в. Седмичен Труд | Юлия ВЪЛКОВА | 2010-04-14 

Да откъснеш през деня от работа Добрина Чешмеджиева, си е истински късмет. Симпатичната водеща на едно от най-rледаните публицистични тв предавания – "Референдум" по БНТ, е ангажирана до козирката. Срещаме се в едно кафене до телевизията. Младата жена е разговорлива и често чаровно се усмихва.
Родена съм в Смолян

"На 36 години съм, от 14-годишна живея в София. Родена съм в Смолян, но съм израснала в Пловдив. Тук завърших Класическата гимназия. Майка ми настояваше да уча в нея – като преподавател беше ходила на открити уроци там и много й хареса училището, най-вече средата в него. Взеха, че ме приеха. После завърших дефектология в СУ. Началото в БНТ беше един летен стаж. Тогава започнах да помагам на между-народнитередактори- записвах обмена. Предложиха ми да остана и така тръгна тв кариерата ми. Но тя въобще не беше мечтата на живота ми."
Първото стъпало за Добрина са новините на Ефир 2, където пише кратки международни новини – област, която и до днес й е страст. После е международен редактор в сутрешния блок. Там Асен Григоров я пробва като водеща, защото търси заместничка на заминалата в чужбина на специализация Цвети Начева. Връщането в новините през деня /в 12 и 16 ч. и коментарните в 22 ч./ става след обединяването на двата канала. После някак естествено идват ангажиментите във вечерния блок, а после в централния 20-и час.

Кариерата

"Темите за "Референдум" започваме да избираме предния четвъртък. Това става с редакторите и с автора на проекта -Роберт Ковачев. Решаваме коя да е най-подходящата и коментираната тема в момента. Работата ми е много интересна. Трябва да събера еднакво количество хора, които равнопоставено да защитават противоположни тези. За мен предаването е изключително, защото гарантира равен старт. Но тъкмо и в това е сложността. По-лесно е да имаш един или двама събеседници, отколкото да търсиш баланса сред много повече. Трудно е, но се свиква. Пък и е подплатено – удовлетворена съм от условията, при които работя. "
Около себе си Доби, както я наричат приятелите, не усеща завист. Казва, че тя и колегите й се радват взаимно, помагат си -тя често търси съветите им, заедно обсъждат начина, по който да проведе дискусията, особено когато темата е икономика или финанси, където не може да се кара на 3 общи въпроса. "Най-важното е да съм подготвена. И друго – журналистическата професия е на екипността, а не на индивидуалностите."
Доби признава, че е била и несигурна, най-вече в по-специфични теми. Например не е на "ти" със здравеопазването и по-специално с темата за транс-плантациите. Докато икономиката в момента е в центъра на дискусиите и тя се справя далеч по-добре, просто вече е натрупала познания. "Но се подготвям предварително – ужасно е зрителите да гледат повърхностен разговор. По никакъв начин не бива да подценяваме аудиторията – хората знаят и се интересуват. Затова трябва да провокирам гостите да казват нови неща. Иначе копчето се
превключва и каналът се сменя, о не съм имала случай, който да ме притесни и да ме извади от релси."
Мнозина се питат защо Добрина се раздели с Михаил Дюзев при воденето на "Референдум". Тя обяснява: "Мишо от дълго време води сутрешния блок на Дарик радио, което е изключителен ангажимент. В един момент двете задачи станаха непосилни, а все пак той е глас на радиото. Сега пак мислим за екранна двойка, но е трудно е да напаснеш двама – не е само да събереш мъж й жена на едно място. Изискванията тръгват от визуалното излъчване до разпределяне на задачите."

Женски радости

- Какво ще си купиш през новия сезон?

- Вече го направих – обувки в модерния кралски син цвят. Отворени на пръстите и високи до глезена като боти. Харесвам по-екстравагантни модели. Имам и нова шармантна официална рокля в бежово и черно – с нея през юни ще бъда кръстница. Не обичам цветните неща, пък и не всички нюанси ми отиват.

- А какви ти харесват?

- Черно, но любимо ми е бялото, защото ми стои добре. Не се харесвам с червено – имам само една такава жилетчица. Писна ми лилавото – та цели 4 сезона се "върти". Интересно е сивото, харесвам синьото. Но общо взето, съм консервативна към цветовете.

- Това лято какво няма да облечеш?

Жълтите дрехи и елеците. Няма да нося и обувки на ток, висок повече от 10 см. Дребна съм и смятам за проява на лош вкус ниските да се покачват на ултрависоки платформи и токове.

- На какво ще заложиш в макиажа?

- Гримирам се класически – винаги очна линия, бледо червило и руж. Страх ме е да си направя перманентен грим.

 - Любимата ти шопинг дестинация?

- Италия, Рим. Там живее и работи сестра ми, там е омъжена. Имам и приятели и често пътувам. Най-често си купувам интересен аксесоар, който да те направи различен – брошка или шапка. Обичам шапки и имам много. Майсторлъкът е в детайла.

- Пола или панталон?

- Различно – зависи от настроението. Но най-добре ми стоят рокли.

- Какво е роклята за теб?

- Символ на женственост и чувственост. Роклята е елегантна, нежна, в никакъв случай не агресивна. Свързвам я с моя идол – София Лорен. Тя ми е любимата актриса и искрено мечтая да направя интервю с нея. Вече действам за контакти чрез мениджърите й в Италия. Тя е пример за професионализъм, женственост и отдаденост на семейството. Тези качества ме респектират.
Не искам да звучи претенциозно в духа на: "Ако не е Кавали, не го пипам!", но харесвам определени марки, като "Стефанел", "Марите и Франсоа Жирбо", нося дрехите на една много интересна дизайнерка – Марта. Падам си и по по-спортни модли.

- Допада ли ти наложената на екрана мода?

- Мисля, че е по-консервативна, отколкото е необходимо. Дори и да го налага обществото, е прекалено строго и еднообразно. Нека поне да има един-два елемента на разнообразяване, като брошка или шал.

- Кога експериментираш с облеклото?

- Когато излизам вечер с приятели. Тогава си позволявам да съм по-ексцентрична. Искам да съм различна, без да съм суперекстравагантна. Харесва ми да смесвам материи. И през зимата нося коприни с ботуши и палто, но пък отгоре навличам какво ли не.

- Гадже?

- /Засмива се притеснително./ Да, имам връзка.

- Как се грижиш за себе си?

- Ходя поне веднъж в седмицата на сауна – много добре ми се отразява. Най-много експериментирам с косата си – от платиненоруса през огненочервена повече от 10 години /припадала съм от химикалите, които ми слагаха във фризьорския салон, само и само косата да изглежда изкуствено червена/ до сегашния й кестеняв оттенък. Вече се укротих. Винаги съм с дълга. Слагам си професионални маски. За лицето периодично пия бирена мая – подхранва и прочиства. Пък и много искам малко да напълнея. Липсват ми няколко килограма.

