сп. HELLO! | 20.09.2012

"Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и пред политическия ПР."

Работата в HELLO! България ме запозна с Цветелина Узунова. Нямаше как да не се срещнем, защото още от 1944 HELLO! пише за кралските семейства и техния живот. Макар България отдавна да не е монархия, ние имаме история, която нашите испански родители уважават. Цар Симеон II е личен приятел със собствениците на HOLA! и връзката ни с неговия екип беше естествено задължителна. От 2001 Цветелина Узунова работи с Негово Величество, но поводът за този материал е личен.
След професионалния ни контакт бях любопитен да надникна в живота на бившата телевизионна водеща, която след 11 години кариера в БНТ решава да се отдаде на ПР-а. Днес е собственик на VIPART, компания, която се занимава с корпоративен и политически ПР. Тя съветва хора от бизнеса и политиката, работи с институции, неправителствени организации, отделни личности.
Наскоро стана председател на Обществото на деловите жени, а от една година прави и списание за бизнес дами BWM. Офисът й се намира на ул. "Шипка", близо до националната телевизия.
Срещаме се за сутрешно кафе в новата разширена част, а настроението е полуваканционно, полуработно. Все още екипът не е в пълен състав, а завърналите се вече работят усилено.
Предстои да се потопите в един безкрайно интересен и откровен разговор за истории, които никога няма да спрат да вълнуват любопитните уши. Започва един разговор с бившата новинарка, която не изключва варианта отново да се върне в политиката.

Занимаваш се с ПР, но фирмата ти се казва VIPART…

Да, защото ефективната комуникация е висше изкуство. Затова избрах такова име. Имаме клиенти от всякакви области, което ни дава възможност да реализираме разнообразни идеи и похвати. Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и в политическия ПР, политическите стратегии, послания. Усещането е различно. Правим и много културни проекти, което за мен е особено ценно. Винаги водя клиентите към това, да пречупим кампаниите им, инициативите им през културно събитие или послание. Всеки от нас трябва по някакъв начин да го прави, защото, ако искаме тази страна да се развива добре, нужно е първо да върнем ценностите по местата им и да възродим духовността.

На какво ниво е ПР професията в България?

Това е нова професия за България, не е много позната, затова и има всякакви хора, които наричат себе си ПР-и, а това донякъде смъква нивото. Скоро във facebook видях една смешна табела пред морско заведение, на която пишеше – търсим викачи, в скоби ПР. Хората вероятно и това разбират под ПР. Сериозно на въпроса – в България има добри специалисти, които натрупаха опит, но са малко. Професията тепърва ще се развива.
От друга страна, виждам и това – и в държавните институции, и в частния сектор се намират хора, които нямат реална представа с какво точно се занимава ПР консултантът, как се работи с такъв човек, какво всъщност са публичните комуникации. Да не говорим, и че често те биват подценявани. Случва се и друго – ПР-ът да върви пред клиента си, да изтъква повече себе си, а не бива, не е професионално, в резултат – клиентът е разочарован. Нашата работа е дискретна, ние сме хората зад кулисите. Понякога дори е по-добре за самия клиент да не се коментира нашироко, че има ПР съветници, особено когато става дума за изграждането на публичен имидж на отделни личности.
Когато мандатът на НДСВ приключи, имаше ли срив при теб? Попита ли се: "А сега накъде?".
Срив не. Наистина, докато правителството на царя беше в мандат, бях натоварена с може би една от най-високите ПР позиции в държавна институция – директор на Правителствената информационна служба, но въпреки това не позволих да ме промени като човек. А и имах закалка от ранната популярност в БНТ. Но съм и такава по характер, затова успях да запазя нормални отношения с колеги и приятели преди и след мандата. Знаеш, че много хора се променят, заемайки някакъв държавен пост. Ще ти споделя нещо във връзка с това. Като приключих работа в МС, чувах различни изказвания от колеги, минали по същия път, как сега всички ще ме забравят, как ще се изпарят конюнктурните приятели… Факт е обаче, че на рождения ми ден, малко след края на мандата, получих повече честитки от колеги от Министерския съвет, отколкото докато бях там. И до днес имам страхотни отношения с хората, с които съм работила. А минаха доста години. Но на въпроса ти – наистина се питах какво ще правя занапред. Получих покани да се върна да водя новини, но реших, че това е изживян етап. Царят ми предложи да остана в екипа му и аз приех, защото той е уникална личност и мисля, че има още много какво да даде на България. Исках да продължа да му помагам в това. От друга страна, имах събрани много идеи в ПР-а, които беше невъзможно да се реализират в институция като МС, затова реших да си направя собствена фирма.

Явно имаш някакви периоди в работата от по 11 години. След още толкова виждаш ли къде ще си?

Нямам представа. Ако е писано, може би в активната политика. Натрупах полезен опит особено при работата си с царя. Той е истински университет и по политика, и по дипломация, а най-вече по държавническо мислене. Политическият маркетинг, политическият ПР са сфери, които тепърва ще набират скорост, и си струва човек да е част от това. А да не говорим, че все някога и у нас ще дойде времето на професионалните политици, както е в много други държави. Факт е обаче, че сега живеем във време, в което е трудно да се прогнозира дори утрешният ден. Кризата промени доста неща. Особено в рекламата и ПР-а. Първото, което фирмите орязаха в бюджетите си, беше именно това перо. Обяснявам на клиентите, че е грешка, защото след кризата връщането в освободените ниши в публичното пространство ще им излезе по-скъпо и ще е по-трудно – като те няма на витрината, друг веднага заема мястото ти. Но от друга страна, ги разбирам, опитват се да запазят ценни специалисти, в които са инвестирали, да търсят нови пазари. Не е лесно. Още повече че за малкия и средния бизнес държавата не прави почти нищо.

