в. Преса | 09.08.2012

Ако през годината не сте успели да отделите достатъчно време за култура, сега е моментът да наваксате – и то без да се отказвате от отпуската си. Найдобре ще е да го направите в Созопол, където на 30 август се открива 26-ата "Аполония". Нейният афиш е по традиция представителна извадка от изминалия сезон, а и премиерите често не са за изпускане. Програмата от над 60 събития тази година започва силно – с концерт на световноизвестното сопрано Александрина Пендачанска и пианиста Людмил Ангелов на 31 август в Амфитеатъра. Друга голяма оперна прима – Цветана Бандаловска, ще пее на 3 септември в залата на Археологическия музей в компанията на пианиста Веско Стамболов. Почитателите на класиката на "Аполония" ще имат шанс да чуят още рециталите на пианистите Иван Дончев и Мартин Иванов, съвместни концерти на Богдана Попова (пиано) и Александър Сомов (чело), Ани Гогова (пиано) и Ян Маскин от САЩ (чело), изпълненията на струнния квартет "Фрош" и на младите таланти от майсторския клас на Минчо Минчев.
Акустичното китарно дуо Цветан Недялков и Веселин Койчев ще се представи с класически произведения, а песните на Едит Пиаф ще звучат в изпълнението на италианката Мария-Елена Инфантино под акомпанимента на пианиста Георги Славчев.
На сцената на Амфитеатъра ще излязат биг бендът на Ангел Заберски "Брас асоциация", Васил Петров, Мариана Попова и Дани Милев. 20 години от дебютния си концерт ще отбележат "Акага" на 4 септември, а за меломаните, които все още не са чули проекта "Акустик "Бийтълс" на Дони, Коцето, Славчо Николов и Венко Поромански, датата е 6 септември – специален гост на концерта ще е Кирил Маричков.
Белослава, която тази година ще получи и наградата на основния спонсор на "Аполония", ще пее в Амфитеатъра на 7 септември. А програмата на "Клуб ОББ" се открива на 1 септември с концерт на интернационално джаз трио Педро Негереску от Румъния (бас), Стийв Хамилтън от Великобритания (пиано) и нашия Христо Йоцов (ударни). Не пропускайте изпълненията и на Хилда Казасян, Камелия Воче, квартет "Ева", "Петър Славов квартет", TRI0 FIVE и JP3.
феновете на киното също няма да скучаят на "Аполония". Стартът е прелюбопитен – с премиера на филм, сниман в средата на 80-те. Това е документалната лента "Коми, хората" на режисьора Петър Попзлатев и оператора Емил Христов, разказваща за живота на българските гастарбайтери в бившата съветската република, филмът е забранен навремето и доскоро е смятан за изчезнал
Тандемът е в основата и на единствената игрална премиера на "Аполония" – "Аз съм ти" по "Роман без заглавие" на Димитър Димов и продължението "Адриана", написано от дъщеря му Теодора Димова. В ролите ще видим Жанет Спасова, Ирмена Чичикова, Деян Донков, Захари Бахаров и Владимир Карамазов. А иначе документалното кино наистина тържествува на тазгодишните празници на изкуствата – с "Лице в лице с Агрипина" на Найо Тицин, "Последната линейка на София" на Илиан Метев (с награди от Кан и Карлови Вари), филмът за Симеон Сакскобургготски "Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов, "Стоичков" на Борислав Колев.
Театралният афиш е, както обикновено, почти 100-процентово "столичен". Първото представление по традиция е на местната трупа при читалище "Отец Паисий", която ще представи "Вражалец" с режисьор Пейо Пантелеев. А в понататъшната програма изключението е Пловдивският театър със спектакъла "Куклен дом" на Крие Шарков. "Пухеният" на Явор Гърдев, "Златни мостове и Секвоя" на Бина Харалампиева, "Недоразбраната цивилизация" на Теди Москов, "Тирамису" на Николай Поляков са сред постановките, които публиката едва ли ще подмине и на морето.
В Созопол ще можете да се срещнете с творби на Андрей Даниел, Цветан Казанджиев, Кольо Карамфилов, Стефан Божков… Те ще бъдат наредени в художествената галерия, където вечерите са посветени на литературата. Алек Попов, Мирела Иванова, Милен Русков, Михаил Неделчев са сред авторите, които ще привличат почитателите на словото на брега на морето.

