Все повече ще се залага на комбинацията попфолк – ПР

Еcon.bg I Апостол АПОСТОЛОВ I 25.06.2010

Специално за Econ.bg

Спортисти и фолк певици все по-често се избират от компаниите за рекламни лица. Какво е тяхното място в съвременния корпоративен ПР разказаха в специално интервю за Econ.bg Елина Големанова (вляво на снимката горе) и Ружа Загорска от ПР агенцията APRA Porter Novelli. Двете дами коментираха и развитието на социално-отговорния ПР след катастрофата на световния шампион по фигурно пързаляне Максим Ставийски.

Акценти:

  • Изборът на лице за продукт: Личностите с авторитет у нас и чужбина;

  • След случая с Максим Стависки: Фирмите избират по-внимателно свои рекламни лица

  • При гаф на рекламното лице: Фирмата открито трябва да признае, че е сбъркала в избора си;

  • Българският манталитет: Не може да провали една кампания.

Как компаниите си избират рекламните лица?

 Ружа Загорска:

Лицето се избира на принципа каква аудитория преследва фирмата, преценява се дали лицето ще бъде привично за конкретната аудитория. В общи линии то трябва да бъде пример за подражание от съответната целева група. В много случаи се оказва, че няколко публични лица отговарят на определен критерии. При това положение, няколко фактора са определящи при избора.

Елина Големанова:  

На първо място се гледа дали лицето не е участвало в друга кампания или представяне на продукт. Например групата „Ъпсурт" са свързани с рекламата на Nescafe. След това участие много компании ще предпочетат да се лишат от услугите им, след като знаят каква е обвързаността им.

На второ място се гледа дали лицето е потенциален носител на негативи за фирмата. Например, дадено лице може да не е участвало в други кампании, но пък се е снимало за Playboy. В тези случаи фирмите избягват да наемат такива личности.

Елина Големанова:  Има разлика между избирането на лице за корпоративен имидж и за представител на марка или продукт. Първото нещо, което е много важно, е самата компания да определи своята визия – как иска потребителите да я асоциират и какво послание иска да предаде на аудиторията. С поведението си корпоративното рекламно лице трябва да създава и да гради уважение сред обществеността, докато лицето на продукта трябва да прави така, че марките да се купуват.

Защо фирмите прибягват масово да услугите на спортисти и фолк певици?

Ружа Загорска:  

Спортисти се наемат за рекламни лица, защото по този начин много от компаниите искат да внушат посланието, че обществеността трябва повече да спортува и да води здравословен начин на живот. От друга страна, именно спортистите ни са единствените хора зад граница, които са най-популярни. Чужденците с тях ни асоциират. Вземете например Христо Стоичков или Димитър Бербатов. Всеки чужденец като му кажеш Стоичков, той знае България. Не мога да каже, че фирмите ще имат успех в кампаниите си, ако наемат лица от други области, тъй като просто не са чак толкова познати на нашата и чуждата публика.

Що се отнася до фолк певиците. Факт е, че българинът харесва този жанр, по заведенията се забавлява  на фолк музика. Трябва да си признаем, че тази музикална индустрия много добре се развива. В нея се наливат страшно много пари, а и клиповете с всеки изминал ден изглеждат все по-добре. Вижда се, че музиката се отделя от онзи познатия лош вариант на жанра от времето на 90-те. Съвсем скоро ще започнат да се влагат и повече пари за подобряване качеството на текстовете. Тази индустрия все по-често ще попада в полезрението на фирмите като източник на рекламен дивидент.

Казахте, че едно лице трябва да бъде модел за поведение в обществеността. Какво се промени в корпоративния ПР след катастрофата на Максим Стависки. През лятото на 2007 г. година двукратният световен шампион по фигурно пързаляне катастрофира край Приморско, уби човек, а друго момиче и до момента се възстановява от инцидента.   

Елина Големанова:  

При всички случаи, компаниите станаха по-предпазливи при избора на лицата, независимо дали за социално-отговорна кампания или за продуктова марка. След инцидента се предпочитат личности в обществото, които имат утвърден дългогодишен авторитет, които хората почитат и вярват.