Предполагам, гледаш новините, как би ги анализирала и като журналист, и като ПР?

Така е, когато мога, следя почти всички новини. Това ми е навик от години, който няма как вече да променя. Дори като гледам "По света и у нас", все още не ми е минало усещането, че ако аз бях дежурна, как щях да "подредя" деня. Трябва да има мисъл, логика в представянето на събитията, а водещите да помогнат на зрителя да я разбере. Иначе емисията става само куп механично събрани факти, които човек вече може да изрови и сам от интернет.

Колко време мина от последната ти емисия? Как се промениха новините?

В началото на април 2001 водих новини за последно. Знаеш ли, наблюдавам колеги журналисти, които после стават ПР-и, как имаме две гледни точки – от една страна, следим под лупа емисиите, кое как се представя от колегите, качеството на чисто журналистическата работа, а от друга страна – политиците, бизнесмените – какво говорят, какви са им посланията, добре ли стоят, т.е. нашата си кухня. Но няма как да е иначе, когато си и в двете професии. Смятам, че всеки ПР трябва преди това да е поработил като журналист. Жалкото е, че негативизмът тотално превзе медийното пространство. Гледам и чужди телевизии. И там има лоши новини, но целият им дух е друг, усещането е различно. Това се отнася и за публицистиката, и за развлекателните програми. Тук много свалиха нивото. В тези трудни дни, в които живеем, с всичките проблеми, които хората имат всекидневно, би трябвало медиите да сочат пътя напред, да дърпат аудиторията нагоре, да покажат добри житейски модели, хуморът да е малко поне по-интелигентен, а не да пада на нивото на един съмнителен масов вкус. Това е отдавнашен спор, който водя с колеги, особено от вестниците. Те все ми казват, че хората искат да четат лоши неща, но за мен истината е друга – каквото медията предложи на аудиторията, тя това ще възприеме, журналистите имат огромната власт да възпитават аудиторията си. Нормално е, като им даваш негативни новини
постоянно, хората да решат, че това е, че друго в живота няма, но хайде да видим какво се случва, ако им дадеш нещо добро, позитивно, интелигентно… В общественото ни пространство от години има пренасищане с негативизъм и безвкусица, апатия и незаинтересованост. Мисля, че все повече хора не се чувстват комфортно в такава среда. Затова очаквам скоро да има промяна, да има връщане към истинските ценности. Подменените ще отстъпят, време им е. И щом вече го мислим, говорим, значи със сигурност процесът е започнал.

Така е, нашето списание дава позитивното и затова почти две години е най-четеното. Ние сме доказателство, че ако предложиш и друго, освен скандалното, ще бъде прието. Просто липсва…

Да, затова казвам, че медиите не трябва да вървят след масовия вкус, а обратното – да са две крачки пред обществото, да възпитават. Това е напълно възможно.
Спомена, че още си мислиш как би наредила емисията новини. Какво мислиш за колегите в новините?
Има много добри. Наскоро гостувах в телевизия Bulgaria On Air и бях приятно изненадана от условията, в които работят. Спомням си, когато ни донесоха първото аутокю в БНТ, колко бяхме любопитни. С Митко Цонев бяхме дежурни и първи го пробвахме. В интерес на истината обаче, има нещо, за което съжалявам, защото навремето нямаше възможност да го изпитам конкуренцията. Тогава имаше само една телевизия и нямаше с кого да се състезаваш реално. Винаги съм си слагала високи летви и съм се провокирала сама, но не е същото.

Ще те върна пак назад, когато реши да напуснеш БНТ и да влезеш в политиката. Как взе това решение?

Тогавашните началници в БНТ ме улесниха. Когато разбраха, че си пускам неплатен отпуск и отивам в екипа на царя, ме поканиха на разговор. Опитаха се да ме спрат, казаха ми, че като се "спука балонът" на изборите и царят загуби, няма как да ми разрешат да се върна като водеща на новините. Този нелеп коментар ме улесни във вземането на решението да напусна.

А ти как започна да работиш с царя?

Положението в телевизията през 2001 беше много напрегнато, спомняте си месеците около завръщането на царя. Политиците бяха доста изнервени от бъдещия развой на събитията и изхода от предстоящите избори, това се отразяваше силно I на атмосферата в БНТ. По същото време освен воденето на новини ] отговарях и за вечерното политическо предаване "Екип 4". Така че на гърба си съм изпитала не една и две медийни политики на държавните институции. Аз съм човек, който много цени личната свобода, особено тази в професията. Ще ти призная, че по време на правителството на Жан Виденов сама се отказах да водя централната емисия, защото така и не можех да свикна с натиска към новините в 20 часа. Преживявах го едва ли не лично. Беше труден период за инакомислещите в телевизията. Всички ми се чудеха как така сама се оттеглям, при положение че това е най-желаното място за работа в БНТ. Но в късните новини имаше по-голяма свобода, затова ги предпочитах. А през 2001, когато Негово Величество се върна в България, вече обмислях да напусна БНТ, бях дала достатъчно там, усещах, че стоя на едно място, но нямах алтернатива, нямаше други телевизии още. Така че неговата покана да поема работата с медиите в екипа му, дойде съвсем навреме. Включването му в политическия живот у нас беше световна новина, интерес към България и царя имаше от медии от всички континенти. Някой трябваше да се заеме с цялата тази огромна комуникация. Така започнах. Всъщност това не беше първият ми допир до царското семейство. Още през 1994 гостувах с оператора Иван Христов на княгиня Мария-Луиза в дома й в САЩ. Като се върнахме обаче, никой не посмя да пусне записа в ефир, не знаеха как ще се възприеме това от политиците. Единствено Алис Крайчева дръзна да излъчи малък откъс в предаването си "Събота, късен следобед". Сега интервюто е качено в официалния сайт на царското семейство и най-после цялото видя бял свят. А това беше първото интервю на българска медия с княгинята в дома й. И ако го погледнете, ще установите, че в него няма нищо опасно. Но… такива бяха времената.