- Къде ти е по-уютно – в студиото или у дома?

- /Усмихва се отново./ У дома. Живея в студио в кв." Лозенец", където пространството е голямо. Не е претенциозно, но пък за сметка на това е населено с фигури на ангели. Имам много картини – целите стени от тавана до земята са покрити с тях. Домът ми е в топли бежово-кафяви тонове. Не харесвам минимализма и ултрамодерността. Най-дълго се застоявам в леглото – там чета и работя.

- Как изглеждаш, когато си влюбена?

- Разхубавявам се, рея се над нещата – не ме притесняват задръстванията, не обръщам внимание на агресията по улиците.

- Какво те отчайва?

- Некоректността. Обичам да играя по правила.

- В тежки моменти стискаш ли зъби, или плачеш?

- Стискам зъби. От малка живея сама. Много съм близка с родителите си, но когато е идвало момент да споделя тревогите си, те вече са отминали. Сдържана съм.

- За коя връзка с мъж съжаляваш?

- Всички са били хубави, с нещо са ме задържали, но за никоя не съжалявам. Може би защото никоя не ме е накарала да направя още една крачка напред.

- Как си представяш сватбата си?

- През лятото, в красива градина и пищен ритуал. С дълга рокля и воал, със семейството и приятелите. Вярвам в брака. Не харесвам жителството без брак.

- Работата ли стои на първо място?

- В момента, в който се омъжа, веднага ще е на второ. Със сърцето си обаче трябва да пожелая да узрея за брак. Когато си мисля за бъдещето, обрисувам личния си, а не професионалния живот. Не съм кариеристка.

Стр. 10

Снимка: kliuki.bg

в. Атака | Марин МАРИНОВ * | 2010-04-14 

В Синята коалиция се наблюдава яневизъм – опити за рекет, за преувеличаване на собственото си значение

- Г-н Сидеров, тази седмица вие поемате ръководството на Комисията за контрол на ДАНС в парламента. Вече очертахте акцентите от бъдещата ви работа като председател на тази комисия. Имате забележки към дейността й по отношение на знакови лица в ДАНС – кога са назначени и кога са освободени. А също така противодействие на държави, които имат враждебни към България интереси и проверка на определени медии. Необходими ли са всички тези проверки и каква е оценката ви за цялостната дейност на ДАНС досега? Някой пречи ли ви?

- На практика тази комисия заработва сега, в това Народно събрание за първи път. Тя беше създадена в миналия парламент, но така и не тръгна, не заработи. Досега ние имаме всъщност две сесии работа. Мисля, че през тези сесии агенцията можеше да има малко по-интензивна дейност – по отношение на изискване на повече информация за това какво е вършила, какви хора е назначавала, как ги е назначавала. В тази връзка преди два дни казах и пред Българското национално радио, че ще искам Комисията за контрол на ДАНС да разбере как например е бил назначен Алексей Петров, който сега е нашумяла фигура и е уличен и обвинен в редица тежки престъпления.

- Защо е важно това?

- Защото трябва да знаем адекватната информация – досега имаше само слухове. Някой казва нещо, някой дава интервю в медия, това не е официална информация. До момента комисията не е поискала от ръководството на ДАНС точна справка – кога е бил назначен, като какъв – щатен, нещатен. Чувам само някакви подмятания по медиите. Трябва да се каже ясно. Бившата контраразузнавателна служба – НСС, сега е в ДАНС. Така че ако Петров е бил служител на тази служба или агент, то трябва да дойде точна информация. До този момент тя не беше поискана от предишния председател не знам по какви причини. По същия начин смятам, че трябва малко повече контрол, защото това е комисия за контрол, тя самата не може да прави разследвания и залавяния на хора. Но тази комисия може много сериозно да влияе върху агенцията да бъдат активизирани някои линии на контраразузнавателната дейност, защото тази агенция все пак е основно контраразузнавателна. Смятам, че там има доста какво да се прави, особено по линия на пантюркизма, панислямизма. Две линии, които според мен бяха занемарени през последните 20 години.

- Актуална ли е тази опасност в момента?

- О, да, разбира се, че е актуална. Ние говорим за борба с тероризма, който е ислямски.

- А по отношение на България има ли такава опасност?

- България специално е в много особена позиция – тя е вход, тя е мост към Европа. Освен че минават оттук, доста такива организации имат база и влияние. Аз съм говорил и писал през годините много по тази тема.

- В момента имате ли нещо конкретно предвид – сигнали, данни?

- Никога аз не съм отделял поглед и внимание от тази тема и знам, че дейността на тези, които наричаме ислямисти, фундаменталисти и пр., не е преставала да съществува в България. Кой знае каква съпротива не е имало. Имаше години, през които дейността на контраразузнаването даже беше умишлено спирана от властта. Както и от предишния кабинет, така и от по-предишния. Това се правеше по обясними причини – защото там ДПС беше основен фактор.

- От 9 месеца властта е сменена. Сега някой пречи ли на ДАНС да си върши работата в тази посока?

- Сега има ново ръководство на агенцията, има знаци и признаци, че там работата се нормализира, че агенцията престава да бъде инструмент за политически натиск, журналистически рекет и т.н., както стана ясно, че е била през предишния мандат.

- А защо не е активна по отношение на заплахите от панислямизъм?

- Отговорът е един и той е много ясен – защото България няма национална стратегия по сигурността, приета на държавно, на парламентарно ниво и да бъде прилагана и изпълнявана от подобни служби за сигурност. По тази причина те стоят малко блокирани, в изчакване и упражняват само рутинни действия.

- Не проявяват активност?

- Винаги се оправдават с това, че нямат ясна директива. В крайна сметка те са изпълнителен орган. Ако има национална стратегия по сигурността, която трябва да се изработи и крайно време е да се изработи, тя ще включва всички геополитически обстоятелства. Актуалният момент за България днес през ХХI век, през 2010 г. е, че трябва да се дефинират кои са опасностите, кои са приятелите и неприятелите, за да може агенцията по сигурността да работи пълноценно. Това е дълг на политическия елит.

- В интервюто си по БНР споменахте и Русия, когато дадохте пример за интереси на чужди страни извън Европейския съюз. Има ли някаква заплаха към България от руски интереси?

- Би могло и да има, защото това е една много могъща държава, с много интереси. Някои ги наричат имперски. Това е държава, която има много силни енергийни интереси в региона и като страна на кръстопът ние трябва непрекъснато да съблюдаваме дали те понякога не се разминат с българските национални интереси. Впрочем, това не означава неуважение към която и да е държава, към нейния народ, култура и традиции. Означава защита на националната сигурност на страната ни. Една служба за сигурност трябва да работи за националната сигурност и толкова! Да не се вкарват никакви "фили" и "фоби", чувства и сантименти, а да се работи по това. Ако нещо застрашава сигурността, независимо дали идва от Русия, Америка, Турция или Франция, това трябва да бъде докладвано на държавното ръководство.

