PRnew.info I 29.08.2010

The Dust Busters са група от Бруклин, Ню Йорк, и тяхната музика включва широка гама от стари песни, балади, блус и инструментални парчета, изпълнени с носталгия и заредени с енергия, характерна за ранните струнни формации

Силен старт на музикалната сцена на „Аполония 2010” в Клуб ОББ даде лично американският посланик в България Н. Пр. Джеймс Б. Уорлик, който представи The Dust Busters на българската публика в Созопол.

The Dust Busters са група от Бруклин, Ню Йорк. Тяхната музика включва широка гама от стари песни, балади, блус и инструментални парчета, изпълнени с носталгия и заредени с енергия, характерна за ранните струнни формации като The Skillet Lickers, Dykes Magic City Trio, The Mississippi Sheiks. Репертоарът им е повлиян от шотландско-ирландската и африканската музика, много популярна в западните щати и американския Юг от ранната колониална епоха до Втората световна война. Често свирят с много известни певци, гостуват на фестивали и радио предавания. В това турне с тях е Бетси Плъм, която е израснала с традицията на старите ритми.

След участието си в Клуб ОББ на „Аполония 2010” те ще зарадват и почитателите си в София с концерт на 1 септември.

Отново с подкрепата на ОББ, Списание 8 откри в Созопол изложба на тема ВОДА на фотографа Йордан Йорданов на снимки от въздуха на прелестни български пейзажи. Йорданов е единствения български фотограф, който лети сам с мотоделтапланер и снима. Любителите на красивата фотография могат да намерят изложбата в Етнографския музей в Созопол до 5 септември.

Довечера (30 септември) в Амфитеатър „Аполония” ще се проведе и Концерт OVER and OVER ВАСИЛ ПЕТРОВ с участието на Васил Петров, Ангел Заберски, Димитър Шанов, Димитър Семов и специалния гост Орлин Атанасов. В Клуб ОББ на сцената ще излязат TRI O FIVE, Илин Гривишки (DJ Ilko), Десислав Иванов (Desso), Антони Рикев (WahTony) и Майкъл Флеминг (aka Lexus).

В следващите дни почитателите на музиката и изкуството ще могат да се насладят в Клуб ОББ на премиерен концерт в памет на Оскар Питърсън – АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ и още две премиери – концерт ASTOR FOR FOUR, Музиката на ПИАЦОЛА – Веселин Веселинов – Еко, Венци Благоев, Живко Петров, Христо Йоцов и концерт ONE jazz MAN – Милчо Левиев. С концерти в джаз клуб ОББ ще се представят – МИХАИЛ ЙОСИФОВ СЕКСТЕТ с гост Бен Крос и Концерт 100 ГОДИНИ DJANGO REINHARDT VENTZISLAV BLAGOEV HOT JAZZTET.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.08.2010

И тази седмица мина под знака на акция със звучни имена. И докато повтаряхме в унес името на една от акциите – Дупетата, не знам защо май забравихме да попитаме какво става с другата част от саламите. Очевидно е, че крайчетата са за нас, а средата? Тя къде отива? Някой ден и това ще разберем. Сега обаче трябва някак администрацията да затвори пътя на крайчетата. После задължително и за средата е добре да се замислим, защото разликата не е особено голяма. А и мъдрите българи са казали, че всеки иска на баницата мекото. Крачката до средата на салама е малка. Но все става дума за брак. Никакво значение няма дали са крайчета или средата, а брак на цената на филе Елена – съвсем не европейска практика. Не че самолетите, превозващи роми от Франция са най-европейската практика, но нали все пак общественото мнение следва да се уважава. А хората трябва да знаят какво се случва, за да имат мнение. За първи път от промените насам смяната на ръководството на Сан Стефано не доведе до трусове и скандали. Даже се чу и за намеренията на медията да стане по-прозрачна, и се видя разбира се, как чрез прозрачност се върви към по-голяма обществена функция. Как ще се случи това? В студиото вече е Бойко Станкушев, член на УС на БНТ. Какви сюжети избиране, за да видим през обектива и така да запечатаме спомена на лятото. Да ги видим ще ни помогне Кристина Христова от в. Дневник. какви истории ни кара да разказваме лятото и дали искаме да ги споделяме с другите – очаквам да научим от Исак Гозес от в. Стандарт. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Вече няколко пъти бе заявено желанието от новото ръководство на Сан Стефано 29 БНТ да стане по-прозрачна и това да бъде крачката към по-добре изпълняваната обществена функция, която е вменена и на БНР и на БНТ. Добър ден на членът на УС на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден, добър ден на слушателите и на колегите.
Водещ: Да тръгнем от там – що е обществена медия. Защото най-вероятно към това се стремите, но как го дефинирате?
/…/
Бойко Станкушев: … да имат пазарно поведение, защото хората, които са инвестирали в тях все пак колкото и да са едни добри и благочестиви, благородни граждани, искат да им се връщат парите и да имат някаква печалба. Работейки в тая посока те разбира се не умишлено и не злонамерено, но няма как да не пренебрегнат един друг вид потребности на аудиторията, които ние наричаме така да се каже обществени и чисто на бизнес език този вид дейности в медийното пространство не биха били доходоносни или достатъчно доходоносни. В този чисто материален аспект, това е едната разлика, че генерирането на програми и на медийни продукти, които задоволяват обществени потребности е нещо, което не е от материална гледна точка доходоносно. Не връща пари, не е печелившо. А в другия аспект това са общо взето програми, чрез които една медия се опитва да удовлетворява потребностите на определени, не на всички обаче, членове на общежитието, като това е специфична потребност от култура, в частност национална култура, от образование, от полезна информация от всякакво естество, било такава свързана с грижата за здравето, било такава, която би подпомогнала семейството да регулира вътрешните си отношения. Даже и от бизнес информация, до толкова, до колкото можеш да подпомогнеш чрез едно радио или телевизионно предаване хората…
Водещ: Ориентация в конюнктурата.