Доста големи медийни хора загубихме тази година – Хачо Бояджиев, Сашо Авджиев. Работила си с тях…

Акад. Хачо Бояджиев е човекът, който ме назначи в БНТ през 94-та. Две години работих като водеща на новините без договор и колегите се шегуваха, че ако кажа в ефир "Долу БСП" например, не може да ме уволни, защото де факто не се водя на работа. Спомням си един ден, след емисия, режисьорът ми каза, че генералният ме вика на 10-ия етаж. Реших, че пак някой му е звъннал с някакви претенции… имам горчив опит. Известна депутатка не харесваше интонацията, с която произнасям името й, веднъж пък ме свалиха от ефир за месец, защото съобщих новина, която на някои политици им се струваше направо опасна. От мой източник бях разбрала, че на закрито заседание в МС се обсъжда повишение на цените на основните стоки. Беше страшна криза тогава. Наистина нямахме "разрешение" от една партийна централа да го пускаме, но нямахме и забрана. Затова в емисията в 18:00 си позволих да съобщя какво става, с уговорката, че по-късно очакваме официалната информация от МС. Обаче те не искали това да се знае, като че ли хората нямаше да го усетят по джоба си на другия ден. Все още работеха остарели рефлекси в тези институции. Та понеже беше неудобно на тогавашните шефове на новините да ме свалят с този аргумент, обяснението беше, че имам дефект в говора и трябва да взема малко уроци. Естествено с колегите в нюзрума се смяхме на глас, като чухме това. А вестниците ме защитиха, като извадиха заглавия за нелепата цензура спрямо БНТ. Та, влизам аз при Хачо и чакам да чуя кой и защо му е звъннал този път. Той ме покани да седна, даде ми бял лист и каза "Пиши!". Продиктува ми молба за назначение. Такъв си беше, страхотен и непредсказуем. Сашо Авджиев пък ми даде шанс да се появя на екран в БНТ – и то като водеща с него в едно от най-гледаните предавания – съботното "Добро утро.’". Не съм минавала класическия път – репортер, редактор, водещ. Направо влязох в студиото. Бях студентка на стаж в БНР в "12 + 3" и той слушал мои материали. Дойде в радиото да види кой стои зад този глас. Тогава с режисьора Илия Костов бяха решили да направят предаването по-семейно и им трябваше жена водеща. Беше голям старт и шок за мен. Получавах стотици писма от фенове, ходехме на срещи със зрители из страната и имахме уникални преживявания, посрещаха ни като холивудски звезди. А бях само на 23 години, много беше лесно да се главозамая, но именно Сашо ми показваше как трябва да се държа и да премина през всичко това спокойно. Благодарна съм и на двамата.

Друг важен човек за теб, когото загубихме, е Андрей Баташов.

Още не мога да свикна, че го няма, и страшно ми е мъчно за майка му. Всичките му близки хора станахме по-тъжни хора след тази загуба и това ще си остане завинаги. Времето не лекува такива неща. С него се запознахме през 1991. С годините изградихме страхотно приятелство и доверие. Споделяше ми всичко. По този повод се шегуваше, че има запазено място на едното ми рамо. Малко е да кажа, че беше изключителен – и като актьор, и като приятел.

На финала да те върна тотално в миналото, каква искаше да станеш като малка?

Да, наистина ме провокира да се върна към спомените. В гимназията имах дилема – журналистика или пеене, защото участвах 10 години във вокална група. В същото време обаче пишех малки статии за различни вестници. Когато трябваше да взема решение, Консерваторията обяви, че една година няма да има прием в естрадния отдел. Така че беше ясно накъде вървят нещата – влязох журналистика. Днес, като си спомням за тези дни, си казвам – Господ си знае работата, той е най-добрият сценарист.