Стр. 24

в. Сега | 08.08.2012

Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за разследване на предполагаем натиск върху журналист от Варна. В отворено писмо асоциацията призова за изясняване на случая около получения от кореспондента на в. "Дневник" Спас Спасов "подарък" – книгата "Изкуството на войната" от Сун Дзъ. Към изпратената по куриер книга е прикрепена бележката "Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да го победиш, по-добре не се занимавай с него!" Сун Дзъ. Светът е малък и не се управлява от Сингапур! Поздрави М. Митев".
"Макар посланието да не съдържа експлицитна заплаха, подтекстът е очевиден. Затова смятаме, че компетентните органи са длъжни да изяснят дали действителният подател е Марин Митев, съсобственик на холдинговото дружество ТИМ, и да предприемат действията, изискващи се в такива случаи по смисъла на НПК и НК", призовават от асоциацията. Оттам припомнят, че това не е първият случай на натиск върху журналисти от Варна. "През 2009 г. представителна група варненски журналисти разпространиха декларация, с която заявиха отказа си да отразяват граждански протести срещу застрояването на "Алея Първа" в Морската градина – проект, свързван с абревиатурата ТИМ. Въпреки общественото възмущение така и не стана ясно дали декларацията бе продукт на натиск или ставаше дума за самоинициатива в ущърб на обществения интерес", припомня асоциацията.

Стр. 5

в. Жълт Труд | Пламен ПЕТРОВ | 08.08.2012

Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Климент Охридски". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Изпълнителен директор е на фондация "Медийна демокрация", която е създадена през 2007 г. с идеята да работи за подобряване на състоянието на българската медийна сцена и решаването на някои проблеми, свързани с прозрачност на собствеността, отношението на зависимост между медиите и властовите конюнктури. През последните години прави мониторинг на българската преса, като въз основа на него изработва т.нар. "карта на медийните зависимости", проследявайки чрез съдържанието, кое печатно издание в подкрепа на коя политическа сила или фигура работи.

- Г-н Спасов, върху кои печатни медии насочихте вниманието си при последното изследване?

- Това са седем от най-влиятелните вестници: "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Дневник", "Сега", "Стандарт" и "Преса".

- Кои са най-сериозните проблеми пред тях?

- Първо трябва да насочим поглед към критиките, които различни авторитетни международни и български неправителствени организации отправиха към състоянието на българската медийна среда през последните години. Проблемите на пресата не могат да бъдат отделени от проблемите на цялостната медийна среда. Тази много сериозна критика за проблеми със свободата на словото, непрозрачността и прекалената таблоидизация на съдържанието с пълна сила се отнася и за българската преса.
Струва ми се, че именно българската преса в хода на прехода роди и един от най-сериозните проблеми – това е булевардизацията на съдържанието. В самото начало на прехода българските вестници много бързо наложиха един модел на хибридизиране на по-"жълто" с по-сериозно съдържание. Този модел, който беше създаден от "24 часа", се възприе и от цялата останала преса, а в голяма степен и от телевизиите.
Постепенно България се превърна в една страна феномен – много силна доминация на булевардната преса и ограничени позиции на сериозни печатни издания. Това е един от най-сериозните проблеми.
Друг важен проблем е свързан със собствеността на много от изданията, тъй като и до момента няма яснота за това кое издание на кого принадлежи де факто и какви са механизмите за финансирането им.

- От какво са породени тези проблеми?

- Основни са два фактора. Първият е свързан със самия пазар, а вторият -със състоянието на самата журналистическа професия.
Пазарът се изкривява от няколко неща – непрозрачната собственост, а също така и често спекулативното разпределение на рекламата. През последните години един от най-сериозните играчи се оказа държавата, която често предоставя финансиране чрез реклама на подбрани медии и по този начин допринася за изкривяването на пазара на рекламата.
Друг голям проблем е свързан с разпространението, като в тази сфера също така се получи голямо изкривяване, тъй като някои медийни групи се опитаха да го монополизират, правейки това в своя собствена полза и във вреда на конкуренцията. На практика се стигна до ситуация, в която, особено в провинцията, големи централни всекидневници не достигат до хората.
Ако говорим за ниското качество на съдържанието в много медии, то се дължи до голяма степен и на това, че самото качество на журналистическата професия невинаги е на ниво. Много медии разчитат на млади и неопитни журналисти, които университетите бълват на кило и които нямат и житейския опит да се съпротивляват на манипулации. Тези млади хора доведоха до едно драстично поевтиняване на журналистическия труд.
Журналистиката загуби голяма част от репутацията си като професия именно защото се превърна в една сравнително нископлатена професия, което е свързано и със свръхразвитостта на медийния пазар.

- Доколко масовият вкус влияе върху медиите?

- Има два възгледа по този въпрос. Единият е, че публиката на медиите е нещо, което практически не съществува. Според тази теория тя е фантомна и не може да се натоварва с отговорност. Тя се разглежда като потърпевша от работата на медиите.
Има и друга гледна точка, която е особено разпространена в България. Според нея собствениците на медиите оправдават нивото на журналистическите материали с очакванията на самата публика. Много често може да чуем оправдания от рода на "правим това, защото читателят го иска".
И двете тези не са достатъчно прецизни, но мисля, че в много случаи чрез своя вкус публиката може силно да влияе върху медиите.

- Може ли да приемаме медиите за "четвърта власт"?

- У нас те постепенно загубиха този си статут. Ключовите им проблеми се дължат на патологията на отношенията в триъгълника политика – капитал – медии. Те престанаха да работят за публиката си и гражданското общество, а в много по-голяма степен обслужват политически или икономически интереси. Те абдикираха в голяма степен от ролята си на "четвърта власт", която се изразява в това да се формира общественото мнение и чрез него да се влияе на политиката.