- Е, все пак Америка е наш партньор в НАТО. Франция пък е член на Европейския съюз и също в НАТО. Смятате, че по отношение на Русия като евентуална заплаха има недостатъчна активност от страна на ДАНС?

- Става дума за това, че както с пантюркизма и панислямизма има леко ослушване и недостатъчна активност.

- Знам, че няма съдебно решение и влязла в сила присъда, но какво е личното ви убеждение – Алексей Петров ли е главата, пипалото на Октопода, или е жертва на политическа репресия?

- В последно време излязоха доста материали по медиите и аз мога само като читател и зрител да коментирам. Оттам нататък нещата са в ръцете на прокуратурата и съда. Но има достатъчно улики, че този човек е бил замесен в престъпна дейност. И точно затова моят въпрос е: как е било съчетавано това негово битие с битието на служител – кадрови или некадрови, на службите. Пак ще повторя – не стана ясно той точно какъв е бил, кой го е назначил. По моя неформална информация, това е станало по времето, когато вътрешен министър е бил Емануил Йорданов, а премиер Иван Костов. Преди може би два месеца аз поставих този въпрос в Комисията за контрол на ДАНС и дори поисках г-н Костов да даде и той някакво мнение; да бъдат изслушан както Емануил Йорданов, така и Атанас Атанасов, да кажат кой как го е назначил, за да престанат подмятанията и да не работим по слухове.

- Те използвали ли са го, възлагали ли са му задачи?

- Не мога да знам. Точно това искам да разбера и аз, затова като председател на комисията директно ще питам ръководството на ДАНС в лицето на нейния председател г-н Цветлин Йовчев. От агенцията са длъжни да дадат информация, каквато имат при тях. Ако тя е унищожена и изчезнала, това вече означава, че някой е извършил престъпление. Впрочем, другото, от което ще се интересувам много живо, е каква е съдбата точно на такава информация – папки, материали, които се появяват тук и там. Вие знаете, че експремиерът Сергей Станишев в момента е разследван точно за това – за неопазване или злоупотреба с класифицирана информация. Ще искам една точна справка какво смята днешното ръководство на ДАНС че липсва, кой е бил отговорен за това и да се търси отговорност. Не можем само да говорим за изчезнала информация и да не търсим отговорен. Виждаме, че във вестниците излизат материали, срещу които трябва да се води разследване, защото това е престъпление. Станишев го разследват за изтичане на класифицирана информация. Има вестници – аз ги наричам свързани с Октопода, които публикуват класифицирана информация с гриф "Строго секретно" с олигофреничното обяснение: "Един господин го пусна в пощата". Той може да го е пуснал, но ти, публикувайки го, извършваш престъпление.

- Вестник "Галерия" ли имате предвид?

- Основно – да. Защото вестникът беше създаден от същия този човек, за когото говорим и който сега е в затвора, с цел да удря по това управление, да го подрива, да го ерозира. Към този вестник мога да добавя и други медии, но да не ги изреждам сега, да не им правя реклама.

- В същия спектър, в същата ниша ли са?

- Те работят по този начин чрез клевети, чрез интриги, което по никакъв начин не мога да нарека журналистика, а насочено поръчково действие с цел оклеветяване, опозоряване, дискредитиране и удари по доверието на хората, защото политиката е стъпила на доверието на хората. И то в момента, в който кабинетът и управлението, което ние подкрепяме, имат нужда от стабилност, за да извършат реформата, за която всички говорят. Включително и участвалия преди мен в предаването лидер на СДС, който с доста нелепи аргументи започва да обясняват как това управление приличало на Жан-Виденовото. За мен това е нещо цинично. Правителството има нужда от стабилност, с помощта на която страната да дръпне напред. Всяко действие, което нарушава тази стабилност, аз го възприемам като един вид саботаж. Може да ви звучи силно, може да ви звучи като клише, но така го приемам.

- Алексей Петров в открито писмо, което разпространи до медиите, се обръща към вас със следното искане: "Г-н Сидеров, моля ви в качеството на председател на Комисията за контрол на ДАНС да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използване от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост, включително тяхното ликвидиране." Смятате ли, че трябва да се направи това?

- Това стана след изслушването му в ДАНС през ноември миналата година. Аз лично тогава не бях в България и не присъствах, но след това четох стенограмата на това изслушване. Тогава казах, че от мен ако зависи, не виждам пречки за декласифицирането й, защото там не виждам някакви страхотни държавни тайни. Не помня в текста да има такива страхотни схеми, за които той говори. По онова време, когато Алексей Петров поиска да се разсекрети стенограмата, тогавашният председател на комисията отказа. Аз ще поставя този въпрос пред колегите, ако разсекретяването не нарушава закон или правилник, не виждам пречки да го направим.

- Има и такова обяснение, че проблемите на Алексей Петров са започнали след това изслушване в комисията?

- Това вече е някаква негова теза. Той може би търси някаква защита – нека прокуратурата и съдът да преценят какво точно използва по този начин. Но от гледна точка на това, дали в стенограмата е разкрито нещо, което може да бъде полезно и за самата агенция, и за обществото, ако не нарушава закона, аз нямам против.

- Използвани ли са ДАНС и спецслужбите в България за политически поръчки?

- За съжаление са използвани през целия период, който ние наричаме преход. Надявам се сега да започнат да работят правилно.

- Кои са били най-важните обекти на тези поръчки?

- Обикновено това са политически конкуренти и опоненти. Много често и даже водещи са били бизнес и икономическите интереси. Както установихме, при предишно управление ДАНС е използвана буквално като силова бригада. Притискани са и хора с бизнес, и журналисти.

- Можете ли да дадете примери?

- Някои случаи бяха публично огласявани, вдигна се шум. Например прословутото дело "Галерия". Впрочем, това ме подсеща да ви кажа, че ще искам цялата документация, която е по разследването на покушението срещу вашия колега Огнян Стефанов, което така и не разбрахме докъде стигна. Или може би стигна до задънена улица. Защо? Кой се занимаваше с него? Ще изискам от ръководството на ДАНС да ми даде информация докъде са стигнали и защо цялото МВР и службите не могат да установят едно такова фрапиращо, тежко престъпление, с участието на много хора, с много сериозен опит за убийство. Хайде, при предишното управление е ясно защо беше стигнало до задънена улица. Защо сега то не се извади и доразследва?

- Имате ли обяснение?

- Аз имам, но пак са неформални, пак са от информации, които разни хора ми подхвърлят и казват. За да бъдем наясно, нека да се види кои са следователите и полицаите, които са работили. Защо няма разкрит нито един човек.

- Има ли медийна мафия в България?

- Има, и тя е по-малко опасна от тази, която наричаме политико-икономическа.

- Споменахте вестник "Галерия", има ли други медийни кръгове, групирани около определени политически сили?

