българските компании разбират ли вече, че пиарът е съществена част от управлението?

- Даже преиграват. Сега вече компании и цели институции подчиняват дейността си на пиара. Пиарът е много важна част от системата на управлението, защото често казва: "Не го правете това, ще стане много лошо!". Той може да повлияе на решения, които биха се отразили негативно. Това всъщност е смисълът на пиара – да повлияе върху вземането на неправилни решения, бидейки в органите на уиравлението. Наскоро ми попадна някаква много голяма цифра на хора, които си вадят хляба с пиар в България. Леко сме преиграли. Станали са много от нула, колкото бяхме, когато направихме агенцията и ни питаха какво работим и ние самите не знаехме. Истината е, че няма никакво значение какво си направил, ако не си казал за него. Общественото мнение, политическото влияние, социологическото одобрение се набират на базата на това, което обществото знае за тебе. Трябва речитативно някак си да съобщаваш нещата за себе си на обществото. Така че тази професия си е за уважение. Тя е нова професия, родена от информационния век. Когато информацията определя решението ти, съвсем логично е много, много време да се отделя на пиара. Малко се работи пиар в интернет. Решила съм да мисля как интернет пространството да бъде ползвано, защото има огромна аудитория, която живее в интернет и не гледа стандартните медии. в следващите няколко месеца ще си хвърля усилията натам.

- За да бъдем максимално полезни, бихте ли посъветвали читателите на "Мениджър" как да си изберат пиар компания? И кое е по-добре – собствен отдел ли да си направят, или да работят с външна агенция?

- Ако си много голям, трябва да имаш малък собствен отдел и външна агенция. Външната агенция има много важна роля, която малкият вътрешен отдел не може да ти даде – страничната гледна точка. Най-страшното на пиара в институциите е, че той прави някаква перманентна драма: "Ах! Снимката не е излязла добре!". Докато външният пиар има външната гледна точка и е по-обективен. Иначе станат ли си подчинени, пиарът и да иска да е обективен, шефът го мачка.

- Списание "Мениджър" прави мозъчна атака на тема "Образът на България по света". Какво е нужно, за да се подобри този образ?

- Синът ми, който се занимава с диджейство, наскоро имаше един английски диджей на гости. Той го посрещна на аерогарата. Първият въпрос, който задал гостът, бил: "Още ли имате конски лайна по улините?". Защото предишния път, като идвал преди 10 години, сме имали. Тогава си казах, че докато не се справим с отпечатъците на конете по улиците, работата ще бъде доста рехава.

- Нужен ли е на България кризисен пиар в момента?

- На България кризисен пиар не й е нужен. Тя трябва да се концентрира върху позитивния си пиар, защото е държава, по-красива от Швейцария. Просто е по-крадена от Швейцария. Вместо да се откраднат парите за пиар – да вземат да се влагат точно в него. Правителството има нужда от кризисен пиар, но то си има личен пиар в лицето на министър-председателя, който се справя много добре.

- Тази есен ще има президентски и местни избори. Каква кампания прогнозирате?

- Гадна. Много гадна. Такова ми е усещането от начина, по който почва. Ще бъде истински отвратителна и ще доведе до това 60% от българския народ да не гласува. Президентът си отива и не е склонен да иде да държи речи в университета, както обикновено става с българските президенти. Изборният резултат ще бъде категорично в полза на ГЕРБ или поне 80% в тяхна полза. Но ще гласува много малка част от народа.

- Да поговорим за вас. Какъв човек сте извън работата? Какво ви прави щастлива?

- Всичко над 2000 м височина. Играя бридж в интернет, с това си прекарвам вечерите. Не успявам да стана много добра, защото трябва да се самообявя за пенсионерка и да отделя 2-3 години, за да достигна най-добрите. Но играя прилично. Правя го с хъс, както всичко в живота. На тези години съм установила, че мога да се занимавам с нещо само ако ми е много интересно и виждам предизвикателство.

- Какво ви блазни още да постигнете?