Бойко Станкушев: Ориентация в конюнктурата, как да си разпределят семейния бюджет, как да инвестират в нещо, съвети ако например се изправим пред казус, свързан с неправомерно раздути сметки за отопление, за електроенергия, за вода и т.н. Неща, които са чисто пак в тоя ред на мисли практически, поведението на пътя за водачите на МПС, за хората в неравностойно положение, инвалиди, хора, които не чуват, предаване за хора, които имат намален или нямат никакъв слух, хора за които майчин език не е българския. Ей такива работи, те са полезни и ние вместо да си блъскаме главите трябва ли, не трябва ли да има обществени медии просто трябва да погледнем по-напредналите, по-развитите цивилизации на запад, пък и на изток, да видим как го правят, да разберем защо го правят, да анализираме какъв е ефекта върху обществото и да си намерим такъв разбира се малко по-специфичен, ашладисан по балкански модус, така че и ние да го правим това нещо.
Водещ: Дискусиите за новия медиен закон започнаха, но като че ли те се съсредоточиха около идеята обединението на БНР и БНТ, а далеч по-важни неща има.
Бойко Станкушев: Това е изкуствено изместване на същината на проблема. Това въобще не е приоритетен въпрос. Просто считам, че донякъде умишлено в тая посока се изтеглят нещата. Проблемите както на БНР, така и на БНТ в голяма степен са идентични. Може би от втори порядък по важност е проблема за обединението. Първостепенните проблеми е да се изчисти, да се дефинира облИка на тези медии като обществени. В противен случай те просто не трябва да съществуват. Което също не би имало голяма драма. Има държави, в които няма такива.
Водещ: Но при всички случаи…
Бойко Станкушев: Но в повечето има. В най-развитите има силно, включително САЩ. Скоро спорих с едни колеги, които казват – абе Станкушев, ето в Америка няма закон за медиите, няма даже и обществени, което не е верно. Имам PBS например, силни канали, обществени, които се финансират и от обществото и от правителството, има такива фондове, и от много силни фондации, които правят дарения. Това просто е национално движение в известен смисъл, защото американеца, който ние по времето на комунизма сме учени да възприемаме като някакво тъпо същество некултурно или малокултурно…
Водещ: Което се напива с Кока Кола…
Бойко Станкушев: Да, то се напива с Кока Кола и не знае колко е дълга река Волга, той е разбрал, че не може да остане празна тази ниша в медийното пространство, защото обществото има такава потребност.
Водещ: Кога обаче обществото ще разбере, че въпроса да различи рейтинг от доверие е много важен и ние ли някъде бъркаме като някак не можем да го ангажираме?
Бойко Станкушев: Живеейки в епоха на засилваща се деморализация индивидуална и обществена и апатия, поради разочарованията на това, дето му викат преход, което непрекъснато се разтяга и доразтяга и то .. може би както казва и моя приятел строителния инженер – Бате, прехода ще свърши когато построим магистралите. Това е неговия критерий, защото това му е работата на човека. Не, има корелация.
Водещ: Няма оптимизъм обаче.
Бойко Станкушев: Няма обществото в близко бъдеще да разбере повече от това, което разбира в момента. Защото потребността на обществото от такива послания медийни, тя е подсъзнателна, а понякога направо неосъзната, за съжаление в много случаи ругана и отхвърляна като ненужна, но не е така. Обществото изправено пред ежедневната грижа за храна, отглеждане на деца,…
Водещ: Плащане на сметки…
Бойко Станкушев: Всичкото това, да, то някак си не му остава на горкото общество ментален ресурс да ги осмисли тея неща, за което ние не можем да го виним. Това сме ние, това е нашия народ, това са нашите майки и бащи…
Водещ: Но пък можем да виним себе си, че не сме ясни в посланията си.
Бойко Станкушев: Тука първопроблема е, че сме така затиснати от икономически проблеми като много бедни на фона на нашите европейски братя, че реално не остават бих казал калории за тоя вид дейност в много от случаите. Истината е, нека да не звучи цинично, че може би някакъв пренебрежително малък процент от действително граждански мислещите хора осъзнават това. Но те винаги са малцинство. Понякога са в един минимистичен абсурд, свободните и разсъждаващи смело пред аудитория гласове.
Водещ: Които за съжаление са и тихи.
Бойко Станкушев: Да, ами те така са насметени или насмитани от време на време, че ги е страх. Голяма драма се съдържа в следната елементарна констатация. Все повече хора пренбрегват, неглижират правото си да говорят свободно. Дори за очевидни, за бих казал за ненуждаещи се аксиоматични, ненуждаещи се от доказателство факти, не смеят да говорят. Защото това е свързано с последваща някаква малка, средна, понякога и тежка репресия. Това се отнася и за журналистите, отнася се и за служителите в държавните структури, отнася се и за тези в чисто частните структури. Системата не дава право да имаш свободно поведение, независимо мнение и да го изказваш. Те са три неща.
Водещ: Аз лично бях изумена тази седмица, когато изказването пред медия на доктор доведе до неговото уволнение.
Бойко Станкушев: Да, така е, но такива случаи има много повече, но просто понякога не достигат до медиите, а пък в повечето случаи никога не могат да достигнат до централните медии, където все пак нали ние, вие, се чувстваме някак си защитени, най-малкото защото тука има някакви колективи, има гилдия и се предполага, че ако ти посегнат ще има реакция. Което се е случвало често, но не винаги. Ние сме на първо място в Европа по съдени, осъждани, репресирани, бити и малтретирани и изтезавани журналисти. В провинцията е ужасно.
Водещ: Така е, да, и заради това индекса на свободата на словото е толкова нисък и това е повод да се …
Бойко Станкушев: той е принизен горе долу до индекса за частна инициатива. Как ще станеш частен предприемач в една страна, в която реално фундаментални принципи, движещи на свободната пазарна икономика не съществуват. Страна, в която има монополи във всичко почти, страна в която някак си няма от къде да вземеш, за да инвестираш в иначе умна идея, да се бъхташ по 20 часа и да станеш макар и малък, но независим собственик на нещо.
Водещ: Но независимо от всичко не трябва да има монопол по отношение на влиянието на медиите и това да бъдат търговските медии. До колко това е една възможна кауза – останете с нас, ще поговорим по темата след малко.