Ружа Загорска:

Комбинацията между идеята за дългосрочна кампании с избора на т.нар „силно лица от деня", не винаги води до добри  резултати за фирмите. Много по-добре за фирмата е да избере някое непознато лице, което да се налага с години и да се асоциира с дадена марка, отколкото да се избере някоя позната звезда.

Когато, казано грубо, дадено рекламното лице сгафи, какво трябва да направи компанията, за да запази своя авторитет? Тук искам да припомня, че самият Стависки беше посланик на социалната кампания „Ако си пил, слез – искам да стигна жив".

Елина Големанова:  

В конкретния случай със световния шампион мисля, че организаторите много добре направиха, че я спряха. Доколкото си спомням, имаше и официално изявление, че компанията се дистанцира и не одобрява действията на лицето. Това е нормалната и правилната реакция при такива случаи.

Моят съвет като консултант в такава ситуация е компанията да не се скрива и да чака да отмине бурята. Трябва съвсем искрено да излезе и да каже: „Да, това лице го бяхме избрали заради тези и тези причини, но се оказа, че той не е най-добрият ни избор и не следва целите на замислената кампания. Всъщност, не правете това, което той направи". Компанията може да изчисти имиджа си като например подпомогне финансово лечението на пострадалите.

В последните 2-3 години бяха започнати различни кампании за разумно шофиране. По пътищата бяха слагани смачкани коли, стигна се дотам че по билбордовете започнаха да се монтират макети на полицейски патрулки. Въпреки това, няма ден без ранени и катастрофирали. В тази връзка, една кампания може ли да промени манталита на българина? 

Ружа Загорска:

Факт е това, което казвате. Но манталитетът на българина не може да се промени в рамките на една социално-отговорна кампания, за месец или година. Промяната на манталитета е ангажимент не само на една инициатива, фирма или правителство Личното ми мнение е, че българинът ще кара пиян, докато му се разрешава. Отнемането на книжката в никакъв случай няма да реши проблема. Има редица по-нерадикални мерки, които ако се следват, в дългосрочен план ще дадат резултати. Основно трябва да се работи с подрастващите, от малки да се промени манталитетът им, че не трябва да сядат зад волана след употреба на алкохол. Виждате, че основно катастрофите са причинени от млади шофьори.

Елина Големанова:

От гледна точка на ПР-а и рекламата, не можем да кажем, че манталитетът на българина може да провали една рекламна кампания. Когато фирмите правят една социална кампания, както казахме в началото, те избират своята аудитория, отчитат и нейния манталитет. За да имат успех с посланието, фирмите трябва така да подготвят кампанията, че да накарат аудиторията да се замисли.

Ружа Загорска: Само ще резюмирам казаното, че кампанията се счита за провалена, ако още в началото не е отчетен манталитетът на аудиторията.

Оригинална публикация

All Channels Communications стана златен спонсор на SOS Детски селища България

PRkernel.com I 23.06.2010

All Channels Communications стана златен юбилеен спонсор на SOS Детски селища България. Комуникационната агенция бе отличена за цялостната подкрепа към сдружението по случай 15-тия рожден ден на SOS Детско селище Дрен. All Channels Communications се грижи за публичния имидж на сдружението, управлява връзките с медиите, организира ежегодните кампании за набиране на средства и координира организирането на събития от 2006 г. до момента.

Агенцията получи грамота и плакет „Златен спонсор” по време на честванията в Дрен лично от националния директор на SOS Детски селища България Пламен Стоянов. По традиция сдружението изказва благодарност за подкрепата към всички организации, които подкрепят каузата и помагат на децата от селищата по време на юбилеите си. Тази година освен All Channels Communications за златни юбилейни спонсори бяха отличени и: Toyota Balkans и Sheraton Sofia Hotel Balkan.

По време на събитието в SOS Детско селище Дрен бе представен новият посланик на добра воля на сдружението – Елена Петрова. В качеството си на посланик Елена Петрова се присъединява към Красимир Балъков, Ивет Лалова, Силвия Лулчева и Николай Урумов, които до момента са застъпници на каузата на SOS Детски селища България и популяризират дейността на сдружението.

Оригинална публикация

Кандидатстудентски изпит по Журналистика, 27.06.2010 г.

