Karieri.bg I 25.11.2015

Кое е първото нещо, което ви изниква в съзнанието, когато чуете PR или връзки с обществеността?

Ако е организиране на щури партита с известни личности или публикуване на платени статии по сайтове и вестници, значи, сте доста далеч от истината. Всъщност професията на PR специалиста е много по-сериозна и отговорна от това. Като за начало е свързана с провеждането на различни проучвания, отлично познаване на пазара и тенденциите, бизнеса на клиентите и техните конкуренти. Изключително важно е и да имаш стратегическо и креативно мислене, да умееш да пишеш текстове и да използваш вещо думите, да можеш да говориш и да презентираш интересно и увлекателно пред хора, да познаваш добре медиите и да боравиш свободно с новите технологии и социалните мрежи.

Но какви са тънкостите и особеностите на професията, как се става PR и какви са стъпките, за да се издигне човек в тази динамична и предизвикателна област? Поканихме Венелина Михова, за да даде отговор на тези и други въпроси, и да разкаже повече за своя опит и кариерен път. Тя е PR специалист по професия и понастоящем работи като мениджър "Ключови клиенти" в комуникационната агенция "Юнайтед Партнърс". Завършила е бакалавърска степен по "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Към PR-а се насочва след като завършва висшето си образование, но е работила и като журналист в различни телевизионни продукции. А това не е никак изненадващо, тъй като, както самата тя споделя, тези две дейности имат множество допирни точки. В "Юнайтед Партнърс" е постъпила като стажант преди години, но с желание и упоритост е успяла да се издигне до настоящата си позиция, на която ръководи няколко екипа. И така днес основната част от работата й е свързана с планиране, изработка и реализиране на кампании и комуникационни стратегии за клиентите на компанията.

Перспективи

Ние сме агенция в сферата на комуникациите, а добрата комуникация винаги е била сред водещите предпоставки за успех – независимо дали говорим за компания, организация или частно лице. В нашето съвремие нуждата от добра комуникация се чувства все по-силно благодарение на интернет, социалните мрежи и най-вече мобилните технологии, които са постоянно с нас и са наш непрестанен източник на информация. Ежеминутно получаваме огромни количества информация и за да може до нас да достигнат посланията, които клиентът иска да предаде, е необходимо той да има добър комуникационен партньор. В този смисъл професията е перспективна.

Моето образование

Имам бакалавърска степен по "Българска филология" от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Впоследствие записах задочно магистратура по "Връзки с обществеността" пак там, но не съм се дипломирала. През годините съм участвала в семинари и друг тип образователни събития, вече тясно специализирани.

Изискваното образование за тази професия

За професията на PR специалиста е необходимо да умееш да пишеш текстове и да разбираш текстове, защото именно това ти дава свободата да работиш с думите и да си креативен. В това отношение филологическото образование ми даде много. От друга страна, всякакъв тип образование, свързано с маркетинг и комуникации, може да е добра основа. Важното е да се учиш от практици, тъй като съвременната информационна среда е много динамична и това, което е релевантно днес, често вече не важи за утре. В България може да се учи маркетинг и PR в повечето големи университети.

Много е важно самообучението – търсенето на интересна информация в интернет може да е полезно, стига да е контролирано. За това могат да помогнат хора, които вече са в бранша. Стажантските програми на различните агенции и компании дават такъв шанс за практическо обучение.

Моят път дотук

Като студентка работех в НТ "Иван Вазов" – беше една от най-забавните ми работи. След това започнах в БНТ в отдел "Международна дейност", където се занимавах с организирането на кинофестивали и разпространението на българските филми по фестивалите в света. Там получих добър опит в работата с хора от различни националности и характер, което помага много в изграждането на комуникационни умения. Работила съм и като редактор и репортер в различни ТВ продукции. Към PR професията се насочих, когато завърших университета. В интерес на истината PR и журналистическата работа доста си приличат, а и работата на PR специалиста зависи много от това да познаваш добре медийното пространство. Вярвам, че добрите журналистически и PR практики се ценят и от двете страни.

Задачи и отговорности

Работя с няколко екипа, които ръководя. Като цяло работата ми е свързана със стратегическо планиране на стратегии и консултантска дейност. Или по-просто казано, заедно с екипа измисляме коя комуникация ще е най-подходяща за нуждите на клиента, какво искаме да кажем на неговата аудитория, как и по какъв начин, както и къде да бъдат споделени посланията, за да достигнат до правилните хора. Голяма част от работата ми е свързана и с развитието на екипа, с който работя.

Умения и опит

Едно от най-важните неща е лидерските умения – това е нещо, което развиваш и изграждаш, за да може екипът да работи добре и да се чувства добре в работата си. Както казах, умението за работа с текстове също е важно. Говоренето пред хора, презентационните умения – това са неща, които са особено важни, защото колкото и да е добър проектът, който си направил, ако не го представиш хубаво, няма да впечатли аудиторията. Това е като да изгледаш филм и да си кажеш "много яка идея и сценарият не беше зле, ама тъпо го разказаха". Това се придобива с опит, а той идва с работата. Не е случайна поговорката "не питай старило, а питай патило". Практиката дава най-големия опит във всяко едно отношение.