В "Клубът на журналистите" продължаваме разговора с члена на УС на БНТ Бойко Станкушев по темата – що е обществена медия. И сега нека опитаме да направим тази разлика по-релефна. През седмицата стана ясно, че ще бъдете прозрачни като изслушванията на намеренията на кандидатите за шефове ще бъдат не само видими за хората, работещи в телевизията, но и за останалите медии. Та след такова едно преслушване излезе търговския прочит. Сънчо ще стане 15 минути. Хайде да направим обществен прочит на тази новина. Да е ясна разликата.
Бойко Станкушев: това първо едва ли трябва да е ачик във фокуса на вниманието, но действително е едно намерение на Севда Шишманова, новия програмен директор, което е добре, защото истината, ако трябва да говорим с ръка на сърцето, че медиите, които трябва д абъдат обществени произвеждат и излъчват сравнително малко продукт, ориентиран към децата. Децата са си граждани, те си имат своите права. Първо за тези, които мислят че е много аз бих казал, че е малко. Защото къде е това място в ефира, където ние обръщаме сериозно внимание с опит за влизане при това в диалог с нашите деца?
Водещ: И да става дума все пак за собствен продукт, а не за Том и Джери.
Бойко Станкушев: Обикновено посланията са еднопосочни. Обикновено се отбива номера. Не казвам винаги, но много често. Да, Том и Джери – хубав пример, нищо лошо няма в Том и Джери, обаче ти с Том и Джери разказваш приказки и всъщност това е нещо като бибероните за бебета. Като близалки, като залъгалки, като хвърляне на играчките в кошарата. То реве, протяга ръчички, иска нещо на неговия си език да ти каже, ти да го разбереш и да се опиташ на неговия език да му отговориш. А не просто отбиване на номера. Аз си представям един нов и добър човешки формат на предавания за деца преди всичко изградн на основата на сериозни проучвания, на техните душички, на техния вътрешен свят, на всичко това, което те се опитват да открият като отговор, това което ги тревожи. Те си имат своите кошмари, те имат големите си въпросителни. Те разбират, че ние все по-малко им отделяме време, че душите ни някак си се отдалечават от тях. Човек си казва – аз трябв ада работя на две места, боже колко съм изморен, имам право на 5 минутки спокойствие. През това време то те гледа, иска да ти каже нещо. Но като цяло дистанцията между поколенията и особено между родители-деца много ужасно се е увеличила, което е престъпление.
Водещ: Но тук..
Бойко Станкушев: Аз не оневинявам никой. Самия аз ще си отида от тоя свят с чувството за вина, че не съм се опитал достатъчно добре да разбера децата си.
Водещ: Ето тук биха могли обществените медии да подпомогнат намереният ана тази…
Бойко Станкушев: Това е ясно. То е проблем за свободата, защото както ти го възпиташ или не възпиташ, така и ще живее после то. И даже важното в случая е не как ще ти го върне, защото всичко се връща, както в оная песен на Щурците, ами дали ще бъде щастлив човек. Майната ми на мене като ме няма. Дали те ще бъдат в състояние да говорят за важните неща, както примерно сега се опитваме с теб да си говорим.
Водещ: И дали ще отстояват лично мнение…
Бойко Станкушев: Няма нищо, то вече си личи, че не отстояват. Защото квотата на конформистите расте,. Вместо да намалява. На мен тоя вид демокрация не ми върши работа. Това е много важна мисия на обществените медии. Не е достатъчно да отидеш да се снимаш с децата на входа на новата детска градина и да срежеш лентата. Не е достатъчно да организираш кампания, в която се събират парички за болните дечица, да се снимаш с тях и да чакаш следващите 364 дни.
Водещ: Но пък в това време, докато това се организира и не е лошо да се организира…
Бойко Станкушев: Има общества, в които децата са богове. Главно на изток.
Водещ: Не е лошо да се пита тези, пък, които даряват всеки месец защо някой си позволява да променя вота им. Имаше такъв прецедент с фонда за лечение на деца в чужбина.
Бойко Станкушев: О, такива прецеденти има много.
Водещ: Да, но на фона на тази подменена воля на дарителите някак си трябваше да има журналистически…
Бойко Станкушев: Тука прескачаме в една съседна писта. Може ли, как и до колко да осъществява обществената медия контрол. ефективен, в такива случаи. Отговора е – задължително. Аз не мога да се появя в цялото си великолепие в тоалетна Версаче с часовник за 30 000 евро, да агитирам хората да пускат SMS-и, да се съберат някакви пари, които няма да отидат по предназначение, както се случва често. След което да отида след 1 седмица и да си взема хонорара от 10 000, понеже съм бил водещ на кампания за набиране на средства за болни деца. На върха на езика ми е да започна да говоря с имена.
Водещ: Да. Ами може би трябва да започнем.
Бойко Станкушев: Сега спираме до един съществен момент. Че все пак много, достатъчно много зависи от управлението, от мениджмънта на една обществена медия и не само на една обществена медия.
Водещ: Как може управлението и мениджмънта да помагат на журналистите да задават въпросите на хората, да им подсказват какви въпроси те да задават в живота си?
Бойко Станкушев: Обществото как да подсказва? Не чух в началото.
Водещ: Как мениджмънта ще даде свобода на журналистите да го правят? В обществените медии. Защото дискутира се безспорно въпроса да има разлика между…
Бойко Станкушев: Както ние имаме намерение, започвам малко от преди да променим структурата на БНТ, което означава да се променят и длъжностните характеристики, продължавам, трябва в разбира се в условията на много широк дебат, който ще бъде мъчителен, защото интересите са най-различни, противоречиви, не винаги говорещите са искрени, трябва да се направи поредното усилие сред много правени до сега, просто да се изгради един етичен кодекс, ама истински, котйо просто да бъде символ на всеки, който иска да бъде журналист.
Водещ: Доближаваме до някаква новина. Може би БНР и БНТ ще бъдат инициатори на подобна идея.
Бойко Станкушев: Нищо не пречи. Между другото имаше вече контакти на ниво управителни тела между новото ръководство на БНР и на БНТ. Предстои много скоро пак такъв … там ще обсъждаме и тези въпроси. Основното разбира се ще бъде как да изглежда новия медиен закон, защото закона регулира. И върховенството на закона наистина то трябва да бъде нещо свещено в дейността и на управляващи и на бих казал по-ниските нива, журналисти и не само, и служители, защото медиите не са само журналисти, разбира се. Цялото това нещо е възможно да се направи и има прекрасни примери в западна Европа, в по принцип англо-саксонската традиция много е направила в тая посока, но…
Водещ: И скандинавската не бива да бъде пропускана.
Бойко Станкушев: Скандинавската още повече. Благодаря. Но там хората някак си първо по дефиниция получават първите си 7 години. Те растат с мисълта и с упованието, че са част от обществото и че колкото то им е задължено, толкова и те са му задължени. Има един друг вид хармония, която започва с една отговорност, в която на най-ниското стъпало стои червената лампичка, че не се хвърлят мазни книжки по улицата и нагоре вече върви до казуси, в които човек се изправя сам срещу себе си и разсъждава тогава, когато се налага може би що е това саможертва. Къде е тука това нещо?
Водещ: Този въпрос не се поставя.
Бойко Станкушев: Няма го, но ще го има. Просто ние сляпо вярвахме преди години, че по-бързо ще дойде тоя момент, но той ще дойде много бавно. Ние в момента сме в средата на пустинята, въртим се, може би още толко ще се въртим горе долу. Качествени промени ще започнат да настъпват след 3-4 години, като много важна предпоставка за духовната еволюция и наченки на пробуждане на всички е да се погребат илюзиите. Докато не започнат всички или почти всички да подлагат на съмнение своите псевдо идеали, своите представи за спокоен и щастлив модел на съществуване, докато не спрат да се прекланят пред идоли, няма да започне този процес на освобождаване на човешката душа. В момента … нямам предвид само в т.нар. политическа сфера. Аз съм от тея, ти си от онея, поради което ти си ми враг. Ние сме леви, вие сте десни и средни и бембени и пипитани. Нямам предвид само това. Имам предвид това, което човек трябв ада осъзнае и да носи под сърцето си като морална норма.
Водещ: Категорично броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти.
Бойко Станкушев: Когато някой лъже и той е известен и публичен и е облечен във власт, критичните гласове да се чуват не на другия ден, а веднага. Телефоните да звънят, да го замерват с домати… Не, не, това е важно.
Водещ: Важно е, разбира се, че е важно, но …
Бойко Станкушев: Това го имаше в първите няколко месеца или може би 1-2 години о тначалото на тия неща, които започнаха с един невинен преврат на някакъв (?), но това умря.
Водещ: Липсата на оставки направи…
Бойко Станкушев: Той умря поради невъзможността на обикновените хора, от които ние не можем да искаме да са мегаинтелектуалци, да се позиционират в тази координатна система и да знаят няколко основни неща, които общо взето са десетте божи заповеди.
Водещ: Да, за да дам пример и да бъдем по-ясни – броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти. Но това ще стане само когато журналистите успеят да променят неписаните правила на политиците да се показват на подобни събития.
Бойко Станкушев: Знаеш ли кога ще ги променят? Когато спрат да се страхуват, когато станат общност, когато гилдията наистина стане гилдия. Когато не е само един списък с хора, които работят в тая или оная редакция, в една или друга медия. Когато станат общност.
Водещ: Но за целта наистина трябва да бъде …
Бойко Станкушев: Такава общност, каквато давам … в технологично отношение, иначе лош пример, каквито са сектите. Когато има вяра и когато има обща ценностна система и когато тя не е егоистична, тогава нещата могат да станат.
Водещ: Как обаче това може да бъде вписано в един закон и до колко това е една възможност – останете с нас, продължаваме след малко.