PRkernel.com I 25.06.2010

Кандидат-студентите за трите специалности на Факултета по журналистика и масова комуникация – Журналистика, Връзки с обществеността и Книгоиздаване – ще положат писмен изпит по журналистика тази неделя – 27 юли от 14:00 часа.
Писменият изпит има за цел да провери способността на кандидат-студентите да извеждат и интерпретират проблеми, да представят познанията си по разглежданата тема и ясно и оригинално да се изразяват в писмени форми, усвоявани в средното училище. Оценяват се още езиковата и общата култура на кандидатите.
Темите за писмения изпит обхващат съвременни проблеми на обществения, политическия , икономическия и културния живот на страната, намерили отражение в българския периодичен печат, радиото и телевизията.

Методически указания

Писменият изпит по журналистика е с времетраене 4 астрономически часа.
За успешното полагане на писмения изпит по журналистика на кандидат-студентите се препоръчва:
-да следят публикациите за актуални проблеми на обществения, политическия, икономическия и културния живот в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет;
-да се упражняват да пишат текстове със стройна структура на композицията, с ясно изведена теза;
-да развиват езиковата и стиловата грамотност при писането на текстове;
-да формулират собствена, оригинално изразена и базирана на общата им култура позиция, придържайки се към фактите.

Оригинална публикация

Властта и медиите – кой на кого е по-удобен?

www.capital.bg I 24.06.2010

Все още липсва знание за медийната собственост, подчертаха експертите от фондация "Медийна демокрация"

Медиите в България упражняват без страх критическата си енергия, когато тя не е насочена към конкретен отговорен политически субект и са твърде плахи в отношението си към властимащите. Това показват част от резултатите на Лабораторията за медиен мониторинг на фондация "Медийна демокрация", обобщени в доклад за поведението на медиите в последните три месеца. Наблюденията им отбелязват и един растящ парадокс – медиите дават положителна оценка на дейността на министър-председателя Бойко Борисов, но отрицателна на правителството като цяло.

Един основен въпрос обаче остава без конкретен отговор. Кой стои зад медиите? "Липсва ни знание за прозрачността на медийната собственост", обясни доц. д-р Орлин Спасов, ръководител проекти в организацията и продължи: "Продължаваме да знаем малко за размера на тиража на отделните вестници; знаем малко и за начините, по които медиите привличат своите рекламодатели. Колко са работещите журналисти в страната? Каква е средната им заплата? Липсват ни познания за основни неща в медиите".

Фондация "Медийна демокрация" е основана през 2007 г. с основна мисия да дава публичност на скритата власт в страната, както и да защитава медиите от влиянието на управляващите. Това обясни управителят й доц. Георги Лозанов в началото на пресконференцията. След това се оттегли от трибуната, заради новата си позиция на председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). "Аз сега ще съм по-скоро обект на изследванията, отколкото техен ръководител", каза Лозанов.

Кой е по-по най

Анализът на фондацията обхваща наблюдения върху публикациите на седем български всекидневника в продължение на три месеца. Изследвани са също и серия от новинарски телевизионни блокове, както и по-нетрадиционните медийни формати като Facebook и Twitter. Проучването обхваща 4 485 информационни единици. Според представените от фондацията данни премиерът Бойко Борисов е без съмнение политическата фигура на България с най-силно медийно присъствие.

През последните три месеца са били публикувани близо 1700 статии, свързани с министър-председателя, близо три пъти по-малко са се отнасяли до двамата вице-премиери, а едва 514 – до дейността на държавния глава Георги Първанов, показват резултатите. Наблюдава се увеличаване на дистанцията между Борисов и останалите политически играчи.

"Свидетели сме на т.нар. персонализиране на политиката", обясниха от фондация "Медийна демокрация", коментирайки тенденцията да се поставя акцент върху личността, а не толкова върху политическите партии и държавни институции. Министър-председателят е споменаван от пресата предимно в положителна светлина, докато изказванията за правителството са в повечето случаи отрицателни. Това показва, че критиката на медиите пада върху институцията на изпълнителната власт, а не върху конкретната фигура на нейния представител.

В анализа си на отношението между медиите и властта в последното тримесечие, фондацията наблегна и на начините, по които политиците общуват с хората. Политическите блогове, отбелязаха представители, са източник на информация единствено по време на избори. В рамките на една година публикациите в политически блогове са спаднали над 10 пъти. Това са "пустеещи зони", каза Марина Кирова, която следи това поле.