- Има, то си личи по поръчковия характер на определена линия на даден вестник – статии, които излизат, удари по този или онзи.

- Трябва ли да бъдат разследвани и те?

- Аз лично мога да ви извадя дебели папки с подобни публикации срещу мен, срещу партията, която представлявам.

- Дали трябва да се разследват и други медии, които действат в същата ниша, но са лоялни към управлението и също изнасят информация, която може да се характеризира като класифицирана? Знаете, че има и такива.

- Има определение и то си има точен текст в Наказателния кодекс – търговия с влияние. Напоследък станахме свидетели на един такъв публичен скандал между лидера на ДПС Ахмед Доган и една известна журналистка във в. "Труд". От целия скандал разбрахме, че там има данни за такава търговия с влияние. Защо това да не се разследва? Защо един бивш или сегашен министър, или какъвто и да е друг човек по дадено подозрение бива проверяван. Лично аз съм бил обект на прокурорски проверки и какво ли не още.

- Да се разследва Валерия Велева, това ли казвате?

- Да, включително и това какви доходи имат тези медийни босове, защото част от тях са не милионери, а супер милионери. Те непрекъснато пишат за депутатските кюфтета, а всъщност, в бюфета, където аз почти не ходя, там от журналисти не можеш да влезеш. Всъщност, медийните босове са много, много по-богати от депутати, министри, премиери, а непрекъснато визират заплатите, доходите, имуществото на народните представители, които са абсолютно публични.

- Да се разследват медийните босове, това ли искате?

- Тяхното състояние не е публично, трябва да бъдат разследвани, трябва да бъдат извадени на светло и като собственици…

- Всички медийни, така ли?

- Разбира се, иначе не би било справедливо. Разбира се, когато има данни и основания за подозрения, за нарушаване.

- Досега АТАКА е лоялен партньор и подкрепя управляващите. Други като Синята коалиция също го правят, но под условие, като все повече засилват условията – ако се извърши реформа. Смущава ли ви нещо и безусловна ли е подкрепата за това, което виждате в управляващите в икономическата и финансовата сфера?

- Аз казах много ясно – трябва да се остави на спокойствие кабинета. Такъв медиен шум и такава истерия стана около тези антикризисни мерки, че не можа да се разбере всъщност какво точно предлага кабинета и какво не. Всъщност, стана ясно, че редица от тези мерки, с които ни плашеха, че кабинетът ще гласува, той нямал намерение да ги приеме. Хайде да го оставят малко на спокойствие, да направи това, което е решил, което е предначертал, което е политика на този кабинет. Затова е избран в крайна сметка, затова имат изпълнителната власт. Когато Иван Костов и Мартин Димитров получат 120 депутати, да приложат с пълна сила техните прекрасни идеи и намерения, които имат. Те сега имат единия 5, другия 9.

- Е, това не пречи да представят алтернативи.

- Само, че там, в Синята коалиция започваме да наблюдаваме явление Яневизъм – от Яне Янев и РЗС – опити за рекет, за преувеличаване на собственото си значение и влияние. И, общо взето, започва едно неадекватно говорене. Аз разбирам да имаш критика по нещо, но от вчерашните изявления и на Костов, и на Мартин Димитров не видях сериозни аргументи.

- Смятате, че става дума за рекет от страна на Костов и на Димитров?

- На такова прилича.

- А докога управляващите могат да разчитат на вашата подкрепа?

- Нашата подкрепа е необходима в този тежък период на реформиране на страната.

- Колко давате? Цял мандат?

- Цял мандат със сигурност, да. След което още един за затвърждаване на постигнатото.

* Интервю в "Денят започва" на БНТ.

Стр. 12 – 13

Снимка: kliuki.info

в. Show | 2010-04-14

Милен Цветков ще се върне на екран до броени седмици, говори се усилено в медийните среди.
Бившият водещ на "Здравей, България" е получил доста изгодно предложение от шефа на СКАТ Валери Симеонов. Цветков ще води собствено публицистично предаване с елементи на ток шоу, което ще се излъчва всеки делничен ден. Зрителите ще имат възможност да се включват на живо и да коментират заедно с него актуалните теми от деня. Живата телефонна връзка е запазена марка на Цветков. Преди много години той въведе този прийом в сутрешния блок на Нова тв, а после и в "Часът на Милен Цветков". Знак за предстоящия "трансфер" между журналиста и СКАТ се появи в края на миналата седмица, когато Милен бе поканен за гост-коментатор в предаването на Велизар Енчев. Откакто напусна Нова тв, Цветков отказва интервюта и със сигурност визитата му в медията не е случайна. Пред Велизар Енчев Милен за пръв път коментира свалянето си от ефира на Нова: "Аргументът бе нисък рейтинг. За връзка между свалянето ми от ефир и изказването на Бойко Борисов няколко дни преди това, че нямал медиен комфорт, че аз съм го започвал сутрин, пък вечер го довършвал Слави… Не знам… Питайте Бойко защо ме махнаха", загадъчно подхвърли той.

Стр. 4

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 2010-04-14 

"Мисия Лондон" тръгва по кината от петък. Снощи бе премиерата на тази ексцентрична комедия. Вчера пред журналисти английският актьор Алън Форд ("Гепи"), каза, че сънародниците му много обичат да се шегуват с хората на върха и сатирата с английската кралица в "Мисия Лондон" е благонамерена. Той е звездата на филма наред с нашите Юлиан Вергов, Любо Нейков, Малин Кръстев, Орлин Горанов и др. Режисьор на комедията е Димитър Митовски.

***

- Г-н Митовски, защо избрахте да филмирате точно романа "Мисия Лондон"?

- Алек Попов е от малкото български автори, които пишат много драматургично. Когато прочетох романа, видях филма в него. А Алек, като пишеше сценария, реално погледнато, преосмисли книгата. Все пак сценарият, който направихме, е 10 г. по-късно. Тези, които са чели книгата, веднага ще открият огромната разлика между филма и романа. За вашите читатели мога да кажа, че посланикът в романа е отрицателен герой, а във филма е положителен.

- Какво друго да очакват зрителите? Повече комедия?

-"Мисия Лондон" е на 100% комедия. Европейска комедия. Самата история е много ексцентрична, тя граничи със сюр-реалистичното.

- Как се навиха толкова известни английски актьори за участие в българки филм?

- С Томас Арана ми беше много лесно. Бях го снимал в късометражния филм Rabbit Troubles, който правих заедно с Камен Калев и бе представен в Кан през 2007-а. Томас беше много наясно кой съм, какво и как правя. Прочете сценария и се изкефи на историята. С Алън Форд се свързахме чрез агента му, тъй като много държах той да играе ролята на Зиблинг, собственика на агенция за двойници. Бях супер впечатлен от образа му в "Гепи" на Гай Ричи. За Зиблинг имах трима англичани, и пак толкова известни, но няма сега да им кажа имената. Пратих сценария, Алън го прочете и хареса много историята. Пожела да се видим и направихме среща в Лондон. Няколко дена по-късно получих положителен
отговор.