- Обвинявате ги, че Бойко Борисов е най-споменаваното политическо лице, но това не е ли търсено и провокирано от самия него?

- Разбира се, че е търсено и провокирано от него. Самият феномен на Бойко Борисов като политик беше произведен от медиите и разчитайки на тази своя свръхвидимост и на интереса към него, още на един ранен етап той постепенно изгради своята политическа кариера. Тази свръхдоминация на министър-председателя е голям проблем, защото тя е аспект от
зависимостта на медиите от властовата конюнктура. Много често неговото свръхприсъствие не е мотивирано от сериозни поводи. В повечето случаи това е една инсценирана публичност – спортни прояви, откриване на незначителни обекти и т.н. Но мисля, че постепенно се достигна една точка на насищане и оттам нататък махалото ще тръгне в обратната посока. Медиите могат да насърчат както изгряването на един популистки лидер, така и неговия залез.

- Казвате, че той присъства в медиите четири пъти повече от президента Плевнелиев. Не е ли обяснимо това, след като сме се превърнали в "министърпредседателска република"?

- Може би има някаква логика от гледна точка на конституционната уредба на страната премиерът да присъства повече, но това не е оправдание за безсмисленото присъствие и на самия пиар. В България политическият пиар полека-лека започна да измества реалната политика и тя започна да се прави през самите медии. Те удобно предлагат себе си, като мегафони за усилване гласа на политиците вместо да останат в една отстранена и критична позиция, която е нормалната за тях.

- Кои са медиите, които най-много слугуват на управляващите?

- Ако трябва да се посочи медия, която в най-голяма степен подкрепя министър-председателя, ГЕРБ като партия, правителството като институция, това е вестник "Телеграф". Останалите медии са в известна степен по-балансирани, защото макар и повечето от тях да имат подчертано положително отношение към премиера, повечето имат критично отношение към правителството като цяло и към партия ГЕРБ. Те се опитват поне да намерят някакъв баланс.

- Как си обяснявате медийната война между пресгрупите?

- Тази война до голяма степен се дължи на кризата, защото ресурсите намаляха. Но, струва ми се, че основните причини трябва да бъдат потърсени в тези изкривени отношения в триъгълника власт – капитал – медии. Когато имаме един неясен, недостатъчно регламентиран, нечестен, сив медиен пазар, то и предпоставките за действията на него с нечестни средства и за брутална разправа с противника вече са налице. Големият потърпевш от тази битка е публиката, защото твърде много енергия на медиите изтича в посока на тази битка.

Стр. 13

в. Show | 08.08.2012

Известният тв журналист Веселин Дремджиев се извявява като новинар в късните новини и в "По света и у нас" по Канал 1 през 90-те години, а след това става част от екипа на Ефир 2 на БНТ. По-късно става шеф на новините в ТВ7. Дремджиев беше и едно от лицата на "Всяка неделя". Сега е шеф на новините в телевизия "Bulgaria On Air"

- Как Кеворк Кеворкян избра именно теб за лице на "Всяка неделя"?

- Бях водещ на новините на Ефир 2 и там успях да направя това, което винаги съм искал и което правя сега – към всяка новина да се анализира и коментира в деня, в момента, а не в края на седмицата, както беше тогава "Панорама". С Кеворк, който, както знаете, гледа много внимателно, дори не се познавахме. Обадих му се да го поканя като гост в студиото, явно съм имал голяма доза наивност -трябваше да знам, че той никога не би се съгласил да дойде за разговор в но-, вините в един формат от 4 минути! Като му звъннах, той каза: "Абе, няма да участвам, но май ще се видим по друг повод!" И така, обади ми се скоро. Каза ми, че иска да правя новините във втората "Всяка неделя", която тогава започна с прякото излъчване на мачовете от Италианското Калчо.
В началото имаше новини, аз ги правех, а Мичмана, Бог да го прости, коментираше мачовете. И после постепенно, като в майонезата – по малко, по малко, се прибавяше по един гост, по двама гости, докато се върна "Всяка неделя"…

- Диктуваше ли ти Кеворкян въпросите в слушалките, когато водеше?

- Кеворк не го е искал никога! Това беше и условието за нашата съвместна работа. Когато отидох във "Всяка неделя", аз не съм бил стажант, имах зад гърба си журналистическа биография… Не съм имал слушалка и не съм получавал въпроси и никакви напътствия от Кеворк как да водя разговорите! Абсолютно!
Но това, което знам от колеги, които след това са били на това място…хайде, да го кажем така – им е помагал

- Изпадал ли си в по-особена ситуация по време на интервю, когато е трябвало да пощадиш егото на събеседника си?