Моите предизвикателства

Едно от основните предизвикателства е това, че работиш с хора – клиенти, партньори, подизпълнители и колеги. Основните предизвикателства идват и от това, че често работим с клиенти, базирани в чужбина, на които е трудно да обясниш обстановката в България. Тук именно се намесва консултантската дейност – да убедиш клиента какво ще е най-добре да се направи в комуникационно отношение, за да постигнем целите си.

Моето удовлетворение

Работата ни е доста интересна, тъй като е свързана с разнообразни сфери на дейност. Някои от клиентите ни са от областта на бързооборотни стоки, докато други са технологични компании, фармацевтични, модни, финансови и т.н. Забавно е да научаваш спецификите на различните бизнеси и да търсиш най-правилното решение за тях. Най-голямо удовлетворение носи, когато видиш реалните резултати от своята дейност. Например имаме клиент, чиято единствена комуникация е в социалните мрежи, които са поддържани от нас. Когато ни се обадиха и споделиха, че са увеличили продажбите си благодарение на нас, това донесе много приятна емоция от добре свършената работа. А и фактът, че сме Агенция на годината за 2014 г. на наградите на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА), също беше прекрасно признание.

Моите източници на информация

Информация черпя буквално отвсякъде – книги, списания, колеги, но предимно от интернет. Не е необходимо да се търси информация само на едно място. Напротив, доста полезно е да напишеш в търсачката ключови думи като "презентационни умения" и да поровиш, за да видиш кое ще е най-подходящо за теб. Често комбинирам информация от различни професионални сайтове, медиите, включително и от социалните мрежи – youtube, facebook, 9gag. Да, не е нужно да са специализирани, за да научите нещо ново, което може да ви свърши работа

Хубаво е да се ходи и по семинари или работилници, в университетите организират такива. Дори на пръв поглед темата да не звучи интересно, можеш да почерпиш практика от това как самият човек е представил проекта, как е направил презентацията си и е провел лекцията.

Моят съвет към бъдещите професионалисти

Първото нещо е, че PR-ът не е "организиране на събития с известни личности". Не е и "публикуване на една статийка сега тука". Всъщност той е много сериозна професия, свързана с проучвания и стратегическо мислене – да умееш да преценяваш кое е важно, как ще представиш посланията и на кого. Разбира се, има я и креативната част, която е доста забавна.

Основното нещо, което се случва на всеки, започващ работа някъде, е желанието за бързо израстване във фирмата. Съветът ми е да гледат и слушат, и да черпят от опита на другите, да търсят посоката, в която им е най-интересно да се развиват и да се стараят да прилагат тези познания (дори т.нар. меки умения), да се развиват и да мислят самостоятелно. Ако се справят, по-бързо ще получат и желаното признание. Бъдете креативни, мислете с главите си и се стремете да се развивате, за да постигнете успехи. Аз започнах в "Юнайтед Партнърс" като стажант и минах през няколко позиции, докато достигна сегашната. Вярвайте в себе си и се постарайте, за да постигнете успех.

Фотограф: Антоанета Киселинчева

Оригинална публикация 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Мартин ДИМИТРОВ, Мила ЧЕРНЕВА

Сайтове без ясен собственик и с псевдоновини създават информационен хаос в българския интернет

"Ексклузивно! Владимир Путин за България: Истината е, че има един голям народ в този свят, пишат с наши букви, говорят с нашия език, винаги сме си помагали. Те са наши братя по вяра и по кръв. Дружбата ни е стара и ние няма да ги изоставим, въпреки че станаха фронтова държава на НАТО за война срещу нас. БОГ с нами, а ние с вас…" Ако този текст ви е познат, вероятно до него ви е отвело заглавието "Няма да изоставя България, въпреки че ми забиха нож в гърба", което твърди, че цитира руския президент. Може да сте го прочели в dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com или bradva.bg – няма и значение къде точно, защото информацията е до голяма степен една и съща. И както сигурно се досещате, невярна.
Няма да намерите допълнителна информация къде, пред кого и по какъв повод Владимир Путин е казал тези думи. Всяка медиа е цитирала предишната – petel.bg се позовава на dunavmost.bg, dunavmost.bg – на dailypress.bg, които пък нямат източник. Такъв липсва и в bradva.bg, но за сметка на това историята е разкрасена, като към "цитата" на руския президент са добавени думите: "Два пъти сме освобождавали тази държава и ако се наложи, ще го направим и трети път."

Вижте цялата инфографика

Това е само един от ярките примери за една по-особена част от информационния хаос в българския интернет през последните години. Някои виждат зад това конспирация и подозират, че сайтовете се финансират щедро с рубли от руския бюджет за хибридна война. За това на етапа няма никакви обективни доказателства. По-вероятното обяснение е, че те са комбинация от журналистически непрофесионализъм и много голяма доза лични пристрастия на хората, които ги списват.
Тази категория сайтове бълват псевдоновини на конвейер, много рядко публикуват оригинално съдържание и почти никога не спазват дори най-базовите правила на журналистиката. Цитират се едни други, много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой). Смесват фалшиви новини с ШОК-иращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на кафявите сайтове "Блиц" и ПИК. Всъщност мнимите сайтове често се позовават именно на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, и копират съдържанието им, понякога дословно. Голяма част от тях се разпространяват главно чрез споделяне в социалните мрежи, но има и такива, които попадат в топ 1000 на най-посещаваните български сайтове според класацията на similarweb.com. В комбинация с големия им и непрекъснато растящ брой ефектът от псевдомедиите се мултиплицира. И води не просто до дезинформация, а до сриване на доверието на хората към журналистиката като цяло.