- След филмите на Гай Ричи той е доста известен, на какъв хонорар се съгласи?

- За истинските актьори парите не са най-важното нещо, а филмът.

- Екзотични ли сме на англичаните като кино?

- Да. В Англия сме популярни с българския чадър за убийството на Георги Марков и покушението срещу папата. Но пък ето, този филм е мост, който може би по някакъв начин ще покаже други неща за нас. Алън Форд опозна България по различен начин и сега е своеобразен наш посланик в Лондон, който говори хубави неща за нас.

- Как бяха избрани българските актьори, сред тях има и непрофесионални?

- Ролята на Андреа като килър на мафията е доста малка, но тя много добре и. пасва. Павел Чернев също много добре се вписва в образа на руския уличен гангстер. Андреа съм я снимал в няколко реклами и бях убеден, че ще се справи, защото е родена много артистична. Павката го познавам отдавна и смея да твърдя, че той е доста различен от това, което хората виждат външно у него.

- Защо Любо Нейков бе избран за човека със сатъра?

-Той се представи много добре, бе в голяма конкуренция. Имах огромни колебания кого точно да избера, защото и другите се представиха отлично. Но Любо надделя с външността си, която много добре пасва на този образ. Другите, които пробвах, бяха не по-малко популярни от него.

- В рекламата на филма се акцентира върху момента, когато двама герои казват колко много мразят българите. Това не е ли много втрещяващо за националното самочувствие?

- Втрещяващо е, но е една от най-българските черти за съжаление. Не вярвам да има друго място на света, където съществува поговорката "Не искам на мен да ми е добре, а искам на съседа да му е зле". Тя е сентенцията на "Мразя българите". Смятам, че това е от основните неща, над които трябва да се замислим. Когато монтирах трейлъра, много се чудих дали да го вмъкна вътре. Точно тогава се случи това нещо с външната ни министърка Румяна Желева в Брюксел, което ме убеди, че трябва да го покажа и в трейлъра. Те го показаха пред цял свят – българин срещу българин.

- Казвате, че филмът ви ще е комедия, но тя няма ли да навежда на доста драматични размисли?

- Точно такъв филм се стремих да направя. За най-широка публика, но в същото време той да казва много важни неща. То и като прочетеш романа на Алек Попов, се чудиш какво да правиш – да се смееш ли, да плачеш ли. И във филма нещата са по този начин.

- Какъв е бюджетът на филма?

- Някъде около милион и половина евро, но това няма значение. Даже по-добре не го пишете като точна цифра. В крайна сметка зрителят не се интересува колко скъп или евтин е един филм. Има филми, които не струват почти нищо, но като ги гледаш, ти идва да си удариш главата в стената и настръхваш. "Мисия Лондон" е скъп, но за нашите стандарти. Ние така снимахме, че в крайна сметка нашите английски коп-родуценти, като видяха какво сме направили, не повярваха, че с тези пари може да се изкара такова нещо.

- По техните стандарти това е повече от нискобюджетен филм, нали?

- Да. За техните стандарти дори 5 млн. евро е с нисък бюджет. Но там цените са други. Ние не можем да се сравняваме. "Мисия Лондон" е скъп филм за България, но да не забравяме, че половината е заснет в Англия. И от тая гледна точка парите не стигат.

- Юлиан Вергов ли е от любимите ви актьори – играе в "Мисия Лондон" и в продуци-рания от вас сериал "Стъклен дом"?

- Така се случи. Това, което той показа в "Мисия Лондон", беше респектиращо за мен. Аз правих много проби и в крайна сметка се спрях на него. Филмът помогна за присъствието му в сериала. Но това, което направи, е с много труд и хъс.

- Ще режисирате ли лично някои от епизодите в сериала, след като Виктор Божинов отиде в Русия да снима друг филм?

- Има други режисьори, които работят сега за сериала. Смятам, че като продуцент там съм доста по-полезен.

- Сериалът направи пробив и в Турция. Ще има ли момент, в който ние само им продаваме?

- Ние винаги ще купуваме. Но трябва и да продаваме. Да правим такива продукти, които могат да бъдат продавани. Това означава, че сме на европейско и световно ниво. Не се сравнявам с това, което се случва в България. Какво значи да си първи на село, образно казано? Сравнявам се с това, което се случва по света.

- Преди време пишеше в медиите, че от "Сиа" сте купили остров в Гърция.

-Това са пълни глупости. Хората обичат да фантазират и мечтаят, щом така се чувстват по-добре. Всичко, което си купуваме в "Сиа", е свързано с нашия бизнес. Докато някои си купуват острови, ние си купуваме камери.

- Остава ли ви време за хоби?

- Аз рисувам. Като се прехвърлям от едното занимание на другото, се разтоварвам. Карам сноуборд, но то е за раздвижване. Тази година не успях заради "Мисия Лондон", защото трябваше да прекарам зимата в едни студия в Швеция. Но това има и добри страни – всяка година съм с някаква контузия, а тази се спасих.

- Каква музика слушате?

- Харесвам британската. Като тийнейджър отраснах с музиката на "Пинк Флойд". Тя ми е от любимите групи. Също "Куин", "Дженезис" с Питър Геибриъл. След това се прехвърлих върху ню уейв, брит поп и т.н. Винаги британската култура е допадала на моя светоглед и чувствителност. Не съм го търсил, но стана така, че трябваше да снимам този филм в Лондон. Което ми бе добре дошло. Ако искам да живея в различно място от България, това би бил точно Лондон.

- Е, искате ли да живеете на различно място?

- Не. Тук се чувствам добре. Ако исках, щях да се махна. Точно моето поколение е на най-многото емигранти. Вълната след 10 ноември. Когато нещата се смениха, бях на 25-26 години. Време за осъзнат живот зад граница. Аз направих своя избор и смятам, че постъпих правилно. Не съжалявам нито за миг. Боря се за това, в България нещата да стават по-добри.

***

Димитър Митовски е режисьор, художник и продуцент
Роден е в Пловдив на 1 август 1964 г. Бил е ученик на Доньо Донев
Снимал е филмите "ФСБ" за популярната група, "Върнете заека" и "Лошият заек"
Новият му филм е "Мисия Лондон", който от петък тръгва по кината
Основател е на продуцентските компании "СИА Адвъртайзинг" и "Камера"

Стр. 18 

PR Agency Anettevents I 2010-04-14

Атрактивни пакетни цени, национална кухня за празника и други изненади за деца и именници са част от промоционалните предложения. Предвидените за празничните дни от 5 до 9 май цени започват от 169 лева на човек за тридневен пакет на база „Всичко включено в цената”.