- Във "Всяка неделя" правих поредица за съпругите на световни президенти. Интервюирах около 5-6 съпруги на действащи държавни глави – г-жа Митеран, г-жа Хавел, Суха Арафат, г-жа Вайцман, която е еврейка от български произход, Мира Милошевич… Когато се подготвях за интервюто със съпругата на Франсоа Митеран – Даниела, тя имаше своя семейна драма. Тя се състоеше в това, че Франсоа Митеран през цялото това време е имал извънбрачна връзка с реставраторка от Лувъра, от която му се родила и дъщеря. Ето защо г-жа Митеран беше толкова притеснена да ми даде интервю като първа дама на франция, но въпреки това го направи и аз оцених постъпката й. Защото, когато даваш интервю за чуждестранна медия, спокойно могат да те попитат: "Вие знаете ли, че съпругът ви има извънбрачна връзка и голяма 15-16-годишна дъщеря?"
Същото беше и със съпругата на Вацлав Хавел, която също е знаела, е и предстои раздяла със съпруга й. Но това не й попречи да се държи по време на интервюто ми с нея като достойна първа дама. Малко след това Хавел се ожени за стюардеса от правителствения чехословашки авиоотряд.
Между другото, подобна драма е имало и в най-щастливия ден на Никола Саркози, когато той беше избран за президент и Париж ликуваше. Той казваше за изживяванията си в този момент: На мен половината ми душа стенеше!" Защото той е знаел, че предстои съпругата му Сесилия да го напусне. Същата е историята и със сегашният президент Франсоа Оланд. Но времената вече са други. Той съвсем спокойно се раздели със Сеголен Роял и продължи връзката си със своята приятелка Валери Трирвайлер. Бившата жена на френския президент Сеголен Роял по всяка вероятност сега ще стане шефка на европейските социалисти на мястото на Сергей Станишев. Все пак и тя, горката, трябва да бъде обезвъзмездена по някакъв начин. Защото един път се провали срещу Саркози и после срещу бившия си съпруг.

 - Можеш ли да направиш паралел с подобни деликатни случаи с жени в българската политика?

- Не мога да направя паралел с подобни жени в българската политика. Истината е, че тук за последните 20 години разместването на пластовете беше много голямо. Не можем да сравним българска съпруга на политик с жената на френския президент, чиито офиси са срещу Айфеловата кула!

- Кои свои провали като репортер ще помниш?

- Когато в Тунис отидох в щабквартирата на Ясер Арафат да интервюирам съпругата му Суха. Видяхме, че живее в отделна вила. Тя – от висшето палестинско общество, с прекрасен френски – предложи да интервюираме и, както тя го наричаше, "президента"… Със Суха Арафат вече пътувахме към него с ескорта от коли със сини лампи, но нещо в последния момент се случи и така и не можахме да направим това интервю…
Нещо подобно стана една година след пуча срещу Горбачов. Имахме уговорка,
излъгаха ни жестоко
Чакахме 6 часа Горбачов пред неговия кабинет, за да ни даде интервю. Но тези хора си имат начини – когато решат да не ти дадат, дори да стоиш като куче и да чакаш – не ти дават!
По време на годините ми като млад репортер работех във вестник. Стана едно голямо земетресение в Армения. Тогава министър-председател беше Рижков. Нещо го питах, а пресконференцията беше само за "домашните", съветските медии. Въпросът не беше нищо особено, но… не беше съгласуван с пресслужбите му! А от Българска телевизия ме бяха помолили да изпратя запис на думите на Рижков в отговор на моя въпрос. В момента, в който пусках диктофона на слушалката в апаратната, връзката се разпадаше! И това – четири пъти! Докато ми стана ясно, че КГБ просто дърпа шалтера! Такива непроверени, несанкционирани думи на съветския министър-председател не можеше да бъдат излъчени в чужбина!

- Кое е най-голямото ти изпитание "на жив в ефир?

- По време на първото ми интервю в Ефир 2 със Симеон Втори от Мадрид. Той беше на пряка линия. Тогава нямаше сателитни връзки и скайп. Връзката преминаваше по "трасе", както се казва на тв жаргон.
То минаваше Русе -Букурещ и нататък към Европа. Това беше много преди Симеон да се върне в България и изобщо да заяви желание за участие в нашия политически живот. Проблемът беше, че нямахме връзка в часа, който бяхме обявили. И трябваше да задържам ефира, докато дойде картината от Мадрид. Това е едно ужасяващо изживяване, докато стане връзката и да видя в мониторите, че Симеон е там… Притеснението идваше от това, че той беше още една личност, обвеяна дори с някаква доза мистика, не беше добре дошъл, "царят в изгнание"… Представях си какво би се случило, ако кажем на зрителите: "Ами, вижте сега какво, поради технически проблем нямаме връзка с Мадрид." Знаеш каква щеше да бъде реакцията в онези години: "Ето, не пускат Царя!" И това ти се лепи и на теб на лицето като журналист!