Малкото политици, по-запознати с нетрадиционните форми на комуникация се оказаха еврокомисарят Кристалина Георгиева и външният министър Николай Младенов, които имат лични профили в Twitter. "Отличник" е Младенов, който редовно използва мрежата, за да съобщава важни новини като например заметресението в Чили и отвличането на българските журналисти в Газа, обясниха още от фондацията. Колкото до Facebook, и той като блоговете, е средство за комуникация на политиците единствено преди и по време на избори. "Тогава Facebook се превръща в политическа мрежа", каза наблюдаващата го Ели Александрова. Но все пак, през останалото време той си остава пространство за социални срещи, споделяне, изказване на симпатии. Показателно за мрежата е, че въпреки покачването на рейтинга на Цветан Цветанов спрямо този на Борисов, премиерът има над 35 пъти повече последователи.

Оригинална публикация

Днес бе открит реставрираният Археологически комплекс „Източна могила – Колесница и гробница на тракийски аристократ от 1 в. сл. Хр.”

Сдружение "Културни проекти" I 26.06.2010  

В комплекса са експонирани тракийски находки – оригинална антична кола и точно копие на бронзовата й украса.

Днес бе официално открит за посетители Археологическият комплекс „Източна могила – Колесница и гробница на тракийски аристократ от 1 в. сл. Хр.” в с. Караново.

На събитието присъстваха Тодор Чобанов, зам.-министър на културата, проф. Валерия Фол, д.и.н., Веселин Игнатов, археолог, Евгени Димитров, председател на Сдружение „Културни проекти“ и Николай Грозев, кмет на Община Нова Загора.

„Изключително високо оценявам и съм благодарен на подкрепата на ОББ за проекта за откриване и реставриране на тракийските находки в Източната могила“, заяви зам.-министър Тодор Чобанов. „Подобно успешно партньорство трябва да се превърне в правило при работата с богатото археологическо наследство на България“, допълни той.

„Ще се радвам, ако успеем да мобилизираме нова обществена енергия за запазване и популяризиране на българската история и култура“, сподели Евгени Димитров.

Проф. Валерия Фол благодари от името на всички траколози на ОББ, на археологическия екип и на Министерството на културата и изрази своята надежда, да се появи надпис, който да покаже точната историческа епоха на находките и значимостта на погребението на знатния тракийския аристократ от I в. сл. Хр.

От средата на 2009 година ОББ, съвместно със Сдружение „Културни проекти”, подкрепя работата на археолозите от Исторически музей Нова Загора при разкопките на Източната могила. С финансовата подкрепа на ОББ стана възможно откриването на уникалната зидана гробница на тракийския аристократ, както и консервацията и реставрацията на находките в нея. ОББ финансира и изграждането на заслон над откритите колесница и гробница. До момента банката е отделила близо 100 000 лева за това сътрудничество. Значима е и подкрепата на Министерство на културата, осигурило 20 000 лева за първоначалната теренна консервация и реставрация на находките.

Една от най-интересните и важни находки на Източната могила е тракийската колесница четириколка, с впряг от два коня и куче, открита през есента на 2008 година. Колата се отличава с големия размер на колелата – диаметър 1, 20 м. Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по богато са украсени ярема и сбруите на конете.

От днес посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.

Археологическите открития в Източната могила са в изключителна близост до главния път към Южното Черноморие и се очаква да привлекат много български и чуждестранни туристи.

Британският експерт Анди Грийн: В условия на криза креативните идеи спасяват медиите