Стр. 64,65,66,67,68 

MyPR.bg I 18.09.2012

18-ти септември 2012, София – Жанета Дядовска се присъединява към екипа на една от водещите български компании в сферата на комуникациите – Юнайтед Партнърс, като мениджър нови клиенти. Тази нова позиция е част от стратегията за разширяване и развитие на дейността на агенцията на международни и регионални пазари, както и в сферата на дигиталните комуникации.
Жанета Дядовска има повече от 10 години опит в сферата на маркетинговите комуникации. Работила е по осъществяването на множество публични и политически кампании. Била е ръководител на отдел „Връзки с медиите“ и пресаташе на парламентарна група в 39-ото Народно събрание. През последните 6 години е част от комуникационната група MAG Communications, като е отговаряла за ключови клиенти на агенцията, стратегическо планиране, изготвяне на комуникационни стратегии и продуктови кампании, BTL активности, медийни проекти, административно управление на PR звеното. Участва като експерт в разработване, изпълнение и мониторинг на проекти за комуникация и публичност, финансирани по европейски програми. Лектор в M3 College.
През годините е работила за български и чуждестранни клиенти като Petrol, Eurohold, Euroins, Ital Food Industry, Mango, Sigma Capital, EuroChance, Happy Bar&Grill, Hayat, КЕН, Le Coq Sportif, Marina Cape, Асоциация на съдиите по футбол в България, Immorent Bulgaria, Български Енергиен Форум, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, КТ Подкрепа и много други. Член на IPRA (International Public Relations Association) и БДВО (Българско Дружество за Връзки с Обществеността).
„Развитието на отличен професионален екип е важен фактор за успеха на агенцията. Новата ни стратегия е доста смела и специалисти като Жанета ще са ключов елемент в постигането на заложените цели”, коментира Мария Гергова, Управляващ директор на Юнайтед Партнърс.
Юнайтед Партнърс е една от първите български специализирани PR агенции, която предлага пълно комуникационно обслужване. През последните петнадесет години компанията осъществява многобройни продуктови и корпоративни кампании, пъблик афеърс проекти, а през последната година и дигитални кампании за водещи компании в различни сфрери като Procter & Gamble, Diageo, IBM, ING Bank, ING Life, Western Union, Lufthansa, БТК, IBM, UNICEF, Киров, Johnson WAX, Nestle, Intel. През годините Юнайтед Партнърс печели многобройни отличия от конкурси в сферата на PR, сред които златната награда на IPRA в категория „Най- добра корпоративна PR кампания” с проектът “BGTeen.info” реализиран за Procter & Gamble.Повече информация на: www.united-partners.com

Оригинална публикация 

Dnevnik.bg I 17.09.2012 

Със заповед на правителството на Русия в понеделник бе освободен генералният директор на официалната информационна агенция на Русия ИТАР-ТАСС Виталий Игнатенко.

На негово място е назначен Сергей Михайлов – един от основателите на Руската асоциация за връзки с обществеността.

Още миналата седмица руските медии съобщиха за предстоящата смяна на Игнатенко, който заемаше поста от разпадането на бившия СССР през 1991 г. насам. Преди това той бе прессекретар на президента Михаил Горбачов. Игнатенко остава в ИТАР-ТАСС, но засега не е ясно с какви функции.

Сергей Михайлов е завършил Факултета за международна информация (журналистика) в Московския държавен университет и от средата на 90-те години и ссе занимава с реклама и връзки с обществеността. През 1992-1993г. работи в рекламната агенция "Корпорация "Я", а след това основава PR агенция "Михайлов и партньори". От 2004г. Михайлов работи в структурите на Руските държавни железници, като от 2006г. оглавява департамента за корпоративни комуникации.

Според в."Комерсант" назначаването на Михайлов погребва идеята за обединението на ИТАР-ТАСС и РИА "Новости" в една официална агенция. Изданието прогнозира, че предшественикът му Игнатенко може да оглави колегията на ТАСС или да стане член на Съвета на федерацията – горната камара на руския парламент.

"Комерсант" припомня, че "Михайлов и партньори", която сега ще оглави съпругата Юлиана Слашчева, е работила за кандидата за президент Михаил Прохоров. Олигархът се представяше като опозиция на Владимир Путин, но по-скоро изглежда като казионна алтернатива, дирижирана от Кремъл.

"Сега задачата е да се влее свежа кръв в ТАСС и да се обнови агенцията. Въпросът е какво точно ще прави Михайлов, защото той няма опит в информационна агенция. От друга страна, може да се получи някакъв свеж поглед", коментира пред изданието високопоставен източник в Кремъл.

Игор Минтусов, дългогодишен колега на новия директор на ИТАР-ТАСС, отбелязва, че Сергей Михайлов е един от първите специалисти по PR в Русия, много ефективен мениджър, компанията му е един от лидерите на местния пазар, а и изглежда добре се е справил и в държавната железопътна корпорация.

Директорът на Центъра по политически технологии Игор Бунин вижда в смяната началото на по-мащабни процеси по обновяването на елита. "Ако по-рано задачата бе да се съхрани статуквото, то сега има няколко гениални идеи като национализация на елита и засилена борба с корупцията, за което са нужни нови ръководители – не тези, които вече 20 години са във властта. Трябва да се събира нов елит."

Оригинална публикация

Fox International Channels Bulgaria I 14.09.2012

неделя, 16-ти септември от 21:00 часа

В неделя, 16-ти септември от 21:00 часа у нас ще бъде показан ексклузивно документален разказ за разкопките в Созопол, където в средновековно поселище бяха намерени два скелета, на мъж и на жена, приковани с метален кол към земята. Зрителите ще могат да видят откритието и да научат версиите на историци и антрополози за тази практика по нашите земи, връзката й с вампирите и граф Дракула.
Древните българи са прилагали ритуал против вампирясване – забивали метален кол в сърцето на покойника, за да са сигурни, че няма да ги притеснява в бъдеще, свидетелстват историческите извори. Ако неспокойна душа бъде върната на земята след смъртта на физическото тяло, това е наказание, както за самата душа, така и за живите. Според народните поверия, такава душа може да се появи във вид на кълбо или мях, пълен с кръв. Може обаче, да придобие и тяло – на котка, куче или чакал. А в определени случаи – вид на човек, най-нисшата форма в демонологията.

След повече от 700 години, демоничната двойка от Созопол се завръща.

Кой и защо става вампир? Как са се предпазвали древните българи? Дали намерените скелети имат връзка с граф Дракула? В кратък документален разказ National Geographic Channel България търси отговорите – на разкопките в Созопол и в теориите на българските историци и антрополози.
Консултант на продукцията е директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Историята на вампирите разказват откривателят на находката, директорът на музия в Созопол Димитър Недев, етнологът проф. Рачко Попов, специалистът по антрополгия Анко Кисьов, ръководителят на ЦЛКР към НИМ Светла Цанева и реставраторът Даниела Чернева.
През октомври документалната поредица „Тайните на Вселената“ ще разкрие световните постижения в изследването на космическите загадки заедно с основателя на най-голямата образователна програма в областта на космическите науки и високите технологии в България – Райчо Райчев и със съдействието на Националната астрономическа обсерватория – Рожен. 