Стр. 20

в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 02.08.2012

Продуцентът на предаването "Кастинг", което мина през зимата по БНТ1, Жоро Тошев е възмутен от далаверите, които се въртят в националната медия. Вътрешни източници на "Галерия" от "Сан Стефано" 29 издадоха, че неговата фирма Short Cut Productions все още не е получила обещаните пари за предаването. Става въпрос за 75 000 лева, които се чакат вече пет месеца. С тези пари продуцентът трябва да се разплати с част от творческия и от техническия екип, тъй като тяхната работа отдавна е приключила и всеки е изпълнил задълженията си. С изключение на финансовите от страна на БНТ1.
Потърсен за коментар, Жоро Тошев бе лаконичен, като сподели следното: "Не искам да коментирам отношенията ми с ръководството на БНТ1, защото все още не са изчистени всички задължения от тяхна страна, все още ми дължат пари. Работил съм с различни директори на медията, както и с доста други телевизии, но с такъв непрофесионализъм и с такава некоректност каквито срещнах по време на изпълнението на "Кастинг", не съм се сблъсквал до този момент .
Първоначално е бил гласуван бюджет от 250 000 лева за изпълнението на риалити програмата. Цели три пъти тези пари са прегласувани от ръководството. В крайна сметка Тошев, като продуцент на формата, би следвало да има последната дума по изпълнението му. Оказва се обаче, че на "Сан Стефано" коли и беси основно Севда Шишманова. Програмната директорка сама е натрапила сценариста на предаването. Тошев е искал Яна Борисова, но му бил спуснат Тодор Пеев, родом от Павел баня, изявяващ се през годините в различни фалирали печатни медии.
Шишманова бленувала да докара в ефир като водещ Владо Карамазов, но договорът му с Евтим Милошев изтичал чак през юни и затова натрапила Ива Гочева и Деян Донков, когото мнозина възхваляват като актьор на сцената, но не одобряват като тв водещ.
"Кастинг" приключва през март тази година, като оттогава не са преведени абсолютно никакви пари. През май шефовете на БНТ изпращат писмо до Жоро Тошев, с което го уведомяват, че намаляват бюджета с 10 процента заради ниското качество на предоставената продукция. Това е абсурдно поради няколко причини. Най-напред, БНТ има качествен контрол, който следи всяка програма и няма начин тя да се излъчи, ако не е минала през него
На второ място, бюджетът вече е бил гласуван три пъти, а същевременно се променя постфактум. Тук изниква въпросът – къде ще отидат тези 10 процента?
Още един генерален проблем на телевизията майка лъсна покрай цялата финансова сага. Оказва се, че за снимките на "Кастинг" е раздавана техника – камери, осветление и т.н., без каквито и да е било приемо-предавателни протоколи. Това говори, че всеки може да вземе, да ползва, да върне или не, в зависимост от съвестта си, техниката на БНТ. В случая Тошев е коректен и връща всичко, което е съхранявал след снимките в собствения си офис.
Въпреки това през юни той получава второ писмо, чрез което е уведомен за нови 10 процента намаляване на бюджета – наказание заради закъснение на предаваната продукция. Пет месеца след финала на "Кастинг" пари все още няма, както и няма изгледи да бъдат получени
Любопитно е как в такъв случай, когато БНТ дължи пари по изпълнени вече продукции, тя продължава да влага в нови.
От тази есен стартира нов сериал – "Четвъртата власт", промотиран от БНТ като журналистически трилър. Мнозина се учудват, че точно у нас ще се показва подобна продукция предвид факта, че страната ни е на 80-о място в света по свобода на словото и на журналистическата изява. Сценарист на новия сериал ще е Ваня Николова, която доскоро правеше "Под прикритие". Сега тя е вербувана за 1000 лева отгоре да работи по пропагандиращия колко независими са медиите у нас филм. Към него е привлечен и Михаил Билалов. Двамата напускат другия сериал, чиято фабула отива в ръцете на Ваня Щерева и Владимир Полеганов. Пари ще се влагат и в "Заместникът" на Маги Халваджиян, както и в тийнпоредица на братя Чучкови.

Стр. 2-3

AMI Communications I 6.08.2012

София 06.08.12 г. – Поддържането на блог в България не е временно хоби, а сериозно и дългосрочно занимание на активни хора. Над 43% от блогърите поддържат собствен блог повече от 4 години, а други 34% – между 2 и 4 години. Също над 40% от блогърите в страната заемат ръководни позиции или имат собствен бизнес.

• журналисти - 155 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.;
• блогъри (хора, които поддържат собствен блог) - 67 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.;
• представители на бизнеса, които заемат високи и средни управленски позиции – 104 анкетирани чрез онлайн анкета в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.;
• жители на градовете в България на възраст между 18 и 65 години - 302 анкетирани чрез онлайн анкета и телефонни интервюта в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.