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.
Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.
Друг блогър – Милен Георгиев – пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.
Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.
За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg – Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име "Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание – проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.
"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко – от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема – руското величие

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.
Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.
Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."
Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.
Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии – а и не само те – трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.
Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното – подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или – ако не търпят регулация – манипулациите им да бъдат разобличавани.

Стр. 52 – 53

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 19.12.2015

Близо две години след като обяви, че купува вестника, Петьо Блъсков намери финансиране и финализира сделката Разделянето с "24 часа" обаче няма да е пълно

След близо 18 години съвместно съществуване в рамките на една медийна група "Труд" и "24 часа" се превърнаха в устойчиво словосъчетание на вестникарския пазар. И както подобава на едно такова дълго съжителство, раздялата е трудна. Близо две години на медийния пазар се коментираше, че Петьо Блъсков иска да стане собственик на вестниците "Труд" и "Жълт Труд". През пролетта на 2014 г. той обяви, че ги придобива от настоящия собственик на групата Венелина Гочева, през лятото стана главен редактор на вестника, а сега на границата между есента и зимата на 2015 г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро.

Според публикация на Club Z през седмицата Блъсков е обявил пред екипа си, че финализира сделката и че редакцията на "Труд" се изнася от Полиграфическия комбинат. Петьо Блъсков потвърди тази информация, като каза, че новата ще е в неговите офиси до КАТ. "Цял живот съм в Полиграфическия комбинат и с радост ще се изместя на ново място", заяви той.

Разделянето обаче явно няма да е пълно, като според Венелина Гочева двете издания ще продължат да си партнират и да предлагат рекламни пакети заедно. Което означава и че фундаментална промяна от настоящата ситуация няма да има – след поемането на "Труд" от Блъсков реално споделеното редакционно съдържание между двете издания доста намаля.

Една дълга сделка

Публикуваният в Търговския регистър договор потвърждава, че Блъсков придобива специално създаденото за целта "Труд медиа" чрез "Блъсков медиа" – и двете са регистрирани през април 2014 г., дни преди той да обяви, че е договорил с Гочева покупката. Самата тя пък от дългогодишен журналист и главен редактор на "24 часа" се превърна в издател година по-рано, като купи "Медийна група България холдинг" от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди продажбата на участието в "Труд медиа", което става по номиналните 5 хил. лв., сделката предвижда собственикът на изданията "Медиа холдинг" да му продаде срещу 3.6 млн. евро марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд", "Нощен труд – вестникът, който не спи" и домейна trud.bg. От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд", както и сайтът им. Парите за това пък трябва да дойдат от заем от новия собственик "Блъсков медиа".

Откъде се финансира самият Блъсков не е официално известно и той не пожела да навлиза в детайли. Според източник, близък до сделката, тя е финансирана със заем от Първа инвестиционна банка. Това е и логично, доколкото според Имотния регистър през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Същевременно и редакционната политика на вестника в последните месеци върви неотменно по линията на интересите на фирми около банката, опериращи ски съоръженията в Банско и Витоша, и единия от големите й акционери Цеко Минев, който е председател на Българската федерация по ски.

Очевидно трансферът не става на секундата, тъй като е предвидено и обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" става ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро.

Продавачът "Медиа холдинг" е декларирал, че към момента на сделката и вписването на промяната в собствеността дружеството "Труд медиа" няма непогасени данъчни задължения, както и такива към доставчици. След януари 2016 г. всички бъдещи задължения на "Труд медиа" се поемат от "Блъсков медиа".

Полуразвод

"Това е формално финализиране на сделка, която започна преди година. Имаше много въпроси от технологично и финансово естество по нея. Все пак двете компании са работили заедно близо 18 години. Важно е, че ще продължим да предлагаме обща реклама на клиенти, защото "Труд" и "24 часа, както и интернет изданията им са рекламна платформа с традиция", коментира пред "Капитал" Венелина Гочева. Тя потвърди, че издателството за книги "Труд" ще се управлява от нея и не е включено в сделката. Решението за обща рекламна политика гарантира по-голяма стабилност на изданията в и без това свитите рекламни инвестиции в хартиени издания.

Петьо Блъсков обясни, че има отделни споразумения относно рекламната политика. "Заедно двете издания са по-атрактивни за рекламодателите. Надявам се "Труд" да се развива добре като ново юридическо лице", каза новият издател, който може да се похвали с опит на пазара. Още в началото на 90-те години на миналия век Блъсков е съосновател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

В последните години при спадащи тиражи "Медиа холдинг" е неизменно на оперативна загуба. В ерата на КТБ те, както и други конкурентни издатели, бяха индиректно финансирани с пари от банката през дружества бушони, което впоследствие доведе и до искове за несъстоятелност. Конкретно "Про нюз България" – дружеството, през което Гочева придоби контрола над медийната група, беше получило 6.5 млн. евро от "Сайга консулт" и в момента е в процедура по несъстоятелност, а дяловете в някои негови дружества са запорирани.

Така чисто бизнес ъгълът на сделката и как ще се изплаща заемът за покупката на "Труд" остават под въпрос.

Оригинална публикация

United Partners I 18.12.2015

Като част от новата визия на Tommy Hilfiger за жени, супермоделът и звезда в социалните медии Джиджи Хадид ще представи своята първа колекция, включваща дрехи, обувки, аксесоари и аромат, създадени в сътрудничество с дизайнера.