в. 24 часа | 17.09.2012

Приключи 13-ото издание на фестивала на българските рекламни агенции, в което се включиха 43 агенции с 310 кампании и бяха раздадени 15 златни, 30 сребърни и 27 бронзови отличия. И тази година агенция Nobel Graphics обра златото за "Дизайн", "Автореклама", "Интерактив, уебсайтове и мобилни приложения" и взе първа награда в още 5 категории. Най-много отличия сред рекламодателите получи "Порше БГ". Освен злато, сребро и бронз, бяха раздадени и три почетни награди за цялостен принос. "Медийна агенция на годината", "Творческа агенция на годината" и "Рекламодател на годината" станаха съответно "Реформа", DDB Sofia и Handy.
Церемонията беше излъчена пряко в ефира на новата платформа на БНР радио "Бинар", заради което то получи почетна грамота от Българската асоциация на комуникационните агенции.
Валери Тодоров получава почетната грамота от председателят на Управителния съвет на БАКА – Красимир Гергов.

Стр. 29

Български дарителски форум I 17.09.2012

в. Политика | Людмила ГЕОРГИЕВА | 14.09.2012

Хората се съмняват в тях, защото голяма част от дейностите им се извършва на тъмно

Шийла Крумхолц е експерт в анализа на ролята на парите в политиката – прозрачност и отчетност на даренията и изразходваните средствата по време на изборни кампании, а също така и на вложените в лобизъм финанси, личните декларации за доходите на управляващите, ефекта от "въртящата се врата". За нея казват, че е от малкото хора във Вашингтон, запазили изключително чиста репутация. Завършила е Международни отношения и Политически науки в университета в Минесота.

- С какво точно се занимава watchdog организация като вашата?

- При нас в Щатите watchdog организациите имат дълга история, която датира някъде от началото на 1900 г. Тогава тези организации са възникнали като асоциации на журналисти, разследващи и отразяващи трагични инциденти и фатални грешки в индустриална Америка. Много от тези случаи, причинили страдания и довели хората до просешка тояга, са се дължали на злоупотреби от страна на мощни корпорации. Повратен момент за нашата организация беше аферата "Уотъргейт", която сложи началото и на внимателното изследване на влиянието на парите в политиката. Преди това, през 50-те и 60-те години рядко се е обръщало внимание на това откъде идват парите за политическите кампании, но с увеличаване на средствата влагани в политика и избори, и наелектризираната атмосфера на 70-те този проблем излезе на преден план. Скандалът "Уотъргеит" се превърна в център на общественото внимание, това беше шокиращо събитие, което поляризира Америка и накара всеки един да спре и да се замисли. Той свали Никсън от власт и доведе нови лица, а и нови етични правила във Вашингтон.

Двама сенатори Франк Чърч, демократ от Айдахо, и Хъг Скот, републиканец от Пенсилвания, след като се пенсионират, основават организацията, чиято цел в началото е била да се фокусира върху мерките, които биха направили Конгреса по-отговорен пред избирателите. Изследването на парите в политиката е било само част от програмата на новата организация. В началото на 80-те Лари Макенсън разследващ журналист от Аляска, се фокусира като лазерен лъч върху парите в политиката откъде идват, кой ги насочва към определени кандидати, интересите, които тези пари представляват, топ организациите и индустриите с техните дарителски кампании. Този си опит на щатско ниво той приложи и на федерално, разви и система за нас, чрез която да категоризираме парите, вложени в политика. Всъщност това беше началото на нашата работа, която вършим и до днес. Ние не разглеждаме само парите за изборни кампании, а политическото финансиране в много по-широк смисъл и разбира се парите, вложени в лобизъм, са само една част от тях. В миналото издавахме материалите си в 15 000 страници големи томове книги, наречени Енциклопедия на публичните тайни в политиката. Но разбрахме, че хората нямат търпение да четат енциклопедии. Оказа се, че уебсайтът е перфектен "брак" на платгрорма и съдържание и сега хората могат да правят различни справки, както и когато си поискат. Прилагаме подхода "Нарежи го на филийки, накълцай го на кубчета", т. е. засичаме информацията по всички възможни начини, така че хората да могат да достигнат и до обобщените данни, и до детайла. Те могат да намерят данни и за отделни конгресмени, и за всички комисии на Конгреса, и за партиите, а и да проследят отделни интереси, пари, вложени в лобизъм, в политики, лични финанси на политици, данни за техните пътувания и спонсори.

- Каква е законовата база, която ви дава възможност да събирате тази информация?

- Скандалите направиха нашата работа възможна. "Уотъргеит" беше най-големият и най-важният, който наистина ни осигури вече 30-годишен достъп до информация, какъвто преди това нямахме. Даваме си сметка, че този достъп не ни е гарантиран, че може да нямаме други такива 30 години. Затова искаме да дадем на хората чувството, че това е тяхната информация. През 70-те съдът се произнесе, че донорите трябва да разкриват имената си, бизнеса си, работодателя си, адреса си и че всички тези данни трябва да се описват l декларират от кандидатите и партиите. И че ще бъде създадена агенция или друг офис, отговорни за събиране на тази информация и предоставянето й на гражданите. Говорила съм с хора от различни държави от целия свят и знам, че това не е обичайна практика за много от тях. Но тази привилегия не е гарантирана и за нашата страна. Времето след "Уотъргеит" беше силен момент. Хората станаха много чувствителни на тази тема, те имат високи очаквания и искат да получават информация по всяко време на своя iPhone или iPad.