Как прозрачността в ръководството на БНТ ще я направи по-обществена. Първите стъпки, за които се чу са антикризисни. Шефовете слизат от колите.
Бойко Станкушев: Да, ние … може би беше не първия, втория управителен съвет решихме да нямаме персонални автомобили, да нямаме шофьори, което все някаква икономия. Наложили сме си едни такива ясни рамки какво може да се харчи и какво не. Намеренията в чист вид ще се видят когато бъде готова нашата нова структура и започне структурната реформа. Това ще бъде един болезнен процес, защото БНТ все още е като манталитет, като нагласа и като отношение към труда едно доста изостанало предприятие.
Водещ: Да, това е…
Бойко Станкушев: Хората имат самочувствие, колегите, че са стари служители, че са в руслото на една традиция, че тая телевизия понеже е първата, че от нея са произлезли другите. Образно казано, ако Адам беше дал повече от 1 ребро, щеше да има много жени, това са другите телевизии. Така е, в голяма степен. Това предстои…
Водещ: Как ще изглежда тази структура?
Бойко Станкушев: Много ни натискат, много ни критикуват, и от вънка и от вътре, има 8 синдиката, има политически сили, които действат по различни начини. Едните казват ние може да сме в опозиция ама еди какво си. Другите казват – ама ние сме управляващи, не може така. Многообразието е от А до Я. Опити не сериозни, но и за някакво вменяване в чисто корпоративни интереси на нещо си или на друго си. Но това не е интересно. Взехме решение и вече има един пример, направихме публично изслушването на в последствие избраната от УС за програмен директор Севда Шишманова пред колегията, не само пред колектива, а и пред представители на всички медии, които пожелаха. Публикуваме на сайта на БНТ в рамките на до 12 часа време необходимо да бъдат стилистично редактирани, да минат и през коректор решения на УС. Това се чете практически в реално време. Вратите са отворени. 2 седмици приемаме и хора, които всъщност не съм длъжен по длъжностна характеристика да приемам. Всички равнища за всичко. По този начин си възстановявам бих казал някои празноти, пукнатини в телевизионната глава. Повечето от хората са много искрени, с които … с колегите, с които се срещам. Около 2/3 от тях са хора, с които съм работил и преди.
Водещ: Всъщност едно от пожеланията на СЕМ към новите ръководства е да има повече дистанция между административното ръководство и между журналистите. Това как се постига? За да могат зжурналситите да бъдат свободни. Това е крайната цел.
Бойко Станкушев: Ами аз ще ти отговоря с пример, който е мое дълбоко убеждение, категорично. Аз твърдя, че през последните години и при предишното ръководство, специално колегите в дирекция Информация, там където са и новините и публицистиката, са имали по-голяма индивидуална и редакционна свобода от колкото в комерсиалните медии. Сигурен съм в това. Просто тази тенденция трябва да се запази и по някакъв начин да се разшири. Не до свободия, разбира се, защото си има процедури, правила, статути, графици и т.н. Но това се оказа, че е възможно и съм убеден, че може действително да еволюира до една степен достатъчна. Каква точ1но не знам, защото аз не съм гений на медийната теория и никога това не ми е било под сърцето.
Водещ: Кое е най-липсващото предаване за БНТ в момента?
Бойко Станкушев: Не е едно.
Водещ: добре де, поне едно?
Бойко Станкушев: Много ми липсва предаване, в което да можем да ръчкаме и да се караме и да размахваме пръст на тези институции, които трябва да полагат повече грижа за тежко болните хора, за инвалидите. Познавам доста такива хора. Имам близки такива хора. Това, за което говорихме. Пренебрежително отношение към децата, имитация на внимание. Това може да не е така. От тук насетне считам, че сме длъжници на националната култура. Много големи длъжници на новия прочит на историята. Най-малко сме длъжници на феновете на спорта. Но и тук ми се иска много неща да се направят, защото независимо от глобалната криза, тарифите за получаване на права за важни, и национални и европейски и световни спортни срещи се увеличават. Там става все по-скъпо, а ние ставаме все по-бедни. И обществото, и държавата…
Водещ: Един ден се събуждат и установяват, че трябва да гледат световното първенство по друга телевизия.
Бойко Станкушев: Телевизията в момента, не искам да хленча, но телевизията в момента е много по-зле финансирана, о тколкото е била да речем преди 5 години. Субсидията намалена от 78 млн., на 60, понеже е криза, няма.
Водещ: За кога предвиждате …
Бойко Станкушев: Извинявай, но къде е отговорността на законодателя, който след като е приел тоя … целия в кръпки и дупки медиен закон, къде е отговорността на закнодателя, който като е приел тоя закон не се е сетил повече от 10 години, че т.нар. Фонд Радио и телевизия не съществува, той дори не е конституиран. От там на вход Пари нещо трябваше да влиза през тея години…
Водещ: Дори няма дефинирани национални събития.
Бойко Станкушев: Ако бяхме САЩ пък щеше да се намери сила, воля и да се издигне глас, Който да произнесе ясно и отчетливо, че България има монопол в рекламата, както има и много други монополи. И в енергетиката има, и не знам си къде. Че извинявай, не е ли монопол парното? Същото е и тука. Те що не си поемат вината и да се изправят и да отговорят?
Водещ: Ами може би не ги питаме.
Бойко Станкушев: В същото време, сега аз си защитавам институцията, но я защитавам защото искам тя да се изправи на крака и да работи за гражданите, в същото време все пак тази телевизия си е увеличила ефирното време на денонощие много. Втория канал, сателитния, е увеличил от 12 на 24 часа програмата си. Регионалните центрове, които са много зле, с остаряла техника, да не изброявам, са увеличили от 4 на 8 часа дневната програма.
Водещ: Може ли да бъде счупено клишето на разделението…
Бойко Станкушев: Може ли да стане без пари това нещо? Ето Бойко Борисов казва – ако има пари ще направим до 3 години всички магистрали. Ама няма. Добре че народа е разумен и казва – абе верно е, че няма. Сега, защо няма и кога са изчезнали и кой ги е взел – те трябва да си се разберат.
Водещ: До колко този монопол на политиците да разделят медиите на търговски и обществени може да бъде счупен и вярвате ли, че една такава дискусия, провокирана от БНТ и БНР за намиране на най-доброто определение в законодателен текст що е обществена медия е възможна кауза.
Бойко Станкушев: То… виж сега, според мен нагласите на обществото са ясни и потребностите. Очевидно, че подобен сложен ребус може да се реши от хора с достатъчна експертиза и просто както вече се направиха опити да се организират и се проведоха такива дискусии, това трябва да продължи, но много по-интензивно и напълно прозрачно. Както кардиналите ги заключват и стоят затворени на хляб и вода, докато не изберат кардинал, така трябва да се постъпи и тука. В България хора, които биха могли да решат това уравнение, не са чак толкова много. Те трябва да бъдат теоретици, практици, но трябва да има и такива, които съчетават и едното и другото.
Водещ: И имат експертиза.
Бойко Станкушев: Да, имат експертиза. Но не само в една или в друга посока, защото до сега се получаваше едно механично слепване и преписване на съществуващи практики, модели и формулировки. Било външни, било нкой някъде бил, чул, видял. Не може ти да сложиш на една маса специалист по маркетинг, специалист по реклама, специалист по програмиране, финансист и т.н. и те да направят едно функциониращо творение, каквото е медийния закон. Не може. Трябва да има едно припокриване, трябва да се мине през една преизподня, ако трябва да се бият и да се карат и по студиата и по дискусиите, Но в края на краищата трябва да се излезе на едно равнище, в което да се осмислят, разпишат и приемат формулировки, текстове в един бъдещ закон, които да бъдат реалистични, да са съобразени с потребностите на това общество, с цялта му беднотия, но и нагласи на тази държава, с всичките и кусури има и някакви, бих казал, предимства. И така. Най-важното е да се отстрайкира мафията, нарочно казвам тая дума. Винаги до сега при взимането на окончателните решения в ключовите текстове, там където са парите са се намесвали външни тъмни и често невидими за обикновения човек сили. Защото така се правят много лесно пари. От разместването на словореда или на една запетайка или от една невинна уж поправка се правят много пари. И за това обществените медии са винаги били второ качество от гледна точка на законодателя, който няма да си признае това никога, но аз предпочитам вместо да си посипват главите в пепел и да си признават, поне да спрат да пречат.
Водещ: И това би могло да стане наистина чрез обществена дискусия…
Бойко Станкушев: Не, то може да стане. В момента горе долу има консолидиране на експертиза. Въпроса е да се приеме едно разумно решение. То го има, вече има варианти и подварианти, които бих казал, че са достатъчно добри.
Водещ: Кога да очакваме една обществена диксуия? Предизвикана от Сан Стефано и Драган Цанков 4?
Бойко Станкушев: Ами не, ние между другото сме в така добра комуникация с работната група, която между другото работи по този закон, не имитират че работят само, работят. Естествено там има хора с различна опитност, различни нагласи, различни интереси, нормално е това нещо. То всичко е различно, и естетически хората по различен начин възприемат едно и също нещо. Но не е невъзможно, ние изчакваме, доц.Лозанов обеща, че скоро ще има ново издание на тази дискусия, която вече се състоя. Аз все пак си пожелавам да бъде отворено малко ветрилото и да се вкарат още експерти, като под експерти не разбирам хора, които са се самообявили за експерти, както някои бизнесмени…
Водещ: А признатите от общността.
Бойко Станкушев: Признатите от общността, и под общността разбирам всъщност вашата гилдия, нашата гилдия и да речем от информационните агенции, защото това е ценно. Вероятно ако направим една съвестна анкета, в коридорите на радиото и в коридорите на телевизията, отговорите ще си излезнат едно към едно и няма защо да си блъскаме главите. Защото аз вярвам в добросъвестността на колегите си. Те осъзнават, че съществуват заради интересите на обществото, но са деморализирани и снишени, защото не вярват, че може да се създаде координатна система, в която това, в което те вярват може да се случи. Кураж повече трябва.
Водещ: Дай боже да имат повече кураж.