Tommy Hilfiger, собственост на PVH Corporation, обяви, че международно известният супермодел Джиджи Хадид ще се появи като посланик на колекцията на Tommy Hilfiger за жени от есента на 2016 г., изграждайки новата визия и стратегическо разширяване в световен мащаб на дамското облекло на марката. Като ексклузивен посланик, Хадид си партнира с Томи Хилфигър, за да представи първата си колекция, създадена в сътрудничество с емблематичния американски дизайнер. Тя ще бъде лансирана през есента на 2016 г. и ще включва дамски спортни облекла, обувки и аксесоари, включително часовници и слънчеви очила, както и нов аромат, който представя изключителния поглед на Хадид върху съвременната мода, смесен с характерния за Хилфигър класически американски стил.
"Познавам Джиджи и семейството й от години и за мен беше удоволствие да наблюдавам как тя се превръща в един от най-добрите модели и най-влиятелни фигури в света", споделя Томи Хилфигър. "Джиджи е се е появявала на редица модни подиуми и сега сме развълнувани да продължим сътрудничеството си с нея като новото лице на дамското облекло и аромата на Tommy Hilfiger. Тя наистина олицетворява съвременното момиче на Томи. Нейната харизматична личност е винаги ярка и оптимистична, а стилът й е уверен, безупречен и готин".
Сътрудничеството с Хадид ще се отрази на стратегическата цел на компанията за разширяване на бизнеса с дамски облекла в световен мащаб. Въпреки че брандът вече се радва на значителни приходи, има огромен потенциал за допълнителен растеж във всички дамски категории. Стратегията за растеж обхваща посоката на дизайните, дизайна на магазините, мърчандайзинга, представянето и комуникацията и представя една нова, свежа визия на дамските облекла на Tommy Hilfiger. Част от стратегията е и утвърждаването на марката като водеща в света на достъпните дизайнерски марки, които предлагат стилни класически артикули с игрива и модерна визия.
Наричана "социален супермодел", Хадид спомага за оформянето на света на моделите в 21-ви век и преоткрива ролята на супермодел в модерната култура. Чрез невероятния обхват на нейните социални канали, тя се свързва с фенове си по целия свят – над 9,8 милиона само в Instagram. По този начин тя им предлага уникален поглед в начина на живот на една модна икона. Тя се появява на кориците на Vogue, W, Harper’s Bazaar, Elle, Teen Vogue, Numéro, Schön !, и CR Fashion Book и участва в музикални клипове и телевизионни програми по целия свят.
"Не съм вярвала, че ще имам възможността да създам дизайнерска колекция! Фактът, че Томи Хилфигър се обърна към мен за сътрудничество, е сбъдната мечта“, споделя Джиджи Хадид."Аз винаги съм се наслаждавала на неговата компания и цял живот съм била негов фен. Томи е човек, с който се работи лесно и приятно. Винаги съм се възхищавала на неговата марка, кампаниите му и стила на дизайните. Мисля, че нашата колекция отбелязва емблематичния за Томи начин на живот и смесва в себе си по малко от всичко: има стилове, които са наистина хипи-шик; стилове, които са спортни и стрийт; мъжкарски стилове, но с дамски привкус; всеки ще хареса различна част от колекцията.“
Кампаниите за колекцията и за аромата ще бъдат заснети в началото на 2016 г. в Ню Йорк, и ще бъдат представени в световен мащаб през есента на 2016 г. със специални печатни и онлайн реклами в целия свят. Кампанията на Хадид ще се проведе успоредно със сезонна реклама на марката, както и с мъжката колекция Tailored и с кампанията за бельо, чийто посланик е Рафаел Надал. За да подкрепи партньорството, Хадид ще посети ексклузивни събития за лансирането на колекция в ключови магазини по целия свят. Тя ще посети и модното шоу на марката Hilfiger по време на Седмицата на модата в Ню Йорк.
Tommy Hilfiger има дълга история на работа с вдъхновяващи икони на поп културата и Хадид се присъединява към списък на влиятелни жени, които си сътрудничат с марката. Сред предишните партньори са Бионсе, Кейт Хъдсън, Шарлот Генсбур, Наоми Кембъл, Наоми Уотс и Алекса Чънг. През последните сезони Суки и Ейми Уотърхаус и Бехати Принслу представиха по свой начин какво означава да бъдеш момиче на Томи. Марката събра и впечатляващ списък от топ модели, които са били част от нейните модни ревюта, включително Кендъл Дженър, Хейли Болдуин, Лизи Джагър, Джорджия Мей Джагър, Бела Хадид, Бинкс Уолтън и Стела Максуел.
Hilfiger Collection за Есен ‘16 и спортната колекция на Tommy Hilfiger, включително колекцията и ароматът на Хадид, ще бъдат на разположение в магазините на Tommy Hilfiger в световен мащаб. Приятели и съмишленици на марката са поканени да се присъединят към дискусията в социалните медии, като използват #TOMMYXGIGI и @TommyHilfiger и @GigiHadid. 