- Америка изглежда напълно прозрачна. Има ли какво още да се разкрива? Имате ли нужда от достъп до повече данни, липсва ли ви някаква специфична информация?

- Трябва ти информация, за да разбереш каква още ти липсва. Например, ние знаем, че се лобира, но никой не се заблуждава и че се лобира повече, отколкото се декларира. Особено сега лобистите са очерняли като лоши, опасни хора, които разбъркват сферите на влияние и които трябва да бъдат забранени. Забелязва се и определено отдръпване на някои от лобистите от предоставяне на информация за нас. Това, което не знаем, е за кого са лобирали и по какъв проблем. Например дебатът по здравната реформа. Съществуваше силна тревога, понеже голям брой бивши конгресмени и служители от изпълнителната власт бяха започнали работа и представляваха като лобисти големи здравноосигурителни компании. Имаше сериозни подозрения, че те ще успеят да повлияят силно върху вота и в крайна сметка ще бъдат обслужени бизнес интересите, а не тези на обикновения човек. Но въпреки всички мерки е трудно да се разбере с кого тези лобисти се срещат и за какво си говорят. Всичко, което ние знаем и можем да кажем, е: това са лобистите, които лобират по здравната реформа; толкова от тях са бивши управляващи, преминали през "въртящата се врата"; това са политиците, за чиито кампании са направили дарение; това са даренията, които клиентите на лобистите са направили, и политиците, които са ги получили. Така ние казваме: "Погледни и виж модела, това не е доказателство за "танго за танго" отношения или изобщо за непозволени такива, но да, определено тук се забелязват някакви взаимоотношения. Най-малкото очевидно е, че тези хора се познават, имат някакви отношения и е почти сигурно, че си говорят за закона за здравната реформа". Посочваме връзката между декларираните лобистки усилия, направените дарения, ключовите фигури в парламента, които имат властта да решават, и политиките, които лобистите целят да повлияят. Трябва да имаш достъп до всички парченца от пъзела, за да видиш къде си пасват. И да знаеш кое парченце ти липсва. И тогава публиката може да реши дали е важно и в обществен интерес ли е да поискаш липсващото парче от пъзела. Със сигурност това няма да бъде извършено от средния гражданин, но може да бъде направено от хора на науката, политически анализатори, организации като нашата, разследващи журналисти. Тези данни трябва да бъдат представени на обикновените граждани на разбираем език и така да им се даде потенциалната възможност да питат и изискват повече информация. Обикновено не политическите проблеми, а скандалите предизвикват силен политически натиск от гражданите, които настояват за промяна на модела. Понякога скандалът, политиката и различните изследвания на политическия занаят вървят ръка за ръка. Така публичният гняв и разследванията успяват да постигнат реформи в политиката.

- Правата на лобистите бяха твърде затегнати по време на сегашната президентска администрация, но оставам с впечатление, че ефектът от тези мерки е твърде противоречив.

- Съществува обяснимо безпокойство за това, което правят лобистите, заради характера на тяхната работа, а в някои случаи, свързани със здравната реформа, и поради прекомерното им влияние върху политиката. Политическите решения би трябвало да се базират на аргументи, а не на парите. Хората се интересуват, а и се съмняват, защото и голяма част от работата на лобистите се извършва на тъмно. Нашите данни показват, че една персона се интересува от дадена политика и харчи милиони, за да повлияе върху нея. Т. е. предупреждаваме, че има властови интерес и че кметът например може би не представлява интересите на своите избиратели. Не можем да кажем, че лобизмът е лошо нещо това е наше конституционно гарантирано право и аз мисля, че дебатът за лобизма, представителността и потенциално корумпиращата роля на парите в политиката е здравословен. Но ние очакваме хората да се страхуват от наказание, ако пресекат линията на допустимото. Не искаме те да си мислят, че могат да си позволят всичко безнаказано. Искаме да знаят, че има механизми за контрол и че осведомеността на гражданите е ключов елемент от тях.
Да, администрацията се фокусира върху лобизма. Всъщност това беше и ключов дебат за президентските избори през 2008-а. Според мен администрацията свърши добра работа, като намали "трафика" през " въртящата се врата". Още с първия си акт президентът 06ама наложи ограничения върху работата на лобистите с президентската администрация, лимитира и възможностите на бившите служители, които започват да работят като лобисти след напускането си. Опасявам се обаче, че последващите ограничителни мерки срещу лобистите предизвикаха антагонизъм, който беше нежелан и излишен.

- в Сенатския етичен кодекс има странни правила. Например, ако парламентарен служител получи букет цветя или ница, докато работи върху някакви мерки, регулиращи тези браншове, трябва да постави тези "развалящи се продукти" някъде на публично място. Други определят реда, по който приятелски семейства на лобист и депутат могат да прекарват заедно отпуската си или да си гостуват по вилите. Има ли нужда от още правила?