За да чуем какво мислят хората, ние журналистите трябва да ги попитаме. Ето сега тръгваме в тази посока. Какви сюжети избираме да видим през обектива и така да запечатаме спомена за лятото. Ето това сега ще ни помогне да видим Кристина Христова от в.Дневник, всъщност продължават да идват сигурно спомени за лятото. Как изглеждат те? Добър ден.
Кристина Христова: Здравейте. Ами как изглеждат –това са най-вече истории за пътувания извън най-познатите туристически дестинации и хората обичат да бъдат изследователи дори в градове като Лондон и Париж, да виждат някакви неща, които не са в туристическите справочници и да разказват за това, което са видяли, да го споделят като писатели.
Водещ: Кое беше най-интересното, което видяхте през погледа на хората и тяхната инициатива, разбира се, да търсят, да изследват и да запечатват?
Кристина Христова: Ами например днес видях една галерия, която участва в категорията за купонджиите. Беше за планина и това става странно, че такава галерия може да участва в такава категория. Обаче се оказа, че наистина дори за планината може да се разказва по смешен и забавен начин. Много са, не мога просто да ги изброя и да кажа кое е най-интересното. Във всяка категория има невероятни неща, просто аз се влюбих в тая фотоистория на лятото.
Водещ: Интересно ли е да питаме хроата какво ги вълнува и какво ги интересува? Вече натрупахте материали…
Кристина Христова: Ами мисля, че това е нещо, което в момента е най-актуалното в медиите. Да питаме хората и те да създават съдържание. Това е една тенденция, която е отвсякъде видима в момента.
Водещ: И понеже така вдъхновено разказахте за изненадата си, да кажем накрая и до кога продължава конкурса.
Кристина Христова: Конкурса ще бъде до 30 септември и на 15 октомври ще изберем победител.
Водещ: Ще бъде интересно да поговорим в "Клубът на журналистите" малко по-подробно след оценката, която получи всичко получено. Благодаря на Кристина Христова от в.Дневник. а сега да попитам Исак Гозес от в.Стандарт какви истории ни кара да разказваме лятото и дали без конкурс хората пращат своите истории и искат да ги разказват на журналистите. Добър ден.
Исак Гозес: Добър ден. Ами сега, какви истории, лятото е пълно с истории. Обикновено зимата е времето, в което пишещи, композиращи, събират и анализират така да се каже (?) тези истории и ги превръщат в някакво четиво или песен. Според мен лятото е време з апочивка, тъй да се каже, за любов и за събиране на впечатления.
Водещ: Които да топлят през зимата.
Исак Гозес: Които да топлят през зимата. Ако някой има някакъв талант да се опита да материализира туй, дето е преживял през лятото.
Водещ: Караме ли хората да разказват истории? Умеем ли да ги караме?
Исак Гозес: Ами умеем. Ние не знам дали умеем, ама те умеят да ги разказват. Защо ние трябав да ги караме… аз имам впечатления от моята работа като журналист, че всеки човек, дори и най-скучния на вид, дори най-необразования, дори най-възрастния носи в себе си някаква история. Някои носят повече истории, други по-малко, но всеки носи поне една съкровена история. И идва един момент, в който той дори да я е криел много време, да я пази в дълбока тайна, му се иска да я разкаже. И когато реши да го направи, го прави с особен талант. И в това отношение професионалните писатели много могат да завиждат на някой, тъй да се каже, необладан от тая страст да пишат (?) и да разказват.
Водещ: Но със сигурност ние журналистите трябва да вярваме в историите на хората и да ги питаме, защото това е прекия път към едно по-зряло гражданско общество.
Исак Гозес: Ние журналистите трябва да намалим да измисляме нашите истории, пък историите на хората не само сме длъжни да им вярваме, ами да се учим от тях как се правят автентични истории. Ние малко си обичаме да ги украсяваме, да ги поизмисляме малко, но това е част от занаята. Не само, че за хората, целия живот, и което значи цялата журналистика, защото журналистиката е живота, е (?) между хората, туй което те са преживели. Не което ние сме измислили.
Водещ: Много благодаря за този коментар на Исак Гозес от в.Стандарт. сега накрая да обобщим чутото за интересите на хората и как то би могло да бъде много ясноотговорено от обществените медии. Бойко Станкушев питам.
Бойко Станкушев: Ирен, българина е една много странна разновидност на хомо сапиенса. Българина от този рядко срещащ се в цивилизацията човешки вид, който дори много беден, ограничен във възможностите си поради материални причини да се придвижва в пространството и да вижда красиви, непознати, екзотични места, той е запазил способността си въображението му да самоеволюира. Ние за това имаме такова народно творчество, за това имаме такива страхотни поети. Аз познавам хора, които никъде не са били освен в родното си село, окръжния град, обаче имат такава фантазия и такива красиви мисли и видения, че просто това е парадоксално от гледна точка на човешкото съзнание. И това е много голяма сила. Въпроса е тази сила да се насочи към доброто. И много добра инициативата на колегите, защото те правейки тези акции катализират и отварят тая чакра, която малко е позатворена от стъписването от битовите проблеми на хората. Това е хубаво. Това е двигател към свобода. И знаеш ли кое друго е много важно? Че българина като все пак трезво мислещ човек може, съумява и това е полезно да разграничава тези най-развинтени видения във въображението си от чисто човешките си мечти. Той прави разлика. При други видове, не тук на балканите, това се припокрива и води понякога до грешки, води до мегаломания, води до абсурдни желания, до нереалистични искания. До много неща. До мутации на съзнанието и до престъпления, до тежки престъпления. При нашия човек това е някак си в два различни , макар и паралелни класификатора.
Водещ: Но тук мястото на обществените медии…
Бойко Станкушев: Най-възрастния селянин, който реално не е ходил на по-далеч от 30 километра от селото си притежава тази дарба. Тя е уникална. Това е основополагаща част от народопсихологията на българина и то от тия най-добри неща, които носи.
Водещ: Ами дай боже законодателя да направи така щото обществените медии да можем да …
Бойко Станкушев: Българина може да пътува без физически тялото му да се премества. Важно е това.
Водещ: А пък обществените медии могат да го покажат. Дано това влезе в новото законодателство. Тук с това пожелание приключва днешното издание на "Клубът на журналистите".