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 23.06.2010 

Пазарът се фрагментира, но традиционните средства за комуникация остават

Всяка една бъдеща обществена телевизия в България трябва да си отговори на един основен стратегически въпрос: дали иска да обслужва широката маса, или една качествена ниша. Аз лично бих препоръчал второто. Това каза световният медиен експерт Анди Грийн, специалист в областта на пъблик рилейшънс, комуникациите и креативния маркетинг. Той бе в София за участие в тридневния форум, посветен на работещите идеи.
Грийн е категоричен, че Би Би Си трябва да се разглежда и като търговска марка – символ на почтеност, на безпристрастност и високо качество на информацията и общуването. Според него уникалният гигант възприема погрешна стратегия, защото в Обединеното кралство целта на телевизията е 50% пазарен дял, а медийният гигант трябва да гледа глобално и да се стреми да получи 10% от високия дял на пазара като търговска марка.
Опитът и специализациите нареждат Грийн сред най-търсените експерти във Великобритания, САЩ и дори Китай. Основното предизвикателство през медиите според Грийн, обусловено от турболенциите на икономическата стагнация, има своето решение. Според Грийн най-голямото предимство са креативността, талантът и възможността човек да намери отговори на въпросите по-добре от конкуренцията. "Ако сравним България с Обединеното кралство или с Китай например, ще видим, че най-голямото предимство е да мислим бързо и по-добре от конкуренцията“, казва английският експерт.
Какво се случва с медиите като процеси в десетата година на XXI век? Фундаментални промени, отговаря Анди Грийн. "Ако залагате само на една платформа, може да срещнете трудности, за това сега се инвестира в много комуникационни платформи в широк спектър.“Въпреки че много от водещите европейски вестници кодираха интернет изданията си, това явно не е далновидна стъпка, коментира Грийн. Мотивът му е, че едва ли платените сайтове ще наваксат финансовото изоставане на тиражите и приходите. По думите му успех на начинанието може да има само за специализираните издания.
За Анди Грийн демократизацията на медиите и повсеместната концентрация са трайни. Той препоръчва медии да не се отказват от новите средства и модели на общуване и да се насочват към стойностната аудитория. "В комуникационните послания и стойността на информацията е ключът“, казва той. За това е убеден в извода, че в един свят на все по-фрагментирани медии традиционните все пак ще оцелеят.

Стр. 15

Брой 9 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ  I 2010-06-23

В новия 9-и брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Актуални PR новини и събития;

  • "Из записките на един посетител" на ПР фестивал 2010 г.;

  • Интервю с Юлия Угринова Мениджър, “Корпоративни комуникации”, “СОФАРМА” АД; 

  • WEB 2.0 МИСЛЕНЕ, от Калина Тачева, студент в НБУ;

  • „Сексът и градът” 2: PR на високи токчета, от Кремена Георгиева;

  • БДВО Членове: Елица Наумова, завеждащ отдел „Маркетинг и връзки с обществеността“, ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”;

  • За и PRотив "Наградите за добро отразяване", от д-р Александър Христов;

  • PR забавление. 

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 9 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/06/PRaktiki_Newsletter_23.06.2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова

Нели Бенова

Стоян Стоянов

Александър Христов

Елица Наумова

Симона Стефанова 

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

“PRактики” се издава с любезното съдействие на: 

Ще важат ли правилата за традиционните медии в интернет?