- Да отида на световен шампионат по бридж. Да се кача на Калапатар. Здрава, в добро финансово състояние, с висока репутация, да предам агенцията след 6-7 години в ръцете на наследницата. После ще го ударя на живот.

D&D е агенция за проучване и връзки с обществеността. От 18 години се занимава с кризисен пиар, връзки с медии, връзки с неправителствени и правителствени организации, организира събития. Първи клиент – строителна компания "Динени & со" Последен клиент – "Росатом" Най-стар клиент – "Лукойл България" Най-зелен клиент – "Горичка" Най-артистичен клиент – Георги Стоев-Джеки

Стр. 52 – 53, 54 – 55, 56 – 57, 58 

Три истории на Бойко Василев

сп. Мениджър | Бойко ВАСИЛЕВ | 05.03.2011

Аз – това са моите герои, винаги по-добри от мен

"ТВОЯТА РАБОТА Е ПРОСТА", ми каза Зоран. Бях на 24 и беше оправдано с мен да се държат леко покровителствено. Войната в Босна вървеше с пълна сила, а мотел "Олимпик" в Пале над Сараево приличаше на бар "Наздраве" от популярния тогава сериал. Там отсядаха едни и същи хора – журналисти, преводачи, политици, стрингери (водачи на журналисти), с едни и същи лафове и едни и същи роли. На една маса бъдещата президентка на Република Сръбска Биляна Плавшич се срещаше с митрополита, на съседната министърът по войнишките въпроси
играеше шах с нашия оператор Хриси, на третата аз разговарях със стрингера Зоран, по прякор Японеца (защото водеше японски журналисти). "Разбираш ли ме? Проста е твоята работа."
Правилата на бар "Наздраве" не ми позволяваха да прекъсна Зоран, нито да го иронизирам. "Ти, репортерът, трябва само да разкажеш онова, което неговото око (тук Зоран посочи оператора Хриси, който се опитваше да загуби тактически от министъра, без да жертва достойнството си), вече е видяло." "Голям мъдрец си", казах на Зоран и веднага се сетих за думите на Ханс-Петер от предишния ден. Възрастен кореспондент на голяма немска частна телевизия, Пит (както му викаха) бе безспорният авторитет в нашата малка общност. Неговото изречение беше: "Ти – това са твоите герои".
Моите герои. Неговото око. Историята. Съдбата ми даваше знак. Всичко около мен искаше да каже, мс животът на репортера представлява чисто себеотрицание. Не се плашете от тази дума. Преценете я внимателно. Да отхвърлиш себе си; да се изключиш; да не дуднеш, докато говорят другите. в истинския репортерски разказ Азът мълчи – мълчи напрегнат, за да не изпусне речта на героите. Няма нищо по-важно от тях, моите герои – нашите герои. Те стават част от живота ти; срещаш се с тях, пиеш с тях, спомняш си за тях; гордееш се с тях; инстинктивно търсиш продължение с тях. Благославяш шанса, че си ги срещнал. Неговото око е видяло твоите герои – и ти си щастлив.
Щастлив съм да разкажа три истории за героите.