United Partners I 18.12.2015

Мъжете са по-склонни да пътуват в чужбина за Коледа и Нова година – 20,2 %, в сравнение с 7,8 % за жените

Празниците идат и започваме да планираме почивката си. Според омнибус проучване по поръчка на MasterCard от октомври 2015 г., 88% от българите* планират да пътуват в България тази година за предстоящите коледни и новогодишни празници. Всеки седми респондент ще пътува в чужбина за празниците.
Повече от половината от анкетираните заявяват, че ще посетят семейството и приятелите си (69,4 %). 32,2 % от анкетираните казват, че планират ваканционни пътувания за Коледа и Нова година, които не са свързани с посещения на роднини. 35,8 % от тях са мъже, в сравнение с 28,5 % от жените.

Попитани: „Как смятате да организирате пътуването си?“, повечето от българите казват, че планират да организират пътуването си за празниците самостоятелно (64 %) или с помощта на приятели и семейството си (35,6 %), а само 6% казват, че ще изберат услугите на туристическа агенция или че ще направят онлайн резервация. Мъжете са по-склонни от жените да използват помощта на онлайн услуги за резервации и туристически агенции.

„Когато обединим резултатите от това и другото проучване – MasterIndex, проведено в средата на 2015, се вижда, че българските картодържатели пътуват все по-често в чужбина. Според изследването MasterIndex 2015 има увеличение от 19 % на пътуванията в чужбина, в сравнение с 2014 г., когато само 32 % от анкетираните са заявили, че пътуват в чужбина поне веднъж годишно“, каза Артур Туремка, Генерален мениджър на MasterCard за Балканите. „Картите се признават за голямо удобство и са предпочитаният начин за плащане, при организиране на транспорт и настаняване в чужбина. Понастоящем платежните карти предлагат повече сигурност, удобство, гъвкавост и контрол, отколкото всеки друг метод на плащане. Така че, независимо дали сте на почивка в България или в чужбина, използвайте повече своята дебитна или кредитна карта за плащания“, добави той.

Проучването MasterIndex 2015 показва, че 52,5 % от българите използват картата си и други средства за плащане на основното при пътуване, като самолетни билети и настаняване. Вашата карта е обвързана със застраховки за сигурност при плащането и при пътуване, или различни услуги за отдих, от които бихте могли да се възползвате. За да отговори на нуждите на българските туристи, през ноември MasterCard обяви старта за България на глобалната си експериментална платформа за пътуване „Безценните градове“. Тази единствена по рода си глобална експериментална платформа ознаменува най-великите градове по света, като свързва страстите на потребителите с неповторими преживявания, привилегирован достъп и привлекателни оферти, които вече са на разположение на българите, които пътуват.

5W Communications I 17.12.2015

Пътуванията на българи в Германия с 10-процентов ръст за последната година

С близо 10 на сто са се увеличили пътуванията на българи към Германия през последната година. През 2014г. Германия е била третата най-предпочитана от българите дестинация след Турция и Гърция. Това обяви маркетинг мениджърът на Туристическия борд на Германия за България и Балканите Кристиян Салай на пресконференция в София.
През миналата година 395 хиляди българи са посетили Германия и са реализирали близо 276 хил. нощувки. За деветте месеца на тази година броят на нощувките в хотели на българи е надвишил 210 хиляди. Проучванията показват, че въпреки че Германия традицонно се възприема като място за бизнес, 56% от европейските й гости я посещават с цел туризъм, а едва 25% заради командировка.
19% от българите, посещавали страната, са пътували с кола, а 52 на сто – със самолет. 98% от пътуванията са били за повече от 4 нощувки като средно нашенци са реализирали 13 нощувки и са изхарчили по 529 евро за пътуването си. През миналата година нощувките на българските граждани в Германия са със 125% повече от тези, направени през 2008 година. Прогнозите сочат, че до 2030 година нощувките на българите ще достигнат 500 хиляди.
Сайтът на Германския туристически борд, чрез който се осъществява реклама на страната, е преведен на 30 езика, включително и на български.
Всяка година страната акцентира върху специфичен продукт за реклама. 2015 г. е посветена на традициите, обичаите и кулинарията. През 2016 г ще се акцентира върху природните забележителности. Година по-късно в страната ще има редица събития, отбелязващи 500-годишнината от реформацията на Лутер, обясни Тияна Джуричич, представител на Туристическия борд на Германия.

За Туристическия борд на Германия DZT

Туристическият борд на Германия (DZT), с основно седалище във Франкфурт на Майн, е националният борд по туризъм в държавата. Той представлява туристическата дестинация Германия в съответствие с решение на Федералното министерство на икономиката и енергетиката (BMWe) и се подпомага от ведомството в съответствие с решение на Бундестага на Германия. Туристическият брод на Германия DZT разработва и комуникира стратегии и продукти с цел развиване на положителния имидж на Германия като туристическа дестинация в чужбина и насърчаване потока от туристи към Германия. За тази цел бордът поддържа 30 представителства в цял свят. Подробна информация ще намерите на адрес www.germany.travel/presse

United Partners I 17.12.2015

Коледа и Нова Година са повод за повече пазаруване, както на подаръци и храна за празниците, така и за билети за пътуване и забавление.

Плащането с кредитни и дебитни карти е част от ежедневието ни, но знаете ли как работят те? Разбирането на „анатомията“ на трансакциите помага за по-цялостен поглед, както над употребата на карти, така и за изрядна кредитна история. Представяме ви инфографика на MasterCard, която обяснява как работи една картова трансакция „отвътре“.