БНР, Преди всички | 22.06.2010

Водещ: Новите медии влязоха в полезрението на законодателя. Депутатите, които работят по изготвянето на изборния кодекс, разбуниха духовете с идеята правилата, които важат за традиционните медии, да важат и за уеб пространството. Има ли логика в подобно решение и какви биха били работещите правила, можем ли да съзрем в подобна идея опит да бъдат преследвани и санкционирани мнения, изразени в блогове и социални мрежи? Добро утро казвам на Мария Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации. Изненада ли ви вас тази идея, която се оказа, че, честно казано, г-жа Искра Федосова, която е председател на тази работна група, не си спомня точно кой от колегите е поставил, но така или иначе въпросът е бил да се уеднаквят правилата на предизборната кампания в електронните и печатни медии с тези в интернет?
Мария Попова: Честно казано, не ме изненадва подобна позиция, тъй като през последните години в различни държави се върви към много по-строга регулация на интернет пространството, подобно на регулация, която се налага и спрямо традиционното медийно пространство. Но според мене лично тук се разминава разминаване между представите за това как действат традиционните медии и съответно каква е регулацията върху тях и това какво представлява интернет пространството и доколко е възможна подобна регулация, специално по отношение на журналистиката, на свобода на словото, на изразяването на някакви политически пристрастия.
Водещ: Т.е. смятате, че не могат да бъдат абсолютно наложени правилата, които важат за електронните и печатните медии, върху медии, които присъстват в интернет пространството?
Мария Попова: Поне това, което четох като информация в печата, се говори, че те искат да наложат правилата, които важат за традиционните медии спрямо т.нар. определение от тях „интернет сайт”. Явно е, че в интернет пространството не всеки интернет сайт е медия, и честно казано съществува голямо разминаване в теоретичните разработки какво точно представлява медията в интернет. Доколко примерно една дигитална версия на традиционна медия е различна медия от това, което е традиционната медия, т.е. примерно един вестник, който има интернет страница. Тъй като много често тази интернет страница предлага и допълнителна информация, предлага допълнително видео, снимки или някакви аудио файлов, които ги няма в хартиеното тяло и няма как да бъдат представени.
Водещ: Да не кажем, че много голяма част от, да речем печатните издания, пък и електронните имат такива.
Мария Попова: Хубаво е, че имат, и това тенденцията, която върви в световен аспект, възможност да се привлече допълнителна аудитория, която не потребява по никакъв начин традиционни медии, особено по отношение на печата.
Водещ: Да. Т.е. според вас ще възникне проблем, той е възникнал очевидно и за депутатите, заради това те са поискали дефиниция от страна на министерството на транспорта за това какво представлява интернет сайта. Доколкото разбрах оттам не са могли да дадат съвсем точна дефиниция, което какво означава, че по-скоро депутатите ще се откажат, или това е пробване общо взето на общественото мнение, за да видим как хората ще реагират? Защото доста бурна беше реакцията, особено в по-широкия вариант, в който се говореше, че това ще засегне блогъри, различни мнения, които се изразяват в популярните напоследък социални мрежи.
Мария Попова: Да, това беше свързано и с едно тълкуване, което те искаха за това какво представлява социалната мрежа. Разбира се, в медийната теория категорично е казано, че социалните мрежи, блоговете, форумите и мненията, които се изразявани там, не могат да бъдат определяни като медийна информация. Т.е. при всички положения те имат характер на медийна информация, един блог може да се приеме, че има характер на медия, но не е традиционна медия в класическия смисъл, който е един вестник или което е едно радио или една телевизия. Тъй като при традиционната медия при всички положения има ясно организирана професионална структура, има много ясно упоменат кой е собственик, има редакционна политика, редакционни правила. Има полагане на някакви много ясно обозначени финансови средства, има много добре оформена представа за това каква е целевата аудитория. Докато при един блогър това всичко като някакъв вид характеристики на медия липсват. По скоро то се родее с възможността на хората да излязат публично и да изкажат мнението си. Мисля, че опитът да бъдат включени блоговете и социалните мрежи като форма на някакъв вид медийна регулация не беше добре насочен, дотолкова доколкото в интернет съществува представата за анонимността, т.е., че ти си анонимен, че можеш да играеш със своята идентичност и в резултат на това да си много по-свободен в изразяването на мнение, което може и да не е твоето собствено мнение, или да не е мнението на това какъв си ти във физическото пространство, а по-скоро да се опитваш да играеш с някакъв вид позиция.