Съобразените с икономическите условия цени са доказателство за изключително гъвкавата политика на компанията и желанието клиентът да бъде поставен на първо място, защото в туристическия бранш доволният клиент е единствената гаранция за успешно развитие на бизнеса. Едновременно с това, нивото на обслужване на хотелите категоризирани с 4 и 5 звезди, се запазва изключително високо. Цел на компанията е привличане на повече български туристи и предлагане на все повече разнообразни условия за настаняване.

За улеснение на всички желаещи да посрещнат Гергьовден край морето, компанията „Сол Мелиа” предлага единен електронен адрес за резервации за всички хотели:

sales@solmelia-bg.com,

на който освен резервация може да се направи и конкретно запитване за цени и условия в отделните хотели включени в празничната промоция.

Със своите 350 хотела в 30 страни „Сол Мелиа” е водеща испанска верига на пазара, както в градовете, така и в курортите. Обслужването на клиенти от много и различни националности дава възможност на компанията да посреща и обслужва успешно туристи от цял свят.

Опитът на веригата да работи с туристи от различни националности и култури, помага на компанията да посреща в своите хотели разнообразните празници по целия свят по оригинален начин, като непрестанно изненадва своите клиенти. И тази година хотелите на „Сол Мелиа” локализирани на българското Черноморско крайбрежие: "Мелиа Гранд Ермитаж", „Сол Луна Бей Ризорт”, "Сол Несебър бей", "Сол Несебър маре", „Сол Несебър Палас, отварят врати за своите клиенти за един от най-българските празници – Гергьовден.

Повече за „Сол Мелиа”

"Сол Мелиа" е водещата испанска хотелска верига при градските и ваканционните хотели, 12-та по големина верига в света. Компанията е създадена през 1956 г. от Габриел Ескарер Хулиа и е базирана на Палма де Майорка. Компанията управлява над 350 хотела с 85 хил. легла в 30 страни под седем марки – Meliа Hotels & Resorts, ME by Meliа, TRYP Hotels, Sol Hotels, Paradisus Resorts, Sol Meliа Vacation Club и Innside. Към момента веригата разполага с над 3000 стаи, което се равнява на повече от 35% от капацитета на международните хотелски вериги по нашето Черноморие.

Гордост за компанията е хотел Сол Луна Бей Ризорт, който през 2009 г. попадна в групата на 99-те най-одобрявани хотела според оценките на гостуващите, публикувани в Holiday Check. Всяка година порталът, който е най-големият и влиятелният от този вид, публикува носителите на своите специални награди в ТОП 99 на хотелите по света. През 2009 г. своя глас са дали 330 000 души. В класацията са включени хотели от зимни и морски курорти. Сред топ дестинациите са Египет, Испания, България, Турция, Доминиканската република, Тунис, Гърция, Тайланд, Италия, ОАЕ, Германия, Австрия и Швейцария.

Сол Луна Бей е единственият български хотел в ранг листата.

M3 Communications College I Наталия РУСЕНОВА I 2010-04-14

От 2007 г. Адриана Русенова е автор и водещ на туристическото предаване „Професия турист“, което се излъчва всяка седмица по ТВ „М САТ“ и ТВ „Черно море“. Адриана е завършила Нов български университет, специалност PR. В момента учи „Режисура“. С телевизия се занимава от 7 години. Първият й допир с тази професия е като водеща на модна рубрика в магазинно предаване по ТВ „7 дни“. Също така е работила като водеща на бизнес новини по ТВ „ДЕН“ и репортер на предаването „Произведено в България“. От 2005 г. е автор и водещ на предаването „Пътят към успеха“ по Канал 3. Екипът ни пожела да поговори с нея за настоящия й TV проект „Професия турист“, който за момента няма конкуренция на пазара.

Eто какво ни разказа тя.

1. Разкажете ни малко повече за „Професия турист“. Кога и как се роди идеята да направите такъв формат предаване?

Винаги съм обичала да пътувам. Затова реших да съчетая полезното с приятното и да покажа на повече хора невероятните места, които посещавам. Стартирахме предаването преди около 2 години с идеята да бъде интересно и полезно с информацията, която предоставяме на нашите зрители. „Професия турист“ представлява 30-минутен увлекателен филм, който представя традиции, култура, забележителности, начин на живот и любопитни факти за мястото (страната), която сме посетили. Целта ни е да направим определена дестинация достъпна за хората, които нямат възможност да отидат там, а ако вече са я посетили, да преоткрият мястото за себе си и да обогатят общата си култура.

2. Какви канали за разпространение използвате, за да наложите продукта „Професия турист“ като бранд?

Работим с много интернет сайтове, които всяка седмица публикуват актуална информация за „Професия турист“. Разказваме и за нашите пътувания и любопитни преживявания в печатни издания като „ОК туризъм“, „Уикенд за жената“, „Всичко за дома“ и други. Всички туристически агенции, с които работим, също ни подават ръка, като препоръчват „Професия турист“ на своите клиенти и излъчват части от предаването по време на пътуванията им. Също така провеждаме игра с въпроси, като всяка седмица раздаваме награди и екскурзии по света. Да не забравяме и FACEBOOK – тази изключително модерна социална мрежа в момента. Създали сме профил на „Професия турист“, група и редовно информираме нашите зрители за актуалните новини около нас. Туристическите форуми също са важна част от PR на едно телевизионно предаване. Опитваме се да отговорим на всички коментари, приемаме критики, но и много поздравления за добрата работа. С екипа на „Професия турист“ искаме да сме по-близо до хората и да ги направим част от нашите пътувания.

3. Как се прави PR на туристическо предаване?

И лесно, и трудно. Лесно, защото в момента почти няма конкуренция, но и трудно, защото кризата определено оказва влияние. Завършила съм PR в Нов български университет и това много ми помага, за да популяризираме предаването.

4. Настоящата икономическа криза отразява ли се на създаването и лансирането на предаването като продукт?

За съжаление се отразява и при нас. Изпитваме трудности при реализирането на предаването като продукт, тъй като в ситуация на криза трудно се намират спонсори, а самите ние се нуждаем от такива, за да продължим да съществуваме и да се развиваме. Радва ни обаче рейтингът му, който е много висок и зрителите ни харесват. От друга страна, мога да кажа, че тази криза донякъде ни и помогна, тъй като много туристически предавания спряха да се излъчват. Така останахме единственото международно предаване, което устоя на трудностите и на конкуренцията.

5. Вие снимате предимно в чужбина. Имате ли планове да отразявате и български дестинации?

Снимаме предимно в чужбина, но не сме забравили и България. Според нас в нашата страна има много красиви кътчета, за които хората дори не знаят. Заснели сме и много филми от България, за да покажем, че нашата страна по нищо не отстъпва нито на скъпите чуждестранни курорти, нито на дестинациите в чужбина, пред които затаяваме дъх. Имаме щастието да живеем на една длан земя, богата на природни и исторически забележителности, с разнообразен релеф и излаз на море, една част от Рая, която не оценяваме. Затова в „Професия турист“ поставяме предаванията за България на едно ниво с предаванията за европейските столици и екзотичните дестинации.