БРОЕНИЦА ОТ ЧУДЕСА
Тази история е свързана с Босна, но предхожда мотел "Олимпик" с около две години. Като репортер в "По света и у нас" посрещах първите босненски бежанци от Македония за България. Пътувахме с автобус – телевизионен екип от трима,
плюс още няколко хуманитарни работници. Беше 1992 година.
Магията на тази история се събира в словосъчетанието за първи път. За първи път отивах в Македония, за която копнеех. За първи път се докосвах до войната, която търсех. За първи път отивах в чужбина с екип, което си бе изпитание. Още по-голямо изпитание бе срещата с бежанците.
С пристигането ни лагерът до Скопие внезапно се оживи. Босненците, бежанци от прочистената фоча (прекръстена на Сърбинье), ни гледаха с недоверие. "СРНА, СРНА", чувах около себе си; тогава още не знаех, че това е информационната агенция на босненските сърби, от която мюсюлманите се бояха панически. Жените приплакваха. Брадичката на едно момиченце трепереше. Майката, с която говорех, каза на детето си: "Погледни камерата, за да те види баща ти в Сараево". "Искам татко да ме види", рече момиченцето.
Но истинските странности се случиха на обратния път. Потресът от трагедията и гордостта, че ние, българите, приемаме тези хора, се сговориха в опит да превърнат завръщането ми в низ от чудеса. На граничния пункт "Гюешево" стана ясно, че автобусът закъснява. Почуках на единствената кола наоколо и помолих пътуващото семейство да Кадър от Босна, 1994 г.
вземе другите двама от екипа; хората веднага се съгласиха. Самият аз слязох посред нощ в Кюстендил, докато автобусът продължаваше за Велинград. в мен бяха касетките със скъпоценния материал и те бързо трябваше да стигнат до София. Последният влак беше вече тръгнал. Излязох от гарата и се натъкнах на автомобилна катастрофа. Помолих полицаите за помощ и те ме качиха в една от полусчупените коли, която отиваше за Перник. Въпреки настояванията на шофьора, слязох на софийския път в два часа през нощта и започнах да стопирам. Най-неочаквано един човек спря. Попитах го учудено: "Защо спряхте? Не ви ли е страх в тези лоши времена?". "Имам пистолет – отговори човекът. – Казах си: ако аз не спра на това момче, няма кой." Стигнахме в Княжево някъде към три. Тук се случи последното чудо – в мъглата, напълно извън разписанието, гордо се носеше трамвай петица. Взех го и се прибрах.
Материалът, разбира се, се излъчи навреме. Бях истински горд – с поредицата от хубави случайности в онази странна нощ. Сякаш съдбата наистина е на страната на тези, които носят голямата история. Оттогава не се боях да бъда повече човек, отколкото журналист. Когато се отказвах от някоя компромисна история, съдбата ми носеше нова, още по-хубава. Хората, които ми помогнаха по пътя към София, бяха моят заговор на добрите; паяжината на една светла конспирация. Хвала Богу, когато ми е най-трудно, виждам около себе си проблясващите й нишки.