Водещ: Да, и тук идва всъщност тази идея, доколкото въобще е била идея, за отговорността при онлайн публикации, т.е. правото на отговор, включително се говореше като аргументация и обяснение около тази идея, защо тя и в какви аспекти се обсъжда. Как всъщност, кой носи отговорност при онлайн публикация, как се дава право на отговор онлайн?
Мария Попова: Когато става въпрос за онлайн медия, т.е. медия, която ясно е обозначила своето поведение като медийно, примерно сайтове с новини, сайтове, които са онлайн информационни агенции, при тях поведението е идентично на това на традиционните медии. Т.е. при тях има редакционна структура, има отношение към някаква онлайн аудитория и там разбира се биха могли да важат в някаква степен правилата, които важат и за традиционните медии. Но да се отнасят тези правила за всякакъв вид публикация в интернет според мене лично не е възможно. Още повече, че това отправя и темата за свободата на словото, по която българските медии през последните години са доста чувствителни, а още по-чувствителни са всички онези, които публикуват в интернет. Тъй като в интернет и в интернет комуникацията много по-ясно могат да бъдат забелязани някакви особености на организирано гражданско общество…
Водещ: Което видяхме и при последните избори…
Мария Попова: … нещо, към което според мене в нашето публично пространство много ясно се стремят да изградят такова. Виртуалното общество е много по-добре организирано и действа като гражданско общество. И може би това е и причината за тази бурна реакция в момента на всички онези, които изразяват мнението си онлайн, т.нар. блогъри.
Водещ: А може би пък това е и отговор на въпроса защо и законодатели и политици се насочиха към това пространство. Защото видяха силата му на последните избори. Имам предвид конкретно да речем партия „Зелените”, които общо взето присъстваха само и единствено в интернет, в това пространство успяха да спечелят своите привърженици.
Мария Попова: Да, примерите за добро използване на интернет като инструмент в политическата кампания са много като такива. Барак Обама винаги се посочва като ключов пример за това как един политик, първо от една страна, успява да си намери финансирането, което му трябва в политическата кампания, и от друга страна, именно чрез социалните мрежи успява да достигне до своята аудитория. В последната американска кандидат-президентска кампания това беше използвано от всички политици за някакъв вид политически пост. Забелязва се много добро развитие и в българското интернет пространство. Много политици, действащи министри имат свои блогове, имат свои профили във Фейсбук и по този начин се опитват да се свържат със своята аудитория, да общуват интензивно със своята аудитория. Така че интернет е едно хубаво пространство, което може да бъде успешно използвано в политическите кампании.
Водещ: Със сигурност, обаче не може да не направи впечатление, че част от тези политици престанаха да бъдат активни в блоговете си в интернет пространството, след като приключиха изборите, нали? Един не малък процент.
Мария Попова: Да, случва се и това нещо, за съжаление. Това вече е въпрос на политическа, по-скоро на PR преценка, доколко PR-екипите им са решили, че това общуване трябва да бъде прекратено. Поне според мене едно интензивно общуване с интернет аудиторията е добро, успешно влияе при изграждането на един политически имидж. Още повече, че съвременната медийна аудитория, особено виртуалната аудитория, е много по-активна в изразяването на своите преценки, в изразяването на своите очаквания спрямо публичните личности. И едно интензивно общуване, една интензивна комуникация с аудиторията би била успешна за всяка публична фигура, особено и за българските политици. В случая, ако трябва да говорим от PR гл.т. този ход, самото представяне в публичното пространство на такава тема не беше според мене удачно. Честно казано, на мене в този избирателен кодекс по-скоро ми липсва темата за електронното гласуване и мисля, че тя щеше много по-добре да бъде приета от обществото – и традиционно, и виртуално.
Водещ: Ами да, но остава загадка логиката на депутатите всъщност да се съсредоточат върху една такава идея, в която идея някои прозряха опит да бъде контролирано и това пространство, или опит да бъде контролирано това пространство по време на предизборната кампания, което към този момент на депутатите им се струва единствената свободна зона, в която нещата биха могли да не минават по каналния ред. Ще видим, доколкото разбирам, прогнозата ви е, че няма да се стигне до каквато и да било реламентация.
Мария Попова: Може би ще има някаква форма на регламентация, дотолкова доколкото и в сегашния избирателен кодекс, поне по отношение на президентските избори има опит за подобна регламентиране, т.е. казва се, че правилата, които важат за традиционните медии, се отнасят и за тези, които са в интернет. Прави се опит по-скоро за разширяването им във всякакъв вид политически кампании. Може би ще остане в същия вариант без някаква по-трайна промяна.
Водещ: Благодаря ви за мнението и коментара! 