6. Смятате ли, че България има нужда от повече PR и реклама в чужбина?

Да, определено България трябва да се популяризира в чужбина. Имаме прекрасна страна, с която трябва да се гордеем и да се опитваме да привлечем повече чуждестранни туристи и инвестиции. Прекрасен пример за това е съседна Турция, която влага много за реклама и PR. Това си личи дори и в техните сериали, в които показват интересни места и обичаи.

7. Вие сте пътували много. Кое е било най-интересното място, което сте посетили?

Най-примамлив за мен е арабският свят от гледна точка на културата и традициите. Много вълнуващо беше пътуването ми до Дубай. Това райско място е сблъсък на две цивилизации – най-новите и модерни технологии, от една страна, и консервативния и затворен начин на живот, от друга. Много интересно беше и в Египет, където посетихме египетските пирамиди и Свинкса. В тези страни просто се пренасяш в един различен свят, а когато се върнеш, се чувстваш отпочинал и презареден с положителна енергия.

8. Разкажете ни малко повече за бъдещите ви планове.

Предстоят ни още много и интересни пътувания. В момента разработваме проекти за Тунис, Тайланд и някои по-близки дестинации като Халкидики, Италия, Сърбия.

9. Кои други туристически предавания са ви конкуренция в момента?

Единственото туристическо предаване, което остана в момента, е „Глобусът“, но то се снима предимно в България. Затова по-скоро се допълваме, отколкото да се конкурираме. 10. С какво се отличава вашето предаване от тях? „Професия турист“ показва забележителности, традиции, култура, начин на живот по интересен и много увлекателен начин. Различното при нас е начинът на представяне, както и играта, която организираме, като всяка седмица раздаваме различни награди. Гледайте ни, за да разберете!

Интервюто взе: Наталия Русенова, M3 College

www.dnevnik.bg I Светлана ГЕОРГИЕВА I 2010-04-08

Исторически преглед на медийното законодателство, юридически анализ на нормативните разпоредби, санкциониращи "прекаляването" с гласността, описание на т.нар. нови медии, хронология на бедите, сполетели българската журналистика през годините (и особено през последните 20) – тази мозайка от привидно различни теми се сглобява елегантно в новата книга на Маргарита Чутуркова "Свободата на словото и нейните граници". Според авторката – доктор по комуникация и връзки с обществеността, произведението е призив към обществото да се научи да пази свободата на словото и да плаща нейната цена.

Изследването позволява исторически, юридически, научно-популярен и публицистичен прочит и това е едно от достойнствата му, наред с гладкия стил и разнообразната база от източници на информация, които ползва. Текстът е богат в културно, литературно и информативно отношение, професионално разчупен с афоризми на известни личности от Библията до наши дни и гарниран с любопитни приложения, носещи ценна информация за съвременното състояние на журналистика и за читателската ангажираност и осведоменост.

Изданието може да бъде разглеждано като първи по рода си сборник, събрал всички важни аспекти на журналистиката, правото на информация, законодателните опити и успехи за налагане на цензура, силата на човешкия глас в модерното виртуално пространство и капаните, които го дебнат. Читателят може да намери себе си в книгата и като обект, и като субект на свободата на словото, да осъзнае както своята отговорност, така и огромните възможности за гласност и получаване на информация, които животът в ХХІ век предлага.

Сред най-големите достойнства на книгата е конкретното и добросъвестно описание на повечето съдебни преследвания, издевателства на властта, както и криминални деяния срещу български журналисти, извършени по време на прехода към демокрация. Именно те дават плътността на повествованието и разкриват зловещата картина на медийната среда в България, в която свободата на словото все още често е проблематична.

"Свободата на словото и нейните граници" е втората книга на Маргарита Чутуркова (с марката на "Сиела") след "PR етика" – издание, което изследва етическото познание и нормативната база на PR-а и извежда основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс.

Премиерата на "Свободата на словото и нейните граници" ще се състои на 14 април от 18.00 ч в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на Фондация "Програма Достъп до информация". Входът е свободен за всички свободни хора.

Оригинална публикация

Още по темата: У нас има автентична журналистическа общност, интервю с д-р Маргарита Чутуркова за Новината, Стара Загора

Новината, Стара Загора | Димка КАБАИВАНОВА I 2010-04-13

Утре в Стара Загора в рамките на проекта "Местните медии и свободата на информацията В България" се провежда дискусия-семинар, в която участват холандският експерт Роже Флюгелс и българският юрист Кирил Терзийски. Проблемите на свободата на словото разглежда в новата си книга и д-р Маргарита Чутуркова. "Свободата на словото и нейните граници", която излиза с логото на издателство "Сиела", има своята премиера също утре от 18:00 часа в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на фондация "Програма Достъп до информация". Маргарита Чутуркова е доктор по журналистика и мениджър връзки с обществеността, маркетинг и реклама в "Болкан Холидейз". Преди това е работила по Програма "Учене през целия живот" в Центъра за развитие на човешките ресурси, във "Вестникарска група България" и Радио Атлантик. Приета е за редовен докторант в катедрата на ЮНЕСКО "Комуникация и връзки с обществеността". Специализирала е връзки с обществеността във Финландия. Защитава дисертация на тема "Етични проблеми на професията пъблик рилейшънс". В Университета в Юваскюла, Финландия, провежда пилотно сравнително проучване "Етика" сред студенти от България и Финландия. През 2008 г. издава първата си книга "PR Етика".

- Д-р Чутуркова, докъде стигат границите на свободата на словото В България?

- Свободата на словото в България не може да накърнява доброто име, честта и достойнството на личността. Наказателната защита на тези престъпления е уредена в гл. Н, раздел VII от особената част на НК, озаглавена "Обида и клевета", също така не може да се разпространява класифицирана информация, да се използва дискриминиращо, враждебно слово, да се злоупотребява с авторски права.
Свободата на словото не е абсолютна в нито една страна по света и България не прави изключение. По-важно е обаче, докъде стигат границите на свободното слово на всеки един от нас, защото автоцензурата е по-страшна от цензурата.

- Доклад на организацията " фрийдъм хаус " определи българските медии като "частично свободни" и постави България на 76-о място от общо 195-те страни в света, преди нас са държави като Тринидат, Мали, Барбадос…

- Общото между трите държави е, че са изключително екзотични и исторически необременени. При тях няма случаи на брутални репресии, каквито се срещат по улиците на Иран, няма мащабно задържане на индивидуалисти, отстояващи универсално приети човешки права, каквото има в Китай (арестите на членовете на Харта 08), няма и убийства на журналисти, каквито има в Русия и, за съжаление, в България. Затова България е по-назад в доклада на "Фрийдъм хаус" от тези държави. Нещо повече, Република Мали, според организацията "фрийдъм хаус", е сред най-демократичните в Африка и в нея се предоставя голяма свобода на медиите, а на остров Барбадос широко са представени офшорни финансови и информационни институции.