Publicis Consultants MSLGroup I 17.12.2015

Агенциите Saatchi Brandworks и Pragmatica създадоха първата в страната класация за бранд магнетизъм

15 декември, вторник, гр. София – Водещата рекламна агенция Saatchi&Saatchi и агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica, създадоха нова класация „Магнетични брандове“, която подрежда марките от определена категория продукти спрямо силата им да привличат и задържат потребителя. В първото й издание са представени 15-те най-магнетични бранда кисело мляко. Ето кои са те, според потребителите:

1. „Верея“ – 55,8

2. „Боженци“ – 44,7

3. „Бор-Чвор“ – 43,4

4. „Елена“ – 42,5

5. „На Баба“ – 40,4

6. „Домлян“ – 34,8

7. „Маджаров“ – 33,8

8. „Родопея“ – 33,3

9. „Пършевица“ – 32,0

10.„ЕлБи“ – 31,1

11.„Добрев“ – 27,3

12. „Чех“ – 25,9

13. „Лакрима“ – 25,4

14. „Ханско“ – 23,8

15. „Родопчанка“ – 23,3

Проучването се позовава на резултатите от онлайн изследване, проведено на национално ниво сред представителна извадка от 600 души. Безспорно ясно става че силният бранд е един от основните фактори за постигане на траен пазарен успех в тази популярна сред потребителите група продукти. Данните показват, че повече от 80 на сто от българите консумират кисело мляко поне няколко пъти седмично. Над 90% от тези потребители купуват основно до три различни марки кисело мляко, най-често редувайки ги. Изследването разкрива също, че всеки четвърти потребител е лоялен към една единствена марка.
“Категорията, в която стартира инициативата не е случайна. Киселото мляко е знаков за България продукт, като по данни на НСИ средното ниво на консумация през последните 15 години се увеличава продължително. Авторската методология, която разработихме, е приложима за всички категории стоки за масово потребление, така че съвсем скоро очаквайте нови издания на класацията “Магнетичните Брандове”, каза Диньо Маджаров, управител на Pragmatica.
“Създадохме класацията “Магнетичните брандове”, защото вярваме, че притегателната сила на марките може – и трябва – да бъде дефинирана и развивана.” – казва Росен Терзиев, Стратегически Директор на Saatchi Brandworks.
„Бранд магнетизмът“, както се нарича величината на измерване, се формира от редица фактори и се пресмята като индекс от 0 до 100. Някои от ключовите фактори, които определят силата на привличане са това доколко познат е брандът, доколко свързани се чувстват потребителите с него и доколко биха го препоръчали. За повече информация и детайлен доклад на класацията „Най-магнетичните брандове в България“, посетете: http://saatchi.bg/brandworks/magnetic.brands/

За създателите на класацията
Saatchi Brandworks е стратегическото звено на рекламната агенция Saatchi & Saatchi насочено към създаване и изграждане на брандове на българския пазар. В този смисъл основен фокус на Brandworks е разбирането какво прави един бранд работещ в България.
Pragmatica е агенция фокусирана в провеждането на маркетингови изследвания и добавяне на стойност чрез анализ и консултации. В работата си агенцията е водена от философията “Смисъл, а не просто данни”.

- – -
За допълнителна информация за класацията:
Росен Терзиев
r.terziev@saatchi.bg
0886 106 623

За допълнителна информация за метдологията на класацията:
Диньо Маджаров
d.madjarov@pragmatica.bg
0896 786 752

 Offnews.bg I Яна СЪБЕВА I 15.12.2015

Визитка: Радина Ралчева има огромен опит както в корпоративния, така и в неправителствения сектор. Тя започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността" в Icona Communications. След това има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността" на Globul. Продължава кариерата си като мениджър „Връзки с обществеността" на веригата магазини 2be, докато израства до Управляващ директор на „Хохегер България".

През 2009 г. година Радина основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления" PR, която продължава да се развива успешно и до днес. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти".

Тя има изключително богата експертиза в областта на публичните комуникации, автор е на десетки медийни публикации, анализи и коментари, както и активен професионален доброволец и преподавател в областта на PR.
Радина е член е на Международната PR асоциация (IPRA) от 2001 г. и на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) от 2011 г. Избрана за председател на БДВО за 2016 г.

Госпожо Ралчева, вие сте новият председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2016 г. Какви са приоритетите на организацията за следващата година?

Един от основните приоритети, при това в по-дългосрочен план, не само по време на моя едногодишен мандат, е да продължаваме да развиваме авторитета на организацията. Догодина БДВО навършва 20 години. Това е много значим момент за нас, защото БДВО, която е едновременно неправителствена и професионална организация, в продължение на две десетилетия успява да е фактор за развитие на ПР професията в страната.

Второто нещо, което смятам за важно, е да изпълним със съдържание новата форма на БДВО. Миналата година ние се регистрирахме като организация в обществена полза. Това е нещо ново за нас от гледна точка на дейностите, които можем да извършваме. Така че през следващата година ще търсим начин да уплътним тази нова формула на съществуване. Третият приоритет, който е винаги е бил от ключово значение за нас, е поддържането на връзка с академичния свят и развитието на отношенията ни със студентската общност.