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 28.08.2010

Вместо М САТ варненската група "Химимпорт" ще развива икономически канал

През последните три-четири години медийният пазар в България беше застигнат от една световна тенденция – все по-голяма сегментация на телевизионния пазар или създаване на все повече нишови канали. Причината за задълбочаването на тази тенденция е нагласата на зрителите, които по-често използват дистанционното, за да превключват каналите и да гледат точно определени неща в удобно за тях време. Развитието на нишови канали в България за разлика от чужбина обаче е с променлив успех. До голяма степен това се обяснява с малкия размер на рекламния пазар.
Досега на добра популярност в България се радват канали като специализираните филмови, развлекателни и спортни телевизии, които са стигнали пика в развитието си (в сегмента вече са се наложили телевизии като Fox Life, Fox Crime, AXN, Diema, National Geographic, "Травъл тв" и др.). На играчите на пазара не им остава нищо друго, освен да развиват медии и в други сегменти.
Едни от най-трудните и изискващи сериозна финансова инвестиция и висок професионален стандарт на работа са специализираните новинарски и икономически телевизии. Създаване на устойчив модел на качествени канали с подобна тематика е истинско предизвикателство. И ако по света летвата е високо вдигната от медии като CNN и Bloomberg, в България нещата много изостават. Специализирани изцяло новинарски и икономически канали няма. Има първи стъпки като тв "Европа" и "EBF икономика". Това обаче не означава, че с опитите е приключено.
Риск печели/риск губи
От ноември на телевизионния пазар ще има нова икономическа телевизия. Tя ще е част от групата фирми около "Химимпорт". Ще се появи на мястото на М САТ (виж карето). Засега е ясно, че новият канал ще се казва Bulgaria on air. Собственик на канала М САТ е "М САТ ТВ" ЕООД, едноличен собственик на капитала в дружеството е "М САТ Кейбъл" АД. В съвета на директорите на "М САТ Кейбъл" влизат Драгомир Дойчев, Виктория Миткова (изп. директор на тв канала М САТ) и "Холдинг Варна" АД (част от групата около "Химимпорт").
С решение на СЕМ от 11 август, публикувано на сайта на регулатора, става ясно, че е изменена индивидуалната лицензия за телевизионна дейност на M САТ. От същия документ се вижда, че се сменя и името на оператора от "М.САТ" ЕООД на "България он ер" ЕООД. С ново решение от същата дата е променена и индивидуалната лицензия за радиодейност, която "М.САТ" ЕООД имат за излъчване на "Алфа радио". СЕМ е удължил и срока на лицензията на "Алфа радио" с 15 години, считано от 26 юли 2011 г.
От компанията потвърдиха, че на мястото на телевизия М САТ ще бъде развиван нов телевизионен канал, но не пожелаха да дадат повече подробности за проекта с аргумента "още е рано". Източник на "Капитал", запознат с проекта, обясни, че коментарите пред медиите се избягват, защото собствениците на М САТ още не са решили какво да правят с политематичния канал. Дали да го запазят, или постепенно да го закрият, като на негово място застане нова профилирана икономическа телевизия Bulgaria on air. С М САТ или без него обаче проектът за икономически канал вече има зелена светлина. За програмен директор на бизнес телевизията е поканена журналистката Николина Димитрова, която има опит от БНТ (била е в екипа на Нери Терзиева, работила е в пресцентъра на президентството по времето на Петър Стоянов, преди да приеме предложението на М САТ, беше директор новини в сателитната "ТВ+").
По новата програмна схема вече се работи, но все още се чака тя да бъде одобрена от СЕМ.. Очевидно става дума за нов крос медиен проект. Източник на "Капитал", запознат с концепцията, обясни, че в него ще влизат телевизия М САТ, "Алфа радио" и бордното списание On Air. След като бъде одобрена от СЕМ новата програмна концепция, трите медии (които се развиват и онлайн) ще се налагат под марката On Air. От сайта на телевизия М САТ става ясно, че медията вече е направила радикална промяна в съдържанието си, като е поставила акцент върху икономическите предавания и новини. Публикува се информация за финансовите пазари по света и движението на борсите. Предвидено е да има и предаване за живота на българските бизнесмени.
Новият канал Bulgaria on air също като М САТ ще е 24-часов. Ще има ново студио и нова сграда до софийското летище. Още когато бе назначена през ноември 2007 г., изпълнителният директор Виктория Миткова обясни, че компанията работи по няколко нови проекта. "До една година ще трябва да се преместим в нов офис близо до летището и сега се занимаваме с новите студиа." Три години по-късно очевидно казаното се реализира. Освен по кабел и сателит новият канал ще се разпространява и ефирно.
През май 2009 М САТ подаде молба за издаване на ефирни лицензи във всички градове, в които бяха обявени конкурси. Тогава тя се възползва от последната възможност, която медийният закон даде на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да раздаде останалите ефирни честоти със срок на валидност до 2012 г., когато секторът трябва да се цифровизира. През юни 2009 г. КРС издаде 101 разрешения за местни аналогови честоти. Тогава разрешителни получиха ТВ 7 (във всички 58 града и стана национална ефирна тв), Pro BG (тогава още ТВ 2), "Европа", М САТ и "ЕВРОКОМ национална кабелна ТВ". M САТ получи разрешения за ефирно излъчване в 15 града (Сливен, Стара Загора, Враца, Казанлък, Велико Търново, Харманли, Ботевград, Добрич, Плевен, Асеновград, Кюстендил, Монтана, Кърджали, Пазарджик, Ловеч). По принцип чрез кабелните оператори и в момента каналът си осигурява добро национално покритие. В коментар пред "Капитал" миналата година изп. директор на М САТ Виктория Миткова обясни, че каналът е закупил нова техника и е започнал изграждането на студиа не само в София, но и в някои по-големи областни градове, като някои от тях са напълно готови и оборудвани – в Стара Загора, Добрич и Варна.
Лукс или необходимост
Засега в нишата на икономическите канали стои разпространяваната по кабел и сателит телевизия "EBF икономика", която започна да излъчва програмата си преди три години. Каналът обаче не успя да се наложи като медията на бизнеса и засега остава с доста нисък дори за кабелен канал рейтинг. При старта на медията екипът на ЕВF аргументира избора на формата с интереса на българския бизнес, който бил на мнение, че съществуването на икономическа телевизия ще е полезно за тях. "EBF икономика" е собственост на консорциум "Тера груп", който обединява компании с разнообразни дейности. Според справка в системата ДАКСИ консорциумът включва 50 фирми.
Според Мирослава Иванова, директор "Бизнес комуникации" в Уникредит Булбанк, в момента на българския пазар има телевизии, позиционирани като бизнес или икономически. "Има достатъчно информационни канали и интернет сайтове, които дават и към момента бизнес информация. Дали има място за друга бизнес телевизия зависи от концепцията, изпълнението и качеството на програмата, които следва да предизвикат и поддържат интереса на бизнес аудиторията. Естествено, ако тази телевизия има добър рейтинг и добра цена, тогава рекламодателите ще могат да се възползват от този тясно таргетиран канал и да предложат продукти, свързани с бизнеса", коментира Иванова.
Един от най-големите рекламодатели в медии, каквито са мобилните оператори, също са на мнение, че по време на криза предпочитани са големите гледани телевизии. "За нас адекватната и надеждна информация, свързана с новости от света на бизнеса, тенденции и прогнози, е важна в работата ни и в този смисъл канал, предлагащ такъв тип информация, е полезен. В условията на финансова криза бюджетите за реклама се оптимизират, като за постигане на максимален ефект се предпочитат медиите с най-голяма аудитория. По този начин при най-ниска цена се постига най-висока ефективност. Като се имат предвид тези особености на пазара към настоящия момент, както и негативният опит на редица телевизионни канали с бизнес съдържание досега, привличането на рекламодатели от подобен нов нишов канал би било изключително трудно", коментираха от отдел "Корпоративни комуникации" на M Tel.
Преди да започне да излъчва програмата си новата икономическа телевизия обаче, е рано да се правят прогнози. Защото всеки проект първо заслужава да му бъде даден шанс.
Медийна група
М САТ е част от медийния бизнес на варненската икономическа група ТИМ. Телевизията съществува от 1996 г. и е един от първите частни канали в България. Разпространява се по кабел и сателит, а от 2009 г. и ефирно в 15 града. В портфолиото от медии на варненската група ТИМ освен телевизия M САТ и "Алфа радио" влиза и бордното списание On Air, както и телевизията и всекидневника "Черно море", информационна агенция "Черно море", пресклуб "Глас", агенцията за външна реклама "Мустанг билборд" и рекламна агенция Brand New Ideas.

Стр. 27

в. Тема спорт | Росен ЙОРДАНОВ | 30.08.2010

Отпадат публицистичните предавания, махат водещите на новините

Кардинални промени се задават в спортната телевизия на България -Ринг.бг, разбра "Тема Спорт". Световната финансова криза явно няма да подмине и тази медия. Най-сериозната сеч ще падне върху публицистичните предавания, които на този етап ще бъдат замразени. Отпада предаването "Специално", както и студията преди мачовете от А група, които вече вървят само по Про.бг от този сезон. Програмната схема на телевизията ще претърпи сериозни корекции. Ще бъдат премахнати и водещите на спортната емисия "Център". Тя ще остане в ефир, но ще бъде като тези в "Евроспорт" и "Евронюз" – само с картина и говор зад кадър. Основата ще бъде световният видеообмен.
Стана ясна и бройката на мачовете от турнира Лига Европа, които ще вървят в родния ефир. БНТ 1 запазва правото си на първи избор, което означава, че ще показва пряко само домакинските мачове на Левски и ЦСКА. По Про.бг пък ще вървят два мача – от 20:00 и 22:05, като там ще гледаме гостуванията на нашите тимове. За разлика от миналата година сега няма да гледаме Лига Европа по Ринг.бг.

Стр. 31

Калина Цачева I 29.08.2010

Няма изтичане, застрашаващо хората и околната среда в района на улица „Железни врата”, съобщиха от дежурния специализиран екип на „Овергаз изток”- район Варна. Те са се отзовали на сигнал, получен в 8,50 ч. /на 29 август/ от ВиК, че при изкопни работи за отстраняване на авария по водопреносната мрежа е засегната целостта на газоразпределително онклонение. Имало е силно свистене и остър мирис на одорант, който се прибавя към природния газ за осигуряване на безопасност и ранна сигнализация.
В 9,15 ч., след като откриват точното място- пресечката на улиците „Константин Щъркелов” и „Железни врата”, специалистите от газоразпределителното дружество спират подаването на природен газ. Двама битови потребители са без газ, докато се отстрани нанесената повреда. Дежурният екип е започнал веднага работа.

„Овергаз изток”- район Варна
Връзки с обществеността
970-840
0882/173-053
0885/467-133
Kalina.tzacheva@dir.bg
Kalina_cacheva@overgas.bg

PR Agency Annettevents I 28.08.2010

За образованието и приятелството

Следвайки модерната тенденция „Размяна на визитки”, варненската консултантска фирма за образование в чужбина – Ms Diamandieva Ltd. събра своите приети в европейски институции студенти на по чаша вино преди път. Основна цел на събитието беше създаване на социални контакти и трайни връзки между заминаващите в чужбина българи. Така младите хора, които ще продължат образованието си в Лондон, Милано, Виена, Лион, Копенхаген, Тилбург, Единбург, Кардиф, Бристол, Бирмингам, Манчестър и др. ще създадат своя българска контактна мрежа, за да обменят информация помежду си и да осъществяват визити с образователни и познавателни цели.