ЧЕРЕН ПЕТЪК
През последните десет години водя "Панорама" и знам – в петък вечерта светът често се обръща е главата надолу. Не знам дали си давате сметка колко решаващи, често трагични, а понякога знаменателни събития са се случвали в петък: убийството на Илия Павлов, смъртта на малкия Пепи Терзийски и протестът на таксиметровите шофьори пред парламента, речта на царя на 11 април 2001 г. и влизането му в българката политика, смъртта на папа Йоан-Павел Втори и какво ли не още. в петък вечер се случи и трагедията в дискотека "Индиго".
Спомням си, водех разговор с тримата тогавашни политически лидери – Пламен Панайотов, Сергей Станишев и Екатерина Михайлова. Интервюто тъкмо завършваше, когато някой ми внесе листче с текст. Започнах да го чета – и ме втресе: дискотека, инцидент, деца.
Загинали са деца. Донесоха ми второ листче – имена на деца, само че оцелели. "Внимавайте – казах аз, -тези деца са живи. Не се притеснявайте, нищо им няма. Техните имена са… Разбрахте ли? Живи са, здрави са, нищо им няма."
Завърших четенето и разбрах – на гости беше дошъл ужасът. Колелата на 2001 г. щеше да бъде черна за България.
Но бях в ефир и срещу мен вече седеше следващият събеседник, последният. Писателят, историкът и етнографът Христофор Тзавелла трябваше да говори за Коледа. Само че каква ти Коледа… Светът под краката ни се клатеше и нито една дума на никой език не можеше да излекува болезненото усещане, че думите са излишни. Бях на 31 и исках да избягам от студиото. Бях забравил обаче, че срещу мен стои човек състрадателен и умен, баща на три деца. "Трудно е – започна Христо. – Народът не е измислил пословица за такъв ужас. Но все пак ще кажа една: Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите."
Най-тежко е да намериш трудните думи. Лесните думи всеки ги знае – думите на ликуването, спора, свадата. Но простите – и трудни -думи на трагедията не са по мярата ни. Христовата мяра обаче се оказа голяма.
Между другото за това предаване се казаха после и несправедливи приказки. Как не сме прекъснали, божем от страх заради лидерите (а по време на техния разговор още не беше ясен мащабът на трагедията). Винаги съм се чудил колко лесно трупаме вина за чужда сметка. Но мъдрите думи на Христо се понесоха из етера и станаха плът. Оттогава не вярвам в тези, които, колчем дойде нещастие, слагат черните маски и пускат траурни маршове. Не приемам това лицемерие. Убеден съм, че болката се лекува с думи – думи конкретни, умни и добри. Думите на черния петък; трудните думи, чиято мяра така тежко намираме.
ИНТЕРВЮ С КЛАСИК
В инициативата на БНТ "Голямото четене" избрах да защитавам "Железният светилник" на Димитър Талев. Помислих, че ще си свърша работата и толкоз. Но не. С Димитър Талев останах завинаги.
Тръгнах по дирите му – и се запрепъвах в изненади. Родният му Прилеп (Преспа от романа) – заспал, сякаш още във Възраждането. Прототипите на главните герои и техните наследници, по-живи отвсякога – Климент Бенков, Лазар Глаушев, Султана. Прилепската чаршия. Железарската работилничка в Прилеп, където още правят светилници. Синът на Талев, Братислав, който е превърнал една студена къща в полите на Витоша в паметник на баща си. Снежана, която държи бившата къща на Талеви в Прилеп и която е свикнала с туристите от България. Ния, още една Ния, още една и още една; само в класа на сина ми още две -всички те кръстени на онази Ния от "Железният светилник". Нашият водач, прилепският писател Трайче Кръстески, чието куче Айнщайн винаги знае къде ще отиде стопанинът му. И актрисата Цветана Манева, която говори за Султана и за това как потискаме децата със своята любов. Снимането се превърна в серия от открития. Талев се превърна в съвременник, героите му -също. Разбирах неговите усилия, проблеми, подвизи, компромиси, страдания. Имах чувството, че правя едно дълго интервю с него. Например разбирах усилията му да спре времето и да събере своята Македония със своята България. Разбирах защо се е съгласил да стане главен редактор на вестник "Македония" на михайловистите. Защо другото крило във ВМРО го е пощадило от екзекуция. Усещах въртопа на времето: във вестник "Зора" излизат първите глави на "Железният светилник", докато в София падат бомби. След 9 септември го търсят; следва щастливо разминаване със смъртта, изкупено после от лагерни мъки. И после пак обрат: огромният, несравним успех на "Светилника". През тези събития Талев минава невъзмутим, сух, мълчалив, верен. Човек на думата, но не човек на водопада от думи.
Струва ми се, че това са истинските герои. Тяхната тиха категоричност заобикаля шумните площади, но издържа в лагерите. Убежденията се заплащат със своя живот, здраве и дори със здравето на децата. И всичко това се прави с кротко достойнство, което не търси отплата. Виждате ли как третата история събра всичко в едно. Твоите герои са герои. Герои и в двата смисъла. Хубавият български език ти дава възможност да си герой, без да си герой – но и да си двоен герой.
"Ти – това са твоите герои" – немският език не носи двойното значение. Но без да иска, Ханс-Петер създаде един афоризъм на български и вдигна летвата почти до небето. Аз – това са моите герои, винаги по-добри от мен.

Стр. 104 – 105, 106

БФТ започна подготовката за Турнира на шампионките през 2012 г.

Комуникационна агенция PRoWay I 30.10.2011

Екип на БФТ проведе интензивни работни срещи по време на WTA Championship 2011 в Истанбул.