Като преподавател имам пряк досег със студентите и преки впечатления. Затова мога да кажа, че един от най-големите проблеми, с които се сблъскват те, е да си представят как нещата които учат, се случват на практика. И именно тук идва ролята на организации като БДВО, в които има представителство на ПР практици и ценно ноу-хау. В БДВО се стремим да дадем на студентите възможност да видят какво означава на практика нашата професията. Това е, което правим с конкурси като Mtel Challenge и Денят на Бернайс. Затова тези събития остават ключови в календара на организацията и през следващата година. Освен това, планираме да разширим броя на университетите, с които имаме подписани споразумения за сътрудничество и в които се изучава специалността „Връзки с обществеността" .

Друга насока, в която ще работим, е да адресираме нуждата от по-високо ниво на представителност на БДВО по отношение на генерални процеси, които протичат в комуникационната сфера в национален мащаб. Защото често в подобен тип дискусии биват канени организации, които представляват бизнеса, вкл. ПР бизнеса, а организациите, които представляват индивидуалните професионалисти, остават пренебрегвани. Това не е редно, защото професионализъм не се гради от структурата, а от хората, които работят в нея.

Друг проблем, върху който ще продължим да работим заедно с всички сродни организации, е проблемът със забраната да се цитират имена на компании в ефира на електронните медии. Този проблем е тежък, защото лишава значителни постижения на бизнеса от гласност. Това е съвсем българска, нередна практика и трябва да полагаме систематични усилия, за да я преодолеем.

Друг приоритет на БДВО като организация е да успеем да изградим система за саморегулация на ПР сектора. Тя е необходима, защото нашата професия е с много голяма степен на обществена отговорност и следва да се подчинява на определени професионални и етични правила. И е наша работа като професионална организация да работим за устойчивото налагане, приемане и изпълнение на такива правила. Първата стъпка в това отношение беше направена със създаването на списък с професионалистите, които са подписали Етичния кодекс на българските ПР специалисти. Този процес ще продължава с дискусии със сродни организации, с търсене на допирни точки и база за изграждане на сертифициране и за определяне на границите на ПР професията.

Нека поговорим за един друг аспект на комуникациите – отношенията между бизнеса и НПО. Като човек, който има огромен опит и от двете страни, на какво според вас е дължи остарялото, но доста разпространено схващане, че двата сектора са противници?

За да отговоря на този въпрос, се налага да започна от малко по-далече. Разбирането за корпоративното дарителство, връзката между неправителствения сектор и бизнеса и изобщо цялата среда, е функция на зрелостта на обществото, в което живеем. В този смисъл дебатът, за който говорите и който ние в момента водим тук, не е локален. Той се е случвал на много места по света. Само че десетки години преди да започне да се води в България. Този дебат е естествен процес от развитието на едно общество.

В България обаче има няколко особености. Първо, средата е изключително нездрава. Второ, ние от години работим в перманентно положение на недостиг, на постоянни кризи. Иначе казано, в много устойчива среда на неустойчивост, която възпроизвежда едни и същи проблеми. При нас винаги има или политическа неустойчивост, или икономическа неустойчивост, или и двете. Това само по себе си е предпоставка бизнесът да бъде много прецизен, скромен и ограничителен по отношение на инвестициите, които прави в полза на обществото. Защото често пред българския бизнес стои въпросът дали да инвестира в каузи или в ключовата си дейност така, че да може да оцелее. Понякога не може да направи и двете.

От другата страна стои неправителственият сектор, който с малки изключения за последните 20 години се разви и постигна много. И всяко малко постижение е резултат от голяма битка. В този смисъл аз разбирам неправителствените организации. Условията и средата са такива, че всичко се постига с много труд. Неправителствените организации обаче трябва да си дадат сметка, че както за тях всеки успех е резултат от голяма битка, по същия начин стоят нещата и за компаниите. За да може един бизнес да направи малка крачка напред, понякога са необходими огромни усилия. Като човек, който работи и от двете страни аз мисля, че тук не можем да говорим за противопоставяне. Просто неправителствените организации и бизнеса имат различни очаквания за това, което трябва да се случва и за скоростта, с която трябва да се случва. Какво се получава на практика? Неправителствените организации си мислят „Ето, ние правим добри неща за цялото общество, а никой не ни обръща внимание – нито държавата, нито бизнеса".

Ясно е обаче, че не можеш да имаш императивно очакване, че компаниите трябва да отпускат финансиране безрезервно. Много често НПО не успяват да оценят факта, че бизнесът може да е полезен и по други начини, освен с пари. Например с ноу-хау, с прецизиране на начина, по който една организация изразходва средствата си по най-ефективния за нея начин. Бизнесът може да помогне и с професионално доброволчество, с хора, които да извършват дейности в полза на гражданския сектор. А това, ако трябва да сме честни, са доста неразвити сфери у нас. За съжаление, често НПО сектора си представя отношенията с бизнеса само като финансиране.

Друг момент, който е важно да се спомене е, че често бизнесът и НПО секторът не се разбират, когато си говорят, защото използват различни езици. Затова е важно гражданските организации да се научат да комуникират каузите си по подходящ начин. Например, никой, който работи в сферата на бизнеса няма да отдели време да чете предложение, което е по-дълго от 2-3 страници. Просто защото няма да има физическото време, за да го направи. Затова начинът, по който НПО представят себе си, своите проекти и най-вече исканията си, трябва да се прецизира. Те трябва да са много конкретни, ясни и разбираеми. Важно е също така гражданските организации да са готови на гъвкавост. Защото императивният подход, според мен, не работи.