AMI Communications I 6.08.2012

Онлайн търсачките са най-често използваният първи източник на информация за компаниите

София 06.08.12 г. – Компаниите от сектора на информационните технологии се ползват с най-голямо доверие в България като надеждни и отговорни в своите практики. Това сочат резултатите от проучване за нивото на доверие, проведено в България от PR агенция AMI Communications, агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. Изследването показва още, че онлайн търсачките са най-често използваният първи източник за намиране на информация за компаниите.

Проучването е проведено сред журналисти, блогъри, потребители в работоспособна възраст и представители на бизнеса в страната. То има за цел да измери динамиката на доверието сред четирите групи, да анализира компонентите му и да идентифицира достоверните източници на информация в днешната наситена информационна среда.

Резултатите показват, че секторът на информационните технологии се ползва с доверието на повече от половината анкетирани във всички групи – 58% от потребителите, 70% от бизнеса и журналистите и 52% от блогърите. Високо е доверието и в производителите на софтуер и хардуер – 77% от бизнеса, 59% от потребителите и около 46% от блогърите и журналистите смятат, че тези компании са надеждни и отговорни в своите практики. На следващо място по отношение на спечеленото доверие се нарежда автомобилната индустрия, на която се доверяват 63% от представителите на бизнеса, 46% от потребителите и 44% от журналистите. Едва 8% от блогърите обаче считат, че на представителите на тази индустрия може да се вярва.

Хората търсят информация за компаниите първо онлайн

Развитието на информационните технологии и все по-широкият достъп до Интернет влияят върху начина, по който хората търсят информация за организациите. Според изследването всички анкетирани групи научават новини за компаниите първо чрез Интернет. Онлайн търсачките са най-често използваният първи източник на информация както за журналистите (49%) и бизнеса (64%), така и за блогърите (81%) и потребителите (50%). Интересен е фактът, че всяка група има различни предпочитания за втори източник на информация. За блогърите това са социалните мрежи (34%), за потребителите – приятели и роднини (26%). Бизнесът (31%) и журналистите (27%) избират корпоративните уебсайтове.

Независимите анализатори печелят доверието на бизнеса, блогърите, журналистите и потребителите

Говорителят или лицето, което представя дадена новина, също може да допринесе за по-голямото доверие в нея. Според данните от проучването независимите анализатори и експерти заемат водещи позиции сред всички изследвани групи. Именно те се ползват с най-голямо доверие от страна на бизнеса (67%) и блогърите (60%), и са поставени на второ място от журналистите и потребителите (60%). Изследването показва, че потребителите вярват най-много (62%) на „човека като мен“, когато става дума за информация за компания или продукт. За анкетираните блогъри „човекът като мен“ е вторият най-достоверен източник (55%) и отстъпва само на независимите анализатори. От своя страна бизнесът го поставя на четвърто място (44%), а журналистите – на пета позиция (47%). Изпълнителният директор на една компания в ролята си на неин говорител също се ползва с различна степен на доверие сред представителите на всяка група. Журналистите го издигат на първо място с 68%, а самият бизнес на второ с 67%. Блогърите и потребителите го поставят съответно на четвърто и шесто място с по 41%.

Хората се доверяват по-лесно на нова информация от компании, на които по принцип имат доверие

По-голямата част от анкетираните – над 49% от бизнеса, над 56% от журналистите, 40% от потребителите и 25% от блогърите, заявяват, че трябва да чуят/ прочетат новина за компания, към която нямат изградено мнение, от 2 до 3 пъти, за да й повярват. За 7% от потребителите, 14% от представителите на бизнеса, 11% от журналистите и 22% от блогърите е достатъчно да я чуят само веднъж. В същото време, когато става дума за организация, на която по принцип имат доверие, 52% от потребителите, 65% от бизнеса и журналистите и 45% от блогърите споделят, че ще повярват на чутата/ прочетената информация от първия или втория път. В другия случай, когато анкетираните нямат доверие на организацията, те биха повярвали на информация за нея едва когато я чуят или прочетат 4-5 пъти. Според изследването трите най-важни фактора за изграждането и утвърждаването на корпоративната репутация са: – Предлагането на висококачествени продукти и услуги – според 98% от журналистите и блогърите и над 81% от потребителите и бизнеса; – Честната комуникация – за 97% от журналистите, 86% от блогърите и 82% от потребителите и бизнеса; – Доброто отношение към служителите – за 97% от журналистите, над 82% от потребителите и бизнеса и 80% от блогърите. След тях се нареждат въвеждането на иновации, активната комуникация с потребителите, прозрачните и честни бизнес практики, справедливите цени на предлаганите продукти и услуги и възможността за директно общуване с представители на компанията. Делът на анкетираните, за които тези фактори са важни, варира от 70% до 90% за различните групи.