- В кое, според Вас, са днешният "грях" и днешните "беди" на българската журналистика?

- Не мисля, че е редно да говорим за грехове. Според християнската религия човек се ражда грешен и може да получи прошка на греховете си с помощта на една от седемте християнски тайни – покаянието. В този ред на мисли, според мен е неуместно да говорим за грехове и беди, а по-скоро за няколко паралелно протичащи процеса: на световна финансова криза, на световна медийна криза и на т. нар. аматьорска пауза – разцвет на гражданската журналистика, на социалните медии, които се превръщат в барометър на общественото доверие.

- Тревожи ли Ви създадената паралелна реалност на действителността и защо темата за обективността като че ли се профанизира?

- Тревожи ме по-скоро пренаписването на дневния ред на обществото. Медиите на 21-ви век (в световен мащаб, не само в България) служат на господарите си. Те все по-често множат измислени авторитети, създават нелепи знаменитости, изкуствени сблъсъци, взаимни услуги в нечии интерес, оставащ зад кулисите. А преди много години един наш журналист бе казал, че медии, които се кланят на властта, са застанали надупени пред обществото.
Свободата на словото предполага свобода не само на вербалния акт, но и на всяко действие, свързано с търсенето, получаването и безпристрасното предаване на идеи. В днешно време обаче обективността не толкова се профанизира, колкото се меркантилизира. Оказва се, че свободата на пресата не включва задължително свободата на словото. В книгата давам пример от предизборната ситуация в България през 2009 г., според който, ако политическите партии нямат пари, те всъщност нямат глас.

- В периода на демокрацията се създадоха няколко кодекса, които съдържат правила и норми, задължаващи журналиста да ги приеме и да ги спазва в работата си. Според Вас, на този етап по силите на "наш е го брата по перо" ли е да носи отговорност за поддържане на "здравословна" етична среда?

- Аз свързвам свободата с периодична смяна на властта, прозрачност на управлението, независим граждански контрол и свободни медии. Да си свободен обаче, означава да си отговорен. Означава, че, ако искаш да запазиш свободата, която ползваш, трябва да не вредиш на другите. А това вече е етика и морал. За морала като философска категория са важни хоризонталните връзки и зависимости. Те създават чувство за интимност и пораждат доверие. Онлайн платформите печелят именно с това. Вярвам, че докато Новата Медия остане открито пространство, с неограничени възможности за обратна връзка, няма да е необходимо да се притесняваме за журналистическата етика, поне онлайн.

- Според Вас, има ли в България автентична журналистическа общност?

- Мисля, че докато вниманието на журналистическата общност е насочено и към проблематиката на етническата и верската толерантност, и повишаването на етнокултурния плурализъм в медиите, докато случаи като този с изземването на имуществото на в. "Виделина" все още успяват да сплотят журналистите в България, а насилието над колеги се заклеймява и счита за недопустимо, България ще има автентична журналистическа общност.

- Куршумът срещу свободата на словото все още не е изправил никого от изстрелялите го пред съда. Научили се българското общество да плаща цената за тази свобода и да я пази? Доколко е възможно то да вдъхне нов живот на националния морал?

- За да стане това, самото общество трябва да осъзнае силата и отговорността си към демокрацията и да изисква от властта да създава закони и справедлива съдебна система, които да гарантират, че ще бъде наказван всеки насилствен акт и авторитарно отношение на която и да е власт над свободното слово. Така че преди обществото ни да се научи да плаща цената на свободата, то трябва да се научи да я цени.
За да говорите за вдъхване на нов живот на националния морал,означава да приемате, че той е мъртъв. Аз не мисля така. По-скоро той е намерил друга среда да изразява себе си и тя е интернет и социалните мрежи. Комуникативното действие е морално. Именно то пази живи онези национални ценности, за които все по-често говорим с носталгия.

- Може ли да се приеме, че преориентирането към онлайн журналистиката е по-сполучливата форма за свобода на словото?

- Преориентирането към онлайн журналистиката е част от периода на т. нар. аматьорска пауза, на загуба на доверие в традиционните медии, на гражданска журналистика, която е по-цветна, по-емоционална, по-провокативна. Все неща, които едно утвърдено класическо издание не би могло да си позволи да публикува заради обвързаността си с политическата коректност. Това обаче не я прави по-сполучлива форма на свобода на словото.
Правото на свобода на убежденията и изразяването им означава безпрепятствено да се търси, получава и разпространява информация чрез ВСЯКА медия без ограничения!

- Кои са основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс и кои са проблемите в нейната етика?

- Етиката не е само важна част от бизнеса, а целият му смисъл. Основните параметри на отговорността (публична, социална, корпоративна) на професията пъблик рилейшънс са отстояването на човешките права. И основно правото на достъп до истинна информация в случаите, в които обществото е потърпевшо и предоставянето на право на участие в решенията на всички, които ще бъдат пряко засегнати от тях.
Сред проблемите на PR-етиката в България са непознаването на кодексите, липсата на нормативна база и санкции, скептицизъм сред практиците, липсата на обучителни програми по етика в квалификационните програми на организациите.

Стр. 6

Публикацията може да намерите и на: http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=16356

Още по темата: Колко високо летят журналистите, или къде е границата на свободното слово, в-к "Дневник"

Apeiron Communication I 2010-04-13

Лекторите на Apeiron Academy – Нели Бенова и Таня Бриклер ще водят обучения в рамките на програмата на HR Академията на Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР) през 2010 г.

Apeiron Academy беше сред победителите в конкурса на Асоциацията за избор на лектори в различни тематични модули, организиран в края на
2009 г.

"Вътрешните комуникации – средство за изграждане и развитие на корпоративната култура" и "Управление на баланса между работа и личен живот" са темите на двете обучения, които ще се проведат през март и октомври т.г. С тях Аpeiron Academy разшири своята програма от професионални тренинги, давайки нови възможности за професионално развитие на комуникационни специалисти в области като вътрешни комуникации, организационна култура и управление.

Другите тренинги на Apeiron можете да разгледате на сайта на Академията.

Оригинална публикация

в. Пари | 2010-04-13 

Телевизия и интернет не са взаимозаменими, а допълващи се медии. В нашия случай и телевизията, и сайтът ни се развиват отлично. Онлайн присъствието е много важно за нашата компания, защото ни дава възможност по всяко време и от различни места да предлагаме съдържанието на bTV.
За нас е важно да достигаме до младата и активна аудитория, която все повече и по-дълго прекарва времето си в интернет.
Освен традиционно много силното ни
присъствие онлайн с новини, streaming и video-on-demand започнахме да инвестираме в създаването на предавания, които ще се излъчват само в нашия сайт, а не в телевизионния ефир на bTV. Скоро започваме излъчването и на първите интернет новини.

Стр. 23