На кандидатстудентска кампания 2010, 87% от българите са предпочели Обединеното кралство, като 8 % от тях Шотландия, а само 13 % са избрали за продължаване на образованието си други европейски държави . Символичен подарък на сбогуване ги провокира с надписа « The world is awaiting you. Go and… conquer it! ».

С това събитие компанията Ms Diamandieva Ltd. не само отпразнува третата си годишнина, но и даде ново доказателство, че работи в съответствие с приетите спогодби за свободно предвижване и образование в Европа.

PR Agency Annettevents I 28.08.2010

Нов атрактивен спорт демонстрират във Варна

Стартира първия за страната ни турнир по футволей. Организаторите Евгени Петков и Найден Стоянов дадоха старт на атрактивното състезание на южния плаж на Варна, с което положиха началото на нов за България спорт.
Footvolley съчетава правила, които се основават на тези на плажния волейбол, но съчетани с докосване на топката с крака на принципа на правила взети от футбола. По същество footvolley е плажен волейбол, но без да са включени ръце, а само крака.
Footvolley е създадена в Бразилия от Октавио де Мораес през 1965 г. в Рио де Жанейро на Копакабана Бийч като средство за футболистите, за да могат да се докоснат до топката без да се нарушава официалната за тогава забрана за футбол.
През последните години професионални футболисти все повече използват този спорт за тренировки и развлечение: Ромарио, Edmundo, Роналдо, Роналдиньо Gaucho, Junior и Edinho, както и някои български сред които Димитър Бербатов.
Footvolley се практикува по един много организиран начин в различните страни, в това число: Бразилия, Аржентина, Уругвай, Тайланд, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Гърция, Холандия, Испания и Австрия. Международната Footvolley федерация и Европейската Footvolley федерация са регулиращите организации на международно равнище.
Продължаващата популярност на играта може да доведе до включването й в Олимпийските игри. Усилията на международните федерации са насочени в тази посока.
Варна е домакин на първия по рода си турнир по футволей, като на 28 и 29 август на централния плаж на морската столица четирите волейболни игрища събират 8 отбора от цялата страна. Изключително атрактивното събитие се провежда за купата на „Варна Тауърс” – генерален спонсор на събитието. Новият за България спорт е в унисон с новия модерен търговско-административен център на Варна, чието откриване предстои през месец октомври.
Footvolley се играе от екипи съставени от двама играчи на пясъчно игрище, разделено от мрежа. Не е разрешено да се използва ръката или рамото по време на игра. Всяка друга част на тялото, може да се използва като докосване. Целта на играта е да се прекара топката над мрежата в противниковото поле, без да докосне земята.

Организаторите обещават и през втория турнирен ден всички граждани и гости на Варна да бъдат свидетели на едно от най-интересните плажни летни събития за сезона.

в. Десант I Пролетина НИКОЛОВА I 29.03.2010

След като бяха притиснати в ъгъла заради участието на деца в шоуто, шефовете му се обърнаха за помощ към фамозна специалистка по цензура

Ако на някой досега не е било ясно, от понеделник вече трябва да е научил, че поне в едно нещо България е на първо място в света. Това е “новият социален експеримент “фамилно риалити шоу Биг брадър”. За първи път от създаването на риалитито в Холандия преди повече от десетилетие някой решава да вкара в него не само цели семейства, но и децата им.

Това не се беше случвало в нито една западна телевизия не защото там не са искали да го направят, а защото регулаторните органи в Западна Европа са изключително бдителни и много строги. Подобен опит щеше да приключи безславно за шоуто, което най-вероятно щеше да бъде забранено за излъчване. А самата телевизия щеше да заплати такава солена глоба, че повече нямаше и да помисля да вкарва деца там, където зрителите очакват да има разврат, изневери, скандали и дори побоища. В бананови държави и някои балкански републики обаче всичко е позволено. Още повече, че шефовете на българската Нова телевизия са готови на какво ли не само и само да се оттласнат от дъното на зрителския интерес.
От повече от година частният ефирен канал върви стремглаво към последните места в изследванията на зрителската аудитория. Стигна се дотам, че в Топ 50 на общата годишна класация на пийпълметричната агенция ТНС/ТВ План за 2009 година нямаше нито едно предаване на Нова телевизия! Това очевидно е докарало до ужас шведските собственици на канала Ем Ти Джи, след като са се решили да направят у нас това, което никога не биха си позволили в родната си Швеция.
Продуцентът Ники Николов, чиято е основната заслуга за детската добавка в “Биг брадър”, твърди, че главната цел на шоуто била, моля ви се, да придобием представа за това как един мъж и една жена живеят заедно в българско семейство. Все едно българският народ живее в Патагония и не знае хала си. Но дори и така казано обяснението на Николов щеше да звучи благородно, ако не ставаше дума точно за “Биг брадър”. Шоуто, в което всеки малък скандал продуцентите раздуват до световна война, и в който дребния флирт те се опитват да организират непременно в сексуална сцена.
“След 89-а у нас няма нито един сериозен филм или сериал, който задълбочено да разкрива истината по темата (за българското семейство – б.р.). Нямаме създадени модели, на които съзнателно или подсъзнателно да подражаваме. Знаем абсолютно всичко за турското семейство, но почти нищо за нашенското”, се обяснява Николов пред “Стандарт”. Едва ли не цяла България трябва да му е благодарна, че той се е оказал човекът, който ще ни разкрие как точно живеем.
”Този "Биг брадър" ще се превърне в наръчник за щастлив семеен живот. Самият аз имам нужда от него”, споделя Ники Николов, който също има вкус към освободения живот – миналото лято заживя на семейни начала с Радост от предаването “Огледала”. Само че Николов се изправи пред един голям проблем, който вероятно не е очаквал да има в България, където апатията и послушните медии са единица мярка за манталитет. Седмици наред до старта на шоуто всякакви неправителствени организации, но също вестници, радиа, телевизии, интернет – агенции буквално се нахвърлиха върху продуцентите му заради участието на деца в него. Това принуди Николов да направи нещо, което също досега никъде не е правено – “Биг брадър” и Нова телевизия да се опитат да наложи цензура на колегите си от останалите медии, за да не може чрез тях неправителствените организации да продължат борбата си с шоуто. Не е ясно дали Ники Николов ще успее да ни обясни как живеем, но със сигурност втората му цел вече постигна успех. Като по команда, още в деня, когато шоуто започна, медиите изведнъж прекратиха критичния тон към него.
И няма как да е иначе, тъй като Нова телевизия възложи задачата по усмиряване на журналистите на голямата специалистка по цензура и притискане на медии у нас Диана Дамянова. Кака Диди, както тя обича да я наричат, макар отдавна да е прехвърлила какината възраст, е собственик на агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. Миналата седмица “Биг брадър” сключи официален договор с нея и й прехвърли изключителните права за медийно обслужване на шоуто. Това се случва въпреки, че Нова телевизия си има отдел за връзки с обществеността с петима души на щат, които получават заплата именно, за да вършат тази работа. Само че в момент, когато и водещият на риалитито Ники Кънчев признава, че неправителствените организации и медиите “ни създадоха много проблеми”, кака Диди е предпочитаният пресцентър.
Натрупала опит още в миналия век като вицепрезидент на КНСБ с обгрижване на послушните и шамаросване на непокорните ресорни репортери, Диана Дамянова навлезе във вихъра си като вицепрезидент на “ЛУКойл”. Едновременно с издигането си в компанията, тя създаде и агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. Самото съчетание “кризисен пиар” за Диана Дамянова означава не да информира медиите за фирмите, които обслужва, а да ги притиска по всякакви възможни начини да не пишат нищо критично за тях. Няма вестник, радио или телевизия у нас, който да не е ял попарата на кака Диди. Къде със заплахи, къде с финансов натиск, къде с шантаж Диана Дамянова успя да всели страх у цялата гилдия у нас. А нейните клиенти хич не са случайни. Освен “ЛУКойл” и неговия шеф Валентин Златев, тя обслужва фирми, около които е пълно със скандали. При Костов нейната агенция обгрижваше всички дружества от приятелския му кръг “Олимп”. И до днес затова я и търсят – защото знаят, че Диана Дамянова е специалистка по запушване на устите на медиите. Методите й на действие са такива, че към днешна дата никой и не помисля да пише нещо лошо за хората и фирмите, които Диана Дамянова обгрижва. Някъде да сте прочели например, че “Нефтохим” е замърсител и причинява масови онкологични заболявания в бургаска област и аномалии при новородени? Няма и да прочетете. Кака Диди се е погрижила.
Вече дори не е нужно тя лично да сплашва репортерите и техните редактори. Те сами си знаят, че видят ли под някое прессъобщение името “Ди енд Ди”, значи е по-добре да замълчат по темата. Ето защо от понеделник насам медийното пространство у нас изведнъж стана приятелски настроено към новия сезон на “Биг брадър”. А някои вестници, като издаваните от ВАЦ например, дори вече не само не се сърдят, че в къщата ще има деца, ми отразиха този факт с радост, задоволство и много шарени снимки. Всичко това се случи, след като в неделя прессъобщенията за “Биг брадрр” изведнъж започнаха да пристигат вече не с щемпела на пресслужбата на Нова, а подписани от Теодора Велева, специалист от агенцията на кака ви Диди “Ди енд Ди”. Оттук-нататък вече “Биг брадър” може да диша спокойно и пред него се е ширнала свобода да прави каквото си иска. Името “Ди енд Ди” дава гаранция, че ако ще няколко човека да направят групов секс пред погледа на дечицата в къщата, а Нова телевизия го излъчи, на страхливите и яли попарата на Диана Дамянова медии у нас не им остава нищо друго, освен или да замълчат, или да отразят оргията с радостна дописка.