Екип от Българска федерация по тенис, воден от нейния президент Стефан Цветков бе на 3-дневно работно посещение в Истанбул, по покана на мениджмънта на Женската тенис асоциация (WTA), като част от подготовката за предстоящия през 2012 г. в София първи WTA Турнир на шампионките.

„Имахме поредица от интензивни срещи по време на WTA Championship 2011, който се провежда в Истанбул!“, обясни Стефан Цветков. „Екипът ни се срещна с вече назначения супервайзър на софийския турнир Фабрис Шуке, както и с представители на всички основни звена от организационния екип на финалния женски Мастърс.“

“През 2012 – 2014 година София ще е домакин на Турнира на шампионките – вторият по значение заключителен турнир на WTA. Всеки един от нашият екип имаше срещи със своите колеги от проявата в Истанбул – операции, техническо обезпечаване, комуникации, маркетинг и реклама, телевизия.“, каза Стефан Цветков. „Ангажиментът, който сме поели пред WTA и българския спорт е значителен, затова не жалим време и усилие! Постигнахме пълна координация със съответните звена в тенис асоциацията и оттук насетне, навлизаме в задълженията си в дълбочина!“

„Вече стартирахме работата си по уебсайта на софийския турнир, в който още от януари ще следим състезателките, печелещи участие на нашия Tournament of Champions 2012. В сайта предвиждаме резултати в реално време, видео и пълна информация за всичко, което ще интересува българските и чуждестранни тенис почитатели!“

„Постигнахме договореност с WTA Digital Team, отговарящ за разпространението на новините ог женските турнири, първото интервю на победителката в Tournament of Champions 2011, който ще се проведе за последна година в Бали, да е за нашия уебсайт. Хората от екипа им вече подготвят с наша помощ кампании в социалните мрежи – Facebook и Twitter за София 2012!“

„Вече формираме и организационния комитет за турнира. Една от идеите ни е да предложим партньорство на Софийска община и на госпожа Фандъкова, да си партнираме в промоцирането на София едновременно като домакин на толкова престижен тенис турнир и като кандидат за Европейска столица на културата. В това няма нищо необичайно – видяхме го и в Истанбул. Култура и спорт работят за рекламата на града и държавата. Сигурен съм, че ще получим подкрепата на Общината.“

„Ще координираме усилята си с турската тенис федерация, така че WTA Championship 2012 в Истанбул и Tournament of Champions 2012 в София, да се промоцират едновременно. Те ще стартират в две последователни седмици, така че за нас ще е добре международните медии и пътуващите фенове на тениса, да знаят че София е само на няколко часа път от Истанбул. Ще обърнем внимание на промоцията в съседните държави и най-вече в Сърбия.“

„Смятам, че 2012 година ще бъде Годината на българския тенис! Започваме през януари с участието на Цветана Пиронкова и Григор Димитров на Хопман Къп в Австралия. Продължаваме през февруари и май с Фед Къп и зоналния турнир за Куп Дейвис, с участие на 13 държави. През юли е Европейското първенство за ветерани в София. Ще открием официално и обновения Български национален тенис център. Предстоят участие на Олимпийски игри и разбира се първият ни Турнир на шампионките с награден фонд 750 000 долара. Утвърдихме се като индивидуален спорт номер едно в България! Наистина очаквам една много добра година!“

За допълнителна информация:

Людмил Каравасилев
Маркетинг и комуникации
Българска федерация по тенис
Моб. тел.: 0888 345 564

БФТ започна подготовката за Турнира на шампионките през 2012 г.

Екип на БФТ проведе интензивни работни срещи по време на WTA Championship 2011 в Истанбул.