Допълнителна информация за проучването

Проучването „Ниво на доверие“ е реализирано по инициатива на PR агенция AMI Communications в партньорство с агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. То е проведено сред четири различни групи: – журналисти – 155 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.; – блогъри (хора, които поддържат собствен блог) – 67 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.; – представители на бизнеса, които заемат високи и средни управленски позиции – 104 анкетирани чрез онлайн анкета в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.; – жители на градовете в България на възраст между 18 и 65 години – 302 анкетирани чрез онлайн анкета и телефонни интервюта в периода декември 2011 г. – януари 2012 г. Можете да намерите допълнителни резултати от проучването на този линк: http://www.youtube.com/watch?v=m6EDfl5ZTOo&feature=youtu.be

За Арбитраж

Arbitrage Research е независима агенция за проучвания на пазара и нагласите на потребителите, oснована през 2002 година. Прилага иновативни методологии за разбиране на двигателите на потребителското поведение с комбинация от качествени и количествени техники, онлайн и офлайн. Разполага с онлайн комюнити панела bganketa.com – социална мрежа от ангажирани и активни потребители, създадена и поддържана за провеждане на качествени и количествени проучвания.

За AMI Communications

AMI Communications България (www.amic.bg) е част от AMI Communications Group, която има представителства още в Чехия, Словакия и Румъния. Тя е партньор на водещата независима глобална PR мрежа Edelman за България. AMI Communications България е член на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). Сред клиентите на агенцията са ЧЕЗ България, Visa Европа, LG Electronics България, мебелни магазини Aiko, Hobas България, Shell България и други.

Следвайте AMI Communications във Facebook – http://www.facebook.com/pages/AMI-Communications-Bulgaria/143155765736846

За Контакти: Мартин Маев, AMI Communications, Т: 02 989 51 15, М: 0885 769 556 и @: martin.maev (at) amic.bg

PRESS.dir.bg I 6.08.2012

Издателство “NY Creative and Publishing” представя първото ежемесечно интернет списание за телевизия на българския пазар. В него читателите му ще открият профили на ключови фигури от тв бизнеса, новини, репортажи, анализи и интервюта.

Премиерният брой на списанието съдържа 58 страници и вече може да бъде закупен на адрес http://www.prime-time.net/. Той се предлага на промоционална цена от 5 лева.

Част от материалите в него включват интервю с Alexandra Ţigănaş, програмен директор на “Discovery Networks” за Източна Европа; анализ на новия тв сезон в САЩ; представяне на актрисата Милица Гладнишка от сериала “Етажна собственост”; класация на най-нестандартните участници от риалити шоута; коментар за метафорите в политическото говорене; поглед към бъдещето на телевизията, последните важни сделки касаещи тв пазара, рейтингите от пролетния сезон на сериалите и други.

Списанието се издава от Николай Йорданов, сценарист и главен редактор на редица предавания, сред които са “X Factor”, “Пълна промяна”, “Великолепната шесторка”, “Страх”, първият сезон на “България търси талант” и три сезона на “Ясновидци”.

Вторият брой на “Prime Time” ще излезе в началото на септември.

За Контакти: editorial@prime-time.net

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 3.08.2012

"Марица" и "Струма" се наредиха до "Стандарт" и "Шоу" в портфолиото на "ГМ прес"

Два от водещите провинциални всекидневника – "Марица" и Струма" – и съпътстващите ги по-малки местни и онлайн издания официално смениха собствениците си, нещо, за което се говореше от началото на годината и се знаеше, че ще се случи вече е факт.

Издателска къща "Марица" ООД, която издава едноименния вестник и благоевградския "Струма", бе придобита от "ГМ Прес" АД. Същото дружество купи миналата година 34% от "Стандарт нюз", издател на вестник "Стандарт", след това влезе в Агенция "Блиц" и стана съсобственик в "Интермедия", издаваща тиражните седмичници "Шоу", "Доктор", Над 55", "Женски тайни" и други.

Промяната в собствеността на "Издателска къща "Марица" е вписана в Търговския регистър. Сделката е станала в началото на юли като досегашните съсобственици Степан Ерамян и Спас Василев продават дяловете си съответно от 3800 и 1200 лева в капитала от 5000 лева на издателската къща на "ГМ Прес" АД. След продажбата ИК "Марица" е преобразувана в ЕООД, показва търговският регистър.

Няма информация за цената на сделката.

Така след като изкупиха голяма част от централните всекидневници, управляващите вече се насочват и към регионалните медии година преди парламентарните избори. Неотдавна общински съветници от ГЕРБ в Кюстендил и Перник се оплакаха, че нямат трибуна и изявите им не се отразяват от местната преса, която е подчинена на кметовете.

"Марица" и "Струма" са водещи всекидневници в два големи региона на България. В Пловдив в момента има само един всекидневник – създаденият преди 20 години от Степан Ерамян "Марица" с дъщерни издания "Пазарджишка Марица", "Хасковска "Марица" (за кратко продадена на депутата от ГЕРБ Георги Стаматов), сайтът "Марица.бг" и други. В Благоевград се издава вестникът за Югозападна България – "Струма", отново по проект на Ерамян, който е негов съсобственик.