Оригинална публикация

PRnew.info I 28.08.2010

Наградата за култура и изкуство на ОББ бе връчена на писателката Силвия Чолева, а перкусионната двойка Елица Тодорова и Стоян Янкулов-Стунджи спечелиха Наградата за заслужил арт деятел на на Фондация „Аполония”

Празниците на изкуствата „Аполония 2010” бяха открити на 28 август с церемония по награждаването на едни от най-добрите български творци с наградите на Фондация „Аполония” и ОББ.

Със статуетката „Аполон Токсофорос” („Аполон Лечител”) на Фондация „Аполония” бе наградена перкусионната двойка Елица Тодорова и Стоян Янкулов-Стунджи, а с Наградата за култура и изкуство на ОББ, въплътена в статуетката с антична фигурка на делфин, бе отличена радиожурналистката и писателка Силвия Чолева. „Чест прави на Аполония и на ОББ че по време на Празниците на изкуствата дават възможност да бъдат представени не само музика и театър, но и книги и качествена литература”, заяви Силвия Чолева. Тя ще представи своя роман „Зелено и златно” (Издателство „Жанет 45”) на 4 септември от 20 часа в Художествената галерия в Созопол.

След като благодариха на организаторите и на подкрепата на ОББ за българското изкуство Елица Тодорова и Стоян Янкулов-Стунджи, заедно с Марио Григоров и Веселин Веселинов-Еко, изнесоха впечатляващ спектакъл в амфитеатър "Аполония", в който преплетоха успешно етно, джаз и модерни музикални елементи.

От 28 август до 5 септември 2010 гостите на Аполония могат да се насладят на музикални събития, театрални постановки, картинни изложби и много артистични прояви.
.
Център на музикалното и визуално изкуство и тази година ще бъде джаз-клуб ОББ. Там ще звучат – ”The dust busters” (САЩ), TRI O FIVE, Percussion Impact – Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Милен Кукошаров. Предвидени са премиерен концерт в памет на Оскар Питърсън – АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ и още две премиери – концерт ASTOR FOR FOUR, Музиката на ПИАЦОЛА – Веселин Веселинов – Еко, Венци Благоев, Живко Петров, Христо Йоцов и концерт ONE jazz MAN – Милчо Левиев. С концерти в джаз клуб ОББ ще се представят – МИХАИЛ ЙОСИФОВ СЕКСТЕТ с гост Бен Крос и Концерт 100 ГОДИНИ DJANGO REINHARDT VENTZISLAV BLAGOEV HOT JAZZTET.

ОББ – в подкрепа на културата и изкуството

Обединена българска банка е една от компаниите, която развива дългосрочни програми в подкрепа на културата и изкуството, културно-историческото наследство, образованието, грижата за деца в неравностойно положение, масовият детски спорт и високото спортно майсторство.

В областта на културата и изкуството банката подкрепя национално значими български арт фестивали, сценичните изкуства, отделни творчески прояви на български творци, като само за арт прояви отделените средства за последните 10 години надхвърлят 2 милиона лева.

От 2007 година ОББ връчва и своята Награда за култура и изкуство (Награда на Генералния спонсор) по време на Празници на изкуствата „Аполония”. През годините нейни лауреати са били джазменът Антони Дончев, Ангел Заберски – син, успешният млад режисьор Камен Калев, представил достойно България на филмовия фестивал в Кан с филма си „Източни пиеси”. За 2010 година нейният носител е радио журналистката и писателка Силвия Чолева. В наградата на ОББ присъства антично изображение на делфин – едновременно древен символ на финансовите взаимоотношения между хората и митичен спътник на бога на изкуствата Аполон.

Снимки

от откриването на Аполония 2010 може да намерите на http://www.bulphoto.com/events/21855/, с автор Румен Раканов, Агенция БУЛФОТО.
Снимките могат да бъдат използвани свободно и без заплащане

PR Agency Annettevents I 27.08.2010

причини и следствия

Във време, в което достъпът до информация е всичко, медийният пъзел пренарежда своите части. Макар все още да е валидно общото правило, че появата на нова медия не води до заличаването на друга, експанзията на онлайн медиите сериозно повлия на медийния пазар в последните години.
Рядкост са инкономическите, културните или социалните сектори, които са се променили толкова много в рамките на четвърт век и са довели до толкова осезаема промяна в начина на живот и ежедневието на хората. Още през седемдесетте години на миналия век, много медийни социолози предсказват промяната на медиите към дестандартизация . Очакванията са за промяна към един свят, в който книгите, картините и музиката ще се на разположение на всички и по всяко време. Ето, че четирдесет години по-късно, медиите са всичко друго, но не и стандартизирани.
След мощното навлизане на информационните и новинарски он лайн портали, шеметно набират скорост и онлайн телевизиите. Няколо са причните те да са все по-предпочитано от аудиторията средство за информация. Първо, предлагат възможност за проследяване на информацията по интереси. Появата на новите медии предоставя на зрителя така необходимото му право на избор, отвъд техническите или икономическите граници за достъп до информация. Изследвания върху поведението на зрителите, реализирани във Франция, показват тенденция към повишаване на аудиторията на специализираните канали за сметка на традиционните такива. Друга важна причина за развитието на новите медии е тяхната гъвкавост. Те позволяват редакция на информацията в реално време, както и светкавична реакция при всякакви условия. Не на последно място, онлайн телевизиите позволяват на зрителя да се включва в процеса на обмен на информация. Всеки може да коментира, обсъжда или споделя съдържание с другите. Онлайн телевизиите поставят началото на нова ера, в която зрителят гледа каквото иска, когато иска и където иска.
Зрителите на спорта например никога не са били по-облагодетелствани в достъпа до информация за тяхната страст. Докато в спортните он лайн портали може да се получи бърза информация за новини и резултати, то он лайн телевизиите предоставят денонощен достъп до най-значимите световни спортни събития в реално време. Повечето пъти това е безплатно като добър пример е Unibet TV. Това е онлайн телевизията на букмейкъра Унибет и по нея българските зрители могат да гледат над 20 футболни първенства, включително тези на Испания, Италия, България Бразилия и Холандия. Освен това телевизията предава всички по-значими тенис турнири от Мастърс сериите и Големия Шлем, както и Шампионските Лиги по баскетбол и волейбол. По нестандартните предложения на Унибет ТВ включват дартс, плажен волейбол и футбол, тенис на маса и снукър.Спортната програма продължава 24 часа и е напълно безплатна като единственото нещо, което се изисква е регистрация в сайта на телевизията.
Новите он лайн медии все още не са в състояние да доведат до пълен крах на традиционната телевизия или преса, но определено предизвикват преразпределение на картите на медийния пазар. Дали медиите днес ще са медиите утре, зависи главно от желанието и възможностите им да уловят духа на времето, което тече все по-бързо и все по-интерактивно.