ЕЛА, СЪБУДИ МЕ! ИННА ПЕЛЕВА

сп. Мода | 30.10.2011

Тя е от онази особена порода хора, които стават убийствено рано и въпреки това винаги са усмихнати. Всяка сутрин я виждаме в домовете сиис нея започва денят ни. На живо само потвърдихме онова, което вече знаехме от екрана: тя е стилна, спокойна и уверена, но под повърхността емоциите й вилнеят като буря в чаша вода. Калена с дисциплината на сериозния спорт (тренирала е художествена гимнастика, а напоследък се занимава с езда и ски), тя не пести енергия, когато става дума за професията й, а в детайлите и малките моменти е изключително фина. С нея се общува с огромна лекота. Вижте отблизо новото лице на сутрешната журналистика.

>> След четири години в телевизията като политически репортер и водещ Новини, вече си част от сутрешния блок на TV7 Бодилник. Това ли е твоето място?

Чувствам се в свои води. С екипа на Бодилник съм работила и преди това и много лесно се приобщих. А дали това е моето място, не мога да кажа все още. Това е стъпка напред, но не и финалът. Още съм в началото на професионалния си път и смятам, че като водещ на сутрешния блок ще развия журналистическите си качества най-бързо. В Бодилник имам възможност за повече творчески подход и идеи, както и да виждам реакцията на зрителите. Необходими са познания по различни теми, а не само по политически. За мен е важно да бъда максимално близка до хората, да ги зареждам с положителна информация в началото на деня. Работата ми досега в Новините много ми помага, защото имам рефлекса да разбирам кое е важно, значимо и интересно. Новото е, че трябва да го поднасям много внимателно рано сутрин.

>> Грижиш се за това зрителите да посрещат деня си информирани. А как изглежда един твой ден?

Денят ми започва много рано. Събуждам се всеки ден в 4.30 сутринта. След това отивам в телевизията и преглеждам вестниците. Това може би е най-неприятната част за всички сутрешни водещи – ранното ставане, но пък си има и своите преимущества. Първото е, че си тръгвам от работа на обяд, а второто е, че денят ми е по-дълъг. Вечерите обикновено се подготвям за следващия работен ден. Опитвам се да си лягам по-рано, за да компенсирам сутрешните часове.

>> Успяваш ли да намираш време само за себе си, или си изцяло посветена на професията си?

Напълно съм отдадена на работата си. Професията ми заема 90% от времето, но мисля, че сега е моментът за това. Дори и когато не съм в телевизията, с колегите обсъждаме по телефона гостите и темите. През седмицата трудно намирам време за себе си. Личното ми време е през уикенда. Само тогава успявам да си почина и да се посветя на себе си. Обикновено пътувам извън София, така най-добре релаксирам. Това са дните за семейството и близките ми.

>> Спомняш ли си първия репортаж, който направи?

Беше сесия на Общинския съвет в София. Много наболял проблем беше софийският боклук. За първи път се сблъсках с многото журналисти и суматохата, която създават при приближаването на някой политик. Още от първия си работен ден паднах в дълбокото, без никакъв опит, и се радвах, че успях да изплувам бързо. На следващия ден трябваше да отразя три събития, като едното беше огромен пожар в горите край Самоков. Успяхме да влезем в сърцето на пожара, но в един момент се оказа, че бяхме буквално обградени от огъня. Успяхме да излезем от ситуацията благополучно и това може би беше един от най-емоционалните ми репортажи досега.

>> Събитието, с което ще запомним 2011 г.?

В световен план, със сигурност земетресението в Япония. Малко преди това бях там и видях силата на тази държава, за която си мислех, че никой и нищо не може да разклати. Природата обаче за пореден път опроверга всичко.

» Кога един журналист може да се нарече талантлив? Когато успее да развълнува хората. Когато изпълнява журналистическия си дълг да работи обективно в полза на обществото. Когато запомнят името му.

>> На какво би се доверила по-скоро в работата си – на инстинкта или на авторитетното мнение?

На първо място, разчитам на себе си, но не толкова на инстинкта, колкото на упоритостта си да стигна сама до истината. Разбира се, не пренебрегвам авторитетното мнение, защото в никакъв случай не смятам, че разбирам от всичко и че винаги съм права. Важно е обаче да можеш да преценяваш правилно хората, на които се доверяваш. Инстинктът е необходим, за да овладееш ситуацията и да прецениш какъв човек стои срещу теб и как точно да го предразположиш.