Сделката предизвика коментари в медийните среди в Пловдив. "По-добре, че влезе нов собственик. Поне ще има пари за малко по-прилични заплати", коментира пред Mediapool репортер от "Марица", според когото вестникът имал дългове към печатницата, а приходите от реклама драстично спаднали. Не било ясно и дали новият собственик има намерение да инвестира във вестника, или ще го препродаде в навечерието на изборите. Заради което не била ясна и каква ще му е политиката.

Регионални сайтове лансираха друга версия – "ГМ Прес" щял да държи вестника в Пловдив и региона, а "Струма" – да влезе в орбитата на групировката на Делян Пеевски и Корпоративна банка. Според техни публикации Пеевски вече лично кадрувал в "Струма", а сайтът "Струма.ком" се бил отделил заедно със зам.-главния редактор на вестника. Проверка обаче установи, че сайтът не се е отделил.

Многобройни публикации сочат индиректни връзки на създаденото специално за купуването на "Стандарт нюз" дружество "ГМ прес" с "Винпром Пещера". Мажоритарният собственик на дружеството Кирил Захариев е президент на волейболния отбор на ЦСКА, има бизнесинтереси в туризма и строителството. Медийни проучвания откриват връзки по няколко линии на Захариев с крупния производител на алкохол "Винпром Пещера" и с пловдивската цигарена компания "Кингс Табако". Неофициално се твърди, че има и тясна финансова обвързаност между "винпромците" и кръга около Пеевски и Корпоративна банка, макар това публично да е отричано.

Медиите на Пеевски и банката се смятат за близки до управляващите и политиката им е да отразяват безкритично проявите й.

"Не съм чувал за връзка на "ГМ Прес" с "Винпром Пещера", каза за Mediapool новият управител на "ИК Марица" ЕООД Благовест Бояджиев, който лаконично потвърди, че "Марица" е с нови собственици.

"Новият собственик не само има намерение да развива купените от него медии. Ще бъде реализиран и проектът на интеграция на изданията в Пловдивския и Югозападния регион както на вестниците, така и на интернет-сайтовете", поясни пред Mediapool доскорошният мажоритарен собственик Степан Ерамян. Той опроверга слуховете, че се оттегля от вестникарския бизнес или че ще започне нов проект.

"Оставам в изданията, но те ще се правят по нов начин, така че да отговорят на новите изисквания и да са печеливши", каза още Ерамян. Той не знаеше за връзка на "ГМ прес" с "Винпром Пещера", още по-малко с Пеевски и Корпоративна банка.

"Няма да има никакъв политически натиск над изданията. Дори обратното, собствениците искат те да бъдат максимално отворени към всички политически мнения", каза още Ерамян.

Ведрата картина, обрисувана от известния вестникар, ще трябва да бъде наложена на образа, които изданията са си изградили. А именно, че публичните фигури и институции "се доят" яко, за да има за тях положителни публикации. В противен случай биват съсипвани от критични текстове. "Такова нещо при нас в "Марица" няма, защото все пак имаме авторитет и не можем да си позволим да сме безотговорни. Виж, в "Струма", това е практика", подметна работещ в пловдивския вестник.

Степан Ерамян обяви за пресилени публикациите, че столичен журналист ще оглави вестник "Марица", а за "Струма" ще се проведе конкурс. "И двамата главни редактори са си на местата и няма да бъдат сменяни", каза Ерамян.

С журналист от групата на Иво Прокопиев "Икономедиа" обаче е бил воден предварителен разговор за поста в Пловдив. Самият той го потвърди пред Mediapool, като уточни, че това е било еднократно и преди повече от месец.

Оригинална публикация 

www.sitemedia.bg I 1.08.2012

Първата в региона асоциация за дигитални комуникации – Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации (БААДК), беше учредена в България. Браншовата организацията ще има за цел да установи етични норми при ползването на социални медии с маркетинг цели, да наложи професионални практики в областта на дигиталните комуникации, както и да повиши вниманието на потребителите срещу интернет измами.

„Нуждата за професионална организация, посветена изцяло на дигиталните комуникации, е безспорна. Социалните медии се развиват изключително бързо и дигиталните комуникации стават неизменна част от нашето ежедневие, а България е и сред страните с най-голям процент потребители в социални медии”, каза Любомир Аламанов, председател на БААДК. Асоциацията планира да се развива също толкова бързо и поставя като основен приоритет набирането на нови членове.

„В България има много агенции, които се занимават с интернет маркетинг, дигитални комуникации, създаване и поддържане на имидж в социалните медии. Това е един изключително бързо развиващ се сектор и се надяваме с тази организация да подобрим и повишим нивото на професионализъм”, добави Ален Попович, заместник-председател на БААДК. Асоциацията ще търси и международни партньори, които да се присъединят към мисията за честно и етично ползване на социалните медии.

БААДК беше учредена от седем агенции, специализирани в областта на дигиталните комуникации: All Channels Group, APRA Digital, Despark, InteractAge, Publicis MARC Group, SiteMedia и Social Me. За повече информация за асоциацията и учредителите – официалната интернет страница www.baadc.bg.

Оригинална публикация