- Мисля, че подаръците, които управляващите могат да получават, са вече тотално регулирани и то на едно, бих казала, "номинално" ниво. Повече от това надали може да се желае. Разбира се и тук винаги има хора, които нарушават правилата и това ще продължава да се случва. Правилата имат "охлаждащ" и възпиращ ефект, но въпреки това има хора, които, макар и осведомени, не могат да откажат плика. Има разбира се някои смехотворни "сценарии". Не бива да се тревожим за това, че сме пили кафе с приятел или сме прекарали ваканцията си заедно. Но е добре да възпитаме чувството, че появите на публично място имат голямо значение. Това просто трябва да се декларира. И ако няма какво да крием, значи няма проблем да декларираме пред Комисията по етика и да направим тези наши срещи публични. Важното е лобисти и управляващи да поемат отговорност не само за това, което правят, но и затова как изглежда то в очите на хората, защото самите публични прояви могат да оставят съмнение за различни сценарии и някой да се възползва от тях. Аз не се притеснявам за регулацията на подаръците. Това е дреболия в сравнение с далеч по-сериозния и системен проблем финансирането на политиката с частни средства.

- Къде е здравословната граница между прозрачността и нормалните условия за функциониране на управлението? Понякога и прозрачността може да прикрие как са взети най-важните решения.

- Когато благодарение на правилата за прозрачност, получиш различни документи или стенограми и видиш, че в тях няма нищо, ти разбираш, че важният разговор не се е състоял тук. И ако искаш да го научиш, да получиш достъп до истинското решение, трябва да потърсиш и изискаш обяснение защо тази информация не е достъпна или защо няма да ти бъде предоставена. Разбира се, при презумпцията, че тази информация е публична. Хората имат право на лични разговори, но когато става дума за публични срещи, нещата са различни. Тук ш просто трябва да има запис и този запис да е публичен. Обстоятелствата къде се е състояла срещата, кои са участниците, какъв е контекстът, какви са аргументите и какви са решенията всичко това трябва да бъде публично. Ако не е, това означава, че някой не си е свършил работата и нее спазил правилата и изискванията за достъп до информация. Или пък, че са нарушили правилата, а може би просто няма достатъчно правила и тогава гражданите трябва да настояват такива да бъдат изработеъи. Съвсем нормално е да попитаме нашите избраници: "Защо взехте това решение, какви причини го налагат, какви бяха доводите на противниците му. Само така аз ще мога да реша дали вие сте свършили добра работа. Защото без да знам това, не мога да свърша моята работа на гражданин и да държа вас, избраниците си от-ЯИ говорни".

- Какви правила гарантират прозрачността на неправителствените организации?

- Ние декларираме работата си пред IRS (6. а. – данъчната служба). Попълваме формуляр за освободени от данъци организации. Този статус е бонус за нас, защото и нашите дарители също се ползват с данъчни облекчения това е атрактивна привилегия за донорите. Попълненият формуляр е публичен. Освен това се изготвят рейтинги на този тип организации, които ги класират според това дали са прозрачни в работата си, доколко пестеливо и разумно са харчили средствата си, дали са вложили повече в заплати или пък в програми. Така че има начин да прецениш организацията и да се информираш за източниците й на финансиране.

- Изготвянето и предоставянето на информации достатъчно ли е, за да се влияе върху управляващите?

- Ние не се опитваме да влияем върху политиките. Но организациите, които ползват нашата информация, могат да оказват натиск и да настояват за реформи, базирайки се на нашите данни. Не променяме числата, не манипулираме данните, не се фокусираме върху никоя от партиите. Опитваме се да бъдем максимално акуратни, така че данните да могат да бъдат използвани и конструктивно, и назидателно, съобразно целите на ползващия.

- Кои са най-чувствителни към провокираните от вас дебати – гражданите, организациите, медиите, управляващите?

- Мисля, че всички са чувствителни в някаква степен, но през последните 20 години ние се фокусираме главно върху медиите. Насочваме се към тях, защото сме малка организация, нямаме достатъчно средства, за да разпространяваме нашите изследвания, да рекламираме себе си, или да се занимаваме с маркетинг. Медиите от своя страна също ни търсят и разчитат на нас за информация, експертни мнения изобщо за проучвания, които биха им отнели много време и ресурси. Обичайна практика за нас е да предоставяме данни на медиите, но те също се променят. Става трудно, медиите затварят бизнеса, опитват се да монетаризират новините и информацията си и затова и ние напоследък се фокусираме по-непосредствено върху публиката организации, групи, граждани. Технологично това вече е много по-лесно, хората ползват интернет, мобилни телефони и ние вече не зависим така силно от медиите. Колкото до политиците, тук те винаги са били чувствителни. Не обичат да бъдат критикувани, затова и за тях е важно да знаят какво говори опозицията, какви проучвания и данни излизат.
Людмила Георгиева е председател на фондация " Обща кауза". Интервюто е от книгата й "За лобизма с любов ", която излезе наскоро.