При всички случаи обаче, благодарение на НПО, процесът на корпоративно дарителство, на корпоративна социално отговорност и разбиране между гражданските организации и бизнеса е в много по-напреднала фаза, отколкото беше. Този процес трябва да продължи. Международните компании в повечето случаи навлизат на пазара с готовността да работят и в сферата на социалната отговорност, защото идват от съвсем различни общества. С тях НПО сектора, смятам, че работи по-лесно. Сега е добре да насочим усилия да разширим представите и на българския бизнес, защото той, в голямата си част, е неразработена територия. Представителите на чисто българските компании продължават да не разбират нуждата, смисъла и ползите за всички нас от това да се инвестира в обществото. Те продължават да не виждат в лицето на гражданските организации потенциални партньори. Един от начините, по които НПО сектора може да ги привлече на своя страна е да им помогне да разработят и управляват проекти, свързани с подкрепа на общностите или на конкретни техни програми за корпоративна отговорност. Това е един чудесен начин да се изграждат мостове между бизнеса и НПО сектора така че те да си бъдат взаимно полезни.

Различни изследвания на процеса на корпоративно дарителство сочат, че един от най-големите проблеми пред компаниите при взимането на решение за отпускане на средства е липсата на доверие. Това така ли е според вас и ако – да, защо?

Големите, утвърдени граждански организации нямат този проблем. Те имат много сериозни бизнес мрежи, с които работят и отдавна са разбрали, че никой донор, никой бизнес не може да си даде парите, без да знае къде точно и за какво точно са похарчени. Когато една гражданска организация работи по европейски проекти или по други донорски програми, тя работи по един механизъм на отчетност, който изисква пълна прозрачност на изразходваните средства. Същото важи и за работата с бизнеса. Независимо колко пари дава – 5000 или 100 000 лв., бизнесът се отчита пред своите акционери, борд на директорите и пр. Затова, големите, утвърдени НПО, които получават сериозна подкрепа я получават и заради това, че са изключително прозрачни за начина, по който изразходват дарените им средства.

Има обаче и една категория организации, които нямат капацитета, желанието или разбирането, че трябва да работят по този начин. Те получават еднократно някакви дарения, не са достатъчно прозрачни при отчитането им и тълкуват грешно факта, че компаниите търсят отчетност. Така се натрупва фрустрация по отношение на представителите на бизнеса. Тези НПО организации трябва да разберат, че за компаниите е много важно как са изхарчени парите. И това не е израз на недоверие към организацията, на която са ги дали. Това е отговорност за начина, по който се изразходват тези пари и към резултатите, които са постигнати с тях.

Какво друго трябва да имат предвид огранизациите, когато кандидатстват за финансиране пред дадена компания?

НПО не бива да се сърдят ако дадена компания им откаже пари. Отказите обикновено са мотивирани от обективни причини. Първата е липса на пари или неподходящ момент -знаем, че всеки бизнес има своите приоритети. Втора причина може да бъде, че тази инициатива не се вписва в програмите за социална отговорност на даден бизнес. Затова е добре преди да кандидатства за финансиране, неправителствената организация да проучи дали тази компания финансира подобни проекти. Защото няма смисъл да предлагаш на компания, която финансира проекти в областта на културата, проекти в областта на екологията.

Друг много важен фактор е начинът, по който успяваш да представиш проекта си. Има и четвърти фактор, за който се говори много рядко – често този тип отношения се детерминират от синергията между двете страни. Ако липсва химията на потенциалната възможност за работа, това също може да се превърне в бариера.

Кои са проблемите на бизнеса при работата му с НПО?

Бизнесът има склонност да бъде арогантен. Това е нормално, защото всеки един бизнес се стреми към развитие в чисто икономическия смисъл на думата. И когато порасне достатъчно, за да бъде различим, той има склонност да бъде надменен.

Освен това, бизнесът понякога не проявява социална чувствителност. Това също е естествено, предвид факта, че той работи с цифри. И ако цифрите не са ОК, всичко останало остава на заден план.
Друг проблем на бизнеса е, че той малко или повече има склонност да се капсулира и да си подбира контрагентите, с които работи. Това също е абсолютно нормално, защото партньорите, с които влиза във взаимодействие трябва да му „добавят" репутация, а не му отнемат такава. Тук трябва да добавим и естественото недоверие на бизнеса към неща, които не познава. Това обаче са естествени, функционални характеристики които са абсолютно преодолими.

Важно е да се знае, че работата между неправителствените организации и компаниите е диалог, в който двете страни трябва да се учат една от друга. Това е партньорство, което трябва да се гради в рамките на взаимно уважение и стремеж към значими и за двете страни цели и резултати.

Повече за дейността на неправителствените организации в България можете да научите тук.

Оригинална публикация

www.zakazanlak.bg I 24.11.2015

23 годишната Петя Бързелова е новото пресаташе на Община Казанлък. Тя бе представена на журналисти днес от Сребра Касева, началник отдел „Култура и туризъм“ в общината.

Петя Бързелова поема поста от досегашния пиар на общината Юлия Младенова, която бе на поста близо десет години, в мандата на Стефан Дамянов и в първия мандат на Галина Стоянова. Новият младши експерт „Връзки с обществеността и протокол“ е завършила PR, работила е за вестниците „Труд“ и „24 часа“, както и за Министерството на икономиката и енергетиката.

Ще бъда отзивчива, бяха първите й думи към гилдията.

Оригинална публикация