» Кой е най-важният човек, с когото те срещна журналистиката до момента?

Много са и от всички съм взела по нещо.

>> Изкушена ли си от модните тенденции? Има ли дизайнер, на когото се доверяваш безпрекословно?

Напоследък се доверявам на Karen Millen и Patrizia Рере. Освен това обичам сама да творя дрехите си. Вдъхновявам се от новите модни тенденции, но акцентите от там съчетавам по мой вкус. Не мога да рисувам, но пък имам добра шивачка, която ме разбира от една дума.

>> Следиш ли българската мода?

Ако трябва да избирам между българското и чуждото, ще заложа на нашето и не само в модата. За съжаление не ми остава много време, за да следя всички колекции. >> Какво си купи последно за новия сезон? Какво има в гардероба ти за специални случаи? Купих си две рокли. За мен това е най-удобната женска дреха, защото не мислиш с какво трябва да я комбинираш, просто я слагаш и излизаш. Това е и дрехата, която най-добре ми стои, и гардеробът ми е пълен с всевъзможни рокли. За специален случай бих акцентирала върху обувките и чантата. За тези аксесоари съм склонна да давам много повече пари, отколкото за скъпи дрехи. Според мен една жена трябва да има в гардероба си задължително няколко неща – черна рокля, обувки на високи токчета и дънки, за да може да реагира адекватно във всеки момент.

>> Как се справяш със светския блясък? Как пазиш баланса между лично пространство и това, че си публична личност?

Не съм имала проблеми до този момент. Аз съм доста интровертна и личният ми живот е много ценен. Трудно споделям дори с най-близките си и затова запазването на личното пространство е от изключителна важност за мен.

>> Кога си романтична и кога не успяваш да намериш компромиса с най-близките?

Много съм романтична, сантиментална, дори понякога прекалено емоционална. Но това си го знам само аз, много трудно мога да го покажа и когато го правя, е истинско. С близките си съм най-трудна. Доста често ми се случва да съжалявам за казаното, опитвам се да се науча да броя до три, когато усещам, че моментът е наситен с отрицателни емоции. Мисля, че постепенно се научих да казвам "извинявай" и ми е по-лесно да го изрека, отколкото "обичам те".

>> Каква е Инна Пелева само в три думи?

Упорита, емоционална и справедлива.

Стр. 174, 175

Намали с 10

сп. Мениджър | 30.10.2011

Така се казва новата инициатива, която списание "Мениджър" обявява. Ние призоваваме собствениците и мениджърите на големи, средни и малки компании да намалят цените с 10%, 10 лева или 10 стотинки през ноември, декември и януари. Така, надявам се, заедно ще успеем да увеличим потреблението, ще помогнем производството и икономиката да се завъртят на по-бързи обороти.
С тази своеобразна ценова Ваканция Всички ние ще покажем на нашите клиенти, че мислим за тях и разбираме техните затруднения в кризата. Когато българските граждани имат Възможност да купуват по-вече стоки, да си позволяват повече неща, те ще имат усещане за по-голяма стабилност и перспектива.
Участвайки масово в тази инициатива, ние ще покажем, че българският бизнес е социално отговорен, че – напук на мрачните прогнози – може да Влияе положително на процесите, които се случват в държавата.
Убеден съм, че много мениджъри ще харесат идеята и ще я подкрепят. Заедно можем да направим нещо добро за българите, пазара и производството.
Моля Всички Вие, които приемате каузата "Намали с 10" и се присъединявате към нея, да ни пишете на имейл namalislO@manager.bg. За нас ще бъде удоволствие и чест да разкажем за Вашата компания, производство, клиенти и мениджмънт.
"Мениджър" ще намали с 10% цените на рекламата за три месеца.
Очакваме съмишленици!
Желая ви приятно четене!
МАКСИМ МАЙЕР, редакционен директор

Стр. 3