Стр. 18,19

в. Стандарт | 14.09.2012

Мистър "Всяка неделя" взе разследващ журналист и радиоводещ 

Даниела Тренчева, едно от популярните лица на "Календар" по Нова ТВ, и радиоводещият от "Дарик" Драгомир Симеонов ще радват зрителите на "Всяка неделя". Двамата вече са част от екипа на Кеворк Кеворкян и са познати сред колегите си като истински работохолици. Даниела буквално е пристрастена към работата си. Не излиза от къщи без телефони, говори прекалено много и обича усмихнати и откровени хора. Колегите й са категорични, че за да спечелиш доверието й, трябва да я гледаш в очите. Водещият на следобедния блок по "Дарик" Драго Симеонов освен в радиоефира е познат и като лице на популярното преди години куизшоу "10/64" по БНТ. Бил е водещ на предаването "Полет над нощта". Биографията му присъстват още "Мис България", "Евровизия" и много други участия. Самият Драго признава, че харесва повече радиото, защото "то говори лично, а не като по телевизията – масово". Добре позната на зрителите е и Даниела Тренчева. Дълго време преди да стане лице на "Календар", тя бе едно от остриетата на Нова ТВ и популярен разследващ журналист. Признава, че не спира да се надява, че може да промени нещата. Тя е един от малкото журналисти, които, отивайки да отрази събитие, на което се е случило нещо лошо и непоправимо, не бърза да пъхне микрофона пред лицата на хората, а се опитва да ги успокои. "Знам, че това може да ми докара професионален гаф, защото на телевизията й трябва емоцията им, експресията. А аз съм казала на някого: "Недей да плачеш", или съм се намесила, докато някоя жена е посягала да удари детето си. В подобни случаи емоционалната ми реакция изпреварва професионалната", твърди Даниела. Драго пък е на мнение, че бъдещето е на гъвкавите медии. "Facebook е живото доказателство за еволюцията на медиите, защото това не е просто социална мрежа, в която хората се срещат и разменят писма. Радиото и интернет се обединиха, а телевизията става и ще става все по-интерактивна", отбелязва той. Като разследващ журналист една от запазените марки на Даниела е "постановката". Тя умело се впуска в актьорска игра, за да постигне целта си и научи повече по темата, която преследва. Така например заминава за Неапол, където трябва да направи журналистическо разследване какво става с буклука и с мафията. Преструва се на туристка и успява да измъкне изчерпателна информация от таксиметровия шофьор, който подробно разяснява кои са силните хора в бизнеса, къде живеят и как са организирали нещата. При друг случай пък измъква имената на корумпирани полицаи, които покровителстват проституция в един от известните ни зимни курорти. Тогава и се налага да се престори на 17-годишна ученичка, която иска да упражнява занаята. Успява да подведе сутеньора и той, за да я убеди, че може спокойно да работи без полицията и родителите да разберат нещо, й дава имената на ченгетата, с които работи. Отразявала е и процеса срещу медиците ни в Либия, хвана доктора от "Пирогов", който уреждаше Митьо Очите с болничен и още куп заплетени и опасни криминални истории. В малкото свободно време, което и остава, Даниела предпочита да бъде сред близки и приятели. Когато има възможност, обича да ходи на кино. Драго също е любител на киното, но и на футбола. Не само харесва играта, но и често излиза на терена в квартални мачове. Дори преди години е успял да вземе автограф от Зенедин Зидан още преди да стане известен. Истински фен е на "Левски" и "Манчестър Юнайтед". Сам определя живота си като комедиен сериал. Даниела пък признава, че би изиграла главна роля във филма "Усещане за жена", но е на мнение, че за нейния си филм може би сценарият все още не е написан. Оригиналният и запомнящ се стил на Драго Симеонов и един от най-утвърдените водещи в родния ефир Даниела Тренчева, доказала професионализма си в разследващата журналистика и социалните теми, без съмнение ще възродят "Всяка неделя", категорични са колеги и приятели на двамата водещи.

Стр. 34 

в. Дума | 11.09.2012

Поредна промяна претърпя ръководството на вестник "24 часа". От вчера досегашната главна редакторка Данка Василева е сменена от Борислав Зюмбюлев, който съвместяваше ръководството на вестник "168 часа" с длъжността първи зам.-главен редактор на "24 часа". От изданието обявиха, че Василева ще продължи да е част от медийната група, но "ще се занимава с онлайн проекти".
ДУМА припомня, че преди по-малко от седмица Венелина Гочева пое управлението на "Медийна група България Холдинг", която издава всекидневниците "Труд", "24 часа" и още няколко печатни издания. Рокадата стана дни след като Гочева е регистрирала компанията "Нюз Про" ООД. Любопитство буди фактът, че предмет на дейност на дружеството е "рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост и други". Съдружник на Гочева е бившият изпълнителен директор на "Феста холдинг" адвокатът Димитър Димитров.

Стр. 2

www.avtora.com | 11.09.2012

Big Brother за първи път ще има водещ, който ще представя епизодите на предаването. Това ще се случи в двойния сезон на Vip Brother и Big Brother All Stars. През годините форматът е имал различни варианти за водене на живите предавания, но никога не е имало водещ, който да представя епизодите. Това винаги се е правело от т.н. войс оувър (глас зад кадър), но тази година зрителите ще видят Алекс Сърчаджиева в тази роля. "Очакваме водещият да направи епизодите още по-интересни за зрителите", споделя Радо Тушев, изпълнителен продуцент на предаването. За лицето на Big Brother, Ники Кънчев остава добре познатата му роля на водещ на живите предавания, в които сме свикнали да виждаме номинациите и изгонването на Съквартирантите.
Кариерата на Алекс пред камера е дори по-дълга от тази на Ники Кънчев. В първият си филм – "Мечтатели" на Иван Андонов, тя се снима, когато е едва на две години и девет месеца, в ролята на дъщерята на Димитър Благоев. Кариерата и като водеща започва в младежкото музикално предаване "Мело ТВ Мания", което тя води в продължение на пет години, за последно зрителите я видяха в ролята на водеща на предаването "Фермер търси жена".
Сред театралните роли, с които Алека се гордее, са тези в "Железният светилник" на Асен Шопов и "Чайка" на Крикор Азарян. Изявите на Алекс в киното до този момент също заслужават подобаващо внимание – участието й във "Версен Жеторикс ", където играе с с Кристоф Ламбер , както и българкият филм, който дава сериозен тласък на кариерата й – "Шивачки" на Людмил Тодоров. За него тя печели наградата на най-добра женска роля на редица филмови фестивали. Последната и роля в телевизията беше в сериала "Женени с деца в България".

Оригинална публикация