Българската уеб общност избира най-добрите сайтове

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 22.06.2010

В конкурса "Български награди за уеб" 2010 се състезават 249 проекта

Уеб общността ще бъде разтресена от сериозни вълнения тази седмица. Повод за тях е второто издание на конкурса "Български награди за уеб". Основна цел на конкурса е да поощри професионализма в уеб бранша, като стимулира добрите практики. За тази цел организаторите от Българска уеб асоциация са предвидили и провеждането на семинари, на които да бъдат представени успешните и добри практики, които може да направят този бизнес конкурентен.
Конкурс
Общо 249 проекта са кандидатствали за тазгодишното издание на конкурса "Български награди за уеб" 2010, казаха за в. "Пари" Дора Василева и Борил Караиванов от Българската уеб асоциация. Състезаващите се за призове ще се борят за три групи награди – браншови, медийни и професионални. Най-много регистрации има за браншови отличия -107, следват ги 87 кандидатури за професионални награди за уеб. Състезаващите се за медийни награди фирми са 55.
В първата група се оценяват категории като здравеопазване, хранително-вкусова промишленост – типичното браншово сегментиране, обясни спецификата на конкурса Борил Караиванов. Във втората категория медиите са разделени по специфика като новини, бизнес, свободно време. В третата категория се оценяват качествата на сайтовете – кои са с най-добро визуално и текстово съдържание. Ще се гледа и кои сайтове са с най-добра навигация и функционалност.
Категории
По предварителна информация от уеб асоциацията най-голяма е конкуренцията в категориите "Технологии и комуникации", "Търговия на едро и дребно" и "Услуги и консултации" на браншовите награди. В медийните награди претендентите за победители са най-много в категория "Новини", а при блоговете – в категория "Култура и изкуство". В групата на професионалните награди най-оспорвано е състезанието в категориите "Графично съдържание", "Функционален дизайн", "Начална страница", "Добра практика" и "Рекламен банер". Интересът към конкурса е нараснал почти двойно в сравнение с миналата година, твърдят организаторите. Като доказателство казват, че миналата година участниците са били 148, докато тази година обемът им достига 249.
Оценяващи
Журито е от съответните три групи и се състои от 96 души. Те са разпределени в следните пропорции – 37 души гласуват за проектите от браншовата част, 31 – за медийната, и 28 души, предимно от уеб асоциацията, ще оценяват професионалните качества на проектите.
Проекти
Всеки участник е свободен сам да избере категорията, в която да участва. Няма техническа комисия, която да го спре да кандидатства в дадена категория, защото не е подходящ за нея, казаха от Българската уеб асоциация. Състезаващите се проекти може да участват в една или повече категории, като всяко участие в различна категория се заплаща отделно. Участието на блогове и форуми в конкурса е безплатно, иначе таксите за участие в конкурса са 120 лв. за първи регистриран проект и 96 лв. за всеки следващ от същия участник.
Оценяване
Единственото условие е участващите в конкурса проекти да са създадени в България и реализирани в страната или в чужбина. Гласуването е изцяло на положителен принцип, дават се само положителни вотове – всеки член на журито има своите фаворити и ги посочва. Оценяващите за трите групи трябва да гласуват, като номинират по три финалиста в категория. Резултатите на журито са видими – няма нищо скрито, категорични са от Българската уеб асоциация. Вчера бяха обявени финалистите – техният брой е 106. От тях 50 са в браншовите, 20 в медийните и 36 в професионалните категории. Преминалите първоначалното гласуване ще трябва да защитят своите проекти на живо пред представителите на журито. Това е уникално за конкурса, каза за в. "Пари" Борил Караиванов, защото на втория етап журито гласува едва след като се е запознало с кандидатите. Така може да види неща, които в началото са били пропуснати, а са изключително конкурентни за съответния проект.
***
Конкурсът ще е придружен от семинар
Докато тече второто гласуване, от Българската уеб асоциация ще организират и безплатен семинар.
Той ще е отворен за всички, които се интересуват от уеб, и темата му е "Опитът говори".
Български лектори от областта на уеб ще споделят своя опит от реализирани от тях проекти

Стр. 22

Това не е новост за България

в. Пари | Доц. Нели ОГНЯНОВА, медиен експерт | 22.06.2010

Регламентирането на предизборна агитация в интернет не е новост за България. В избирателния закон за предните президентски избори (2006 г.) имаше норма (чл.11 г, ал.6): Общите правила за предизборната кампания, включително тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет сайтове. По време на тази кампания нормата не беше приложена.
По време на частичните избори за Европейски парламент (2007 г.) в избирателния закон нямаше такава норма. На три сайта се осъществяваше предизборна агитация в изборния ден и ЦИК поиска съдействие от МВР за сваляне на агитационните материали. Регламентиране на предизборна агитация в интернет е тенденция, но поради техническите трудности държавите прецизно определят обхвата на забраната.

Стр. 23